Лектория "Македония": Гостува академик Иван Илчев

Здравейте колеги и приятели, ето че в Лектория "Македония" на Македонския научен институт дойде време за среща с историка, академик проф. Иван Илчев. 

Намерихме свободна вечер в програмата му в сряда, 12 ноември. Тъкмо ще се е върнал от Скопие от поредното заседание на Съвместната комисия за история и образование със Северна Македония, чийто член е. Ще говорим и за неговото чудесно изследване за Македония в европейската етническа картография в края на XIX и началото на XX век. Който го познава, знае какъв сладкодумник е проф. Илчев. Затова – заповядайте! 

Адресът ни е известен – МНИ, град София, ул. "Пиротска" 5, втори етаж, Голяма зала. Датата – 12 ноември, денят е сряда, часът, както обикновено е 18,00. 

Модератор и домакин – Костадин Филипов. 

Ще ви чакаме! 

 Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Семейството на влиятелния антибългарин Латас - български граждани!

Снимка: Сдружение "Илинден"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

Популярният северномакедонски журналист от сръбски произход Драган Павлович-Латас попадна под светлината на медийните прожектори с нещо неочаквано. Журналистическо разследване на медийната платформа И-прес (ipress.mk) публикува документи, от които става известно, че през последните няколко години, между 2022–2025 г. цялото семейство на журналиста – неговата съпруга Мария, дъщеря му Ива и синът му Яков са кандидатствали за …. българско гражданство! 

Тази новина е в пълен контраст с цялостната дейност на Латас като публично значима личност през последните поне 25 години. През цялото това време, дали като журналист и главен редактор на ежедневника „Вечер“, или като анализатор за телевизия „Сител“, той непрекъснато проповядва омраза и ненавист към България и българския народ. Неведнъж известни лица от българския политически живот са били осмивани със забележителен сарказъм от него. 

Преди години бе обвинен в сътрудничество със сръбското разузнаване в РСМ, за което още преди едно десетилетие несъществуващият днес вестник „Време“ публикува няколко изобличаващи го документа. Смята се за доверено лице на голяма част от ръководството на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и мнозина не без основание смятат, че той е един от хората, успели да внедрят сръбската концепция в тази политическа сила.

Прочетете още »

Местните избори в РСМ и албанските партии

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

Местните избори в Република Северна Македония предизвикаха увеличаване на напрежението между албанските политически блокове. Опозиционните албански партии се обединиха в Национален съюз за интеграция (НСИ), в който влязоха Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и двете крила на „Съюза за албанците“ (на Зиядин Села и на Арбен Таравари). Този политически блок концентрира своята предизборна кампания основно върху националните и етническите теми – пълната реализация на Охридското споразумение от 2001 г., прекратяването на правителствената политика за стесняване на колективните права на албанците (Законът за езиците, квотното представителство в администрацията на етнически принцип, запазването на системата за двойното мнозинство по важни държавни въпроси и други). 

Лидерът на ДСИ, Али Ахмети, призова на 16 октомври на митинг в Тетово за пълна и решителна мобилизация на гражданите на изборите, характеризирайки ги като „национален референдум за достойнството, интеграцията и бъдещето“. Той подчерта, че Националният съюз не е само един местен политически проект, а визия за напредъка на всички албанци в региона: „Ние трябва да се ангажираме сериозно, за да вървим заедно с Албания, Черна гора, за да се движим заедно напред. Не е добре нито за македонците, нито за нас, да останем разделени и закъснели. Време е за промяна на Конституцията, за да кажем ДА на Европа, за да отворим вратите за икономиката, инвестициите и новите работни места... от това имаме нужда, а не да се връщаме назад и да разрушим и осакатим Охридското споразумение“. 

Ахмети отправи и остро предупреждение към „тези, които посягат към езика, знамето и правата на албанците като държавотворен народ в тяхната автохтонна земя“ и подчерта, че тези избори не са само за местна власт, а имат национална и европейска стойност, защото се случват в момент, когато „бъдещето на албанците трябва да поеме в ясна и отговорна посока“. Партиите от коалицията ВЛЕН („Алтернатива“, „Беса“, „Демократичното движение“ и други), които са част от управлението на страната заедно с ВМРО-ДПМНЕ и ЗНАМ, предпочетоха да се съсредоточат върху провалите на ДСИ и да обещават значително подобряване на благоустрояването на общините с предимно албанско население. 

 И тези избори в Република Северна Македония не минаха без намеси от съседни държави. На 30 септември Хюсен Дурмиши, временно изпълняващ функцията на министър на околната среда и инфраструктурата в правителството на Косово, участва в митинг на ВЛЕН в Скопие, с което продължи традицията управляващите в Прищина да подкрепят тази политическа сила в съседната страна. Дурмиши заяви следното: „В Косово се гласува на 12 октомври (първият тур на местните избори в тази страна – б.а.) и там „Самоопределение“ е това, което е ВЛЕН тук... вашата сила. Така както Призрен се свързва с Тетово с път и с тунел, трябва да се свържете и вие с ВЛЕН, да се обедините и да спечелите заедно. Албанците не могат да си позволят лукса да се разделят, защото само обединени се превръщат във фактор. Правителството на Косово, нашето движение, е с вас политически, национално и човешки“. 

От другия албански блок не закъсняха да засвидетелстват и своите топли връзки с косовски партии. На 15 октомври Наит Хасани, депутат от Демократическата партия на Косово, обяви на митинг в Чаир, Скопие, че Буяр Османи и Али Ахмети са личностите, които защитават „идеалите на Армията за освобождение на Косово за свобода, равенство и независима държава“. Тези декларации на косовски политици бяха оценени от независими анализатори като явна външна политическа намеса в изборния процес на една суверенна държава. Първият тур на местните избори определено беше по-успешен за кандидатите на ВЛЕН. Те спечелиха кметските места в пет общини (Теарце, Желино, Сарай, Арачиново и Чаир). Особено знакова е победата на Изет Меджити в скопската община Чаир, не само заради убедителния резултат, но и защото победи Буяр Османи, кандидатът на ДСИ (НСИ). Меджити се отцепи от ДСИ преди няколко години и създаде своята партия „Демократично движение“, което е част от ВЛЕН. 

От своя страна Националният съюз за интеграция спечели кметските места в три общини на първия тур – Чашка, Пласница и Липково. В общините Врабчище и Гостивар кандидатите на НСИ също спечелиха над 50% от гласовете на първия тур, но не беше достигнат прагът от 1/3 гласували от записаните в избирателните списъци и там ще има повторно гласуване. Двата албански блока ще се сблъскат на втори тур в Струга, където независимият кандидат, подкрепен от ВЛЕН, има много малка преднина пред кандидата на НСИ, в Тетово, където досегашният кмет и лидер на „Беса“ (част от ВЛЕН) Билал Касами има сериозна преднина пред кандидата на НСИ, както и в Боговина, където кандидатите бяха само двама, но нито един от тях не достигна 50% от всички гласували заради недействителните бюлетини. Кандидатите за кметове на ВЛЕН отиват на балотажи в Долнени и Бървеница срещу кандидати на ВМРО-ДПМНЕ, както и в Дебър срещу кандидат на гражданска инициатива. Кандидатите на НСИ отиват на балотажи в Кичево срещу кандидата на ВМРО-ДПМНЕ и в Студеничани срещу досегашния кмет, който се явява като независим. ВМРО-ДПМНЕ подпомогна своите коалиционни партньори от ВЛЕН като не издигна свои кандидати за кметове в редица общини в западните части на Северна Македония, което също натежа в определени общини като Сарай. 

Интересна ще бъде битката на втория тур в Кичево, защото избирателите на ВЛЕН са изправени пред сложен избор – да гласуват етнически и да подкрепят кандидата на НСИ или да гласуват за кандидата на своя коалиционен партньор. Билал Касами заяви, че ще подкрепят албанския кандидат, като призова НСИ на свой ред да подкрепят на балотажите кандидатите на ВЛЕН срещу тези на ВМРО-ДПМНЕ, но се чуха и разнопосочни мнения от други политици от тази албанска формация. От НСИ не смятат резултатите си за толкова лоши, като посочват, че техните листи за съветници са получили 114 246 гласа срещу 91 974 гласа за листите на ВЛЕН. Въпреки това, дори кандидатите на НСИ да спечелят Кичево и Струга (шансовете на техния кандидат за Тетово са доста малки), общото предимство в кметските места би останало на страната на ВЛЕН и от НСИ едва ли ще могат да претендират, че е нарушена формулата „победителят от македонския блок се коалира с победителя от албанския блок“, когато става дума за управлението на централно ниво. Доброто представяне на ВЛЕН, заедно с убедителната победа на ВМРО-ДПМНЕ на национално равнище, обезсмислят всякакви претенции за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Основните теми, по които албанската опозиция ще продължи да атакува управляващите, са ерозията на колективните права на албанците в страната и отдалечаването на започването на преговори за членство в ЕС. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Живеем и работим в държава, в която не се спазват правата на човека

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

За годишнината от създаването на българския Културно информационен център в Босилеград, за трудностите пред неговата работа, за отношенията между България и Сърбия и за нуждата от национална стратегия за българите в чужбина с директора на КИЦ-а Иван Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Иван Николов е български поет, публицист и общественик. Той е сред най-активните защитници на правата на българите в Западните покрайнини. Роден е на 14 март 1959 г. в село Ресен, община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторска политика над българите в тогавашна СФРЮ. След 1990 г. е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). Иван Николов е редактор на сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 г. е директор на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Член е на Македонския научен институт и на Световният парламент на българите. Носител е на Наградата на Европейския парламент за европейски гражданин за 2016 г. През 2024 г. бе удостоен с най високото българско отличие – орден „Стара планина“ I степен. 

– Здравейте господин Николов, неотдавна Културно информационният център (КИЦ) на българското национално малцинство в Босилеград, на който Вие сте директор, отбеляза 27 години от създаването си. Годишнината не е кръгла, не е „юбилейна“, както се казва, но пък дава възможност да поговорим за огромната работа, която Центърът и Вие лично свършихте за тези години. Като хвърлите поглед назад, доволен ли сте от равносметката? 

– За 27 години денонощна работа КИЦ „Босилеград“ заедно със Столична община и други партньори проведе над 400 български културни прояви с цел разпространяване и създаване на българска култура в Босилеград. Бяха издадени 98 броя на списание „Бюлетин“, отразяващи проблемите и фактите за положението на българите в Сърбия, които десетилетия наред бяха табу в българското и сръбското медийно пространство. Заради това то беше забранено по времето на Милошевич. Заедно с Народното събрание на Република България за 27 години Центърът организира и изпрати над 1400 ученици от Босилеград на 10-дневни летни почивки на българското Черноморие. Заедно с МОН подготви и оказа съдействие на над 1500 студенти, които отидоха да следват в България по 103 ПМС, беше на разположение и в услуга на хиляди наши съграждани, които кандидатстваха за българско гражданство. Заедно с българските си партньори успяхме да издействаме и да построим паметник на Васил Левски в центъра на Босилеград, а Центърът изнесе голяма част от изграждането и възстановяването на черквите в село Паралово, Долна Любата и Извор. Дадохме стотици интервюта и други изяви по българските и сръбските медии, подпомагахме и участвахме в редица научни прояви, в които вложихме своя принос за изследване на историята и настоящето на българите в Западните покрайнини. КИЦ-а водеше разобличителни кампании и полемизираше с представителите на крайния великосръбски национализъм и особено със Сръбската православна църква. Зад нас останаха хиляди страници материали, които отразяват състоянието на духа на българите в Западните покрайнини през годините на драматичното разпадане на бивша Югославия до днес. През всичките тия години непрекъснато понасяхме удари и бяхме под денонощно наблюдение от представителите на местната власт, от сръбските политически партии, от органите на МВР и службите за сигурност, които така и не престанаха с подмолните действия срещу КИЦ-а с цел неговото овладяване и контролиране. Знам колко ми е струвало всичко това в личен план, но ето че успяхме да оцелеем. Направихме всичко, което се налагаше и което беше възможно в дадения момент. А равносметката? За нея трябва да се произнесе историята. Аз не бих рискувал да си правя самооценка и да изпадна в субективизъм. 

– От предишни наши срещи и разговори знам за трудната мисия, която Вие и Центърът изпълнявахте. Кои бяха най-тежките моменти в дейността Ви? Как режимите в Белград се отнасяха към Вас и многостранната Ви работа. Знам, че някои от тях са искали закриването на КИЦ-а. 

 – Имаше моменти когато целият белградски печат водеше пропагандни кампании срещу нас с обвинения, че застрашаваме териториалната цялост на Югославия, а след това и на Сърбия, че подготвяме терена за присъединяване на Западните покрайнини към България. Общинската организация на Социалистическата партия на Сърбия в Босилеград даже поиска закриване на КИЦ-а. Правеха се многократни опити за моето дискредитиране и сменяване. Правеха се показни заплашителни полицейски акции, с които в 2011 г. беше забранено поклонението пред паметника на Левски в Босилеград. През 2023 г. КИЦ-а беше обискиран и бяха иззети 23 броя книги „Елегия за Краището“ на Едвин Сугарев, а срещу мен беше образувано предварително производство, което и до днес не е снето и пр. 

– Освен обогатяването на българското културно присъствие в града и в района около Вас, помага ли КИЦ-ът за поддържане в добра кондиция на борбата на българите в Сърбия и в Западните покрайнини за своите права? И каква е ситуацията в момента в този контекст? Продължава ли мимикрията, с която властите на местно и централно равнище гледат на правата на българите в държавата? 

– Благодарение на сътрудничеството на КИЦ-а с групата на българските евродепутати, положението и проблемите на българското малцинство три-четири пъти бяха обсъждани и в Европейския парламент. Което е добре. Но в държава, в която правата на човека не се спазват по принцип, правата на малцинствата са още по-зле. Както знаете, основната цел на сръбската националистическа идеология в миналото и днес е да асимилира и сърбизира малцинствата с цел създаване на етнически чиста държава и трайно решаване на сръбския национален въпрос, така, както неговите творци са го поставили в края на XIX в. Тази политика доведе до създаването, но и до разпадането на Югославия, именно заради конфронтацията на югославските народи и малцинства с великосръбските стремежи за тяхното сърбизиране. Тази великосръбска политика продължава и сега в рамките на Сърбия и няма как да доведе до нейната европеизация. Центробежните сили сериозно застрашават страната и карат не само малцинствата, но и голяма част от самите сърби да напускат държавата и да си търсят по добри места за живот. Българското малцинство в Западните покрайнини не е никакво изключение и неговото сърбизиране им дава кураж за още териториални претенции към България. Мисля, че в България не се отчита достатъчно сериозно тази опасност. 

– Коя е най-устойчивата мантра на властите, която съпътства Центъра от неговото създаване до днес през всички изминали 27 години, господин Николов? Вие като директор я чувствате на гърба си, не може да не я знаете. 

 – Вече споменах – основната мантра е, че Центърът бил подготвял почвата за присъединяване на Западните покрайнини към България. Това ни представя като опасност за териториалната цялост на Сърбия и ни превръща в легитимна цел, оправдава всички средства за борба срещу нас. При положение, че вътрешните граници в Европа си остават неприкосновени, животът тука става непоносим и българите в Западните покрайнини, особено младите, масово се изнасят към България и Западна Европа. Статистиката е неумолима – за последните шест десетилетия броят на българите е паднал от 62 000 на малко под 13 000 души. При сегашните процеси, в следващите години ще настъпи пълно обезлюдяване на района. 

– В друго интервю казвате, господин Николов, че „не успяхме да материализираме българското културно присъствие и да го превърнем в реална политическа сила“. Какво означава това в конкретната ситуация в Босилеград и района? 

 – Вижте, ако сръбските власти бяха допуснали демократизирането на българските райони и ние с нашите проевропейски разбирания бяхме станали част от местното управление в Босилеград и Цариброд, почти съм сигурен, че с отварянето на границата, европейските предприсъединителни фондове и подкрепата от България, можехме да превърнем Западните покрайнини в прилично място за живот. Това не беше допуснато, ние бяхме стигматизирани като врагове, които застрашават държавата и срещу нас продължи същата политика, която е започнала в началото на окупацията на Западните покрайнини. Това окончателно разби нашите проевропейски илюзии, че Сърбия може да се европеизира и проблемите на малцинствата могат да се решават така както например са решавани на границите между Полша и Германия, Германия и Франция, Австрия и Италия и пр. Има една подробност – това са държави които споделят еднакви ценности. Сърбия и България никога не са били съюзници и никога не са споделяли еднакви ценности и затова нашето положение в Сърбия е безнадеждно. 

– Да излезем малко извън празника. Как се отразяват отношенията между България и Сърбия върху работата на Центъра и върху Вас лично? Можем ли да кажем, че когато президентът Александър Вучич се разсърди за нещо на София, и Вашата работа става по-трудна. Има ли я тази зависимост между централните и местни сръбски власти с отношението към КИЦ-а? 

 – Не, това не е въпрос на емоции и на лични предпочитания. Това е въпрос на дългогодишна, целенасочена и добре обмислена политика на един завоевател, който иска да реши проблема със завареното население, за да може трайно да усвои територията, която е завоювал. Да не мислите, че сърбите са ни окупирали, за да ни развиват икономически и културно? Всяка завоевателска политика се ръководи от интереси: да завоюва чужди територии, природни ресурси, стратегически важни точки, работна ръка и пр. А местните власти? Те са подчинени на централните и са най-коварните средства за провеждане на тази политика.

– Скоро ще се навърши една година от началото на студентските протести в Сърбия. Как мислите, имат ли те вече ясен политически профил и цели. Как отекват в Босилеград и в Западните покрайнини многохилядните митинги в Босилеград, господин Николов? 

– Сръбската националистическа идеология и съответната олигархично политическа система, която я провежда, корупцията, изоставането на Сърбия в сравнение със европейски си съседи, съсипва не само малцинствата, но и самите сърби. Протестите, които продължават вече цяла година са израз именно на това огромно социално недоволство, но за съжаление, все още нямат ясен политически профил. Те знаят какво не искат, но не са наясно какво точно искат. Те не са изразително антиевропейски, но и не са проевропейски. Ако протестиращите студенти бяха издигнали европейските знамена и лозунги, тогава щяха да придобият симпатиите на Европа на своя страна. Борбата срещу Вучич и неговата корумпирана система няма смисъл, ако не се води и срещу системата, която десетилетия наред репродуцира диктатори, вместо демократично мислещи и отговорни политици. Това няма как да стане докато заедно със студентите маршируват свещениците на Сръбската православна църква, четници със символи от Първата световна война, руски байрактари и пр. Иначе, в Босилеград и Цариброд освен системните играчи, младите с надежда попоглеждат към тия протести. Аз обаче съм бил свидетел на много излъгани надежди и си мисля, че Сърбия няма как да се промени и реформира, преди да се преосмисли сръбската историография, литература, театъра, киното, медиите, системата на възпитанието и образованието и военната доктрина, която продължава да възпитава войници и офицери, готови всеки момент да скочат в поредната война вместо да възпитават толерантни и демократично ориентирани европейски граждани. 

– Как оценявате ролята на българската политика в интерес на правата на човека в Западните покрайнини? Нямаме ли нужда от национална стратегия за българите в чужбина, господин Николов, която да не се променя в зависимост от това кой е на власт у нас? 

– Прав сте, България има нужда от национална стратегия за българите в чужбина и за всяка отделна българска общност с ясно поставени цели и задачи. Стратегия, която да е задължителна, независимо от партии и личности, които идват и си отиват от властта. Недопустимо е политиките към българите в чужбина, включително и към Западните покрайнини, да се определят от личните виждания на министри, шефове и началници. Така стигаме до засечки в прилагането на прокламираните политики за привличане на български студенти от чужбина, на Закона за българското гражданство и финансирането на български организации в чужбина. Това са прекалено сериозни неща, за да се работи на парче и от днес за утре. 

 Примерно, тази година по 103 ПМС силно бяха ограничени местата по медицина, дентална медицина и фармация. Това не работи за привличане на млади българи от чужбина. Те ще си потърсят университети на друго място. Второ, засечките в прилагането на Закона за българско гражданство доведоха до нерешени преписки още от 2019 г., защото някой се съмнява в българския произход на кандидатите. А през това време в България се настаняват чужденци с небългарски произход. И, трето, програмите за поддръжка на българските организации в чужбина закъсняват и не е известно дали изобщо ще ги има. Това води до закриване на българските културни центрове и сдружения в чужбина и целият наш труд и доверие, създавано с години, отива на вятъра. Що за политика е това?

Прочетете още »

Премиерът Християн Мицкоски получи още власт

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

Дългочаканите местни избори в Република Северна Македония дойдоха и отчетоха резултатите от първия си кръг. Те вече са обявени официално от Държавната избирателна комисия. (Виж Новини от Република Северна Македония). Зад лаконичните числа, които от ДИК представиха, се крие сериозна електорална победа на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, а и на нейните партньори в управлението – коалицията от няколко партии на албанците ВЛЕН и отцепилия се от СДСМ кмет на Куманово Максим Димитриевски с неговата ЗНАМ. 

 Всъщност най-голямата изненада на първия кръг на 19 октомври май дойде тъкмо от Куманово. Там трикратният местен градоначалник Димитриевски, тръгнал да гони четвърти мандат като кмет, отива на балотаж на 2 ноември срещу непартиен независим кандидат. Ако тенденцията от първия етап се повтори и на 2 ноември, а няма никакво основание това да не се случи, към изпълнителната и законодателната власт премиерът Християн Мицкоски ще добави и местната. Какво ще означава това за неговата лична и политическа кариера, ще може ли той да удържи на натиска на цялата власт с огромната ѝ отговорност, ще се придържа ли към принципите и практиката на едно демократично общество, или ще се превърне в поредния балкански автократ, да не кажа, диктатор, ще видим тепърва. 

Моето скромно мнение е, че ако се вярва на сигналите, които досегашното поведение като партиен лидер и премиер на страната излъчваше, по-скоро би се случило второто. Още повече, че Мицкоски не крие симпатиите си към сръбския президент Александър Вучич с неговия автократизъм, а доста често е улавян, че просто копира политическата практика и държавническото поведение на Вучич. Все предпоставки, които ни карат да изпитваме опасение от бъдещите стъпки на премиера на Северна Македония. Християн Мицкоски и неговият екип в партията и в управлението не криеха, че искат и че ще се борят за голяма и съкрушителна победа на местния вот. 

Те очевидно разчитаха на електоралната инерция в настроенията на гласоподавателите, която им донесе победа на парламентарните избори на 8 май миналата година. Към това добавиха и ресурсите, които участието във властта и в ръководството на държавата имат в ръцете си. Една победа в местната власт бе толкова важна за премиера, че кампанията за нея започна още с встъпването му във властта. Да, да, повече от година, скрито и не толкова, Мицкоски и министрите му с всеки свой ход агитираха в подкрепа на партиите си, които в определените от закона срокове впоследствие излъчиха своите кандидати. Неслучайно още в първите часове на следизборната нощ от щаба на ВМРО-ДПМНЕ определиха все още неофициалните резултати като „историческа победа“. 

Пръв с тази оценка се ангажира министърът на външните работи и заместник-председател на партията Тимчо Муцунски. Последваха го и самият Мицкоски, а и други активисти, най-малкото защото се опитаха да следват своите лидери. Факт е, че още на първия етап от овладяване на местната власт премиерът спечели две от трите ключови места, които неофициално бяха определени като символ на съперничеството с опозицията. Струмица, Тетово и община Чаир в Скопие бяха тези три електорални коти, превземането на които щеше да означава много повече от победа в която и да е от останалите 80 общини в държавата. Дори столицата Скопие, с нейното огромно политическо, административно и чисто човешко значение остана назад. Там, впрочем, се очертава още един скалп в колана на Мицкоски, тъй като неговият кандидат Орце Николовски води убедително срещу представителя на партията „Левица“. 

Вече се правят прогнози кой високопоставен сръбски политик или държавник ще гостува в Скопие в подкрепа на Николовски. Балотажът е успех за „Левица“, защото въпреки нейното парламентарно присъствие с девет депутати, ѝ беше забранено да води кампания за местния вот. Но самия факт, че кандидатката на СДСМ Кайя Сукова е пета, показва за пореден път, че организацията на опозиционната партия, която винаги е била най-активна и резултатна в столицата, е в дълбока криза. Раздорите в скопската организация на социалдемократите, непрекъснатите претенции и сръдни помежду членовете доведоха до това, първо, да не излъчат най-добрата си кандидатура за кмет, и второ, до въпросния пети резултат. Старата непоносимост на партийните аристократи от Скопие към дошлия някога от Струмица Зоран Заев да застане начело на СДСМ, сега очевидно се е прехвърлила към неговия заместник Венко Филипче, оглавил партията не без подкрепата на Заев. С недоверие и клевети не се отива за победа. За първи път от двадесет години насам Струмица ще има кмет от ВМРО-ДПМНЕ. А и околните общини – Ново село, Василево и други, също остават извън контрола на социалдемократите. Тепърва ще се анализират причините за тази промяна в югоизточния град на държавата, но една от тях би могла да бъде затихващата магия на самия Заев като влиятелна фигура в града. Неговото оттегляне от активната политическа дейност очевидно не е била само лозунг, а е същностно и дълбоко. 

Втората кота – община Чаир в Скопие, населена предимно с албанци, бе място за премерване на силите вътре в албанския политически блок. В това число и на личностно ниво. От ДСИ на Ахмети извадиха най-силния си коз – бившият външен министър Буяр Османи. Отговорът бе също така на силна фигура – дългогодишният кмет на общината и в момента вицепремиер в правителството Изет Меджити. Победата е за Меджити, в която той и неговите съпартийци видяха „началото на политическата смърт на Али Ахмети“. Освен тази персонална „равносметка“, спорът в Чаир имаше и друго измерение. Партиите от коалицията ВЛЕН, чийто представител е победителят Меджити, имаха подкрепата на премиера на Косово Албин Курти, който е известен с това, че е противник на участието във властта на бившите партизански командири от Армията за освобождение на Косово. Напротив, премиерът на Албания Един Рама неведнъж в предизборната кампания удари рамо на Али Ахмети. Ще бъде интересно какво в този контекст ще означава бъдещето на единството на албанците на Балканите и има ли то почва на територията на Северна Македония? 

В третата символна точка – Тетово кандидатът на ВЛЕН, досегашният кмет Билал Касами отива на втори тур. А значението на града се определя от факта, че ВМРО-ДПМНЕ не излъчи там своя кандидат и призова привържениците си да гласуват за Касами. По такъв начин Мицкоски, съзнателно или не, наруши „чистотата“ на електоралния спор, който традиционно се води в Тетово между няколкото партии на албанците в него. Така че две от трите коти вече са овладени още на първия тур в полза на Мицкоски. Що се отнася до отношенията на Скопие със София след местния вот, вече изразих и на други места своето притеснение. А то е свързано с прогнозата, че с повече, не, с цялата власт в държавата, премиерът Християн Мицкоски получава легитимност на своята позиция по отношение на България. Не изключвам оттук нататък той да стане още по-агресивен, арогантен и безпардонен в исканията си към нашата страна и българския народ. Тази политика на претенции се отнася и към Европейския съюз, към членство в който страната уж се стреми в изпълнение на своята стратегическа цел. Вижте как само часове след като се беше видял в Скопие с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в интервю за една от местните телевизии той даде да се разбере, че пет пари не дава за препоръките от Брюксел. Тя образно му казва, че „топката е у вас“, а той отговаря, не, няма такова нещо, вие сте на ход. Чух и мнения, че с цялата власт в ръцете си Мицкоски вече може да отиде в парламента и да предложи промените в конституцията и вписването на българите в нея. Толкова вече е силен, че на политическия и парламентарен терен в Северна Македония „никой копче не може да му каже“. Ще прави това, което си поиска. Хубава хипотеза, само че противоречи напълно на профила на Християн Мицкоски. Той се стреми към пълната власт не да прави добри дела, а напротив, да злоупотребява с нея. И това ми се струва по-близо до истината. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

117 години от убийството на Михаил Даев (1879 - 1907)

115 години от убийството на Михаил Даев (1879, Балчик – 28 октомври 1907, с. Либяхово, Неврокопско). Деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско. Драмски войвода. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 10 

Завършва гимназия във Варна. През 1900 г. става четник при войводата Хр. Чернопеев в Струмишко. От началото на 1903 г. е в четата на М. Герджиков в Малкотърновско. Делегат е на конгреса на Одринския революционен окръг на ВМОРО на „Петрова нива“ от 28 юни 1903 г., където се обсъжда конкретния план за въстанието в Одринско. 

Заедно с М. Герджиков осигурява прехвърлянето на четници и взривни материали от Княжеството през границата в Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Странджа планина. 

След въстанието се прехвърля в Серски революционен окръг на ВМОРО. Делегат на Първия (1905) и Втория (1906) окръжен конгрес на Серски революционен окръг. През 1905 г. е избран за околийски войвода в Драмско. Със смели акции на четата успява да неутрализира действията на гръцката въоръжена пропаганда в района. Става много популярен сред българското население в Драмско, Кавалско и Ахъчелебийско. 

След провала на Втория общ конгрес на ВМОРО (1906) и настъпилото фактическо разцепление в организацията М. Даев е разочарован от действията на Яне Сандански и неговите съмишленици и подкрепя позицията на задграничните представители на ВМОРО. 

С цел снабдяване организацията с парични средства става инициатор на акция по пленяване на английския полковник Елиът (1907) в с. Гюреджик, Драмско с цел откуп, но акцията не успява. С обвинения в „прегрешения към организацията“ от Серския окръжен комитет е екзекутиран по особено жесток начин край с. Либяхово, Неврокопско.

Прочетете още »