155 години от рождението Тасе Христов /Аврам Барон/

155 години от рождението Тасе (Атанас) Христов /Аврам Барон/ (20 май 1868, с. Присовяни, Охридско – неизв.) – български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, кн. 5

През 1898 г. влиза във ВМОРО, а от 1899 г. е четник. До 25 март 1903 г. е в четата на Никола Русински заедно с баща си Христо Ангелов и братята си Цветко Христов и Дойчин Христов От лятото на 1902 г. е районен войвода на Малесията и Охридско. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и при неговото провеждане в редица сражения. 

 През Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия. След войната се включва във възстановената ВМРО. На 3 април 1925 г. е назначен от Централния комитет за войвода на Ресенска околия.

Прочетете още »

105 години от рождението на Михаил Хаджийски

105 години от рождението на Михаил /Мишо/ Хаджийски (27 ноември 1916, с. Инзовка, /Орманджи/, Таврия, Ногайски, дн. Приморски район на Запорожка област в Украйна – 7 декември 1944, Белоградчик) – писател и общественик. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Завършва местната прогимназия (1930) и Педагогическия техникум (1933) в близкото село Преслав, където обучението е на български език. Получава висше филологи-ческо образование в Киевския държавен университет (1937). Като студент сътрудничи на български вестници и на Българския държавен театър в Украйна, а по-късно издава няколко книги – „Разлив“ (разкази), Киев, 1938, „Нощите край Лозватка“ (разкази), Киев, 1940, „Из Бесарабия“ (пътепис), Киев, 1941.

 През 1941 г. е призован в Червената армия, но скоро попада в плен. Сполучва да избяга и се укрива в родното си село. По-късно, с помощта на българ¬ската легация в Букурещ успява да дойде в бленуваното си отечество. В България негова основна мисия става запознаването на своите сънародници с положението на българите в Украйна и особено с това на тези в Таврия. 

 През 1942–1944 г. публикува статии във вестници за живота на приазовските (таврийските) българи с отрицателно отношение към съветския режим, изнася беседи на тема „Българите в Украйна“, чете сказки по националното радио, обнародва книгите „Пуста чужда чужбина“ (разкази), С., 1942 и „Българи в Таврия“, С., 1942. Инициира създаването на „Институт за опознаване на Таврия“, в който се включват именити учени, писатели, публицисти и общественици. 

 Изявил се като водач на таврийските българи в годините на Втората световна война през 1943–1944 г., той е един от организаторите на тяхното преселение в България. С неговите упорити усилия от ноември 1943 г. и до началото на юли 1944 г. около 2000 таврийски българи идват в България. Те са настанени предимно в наскоро възвърнатата Южна Добруджа и Лудогорието, но на следващата година по съветско искане почти всички са върнати в СССР и заселени в Таджикистан, Средна Азия. 

 Изпълнението на операцията по репатриране е възложено на органите на Червената армия, подпомагани от новите български власти. Насилственото депортиране коства живота на много таврийски българи, обвинени, че са родоотстъпници и и изменници на СССР. След септември 1944 г. М. Хаджийски е подложен на репресии. 

В списъка на литературата за изземване, обявен от новото правителство, са и негови книги. На 26 септември с.г. е арестуван и изтезаван в Дирекцията на полицията. Освободен е на 16 ноември, но на 7 декември при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.

Прочетете още »

145 години от рождението на Добри Христов

145 години от рождението на Добри Христов (26 декември 1875, Варна – 23 януари 1941, София) – български композитор, диригент, учител, теоретик, крупна фигура в българската музика и музикална култура. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12. 

Автор е на едни от най-ярките образци в новата българска църковно-музикална литература. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание След като завършва гимназия в родния си град, работи като основен учител. 

През 1900 г. със стипендия, осигурена от негови съграждани, заминава за Прага, където учи в Пражката консерватория в класа на чешкия композитор Антонин Дворжак. След завръщането си в България е учител по музика във Варна и София. От 1912 до 1920 г. е преподавател, а после директор на Държавното музикално училище. 

От 1922 г. преподава в Държавната музикална академия, където през 1930 г. става редовен професор. Съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ (1909). Диригент е на хора при църквата „Св. Седмочисленици“, а по-късно на хора при храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Д. Христов е един от най-изтъкнатите изследователи на българския музикален фолклор и е считан за един от най-големите познавачи на народната песен. Хоровите му песни и литургиите се превръщат в класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни. 

 От 1930 г. е член на Българската академия на науките. Той е автор на теоретични трудове и на много учебници и сборници, имащи основно значение за музикалното образование в българското училище. Д. Христов е първият български композитор, който се обръща към музикалния фолклор на македонските българи. Темата „Македония“ е централна в неговия живот. През 1922 г. Панчо Владигеров композира „Българска рапсодия Вардар“, вдъхновен от популярната и пята във Вардарска Македония като българска народна песен песенна творба на Д. Христов „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“). 

 От Кирил Христов Совичанов от Битоля, бащата на именития ни бас Борис Христов, Д. Христов записва 51 македонски народни песни. Негови са 6 специално посветени на македонския фолклор изследвания, между които и сборника „66 Народни песни на Македонските Българи“ (1931), подбрани и нотирани от автора. Сборникът е издание на Македонският научен институт, отпечатано в печатницата на велешанина Петър Глушков. 

 Песни в сборника са слушани и записвани от Иван Хаджов (учител и езиковед от Струга), Марко Симеонов-Плешката (дебърски войвода на ВМОРО от Галичник), Стефан Константинов Вълканов (от Битоля), Георги Цапев (от Прилеп), Васил Колчев Христов (деец на МФО и ВМРО (об.) от с. Зелениче, Леринско), Милан Антонов (учител от Щип), Христина Йорданова (учителка), Тодор Гавазов (учител и фолклорист от Прилеп), Юлия Заркова Антонова и и Елена Заркова (от Куманово), Васила Казанджиева-Младенова (учителка от Велес), Невена Николова (от Велес) и Андон Димев (велешки войвода на ВМОРО от Велес). 

Изданието, по думите на проф. Л. Милетич, е в изпълнение на една от важните задачи на института за запазване за науката на богатството на македонската народна поезия, чието значение за изучаването на българската народна музика е голямо. С изданието на македонските песни, нотирани и теоретично обяснени от бележития български музиколог, се туря началото на надлежната серия. 

 В своето въведение Д. Христов споделя, че заплахата от загубване на българския национален облик на сънародниците ни от Македония, Добруджа и Южна Тракия е голяма, а техните език, нрави, обичаи и песни са пред смъртна угроза. Неговата цел е с подготвения сборник от 66 македонски песни, които са част от най-характерните македоно-български песни, да представи един културно-исторически документ за верния народностен облик на македонските българи в неговото безискуствено звуко-творчество, изложено на промени, отдалечаващи го от самобитния му вид. Македонските българи чувстват и предават различните свои песни в същите оригинални музикални мерки (тактови форми), които са същностни и в песните на отсамните свободни българи. 

Той разкрива своята надежда, „че сборникът ще послужи немалко за запазване и засилване на националния дух на македонския българин, и като принос към неговата духовна съкровищница, която е окриляла и сгрявала душите на дедите му, и в бъдеще ще окриля и сгрява будния дух на македонските българи, за да ги пази от национално затриване“.

Прочетете още »

Алфред Грийнуд Хейлс (1860 - 1936)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020 г., бр. 7. 

160 години от рождението на Алфред Артър Грийнуд Хейлс (Hales, Alfred Arthur Greenwood) (21 юли 1860, Аделаида, Южна Австралия – 21 декември 1936, Англия). 

Журналист и писател. Получава образование в родния си град, отрано се увлича в приключения, проучва природните богатства на Австралия, сътрудничи на различни местни и английски вестници, автор е на новели, разкази и 9 романа. Като военен кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“ участва в Англо-бурската война (1898). През август 1903 г. Хейлс пристига в София; установява контакти с четници, войводи, офицери; включва се в отряда на подполковник Стефан Николов; участва в сражения между обединените чети и турски войски край с. Пирин, Мелнишко и с. Белица, Разложко; посещава и описва ограбени и опожарени селища. 

Изпраща поредица от статии за лондонския „Дейли нюз“, подробно описва целите на въстанието (1903), освободителното движене, въоръжението и ежедневния живот на четите; характеризира водачите на въстанието и войводите; отстъпва заедно с бежанците от Разложко, подпомага и сам участва в спасяването на деца и възрастни в Рила. 

Неговите статии правят силно впечатление на английската общественост – четени са в църквите и училищата; вестникът открива подписка за събиране на средства и чрез Балканския комитет те са изпратени в пострадалите райони. Хейлс се възхищава от героизма и себеотрицанието на въстаниците, апелира към английското обществено мнение и Европа за подкрепа на справедливата борба на македонските българи за национално освобождение.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Иван Хаджиниколов (24 декември 1861, Кукуш – 9 юли 1934, София)

85 години от смъртта на Иван Хаджиниколов, (24 декември 1861, Кукуш – 9 юли 1934, София). Деец на македоно-одринското революционно движение.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 7

Завършва българското трикласно училище в Кукуш, IV гимназиален клас в Пловдив и Търговска академия в гр. Линц, Австро-Унгария (1888). Учителства във Воден (1882–1883), Кукуш (1883–1885), Лерин (1885–1886), Солун (1889–1892) и др. 

През 1893 г. напуска учителското поприще и отваря книжарница в Солун. Той е един от основателите на ВМОРО (1893) и член на нейния първи Централен комитет. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО (1896), на който са приети нов устав и правилник, окончателно са установени структурата и устройството на революционната организация, която тогава официално получава името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). 

Неговата книжарница става център за революционна дейност, място за срещи, за получаване и изпращане на организационната поща и пр. В началото на 1901 г. във връзка със Солунската афера е арестуван. В ареста прави опит да се самоубие, но е спасен. Осъден е на 101 годи¬ни затвор и е изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. 

През август 1902 г. е амнис¬тиран, но продължава да бъде преследван от турските власти, поради което се установява в София. Там се отдава на книжарска и книгоиздателска дейност. Активен член е на Кукушкото и Солунското братство и известно време е член на Националния комитет на Македонските братства в България. Оставя интересни спомени, които са публикувани в сп. „Илюстрация Илинден“.

Прочетете още »