About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Костадин Филипов: Ще се случи нещо…

23/06/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Някои размисли за френската идея за преодоляване на спора ни с Република Северна Македония Нещо ще се случи до 30 юни 2022 г., когато изтича френското председателство на ЕС. Какво ще бъде то, в момента на подготовката на нашия Бюлетин е трудно да се каже. Най-малкото заради риска да оповестим новина, която само часове след това може да бъде опровергана. Да, ЕС направи своето предложение към София и към Скопие, изработено от френската дипломация в рамките на френското председателство. Затова каквито и да са резултатите от него за евроинтеграцията на Западните Балкани Париж заслужава уважение. 

И то ще бъде демонстрирано по време на срещата ЕС – Западни Балкани, организирана също по инициатива на Емануел Макрон. Френският президент ще има няколкото часа за своята слава като истински лидер на европейското семейство. Може би те ще бъдат помрачени от резултатите от парламентарните избори във Франция, в които той запази предимството си в Националното събрание, но изгуби мнозинството си. 

Но пък през април спечели втория си мандат като държавен глава на Франция, което му вдъхна увереността да действа и се държи като истински европейски политик и държавник. Което не означава да приемаме всеки негов ход или идея без да се опитваме да я осмислим и преценим през фокуса на българския национален интерес. Споменавам двата избора, пред които Франция бе изправена през тази пролет – президентският и парламентарният, като един вид оправдание за Париж, че толкова закъсня с формулирането и предоставянето на предложението си към София и Скопие. 

Цяла сага е това, което се случва с документите, които включва пакетът, призван да отпуши преговорния процес за членство на Северна Македония и на Албания. Да не говорим за суматохата, която предизвика сред българските институции предоставянето на текста на предложението. А уж толкова дълго то се очакваше, какви ли не версии предварително бяха пускани в медийното и политическо пространство, та чак се стигна да разтурянето на управляващата в България четиричленна коалиция. 

Вероятно няма пряка връзка или зависимост между тези събития, но така или иначе тяхното наслагване в и без това компресираното политическо време, в което живеем, поражда някои подозрения. Да, наистина май се оказа, че посрещаме френското предложение с известна изненада от неговото съдържание. И недостатъчно подготвени да дадем бърз отговор. От една страна, имаме остра политическа криза у нас, в рамките на която под съмнение е поставена легитимността на правителството на страната ни. Искат му оставката, а подкрепата му е под минимума. 

В такава ситуация да се вземат отговорни за народа и държавата ни решения е въпрос на сериозен риск. Не знам кой ще го поеме, още повече, че премиерът Кирил Петков създаде с поведението си впечатление, че снема от себе си отговорността за каквото и да било действие, ако то не е минало през Парламента. 

Поведението на Петков прилича повече на човек, който иска да се отърси от това, което вече е сторил в отношенията ни със Скопие със своите несръчни действия само за няколко месеца. И затова сега преднамерено се отказва от участие в играта, дори го узакони с решение на Министерския съвет. 

Навремето имаше една тарикатска фраза, с която се отхвърляше всяка отговорност за нещата: „Аз съм тука само за борбите“. Нещо такова. От друга страна, технологичното време е крайно малко. При цялата ни добронамереност към всяка идея, която може да помогне да се разплете възелът и Северна Македония да стартира своите преговори за членство, самият тайминг на поднесеното предложение ми се струва фиксиран така, че и двете страни да нямат много време за реакция. В бизнеса това се нарича „вземи или остави“ и изисква бърза реакция, но тук нещата са политически, при това заредени с много емоции. 

Европейският съюз има утвърдена процедура в такива случаи, тя е с предварително подготвен и приет дневен ред, нещата са известни дори в детайлите, времето е така подредено, че да няма празнини. Би било голяма изненада, ако и двете страни – България като член на ЕС и Северна Македония като кандидат за членство, биха се вписали в този дневен ред с готово решение, което да бъде прието в порядъка на изключение. 

Може би заради това вносителите на документите са предвидили две междуправителствени конференции, с които да се ознаменува стартът на преговорния процес. Едната задължително да е сега, в рамките на френското председателство. Но тя би имала вероятно повече церемониален характер, за да се оповести политическото съгласие на София и на Скопие да приемат текста на предложението такова, каквото е. И същевременно да се отдаде заслуженото на Франция за свършената работа до този момент. Нещо, което не можаха да свършат други държави членки на ЕС в рамките на своето председателство. Като Германия например, или Словения, която също организира среща ЕС – Западни Балкани. 

Иначе същинската междуправителствена конференция, с която да стартира преговорният процес за членство, да започнат да се отварят глави в шестте клъстера и да се задейства предвиденият мониторинг, е предвидена за времето, след като Северна Македония направи промени в своята конституция и включи в нея българите като държавнотворен елемент. Чак тогава. Минава ми и една екстравагантна мисъл. 

Дали пък бързането от Брюксел и Париж не е продиктувано от един друг важен политически факт. А той е свързан с намерението Украйна и Молдова да получат статут на кандидати за членство в ЕС, изпреварвайки по този начин държавите от Западните Балкани. Или поне някои от тях, които могат с основание да попитат, ако имат тази дързост: „Чакайте, трябва ли и ние да станем жертва на агресия и да влезем във война, за да се ускорят нашите кандидатура за членство?“. (Вучич и Еди Рама биха си позволили такъв тон, мисля си…) 

И ето ви технология – връчваме нашето предложение в „дванадест без пет“, София и Скопие по много причини не могат да влязат в ритъма, искат повече време, даваме им го, но това ще е аргумент да си свършим работата с Киев и Кишинев, с надеждата, че от Балканите няма да ни се сърдят. Много. Ако приемем, че за да нямаме официален отговор на предложението от ЕС са виновни политическа криза у нас и липсата на координация между институциите ни, какво да кажем за другата страна – Северна Македония. 

Там избраха тактиката на изчакването, която може и да е добра, но точно сега, тъкмо в това ограничено време за действие едва ли е най-подходяща. Не били получили оригиналния вариант, не можели да се доверят на медийни публикации, пък на всичко отгоре и как да вземат отношение, когато не знаят каква е позицията на останалите 26 държави членки на ЕС. Пак, милите те, се опитват да разберат накъде духа вятърът и тогава да реагират. Бяха останали с убеждението, че и Брюксел, и Вашингтон са на тяхна страна и натискат само София, пък Скопие – какво? –„за идентичност не се разговаря“. 

Много им се искаше претенциите на България, пакетирани във формулата „4+1“, да не бъдат включвани в преговорната рамка и спорът с България да си остане двустранен, както досега. Само ние и те, което при тяхното нищонеправене ознаваше, че ако има изход, той да бъде за сметка на София. Е, разбира се, появиха се и мнения на политици и дипломати, на партийни лидери, които, общо взето, настояват предложението от френското председателство да се отхвърли веднага и категорично. Бившият министър на външните работи, а после вицепремиер по европейските въпроси нарече идеята от Париж „исторически провал“. 

Но Никола Димитров си е такъв, неговата лична суета не позволява да приеме нещо, в което той няма активно участие, за да трупне още някоя друга рейтингова точица. От друга страна, таймингът за предложението съвпадна с много по-рано оповестния митинг на опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ. На 18 юни на улиците и площадите в Скопие излязоха хиляди граждани с искането за предсрочни парламентарни избори. Разбира се, бяха скандирани и антибългарски лозунги, свързани тъкмо с идеята на ЕС за деблокиране на европейския път на Северна Македония. 

Нямаше как – темата им дойде изневиделица, но тъкмо навреме, за да подържа ентусиазма на протестиращите. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски изговори такива закани срещу нас и срещу Договора за добросъседство, че мен би ме било срам да ги цитирам. Но ще ги запомним, за да му ги припомним някога, когато политическата рулетка край Вардар се завърти така, че Мицковски да победи евентуално на някакви избори и да стане премиер. 

Сега-засега на спешно заседание правителството на Димитър Ковачевски отхвърли искането за предсрочни парламентарни избори и пожела на Мицковски да се видят пред урните в редовния срок след две години. Да, заседанието бе спешно и извънредно в събота, в почивен ден, но на пресконференцията по този повод Ковачевски се постара да не вземе никакво отношение към френското предложение. Все едно то не съществува. А то е реалност, която – искаме или не, вече е в правния и политически мир. 

И няма да мине само със заравяне на главите в пясъка около Вардар, а ще се наложи да се говори по тази реалност. Това се отнася и за нас, за българите, за нашия политически елит. Не бива, само защото сме чакали толкова дълго, сега да се хвърлим презглава и да кажем безусловно „да“. Такива бързания не са характерни за сериозните дипломации. Но ако все пак лично аз се радвам на френската идея, то е защото тя няма как да остане без реакция от Скопие. Текстовете са такива, че като биха могли да ги накарат все пак да свършат нещо. Въпреки измислената защита, в която превърнаха мантрата „за идентичност не се разговаря“. Ще се случи нещо до 30 юни, сигурен съм. Какво ще бъде то – ще видим. Когато говорим за компромис между две страни, това означава, че или и двете са доволни, или и двете са крайно недоволни. Надяваме се на доброто.

 Костадин Филипов

Българската позиция спрямо Северна Македония и ценностите на ЕС


Европейският съюз е основан на ясни ценности (виж например: член 1а от Лисабонския договор). Приети са различни нормативни актове, чрез които се забраняват и осъждат дискриминацията, омразата, расизма, ксенофобията и други негативни прояви (виж например: Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Естествено, много други международни организации, като ООН или Съветът на Европа, също се занимават с подобни проблеми. Специално внимание се отделя на учебниците по история (виж например: Combating stereotypes and raising awareness of history, https://www.coe.int/en/web/history-teaching). 

Прегледът дори на част от релевантните документи на ЕС, на Съвета на Европа и на други организации показва, че Република Северна Македония е изправена пред редица сериозни проблеми във връзка с расизма и дискриминацията и не покрива ценностните критерии за членство в тях. Още с формирането си към края на Втората световна война и през целия период на югославското управление този субект в състава на Югославия, независимо дали е била „народна“, „социалистическа“ или друга „република“, но винаги под силния контрол на Сърбия, е имал за основна цел унищожаването на националното самосъзнание на българското население. 

За това са използвани най-различни средства – от физическото унищожение на десетки хиляди българи, през изтезаването, затварянето, интернирането на стотици хиляди хора само заради българското им самосъзнание, забраната и преследването на всяка индивидуална или групова проява на българската национална свяст. 

За осъществяването на тази цел са били впрегнати всички инструменти на тоталитарната държава, за да се унищожи всяка връзка с България и всеки спомен за българския характер на населението. С по-други форми тази политика продължава и след създаването на уж независимата държава Република (Северна) Македония. Омразата срещу българите в Северна Македония и срещу българите като цяло изобщо не се дължи на българското „вето”, както се опитват да ни убеждават в Скопие, а на официалната политика в този субект от почти 80 години. Политическите, икономическите, академическите, медийните кръгове, които управляват Република Северна Македония, продължават да разпространяват омраза към българите, защото това е идеологията на която се крепи тяхното управление. 

Омразата към българите е същността на македонизма – премахне ли се тази омраза, премахва се и македонистката идеология, т.е. действително се унищожава „идентитетот“ на македонистите. Позорно е твърдението на някои български политици и „експерти“, които разпространяват тази нагла македонистка лъжа, защото така оправдават престъпленията на македонизма срещу българите. Освен това, те показват пълното си непознаване на процесите в Република Северна Македония, защото изглежда не са прочели и един тамошен „академичен“ труд, в който става дума за българите. 

Дали омразата към България се дължи на българското „вето“ или на добре организираната и идеологизирана политика от страна на институциите в Скопие, може лесно да се види например при изследването на учебните текстове в тази страна. Учебниците в Република Северна Македония се пишат на „македонски“ език, а след това се превеждат на езиците на тези общности, които са признати в Конституцията. В този текст се дават някои примери от учебници на албански език в тази страна, които са пълни с всички характерни фалшификации, но тук са представени само някои от най-грубите нападки срещу българите. Разглежданите учебници са издадени през 2015 и 2018 г., т.е. преди българското „вето“. 

Учебниците по история са публикувани и след подписването на Договора за приятелство, което е още едно доказателство, че в Скопие никога не са и възнамерявали да изменят учебната си литература в съответствие с договора, както си личи и от безплодната 4-годишна работа на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси.

 “Historia për vitin e parë” (История за първата година). Prosvetno dello, Shkup, 2018, с. 152:

 „Обединението на славянските племена през втората половина на 7 век се прекъсва с идването на българите. Българите са монголо-татарско племе от турската група на народите. Като скитническо племе българите винаги са сменяли мястото си на живеене. Занимавали са се с отглеждането на коне, с лов и с плячкосване“. 

Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar” (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия). Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 9: 

„... частта на Пирин беше окупирана от България (6 7982 км, или 9,9%), но и една малка част се падна и на Албания (802 км2 или 1,2%)“. 

Пак там, с. 17: 

В които етнически граници Македония включва площ от 68 451 км2. От тях на Република Македония се падат 25 713 км2 (или 37,5%), след това 34 411 км2 (50,3%) се намират в Гърция, след това 6 798 км2, (9,9%) в България, 802 км2 (1,2%) в Албания и в Сърбия и Черна гора 727 км2 (1,1%)“. 

Пак там, с. 99: 

Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (както се вижда, не се спестяват коментари за предполагаемия етнически произход и на албанците в учебниците на родния им език). 

Пак там, с. 108: „Според други данни, в Гърция живеят около 400 000, в България 400 000, в Албания над 100 000, в Република Сърбия около 200 000 македонци. Общият брой на македонците в съседни държави е около 1 100 000 жители“. 

В частта на Пиринска Македония, по-точно в България, македонци има в селата, но и в градовете Благоевград, Разлог, Петрич, Мелник, Сандански, Банско и др. Не е за подценяване и концентрацията на македонци в София, Варна, Пловдив и др. Днес, заради по-либералното отношение на българското правителство, македонците са организирани в организации, от които най-важната е ОМО „Илинден“. Да се надяваме, че в един бъдещ период българското правителство ще има и по-либерално отношение във връзка с малцинството на македонците и другите [малцинства]“. 

 “Historia për vitin e tretë” (История за третата година). Prosvetno Dello, Shkup, 2018, с. 226: Позицията на македонците в България 

Политическите промени в НР България на 9 септември 1944 г. се отразиха благоприятно за националното утвърждаване на македонците в България. Българското ръководство и особено Георги Димитров (с произход от Македония) прие съществуването на македонско национално малцинство в България, съответно в частта на Пиринска Македония. За това допринесоха добрите отношения, които се развиваха между България и Македония. В преброяването на населението през 1946 г. 63,7% от населението в частта на Пиринска Македония, съответно 178 000 души заявиха македонска принадлежност. На тях им се осигури обучение и друго културно изразяване на македонски език. Образованието го провеждаха учители от НР Македония, които отидоха доброволно в България. Бяха открити някои културни институции. Този процес беше известен като културна автономия на македонците в България. Заради конфликта на СССР с Югославия през 1948 г. (Информбюро), България изостави национално-културната политика спрямо македонците. Македонските учители бяха интернирани, бяха затворени училищата и македонските културни институции. Настана период на тежки обвинения, отричане на македонския език и култура. Непризнаването на македонския език, история и култура продължава до наши дни“. 

В Република Северна Македония се използват всички възможни форми за прокарване на антибългарска пропаганда в публичното пространство, като особено внимание се отделя на изготвянето на художествени и „документални“ филми. Добре известен е случаят със злополучния филм „Трето полувреме“, но са създадени и „документални“ филми по темата за „расовите различия“ между българи и „македонци“: „Етногенетските разлики...“ (https://www.youtube.com/watchv=lSDOV0yfJTQ&t=984s&fbclid=IwAR2IBABbH93wSBOxwWtFM3gxluVieLD-1kUmiOUcLC9_rxNqDkEoAW87fkU). 

Интересно, какво ли мислят в страни като Германия и Австрия относно изграждането на „идентичност“, основана на формата на черепите? Като стана дума за европейски страни, където „не разбирали българската позиция за Македония“, е добре да се напомни, че европейски „експерти“ и „институти“ разпространяват идеи, които ни карат да правим сравнения с някои ужасни събития от първата половина на ХХ в. 

В свои монографии и статии за историята на Македония такива учени заместват българи с „македонци“ или пишат българите в кавички, като напълно пренебрегват автентичните исторически извори. Не се притесняват да пишат и говорят, че българите от Македония били „аморфна маса“ през ХІХ и в началото на ХХ в, че не „били развили национално самосъзнание“, защото „били изостанали“ от социалните и културните процеси на епохата и т.н. 

Сега подобни „теории“ отново се разпространяват и от „експерти“ и „институти“ в страни от ЕС с цел да защитават техните геополитически и идеологически концепции (виж например: IFIMES (Словения): 

„Независима България беше създадена на базата на споразумението между Руската империя и Османската империя със Санстефанския договор от 1878 г. Тогава територията на България беше населявана предимно от богомилско (!), македонско и турско население, което по-късно, под силния натиск на новосъздадената държава, беше насилствено „българизирано“ (“2021 Elections in Bulgaria: Bulgarian 'assault' on North Macedonia”, 24 март 2021, https://www.ifimes.org/en/researches/2021-elections-in-bulgaria-bulgarian-assault-on-north-macedonia/4755). 

Но именно представителите на такива страни трябва много да внимават, защото подобни „теории“ са създавани там, за да принизяват чуждите култури според концепцията за „унтерменшите“. Югославската пропаганда беше много добре представена по света и е повлияла сериозно върху различни историографии. 

Дори в Косово има учени, които разпространяват расистки стереотипи за българите (виж например: Buxhovi, Jusuf. Maqedonia – Nga Antika deri te Koha jonë (Буджови, Юсуф. Македония – от Античността до наше време). Houston– Prishtinë, 2019, с. 190–191): 

Става дума за цялостното смесване на българското население със славянското, между един индоевропейски народ (славяните) и един друг неиндоевропейски, или между бялата раса и тази жълтата, татаро-монголската“. 

Нека да се върнем към основния въпрос – българското „вето“ ли водело до омраза срещу българите!? Децата в Република Северна Македония, независимо на какъв език се обучават, от малки се учат да презират българите като расово непълноценни, брутални и зли същества, потискащи и унищожаващи „висшата македонска култура“ и народ. В този контекст да не повдигаме темата и за „фашистките окупатори“, че наистина ще стане прекалено. 

Освен върху абсурдни фалшификации, македонистката идеология е изградена и върху расистки стереотипи и омраза срещу българския етнос, колкото и парадоксален да е този „авторасизъм“! Това се вижда много ясно от учебната и „академичната“ литература, както и от системните изявления на политици, журналисти и академически представители от Северна Македония. 

В тази идеология, първо, се правят директни опити за показване на „различията“ между българи и „македонци“ въз основа на расовото разграничение! Да се изгражда идеология въз основа на расови признаци и противопоставяне е напълно против всякакви научни принципи и европейски ценности. 

Второ, правят се внушения, че „татаро-монголите“, „жълтата раса“ (абсолютно ненаучни „термини“) били на по-ниско културно ново от „бялата“!? 

Трето, не бива да се забравя, че етноними изобщо не могат да се използват по пейоративен начин. Тези постулати на македонската „наука“ как ли се вписват с ценностите на ЕС? 

От какви ли мотиви се водят разни чиновници на ЕС, които твърдят, че „Северна Македония била изпълнила критериите за провеждането на Първата междуправителствена конференция“

Трябва добре да разберем, че става въпрос не просто за някакви заблуди и обикновени лъжи на някакви необразовани персони. 

Истината е, че трябва да се борим с добре развита расистка идеология, започнала да се създава преди около 150 години в академическите и политическите кръгове на Сърбия (виж например краткия обзор: Milosavljević, Olivera. Crni Bugarine. В: https://pescanik.net/crni-bugarine/). Тази идеология се е разпространявала в широките слоеве на сръбското общество, подготвила е антибългарската политическа програма, въз основа на която е осъществен геноцидът срещу българите в Македония след 1912 г. 

Впоследствие, заради десетилетията систематична работа, тази идеология е успешно инсталирана в политическите, академическите и медийните кръгове на Република Северна Македония и е основната база за изграждането на „идентитетот“. Идеологическата платформа на Белград – Скопие е обслужвана от силна пропагандна машина, в която се включени не само местни, но и чуждестранни „учени“, журналисти, политици. 

Обидите и дискриминацията срещу българите, унищожаването на българското културно наследство, е неизменна част от тази расистка идеология – нима „дивите азиатци“ биха могли да създадат своя азбука, своя уникална цивилизация – това е дело на „белите, европеидни македонци“, които исторически са потискани от „татаро-монголите“!? 

Българските институции и организации на гражданското общество трябва да осъзнаят същината и дълбочината на проблема и да предприемат нужните инициативи на международно ниво, за да се сложи край на тази античовешка идеология и Република Северна Македония да бъде реформирана цялостно. Опитът да се търси „споделена вина“ за състоянието на отношенията със Северна Македония, е опит за оневиняването на институционализираната расистка доктрина в нашата съседна страна. 

Всеки политик, дипломат, експерт, журналист и пр., който призовава за „незабавно започване на преговорите за членство“ на Северна Македония в ЕС, при настоящата идеологическа платформа в тази страна, трябва да бъде наясно, че подкрепя шовинистична идеология, основана на расова омраза срещу България и българите, а това е в противоречие не само с евроатлантическите, но и с общочовешките ценности. По тази причина абсолютно не е вярно, че членството на Република Северна Македония в ЕС ще разреши проблемите между нас! 

Не е нужно да припомняме какво направи България през последните 31 години за оцеляването на Република Македония като държава, нито какви договори и споразумения имаме, но е ясно, че в Скопие нямат никакво намерение да скъсват с расистките метастази на югославизма. Ако Северна Македония започне да отваря преговорните глави с настоящата расистка идеология на македонизма, тя ще започне още по-агресивна кампания срещу България, защото тази конструкция е създадена изцяло на антибългарска основа. 

Ще решат, че това е жизнена идеология, която им носи успех (членството в НАТО, ЕС) и ще укрепят антибългаризма като теория и практика (репресии срещу българите там, доунищожаване на българското културно наследство, никакви промени в учебниците и в публичната реч). Затова е нужен специален мониторинг от страна на институциите на ЕС с ясна програма и срокове за реформирането на тази държава. 

Всяко колебание в това отношение ще застраши основните ценности на Съюза, както и ще постави под заплаха отношенията на ЕС с други държави по света, защото неговата външна политика се гради въз основа на принципа на защитата на човешките права и борбата срещу всички форми на расизъм, омраза и дискриминация. В случай на започване на преговори със Северна Македония, без ясни ангажименти за реформирането на нашата югозападна съседка и за премахване на нейната расистка доктрина, ЕС сам ще наруши тези свои основни принципи и ще минира идеологическите стожери на своята външна политика. 

 Д-р Антон Панчев

160 години от рождението на проф. Иван Шишманов

21/06/2022

160 години от рождението на проф. Иван Шишманов
(22 юни 1862, Свищов – 23 юни 1928, Осло) – учен фолклорист и етнограф, литературен историк и критик, университетски преподавател, обществен и държавен деец. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Син на Димитър Шишманов – виден общественик, театрал, литератор и търговец през Възраждането. Феликс Каниц лично препоръчва младия Шишманов за ученик в Paedagogische Schule във Виена, което завършва през 1882 г. Там написва първите си патриотични стихотворения. 

След като учителства една година в родния си град, спечелва държавна стипендия и следва философия и обществени науки последователно в Йена (1884), Женева (1885–1886) и Лайпциг, където през 1888 г. защитава докторат. Междувременно се завръща от Женева, за да стане доброволец в Сръбско-българската война. Един от основателите на Висшето училище в София. 

Създава и редактира „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, превърнал се в трибуна за младата българска хуманитаристика (1889–1902). Като министър на просветата (1903–1907) е автор на редица закони, издигащи културните институции на равнището на водещите европейски държави. 

Тогава са открити Народният театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народният етнографски музей, Институтът за слепи, Училището за глухонеми деца, първата детска забавачница, Учителско-лекарският съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища, библиотеки, галерии и др. Основател и пръв председател е на българската секция на Паневропейския съюз. 

Радетел на идеята за освобождение на Македония, посвещава по-голямата част от творческата и обществената си дейност на научно обосновани теми за българския характер на областта. Активно сътрудничи с европейски учени и популяризира истината за Македония като фолклорист, етнолог, историк на културата. По време на Балканските и Първата световна войни (1912–1918) участва активно в научния и културен живот на освободените земи, чете лекции, ръководи научни експедиции. 

В качеството си на председател на Българския читалищен съюз обновява българските читалища в Македония, снабдява ги с книги, вестници и списания, осигурява беседи на видни български общественици, организира театрални постановки и др. Ив. Шишманов е български пълномощен министър в Украйна при управлението на П. Скоропадски (1918–1919). След войните продължава родолюбивата си дейност, работи за духовното съвземане на нацията, разпространява из света истината за българите в Македония. 

Става член на Македонския научен институт, а част от своята библиотека дарява на Македонско студентско дружество „Вардар“. Действителен член на БАН (1902), Дописен член на САНУ в Белград, на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на гръцкото научно дружество „Парнас”, на ПЕН-клуба и др. Умира в Норвегия, където е на конгрес на ПЕН-клуба и се готви да запознае световната интелектуална общественост с проблемите на българската нация.

Представиха две книги на МНИ в Благоевград

19/06/2022

ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
 
НА 
МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

 На 16 юни 2022 г. в конферентната зала на Регионалния исторически музей – Благоевград се състоя представяне на книгите: 

П. К. ЯВОРОВ. Хайдушки копнения. Спомени от Македония, 1902 – 1903. София – Солун, 1909. Второ фототипно издание (Македонска библиотека № 55). София, 2020, 193 с. ISBN 978-619-7377-17-0. Подир копненията на поета. Съставител ЦВЕТАН РАКЬОВСКИ (Македонска библиотека № 56). София, 2020, 230 с. ISBN 978-619-7377-18-7.

ГЕОРГИ Н. ГЕОРГИЕВ. Българо-албански политически отношения (1908–1915). Второ преработено и допълнено издание. София, 2022. 494 С. ISBN 978-619-7377-23-1. Представянето бе организирано от Македонския научен институт – Благоевград и Регионален исторически музей – Благоевград. Водещ на научното събитие бе председателят на МНИ – филиал Благоевград, доцент д-р на Югозападния университет „Неофит Рилски“ Валентин Китанов. 


Накратко за представените издания и за издателската дейност на Македонския научен институт говори председателят на института доц. д-р на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Георги Н. Николов. 

Той обърна внимание на неординерния подход в изследванията на проф. Цв. Ракьовски и на значимостта на книгата на доц. Г. Н. Георгиев. От своя страна авторите представиха мотивите за написването на представените издания и накратко описаха тяхното съдържание. 

Присъстващите в залата граждани зададоха въпроси към проф. Цв. Ракьовски и доц. Г. Н. Георгиев. В станалата дискусия бе подчертано, че книгите на двамата автори внасят важен литературен и исторически принос в българската хуманитаристика.

МНИ с писмо до Киро Глигоров, 1998 г.

17/06/2022

сп. "Македонски преглед", г. ХХI, 1998, кн. 3. Второ отворено писмо до президента на Р Македония... 5–8

"...Македонските българи у нас четат Гоце и Даме в автентичен вид, в оригинал, без „препеване" на съчинени норми с вуковски правопис, от който вече започват да се отказват дори сърбите. Вашите следвоенни югославски идоли са непопулярни у нас. 

Непопулярен сте и Вие. Тогава? Понятието македо- нец у нас е синоним на най-добрите българи, сами определили себе си национално, без да има „закон за защита на националната чест". Вие отново забравяте, че географската облает Македония не е Р Македония. 

Когато е била цяла в граничите на Отоманската империя, славянското население в нея е с българско етническо самосъзнание и с хиляди училища, църкви, учители, свещеници и др. Македонизмът на Ст. Новакович, провеждан и от Вас сега като новомакедонизъм, е сръбска идея..."

Целия материал четете по-долу:

 

Проф. Петър Шапкарев с рецензия на Коста Църнушанов

15/06/2022

сп. "Македонски преглед", 1997, кн.2. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. С, 1996, 503 сРец. от проф. д-р Петър  Шапкарев...139 - 149

Известният общественик и белетрист, дългогодишният участник в националноосвободителното движение на Македония Коста Църнушанов ни поднесе една уникална книга - ценно по- вествование за подвига на създателите на една нелегална младежка организация в Македония през времето между двете световни войни. 

Това е създадената през 1923 година Македонска младежка тайна революционна организация (ММТРО), в която чле- нуват главно студенти от университетите в Югославия (Скопив, Белград, Загреб и Любляна) и в някои европейски градове, а също и ученици от горните класове на гимназиите в различните маке- донски градове. Организация, която в пълно взаимодействие с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира младата българска интелигенция в Македония за борба за освобождаването на Вардарска Македония от сръбско иго и за запазване на българщината там. 

Авторът, К. Църнушанов, е активен и ръководящ член на ММТРО и това дава своето отражение върху характера и пълнотата на повествованието. Това обстоятелство дава възможност при описване на събитията от дейността на организацията да се вплете оскъдната информация от документи и други архивни материали със спомените на автора най-често - непосредствен участник при осъществяването на тези събития. 

Книгата на К. Църнушанов излиза под редакцията на проф. д-р Величко Георгиев. В стремежа си да обхване цялото дело на ММТРО, авторът разделя изложението на няколко дяла: Първа част - Основа- ване и развой на ММТРО; Втора част - Автономната дейност на ММТРО; Послесловие - Спонтанни продължители на делото на ВМРО-ММТРО; Приложения....

Целия материал четете по-долу:

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022