About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Насилието над военнопленници в стратегията на император Василий II

13/03/2026


Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Виктор Петров. Насилието над военнопленници в стратегията на император Василий II за покоряване на Българското царство ...89 - 108

"...Научните наблюдения сочат, че през царуването на Василий II предпочитаните методи при експанзия остават предимно убеждаването, инкорпорирането и асимилирането на съседните народи[1]. 

И все пак бруталността продължава да представлява добре усъвършенстван политически ин струмент, санкциониран от държавата, поради което понякога се стига до масови прояви на жестокост срещу пленените вражески войски с цел елиминиране военната мощ на противника. Дълготрайните психологи чески последици от подобни практики имат поразяващо въздействие за психическата устойчивост на вражеските редици, прекършвайки с течение на времето напълно бойния им дух. Челното място в това отно шение безспорно се отрежда на кулминационната точка на българо-византийския конфликт, достигната през лятото на 1014 г. в долината на р. Струмешница. 

Подир военната операция при Беласица[2] (завършила с реши телните боеве от 29 и 30 юли при Ключката клисура и край Мацукион[3] и победата на престолонаследника Гаврил-Роман Радомир в началото на август над прочутия пълководец Теофилакт Вотаниат в планинските теснини, разположени южно от района на Струмишката крепост, която обезсърчава императора от продължаване на кампа нията) Василий II заповядва заловените български войници да бъдат лишени от зрение, с което си спечелва прозвището „Българоубиец“ (Βουλγαροκτόνος)[4]. 

Броят на ослепените военнопленници в изворите варира между 14 – 15 000, като на всеки 100 души е оставен по един едноок, който да води останалите по обратния път към вътрешността на страната[5]. Величината на наредения от императора коравосърдечен акт е неприсъща за реалиите на средновековна християнска Европа[6], поради което в съвременната историография се поражда „нежеланието да се вярва“ (Glaubensunwilligkeit)[7] в реалността на едно толкова ужасно събитие[8] заради „баналността на злото“[9]. 

Тези съмнения са в противовес с изворовите данни, като пренебрегват и запазената от Средновековието устна традиция в периметъра на бойните действия[10]. Всъщност самият Йоан Скилица (втората половина на ХІ в.), чиято хроника е главен източник за събитията от българската история през последната четвърт на X и първите две десетилетия на XI в., изразява съмнения относно числеността на лишените от зрение Самуилови войници. Когато поднася данните за случилото се, към числото 15 000 той прибавя израза „както казват“ (ὥς φασιν)[11]..."

Целия материал четете по-късно...

ЕП настоява: Скопие спешно да направи конституционните промени


В Северна Македония е налице спешна необходимост от по-голяма политическа воля за преодоляване на настоящия застой около приемането на конституционните промени. При всички обстоятелства процесът ще остане основан на заслуги и твърдо обвързан с напредъка по основните принципи, по-специално върховенството на закона. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Това заяви евродепутатът Томас Вайц по повод проектодоклада за Северна Македония за 2025 г. Той бе представен пред Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент на 26 февруари. Поправки могат да бъдат предлагани до 6 март. 

В него се призовава „Европейският съвет публично и недвусмислено да даде сигнал, че възнамерява бързо и безусловно да вземе положително решение за преминаване към следващата фаза на преговорите за присъединяване със Северна Македония, след като бъдат изпълнени условията, посочени в заключенията му от 18 юли 2022 г.“. 

Взема се предвид и Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония, подписан през 2017 г. Подробното описание на проекта за доклада за напредъка на Северна Македония, което се появи в медиите в Скопие, се приема за поредния скандал с оглед на това, че съдържанието на документа става публично достояние далече преди то да бъде внесено за обсъждане в органите на Европейския парламент.

В Скопие отвори врати най-голямата джамия в РСМ

12/03/2026


Снимка: turkiyetoday.com

Най-голямата джамия в Северна Македония, намираща се в квартала на Скопие Топанско поле, отвори врати за мюсюлманския празник Рамазан. Джамията е построена от Турската религиозна фондация „Диянет“ (TDV), а основите ѝ бяха положени през 2017 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Дизайнът на джамията е вдъхновен от архитектурния стил на джамията „Михримах Султан“ в Истанбул, с две 48-метрови минарета и цялостно оформление на комплекса, отбелязва турското издание „Тюркийе тудей“. 

Вътрешната молитвена зала ще побира приблизително 1000 поклонници, докато откритите площи ще доведат общия капацитет до 3200 души. Комплексът на джамията включва също офиси за ислямската общност на Северна Македония, конферентна зала с 250 места, търговски площи, офиси за съветника по религиозните въпроси от турското посолство и паркинг за 36 превозни средства, се казва още в информацията на турското издание. 

 Съветникът по религиозните въпроси в турското посолство в Скопие Мустафа Бодур заяви, че джамията е предназначена да служи не само като място за поклонение, но и като център за социални и културни дейности в общността.

България е избрана за стратегически партньор на щата Индиана

11/03/2026


Снимка: Фейсбук профил на Светослав Станков

Сенатът на щата Индиана официално прие резолюция, с която признава стратегическо партньорство между Република България и щата Индиана. Това обяви в своя фейсбук профил консулът ни в Чикаго Светослав Станков. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Документът подчертава, че България и САЩ са стратегически съюзници в рамките на НАТО, обединени от споделени демократични ценности, сигурност и устойчиви връзки между хората. Акцентира се върху лидерската позиция на Индиана в отбранителната индустрия, аерокосмическите технологии, киберсигурността и научните изследвания, както и върху възможностите за разширяване на сътрудничеството с България в тези ключови сфери. 

Особено място в резолюцията е отделено на историческото присъствие на българската общност. Още в началото на XX век десетки хиляди българи от географската област Македония се установяват в Индиана. През 1922 г. във Форт Уейн македонски българи основават Македонската политическа (патриотична) организация (МПО), а през 1927 г. започва издаването на „Македонска трибуна“ – един от най влиятелните българоезични печатни органи в Северна Америка и важна част от българското културно наследство зад океана.

Доц. д-р Милен Михов

10/03/2026


МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ 

Доцент по Нова българка история в катедра „Нова и най-нова история на България” при Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ 

 Роден на 4 май 1961 г. в гр. Стара Загора. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет „Кирил и Методий” през 1987 г. Работи като учител в ХII ОУ „Георги Гърбачев” гр. Стара Загора (1987-1988 г.). На 14 октомври 1988 г., след спечелен конкурс, е назначен във ВТУ „Кирил и Методий” за асистент по Нова българска история (1878-1944 г.). Академичната му кариера включва последователното заемане на следните длъжности: старши асистент (1991 г.); главен асистент (1999 г.); доцент (2007 г.). 

 Заема различни административни постове. Той е избиран за директор на Центъра за квалификация на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в периода 2003-2007 г.; член на Академическия съвет (2007-2019); ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ към Историческия факултет (2011-2014 г.). Заема длъжността „помощник-ректор на Великотърновския университет“ в периода 2007-2021 г. През м. април 2025 г. започва работа в Български исторически архив на НБ „Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да работи на втори договор. На 18 март 2003 г. Специализираният научен съвет по Нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен „доктор“ за дисертация на тема „Българската Екзархия, ВМОРО и борбите на българите за национално освобождение в Македония и Одринско (1902-1912 г.)“. 

 През 2005 г спечелва стипендия на Министерството на образованието и науката за тримесечен специализация в Република Македония, където получава достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944-1956 г. Поканен е и изнася лекция във Философския факултет на университета в Скопие посветена на Българската екзархия. На 16 май 2007 г. ВАК присъжда научното звание „доцент“ за хабилитационен труд „Политика в историята. Новата българска история в македонската историография (1944-2005 г.). Ръководи няколко научно изследователски проекта реализирани успешно от катедрата по Нова и най-нова история на България във Великотърновския университет. Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от тридесет години. Избран е за член на Научния съвет на Македонския научен институт в София през 2013 г. и заема тази длъжност до днес. Председател е на неправителствената организация Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“. Членува в Регионален клон – Велико Търново на Национално дружество „ТРАДИЦИЯ“ и Клуб за военноисторически реконструкции „БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ“. 

  Автор е на две монографии и над 70 студии, статии и документални издания, огромната част от които са посветени на Македонския въпрос и борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение и обединение. Ръководител е на 4 докторанти, които успешно са защитили своите докторски дисертации в определените срокове. Участвал е в научни журита за заемане на академични длъжности професор, доцент и присъждане на ОНС „доктор“ в 13 процедури на 4 научни институции. Народен представител в Четиридесет и третото (2014-2017 г.) и Четиридесет и четвъртото Народно събрание (2017-2021 г.) където е заместник-председател на Комисията по наука и образование. Вносител е на поредица законодателни проекта в областта на образованието и науката. Награден е с Грамота за научен принос на Съюза на учените в България през 2007 г.; юбилеен медал „100 години независима България“ през 2008 г.; медал „100 години Първа световна война“ – 2018 г.; медал „75 години от Втората световна война“ – 2020 г. 

 Основни публикации: 

1. С кръст и меч. Българската Екзархия, ВМОРО и националните борби на българите в Македония и Одринско 1902-1912 г., Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2003, 439 с. 
2. Политика в историята. Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г. Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2006, 338 с. 
3. Освобождаването на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война. Документален сборник. Съставители: Милен Михов, Ал. Гребенаров, С., 2016, 498 с. 
4. Българският буржоазен печат за процеса срещу Кр. Раковски и “десноцентриския блок” в СССР /март 1938/ – Сп. „Исторически преглед“, 1991, № 9, 79-91. 
5. Дейността на щаба на войската за освобождаването на българи военнопленници от бившите армии на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. – В: „История, памет, промяна. Сборник в чест на професор Ангел Димитров“. БАН, ИИИ. ISBN 978-954-2903-48-2, С., 2022, 503-519. 
6. Кризата в революционната организация и отношението на ВМОРО към Българската екзархия 1903-1908 г. – Сп. „Епохи“, Историческо списание на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". ISSN 1310-2141. - V, 1 (1998), 5-39. 
7. The Communist Repressions against Teachers in the Former Yugoslav Republic of Macedonia 1944-1950 – Calvary – Deportations and Destinies. International Symposium`s Proceedings. Transilvania University Press of Brasov. 2010. 165-171. 
8. Българската Екзархия в Македония. – В: Македония. История и култура от древността до днес. Т. 1, Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", С. 2023, ISBN 978-619-245-282-7, 311-340. 
9. Българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония и нейната евроинтеграция. – В: Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. С., 2023, ISBN 978-954-2903-76-5, 402-422. 

Доц. д-р Милен Михов е новият председател на МНИ


Историкът доц. д-р Милен Михов е новият председател на Македонския научен институт. Той наследява на поста медиевиста проф. д-р Георги Николов, който ръководи Института от август 2020 до март 2026 г. 

Решението бе взето с голямо мнозинство от Общото събрание на МНИ, което се проведе вчера, 9 март в София. 

За заместник - председатели бяха избрани езиковедът проф. д-р Ана Кочева и историкът доц. д-р Наум Кайчев.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025