Към биографията на Кирил Дрангов

Снимка от произнасяне на приветствено слово от кмета на Скопие и председател на Българо-японското дружество в Скопие Спиро Китинчев на пл. „Цар Борис III“ в Скопие. На преден план отляво надясно: дъщерята на Скопския областен директор д-р Димитър Раев, Тагами Сигеми – секретар на Японската легация в София, Акира Ямаджи – пълномощен министър на Япония в София, Борис Арзуман – личен секретар на Акира Ямаджи, о.з. ген. Тодор Радев – председател на Българо-японското дружество в София, Кирил Дрангов – подпредседател на Българо-японското дружество в Скопие. Скопие, 16 май, 1942 г. – ДА София, ф. 1353К, оп. 5, а.е. 7, л. 12.

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Александар Йошевски. Към биографията на Кирил Дрангов...125 - 144

"...Тук ще отбележим, че с противопоставянето на понятията „българин“ и „македонец“ Жежов спекулира и подвежда, защото за периода, който той разглежда, двете понятия са несъпоставими, доколкото едно то е народностна характеристика – българин, а другото географско-регионален и донякъде политически признак – македонец. Но мисля, че написаното от самия Дрангов дава достатъчно ясно та относно двете понятия по онова време: 

„Господинъ Министъръ-председателю, Не безъ колебание ние се решихме да Ви отправимъ настоящето писмо. Отъ уважение къмъ поста, който заемате и за да не намирате оправдание въ извинението, че всичко се вършело съ македонцитѣ безъ Ваше знание ние смѣтнахме за свой дългъ да Ви посочимъ и Вашата морална отговорностъ въ връзка съ насилията, които се упражняватъ безпричинно надъ македонскитѣ българи в Царството, надъ насъ и до машнитѣ ни“[6]. 

През юни 1943 г., в разговор с хърватски дипломат в Скопие, Кирил Дрангов коментира българското политическо и административно управление във Вардарска Македония, като посочва, че докато в на чалото е било налице известно недоверие към местните хора, нещата се променят и започва процес на най-високите позиции да се поставят македонци, напр. областни управители:

 […] „в освободената част от Македония офицерите на войсковите части бяха от стара България, сега в повечето гарнизони офицерите и командирите са местни синове. Така и новият генерал в Скопие Попдимитров е македонец и личност, за която има много симпатии в Македония. Новите военни командири, местни хора, изграждат тесни връзки с народа и това му вдъхва вяра и надежда“ [...]7."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Бобощенският диалект, отразен в писмата на Андромаки Кочо до Лари Королов

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Иван Г. Илиев, Лари Королов Бобощенският диалект, отразен в писмата на Андромаки Кочо до Лари Королов от 1995 – 1999 година (фонетични особености) ...99 - 124

"Интересът към българския диалект в албанското село Бобощица в Корчанско за пръв път е привлечен чрез статия на сръбския изследовател Стоян Новакович (Novaković 1893). А през 1904 година немският пътешественик Хайнрих Гелзер (Gelzer 1904) отбелязва в главата „Българска Македония“ от цитираната си книга, че селата Бобощица и Дреновене са български езикови острови в Албания, но в религиозно отношение се числят към гръцката метрополия в Корча. През 1933 година Иван Снегаров (Снегаров 1933) обнародва писмо на българите от същото село от 26 октомври 1873 година до Екзарх Антим I, писано с гръцки букви. 

 Доста по-подробна информация за българския говор в Бобощица изнася Андре Мазон (Mazon 1936). Последната, заедно със спомена тото писмо, стои в основата на диалектните описания, направени от Любомир Мичетич и Йордан Иванов (Иванов 1994). Съмняваме се в точността на цитираните у Иван Кочев (Кочев 1991), Йордан Иванов (Иванов 1994), Миранда Бело (Бело 2014) или в статията „Бобощица“ в „Уикипедия“ сведения за статиите на Милетич, поставени в периода между 1933 и 1937 година, затова тук не ги изнасяме в библиографията (в „Уикипедия“ те се дават за книжки 1, 2, 3, и 4 от 1937 година и са със заглавия: „Най-старинният днес български говор е в Македони“, „Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техният език“, „Образци от говора на с. Бобощица (Корчанско)“)..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Учителските некролози в екзархийския в. „Новини“ /„Вести“/ „Глас“ (1890 – 1912)

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Станислава Стойчева. Учителските некролози в екзархийския в. „Новини“ /„Вести“/ „Глас“ (1890 – 1912) ...7 - 36

"...Некролозите дават представа за причините за смъртта на покой ния. На първо място трябва да се отбележи, че в значителна част от документите се посочва само продължителността и степента на заболява нето, т.е. лицето е починало след „кратко“, „продължително“, „тежко“, „[…]-дневно/месечно“ заболяване или „скоропостижно“, „ненадейно“ и т.н. 

Пет от учителите, чиито некролози са публикувани, са убити. В случая с убийството на Христо Ганов20 в гр. Солун през 1897 г. то е отразено и в двата му некролога (Фиг. 7, Фиг. 8). В официалния му екзархийски некролог, публикуван на първа страница на вестника, то е определено като „неестествена смърт“, но на следващите редове в съ щия документ се дава подробно описание на случилото се: „[…] Трима злодейци, родом от Сърбия, са нападнали тоя учител, който е бил заедно с учителя Гарванов[21] в салона на хотел Коломбо. Христо Ганов е паднал убит, а Гарванов е ранен“ (№ І, 10). 

В некролога, подаден от семейството, също е посочено директно: „[…] на 3 юний вечерта, около 12 часа по турски[22], в хотел Коломбо биде убит от трима злодейци неза бравимия ни съпруг и зет […]“ (№ І, 11). 

В екзархийската обява за Архиерейската заупокойна литургия и парастас в Цариград покойният пък е окачествен като „злочесто погиналия български учител“[23]. 

В официалния некролог на Хр. Ганов се съдържа и проклинаща формулировка в духа на античната традиция, каквато не се среща другаде в разглежда ните документи: 

„[…] Ганова ще оплачат всичките му роднини, ще го оплачат всичките учители, ще го оплаче всичкото Солунско българско общество. Правосъдието ще накаже виновните, а потомството ще им даде своята проклетия (т.е. проклятие – б.м.)“. 

В некролога на убития на 14 ноември 1910 г. Бано М. Кушов[24] от гр. Велес (№ І, 39) също се дават ясни сведения за станалото: „биде убит на улицата наблизо на къщата си“ и се добавя, че „немилостива ръка отне живота му“. В края на 1897 г. е убит и учителят Кръсто Пейов от гр. Гостивар, в чийто некро лог също се отбелязва общественият отзвук – „[…] на 3-ий декемврий се помина от насилна смърт, която приведе в ужас и скръб целий град“ (№ І, 12)..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Генерал Иван Маринов – командир на Петнадесета пехотна охридска дивизия в Македония

Генерал-лейтенант Иван Маринов

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Красимир Богданов. Генерал Иван Маринов – командир на Петнадесета пехотна охридска дивизия в Македония... 65 - 90

"...Взаимоотношенията с българското население в Македония 

В спомените си Иван Маринов изрично подчертава, че българските войски се държат към местното население не като „окупатори“, а „като към свои“. Сърдечното посрещане през 1941 г. се запазва през време на целия му престой в Македония. По същия начин е и изпратен на 4 септември 1944 г. Израз на тази близост с населението е фактът, че при пътуванията си из поверената му област Маринов се движи без охрана[28]. 

Като изразител на българската военна власт, командирът на 15-а дивизия обръща сериозно внимание на личностите и паметните мес та, свързани с революционното движение, борбите за освобождение и националното обединение. Още при първия си престой в Македония участва лично в отбелязването на Илинденското въстание на 2 – 3 август 1941 г. в с. Смилево, пред развалините на дома на Даме Груев. Запазени са снимки от вълнуващата му среща с прославените войводи и ръководители на ВМОРО Георги Попхристов, Анастас Лозанчев, Ге орги Чуранов, Лука Джеров и председателя на македонските братства инж. Христо Станишев[29]. 

 На 20 юли 1942 г. полк. Маринов е в героичното село Цапари, Битолско, пред паметника на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание[30]. 

Там е отново на Архангелова задушница 1943 г., за да отдаде почит на 214-те български войници от 15-и пехотен Ломски полк[31]  и 3-ти пехотен Бдински полк, загинали в битката при Червената стена през 1917 г.[32] В двора на църквата „Св. Георги“, където са погребани седем български офицери, е отслужена панихида, а местна жена изпя ва песента „Покойници“ по Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница“[33]. На 6 май 1943 г. с царска заповед № 29 полк. Иван Маринов е повишен в генералски чин – генерал-майор[34]. 

Като такъв на 11 май участва в честването на 100-годишния юбилей на училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Прилеп. Освен Маринов, сред официалните лица са министърът на правосъдието Константин Партов, Битолският мит рополит Филарет, областният директор Христо Миладинов, прилеп ският кмет инж. Методий Ночев, ветеранът Тодор Попадамов, жур налистът Данаил Крапчев, директорът на в. „Целокупна България“ Никола Коларов, бившите директори на училището д-р Йордан Бом болов и Христо Шалдев, Харалампи Перев – участник в акционния комитет в Прилеп[35]. 

Един от проблемите, които съпътстват българската власт в Македония, е свързан с кадрите в административното управление на областта. Въпреки обещанията на царя и правителството, че в управлението на новоприсъединените земи ще се включат македонската емиграция в София, михайловистите и пробългарската интелигенция там, в крайна сметка важните позиции се дават на дошли от България чиновници. Това, заедно с някои несполучливи действия и принудителните мобилизационни мерки охлаждат ентусиазма на местното население. Сред македонските дейци постепенно се формират две групи, претендиращи да управляват – емигрантите и местната интелигенция. В Скопие това е групата на Димитър Чкатров и Кирил Дрангов,  а в Битоля – на Светиеви и Христо Ризов. 

Местните повдигат въпро са за избиране на народни представители от Македония в Българ ското народно събрание, а дори и на македонски министри в пра вителството. Характерно с познатата си политика, правителството в София протака решаването на този въпрос, което засилва негати визма[36]. Създалото се противопоставяне е обсъдено на 10 юли 1943 г. при посещението в Битоля на министър-председателя Богдан Филов. Той не е посрещнат с очаквания ентусиазъм от местното насе ление, което потвърждава усложняващата се ситуация в Македония. Филов се среща с кмета на града Христо Светиев и областния ди ректор Христо Миладинов, но обективна информация иска от ген. Маринов. На провелата се продължителна среща между двамата е обсъден въпросът за разногласията между видните битолски фами лии, преди всичко Светиевци и Робевци. Маринов обръща внимание на премиера, че причината за липсата на масово посрещане от граж данството е опозиционно настроение на битолчани срещу кмета Светиев. Според Филов, Маринов е бил единственият, който смята, че ще бъде грешка да се правят избори за депутати в Македония, тъй като местното население няма интерес към тях[37]. Всъщност командирът на 15-а дивизия полага немалко усилия да примири противопоставящите се лагери. Макар и първоначално да има известен успех, постепенно опитът да налага правителстве ната политика го прави непопулярен и пред двете групи. Израз на това е отказът на братята Йордан и Димитър Чкатрови да се срещнат с него при посещението си при Светиеви в Битоля, с които трябва да уточнят исканията на македонската интелигенция за участие в управлението[38]..." 

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Брой 1 за 2026 г. на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 01 за 2026 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 5 

Български общности зад граница... 5 – 10 

Акцент на броя: Изолиран случай ли?... 11 – 13 

Интервю на броя: Д-р Георги Тренчев – Образованието в България не се нуждае вече само от реформи, а направо от революция... 14 – 21 

Анализи и коментари... 21 – 25 

Дейност на МНИ... 26 – 29 

Нови книги и издания... 29 – 30 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Филиалът на МНИ с две нови издания

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Елена Александрова. Филиалът на МНИ в Благоевград с две нови издания... 205 - 208

"На 12 март 2025 г. в Регионалната библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград бяха представени двете най-нови издания на Филиала на Македонския научен институт в града, които бяха подготвени по повод 30-годишния му юбилей. 

Научните публикации на 35 автори са събрани в библиографски справочник, изготвен от Елза Кресничка[1], а в Сборник – изследвания са включени 16 статии, които представят теми, събития и личности от националната и регионалната ни история[2]. 

Научният секретар на Филиала г-жа Снежана Захариева, която бе главният двигател на събитието, поздрави гостите и благодари на дъл гогодишните сътрудници и съмишленици на МНИ в лицето регионал ните културни и образователни институции Регионален телевизионен център, Радио-Благоевград, ЮЗУ „Н. Рилски“, Регионален исторически музей, Държавен архив, Регионално управление на образованието, Образцово народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“, Регионален клуб „Традиция“, Съюз на офицерите и сержантите, Общински съвет по наркотичните вещества, Православен център на Неврокопска митрополия и специално на директорът на Регионална библиотека „Димитър Талев“ г-жа Емилия Малешевска. 

Председателят на Филиала проф. д-р Валентин Китанов сподели с аудиторията как се е зародила идеята да се създадат сборник и библиография на членовете и ги определи като две много стойностни. Той също благодари на културните институции, като фундамент на културната общност в града, с които МНИ успешно си сътрудничи. Изказа признателност и на председателя на МНИ проф. д-р Георги Н. Николов за подкрепата, която Филиала винаги получава, както и на хората, работили по двете издания. 

В своето приветствие и оценка председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов определи двата труда като кулминация на една работа, подготвяна 2 – 3 години, събрала 16 статии с теми от националноосвободителното движение, културна проблематика и съвременни въпроси. Той окачестви като впечатляваща библиографията от 680 публикации на членовете на Филиала: проф. д-р Антони Стоилов, д-р Биляна Карадакова, проф. д-р Валентин Кита нов, Галчо Серафимов, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Димитър Тюлеков, Димитър Шалев, доц. д-р Евдокия Христова, д-р Елена Александрова, д-р Елена Чалгънова, Елза Кресничка, Емил Костадинов, Иван Марков, доц. д-р Иван Петров, проф. д-р Илия Гюдженов, доц. д-р. Илия Недин, проф. д.изк. Илия Манолов, д-р Илко Дренков, доц. д-р Йордан Ванчев, гл. ас. д-р Кирил Алексиев, проф. дфн Костадин Динчев, доц. д-р Кристина Попова, Крум Михайлов, Кунка Дашева, проф. д-р Лилия Илиева, Михаела Василева, Румяна Хаджиева, Славчо Гоцев, Славчо Цонев, Снежана Захариева, Соня Иванова, Тодор Тараков, д-р Христо Тасев, проф. дфн Цветан Ракьовски, гл. ас. д-р Янко Христов. 

Професор Николов специално изтъкна ролята на авторския екип, реализирал двете книги в лицето на доц. д-р Димитър Митев (научен редактор на сборника), доц. д-р Лиляна Василева и доц. д-р Ангел Джонев (рецензенти), Димитър Шалев (предпечатна подготовка и езикова редакция), д-р Илко Дренков (преводи на английски език), д-р Огнян Георгиев (ху дожник на кориците), Елза Кресничка (съставител на библиографията) и Емилия Малешевска (редактор на библиографията). 

Председателят на МНИ високо оцени дейността на Филиала и най-вече на научният секретар г-жа Снежана Захариева, която „влага душа и сърце в работа та си“, и пожела „на добър час“ на двете книги..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »