Поморийският регион представлява малък, но същински микрокосмос на целокупния български езиков свят

За Международната научна конференция по случай 90-годишнината от рождението на проф. д-р Иван Кочев на тема „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“, за ефектите от такъв важен форум, за жизнеността на българската лингвистична наука с проф. д-р Ана Кочева разговаря журналистът Костадин Филипов 

Проф. д-р Ана Иванова Кочева е българска езиковедка – диалектоложка, с интереси в областта на социолингвистиката и историята на българския език. Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Заместник-председател на Македонския научен институт. Родена е през 1965 г. в София. Дъщеря е на българския езиковед професор Иван Кочев. Родът ѝ е преселнически от Македония. Завършва 91-ва немска езикова гимназия в София (1984), а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ (1989). Става редовен аспирант в Института за български език към БАН. Два пъти е била стипендиантка на Австрийското министерство на образованието и науката в Института по славистика, Залцбург Хумболтова стипендиантка в Институт по славистика в Марбург, ФРГ. Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Ръководила е проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (2018–2022)“, завършил с колективната монография „Езикът на българската кухня“. Ръководи проекта „Български диалектен кулинарен речник“. Създател е на „Карта на българския език на ново място по света“ и съавтор на „Карта на диалектната делитба на българския език“. Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Участва в колективната монография „Еркеч – паметта на езика“. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси. 

– Проф. Кочева, Вие бяхте основен организатор на Международната научна конференция по случай 90-годишнината от рождението на проф. д-р Иван Кочев. Като негова дъщеря най-добре и най-отблизо познавате научното наследство на проф. Кочев. Това ли беше основният мотив – неговият принос като учен лингвист, за да съберете толкова негови последователи в родния му град Поморие? 

 – Международната научна конференция по случай 90-годишнината от рождението на проф. д-р Иван Кочев, която озаглавихме „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“, напълно отговаря на целокупната работа на моя баща и учител в областта на българския език, негова история, диалектологията и лингвистичната география, балканистиката… Тези сфери са свързани не само с високи научни резултати, но и с утвърждаването на националната ни езикова идентичност. Да изберем тъкмо Поморие за домакин на този форум е свързано, разбира се, на първо място с факта, че това е неговият роден град, но и с това, че поморийци с гордост го разпознават като свой почетен гражданин. А в добавка към посоченото, искам да отбележа, че представителите на чуждестранната колегия, които взеха участие в конференцията, не бяха посещавали Поморие и това се оказа великолепна възможност да видят една от перлите на Българското Черноморие. Не ме разбирайте пристрастно – град Поморие, с по-старо име Анхиало, има над 2500 годишна история. 

Следи от богатата тракийска култура, развита преди хилядолетия тук, се откриват и днес. С българската държава съдбата на Анхиало се свързва неотменно от 812 г. нататък, когато хан Крум взема надмощие в битка с византийския император Никифор и присъединява града към пределите на своето царство. А от лингвистична гледна точка Поморийският регион без всяко съмнение представлява малък, но същински микрокосмос на целокупния българския езиков свят. В него се откриват няколко езикови формации – книжовно-разговорна и диалектни: североизточнобългарски говори от балкански и подбалкански тип, които и до днес са в активна употреба; отстъпващ югозападнобългарски диалект от ятовата изоглосна област, какъвто е западносолунският; книжовен и книжовно-разговорен български език, който има доминиращ характер. Особено е мястото в този пейзаж заема местният гръцки диалект, наречен анхиалски. 

Така че с конференцията съчетахме почитта към проф. Кочев, реверанса към богатото историческо на региона и езиковата проблематика. 

– Лесно ли се прави подобна научна конференция, проф. Кочева? Самата Вие подхвърлихте, че „това си е истински конгрес“. Какво Ви даде основание за такава оценка? 

 – Тази оценка всъщност дойде от самите участници, аз просто я цитирах. Бяха изнесени над 35 научни доклада – езиковедски, исторически; проведоха се много оживени дискусии, а извън залите на конференцията разговорите продължаваха и в неформална среда. Фактът, че участниците бяха изведени от естествената им професионална среда – кабинетите и аудиториите – допринесе за приятелската атмосфера, която веднага се създаде и възможността за още по-непосредствено общуване. 

 – Запознах се с програмата на научния форум. Стори ми се много плътна и сериозна и съвсем не звучеше само юбилейно. А това вече е основание за сериозен научен дебат. Бихте ли отделили някои насоки в него? 

– Да, и той се състоя многопосочно. Нотка съжаление дойде единствено от физическата невъзможност всеки да чуе всички доклади, защото след пленарната сесия паралелно заседаваха две секции. В пленарната сесия, освен моя доклад за поморийския езиков пейзаж, за който стана дума, проф. Ангел Ангелов, който е член и на МНИ, говори за пресечните точки между проф. Кочев и Македонския научен институт; поставиха се конкретни езикови въпроси, произтичащи от работата върху Общославянския лингвистичен атлас, един крупен международен труд, който хвърля светлина върху диалектните връзки и различия между славянските езици; стана дума за лексикални заемки от славянски, разбирайте български произход в румънските диалекти и др. 

– Какъв бе съставът на участниците? Разбрах, че е имало и изследователи от чужбина? 

 – Участниците бяха от Института за български език при БАН (сътрудниците на цялата Секция за българска диалектология и лингвистична география, който проф. Кочев ръководеше години наред, изнесоха интересни доклади), от СУ „Св. Климент Охридски“, от ЮЗУ „Неофит Рилски“, от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, от ПУ „Паисий Хилендарски“, от Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Всички те, по един или друг начин са ученици на проф. Кочев, учени от неговата школа и това се усети в техните научни разработки. Чуждестранните ни гости бяха утвърдени изследователи от Германия, Полша, Румъния, Украйна. Истинско географско пъстроцветие! – Знам, че такъв форум не се организира лесно без подкрепа от страна на научни институции, общественост, държава? Така ли беше и в Поморие? 

– Сега, когато конференцията вече е зад гърба ни, остава само медът, жилото изчезва. Но, истината е, че подобен форум наистина изисква огромна работа и тя беше почти едногодишна. Ето защо много институции си подадоха ръце и в крайна сметка успехът не закъсня. Фонд „Научни изследвания“ към МОН оказа подкрепа, разбира се ИБЕ при БАН, а съдействието на Община Поморие в лицето на кмета Иван Алексиев беше безценно. Те направиха така, че участниците в конференцията да се чувстват комфортно, да свършат научната си работа, да опознаят града и неговата изключително дълга и интересна история, да разгледат най-ярките забележителности и да пожелаят това да не е първата и последната ни конференция там. 

– Дискусията продължи два дни в различни секции. Вие знаете, че когато има такава обемна програма и толкова сериозни участници, винаги излиза и някое изключително важно научно съобщение. Кое беше то във Вашия случай? 

 – Не беше едно. Няма да ги подреждам по важност, но ще посоча някои от тях, а вашите читатели ще разберат защо поставям точно този акцент. Бяха изнесени нови данни за особености на българските говори в Преспанско, Република Албания; откроиха се акцентните парадигми в банския диалект; беше описано съвременното състояние на фонологичните системи на вокализма в северния подтип на разложкия говор; бяха споделени наблюдения върху преизказните форми в царибродския говор; описаха се предизвикателствата при проучване на антропонимията от селища с българско население в южните краища на българското езиково землище, включена в османски данъчни регистри от XVI век. 

С други думи, в духа на класическа езиковедска традиция, възродена от проф. Иван Кочев при описанието на българските диалекти, колегите интерпретираха лингвистични въпроси и материал от цялото българско езиково землище, включващо трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Независимо от факта, че държавните граници търпят многократни корекции до края на Втората световна война, населението и отвъд тях продължава да пази своите български диалекти, а на много места и самосъзнание. 

– Жива ли е българската лингвистика, проф. Кочева. Какво е Вашето впечатление от конференцията? 

 – Въпросът Ви е реторичен, разбира се. Тя е в много добра кондиция, креативна, в крак с най-новите научни тенденции, но и вярна на традицията. Тази конференция просто потвърди извода, че когато стъпваме върху солидна основа, трудно можем да сбъркаме. Както и, че научната школа е много важно условие да вървим напред. В конференцията взеха участие и млади колеги, които изповядват това разбиране и гледат на езикознанието не само като на кариера, но и като на съдба. 

– Стана ли дума за някои от актуалните проблеми в отношенията ни с езиковедите и политиците от Северна Македония? Проф. Кочев бе непримирим в това отношение. Как гледате на най-новото твърдение на премиера Мицкоски за „многовековната“ история на македонската идентичност, език и култура? 

– Ние, както посочих, не спираме да описваме диалектите в тяхната цялост и това неминуемо засяга въпроса, който поставихте. Уви, езикознанието понякога се диктува от екстралингвистични фактори. Не ни се иска да е така, но фактите ни опровергават. Ние обаче боравим с документални източници, с теренен материал, а той не лъже, независимо какво излъчват политическите послания. 

По отношение на „вековната македонска идентичност“ ние документални свидетелства досега не сме видели, няма и да видим, просто защото такива липсват, както е липсвала и тя. България може да подплати с планини от факти и документи, че историята на официалния език на Република Северна Македония е единствено и само българска, свързана с българската книжовност, с българската държава, с българската литература и с българското самосъзнание на всички възрожденски дейци. Но, разбира се, всичко това днес със задна дата в Република Северна Македония се подменя и съседката ни обявява най безсрамно всички български възрожденци за „македонци с македонско самосъзнание“. 

Безсрамно, защото така заличава тяхната собствена волеизява. Българските възрожденски книжовници от географската област Македония преди Освобождението на България неведнъж публично са написали и го има черно на бяло, че са българи, че говорят български език. Дори са водели спорове кой диалект да залегне в основата на книжовния български език, те възрожденци са настоявали да бъдат включени повече особености от югозападните български говори. Тази тема е дълга и предълга, но вашата аудитория е добре запозната с нея. 

– Какво предстои от тук нататък? Ще издавате ли сборник на изказванията или участниците ще предпочетат сами два ги обявят? 

– Сборникът предстои да излезе, в него ще намерят място всички доклади на участниците и бихме могли да направим една специална премиера, например в МНИ. 

– Докъде стигна подготовката на Българския диалектен кулинарен речник? 

– Видя му се краят. БДКР беше обсъден на разширено заседание в ИБЕ и предизвика огромен интерес сред научната колегия. Ще обърна внимание, че той също има изключително широк географски обхват – обема речниковото богатство на диалектите от цялата българска езикова територия, но представя и теренен материал от области, неслучайно наречени в миналото „нова България”, т.е. там, където и до днес живеят компактни и внушителни маси от българско население, съзнателно и ревностно запазило своето национално съзнание и народния български език. 

Става дума основно за две исторически диаспори – в Банат и в Бесарабия (в части от Украйна и Молдова). Речникът има своята специфика и вярвам, че ще бъде любопитно четиво за всички изкушени от проблемите на българския език и неговите диалекти, но също и от кулинарията, т.е. ще изпълни важна научна, културна, обществена и практическа мисия, точно както сме го замислили.

Прочетете още »

Присъдата срещу Георгиевски е пример за съчетание на уж независимото правосъдие и политиката

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

В Скопие някои биха могли и да се гордеят – целият съдебен процес и присъдата срещу председателя на заличения Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля Люпчо Георгиевски има шанса да влезе в учебниците. Да, това е наистина школски, дори студентски пример, който трябва да се изучава от идните поколения. Но е пример как не трябва да действа една правосъдна система, която има претенцията да бъде независима. Пример за оплитането на политическите интереси и тяхната интерпретация в една присъда, която сама по себе си е пошла и смешна. И накрая, е пример, в който личи чиста човешка мерзост на инициаторите на обвинението, продължила в съдебния състав и в крайна сметка намерила своето срамно място в обществените настроения. 

Всичко това, в югозападната ни съседка Република Северна Македония, която България първа призна като суверенна и независима държава и отвори пътя за нейното международноправно признание и утвърждаване. Което си е парадокс, откъдето и да го погледнеш – ние ги смятаме за най-близки, а те в момента превръщат страната си в най-недружелюбната от всичките ни съседи. Ако не беше цинизмът, вложен в цялата тази история, всичко щеше да изглежда анекдотично. Люпчо получи присъда от една година условно с две години изпитателен срок. Обявяването на решението на съда бе протакано, проточено и опънато като ластик във времето и без съмнение, бе поставено в контекста на отношенията между България и Северна Македония. То носи две основни характеристики. Първо, само по себе си, цялата му условност може да означава само едно и то е, че отправените обвинения срещу Люпчо Георгиевски са напълно безсмислени, неверни и без основание. И процесът, който се водеше в опита тези обвинения да бъдат доказани, бе един водевил, в който се предчувстваше безславния му край. 

Важното бе да има съдебни заседания, да се викат свидетели, да се играе на процесуален казус, само и само от всичко това да се търси външен, пропаганден и „възпитателен“ ефект. Всичко това се случваше в една държава, която по думите на президента Румен Радев по време на срещата му с Люпчо Георгиевски в София, има претенцията да спазва върховенството на закона. И която винаги се е самоизтъквала, че е пример за останалите съседи като държава на мултиетничността, на мултикултуризма и мултиконфесионализма. Втората характеристика на присъдата е в нейното качество на оправдание за работата на съда и съдебния състав. Представяте ли си как от по-висша правосъдна инстанция биха попитали председателя на Основния съд в Битоля, а пък той да зададе същия въпрос на председателя на съдебния състав, който гласи нещо като: „Вие какво правихте толкова време с този казус, знаете ли колко разходи направихме, за да произнесете най-накрая тази присъда?“. 

С други думи, тази година условно за Люпчо и двете години изпитание са си едно оправдание на съдията и заседателите, че все пак са свършили нещо, като от пръстите са си изсмукали аргументи за смешната присъда. За да не им се карат началниците, че не са направили нищо, ама съвсем нищо, и цялата тази съдебна сага е била една бутафория. Бутафория, бутафория, колко да е бутафория, когато всичко ляга на гърба на Люпчо, който наистина няма да влезе ефективно в затвора, но вече ще има в биографията си дамгата на осъждан. Цялото обвинение срещу Люпчо Георгиевски бе скалъпено само защото той не криеше, че се чувства българин. Познавам отблизо и отлично методиката, по която в Северна Македония се монтират подобни процеси, в повечето случаи с намерения и цели извън смисъла на търсенето на справедливост. Особено когато става дума за хора, които не крият и защитават своята българска идентичност. 

Много добре знам, че лостовете на всяка една процедура в търсене на истината се държат не в съдебните и изобщо правосъдните институции, а някъде другаде, където се разиграват и защитават предимно политически и лични интереси. Върховенство на закона ли, доклади за напредъка по пътя към членството в ЕС ли, започване на преговори с Брюксел ли? Я, не ме разсмивайте. Нали казах – пример за учебник, ама за това как всичко това не бива да се прави. И от тях има нужда. Най-доброто в случая е, че казусът с Люпчо Георгиевски задейства енергията и волята на институциите на българската държава, на нейните ръководители и водачи. Не че не сме оказвали подкрепа на всеки жител на Северна Македония, който има българско самосъзнание и гражданство и се изявява като такъв. Но сега нещата изглеждат по-ясни, по целенасочени, защото са върху терена на решителността на българската държава да се грижи за съдбата на всеки българин, където и да се намира той. И понеже е сигурно, че ще има и други подобни случаи, в това число и отново със самия Люпчо Георгиевски, тази решимост на България и нейните институции е за респект. 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Мицковски използва евролиберализма и югоносталгията за антибългарската си пропаганда

Лектория „Македония“ с гост Бойко Василев 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 12 юни 2025 г. гост на Лектория „Македония“, проведена в Македонския дом на ул. „Пиротска“ 5, бе Бойко Василев. Модераторът Костадин Филипов представи известния журналист и темата на лекцията „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“. Сред присъстващите на събитието бе председателят на Народното събрание на България доц. Наталия Киселова. Б. Василев сподели причините за сложния характер на темата, която е избрал да представи. 

Тя е непозната извън България, но често е неразбираема и в страната. Някои среди разглеждат проблема като държавен, други – търсят исторически подбуди. Повечето не могат да си обяснят „сюрреализма“ на случващото се между Република Северна Македония и България. Той представи два показателни примера за това. Първият е свързан с новината за присъдата на Люпчо Георгиевски, председател на заличения от властите в РСМ български Културен клуб „Иван Михайлов“. 

Тя е наложена по абсурдно обвинение в етническа омраза заради използване на цитати от някогашния водач на ВМРО. Същевременно обаче восъчни фигури на Иван Михайлов са поставени в музейните експозиции в Скопие и в Щип, без да се търси отговорност от ангажираните лица!? Друг парадокс е изборът на Георгий (Георгевски) за Дебърско-Кичевски митрополит. За броени дни той преминава през строгата канонична йерархична стълбица, обикновено доста протяжна, за да заеме овакантения пост, вместо популярния игумен на Бигорския манастир Партений Антанийски. 

Според Б. Василев целта на премиера на Македония Християн Мицковски е да реши въпроса с България до местните избори през есента на т.г. Той използва два разказа за внушение с различни адресати. Единият, насочен както за вътрешна употреба, така и за външните консервативни сили в Европа и Северна Америка, е в духа на македонския национализъм, проповядва „вековна македонска идентичност и език“. 

Другият е либерален, постмодерен разказ, чрез който македонският премиер се опитва да убеди външния свят, че малка държава като Македония, с плуралистични виждания за национална идентичност, е потискана от по-голяма държава в лицето на България. Използвайки идеите на евролиберализма в Европа и югоносталгията сред страните от бивша Югославия, той търси подкрепа сред някои западни държави и бивши югорепублики. Гост-лекторът обърна специално внимание на връзката между Хр. Мицковски и Александър Вучич. От идването си на власт македонският премиер нескрито е показвал благоговение към президента на Сърбия. За негово съжаление, заради вътрешно- и външнополитически причини, в последно време ореолът на Вучич започва да залязва. 

Москва също се опитва да се дистанцира от сръбския президент, виждайки „двойната му игра“ между Изтока и Запада. В Скопие битува идеята, наложена от Хр. Мицковски, че с героични усилия София може да преосмисли преговорната рамка. За целта при всяка визита на чуждестранен гост той демонизира България, представяйки я като „лоша държава“, която потиска малка Македония. Лекторът изрази мнение, че някои среди в София погрешно смятат въпроса за решен, и че няма нужда да се предприемат някакви действия. Журналистът отбеляза, че „горчиво се лъжем, ако смятаме, че е така“. 

Б. Василев обособи в няколко групи страните, които познават проблема между София и Скопие, но имат разнопосочни настроения, с които трябва да се съобразява българската външна политика. Така например в Германия и ляволибералните сили, които не обичат да се говори за история, може се посочат факти за нарушените права в Република Северна Македония и те ще се приемат с разбиране. 

Втората публика във Франция, Испания и страни от френския блок чрез исторически разказ разбра, че има проблем, който не е измислица. Това наложи работа на експерти, създали т.нар. френско предложение. В трета и четвърта група са Словения и Хърватия – страни от бивша Югославия, и съответно – Чехия и Словакия, имащи свои предпочитания/интереси за подкрепа. В заключение Б. Василев припомни всестранната помощ и направените компромиси от страна на България към Македония от обявяването на независимостта ѝ до днес – политика, която оприличи метафорично като „История на протегнатата ръка“. 

Във финалната част на лекторията думата бе предоставена на доц. Наталия Киселова. Тя изказа становище, че България ще поддържа тезата относно решенията за разширяването на ЕС да се вземат с единодушие. По отношение решението на Народното събрание на България от 30 май 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз тя отбеляза, че това е акт, който е задължителен за правителството и за всички други държавни органи, които имат комуникация с външния свят.

Прочетете още »

Влиятелни учени настояват за поправки в учебниците по история в РСМ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

С наближаването на местните избори в Република Северна Македония, които ще се проведат след три месеца, както всеки път, когато има избори в тази страна, се активизират два основни процеса сред албанските партии. Първо, започват да се преструктурират коалициите между тях. Този път фракцията на „Съюза за албанците“ на Арбен Таравари напусна коалицията ВЛЕН, както и правителството, и се присъедини към опозиционния „Европейски фронт“, където е и другата фракция на тази партия, ръководена от Зиядин Села. 

Част от доскорошните привърженици на Таравари избраха да останат във ВЛЕН и да продължат да подкрепят правителството. Второ, албанските опозиционни политици започват да обещават изравняване на правата на албанците в страната с тези на мнозинството и засилват обвиненията си в дискриминация на етнически принцип. Основният аргумент на самия Арбен Тарвари за напускането на управляващото мнозинство беше нарушаването на правата на албанците. Особено активни в тази посока са от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), според който премахването на т.нар. балансьор (разпределението на работните места в администрацията според етнически квоти) и опитите за отмяна на частичния официален статут на албанския език, представляват тежко нарушение на законите на страната. 

Към обвиненията в нарушаване на културните и идентичностните права на албанците в Република Северна Македония този път се присъединиха и водещите албански историци в страната. Те смятат, че учебниците по история не представят правдиво миналото на албанците, а ситуацията с учебната литература продължава да се влошава. Министерството на образованието на Република Северна Македония представи съдържанието на нови програми за учебници по история, което предизвика реакцията на професорите от Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет (проф. д-р Хириете Зибери, проф. д-р Зечиря Реджепи, проф. д-р Фехари Рамадани, проф. д-р Черим Далипи, проф. д-р Зечиря Идризи, проф. д-р Исак Шерифи). 

Тези албански учени заявиха в специална декларация, че „въз основа на новата концепция за начално образование, Катедрата по история на Философския факултет на Тетовския университет, по принцип изразява пълно съгласие за необходимостта от одобряването на нова учебна програма за дисциплината история в началните и средните училища. Но, проследявайки дейността около изработването на програмата и анализирайки новите публикувани програми за учебната дисциплина „История и общество“ за V, VI и VII клас в началното образование, открихме някои сериозни забележки, които според нашата оценка са спорни“. Албанските историци изразяват възмущението си, че в работната група за изработването на учебната програма по история изобщо не са включени албански историци, докато в предишната комисия е имало 4 албански представители от 11 членове общо. 

В резултат от невключването на албански историци са открити ненаучни постановки, като например: 

– „Илирите и дарданите“ (програмата за VI начален клас) не съответства на научните постановки, тъй като дарданите са едно от илирийските племена. Една такава постановка не само, че е ненаучна, но е опит за откъсване на дарданите от общността на илирийските племена, смятат албанските историци. Също така, по отношение на уроците „Албания в Ранното средновековие“ (програмата за VII начален клас); „Албания в Същинското средновековие“ (програмата за VII начален клас) и „Въстанието на Скендербег“ (програмата за VII начален клас), те посочват, че техните заглавия не са научни, защото в Ранното, Същинското и Късното средновековие не е съществувало понятието „Албания“, тъй като тогава албанците са наричани „арбъри“ и логично страната, в която са живеели, е наричана „Арбърия“. 

– Албанските учени констатират, че уроците, съответно структурата на уроците, следователно и стандартите и примерите за дейностите, като част от програмите, не представят в достатъчна и адекватна степен историята на албанския народ. Те оценяват, че един такъв подход е фрагментиращ, повърхностен и не следва линията на хронологическия дидактически принцип, с което се произвежда хронологично объркване и неадекватна историческа преценка на събитията и процесите в историята на албанския народ. 

– Друга тяхна констатация е, че що се отнася до представянето и сравнението с броя на уроците на историята на балканските народи, се забелязва чувствително намаляване в ущърб на историята на албанския народ. Въз основа на количественото представяне на старите програми, в учебника за шести клас е имало 4 урока за албанската история, а в новите програми за шести клас има 1 или 2 урока, докато в стария учебник за седми клас е имало 10 урока, сега се предвиждат 3 или 4 урока. Тези примери показват ясно, че съществува тенденция, насочена към намаляване дори наполовина на уроците, които третират историята на албанския народ. Албанските историци се съгласяват, че е правилно съдържанието на програмите да се основава на способностите и възрастта на учениците, но този принцип обаче трябва да се прилага по пропорционален и адекватен начин по отношение на представянето на историята на народите, които живеят в Република Северна Македония. 

Следователно, отбелязват албанските учени, такъв формат на програмата има значителни пропуски по отношение на мултиетническия състав на държавата. Освен това, те са убедени, че този подход ще причини обедняване на историческия междукултурализъм, както и на настоящия в обществото. Опирайки се на по-горните аргументи и имайки предвид чувствителността на този въпрос, албанските историци апелират и изразяват надежди, че има достатъчно време Министерството на образованието на Република Северна Македония да приложи адекватни механизми за предприемането на действия в посока на вземане предвид на техните забележки и предложения. Знае се, че учебните текстове все още не са одобрени. 

Според тях трябва за да се изработят учебни програми, които осигуряват включваща приемственост за всички ученици в Република Северна Македония, като подход, който произтича от националните стандарти, представени във въведението на всяка програма. Това далеч не е първият път, когато албански историци от Република Северна Македония реагират срещу подхода на съставяне и срещу съдържанието на учебниците в страната. Редица учебници не просто игнорират или поне не представят в достатъчна степен важни моменти от албанската история, но и съдържат расистки и други обидни квалификации за албанците, например: „Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (“Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar“ (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия), Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 99). 

През следващите месеци ще се наблюдава засилване на реториката на албанските опозиционни партии, свързана със защитата на колективните права на албанците в Република Северна Македония, както и с нарастващи обвинения срещу управляващите, че дискриминират албанската общност и нарушават нейните политически, икономически и културни права. Ако Конституционният съд отмени Закона за използване на езиците, който официализира употребата, при определени условия, на езиците на етническите общности на местно и частично на институционално равнище, това ще предизвика не само силни протести, но и ще доведе до искания за изравняване на статута на албанския език с официалния език на Република Северна Македония, което да бъде закрепено в конституцията на страната. 

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Представяне на книга на д-р Елена Александрова

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 3 юни 2025 г. в Регионалната библиотека „Димитър Талев“, Благоевград, се състоя представянето на книгата „Църквата „Въведение Богородично“ в духовния и обществения живот на Горна Джумая (Благоевград) XIX – началото на ХХ век“ с автор д-р Елена Александрова, уредник в Регионалния исторически музей – Благоевград. 

Изследването бе представено от проф. д.н. Светлозар Елдъров и Райна Константинова – собственик на издателство „ИВРАЙ“, редактор и издател на книгата. Водещ бе Елза Кресничка от отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, член на Македонски научен институт. Св. Елдъров направи задълбочен анализ на книгата, която е научно и културно събитие за просветената общественост на Благоевград, както и за българската историческа наука. 

Според него тя е зрял и премислен труд, създаден с любов и отговорност, предназначен не за конкурси за академични звания и длъжности, а за духовна и интелектуална насита на нейните бъдещи читатели. Редакторът на книгата Р. Константинова благодари на Негово преосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и на свещенослужителите на храма „Въведение Богородично“, подкрепили издаването на книгата. 

Не на последно място тя благодари за гостоприемството на Регионалната библиотека, на Филиала на МНИ, организирали това тържество на духа и на всички гости и медии. Неврокопският митрополит Серафим, който присъства на събитието приветства автора, отбеляза, че това е първото толкова всеобхватно изследване на историята на този храм и може да е основа за следващо по-разширено издание. Той изрази готовност за бъдещо сътрудничество за реализирането на нови издания, свързани с конкретни храмове и региони, както и на цялата Неврокопска епархия. 

Е. Александрова изрази благодарност към църковното настоятелство при храм „Въведение Богородично“, гр. Благоевград, което е спомоществовател за издаването на книгата. Трудът показва, че църквата „Въведение Богородично“ трайно присъства, напътства и очертава обществения живот в Горна Джумая. В края на представянето Е. Александрова получи благодарствено писмо от Емилия Малешевска, временно изпълняващ длъжността директор на Регионалната библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува дипломатът Георги Димитров

Здравейте! 

Винаги, когато говорим за Македония, не пропускаме да споменем и Сърбия. За добро или за лошо и все с недомлъвки. Е, сега ще чуем от извора какво е правил и какво прави Белград към нас и към Скопие. В Лектория "Македония" на МНИ ще ни гостува дипломатът Георги Димитров, български посланик в Сърбия в периода от 2005 г. до 2012 г. 

Активен член на Българското дипломатическо дружество, тракиец, известен сладкодумник, той може да ни разкрие тайните на сръбската политика по отношение на Северна Македония и България с поглед отвътре и отстрани. На всичко отгоре ще донесе и от своята книга "Белградски преживелици", която да предложи. 

Мястото на срещата ни е известно – Македонски дом, "Пиротска" 5, МНИ, ет. 2, Голяма зала. Денят е 26 юни, четвъртък, началото – 18:00, модератор – Костадин Филипов. Заповядайте навреме! Пазим девиза си: предлагаме познание, не митове. 

Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »