About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Филиалът на МНИ отбеляза "Свети Дух" в Благоевград

12/06/2025


Ден на пробуждане на българската национална памет 

На 9-ти юни(понеделник) 2025 г. в двора на църквата „Въведение Богородично“, Благоевград, пред Мемориала „Делчев род“, беше почетена паметта на загиналите във войните за свободата на Македония. Поклонението започна с панахида, отслужена от отец Николай. 

Пред мемориалния паметник на Делчевия род, бяха положени цветя в памет на загиналите. Ивана Дякова, експерт в Отдел „Култура“ на Община Благоевград, която бе водещ на събитието даде думата на г-н Вангел Тодоров, общински съветник. Той почете в речта си паметта на загиналите като припомни: “...ние сме морално задължени да засвидетелстваме нашата благодарност пред тяхната борба, пред тяхната саможертва“. 


Панахидата по повод Деня на Светия дух – Духовден, който се отбелязва като Ден на Македония уважиха: Община Благоевград в лицето на председателят на Общински съвет Антоанета Богданова, Десислава Витанова Кехайова, секретар на община Благоевград, общински съветници, представители на Македонски научен институт – филиал Благоевград, ВМРО, Регионален исторически музей – Благоевград, Национално дружество "Традиция" РК Благоевград „Г. Измирлиев-Македончето“, представители на бежански организации, Национална асоциация сигурност, Регионална библиотека „Д. Талев“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областен съвет на ветераните, много общественици и граждани. 

ЗАЕДНО преклонихме глава пред паметта на всички герои, отдали живота си в името на свободна и обединена България!

Снежана Захариева

Представяне на най-новата книга на проф. д-р Ангел Димитров в Благоевград

11/06/2025


МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "ДИМИТЪР ТАЛЕВ" -БЛАГОЕВГРАД 

 ВИ КАНЯТ 

НА СРЕЩА С ПРОФ.Д-Р АНГЕЛ ДИМИТРОВ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МУ КНИГА "БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ-СРЕЩА МЕЖДУ ИСТОРИЯТА И ПОЛИТИКАТА" 

 Четвъртък, 19 юни 2025 г. 

Зала "Изкуство"                                                                                Начало 17,30 часа 
на Регионална библиотека "Димитър Талев"                                Благоевград
                                                                                                                                     

In Memoriam: Проф. д.ист.н. Величко Георгиев (1931 – 2015)

10/06/2025


Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Валери Колев. Проф. д.ист.н. Величко Георгиев (1931 – 2015) ... 131 - 132

В нощта на 6 срещу 7 март 2015 г. ни напусна професор д.и.н. Величко Георгиев Илиев. Отиде си една от легендарните фигури на Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и на Новата българска история, човек, който беше посветил живота си на своята наука и на Alma Mater. 

Роден е на 26 януари 1931 г. в ловешкото село Загражден. Завършва специалност история в Софийския университет през 1956 г., след което става учител. От 1958 г. работи като уредник в Окръжния музей във Варна, а от 1961 г. е редовен аспирант в Университета. След приключване на аспирантурата си е хоноруван асистент в катедрата по История на България. През 1965 г. успешно защитава дисертацията си „Борбата на Общия работнически професионален съюз за укрепване на народнодемократичната власт, 1944–1948 г.“ и е назначен за редовен асистент. 

Хабилитира се през 1972 г. с монографията „Буржоазните и дребнобуржоазните партии в България, 1934– 1939 г.“. През 1975 г. е избран за член на Специализирания научен съвет по военна история, а на следващата година – за заместник-ректор на Университета и член на Акаде- мическия съвет. Заниманията му с административна дейност не пречат на научното му развитие. През 1984 г. става доктор на историческите науки с монографията „Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на 30-те години на ХХ век“, а на следващата година е избран за професор. 

В Историческия факултет професор В. Георгиев води основния курс по Нова българска история в различните форми на обучение, а също и специализираните курсове: Изворознание и историография на българската история, 1878–1944; Политически движения в България между двете световни войни; Политически партии и движения Македонски преглед, бр. 1, 2015 г. в България, 1878–1944; Затворени (тайни) общества в България, 1878–1944. За 41 години преподавателска дейност той успява да формира пряко в аудиториите и непряко – чрез своите научни изследвания и лично присъствие, няколко хиляди професионални историци, които в момента работят като преподаватели в университетите, изследователи в различни научни институти, музейни, архивни и библиотечни работници, учители, журналисти и общественици. 

В тази си работа той проявява изключителна взискателност както към студентите, така и към себе си, забележителна коректност и педантичност при преподаването и проучванията си, и особен пиетет към боравенето с автентични архивни материали, публикувани документи, периодичен печат, дневници и спомени. Качествата и методите му стават пословични сред професионалните историци. Той е сред основателите на магистърската степен в историческото образование на Университета, където съсредоточава усилията си в последните години на преподавателската си дейност. Под неговото научно ръководство успешно получават докторските си степени редица колеги, продължаващи да работят в областта на новата българска история. В този смисъл той оставя след себе си неформална школа, нещо, което мал- цина са направили. 

Професор В. Георгиев има ясно обособена област на научен интерес – общественият живот в България между двете световни войни. С основание той се смята за най-добрия изследовател на българските политически партии в този период. При него се забелязва характерната за много професионални историци тенденция към „слизане“ във все по-ранни хронологически пластове, за да се търсят корените на изследваните събития и процеси и към постепенно разширяване на тематичния обхват в съседни области. Това личи особено отчетливо в началния и крайния етап от неговата изследователска дейност – преходът от периода след Втората световна война към междувоенния период и последвалият повторен преход към годините на Първата световна война. 

Едновременно с това проучванията на политическите партии неизбежно водят до вглеждане в други обществени организации, с които те си взаимодействат и особено към ключовия въпрос за националното обединение. Именно на националния въпрос той посвещава и последната си монография „Българската интелигенция и националната кауза в Първата световна война (Съюзът на българските учени, писатели и художници), 1917–1918 г.“. 

Ключов научен проблем за професор В. Георгиев е и публикуването на извори за новата българска история, в което той намира своя съмишленик в лицето на проф. д.ист.н. Стайко Трифонов. Незавършената поредица „История на българите в документи, 1878–1944 г.“, от която излизат първите три обемисти тома, е сред най-популярните документални публикации, които се използват както от професионалните историци, така и в университетските аудитории. 

В спомените на своите ученици професор д.ист.н. Величко Георгиев ще остане като изключително коректен професионалист от най-висока класа, склонен да посъветва по-младите колеги, без да им налага мнението си. Той е образец за добросъвестност в историческото изследване и преподаване и за принципност в личното си поведение. Затова ние, неговите ученици, имаме всички основания да го изпратим с думите: 

„Благодарим ти, Учителю! 

Светла ти памет!“

Свети Дух - Ден на Македония

08/06/2025

Всеизвестно е, че на големия празник Петдесетница Исус Христос основава християнската църквата чрез изпращането на Светия Дух на земята, а апостол Петър произнася първата християнска проповед. Общоприето е на този ден да се чества рожденият ден на християнската църква. Апостолите-ученици на Исус Христос постановяват на следващия ден след Петдесетница православната църква да чества Свети Дух, заради слизането му на земята и освещаването на човешките души и тела. Той се изобразява в църквите като гълъб с разтворени крила.

Този голям църковен празник „Свети Дух”, винаги в понеделник, е известен в българския традиционен календар като Духовден. Обвързан е с редица поверия и обичаи. Широко разпространено е твърдението, че от Велики четвъртък до Духовден (54 дни) душите на мъртвите слизат на земята, посещавайки живите си близки. Двата празника – Петдесетница и Свети Дух днес се честват в много европейски държави. * От началото на 20-те години на ХХ век, определеният от апостолите- ученици Ден на Свети Дух в България, се отбелязва и като Ден на Македония.

Бежанските организации на македонските българи честват този ден с различни инициативи – панихиди, манифестации, събрания, изпращане на прокламации и писма срещу Ньойския диктат до великите сили и обществеността в Западна Европа за насилията и репресиите, на които е подложено българското население в Македония. На въпроса дали да се чества Деня на Македония след опустошителното земетресение през пролетта на 1928 г., отговорът на българския книжовник от Охрид Евтим Спространов, посетил бежанците в Южна България, е показателен за настроенията сред македонските българи.

Според него Денят на Македония не е за радост и тържества, а ден за опресняване на спомените за поробената татковина, ден за въодушевяване, насърчаване и събиране на духовните сили, за да се продължи борбата до желания край. От 2016 г. Македонският научен институт заедно с членове на ВМРО чества този ден чрез различни събития, вкл. с поднасяне на цветя и венци през паметници на освободителни дейци, панихиди, научни форуми, посветени на българските национални проблеми, отделяйки най-голямо внимание на българското културно-историческо наследство в Македония и Македонския въпрос.

На днешния християнски празник Свети Дух, 8 юни 2020 г., ще направим изключение, заради противоепидемичните мерки в страната. Затова нека почетем със сърцата и душите си паметта на всички, които са се борили за освобождението на Македония и обединението ѝ с Родината-майка. В словата и мислите да си спомним за идеалите и мечтите на българските възрожденски будители в Македония, на участниците в Кресненско-Разложкото въстание, в Илинденската епопея, във войните за национално обединение, на многобройните членове на славната ВМОРО/ВМРО, както и на хилядите българи, загинали във Вардарска и Егейска Македония в името на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.

Нека преклоним глава пред паметта на всички герои, отдали живота си в името на свободна и обединена България!

Доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт

Лектория "Македония": Гостува Бойко Василев

06/06/2025


Здравейте, чух и видях Бойко Василев да говори в сутрешния блок на БНТ за случая с доклада за напредъка на Северна Македония. Професионално, сладкодумно и точно. Харесах го и затова реших да го поканим да гостува в Лектория "Македония" на МНИ. 

Имаме си с него обща приказка по темата. Бойко прие и ще дойде. Уточнихме и темата: "София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград". Мястото е известно – Македонски дом, "Пиротска" 5, МНИ, втори етаж, Голяма зала. Денят е четвъртък, датата е 12 юни, часът, както обикновено – 18 ч. 

Модератор – моята скромност. Знаете девиза ни – предлагаме познание, не митове. 
Заповядайте!

Проф. д-р Георги Николов
Костадин Филипов

Първата световна война в писмата на Иван Карановски

05/06/2025


Сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Елена Бугарчева. Първата световна война в писмата на Иван Карановски до съпругата му, 1915 – 1917 г. ....85 - 116


"Личната кореспонденция по време на война е особена, забързана, често пъти прекъсвана, наситена със силни и крайни чувства, проявяващи се по време на обстоятелства далеч от обичайното ежедневие. Тя е важна за специалистите и интересна за читателите, макар понякога да ни се струва малко монотонна и скучна, защото е снимка на човешкия характер в екстремални ситуации. 

А ако този човек е поет, разказвач, редактор, достатъчно известен за времето си в литературните среди на отечеството? Надяваме се, че представените по-долу писма, които принадлежат на Иван Тодоров Атанасов, известен с псевдонимите Безбожник, Гороцвет, И. Т. Каранов, Карановски, Птица-кукувица, Елегик, ще бъдат любопитни за съвременниците днес, сто години след Първата световна война. 

Иван Карановски е позабравен писател в нашата художествена литература. Благородното дело на Михаил Неделчев да възкреси името му като един от писателите-преображенци[1] и юбилейният сборник, подготвен от Историческия музей в Карнобат и издаден от сдружение „Граждани“[2] дават възможност на днешното поколение да се запознае отново с неговото обширно творчество..."

Целия материал четете по-долу:

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025