"Диалози за Македония", ч. 3: 1007 години от смъртта на цар Самуил

сряда, 13 октомври 2021 г.

В третия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият доц. д-р Александър Гребенаров разговаря с председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Николов за живота и управлението на българския цар Самуил на границата между две хилядолетия. 

Доц. Николов разкрива любопитни детайли за семейството на царя и ролята на неговия син Гавраил Радомир във военните действия срещу Византийската империя. Проследени са последователните усилия на владетеля да защити границите на своето царство и да увеличи влиянието си на Балканския полуостров. 

В края на епизода слушателите ще могат да чуят и историята за разкриването и съхранението на Битолския надпис на цар Иван Владислав, който е важно доказателство за приемствеността в българската средновековна държава и за нейния характер. 

За по-любознателните препоръчваме и документалния филм на Коста Филипов и доц. Николов "Камъкът на страха", който може да бъде гледан свободно на сайта на Българската национална телевизия.



Крепостите Верея и Сервия – опори на Самуилова България

вторник, 12 октомври 2021 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Тервел Попов. 
Крепостите Верея и Сервия – опори на Самуилова България................33 - 44

Верея (Верия/Вероя/Бер в дн. Гърция) и Сервия (дн. в Гърция) са „щитове“ пред нахлуването на ромейската армия във вътрешната област на Българското царство в края на X и началото на XI в. След победата при Траянови врата (17 август 986 г.) българите започват настъпление срещу Византийската империя по всички фронтове. 

Освободена е Североизточна България с градовете Плиска, Велики Преслав и Малък Преслав (Преславец), първенците на важното адриатическо пристанище Драч (дн. Дуръси в Албания) признават българската власт, превзети са и крепостите Верея и Сервия. С тяхното подчиняване е разширен отбранителният „периметър“ на българската държава.

В своята „История“ византийският историк Лъв Дякон (ок. 950 – след 992) пише за падането на Верея в ръцете на българите: „Появяването на звезда и огнени стълбове, които всред нощ се показваха на северната част на небето и плашеха онези, които ги гледаха, предвещаваха и други бедствия. Те също бяха предвестници за превземането на Херсон от тавроскитите [русите] и на Верея от мизите [българите]“1 . Кометата, за която споменава Лъв Дякон, се появява на небето над Европа и Азия през 989 г. Тогава се датира и завладяването на Верея от българите2...

Целия материал четете по-късно...

Памет за цар Самуил

понеделник, 11 октомври 2021 г.

На 6 октомври 2021 г. ръководството на Македонския научен институт съвместно с деканското ръководство на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организираха тържествено възпоминание по повод 1007-годишнината от смъртта на българския цар Самуил (997–1014). 

Пред паметника на българския владетел, край столичната църква „Св. София“ слова произнесоха научния секретар на МНИ магистър Владимир Митов, председателят на МНИ доц. д-р Георги Николов и деканът на ИФ доц. д-р Мира Маркова. 

Българските учени отбелязаха върховите моменти от управлението на Самуил като военачалник и български цар. Г. Николов посочи историческите извори, които свидетелстват за паметта към българския владетел от Средновековието до наши дни. 

М. Маркова от своя страна обърна внимание на българската държавна традиция, съхранена и утвърдена от цар Самуил. Вл. Митов посочи, че в мигове като този трябва да се запази мълчание – мълчание пред величавия подвиг на българина Самуил и на неговите саможертвоготовни войни. 

Вечна памет на цар Самуил! 

Вечна памет на погиналите за свободата българи! 

In memoriam: Герман Миовски (1933-2021)

петък, 8 октомври 2021 г.

Македонският научен институт с прискърбие съобщава, че на 1 октомври 2021 г. в София почина сърцатият изследовател на Долнопреспанския край на Македония Герман Миовски. Роден в патриотично българско семейство на 12 май 1933 г. в село Пъпли (Левконас) край Малкото Преспанско езеро в Гърция, по време на Гражданската война в тази страна на 15-годишна възраст през 1948 г. той е изведен от Гръцката комунистическа партия заедно с много други „деца бежанци“ в източноевропейските страни. 

Настанен е в училищен дом и учи в Синая, Румъния. През 50-те години успява да се пресели в България и през 1961 г. завършва Факултета по журналистика на Софийския университет. Работи в специализираните отдели на Българското национално радио и на агенция „София прес“, отговарящи за Гърция и Кипър. 

Паралелно със журналистическата дейност се изявява и като преводач, запознавайки гръцката и българската публика с творби на класически писатели като Гео Милев, Емилиян Станев, Антон Дончев и Янис Рицос. Герман Миовски до последните си дни остана патриотично отдаден родолюбец на българската същност на Македония и на родния край. 

Венец на неговите родолюбиви изследователски усилия е книгата „Пепелища на времето: история, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа“ (2010 г.), която обобщава събираното с десетилетия познание за историята, бита, обичаите и диалекта на родното село. Монографията има по-широко значение за разкриване на миналото и етнологията на българите от цяла Югозападна Македония. 

Отдаден на родолюбивата високопросветна кауза на македонските българи, Герман Миовски беше убеден симпатизант на Македонския научен институт и редовно посещаваше негови събития. Поклон пред светлата му памет!

Научната група на МНИ в Петрич почете българския цар Самуил

четвъртък, 7 октомври 2021 г.



Тържественото възпоминание на 1007 години от смъртта на българския цар Самуил – 3 октомври 2021 г., Национален парк музей „Самуилова крепост“, община Петрич. 

 На 6 октомври се навършиха 1007 години от смъртта на великия български цар Самуил (997–1014). За отбелязване на годишнината научната група в гр. Петрич при Македонския научен институт, в партньорство с Исторически музей Петрич и Сдружение „Млад планинар“, гр. Петрич организираха тържествено възпоминание. То се проведе на 3 октомври 2021 г. в национален парк музей „Самуилова крепост“, община Петрич. 

Пред присъстващите на събитието с кратък разказ за живота и делото на цар Самуил говори директорът на Исторически музей Петрич и член на научната група в гр. Петрич при Македонския научен институт Методи Бисерков. Той описа личността на този владетел като една от най-величавите фигури в българската средновековна история. 

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на цар Самуил бе отбелязана паметта на 15–те хиляди ослепени български войни и на „непобедимия по сила и ненадминат по храброст Самуил“. Тържественото възпоминание съвпадна с Осмия национален туристически поход „По стъпките на Самуиловите войни“, организиран от Сдружение „Млад планинар“, гр. Петрич, в който участие взеха над 800 деца, ученици и граждани от Варна, Шумен, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, София, Гоце Делчев, Разлог и Сандански. 

След тържеството участниците в похода преминаха пътя на Самуиловите войни по маршрут: национален парк музей „Самуилова крепост“ – местността Чукалък – местността Смърдешница – местността Кокалец – село Ключ. В местността Чукалък бе представена кратка програма, подготвена от членове на Сдружение „Млад планинар“, включваща разказ-възстановка на събитията от преди 1007 години, както и приветствие от Кмета на община Петрич г-н Димитър Бръчков. 

 Тържественото честване и Осмия национален туристически поход „По стъпките на Самуиловите войни“ бяха отразени от медийните парньори на събитията „Нет +“, част от групата ТВ „Запад“, излъчвана на територията на Благоевградска област.

Македоно-Одринската българска народна организация в САЩ

сряда, 6 октомври 2021 г.


сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Трендафил Митев. Ценен документ за историята на българския емигрантски патриотичен политически фронт в Северна Америка................129 - 158

¨...българската емигрантска колония в Ню Йорк в началото на ХХ в. действително играе важна роля в живота на диаспората в Северна Америка. Тя дори е водач за реализацията на важни инициативи, свързани и с проблемите на българското националноосвободително движение на Балканите, и с живота на емигрантската общност в Америка. 

Поради това, през есента на 1912 г. нюйоркските българи имат вече и самочувствието, и авторитета, а и опита, за да поемат нова важна инициатива: да се създаде третата по ред общобългарска емигрантска патриотична политическа организация в Новия свят. Тя е наречена Македоно-одринска Българска Народна Организация (МОБНО). 

Нейните инициатори разработват един изключително детайлен устав от 91 члена. Той е разпространен из останалите по-големи български емигрантски центрове, с очевидното намерение седалището на бъдещата българска патриотична структура да бъде в Ню Йорк. По ред обективни причини, през 1912 г. емиграцията не успява да се обедини в обща МОБНО. След Междусъюзническата война и разпокъсването на Македония по силата на Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. обаче идеята получава нов, мощен тласък. 

На 21 септември 1913 г. в Чикаго е проведен Първият общобългарски емигрантски политически конгрес. Неговите делегати гласуват решение да се основе третата значима структура на Българския емигрантски патриотичен политически фронт в Новия свят – Македоно-българския народен съюз. В ръководните документи на тази организация са отразени идеите, заложени в устава на МОБНО...¨

Целия материал четете по-късно


 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021