Антибългарската насоченост в политиката на Република Македония (от създаването и в бивша Югославия, та до наши дни), упорито насаждена от сърбоманската комунистическа върхушка в Скопиe, дава своето отражение във всички сфери на обществения живот в новата държава. Провежданият уникален геноцид върху българското население там намира място също така и в областта на науката, и в културата.
Продължават да са в ход разни „научни" публикации, появяващи се не само в периодичния, но и в ежедневния печат, радиото, телевизията и в различии про- пагандни центрове. Без свян и чувство за отговорност с несекваща настървеност се извършват нови фалшификации на историческото ни минало, съчинява се история на несъществуващата „македонска" нация, сърбизира се все повече измисленият „македонски" литературен език.
Границата на Република Македония с България продължава да е затворена само за българската книга и за българския вестник. Преследва се всеки, който изявява своя български произход и народност. И всичко това се извършва във време, когато демокрацията навлиза в обществения живот на онези европейски страни (създадени след разпадането на бивша Югославия и Съветския съюз), в конто чрез свободни избори вече се изявява волята на гражданите и се утвърждава и усъвършенства парламентарният режим на управление.
Може да се очаква, че наличието на множество политически партии в РМакедония ще създаде условия за демократи- зирането на страната и че редица фалшификации ще бъдат ра- зобличени. Така нещата ще дойдат на мястото си. Процесът, свързан с възстановяване на истината за Маке- дония, е неизбежен. Засега са налице само отделни кълнове. В значителна степен към него има отношение и рецензираната книга на Младен Сърбиновски „Македонските Авгиеви обори". Тя представлява сборник от 27 полемични есета, конто са били вече публикувани в различии периодични издания - списания или вестници.
Във всички тях се чувства оригиналният почерк на талантливия журналист. Те отразяват най-често политическата обстановка в Р Македония и отношението на автора към нея. Той е разгледал важни проблеми, свързани с македонизма, със съдбата на българското население в миналото в Македония, с правото му за национално самоопределение.
В книгата могат да се открият и познати неистини за нас- тоящею, а в отделни случаи и за миналото на Македония, но не бива да се забравя, че тя излиза в страната, където македонизмът е възведен в ранг на държавна политика. Заедно с това обаче са казани и много истини и са направени правдиви оценки за реакцията на населението при насилственото обезбългаряване.
Очевидно авторът е представител на онези интелектуалци във Вардарска Македония, конто търсят истината за своя род и произход. С оглед на това обектът моята рецензия не обхваща ця- лото съдържание на книгата, а само отделни проблеми, които имат отношение към реакцията срещу македонизма, изграден на антибългарска основа.
Измежду неистините тук трябва да бъде посочено есето, в което авторът пише, че Македония „е обкръжена от четири неприятели: сръбския, албанския, гръцкия и българския шовинизъм" (с. 12). Тезата, че „македонският народ" е бил застрашен от българския шовинизъм, е измислен и алогичен постулат. Българският народ (включително и в Македония) никога в историята си не е проявявал шовинизъм.
Твърдата воля и епичните борби за освобождение и обединение на поробените части на целокупния бъл- гарски народ не са израз на шовинизъм, а обратно - на неподправен патриотизъм, за което говорят реките от кърв, които е загубил в националноосвободителните борби за свободата на Македония. В известни случаи българските управници напротив, са проявявали престъпен нихилизъм.
В това отношение показателен е случаят, когато след девети септември 1944 година управляващата Комунистическа партия приведе в изпълнение уникалното ко- минтерновско решение за насилствено отродяване на българското население в Пиринския край. Тогава чрез репресии и други средства на етнически геноцид властите се опитаха чрез паспортизация да превърнат българите там в представители на друга „националност". Усилията за обединяване на двете части на един народ не се вписват в рамките на шовинизма.
Неслучайно България първа призна новата държава Македония. Авторът на книгата, както вече се посочи, утвърждава някои от факторите, които управляващата върхушка използва при провеждането на сърбоманството като противодействие на българщината в Македония и нейното преследване по най-жесток начин.
В есето „Сърбоманството като проклятие" (74-79) авторът потвърждава дословно „Не, няма спасение. Сърбоманството е част от нас; то е наша вярна сянка, която на крачка ни следи" (с. 73). Особено голям интерес за нас представлява есето „България зъл дух" (91-94). В него са отразени най-често срещаните форми на държавната антибългарска политика на Република Македония, както и реакцията на македонската общественост, особено на младата интелигенция, срещу антибългарската пропаганда...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар