About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Възстановяват българския културен център в Битоля

28/06/2022


Д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“ ще поемат разходите по възстановяването на културния център „Иван Михайлов” в Битоля, който неотдавна бе опожарен. По фасадата бяха нанесени значителни материални щети, но за щастие инцидентът мина без пострадали. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Именно Врабевски бе меценатът, който помогна по-рано тази година финансово, за да бъде открит центърът. „Екипът на Фондация „Българска памет“ осъжда строго този акт на агресия и настоява за навременни действия на съответните институции за намирането на виновниците за вандализма“, написаха на страницата си във Фейсбук от „Българска памет“. 

„Разочаровани сме от тази вандалска проява. След нея няма как да кажем, че в Република Северна Македония се спазват човешките права. Въпреки всичко, културният център няма да спре работа, дори напротив – продължаваме още по-усърдно да се борим за правата на българската общност в Македония. Искаме да благодарим на д-р Милен Врабевски, че подкрепя нашата дейност от толкова време и за пореден път изяви желание да ни помогне, поемайки разходите за ликвидиране на материалните щети от палежа”, сподели Георги Църномаров от Културен център „Иван Михайлов“, Битоля. 

В Прилеп основаха сдружение на българите

27/06/2022


В края на май в град Прилеп основаха Сдружение на българите „Юг-Прилеп“, информира Фондация „Македония“. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Сред целите на учредителите е то да работи за по-доброто опознаване между хората от двете страни на границата и да допринася за разпространението на общата между България и РСМакедония култура. 

Предвижда се част от неговата дейност да се осъществява и в град Гевгели.

Методи Бисерков: Историческата памет е в основата на националната идентичност

26/06/2022


За новия дом на Исторически музей в Петрич и неговата експозиция, за богатото минало на този край, за новите предизвикателства пред музейното дело в града и за бъдещите планове за съхраняване на културно-историческото наследство с директора на музея Методи Бисерков разговаря журналистът Костадин Филипов 

Методи Бисерков е роден в семейство на наследници на бежанци от Прилеп и Кукуш. Завършил е висше образование през 1995 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История и география“. Бил е учител по история и география в петричката гимназия „Пейо Яворов“, главен уредник на Исторически музей Петрич, началник отдел „Образование и култура“ в общинска администрация. През този период участва като ръководител и член на екипите в 13 проекта по Оперативни програми „Развитие на човешките ресурси“, „Регионално развитие“ и „Региони в растеж“; Трансгранично сътрудничество с Република Северна Македония и Република Гърция; Програма „Еразъм – Коменски“ на ЕК. От 2020 г. е директор на Исторически музей Петрич. Автор и съавтор е на няколко публикации в списание „Македонски преглед“. 

– Господин Бисерков, наскоро в Петрич открихте новата сграда на Историческия музей. Не сме свидетели често на подобни събития, но ето – случи се. Не закъсняхте ли с това да потърсите нов дом на експонатите? 

– Не. Смятам, че историята е доказала – събитията се случват тогава, когато трябва. Откриването на новите експозиционни пространства на Исторически музей Петрич се случи след десетилетия на очакване и надежди. То стана възможно благодарение неуморната работа на няколко поколения петричани, желаещи да осигурят възможно найдобрите условия за представяне на културно-историческите традиции в Петрич и региона. На първо място това са хората, поставили началото на музейното дело преди 56 години. 

Техният неуморен труд и неизчерпаем ентусиазъм зарази голям брой последователи от всички области на социално-икономическия и духовен живот в община Петрич. За успехите на музейното дело допринесоха както музейните специалисти, така също и дейците на културата и образованието, техните ученици и възпитаници, представителите на местната изпълнителна власт и най-вече хората от община Петрич, за които издирването, опазването и популяризирането на богатото културно-историческо наследство на Петрич и региона е начин на живот. 

 Откриването на новите експозиционни пространства на Исторически музей Петрич точно в този момент доказа и една историческа аксиома – градивният елемент в отношенията между различните общества и държави са сътрудничеството и партньорството. Вървейки именно по този път вече повече от две десетилетия хората от община Петрич и община Серес, Република Гърция, допринасят за ползотворното и устойчиво развитие на целия регион, в частност за опазването на неговите исторически артефакти чрез реализирането на съвместния трансграничен проект „Културен дипол“, в рамките на който бе изграден новият дом на Исторически музей в Петрич. 

– Откога датира музейната дейност в Петрич? Градът е център на богата история, на славно минало, а напоследък и на сензационни археологически находки. 

– Началото на музейната дейност в Петрич е поставено на 8 септември 1966 г., когато към Народно читалище „Братя Миладинови“ е открита музейна сбирка. През следващите десетилетия сбирката обогатява непрекъснато своите фондове, като основен източник на културни ценности е дарителството на петричани. 

Неслучайно и до днес те наричат своя музей „музей от дарения“. Инициативата за това родолюбиво дело е на учителката от основно училище „Гоце Делчев“ Димитрина Бъчварова, подкрепена от тогавашното общинско ръководство в лицето на Надка Трайкова и техни колеги учители. Следващите десетилетия са време на усилна работа по издирване, проучване, съхраняване и популяризиране на богатото културноисторическо наследство на Петрич и неговия регион. Осигурена е и материална база, което подобрява значително функционирането на музейната сбирка. 

Поставя се началото на систематичното и научнообосновано проучване на основните археологически обекти – неолитното селище край село Тополница, античния град карай село Рупите и средновековното укрепително съоръжение в местността Самуилова крепост. Обогатяват се формите за работа с ученици, като е създаден кръжок „Млад историк“. 

 Така, в началото на 90-те години на ХХ в. в музейните фондове се съхраняват няколко хиляди предмета, отразяващи историческото развитие на Петрич и региона от праисторическата епоха до най-ново време. В периода след 1990 г. музейното дело търпи въздействието на коренната промяна, която трансформира българското общество и държава, като в резултат то преминава на нова, отговаряща на световните музейни стандарти основа. 

Музейната сбирка се сдобива със статут на исторически музей, като към него в периода 1997–2020 г. преминават на управление Национален парк-музей „Самуилова крепост“, къщата на пророчицата Ванга в град Петрич и групова археологическа недвижима културна ценност (ГАНКЦ) „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“. Музейното дело е уредено съгласно всички изисквания на националното законодателство, регламентиращо културното наследство, като е осигурено неговото устойчиво развитие чрез гарантиране на необходимите финансови, материални и кадрови ресурси. 

След 2007 г., използвайки възможностите на европейските фондове, Национален парк-музей „Самуилова крепост“ и ГАНКЦ „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ получиха финансиране по оперативни програми, което даде възможност за нови научни проучвания и тяхната социализация, превръщайки ги в уникални за страната ни културно-исторически обекти. 

Откриването на новите експозиционни пространства на Исторически музей Петрич на 26 май 2022 г., отново изградени по линия на трансграничното сътрудничество, даде пред музейното дело в града нови хоризонти с времеви рамки за следващите няколко десетилетия. Как да бъдат достигнати тези хоризонти е основна мисия на младия и енергичен екип на Исторически музей Петрич. Ето защо аз съм оптимист и смятам, че бъдещето на музейното дело в града е гарантирано от нашата дейност. 

– Новата сграда налага ли пренареждане на съдържанието на музейната експозиция? Какви са акцентите в нея? Кой е най-интересният експонат и от коя епоха е? 

– Съвсем естествено новите пространства предполагат нови експозиции и концепция за ново развитие на Исторически музей Петрич. Сградата на музея е с модерен индустриален дизайн сред паркова среда, която прелива върху зелените фасади. Цялостното архитектурно решение на зданието е заложено да бъде с видима конструкция и инсталации в екстериор и интериор, така че да се използва контрастен ефект по направление сграда – експозиция. 

Тя е с отворено пространство, с междинен полуетаж – мецанин, който позволява на посетителя поглед от второ към първо ниво. Експозиционната площ е предвидена като отворен тип, преминаването между различните експозиции е плавно, без ясно обособени зали и пространства. Дефинирането е предвидено посредством художествени похвати и дизайнерски решения. 

Посетителят обикаля цялата сграда, като стените и въздушното пространство също са предвидени да се използват за експозиции. Акцентите в различните експозиции – с похватите на съвременната музеология, с много интерактивност и технологични решения да се представят движими културни ценности и исторически разкази. Праистория, Античност, Средновековие, Османски период и Възраждане, Нова и Най-нова история и Етнография са експозициите, които жителите и гостите на града ще могат да разгледат. Предвидено е и място за временни експозиции и гостуващи изложби. 

Именно с изложба на картини от фонда на Националния военноисторически музей под наслов „Войните на Балканите през погледа на художника“ бе открит и новият дом на Исторически музей Петрич. В ядрото на зданието са разположени административната част, фондохранилищата, сервизни и технически помещения, реставраторско ателие. Осигурена е и достъпна среда – и двата входа на сградата са достъпни за хора в неравностойно положение, майки с колички, а вътре в нея чрез асансьор, спиращ и на двете нива. Най-интересният експонат – не се наемам да го определя. 

За мен по-важен е постигнатият резултат – с откриването на новия дом на Исторически музей Петрич се отвори нова страница не само в историята на нашия музей, но и на цялата музейна общност в страната. Признанието, което дадоха партньорите и гостите до момента е, че музеят има потенциал да се превърне във водещ не само в региона, но и в страната. 

 – Споменахме археологията. В района са и Самуилова крепост, и Хераклея Синтика. Или има още нещо, за което не знаем, където археолозите да търсят? 

– Смятам, че и Самуилова крепост, и Хераклея Синтика днес далеч са надхвърлили границите на община Петрич и отдавна са се превърнали в общонационални и световно значими културно-исторически обекти. 

Първият поради факта, че функционира като символ за общонационално преклонение пред трагизма и величието на цар Самуил още от 1982 г. (през месец октомври на настоящата 2022 г. предстои да отбележим 40 години от откриването на Национален парк-музей „Самуилова крепост”). 

Вторият, защото научната информация, която бе събрана в резултат на неговите проучвания, има приносен характер в световната историография, изучаваща Античния свят, променяйки историческата география на Балканите от това историческо време, и поради факта, че към настоящия момент обектът е посетен от граждани на над 115 държави от всички континенти. 

 Това, към което се стремим, е проучването на онези над 140 археологически обекта на територията на община Петрич, разкриващи неизвестни страници от праисторически времена до Късното средновековие. Част от това богатство е достояние на научната общественост благодарение усилията на такива учени като проф. Хенриета Тодорова, изследвала неолитната селищна могила Тополница–Промахон, проф. Атанас Милчев, изследвал средновековната църква „Св. Атанасий“ при село Кулата и античното селище при село Рупите, както и на екипите на Националния археологически институт с музей на БАН, изследвали и публикували информация за редица обекти от местно и национално значение. 

 Друга част е позната на учените, но е непубликувана, или е известна само на местното население. Именно тези обекти екипът на Исторически музей Петрич в сътрудничество с колеги от регионални и национални културни и образователни институции предстои да проучва и популяризира. Като по-значими сред тях бих посочил античните обекти в планина Огражден и средновековните, разположени в непосредствена близост до град Петрич и планина Беласица. 

– Петрич е на кръстопътно място, граничи с две държави – Гърция и Северна Македония. Това предполага и активно сътрудничество със съседни музейни сбирки, нали? А с други музеи от страната ни? 

– Исторически музей Петрич има дългогодишни традиции в сътрудничеството с местни, регионални и национални културни и образователни институции от страната и съседните държави. Още от своето създаване музеят е в тесни контакти с Регионален исторически музей – Благоевград, национални музейни институции като НИМ и НАИМ. 

Такива са и контактите ни с общинските музеи от област Благоевград, с общински и регионални музеи от страната, като например Регионалните исторически музеи от Кюстендил, Русе и София. През годините значимо място в дейността на Исторически музей Петрич заема партньорството с Македонския научен институт, различни институти на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“. 

Така, през 2014 г. съвместно с МНИ и БАН се организираха и проведоха националните чествания, посветени на 1000 години от Беласишката битка на цар Самуил. Разбира се, международното сътрудничество също има запазено място в работата на Исторически музей Петрич. Поддържаме връзка с колеги от Солун, Серес и Струмица, с които участваме в съвместни трансгранични проекти. 

Именно чрез един такъв трансграничен проект, реализиран от община Петрич и община Серес („Културен дипол“) Исторически музей Петрич се сдоби със своя нов дом. – Музейната дейност е експертна и се нуждае от много знания и търпение. Имате ли подкрепата на местните общински власти, на гражданите на Петрич и района? – Без тази подкрепа нашата дейност би била немислима. От една страна, всички успехи, които екипът на Исторически музей Петрич постига, са резултат от неговия професионализъм и експертиза. От друга, като общински културен институт, музеят дължи цялата своя финансова и материална осигуреност на местната изпълнителна власт. 

Най-важното в нейните действията обаче е фактът, че тя не просто изпълнява вменените ѝ по закон задължения, а е водена от разбирането, че историческата памет е в основата на националната идентичност. От идеята, че музеят не е само една от многото публични институции, а дом на националния дух и място, където се реализира живата връзка между наследството и бъдещето на петричани. Още по важна и значима за екипа на Исторически музей Петрич е подкрепата, оказвана от местната общност. 

Както вече споменах, нашият музей е „музей от дарения“, с основен източник на културни ценности – дарителството на петричани. Приели като начин на живот издирването, опазването и популяризирането на своето богато културно-историческо наследство, хората от местната общност са основната движеща сила за бъдещето развитие на музейното дело в Петрич и региона. 

 – Как мислите, ако един посетител извън града Ви влезе в музея и разгледа експозициите му, когато излезе дали ще е наясно с това, какво представлява Петрич? И кое е главното, което би отнесъл със себе си? 

– Безспорно, да. Срещата на всеки посетител с богатото културно-историческо наследство в експозиционните пространства на Исторически музей Петрич ще бъде не просто една разходка сред музейни предмети, а духовно преживяване. Прилагането на съвременните музейни стандарти и използването на всички модерни методи и средства за представяне пред музейната публика по категоричен начин ще позволят на нашите гости да съпреживеят най-значимите събития в историческото развитие на Петрич и региона. 

В тази насока са и усилията на екипа на Исторически музей Петрич – посетителят не просто да получи суха информация, а емоционално да открие и преживее разбирането за спецификата на град Петрич и региона. Това е и главното, което би отнесъл със себе си – осъзнатото и преживяно усещане за среща с уникалността на Петрич и петричани

Костадин Филипов: Ще се случи нещо…

24/06/2022


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Някои размисли за френската идея за преодоляване на спора ни с Република Северна Македония Нещо ще се случи до 30 юни 2022 г., когато изтича френското председателство на ЕС. Какво ще бъде то, в момента на подготовката на нашия Бюлетин е трудно да се каже. Най-малкото заради риска да оповестим новина, която само часове след това може да бъде опровергана. Да, ЕС направи своето предложение към София и към Скопие, изработено от френската дипломация в рамките на френското председателство. Затова каквито и да са резултатите от него за евроинтеграцията на Западните Балкани Париж заслужава уважение. 

И то ще бъде демонстрирано по време на срещата ЕС – Западни Балкани, организирана също по инициатива на Емануел Макрон. Френският президент ще има няколкото часа за своята слава като истински лидер на европейското семейство. Може би те ще бъдат помрачени от резултатите от парламентарните избори във Франция, в които той запази предимството си в Националното събрание, но изгуби мнозинството си. 

Но пък през април спечели втория си мандат като държавен глава на Франция, което му вдъхна увереността да действа и се държи като истински европейски политик и държавник. Което не означава да приемаме всеки негов ход или идея без да се опитваме да я осмислим и преценим през фокуса на българския национален интерес. Споменавам двата избора, пред които Франция бе изправена през тази пролет – президентският и парламентарният, като един вид оправдание за Париж, че толкова закъсня с формулирането и предоставянето на предложението си към София и Скопие. 

Цяла сага е това, което се случва с документите, които включва пакетът, призван да отпуши преговорния процес за членство на Северна Македония и на Албания. Да не говорим за суматохата, която предизвика сред българските институции предоставянето на текста на предложението. А уж толкова дълго то се очакваше, какви ли не версии предварително бяха пускани в медийното и политическо пространство, та чак се стигна да разтурянето на управляващата в България четиричленна коалиция. 

Вероятно няма пряка връзка или зависимост между тези събития, но така или иначе тяхното наслагване в и без това компресираното политическо време, в което живеем, поражда някои подозрения. Да, наистина май се оказа, че посрещаме френското предложение с известна изненада от неговото съдържание. И недостатъчно подготвени да дадем бърз отговор. От една страна, имаме остра политическа криза у нас, в рамките на която под съмнение е поставена легитимността на правителството на страната ни. Искат му оставката, а подкрепата му е под минимума. 

В такава ситуация да се вземат отговорни за народа и държавата ни решения е въпрос на сериозен риск. Не знам кой ще го поеме, още повече, че премиерът Кирил Петков създаде с поведението си впечатление, че снема от себе си отговорността за каквото и да било действие, ако то не е минало през Парламента. 

Поведението на Петков прилича повече на човек, който иска да се отърси от това, което вече е сторил в отношенията ни със Скопие със своите несръчни действия само за няколко месеца. И затова сега преднамерено се отказва от участие в играта, дори го узакони с решение на Министерския съвет. 

Навремето имаше една тарикатска фраза, с която се отхвърляше всяка отговорност за нещата: „Аз съм тука само за борбите“. Нещо такова. От друга страна, технологичното време е крайно малко. При цялата ни добронамереност към всяка идея, която може да помогне да се разплете възелът и Северна Македония да стартира своите преговори за членство, самият тайминг на поднесеното предложение ми се струва фиксиран така, че и двете страни да нямат много време за реакция. В бизнеса това се нарича „вземи или остави“ и изисква бърза реакция, но тук нещата са политически, при това заредени с много емоции. 

Европейският съюз има утвърдена процедура в такива случаи, тя е с предварително подготвен и приет дневен ред, нещата са известни дори в детайлите, времето е така подредено, че да няма празнини. Би било голяма изненада, ако и двете страни – България като член на ЕС и Северна Македония като кандидат за членство, биха се вписали в този дневен ред с готово решение, което да бъде прието в порядъка на изключение. 

Може би заради това вносителите на документите са предвидили две междуправителствени конференции, с които да се ознаменува стартът на преговорния процес. Едната задължително да е сега, в рамките на френското председателство. Но тя би имала вероятно повече церемониален характер, за да се оповести политическото съгласие на София и на Скопие да приемат текста на предложението такова, каквото е. И същевременно да се отдаде заслуженото на Франция за свършената работа до този момент. Нещо, което не можаха да свършат други държави членки на ЕС в рамките на своето председателство. Като Германия например, или Словения, която също организира среща ЕС – Западни Балкани. 

Иначе същинската междуправителствена конференция, с която да стартира преговорният процес за членство, да започнат да се отварят глави в шестте клъстера и да се задейства предвиденият мониторинг, е предвидена за времето, след като Северна Македония направи промени в своята конституция и включи в нея българите като държавнотворен елемент. Чак тогава. Минава ми и една екстравагантна мисъл. 

Дали пък бързането от Брюксел и Париж не е продиктувано от един друг важен политически факт. А той е свързан с намерението Украйна и Молдова да получат статут на кандидати за членство в ЕС, изпреварвайки по този начин държавите от Западните Балкани. Или поне някои от тях, които могат с основание да попитат, ако имат тази дързост: „Чакайте, трябва ли и ние да станем жертва на агресия и да влезем във война, за да се ускорят нашите кандидатура за членство?“. (Вучич и Еди Рама биха си позволили такъв тон, мисля си…) 

И ето ви технология – връчваме нашето предложение в „дванадест без пет“, София и Скопие по много причини не могат да влязат в ритъма, искат повече време, даваме им го, но това ще е аргумент да си свършим работата с Киев и Кишинев, с надеждата, че от Балканите няма да ни се сърдят. Много. Ако приемем, че за да нямаме официален отговор на предложението от ЕС са виновни политическа криза у нас и липсата на координация между институциите ни, какво да кажем за другата страна – Северна Македония. 

Там избраха тактиката на изчакването, която може и да е добра, но точно сега, тъкмо в това ограничено време за действие едва ли е най-подходяща. Не били получили оригиналния вариант, не можели да се доверят на медийни публикации, пък на всичко отгоре и как да вземат отношение, когато не знаят каква е позицията на останалите 26 държави членки на ЕС. Пак, милите те, се опитват да разберат накъде духа вятърът и тогава да реагират. Бяха останали с убеждението, че и Брюксел, и Вашингтон са на тяхна страна и натискат само София, пък Скопие – какво? –„за идентичност не се разговаря“. 

Много им се искаше претенциите на България, пакетирани във формулата „4+1“, да не бъдат включвани в преговорната рамка и спорът с България да си остане двустранен, както досега. Само ние и те, което при тяхното нищонеправене ознаваше, че ако има изход, той да бъде за сметка на София. Е, разбира се, появиха се и мнения на политици и дипломати, на партийни лидери, които, общо взето, настояват предложението от френското председателство да се отхвърли веднага и категорично. Бившият министър на външните работи, а после вицепремиер по европейските въпроси нарече идеята от Париж „исторически провал“. 

Но Никола Димитров си е такъв, неговата лична суета не позволява да приеме нещо, в което той няма активно участие, за да трупне още някоя друга рейтингова точица. От друга страна, таймингът за предложението съвпадна с много по-рано оповестния митинг на опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ. На 18 юни на улиците и площадите в Скопие излязоха хиляди граждани с искането за предсрочни парламентарни избори. Разбира се, бяха скандирани и антибългарски лозунги, свързани тъкмо с идеята на ЕС за деблокиране на европейския път на Северна Македония. 

Нямаше как – темата им дойде изневиделица, но тъкмо навреме, за да подържа ентусиазма на протестиращите. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски изговори такива закани срещу нас и срещу Договора за добросъседство, че мен би ме било срам да ги цитирам. Но ще ги запомним, за да му ги припомним някога, когато политическата рулетка край Вардар се завърти така, че Мицковски да победи евентуално на някакви избори и да стане премиер. 

Сега-засега на спешно заседание правителството на Димитър Ковачевски отхвърли искането за предсрочни парламентарни избори и пожела на Мицковски да се видят пред урните в редовния срок след две години. Да, заседанието бе спешно и извънредно в събота, в почивен ден, но на пресконференцията по този повод Ковачевски се постара да не вземе никакво отношение към френското предложение. Все едно то не съществува. А то е реалност, която – искаме или не, вече е в правния и политически мир. 

И няма да мине само със заравяне на главите в пясъка около Вардар, а ще се наложи да се говори по тази реалност. Това се отнася и за нас, за българите, за нашия политически елит. Не бива, само защото сме чакали толкова дълго, сега да се хвърлим презглава и да кажем безусловно „да“. Такива бързания не са характерни за сериозните дипломации. Но ако все пак лично аз се радвам на френската идея, то е защото тя няма как да остане без реакция от Скопие. Текстовете са такива, че като биха могли да ги накарат все пак да свършат нещо. Въпреки измислената защита, в която превърнаха мантрата „за идентичност не се разговаря“. Ще се случи нещо до 30 юни, сигурен съм. Какво ще бъде то – ще видим. Когато говорим за компромис между две страни, това означава, че или и двете са доволни, или и двете са крайно недоволни. Надяваме се на доброто.

 Костадин Филипов

Българската позиция спрямо Северна Македония и ЕС

23/06/2022


Европейският съюз е основан на ясни ценности (виж например: член 1а от Лисабонския договор). Приети са различни нормативни актове, чрез които се забраняват и осъждат дискриминацията, омразата, расизма, ксенофобията и други негативни прояви (виж например: Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Естествено, много други международни организации, като ООН или Съветът на Европа, също се занимават с подобни проблеми. Специално внимание се отделя на учебниците по история (виж например: Combating stereotypes and raising awareness of history, https://www.coe.int/en/web/history-teaching). 

Прегледът дори на част от релевантните документи на ЕС, на Съвета на Европа и на други организации показва, че Република Северна Македония е изправена пред редица сериозни проблеми във връзка с расизма и дискриминацията и не покрива ценностните критерии за членство в тях. Още с формирането си към края на Втората световна война и през целия период на югославското управление този субект в състава на Югославия, независимо дали е била „народна“, „социалистическа“ или друга „република“, но винаги под силния контрол на Сърбия, е имал за основна цел унищожаването на националното самосъзнание на българското население. 

За това са използвани най-различни средства – от физическото унищожение на десетки хиляди българи, през изтезаването, затварянето, интернирането на стотици хиляди хора само заради българското им самосъзнание, забраната и преследването на всяка индивидуална или групова проява на българската национална свяст. 

За осъществяването на тази цел са били впрегнати всички инструменти на тоталитарната държава, за да се унищожи всяка връзка с България и всеки спомен за българския характер на населението. С по-други форми тази политика продължава и след създаването на уж независимата държава Република (Северна) Македония. Омразата срещу българите в Северна Македония и срещу българите като цяло изобщо не се дължи на българското „вето”, както се опитват да ни убеждават в Скопие, а на официалната политика в този субект от почти 80 години. Политическите, икономическите, академическите, медийните кръгове, които управляват Република Северна Македония, продължават да разпространяват омраза към българите, защото това е идеологията на която се крепи тяхното управление. 

Омразата към българите е същността на македонизма – премахне ли се тази омраза, премахва се и македонистката идеология, т.е. действително се унищожава „идентитетот“ на македонистите. Позорно е твърдението на някои български политици и „експерти“, които разпространяват тази нагла македонистка лъжа, защото така оправдават престъпленията на македонизма срещу българите. Освен това, те показват пълното си непознаване на процесите в Република Северна Македония, защото изглежда не са прочели и един тамошен „академичен“ труд, в който става дума за българите. 

Дали омразата към България се дължи на българското „вето“ или на добре организираната и идеологизирана политика от страна на институциите в Скопие, може лесно да се види например при изследването на учебните текстове в тази страна. Учебниците в Република Северна Македония се пишат на „македонски“ език, а след това се превеждат на езиците на тези общности, които са признати в Конституцията. В този текст се дават някои примери от учебници на албански език в тази страна, които са пълни с всички характерни фалшификации, но тук са представени само някои от най-грубите нападки срещу българите. Разглежданите учебници са издадени през 2015 и 2018 г., т.е. преди българското „вето“. 

Учебниците по история са публикувани и след подписването на Договора за приятелство, което е още едно доказателство, че в Скопие никога не са и възнамерявали да изменят учебната си литература в съответствие с договора, както си личи и от безплодната 4-годишна работа на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси.

 “Historia për vitin e parë” (История за първата година). Prosvetno dello, Shkup, 2018, с. 152:

 „Обединението на славянските племена през втората половина на 7 век се прекъсва с идването на българите. Българите са монголо-татарско племе от турската група на народите. Като скитническо племе българите винаги са сменяли мястото си на живеене. Занимавали са се с отглеждането на коне, с лов и с плячкосване“. 

Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar” (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия). Prosvetno dello, Shkup, 2015, с. 9: 

„... частта на Пирин беше окупирана от България (6 7982 км, или 9,9%), но и една малка част се падна и на Албания (802 км2 или 1,2%)“. 

Пак там, с. 17: 

В които етнически граници Македония включва площ от 68 451 км2. От тях на Република Македония се падат 25 713 км2 (или 37,5%), след това 34 411 км2 (50,3%) се намират в Гърция, след това 6 798 км2, (9,9%) в България, 802 км2 (1,2%) в Албания и в Сърбия и Черна гора 727 км2 (1,1%)“. 

Пак там, с. 99: 

Сред албанците в Македония съществуват кланове, които смятат себе си за автохтонни. Те основно са македонски населения, които през периода на турското владичество са приели ислямската вяра и постепенно са албанизирани. Между тях има и някои кланове, които имат турски, ромски или черкезки произход“ (както се вижда, не се спестяват коментари за предполагаемия етнически произход и на албанците в учебниците на родния им език). 

Пак там, с. 108: „Според други данни, в Гърция живеят около 400 000, в България 400 000, в Албания над 100 000, в Република Сърбия около 200 000 македонци. Общият брой на македонците в съседни държави е около 1 100 000 жители“. 

В частта на Пиринска Македония, по-точно в България, македонци има в селата, но и в градовете Благоевград, Разлог, Петрич, Мелник, Сандански, Банско и др. Не е за подценяване и концентрацията на македонци в София, Варна, Пловдив и др. Днес, заради по-либералното отношение на българското правителство, македонците са организирани в организации, от които най-важната е ОМО „Илинден“. Да се надяваме, че в един бъдещ период българското правителство ще има и по-либерално отношение във връзка с малцинството на македонците и другите [малцинства]“. 

 “Historia për vitin e tretë” (История за третата година). Prosvetno Dello, Shkup, 2018, с. 226: Позицията на македонците в България 

Политическите промени в НР България на 9 септември 1944 г. се отразиха благоприятно за националното утвърждаване на македонците в България. Българското ръководство и особено Георги Димитров (с произход от Македония) прие съществуването на македонско национално малцинство в България, съответно в частта на Пиринска Македония. За това допринесоха добрите отношения, които се развиваха между България и Македония. В преброяването на населението през 1946 г. 63,7% от населението в частта на Пиринска Македония, съответно 178 000 души заявиха македонска принадлежност. На тях им се осигури обучение и друго културно изразяване на македонски език. Образованието го провеждаха учители от НР Македония, които отидоха доброволно в България. Бяха открити някои културни институции. Този процес беше известен като културна автономия на македонците в България. Заради конфликта на СССР с Югославия през 1948 г. (Информбюро), България изостави национално-културната политика спрямо македонците. Македонските учители бяха интернирани, бяха затворени училищата и македонските културни институции. Настана период на тежки обвинения, отричане на македонския език и култура. Непризнаването на македонския език, история и култура продължава до наши дни“. 

В Република Северна Македония се използват всички възможни форми за прокарване на антибългарска пропаганда в публичното пространство, като особено внимание се отделя на изготвянето на художествени и „документални“ филми. Добре известен е случаят със злополучния филм „Трето полувреме“, но са създадени и „документални“ филми по темата за „расовите различия“ между българи и „македонци“: „Етногенетските разлики...“ (https://www.youtube.com/watchv=lSDOV0yfJTQ&t=984s&fbclid=IwAR2IBABbH93wSBOxwWtFM3gxluVieLD-1kUmiOUcLC9_rxNqDkEoAW87fkU). 

Интересно, какво ли мислят в страни като Германия и Австрия относно изграждането на „идентичност“, основана на формата на черепите? Като стана дума за европейски страни, където „не разбирали българската позиция за Македония“, е добре да се напомни, че европейски „експерти“ и „институти“ разпространяват идеи, които ни карат да правим сравнения с някои ужасни събития от първата половина на ХХ в. 

В свои монографии и статии за историята на Македония такива учени заместват българи с „македонци“ или пишат българите в кавички, като напълно пренебрегват автентичните исторически извори. Не се притесняват да пишат и говорят, че българите от Македония били „аморфна маса“ през ХІХ и в началото на ХХ в, че не „били развили национално самосъзнание“, защото „били изостанали“ от социалните и културните процеси на епохата и т.н. 

Сега подобни „теории“ отново се разпространяват и от „експерти“ и „институти“ в страни от ЕС с цел да защитават техните геополитически и идеологически концепции (виж например: IFIMES (Словения): 

„Независима България беше създадена на базата на споразумението между Руската империя и Османската империя със Санстефанския договор от 1878 г. Тогава територията на България беше населявана предимно от богомилско (!), македонско и турско население, което по-късно, под силния натиск на новосъздадената държава, беше насилствено „българизирано“ (“2021 Elections in Bulgaria: Bulgarian 'assault' on North Macedonia”, 24 март 2021, https://www.ifimes.org/en/researches/2021-elections-in-bulgaria-bulgarian-assault-on-north-macedonia/4755). 

Но именно представителите на такива страни трябва много да внимават, защото подобни „теории“ са създавани там, за да принизяват чуждите култури според концепцията за „унтерменшите“. Югославската пропаганда беше много добре представена по света и е повлияла сериозно върху различни историографии. 

Дори в Косово има учени, които разпространяват расистки стереотипи за българите (виж например: Buxhovi, Jusuf. Maqedonia – Nga Antika deri te Koha jonë (Буджови, Юсуф. Македония – от Античността до наше време). Houston– Prishtinë, 2019, с. 190–191): 

Става дума за цялостното смесване на българското население със славянското, между един индоевропейски народ (славяните) и един друг неиндоевропейски, или между бялата раса и тази жълтата, татаро-монголската“. 

Нека да се върнем към основния въпрос – българското „вето“ ли водело до омраза срещу българите!? Децата в Република Северна Македония, независимо на какъв език се обучават, от малки се учат да презират българите като расово непълноценни, брутални и зли същества, потискащи и унищожаващи „висшата македонска култура“ и народ. В този контекст да не повдигаме темата и за „фашистките окупатори“, че наистина ще стане прекалено. 

Освен върху абсурдни фалшификации, македонистката идеология е изградена и върху расистки стереотипи и омраза срещу българския етнос, колкото и парадоксален да е този „авторасизъм“! Това се вижда много ясно от учебната и „академичната“ литература, както и от системните изявления на политици, журналисти и академически представители от Северна Македония. 

В тази идеология, първо, се правят директни опити за показване на „различията“ между българи и „македонци“ въз основа на расовото разграничение! Да се изгражда идеология въз основа на расови признаци и противопоставяне е напълно против всякакви научни принципи и европейски ценности. 

Второ, правят се внушения, че „татаро-монголите“, „жълтата раса“ (абсолютно ненаучни „термини“) били на по-ниско културно ново от „бялата“!? 

Трето, не бива да се забравя, че етноними изобщо не могат да се използват по пейоративен начин. Тези постулати на македонската „наука“ как ли се вписват с ценностите на ЕС? 

От какви ли мотиви се водят разни чиновници на ЕС, които твърдят, че „Северна Македония била изпълнила критериите за провеждането на Първата междуправителствена конференция“

Трябва добре да разберем, че става въпрос не просто за някакви заблуди и обикновени лъжи на някакви необразовани персони. 

Истината е, че трябва да се борим с добре развита расистка идеология, започнала да се създава преди около 150 години в академическите и политическите кръгове на Сърбия (виж например краткия обзор: Milosavljević, Olivera. Crni Bugarine. В: https://pescanik.net/crni-bugarine/). Тази идеология се е разпространявала в широките слоеве на сръбското общество, подготвила е антибългарската политическа програма, въз основа на която е осъществен геноцидът срещу българите в Македония след 1912 г. 

Впоследствие, заради десетилетията систематична работа, тази идеология е успешно инсталирана в политическите, академическите и медийните кръгове на Република Северна Македония и е основната база за изграждането на „идентитетот“. Идеологическата платформа на Белград – Скопие е обслужвана от силна пропагандна машина, в която се включени не само местни, но и чуждестранни „учени“, журналисти, политици. 

Обидите и дискриминацията срещу българите, унищожаването на българското културно наследство, е неизменна част от тази расистка идеология – нима „дивите азиатци“ биха могли да създадат своя азбука, своя уникална цивилизация – това е дело на „белите, европеидни македонци“, които исторически са потискани от „татаро-монголите“!? 

Българските институции и организации на гражданското общество трябва да осъзнаят същината и дълбочината на проблема и да предприемат нужните инициативи на международно ниво, за да се сложи край на тази античовешка идеология и Република Северна Македония да бъде реформирана цялостно. Опитът да се търси „споделена вина“ за състоянието на отношенията със Северна Македония, е опит за оневиняването на институционализираната расистка доктрина в нашата съседна страна. 

Всеки политик, дипломат, експерт, журналист и пр., който призовава за „незабавно започване на преговорите за членство“ на Северна Македония в ЕС, при настоящата идеологическа платформа в тази страна, трябва да бъде наясно, че подкрепя шовинистична идеология, основана на расова омраза срещу България и българите, а това е в противоречие не само с евроатлантическите, но и с общочовешките ценности. По тази причина абсолютно не е вярно, че членството на Република Северна Македония в ЕС ще разреши проблемите между нас! 

Не е нужно да припомняме какво направи България през последните 31 години за оцеляването на Република Македония като държава, нито какви договори и споразумения имаме, но е ясно, че в Скопие нямат никакво намерение да скъсват с расистките метастази на югославизма. Ако Северна Македония започне да отваря преговорните глави с настоящата расистка идеология на македонизма, тя ще започне още по-агресивна кампания срещу България, защото тази конструкция е създадена изцяло на антибългарска основа. 

Ще решат, че това е жизнена идеология, която им носи успех (членството в НАТО, ЕС) и ще укрепят антибългаризма като теория и практика (репресии срещу българите там, доунищожаване на българското културно наследство, никакви промени в учебниците и в публичната реч). Затова е нужен специален мониторинг от страна на институциите на ЕС с ясна програма и срокове за реформирането на тази държава. 

Всяко колебание в това отношение ще застраши основните ценности на Съюза, както и ще постави под заплаха отношенията на ЕС с други държави по света, защото неговата външна политика се гради въз основа на принципа на защитата на човешките права и борбата срещу всички форми на расизъм, омраза и дискриминация. В случай на започване на преговори със Северна Македония, без ясни ангажименти за реформирането на нашата югозападна съседка и за премахване на нейната расистка доктрина, ЕС сам ще наруши тези свои основни принципи и ще минира идеологическите стожери на своята външна политика. 

 Д-р Антон Панчев

Европейският парламент отвори врати за МНИ

22/06/2022


Членове на Македонския научен институт на посещение в Европейския парламент в Страсбург От 6 до 8 юни 2022 г. по покана на депутата от Европейския парламент и съпредседател на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки, представители на българската наука – проф. д-р Николай Овчаров, проф. д-р Ана Кочева, проф. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Спас Ташев и Владимир Митов бяха в Европейския парламент в Страсбург, където защитиха българската позиция за преговорите със Скопие. Сред участниците бяха двама членове на Македонския научен институт – проф. д-р Пламен Павлов и научният секретар на Института Владимир Митов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

В разговори с европейските депутати учените изтъкнаха причините за българското вето за присъединяването на Р Северна Македония в ЕС, между които – езикът на омразата, продължаващото незачитане на историческите извори, фалшификациите на данните от последното преброяване на населението, преследване на лица с българско самосъзнание и пр. 

На евродепутатите и техните експерти бяха раздадените книги за Македония и Македонския въпрос. Между тях бе и едно от последните издания на Института, „Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923–1947)“ с автори – доц. Ал. Гребенаров и докт. Н. Войнова. Книгата, с превод на английски език, предизвика значим интерес, тъй като включва материали за 18 известни чуждестранни интелектуалци от цяла Европа, доказващи в научните си изследвания българския характер на Македония

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022