About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

IN MEMORIAM: Славчо Гоцев (1939 - 2025)

27/07/2025


На 18 юли 2025 г. в гр. Бургас почина членът на Македонския научен институт и на неговия филиал в Благоевград, н.с. Славчо Гоцев. Славчо Георгиев Гоцев е роден на 29 април 1939 г. в с. Панчарево, Пехчевско. Дядо му Яне Гоцев е създател и ръководител на местния комитет и член на Околийския комитет на ВМОРО, личен приятел и съратник на Гоце Делчев. Баща му Георги Янев Гоцев е виден деец на ВМРО във Вардарска Македония през 1945 г. Дванайсет години е политически затворник в бивша Югославия. 

Сл. Гоцев завършва гимназия в гр. Берово и Висша педагогическа академия в гр. Щип, след което следва право в Юридическия факултет на Скопския университет. Един от създателите и лидерите е на студентска патриотична организация, която се обявява срещу асимилацията и денационализацията на българите във Вардарска Македония. Заедно с негови колеги и съратници е арестуван от югославските комунистически власти, разследван и малтретиран, а след общата политическа амнистия през 1962 г. продължава да бъде обект на преследване. 

Скоро след това семейството му получава политическо убежище в България, където Сл. Гоцев завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност история. В периода 1982–2004 г. е научен сътрудник в Института по история към БАН, член на научната група на института в Благоевград. 

Автор е на книгите: „Националнореволюционните борби в Малешево и Пиянец, 1860–1912 г.”, „Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганди, 1878–1945 г.”, „Никола Спасов Малешевски. Живот и дело (1850–1945), включени в престижни световни каталози и библиотеки. Написал е многобройни статии, студии, биографични материали и др. по Македонския въпрос от възникването му след Берлинския конгрес през 1878 г. до наши дни. 

Далеч от Благоевград, където премина по-голямата част от живота му, приютен от дъщеря му Мариана, която се грижеше за него в крайморския град, колегата и приятелят Славчо Георгиев Гоцев остана до края си верен на идеалите за обединена и просперираща България. 

Ние ще го запомним като човек с добра душа, като непоколебим патриот, за когото „Отечество” не беше просто плакатна дума.

Бог да го прости! 
Светла му памет!

От Македонския научен институт

Министър-председателят на Албания продължи категоричната си подкрепа за албанската опозиция в РСМ

26/07/2025


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

На 1 юли в столицата на Република Северна Македония се проведе Среща на върха на лидерите на страните от Западните Балкани в рамките на Плана за растеж на Европейския съюз. Този план в размер на 6 милиарда евро има за цел развитието на инфраструктурата, сближаването на страните от региона помежду им и с ЕС. Всички държави от региона, с изключение на Косово, Босна и Херцеговина, са получили първите траншове по тази програма. Страните от този регион са осъществили или са в процес на осъществяване на 75% от договорените реформи, а реализирането на другите 25% предстои. Финансовите средства ще бъдат достъпни до края на 2027 г. и, ако не се използват, ще се върнат в бюджета на ЕС. В Общата декларация, приета на Срещата на върха, се подчертава, че е отбелязан прогрес към създаването на Зоната за плащане в евро, което трябва да улесни извършването на плащания в европейското пространство. 

Също така се обяви създаването на 11 приоритетни гранични пункта, с което ще се улесни движението на стоки. Освен това сателитната система на ЕС, Галилео, ще се използва за проследяване на камионите в реално време, с цел контрол на закъсняванията и на динамиката на движението. Ще се работи за идентифициране на европейските вериги за снабдяване, в които компаниите от тези страни могат да се интегрират. Във фармацевтичния сектор компаниите от Западните Балкани ще прилагат стандартите на ЕС, за да могат да бъдат третирани по еднакъв начин. Проектите, които се финансират от Рамката на инвестициите за Западните Балкани, ще бъдат насочени основно към изграждането на пътища, железопътни линии, както и на паркове за производство на електроенергия от слънцето и вятъра. На Срещата на върха е дискутирано и за роуминга на мобилната телефония, като се очаква въвеждането на безплатен роуминг между страните от региона от 1 януари 2026 г. 

 Министър-председателят на Албания, Еди Рама, въпреки че дойде в Скопие, за да участва в Срещата на върха на страните от Западните Балкани, използва времето, за да провежда агитация в полза на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Макар че основната тема на този форум беше бъдещето на шестте страни от Балканите в ЕС, след края на официалната част, Еди Рама предпочете да обядва с албански опозиционни политици в Старата чаршия на Скопие, а не със своите колеги от другите страни. Дефилирането на Рама по Старата чаршия се изтълкува от журналистите не само като „национален и патриотичен акт“, но и като намеса в предизборната кампания в Република Северна Македония, защото местните избори в тази страна ще се проведат след около три месеца. Министър-председателят на Албания недвусмислено подкрепи Демократичния съюз за интеграция и неговите коалиционни партньори, което предизвика гневните реакции на представители на коалицията ВЛЕН, която е част от управлението на Северна Македония. 

Те оцениха посещението на Рама като „частна визита“ или като посещение на „председателя на Социалистическата партия на Албания“, а не като държавническо. Рама премина през Старата чаршия в компанията на функционери от ДСИ и на „Европейския фронт“, които официално са в опозиция и не се срещна с нито един представител на коалиционния партньор на Мицкоски от ВЛЕН. Реално Еди Рама отказа да проведе среща и с Християн Мицкоски, което още веднъж показа, че министър председателят на Албания заема ясно страна в съперничеството между двата албански блока. По този начин Рама действа „огледално“ на министър-председателя на Косово Албин Курти, който подкрепя коалицията ВЛЕН. Институционалната подкрепа за ДСИ от страна на албанската държава беше продължена от президента на Албания Байрам Бегай, който на 12 юли се срещна с Али Ахмети в Охрид. 

На тази среща албанският президент обяви албанците в Северна Македония „за решаващ държавообразуващ фактор и непоколебим поддръжник на евроатлантическия път на страната“. Иначе Байрам Бегай беше на официално посещение по покана на своя колега Гордана Силяновска Давкова, а една от основните тема на посещението беше изграждането на Коридор № 8. Албанските партии в Република Северна Македония показаха и различно отношение към Доклада за Република Северна Македония, гласуван в Европейския парламент на 9 юли. „Силен шамар от Брюксел“ – така е озаглавена официалната реакция на Демократичния съюз за интеграция във връзка с гласуването на Доклада за Република Северна Македония от Европейския парламент. Според ДСИ този доклад е „едно тревожно обвинение за посоката, по която е поела Северна Македония под управлението на коалицията ЗНАМ – ВМРО-ДПМНЕ – ВЛЕН. Той (докладът – б.а.) потвърждава това, за което ДСИ предупреждава от месеци: страната се превръща в лаборатория за най-деструктивните антизападни влияния на континента“. 

От ДСИ преценяват, че „пропагандата срещу Европейския съюз, разпространявана чрез местните медии, използва страха за идентичността, за да представя интеграцията като заплаха, а не като надежда. След това докладът повдига притеснения за стари мрежи на тайните служби, които могат да бъдат инфилтрирани и свързани с чужди интереси. Вместо сериозен отговор, правителството мълчи. Вместо защита на институционалния суверенитет и западната ориентация на страната, то позволява Северна Македония да се плъзга към изолация... Това е резултатът, когато властта се предава пред чужди интереси, а се изоставят най-важните партньори на държавата, Европейският съюз и НАТО“, продължават от ДСИ. 

От най-голямата албанска партия в Северна Македония стигат до извода, че „пътят, който се следва от това правителство, е пътят на изолацията, на завладяването на институциите и на минирането на демократичния ред. Бъдещето на нашите граждани не се състои в зависимост от авторитарния Изток, а от пълната интеграция в европейското семейство, със силни институции, прозрачна икономика и устойчив мир“. 

 От двете фракции на Съюза за албанците – от тази на Зиядин Села и от тази на Арбен Таравари – също окачествиха доклада на Европейския парламент като доказателство за провала на правителството на Република Северна Македония в борбата с корупцията и доброто управление. Фракцията на Таравари, която доскоро беше част от управлението на страната, призова „държавните ръководители да реагират с пълна отговорност и да спрат деструктивното поведение срещу Европейския съюз и САЩ“. 

От тази политическа сила призоваха и бившите си коалиционни партньори от ВЛЕН „да се оттеглят от това правителство, което е без етническа легитимност, без подкрепата на мнозинството (сред албанските избиратели – б.а.) и с конфликтна ориентация спрямо Запада“. Лидерите и представители на коалицията ВЛЕН не коментираха по никакъв начин доклада на Европейския парламент, докато се опитват да оборят тезите на ДСИ, че „албанците се дискриминират и се изключват систематично от държавните институции“, като твърдят, че ще успеят да решат проблемите със справедливото представителство на албанците в административния апарат, както и ще уредят официалния статут на албанския език в Република Северна Македония. Именно това са основните теми, около които ще бъдат съсредоточени посланията на двата албански блока в предизборната кампания. 

 Д-р Антон Панчев

Общественици с апел за съпричастност към българите в Република Северна Македония

25/07/2025


На 25 юни 2025 г. общественици и интелектуалци се обединиха в Инициативен комитет в подкрепа на Люпчо Георгиевски и ръководения от него Български културен клуб в гр. Битоля, Р Северна Македония. Към момента в Инициативния комитет участват акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, акад. Васил Николов, акад. Иван Гранитски, проф. Георги Николов, доц. Александър Гребенаров, доц. д-р Милен Михов, Владимир Митов, Благой Шаторов, стана ясно от прессъобщение на организаторите. Инициативният комитет инициира обществен призив към българските институции, в който призовава да бъде подпомогната финансово дейността на Културен център „Една роза“ – Битоля. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

Това е сдружението с предишно име Български клуб „Иван Михайлов“ – Битоля, което македонските власти с нарочен закон забраниха заради името му. Известните български общественици пратиха писма до президента, до председателя на парламента, до председателите на всички парламентарни групи, до министър-председателя и всички министри, както и до кметове на общини. Те се обръщат и към патриотичния български бизнес за подкрепа на дейността на това българско сдружение в Северна Македония и неговия председател г-н Люпчо Георгиевски. 

„Призоваваме всички българи, тук в България и по света, да подпомогнат с финансови средства българският културен център „Една роза“ в град Битоля. Събраните пари ще дадат възможност за нормалното функциониране на една културна институция на българите в Р Северна Македония. Нека нашите еднокръвни братя покажат какви са били духовните висоти и постиженията на българите в този край. Нека да запазят и заздравят връзките си с Майка България. Важни са не само финансовите средства, които могат да бъдат събрани, но още по-важен е жестът на съпричастност към нашите сънародници в Р Северна Македония. Нека те да усетят, че гражданите в свободна и европейска България, не са ги забравили“, пише в призива. 

*** 

О Б Щ Е С Т В Е Н          П Р И З И В 

от Инициативен комитет в подкрепа на г-н Люпчо Георгиевски и ръководения от него Български културен клуб в гр. Битоля, Р Северна Македония 

Уважаеми дами и господа, братя и сестри българи, 

През последните няколко години обществеността в България е обезпокоена от ожесточеното преследване на българите в Р Северна Македония. Остро осъждаме административния и политически натиск, който се оказва от властите в нашата съседна държава върху всички онези граждани с българско самосъзнание и българските сдружения, които бяха създадени там. Заставаме в защита на българите, живеещи в Р Северна Македония, които със законни средства и по мирен начин се опитват да представят пред тамошното общество личностите и събитията от общата ни история, да отстояват правата на българското население и да подкрепят усилията за подобряване на отношенията между нашите две държави. 

Особено фрапантен бе последният случай (юни 2025 г.) с осъждането от съда в Р Северна Македония на председателя на вече забранения със закон културен клуб „Иван Михайлов“ в гр. Битоля“ г-н Люпчо Георгиевски на една година затвор условно – срамна присъда, основаваща се на етническа омраза в държава, която претендира за членство в Европейския съюз. Искаме само да напомним, че клубът бе подпален през 2022 г., а самият г-н Георгиевски миналата година бе уволнен от работа. 

Подобна е съдбата на редица други членове на клуба, някои от които бяха принудени да напуснат Р Северна Македония и да търсят работа в България и в държави от ЕС, за да осигурят препитанието на своите семейства. Изключително е затруднена работата на членовете на клуба, които всячески са малтретирани и ограничавани от северномакедонските власти. Самият клуб след няколко отказа за съдебна регистрация, понеже северномакедонските власти намираха всички негови наименования за неподходящи, сега е регистриран под името „Една роза“. 

Най-активната българска културна организация в Р Северна Македония е изправена пред изключителни финансови затруднения да развива своята родолюбива и високоблагородна дейност. Затова с настоящия апел се обръщаме към българската общественост, институциите и патриотичния частен бизнес за подкрепа на дейността на това българско сдружение в Р Северна Македония и неговия председател г-н Люпчо Георгиевски. Призоваваме всички българи, тук в България и по света, да подпомогнат с финансови средства българския културен център „Една роза“ в град Битоля. 

Събраните пари ще дадат възможност за нормалното функциониране на една културна институция на българите в Р Северна Македония. Нека нашите еднокръвни братя покажат какви са били духовните висоти и постиженията на българите в този край. Нека да запазят и заздравят връзките си с Майка България. Важни са не само финансовите средства, които могат да бъдат събрани, но още по-важен е жестът на съпричастност към нашите сънародници в Р Северна Македония. Нека те да усетят, че гражданите в свободна и европейска България, не са ги забравили. Днес българското общество се изправя в защита на своите братя – българи, които са подложени на насилия и обиди, които са маргинализирани и сатанизирани, преследвани и съдени по родните си места в държавата Северна Македония. 

Надяваме се, че много българи ще откликнат на нашия призив, за което предварително им благодарим! София, 24 юни 2025 г. 

С уважение: 

Акад. Георги Марков 
Акад. Васил Гюзелев 
Акад. Васил Николов 
Акад. Иван Гранитски 
Проф. Георги Николов – председател на МНИ 
Доц. Александър Гребенаров – ИИИ на БАН 
Доц. д-р Милен Михов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ 
Владимир Митов – научен секретар на МНИ 
Благой Шаторов – секретар на заличения български клуб „Иван Михайлов“ в Битоля 

*** 

Парични суми във всякаква валута могат да се превеждат по банковата сметка на сдружение „Една роза“: IBAN: MK240150118761341 BANK: Universal Investment bank Skopie /UNIBANK/ AD; SWIFT: UIBMMK22XXX Културен центар „Една роза“ Битола 

*** 

За контакти и повече информация: Владимир Митов, тел. 0887897202, e-mail: vladokomitov@abv.bg

Стана ли докладът за напредъка инструмент в предизборната борба?

24/07/2025


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

Свикнали сме да търсим вътрешнополитическа проекция на всичко, което политиците правят „навън“. Това е старо правило в дипломацията и в политиката, на което студентите по политология ги учат още в първи курс. Когато нещо не ти върви у дома, препоръчва ти се да потърсиш резултати в отношенията с другите държави, и като цяло на международната арена. Колкото по-ефектно, толкова по-добре. 

Прибираш се у дома, удряш се по-гърдите до посиняване, хвалиш се какви невероятни препятствия си преодолял и се надяваш всичко това да амортизира проблемите ти вътре в държавата. Или да има ефекта на катализатор да ускори някакъв процес, който не върви както трябва. Като не забравяш, разбира се, да кажеш колко лоши и средновековни са били противниците, колко коварни и нечестни са били, но ти с твоите извънредни качества си им разказал играта. Каквото и да означава това Така и с Християн Мицкоски, премиерът на Република Северна Македония. 

Цялата му тупурдия, която вдигна около доклада за напредъка на страната по пътя към членство в ЕС, има една единствена, не, повече от една цели. Първата от тях е премиерът да узакони пълното си лидерство в държавата, да демонстрира, че владее всички инструменти на външната и вътрешна политика, в това число и да се намесва пряко чрез внушения в работата на докладчика, в случая австриеца Томас Вайц. Колкото повече време минава от обсъждането на доклада в Европарламента, все повече става ясно, че не е имало никаква нужда от повдигането на въпроса за македонската идентичност и език по начина, по който бе направено това. Слава Богу, европратениците намериха сили да си припомнят същината и принципите, върху които се гради дейността на Европарламента. 

Най малкото, защото той нито е академично-научна институция, нито има правото да ратифицира каквито и да е идентичности, език или култура. Чиято и да е. Втората цел на Мицкоски бе да консолидира симпатизанти и други гласоподаватели около кандидатите за градоначалници на местните избори през есента. Поведението на премиера бе класически пример за това как се използва правилото, за което стана дума в началото. Да, наистина, местните избори са му важни. 

Няма какво да крием – Мицкоски иска победа на вота, даже, ако влезем в неговата реторика, стреми се към разгром на опозицията, начело със СДСМ. Населените предимно с албанци райони той е оставил на партиите от коалицията ВЛЕН, които ще решават съперничеството си с ДСИ на Али Ахмети. 

Социалдемократите на Венко Филипче са основният противник на Мицкоски, с тях той си мери рейтинга и силите, тях иска да победи и дори да унизи. Битката ще бъде жестока. Особено на две места в страната – Скопие и Струмица, дори не толкова, колкото Битоля, Шип или Охрид, защото там е сигурен. Скопие, защото е столица и защото кметицата Данела Арсовска, която преди четири години бе подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ, сега му се изплъзва. И понеже става така, срещу нея са организирани „специални мероприятия“, в това число и физическо насилие. А Струмица е крепостта на Зоран Заев и затова много е важно тя да бъде превзета. Символно място, без съмнение, и за нас, българите. Нали там бе първата голяма проява на двете ни държави и на двете правителства след подписването на Договора за добросъседство и приятелство през август 2017 г. през есента на същата година? 

Тогава, когато Зоран Заев и Бойко Борисов като премиери се разбраха за много неща, но нито едно от които не се случи. И за което сегашните власти в Скопие се опитват да изкарат България виновна. Нищо ново, както се казва. В цялата дандания, която Мицкоски предизвика с цел да превърне загубата в Европарламента в своя победа, се стигна и до някои видими нарушения на добрия тон и поведение по отношения на страната ни. С тях границата на добросъседството бе сериозно нарушена. 

Българският посланик в Скопие Желязко Радуков бе извикан в Министерството на външните работи и на външната търговия, за да бъде пред него изразено недоволство от факта, че висш български политик е употребил за Мицкоски като премиер определението „северомакедонски“. Няма да навлизам в подробности, защото българската страна се защити както трябва от нападките на Скопие. Само ще припомня, че това бе вторият път, когато Радуков като ръководител на българската дипломатическа мисия в Северна Македония е викан в тамошното външно министерство. А той няма и година откакто е в Скопие. 

Няма друг посланик от дипломатическия корпус, акредитиран в Северна Македония, към когото лично и към държавата, която представлява, да има такова отношение. Няма. Поне аз не знам. На дипломатически език това би трябвало да означава много ниско ниво на двустранните отношения и много проблеми в тях. 

Дори си мисля, че свеждането на това ниво на диалога ни със Скопие може да е още една от целите, които Мицкоски иска да постигне, за да намери мотив да оправдава яростното си нежелание да впише българите в страната му в нейната конституция. Може и така да е, само че го предупреждавам да не преиграва с посланик Радуков. С позицията на София зад гърба си при него подобни измислени номера не минават. 

 Костадин Филипов

Явор Чучков: Гавра е обявяването на Ефрем Чучков за "македонец"

23/07/2025


За живота и революционното дело на Ефрем Чучков, за неговата 155-а годишнина, за фалшификациите около името и делото му в Скопие, за съвместната му дейност с други велики имена на освободителното движение на българите в Македония с неговия внук Явор Чучков разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

Явор Чучков е български общественик. Завършил е английска филология. През 80-те години на ХХ в. е работил в Научноизследователския институт по общо образование и в Съюза на българските писатели. След 1991 г. е работил в Министерството на културата (завеждащ международната дейност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по журналистика в Би Би Си, Лондон. Бил е председател на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ (1994–1996), редовен член на Международната федерация на журналистите (IFJ). След специализация по международно хуманитарно право в чужбина, е бил дългогодишен лектор по международно хуманитарно право. Бил е дългогодишен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на хуманитарното право) при Международното червенокръстко движение. Заслужил деятел на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни отличия на Международния Червен кръст. 

– Господин Чучков, тази година се навършват 155 години от рождението на Вашия прадядо, един от бележитите ръководители и войводи на ВМОРО/ВМРО Ефрем Чучков. Бихте ли припомнили някои от основните моменти на неговия живот и дело? 

– Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Както споменахте, той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г. В определен период е бил и №1 по ранг – по-точно, от 1907 г. след смъртта на неговия близък другар Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. След Първата световна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Чучков, правят и излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват българската принадлежност на ВМОРО/ВМРО и че той е бил български революционер и войвода, български патриот, включително и български учител, а по време на войните за национално обединение – български околийски управител в Македония. 

В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България. Той винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. 

В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име (напр. Симеон Михайлов), като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност. По време на Балканската война и Междусъюзническата война с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 г., разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана форма на българска власт. Той е български управител на Щип и на Щипска околия (до 25 юни 1913 г.). Тази длъжност заема и през Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония. Освен Скопски окръжен войвода и Щипски околийски войвода, Ефрем Чучков е бил войвода и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и др. 

– При тази богата революционна дейност, как турските власти са гледали на него? Страх, респект или уважение е внушавал той? 

– Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да го заловят или убият, него и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „един от най-големите врагове на Империята”. 

Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“ А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем“. 

Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете...“. И добавя (имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!“. 

– Можете ли да разкажете за някой епизод в живота на дядо Ви, който е характерен за него? 

– Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който са писали и проф. Димитър Гоцев и проф. Тодор Петров. През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване. 

След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. 

Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“ и успява, подкрепян от Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръг и частично от Струмишкия окръг, да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си, за да могат да продължат борбата срещу поробителя. На 27 юли 1908 г. Ефрем Чучков с четата си влязъл „легално“ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!“ и „Да живее свободата!“ обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя, като дори се опитвали да целуват ръцете му. 

Въпреки че младотурските власти направили всичко възможно, за да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип даже били построили празнично украсена триумфална арка, той продължил да се отнася към „демократизацията“ на Османската империя с пълно недоверие и успял чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите“, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно“ ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба. 

– Участвал ли е Ефрем Чучков във възстановяването на Организацията след Първата световна война? 

– Да, по-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възстановяването на Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия. 

Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г. Бидейки революционер практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските“ борби и от „светлината на прожекторите“. 

В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело“, „легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено“, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „най-действеният труженик на Организацията“. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България. 

– Има една знаменита фотография, на която Ефрем Чучков е заедно с Гоце Делчев. Делчев не е обичал да се снима, но ето, че фотографията е факт. Бихте ли разказали нещо повече за тази снимка и изобщо, за съвместната организационна работа и революционно дело на Делчев с Чучков? 

– Така е, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са отказвали да се шуми около имената им от съображения за сигурност. Все пак те са се съгласили да им бъде направена снимка заедно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър познат – Александър Владиков, кукушанец и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „Витоша“ 4, на ъгъла с ул. „Позитано“. 

Повечето хронисти неправилно отнасят тази историческа снимка към 1902 г., но тя е от 1901 г. Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 г., един месец преди дипломирането на съвипускниците им, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. Йордан Бадев съобщава, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират през 1893 г. там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България. 

През 1894 г. Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория. 

През следващите години Чучков, известен като „практикът на Организацията“ и „дясната ръка на Гоце Делчев“, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ в. понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг“) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. 

От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прехвърляне в Македония на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие и бойно снаряжение от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София. 

Най-голям е бил финансовият проблем, макар че Гоце е полагал всички възможни усилия да осигурява пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите. 

– Много от днешните съвременни наследници на големите имена и герои от националноосвободителното движение на българите в Македония се оплакват от някаква своеобразна забрава за тях. Как смятате, Вашият прадядо сред тях ли е? 

– В хаоса на 90-те години, когато престанаха да съобщават името на Ефрем Чучков по време на проверките-заря за загиналите герои на България, покойните ми родители ме помолиха да направя нещо, каквото и да било, но аз все не намирах време. Когато обаче през 2020 г. никой изобщо не съобщи за 150-годишнината от рождението му, се стреснах и започнах да пиша писма до различните държавни учреждения с молба да допринесат за изваждане от забравата на неговото име и революционно дело. 

Междувременно, група учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на общобългарско равнище и го разпратиха до съответните държавни институции. 

Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от други организации, включително от Института за исторически изследвания при БАН, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО осъществи хубаво печатно издание за живота и делото на Ефрем Чучков. 

Тази година Съюзът на българските писатели публикува и специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци. 

– Как ще посрещнете 155-ата годишнина на Ефрем Чучков, имате ли някаква програма или тепърва ще я подготвяте. Това си е един важен юбилей, нали? 

– Надявам се в близко време да успея да напиша още една, по-пространна книга за неговия живот и дело. Дано да се появи някоя институция или организация, която да съдейства на национално равнище, за да бъде извадено от забвението името и революционното дело на Ефрем Чучков.

МНИ отбеляза 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

21/07/2025


На 20 юли 2025 г. в парк „Света Троица“, район „Илинден“ в София бяха отбелязани 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. По традиция събитието беше организирано от район „Илинден“ с празнична програма. 

На морената в парка, на която има възпоменателна плоча за Илинден, бе почетено делото на въстаниците. На събитието бе поканен да изнесе слово научният секретар на МНИ Владимир Митов. Свещеници от храма „Св. Троица“ отслужиха литургия за всички знайни и незнайни българи, загубили живота си във въстанието. 

В приветствените си думи кметът на район „Илинден“ Емил Бранчевски, отбеляза, че датата 20 юли през героичната 1903 г. не трябва да се забравя от историята, за да има бъдеще. 

Слово-реч произнесе и общинският съветни Карлос Контрера. Той припомни причините за избухването на Илинденско-Преображенското въстание и последствията от него. В заключение призова да почитаме историческите събития. В изказването си научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов изрази мнение, че след като „окръжното“ за избухването на Илинденско-Преображенското въстание е със дата „20 Юлий“, редно е на тази дата да се отбелязва подвигът на Илинденци. Въстанието е най-голямата и мащабна въоръжена съпротива на българите в Османската империя през ХХ век. 

Бойните действия са се водили на територията на 5 съвременни държави – Р Северна Македония, Р България, Р Гърция, Р Турция и Р Албания. Научният секретар на МНИ отбеляза, че софийският район „Илинден“ е създаден от бежанци, които тръгват към България, за да търсят спасение Затова районът носи името на християнския празник, когато избухва въстанието. Македонските българи, които се заселват в родината майка, допринасят за развитието на младата българска държава. Чрез културна дейност бежанците от район „Илинден“ съхраняват фолклора, традициите и обичаите на българите от историко-географската област Македония. 

 След словата присъстващите поднесоха венци и цветя пред възпоменателна плоча за Илинден в парка „Св. Троица“. По времетраенето на събитието бе строен военен оркестър, който изнесе концерт в памет на всички знайни и незнайни герои от „Българската епопея“ през 1903 г. 

 Владимир Митов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025