About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

1999 г.: Декларация на МНИ относно взаимоотношенията между Р България и Р Македония

04/07/2022


Списание "Македонски преглед", 1999, кн. 1. Декларация на Македонския научен институт – София по някои актуални въпроси, свързани с взаимоотношенията между Р България и Р Македония... 7–14

ДЕК­ЛА­РА­ЦИЯ 
НА МА­КЕ­ДОН­СКИЯ НА­У­ЧЕН ИН­С­ТИ­ТУТ-СО­ФИЯ 

ПО НЯ­КОИ АК­ТУ­АЛ­НИ ВЪП­РО­СИ, 

СВЪР­ЗА­НИ С ВЗА­И­МО­ОТ­НО­ШЕ­НИ­Я­ТА МЕЖ­ДУ Р БЪЛ­ГА­РИЯ И Р МА­КЕ­ДО­НИЯ 

 Изх. №5/21.01.1999 г. 

 Ма­ке­дон­ски­ят на­у­чен ин­с­ти­тут (МНИ)-Со­фия ве­че в про­дъл­же­ние на 8 го­ди­ни най-вни­ма­тел­но сле­ди и ана­ли­зи­ра мъ­чи­тел­ния раз­вой на де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни, из­вър­ш­ва­щи се в Р Ма­ке­до­ния, по­лу­чи­ла за пръв път приз­на­ние в све­та с офи­ци­ал­но­то си име тък­мо от на­ша­та дър­жа­ва ­ Р Бъл­га­рия. С чув­с­т­во на дъл­бо­ко удов­лет­во­ре­ние ака­де­ми­ци­те, член-ко­рес­пон­ден­ти­те, про­фе­со­ри­те, доцен­ти­те, на­уч­ни­те сът­руд­ни­ци и об­щес­т­ве­ни­ци­те пос­ре­щат съ­об­ще­ни­я­та в пе­ча­та за из­ра­зе­на го­тов­ност от де­мок­ра­тич­ни­те пра­ви­тел­с­т­ва на две­те стра­ни за въ­зоб­но­вя­ва­не на пре­го­во­ри­те, пред­хож­да­щи под­пис­ва­не­то на меж­ду­дър­жав­ни­те до­ку­мен­ти. 

 Имен­но по­бе­да­та на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и в Р Ма­ке­до­ния от­к­ри пъ­тя за раз­чис­т­ва­не на пре­пят­с­т­ви­я­та, ко­и­то из­кус­т­ве­но бя­ха съз­да­ва­ни в те­че­ние на по­ве­че от по­ло­вин век от сър­бо­ко­му­нис­ти­те и тех­ни­те при­ем­ни­ци в от­но­ше­ни­я­та на мла­да­та ре­пуб­ли­ка с всич­ки­те й съсе­ди. По­ли­ти­ка­та на еднак­во­от­да­ле­че­ност­та (ек­ви­дис­тан­ци­я­та) към съ­сед­ни­те стра­ни се за­ме­ня от но­во­то пра­ви­тел­с­т­во в Р Ма­ке­до­ния с по­ли­ти­ка­та на ед­нак­во сбли­жа­ва­не, ко­е­то е в хар­мо­ния с ев­ро­пейски­те нор­ми на по­ве­де­ние. 

МНИ ви­со­ко оце­ня­ва и пос­ле­до­ва­тел­ни­те уси­лия на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то с мно­гоб­рой­ни­те си раз­но­об­раз­ни и се­ри­оз­ни пред­ло­же­ния за трай­но, а не ко­нюн­к­тур­но, ре­ше­ние на спор­ни­те въп­ро­си меж­ду две­те стра­ни в пос­лед­но вре­ме съз­да­ва ат­мос­фе­ра за сре­щи с пра­ви­тел­с­т­во­то на Р Ма­ке­до­ния. Вън от вся­ко съм­не­ние е, че по­бе­да­та на де­мок­ра­тич­ни­те сис­те­ми, ус­та­но­ве­ни от две­те стра­ни на гра­ни­ца­та, е един­с­т­ве­но въз­мож­на­та ос­но­ва за смис­лен ди­а­лог меж­ду дър­жа­ви­те. 

 Сне­ма­не­то на под­чер­та­ния ан­ти­бъл­гар­ски курс ка­то пос­то­ян­на дър­жав­на по­ли­ти­ка, осо­бе­но при пра­ви­тел­с­т­во­то на Бран­ко Цър­вен­ков­ски, зас­лу­жа­ва ад­ми­ра­ции не са­мо в Р Бъл­га­рия, но и в Р Ма­ке­до­ния. След за­дъл­бо­чен ана­лиз на об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­ческа­та об­с­та­нов­ка в две­те стра­ни, МНИ об­ръ­ща се­ри­оз­но вни­ма­ние на ре­ди­ца не­га­тив­ни фак­то­ри, ко­и­то би­ха мог­ли съз­на­тел­но или не­съзнател­но да спъ­нат или да от­ло­жат за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме пред­с­то­я­щи­те пре­го­во­ри. Да се смя­та, че пре­го­во­ри­те мо­же да бъ­дат изоб­що про­ва­ле­ни, по­ра­ди ези­ко­ви проб­ле­ми, е не­мис­ли­мо, тъй ка­то имен­но ези­ко­ва­та бли­зост е по-ско­ро ба­за за сбли­же­ние, от­кол­кото за ра­зе­ди­ня­ва­не меж­ду граж­да­ни­те на две­те стра­ни. 

 МНИ виж­да евен­ту­ал­ни­те труд­нос­ти в близ­ко бъ­де­ще в две на­со­ки, т.е. как­то в са­ма­та Р Ма­ке­до­ния, та­ка и в Р Бъл­га­рия: а) В Р Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва да бу­ди без­по­койс­т­во аро­ган­т­но­то по­ве­де­ние на сва­ле­ни­те от власт в ре­зул­тат на из­бо­ри­те до­се­гаш­ни уп­рав­ни­ци, пре­ми­на­ли в ре­ди­ци­те на неп­ри­ми­ри­ма­та но­ва опо­зи­ция. Ре­дак­то­ри и ав­то­ри ка­то П. Ко­ле­ми­шев­ски, Т. Ива­нов­ски, М. Ве­ли­нов­ска, Н. До­ков­ска, В. Еф­тов, М. То­мов­ски, Й. Пав­лов­ски, и още мно­го дру­ги по­доб­ни в своите ста­ри и но­ви из­да­ния въз­к­ре­ся­ват бан­к­ру­ти­ра­ли­те те­зи, че при пре­го­во­ри­те не тряб­ва да се пра­вят ни­как­ви ком­п­ро­ми­си. 

Спо­ред тях тряб­ва­ло да се нас­то­я­ва за то­ва, че в Пи­рин­ския край съ­щес­т­ву­ва­ло ма­ке­дон­ско мал­цин­с­т­во, че Бъл­га­рия би­ла длъж­на да ре­гистрира ОМО “Илин­ден” (не­за­ви­си­мо от то­ва, че ма­лоб­рой­на­та гру­па е съз­да­де­на от югос­лав­ско­то по­сол­с­т­во в Со­фия и е из­дър­жа­на със зад­г­ра­нич­ни па­ри). Пак спо­ред тях ­ ло­ка­ли­за­ци­я­та на ма­ке­дон­ска­та на­ция и на ма­ке­дон­ския език дос­ти­га­ли до сър­це­то на За­пад­ни­те Ро­допи на из­ток. Нак­рат­ко, про­дъл­жа­ват да се из­ди­гат съ­щи­те ста­ри аб­сур­д­ни ве­ли­ко­сръб­ски пре­тен­ции, с по­мощ­та на ко­и­то бя­ха про­ва­ля­ни до­се­гаш­ни­те сре­щи меж­ду дип­ло­ма­ти­те на две­те стра­ни. 

 Из­да­те­ли­те на но­ви­те опо­зи­ци­он­ни вес­т­ни­ци и спи­са­ния в Р Ма­ке­до­ния не се ин­те­ре­су­ват от бъл­гар­ско­то на­ци­о­нал­но съз­на­ние на 300-хи­ляд­но­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, а съ­що та­ка и от буд­но­то бъл­гар­ско на­ци­о­нал­но чув­с­т­во на по­ве­че от два­та ми­ли­о­на бе­жан­ци или по­том­ци на бе­жан­ци от Вар­дар­ска и Бе­ло­мор­ска Ма­ке­до­ния, жи­ве­е­щи в различ­ни кра­и­ща на Р Бъл­га­рия. Един­с­т­ве­на­та цел на бив­ши­те влас­т­ни­ци, и то по вну­ше­ние на неп­ре­къс­на­то во­ю­ва­щия Бел­г­рад, е да се под­дър­жат раз­мир­ни от­но­ше­ния меж­ду дър­жа­ви­те на Бал­кан­ския по­лу­ос­т­ров. 

 Вся­ко из­ди­га­не на те­за­та за ма­ке­дон­ско мал­цин­с­т­во в Бъл­га­рия ­ не­за­ви­си­мо от кои сре­ди ид­ва то ­ при по­ло­же­ние, че ет­ни­чески­те ко­ре­ни на ма­ке­дон­ци­те в са­ма­та Р Ма­ке­до­ния са бъл­гар­ски (вж. Го­це Дел­чев, Да­ме Гру­ев и сто­ти­ци­те въз­рож­ден­ци от об­ласт­та Ма­ке­до­ния) е не са­мо ало­гич­но, но и пред­ва­ри­тел­но об­ре­че­но на про­вал. То не из­дър­жа те­жест­та на хи­ля­ди­те фак­ти, ко­и­то се от­к­ри­ват в сто­ти­ци­те то­мо­ве от до­ку­мен­ти на на­ши и чуж­дес­т­ран­ни уче­ни. 

 б) В Р Бъл­га­рия пък по­раж­дат без­по­койс­т­во не­ком­пе­тен­т­ни­те изяв­ле­ния на ня­кои об­щес­т­ве­ни­ци, по­ли­то­ло­зи от раз­ни но­во­съз­да­де­ни цен­т­рове, а та­ка съ­що и на “ек­с­пер­ти”, ко­и­то неп­ре­къс­на­то нат­рап­ват на бъл­гар­ска­та об­щес­т­ве­ност ста­ри­те ко­мин­тер­нов­ски идеи, об­ви­ти в “но­ви” дра­пе­рии. Шко­лу­ва­ни в близ­ко­то ми­на­ло с иде­о­ло­ге­ми­те на Тре­тия ин­тер­на­ци­о­нал, кой­то бе про­мил не са­мо ре­ди­ца ев­ро­пейски (и респ. бал­кан­ски) мо­зъ­ци, но бе за­ра­зил до­ри съз­на­ни­е­то на ня­кои аме­ри­кан­ци, на­ши­те до­мо­рас­ли по­ли­то­ло­зи под­ме­нят са­мо ста­ра­та фра­зе­о­ло­гия с нова, ка­то ос­та­вят същ­ност­та неп­ро­ме­не­на. 

С ле­ка ръ­ка те за­чер­та­ват бъл­гар­ска­та ис­то­рия, лин­г­вис­ти­ка и ет­но­ло­гия ­ ця­ла­та бъл­гар­ска на­у­ка и кул­ту­ра. Без да имат как­ва­то и да е би­ла спе­ци­ал­на под­го­тов­ка по ма­ке­дон­ска­та проб­ле­ма­ти­ка, те пи­шат “кон­цеп­ции”, ор­га­ни­зи­рат прескон­фе­рен­ции и пр., ка­то са склон­ни да пра­вят сдел­ки със се­гаш­ни те­ри­то­рии и на­се­ле­ние от Р Бъл­га­рия.

Те го­во­рят аб­с­т­рак­т­но за Ма­ке­до­ния и заб­ра­вят, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е бъл­гар­ска по­ли­ти­ческа ре­ал­ност, т.е. част от бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. Са­моз­ва­ни­те спе­ци­а­лис­ти не раз­ли­ча­ват ос­нов­ни по­ня­тия от ти­па на а) име­то Ма­ке­до­ния ка­то ге­ог­раф­ска об­ласт, на­ми­ра­ща се в три дър­жа­ви и б) Р Ма­ке­до­ния (ко­я­то из­пис­ват без Р ­ Ре­пуб­ли­ка), пред­с­тав­ля­ва­ща са­мо ед­на тре­та от об­ласт­та. 

А раз­ли­ка­та меж­ду Ма­ке­до­ния ка­то ге­ог­раф­ска ця­лост и Р Ма­ке­до­ния е дос­та съ­щес­т­вена. Ли­ца, обя­ви­ли се ка­то по­ли­то­ло­зи, не поз­на­ват еле­мен­тар­на­та по­ли­то­лож­ка ли­те­ра­ту­ра по въп­ро­са, из­ли­за­ща у нас, в Р Ма­ке­до­ния, в Ев­ро­па и в Аме­ри­ка, по­ра­ди ко­е­то и нап­ра­ве­ни­те от тях из­во­ди са не­точ­ни и в край­на смет­ка ­ пог­реш­ни. 

 По ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та и в пе­ча­та бе­зот­го­вор­но смес­ват по­ня­тия от ис­то­ри­чески, ези­ков и ет­но­лож­ки ха­рак­тер (език, на­род­ност, на­ция), с еле­мен­тар­ни тер­ми­ни от меж­ду­на­род­но­то пра­во (дър­жа­ва, меж­ду­дър­жав­ни от­но­ше­ния и пр.). По та­къв на­чин дос­ти­гат до аб­сур­д­ни изиск­ва­ния за “приз­на­ва­не” на ка­те­го­рии, ко­и­то не изиск­ват приз­на­ва­не ни­къ­де по света. 

Бив­ши дър­жав­ни­ци в от­но­си­тел­но кра­тък пе­ри­од от вре­ме не­ком­пе­тен­т­но про­ме­нят сво­и­те въз­г­ле­ди и още по­ве­че зат­лач­ват проб­ле­ми­те. С то­ва ес­тес­т­ве­но се зат­руд­ня­ва ра­бо­та­та и на две­те пра­ви­тел­с­т­ва, гот­ве­щи се за пре­го­во­ри­те. Всез­на­е­щи­те на­ши по­ли­то­ло­зи, с по­мощ­та на про­цен­ти­те ве­че съ­чи­ни­ха ху­мо­рис­тич­ни “сроч­ни” ул­ти­ма­ту­ми на НА­ТО и ЕС по ези­ко­вия проб­лем. 

 Чест за бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­т­во е, че сред це­лия ха­ос от про­ти­во­ре­чи­ви и вза­им­но­из­к­люч­ва­щи се виж­да­ния ус­пя­ва об­мис­ле­но и вни­ма­тел­но да тър­си въз­мож­нос­ти за трай­но ре­ша­ва­не на въп­ро­сите. Оп­ти­ми­зъм бу­ди и фак­тът, че към те­зи уси­лия се при­съ­е­ди­ня­ва и де­мок­ра­тич­но­то пра­ви­тел­с­т­во на РМа­ке­до­ния. 

 В та­зи об­с­та­нов­ка МНИ, Со­фия под­к­ре­пя по­ло­жи­тел­ни­те уси­лия на две­те пра­ви­тел­с­т­ва за на­ми­ра­не на ба­лан­си­ра­ни и дос­той­ни ре­ше­ния при пре­го­во­ри­те, га­ран­ти­ра­щи иск­ре­но доб­ро­съ­сед­с­т­во меж­ду на­ши­те стра­ни. 

 21 яну­а­ри 1999 г. 
 Ма­ке­дон­ски на­у­чен ин­с­ти­тут - Со­фия

90 години от излизането на в. „Македонско знаме"

03/07/2022


90 години от излизането на в. „Македонско знаме“ – вестник, орган на бежанците от Македония, с подзаглавие „Орган на македонската прогресивна емиграция в България“, излизащ седмично в София от 14 юни 1932 г. до 1 юли 1934 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Отговорен редактор е Александър (Алексо) Мартулков. Сътрудници и редактори са Христо Трайков, Симеон Кавракиров, Васил Хаджикимов и др.Печата се в печатница на инж. Г. Добринов, както и в печатниците „Братя Миладинови“, „В. Иванов“, „Типограф“ и др. 

„Македонско знаме“ изразява идеологията на прокомунистическата ВМРО (об); 
отстоява обединяване на македонското освободително движение; обявява се срещу братоубийствата във ВМРО; 
защитава политическите и икономическите интереси на бежанците в България; 
издига идеята, че македонският въпрос ще се реши в бъдеща Балканска федерация. 

 Вестникът е спрян от деветнадесетомайците. След 1944 г. вестникът е възстановен и защитава идеите за съществуването на македонска нация.

Представиха книги на МНИ в Благоевград

30/06/2022


Представяне на книги на Македонския научен институт в Благоевград На 16 юни 2022 г. в конферентната зала на Регионален исторически музей – Благоевград бяха представени книгите – „Подир копненията на поета“, с автор проф. д.н. Цветан Ракьовски и „Българо-албанските политически отношения (1908–1915 г.)“ на доц. д-р Георги Георгиев. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Организатори на събитията бяха Македонският научен инюститут и филиалът му в Благоевград, и домакинът РИМ – Благоевград. На събитието присъстваха предимно членове на МНИ: от РИМ – Благоевград, експерти от Държавен архив – Благоевград, от Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ, преподаватели и студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски“, учители от НХГ „Св. св. Кирил и Методий“, от Регионалната библиотека в Благоевград „Димитър Талев“, членове на военни и патриотични организации и др. 

Представянето на книгите и техните автори бе под ръководството на председателя на МНИ – доц. д-р Георги Николов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на директора на Филиала на МНИ, декан на катедра „История“ при ЮЗУ „Неофит Рилски“ – доц. д-р Валентин Китанов. 

След приветствените слова към присъстващите водещите подчертаха приноса на изданията и предоставиха думата на двамата автори. Дългогодишният преподавател в Катедрата по литература на Филологическия факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград проф. д-р Цветан Ракьовски очерта структурата, съдържанието, тематиката и идейния замисъл на книгата „Подир копненията на поета“. 

Той разкри нейния характер и достойнства, а също и респекта към личността на поета и революционера Пейо Яворов, един от най-близките съидейници и пръв биограф на Гоце Делчев, успял да види „революцията отвътре“. Доц. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания към БАН представи монографията си „Българо-албански политически отношения (1908–1915)“, второ издание. 

Той се спря на основните проблеми в нея, наблегна върху актуалността на тематиката, подчерта скрития дефицит във взаимоотношенията между двата етноса – българи и албанци. В заключение изтъкна необходимостта от изработване на стойностна и дългосрочна политика на България спрямо Албания. Събитието завърши с пожеланията на доц. Георги Николов и на доц. Валентин Китанов към двамата автори за нови творчески успехи и радушен прием на техните книги сред читателската аудитория.

Проф. дин Лиляна Симеонова на гости на лектория "Македония"

29/06/2022


На 31 май 2022 г. в Лектория „Македония“ на МНИ гостува проф. доктор на историческите науки Лиляна Симеонова от Института по балканистика с Център по тракология при БАН. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Лекторията вече няколко години се води от журналиста и член на УС на МНИ Костадин Филипов. Този път темата на изложението на проф. Симеонова и на последвалата дискусия бе „Науката за мощите на светите братя Кирил и Методий“. Тя бе предизвикана от организираното „гостуване“ в София на някакви артефакти, посочени като част от мощите на двамата просветители. 

Проф. Симеонова, която от дълги години отделя внимание в своите научни дирения и на тази проблематика, отхвърли твърденията на организаторите на тази „проява“, че предоставените за поклонение частици от мощи са на светите Кирил и Методий. 

В завързалата се след изложението дискусия станаха ясни и други опити за фалшифициране на исторически факти и находки, както и за борбата за запазването на българското и славянско историческо и културно наследство. Най-важното е, че когато става дума за такива важни моменти и факти от българската история, към тях да се пристъпва с аргументите на науката, а не да се правят недостойни опити за сензация.

Възстановяват българския културен център в Битоля

28/06/2022


Д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“ ще поемат разходите по възстановяването на културния център „Иван Михайлов” в Битоля, който неотдавна бе опожарен. По фасадата бяха нанесени значителни материални щети, но за щастие инцидентът мина без пострадали. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Именно Врабевски бе меценатът, който помогна по-рано тази година финансово, за да бъде открит центърът. „Екипът на Фондация „Българска памет“ осъжда строго този акт на агресия и настоява за навременни действия на съответните институции за намирането на виновниците за вандализма“, написаха на страницата си във Фейсбук от „Българска памет“. 

„Разочаровани сме от тази вандалска проява. След нея няма как да кажем, че в Република Северна Македония се спазват човешките права. Въпреки всичко, културният център няма да спре работа, дори напротив – продължаваме още по-усърдно да се борим за правата на българската общност в Македония. Искаме да благодарим на д-р Милен Врабевски, че подкрепя нашата дейност от толкова време и за пореден път изяви желание да ни помогне, поемайки разходите за ликвидиране на материалните щети от палежа”, сподели Георги Църномаров от Културен център „Иван Михайлов“, Битоля. 

В Прилеп основаха сдружение на българите

27/06/2022


В края на май в град Прилеп основаха Сдружение на българите „Юг-Прилеп“, информира Фондация „Македония“. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 6

Сред целите на учредителите е то да работи за по-доброто опознаване между хората от двете страни на границата и да допринася за разпространението на общата между България и РСМакедония култура. 

Предвижда се част от неговата дейност да се осъществява и в град Гевгели.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022