¨...(Пра)българското присъствие в историко-географската област Македония може да бъде проследено чрез археологически находки. С (пра)българите се свързват обновената през Ранното средновековие късноантична крепост при с. Дебреще, разположена в Прилепското поле, в местността „Градище“, на 23 км северозападно от Прилеп, и близкият некропол „Млака“ от VII– VIII в.12
В местността „Градище“ е намерена коланна тока, датирана най-общо в VII в.13 В местността „Св. Еразъм“ край Охрид също е открита тока, която има близка аналогия с подобни находки от Северен Кавказ и Поволжието от VI–VII в.14 При Варош (Прилеп) и при с. Зовик, Битолско, са открити характерните (пра)български амулети – конче в ход надясно, на чийто гръб има човешка глава15. В крепостта Маркулия на 1 км североизточно от с. Арангел, Кичевско, са намерени (пра)българска бронзова апликация-тамга, върхове на стрели, фрагменти от керамични съдове16.
Коланният детайл от бронз, с релефна украса от стилизирани растителни мотиви, открит в твърдината „Чрешче“ на Долна Брегалница, е сходен с подобни колани от т.нар. Втори Аварски хаганат17. В местността „Градище“ или „Девол-град“ край с. Дреново (община Кавадарци) има руини на твърдина, именувана „Девол“ и „Стипион“. Името „Девол“ е идентично с названието на друг град – Девол в района на дн. гр. Корча в Албания. От „Девол-град“ при Дреново е известна бронзова тока с релефна украса, изобразяваща лъв-грифон, който убива сърна. Там е намерен и амулет-печат.
На предната му страна е изобразено фантастично живот но от азиатската митология, а на задната – стилизирано изображение на митично същество18. В крепостта при с. Йегуновце, Тетовско, също е открит бронзов амулет-печат, който Иван Микулчич свързва с българите и смята, че принадлежи към т.нар. „Преславски тип“19. При с. Долен Балван е съществувала крепост, изградена от обработени каменни блокове. Върху тях са издраскани рунни знаци20, оставени най-вероятно от (пра)българите. Римската твърдина на север от с. Крупище, недалече от вливането на р. Злетовска в р. Брегалница, е преизползвана за формирането на голям български аул (средновековния гр. Равен?)21.
Върху каменните му блокове също са изписани много рунни знаци22. Ипсилонът с две хасти (IYI) е издраскан върху фрагмент от скулптурна пластика от църквата „Св. Никола“ при Крупище23. Подобен знак се среща и на каменен блок от рида Клетовник, югозападно от Крупище24. Сигурно част от тези находки са принадлежали на дунавските българи, заселили се в тези земи след присъединяването им към Плисковска България, но не трябва да се изключва възможността други да са оставени от Куберовите българи.
Въпреки че някои изследователи изказват съмнения скалните рисунки от пл. Пангей и пл. Лекани да имат (пра)българска принадлежност25, те несъмнено трябва да бъдат отбелязани. Изобразени са конници, въоръжени с лъкове, мечове и дълги копия, също така шаман (?), елени, кучета и др. Представени са ловни и бойни сцени26. Съкровищата от Врап (южно от дн. гр. Тирана) и Ерсека (в района на дн. гр. Корча в Южна Албания) показват, че е възможно владенията на Куберовите българи да се разширяват на запад и югозапад, в природно защитени и по-малко уязвими от ромеите райони.
Там те търсят закрила от византийските войски. Именно в района на Корча се е намирал прочутият български град Девол, през IX – X в. център на комитат и дори най-вероятно средище на цялата „трета част на Българското царство“. Градът се локализира при дн. с. Звезда27, а напоследък – при дн. с. Божиград28. Българският владетел Борис I-Михаил (852–889) предоставя на св. Климент Охридски „три от най-хубавите къщи в Девол, принадлежащи на комитски род“29...“
Целият материал четете по-долу:
Статията е добра, но искам да направя едно допълнение. Коментираният район на Кутмичевица не е единственият, обитаван от Куберови българи. Отдавна са известни българските знаци и изображения върху скали край Шудиково в Р. Черна гора. Несъмнено, обитавания ареал от българите е обхващал значително по-обширни територии. За повече вж.: Хърст, Д. Размисли за Кубер и българите в Македония, Тракия и Мизия (VІІ – ІХ в.). – Рс. 2008.
ОтговорИзтриване