Доц. д-р Милен Михов

МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ 

Доцент по Нова българка история в катедра „Нова и най-нова история на България” при Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ 

 Роден на 4 май 1961 г. в гр. Стара Загора. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет „Кирил и Методий” през 1987 г. Работи като учител в ХII ОУ „Георги Гърбачев” гр. Стара Загора (1987-1988 г.). На 14 октомври 1988 г., след спечелен конкурс, е назначен във ВТУ „Кирил и Методий” за асистент по Нова българска история (1878-1944 г.). Академичната му кариера включва последователното заемане на следните длъжности: старши асистент (1991 г.); главен асистент (1999 г.); доцент (2007 г.). 

 Заема различни административни постове. Той е избиран за директор на Центъра за квалификация на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в периода 2003-2007 г.; член на Академическия съвет (2007-2019); ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ към Историческия факултет (2011-2014 г.). Заема длъжността „помощник-ректор на Великотърновския университет“ в периода 2007-2021 г. През м. април 2025 г. започва работа в Български исторически архив на НБ „Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да работи на втори договор. На 18 март 2003 г. Специализираният научен съвет по Нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен „доктор“ за дисертация на тема „Българската Екзархия, ВМОРО и борбите на българите за национално освобождение в Македония и Одринско (1902-1912 г.)“. 

 През 2005 г спечелва стипендия на Министерството на образованието и науката за тримесечен специализация в Република Македония, където получава достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944-1956 г. Поканен е и изнася лекция във Философския факултет на университета в Скопие посветена на Българската екзархия. На 16 май 2007 г. ВАК присъжда научното звание „доцент“ за хабилитационен труд „Политика в историята. Новата българска история в македонската историография (1944-2005 г.). Ръководи няколко научно изследователски проекта реализирани успешно от катедрата по Нова и най-нова история на България във Великотърновския университет. Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от тридесет години. Избран е за член на Научния съвет на Македонския научен институт в София през 2013 г. и заема тази длъжност до днес. Председател е на неправителствената организация Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“. Членува в Регионален клон – Велико Търново на Национално дружество „ТРАДИЦИЯ“ и Клуб за военноисторически реконструкции „БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ“. 

  Автор е на две монографии и над 70 студии, статии и документални издания, огромната част от които са посветени на Македонския въпрос и борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение и обединение. Ръководител е на 4 докторанти, които успешно са защитили своите докторски дисертации в определените срокове. Участвал е в научни журита за заемане на академични длъжности професор, доцент и присъждане на ОНС „доктор“ в 13 процедури на 4 научни институции. Народен представител в Четиридесет и третото (2014-2017 г.) и Четиридесет и четвъртото Народно събрание (2017-2021 г.) където е заместник-председател на Комисията по наука и образование. Вносител е на поредица законодателни проекта в областта на образованието и науката. Награден е с Грамота за научен принос на Съюза на учените в България през 2007 г.; юбилеен медал „100 години независима България“ през 2008 г.; медал „100 години Първа световна война“ – 2018 г.; медал „75 години от Втората световна война“ – 2020 г. 

 Основни публикации: 

1. С кръст и меч. Българската Екзархия, ВМОРО и националните борби на българите в Македония и Одринско 1902-1912 г., Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2003, 439 с. 

2. Политика в историята. Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г. Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2006, 338 с. 

3. Освобождаването на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война. Документален сборник. Съставители: Милен Михов, Ал. Гребенаров, С., 2016, 498 с. 

4. Българският буржоазен печат за процеса срещу Кр. Раковски и “десноцентриския блок” в СССР /март 1938/ – Сп. „Исторически преглед“, 1991, № 9, 79-91. 

5. Дейността на щаба на войската за освобождаването на българи военнопленници от бившите армии на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. – В: „История, памет, промяна. Сборник в чест на професор Ангел Димитров“. БАН, ИИИ. ISBN 978-954-2903-48-2, С., 2022, 503-519. 

6. Кризата в революционната организация и отношението на ВМОРО към Българската екзархия 1903-1908 г. – Сп. „Епохи“, Историческо списание на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". ISSN 1310-2141. - V, 1 (1998), 5-39. 

7. The Communist Repressions against Teachers in the Former Yugoslav Republic of Macedonia 1944-1950 – Calvary – Deportations and Destinies. International Symposium`s Proceedings. Transilvania University Press of Brasov. 2010. 165-171. 

8. Българската Екзархия в Македония. – В: Македония. История и култура от древността до днес. Т. 1, Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", С. 2023, ISBN 978-619-245-282-7, 311-340. 

9. Българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония и нейната евроинтеграция. – В: Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. С., 2023, ISBN 978-954-2903-76-5, 402-422. 

10. Мултиперспективност или историческа достоверност. Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г. – Сп. "Македонски преглед", Г. XLVI, 2023, Кн. 3, 177-190

Прочетете още »

Доц. д-р Милен Михов е новият председател на МНИ

Историкът доц. д-р Милен Михов е новият председател на Македонския научен институт. Той наследява на поста медиевиста проф. д-р Георги Николов, който ръководи Института от август 2020 до март 2026 г. 

Решението бе взето с голямо мнозинство от Общото събрание на МНИ, което се проведе вчера, 9 март в София. 

За заместник - председатели бяха избрани езиковедът проф. д-р Ана Кочева и историкът доц. д-р Наум Кайчев.

Прочетете още »

Както и нашите предшественици търсим безкомпромисно научната истина

За резултатите от двата мандата начело на Македонския научен институт, за интереса на обществеността към дейността на МНИ, за утвърждаването на Института като експертен център и за бъдещите задачи пред новото му ръководство с досегашния председател на МНИ проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов

Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун, Гърция и Лайпциг, Германия, както и на научни специализации в Краков, Полша, Кьолн, Германия. Бил е аспирант в Центъра за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2011 г. е избран за доцент, а през 2022 г. и за професор. Изнасял е лекции в редица чуждестранни университети. Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Публикувал е 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт от 22 януари 2014 г. Председател е на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г., а на Общото събрание на МНИ 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател. Главен редактор е на списание „Македонски преглед“.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

– Проф. Николов, в началото на март ще се проведе отчетно-изборното събрание на Македонския научен институт, на който Вие сте председател. С това завършва втория Ви мандат начело на института. В каква кондиция оставяте МНИ? Живее и работи ли той в крак с времето?

– Има някаква символика в началото и в края на моята роля като председател на Института: бях избран през 2020 г., на 29 юли (денят на трагичната битка край планината Беласица), а предстои да бъда освободен от длъжност през 2026 г., на 9 март (денят на победната битка при Клокотница). Историците много добре знаят същността и последиците от тези две големи сражения на българите през Средновековието. Но да оставим настрана нумерологията. Смятам, че през изминалите пет години и седем месеца Македонският научен институт продължи да изпълнява своята научна роля и да поддържа родолюбивия дух на неговите членове и симпатизанти. Продължавам да вярвам в максимата, която ме ръководеше през това време: „Приемственост и обновление“. В много отношения нашият изследователски институт продължи делото на първооснователите от 1923 г. Веднъж Ви казах: „Трудно е да се заеме мястото на проф. 

Любомир Милетич“. През цялото време, обаче аз се връщах към неговото присъствие в Института – и като учен, и като председател, и като общественик. Следвах неговите стъпки от позицията си в новото време. И сега, ние гледаме на нашата история, на нашето минало в Македония, както и българите преди едно столетие; и сега търсим безкомпромисно научната истина, както и нашите предшественици.

Но, „в крак с времето“, казвате Вие. А този крак с времето са няколко важни елемента. На първо място това са електронните ресурси, т.е. представянето на научни постижения и обществени позиции в необятната сфера на интернет. Само отчасти това е факт с присъствието на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“, който редовно се списва и поддържа на нашата страница. На второ място това е дигитализацията на нашите изследвания и предлагането им в електронните база-данни. Тук също само отчасти това се изпълнява, като предмет на предлагане са публикациите в научния орган на нашия институт – списание „Македонски преглед“. На трето място е присъствието на преводни издания. Изпълнението на този елемент е твърде фрагментарно. То се изразява представяне на уводните статии в „Македонски преглед“ и в англоезичен вариант, както и превода на някои наши издания на чужд език. Печатните издания, публикувани на чужд език, обаче се броят на пръсти. Да не говорим за опитите за издаване на англоезична версия на Бюлетина и на други наши публикации. Общият знаменател и на успехите и на неуспехите се нарича „финансиране“.

Състоянието на Института, изразено с някои факти, е следното. Реално в него членуват около 100 души. Това е сравнимо с един институт в Българската академия на науките или с един факултет на Софийския университет. Научно активните люде, обаче са по-малко от половината членове. Имам предвид публикации в „Македонски преглед“ и монографични издания, участие в научни форуми, медийни и други обществени изяви. Не смятам това за слабост. Понякога една монография се пише с години и нейната публикация ще се появи в мандата на следващия председател.

Бе направен опит за обновяване и подмладяване на членската маса, като през последните години бяха приети приблизително 20 нови членове, повечето от които са млади изследователи – докторанти, асистенти и други, които са в началото на своята кариера. Наред с това важно място в научните органи на Института заеха и такива утвърдени учени като проф. Кирил Топалов и проф. Михаил Неделчев.

През изминалото време се опитах да „изляза“ от София. Научни форуми и всякакви изяви нашия институт се осъществиха и в други центрове, главно в Югозападна България – Благоевград, Кюстендил, Дупница, Гоце Делчев, Разлог, Петрич, Рилски манастир и др. Освен това забележимо бе нашето участие и в научни събития във Варна, Силистра, Добрич и на други места в България. За това допринесоха и добрите научни връзки със сродни научни звена като Тракийския научен институт и Добруджанския научен институт.

– В този контекст един директен въпрос, проф. Николов – справя ли се МНИ с призванието си да „прави“ наука? Нали все пак е научен институт? Успява ли да отговори на някои обвинения, че в дейността си залага повече на пропагандата? Вие самият сте човек, който предпочита тъкмо тихата и сериозна работа на изследовател вместо шумни събития.

- Отговорът на този въпрос намира изражение във фактологията. А тя е следната за времето 2020–2025 г.:

• Проведени бяха 39 научни форуми (конференции, кръгли маси, сесии и др.), някои от които с международно участие от Италия, Канада, Полша, САЩ, Северна Македония, Унгария.

• В периода 2020–2025 г. бяха издадени 40 книги с общ обем от 13 469 страници. Говоря за изключително научни изследвания, част от които са авторски монографии, а друга по-малка част са сборници. Едва пет от всички тези издания са на чужд език. Разбира се, известен брой от тези книги бяха в подготовка още преди 2020 г. Също така някои от изданията бяха осъществени съвместно с други институции като Българска академия на науките и издателствата „Орбел“, „Тангра ИК“, „Захарий Стоянов“, „РИК Ирин-Пирин“. Смятам, че това е една от формите на сътрудничество, с която може поне отчасти да се компенсира финансовия недоимък.

• Списание „Македонски преглед“ бе публикувано регулярно и за периода 2020–2025 г. Налице са 24 книжки с общ обем 4224 страници. Наред с българските автори, изследвания в нашия научен орган имаха и учени от чужбина – общо 18 статии от чужденци: Албания (1), Германия (2), Канада (5), Косово (1), Полша (5), Република Северна Македония (3), Унгария (1).

Благодарен съм за помощта и сътрудничеството на цялата редколегия, но специално искам да отбележа професионалната помощ на научния секретар доц. Слави Славов. Много съм доволен от преводачите, които превеждат отделни статии и резюмета – доц. Цветана Ралева на руски и д-р Венелин Николаев на английски.

Тук искам непременно да изтъкна важната роля на г-жа Гергана Николова-Арабаджиева, която освен професионалната предпечатна подготовка бе и художник на кориците на почти всички книги. Мисля, че техният хубав външен вид им придава допълнителна стойност. И ако перифразирам бай Дечко Узунов, да кажа: „Корица книга прави – корица книга разваля“! Промени се и корицата на „Македонски преглед“, връщайки се към старата символика, но и с някои ефектни допълнения. С три-четири изключения всички наши издания бяха отпечатани в печатница „Симолини“, с добър печат и на хубава хартия. Тиражите не са големи, но при нужда и при финансова възможност, техниката на печатницата позволява по всяко време да се направи допечатка и на книгите, и на списанието.

Що се отнася до „пропагандата“, тя намери израз главно в различни обществени прояви, организирани от Института или отделни медийни прояви на наши членове. Най-често това се случва по повод на различни годишнини, свързани с българското историко-културно наследство в историко-географската област Македония. Това, което ни липсва, са медийни прояви в чужбина. Отчасти то се компенсира с поддържането на електронен сайт, за който от години се грижи нашият млад колега (мой бивш студент) г-н Николай Иванов. Организираните през годините пресконференции, според мен, нямаха голям ефект, главно поради слабия медиен интерес. Жалко е, че медиите не се интересуват от научни постижения или културно-исторически прояви, а повече залагат на скандалите…

– Вероятно през изминалия период имате своите предпочитания към форумите, които МНИ организира. Кои бяха най-значителните от тях и имате ли външна оценка за тяхната ефективност?

– Тук трябва да се отбележат няколко значими научни форума. На 4 май 2022 г. в Зала 6 на Националния дворец на културата в София се проведе Национална конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“. Конференцията бе посветена на паметта на големия български революционер Георги (Гоце) Николов Делчев, загинал на същата дата преди 119 г. Организатори на научния форум бяха Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и Македонският научен институт. Събитието протече под патронажа и с личното участие на президента на Република България г-н Румен Радев. В конференцията взеха участие изтъкнати историци, дипломати, журналисти, представители на организации на македонските българи в Република Северна Македония и на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.

Особено стойностни бяха научните събития през 2023 г. На 19 юли 2023 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия с международно участие (с учени от Косово, Полша, Унгария), посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903–2023). Организатори на форума бяха Македонски научен институт, Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Приветствено слово по случай юбилейната годишнина от Илинденско-Преображенската епопея произнесе президентът на Република България г-н Румен Радев.

На 13 ноември 2023 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“. В научния форум, организиран съвместно от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, участваха учени и общественици от България, Италия, Косово, Полша, Северна Македония и Унгария. Г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, произнесе слово по повод юбилейната годишнина. Тя изтъкна прозорливостта на учредителите, от чиято мъдрост и научна предвидимост се нуждаем днес. Според нея не само патриотизмът, но и научната подготовка, тезите, историята и днешните анализи са изключително полезни в деликатните отношения, които имаме с нашите съседи. Мисля, че този вековен юбилей бе достойно отбелязан, като Македонския научен институт се събра там, откъдето тръгнаха нашите първооснователи – Софийския университет.

За мен лично, с важно значение и забележими научни последствия бе отбелязването на 1010-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. По инициатива на Македонския научен институт, съвместно с Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Община Петрич бе подготвена, организирана и проведена международна научна конференция в памет на цар Самуил († 6 октомври 1014) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. Заседанията се състояха на 6 октомври 2024 г. в Историческия музей на град Петрич. Проявата бе насърчена от президента на Република България г-н Румен Радев и бе осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Р България. Освен от България, в нея взеха участие и учени от Германия, Гърция, Полша и Русия. Днес в ръцете си държим луксозно двутомно издание с публикации на научните доклади. Състоялото се тържество предния ден в Националния парк-музей „Самуилова крепост“ събра хиляди жители на Петрич и околните села.

– Как мислите, проф. Николов, познава ли българската общественост добре работата на МНИ. Издавате книги, подготвяте ежемесечен Бюлетин, организирате лектории, имате и други прояви. Достатъчно ли е всичко това, за да бъде дейността на МНИ фактор в публичното пространство у нас и в чужбина?

– За съжаление, широката българска общественост не знае много за нашия институт. Веднага трябва да кажа, че самата наша общественост има доста други грижи през последните десетилетия на прехода. Но тези хора, които имат траен интерес, знаят за нас, четат нашите книги и посещават нашите мероприятия. С известно удивление установих при посещението си на 104-ия конгрес на Македонската патриотична организация (МПО) състоял се от 29 август до 1 септември 2025 г. в Чикаго (САЩ), че присъстващите българи не само знаят за Македонския научен институт, но имат респект и уважение към неговата дейност. Без да се намесвам в работата на бъдещето ръководство на МНИ бих препоръчал да се задълбочат контактите с МПО. Подписаният меморандум за сътрудничество между МПО и МНИ е добра основа за обща дейност. Тук искам да подчертая много важната роля, която играе сегашния зам.-председател на нашия институт доц. Наум Кайчев.

През последните пет години бяха установени тесни контакти и с други сродни организации и научни центрове в Албания, Косово, Хърватия.

– В моменти като този, когато свършва един мандат на ръководството и ще започне друг, винаги възниква въпросът – успя ли МНИ да утвърди своята роля като експертен център за миналото, съвремието и бъдещето на отношенията ни със Северна Македония? И в този контекст е питането: доколко политически, обществени и други организации и структури ползват експертизата на МНИ? Има ли изградена система или това е въпрос на инцидентен интерес?

– Този въпрос е свързан с предишния. Трябва да припомня, че точно в двата ми мандата на председател имаше Ковид-пандемия, последвана от сериозни политически сътресения в страната и поредица от извънредни избори, която продължава и в момента. Така да се каже политическата класа в страната има други интереси и ние оставаме в периферията на нейния хоризонт. Честата смяна във властта не носи дивиденти, а понякога направо вреди на България. Нашите научни постижения са налице, стига да има кой да се запознае с тях. Наскоро един български политик, към когото се обърнах с предложение за експертна помощ ми каза: „Ние, македонският въпрос сме го решили вече!“ Без коментар!

– Не може да отминем и въпроса с финансирането на дейността на МНИ, нали? Как стои въпросът там и коя от фразите е най-близко до реалността – „парите винаги не стигат“ или „простираме се според чергата“? Или нещо трето?

– И едното, и другото са верни заключения, но има и трето. Ръководството на Института трябва да търси пари не само от бюджета, но и от различни научни фондове и програми. Без да се хваля, ще отбележа, че за няколко важни събития и издания успях да намеря извънбюджетни финансови средства. Това обаче са само малки сламки във финансовия водовъртеж. Времето на възрожденския ентусиазъм е отминало и е необходима по-голяма прагматичност. Поне през моите мандати няма случай на дарение за МНИ от „родолюбиви бизнесмени“. 

– Отношенията на България със съседите от Северна Македония през последните месеци са във видим застой. Имате ли идеи в МНИ как би могло той да бъде преодолян? Създадохте ли устойчив модел на сътрудничество с партньори от там? И изобщо, как се вписва работата на МНИ в официалната българска политика по отношение на Северна Македония?

– С неудоволствие трябва да кажа, че МНИ не влиза нито в екипа, нито в официалните действия на правителството. По-добри контакти и разговори с разбиране имаме само с отделни български депутати и евродепутати. Тук непременно искам да спомена името на г-н Андрей Ковачев, който е сравнително чест гост на нашия институт и проявява разбиране към дейността ни. Имахме и имаме добри взаимоотношения с българските посланици в Скопие – предишният г-н Ангел Ангелов и със сегашния г-н Желязко Радуков. Мога да добавя и името нашия консул в Чикаго г-н Светослав Станков, който при посещението си в МНИ деликатно ми каза: „В много спартански условия работите“.

Благодарение на Вас, г-н Филипов, на нашата лектория в Института специални гости бяха няколко президенти, премиери, председатели на Народното събрание, известни журналисти. Ще ми се да вярвам, че това допринася за известността на Македонския научен институт и ролята му в нашето общество.

Работата на нашата историческа комисия и резултатите от заседанията с колегите им от Скопие са ясна индикация, че научните институции в Република Северна Македония всъщност обслужват политическите интереси на управляващите там. Опитът на МНИ да стане член на асоциацията „Европейски културен маршрут на св. Кирил и Методий“ срещна негативната позиция на колегите от Скопие и пропадна. Случайните ни срещи с учени от Северна Македония на международни форуми, може би са сред малкото контакти с тях.

От друга страна, МНИ има чудесни отношения с една група граждани от Северна Македония, които не крият българското си самосъзнание и се интересуват от научните постижения на МНИ. Трябва да зачестим срещите си с тях и по-често да ги каним при нас.

– Хайде и нещо лично, проф. Николов. Кои са нещата, които си бяхте набелязали да свършите, но не успяхте? Как мислите, с какво Вашите шест години начело на МНИ ще останат в неговата история?

– Да хванем направо бика за рогата. Най ми е тъжно, че не успях да намеря средства за назначението на професионален библиотекар за институтската библиотека, която се нуждае от дигитален каталог и от съответната подредба. Не ми стигна време да издам библиография от последните години на сп. „Македонски преглед“. Но предстоящото издание на том 50 от списанието през 2027 г. е добър повод това да се направи в една отделна книжка. Нерешен остава въпросът за начина, по който ще се издава списанието за в бъдеще, ала се надявам това да се реши на скорошното Общо събрание.

През изминалите години се убедих, че председателят на един научен институт не само трябва да предлага полезни идеи, но и да убеди останалите членове да се включат в тяхното изпълнение. Не винаги имах успех в тази позиция.

Във всеки случай успях да променя устава на Института в посока, която да улесни неговата дейност и поне малко да децентрализира управлението, което досега изцяло лежеше на гърба на председателя. Надявам се промените, които направих в сп. „Македонски преглед“ по образец на модерната научна периодика, да се запазят. Тематичното и хронологично ветрило на палитрата от публикации се разтвори по-широко: увеличиха се статиите за периода на Средновековието, появиха множество изследвания в областта на лингвистиката, диалектологията, литературата, музикознанието и др.

Иска ми се да вярвам, че моето председателство ще се запомни с ненатрапчивото ми присъствие в Института. За мен беше чест от най-високо ниво, името ми да се запише редом до имената на Иван Георгов (1862–1936), Любомир Милетич (1863–1937), Никола Стоянов (1875–1967) и другите председатели на Македонския научен институт.

– Последно – а сега накъде, проф. Николов? Вие като учен и изследовател и МНИ като цяло?

– Административната работа и особено бюрократичните правила в държавата направо могат да убият един учен. До известна степен и аз бях „отстрелян“. Значително намаляха моите научни публикации и дори времето за мислене вече не ми стига. Но нека да цитирам един от най-мъдрите люде във Византийската империя, цариградския патриарх Фотий (858–867; 877–886), какво почувствал след като бил избран на патриаршеския престол и започнал своята църковна служба: „Загубих спокойния си живот. Загубих и славата си. Загубих сладостта на спокойствието. Загубих и славата си, защото за някои дори светската слава е тежка загуба. Загубих скъпоценната тишина, чистото и приятно присъствие на любимите хора, сигурното, невинно и безметежно жилище“.

Надявам се новото ръководство на Македонския научен институт да има нужда от моите съвети и помощ. Няма да ги откажа. Виждам бъдещето си на работната маса, където ме чакат няколко недописани книги и една дузина статии. Дано имам сили и живот да ги завърша!

Прочетете още »

Членове на МНИ на посещение в Скопие за 3-ти март

                             

На 3 март 2026 г., по случай 148 години от Освобождението на България, председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов, заедно с доц. д-р Милен Михов и доц. д-р Александър Гребенаров бяха на приема в хотел „Александър Палас“ в Скопие по покана на българското посолство в Р Северна Македония. Членовете на МНИ поздравиха за националния празник домакините от българската дипломатическа мисия начело с Н. Пр. посланик Желязко Радуков. 

Н. Пр. посланик Желязко Радуков

След като изслушаха химните на двете държави – Р Северна Македония и Р България и словото на българския посланик, в което бе припомнено за интеграцията на страната в ЕС с влизане в еврозоната, а също и за сътрудничеството между Р България и Р С Македония в НАТО, те разговаряха с мнозина официални лица – представители на държавни институции, на дипломатическия корпус, с участници в граждански организации, политици, общественици, журналисти, колеги и приятели на Р България. 

           

 На следващия ден – 4 март, членовете на МНИ посетиха Българския културно-информационен център в Скопие, посрещнати от неговия директор – г-жа Антония Велева. Те подариха за богатата библиотека на Центъра най-новите издания на Института. В проведената среща-разговор, на която освен домакините присъстваха посланик Желязко Радуков и други представители на дипломатическата мисия, членове на Българско сдружение на родовете и на Българското неделено училище „Здравей“ в Скопие, бяха обменени мнения по актуални проблеми за българската общност Р Северна Македония, обсъдиха се предложения за съвместна дейност през 2026 г. 

                                                       

След ползотворната среща в Българския културно-информационен център членовете на МНИ – проф. д-р Георги Н. Николов, доц. д-р Милен Михов и доц. д-р Александър Гребенаров посетиха църквата „Св. Спас“. Пред саркофага с тленните останки на Георги (Гоце) Делчев, преместени тук през 1946 г. от Македонския дом на ул. „Пиротска“ в София, те поднесоха цветя и отдадоха почит на бележития български национален герой, влязъл в пантеона на безсмъртието.

Прочетете още »

Мицковски иска Северна Македония да влезе в ЕС от задния вход

От дълги години говоря и пиша, че политическият елит в Северна Македония няма честно отношение към членството на държавата в Европейския съюз. И това мое съждение се потвърждава напоследък, особено с политиката, която сегашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и неговите коалиционни партньори начело с премиера Християн Мицкоски водят. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

 Откакто ВМРО-ДПМНЕ начело с Мицкоски спечели парламентарните избори на 8 май 2024 г. и получи правото да състави правителство, оттогава започнаха скритите, но и не толкова скрити опити Европейския съюз да бъде превзет „тайно и полека“, както казва поетът. Но не по легитимния начин, а ако това е възможно, през задната врата. 

Да, ЕС е стабилна и здрава конструкция, но и най-здравата и силна конструкция си има своите „задни врати“, нали? Няма да правя преглед на всички опити за създаване на бай пас, чрез който Скопие да се приближи още повече до членството в ЕС. Стига само да спомена онази идея на Мицкоски, според която Северна Македония ще изпълни основното условие на Брюксел да промени конституцията и да впише в нея българската общност като част от българския народ, но това да стане след като югозападната ни съседка се нареди сред останалите страни членки на Съюза. Тоест, условието да бъде с отложено действие. 

Самият Мицкоски след известно време разбра нелепостта на тази идея и в последно време я загърби. После се появи надеждата, че дебатите в Брюксел за премахване на правото на вето, която всяка страна членка има, ще стане скоро реалност и Северна Македония може да се възползва от него за сметка на позицията на съседна България. И това май не се случва. Да, но обещанието на Мицкоски от кампанията изборите да „отпуши“ процеса на евроинтеграция на Северна Македония стои с пълна сила и не е далеч денят, когато избирателите ще му поискат сметка. И той ще трябва да я дава. Все в заблудата си, че може да надхитри Брюксел и тамошните печени бюрократи, сега премиерът на Северна Македония се хваща за неформалните разисквания в централата на ЕС и в някои от столиците на страните членки, че четири държави от Западните Балкани – Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, могат да влязат в ЕС от началото на годината. Имало такъв дебат като част от мирния план за Украйна. Но това членство щяло да бъде без право на глас и с още серия ограничения, които иначе пълният статут на 28-те държави в ЕС нямат. Такъв статут щяла да получи Украйна поради геополитически съображения и като знак за нейна подкрепа във войната с Русия. Та, покрай Украйна, и за да не се обезкуражат държавите от Западните Балкани по отношение перспективата за тяхно присъединяване в европейското семейство, щяло да има подобно предложение и за тях. Мицкоски официално го сподели свое интервю като модел от който Северна Македония може да има полза. (Виж Новини за Република Северна Македония.) 

Няма да се впускам надълго и нашироко за логиката, философията и практическото приложение на една такава идея. Тя заслужава отделен анализ. Но в случая ще кажа две неща. И първото от тях е, че това не е окуражаване, а обида за поне две от страните от Западните Балкани, които вървят напред в преговорния процес и вече имат очертани дати за влизане в ЕС. И това е заслугата на техните правителства, институции и граждани, които изпълняват реформи и задоволяват критерии от конспекта, който не може да не бъде изпълнен. Особено ако се играе честно и по правилата. Става дума за Албания и Черна гора. 

Когато си в отлична форма като държава, когато истински искаш по-скоро да се наредиш сред другите в ЕС, просто не ти трябват некоректни методи на подкрепа. И второ. Такава идея, за която премиерът на Северна Македония говори може да обслужи само държави, които по различни причини са закъсали в преговорния процес за членство. Това са Сърбия и нейният южен съсед, който в последните месеци дава все повече поводи да мислим, че е обвързан по някакъв начин с пътя на Белград към Брюксел. Да, има известно чувство на неудобство, дори срам, у лидерите на ЕС, които си дават сметка, че с вкарването на Украйна без реформи и заслуги с обещанието за последвало изпълнение на критериите, обиждат очакванията на народите от другите държави кандидатки за членство. Въпросът обаче е до голяма степен и морален. 

А той гласи така – с вкарването по „втория начин“ и през „задния вход“, макар и с непълен статут, в ЕС не се ли дава знак, че всичко, изречено предварително за нуждата от реформи и от искреност при преговорния процес е само прогнила етична фасада? 

Заслужава си да помислим върху това. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Идеи за федерализация на Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Поредното напрежение във връзка с употребата на албанския език, като официален на институционално ниво в Република Северна Македония, възникна в резултат на желанието на албанските студенти по право да държат изпита за юридическа правоспособност на родния си език. 

Според управляващите македонски партии Законът за езиците не регулира този въпрос и са нужни законови промени, за да може албанският език да се използва за провеждане на изпита за юридическа правоспособност. От друга страна, албанските партии – и на власт, и в опозиция – смятат, че този въпрос е уреден в съществуващото законодателство и казусът трябва да бъде разрешен в полза на албанските студенти. Този пореден политически сблъсък относно употребата на албанския език в публичната сфера сам по себе си не е нещо ново, което да заслужава специален анализ, но този път прави впечатление активната намеса на официални представители на Албания относно въпроса за официалния статут на албанския език в Република Северна Македония. 

 Друг интересен момент са противоречията между представители на коалицията ВЛЕН, която участва в управлението на Северна Македония, и албанския посланик в Скопие по отношение ролята на политическите институции на Албания в споровете между албанските партии в страната. Външният министър на Албания Елиса Спиропали реагира на 9 февруари във връзка с този казус: 

„Поздравяваме албанските студенти от Северна Македония за тяхната гражданска ангажираност и демократичния начин, по който са формулирали своето искане за използването на албанския език в съответствие с правата, гарантирани от конституцията и действащото законодателство. Оценяваме също така готовността на институциите на Северна Македония, особено на министър-председателя Мицкоски и заместник министър-председателя Сали, да разгледат този въпрос със сериозност и в съответствие с конституцията и правната рамка на страната. Диалогът, институционалните решения и уважението към правата остават най-сигурният път за укрепване на доверието и демократичните стандарти“. 

Активизирането на политиката на Тирана спрямо правата на албанците в Република Северна Македония, както и засилените срещи на албанския посланик в Скопие Денион Мейдани с албански и македонски политици и общественици в страната, предизвика недоволството на част от лидерите на коалицията ВЛЕН. Според тях албанската държава критикува необосновано албанската коалиция на власт, че не прави достатъчно в защита на интересите на албанците в Северна Македония. 

На 11 февруари двама от лидерите на ВЛЕН – Билал Касами и Изет Меджити, „обвиниха“ официална Тирана и посланика Денион Мейдани, че водят „еднодневна партийна политика“. Последва реакция на посланика, който отговори, че „Ние не правим еднодневна политика, а държавна. Съгласяваме се само когато сме на една и съща линия по отношение на гарантирането на правата, спазването на международните споразумения и вървенето рамо до рамо към Европа“. 

Освен активизирането на политиката на Албания в подкрепа на колективните права на албанците в Република Северна Македония, подобни процеси се наблюдават и сред организациите на албанската диаспора в САЩ. Така например, Албанско-Американската организация за Северна Македония излезе с предложение за федерализация на Република Северна Македония. В публикуван на 7 февруари текст тази организация предложи разглеждането на федералния модел като функционална алтернатива за Северна Македония, предвид етническия състав на страната, историята на междуетническите отношения и продължаващите предизвикателства пред демократичното управление. От тази лобистка структура смятат, че „Езикът представлява основен елемент от идентичността и самоизразяването на всяка общност. В този смисъл използването на албанския език на всички нива на държавната организация в Северна Македония следва да се разглежда не като привилегия, а като основно право, произтичащо от принципите на равенството и демократичната функционалност“. 

Представителите на албанската диаспора в САЩ са на мнение, че за да се гарантира функционалността на политическата система в Република Северна Македония, е от съществено значение създаването на двукамарна система с равноправен Сенат. Подобна структура би изпълнявала посредническа роля при разрешаването на спорове между общностите и централното правителство, като гарантира институционална стабилност и запазва държавното единство. От тази структура преценяват, че „Македонското мнозинство е изправено пред основна дилема: дали да продължи със полуавторитарен модел на управление, доминиран от напрежения, основани на идентичността, и международни спорове със съседни държави, или да насочи страната към федерална система, която би гарантирала реално равенство с албанската общност и би осигурила дългосрочна стабилност“. Основният извод от декларацията на Албанско-Американската организация за Северна Македония е, че „ако Северна Македония цели да остане функционираща и демократична държава, тя трябва да приеме пълното равенство на албанците като основно условие за своята политическа и социална стабилност. Отричането на тази реалност би довело до задълбочаване на икономическите, социалните и идентичностните проблеми, като по този начин би застрашило вътрешната кохезия на страната. В същото време необходимите институционални и обществени реформи биха осигурили дългоочакваната стабилност, като укрепят териториалната цялост, обществената сигурност и икономическото развитие, и биха доближили страната до стремежа ѝ да стане част от по-широкото семейство на Европейския съюз“. 

Тази декларация не бива да се отхвърля просто като поредния неосъществим план, породен от амбициите на албанския национализъм, защото албанското лоби в САЩ започва да отбелязва успехи в защитата на албанската кауза. Пример за това е подготовката на резолюция в Конгреса на САЩ в защита на правата на албанците в Сърбия. На 2 декември 2025 г. Подкомисията за Европа към Комисията по външни работи на Камарата на представителите започна процедурата по приемането на резолюция в защита правата на албанците в Долината на Прешево, Сърбия. Под влияние на лобистката организация Албанци за Америка председателят на тази комисия, Кийт Селф, обяви, че внася първата в историята резолюция на Конгреса, посветена на правата на албанците в Прешевската долина (Сърбия). Тази инициатива има за цел да възложи на държавния секретар на САЩ да подготви всеобхватен доклад относно третирането на етническите малцинства в Сърбия, със специален акцент върху етническите албанци в Прешевската долина. В него трябва да се разглеждат ключови въпроси, включително пасивизирането на албански адреси, което ограничава достъпа до лични документи и избирателни права; ограниченията върху използването на албанския език в публичните институции; липсата на пропорционално представителство в държавните органи; дискриминацията в образованието, включително отказа за признаване на дипломи от Косово и недостига на учебници на албански език; икономическата изолация чрез неравномерно държавно финансиране; както и практики на сплашване чрез органите на реда. Документът разглежда също потискането на културни символи и дългосрочната устойчивост на живота на албанците в региона. След като законопроектът премине етапа на разглеждане и одобрение в комисията, той ще бъде внесен в Комисията по външни работи на Камарата на представителите и изпратен за гласуване в пълния състав на Камарата. Ако бъде приет, ще премине в Сената на САЩ. Ако Сенатът одобри същата версия, законопроектът ще бъде изпратен на президента за подпис. При наличие на изменения ще бъде свикана съвместна комисия на Камарата и Сената за съгласуване на различията преди окончателното приемане. Ако бъде приет като закон, той ще задължи Държавния департамент на САЩ в срок от 180 дни да представи доклад както пред Комисията по външни работи на Камарата на представителите, така и пред Комисията по външни отношения на Сената – издигайки тези въпроси за правата на човека до най-високите нива на вземане на решения във външната политика на САЩ. 

Пътят до приемането на тази резолюция е дълъг и несигурен, но нейното внасяне и разглеждане в Камарата на представителите е ясен сигнал за повишаване на възможностите на албанските лобисти в САЩ да прокарват албанските национални интереси във Вашингтон. Този модел на работа на албанските лобисти очевидно ще бъде следван и за защита и разширяване на колективните права на албанците в Република Северна Македония. Разбира се, до предприемането на каквито и да е било реални действия за радикална промяна на политическата система на Република Северна Македония, има още много стъпки, но въпросът за правата на албанците в тази страна все повече ще навлиза в дневния ред на световна суперсила като САЩ, благодарение на засилващите се позиции на лобистките организации на албанската диаспора в Съединените щати. 

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »