Лектория "Македония": Гостуват проф. Райна Николова и доц. Живко Лефтеров

Уважаеми колеги и приятели, неотдавна председателят на Българското сдружение на родовете от Македония, поетесата Елисавета Шапкарева- Лиза ни попита кога отново ще се съберем в Лектория "Македония"? 

Членовете на Сдружението били нетърпеливи. Ето, отговаряме: в четвъртък, 26 март, от 18,00 часа на познатото място - Голямата зала на Македонския научен институт, втори етаж, "Пиротска" 5. Ще говорим за това как се съхранява семейната памет чрез съдбата на родения в Охрид Димитър Точков, един пример на българин от Македония, направил европейска кариера. 

Ще ни гостуват проф. д-р Райна Николова, родственица на Точков, както и историкът доц. д-р Живко Лефтеров, реценцент на книгата за него. "Родът Точкови в живота на Охрид, Пловдив, Цариград, Лайпциг и София", една тема, която сама по себе си вече предизвиква интерес. 

Модератор- журналистът Костадин Филипов 

Чакаме ви - четвъртък, 26 март. Часът и мястото са известни. 

Доц.д-р Милен Михов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

In memoriam: Коста Влахов (1937 - 2026)

Македонският научен институт с прискърбие съобщава, че на 16 март 2026 г. в София почина Коста Влахов, виден представител на поколението българи от Южна Македония, които заради Гражданската война в Гърция още в невръстна възраст бяха насилствено откъснати от родния край като „деца-бежанци“. 

Коста Димитров Влахов е роден на 18 февруари 1937 г. в известното костурско село Дъмбени, родно място на Лазар Поптрайков и редица други революционери – борци за национално освобождение. 

На 11 годишна възраст през 1948 г. той заедно с всички други деца от селото и околните райони е принудително изселен в страните от Източна Европа. Коста Влахов учи и израства в Хуквалди и други селища в района на Острава, Чехословакия. 

На 16 годишна възраст той успява да се пресели в София, където постъпва в последните класове от гимназията. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София като инженер по съобщителна техника. Работи в Завода за високоговорители в Благоевград и в научно-технически институт по специалността си в София. Автор е на книгата „Битова звукотехника“ (1981 г., в съавторство с Димитър Попянев). 

Инж. Коста Влахов обичаше силно и изследваше родния си край, беше дългогодишен активист на Костурското дружество в София и обществено активно се противопоставяше на дискриминацията към българите в Южна Македония от страна на Гърция. Беше приятел на Македонския научен институт и автор на статии в сп. „Македонски преглед“. 

Коста Влахов със съпругата си Сидерула има две дъщери – Димитрина и Ирина. Ръководството на Македонския научен институт изказва своите дълбоки съболезнования на семейството и близките му.

В негова памет ви представяме видеоматериал от участието му в предаването "Час по България" на професор Пламен Павлов:

Прочетете още »

Българската войска по времето на Самуил и неговите наследници

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Петьо Иванов. Войската на Българското царство в периода 976 – 1018 г. Част 2. Командване, конфигурация на военни структури и етнически състав по времето на цар Самуил и неговите наследници...29-88

"...3. Етнически състав на българската войска 

Основният източник на човешки потенциал за войската е населе нието, живеещо на територията на Българското царство. В зависимост от нивото на подготовка, рекрутираните войници се делят на такива, които са част от професионални формирования и такива спадащи към опълчението. Първите са винаги на разположение на отделните воена чалници и могат да изпълняват задачи далеч от своите родни места, а вторите служат предимно за отбраната на крепостите, разположени в непосредствена близост до селищата им. Етническият състав на населението на Българското царство е от разен в много писмени извори с разнообразен произход. Във всички тях независимо дали става въпрос за текстове с български, византий ски, арменски, арабски, унгарски, или западен произход, наименова нието, използвано за обозначаване на хората, предвождани от Самуил, е „българи“[173]. 

Според наличните сведения обаче това не е единствена та етническа група, населяваща пределите на царството. Благодарение на географските ориентири в изворовата база, сравнително точно може да бъдат определени земите, в които живее всяка една общност. Това на свой ред ни позволява поне донякъде да придобием представа за срав нителното съотношение между отделните групи. За границите на земите, населявани от хора, идентифицирани с названието „българи“, информация придобиваме от няколко основни извора. Един от тях са добавките на епископ Михаил Деволски, където се отбелязва, че при обсадата на Видин „българските военачалници“ са проявили изобретателност в противодействието на „гръцкия огън“, използван от византийската войска[174]. 

В Унгарския аноним с българите се свързва и друг град, разположен на р. Дунав – Белград. В текста на хрониката той е наречен „Алба Булгарие“ (Albam Bulgarie), а на друго място се прави уточнението, че той е „български град“ (Albam Bulgarie civitatem)[175]. 

Информацията в унгарския източник се потвърждава и от Хрониката на Йоан Скилица, където градът се посочва като мястото, в което започва въстанието на Петър Делян. Византийският автор успява да разбунтува местните българи, след като изтъква своята връзка с цар ското семейство[176]. Етническите територии на тази група не се ограни чават до р. Дунав. Тя е спомената и в земите северно от реката заедно с куманите и власите[177]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Поредна стъпка към обезлюдяването на Западните български покрайнини

Поредна стъпка към обезлюдяване и заличаване на българското в Западните покрайнини на Сърбия, които България губи с Ньойския договор след Първата световна война. Във вечерните си новини на 4 февруари, сръбската телевизия N1 излъчи репортаж, относно закриването на последния банков клон в град Димитровград (Цариброд). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

 В репортажа се посочва, че липсата на поне един банков клон създава сериозни трудности в града и района, особено за по-възрастното население. Местни жители свързват затварянето на банката с икономическия упадък и обезлюдяването на града, допълва „Актуално“. 

 Според интервюираните в репортажа, хиляди хора от Цариброд и близките села работят в България заради липсата на работни места в региона, а също така и заради по-добрите заплати у нас. Жителите се оплакват от липса на инвестиции, партийни назначения и усещане, че сръбските институции са изоставили напълно региона.

Прочетете още »

Насилието над военнопленници в стратегията на император Василий II

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 4, Виктор Петров. Насилието над военнопленници в стратегията на император Василий II за покоряване на Българското царство ...89 - 108

"...Научните наблюдения сочат, че през царуването на Василий II предпочитаните методи при експанзия остават предимно убеждаването, инкорпорирането и асимилирането на съседните народи[1]. 

И все пак бруталността продължава да представлява добре усъвършенстван политически ин струмент, санкциониран от държавата, поради което понякога се стига до масови прояви на жестокост срещу пленените вражески войски с цел елиминиране военната мощ на противника. Дълготрайните психологи чески последици от подобни практики имат поразяващо въздействие за психическата устойчивост на вражеските редици, прекършвайки с течение на времето напълно бойния им дух. Челното място в това отно шение безспорно се отрежда на кулминационната точка на българо-византийския конфликт, достигната през лятото на 1014 г. в долината на р. Струмешница. 

Подир военната операция при Беласица[2] (завършила с реши телните боеве от 29 и 30 юли при Ключката клисура и край Мацукион[3] и победата на престолонаследника Гаврил-Роман Радомир в началото на август над прочутия пълководец Теофилакт Вотаниат в планинските теснини, разположени южно от района на Струмишката крепост, която обезсърчава императора от продължаване на кампа нията) Василий II заповядва заловените български войници да бъдат лишени от зрение, с което си спечелва прозвището „Българоубиец“ (Βουλγαροκτόνος)[4]. 

Броят на ослепените военнопленници в изворите варира между 14 – 15 000, като на всеки 100 души е оставен по един едноок, който да води останалите по обратния път към вътрешността на страната[5]. Величината на наредения от императора коравосърдечен акт е неприсъща за реалиите на средновековна християнска Европа[6], поради което в съвременната историография се поражда „нежеланието да се вярва“ (Glaubensunwilligkeit)[7] в реалността на едно толкова ужасно събитие[8] заради „баналността на злото“[9]. 

Тези съмнения са в противовес с изворовите данни, като пренебрегват и запазената от Средновековието устна традиция в периметъра на бойните действия[10]. Всъщност самият Йоан Скилица (втората половина на ХІ в.), чиято хроника е главен източник за събитията от българската история през последната четвърт на X и първите две десетилетия на XI в., изразява съмнения относно числеността на лишените от зрение Самуилови войници. Когато поднася данните за случилото се, към числото 15 000 той прибавя израза „както казват“ (ὥς φασιν)[11]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

ЕП настоява: Скопие спешно да направи конституционните промени

В Северна Македония е налице спешна необходимост от по-голяма политическа воля за преодоляване на настоящия застой около приемането на конституционните промени. При всички обстоятелства процесът ще остане основан на заслуги и твърдо обвързан с напредъка по основните принципи, по-специално върховенството на закона. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

Това заяви евродепутатът Томас Вайц по повод проектодоклада за Северна Македония за 2025 г. Той бе представен пред Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент на 26 февруари. Поправки могат да бъдат предлагани до 6 март. 

В него се призовава „Европейският съвет публично и недвусмислено да даде сигнал, че възнамерява бързо и безусловно да вземе положително решение за преминаване към следващата фаза на преговорите за присъединяване със Северна Македония, след като бъдат изпълнени условията, посочени в заключенията му от 18 юли 2022 г.“. 

Взема се предвид и Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония, подписан през 2017 г. Подробното описание на проекта за доклада за напредъка на Северна Македония, което се появи в медиите в Скопие, се приема за поредния скандал с оглед на това, че съдържанието на документа става публично достояние далече преди то да бъде внесено за обсъждане в органите на Европейския парламент.

Прочетете още »