Д-р Володя Милачков с почетен знак на МНИ

На 19 януари 2026 г. д-р Володя Милачков беше удостоен от Македонския научен институт с Почетен знак "За научен принос". 

Честито на д-р Милачков!

Прочетете още »

Лазар Киселинчев (1874 - 1946)

По повод 151 години от рождението на Лазар Киселинчев (20 януари 1874, с. Косинец, Костурско – 1946, София). 

Л. Киселинчев завършва гръцка гимназия в Атина, където поставя основите на български Македонски комитет. С Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция в Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. Във въстанието е заместник на Васил Чекаларов като член на Костурското горско началство. 

След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттеглят в България. Заминава за Америка и участва в организирането на Македоно-български братства. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. На 23 април 1913 г. подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София с още 13 души от тези околии. 

В него се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва: 

„Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, чрез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да не пожертва нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал“. 

През 1928 г. влиза в Управителния съвет на Македонската народна банка. 

 Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

In Memoriam: Живко Сахатчиев (1934 - 2026)

На 15 януари 2026 г. почина Живко Сахатчиев – учител, общественик, писател и публицист, родолюбец и патриот. До последния си дъх се бореше за защита на българските национални интереси. Отиде си Човекът, оставил ярка диря не само в историята на Якоруда, а на цяла България! 

Живко Александров Сахатчиев е роден в гр. Якоруда през 1934 г. Произхожда от будно семейство, чиито предци са взели дейно участие в национаноосвободителните борби на българския народ. Дядо му, по бащина линия, е един от учредителите на ВМОРО в Якоруда и става секретар-касиер на комитета. По време на Илинденското въстание 1903 г. той е заловен от турците и пребит от бой. Другият му дядо, по майчина линия, е участник в боевете на четите за Белица. При разгрома на въстанието той е заклан от турския аскер. На 6.V.1944 г. бащата на Живко Сахатчиев е изпратен в концлагера "Демир Хисар" в т. нар. "черни роти". От 1949 г. до 1954 г. цялото семейство пак по политически причини е принудително изселено в старопланинското селце Дрента, Еленско. 

Висшето си образование Живко Сахатчиев завършва през 1961 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и става учител по география. Има квалификация "Първи клас" и звание "Главен учител". Носител е и на званията "Майстор на спорта по туризъм" и "Заслужил природозащитник". С помощта на учениците той събира пушки, пищови, ятагани, железни светилници, украшения и битови предмети, старинни монети, снимки и документи, които предава безвъзмездно на Якорудското читалище и така в Якоруда се създава музей. 

През 1996 г. в град Якоруда създава Фондация „Св. Георги Победоносец”, на която е председател. Фондацията работи за укрепване на християнските ценности и си поставя за цел построяване на църква на мястото на опожарената през 1666 г. Само след две години на 17 май 1998 г. Неврокопският владика Натанаил освещава завършената църква „Св. Георги Победоносец”. 

Има над 30 публикации в различни списания и вестници по педагогически и методически въпроси. Носител е на орден "Кирил и Методий" - І степен и медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със звание и статуетка "Балканджи Йово". 

Автор е на книгите “Второто потурчване на Якоруда 1990-1995” и “Якоруда - българската драма”. На 07.01.1990 г. Живко Сахатчиев става един от учредителите на ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси) в София. През 1991 г. възстановява ВМРО в Якоруда. Член на Академичния форум за национална политика - 1993 г. Член на Управителния съвет на Общобългарски комитет "Васил Левски" и член на Обществения съвет на Националния клуб „Родолюбие”. Той ще остане в спомените на хората като горещ патриот, ратуващ за просперитета на България, непримирим към опитите за турцизиране на Родопите. 

Бог да го прости и да е светъл пътят му!

Д-р Георги Тренчев

Прочетете още »

Евтим Спространов "живя и умря като българин"

Евтим Спространов

Евтим Спространов, учредител на МНИ, „имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”  

  Бъдещият български писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов се ражда на 15 януари 1868 г. в Охрид. Тук завършва основно образование, а след това постъпва в Солунската българска гимназия. По-късно е назначен за учител в Крушево, след това учи в Киев и Москва. След завръщането си от Москва през 1891 г. се включва в обществено-политическия живот на България, публикува огромен брой статии във вестници и списания. Редактор е на вестниците „Отечество” (Солун), „Вести” (Цариград) и „Пряпорец” (София), на списанията „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж”, „Покровител на животните”. 

 Обнародва студии за историята на родния си град Охрид, спира се и на езиковедски проблеми. Разработките си помества в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Най-съществен дял от творчеството на Спространов заема публицистиката. Обнародва материалите си с различни псевдоними и инициали, между които Ангел Спространов, Анин, А. Иванов, Бугарин, Беш-Чинар, Веселин Ангелов, Всеволод Гаршин, Евтим, Е. Маркулев, Един Македонец, Карабурун, Кирил, К. Стоянов, Македонец, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков, Охридчанин, Три звезди, Угринов, Р. Страшигоров, Т.К. Стоянов, А.Б., А.Б.В. и пр.

Евтим Спространов със съпругата си Нука

 От началото на XX в. Е. Спространов се намесва трайно в македонското освободително движение, ежедневно контактува с ръководителите на ВМОРО. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. е избран за легален член на ЦК. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в Македония като екзархийски учители множество изтъкнати дейци на ВМОРО – Христо Матов, Павел Христов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Петър Ацев, Аргир Манасиев, Ефвим Чучков и др. През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след Младотурския преврат е в Солун. Тук поема редактирането на в. „Отечество” – печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове. 

 По-късно се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник „Вести”. След избухването на Балканската война Спространов е назначен в Окръжното управление в Щип, по-късно в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г.

Евтим Спространов със синовете си Димитър и Владимир, и съпругата му Нука (1922 г.)

 Военният погром и последвалият Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги извън Македония. След „Голямата война” Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е сред 52-а учредители на създадения през 1923 г. Македонски научен институт. Отбелязва емоционално събитието в свои записки. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение помества на страниците на печатните органи на македонската емиграция в България и в САЩ. Активен участник е в Славянското дружество, Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий”, Кооперация „Последна грижа”, Българския въздържателен съюз. 

 В множество публикации бичува недъзите на българското духовенство. Сред активните участници е в масонското движение. Оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Синът му Димитър Спространов – известен български писател, за да преустанови спекулациите с името и делото на баща му, извършвани от скопските изследователи, отправя през януари 1958 г. молба до бъдещия академик от МАНУ Гане Тодоровски: „Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа – той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Йосиф Ковачев и борбата за български език в Македония

сп. "Македонски преглед". г. XXIII, 2000, кн. 1. Иванова, Д. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те г. на XIX век... 39–54

Този модел е представен от видния възрожденски книжовник и педагог Йосиф Ковачев, роден през 1839 г. в гр. Щип. Името му се свързва предимно с развитието на българската педагогическа наука, в областта на която оставя редица теоретични трудове, методически и практически разработки.

Й. Ковачев има заслуги за въвеждане на т. нар. “звучна метода” (фонетичното начало при изучаването на родния език), за прокарването на класноурочната система в началното училище; автор е на първия български учебник по педагогика и е първият университетски предавател по педагогическите дисциплини в Софийския университет...

Добре подготвен (завършил е Белградската духовна семинария, а по-късно и Духовната академия в Киев, като едновременно е посещавал лекции и в Киевския университет, владеел е седем чужди езика), Й. Ковачев пренася в родината най-модерните за времето педагогически идеи...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Димитър Миладинов (1810 - 1862)

Димитър Миладинов
(1810-1862)

Димитър Миладинов

Трагедията на един бележит възрожденец

Из: Михаил Арнаудов - Дела и завети на бележити българи. С. 1969, с. 207 - 216

Биографията на Димитър Миладинов, големия родолюбец и страдалец за национални правдини, остава все още тъмна в някои най-съществени точки. Макар и да разполагаме с не малко сигурни вести в спомените на ученика и последователя му Кузман Шапкарев и в други документи на епохата, липсва ни главната опора за по-пълна характеристика на великия син на Македония - богатата му преписка с голям брой дейци на българското възраждане. 

Тази преписка, с нейните стотици и стотици писма до близки и далечни приятели и сподвижници, между които се броят и руски учени и публицисти, е пропаднала безвестно или остава може би още скрита в турските държавни архиви, гдето е била прибрана при арестуването и съденето на братята Димитър и Константин Миладинови като опасни смутители на държавната сигурност...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »