About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Изследване на полски учен за Македония

09/08/2022

сп. "Македонски преглед", 2002, кн.2. Изследване на полски учен за Македония. Антони Гиза. Балканските държави и македонският въпрос. София, 2001. Рец. от акад. Веселин Хаджиниколов .... 159 - 166

Както е отбелязано в самата книга, нейн автор е полският историк Антони Гиза. Той е завършил Варшавския университет през 1975 г. Три години по-късно в същия университет получава докторското си звание. В 1985 г. се хабилитира за доцент в Гданския университет и по- ема ръководството на Катедрата по източно-европейска история към Историческия факултет на Шчечинския университет. 

През 1991 г. получава званието професор, а от 1999 г. е редовен професор. От началото на 90-те години Гиза проявява интереси към историята на южните славяни, а от средата на 90-те години в неговите изследвания започва да господства македонската тема. 

Полският историк е автор на книгите “Раждането и разпадането на Югославия”, “Македонските земи в края на ХIХ и началото на ХХ век”, както и на редица статии в научни издания. В увода към разглежданата тук нова негова книга авторът изтъква, че “най-новата история на македонските земи се причислява към най-сложните и объркани проблеми в история на Европа през ХIХ и ХХ век.” (стр. 5) 

Въпреки това, според проф. Гиза, тя е предизвикала и предизвиква до днес жив интерес не само сред балканските историци, но и сред политиците, като излиза извън границите на Балканите. В ре- зултат от този интерес не само в България, но също и на Балканите и в Европа са отпечатани много трудове за историята на Македония. За съ- жаление в по-голямата част от тях, както изтъква авторът на разглежда- ната книга, “трудно може да се открие обективност”. (стр. 5)...

 Целия материал четете по-долу:

Битолският вилает след Илинденско-Преображенското въстание

05/08/2022

сп. "Македонски преглед", 2002, кн. 1. Тодор Добриянов. Документ за икономическото и политическото състояние на Битолския вилает след Илинденско-Преображенското въстание... 123 - 144
 
Както априлската епопея от 1876 г., така и Илинденско-Преображенската драма от 1903 г. е един от ярките върхове в стремежа на българите към свобода и социално равноправие, закономерно продължение на българската национално-демократична революция. 

Корените на този стремеж у илинденци и преображенци се крият дълбоко в миналото на българския народ. Те са тясно преплетени в неговите националноосвободителни борби от предосвобожденския период. Руско-турската война от 1877-1878 г. не донесе това, което очакваха от нея българите. 

Всъщност Великите сили с решенията си от 13 юли 1878 г. в Берлин предопределиха взривоопасната обстановка на Балканите. Нежеланието на Европа да види една обединена в етническите си граници българска държава най-ясно личи от изказването на германския канцлер при откриването на Берлинския конгрес...

 Целия материал четете по-долу:

 

 


https://docs.google.com/document/d/15DM7K82MKqnOtNa6dMzPl-BYxjfSJFyD/edit?usp=sharing&ouid=104430210039686401184&rtpof=true&sd=true

Подписахме протокол по Договора за приятелство с РСМ

04/08/2022

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7

Министрите на външните работи на Република България и Република Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи подписаха протокола от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия се състоя в Министерството на външните работи в София. В рамките на срещата беше направен преглед на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и бяха договорени мерките за неговото ефективно изпълнение през следващия период. Това е вторият протокол, подписан между двете страни. Първият протокол от първото заседание на Съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония е подписан на 10 юни 2019 г. в София. 

Оттогава досега комисията не е имала заседания. Съгласно чл. 12 от Договора съвместната междуправителствена комисия провежда редовни срещи един път годишно с цел преглед на ефективното му прилагане, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. „Срещата беше изключително полезна, беше отчетен прогресът във всички секторни групи, които са пет на брой“, каза Теодора Генчовска. 

 По думите ѝ това, което трябва да се направи оттук насетне, е постигнатите споразумения и договорености да бъдат претворени на практика, което е изключително сериозен ангажимент и на двете държави. 

 „България е държавата, която най-силно подкрепя европейската интеграция на Република Северна Македония и Албания и занапред им пожелаваме успех по пътя, който отдавна искат да поемат. С общи усилия и с нашата подкрепа ще стигнат дотам, където гражданите на Република Северна Македония най-много искат да стигнат – членство в ЕС“, заяви тя. Външният министър на РСМ Буяр Османи обяви, че разчитат на България да ги подкрепя и изрази надежда, че се отваря нова глава в отношенията между двете страни

Езикът на документите от Илинденското въстание

02/08/2022

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Проф. д-р Ив. Кочев Езикът на документите на ВМОРО от Илинденското въстание... 63-68

Езикът на документите на ВМОРО от Илинденското въстание е езикът на народа, който го е говорил, и чрез който този народ е бил призоваван да въстава. Ако той не го е разбирал, не би и въстанал. Накратко, това е българският език, и то в неговата най-обработена книжовна форма. 

Безсмислено е македонските българи по време на Илинденската епопея да са били подканяни към бунт на „чужд" език в един такъв върховен момент на национална самоизява. Съвременните скопски „преводи" на тези документи не са нищо друго освен регионални адаптации на книжовния български език от онова време. 

Тази смешна и недостойна практика цели да се подмени истината чрез езикова фалшификация на документите...Ръководителите на Илинденското въстание в по-голямата си част са били високообразовани хора, най-вече екзархийски учители и ученици, школувани в българските училища в самата Македония или в свободното Княжество.

Те са изучавали „Записките по българските въстания" на Захари Стоянов, тактиката на революционната организация на Васил Левски и огнените стихове на Хр. Ботев, които са изписвали по знамената на революцията. Няма как да обяснят скопските митолози защо на Охридското илинденско знаме на книжовен български език четем: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"...

Целият материал четете по-долу:

 

Безсмъртният български подвиг от 1903 г.

01/08/2022

Знамето на охридските въстаници
 по време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
Димитър Гоцев. Вечните идеали и безсмъртният български подвиг от 1903 г. (90 години от Илинденско-Преображенското въстание). Македонски преглед, 1993, год. XVI, кн. 3, с. 5 – 21.

   Преди 90 години, в бунтовната 1903, българите в Македония и Одринска Тракия, следвайки безсмъртния зов на В. Левски, че "и ний сме хора и искаме да живеем свободно и по човешки там, където живеят българите - в Мизия, Тракия и Македония", под ръководството на легендарната ТМОРО се вдигнаха на масова въоръжена борба срещу турската тирания, в името на националното освобождение и на общобългарските национални идеали за обединение на българския народ...

 Целият материал четете по-долу:

 

Приноси за епохата и личността на цар Самуил

30/07/2022


Приноси за епохата и личността на цар Самуил 

Георги Н. Николов. Из историята на Самуилова България. София: Македонски научен институт, 2022, 319 с. с ил., ISBN 978-619-7377-25- 5 (мека подвързия), ISBN 978-619-7377-26-2 (твърда подвързия) 

Книгата на Георги Н. Николов представя основни факти, пряко свързани с историята на Самуилова България, като от друга страна, предлага поредица приноси към биографията на българския цар Самуил (997–1014). 

 Изложението се основава на констатацията на автора, че „българската история от последните три десетилетия на Х и първите две на ХІ в. се нуждае от ново и задълбочено проучване. Историческите извори за това време дават основание да се преосмислят някои стари интерпретации и да се предложат нови тълкувания...“. Георги Николов предлага свои хипотези и обяснения на отделни биографични факти, като и маркира насоки за бъдещи изследвания в тази посока. 

 Анализите му почиват върху значителен брой публикувани византийски, арменски, арабски, латински (западноевропейски), български и други извори. Съдържанието е обособено в два големи дяла, първият от които съдържа предимно биографични аспекти. Анализирани са поредица от спорни, слабо или едностранчиво проучени въпроси. Направен е критичен прочит на редица източници. Авторът допълва и коригира твърдения на български и чужди изследователи, като предлага свое приносно обяснение по генеалогични и просопографски аспекти. Изложението започва с родословието на комитопулите. 

Откроена е проблематиката около ослепяването на Самуиловите войни след битката при укреплението Ключ (29 юли 1014 г.). Следващ акцент е поставен върху изясняване на фактите около смъртта на българските владетели от Х–ХІ в: Борис ІІ (969–978), Роман-Симеон (978–997), Самуил, Гаврил-Роман Радомир (1014–1015), Йоан-Владислав (1015–1018), както и на гробовете в базиликата „Св. Ахил“ от едноименния остров от Малкото Преспанско езеро. Вторият дял, който фактически обхваща половината от книгата (с. 135–283), представя „Историко-географската област Македония в историята на Българското средновековие“. 

В изложението, изградено върху богата документална основа, акцент с оглед основната тематика на изследването е поставен върху мястото на областта в епохата на цар Самуил и неговите наследници. Разказът е плавен, умело структуриран и се отличава с добре изведени основни моменти. Сред отличителните черти на книгата трябва да се посочи и приложената обстойна библиография. 

Изложението много сполучливо се допълва с фотоси на надписи, антропологични възстановки, археологически и архитектурни обекти, стенописи и икони, чертежи и скици. Написана на ясен език, книгата, която по своя характер е научно изследване, представлява интерес и за по-широка читателска публика. 

Тя поставя на разглеждане важни въпроси, които очакват своето по-нататъшно изследване, отразява най-новите постижения на историографията (и на проучванията на автора) и илюстрира актуалното състояние на българските проучвания върху епохата на цар Самуил и на Македония през Средновековието. 
 Николай Поппетров

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022