Акад. Васил Николов: Истината трудно може да бъде скрита

сряда, 26 януари 2022 г.


За предстоящия археологически сезон, за най-старите доказателства за човешка цивилизация по нашите земи, за ефекта от сътрудничеството между БАН и МАНУ, за взаимоотношенията между политиката и науката и за „червените линии“ между София и Скопие с академик Васил Николов разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1.

Акад. Васил Николов е роден на 31.12.1951 г. в Бяла Слатина. Завършил е специалност История с профил Археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация. През 1991–1993 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, където подготвя втората си докторска дисертация, защитена през 1998 г. Преминал е целия си професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН – от 1984 г. до днес: доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода 1989–1999 г. е ръководител на Секция за праистория, през 1999–2003 г. е заместник-директор, а от 2003 до 2007 г. – директор на НАИМ. От 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. През 1991 г. по съвместителство е и директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерство на културата. Бил е член на Общото събрание и на Управителния съвет на БАН. От януари 2017 до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. Понастоящем е съветник на председателя на БАН. През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН. 

– Здравейте, академик Николов, от визитната Ви картичка личи, че през октомври 2021 г. сте избран за академик на БАН. Поздравления за високото научно звание. В началото сме на новата година и затова най-напред Ви моля да разкажете за плановете Ви за предстоящото археологическо лято? 

 – Благодаря за поздравленията! В началото на всяка година е трудно да се предвиди точно какви археологически проучвания предстоят. В значителна степен сме зависими от необходимите финансови средства. Ако има такива, обикновено първо се съобразяваме със сроковете, засягащи обекти, които се налага да бъдат разрушени заради работа по инфраструктурни проекти. В последно време заради хаос в планирането научаваме за сроковете малко преди необходимото спешно започване на проучванията. 

С моя екип поредно тази година очакваме разкопки на две праисторически селища, съответно в Ихтиманско и в Ловешко. Колкото до продължаване на редовните проучвания на други два обекта на екипа ми – Слатина–София и Провадия–Солницата – зависи дали ще можем да си осигурим поне минимално необходимите средства. 

 – Кога са датирани най-старите доказателства за наличието на човешка цивилизация по днешните български земи, които сте откривали като археолог? 

 – Най-старите следи от човешки живот на територията на страната са на близо 2 милиона години, но за начало на цивилизация можем да говорим едва през късната праистория – времето на неолита и халколита – от края на VІІ до края на V хилядолетие пр.Хр. Трябва да изясня, че по това време се развива първата европейска цивилизация, територията на която обхваща днешна Северна Гърция, Централните и Източните Балкани. 

Оттук цивилизацията постепенно обхваща Централна и Западна Европа. И с влизането на България в Европейския съюз не България влезе в Европа (както тогава тръбяха медиите), а Европа приобщи значителна част от корените си. Като археолог се занимавам именно с първата европейска цивилизация, началото на която в днешните български земи се датира преди повече от 8200 години! 

– Вие бяхте един от инициаторите на създаването на академичното издание за езика на Република Северна Македония? От неговото излизане на бял свят изминаха около две години. Имате ли яснота за ефекта, който изданието произведе? Убедиха ли се учените от другите страни в правотата на българската позиция? 

 – Веднага трябва да кажа, че тази малка книга, подготвена от 15 автори от БАН и от няколко български университета, постигна целта си. Тя представи пред широката българска и отчасти чужда публика изворовите данни и тяхната обективна интерпретация за историята на езика в географската област Македония, интегрална част от Средновековната българска държава, после попаднала в Османската империя, както и настъпилите под политически натиск промени в този език през последните 7–8 десетилетия, когато тази област попада в Югославия, а след това е обособена в отделна държава. Българското общество, както и чужди учени българисти и слависти имаха нужда от тази книга. Мисля, че изданието намира и добър отзвук сред представители на македонското общество.

 „Опасността“ от истината беше веднага съзряна от някои „македонисти“ в Скопие, които по спешност, за два месеца организираха излизането на 4 книги с препубликувани материали с „правилно“ от тяхна гледна точка съдържание по темата. Само по себе си тази реакция на македонистите подчертава значението на тази малка книга. 

Нашата книга излезе и в превод на английски език и се разпространява чрез българските мисии в чужбина, или чрез отделни хора или организации. Тя постепенно попълва вакуума, оставен от десетилетната безгрижност на българската външна политика по темата за разясняване на позицията на България. Надявам се, че новото ръководство на МВнР ще се заинтересува от усилията, които учените от БАН и няколко университета правят за отстояване на историческата истина и ще разпространява по предназначение това важно научно изследване. 

– Всъщност по Ваша идея преди две години ръководството на БАН одобри проект за подпомагане публикуването на монографични научни изследвания за българската диаспора извън политическите граници на страната. Докъде стигна този проект? 

– Да, това е едно навременно решение. Най-голямата научна организация в България има моралното задължение да изследва всички аспекти на миналото и настоящето на българите, останали по различни политически причини извън родината, в съседни държави, чиито граждани са те. Науката няма граници в изследователските теми, стига да се подхожда достатъчно професионално. 

Издателството на БАН публикува вече 15 книги по този проект, които могат да бъдат намерени в нашата книжарницата. Считам това за важен принос на БАН към историята на българската народност. 

 – Защо прекъснаха тесните контакти и научни връзки с Македонската академия на науките и изкуствата? Толкова оптимистично бяха започнали преди време. Какво остана от тогава? 

 – Не вярвах, че всичко, което беше градено седем години, може да завърши така изведнъж. Инициатори за създаване на научни връзки и по-широко сътрудничество между БАН и МАНУ бяха тогавашните председатели – академиците Стефан Воденичаров и Владо Камбовски. На доброволен принцип бяха създадени трийсетина общи екипа, учените в които работеха по съответни теми. Всички завършиха с публикации, включително монографични. При следващите председатели акад. Юлиан Ревалски и акад. Таки Фити съвместната научна работа продължи по нови петнайсетина теми. 

На съвещание в гр. Сандански през есента на 2018 г. бяха обсъдени междинните резултати, а поради интереса по някои теми беше предвидено отпускането на още финансови средства от двете страни. Освен това, от ръководителите на РСМ бяха изказани благодарности към двете академии за тяхната работа и беше заявено, че те стоят в основата на решението за дълго отлаганото подписване на Договора за приятелство през 2017 г. 

През юни 2018 г. по инициатива на МАНУ на съвместно заседание между двете ръководства беше подготвен и огласен меморандум за разширяване на сътрудничеството в изпълнение на Договора. На следващия ден в сградата на МАНУ в Скопие беше проведена конференция по повод дотогавашното и предстоящото сътрудничество между двете академии в подкрепа на изпълнение на Договора. Ръководствата на двете академии бяха специални гости на официалните чествания на 50-годишнината на МАНУ (Скопие, 2018 г.) и на БАН (София, 2019 г.). Малко след честването в София, в Скопие настъпи необясним обрат. 

На 3 декември 2019 г. МАНУ прие неочаквана декларация за езика в РСМ, с груби нападки към БАН и България. Не последва никакво обяснение към БАН за завоя в политиката на МАНУ. И естествено, това беше краят на отношенията ни. Поне засега. 

– Трябва ли ученият да страни от политиката или участието в нея е изкушение, на което не може да се устои? Питам Ви защото един Ваш колега от Скопие, председателят на МАНУ акад. Любчо Коцарев заедно със своята колега акад. Катица Кюлявкова са автори на Резолюцията на Парламента на РСМ за така наречените червени линии, блокиращи отношенията с България? 

 – Сложен въпрос. Учените на ръководни позиции в организацията на науката малко или повече имат досег с държавната политика, понякога подпомагат формирането на политически позиции. И това е необходимо, защото една от функциите на науката е имено такава. Макар че конкретно в България политиците често смятат, че нямат нужда от нас, че знаят всичко. Но това е друга тема. Досегът с ръководни политически структури често увлича. Понякога изкушението е голямо, защото ти се предлага да поемеш позиция, от която би могло да се помогне за развитие на науката. 

Но такова решение със сигурност има и други страни, които са далече от представите на учения. Поемането на самостоятелна политическа роля от един учен е възможно решение, но примерите за големи политически грешки на такива хора са многобройни и те завършват негативно, дори понякога фатално. Колкото за посочените от Вас двама академици от МАНУ, и особено за нейния сегашен председател, не бих искал да коментирам конкретно, защото няма да успея да остана в границите на разумната деликатност. 

Мисля, че в един момент те ще станат неудобни с честите си изявления не само срещу договора със София, но и срещу Преспанското споразумение и покровителите им ще вдигнат ръце от тях. Истинските учени трябва да останат в полето на науката. 


 – Започнахме с археология, да завършим с нея. Един от известните археолози оттатък границата, Паско Кузман, като директор на Музея в Охрид е споделял пред приятели: „Където и да копна, все българско излиза!“. Има ли артефакти, открити на територията на Република Северна Македония, които да показват общото ни минало и история? И обратно, има ли подобни археологически доказателства на територията на България за наличието в миналото на македонска нация, македонска идентичност и македонска държава? 

 – Отговорът ми е пределно еднозначен. Ако колегата Кузман е казал цитираното от Вас, трябва да се съглася напълно с него. Явно става дума за останки от дългия период на Българското средновековие. Нормално е на територията на цялата българска средновековна държава да се открива сходна материална култура. Въпреки трудностите от различен характер, много български, а и чужди учени са документирали такива български паметници по територията на настоящата СРМ. 

 Колкото до последната част от въпроса Ви, който е повече от реторичен, бих попитал как от етнонима „българин“, който се открива по средновековни и по-късни паметници чак до Охрид, да се изведе македонска идентичност? Например, от Битолския надпис на цар Иван Владислав, в който той се определя като българин. Не че опитите за фалшификации са спрели, но истината трудно може да бъде скрита. 

Всъщност, който се интересува от писмени свидетелства в това отношение, нека намери на сайта на БАН споменатата по-горе книга „За официалния език на Република Северна Македония“. 

 Управителният и Научният съвет на МНИ най-сърдечно поздравяват акад. Васил Николов за високото научно звание и му желаят нови творчески успехи на полето на археологията и на историческата наука.

Просръбската „Дълбока държава“ пречи на отношенията

вторник, 25 януари 2022 г.


Просърбската „Дълбока държава“ в Скопие пречи на добрите отношения с България, смята журналистът от Скопие Арбен Раткоцери, издател на вестника на албански език „Коха“ Македония продължава да бъде заложник на „Дълбоката държава“, създадена от Сърбия през 1945 г., смята журналистът от Скопие и издател на вестника на албански език „Коха“ Арбен Раткоцери. 

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1.

Според журналиста тази „Дълбока държава“ е построена върху основите на антиалбанизма и антибългаризма. Раткоцери оценява, че „Тази „Дълбока държава“, която е изключително просръбска, антиалбанска и антибългарска, има мощно присъствие в част от медиите, службите за сигурност, съдебната власт, университетите и по-специално в Юридическия факултет в Скопие, Академията на науките, различни НПО, олигархията, в консервативната част на Социалдемократическия съюз (СДСМ), както и в много други по-малки партии“. 

Издателят на вестник „Коха“ от Скопие е на мнение, че до момента политическите „жертви“ на тази държава са трима премиери: Любчо Георгиевски, Владо Бучковски и Зоран Заев. Причината според него е, че и тримата имаха различен подход към албанците, но и към българите, и защото те се опитаха да създадат дистанция от Сърбия. 

„Нерядко тази просръбска „Дълбока държава“ е била подпомагана от наивни албански политици“, признава Раткоцери. Като типичен пример за начина на действие на „Дълбоката просръбска държава“ журналистът посочва изявленията на бившия министър на външните работи и бивш вицепремиер Никола Димитров, които неслучайно се появиха малко преди посещението на българския премиер Кирил Петков в Скопие на 18 януари 2022 г.

Любчо Трохаров: Как в Белград плениха една българска книга

понеделник, 24 януари 2022 г.


През 1978 г. Българската академия на науките издава „Сборник Македония – документи и материали“. Целта на този академичен труд е да покаже на базата на неоспорими български и чуждестранни исторически извори истината за съдбата и развитието на българското население в историко-географска област Македония от основаването на славянобългарската държава през 681 г. до 1940 година, пише в обширен анализ за БГНЕС Любчо Трохаров, член на Научния съвет на Македонския научен институт и дългогодишен български дипломат. Както се очакваше, реакциите на властите Скопие и на Македонската академия на науките и уметностите / МАНУ / бяха враждебни. 

Доказателство за това е едно безпрецедентно и твърде показателно събитие в българо-югославските отношения след смъртта на Тито. През 1980 г. България участва на големия Международен панаир на книгата в Белград с експозиция от новоизлезли публикации, сред които бе „Сборник Македония – документи и материали“. 

Един час преди официалното откриване на панаира от Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов, българският щанд, намиращ се в центъра на панаирната зала, е обсаден от специална полицейска част в пълно военно снаряжение - каски, палки, белезници и автомати Калашников със сгъваем приклад. Двама цивилни полицаи влизат в щанда и искат от отговорника да им се предаде Сборник Македония, сами проверяват дали има други екземпляри и излизат, след което обсадата е вдигната. 

Акцията се извършва в присъствието на аташето по културните въпроси на българското посолство и пред погледите на стотици граждани, които недоумяват и питат – какво става на българския щанд. На следващия ден аташето по културните въпроси на Посолството е извикан в МВнР и му е заявено, че книгата е конфискувана по личното нареждане на Председателя на Председателството на ЦК на СЮК Лазар Мойсов и че подобни действия на българската страна няма да се толерират. 

Същия ден белградските медии и тези в Скопие съобщават, че министърът на вътрешните работи на СФРЮ е издал заповед да се забрани вноса и разпространението в държавата на споменатата публикация и че българското участие на панаира е провокация. Демонстрираната публична акция за пленяването на Сборника има логично обяснение. То е свързано с личността и професионалния път на Лазар Мойсов. 

В официалната му биография пише, че е роден през 1920 г. в Неготино, Кралство на сърби, хървати и словенци. Завършва правния факултет в Белград. В края на Втората световна война става член на КПЮ и бързо напредва в партийната йерархия. На Второто заседание на АСНОМ през декември 1944 г. е избран за Прокурор / обвинител /. В периода 1948-1951 е Главен прокурор, а от 1951 до 1953 година – Председател на Върховния съд на републиката. В качеството си на прокурор и съдия в този период /1944- 1951/ той носи главната отговорност за извършените от новата власт престъпления – екзекуции без съд и присъда, изпращане в концентрационни лагери, мобилизиране в трудови батальони. 

На прицел са всички българи и на първо място определяните като „слуги на окупатора“ и „ВМРО-вци- михайловисти“. В подкрепа на Прокуратурата са действали членове на Комунистическата партия на Македония /КПМ/, местните и сръбски служители на Управлението за държавна сигурност / УДБА /, които е трябвало лично да посочват кой трябва де се ликвидира, кой е за превъзпитание в концентрационен лагер и кой за затвор. 

Това са били принудени да направят писмено и собственоръчно всички участници на Първото заседание на АСНОМ по нареждане на офицер от УДБА, пристигнал от Белград. /За това свидетелства и Киро Глигоров в мемоарната си книга „Македония е всичко, което имаме“/. Известно е, че на разположение на Лазар Мойсов, сръбският лидер Александър Ранкович, като началник на УДБА, съгласувано с Тито и Темпо, изпраща в Скопие през май 1945 г. специална армейска част, изявила се в редица масови убийства... 

На нея са дадени пълномощия за разстрел на място при най-малка съпротива на лицата, независимо дали са военни или цивилни.. Лазар Мойсов е дал съгласието си - Темпо и Михайло Апостолски да организират разправата с бунта на офицери и войници, базирани в Скопие, Велес, Щип, Битоля и Охрид, отказващи да заминат на Сремския фронт. Става въпрос за т.нар. „Кървава коледа в Македония“. Разстреляни са от партизански формирования и групи на държавна сигурност, в някои случаи директно по улиците, не по-малко от 1000 лица, като в повечето случаи същите са заровени в колективни гробове. Мойсов, като Председател на Върховния съд, е един от основателите на Специалния съд за защита на националната чест, който действа от април до юли 1945 година. 

В този период са организирани 10 съдебни процеса и произнесени над 100 смъртни присъди, главно на лица с българско самосъзнание и на малко албанци. Тези процеси са водени демонстративно и с пропагандна цел, за да бъдат осъдени тези публично известни личности- предимно представители на политическия и интелектуален елит на Вардарска Македония, които 

Прокуратурата не е могла да квалифицира като „слуги на окупатора” или „ванчо-михайловисти”, т.е. тези, които са определени предварително за разстрел или концлагер. Известно е, че едновременно с Върховния съд, на територията на републиката, както и в цяла Югославия в края на 1944 и началото на 1945 година са действали и военни съдилища. Съгласно заповедта на Върховното командване, обвинените за военни престъпления са разстрелвани. 

Според служебни сведения военните съдилища в Югославия през 1945 г. са произнесли общо 5484 смъртни присъди, от които 4864 на цивилни лица. Броят на екзекутираните в Р Македония не се знае. Прокурорът Мойсов и ръководството на МКП са уведомявани за случващото се в Републиката по линия на армията. 

 За цялостната си дейност като прокурор и съдия в НР Македония Лазар Мойсов е станал доверено лице на Белград и Тито и е награждаван с най-високи държавни и партийни функции – директор на вестниците „Нова Македония“ и „Борба”, четири пъти депутат в парламентите на СР Македония и на СФР Югославия, посланик в СССР, Монголия и Австрия, Председател на 32 – та сесия на Общото събрание на ООН /1977 – 1978 /.Това обяснява защо сръбският политически връх решава след смъртта на Тито през 1980 г. именно него да наложи за първи Председател на Председателството на ЦК на СЮК. От тази най-висока позиция в партията той заповядва да се проведе акцията за пленяване на сборник „Македония - документи и материали“ от Панаира на книгата и спешно да се направи второ издание на авторската му книга „Българската работническа партия /к/ и македонският национален въпрос“ , излязла за първи път в началото на 1950 година. В тази книга той се представя като главен опонент на българската политика по македонския въпрос, служи си с груби фалшификации и обидни квалификации за България и българите. Тя изиграва същностна роля във формирането на новата историография в републиката. В нея за първи път се внедрява тезата, че науката не е в състояние да осветли историческата истина по македонския въпрос и че фактите и документите не са важни – важно е тяхното тълкуване. Този възглед е възприет и наложен след войната в историографията, в учебниците по история за ученици и студенти. Той се отстоява и днес за защита на антибългарската македонистка идеология...

Материалът се публикува с известни съкращения

120 години от рождението на Никола Коларов (1902 - 1961)

неделя, 23 януари 2022 г.


120 години от рождението на Никола Коларов
(24 януари 1902, Дупница – 2 февруари 1961, София) – деец на легалното македонско младежко движение, журналист, публицист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1

Завършва гимназия в родния си град Дупница. Основава младежко културно–просветно дружество в Дупница и като негов представител участва в Учредителния конгрес на СММКПО/Македонския младежки съюз (май 1923). На Първия конгрес на съюза (октомври 1923) е избран за съюзен секретар, която длъжност изпълнява до 1927 г. Изпратен е в Париж (1927), като представител на ММС. 


Страхил Развигоров и Никола Коларов, 1934 г.

През 1928 г. е избран за секретар на МСС в чужбина. След убийството на Ал. Протогеров (7 юни 1928) единствен от тримата секретари на съюза застава на страната на ВМРО – Ив. Михайлов. Остава в ръководството на МСС и извършва огромна организационна и пропагандна дейност сред студентските дружества и за спечелване на приятели на македонската кауза в Европа. Редактор е на органа на МСС сп. „Млада Македония“, издавано в Париж (1931–1932). През 1932 г. се завръща в България. 

Избран е за член на Македонския национален комитет. Междувременно завършва право в Свободния университет и е назначен за преподавател по международно право и дипломатическа история в университета, където става доцент (1941). Редовен член е на МНИ. Въпреки наложената от 19-майското правителство забрана върху дейността на национално-освободи-телните организации не се отказва да пропагандира каузата на македонските българи. Издава в. „Обзор“ (1935–1936) и „Стожер“ (1937), около които се обединяват бивши дейци на младежкото македонско движение. 

В годините на Втората световна война посвещава силите си на укрепване на българското културно дело в Македония. Директор е на излизащия в Скопие в. „Целокупна България“ (май 1941 – август 1944); издава научно-популярното сп. „Македония“ (1943–1944) и „Библиотека Целокупна България“. 

 През 1945 г. е осъден задочно от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор. Укрива се в продължение на 12 години под фалшива самоличност в Църковно земеделското стопанство край с. Крумово, Асеновградско. През 1956 г. е заловен от агенти на ДС и е изпратен в затвора и лагера Белене. Освободен е на 12 септември 1960 г. Няколко месеца след това умира в София.

България първа в света призна независимостта на Северна Македония



Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1

Българското признаване на новата държава с нейното конституционно име Република Македония, открива пътя към активното й участие в международния живот. След референдума от 8 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема на 18 септември 1991 г. официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната и отделянето й от следтитова Югославия. 

За щастие излизането от Югославската федерация става по сравнително мирен и безкръвен начин, въпреки сериозния натиск Македония да остане в остатъчна Югославия. България първа в света признава независимостта на Република Македония, сега Република Северна Македония. Това става с решение на българското правителството с министър-председател Филип Димитров от 15 януари 1992 г., при подкрепата на президента Желю Желев. С него се признава независимостта на четири от републиките на бивша Югославия – Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина. То е последвано от декларация на Народното събрание, приета вечерта на същия ден. Всички парламентарни партии подкрепят огласеното решение. Признаването на независимостта на нашата млада съседка има решаващо значение за нейното бъдещо държавно развитие. 

То помага за неутрализиране на вътрешните противници на обявената независимост и на възможната заплаха от сръбска агресия. България същевременно показва, че освободена от дотогавашните външнополитически зависимости желае да участва дейно в политическото преустройство на европейския континент. Признаването на Р Македония цели и да предотврати формирането и утвърждаването на новата държава върху антибългарска основа. 

За следващите два от чуждестранните държавни актове на признаване свой личен принос има президентът Ж. Желев. Това се отнася за признаването от страна на Турция и на Русия. Турция бе втората след България, но и досега част от обществото край Вардар е убедена, че тя е първата, признала Македония. Това се дължи на това, че мнозина не искат да приемат жеста на България с първото признание и пропускат да го споменават. 

В жеста те съзират българско коварство, застрашаващо новата държава. Друга причина е, че Анкара първа открива свое посолство в Скопие. Благодарение на президента Ж. Желев и по негово настояване по-късно и руският президент Борис Елцин подписва указ, с който Русия също признава Македония за независима държава. Първите реакции в новопризнатите държави са предимно положителни с изключение на официалната реакция на Скопие, където на власт са проюгославските среди. Реакцията не е особено радваща и окуражаваща. Новината е забавена, пренебрегната и смачкана като четвърта или пета в емисиите на средствата за масова информация. 

Появяват се коментари с недоверие и дори подозрения, че България крои нещо. Официозът „Нова Македония“ лансира негативни оценки, че има подмолни български цели, докато няма никаква опасност от Сърбия, а и признаването е заради антисръбски настроения в България. От друга страна свидетелства на много македонски жители тогава и по-късно сочат, че те много се радват, че България е признала Македония . Някои от по-възрастните от тях с умиление мълвят името на Майка България. Изминават години на почти замразени отношения – търговски, и политически, и културни. 

Инерцията на сдържане на връзките с България до някаква степен е преодоляно при управлението на Любчо Георгиевски. По време на Косовската криза България оказва силна подкрепа на новата държава. На 20 декември 1993 г. Министерският съвет на Република България взема решение за установяване на дипломатически отношения на Република  България с Република Македония. През април 1993 г. Република Македония става 191-и член на ООН, но под натиска на Гърция в организацията тя получава наименованието Бивша югославска република Македония. То се запазва до нейния договор с Гърция, подписан в Преспа през юни 2018 г., когато името й е променено на сегашното – Република Северна Македония.

Поп Ташо от Кашина - български просветител в Мелнишко

събота, 22 януари 2022 г.

сп. "Македонски преглед", 2003, кн. 4. Атанас Кременлиев. Поп Ташо от Кашина, виден общественик, религиозен и просветен деятел в Мелнишко...141 - 150

Свещеник Атанас Павлов, споменаван по-често в историографията и мемоаристиката като поп Ташо от Кашина, е роден на 9 март 1822 г. от баща Павел и майка Николина. Родното му село Кашина, Санданско, отстои на 15 км. североизточно от гр. Мелник и е последно полупланинско селище в подстъпите към южните скатове на Пирин планина. 

Макар в турско време Кашина да е принадлежало административно към Демирхисарска каза, жителите му са поддържали интензивни връзки с крупния някога административен, стопански и културен център Мелник. Кашинци са били сред редовните посетители на прочутия в цялата околност съботен мелнишки пазар. 

Там са пласирали произведенията на своя труд, снабдявали са се с нужните за ежедневието им бакалски, занаятчийски и промишлени стоки, общували са икономически и духовно с населението от региона. Немалко кашинци като сезонни работници и ратаи са намирали препитание в мелнишките лозови масиви, винарски изби и дюкяните на богатите търговци, а някои от тях и завинаги се заселвали в града...

Целия материал четете по-долу:

 

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022