Френска книга за етническите проблеми на Балканите

четвъртък, 20 януари 2022 г.

Jean-François Gossiaux. Pouvoirs ethniques dans les Balkans. Paris, Presses universitaires de France, 2002. 218 p. 

сп. Македонски преглед, 2003, кн. 4. Но­ва френ­с­ка кни­га, пос­ве­те­на на ет­ническите проб­леми на Бал­каните Jean-François Gossiaux. Pouvoirs ethniques dans les Balkans. Paris, Presses universitaires de France, 202. 218 p. Рец. от проф. д.и.н. Ве­се­лин Трай­ков... 151 - 154

 Вече втори век Балканите привличат вниманието на Запада. Специално от Берлинския мирен договор през 1878 г. насам те постепенно си спечелват дори наименованието „Барутен погреб на Европа“. 

Край нямат етническите сблъсъци, породени от „големите грижи“ на Великите сили. Започва да се спори не само къде какви народности живеят, но и какво определя етническата принадлежност, кой я оценява, какво следва да се направи за правилното уреждане на безкрайните спорове...

Целия материал четете по-долу: 

145 години от рождението на Христо Караманджуков

понеделник, 17 януари 2022 г.


145 години от рождението на Христо Караманджуков
(14 декември 1876, Чокманово, Смолянско – 21 януари 1952, София). Агитатор-организатор в Гюмюрджинския, Дедеагачкия и Малкотърновския революционен район (1901–1903). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 12

Делегат е на конгреса на Петрова нива на дейците от Одрински окръг (1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание е в ръководното боево тяло на Ахъчелебийския въстанически район и е войвода на чета. По-късно е учител в Сяр, Цариград, Дупница и София. Главен инспектор е в Министерството на народното просвещение. Работи за организиране на бежанците от Тракия в дружества и организации, както и за приобщаване на българите мюсюлмани в Родопите.

Автор е на книгите „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революцион-но движение“ (1934), „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“ (1986), „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902–1903“ (1996) и др.

Важна среща с българи от Голо бърдо

петък, 14 януари 2022 г.


Кметът на Либражд и българският посланик в Тирана се срещнаха с българи от Голо бърдо В началото на декември т.г. извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Албания Момчил Райчевски посети община Либражд по покана на нейния кмет Кастриот Гура. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 12

На срещата присъстваха представители на ръководството на общината, както и на българското национално малцинство от област Голо Бърдо. Посланик Райчевски изказа задоволство от възможността да посети кметството, предвид че на територията му живеят и представители на българската общност, които са активни и достойни членове на албанското общество, прочути като майстори зидари. 

Българският дипломат представи възможностите за сътрудничество по линията на Официалната помощ за развитие, предоставяна от Република България. Отправи предложение за активизиране на съвместни проекти и срещи по въпросите на местното самоуправление с община Мездра в рамките на установеното побратимяване между двете общини преди години. 

 От своя страна кметският наместник на Стеблево Алберт Калеци информира за иновативните методи за привличане на туристи към националния парк Шебеник-Ябланица, като дигитализация на планинските маршрути и астротуризъм.

130 г. от рождението на Константин Петканов (1891 - 1952)

четвъртък, 13 януари 2022 г.


130 години от рождението на Константин Петканов
(12 декември 1891, с. Каваклия, Лозенградско – 12 февруари 1952, София) – писател, деец на тракийското движение, академик (1945). Произхожда от родолюбиво семейство, взело участие в църковно-националните борби и в Илинденско-Преображенското въстание. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 12

Завършва българската гимназия „Д-р П. Берон“ в Одрин (1907) и славянска филология в Софийския университет. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение (1913) и в Първата световна война. Включва се активно в тракийското движение и става един от водачите на тракийската организация. Работи като член и секретар на Върховния изпълнителен комитет (1929–1936), редактор (1930–1935) на в. „Тракия“, член на Тракийския научен институт. Разработва „Идеология на тракийската организация“ (1933). 

Непосредствено след 9 септември 1944 г. възглавява Временния комитет на възстановената тракийската организация. Автор е на много романи, повести, разкази, статии. Основни теми в творчеството му са земята, селският бит и българската история. Свързани с живота и борбите на тракийските българи са романите от трилогията „Жътва“ – „Старото време“ (1930), „Хайдути“ (1931), „Вятър ечи“ (1933); както и сборниците „Тракийски разкази“ (1926) и издаденият посмъртно „Разкази и спомени за Преображен-ското въстание“ (1955) и др.

Стоян Германов. Македонският въпрос 1944 - 1989

сряда, 12 януари 2022 г.

СТОЯН ГЕРМАНОВ

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС 1944 – 1989
Възникване, еволюция, съвременност

Второ издание

ПРЕДГОВОР 

Повече от едно столетие македонският въпрос занимава учени, политици и държавници, прехвърли границите на Балканите и навлезе в политиката и дипломацията на редица държави. Той е предмет на политически и научни спорове, на дипломатически комбинации, на утопични проекти, на политически кроежи и територи- ални претенции. 

В него се преплитат народностни, политически и духовни прояви на няколко поколения македонски българи. В днешно време различни аспекти на македонския въпрос са намерили на- учни и политически решения, други – поради прекалената политизация и някои стереотипи на мислене от близкото минало са все още „спорни“. 

Независимо от различните гледни точки очертани са пара- метрите, същността, развитието и еволюцията на проблема. Македонският въпрос заема определено важно място във вътрешната и външната политика на българските правителства след 1944 година. Той отразява етнотериториални, идеологически и геостратегически цели и стремежи, произтичащи от положението, в което се намира България след Втората световна война. 

България все повече губи историческа перспектива за положително решаване на македонския въпрос в хармония с българските национални инте- реси. Всички опити да се лекува тази почти вековна кървяща рана донасят на страната ни нови проблеми вместо позитивни решения.

Цялата книга четете по-долу:

 

България не променя позицията си спрямо Северна Македония

вторник, 11 януари 2022 г.


България не променя позицията си по отношение на приемането на Република Северна Македония в ЕС. Това стана ясно по време на вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), който се проведе при президента Румен Радев. Темата беше позицията на страната ни за интеграцията на Западните Балкани и по-конкретно на Република Северна Македония. В заседанието участваха премиерът Кирил Петков, вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, председателят на Народното събрание Никола Минчев, по един представител на седемте парламентарни групи, министрите на вътрешните работи Бойко Рашков и на отбраната Стефан Янев, заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова и председателите на Държавните агенции "Национална сигурност" и "Разузнаване", както и посланикът на България в Скопие Ангел Ангелов. 

„Консултативният съвет обсъди перспективите за интегрирането на Западните Балкани в ЕС, което е стратегически интерес на България, съвпадащ с интересите на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО. Особено внимание бе обърнато на процеса на интеграция Република Северна Македония, който е в застой. Констатирано беше, че в продължение на четири години след подписване на договора от 2017 г. страната кандидат не направи необходимото за неговото изпълнение, както и не дава гаранция за поетите ангажименти. 

В резултат на проведената през септември 2019 г. среща при президента с участието на представители от изпълнителната и законодателната власт бе приета рамкова позиция относно разширяването на ЕС и процесът на стабилизиране и асоцииране – Република Северна Македония и Република Албания. 

Посочените документи са основа на политиката по отношение на разширяването на ЕС с РСМ и Република Албания и обосноваха отстоявания отказ на България да одобри началото на преговорите за членство на РСМ”, обяви Румен Радев пред медиите след края на Съвета за национална сигурност. 

Държавният глава коментира още, че преди 30 години - на 15 януари 1992 г. България първа в света призна днешна Република Северна Македония за новосъздадена независима държава. „България никога не е отричала правото на гражданите на РСМ да се самоопределят на база собствено самосъзнание и да ползват своите езици. 

В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите народи на РСМ. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са български граждани, а с това и граждани на ЕС, в последно време ескалира в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход. 

Правата на македонските българи са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в ЕС. Не могат да бъдат предмет на преговори и тяхната защита е изрично посочена”, добави той. 

"Участниците в КСНС се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия за възстановяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна, инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност с акцент върху Коридор номер 8. 

Това от своя страна ще допринесе за преодоляване на застоя в отношенията между двете държави, ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес и за устойчивото развитие и просперитет на региона", заяви Радев. 

Членовете на Консултативния съвет отбелязаха и постигнатото до момента в преговорния процес. В някои сфери на двустранните отношения се очертава възможност за постигане на съгласие. Решаването на отворените политически въпроси ще ускори значително напредъка във всички останали области, допълни държавният глава. Участниците в КСНС препотвърдиха позицията на България относно готовността на Република Албания за започване на преговорния процес за членство в ЕС, посочи още Радев. 

На финала на своето изявление пред медиите президентът заяви, че въз основа на проведените разисквания КСНС е приел предложения към изпълнителната и законодателната власт и ги изброи: 

При провеждане на външната политика на страната, Министерският съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-ото Народно събрание; 

- Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи; 

- Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС; 

- Изпълнителната власт да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения с епублика Северна Македония; 

- Изпълнителната власт да предложи на партньорите в Република Северна Македония създаването на съвместни работни групи по области, в съответствие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с цел активизиране на двустранните връзки;

- Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване изграждането на Коридор №8, съвместно с Република Северна Македония и Република Албания като единен проект в неговата цялост – автомагистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност;  Народното събрание да предложи на законодателния орган на Република Северна Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес;

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022