About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Дружеството за македонски проучвания в Солун

17/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. 
Дружество за македонски проучвания в Солун и неговото периодично издание „Македоника". Рец. от проф. д-р Веселин Трайков...183 - 186

"През 1939 г. в Солун бе основано Дружество за македонски проучвания. Дело първоначално на 34 изтъкнати гръцки учени, то постепенно се разрасна като една от най-авторитетните научни институции в съседна Гърция. Днес то наброява близо 300 души членове, свързани по научни интереси с проучванията на македонската история, археология, езикознание, икономика, демография и т.н. 

В него са включвани като почетни членове и такива чужди учени, като Анри Грегоар, Франц Дьолгер, Пол Льометр, А.Мирамбел, Франц Бабингер и много други, без да споменавам гръцките държавни глави, председатели на републиката, митрополити и т.н. видни държавни дейци. Всичко това говори за мястото, което институцията заема в гръцкия научен живот. Разполагащо със значителни средства, досега Дружеството за македонски проучвания е издало немалко ценни монографии, конто обърнаха вниманието и на българските учени. Техният брой гони вече числото сто тома и е необходимо само да спомена съвсем малък брой от тях, излезли напоследък, за да се разбере характерът на изданията: 

Антоан-Емил Тахиаос „Българското национално движение и разпространението му в Македония" (1990); Николаос Андриотис „Федеративна република Скопие и нейният език" (1991); „Света гора вчера, днес, утре" (1993); Апостолос Вакалопулос (Съвременни етнически проблеми на Балканите" (1991) и т.н. 

Издадени са и документални и други сборници. Дружеството за македонски проучвания издава и популярната „Македонска народна библиотека" - и пак някои примери на издания от тази поредица: Евангелос Кофос „Македония в югославската историография"; Павлос Дзамис „Македонската борба"; И. К. Ваздравелис „Борбата през 1921 г. в Македония" и др. Специално място в изданията на Дружеството представлява редовното периодично издание „Македоника"..."

Целия материал четете по-долу:

 

"Българите на Балканите и по света", бр. 4 за 2022 г.

16/05/2022

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 
Бр. 04 за 2022 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 8 
Български общности зад граница... 8 – 16 
Акцент на броя: Натискът се превръща в изнудване...17 – 19 
Интервю на броя
Костадин Филипов: Истинската журналистика е лудост, но приятна... 19 – 25 
Анализи и коментари...25 – 28 
Дейност на МНИ... 28 – 31 
Нови книги и издания... 31 – 32

https://drive.google.com/file/d/1ZjOTgI09NPiAmipNVTdLlXfN9wjrexkD/view?usp=sharing

Иван Михайлов и борбите на македонските българи

15/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. Проф. Добрин Мичев, доц. Димитър Гоцев, доц. Трендафил Митев. Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (100 години от рождението му)... 5 - 60
 
 Името, животът и революционната дейност на Иван Михайлов са дълбоко вплетени в националноосвободителните борби и стремежи на македонските българи през XX век. Отричан напълно или възхваляван като легенда, Иван Михайлов стоя най-дълго начело на националноосвободителното движение в Македония и то в най-трудния период на неговото развитие. В революционното движение той се включва през ноември 1918 г., когато въпреки десетилетните националноосвободителни борби, въстания и войни за национално освобождение и обединение на всички българи, Вардарска и Беломорска Македония отново попадат под сръбско и гръцко робство. 

 Като не признават и не прилагат клаузите от мирните договори, даващи „малцинствени права" на българското население в Македония, великосръбските и великогръцките управляващи среди си поставят за цел в един къс срок от време да го посърбят или погърчат и с това да ликвидират българския национален характер на македонския въпрос.[1] 

 Още в първите години след световната война правителствата на Сърбия и Гърция се заемат със създаването на цяла система от военно-полицейски, „културно-просветни", „научни", „певчески", „спортни" и други шовинистични организации, чрез дейността на които да се придаде „сръбски" и „гръцки" културно-национален облик на Вардарска и Беломорска Македония.[2] 

 На поробеното население окупаторските власти забраняват да говори и се моли на своя майчин български език, да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена. Забранено му е да чете и пише на български, да чества своите национални и религиозни обичаи и празници. Забранява се и се преследва назоваването с българско име. Вардарска Македония е обявена за „Южна Сърбия", а Беломорска - за „Северна Гърция".[3]...

Целия материал четете по-долу:

"Виенският период" в живота на Теодор Траянов

14/05/2022

Сп. "
Македонски преглед", 1996, кн. 3. Иван  Младенов. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм (втора част) ... 151 - 166


"Да се пише за Траянов, без да се вземе предвид престоя му във Виена, означала да не се разбере духът на неговата поезия. 

Поетът прекарва 20 години в „сърцето на Европа", при това заминава от България твърде млад (през 1901 г.) едва осемнадесетгодишен и престоява там почти до четиридесетата си година (до 1921 година). Това е възраст, в която човек е «отворен" за света, възприятията и чувствата са най-свежи. Не е необходимо да се спираме нашироко върху този престой, тъй като не биографията на поета е предмет на нашето изследване. Ако правим това, то е, за да обсъдим известии спорни мнения около пребиваването на Траянов там и влиянията, които е търпял. 

Първото недоразумение се отнася до „северната хладина" в поезията на Траянов, чийто произход се търси в немския тип чувствителност, усвоена във Виена. Доколко може да се посочи такава „студенина" е изобщо спорно, но втората част на съждението е направо погрешна. Биенчанинът е топъл и приветлив човек, който с германците има съвсем малко общо извън езика. Като не може да се похвали с някакви исторически военни успехи, още Австро-Унгарската монархия хвърля всичките си сили за изява в културната област. Репутацията, която извоюва „Бургтеатър" в началото на века съперничи с тази на Парижката опера и Миланската скала. За разлика обаче от по-нехомогенното и пъстро общество в последните два града, във Виена осведомеността по въпроси на изкуството е стил на живот. 

Едно цяло общество култивира и зачита приветливостта и ведростта като основни добродетели. Радостта от живота и изтънчените наслади са цел на всички слоеве. Германците завиждат и изпитват тайна ненавист към виенчани, конто приличат повече на французи, отколкото на тях. Ценен източник за тези мисли е великолепната книга на Стефан Цвайг „Светът от вчера", чийто предмет е именно животът във Виена през периода, който ни интересува: „В тая възприемчивост към всичко цветно, звучно, празнично, в тая склонност към театралното като игра и отражение на живота, безразлично дали на сцената или в действителния живот, целият град бе единодушен"...

Целия материал четете по-долу:

Книга за отношенията на българите със света и Русия

13/05/2022


сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. Трендафил Митев. Книга за една от най-важните страници в отношенията на българите със света в Новото време. Стоян Германов. Пиринска Македония в руската наука и култура (От средата на ХVII век до 1912 г.). София: Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“. Кн. № 7. 219 с. ISBN 978-954-92400-7-8......................................175 - 188

"...руската наука от фазата на своето зачатие е открила, а след това повече от един век е признавала и доказвала, българския народностен облик на славянското население в цяла Македония. 

Първият период в развитието на това ново направление в българската духовна съдба авторът правилно отнася към времето от ХVI до началото на ХVIII в. Това е период, в който в Русия все още липсва модерната, европейски тип научна и популяризаторска дейност.

 Опирайки се на богата фактология, авторът е проследил старта на „обратната връзка“. Как, вече от север на юг, започват да се реализират основните традиционни направления, в многовековната практика на общуванията между българи и руси. Българските манастири изпращат таксидиоти при руския император. Там те разкриват истината за жестоката съдба на своя народ и искат подкрепа. Руските царе изпращат материална помощ за българските манастири като Рилския и Зографския в Атон. Лично руският владетел Иван Грозни (1533 – 1584) и неговите преки наследници се ангажират с тази нова за Русия духовно-спасителна дейност за българите. Центровете на руската православна църква прибавят богослужебна книжнина, църковните одежди и икони, защото те са унищожавани от завоевателя. 

По този начин авторът е разкрил успешно основните резултати в българо-руските общувания до началото на ХVIII в. При русите те внасят онази информация, която ще породи трайния интерес на руското общество към българите, а след това и разработването и целенасочената реализация на руската балканска политика. По отношение на нашия народ – тези обновени, ранни връзки и общувания между двата славянски народа подкрепят духовното оцеляване на българите. Съдействат да се преодолее задушаващата прегръдка, в която се намират българите в утробата на султанската империя. Преодоляна е представата за обречеността на един изолиран и подчинен християнски етнос, който няма никакви шансове за ново, модерно развитие. 

Вторият относително самостоятелен период в руския интерес към българската тема авторът с основание разполага в първата половина на ХIХ в. Самата Русия вече е друга като държавна, духовна и политическа реалност. След реформите на руския цар Петър І Велики (1682 – 1725) в нейните водещи градове се изграждат солидни университетски центрове, в които се развива богата и оригинална наука. 

Там работят вече талантливи и добре подготвени в научно отношение кадри. "...активизирането на руската балканска политика по това време се явява онзи нов, мощен тласък, който ще породи и една несъществувала в миналото трайна тенденция сред новосъздадения духовен елит на Руската империя: представителите на руската славистика ще започнат да искат вече от духовниците в българските манастири не само описание за църковните книги или одеждите, които са им необходими. Чрез тях ще се търси ново, оригинално историческо градиво за научните трудове, които ще се публикуват в Санкт Петербург или Москва. 

Ще се искат преписи от стари грамоти на българските царе, както и записи на български народни песни и обичаи, които са се пели и изпълнявали от векове, но се употребяват и в онзи, актуален момент. Целта вече очевидно не е старата: да се поддържа само и единствено оцеляването на източноправославния облик на българите християни в Османската империя. 

Задачата на руската хуманитаристика е принципно нова: да се осмисли, от рационална гледна точка, миналото на българската държавност, и така да се издигне на ново равнище достойнството на българския народ. Да се внесе нова, безспорна информация в представите за неговото място и роля в европейската цивилизация. Да се активизира на тази основа в мисленето на българите онова, което се нарича „модернизация“ в самосъзнанието, самочувствието и амбициите на този стар, цивилизован, но забравен и потиснат християнски народ в Европа..."

Целия материал четете по-късно...

Socio-economic structure in Vardar Macedonia (1941 – 1944)

10/05/2022


Macedonian Review
, Issue 44/2 (2021). Siya Nikiforova. Building the socio-economic structure of the Bulgarian interim government in Vardar Macedonia (1941 – 1944)... 27 - 42

In mid-April 1941, in pursuit of Aufmarsch 25, hastily ordered by Adolf Hitler following the anti-German military coup in Belgrade in March of that year, the Kingdom of Yugoslavia was destroyed by advancing German, Hungarian and Italian troops. In the newly created Skopje and Bitola districts2 included in the territorial-administrative structure of the Bulgarian Tsardom, Bulgarian military authorities were established, after which police bodies entered in a few days, followed by other administrative institutions. 

Bulgarian military and civilian representatives were welcomed in the area with joyful enthusiasm, because most people thought that this was the last step that would allow them to call themselves Bulgarians freely and feel that way in their homeland3. Indeed, in Vardar Macedonia, in terms of the demographic picture, the authorities did not have the big problem they faced in the Aegean, and could almost freely invest state resources in socio-economic terms more than in striving to restore the Bulgarian image of the region as in the regions of Xanthi, Gyumyurjin (Komotini) or Dedeagac (Alexandroupoli)4. 

At the very beginning, the local government in Vardar Macedonia found itself in the hands of the German military services and the Bulgarian action committees set up by the population immediately after the retreat of the Yugoslav authorities5. 

A special department at the Ministry of Interior and Public Health (MIPH) in Skopje launched a procedure to evict Serbian officials and gendarmes, as well as freelancers of Serbian origin. In order to take the post of Skopje regional director, the governor of the Burgas region Anton Kozarov was seconded, and in 1942 he was replaced by Dimitar Raev, until then also regional director in Old Bulgaria6. Bitola region was headed successively by five directors – Todor Pavlov, Hristo Gutsov, Anton Kozarov, Hristo Miladinov and Sotir Nanev. These were the people who for the next three years worked for the integration of a large part of Vardar Macedonia to the old territories of the country in a single wartime socio-economic structure. 

And until the war ended, almost everyone in Macedonia remained hoping that the temporary Bulgarian government would be replaced by a permanent one. Therefore, from then on, the government committed itself, especially financially, to filling the huge gaps left after the Serbian rule in 1913 – 1941. Systematic organizational and practical work began, sometimes hindered by the course of the war. The agricultural sector, which was central to Balkan society, was a priority. Agricultural services were constructed in the Skopje and Bitola Regional Agricultural Directorates, headed by Ferdinand Bachev and St. Pushkarov, сhief Inspectors at the Ministry of Agriculture and State Property (MASP)7 . 

The government headquarters stressed that “when sending officials to the new lands ... special emphasis should be placed on personal behaviour and the attitude of employees towards the population”8 . 

The Bulgarian rulers realized that the officials seconded to responsible positions must have sufficient class and professional prestige, but much more important at that time was the attitude towards ordinary citizens in the recaptured territories.In addition to the Regional Directorates, MASP organized 18 regions and district agronomies, 20 orchard and vineyard nurseries, a horse farm and cattle depot in Skopje, an experimental cattle station in Ovche Pole, agricultural schools in Kumanovo and Preshevo9 .

 After May 1941, heads of regional and district agronomies and 30 specialists began to arrive from the interior of the country10. Gradually, the seconded district agronomists were replaced by local ones, which marked a certain tendency in Vardar Macedonia for the state services to be headed by representatives of the local population. Macedonian Bulgarians headed nurseries, state farms, veterinary services, and the lower units in the hierarchy were occupied entirely by them11.

 In connection with the work on measuring properties and application of the consolidation, the Land Directorate in Skopje and the cadastre maintenance services in Bitola, Prilep, Ohrid and Strumica were opened. By order of Minister Slavcho Zagorov of June 7, 1941, 54 local geometers with secondary education were appointed12. After passing the necessary specialization in the interior of the country, they returned and put into practice the experience gained during their training course. In total, during the period BGN 29,934,673,094 were spent in the form of personal and material expenses for the staff of state institutions, of which 80% was paid to local citizens13. 

The Bulgarian government created preconditions for solving the problems related to agricultural production, sanitary-veterinary work and forestry. It planned the construction of experimental, research, production and control institutes, stations, laboratories, fields and agricultural plots. The Agricultural Research Institute in Skopje and the Tobacco Institute in Prilep, the Regional Veterinary and Bacteriological Institute for Parasitic Diseases and the Institute for Afforestation and Reinforcement Studies and Experiments in Skopje were opened. All institutes and stations drew funds to work from the state budget and funds from the Bulgarian Agricultural Cooperative Bank (BACB). In November 1941, the district agricultural director Esyu Bonev reported that the Directorate of Agriculture, Livestock and Agricultural Education had spent thousands of levs on advances to the district agronomists and nurseries in the Skopje region, for the Agricultural Institute and schools14...

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022