105 години от рождението на Михаил Хаджийски

сряда, 1 декември 2021 г.


105 години от рождението на Михаил /Мишо/ Хаджийски
(27 ноември 1916, с. Инзовка, /Орманджи/, Таврия, Ногайски, дн. Приморски район на Запорожка област в Украйна – 7 декември 1944, Белоградчик) – писател и общественик. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Завършва местната прогимназия (1930) и Педагогическия техникум (1933) в близкото село Преслав, където обучението е на български език. Получава висше филологи-ческо образование в Киевския държавен университет (1937). Като студент сътрудничи на български вестници и на Българския държавен театър в Украйна, а по-късно издава няколко книги – „Разлив“ (разкази), Киев, 1938, „Нощите край Лозватка“ (разкази), Киев, 1940, „Из Бесарабия“ (пътепис), Киев, 1941.

 През 1941 г. е призован в Червената армия, но скоро попада в плен. Сполучва да избяга и се укрива в родното си село. По-късно, с помощта на българ¬ската легация в Букурещ успява да дойде в бленуваното си отечество. В България негова основна мисия става запознаването на своите сънародници с положението на българите в Украйна и особено с това на тези в Таврия. 

 През 1942–1944 г. публикува статии във вестници за живота на приазовските (таврийските) българи с отрицателно отношение към съветския режим, изнася беседи на тема „Българите в Украйна“, чете сказки по националното радио, обнародва книгите „Пуста чужда чужбина“ (разкази), С., 1942 и „Българи в Таврия“, С., 1942. Инициира създаването на „Институт за опознаване на Таврия“, в който се включват именити учени, писатели, публицисти и общественици. 

 Изявил се като водач на таврийските българи в годините на Втората световна война през 1943–1944 г., той е един от организаторите на тяхното преселение в България. С неговите упорити усилия от ноември 1943 г. и до началото на юли 1944 г. около 2000 таврийски българи идват в България. Те са настанени предимно в наскоро възвърнатата Южна Добруджа и Лудогорието, но на следващата година по съветско искане почти всички са върнати в СССР и заселени в Таджикистан, Средна Азия. 

 Изпълнението на операцията по репатриране е възложено на органите на Червената армия, подпомагани от новите български власти. Насилственото депортиране коства живота на много таврийски българи, обвинени, че са родоотстъпници и и изменници на СССР. След септември 1944 г. М. Хаджийски е подложен на репресии. 

В списъка на литературата за изземване, обявен от новото правителство, са и негови книги. На 26 септември с.г. е арестуван и изтезаван в Дирекцията на полицията. Освободен е на 16 ноември, но на 7 декември при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.

Изложба за Българската екзархия в Скопие и Битоля


Изложбата в Културно-информационният център на Република България в Скопие


Членове на МНИ представиха в Скопие и Битоля изложбата „150 години Българска екзархия“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

 Изложбата в Културно-информационният център на Република България в Скопие На 21 октомври 2021 г. в Културно-информационния център на Република България в Скопие бе открита документална изложба „150 години Българска екзархия“. Експозицията бе подготвена от Института за исторически изследвания при БАН по проект към Министерството на културата на Република България с изпълнители доц. д-р Александър Гребенаров и проф. д-р Боряна Бужашка – членове на МНИ. 

Изложбата бе първата проява с присъствие на публика в есенния събитиен календар на Културно-информационния център и бе открита от директора г-ца Антония Велева. Слово за институцията-светиня и нейната дейност произнесе Н. Пр. Ангел Ангелов, посланик на Република България в Република Северна Македония. 

Той поздрави авторите на проекта за чудесната изложба, направи историческа ретроспекция на събитията, допринесли за учредяване на Българската екзархия и нейните успехи за утвърждаване на българската духовност, просвета и култура. 

Авторите на изложбата проф. д-р Боряна Бужашка и доц. д-р Александър Гребенаров запознаха присъстващите с идеята за нейното създаване, с характера, мащабите и значението на Екзархията като институция, която няма аналог в другите балкански страни и определиха възникването ѝ като прелюдия на българската държавност. 

Селектираните и показани документи и снимки са част от многобройните материали, демонстриращи съхранената народна памет за видни книжовници, духовници, благодетели и общественици, дали своята дан в защита на българската църква, език и култура в Македония и Тракия. Подчертано бе, че това е първото представяне на изложбата извън пределите на Република България 

 Доц. Гребенаров представи най-новите издания на Македония научен институт, отнасящи за събития и дейци от миналото, но и от настоящото на Македония. Той предостави на библиотеките на българското посолство и на културния център презентираните книги, привлекли вниманието на многобройната публика. 

                                            

       Посетители, разглеждащи изложбата в Генералното консулство на Р България в Битоля

На следващия ден – 22 октомври 2021 г., изложбата „150 години Българска екзархия“ бе представена пред многобройна публика в Генералното консулство на Р България в Битоля. Посетители, разглеждащи изложбата в Генералното консулство на Р България в Битоля За значението на Екзархията и дейността на нейните родолюбиви огнища – духовни средища и просветни центрове, между които е и Битоля, говори генералният консул г-н Димитър Иванов. 

Той благодари на двамата създатели на изложбата проф. Боряна Бужашка и доц. Александър Гребенаров, които представиха в синтезиран вид историята на Екзархията. Двамата учени изнесоха интересни факти за включените фотоси, онагледили исторически процеси и свързани с тях събития от църковно-просветното движение. Те очертават не само етническите граници на българското историческо землище, включени в диоцеза на Екзархията, но илюстрират и формите за поддържане на българското национално съзнание – юбилейни чествания и тържества, ценни спомоществователства. 

Още прояви от народополезната дейност на тази важна българска институция-светиня двамата автори представиха чрез едноименния Албум „150 години Българска екзархия“, издаден по повод юбилейната годишнина. На откриването присъстваха множество представители на българската общност. В последвалите разговори мнозина изразиха желание Генералното консулство в Битоля да стане средище и на други културни, научни и образователни събития, свързани с духовността на българската нация през вековете.

Дипломатически скандал между Гърция и Албания

вторник, 30 ноември 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Гръцко-албански спорове по исторически въпроси Изложба на пана с исторически карти върху оградата на президентството на Албания предизвика дипломатически скандал с Гърция. Президентът на Албания Илир Мета разгледа на 15 ноември изложбата, организирана от сдружението на чамите (потомци на прогонените от Чамърия (Епир) албанци), на която се представиха снимки на исторически карти от различни страни, показващи албанския характер на тази област в миналото. 

Това доведе до остра реакция на гръцкото посолство в Тирана, което осъди действията на албанския президент в своя нота. На 19 ноември последва отговор и от президента на Албания, който заяви в съобщение до медиите, че: „Президентът на Републиката, Негово превъзходителство Илир Мета, беше поканен на 15 ноември 2021 г., за да посети тази изложба, организирана от гражданското общество, със стари снимки и карти, с хилядолетна история, намерени в енциклопедии и музеи от различни страни по света, като Великобритания, Германия, Франция, Италия, Турция и Гърция. 

Президентът Мета прие поканата, за да разгледа отблизо тази експозиция, организирана извън пространството на институцията, без да се ангажира с признаването на истинността или да прави интерпретация на изложените материали. На всяка сериозна държава трябва да е ясно, че президентът на Република Албания, Негово превъзходителство Илир Мета, не дава сметка за своите решения и позиции пред едно посолство, акредитирано в Тирана, а само пред парламента на Република Албания и пред албанския народ. Всяко чуждо представителство в Тирана и всяка държава, която членува във Виенската конвенция, за всяка претенция или пояснение във връзка с дейността или позициите на президента на републиката, трябва да следва само официалния път, чрез Министерството на външните работи. 

Президентът на Република Албания, както е общоизвестно, е и ще продължава да бъде решителен противник на промяната на границите на Балканите“. На гръцката нота спрямо президента Илир Мета реагираха и от Дружеството „Чамърия“ и Фондацията „Чамърия – Хасан Тахсини“, които разпространиха специална декларация, основните части от която се представят по-долу: „Поведението и реакцията на гръцкото посолство в Тирана спрямо президента на републиката е безпрецедентно в отношенията между две суверенни страни. Актът на гръцкото посолство в Тирана е една безпрецедентна дипломатическа намеса, която нарушава нормите на дипломатическата комуникация и е арогантна намеса във вътрешните работи на Албания. 

Използваме случая да напомним на гръцкото посолство, че Гърция все още не е предприела нито едно действие за отменянето на Закона за войната с Албания, приет през 1940 г., което е невиждан акт за две съседни страни, две страни партньори в НАТО и от страна членка на ЕС. Въпросът за албанците в Чамърия, анексирането на Чамърия през март 1913 г., като акт на една от най-големите исторически несправедливости към албанците. Тя намира своята кулминация в етническо прочистване и геноцид, в който са унищожени 20% от населението, а 80% от него беше прогонено с насилие, което не може да се забрави, а още по-лошо, престъпленията да се опростят. 

Въпросът за албанците от Чамърия не е въпрос за промяна на границите, а той е жив заради систематичното нарушаване на правата на човека, за връщането на собствеността, за гробовете на хилядите жертви и т.н. Въпросът за албанците в Чамърия е въпрос на справедливост, достойнство, исторически факти, който произтича от Закон № 7839, приет на 29.04.1991 г. от парламента на Албания, който обявява 27 юни (1944 г.) за „Ден на геноцида срещу албанците в Чамърия от гръцките шовинисти“, както и Резолюцията на парламента на Албания от 8 април 2004 г., която задължава албанската държава да се ангажира с неговото разрешаване“. 

Тези реакции на албанската общественост показват, че политиката на министър-председателя Еди Рама да приема безропотно гръцките искания за премахване на фактите за чамите от албанските учебници в името на интеграцията в ЕС, ще среща засилваща се съпротива и въпросът за албанското културно-историческо наследство на териториите на съвременна Гърция ще се превърне в основен политически въпрос между двете държави.

д-р Антон Панчев

Костадин Филипов: Първо се хваща рибата, а после - тиганът

понеделник, 29 ноември 2021 г.


ПЪРВО СЕ ХВАЩА РИБАТА, А ПОСЛЕ – ТИГАНЪТ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

 България все още е далеч от своето ново правителство, а в Скопие вече се видяха победители в спора със София Трябваше някои от новите победители на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември да изрекат няколко фрази за бъдещето на отношенията със Република Северна Македония, за да избухне край Вардар вълна от позитивизъм към успеха на Скопие в спора със София. 

Изведнъж отчаянието и унинието по отношение на перспективата на Северна Македония да стартира преговорен процес за членство в ЕС още тази година бе заменено от оптимизъм, дори увереност, че това наистина ще се случи. Както се казва, дойде им дюшеш на местните политици да надигнат глава в острата политическа, здравна и енергийна криза, в която е затънала страната, и да се отърсят от тревожните усещания за кьорсокак след резултатите от местните избори в края на октомври. Това чувство на безнадеждност се подсили от оттеглената оставка от премиера Зоран Заев, от неуспешния вот на недоверие, внесен от опозицията, от цялата атмосфера на подозрителност и интригантство, която съпровождаше парламентарната процедура. 

Въпросът пред държавата Република Северна Македония: „А сега накъде и как?“ се изправи с цялата си тежест и отговорност пред политическия елит в Скопие, който вероятно съзнава, че основната вина за това безпътно състояние на страната е тъкмо негова и най-вече негова. Да бъдем искрени – през цялата година очакването за промяна на българската позиция за старта на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС се основаваше на изборните резултати в България. Дали ще се запази досегашното статукво в Народното събрание с лидерската роля на ГЕРБ и участието на ВМРО, както беше досега, или ще има някаква промяна? И ако има такава, каквато сочеха протестите от миналата година, в каква посока ще бъде тя? Ще поемат ли управлението на България хора, които по-лесно биха могли да бъдат убедени, че Северна Македония няма намерение да отстъпва нито сантиметър от своята позиция, декларирана досега? И как ще се отнесе евентуалното ново правителство под Витоша към натиска, който идва от страна на международния фактор, България да се откаже от своето твърдо становище и да вдигне бариерата така, че Северна Македония, а и Албания, да получат старт на преговорния процес още в рамките на словенското председателство на ЕС на 14 декември? И изобщо, понеже познавам манталитета на така наречения политически елит край Вардар, а и не само на него, дълбоко в душите и умовете им истинският въпрос вероятно звучи така: след изборите в България ще можем ли да се надяваме на ново управление, което да излъжем по начина, по който сме го правили и друг път? 

С малко натиск, с малко сантименталност, с малко сълзи и сополи, фалшиви, разбира се, с малко хитрост и каквото там още е нужно. Вярно, в Скопие очакваха отговорите на тези въпроси да се получат още през април, на първите избори. Щяха да бъдат доволни – в такъв случай щеше да има достатъчно време и в рамките на португалското председателство на ЕС, а след това на словенското – братско! такова, да се потърси решение на спора със София. Но българският гласоподавател реши друго, партиите не се разбраха и насрочиха изборите на 11 юли. Чакането на отговорите на гореспоменатите въпроси се прехвърли в лятото. 

Вярно, някои оптимисти в Скопие започнаха да бутат напред версията, че и служебното правителство в София може да вдигне „ветото“ над Северна Македония и Албания, което си беше един вид скрит призив за нарушение от страна на политиците в София на родната ни Конституция. И за какво да го правим това нарушение, за „сините честни очи“ на Зоран Заев, Стево Пендаровски и Християн Мицковски? Да не забравя и Али Ахмети. Времето течеше из политическия пясъчен часовник, а българите решиха, че още веднъж, за трети път през тази година ще отидат пред урните на 14 ноември, при това на избори за парламент и за президент. Сложна ситуация за родните избиратели, дваж по-сложна и за хората и политиците оттатък границата. 

Някак си много близо в календара се оказаха 14 и 21 ноември до 14 декември 2021 г., когато ще се събере за последен път през годината Съветът на ЕС, който може да вземе решение да даде старт на преговорния процес на Скопие и Тирана за членство. Пък дори и до 31 декември, когато приключва словенското председателство, в което бяха вложени толкова надежди и добри очаквания за „победа“. Тези, съответно 14 и 31 декември, били датите, които президентът Емануел Макрон бил дал за края на българската блокада на европейския път на Северна Македония в загадъчното писмо, което според медиите в Скопие, бил изпратил на всички френски посланици с препоръка да „работят“ в тази насока. Това е същият президент Макрон, който спря движението на Скопие и Тирана с искането методологията за преговори да се промени, че старата вече била изчерпала възможностите. 

Това е същият Макрон, който никога не е крил възраженията си против членство на Албания заради евентуалната вълна от албанци, която ще залее Франция. Не му стигат имигрантите от бившите френски колонии, днес независими държави, че и албанци… Но неговата е ясна – лидер на Европейския съюз, който през пролетта на следващата година ще се бори за втори президентски мандат начело на страната си. Този период съвпада с председателството на Съвета на ЕС, което Париж поема от 1 януари 2022 г. За да не му пречи в кампанията, Макрон иска „чисто“ председателство, в което да няма проблеми като този със старта на преговорите за членство на Албания и на Северна Македония. 

Макар че ако питате мен, тъкмо едно деблокиране на европейския път на Тирана и на Скопие в шестмесечния ротационен мандат на Париж начело на ЕС може да се окаже важен плюс в борбата на президента за още един мандат. Ако извади камъчето от обувката, което го дразни толкова по време на кампанията, може да прибави още електорална подкрепа. Бях развил в предишни текстове тази теза, която и сега ми се струва реална. Ето, онзи ден и вицепремиерът в оставка на правителството на Северна Македония Никола Димитров, отговарящ за европейските въпроси, допусна решение на спора със София да се намери през януари. Би било добре това да стане през този декември, но поради малкото време това би могло да се случи и през януари. А пък ние ще допуснем, че щом може и през януари, защо да не може и по-късно, щом императивно посоченият срок през декември ще бъде „пробит“. 

И ето, от Скопие излъчват напомпан оптимизъм от резултатите от третото гласуване за тази година за състав на Народното събрание. И започнаха да анализират изказванията на този или онзи от представителите на победилата политическа сила, дори министри взеха да редят. Хора, разберете, ако в Скопие са доволни, а те очевидно са доволни, причините са съвсем различни от тези, които доста хора у нас уплашено определиха като „предателство“. 

Причините са: първо, че ГЕРБ е втора политическа сила и че няма възможност, поне в този момент, да състави кабинет с Бойко Борисов начело и с Екатерина Захариева като външен министър. Някои от представителите на Сдруженията на българите от Северна Македония на срещата при президента Радев повториха тезата си, че България не трябва да отстъпва на Скопие, а тъкмо Захариева бе най-твърдата в защита на тази позиция. Знам мнението поне на един от участниците в тази среща, че „Захариева е най-добрият външен министър в историята на България“. 

Второ, че партията ВМРО-БНД не влезе в Народното събрание и че изборният ѝ резултат показва рязко намалено влияние при определяне на политиката на държавата по отношение на Северна Македония. Трето, и другите патриотични партии, които бяха заедно с ВМРО в Патриотичния фронт, също са навън. Новият член на парламента „Възраждане“ тепърва ще търси мястото си под парламентарното слънце, и както изглежда, ще остане извън новия формат на правителството, което се гради. А че отношенията между България и Република Северна Македония имат нужда от нормализация е повече от очевидно. В нашето Министерство на външните работи се работи по това. 

Там има хора, които знаят много добре, че в Скопие схващат решаването на спора само и единствено като отстъпка от страна на София. Компромисът край Вардар се разбира така, че Северна Македония да не отстъпи нито сантиметър от досегашната си позиция. И имат парламентарна подкрепа за подобна позиция с приемането на така наречените „червени линии“ за преговорите с България. Тази позиция бе изработена в може би най-ретроградната институция в държавата – Македонската академия на науките и изкуствата, бе внесена в Събранието от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, премиерът Зоран Заев я одобри и Резолюцията бе гласувана от депутатите от всички партии. Ни крачка назад, нещо такова. Така че ако някой трябва да се променя и да отстъпва, това е само България. Нищо по-различно. Би било добре новото ръководство на Министерството на външните ни работи добре да осъзнае с кого си има работа в спора. 

И преди да чертаят големи проекти за нов подход към Северна Македония да си припомнят какво в дипломацията и в международните отношения означава една държава вече втора година да няма посланик в друга, като непрекъснато обещава, но не запълва празнината. Та, знаем ли ние с кого край Вардар си имаме работа? 

 Костадин Филипов 

ПП. След като сложих точка на текста се случиха три неща – първо, в интервю за Радио бТВ по телефона на въпроса дали до 14 декември ще се намери решение на спора със Скопие, отговорих категорично „Не“. Второ, прочетох изявлението на външния министър Светлан Стоев на среща с посланиците на страните членки на ЕС у нас, с което той също смята, че няма условия за подкрепа на РСМ. (Вж. Новини за Република Северна Македония.) И трето, изгледах дебата между Румен Радев и Анастас Герджиков и видях как единственият въпрос, по който постигнаха единодушие бе, че промяна на българската позиция към Северна Македония няма да има.

Ученици от Елбасан поздравиха всички българи

събота, 27 ноември 2021 г.


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11.

По повод Деня на народните будители – 1 ноември, учениците от българското неделно училище „Зора“ в град Елбасан подготвиха специално поздравление до нашата общност в страната на орлите. 

Припомняме, че в града и прилежащия му регион понастоящем живеят няколко хиляди души с родови корени от изконно населените с български исторически общности Голо бърдо, Мала Преспа и Корчанско.

Протести срещу дискриминацията на българите в Скопие

петък, 26 ноември 2021 г.


Студентски протести в три европейски столици планират български ученически съюзи срещу дискриминацията на българи в Република Северна Македония, съобщава Инициативният комитет за защита правата на човека „Шемето“ с председател Живко Чакръкчиев, информира БТА. 

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Първият протест е планиран за 29 ноември в Берлин, а на 6 и 16 декември се предвиждат протестни прояви също в Париж и Брюксел. Целта, както се отбелязва на сайта justice-for-bg-in-mk.org, е „да се отправи молба към правителството на Република Северна Македония и съответните органи на ЕС да спрат неистинната македонска самоличност, която бива приписвана на лица с българско самосъзнание“. Планира се протестите да се проведат пред посолствата на Република Северна Македония в Берлин, Париж и Брюксел. 

„Република Северна Македония дискриминира лица, които възприемат себе си като българи или като такива с български произход или минало“, се посочва още в съобщение на сайта. Според текста дискриминацията се изразява в уволнение от работа, невъзможност за намиране на работа, частично или пълно лишаване от достъп до държавни услуги и др. 

 „Наскоро беше съобщено и отразено от множество медии, че българите в Република Северна Македония са били лишени от правото да декларират, че са българи по време на местното национално преброяване“, пишат още от инициативния комитет. 

Според него това е довело до манипулиране на данните от преброяването и неверни статистически данни относно броя на българите, живеещи в Република Северна Македония. Инициативният комитет е качил и петиция, в която се подчертава, че започването на евентуална процедура по присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, трябва да бъде придружена от много по-строг и обстоятелствен мониторинг от прилагания досега. 

Според текста ударението в случая с Република Северна Македония трябва да падне върху въпроса за съблюдаването на човешките права като цяло, „а чак след това да се разглеждат всички останали теми“. „За нас от съществено значение е базовият въпрос – в Република Северна Македония да се прекрати практиката декларирането на българска идентичност да се третира като престъпление“, подчертава авторът на петицията Живко Чакръкчиев.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021