About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Показват се публикациите с етикет Филиал и Научно-информационни групи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Филиал и Научно-информационни групи. Показване на всички публикации

Филиалът на МНИ отбеляза "Свети Дух" в Благоевград

12/06/2025


Ден на пробуждане на българската национална памет 

На 9-ти юни(понеделник) 2025 г. в двора на църквата „Въведение Богородично“, Благоевград, пред Мемориала „Делчев род“, беше почетена паметта на загиналите във войните за свободата на Македония. Поклонението започна с панахида, отслужена от отец Николай. 

Пред мемориалния паметник на Делчевия род, бяха положени цветя в памет на загиналите. Ивана Дякова, експерт в Отдел „Култура“ на Община Благоевград, която бе водещ на събитието даде думата на г-н Вангел Тодоров, общински съветник. Той почете в речта си паметта на загиналите като припомни: “...ние сме морално задължени да засвидетелстваме нашата благодарност пред тяхната борба, пред тяхната саможертва“. 


Панахидата по повод Деня на Светия дух – Духовден, който се отбелязва като Ден на Македония уважиха: Община Благоевград в лицето на председателят на Общински съвет Антоанета Богданова, Десислава Витанова Кехайова, секретар на община Благоевград, общински съветници, представители на Македонски научен институт – филиал Благоевград, ВМРО, Регионален исторически музей – Благоевград, Национално дружество "Традиция" РК Благоевград „Г. Измирлиев-Македончето“, представители на бежански организации, Национална асоциация сигурност, Регионална библиотека „Д. Талев“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областен съвет на ветераните, много общественици и граждани. 

ЗАЕДНО преклонихме глава пред паметта на всички герои, отдали живота си в името на свободна и обединена България!

Снежана Захариева

Филиалът на МНИ в Благоевград с две нови издания

14/03/2025


На 12 март 2025 г. в Регионалната библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград бяха представени двете най-нови издания на Филиала на Македонския научен институт в града, които бяха подготвени по повод 30-годишния му юбилей. Научните публикации на 35 автори са събрани в библиографски справочник, изготвен от Елза Кресничка, а в Сборник – изследвания са включени 16 статии, които представят теми, събития и личности от националната и регионалната ни история. 

Научният секретар на Филиала г-жа Снежана Захариева, която бе главният двигател на събитието, поздрави гостите и благодари на дългогодишните сътрудници и съмишленици на МНИ в лицето регионалните културни и образователни институции, и специално на директорът на Регионална библиотека „Димитър Талев“ г-жа Емилия Малешевска. 

Председателят на Филиала проф. д-р Валентин Китанов сподели с аудиторията как се е зародила идеята да се създадат сборник и библиография на членовете и ги определи като две много стойностни книги, незаменимо четиво по темата „Македония“. Той също благодари на културните институции, като фундамент на културната общност в града, с които МНИ успешно си сътрудничи. В своето приветствие и оценка председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов определи двата труда като кулминация на една работа, подготвяна 2–3 години, събрала 16 статии с теми от националноосвободителното движение, културна проблематика и съвременни въпроси. Впечатляваща е и библиографията от 680 публикации на членовете на Филиала. Той специално отчете ролята на авторския екип, реализирал двете книги. 



Научният редактор на сборника доц. д-р Димитър Митев, от своя страна сподели, че с удоволствие е изпълнил задачата си и високо оцени всички публикации, като открои тези с регионален и краеведски характер. Той определи сборника като тематичен и еклектичен, обединяващ част от постиженията на учените от Благоевградска област. Отчете и важността на някои малко разработени неми, каквато е историята на спорта. 


Съставителят на библиографския справочник г-жа Елза Кресничка от Регионалната библиотека в Благоевград сподели впечатления от работата по него и благодари за отзивчивостта на всички автори, които са ѝ съдействали в процеса на изготвянето. В дискусията след представянето се включиха доц. д-р Димитър Тюлеков и д-р Георги Тренчев, председател на Научната група на МНИ в гр. Разлог, които върнаха аудиторията 30 години назад със спомени за създаването на Филиала на МНИ в Благоевград и първите отразени от него юбилейни чествания. Същевременно те определиха новите издания като две значими книги, които пораждат удовлетворение от дейността на всеки един от членовете. София Гълъбова подчерта връзката на МНИ с РТЦ – Благоевград в стотиците филми, посветени на Македония. 

За финал на събитието бяха излъчени откъси от документални филми на Регионален телевизионен център Благоевград, влезли в Златния фонд на БНТ, посветени на националната идея. Инициативата събра представители на културни и общински институции, на благоевградската културна общественост. Тя беше уважена от бившият вътрешен министър Веселин Вучков. бившият депутат Емил Костадинов, директорът на Телевизионния център в Благоевград г-жа Добрина Грачанлиева, официални лица както и почти всички автори в сборника. 

 Д-р Елена Александрова

Представяне на сборника „Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос“

06/10/2023


На 27 септември във Варна бе представен сборникът „Източен въпрос – Български въпрос – Македонски въпрос”. Изданието съдържа материали от едноименната научна конференция, проведена във Варна на 19 април 2022 г. по инициатива на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев” – Варна, на която Македонският научен институт бе съорганизатор. 

Събитието по представянето се състоя в сградата на Македонския дом в града при любезното домакинство на македонското дружество и неговия председател г-н Антон Апостолов. Поместените в сборника студии и статии са дело на утвърдени изследователи от различни университети и научни центрове – Македонски научен институт, Институт за исторически изследвания при БАН, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”. 

От страна на МНИ със свои студии участват членовете на Института д-р Весела Трайкова, Николай Поппетров и доц. д-р Слави Славов. Материалите в сборника разглеждат широк кръг от проблеми: ролята на Екзархията като българска протодържава; Източната криза от 1875 – 1878 г. и възстановяването на българската държава; ролята на Великите сили, с акцент върху Австро-Унгария и Русия, на Балканите; трансформирането на българския национален въпрос след Освобождението и особено след Съединението в Македонски въпрос; ролята на националния въпрос в програмите и действията на българските политическите партии и техните лидери; въпросът за българските граници като етническа и въобразена реалност и неговата динамика във времето. 

 Сборникът бе представен от члена на Научния съвет на МНИ доц. д-р Слави Славов. Събитието протече при подчертан интерес. От страна на присъстващите бяха повдигнати редица актуални въпроси, което породи оживена дискусия. В заключителната част всички желаещи получиха екземпляри от изданието. 

Доц. д-р Слави Славов

Научна конференция „Българският Илинден (1903)”

27/04/2023


НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ БЪЛГАРСКИЯТ ИЛИНДЕН (1903) 120 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 

На 22 април в гр. Варна се проведе научна конференция под надслов „Българският Илинден (1903)”, посветена на юбилейната 120-годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Форумът бе иницииран от Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев” – Варна с председател Антон Апостолов. 

Македонският научен институт бе основен съорганизатор на проявата. По време на нейната официална част приветствие към участниците бе поднесено от името на председателя на МНИ – проф. д-р Георги Н. Николов. 

Работната част от конференцията протече в две последователни заседания. Членовете на МНИ представляваха основното ядро от участници. Свои доклади представиха проф. д-р Михаил Неделчев, д-р Володя Милачков, доц. д.н. Румен Караганев, доц. д-р Георги Н. Георгиев, доц. д-р Слави Славов, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Димитър Гюдуров, д-р Елена Чалгънова и Николай Поппетров. 

В рамките на научния форум бяха разгледани различни проблеми като: българското етническо присъствие в Тракия (Одринско); отношението на великите сили и по-специално на Австро-Унгария към Илинденско-Преображенското въстание; участието на бъдещия летописец на македоно-одринското движение Христо Силянов във въстанието и това как Илинденската епопея намира отражение в неговото литературно творчество; позицията към въстанието на българската държава и на някои от политическите партии в Княжество България; социалните беди, които се стоварват върху бежанците от Македония, намерили убежище в България. 

Много от докладите бяха посветени на отделни дейци от македоно-одринското революционно движение, свързани с Варна и Варненско. Наред с други аспекти, в своите изложения докладчиците подчертаха общонародния характер на Илинденско-Преображенското въстание. Те акцентираха върху факта, че в него взимат участие дейци от цялото българско етническо пространство – Македония, Тракия, свободна България, Северна Добруджа, Бесарабия. 

В рамките на научния форум бе представена книгата на доц. д-р Живко Лефтеров „Сь бога напрѢд… за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение” (издание на Македонския научен институт). Авторът увлекателно запозна присъстващите с основни моменти от живота и дейността на родения във варненското село Калиманци войвода и офицер от българската армия Никола (Кольо) Лефтеров, а на всички желаещи подари екземпляри от своя труд. Конференцията протече при засилен интерес от страна на местната общественост и медии. 

Много от участниците бяха интервюирани за БНР –Радио Варна. За създадената от домакините приповдигната атмосфера допринесоха още тракийските и македонските песни, изпълнени съответно от народен хор „Тракия” при НЧ „С Тракия в сърцето” и фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев” – Варна към едноименното дружество. 

По време на заключителната дискусия, в която активно участие взеха и голяма част от присъстващите, при разговорите за общата изстрадана съдба на македонските и тракийските българи се засегнаха и актуалните измерения на Македонския въпрос. 

 Научната конференция бе първата подобна проява в национален мащаб, с която тази година България отбелязва 120 години от Илинденската епопея – една от най-ярките и героични страници от новата ни история. 

 Доц. д-р Слави Славов

МНИ на кръгла маса във Варна, посветена на Гоце Делчев

21/11/2022


КРЪГЛА МАСА „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПАНТЕОН” 

На 19 ноември 2022 г. във Варна се проведе Кръгла маса под надслов „Гоце Делчев в българския национален пантеон”. Научното събитие, осъществено в Арт салона на Радио Варна, бе поредното, с което тази година страната отбеляза 150-годишнината от рождението на бележития български революционер. Македонският научен институт беше основен съорганизатор на проявата, инициирана от Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев” – гр. Варна. Участници от страна на МНИ бяха доц. д-р Наум Кайчев, проф. дн Светлозар Елдъров, проф. д-р Михаил Неделчев, доц. д-р Милен Михов, доц. д-р Георги Н. Георгиев и доц. д-р Слави Славов – модератор на форума. 

 

Кръглата маса бе открита с кратко приветствено слово от председателя на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна Антон Апостолов, в което той очерта инициативите на дружеството в посока организиране на поредица от подобни научни форуми. Работната част протече в две последователни заседания, от които първото – посветено на живота и делото на Георги (Гоце) Делчев(1872–1903), а второто – главно на проекциите на неговия образ в съвремието. Участниците в научния форум се спряха на различни аспекти от жизнения и революционния път на Гоце Делчев. 

Разгледани бяха: неговият образ – такъв, какъвто е останал в описанията на съвременниците; идеологията и тактическа му визия за българската национална революция в Македония и Одринско; близките му отношения с поета Пейо Яворов; множеството сходни типологични характеристики с Васил Левски; неразривната му връзка не само със свободна България като цяло, но и конкретно с българските просветни, военни и държавнополитически институции; превратното тълкуване на неговия образ в северномакедонската историография. 

В тази връзка бяха подчертани големите трудности, които от българска страна Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси среща в работата със северномакедонските си колеги – именно по отношение на намирането на обща, съответстваща на историческите извори позиция по въпроса за личността и делото на Гоце Делчев. Докладите на участниците в Кръглата маса предизвикаха подчертан интерес – не на последно място и поради факта, че сред присъстващите имаше много потомци на български бежанци от всички части на историко-географската област Македония. 


Основната част бе последвана от продължителна дискусия, а на финала – и от непринудени неформални разговори. Във фокуса на обсъжданите проблеми отново бяха актуалните отношения между Република България и Република Северна Македония, но не липсваха и въпроси относно тактиката на ВМОРО/ВМРО, поведението ѝ спрямо другите (небългарските) народности в Македония, отношенията вътре в самата Организация и др. 

Доц. д-р Слави Славов

МНИ почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев

11/02/2019

Македонският научен институт почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев 

По повод 130 г. от рождението на Владимир Куртев, Македонският научен институт, научно-информационната му група в Кюстендил и Народно читалище „Братство – 1869” организираха на 7 февруари 2019 г. възпоменателна вечер в Синята зала на Читалището. 

Между гостите на форума бе кметът на Кюстендил г-н Петър Паунов, музейни специалисти, общественици, учители и ученици. Присъстваха и гости от Босилеград, начело с председателя на Културно-информационния център в Босилеград г- н Иван Николов. Жизненият път на Вл. Куртев бе представен детайлно от модератора на събитието доц. д-р Ангел Джонев – ръководител на научно-информационната група на МНИ в Кюстендил. Владимир Куртев е роден в Плевен през 1888 г. 

След като се включва в редовете на революционното движение през 1905 г., животът му преминава през множество сражения преди, по време на войните за национално обединение, а и в последващия период, когато се установява в Кюстендил. Тук е учител, директор на училище, председател на местното дружество „Илинден“, ръководи Фонд „Тодор Александров“, участва в акции на ВМРО, избран е за пунктов началник, от 1932 г. е член на Централния комитет. До края на дните си се бори за освобождението на Македония и за съхраняване на българщината в областта. Награден е посмъртно с орден „Стара планина” I ст. за участието му в спасяването на българските евреи, а през 1910 г. е провъзгласен в Израел за „Праведник на света”. А. Джонев онагледи разказа си с множество фотоси, някои напълно неизвестни за обществеността. 

Доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт, допълни страници от живота на Куртев. Той направи аналогия с неговия кръстник – Иван Гарванов, роден също извън Македония, който работи като учител, по-късно е първостепенен фактор в освободителното движение, а през 1907 г. е наказан от свои бивши съмишленици. Житейският път на Вл. Куртев, започнал от Плевен, преминава през сражения с различни военни формирования – турски, гръцки, румънски и сръбски, работи също като учител, издига се до най-високото стъпало в революционната йерархия, подпомага дейността на Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“, заловен е по нареждане на управляващите в София и ликвидиран през 1946 г. Според доц Гребенаров, българските историци и общественици са длъжници на Вл. Куртев, необходимо е неговото дело да бъде извадено от забравата на историята. 

Доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на МНИ се спря на родолюбивата дейност на ВМРО, бореща се за освобождението на Македония. Той обърна внимание и на нейната обреченост, тъй като българската държава поставя под съмнение цялостното й съществувание, опитвайки се да ограничи нейните прояви. Обърна внимание, че е време историците да се насочат по-задълбочено към делата на Вл. Куртев, както и към проявите на останалите членове на ЦК на ВМРО в периода след Първата световна война. 

Гл. ас. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ сподели мисли за българската толерантност по отношение на другите народности. Той анализира някои факти, които говорят за малочислеността на еврейската общност в страната, а оттук и невъзможността да създаде проблеми в държавно-политическия, обществения и стопанския живот на страната. Припомни за случай, когато революционната организация на македонските българи се застъпва със специална декларация в нейна защита. 

 Историкът Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ продължи темата за спасяването на българските евреи, разглеждайки участието на Вл. Куртев в създадената делегация през март 1943 г. в тяхна защита. Тази акция, макар и със закъснение, с основание влиза в историята, но се нуждае от още изследвания и по-обективни преценки. 

Гл. ас. д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания – БАН и научен секретар на МНИ се спря на акценти от доклада на отсъстващия гл. ас. д-р Георги Генов, представящ дейността на Куртев и членовете на ВМРО след 1944 г., както и на репресивните мерки срещу тях. Доц. А. Джонев благодари на всички присъстващи и закри възпоменателната вечер, посветена на българския революционер Владимир Куртев. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2026