Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2.09.1899, Куманово)

126 години от подвига на Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2 септември 1899, Куманово), българска революционерка и национална героиня, деец на ВМОРО и борец за църковна независимост в Македония. 

Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което става учителка в българското екзархийско училище Куманово. Основава женско дружество в града. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен в българин. На годишния акт на училището в присъствието на турския валия вместо предвиденото стихотворение тя изрича бунтовни слова. Дейната и смела учителка основава женско дружество в града. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров за куриер и апостол на организацията. 

В Щип има среща с Даме Груев. Ек. Симидчиева се противопоставя на настъпваща сръбската пропаганда, която купува продажни българи, превърнали се в родоотстъпници и плаща на корумпираните османски чиновници, за да служат на сръбската кауза. През месец юли 1899 г. Скопският валия решава да принуди българската църковна община в Куманово да отстъпи на сърбоманите църковен имот за строеж на църква. 

Към средата на август се съобщава на българите, че по силата на султанско решение трябва да отстъпят църковен имот и да дадат 650 лири за построяването на сръбска църква, но те категорично отказват. На 22 август, пазени от турски войници, сърбоманите полагат основите на тяхната църква в българската църковна нива. 

Народът се разбунтува. Екатерина Симидчиева, въпреки напредналата си бременност, повежда кумановските жени, които разрушават основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: 

„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди“. Храбрите кумановски жени не отстъпват пред войската, опитваща се да ги прогони. Вдъхновявани от примера на героичната учителка, те цял ден устояват на атаките на аскера. На 24 август при станалите сблъсъци много от тях са ранени. Ранена тежко е и Екатерина Симидчиева. 

Ударена с приклад в корема, след няколко дни тя губи рожбата си и на 2 септември 1899 г. героичната дъщеря на Македония умира. Но смъртта ѝ не е напразна. Още на следващия ден, уверили се, че българите са решени да се борят докрай, властта отменя своето решение. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди.

 По-късно през същата година Иван Вазов написва и публикува стихотворението си „Героиня“, посветено на нея. Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, учредено на 3 октомври 1899 г. в София, носи нейното име.

Д-р Володя Милачков

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 8

Прочетете още »

985 години от въстанието на Петър Делян

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8

Почти веднага след падането на България под византийска власт през 1018 г., българите правят опити да възобновят своята държава. Наследниците на Василий II изоставят политиката на омиротворяване и натоварват българския народ с непосилни тегоби, свързани с необичайния дотогава паричен данък. Търпението се изчерпва, когато на охридския архиепископски престол е поставен византиец. На 30 август 1040 г. е вдигнато въстание в западните български земи, начело на което застава Петър Делян. 

Провъзгласил се за син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил, Делян успява да убеди българите в своите права върху престола и да ги поведе на борба. Оглавява въстанието и е провъзгласен за цар с името „Петър“, с което царят светец Петър (927¬–969) се превръща в знаме на българската независимост и държавната традиция. Хронистът Скилица лаконично обобщава настроението на бунтовниците: „Българите отскоро положили врат под ярема и силно се стремели към свобода“. 

Петър Делян проявява несъмнен стратегически усет, избирайки за огнище на бунта най-отдалечените от византийската столица северозападни български земи – Поморавието и района на Белград, които последни падат под властта на Василий II. След Белград въстаническата войска овладява Ниш и Скопие, по това време главен град на тема България, най-обширната в покорените български земи. В императорската войска има много българи, което се оказва фатално за византийците. Начело със своя съотечественик Тихомир те я напускат, провъзгласяват го за „цар на България“ и се присъединяват към бунтовниците на Петър Делян. Изход от настъпилото двувластие се намира като Тихомир става изкупителна жертва и е физически отстранен. 

Подпомагани от местното българско население, войските на Петър Делян, придобил цялата власт, се отправят към Солун и разбиват войската на византийския император Михаил ІV, който бяга панически и изоставя целия си обоз и шатрата с императорските скъпоценности. След тази голяма победа българските въстаници завладяват Драч и настъпват в Тесалия. Българското въстание предизвиква широк отклик в цялата империя. Вестта за успехите му стига чак до Армения, където е вторият син на последния български цар Иван Владислав – Алусиан. Неговата поява при въстаниците е неочаквана за Петър Делян, който изпитва опасения от смутове. 

Въпреки това в знак на доверие му възлага отговорната задача да превземе Солун с 40 000 армия. Военната кампания се оказва неуспешна и коства 15 000 жертви от българска страна. Отношенията между двамата предводители на въстанието се обтягат и се стига до ослепяването с измама на Петър Делян. Алусиан губи още едно сражение с ромеите и накрая изменя на въстанието и с цялата си войска преминава на страната на императора. Въстанието продължава още няколко месеца с голяма степен на екзалтация и упоритост при понижен боен дух на българите. Михаил ІV събира елитна войска и нормански наемници. 

Решителното сражение става при Остров, където българите са разбити, а Петър Делян е пленен и отведен в Константинопол. В македонските и в сръбските учебници се правят различни машинации свързани с въстанието, водено на територията на днешна Сърбия и на днешна Република Северна Македония, като има своите проекции и на територията на днешна България. Въстанието е несъмнена част от българската история и навсякъде в хрониките се говори само за българи.

По материали на проф. д-р Георги Николов

Прочетете още »

Излезе най-новият брой на бюлетина на МНИ

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 08 за 2025 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 5 

Български общности зад граница... 6 – 14 

Акцент на броя: Демагогията на Лиляна Поповска... 14 – 16 

Интервю на броя: Елисавета Шапкарева - Човек трябва да знае от къде произлиза, за да знае къде отива... 17 – 21 

Анализи и коментари... 22 – 25 

Дейност на МНИ... 26 – 29 

Нови книги и издания... 30 

Целия материал четeте по-долу:

Прочетете още »

101 години от убийството на Тодор Александров (Снимки+Видео)

Тодор Александров
(1881-1924)

   Неустрашимият български войвода от Македония

 На 4 март 1881 г. е роден Тодор Александров, деец на нашето революционно движение след 1878 г. Роден е само три години след освобождението на България от османска власт. По-малък е девет години от Гоце Делчев и по-възрастен от Ив. Михайлов, друг емблематичен ръководител на ВМРО с цели 15 години. 

 Т. Александров живя 12 години повече от Гоце, убит е от братска ръка преди 92 години, когато е на 43. От многото цифри е възможно да се забием в различни посоки, очертаващи образа на трагичния революционер. Но най-важното – паметта за него е съхранена и до днес

Споменът за именития ни сънародник е жив, както в България, така и в родената с акушерската помощ на комунистическия маршал Тито държава по долината на Вардар. 

 Разбира се паметното име на Т. Александров е известно в САЩ, Канада, Австралия, навсякъде, където намира приют нашата родолюбива емиграция. Не е случайно, че в днешната европейска столица – Брюксел е съществувало дълги години дружество „Т. Александров“, малко позната структура от Македонските политически организации. В България поради наличието на благословената и подхранвана от Белград и Скопие историко-документална фалшификаторска работилница бяха хвърлени по нейния сламен покрив доста остри камъни. Сега е излишно да се привеждат доказателства за етническата принадлежност на Т. Александров. Няма да се намери нито едно, което да послужи на съвременния скопски неомакедонизъм, чиито носители стават все по-комични сред множеството персонажи на отворения турбо-музей из столицата и страната. 

 

Тодор Александров през 1912 г.
Източник: Уикипедия

Издирването на архивно-документалното богатство на ВМРО и археографските публикации обаче е добре да продължат. Възможно е в България да бъдат открити нови документи, а всеки нов извор с елегантния почерк на Т. Александров несъмнено ще обогатява съвременните ни представи за неговия многопластов лик. Славният войвода от „жална Македония“ в освободителното движение на македонските българи изпълнявя необикновена роля. През класическият период на ВМОРО/ВМРО – 1893–1934 г., той е типичен зрял революционен деец, постоянно доказващ значима страна от личностната си характеристика и деловитост. Това е именно несекваща му борбеност. Готовността му за съпротива и изобретателността в мерките за противодействие е уникална. Това е навсякъде и по всяко време. 

 В навечерието на освободителната Балканска война, при крушението на националните идеали, от началото на междувоенния период и т.н. След Даме Груев и Гоце няма друг високопоставен организационен ръководител, които да събира в едно волята на една част от народа ни за борба срещу поредните окупаторски режими. Тодор Александров е призван да гради революционното строителство при много трудни условия. Налице е сурово прилагане на международно-правна безкопромисност спрямо победените държави. Утвърждава се разделението в три посоки на бившата османска провинция Македония. Въпреки всичко, с мисъл и дело изразява и защитава значимо прозрение – Да се означи, съхрани и брани духовното единство на народа ни в традиционното му етническо землище – Мизия, Тракия и Македония. Именно този негов принос е забележително оценен още приживе. Затова той и след пъкленото му убийство заема особено видно и трайно място в общобългарското духовно пространство. 

 Документалните свидетелства от този вид е възможно да бъдат подирени в не една и две посоки. Но макар и по повод рождения ден на именития българин от Македония е добре да се изтъкне и една нелицеприятна сенчеста страна в революционното поведение на Т. Александров: Склоността му да създава невралгична атмосфера за българските управляващи власти, когато трябва да взимат съдбоносни национални решения; Прекалената му лоялност към правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд, наредили България сред съюзниците на обречена кайзерова Германия; Обвързаността му с вътрешните партийни борби в Царството и злочестият му принос в политическото насилие; Съпричастието му заедно с по-младите си съратници начело с Ив. Михайлов спрямо деветоюнските съзаклятници и готовността му да „разчисти“ пътя на новата коалиция Демократически сговор; „Съдействието” му за рискованото залюляване на ВМРО между българската десница и левица, зад която стои ръководения от Москва Коминтерн и т.н. Обаче е налице стоманен архивно-документален материал, доказващ кипящото родолюбие на Т. Александров и борческото отстояване на българския национален дух.

Паметникът на Тодор Александров в Кюстендил

 Налице са последователни опити революционното наследство на войводата да се постави под антибългарския лозунг „Се за Македония/Македония над се“. При Т. Александров и неговите приемници надписът на паметника в Кюстендил „Всичко за Македония“ е в хармония с обричащия родолюбив девиз „Всичко за България“. Това отлично знаят и разбират и тогава, и сега всички проницателни недоброжелатели на българския народ и държавност. Да, вярно е. Неговите противници го наричат „орденоносец и копиеносец“ на кайзер Вилхем II и на злополучния през войните наш цар. Но с помощта на XI-та македонска пехотна дивизия е готов да отбие германското посегателство спрямо мини „Перник“. Той успява да вдъхне нов живот на ВМРО, да изгради нейната „държава“, в която се утвърждава като нейния „последен цар на планините“. Не бива да има никакво съмнение. 

 Всичките прегрешения на Т. Александров са пряка последици от присъщата му убеденост, че само единната и национално устремена българска държава е в състояние да бъде основен фактор за резултатност на македонското освободително движение. Ето защо идеализмът и родолюбието извисяват Тодор Александров до ръста на Даме Груев и Гоце Делчев. Затова и днес, 135 години от рождението на революционера има живи песни за неговото дело и име, трайно заели почетно място в отечествената борческа фолклорна традиция. 

Доц. д-р Димитър Л. Тюлеков

  Благоевград, 2 март 2016

Прочетете още »

Лектория „Македония“: Коридор № 8, това пък какво е?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн.8 

На 10 юли 2025 г. в Македонския дом на „Пиротска“ 5 се проведе Лектория „Македония“ на тема „Коридор № 8, това пък какво е?“. Водещият Костадин Филипов разказа за дълголетните обещания за осъществяване на проекта, дадени тържествено от политици и държавници в Скопие и София, останали неизпълнени. След експозето си представи лекторите – инж. Владо Тодоров и инж. Симеон Евтимов, изготвили съвместно с проф. полк. Димитър Недялков и Емил Неделчев изложение по отбраната и сигурността. 

Инж. Владимир Тодоров представи изложението, посветено на проблемите с Паневропейския транспортен коридор № 8. На първо място обърна внимание на геополитиката и националните интереси на България. Очерта началото на зародилата се идея през 90-те години на ХХ в. и нейното развитие през следващите десетилетия, когато проектът се превръща от периферен в централен за Балканите. Геостратегическото значение на коридора е оценено заради възможността да осигурява важна транспортна връзка Запад-Изток, простираща се от италианските пристанища, през Албания и Република Северна Македония до София, Пловдив, Бургас/Варна. Мрежата включва инфраструктура от шосета и железопътни линии, речни и морски пристанища. 

Според лектора през 2018 г., по време на ротационно българско председателство на Съвета на Европейския съюз, темата за т.нар. Западни Балкани придобива приоритет и измества тежестта на България като балкански център. Това обстоятелство подпомага постюгославското настъпление чрез плана „Сръбски свят“. Засиленото политическо присъствие на Сърбия в съседните държави оказва осезателно влияние в Албания и Северна Македония. Като последица, София загубва водещата роля в интеграционните процеси и отношенията ѝ със Скопие „забуксуват“. Този обрат дава превес на геополитическите стремежи на Русия на Балканите и поражда опасения у европейските партньори, че трудно ще се намери алтернатива на масираното китайско финансово и технологично навлизане на Балканите. 

 България не съумява да се противопостави успешно на оста „север-юг“, по която се развиват сухопътните връзки от Егейско море до Дунавските пристанища. Българският национален интерес изисква тя да положи повече усилия за изграждане на собствена магистрала „Черно море“ в съзвучие с инициативата „Три морета“ като контраверсия на Коридор № 10, преминаващ през Република Северна Македония. Инж. Тодоров обърна внимание и на новата стратегия на ЕС за сигурност и просперитет и устойчив Черноморски регион, от която може да се възползва България. В нея е отбелязана ключовата роля на София и Букурещ за укрепване на източния фланг на Съюза. От проектирания Черноморски център за сигурност се очаква да засили безопасността в Черно море, да запази критичната морска инфраструктура, да разшири регионалното сътрудничество, транспортните и енергийните мрежи. Лекторът представи актуалното състояние на Коридор № 8. 

Според мнението на експертите той „продължава да бъде един от митовете на българската транспортна политика“. Проектът не е подкрепен с подходящи инвестиции от България, Северна Македония и Албания. Националните им мрежи продължават да не са свързани в единна система, липсва адекватна транспортна инфраструктура, осигуряваща бързо преминаването на сухопътните граници. Направеното до този момент и перспективите за неговото изграждане не са оптимистични. Експертната оценка показва социалните ефекти от неговото реализиране, които не са за пренебрегване – силен ефект върху търговията, услугите и отбраната, създаване на множество работни места, намаляване на времето за транспорт на стоки и хора. 

Наред с икономическия ефект от изпълнението на Коридор № 8, Владимир Тодоров изтъкна неговата важна роля за НАТО на Балканите. Градовете по трасето – Дурас, Скопие, София, Пловдив, Бургас и Варна са стратегически точки в източния фланг на Алианса. След активизирането на руското военно присъствие Балканите стават зона с повишено стратегическо напрежение и Коридор № 8 се включва в плана „Мобилност“ на ЕС. Според обобщаващата оценка на експертите България трябва да води по-активна политика, основаващо на централното ѝ място на Балканите, за да не допусне транспортна изолация. 

Уместно е да се популяризира за региона понятието „Централни Балкани“ вместо „Западни Балкани“ с ключова роля на България. Заради усложнените взаимоотношения със Скопие, София може да излезе с предложение водещата роля по организацията и координацията между страните за изграждане на коридора да се поеме от Италия. При добра политика регионът може да се превърне „от консуматор в генератор на сигурност“, заключи инж. Тодоров. Инж. 

Симеон Евтимов изрази мнение, че изграждането на Коридор № 8 ще повиши репутацията на България. Страната обаче не бива да забравя и Дунавската стратегия. Припомни в исторически план, че корените на българската държава са свързани с Дунав. От столетия реката отваря пътища към множество европейски страни. Призова към повече активност за повишаване ролята на България като кръстопътно средище на Балканите, независимо от стремежите на Сърбия да запази доминацията в региона чрез владеене на достъпа на река Дунав. Представеното изложение по отбраната и сигурността породи оживена дискусия, която обхвана проблеми, свързани с ролята на НАТО, САЩ и ЕС за не/изграждането на Коридор № 8, причините за пасивната политика на България, вкл. и към Северна Македония и забавената модернизация на българския участък, влиянието на Турция и турските интереси в региона, отчете се липсата на навременен анализ в България, съобразно геополитическите промени на Балканите и света. 

След направените сравнения с ускорения строеж на жп линии по време на българското управление на Македония през двете световни войни, водещият К. Филипов закри Лекторията с обещание за нови интересни срещи през есента.

Прочетете още »

Нашенци изучават български език в Призрен

Снимка: Посолство на РБългария в Прищина

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн. 8 

През месец юни 2025 г. успешно завърши първата фаза от курса по български език в Призрен, Косово, съобщават от дипломатическата ни мисия в Прищина. В продължение на шест месеца двадесет младежи – представители на българската общност в града и региона изучаваха книжовен български език. За част от тях това беше първоначален курс на обучение, а за други възможност да доразвият вече придобити знания, информират от още от посолството ни. 

Проектът е финансиран от Министерството на външните работи на България по Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Чрез участието си в проекта младежите съхраняват българските традиции, бит и език, както и получават шанс за безплатно образование в България. 

Предстои реализиране и на втората фаза от проекта, в която този път ще участват и представители на българската общност от Драгаш.

Прочетете още »