1999 г.: Декларация на МНИ относно Р Македония

Списание "Македонски преглед", 1999, кн. 1. Декларация на Македонския научен институт – София по някои актуални въпроси, свързани с взаимоотношенията между Р България и Р Македония... 7–14

ДЕК­ЛА­РА­ЦИЯ 

НА МА­КЕ­ДОН­СКИЯ НА­У­ЧЕН ИН­С­ТИ­ТУТ-СО­ФИЯ 

ПО НЯ­КОИ АК­ТУ­АЛ­НИ ВЪП­РО­СИ, 

СВЪР­ЗА­НИ С ВЗА­И­МО­ОТ­НО­ШЕ­НИ­Я­ТА МЕЖ­ДУ Р БЪЛ­ГА­РИЯ И Р МА­КЕ­ДО­НИЯ 

 Изх. №5/21.01.1999 г. 

 Ма­ке­дон­ски­ят на­у­чен ин­с­ти­тут (МНИ)-Со­фия ве­че в про­дъл­же­ние на 8 го­ди­ни най-вни­ма­тел­но сле­ди и ана­ли­зи­ра мъ­чи­тел­ния раз­вой на де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни, из­вър­ш­ва­щи се в Р Ма­ке­до­ния, по­лу­чи­ла за пръв път приз­на­ние в све­та с офи­ци­ал­но­то си име тък­мо от на­ша­та дър­жа­ва ­ Р Бъл­га­рия. С чув­с­т­во на дъл­бо­ко удов­лет­во­ре­ние ака­де­ми­ци­те, член-ко­рес­пон­ден­ти­те, про­фе­со­ри­те, доцен­ти­те, на­уч­ни­те сът­руд­ни­ци и об­щес­т­ве­ни­ци­те пос­ре­щат съ­об­ще­ни­я­та в пе­ча­та за из­ра­зе­на го­тов­ност от де­мок­ра­тич­ни­те пра­ви­тел­с­т­ва на две­те стра­ни за въ­зоб­но­вя­ва­не на пре­го­во­ри­те, пред­хож­да­щи под­пис­ва­не­то на меж­ду­дър­жав­ни­те до­ку­мен­ти. 

 Имен­но по­бе­да­та на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и в Р Ма­ке­до­ния от­к­ри пъ­тя за раз­чис­т­ва­не на пре­пят­с­т­ви­я­та, ко­и­то из­кус­т­ве­но бя­ха съз­да­ва­ни в те­че­ние на по­ве­че от по­ло­вин век от сър­бо­ко­му­нис­ти­те и тех­ни­те при­ем­ни­ци в от­но­ше­ни­я­та на мла­да­та ре­пуб­ли­ка с всич­ки­те й съсе­ди. По­ли­ти­ка­та на еднак­во­от­да­ле­че­ност­та (ек­ви­дис­тан­ци­я­та) към съ­сед­ни­те стра­ни се за­ме­ня от но­во­то пра­ви­тел­с­т­во в Р Ма­ке­до­ния с по­ли­ти­ка­та на ед­нак­во сбли­жа­ва­не, ко­е­то е в хар­мо­ния с ев­ро­пейски­те нор­ми на по­ве­де­ние. 

МНИ ви­со­ко оце­ня­ва и пос­ле­до­ва­тел­ни­те уси­лия на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то с мно­гоб­рой­ни­те си раз­но­об­раз­ни и се­ри­оз­ни пред­ло­же­ния за трай­но, а не ко­нюн­к­тур­но, ре­ше­ние на спор­ни­те въп­ро­си меж­ду две­те стра­ни в пос­лед­но вре­ме съз­да­ва ат­мос­фе­ра за сре­щи с пра­ви­тел­с­т­во­то на Р Ма­ке­до­ния. Вън от вся­ко съм­не­ние е, че по­бе­да­та на де­мок­ра­тич­ни­те сис­те­ми, ус­та­но­ве­ни от две­те стра­ни на гра­ни­ца­та, е един­с­т­ве­но въз­мож­на­та ос­но­ва за смис­лен ди­а­лог меж­ду дър­жа­ви­те. 

 Сне­ма­не­то на под­чер­та­ния ан­ти­бъл­гар­ски курс ка­то пос­то­ян­на дър­жав­на по­ли­ти­ка, осо­бе­но при пра­ви­тел­с­т­во­то на Бран­ко Цър­вен­ков­ски, зас­лу­жа­ва ад­ми­ра­ции не са­мо в Р Бъл­га­рия, но и в Р Ма­ке­до­ния. След за­дъл­бо­чен ана­лиз на об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­ческа­та об­с­та­нов­ка в две­те стра­ни, МНИ об­ръ­ща се­ри­оз­но вни­ма­ние на ре­ди­ца не­га­тив­ни фак­то­ри, ко­и­то би­ха мог­ли съз­на­тел­но или не­съзнател­но да спъ­нат или да от­ло­жат за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме пред­с­то­я­щи­те пре­го­во­ри. Да се смя­та, че пре­го­во­ри­те мо­же да бъ­дат изоб­що про­ва­ле­ни, по­ра­ди ези­ко­ви проб­ле­ми, е не­мис­ли­мо, тъй ка­то имен­но ези­ко­ва­та бли­зост е по-ско­ро ба­за за сбли­же­ние, от­кол­кото за ра­зе­ди­ня­ва­не меж­ду граж­да­ни­те на две­те стра­ни. 

 МНИ виж­да евен­ту­ал­ни­те труд­нос­ти в близ­ко бъ­де­ще в две на­со­ки, т.е. как­то в са­ма­та Р Ма­ке­до­ния, та­ка и в Р Бъл­га­рия: а) В Р Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва да бу­ди без­по­койс­т­во аро­ган­т­но­то по­ве­де­ние на сва­ле­ни­те от власт в ре­зул­тат на из­бо­ри­те до­се­гаш­ни уп­рав­ни­ци, пре­ми­на­ли в ре­ди­ци­те на неп­ри­ми­ри­ма­та но­ва опо­зи­ция. Ре­дак­то­ри и ав­то­ри ка­то П. Ко­ле­ми­шев­ски, Т. Ива­нов­ски, М. Ве­ли­нов­ска, Н. До­ков­ска, В. Еф­тов, М. То­мов­ски, Й. Пав­лов­ски, и още мно­го дру­ги по­доб­ни в своите ста­ри и но­ви из­да­ния въз­к­ре­ся­ват бан­к­ру­ти­ра­ли­те те­зи, че при пре­го­во­ри­те не тряб­ва да се пра­вят ни­как­ви ком­п­ро­ми­си. 

Спо­ред тях тряб­ва­ло да се нас­то­я­ва за то­ва, че в Пи­рин­ския край съ­щес­т­ву­ва­ло ма­ке­дон­ско мал­цин­с­т­во, че Бъл­га­рия би­ла длъж­на да ре­гистрира ОМО “Илин­ден” (не­за­ви­си­мо от то­ва, че ма­лоб­рой­на­та гру­па е съз­да­де­на от югос­лав­ско­то по­сол­с­т­во в Со­фия и е из­дър­жа­на със зад­г­ра­нич­ни па­ри). Пак спо­ред тях ­ ло­ка­ли­за­ци­я­та на ма­ке­дон­ска­та на­ция и на ма­ке­дон­ския език дос­ти­га­ли до сър­це­то на За­пад­ни­те Ро­допи на из­ток. Нак­рат­ко, про­дъл­жа­ват да се из­ди­гат съ­щи­те ста­ри аб­сур­д­ни ве­ли­ко­сръб­ски пре­тен­ции, с по­мощ­та на ко­и­то бя­ха про­ва­ля­ни до­се­гаш­ни­те сре­щи меж­ду дип­ло­ма­ти­те на две­те стра­ни. 

 Из­да­те­ли­те на но­ви­те опо­зи­ци­он­ни вес­т­ни­ци и спи­са­ния в Р Ма­ке­до­ния не се ин­те­ре­су­ват от бъл­гар­ско­то на­ци­о­нал­но съз­на­ние на 300-хи­ляд­но­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, а съ­що та­ка и от буд­но­то бъл­гар­ско на­ци­о­нал­но чув­с­т­во на по­ве­че от два­та ми­ли­о­на бе­жан­ци или по­том­ци на бе­жан­ци от Вар­дар­ска и Бе­ло­мор­ска Ма­ке­до­ния, жи­ве­е­щи в различ­ни кра­и­ща на Р Бъл­га­рия. Един­с­т­ве­на­та цел на бив­ши­те влас­т­ни­ци, и то по вну­ше­ние на неп­ре­къс­на­то во­ю­ва­щия Бел­г­рад, е да се под­дър­жат раз­мир­ни от­но­ше­ния меж­ду дър­жа­ви­те на Бал­кан­ския по­лу­ос­т­ров. 

 Вся­ко из­ди­га­не на те­за­та за ма­ке­дон­ско мал­цин­с­т­во в Бъл­га­рия ­ не­за­ви­си­мо от кои сре­ди ид­ва то ­ при по­ло­же­ние, че ет­ни­чески­те ко­ре­ни на ма­ке­дон­ци­те в са­ма­та Р Ма­ке­до­ния са бъл­гар­ски (вж. Го­це Дел­чев, Да­ме Гру­ев и сто­ти­ци­те въз­рож­ден­ци от об­ласт­та Ма­ке­до­ния) е не са­мо ало­гич­но, но и пред­ва­ри­тел­но об­ре­че­но на про­вал. То не из­дър­жа те­жест­та на хи­ля­ди­те фак­ти, ко­и­то се от­к­ри­ват в сто­ти­ци­те то­мо­ве от до­ку­мен­ти на на­ши и чуж­дес­т­ран­ни уче­ни. 

 б) В Р Бъл­га­рия пък по­раж­дат без­по­койс­т­во не­ком­пе­тен­т­ни­те изяв­ле­ния на ня­кои об­щес­т­ве­ни­ци, по­ли­то­ло­зи от раз­ни но­во­съз­да­де­ни цен­т­рове, а та­ка съ­що и на “ек­с­пер­ти”, ко­и­то неп­ре­къс­на­то нат­рап­ват на бъл­гар­ска­та об­щес­т­ве­ност ста­ри­те ко­мин­тер­нов­ски идеи, об­ви­ти в “но­ви” дра­пе­рии. Шко­лу­ва­ни в близ­ко­то ми­на­ло с иде­о­ло­ге­ми­те на Тре­тия ин­тер­на­ци­о­нал, кой­то бе про­мил не са­мо ре­ди­ца ев­ро­пейски (и респ. бал­кан­ски) мо­зъ­ци, но бе за­ра­зил до­ри съз­на­ни­е­то на ня­кои аме­ри­кан­ци, на­ши­те до­мо­рас­ли по­ли­то­ло­зи под­ме­нят са­мо ста­ра­та фра­зе­о­ло­гия с нова, ка­то ос­та­вят същ­ност­та неп­ро­ме­не­на. 

С ле­ка ръ­ка те за­чер­та­ват бъл­гар­ска­та ис­то­рия, лин­г­вис­ти­ка и ет­но­ло­гия ­ ця­ла­та бъл­гар­ска на­у­ка и кул­ту­ра. Без да имат как­ва­то и да е би­ла спе­ци­ал­на под­го­тов­ка по ма­ке­дон­ска­та проб­ле­ма­ти­ка, те пи­шат “кон­цеп­ции”, ор­га­ни­зи­рат прескон­фе­рен­ции и пр., ка­то са склон­ни да пра­вят сдел­ки със се­гаш­ни те­ри­то­рии и на­се­ле­ние от Р Бъл­га­рия.

Те го­во­рят аб­с­т­рак­т­но за Ма­ке­до­ния и заб­ра­вят, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е бъл­гар­ска по­ли­ти­ческа ре­ал­ност, т.е. част от бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. Са­моз­ва­ни­те спе­ци­а­лис­ти не раз­ли­ча­ват ос­нов­ни по­ня­тия от ти­па на а) име­то Ма­ке­до­ния ка­то ге­ог­раф­ска об­ласт, на­ми­ра­ща се в три дър­жа­ви и б) Р Ма­ке­до­ния (ко­я­то из­пис­ват без Р ­ Ре­пуб­ли­ка), пред­с­тав­ля­ва­ща са­мо ед­на тре­та от об­ласт­та. 

А раз­ли­ка­та меж­ду Ма­ке­до­ния ка­то ге­ог­раф­ска ця­лост и Р Ма­ке­до­ния е дос­та съ­щес­т­вена. Ли­ца, обя­ви­ли се ка­то по­ли­то­ло­зи, не поз­на­ват еле­мен­тар­на­та по­ли­то­лож­ка ли­те­ра­ту­ра по въп­ро­са, из­ли­за­ща у нас, в Р Ма­ке­до­ния, в Ев­ро­па и в Аме­ри­ка, по­ра­ди ко­е­то и нап­ра­ве­ни­те от тях из­во­ди са не­точ­ни и в край­на смет­ка ­ пог­реш­ни. 

 По ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та и в пе­ча­та бе­зот­го­вор­но смес­ват по­ня­тия от ис­то­ри­чески, ези­ков и ет­но­лож­ки ха­рак­тер (език, на­род­ност, на­ция), с еле­мен­тар­ни тер­ми­ни от меж­ду­на­род­но­то пра­во (дър­жа­ва, меж­ду­дър­жав­ни от­но­ше­ния и пр.). По та­къв на­чин дос­ти­гат до аб­сур­д­ни изиск­ва­ния за “приз­на­ва­не” на ка­те­го­рии, ко­и­то не изиск­ват приз­на­ва­не ни­къ­де по света. 

Бив­ши дър­жав­ни­ци в от­но­си­тел­но кра­тък пе­ри­од от вре­ме не­ком­пе­тен­т­но про­ме­нят сво­и­те въз­г­ле­ди и още по­ве­че зат­лач­ват проб­ле­ми­те. С то­ва ес­тес­т­ве­но се зат­руд­ня­ва ра­бо­та­та и на две­те пра­ви­тел­с­т­ва, гот­ве­щи се за пре­го­во­ри­те. Всез­на­е­щи­те на­ши по­ли­то­ло­зи, с по­мощ­та на про­цен­ти­те ве­че съ­чи­ни­ха ху­мо­рис­тич­ни “сроч­ни” ул­ти­ма­ту­ми на НА­ТО и ЕС по ези­ко­вия проб­лем. 

 Чест за бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­т­во е, че сред це­лия ха­ос от про­ти­во­ре­чи­ви и вза­им­но­из­к­люч­ва­щи се виж­да­ния ус­пя­ва об­мис­ле­но и вни­ма­тел­но да тър­си въз­мож­нос­ти за трай­но ре­ша­ва­не на въп­ро­сите. Оп­ти­ми­зъм бу­ди и фак­тът, че към те­зи уси­лия се при­съ­е­ди­ня­ва и де­мок­ра­тич­но­то пра­ви­тел­с­т­во на РМа­ке­до­ния. 

 В та­зи об­с­та­нов­ка МНИ, Со­фия под­к­ре­пя по­ло­жи­тел­ни­те уси­лия на две­те пра­ви­тел­с­т­ва за на­ми­ра­не на ба­лан­си­ра­ни и дос­той­ни ре­ше­ния при пре­го­во­ри­те, га­ран­ти­ра­щи иск­ре­но доб­ро­съ­сед­с­т­во меж­ду на­ши­те стра­ни. 

 21 яну­а­ри 1999 г. 

 Ма­ке­дон­ски на­у­чен ин­с­ти­тут - Со­фия