130 години от рождението на Иван Ормaнджиев (1891 - 1963)

130 години от рождението на Иван Ормaнджиев (псевдоними: Ив. П. Горов, Лесовски) (21 август 1891, Лозенград – 18 ноември 1963, София) – историк, изследовател на национално-революционните борби на българите в Тракия. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8

Завършва Одринската българска мъжка гимназия „Д-р П. Берон“ и история в Софийския университет Участва като доброволец в македоно-одринското опълчение през Балканската война. Учителства в Ксанти (1919), Бургас и София (1920– 1945). 

Работи активно в Тракийската организация, от 1932 до 1935 г. е председател на Върховния изпълнителен комитет. Деен член на Тракийския научен институт. 

Автор е на учебници по история, на научнопопулярни и монографични трудове, сред които: „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895– 1903)“ в 4 кн. (1927–1941), „Антим I, български екзарх“ (1928), „Преображение. 30 години от въстанието на българите в Тракия“ (1933) и др. Подготвя 10 тома неиздадени документи за национално-освободително движение на българите в Тракия.

Прочетете още »

Митрополит Борис Охридски (1875 - 1938)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 1, 2020 г.

145 години от рождението на митрополит Борис Охридски (30 януари 1875, Стара Загора – 22 октомври 1938, София). 

 Висш духовник и просветен деец. Завършва Духовната академия в Петербург. Учител в Самоковското богословско училище (1899–1903); протосингел на Българската екзархия (1903–1910). 

През август 1910 г. е ръкоположен за епископ (Моравски), а през декември с.г. е избран за Охридски митрополит (1910–1913; 1915–1918). През 1913–1915 г. управлява Гюмюрджинска (Маронийска) епархия. 

Член на Светия синод до 1924 г., когато е избран за екзархийски наместник в Цариград (1924–1936).

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Ватрослав Облак (1864 - 1896)

155 години от рождението на Ватрослав Облак (15 май 1864, Целе, Словения – 15 април 1896, Целе, Словения). 

Словенски лингвист славист. Учи в Целе и Загреб, завършва Философския факултет на Виенския университет (1891). През 1892 г. е изпратен от своя учител В. Ягич да направи диалектоложки проучвания в Македония, които не завършва поради пречки от турската власт. Успява да изследва говорите на българите от солунските села Сухо, Ново село, Градобор, Бугариево, Ватилък, Вардаровци и на дебърските – Галичник и Кленйе. 

Наблюденията му са събрани и отпечатани в „Macedonische Studien“ след смъртта му (1896). За него македонските диалекти са говори на българския език. Изследванията му сриват из основи битуващата дотогава панонска хипотеза на Миклошич, според която голяма част от класическите Кирило-Методиеви паметници са били създадени в Панония и в тях са отразени западнославянски езикови особености. 

На Миклошичевата хипотеза Облак противопоставя българската теория за езика на Кирило-Методиевите паметници, която е възприета днес от всички сериозни учени по света. Изследва назализма и еровия развой в българските диалекти. Анализира факти от словенски, сърбохърватски и руски език. Избран е за доцент по славянска филология в Университета в гр. Грац (Австрия), назначен е за извънреден професор (1895), но не успява да заеме длъжността.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Натанаил Охридски (1820 - 1906)

Митрополит Натанаил Охридски

   Митрополит Натанаил Охридски е роден на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско, най-голямо и най-уредено село през това време между всички скопски села, като първо дете на Стоян Бойкикев, заможен и влиятелен селски първенец. 

 И макар самият Стоян да е неук, връзките, които поддържа със скопските първенци, начело с известния хаджи Трайко Рекали, го убеждават в голямата полза от грамотността и образованието както за търговията, така също и за обществения живот. 

 Затова, при откриването на селското училище от йеромонах Йоаникий на 6 декември 1826 г. и започването на занятията в него от началото на 1827 г., Стоян Бойкикев завежда сина си там...

Откъс от книгата на Илия Пасков "Натанаил митрополит Охридски и Пловдивски. Жизнеописание", С., 2016.

 Целият материал по-долу:

 

Прочетете още »