About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

28/03/2024

 
БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 03 за 2024 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 8

Български общности зад граница... 8 – 17

Акцент на броя: И след изборите ще се наложи да бъдем съседи и да живеем заедно...18 – 20

Интервю на броя

Иван Николов: Сърбия има сериозен проблем с европейската ценностна ориентация... 20 – 26

Анализи и коментари... 26 – 31

Дейност на МНИ... 31 – 34

Нови книги и издания... 35 – 37

 

Списание "Македонски преглед", год. XLVI, 2023, кн. 1-4

27/03/2024

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 46/1 (2023) 

Александър Гребенаров. Създаване и дейност на Македонския научен институт (1923 – 1947).......................................................................................9 
Alexander Grebenarov. Foundation and activity of the Macedonian Scientific Institute (1923 – 1947).......................................................................31 
Калин Йорданов. Експанзията на Римската църква в Югоизточна Македония и Югозападна Тракия и корените на конфликта между латинския архиепископ Гийом от Филипи и деспот Алексий Слав.................................................51 
Дочо Николов. Боевете за Дойран и смъртта на полковник Константин Каварналиев (По данни от една сръбска топографска карта).............................77 
Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925 – 1939 г. ..................................................................97 

ЛИЧНОСТИ 

Горан Благоев Ловчанският митрополит Филарет като управляващ Охридско-Битолската епархия на Българската православна църква (1941 – 1944 г.).............................................127 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Александър Гребенаров 
Росица Лельова. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония 1903 – 1912. София, 2021, 288 с. ISBN 978-619-245-197-3. ............................153 
Вера Бонева 
Елена Александрова. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX и началото на ХХ век). Издателство „Иврай“, 2022. 230 стр. ISBN 978-954-9388-00-8................................................................155 
Списък на съкращенията...............................................................163 
Авторите в този брой.....................................................................165 
Указания за цитиране.....................................................................167 

 CONTENTS 

Macedonian Review, Issue 46/1 (2023) 

Alexander Grebenarov. Foundation and activity of the Macedonian Scientific Institute (1923 – 1947) In Bulgarian..........................................................................................9 
In English...........................................................................................31 
Kalin Yordanov. The Expansion of the Roman Catholic Church in Southeastern Macedonia and Southwestern Thrace and the Roots of the Conflict between the Latin Archbishop William of Philippi (William of Rouen) and Despotes Alexios Slav (Sthlabos)................................................51 
Docho Nikolov. The battles for Dojran and Colonel Konstantin Kavarnaliev’s death (According to data from a Serbian topographical map).....................77 
Beqir Meta. Albanian state, Bulgarian minority and the Bulgarian-Macedonian committee in the period 1925 – 1939...................................................................97 

PERSONALIA 

Goran Blagoev. Metropolitan Philaret of Loveč as an interim governor of the Ohrid-Bitola Diocese of the Bulgarian Orthodox Church (1941 – 1944)......................................................127 

REVIEWS 

Alexander Grebenarov 
Rositsa Lelyova. Na duhovnija front ot Ilinden do Balkanskata vojna. Bălgarskata ekzarhija i ekzarhijskite institucii v Makedonija 1903 – 1912. [‘On the spiritual front from Ilinden to the Balkan War. The Bulgarian Exarchate and the Exarchate Institutions in Macedonia 1903 – 1912’]. Sofia, 2021, 288 pp, ISBN 978-619-245-197-3. ..............................153 
Vera Boneva 
Elena Aleksandrova. Ženski aktivnosti na bălgarskata obštnost v Makedonija i Odrinska Trakija (vtorata polovina na XIX i načaloto na XX vek [‘Female activities of the Bulgarian community in Macedonia and Adrianople Thrace (second half of the 19th and early 20th centuries)’]. Ivray Publications, 2022. 230 pp. ISBN 978-954-9388-00-8..........155 
List of abbreviations.........................................................................163 
The authors in this issue...................................................................165 
Citation instructions.........................................................................167 

СОДЕРЖАНИЕ 
журнала „Македонский обзор“, 46/1 (2023) 

Александр Гребенаров. Создание и деятельность Македонского научного института (1923 – 1947) На болгарском языке..........................................................................9 
На английском языке........................................................................31 
Калин Йорданов. Экспансия Римско-католической Церкви в Юго-Восточной Македонии и Юго-Западной Фракии и истоки конфликта между латинским архиепископом Вильгельмом Филиппийским и деспотом Алексием Славом.........................................................51 
Дочо Николов. Бои за Дойран и гибель полковника Константина Каварналиева (По данным сербской топографической карты)............................77 
Бечир Мета. Албанское государство, болгарское меньшинство и болгаро- македонский комитет в период 1925 – 1939 гг. ............................97 

ЛИЧНОСТИ 

Горан Благоев. Митрополит Ловчанский Филарет как руководитель Охридско-Битольской епархии Болгарской православной церкви (1941 – 1944 гг.).........................................127 

 РЕЦЕНЗИИ И ОТЗЫВЫ 

Александр Гребенаров 
Росица Лельова. На духовном фронте от Илиндена до Балканской войны. Болгарский экзархат и экзархийские институции в Македонии 1903 – 1912 гг. София, 2021 г., 288 с. ISBN 978-619-245-197-3 ..........................153 

Вера Бонева 
Елена Александрова. Деятельность женщин болгарской общины в Македонии и Одринской Фракии (вторая половина XIX и начало XX века). Издательство „Иврай“, 2022 год. 230 страниц. ISBN 978-954-9388-00-8. .......................155 Список сокращений.......................................................................163 
Авторы в этом номере....................................................................165 
Правила цитирования....................................................................167

Съдържание

Македонски преглед, 46/3 (2023) 

ИЗСЛЕДВАНИЯ 

Георги Н. Георгиев. Размисли за Българския Илинден 1903: 120 години по-късно...................................................................................11 
Georgi N. Georgiev. Reflections on the Bulgarian Ilinden 1903: 120 years later..................................................................................................23 
Слави Славов. Ехо от Април 1876: черешовата артилерия в Илинденско-Преображенското въстание..........................................33 
Мемли Ш. Красничи. Английската преса за Илинденското въстание (1903): обществен натиск върху Високата порта за реформи в Македония............................................................................55 Ярослав Рубаха. Илинденско-Преображенското въстание в публикациите на тогавашния полски печат (по материали от вестник „Сzas“)..........................................................63 
Габор Деметер. Австрийски планове за умиротворяване на Балканите преди и след Мюрцщегската спогодба.................................................87 
Елена Александрова. Претворяване паметта за Илинден в първите юбилейни чествания.............................................................115 
Наум Кайчев. Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989)..........................................................................135 
Михаил Неделчев. Паметта за Илинден – Преображение.................................................165 
Милен Михов. Мултиперспективност или историческа достоверност. Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г. ...........177 
Списък на съкращенията.........................................................................191 
Авторите в този брой................................................................................193 
Указания за цитиране...............................................................................195

CONTENTS 

Macedonian Review, 

Issue 46/3 (2023) 

STUDIES 

Georgi N. Georgiev. Reflections on the Bulgarian Ilinden 1903: 120 years later In Bulgarian.......................................................................................11 
In English...........................................................................................23 
Slavi Slavov. A vestige of April 1876: the Cherry Artillery in the Ilinden-Preobrazhenie Uprising...............................................33 
Memli Sh. Krasniqi. The British press on the Ilinden Uprising (1903): public pressure on the Sublime Porte for reforms in Macedonia...................................................................55 
Jarosław Rubacha. How the Ilinden-Preobrazhenie Uprising was covered by the contemporary Polish press (exemplified by the Czas newspaper)................................................63 
Gábor Demeter. Аustrian plans on the pacification of the Balkans before and after the Mürzsteg agreement...........................................87 
Elena Alexandrova. Turning the memory of Ilinden 1903 into the first anniversary celebrations..............................................115 
Naoum Kaytchev. The Ilinden Uprising in Bulgarian history textbooks (1944 – 1989)...................................................................................135 
Mihail Nedelchev. The memory of Ilinden – Preobrazhenie.........................................165 
Milen Mihov. Multiperspectivity or historical reliability. The Bulgarian Exarchy, the rebellion and autonomy 1903..............177 
List of abbreviations........................................................................191 
The authors in this issue....................................................................193 
Citation instructions.........................................................................195 

СОДЕРЖАНИЕ 
журнала 
„Македонский обзор“, 46/3 (2023) 

ИССЛЕДОВАНИЯ 

Георги Н. Георгиев. Размышления о болгарском Илиндене 1903: 120 лет спустя На болгарском языке.......................................................................11 
На английском языке.......................................................................23 
Слави Славов. Эхо апреля 1876 года: деревянная артиллерия в Илинденско-Преображенском восстании...................................33 
Мемли Ш. Красничи. Английская пресса об Илинденском восстании (1903 г.): общественное давление на Высокую Порту, требующее реформ в Македонии....................................................55 Ярослав Рубаха. Илинденско-Преображенское восстание в публикациях польской прессы того времени (по материалам газеты „Czas”).......................................................63 
Габор Деметер. Австрийские планы установления мира на Балканах до и после Мюрцштегского соглашения.......................................87 
Елена Александрова. Воссоздание памяти об Илиндене в его первых юбилейных чествованиях..............................................................115 
Наум Кайчев. Илинденское восстание в болгарских учебниках истории (1944 – 1989)....................................................................135 
Михаил Неделчев. Память об Илиндене – Преображении.........................................165 
Милен Михов. Мультиперспективность или историческая достоверность.Болгарский экзархат, восстание и автономия 1903 г. .......................................................................177 
Список сокращений.......................................................................191 
Авторы в этом номере....................................................................193 
Правила цитирования....................................................................195


СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 46/4 (2023) 

ИЗСЛЕДВАНИЯ 

Елена Александрова. „Левски написах за себе си, Гоце Делчев – за България и българщината“. В памет на Мерсия Макдермот (1927 – 2023).................................9 
Elena Alexandrova. “I wrote Levski for myself; Gotse Delchev – for Bulgaria and the Bulgarian people.” In memory of Mercia MacDermott (1927 – 2023)............................19 
Георги Минчев. Пътеписните бележки на проф. Йордан Иванов от първото му пътуване из Македония през 1906 – 1908 г. .........25 
Мирела Дурчова. Разговорните подчинителни съюзи в тетралогията на Димитър Талев.............................................................................65 
Живко Лефтеров. Държавният институт за глухонеми в Скопие (1943 – 1944 г.)..................................................................................85 

ЛИЧНОСТИ 

Явор Чучков. Eфрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония..................................................................105 

Списък на съкращенията...............................................................125 
Авторите в този брой.....................................................................126 
Указания за цитиране.....................................................................127 

CONTENTS 

Macedonian Review, 

Issue 46/4 (2023) 

STUDIES 

Elena Alexandrova. “I wrote Levski for myself; Gotse Delchev – for Bulgaria and the Bulgarian people.” In memory of Mercia MacDermott (1927 – 2023) 
In Bulgarian.........................................................................................9 
In English...........................................................................................19 
Georgi Minczew. The travel notes of Prof. Yordan Ivanov from his first trip around Macedonia in 1906 – 1908.....................................................25 
Mirela Durchova. The colloquial subordinating conjunctions in the tetralogy of Dimităr Talev.................................................................................65 
Zhivko Lefterov. The state institute for the deaf and dumb in Skopje 1943 – 1944........................................................................85 

PERSONALIA 

Yavor Chuchkov. Efrem Chuchkov: one of the most prominent figures of the Bulgarian national liberation movement in Macedonia..................................................................105 
List of abbreviations.........................................................................125 
The authors in this issue...................................................................126 
Citation instructions.........................................................................127 

 СОДЕРЖАНИЕ 
журнала „Македонский обзор“, 46/4 (2023) 

ИССЛЕДОВАНИЯ 

Елена Александрова. «„Левского“ я написала для себя, „Гоце Делчева“ – для Болгарии и болгарского духа». В память о Мерсии Макдермот (1927 – 2023) 
На болгарском языке..........................................................................9 
На английском языке........................................................................19 
Георги Минчев. Дорожные записки проф. Иордана Иванова во время его первого путешествия по Македонии в 1906 – 1908 гг. ...............................................................................25 
Мирела Дурчова. Разговорные подчинительные союзы в тетралогии Димитра Талева................................................................................65 
Живко Лефтеров. Государственный институт для глухонемых в Скопье (1943 – 1944 гг.)................................................................................85 

ЛИЧНОСТИ 

Явор Чучков. Ефрем Чучков – один из самых выдающихся деятелей болгарского национально-освободительного движения в Македонии...................................................................................105 Список сокращений.......................................................................125 
Авторы в этом номере....................................................................126 
Правила цитирования....................................................................127

Атаките на Еди Рама срещу България и нуждата от реакция


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

На 5 март тази година Специалният съд срещу корупцията и организираната престъпност в Албания осъди един от политическите представители на гръцкото малцинство в страната – Фреди Белери, на две години лишаване от свобода по обвиненията в купуване на гласове. Белери беше арестуван в навечерието на местните избори в Албания, които се проведоха на 14 май миналата година. Това не попречи да бъде избран за кмет на южната община Химара, но той така и не беше допуснат да положи клетва. Гърция веднага се зае с активната защита на Белери, като обвини албанските власти, че процесът срещу него е политически и нарушава правата на гръцкото малцинство в Албания. Гръцки представители многократно поставяха този въпрос пред институциите на ЕС и даже блокираха отварянето на преговорните глави за Албания през декември миналата година. Както можеше да се очаква от досегашния ход на събитията, гръцките институции реагираха незабавно на тази присъда. 

Още на следващия ден след нейното произнасяне, 6 март, гръцкият министър-председател Кириякос Мицотакис, издейства приемането на резолюция на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ (Implementation of the Rule of Law in Albania – The Case of Beleris), в която ясно се казва, че „се подкопава пътят на Албания за присъединяване към ЕС“ и се отправиха дипломатични, но категорични послания, че Албания ще бъде блокирана отново в процеса на присъединяване, ако властите в Тирана не освободят Белери и не му позволят да встъпи в длъжност. Същия ден и гръцкият държавен министър Макис Воридис заяви, че след осъждането на Фреди Белери гръцкото правителство ще втвърди своята позиция спрямо Албания и ще постави вето за нейното членство в ЕС. 

По-конкретно министър Воридис каза, че в Албания „несъмнено се поставя под въпрос правовата държава“. Гръцкият министър подчерта, че правителството на страната е повдигнало този въпрос и на европейско равнище и е известило, че решението за избрания кмет на Химара подтиква Гърция да постави вето за членството на Албания в ЕС. Според Мицотакис съдебното решение срещу Белери е резултат от „пренебрежителната позиция на държавниците в Тирана спрямо правовата държава, основните права, правата на гръцкото национално малцинство и преди всичко спрямо общностните договори, което според гръцкото правителство създава политическа пропаст в отношенията между Албания и ЕС. Ще се обърнем към Върховния съд (на Албания) и след това в Страсбург“. 

Само събитията около случая Белери през последните 10 месеца са достатъчни да убедят и читателите, които не следят специално евроинтеграцията на Албания, че основната пречка пред Тирана по пътя към отварянето на преговорните глави и към членството в ЕС впоследствие, е политиката на Гърция. При това далеч не само заради арестуването и осъждането на Белери, а заради прилагането на цялостната стратегия на Атина за постигане на нейните цели в Албания, свързани с гръцкото малцинство, Православната църква, имуществените права, делимитацията на морската граница, промяната на учебниците по история и география в Албания и т.н. Защо в тази ситуация министър-председателят на Албания Еди Рама често използва груб език срещу България и обвинява нашата страна в блокиране на Албания? Последният такъв случай беше на 17 февруари тази година на Конференцията по сигурността в Мюнхен, когато Рама заяви, че България „не се държала като европейска държава“. 

Накратко могат да се припомнят и неговите груби нападки срещу България през пролетта и лятото на 2022 г. и особено през месец юни същата година, когато министър-председателят на Албания с много подигравателен тон се нахвърляше срещу нашата страна, но ехидните му подмятания по различни форуми продължаваха и в месеците след това. Отговорите на въпроса защо министър-председателят на Албания е избрал като своя стратегия да обвинява България за забавянето на евроинтеграцията на неговата страна, при очевидната несъстоятелност на подобна външнополитическа линия, трябва да се търсят в няколко посоки. Еди Рама се нуждае от някакво оправдание пред албанските граждани за погрешната си стратегия в хода на евроинтеграцията. 

Самият той не се противопостави в нито един момент до миналата година Албания да бъде изкуствено „пакетирана“ с Република Северна Македония, защото се надяваше по този начин да преодолее съпротивата на страни като Франция, Нидерландия, а впоследствие и на Гърция, срещу отварянето на преговорните глави с Албания. От друга страна, Еди Рама отдавна се позиционира в регионален и в международен план като изразител на евроатлантическата линия, която има за цел противодействието на „етническия национализъм“ на Балканите и в Европа. 

Със своите нападки срещу България Рама се представя пред ЕС и САЩ като „борец срещу национализма“ и се опитва да печели международна подкрепа за своята цялостна политика. Министър-председателят на Албания се надява, че подобна позиция ще му помогне да преодолява гръцките блокади в процеса на евроинтеграция чрез подкрепата на САЩ и по-влиятелните страни от ЕС, които биха оказвали натиск срещу Атина. Това е изключително погрешна стратегия, защото гръцките политици са доказали нееднократно, че не се поддават на никакви увещания и заплахи отвън, когато става дума за защита на гръцките интереси. Основната причина за това той да избере именно България като своя мишена е традиционната слабост на българската дипломация и държавни институции в защитата на българските интереси в района на т.нар. Западни Балкани. 

Вината е и на българските политици, които допускат лидерът на една малка страна, която не разполага с никакви съществени ресурси в нито една сфера, да проявява грубо поведение спрямо Република България. Атаките на Еди Рама срещу нашата страна не бива да се схващат и подминават като нещо безобидно, защото те са и показател за равнището на силата на България в регионален план и след като дори министър-председателят на Албания си позволява подобно отношение и разпространява откровени лъжи в наш ущърб, това е ясен сигнал за слабостта на институциите, които формират външната политика на нашата държава. Еди Рама дори не си помисля да държи подобен тон на Гърция, която е истинската пречка пред евроинтеграцията на неговата страна, а единствената реакция, което си позволява спрямо Атина понякога, е в рамките на минорния тон, излъчващ примирение. 

Албанският министър-председател е доста въздържан и спрямо Сърбия, дори когато последната организира въоръжени нападения спрямо Косово – тогава Рама призовава за „сдържаност и на двете страни“. Също така, нападките на Еди Рама подсилват позицията на Република Северна Македония в международен план, защото идват като потвърждение на становището на Скопие, че България възпрепятствала евроинтеграцията на своята съседка заради някакви безсмислени спорове по исторически въпроси. Не бива да се подминава и ефектът от отношението на Еди Рама спрямо България върху част от албанските политици и обществено мнение в самата Северна Македония, защото премиерът на Албания все пак е политически фактор в някаква степен и за тях, което ги настройва срещу България в поддръжка на македонизма. Какво може да направи България в тази ситуация? 

Въпреки че Еди Рама е министър-председател на Албания и е най-важната фигура в управлението, неговата позиция срещу България остава до голяма степен изолирана. Тук не става дума за това, че опозицията в Албания винаги е критикувала Рама заради грубото му поведение срещу „приятелска България“, което е очаквано и разбираемо, но и в управляващата Социалистическа партия няма функционер или друг официален представител, който да приглася на министър-председателя. Доказателство за това беше посещението на президента на Албания Байрам Бегай в България на 14 декември миналата година, когато той заяви, че неговата страна благодари на България за подкрепата в процеса на евроинтеграция. 

В подобен дух премина и посещението в Албания на председателя на Народното събрание Росен Желязков, което беше осъществено на 26 февруари тази година. Еди Рама е в остро съперничество с министър-председателя на Косово, Албин Курти, който има открито доброжелателно отношение към България. Всеки сериозен албански анализатор и журналист също е наясно с пълната безпочвеност на обвиненията на Рама. В тази ситуация България разполага с необходимите дипломатически, медийни и експертни ресурси, за да спре атаките на Еди Рама срещу българската позиция в защита на правата на българите в Република Северна Македония. 

Българските институции трябва да предприемат широка информационна, но и дипломатическа кампания, в която да обясняват фактите и да намекват за последиците върху двустранните отношения, ако негативните изказвания на Рама продължават: 

– България винаги е поддържала Албания и Република Косово, включително и в процеса на евроатлантическата интеграция и всякакви нападки срещу българската политика са в ущърб и на албанските интереси; 

– В Република Северна Македония системно се нарушават правата на българската общност въз основа на расистката доктрина на македонизма, като могат да се правят паралели и с правата на албанците в тази страна; 

– Политиката на Република България спрямо Република Северна Македония се основава на принципите на ЕС (добросъседство, правова държава, човешки права), а не на национализъм; 

– България няма никаква вина за изкуственото „пакетиране“ на Албания със Северна Македония, което беше наложено от някои западноевропейски страни и допуснато от погрешната стратегия на самия Еди Рама; 

– Република Северна Македония се блокира сама с неприемането на конституционните изменения и с нарушаването на правата на българските граждани; 

– Добрите отношения на Албания и Косово с България са от ключово значение за сигурността и евроинтеграцията на албанските държави (и общности). 

 Самият Рама се е поставил в неблагоприятна позиция сред голяма част от албанските общности на Балканите след като официално е заявявал нееднократно, че се противопоставя на национализма в региона. 

Тази позиция на Рама означава отказ от подкрепа на исканията на албанските малцинства в Сърбия и в Гърция за защита на техните права в съответните държави, което се потвърждава и от пълното отсъствие на действия от официална Тирана в тази посока. Неговите заигравания със сръбския президент Вучич, особено чрез иницативата „Отворени Балкани“, както и отсъствието на категорична подкрепа за Косово при някои сблъсъци със Сърбия, също предизвиква недоволството на патриотично настроените албанци. 

Всичко това означава, че българските реакции срещу поведението на Еди Рама ще намерят благоприятна среда сред албанците и не може да възникват опасения за влошаване на двустранните отношения. Българските държавни институции не трябва да неглижират нападките на Еди Рама срещу България, защото подобни действия вредят на образа на нашата страна в регионален и общоевропейски план и укрепват международните позиции на македонизма. 

Крайно време е компетентните български институции да реагират и чрез серия от дипломатически и медийни акции да неутрализират отрицателните последици за българската национална кауза от действията на министър-председателя на Албания, който се е ангажирал с подкрепата на македонистката доктрина. Една такава активност ще получи разбиране и сред голяма част от гражданите на Албания, сред албанците в другите страни, но ще повиши и авторитета на българската дипломация и държава в регионален мащаб. 

Д-р Антон Панчев

И след изборите ще се наложи да бъдем съседи

26/03/2024


Предизборната реторика в Севера Македония надхвърля добросъседското поведение към България 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Ако ви направи впечатление, драги читатели на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“, издаван от Македонския научен институт, в този свой брой посвещаваме голяма част от информациите на изказванията на политици от Северна Македония. В това няма нищо чудно или изненадващо – в страната предстоят избори по формулата „две в едно“, чрез които ще стане ясно кой ще бъде следващият държавен глава и коя политическа партия или коалиция ще получи правото да състави ново правителство, което да я ръководи през следващите четири години. Знаят се и датите за гласуванията – за президент първият тур е на 24 април, балотажът е на 8 май, а на същия ден, в сряда е и парламентарният вот. 

Ще кажете: ама, чакайте, дотогава има още достатъчно време, а и официално кампанията не е стартирала, за какви изказвания говорите, та дори и ги цитирате в рубриката „Новини за Република Северна Македония“? Да, и ще бъдете прави. Но само по принцип, а не когато става дума за спецификата на нашия съсед от югозапад – Северна Македония. 

Там кампанията се вихри вече няколко месеца, като се създава, умишлено или не, представата, че след края на изборния 8 май едва ли не светът ще свърши, река Вардар ще започне да тече обратно към извора си в село Вруток, а Шар планина вече няма да е там, където знаем. И няма никакво значение, че официалният старт все още не е даден. Партиите отдавна пуснаха в действие подготвените си програми за изборната пропаганда, медиите напълниха емисиите си с новини и дискусионни предавания с активисти и кандидати за властта в нова опаковка. Изобщо отсега до 8 май всеки ще се надпреварва да рисува картини, коя от коя по катастрофични в случай, че противникът спечели, и да обещава райски порти пред обществото, ако му гласуват доверие. 

 Препоръчвам наистина внимателно да прочетете новините, които сме подбрали като част от общата публична реторика през последните седмици. Те са главно на кандидатите за поста държавен глава на страната. Направете го, а ние само ще подскажем, че това е само една минимална част от всичко, което се изговаря или написва в медийното пространство край Вардар. Можете да ни вярвате, че има още много неща, с които бихме искали да ви запознаем, но мястото ни е ограничено. Все пак един внимателен прочит дава ясна и категорична представа за основните пунктове в изявленията на всеки един от седмината кандидати за президент, които Държавната изборна комисия допусна до надпреварата. Или за опорните точки в партийните програми и платформи, най-ясно и най-подробно артикулирани от техните лидери. И ще видите, че в повечето случаи тоналността и остротата на изявленията много често надминават линията, която определя доброто съседство. 

Това особено личи в позициите спрямо България. Не че се изненадваме от наличието на темата за отношението към нас, нашата държава и нашия народ и в тази кампания. Този път тя е свързана с европейската перспектива на Северна Македония и връзката ѝ с политиката на държавата ни. Както се казва, актуални са. Но това си е тамошна традиция, която се следва през всички изборни цикли откакто Северна Македония стана независима и суверенна държава на 8 септември 1991 г. 

Имали сме и други случаи, когато с основание сме се възмущавали от несправедливите обиди и критики, някои от тях на махленско и кръчмарско равнище, отправяни към страната ни. Но сме се старали да ги пренебрегваме, все водени от това българско патерналистично отношение към роднините оттатък границата, на които сме готови да прощаваме всичко. Или поне повечето неща. Което пък от тяхна страна се приема като нещо задължително, израз на някакво българско историческо чувство на вина за нещо си по отношение към тях. 

Това им развързва ръцете да правят невероятно щуротии, в това число и политически, без да си дават сметка, че и ние имаме праг на търпимост. И че все пак във всичко трябва да има мярка. Знаете, има едно универсално оправдание в подобни случаи, което винаги се пуска в употреба в такива ситуации. Всичко, което се случва по време на изборната кампания, е насочено за вътрешнополитическа употреба, то има за адресат местните избиратели, затова отстрани не бива да му се обръща чак толкова внимание. Можело да си позволяват повече, да преминават граници, да се прескачат прагове, това не се отнасяло за нас. Когато нещата се избистрят, всичко щяло да влезе в нормални граници. Да видим. 

 Ще мине и тази кампания, ще станат ясни изборните резултати, едни ще се радват, други ще страдат, трети ще си дадат сметка, че са грешали, или пък не? Все пак и на 9 май ние ще сме най-близките съседи на хората от Северна Македония. И ще трябва да живеем заедно. Така че по-внимателно. Борете се за гласове, но не забравяйте, че светът няма да свърши на 8 май. 

 Костадин Филипов

95 г. от основаването на Македонска народна банка (МНБ)

25/03/2024


95 години от основаването на Македонска народна банка (МНБ). Създадена е през 1929 г. като акционерно дружество със седалище в София и с клонове в Петрич, Неврокоп (Гоце Делчев), Свети Врач (Сандански) и Горна Джумая (Благоевград). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

През 1941 г. са открити клонове в Скопие и Битоля, които работят до 1944 г. Основният капитал на МНБ при основаването ѝ е 20 млн. лева, разпределен на 40 000 акции по 500 лева. По-късно капиталът е увеличен на 40 млн. лева. 

Според устава си МНБ извършва всички видове банкови операции за своя сметка, и за сметка на трети лица, приема влогове, финансира търговски и индустриални предприятия, извършва комисионни и компенсационни сделки и др. 

Управлението на банката се осъществява от Общо събрание на акционерите, Управителен съвет от 9 членове (с мандат за 3 години) и Проверителен съвет от 3 членове. Първи председатели на Управителния съвет са Иван Каранджулов (бивш главен прокурор на Върховния касационен съд и депутат) и д-р Петър Джидров (бивш министър).

145 години от рождението на Кръстю Станчев

24/03/2024


145 години от рождението на Кръстю Станчев
(13 март 1879 Котел – 18 май 1944, Своге) – общественик, активен журналист, деец на македонското движение. Завършва Варненската гимназия през 1895 г. и до 1897 г. следва право във Висшето училище в София, откъдето е изключен заради социалистически убеждения. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Заминава последователно за Мюнхен и Берн (1898–1900), където се записва в юридическите факултети. След завръщането си в България работи в редакциите на редица издания на широките социалисти. Съратник е на Яне Сандански и подкрепя левицата във ВМОРО. 

Участва като доброволец в Балканската война, а по време на Първата световна война е ревностен привърженик на съюза с Германия. Издава в. „Балканска поща“ (1915–1918). След войната е последователно главен редактор на вестниците „Независимост“ и „Заря“. 

Преминава на комунистически позиции и е в тясна връзка със съветски дипломати и интелектуалци в навечерието и по време на Втората световна война.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024