За приемствеността в ръководството на МНИ, за неговото отваряне към обществото и за устойчивост във финансирането, за пътищата към връщането на доверието между България и Северна Македония с новоизбрания председател на МНИ доц. д-р Милен Михов разговаря журналистът Костадин Филипов
Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. в гр. Стара Загора. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1987 г. На 14 октомври 1988 г., след спечелен конкурс, е назначен във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ за асистент по Нова българска история (1878–1944). Академичната му кариера включва последователното заемане на следните длъжности: старши асистент (1991); главен асистент (1999); доцент (2007). Заема различни административни постове, в това число и длъжността помощник-ректор на Великотърновския университет в периода 2007–2021 г. През м. април 2025 г. започва работа в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да работи на втори договор.
На 18 март 2003 г. Специализираният научен съвет по Нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен „доктор“ за дисертация на тема „Българската Екзархия, ВМОРО и борбите на българите за национално освобождение в Македония и Одринско (1902–1912)“. През 2005 г. спечелва стипендия на Министерството на образованието и науката за тримесечен специализация в Република Македония, където получава достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944–1956 г. Поканен е и изнася лекция във Философския факултет на университета в Скопие, посветена на Българската екзархия. Ръководи няколко научноизследователски проекта. Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от тридесет години. Председател е на неправителствената организация Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“. Членува в Регионален клон – Велико Търново на Национално дружество „Традиция“ и Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“. Автор е на две монографии и над 70 студии, статии и документални издания, огромната част от които са посветени на Македонския въпрос и борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение и обединение. Научен ръководител е на 4 докторанти, които успешно са защитили своите докторски дисертации в определените срокове. Народен представител е в Четиридесет и третото (2014–2017) и Четиридесет и четвъртото Народно събрание (2017–2021), където е заместник-председател на Комисията по наука и образование. Вносител е на поредица законодателни проекта в областта на образованието и науката.
– Здравейте доц. Михов, поздравления за избирането Ви за председател на Македонския научен институт! Поемате щафетата от проф. д-р Георги Николов и според промените в Устава на МНИ ще сте първият негов ръководител с четиригодишен мандат. Много или малко е това време за утвърждаване на позицията на Института в обществото и в научната и академична общност?
– Мандатът не е привилегия, а задължение не само за мен, но и за всички управителни и помощни органи. Заедно с традиционната научна и издателска дейност една от основните ни задачи е генерирането на аргументирани и коректни от научна гледна точка позиции, които да способстват за устойчив национален консенсус по Македонския въпрос. Консенсус, обединяващ както общественото мнение, така и политическите фактори и институции. Изграждането и поддържаните на активно обществено присъствие на института изисква дълга и постоянна работа.
– В словото си при избирането Ви споменахте като една от основните задачи на МНИ подобряването на финансовото му положение с оглед на успешното му функциониране. Доколкото знам, това е била основна задача и на всички Ваши предшественици. Как това би могло да стане, доцент Михов? Какво ще бъде отличителното във Вашите усилия?
– Финансирането е проблем, който постоянно съпътства дейността на Македонския научен институт. Организационната, издателската и научната дейност на института изискват осигуряването на устойчиви и адекватни на условията финансови постъпления. Средствата, които се акумулират от дейността на института са от продажби на сп. „Македонски преглед“, реализация на проекти, членски внос и дарения. Разбира се, че тези постъпления не са в състояние да осигурят нормалната дейност на института. Първостепенна задача е да се осигури редовното и адекватно финансиране чрез държавния бюджет. В тази посока са направени значителни усилия в последните години и това трябва да се отбележи като заслуга на предходното ръководство. Неотложна задача е да се осигури изплащането на предвидената в удължителния бюджет субсидия, която е равна на тази от 2025 г. Преодоляването на политическата криза и възможността за приемане на редовен бюджет за 2026 г. ще ни даде възможност много ясно и категорично да изискваме от новите управляващи адекватни действия, отговарящи на нуждите и мисията на Македонски научен институт.
– Вие сте дългогодишен член на Македонския научен институт и идвате като негов председател от преподавателската катедра. Значи, работите с млади хора. Ще отворите ли още по-широко вратите за тях в МНИ при спазването на високите критерии за членство, разбира се?
– Един от приоритети ми е стимулирането на научните интереси на талантливи млади учени към македонската тематика. Моята професионална кариера ми дава възможност да имам добър поглед към младите кадри в науката и това ме прави оптимист. Необходима е последователна работа с професионализъм и колегиално отношение, които да насочват научните дирения към все още малко проучени или остро дискусионни теми от различните области на научното познание. В този смисъл трябва да отбележа едно важно решение на Общото събрание, което предвижда сп. „Македонски преглед“ да бъде индексирано и реферирано в световно известни база данни в SCOPUS и Web of Science. Това е важна стъпка, която, от една страна, ще направи научната продукция на института далеч по достъпна и видима за изследователите по целия свят, а от друга страна, ще увеличи интереса сред младите учени към публикуването в нашето списание.
– Един от проблемите на МНИ винаги е бил недостатъчния интерес от страна на институциите и обществото към експертизата, която членовете му могат да предоставят. Имате ли идеи как това би могло да се преодолее и МНИ наистина да заеме мястото си на приоритетен експертен център за всичко, свързано с миналото и настоящето по темата „Македония“?
– Обществено внимание се завоюва с присъствие и активна работа с всички публични фактори – научни, културни, политически и др. Македонският научен институт обединява учени, журналисти, дипломати от кариерата, общественици и политически активни хора, които имат значително обществено влияние и всеки един от тях е популярна личност. В най-новата си история МНИ е имал активна позиция по всички обществени проблеми, засягащи Македонския въпрос и съдбата на българите зад граница. Тази дейност трябва да се продължи в диалог с институциите, средствата за масово осведомяване, обществените и политическите фактори. Трябва да имаме предвид и нещо много важно, което е свързано със съвременните промени и навлизането на социалните мрежи и дигиталните технологии като могъщо средство за влияние в обществото. Професионалната историография и научната истина все повече губят битката с политически целесъобразната митология за миналото на Македония. Социалните мрежи са залети от политически моделирани материали, които формират превратни исторически представи и насаждат враждебни нагласи между гражданите на България и Северна Македония. Моята амбиция е да пренеса научната истина, отстоявана от МНИ вече повече от едно столетие, в мрежата по начин, съответстващ на съвременните условия и достъпен за младите поколения.
– Длъжен съм да Ви задам и един въпрос, който беше повдигнат и на Общото събрание на МНИ, на което бяхте избран за председател. Вие сте политически активен човек, членувате в ръководството на една популярна партия. Как ще съчетаете изискването за академична и експертна независимост, която е задължителна за председателя на МНИ, с активната Ви политическа позиция? С други думи – наука или политика? Или и двете в хармонично единство?
– Не споделям мнението, че ученият или университетският преподавател трябва да се занимава единствено с „чиста наука“ и да избягва обществени ангажименти, включително и политически. Политиката, която всъщност е управление на обществените процеси, е прекалено важно начинание, за да бъде оставена в ръцете на лаици. Убеден съм, че интелигенцията на един народ носи отговорност към обществото и е призвана да посочва решенията на проблемите и пътищата за развитието на една страна. В същото време трябва да подчертая, че Македонският научен институт стои над политическото злободневие и партизанските противоречия. Това не означава, че трябва да се отбягват политическите и обществени фактори. В средите на института има членове и привърженици на различни политически фактори и това не е пречка. Напротив, това е предимство, което обединява обществените фактори и предоставя на политическите сили силата на научната експертиза.
– Знаете ли, лично аз винаги съм бил привърженик на отварянето на МНИ към обществото, за преодоляването на представата за МНИ като за някаква затворена секта, която за съжаление, все още съществува в някои среди. Вие като личност сте открит човек и затова се надявам, че ще подкрепите една такава линия. Готов ли сте за това?
– Според мен Македонският научен институт не трябва да се изолира, а да се отваря към политическите фактори, държавните и обществени институции. Ние разполагаме с много приятели и съмишленици сред неправителствения сектор, научните институции и общините. Съвместната дейност с Тракийския научен институт, Добруджанския научен институт, Научния институт „Западни покрайнини“ е не само историческа традиция, но и обществена необходимост днес. Възнамерявам да развивам активно сътрудничество с общините в Република България. Местната власт е устойчив фактор, който е призван да съхранява и опазва регионалната история. В тази насока е напълно възможно разработването на общи проекти, провеждането на научни и обществени изяви, разпространението на изданията на института и др.
– Вашите предшественици имаха свои предпочитания към формите на работа на МНИ. Едни залагаха на представителни мероприятия, други – на тесни научни форуми. Какви ще бъдат Вашите акценти на дейност, доц. Михов?
– Не възнамерявам да правя „революции“, защото всички предшественици полагаха огромни усилия, знания и лично време в развитието на института и неговата дейност. Заслужават да се споменат имената на председателите на института в най-ново време проф. П. Шапкарев, проф. Д. Гоцев, проф. Тр. Митев, доц. Ал. Гребенаров и проф. Г. Николов. Непосредствената ми цел е да се изпълнят предвидените за тази календарна година научни и издателски задачи, да се организира работата на ръководните и помощни органи на института, да се установят и утвърдят добра комуникация с медиите и институциите. Привърженик съм на предварително планирана и последователно реализирана работа, в която всеки има ясно определени във времето задачи.
– Знаете ли, ако прегледате членския състав на МНИ, ще видите много сериозно предимство на историците в него. В това няма нищо лошо, но се създава впечатлението, че МНИ е институция, която се занимава предимно с миналото. А съвремието? Не е ли време съставът да се обогати и с някои от „модерните“ специалности, като социолози, политолози и така нататък. Какво мислите за това?
– Историците са като „дялани камъни“, така един партиен лидер преди 1989 г. похвали студентите по история от Великотърновския университет по повод Осми декември. Тази „шега“ има и известно основание. Професионалните занимания по историята на Македонския въпрос естествено отвеждат към вратите на Македонския научен институт. Съвременните условия налагат привличането на специалисти от по-широки области, хора на изкуствата, писатели, журналисти и др. Тук ще направя едно малко откровение. В моя бележник вече съм започнал списък на млади и интересни личности, към които ще отправя лична покана за членство в института.
– Знаете ли, доц. Михов, в доста от членовете на МНИ битува схващането, че тъй като това е научен институт, той трябва да стои настрана от актуалната политика и да пази тишината в академичните кабинети. А в последните години от съседна Северна Македония идват сигнали, които просто не бива да остават без отговор. Какво е Вашето виждане по този въпрос – гордо научно мълчание или ежедневна реакция? Или може би нещо средно?
– Вече споменах, че не съм привърженик на кабинетната самота. Ако нашите знания и експертиза не са достояние на хората какъв е смисълът? от това? Какъв е смисълът за обществото от добрия лекар, ако той не лекува хората? Мисля, че гражданите на Република Северна Македония имат право да знаят истината за миналото на Македония, а то е много по-различно от „История на Македонския народ“. Това право е неотменно и то не противоречи на правото на самоопределение. В съвременния свят правото на информация, правото на Истина, включва и правото на историческа истина. В последните месеци Скопие отново повдига темата за антисемитизма на българите. Много добре искам да подчертая, че става дума не само за трагичните събития, свързани с Холокоста по време на Втората световна война, а за изграждането на представи за присъщия на българската нация изначален антисемитизъм. За това свидетелства и обновената експозиция на Мемориалния център на Холокоста на евреите от Македония, който посетих лично преди няколко седмици. За това не трябва да се мълчи и ние няма да мълчим.
– Работили сте в един период дълго време сред архивите в Скопие. Познавате много хора от Северна Македония, в това число и Ваши колеги от научните и преподавателски среди. Как мислите, може ли да се работи сериозно и системно с тях за увеличаване на взаимното доверие и подобряване на отношенията?
– Във Федеративна Югославия е била създадена устойчива система за подготовка, подбор и развитие на научните кадри, която остава непроменена в Северна Македония. Характерно е затвореният и консервативен характер на историографията. Плахите опити за връщане на историческата наука към обективната реалност, които се забелязваха през първите години на това столетие, бяха смазани чрез агресивната политика на „антиквизация“. В последните години сме свидетели на втвърдяване на историографските парадигми. Въпреки формалната независимост историческото познание в Скопие се развива в една постюгославска реалност. Пример за това е така наречената „мултиперспективност“ в историята, която беше лансирана от представителите на Северна Македония в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, създадена по силата на Договора за приятелство с България. Всъщност това е сръбски проект, който има за цел да съхрани постюгославския исторически разказ. Предложението на Скопие има за цел консервиране на политически оперативния разказ за „Македония“, утвърден от Белград през 1969 г.
– Доц. Михов, един по-страничен въпрос. След избирането Ви за председател на МНИ Вашата биография – лична и научна, стана широко известна. Все пак, имате ли хоби? С какво запълвате свободното си време, ако имате такова, разбира се.
– Хоби е силно казано, но активно се занимавам с исторически възстановки. Член съм на Регионален клуб – Велико Търново на Дружество „Традиция“ и Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“. Това ми увлечение е мотивирано от необходимостта историята да се „показва“. Едно от предстоящите събития е възстановка на боевете при Драва по времето на Втората световна война, която ще се проведе в Музея на бойната слава в гр. Ямбол. Събитието се осъществява с подкрепата на Министерството на отбраната и пресъздава един момент от реалния принос на българската войска в победата на антихитлеристката коалиция. За моето увлечение към старите автомобили и най-вече легендарния „Трабант“ стана дума на Общото събрание на института.
.jpg)
