About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Показват се публикациите с етикет Т. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Т. Показване на всички публикации

Христо Татарчев (1869 - 1952)

16/12/2025

72 години от кончината на Христо Татарчев (псевдоними: А. Светомиров, Докторът) (16 декември 1869, Ресен – 5 януари 1952, Торино). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Деец на националноосвободително движение на македонските българи, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва доброволец в ученическия легион. 

Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Пътува из Македония, за да проследи състоянието на българщината. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин първи председател. Ръководи организацията до началото на 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5 години тъмничен затвор в Подрум кале. На 19 август 1902 г. е амнистиран. През есента на с.г. пристига в България, за да изпълни функциите си на задграничен представител. Среща се с дипломати на Велики сили и се опитва да подобри взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК. 

Заедно с другия задграничен представител Хр. Матов подкрепя решението за въстание на Солунския конгрес (януари 1903) и се включва в неговата подготовка. По време на бойните действия организира в София пресконференции, на които пропагандира каузата на въстаналите македонски и тракийски българи. Ръководи Благодетелното дружество за подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско. Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През Първата световна война е назначен за началник на военновременна болница. 

След края на военните действия оспорва законността на ЦК на ВМРО. Включва се в братствената организация, ръководена от Изпълнителния комитет. През 1920 г. се противопоставя на ИК и е един от инициаторите за учредяване на алтернативна бежанска организация, наречена Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в България. Разочарован от подновените междуособици между дейците, напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където практикува лекарската си професия. 

Изразява чрез статии в печата мнението си за македонското освободително движение. Следи и оценява в публикации вътрешно- и външнополитическите стъпки на българските управляващи среди, както и цялостната международна обстановка с оглед на Македонския въпрос. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и първите прояви на ВМОРО. 

 

100 г. от учредяването на Тракийския младежки съюз

18/09/2024

100 години от учредяването на Тракийския младежки съюз (ТМС). Патриотична младежка културно-просветна и благотворителна организация на българите от Тракия. Ръководи и направлява дейността на тракийските младежки дружества в страната. Първият му учредителен конгрес се провежда в Пловдив (17–19 август 1924). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 8

Има за цел да сплотява тракийската младеж в България и да пропагандира сред нея каузата за освобождението на Тракия. Помага и съдейства на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация в усилията му да подобри живота на бежанците и да създаде условия за завръщането им по родните места. За постигане на своите цели ТМС издава и разпространява печатни издания, устройва публични и организационни събрания и конференции с доклади, сказки и беседи по Тракийския въпрос. 

Съдейства за уреждане на библиотеки, театрални трупи, хорове, вечеринки, спортни състезания, излети и др. Необходимите финансови средства се набират от вноски на дружествата, издания, дарения и благотворителни фондове. Членове на отделните дружества могат да бъдат всички младежи – българи от Тракия, независимо от техните политически убеждения. Празникът на организацията е „Денят на Тракия“ – 13 март, превземането на Одринската крепост през Балканската война. През 1932 г. ТМС обединява 85 тракийски дружества с 8000 членове. Съюзът издава свой печатен орган – в. „Завèт“, чийто бр. 1 излиза на 20 ноември 1925 г. 

По решение на Осмия конгрес от 1932 г. вестникът се трансформира в списание „Завèт“. След забраната на политическите партии и национално-патриотичните организации през 1934 г. ТМС е разпуснат. Някои дружества продължават да работят на самостоятелни начала до 1944 г.

130 години от рождението на Панчо Тошев

08/08/2024


130 години от рождението на Панчо Тошев
(12 юли 1894, Щип – 22 август 1942, Кюстендил) – деец на освободителното движение на македонските българи, адвокат. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7

Син на Андон Стоянов Тошев /Дончо Щипянчето/ (1867–1931) – първият легендарен куриер на революционната организация в Македония и Одринска Тракия. Участва като доброволец в Балканските войни, а в Първата световна война е тежко ранен. Дипломира се като юрист в СУ. Сближава се с Тодор Александров и участва в Кюстендилската акция на ВМРО (1922). 

Авторитетен и ентусиазиран ръководител на Културно-стопанския институт на ВМРО (1932–1934). Народен представител е в Македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931– 1934). След 19 май 1934 г. е интерниран в Елена и в Карлово. През 1938 г. е председател на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил. 

По-късно е адвокат в Кюстендил и Скопие (1941–1942), Умира в Александровска болница в София и е погребан в Кюстендил.

90 години от рождението на Христофор Тзавелла

28/04/2024


90 години от рождението на Христофор Тзавелла
(3 април 1934, с. Руля (Котас), Костурско, Беломорска Македония, Гърция – 9 ноември 2018, София) – фолклорист, поет и историк. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 4

По произход е помотмък на известни родове – гръцки и български. През 1948 г. вследствие на Гражданската война в Гърция, съдбата му го подлага на изпитания, връхлетели мнозинството южномакедонски българи след Втората световна война. Неговата житейска траектория го превежда през редица държави: Гърция – Чехословакия – Канада – Югославия – България – Русия. След 1964 г. се установява в София и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. През 70-те и 80-те години на миналия век получава възможност да се посвети на издирването и събирането на фолклорно и документално-историческо наследство. 

От 1980 г. завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Създава и издава поетични творби, сред които „Глаголици. Кирилици“ в две издания, като второто е нецензурираната му версия (2014). Изданието представя личности от Мизия, Тракия и Македония, които имат съществено значение в развитието на българската държава. В предговора Тзавелла описва всички премеждия, които е преживял, воювайки да възвърне това, което първоначално е написал. 

В националната телевизия през 80-те години той е автор и водещ на поредицата „Потомците разказват“, посветена в голямата си част на Македония. Подготвя и издава биографична книга за отец Търпо Поповски, български будител в Костурско (2003), дневника на костурския войвода Лазар Киселинчев (2003) и спомените на члена на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание Анастас Лозанчев (2007). Съставя том за образа на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония (2009), които са посветени на Руско-турската освободителна война Събира и систематизира народно творчество от Македония – хиляди песни, приказки, поговорки, клетви, гатанки, благословии, клетви, легенди, предания и мн. др. Впечатляващ е и обемът на личната му библиотека. Носител е на награди на Министерството на културата и на Съюза на българските писатели.


На 26 март отбелязваме Деня на Тракия

26/03/2022

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 3

На този ден (13 март по стар стил) през 1913 г. е превзета Одринската крепост по време на Балканската война. Победата донася свобода на тракийските българи. Още през 1914 г. датата 26 март е обявена за Ден на Тракия. 

От 2006 г. той е официално признат и от Министерския съвет на България за един от дните в българския културно-исторически календар, което го превръща в общобългарски празник. Датата 26 март е символ на бойната слава на българската войска и на стремежа на тракийските българи към свобода и присъединяване към отечеството, но и ден на почит и памет към хилядите тракийски българи, подложени на геноцид и разорение през 1913 г., и към тракийските бежанци, намерили подслон след етническото прочистване в пределите на България и запазили родовата си памет. 

Съюзът на тракийските дружества в България организира тържествено честване Деня на Тракия, което по традиция се извършва пред паметника на Одринци в парка на храм „Св. Николай Софийски“ в столицата, съпътствано от поклонение с поднасяне на цветя и венци. Тракийските дружества в страната почитат подвига на героите от Одринската епопея и на падналите за свободата българи от Тракия с поклонение пред паметните места и с църковни служби и концерти.

125 години от рождението на Пецо Трайков

02/07/2021

125 години от рождението на Петър (Пецо) Трайков
(псевдоним Праведников) (2 юни 1896, с. Върбени, Леринско – 13 януари 1964, София). Учи в Битолската гимназия. Завършва Военното училище в София. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 6 

През Първата световна война е офицер в българската армия. Става член на ВМРО при нейното възстановяване след войната. За кратко е служител в дружество „Балкан“, после става четник. Секретар е на войводата Илия Лерински 

В периода 1920–1923 г. действа с чета в Преспанско като помощник-войвода, впоследствие става Лерински войвода. През 1924 г. е с чета в Егейска Македония. Осъден на смърт от гръцките власти, преминава в Албания. Един от главните организатори на базата на ВМРО в Албания. 

 При разцеплението на организацията през 1928 г. е в крилото на протогеровистите. На Седмия конгрес на ВМРО (протогеровисти) през 1931 г. е избран за член на Централния комитет. След преврата на 19 май 1934 г. на няколко пъти е интерниран. За укриване на комунистическия деец Емил Марков е осъден на доживотен затвор през 1943 г. 

 След 9 септември 1944 г. подкрепя новата власт.В първата фаза на Отечествената война е командир на бригада „Гоце Делчев“. Обявен за активен борец против фашизма и капитализма.

70 години от рождението на проф. Стайко Трифонов

02/02/2019

70 години от рождението на проф. Стайко Трифонов 

Стайко Трифонов е роден на 3 февруари 1949 в с. Търговище, Сливенско, а ранният край на неговия житейски път е на 11 март 1999 в София. Той е историк, изследовател на българския национален въпрос и на историята на тракийските българи. Усилията му се съсредоточават главно върху разкриване на проявите на националноосвободителното движение и съдбата на българите в Тракия и Македония. 

През 1967 г. завършва средно образование в Стара Загора и е приет да следва в тогавашния Философско-исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В университета завършва история през 1973 г., където от с.г. е асистент в катедра „История на Бълга¬рия“. Доктор е по история (1979), доцент (1985), доктор на историческите науки (1996) и професор по нова българска история в Исто¬рическия факултет на СУ (1997). 

Секретар е на Българското историческо дружество от 1986 г. След 1989 г. до смъртта си работи активно в Съюза на тракийските дружества в България. Избран е за заместник-председател на Съюза и за председател на Тракийския научен институт (1990). Автор е на много книги, статии и студии, сред които се открояват: „Българското национално-освободително движение в Тракия 1919–1934“ (1988), „Антантата в Тракия“ (1989), „Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот (1912–1915)“ (1992). 

Издирва и издава в съавторство с проф. Величко Георгиев документи за българ¬ската история и националните борби: „Екзарх Български Йосиф. Писма и доклади“ (1994); „Гръцката и сръбската пропаганда в Македо-ния (края на XIX–началото на XX в.)“ (1995); „Покръстването на българите мохамедани 1912–1913 г. (Документи)“ (1995); „Македония и Тракия в борба за свобода (Документи)“ (1995); „История на българите в документи. Т. 1–2“ (1995–1997). Някои от документалните му трудове са издадени от Македонския научен институт. 

Проф. Ст. Трифонов е автор на учебници по история, в които отстоява своите родолюбиви нагласи, основани на задълбочени проучвания върху богата документация от разнообразен характер. През 2009 г. негови приятели обнародват паметен сборник в негова памет, озаглавен „Толерантният националист“. 

 Д-р Володя Милачков

Лазар Томов (1878 - 1961)

12/11/2018

Лазар Томов
(1878 - 1961)
Томов, Лазар (Л. Т. Крайнов) (12 ноември 1878, Годлево – 3 март 1961, София)

Доц. д-р Стоян Германов 

Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, революционер, публицист. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1896), учител в Мехомия (дн. Разлог) и Банско (1897–1900). 

Среща се с Г. Делчев и става член на ВМОРО. От есента на 1900 г. е студент в Историко-философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, поддържа връзки с дейци на ВМОРО и съдейства за успешния завършек на акцията „Мис Стоун“. В навечерието на въстанието напуска университета (1903) и се присъединява към четата на С. Молеров; делегат е на конгреса на Разложката революционна околия (5 септември 1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода на чета. 

През 1904 г. Лазар Томов завършва висшето си образование и е назначен за учител в Сярското педагогическо училище. Томов е делегат и открива Първия (редовен) конгрес на Серския революционен окръг (29 юли 1905); избран е за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). Преследван от турските власти, се завръща в България. Учителства в Бургас. След Младотурския преврат (1908) е учител в Сяр и Скопие. Участва в Първата световна война, след демобилизирането е учител във Втора мъжка гимназия в София. 

Редактор на сп. „Илюстрация Илинден“ (1927-1944), един от редакторите на алманах „Македония“ (1931); председател на Илинденската организация (1939–1944); участва в дейността на македонските културно-просветни дружества. Автор на книгата „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953).

Апостол Петков - Ениджевардарското слънце

02/08/2018

Апостол Петков Терзиев - Ениджевардарското слънце
АПОСТОЛ ПЕТКОВ ТЕРЗИЕВ (6 май 1869 г., Боймица, Гевгелийско - 2 август 1911 г., Крушари, Ениджевардарско)

Семейството му е свързано с борбите за освобождението на македонските българи. Той постъпва във ВМОРО през 1897 г. В края на XIX в. предвожда организационна чета. Като база използват Ениджевардарското езеро. Придобива известност на способен войвода - незаловим от турските власти. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. 

Бори се срещу гръцката въоръжена пропаганда. Легендарни остават сраженията, които ръководи - при с. Боймица, Гевгелийско; на връх Гандач в Паяк планина; при с. Смол, Гевгелийско, при Ениджевардарското езе­ ро. След Младотурската революция се легализира, но изпада в немилост и емигрира в България.

 След възстановяването на въоръжената дейност през 1910 г. се завръща в Ениджевардарско. Предаден от свой четник, той е убит заедно с Георги Мучитано и Васил Пуфката.

Доц. д-р Ангел Джонев

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2026