Сборникът „Български народни песни“ - оригиналът и изданията в Скопие

14/08/2022

Сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 3. Георги Тренчев. Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат от 1860 – 1861 г. и в огледалото на Република Северна Македония... 85 - 100 

През 1861 г. в Загреб от печатницата на Антун Якич излиза един от най-значимите ни възрожденски книжовни паметници – сборник под надслов „Български народни песни“, съставен от братя Димитър и Константин Миладинови. Сборникът се появява благодарение на спомоществователството на видния хърватски общественик и културен деец, епископа в Джаково Йосип Юрай Щросмайер (1815 – 1905). 


Още преди да излезе целият тираж, Константин Миладинов (1830 – 1862) взема част от напечатаните бройки и напуска Загреб. Днес не се знае колко е бил тиражът на сборника. От предплатените броеве, списък на заявителите има на края на книгата, може да се предположи неговият размер[1]. 

В този списък са заявени общо 263 екземпляра. Има почти 198 имена от 42 населени места, като от българските земи, извън Македония, те са сравнително малко. Само от Хасково са заявени 32 броя. Има заявки от Виена, Прага, Белград, Любляна, Загреб, Осиек, Дубровник, Карловац и др. 

Така например, д-р Петър Берон (1799 – 1871) заявява от Париж 25 броя. Въпреки това, с течение на времето книгата успява да стигне до всички, които проявяват интерес към нея. Тя става настолна книга на много писатели, публицисти и изследователи и е популярна и известна в България и в останалите до 1912 г. в Османската империя български земи, а по-късно през годините претърпява и редица преиздания[2]. Но не навсякъде това е така. От 1944 г., със създаването на Демократична федерална Македония (впоследствие Народна република Македония и Социалистическа република Македония) в рамките на федералната Титова Югославия, там нещата коренно се променят. Решението чрез антибългаризъм да се формира нова нация на базата на българската започва с унищожаването на всичко българско. Сборникът на Миладинови става неудобен за управляващите и неговият оригинал е скрит. Започва една масова фалшификация и манипулация на общественото мнение и се формират няколко поколения, които мислят и знаят, че братя Миладинови са написали сборник „Македонски народни песни“. 

Сборникът е наименуван с ново име. Появяват се издания с всевъзможни заглавия и в изследванията се използват термини като: „Зборник“, „Зборник на народни песни“, „Зборникот од народни песни“, „Зборникот на Миладиновци“, „Зборник од народни песни на браќата Миладиновци“[3], но най-често се употребява името „Зборник на народни песни“[4]. 

А скопските изследователи, в опитите си да не употребяват негово истинско име, най-често пишат „Зборникот“. Но оригиналът на сборника „Български народни песни“ не може дълго да се крие, особено в по-ново време, когато масово навлезе интернет и хората имат възможност да го видят в истинския му вид. Така едва през 2000 г. за първи път в днешна Република Северна Македония сборникът се появява в оригиналния му вид. Д-р Марко Китевски публикува негово фототипно издание със снимка на оригинала на корицата, но отново с различно водещо заглавие – „Миладиновци“[5]. 

 И преди това издаване, и във всяка една от по-новите публикации, излизащи в Скопие, авторите, макар да признават, че името на сборника е „Български народни песни“, веднага започват безбройни обяснения за заглавието. Те посочват редица причини за поставянето на това заглавие, а по-нататък продължават да наричат книгата „сборникът на Братя Миладинови“. 

Понякога тези обяснения са много абсурдни, като това, че са добавени и няколко „български народни песни“, за да може сборникът да се нарича „Български народни песни“: „А кога требало дефинитивно Зборникот да влезе во печат, Константин не туку така лесно можел насловот да го даде – каков што носи денеска Зборникот – само врз база на материјалите што тој ги имал (што тој ги бележел, или брат му Димитрија, или ги добил од Рајко Жинзифов) и заради тоа тој бил принуден да побара бугарски народни песни да може Зборникот да го нарече „Български народни песни“[6]...

Очаквайте скоро целия материал

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022