About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Гръцки труд върху Югозападна Македония за периода 1940—1949 г.

16/08/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Гръцки труд върху Югозападна Македония за периода 1940-1949 г. Рец. от проф. д-р Веселин Трайков...149-154

Ιωαννου Σ. Κολιοπουλου. Λεηλασια φρονηματΦν (Посегателство върху убежденията). Т. Ι-ΙΙ. Θεσσ., 1994-1995. Т. I. То Μακεδονικ ο ζητημ α στην κατεχομεν η Δητικ η Μακεδονια, 1941 -1944 (Македонският въпрос в окупирана Западна Македония, 1941-1944). Θεσσ, 1988, 288 р.; Т. II. То Μακεδονικ ο ζητημ α στι περιοδ ο του εμφιλιο υ πολεμου, 1945-1949 (Македонският въпрос в периода на гражданската война, 1945-1949). Θεσσ., 1995, 358 р.

"...Включват се данни и за дейността на Антон Калчев, официален български представител, който според Колиопулос „успява да запише много славофони като българи" - така е представена дейността на българския офицер, който е спасил не един и двама от нашите сънародници в Южна Македония, представяни пред немците за „комунисти", а вината на конто е била, че са българи! Стига се до оттеглянето на немските войски и включването на Западна Македония отново в границите на гръцката държава. 

Следват тежките години на следвоенния период отново плащани с реки от кръв и човешки жертви от „славофонното гръцко население". Това е предмет на втория том на разглеждания труд. Том втори разглежда събитията в Западна Македония през годините 1945-1949. 

Тук предмет на анализ представлява Гражданската война в съседна Гърция, тежките последици на която отново с най-висока цена плащат „славофоните" (т.е. нашето население в Костурско, Леринско, Преспанско, Кожанско). Отново читателят може да намери интересни цифри. Пише се, че тези, който не са патриаршисти, още от по-рано носят в себе си българско народностно самосъзнание. Събитията довеждат до големи демографски промени. 

По време на борбата войските на ЕЛАС в тази Рецензии, отзиви и книгопис 15 3 облает възлизат на около 20 000 души. От тях близо 14 000 души са „славомакедонци". Посочват се цифри за откъснатите от родителите си деца от областта, изпратени на север в комунистическия блок - техният брой е наистина голям - авторът сочи около 25 000, а може би и 28 000 деца, изпратени вън от родните им места. 

От Костурско например били изпратени 4541 деца, от Леринско 5878 деца, от Кожанско 1429 деца и т.н. В тези райони 2/3 от бойците на ЕЛАС били „славомакедонци". Скъсването на Тито с Коминформа се отразява веднага на борбата. Отношенията между Гръцката комунистическа партия и НОФ (Народоосвободителен фронт) се обтягат. Дават се в текста имена на бойци в ар- мията на ЕЛАС: Божин, Търпо, Панчо, Цоцо, Делю и др. „славофони" гърци. 

Тежки са отраженията върху възрастното население. Изселват се нови към 40-50 000 души, като част от тях се озовават в Австралия, САЩ, Канада и др. Редица селища просто губят жителите си: населението в село Герман в Преспа от 2177 души спада на 439; в с. Ахил, Костурско се губят 67% от населението, Гражден губи 94% и т.н. Село Сетина, Леринско се изселва изцяло 100%. "

 Целия материал четете по-долу:

 

Български проблеми в сп. „Историjски часопис“

15/08/2022


сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Ел. Хаджиниколова – Български проблеми в сп. „Исторjски часопис“ (т. 60–61)..., 155–158

"...В сп. „Историски часопис" проблемите на македонския въпрос се проследяват от акад. Вл. Стоянчевич и д-р В. Тодоров (става дума за доц. д-р Върбан Тодоров - б.а.). В своето изследване Вл. Стоянчевич се спира на дехристиянизацията на сръбското население в Косовски пашалък и в Западна Македония през 1788-1829 година. Той използва Стефан Веркович, за да покаже, че около Йенидже, Ксанти, Гюмюрджина има потурчени „славяни", които говорят бъ'лгарски език. 

Според него типичен пример за полиморфна, етноконфесионална среда е град Солун, където има представители на всички балкански народи и преселници от Анадола, Сирия и Кавказ. Вл. Стоянчевич смята, че в процеса на сближаване на отделните етнически групи в т.нар етносимбиоза важна роля играе турската държава, която иска да „османизира" своите поданици, като включи християните в своя състав. 

В процеса на етносимбиозата се формират също гръко-българи посредством елинизаторската политика на гръцката църква и държава, което се наблюдава сред „славянското население" в Македония. Според него изостаналите в обществено-културното си развитие „славяни" масово се асимилирали в градовете на Македония и България през XIX в. чрез дейността на Цариградската патриаршия и чрез гръцкоцинцарските търговски сдружения. 

 По-нататък В. Тодоров смята, че в рамките на СФРЮ се извършва вече процес на масовизиране на „македонското нацио- нално съзнание", което днес се утвърждава сред по-голяма част от християнското население в Република Македония. В заключение българският историк пише, че не само „македонското съзнание", а и народностното и националното съзнание на отделните народи и нации би могло да се разглежда като привнесено, субективно. По тази причина днес нямало основание да се твърди, че не съществува „македонска нация". 

Авторът обаче премълчава съзнателно т.нар. българска църковна пропаганда и на гръцката църковно- държавна пропаганда от това време населението започва да се нагажда към една или друга политическа сила и обърквало националната си принадлежност. По тази причина до края на XIX в., когато Македония като географска облает вече граничи с млади национални държави на Балканите, населението запазва това етническо съзнание, което съеедните национални държави са внедрили в него. 

Така според автора към края на XIX в. вече се създават условия за изкуствено налагане на съзнание в Македония от сърби, българи и гърци, в резултат на което сред част от населението, сред т.нар. елитмаса си пробива път идеята за „македонско съзнание". 

От друга страна, тази идея се използва като тактическо и стратегическо средство при решаване на политически въпроси от ръководните политически дейци в облаетта.масовия кървав терор на сърбокомунистическата власт във Вардарска Македония за денационализиране на българското население, както и неговата съпротива против тази денационализация... 

 Изобщо статията на В. Тодоров свидетелства докъде може да стигне един изеледовател, когато пренебрегва историческите факти и историческата истина и става волно или неволно жертва на ненаучни и великосръбски, антибългарски теории за етническата принадлежност на македонските българи. Наукообразните съждения на автора са толкова повече вредни, тъй като те се лансират в една статия публикувана в сръбско историческо списание. Раэбира се, те не характеризират българската историческа наука по тази твърде важна в научно и политическо отношение проблематика, но те илюстрират едно драстично непознаване на българската история и документация, една претенциозна некомпетентност по темата от страна на българския автор В. Тодоров."

 Целия материал четете по-долу:

Списание ¨Македонски преглед¨, 44/3 (2021)

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 44/3 (2021) 

Кирил Топалов. Братя Миладинови – пазители на българската духовност..........................................................................................11 
Kiril Topalov. Miladinov Brothers – guardians of Bulgarian spirituality.................35 
Румяна Дамянова. Братя Миладинови – призвание, съдба и подвиг...........................57 
Милка Миладинова†. Началният отзвук от Миладиновия сборник и европейските култури...................................................................67 
Наум Кайчев. Сборникът „Български народни песни“ като хърватски феномен..................................................................77 
Георги Тренчев. Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат от 1860 – 1861 г. и в огледалото на Република Северна Македония........................85 
Илия Недин. Сборникът на Братя Миладинови „Български народни песни“ – неоспорима част от българското културно наследство............................................101 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Ана Кочева. За Блаже Тренески и неговата фолклорносъбирателска дейност. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис“, 2021, 82 с., интерактивна книга с компактдиск. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115 
Списък на съкращенията...............................................................121 
Авторите в този брой.....................................................................123 
Указания за цитиране.....................................................................125 

CONTENTS 

Macedonian Review, Issue 44/3 (2021) 

Kiril Topalov. Miladinov Brothers – guardians of Bulgarian spirituality. In Bulgarian........................................................................................11 
In English...........................................................................................35 
Rumyana Damyanova. The Miladinov Brothers – vocation, fate and feat.............................57 
Milka Miladinova† . The initial response from the collection of the Miladinov Brothers and European cultures.............................67 
Naoum Kaytchev. The collection “Bulgarian folk songs” as a Croatian phenomenon.................................................................77 
Georgi Trenchev. The collection “Bulgarian folk songs” in the Croatian periodical press from 1860 – 1861 and the mirror of the Republic of Northern Macedonia.....................85 
Iliya Nedin. The collection of the Miladinov Brothers “Bulgarian folk songs” – an indisputable part of the Bulgarian cultural heritage....................................................101

REVIEWS 

Ana Kocheva. About Blazhe Treneski and his folklore collecting activity. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис”, 2021, 82 с., interactive book with CD. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115 

List of abbreviations.........................................................................121 
The authors in this issue...................................................................123 
Citation instructions.........................................................................125 

СОДЕРЖАНИЕ 
журнала «Македонский обзор», 44/3 (2021) 

Кирилл Топалов. Братья Миладиновы – хранители болгарской духовности. На болгарском языке........................................................................11 
На английском языке........................................................................35 
Румяна Дамянова. Братья Миладиновы – призвание, судьба и подвиг.......................57 
Милка Миладинова†. Первоначальный отзвук сборника братьев Миладиновых и европейские культуры...........................67 
Наум Кайчев. Сборник «Болгарские народные песни» как хорватский феномен..................................................................77 
Георгий Тренчев. Сборник «Болгарские народные песни» в хорватской периодической печати 1860 – 1861 гг. и в зеркале Республики Северная Македония...............................85 
Илья Недин. Сборник братьев Миладиновых «Болгарские народные песни» – неоспоримая часть болгарского культурного наследия...............................................101 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗЫВЫ 

Ана Кочева О Блаже Тренески и его фольклорно-собирательской деятельности. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис”, 2021, 82 страницы, интерактивная книга с компакт-диском. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115
 
Список сокращений.......................................................................121 
Авторы в этом номере....................................................................123 
Правила цитирования....................................................................125

Сборникът „Български народни песни“ - оригиналът и изданията в Скопие

14/08/2022

Сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 3. Георги Тренчев. Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат от 1860 – 1861 г. и в огледалото на Република Северна Македония... 85 - 100 

През 1861 г. в Загреб от печатницата на Антун Якич излиза един от най-значимите ни възрожденски книжовни паметници – сборник под надслов „Български народни песни“, съставен от братя Димитър и Константин Миладинови. Сборникът се появява благодарение на спомоществователството на видния хърватски общественик и културен деец, епископа в Джаково Йосип Юрай Щросмайер (1815 – 1905). 


Още преди да излезе целият тираж, Константин Миладинов (1830 – 1862) взема част от напечатаните бройки и напуска Загреб. Днес не се знае колко е бил тиражът на сборника. От предплатените броеве, списък на заявителите има на края на книгата, може да се предположи неговият размер[1]. 

В този списък са заявени общо 263 екземпляра. Има почти 198 имена от 42 населени места, като от българските земи, извън Македония, те са сравнително малко. Само от Хасково са заявени 32 броя. Има заявки от Виена, Прага, Белград, Любляна, Загреб, Осиек, Дубровник, Карловац и др. 

Така например, д-р Петър Берон (1799 – 1871) заявява от Париж 25 броя. Въпреки това, с течение на времето книгата успява да стигне до всички, които проявяват интерес към нея. Тя става настолна книга на много писатели, публицисти и изследователи и е популярна и известна в България и в останалите до 1912 г. в Османската империя български земи, а по-късно през годините претърпява и редица преиздания[2]. Но не навсякъде това е така. От 1944 г., със създаването на Демократична федерална Македония (впоследствие Народна република Македония и Социалистическа република Македония) в рамките на федералната Титова Югославия, там нещата коренно се променят. Решението чрез антибългаризъм да се формира нова нация на базата на българската започва с унищожаването на всичко българско. Сборникът на Миладинови става неудобен за управляващите и неговият оригинал е скрит. Започва една масова фалшификация и манипулация на общественото мнение и се формират няколко поколения, които мислят и знаят, че братя Миладинови са написали сборник „Македонски народни песни“. 

Сборникът е наименуван с ново име. Появяват се издания с всевъзможни заглавия и в изследванията се използват термини като: „Зборник“, „Зборник на народни песни“, „Зборникот од народни песни“, „Зборникот на Миладиновци“, „Зборник од народни песни на браќата Миладиновци“[3], но най-често се употребява името „Зборник на народни песни“[4]. 

А скопските изследователи, в опитите си да не употребяват негово истинско име, най-често пишат „Зборникот“. Но оригиналът на сборника „Български народни песни“ не може дълго да се крие, особено в по-ново време, когато масово навлезе интернет и хората имат възможност да го видят в истинския му вид. Така едва през 2000 г. за първи път в днешна Република Северна Македония сборникът се появява в оригиналния му вид. Д-р Марко Китевски публикува негово фототипно издание със снимка на оригинала на корицата, но отново с различно водещо заглавие – „Миладиновци“[5]. 

 И преди това издаване, и във всяка една от по-новите публикации, излизащи в Скопие, авторите, макар да признават, че името на сборника е „Български народни песни“, веднага започват безбройни обяснения за заглавието. Те посочват редица причини за поставянето на това заглавие, а по-нататък продължават да наричат книгата „сборникът на Братя Миладинови“. 

Понякога тези обяснения са много абсурдни, като това, че са добавени и няколко „български народни песни“, за да може сборникът да се нарича „Български народни песни“: „А кога требало дефинитивно Зборникот да влезе во печат, Константин не туку така лесно можел насловот да го даде – каков што носи денеска Зборникот – само врз база на материјалите што тој ги имал (што тој ги бележел, или брат му Димитрија, или ги добил од Рајко Жинзифов) и заради тоа тој бил принуден да побара бугарски народни песни да може Зборникот да го нарече „Български народни песни“[6]...

Очаквайте скоро целия материал

Словообразувателни типове в Мизия, Тракия и Македония

11/08/2022

сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Н.с.Елена Кяева. Словообразувателни типове с наставка -иште на българските говори в Мизия, Тракия и Македония... 61 - 74 
 
Целта на тази работа е да се покаже функционалната натовареност на формант - иште в българските говори на Македония, Мизия и Тракия, като се представи и анализира материал от различии словообразувателни категории. 

В граматиките и в изследванията по словообразуване на съвременния български книжовен език суфикс -иште се представя с основните си функции - да образува имена за места (nomina loci)1 и увеличителни и пейоративни названия[2]. 

В диалектоложките проучвания по словообразуване се. обръща внимание освен на локални[3], аугментативни и пейоративни[4] имена, също така и на инструментални формации[5] и имена за носители на субстанциално отношение6. 

В методологично отношение за работата се използват основни постановки от чешко[7] и полското[8] езикознание...

 Целия материал четете по-долу:

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7

10/08/2022

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7 
 
Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6
Български общности зад граница... 6 – 15
Акцент на броя: Северна Македония тръгна към преговори...15 – 19
Интервю на броя
Проф. Д-р Георги Николов: Необятното средновековно българско минало е моя съдба и пристрастие!... 20 – 26
Анализи и коментари...27 – 30
Дейност на МНИ... 30 – 33
Нови книги и издания... 34 – 35

 Целия материал четете по-долу:

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022