"...До Балканските войни в селищата на региона има преселници и бежанци от Тракия и Македония, които пристигат и се заселват през различни години, но макар и непрекъснати, миграциите са сравнително слаби.
Така в Хасково през 1900 г. има преселени 391 души, родени в Македония и Одринско. През 1906 г. и 1910 г. също се съ- общава за групи бежанци, пристигнали в града[7]. Няма обаче точни и подробни данни за придошлите и заселили се тук семейства през различните години.
Първата голяма вълна бежанци в региона е от Източна Тракия и Мала Азия след Балканските войни и разорението на областта през 1913 г. По това време в Хасково идват и остават 450 семейства (2000 души) от Мала Азия и Източна Тракия. В Хасковски окръг след Ньойския договор, 1919 г. 133 и околията са настанени 1374 семейства от Източна Тракия[8]. През годините на Първата световна война тук непрекъснато пристигат бежанци от различни райони.
В протоколите на Общинския съвет в Хасково от декември 1918 г. и януари 1919 г. се отбелязва следното: „През войната градът бе препълнен от бежанци от Македония и Одринско, интернирани от Македония, Сърбия, Драмско, Серско и Кавалско”[9]. В периода на Временното съюзно управление бежанци от Гюмюрджина, дошли по-рано в Хасково, са се върнали в родния си град, но „след изгонването им от гърците“ отново търсят убежище в Хасково. И това не са единични случаи[10].
По този повод И. Алтънов пише, че още по време на междусъюзното управление в областта се заселват „не по-малко от 20 – 30 хиляди души гърци, много от които не бяха обитавали никога страната.... Всред българското население ставаше обратното явление – бягство от Западна Тракия. Още през месеците октомврий и ноемврий 1919 г. започна бягството от Западна Тракия, което някъде взе характер на паника, особено създадена от българската администрация, която напускаше страната.“[11]
Новият голям бежански поток тръгва след изтеглянето на съюзното управление от Западна Тракия, като най-многоброен е през 1924 – 1925 г. По дан- ни на Т. Браянов голяма част от бежанците от Западна Тракия имен-но тогава се заселват в Хасковски окръг: 399 семейства в Хасково и околията, 1360 – в Свиленградска и 600 – в Харманлийска околия. От Мала Азия общо в окръга са 310 семейства. По неофициални данни в Хасково през 1924 г. има около 1700 тракийски и македонски бежанци. Според сведенията на Дирекция на бежанците, публикувани от Т. Браянов, в Хасковски окръг има общо 4219 бежанци, които се разпределят по произход така: Източна Тракия – 1416, Западна Тракия – 2264, Мала Азия – 312; Гръцка Македония – 207, Сръбска Македония – 11; Западни покрайнини – 1, Добруджа – 812...
Околийската комисия за настаняване на бежанците в Хасково съобщава, че в града вече са оформени два бежански квартала, Тракийски и Македонски. Там живеят общо 184 бежански семейства, „които са одворени от Хасковски общински съвет и имат построени жилища от кредити от БЗБ от 1923 – 1925 г.“[14] На заселените бежанци от Тракия и Македония през 1921 – 1922 г. в Хасково са раздадени 300 дворни парцела за застрояване[15]. Бежански квартали се оформят в Харманли, в Свиленград, както и в отделни села..."
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар