Съдържание на сп. "Македонски преглед" за 2025 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 48/1 (2025) 

ИЗСЛЕДВАНИЯ 

Милен Михов. 80 години от Кървавата македонска Коледа ...9 

 80 years from the Macedonian Bloody Christmas ...25 

Георги Тренчев. Участието на Климент Шапкарев в конгресите на ВМОРО (1905 – 1908) ...41 

ЛИЧНОСТИ 

Костадин Филипов. Жертвеният олтар край Велес. Съдбата на фамилия Попгьорчеви ...63 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Радослав Христосков. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар ...73 

Слави Славов. Непубликувани документи на българското царско консулство в Скопие за извършения от ВМОРО атентат в Щип през 1911 г. и последиците от него ...111 

 РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Живко Лефтеров Бугарски ратни злочини у окупираној Србији (1915 – 1918). Изабрани документи и сведочења. Приредио Милован Пизари. Београд: Музеj жртва геноцида, 2023, 192 с./Bulgarian war crimes in occupied Serbia (1915 – 1918). Selected documents and testimonies. Edited by Milovan Pisarri. Belgrade: Genocide Victims’ Museum, 2023, 192 p. (Eдициjа Ad archivum; књ. 2). ISBN 978-86-86831-93-4 ...133 

Калоян Васев Жежов, Никола. Една стогодишна таjна. Убиството на Тодор Александров: Скопjе: Никола Жежов [самиздат], 2024. с. 289, ISBN 978-608-66672-3-8 ...137 

СЪБИТИЯ 

Николай Даутов. 130 години Неврокопска епархия ................................................141 

Георги Н. Николов. 80 години от Македонската кървава Коледа ...............................147 

Становище на учени от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките по повод спекулациите, с които се оспорва българската национална идентичност на българите в Сърбия ....151 

Списък на съкращенията ...157 

Авторите в този брой ...158 

Указания за цитиране....159 

Приложения...161 

СЪДЪРЖАНИЕ

Македонски преглед, 48/2 (2025)

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Калоян Васев. От „Скромни“ до „поручик Брезов“:  политически лъкатушения и идейна еволюция  на Иван Михайлов (1919 – 1924 г.) ...9

From ‘The Modest One’ to ‘Lieutenant Brezov’:  Ivan Mihaylov’s political fluctuations  and ideological evolution (1919 – 1924) ...53

Костадин Иванов. Комунистическият македонизъм (1934 – 1944 г.) –  политика и пропаганда ...93

Бисер Банчев. Отношенията между Сърбия  и Република Северна Македония през 2024 г. ...127

Елена Чалгънова. Щрихи из портрета на Йордан Трифонов Стоянов ...161

ЛИЧНОСТИ

Иван Винаров. Кузман Шапкарев (1834 – 1909): учител, фолклорист 

и писател – радетел на Българското възраждане 

в Македония ...187

СЪБИТИЯ

Елена Александрова. Филиалът на МНИ в Благоевград с две нови издания ...205

4

Списък на съкращенията ...209

Авторите в този брой ...210

Указания за цитиране ...211

СЪДЪРЖАНИЕ

Македонски преглед, 48/3 (2025)

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Станислава Стойчева. Учителските некролози в екзархийския в. „Новини“ /„Вести“/ „Глас“ (1890 – 1912) ...7

Obituaries of teachers in the Bulgarian Exarchate’s newspaper Novini/Vesti/Glas (1890 – 1912) ....37

Красимир Богданов. Генерал Иван Маринов – командир на Петнадесета пехотна охридска дивизия в Македония ...65

Веселин Василев. Икономическото влияние на Република Турция по оста Будапеща – Белград ...91

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

Иван Г. Илиев, Лари Королов. Бобощенският диалект, отразен в писмата на 

Андромаки Кочо до Лари Королов от 1995 – 1999 година (фонетични особености) ....99

  

ДИСКУСИЯ

Александар Йошевски. Към биографията на Кирил Дрангов ...125

Списък на съкращенията ...145

Авторите в този брой ...146

Указания за цитиране ...147

СЪДЪРЖАНИЕ

Македонски преглед, 48/4 (2025)

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Петер Шрайнер. Йоан Скилица и България ....9

Peter Schreiner. John Skylitzes and Bulgaria ....21

Петьо Иванов. Войската на Българското царство в периода 976 – 1018 г. 

Част 2. Командване, конфигурация на военни структури  и етнически състав по времето на цар Самуил  и неговите наследници ....29

Виктор Петров. Насилието над военнопленници в стратегията на император

Василий II за покоряване на Българското царство ....89

Тервел Попов. Християнски властели в западните, северозападните 

и югозападните български земи през XV в. ...109

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Любен Домозетски. Ново изследване за историята на средновековната 

църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма 

Явор Митов. Средновековната църква „Св. Георги“  в град Кюстендил и рисунките графити по живописта  на храма. София: Регионален исторически музей  „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил,  2024, 206 с. ISBN 978-954-8191-28-9 ...165

4

Списък на съкращенията ...169

Авторите в този брой ....171

Указания за цитиране ...173

Прочетете още »

Едиционни практики на МНИ през две епохи

Сп. "Македонски преглед", 2024, год. XLVII, кн. 1. Николай Поппетров. Едиционни практики на Македонския научен институт през две епохи (1923 – 1944, 1990 – до днес)...95 - 112

"Едиционната дейност на МНИ се развива в две направления: списанието „Македонски преглед“ и издаване на отделни книги. Тя про тича в два обособени исторически периода, всеки със своята конкрет но-историческа характеристика, която от своя страна слага отпечатък върху особеностите на разглежданите прояви. 

Ранният период 1924 – 1944 г. 

Списанието Първият период от 1924 до 1943 г. обхваща 13 годишнини[1] и 47 самостоятелни броя (някои от които двойни), в които са публикувани общо 822 материала – статии, документи, рецензии и отзиви[2]. 

Ярък от печатък върху оформяне облика и съдържанието на списанието слага присъствието на Любомир Милетич (1863 – 1937) като редактор и като председател на МНИ3. Не трябва да се пренебрегва и ролята на първия председател на Института – Иван Георгов (1862 – 1936). Списанието в много отношения има функцията на историческо на учно списание. Трябва да се посочи, че всъщност през този период, като се изключат някои издания – например периодиката на БАН, Известията на Българското историческо дружество, именно „Македонски преглед“ (от 1924) и сп. „Отец Паисий“ (от 1928) изпълняват ролята на научни трибуни на българските хуманитаристи – главно историци и езиковеди[4]. В „Македонски преглед“ се срещат такива имена на ключови фигури на българската наука като Васил Златарски (1866 – 1935), Стефан Младе нов (1880 – 1963), Иван Д. Шишманов (1862 – 1928), Йордан Иванов (1872 – 1947), Петър Мутафчиев (1883 – 1943), Анастас Иширков (1868 – 1937), Юрдан Трифонов (1864 – 1949), Стоян Романски (1882 – 1959), като някои от тях освен със статии се включват и с рецензии и отзиви. 

От средата на 30-те години вече се забелязва присъствието на Иван Дуйчев (1907 – 1986) и Петър Динеков (1910 – 1992). От другите, по-постоянно срещащи се имена трябва да се отбележат тези на Никола Благоев (1868 – 1944), Никола Мушмов (1869 – 1942), Иван Леков (1904 – 1978), Кирил Мирчев (1902 – 1975), Иван Хаджов (1885 – 1956), Христо Шалдев (1876 – 1962). Епизодично се срещат имена като Иван Сакъзов (1895 – 1935), Иван Алтънов (1892 – 1972), Георги П. Генов (1883 – 1967), Иван Пена ков (1883 – 1971), Стилиян Чилингиров (1881 – 1962). 

По-късно трайно участие имат и стават основни автори на списанието Димитър Яранов (1909 – 1962) и Иван Снегаров (1882 – 1971) със статии и рецензии. В списанието намират място и публикации на чужди автори като например Афанасий Селищев (1886 – 1942), Леон Ламуш (1860 – 1945), Николай Державин (1877 – 1953). Профилът на списанието е типичен за неговия изследователски характер: статии на историческа тема, вкл. средновековна история на България, езиковедски текстове, краеведски материали, спомени, пуб ликации на извори – писма, кондики и др. 

Сравнително скромно място се отделя за революционните дейци в сравнение с текстове за просветно дело, език, църковна проблематика, политическа история. Всъщност революционната тематика започва да доминира в българската истори ография по-късно, приблизително след началото на 70-те години. Срав нително малко са и материалите по актуални проблеми – външна поли тика, геополитика, малцинствена проблематика. Любомир Милетич като автор е пример за изключителна актив ност – публикува статии, рецензии и отзиви. Като свидетелство за неговото участие като автор в списанието ще посоча последната му година – 1936. В книжка 1 – 2 той публикува 4 основни текста и 10 рецензии и отзиви. Тази картина се повтаря и в следващата книжка (3 – 4), но сега отзивите и рецензиите са само 8, т.е. през годината той е автор на общо 8 статии и 18 обзорни материала. 

В „Македонски преглед“ Л. Милетич публикува 32 статии в широк тематичен спектър с историческо, езиковедско, етноложко, мемоарно и др. съдържание[5]. Впечатляващ пример за участието му в списание то са критическо-обзорните текстове – около 100 рецензии и отзиви, от които около половината за чужди книги, издавани на немски, френски, английски и на славянски езици[6]. Някои от тези материали са в скромен размер до 2 страници от списанието, но има и такива със значително по-голям обем. Поставям акцент върху рецензионната част, защото тя отразява отношение към това, което се пише по Македонския въпрос и в по-широк план – за България в чужбина, както и свидетелства за внимателен преглед на чуждите публикации. 

При това, разбира се, интересът не е само от страна на Милетич. Рецензии пишат и Стоян Романски, Димитър Яранов, Иван Снегаров, Христо Вакарелски (1896 – 1979), Петър Динеков и др. Ако се обърнем за сравнение към сп. „Отец Паисий“ – независимо от различията в профила на двете списания, и там на отзива/рецензията се отдава определено значение. Там, между впрочем, а не на страниците на „Македонски преглед“, се изявява като автор Иван Георгов. Рецензии в „Македонски преглед“ се публикуват не само за чужди, но и за български публикации, включително за произведения на художествената литература. Например Мария Милетич-Букурещлиева (1894 – 1973) дава отзив за „Усилни години“ на Димитър Талев7..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Ново изследване за важно българско селище в Южна Македония

Сп. "Македонски преглед", 2024, год. XLVII, кн. 3. Наум Кайчев. Ново изследване и автентично свидетелство за важно българско селище в Южна Македония...161-166

Петър Сотиров. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов – частица българска памет от Южна Македония. Анализ и първо пълно издание на текста с обяснения. Lublin: Widawnictwo UMCS [Люблин: Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“], 2023, 197 с., ISBN 978-83-227-9759-4. 

"Интересът към издаваната от проф. Петър Сотиров от Люблинския университет в Полша книга се предопределя до голяма степен от значи мостта ѝ за изследването на Южна Македония и на българското присъствие в нея. 

В края на ХІХ – началото на ХХ век едно значимо пространство, разпростиращо се на близо 70 километра от град Солун на югозапад до Сярското поле на североизток, е обитавано от многонационално населе ние, което се състои предимно от българи и турци. В тази територия обаче сред православните християни, включително и сред говорещите български език, преобладава влиянието на Цариградската патриаршия. Затова в този район, който в голямата си част административно спада към Лъгадинската каза на Солунския вилает, продължават да протичат процеси на гърцизация, които обхващат в една или друга степен почти всички селища в региона, включително и казалийския център – градчето Лъгадина. 

В това пространство като своеобразно изключение се отличават само две големи села с открито изявен български характер, изразен и чрез българските учи лища в тях, и чрез принадлежност в по-голямата си част към Българската екзархия – Зарово и Негован. Именно чрез тях се осъществява най-пряката териториална връзка на главния град на Македония Солун в североизточна посока към компактното българско национално пространство. Впоследствие след 1913 г. жителите на двете села масово бягат в свободната българска държава и имат съществен принос за развитието на Петрич, Благоевград и други части на страната. За първото село е натрупана значителна литература, включително чрез известната книга на Антон Попстоилов, подготвена от него в годините след Първата световна война и издадена повече от половин век по-късно от Костадин Динчев[1], и чрез по-новите монографии на Мария Вачева-Котова, Славка Керемидчиева[2] и Камелия Грънчарова[3]. 

Не така стоеше случаят със съседното село Негован, наброяващо в началото на ХХ век над 2000 души, за чийто принос в българските възрожденски процеси в Южна Македония имаше доста откъслечни фраг ментарни свидетелства[4], но не и някакво цялостно издание, което да пред стави селището в относителна пълнота. В този контекст новоиздадената книга идва да запълни значителна празнота за познанието ни за локалните измерения на българското национално развитие в централните части на Южна Македония. 

Книгата се състои от две основни части: три студии и статии от Петър Сотиров за село Негован и за издавания ръкопис и кри тично издание на самия труд на родения в с. Негован учител Щерю Попатанасов. Личността на автора на ръкописа досега беше почти напълно забравена или непозната, затова съвсем логично в началото на първата част П. Сотиров се посвещава на диренето на отговора на въпроса „Кой е Щерю Попатанасов“. 

С помощта на данни от самия негов труд, от издирени отделни архивни източници в ЦДА в София и в Държавен архив – Благоевград и от свидетелства на краеведката Теменужка Николова той реконструира основните контури от жиз нения път на този типичен представител на най-масовия слой на ин телигенцията на македонските българи – селските и началните учи тели. Щерю Попатанасов е роден през 1884 г. в съвсем неслучайно семейство в с. Негован – това на свещеника от Българската екзархия поп хаджи Атанас Георгиев Захов. Завършва непълно петокласно гимназиално образование, най-вероятно в българската гимназия в Солун, и става селски учител в близките южномакедонски райони, включително в с. Дряново, Сярско. През юни 1913 г. поради българския погром в Междусъюзническата война е принуден да бяга на север. Впоследствие се установява в гр. Петрич като начален учител в Мартин махала, и в с. Старчево, Петричко, където учителства през междувоенния период. Именно там през 1930 г. написва основната част от своя ръкопис. В първата половина на 50-те години се пре селва в София, най-вероятно при някое от децата си, където почива през 1962 г. 

Самият ръкопис, или втората основна част от книгата, е означен от П. Сотиров с името „Негованската тетрадка“, тъй като е имал подобна форма, а и самият автор го е означил като „тетрадка“, която се състои от четири части: „Кратка история на село Негован, Лъгадинско – гръцка Македония“, „Спомени от село Негован“, „Весели приказки“ и „Песнопойка“. Ръкописът предлага полезни автентични свидетелства за ге ографията и местоположението на Негован, за неговото търгов ско-стопанско и административно значение. То е пазарно средище, разположено на основния път Солун – Сяр, в който османската дър жава разполага жандармерийски участък, поща, телеграф и „ашар джийница“, най-вероятно пункт за събиране на натуралния данък юшур. В селището има доста ханове, а голяма част от негованчани са керванджии/кираджии и стигат наблизо и надалеч, някои чак до Измир и Йерусалим. 

Не са отминати и традиционните за подобен род текстове легендарни податки за основаването на селището. Негованската тетрадка“ съдържа ценни сведения за църковно-просветното и революционно дело на българите в селището и околните части на Южна Македония. Попатанасов разказва за разделянето на българските селяни на два „тарафа (страни)“: – „бълга ри-патриаршисти – гъркомани“ (първоначално мнозинство) и „българи-екзархисти“, и описва както църковната борба между двете партии, така и поддържаните от тях училища. Според него след при вличането към 1896 – 1897 г. на (баща му) хаджи Атанас за български поп в селото „голема част от гъркоманите минали на страната на българите“. 

Авторът разказва за основните чети и революционери на Вътрешната организация, които са действали около Негован. Селото било организирано през 1900 г., когато било съставено селско ръко водно тяло начело с Коле Петров. Авторът описва по много любопитен начин себе си в трето лице, а именно как Щерьо поп Атанасов през 1906 г. заедно с още трима съселяни образували малка местна чета под ръководството на Джапо Кьосев, която се въоръжила и решила да действа тайно от селското ръководно тяло на Организацията. Следва безпристрастен и обективен разказ за нейния безславен опит да извърши някаква революционна дейност. Смесеният българо-гъркомано-турски патрул от пъдари заловил един от членовете на тази импровизирана младежка чета, а ръководителят ѝ побързал да избяга, за да намери след две години смъртта си в четата на петричкия войвода Мануш Георгиев в известното сражение край с. Долна Рибница, Огражденско. Авторът дава основни сведения за главните представители на най-известния Маджаров род от с. Негован, както и за някои други личности в селото. 

„Негованската тетрадка“ предлага също картинно пътешествие – описание на Негован с основните му къщи, фамилии и фигури, раз каз за стопанството, поминъка и годишния битов ритъм на негованча ни, списък на немалобройната интелигенция от селището – учители, свещеници и други образовани личности..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Излезе бр. 2 на бюлетина на МНИ за 2026 г.

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 02 за 2026 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6 

Български общности зад граница... 6 – 13 

Акцент на броя: Мицковски иска Северна Македония да влезе в Европейския съюз от задния вход ... 13 – 15 

Интервю на броя: Проф. д-р Георги Николов – Както и нашите предшественици търсим безкомпромисно научната истина... 15 – 23 

Анализи и коментари... 24 – 27 

Дейност на МНИ... 27 – 28 

Нови книги и издания... 29 – 30 

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Нова книга за средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Любен Домозетски. Ново изследване за историята на средновековната църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма Явор Митов. Средновековната църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма. София: Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, 2024, 206 с. ISBN 978-954-8191-28-9 ...........................................165 - 169

"В кюстендилския квартал Колуша са съхранени останките от средновековна църква, известна в науката като храм, посветен на свети Георги. За разлика от много други средновековни църкви у нас, потънали в разруха, днес този паметник има щастлива съдба: след премахване на възрожденските намеси средновековните останки са инкорпорирани в изключително успешна архитектурна реконструкция, съхранените средновековни стенописни фрагменти са реставрирани и експонирани, а църквата функционира като музеен комплекс, филиал на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил. 

Стенната живопис на този паметник е резултат от пет изписвания, датиращи от XI до XIX в. Най-силно привлекли научния интерес са стенописите от втория слой, който датира от края на XI – началото на XII в. и е пример за изключително висококачествена живопис по българските земи от епохата на византийска власт. Явор Митов представя монография, озаглавена „Средновековната църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма“. 

Книгата първоначално бе издадена през 2022 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски с ISBN 978-954-07-5467-3 по проект на ФНИ към МОН на тема: „Българското духовно пространство – история и култура без граници. Непознатото културно наследство в Западните български земи“ (№ КП06ОПР05/12). 

Впоследствие бе преиздадена без промени през 2024 г. от Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил. Научен редактор на монографията е проф. д-р Георги Н. Николов, а рецензенти са проф. д-р Румен Бояджиев и гл. ас. д-р Мария Полимирова..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Ценни спомени за българщината в Солунско

Сп. "Македонски преглед", 2024, год. XLVII, кн. 3. Лучия Антонова-Василева. Ценни спомени от свидетели за българщината на населението в Солунско...167-170

"Книгата на Петър Сотиров – виден български и полски славист, преподавател в Университета в Люблин, представлява издание на ръ копис на преселник от с. Негован, Солунско в гр. Петрич. Той съдържа ценни спомени от свидетели за българщината на населението в Солунско – областта, в която е създадена българската писменост. Бежанците от Беломорска Македония в България са били стотици хиляди, но с го дините техният брой естествено се стопява, а спомените у потомците им също избледняват и са осъдени на забрава. 

Чрез своя труд Петър Сотиров обезсмъртява малката тетрадка, съдържаща ценни сведения от един от тези изселници от Беломорието, като при това прилага към тях обширна научна информация и автентични документи за епохата, раз нообразна етнографска характеристика на бита на населението, вещо направени езикови проучвания на различни равнища. Петър Сотиров разказва едновременно увлекателно и задълбочено. Очевидно фактът, че самият той е потомък на преселници от с. Календра, Сярско, го прави дълбоко свързан с темата на изследването. Той споделя своето съжаление, че не е успял да открие оригинала на ръкописа, но влага цялата си компетентност, за да събере всякакви възможни сведения за него и за автора му от потомците на Негованската махала в Петрич. 

В Приложението към изданието заедно с други материали са публикувани две негови фотографии и документи за работата му като учител. П. Сотиров представя и сведенията за с. Негован, опирайки се на данни от научната литература – преди всичко В. Кънчов, както и на сведенията на Щ. Попатанасов и дури негованци в Петрич. Изданието представя и карта на региона. Авторът прави преглед на публикациите за селото от А. Попстоилов, Й. Иванов, Л. Милетич, М. Малецки. 

Въз основа на техните трудове той разглежда различията между говорите в Солунско и Богдан ско като разглежда особеното място на негованския говор в областта. Тук той проследява основните му отличителни особености: силно изразена редукция (стесняване) на широките гласни а, о, е и разши ряване на ъ в посока а; екавски изговор на мястото на ятовата гласна за разлика от говорите в Сухо и Висока;..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »