Дипломатически скандал между Гърция и Албания

понеделник, 29 ноември 2021 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Гръцко-албански спорове по исторически въпроси Изложба на пана с исторически карти върху оградата на президентството на Албания предизвика дипломатически скандал с Гърция. Президентът на Албания Илир Мета разгледа на 15 ноември изложбата, организирана от сдружението на чамите (потомци на прогонените от Чамърия (Епир) албанци), на която се представиха снимки на исторически карти от различни страни, показващи албанския характер на тази област в миналото. 

Това доведе до остра реакция на гръцкото посолство в Тирана, което осъди действията на албанския президент в своя нота. На 19 ноември последва отговор и от президента на Албания, който заяви в съобщение до медиите, че: „Президентът на Републиката, Негово превъзходителство Илир Мета, беше поканен на 15 ноември 2021 г., за да посети тази изложба, организирана от гражданското общество, със стари снимки и карти, с хилядолетна история, намерени в енциклопедии и музеи от различни страни по света, като Великобритания, Германия, Франция, Италия, Турция и Гърция. 

Президентът Мета прие поканата, за да разгледа отблизо тази експозиция, организирана извън пространството на институцията, без да се ангажира с признаването на истинността или да прави интерпретация на изложените материали. На всяка сериозна държава трябва да е ясно, че президентът на Република Албания, Негово превъзходителство Илир Мета, не дава сметка за своите решения и позиции пред едно посолство, акредитирано в Тирана, а само пред парламента на Република Албания и пред албанския народ. Всяко чуждо представителство в Тирана и всяка държава, която членува във Виенската конвенция, за всяка претенция или пояснение във връзка с дейността или позициите на президента на републиката, трябва да следва само официалния път, чрез Министерството на външните работи. 

Президентът на Република Албания, както е общоизвестно, е и ще продължава да бъде решителен противник на промяната на границите на Балканите“. На гръцката нота спрямо президента Илир Мета реагираха и от Дружеството „Чамърия“ и Фондацията „Чамърия – Хасан Тахсини“, които разпространиха специална декларация, основните части от която се представят по-долу: „Поведението и реакцията на гръцкото посолство в Тирана спрямо президента на републиката е безпрецедентно в отношенията между две суверенни страни. Актът на гръцкото посолство в Тирана е една безпрецедентна дипломатическа намеса, която нарушава нормите на дипломатическата комуникация и е арогантна намеса във вътрешните работи на Албания. 

Използваме случая да напомним на гръцкото посолство, че Гърция все още не е предприела нито едно действие за отменянето на Закона за войната с Албания, приет през 1940 г., което е невиждан акт за две съседни страни, две страни партньори в НАТО и от страна членка на ЕС. Въпросът за албанците в Чамърия, анексирането на Чамърия през март 1913 г., като акт на една от най-големите исторически несправедливости към албанците. Тя намира своята кулминация в етническо прочистване и геноцид, в който са унищожени 20% от населението, а 80% от него беше прогонено с насилие, което не може да се забрави, а още по-лошо, престъпленията да се опростят. 

Въпросът за албанците от Чамърия не е въпрос за промяна на границите, а той е жив заради систематичното нарушаване на правата на човека, за връщането на собствеността, за гробовете на хилядите жертви и т.н. Въпросът за албанците в Чамърия е въпрос на справедливост, достойнство, исторически факти, който произтича от Закон № 7839, приет на 29.04.1991 г. от парламента на Албания, който обявява 27 юни (1944 г.) за „Ден на геноцида срещу албанците в Чамърия от гръцките шовинисти“, както и Резолюцията на парламента на Албания от 8 април 2004 г., която задължава албанската държава да се ангажира с неговото разрешаване“. 

Тези реакции на албанската общественост показват, че политиката на министър-председателя Еди Рама да приема безропотно гръцките искания за премахване на фактите за чамите от албанските учебници в името на интеграцията в ЕС, ще среща засилваща се съпротива и въпросът за албанското културно-историческо наследство на териториите на съвременна Гърция ще се превърне в основен политически въпрос между двете държави.

д-р Антон Панчев

Костадин Филипов: Първо се хваща рибата, а после - тиганът


ПЪРВО СЕ ХВАЩА РИБАТА, А ПОСЛЕ – ТИГАНЪТ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

 България все още е далеч от своето ново правителство, а в Скопие вече се видяха победители в спора със София Трябваше някои от новите победители на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември да изрекат няколко фрази за бъдещето на отношенията със Република Северна Македония, за да избухне край Вардар вълна от позитивизъм към успеха на Скопие в спора със София. 

Изведнъж отчаянието и унинието по отношение на перспективата на Северна Македония да стартира преговорен процес за членство в ЕС още тази година бе заменено от оптимизъм, дори увереност, че това наистина ще се случи. Както се казва, дойде им дюшеш на местните политици да надигнат глава в острата политическа, здравна и енергийна криза, в която е затънала страната, и да се отърсят от тревожните усещания за кьорсокак след резултатите от местните избори в края на октомври. Това чувство на безнадеждност се подсили от оттеглената оставка от премиера Зоран Заев, от неуспешния вот на недоверие, внесен от опозицията, от цялата атмосфера на подозрителност и интригантство, която съпровождаше парламентарната процедура. 

Въпросът пред държавата Република Северна Македония: „А сега накъде и как?“ се изправи с цялата си тежест и отговорност пред политическия елит в Скопие, който вероятно съзнава, че основната вина за това безпътно състояние на страната е тъкмо негова и най-вече негова. Да бъдем искрени – през цялата година очакването за промяна на българската позиция за старта на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС се основаваше на изборните резултати в България. Дали ще се запази досегашното статукво в Народното събрание с лидерската роля на ГЕРБ и участието на ВМРО, както беше досега, или ще има някаква промяна? И ако има такава, каквато сочеха протестите от миналата година, в каква посока ще бъде тя? Ще поемат ли управлението на България хора, които по-лесно биха могли да бъдат убедени, че Северна Македония няма намерение да отстъпва нито сантиметър от своята позиция, декларирана досега? И как ще се отнесе евентуалното ново правителство под Витоша към натиска, който идва от страна на международния фактор, България да се откаже от своето твърдо становище и да вдигне бариерата така, че Северна Македония, а и Албания, да получат старт на преговорния процес още в рамките на словенското председателство на ЕС на 14 декември? И изобщо, понеже познавам манталитета на така наречения политически елит край Вардар, а и не само на него, дълбоко в душите и умовете им истинският въпрос вероятно звучи така: след изборите в България ще можем ли да се надяваме на ново управление, което да излъжем по начина, по който сме го правили и друг път? 

С малко натиск, с малко сантименталност, с малко сълзи и сополи, фалшиви, разбира се, с малко хитрост и каквото там още е нужно. Вярно, в Скопие очакваха отговорите на тези въпроси да се получат още през април, на първите избори. Щяха да бъдат доволни – в такъв случай щеше да има достатъчно време и в рамките на португалското председателство на ЕС, а след това на словенското – братско! такова, да се потърси решение на спора със София. Но българският гласоподавател реши друго, партиите не се разбраха и насрочиха изборите на 11 юли. Чакането на отговорите на гореспоменатите въпроси се прехвърли в лятото. 

Вярно, някои оптимисти в Скопие започнаха да бутат напред версията, че и служебното правителство в София може да вдигне „ветото“ над Северна Македония и Албания, което си беше един вид скрит призив за нарушение от страна на политиците в София на родната ни Конституция. И за какво да го правим това нарушение, за „сините честни очи“ на Зоран Заев, Стево Пендаровски и Християн Мицковски? Да не забравя и Али Ахмети. Времето течеше из политическия пясъчен часовник, а българите решиха, че още веднъж, за трети път през тази година ще отидат пред урните на 14 ноември, при това на избори за парламент и за президент. Сложна ситуация за родните избиратели, дваж по-сложна и за хората и политиците оттатък границата. 

Някак си много близо в календара се оказаха 14 и 21 ноември до 14 декември 2021 г., когато ще се събере за последен път през годината Съветът на ЕС, който може да вземе решение да даде старт на преговорния процес на Скопие и Тирана за членство. Пък дори и до 31 декември, когато приключва словенското председателство, в което бяха вложени толкова надежди и добри очаквания за „победа“. Тези, съответно 14 и 31 декември, били датите, които президентът Емануел Макрон бил дал за края на българската блокада на европейския път на Северна Македония в загадъчното писмо, което според медиите в Скопие, бил изпратил на всички френски посланици с препоръка да „работят“ в тази насока. Това е същият президент Макрон, който спря движението на Скопие и Тирана с искането методологията за преговори да се промени, че старата вече била изчерпала възможностите. 

Това е същият Макрон, който никога не е крил възраженията си против членство на Албания заради евентуалната вълна от албанци, която ще залее Франция. Не му стигат имигрантите от бившите френски колонии, днес независими държави, че и албанци… Но неговата е ясна – лидер на Европейския съюз, който през пролетта на следващата година ще се бори за втори президентски мандат начело на страната си. Този период съвпада с председателството на Съвета на ЕС, което Париж поема от 1 януари 2022 г. За да не му пречи в кампанията, Макрон иска „чисто“ председателство, в което да няма проблеми като този със старта на преговорите за членство на Албания и на Северна Македония. 

Макар че ако питате мен, тъкмо едно деблокиране на европейския път на Тирана и на Скопие в шестмесечния ротационен мандат на Париж начело на ЕС може да се окаже важен плюс в борбата на президента за още един мандат. Ако извади камъчето от обувката, което го дразни толкова по време на кампанията, може да прибави още електорална подкрепа. Бях развил в предишни текстове тази теза, която и сега ми се струва реална. Ето, онзи ден и вицепремиерът в оставка на правителството на Северна Македония Никола Димитров, отговарящ за европейските въпроси, допусна решение на спора със София да се намери през януари. Би било добре това да стане през този декември, но поради малкото време това би могло да се случи и през януари. А пък ние ще допуснем, че щом може и през януари, защо да не може и по-късно, щом императивно посоченият срок през декември ще бъде „пробит“. 

И ето, от Скопие излъчват напомпан оптимизъм от резултатите от третото гласуване за тази година за състав на Народното събрание. И започнаха да анализират изказванията на този или онзи от представителите на победилата политическа сила, дори министри взеха да редят. Хора, разберете, ако в Скопие са доволни, а те очевидно са доволни, причините са съвсем различни от тези, които доста хора у нас уплашено определиха като „предателство“. 

Причините са: първо, че ГЕРБ е втора политическа сила и че няма възможност, поне в този момент, да състави кабинет с Бойко Борисов начело и с Екатерина Захариева като външен министър. Някои от представителите на Сдруженията на българите от Северна Македония на срещата при президента Радев повториха тезата си, че България не трябва да отстъпва на Скопие, а тъкмо Захариева бе най-твърдата в защита на тази позиция. Знам мнението поне на един от участниците в тази среща, че „Захариева е най-добрият външен министър в историята на България“. 

Второ, че партията ВМРО-БНД не влезе в Народното събрание и че изборният ѝ резултат показва рязко намалено влияние при определяне на политиката на държавата по отношение на Северна Македония. Трето, и другите патриотични партии, които бяха заедно с ВМРО в Патриотичния фронт, също са навън. Новият член на парламента „Възраждане“ тепърва ще търси мястото си под парламентарното слънце, и както изглежда, ще остане извън новия формат на правителството, което се гради. А че отношенията между България и Република Северна Македония имат нужда от нормализация е повече от очевидно. В нашето Министерство на външните работи се работи по това. 

Там има хора, които знаят много добре, че в Скопие схващат решаването на спора само и единствено като отстъпка от страна на София. Компромисът край Вардар се разбира така, че Северна Македония да не отстъпи нито сантиметър от досегашната си позиция. И имат парламентарна подкрепа за подобна позиция с приемането на така наречените „червени линии“ за преговорите с България. Тази позиция бе изработена в може би най-ретроградната институция в държавата – Македонската академия на науките и изкуствата, бе внесена в Събранието от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, премиерът Зоран Заев я одобри и Резолюцията бе гласувана от депутатите от всички партии. Ни крачка назад, нещо такова. Така че ако някой трябва да се променя и да отстъпва, това е само България. Нищо по-различно. Би било добре новото ръководство на Министерството на външните ни работи добре да осъзнае с кого си има работа в спора. 

И преди да чертаят големи проекти за нов подход към Северна Македония да си припомнят какво в дипломацията и в международните отношения означава една държава вече втора година да няма посланик в друга, като непрекъснато обещава, но не запълва празнината. Та, знаем ли ние с кого край Вардар си имаме работа? 

 Костадин Филипов 

ПП. След като сложих точка на текста се случиха три неща – първо, в интервю за Радио бТВ по телефона на въпроса дали до 14 декември ще се намери решение на спора със Скопие, отговорих категорично „Не“. Второ, прочетох изявлението на външния министър Светлан Стоев на среща с посланиците на страните членки на ЕС у нас, с което той също смята, че няма условия за подкрепа на РСМ. (Вж. Новини за Република Северна Македония.) И трето, изгледах дебата между Румен Радев и Анастас Герджиков и видях как единственият въпрос, по който постигнаха единодушие бе, че промяна на българската позиция към Северна Македония няма да има.

Ученици от Елбасан поздравиха всички българи

събота, 27 ноември 2021 г.


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11.

По повод Деня на народните будители – 1 ноември, учениците от българското неделно училище „Зора“ в град Елбасан подготвиха специално поздравление до нашата общност в страната на орлите. 

Припомняме, че в града и прилежащия му регион понастоящем живеят няколко хиляди души с родови корени от изконно населените с български исторически общности Голо бърдо, Мала Преспа и Корчанско.

Протести срещу дискриминацията на българите в Скопие

петък, 26 ноември 2021 г.


Студентски протести в три европейски столици планират български ученически съюзи срещу дискриминацията на българи в Република Северна Македония, съобщава Инициативният комитет за защита правата на човека „Шемето“ с председател Живко Чакръкчиев, информира БТА. 

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Първият протест е планиран за 29 ноември в Берлин, а на 6 и 16 декември се предвиждат протестни прояви също в Париж и Брюксел. Целта, както се отбелязва на сайта justice-for-bg-in-mk.org, е „да се отправи молба към правителството на Република Северна Македония и съответните органи на ЕС да спрат неистинната македонска самоличност, която бива приписвана на лица с българско самосъзнание“. Планира се протестите да се проведат пред посолствата на Република Северна Македония в Берлин, Париж и Брюксел. 

„Република Северна Македония дискриминира лица, които възприемат себе си като българи или като такива с български произход или минало“, се посочва още в съобщение на сайта. Според текста дискриминацията се изразява в уволнение от работа, невъзможност за намиране на работа, частично или пълно лишаване от достъп до държавни услуги и др. 

 „Наскоро беше съобщено и отразено от множество медии, че българите в Република Северна Македония са били лишени от правото да декларират, че са българи по време на местното национално преброяване“, пишат още от инициативния комитет. 

Според него това е довело до манипулиране на данните от преброяването и неверни статистически данни относно броя на българите, живеещи в Република Северна Македония. Инициативният комитет е качил и петиция, в която се подчертава, че започването на евентуална процедура по присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, трябва да бъде придружена от много по-строг и обстоятелствен мониторинг от прилагания досега. 

Според текста ударението в случая с Република Северна Македония трябва да падне върху въпроса за съблюдаването на човешките права като цяло, „а чак след това да се разглеждат всички останали теми“. „За нас от съществено значение е базовият въпрос – в Република Северна Македония да се прекрати практиката декларирането на българска идентичност да се третира като престъпление“, подчертава авторът на петицията Живко Чакръкчиев.

Контакти между "Матица Хърватска" и МНИ

четвъртък, 25 ноември 2021 г.

ЕПИСКОП ЩРОСМАЙЕР – ВЕЛИКОДУШНИЯТ ПОКРОВИТЕЛ НА НАРОДНАТА КНИЖНИНА 

Георги Тренчев през 1998 г. прави докторантура в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по педагогика, катедра „История на педагогиката“. Има научна степен „Доктор“. Интересите и научните му търсения са насочени към въпроси от историята на педагогиката и развитието на образованието в България. Има издадени 5 книги и редица изследвания и публикации за развоя на учебното дело в българските земи през Възраждането. Член е на Управителния съвет на Общобългарския комитет „Васил Левски“– София и работи активно за популяризиране делото на Левски и неговите сподвижници. Член е на Македонския научен институт, на Научния съвет и на редколегията на печатния му орган сп. „Македонски преглед“, председател е на Научно-информационна група – Разлог. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

– Д-р Тренчев, Вие взехте участие в проявите, организирани от българското посолство в Хърватия по повод Деня на народните будители. Разкажете ни накратко за тях. 

– Програмата започна с отдаване на почит към дейността на видните български възрожденци и книжовници Димитър и Константин Миладинови и отбелязване на 160 години от издаването на техния сборник „Български народни песни“. С делегацията поднесохме цветя на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата „Апостол св. Петър“ в град Джаково и се срещнахме със завеждащия катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич. Епископът е добре разположен към българските прояви и към България като цяло. Поднасянето на цветя на гроба на Щросмайер и отбелязването на годишнината на братя Миладинови се извършва всяка година и се надявам тази инициатива да продължи и занапред. 

Посетихме и музея на епископ Щросмайер към катедралата и делегацията се докосна до изложения в експозицията сборник, издаден през 1861 г. в Загреб с финансовата подкрепа на епископ Щросмайер. Заедно с Н. Пр. г-жа Генка Георгиева, посланик на България в Република Хърватия, и председателя на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов посетихме в Загреб общонародната научно-обществена организация „Матица Хърватска“. Проведохме среща и в Хърватската академия на науките и изкуствата. 

В разговор с президента на академията академик Велимир Нейдхард и с академик Франьо Парач, вицепрезидент на академията, обсъдихме съвместна научна дейност с МНИ и с други научни институции в България и продължаване на научния обмен. Съвместно с ръководството на Хърватската академия на науките и изкуствата поднесохме венец на признателност на паметника на епископ Щросмайер в парка на академията и на паметната плоча на д-р Франьо Рачки, сподвижник и приятел на архиепископа, радетел за българската кауза и автор на книгата „История на България“. 

– Доколкото разбирам, и тази година акцент е поставен върху сборника на братя Миладинови, чиято 160-годишнина честваме? Така ли е? 

– Да, така е! Отбелязването на деня на народните будители в Хърватия, е немислимо, без да се отбележи и ролята на двамата видни български възрожденци – братя Миладинови. Затова отбелязваме и 160-годишнината от излизането на техния сборник „Български народни песни“. Константин Миладинов живее в Джаково при епископ Щросмайер месеци наред, докато приготви и последните редакции на сборника, това е от края на 1860 и началото на 1861 г. После заминава в Загреб, където през 1861 г. отпечатват сборника. 

Затова веднага след заглавната страница на сборника Константин написва и своето посвещение и благодарност към епископ Щросмайер, като го нарича „великодушният покровител на народната книжнина”. И сега всяка година българите се покланят пред гроба му в криптата на катедралата в Джаково с благодарност за делото на този приятел на българите. Многобройно са проявите на Щросмайер в защита на българите по време на Априлското въстание и през Руско-турската война от 1877–1878 г. 

Също така е известна и неговата финансова подкрепа за български ученици и студенти в Загреб. Затова в криптата е поставена паметна плоча от признателния български народ. 

– В разговорите, които сте имали, стана ли дума за възможностите за научно и друг вид сътрудничество между МНИ и хърватските институции? На какво акцентираха Вашите домакини? Какво очакват от българската научна общност? 

– Да, имахме възможност да говорим и на тази тема. В контекста на честванията се проведе и среща с литературния секретар на „Матица хърватска“ Божидар Петрач. На нея присъстваха посланик Георгиева, съпровождана от дипломат от посолството и лидерът на българското малцинство в Хърватия Рашко Иванов. Известни са добрите отношения на България и Хърватия между двете световни войни. 

Известни са и контактите на ВМРО и Анте Павелич. Известно е също така и това, че тази научно-обществена организация има научни позиции, които през годините не са повлияни от комунистическа идеология и македонизма. Затова на срещата бяха обсъдени възможностите за установяване на преки контакти на сътрудничество между Македонския научен институт и ползващата се със значително влияние в хърватското общество „Матица Хърватска“. 

На г-н Божидар Петрач, литературен секретар на „Матица Хърватска“, връчих писмо от Председателя на МНИ доц. д-р Георги Николов, както и поредици от сп. „Македонски преглед“ и редица издания на МНИ. Бе отправена и покана ръководството на „Матица Хърватска“ да посети МНИ – София. Обсъдени бяха възможностите членове на „Матица Хърватска“ да представят свои материали за публикуване в сп. „Македонски преглед“, както и да посочат свой представител за член на редакционната колегия на нашето списание. 

Разговаряхме и за осъществяване на постоянен обмен на изданията на двете научни институции, а също и да се организират съвмести международни научни форуми по значими и за двете институции теми. На срещата, която проведохме в Хърватската академия на науките и изкуствата, разговорът имаше по-мащабен характер. 

В академията мислят за бъдещите прояви на ниво академии или на национално ниво. Работят добре и с нашия Институт за балканистика с център по тракология при БАН и имат издания на хърватски и на български език. Отворени са и за бъдещи прояви, като за това може да помага и посланик Генка Георгиева. В рамките на честванията посетихме университета „Йосип Щросмайер“ в град Осиек и след среща с ректора и декана на Философския факултет бе открита българска изложба на кирилицата под надслов „Духът на букви и знаци 2021“. В Хърватия имат добра традиция за изследване на глаголицата. 

Известно е, че хърватската глаголица е основна писменост в тяхната държава през XI–XII в. и тогава тя преживява бурен разцвет. Затова и във Философския факултет имат добри специалисти в езикознанието, които ни изненадаха приятно даже с цитиране на „За буквите“ от Черноризец Храбър и с „Похвално слово за Кирил Философ“. Интересно би било да поканим някои от тези специалисти при организирани от нас научни прояви. 

– Какво е мястото и ролята на българската общност в Република Хърватия? 

 – Българската общност в Република Хърватия е малка, но добре организирана и много инициативна. Официално е получила статут на национално малцинство през 2002 г. Въпреки, че сега тя е малобройна, исторически погледнато в миналото немалък брой българи идват в Хърватия. 

Не само през Средновековието, но и по време на османската власт, след Чипровското въстане от 1688 г. много българи католици се заселват в областта Славония. Известно е, че един от водачите на въстанието – Георги Пеячевич, получава баронска титла, а родът Пеячевич получава владение района на град Осиек. На основата на тези исторически предпоставки днес българите в Хърватия имат своя организации. 

На 22 юни 1998 г. е създадена Национална общност на българите в Хърватия, като неин учредител и днешен председател е г-н Рашко Иванов. Дейността ѝ е насочена към поддържане на българската национална идентичност и съхраняване и развитие на българската културна традиция. Също така в Хърватия през 2000 г. е учредена и Българска църковна община, а Българският клуб съществува повече от 16 години. 

И тази година представителите на българската общност участваха във всички организирани прояви за отбелязване Деня на народните будители. Г-н Рашко Иванов бе на срещата, която осъществихме с ръководството на „Матица Хърватска“. 

За тяхната ползотворна и многостранна дейност на среща в катедралата „Апостол св. Петър“ в град Джаково завеждащият катедрата Негово Високопреосвещенство Джаковачко-Осиечки архиепископ Джуро Хранич награди лидера на българската общност в Хърватия г-н Рашко Иванов и председателя на сдружение „Щросмайер“ – София Трифон Павлов за техния принос в развитието на приятелството между България и Хърватия.

Знанието за историята придава смисъл на идентичността

сряда, 24 ноември 2021 г.

ЗНАНИЕТО ЗА ИСТОРИЯТА И КОРЕНИТЕ ПРИДАВА СМИСЪЛ НА ИДЕНТИЧНОСТТА
 

 Доц. д-р Мира Маркова е завършила руска езикова гимназия в София, магистратура по история, специализация „Етнология“ и втора специалност „Португалския език“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. получава научна степен „Доктор“ с дисертация на тема: „Селото в Средна Стара планина в края на ХIХ–ХХ век“. От 2003 г. досега работи в Катедра „Етнология“ на Историческия факултет при СУ. От 2019 г. е Декан на Историческия факултет. Има много и различни специализации в авторитетни научни институции извън България, както и публикации в реномирани академични издания. Научните ѝ интереси са насочени в областите на локалните култури, етнологията на града, паметта, религиозността, идентичността. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

– Доц. Маркова, Вие участвахте в тържествата в Хърватия, подготвени от българското посолство в Загреб и посветени на Деня на народните будители. Вие сте историк, етнолог, интелектуалец. Какво е усещането да празнувате този български празник в друга държава – съседна, приятелска? 

– Пребивала съм многократно в Хърватия и винаги се завръщам с удоволствие. Там имам много ползотворни контакти с представителите на научните среди, особено от Загребския университет. Имам скъпи приятели. Възхищавам се на дейността на националната общност на българите в Хърватия, а посрещайки Деня на народните будители с представителите на българската диаспора в Хърватия, ме прави още по-щастлива, доколкото усещането за специалността на този ден бе силно изявено, но някак ненатрапчиво, духовно и със специфичен контекст. 

– Ние винаги свързваме Хърватия със сборника на братя Миладинови и ролята на епископ Щросмайер за неговото издаване. Пазят ли хърватите паметта за това събитие, от което отбелязваме 160 години? 

 – Епископ Щросмайер е бил забележителна личност. Ерудит и меценат, той е борец за истината и проявлението на свободата на човешката воля. Един от радетелите за еманципацията на славяните през XIX в. Повежда борба за независима Хърватия, а в духа на славянството подкрепя братя Миладинови да издадат своя сборник от „Български народни песни“ именно на кирилица. Щросмайер е създател на Загребския университет, на Академията на науките и изкуствата. Фигурата му е знакова в Хърватия. Оригиналът на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови от 1861 г. се пази в Джаково, където Щросмайер е бил епископ. 

През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество в знак на признателност от страна на българските радетели на книжовността. 

– Вие сте декан на Историческия факултет на Софийския университет. Как гледат Вашите хърватски колеги историци на сегашното състояние на научните и академични връзки между двете държави? Разговаряхте ли за това, има ли интерес към научните изследвания на българските академични и преподавателски среди?

 – Между научните общности на двете страни има тесни контакти, както между представители на академиите на науките, така и на университетските академични среди. В рамките на сегашното ми посещение установих контакт и с Декана на философския факултет на Университета в Осиек, което е разширяване на контактите. Безспорно общо поле на научните дирения са историческите и културни връзки, базирани на славянската основа на езиците, традициите, обредната система. Има и съвременни измерения на сътрудничеството, доколкото и двете страни като пълноправни членки на Европейския съюз отстояват принципите на равнопоставеността и значимостта на регионализма в общото глобално пространство. В този контекст знанието за историята, за корените, придава смисъл на идентичността. 

– Личен въпрос – след срещите Ви с толкова много история роди ли се някаква нова идея за научно изследване, което Вие като историк да разработите? Или пък да предложите на Вашите студенти или колеги преподаватели? 

– Идеите винаги са много, просто времето не стига. Ще активизираме контактите си по приложността на сертифицирания през 2021 г. от Съвета на Европа Кирилометодиев културен туристически маршрут; ще работим по изследването на глаголицата като знак и символ; имаме и проекти в областта на културната антропология относно топонимична карта на славянското пространство, през призмата на българския и хърватския пример.

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021