About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Сборникът „Български народни песни“ - оригиналът и изданията в Скопие

14/08/2022

Сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 3. Георги Тренчев. Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат от 1860 – 1861 г. и в огледалото на Република Северна Македония... 85 - 100 

През 1861 г. в Загреб от печатницата на Антун Якич излиза един от най-значимите ни възрожденски книжовни паметници – сборник под надслов „Български народни песни“, съставен от братя Димитър и Константин Миладинови. Сборникът се появява благодарение на спомоществователството на видния хърватски общественик и културен деец, епископа в Джаково Йосип Юрай Щросмайер (1815 – 1905). 


Още преди да излезе целият тираж, Константин Миладинов (1830 – 1862) взема част от напечатаните бройки и напуска Загреб. Днес не се знае колко е бил тиражът на сборника. От предплатените броеве, списък на заявителите има на края на книгата, може да се предположи неговият размер[1]. 

В този списък са заявени общо 263 екземпляра. Има почти 198 имена от 42 населени места, като от българските земи, извън Македония, те са сравнително малко. Само от Хасково са заявени 32 броя. Има заявки от Виена, Прага, Белград, Любляна, Загреб, Осиек, Дубровник, Карловац и др. 

Така например, д-р Петър Берон (1799 – 1871) заявява от Париж 25 броя. Въпреки това, с течение на времето книгата успява да стигне до всички, които проявяват интерес към нея. Тя става настолна книга на много писатели, публицисти и изследователи и е популярна и известна в България и в останалите до 1912 г. в Османската империя български земи, а по-късно през годините претърпява и редица преиздания[2]. Но не навсякъде това е така. От 1944 г., със създаването на Демократична федерална Македония (впоследствие Народна република Македония и Социалистическа република Македония) в рамките на федералната Титова Югославия, там нещата коренно се променят. Решението чрез антибългаризъм да се формира нова нация на базата на българската започва с унищожаването на всичко българско. Сборникът на Миладинови става неудобен за управляващите и неговият оригинал е скрит. Започва една масова фалшификация и манипулация на общественото мнение и се формират няколко поколения, които мислят и знаят, че братя Миладинови са написали сборник „Македонски народни песни“. 

Сборникът е наименуван с ново име. Появяват се издания с всевъзможни заглавия и в изследванията се използват термини като: „Зборник“, „Зборник на народни песни“, „Зборникот од народни песни“, „Зборникот на Миладиновци“, „Зборник од народни песни на браќата Миладиновци“[3], но най-често се употребява името „Зборник на народни песни“[4]. 

А скопските изследователи, в опитите си да не употребяват негово истинско име, най-често пишат „Зборникот“. Но оригиналът на сборника „Български народни песни“ не може дълго да се крие, особено в по-ново време, когато масово навлезе интернет и хората имат възможност да го видят в истинския му вид. Така едва през 2000 г. за първи път в днешна Република Северна Македония сборникът се появява в оригиналния му вид. Д-р Марко Китевски публикува негово фототипно издание със снимка на оригинала на корицата, но отново с различно водещо заглавие – „Миладиновци“[5]. 

 И преди това издаване, и във всяка една от по-новите публикации, излизащи в Скопие, авторите, макар да признават, че името на сборника е „Български народни песни“, веднага започват безбройни обяснения за заглавието. Те посочват редица причини за поставянето на това заглавие, а по-нататък продължават да наричат книгата „сборникът на Братя Миладинови“. 

Понякога тези обяснения са много абсурдни, като това, че са добавени и няколко „български народни песни“, за да може сборникът да се нарича „Български народни песни“: „А кога требало дефинитивно Зборникот да влезе во печат, Константин не туку така лесно можел насловот да го даде – каков што носи денеска Зборникот – само врз база на материјалите што тој ги имал (што тој ги бележел, или брат му Димитрија, или ги добил од Рајко Жинзифов) и заради тоа тој бил принуден да побара бугарски народни песни да може Зборникот да го нарече „Български народни песни“[6]...

Очаквайте скоро целия материал

Списание ¨Македонски преглед¨, 44/3 (2021)

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 44/3 (2021) 

Кирил Топалов. Братя Миладинови – пазители на българската духовност..........................................................................................11 
Kiril Topalov. Miladinov Brothers – guardians of Bulgarian spirituality.................35 
Румяна Дамянова. Братя Миладинови – призвание, съдба и подвиг...........................57 
Милка Миладинова†. Началният отзвук от Миладиновия сборник и европейските култури...................................................................67 
Наум Кайчев. Сборникът „Български народни песни“ като хърватски феномен..................................................................77 
Георги Тренчев. Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат от 1860 – 1861 г. и в огледалото на Република Северна Македония........................85 
Илия Недин. Сборникът на Братя Миладинови „Български народни песни“ – неоспорима част от българското културно наследство............................................101 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Ана Кочева. За Блаже Тренески и неговата фолклорносъбирателска дейност. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис“, 2021, 82 с., интерактивна книга с компактдиск. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115 
Списък на съкращенията...............................................................121 
Авторите в този брой.....................................................................123 
Указания за цитиране.....................................................................125 

CONTENTS 

Macedonian Review, Issue 44/3 (2021) 

Kiril Topalov. Miladinov Brothers – guardians of Bulgarian spirituality. In Bulgarian........................................................................................11 
In English...........................................................................................35 
Rumyana Damyanova. The Miladinov Brothers – vocation, fate and feat.............................57 
Milka Miladinova† . The initial response from the collection of the Miladinov Brothers and European cultures.............................67 
Naoum Kaytchev. The collection “Bulgarian folk songs” as a Croatian phenomenon.................................................................77 
Georgi Trenchev. The collection “Bulgarian folk songs” in the Croatian periodical press from 1860 – 1861 and the mirror of the Republic of Northern Macedonia.....................85 
Iliya Nedin. The collection of the Miladinov Brothers “Bulgarian folk songs” – an indisputable part of the Bulgarian cultural heritage....................................................101

REVIEWS 

Ana Kocheva. About Blazhe Treneski and his folklore collecting activity. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис”, 2021, 82 с., interactive book with CD. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115 

List of abbreviations.........................................................................121 
The authors in this issue...................................................................123 
Citation instructions.........................................................................125 

СОДЕРЖАНИЕ 
журнала «Македонский обзор», 44/3 (2021) 

Кирилл Топалов. Братья Миладиновы – хранители болгарской духовности. На болгарском языке........................................................................11 
На английском языке........................................................................35 
Румяна Дамянова. Братья Миладиновы – призвание, судьба и подвиг.......................57 
Милка Миладинова†. Первоначальный отзвук сборника братьев Миладиновых и европейские культуры...........................67 
Наум Кайчев. Сборник «Болгарские народные песни» как хорватский феномен..................................................................77 
Георгий Тренчев. Сборник «Болгарские народные песни» в хорватской периодической печати 1860 – 1861 гг. и в зеркале Республики Северная Македония...............................85 
Илья Недин. Сборник братьев Миладиновых «Болгарские народные песни» – неоспоримая часть болгарского культурного наследия...............................................101 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗЫВЫ 

Ана Кочева О Блаже Тренески и его фольклорно-собирательской деятельности. Гердан. Народни песни от Македония. Събрани от Блаже Тренески. София, Издателство „Колбис”, 2021, 82 страницы, интерактивная книга с компакт-диском. ISBN 978-619-7284-51-5................................................................115
 
Список сокращений.......................................................................121 
Авторы в этом номере....................................................................123 
Правила цитирования....................................................................125

Словообразувателни типове в Мизия, Тракия и Македония

11/08/2022

сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Н.с.Елена Кяева. Словообразувателни типове с наставка -иште на българските говори в Мизия, Тракия и Македония... 61 - 74 
 
Целта на тази работа е да се покаже функционалната натовареност на формант - иште в българските говори на Македония, Мизия и Тракия, като се представи и анализира материал от различии словообразувателни категории. 

В граматиките и в изследванията по словообразуване на съвременния български книжовен език суфикс -иште се представя с основните си функции - да образува имена за места (nomina loci)1 и увеличителни и пейоративни названия[2]. 

В диалектоложките проучвания по словообразуване се. обръща внимание освен на локални[3], аугментативни и пейоративни[4] имена, също така и на инструментални формации[5] и имена за носители на субстанциално отношение6. 

В методологично отношение за работата се използват основни постановки от чешко[7] и полското[8] езикознание...

 Целия материал четете по-долу:

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7

10/08/2022

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7 
 
Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6
Български общности зад граница... 6 – 15
Акцент на броя: Северна Македония тръгна към преговори...15 – 19
Интервю на броя
Проф. Д-р Георги Николов: Необятното средновековно българско минало е моя съдба и пристрастие!... 20 – 26
Анализи и коментари...27 – 30
Дейност на МНИ... 30 – 33
Нови книги и издания... 34 – 35

 Целия материал четете по-долу:

Изследване на полския учен проф. А. Гиза за Македония

09/08/2022

сп. "Македонски преглед", 2002, кн.2. Изследване на полски учен за Македония. Антони Гиза. Балканските държави и македонският въпрос. София, 2001. Рец. от акад. Веселин Хаджиниколов .... 159 - 166

Както е отбелязано в самата книга, нейн автор е полският историк Антони Гиза. Той е завършил Варшавския университет през 1975 г. Три години по-късно в същия университет получава докторското си звание. В 1985 г. се хабилитира за доцент в Гданския университет и поема ръководството на Катедрата по източно-европейска история към Историческия факултет на Шчечинския университет. 

През 1991 г. получава званието професор, а от 1999 г. е редовен професор. От началото на 90-те години Гиза проявява интереси към историята на южните славяни, а от средата на 90-те години в неговите изследвания започва да господства македонската тема. 

Полският историк е автор на книгите “Раждането и разпадането на Югославия”, “Македонските земи в края на ХIХ и началото на ХХ век”, както и на редица статии в научни издания. В увода към разглежданата тук нова негова книга авторът изтъква, че “най-новата история на македонските земи се причислява към най-сложните и объркани проблеми в история на Европа през ХIХ и ХХ век.” (стр. 5) 

Въпреки това, според проф. Гиза, тя е предизвикала и предизвиква до днес жив интерес не само сред балканските историци, но и сред политиците, като излиза извън границите на Балканите. В ре- зултат от този интерес не само в България, но също и на Балканите и в Европа са отпечатани много трудове за историята на Македония. За съ- жаление в по-голямата част от тях, както изтъква авторът на разглежда- ната книга, “трудно може да се открие обективност”. (стр. 5)...

 Целия материал четете по-долу:

Научна конференция за Иван Михайлов в Столичната библиотека

08/08/2022

сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Научна конференция, посветена на 100 годишнината от рождението на Иван Михайлов от доц. Стоян Германов...129 -132

На 13 септември 1996 г. в залата на Столичната библиотека Македонският научен институт - София и Институгьт по история при БАН организираха научна конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Михайлов. На конференцията присъстваха научни работници от МНИ, СУ „Св. Климент Охридски", Института по история при БАН, сътрудници и специалист от Главно управление на архивите, журналисти, общественици, сподвижници на Ив. Михайлов, работили с него до последните дни от живота му. 

Неофициални гости на конференцията бяха научни работници от Института за национална история, журналисти, музейни работници и др. от Република Македония. Основният замисъл на конференцията бе да се направи опит за научно изясняване дейността на Иван Михайлов в националноосвободителното движение на македонските българи. Конференцията бе открита от проф. д-р Добрин Мичев. 

В краткото си встъпително слово той посочи, че за първи път у нас се провежда научна конференция, която ще обсъжда ролята и мястото в новата история на българския народ личността на Иван Михайлов, един от изтъкнатите дейци на националноосвободителното движение на македонските българи. 

Проф. Мичев маркира основните периоди в революционното движение след Първата световна война и участието на Иван Михайлов в тях. По идеологически, партийни и конюнктурни политически съображения неговата разностранна политическа, публицистична и революционна дейност не е била предмет на научно изследване. 

Започналият през последните години процес на разкриване и включване в научен оборот на значителна част от документацията у нас и в чужбина даде възможност на български историци и изследователи да направят първите стъпки към обективна научна оценка на Иван Михайлов...

 Целия материал четете по-долу: 

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022