Генерал Иван Маринов – командир на Петнадесета пехотна охридска дивизия в Македония

Генерал-лейтенант Иван Маринов

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 3, Красимир Богданов. Генерал Иван Маринов – командир на Петнадесета пехотна охридска дивизия в Македония... 65 - 90

"...Взаимоотношенията с българското население в Македония 

В спомените си Иван Маринов изрично подчертава, че българските войски се държат към местното население не като „окупатори“, а „като към свои“. Сърдечното посрещане през 1941 г. се запазва през време на целия му престой в Македония. По същия начин е и изпратен на 4 септември 1944 г. Израз на тази близост с населението е фактът, че при пътуванията си из поверената му област Маринов се движи без охрана[28]. 

Като изразител на българската военна власт, командирът на 15-а дивизия обръща сериозно внимание на личностите и паметните мес та, свързани с революционното движение, борбите за освобождение и националното обединение. Още при първия си престой в Македония участва лично в отбелязването на Илинденското въстание на 2 – 3 август 1941 г. в с. Смилево, пред развалините на дома на Даме Груев. Запазени са снимки от вълнуващата му среща с прославените войводи и ръководители на ВМОРО Георги Попхристов, Анастас Лозанчев, Ге орги Чуранов, Лука Джеров и председателя на македонските братства инж. Христо Станишев[29]. 

 На 20 юли 1942 г. полк. Маринов е в героичното село Цапари, Битолско, пред паметника на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание[30]. 

Там е отново на Архангелова задушница 1943 г., за да отдаде почит на 214-те български войници от 15-и пехотен Ломски полк[31]  и 3-ти пехотен Бдински полк, загинали в битката при Червената стена през 1917 г.[32] В двора на църквата „Св. Георги“, където са погребани седем български офицери, е отслужена панихида, а местна жена изпя ва песента „Покойници“ по Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница“[33]. На 6 май 1943 г. с царска заповед № 29 полк. Иван Маринов е повишен в генералски чин – генерал-майор[34]. 

Като такъв на 11 май участва в честването на 100-годишния юбилей на училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Прилеп. Освен Маринов, сред официалните лица са министърът на правосъдието Константин Партов, Битолският мит рополит Филарет, областният директор Христо Миладинов, прилеп ският кмет инж. Методий Ночев, ветеранът Тодор Попадамов, жур налистът Данаил Крапчев, директорът на в. „Целокупна България“ Никола Коларов, бившите директори на училището д-р Йордан Бом болов и Христо Шалдев, Харалампи Перев – участник в акционния комитет в Прилеп[35]. 

Един от проблемите, които съпътстват българската власт в Македония, е свързан с кадрите в административното управление на областта. Въпреки обещанията на царя и правителството, че в управлението на новоприсъединените земи ще се включат македонската емиграция в София, михайловистите и пробългарската интелигенция там, в крайна сметка важните позиции се дават на дошли от България чиновници. Това, заедно с някои несполучливи действия и принудителните мобилизационни мерки охлаждат ентусиазма на местното население. Сред македонските дейци постепенно се формират две групи, претендиращи да управляват – емигрантите и местната интелигенция. В Скопие това е групата на Димитър Чкатров и Кирил Дрангов,  а в Битоля – на Светиеви и Христо Ризов. 

Местните повдигат въпро са за избиране на народни представители от Македония в Българ ското народно събрание, а дори и на македонски министри в пра вителството. Характерно с познатата си политика, правителството в София протака решаването на този въпрос, което засилва негати визма[36]. Създалото се противопоставяне е обсъдено на 10 юли 1943 г. при посещението в Битоля на министър-председателя Богдан Филов. Той не е посрещнат с очаквания ентусиазъм от местното насе ление, което потвърждава усложняващата се ситуация в Македония. Филов се среща с кмета на града Христо Светиев и областния ди ректор Христо Миладинов, но обективна информация иска от ген. Маринов. На провелата се продължителна среща между двамата е обсъден въпросът за разногласията между видните битолски фами лии, преди всичко Светиевци и Робевци. Маринов обръща внимание на премиера, че причината за липсата на масово посрещане от граж данството е опозиционно настроение на битолчани срещу кмета Светиев. Според Филов, Маринов е бил единственият, който смята, че ще бъде грешка да се правят избори за депутати в Македония, тъй като местното население няма интерес към тях[37]. Всъщност командирът на 15-а дивизия полага немалко усилия да примири противопоставящите се лагери. Макар и първоначално да има известен успех, постепенно опитът да налага правителстве ната политика го прави непопулярен и пред двете групи. Израз на това е отказът на братята Йордан и Димитър Чкатрови да се срещнат с него при посещението си при Светиеви в Битоля, с които трябва да уточнят исканията на македонската интелигенция за участие в управлението[38]..." 

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Брой 1 за 2026 г. на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 01 за 2026 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 5 

Български общности зад граница... 5 – 10 

Акцент на броя: Изолиран случай ли?... 11 – 13 

Интервю на броя: Д-р Георги Тренчев – Образованието в България не се нуждае вече само от реформи, а направо от революция... 14 – 21 

Анализи и коментари... 21 – 25 

Дейност на МНИ... 26 – 29 

Нови книги и издания... 29 – 30 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Филиалът на МНИ с две нови издания

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Елена Александрова. Филиалът на МНИ в Благоевград с две нови издания... 205 - 208

"На 12 март 2025 г. в Регионалната библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград бяха представени двете най-нови издания на Филиала на Македонския научен институт в града, които бяха подготвени по повод 30-годишния му юбилей. 

Научните публикации на 35 автори са събрани в библиографски справочник, изготвен от Елза Кресничка[1], а в Сборник – изследвания са включени 16 статии, които представят теми, събития и личности от националната и регионалната ни история[2]. 

Научният секретар на Филиала г-жа Снежана Захариева, която бе главният двигател на събитието, поздрави гостите и благодари на дъл гогодишните сътрудници и съмишленици на МНИ в лицето регионал ните културни и образователни институции Регионален телевизионен център, Радио-Благоевград, ЮЗУ „Н. Рилски“, Регионален исторически музей, Държавен архив, Регионално управление на образованието, Образцово народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“, Регионален клуб „Традиция“, Съюз на офицерите и сержантите, Общински съвет по наркотичните вещества, Православен център на Неврокопска митрополия и специално на директорът на Регионална библиотека „Димитър Талев“ г-жа Емилия Малешевска. 

Председателят на Филиала проф. д-р Валентин Китанов сподели с аудиторията как се е зародила идеята да се създадат сборник и библиография на членовете и ги определи като две много стойностни. Той също благодари на културните институции, като фундамент на културната общност в града, с които МНИ успешно си сътрудничи. Изказа признателност и на председателя на МНИ проф. д-р Георги Н. Николов за подкрепата, която Филиала винаги получава, както и на хората, работили по двете издания. 

В своето приветствие и оценка председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов определи двата труда като кулминация на една работа, подготвяна 2 – 3 години, събрала 16 статии с теми от националноосвободителното движение, културна проблематика и съвременни въпроси. Той окачестви като впечатляваща библиографията от 680 публикации на членовете на Филиала: проф. д-р Антони Стоилов, д-р Биляна Карадакова, проф. д-р Валентин Кита нов, Галчо Серафимов, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Димитър Тюлеков, Димитър Шалев, доц. д-р Евдокия Христова, д-р Елена Александрова, д-р Елена Чалгънова, Елза Кресничка, Емил Костадинов, Иван Марков, доц. д-р Иван Петров, проф. д-р Илия Гюдженов, доц. д-р. Илия Недин, проф. д.изк. Илия Манолов, д-р Илко Дренков, доц. д-р Йордан Ванчев, гл. ас. д-р Кирил Алексиев, проф. дфн Костадин Динчев, доц. д-р Кристина Попова, Крум Михайлов, Кунка Дашева, проф. д-р Лилия Илиева, Михаела Василева, Румяна Хаджиева, Славчо Гоцев, Славчо Цонев, Снежана Захариева, Соня Иванова, Тодор Тараков, д-р Христо Тасев, проф. дфн Цветан Ракьовски, гл. ас. д-р Янко Христов. 

Професор Николов специално изтъкна ролята на авторския екип, реализирал двете книги в лицето на доц. д-р Димитър Митев (научен редактор на сборника), доц. д-р Лиляна Василева и доц. д-р Ангел Джонев (рецензенти), Димитър Шалев (предпечатна подготовка и езикова редакция), д-р Илко Дренков (преводи на английски език), д-р Огнян Георгиев (ху дожник на кориците), Елза Кресничка (съставител на библиографията) и Емилия Малешевска (редактор на библиографията). 

Председателят на МНИ високо оцени дейността на Филиала и най-вече на научният секретар г-жа Снежана Захариева, която „влага душа и сърце в работа та си“, и пожела „на добър час“ на двете книги..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Кузман Шапкарев (1834 – 1909): учител, фолклорист и писател

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Иван Винаров. Кузман Шапкарев (1834 – 1909): учител, фолклорист и писател – радетел на Българското възраждане в Македония... 187 - 204

„Който народ умее да почита па метта на отличившите се свои синове, има да се надее на светло бъдеще; а кой то я пренебрегва, трябва да очаква неми нуемото си погибване и изчезване като народ от земното кълбо“. „Няма друг български град, който в старо и ново време да е бил такъв важен възел в българ ската културна история, както гр. Охрид“[1]. 

Тази констатация на Иван Снегаров (1883 – 1971) е от далечната 1927 г. Той търси корените на българщината още при Кирило-Методиевите ученици Св. Климент и Св. Наум, след това в дейността на ликвидираната през 1767 г. (от фанариотите) Охридска архиепископия и избистря окончателно в делото на многото наши възрожденци от XIX и ХХ в. 

Сред тях се отличава името на Кузман Шапкарев. Пак според констатацията на Ив. Снегаров той се издига в нашите очи „не само като силна личност, която чрез самообразование е достигнала до висо кото положение да бъде дописен член на Българската академия на науките, но и като голям народен будител в Македония и енергичен борец за българската духовна свобода“[2].

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Никола Милев и освободителното движение в Македония

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. Цочо Билярски Из кореспонденцията на Никола Милев с видни дейци на освободителното движение в Македония...115-136

"Животът, дейността и творчеството на големия учен проф. Никола Милев досега не са били обект на изследвания. От убийството му през 1925 г. до днес почти нищо не е направено[1]. Идеята да се издадат посмъртно съчиненията му не се осъществява[2], като остава недовършена и неговата работа по издаването на католическите извори за българската история[3]. Разполагаме само с една кратка и непълна библиография на историческите му изследвания[4], а за публицистиката му дори не съществува такава. 

За Милев като журналист Симеон Радев пише на 5 юни 1936 г. в едно писмо до Данаил Крапчев: “Милев имаше мекост, хармония, гъвкавост: една тихо проникваща убедителност, едно гладко очарование.”[5]

Неизследвана е и дейността на Н. Милев в революционното и легалното македоно-одринското движение, с което той е свързан от ученическите си години до самата си смърт. Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в костурското българско село Мокрени. Учи в родното си село и в екзархийското училище в Цариград, което завършва с отличие. 

В Цариград той става член на ВМОРО и участва заедно със С. Радев в ръководения от Димитър Ляпов-Гурин Цариградски македоно-одрински революционен комитет, а за известно време е и негов председател. След дипломирането си той работи заедно със С. Радев във вестник “Вечерна поща” и започва да следва история в Софийския университет. 

Тук негови учители, които оказват силно влияние върху него, са проф. Васил Златарски, проф. Иван Шишманов и проф. Любомир Милетич. След спечелването на конкурс за стипендията “Проф. Марин Дринов” заминава на специализация във Виена, където работи под непосредственото ръководство на проф. Константин Иречек[6] и проф. Ханс Юберсбергер. 

Тук започва работата си върху капиталния си труд “Католишката пропаганда в България през ХVII век” (издадена през 1914 г.) и започва да изследва неразработени въпроси от ранното българско средновековие и от периода на турското робство и като връх в неговото творчество се откроява студията му “Фактори на българското възраждане”, един основополагащ труд за следващите поколения историци...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

149 години от рождението на Кръстьо Асенов (1877 - 1903)

   Неизчислим е броят на героите от различните краища на България, намерили поприще за своите идеали под знамето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 В редиците на тези борци е и племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов. Нямало как неговият характер да не пренася бунтовния дух на чичо си и в другите български земи, останали под властта на Османската империя. Участта на целия му род е обвързана с националноосвободителните борби. Двама от чичовците му се включват пряко, а баща му Петър Асенов е участник в Критското въстание. 

 През първите настъпателни действия на Освободителната война през пролетта на 1877 г. в Сливен се ражда Кръстьо Асенов. Образованието си започва в родния си град, но впоследствие го изключват от гимназията и му отнемат дадената стипендия като роднина на Хаджи Димитър. Буйният му нрав и непримиримост се проявява още в детските му години. На 15-годишна възраст заклева своите съученици край местността Сините камъни над Сливен, с идеята, че един ден ще освободят Македония. Години по-късно с подобна клетва, но вече като деец на Вътрешната организация, ще посвети в освободителното дело цели села. Учението си довършва във Варна.

  В училище полага усилия и успява да завърши успешно, макар в тези години по подобие на много младежи да се влияе от анархистична и социалистическа литература. Записва се да следва през 1898 г. във Висшето училище в София (дн. СУ „Свети Климент Охридски“), включва се в протестните движения на студентите. Сприятелява се с Александър Илиев, с когото организират митинги в столицата и в родната на Илиев Враца. Но една съдбовна среща променя живота му завинаги. Тя е с Гоце Делчев, който го посвещава в революционната борба. Кръстьо спечелва бързо доверието на своя кръстник в борбата и симпатиите на Никола Малешевски, Яне Сандански, Христо Чернопеев, 

 Сава Михайлов и Пандо Сандов от започването на революционната му дейност за ТМОРО. Делчев преценява въздействието, което ще има сред населението племенникът на Хаджи Димитър. По цялата македонска земя се разнасят от уста на уста легендите за подвига на славния му чичо. С баладата за Хаджи Димитър влизали в бой четниците, а при всяка проява на революционен дух сред населението тя се е рецитирала. Г. Делчев изпраща Кр. Асенов и неговия приятел Александър Илиев в Дупница при един от своите най-близки сподвижници Никола Малешевски, който изпълнява ролята на пунктов началник в града. През есента на 1900 г. Малешевски препраща младежите в Горна Джумая. Тук са преразпределени от директора на трикласното училище и районен окръжен ръководител на организацията Сава Михайлов и организационния деец Сандо Китанов – Ал. Илиев в Сярско, а К. Асенов в мелнишкото село Влахи. Правилен избор се оказал изборът им.

  В този важен пограничен регион Кръстьо Асенов изгражда гъста организационна мрежа. По-късно самият Делчев оценява, че в този район дейността му ще се окаже ключов фактор при пренасянето на оръжието, за полагането на здрава основа, в мястото което осигурява връзката с Княжеството. През учебната година 1900 г. Кр. Асенов пристига в с. Лешко с псевдонима даскал Христо от Радовиш. С песните на Добри Чинтулов още при първия си ден като учител спечелва обичта на учениците. Заради физическата му мощ при издигане на камбана в местната черква, получил прякора „Мечката”. Верността на селяните към своя учител засвидетелстват чрез работата им за Комитета. Постепенно селото добива все по-голямо значение за връзка с центъра Горна Джумая. Кръстьо Асенов организира канали за пренасяне на хора, оръжие, революционна книжнина. Когато застават начело на Върховния Комитет Стоян Михайловски – Иван Цончев възникват противоречия между двете организации относно готовността на населението за въстание. 

 Изпращат се върховистки чети. Задълбочава се кризата, липсата на материални средства се оказва осезателна. Това се констатира от Гоце Делчев след извършената от него обиколка из Македония. На връщане се отбива при Асенов в с. Лешко, където решават, че трябва да се предприеме спешно акция за набавяне на средства. Непосредствено след пристигането му в селото получава известие от куриерите за Солунската афера за разкрити канали на Организацията и арестувани ръководни дейци, сред които Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Заставени са да вземат решителни действия, а Гоце има точния човек за тази цел комуто безрезервно вярва – Кр. Асенов. През това посещение Делчев му оставя като завет револвера си от Военното училище. В къщата на Китанов се събират джумайските ръководители, пристигат Делчев, Асенов и Яне Сандански. От измисления план, дело на Я. Сандански, се оформя прочутата афера „Мис Стоун”. 

 Дейно участие при залавянето на пленниците, в преговорите, при взимането на откупа и подсигуряването при освобождаването им играе Кр. Асенов. Акцията завършва с успех, ВМОРО получава договорената сума от 14 500 лири, които използва предимно за покупка на оръжие. Следващата важна мисия, поставена на Кръстьо Асенов, е оглавяването на Гоцевия роден край. Няколко месеца преди обявяването на въстанието от 1903 г. Асенов заминава като войвода на Кукушкия район. На 12 юни четата на Асенов дава първо сражение с турския аскер при Арджанското езеро, където загива Милан Делчев. На 16 юни действията се разпростират в с. Постол. На 20 юли четата e в село Корнишор, заедно със съединените чети на Апостол Терзиев и Иванчо Карасулията. Тогава в църквата е осветено знамето и обявено тържествено въстанието. На тази дата К. Асенов се оженва за дъщерята на Никола Малешевски – Ана Малешевска*.

Отляво надясно – Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев

  Срещу решението на войводата негодуват част от четниците под претекст, че те тръгват на смърт, а той се жени. Първоначално обстановката е успокоена, но на 25 юли десетникът Мицо Големанов по поръчение на Гоне Бегинин убива войводата докато спи. Присъдата срещу Големанов е изпълнена от свикан съд, но Вътрешната организация в развитието на бойните действия на въстанието понася тежка загуба. Смъртта на Кр. Асенов е съкрушителен удар и за Кукушката околия, в която предварителните планове за въстанически действия са осуетени. Войводата Кръстьо Асенов, „тоя безумец”, както го нарича Антон Страшимиров в своя очерк, пренася революционната стихия в Македония, последва примера на чичо си Хаджи Димитър – „падна там на Балкана”, но и той не умря – остана жив пример за себеотдаденост и героичност.

* След трагичните обстоятелства, при които загива Кр. Асенов родителите на Ана Малешевска – Никола и Елена Малешевски предполагат, че дъщеря им е мъртва и издават некролог през ноември 1903 г. в Дупница. Тя обаче се завръща при родителите си и работи като учителка. Умира през 1942 г.

Николета Войнова

Снимките са от „Алманах на българските национални движения след 1978 г.” С., 2015, и „История на Дупница и Дупнишко”, С., 2015.

Прочетете още »