About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Гръцки автор за „славофоните" в Македония

19/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. 
Дружество за македонски проучвания в Солун и неговото периодично издание „Македоника". Рецот проф. д-р Веселин Трайков...183 - 186

¨...Сред статиите, поместени във внушителния том, особен интерес за нас представлява трудът на Василис Гунарис „Славофоните в Македония. Процесът на интегриране в гръцката национална държава". Авторът са старае да даде обективен анализ на различните етапи в обхващането на славофоните, както нарича християнското славянско население в Македония. Той се старае да очертае параметрите, конто определят държанието на християните славофони към гръцката държава, взето в социално, икономическо и политическо отношение. 

 Гунарис разглежда процесите като бавно и постепенно протичащи обществени явления. Славофоните той разделя на две: пробългарски екзархисти, от една страна и гъркоманите, предани на Вселенската патриаршия, от друга. В това отношение авторът правилно отбелязва, че процесите не са завършили с края на Балканските войни през 1913 г., а продължават и по-късно, дори до Втората световна война. Интересни са бележките на Гунарис, пълни с критика по отношение на гръцката държава, специално на нисшето цивилно чиновничество. 

То според автора не е могло да разбере правилно съществуващите езикови и културни различия - тях нисшата администрация ги е таксувала като заплаха за гръцкия национален суверенитет. Това държание на гръцките органи обаче е имало огромно влияние върху славофоните. Вместо да успокоява атмосферата, държавният механизъм обективно разпространява чувство на страх, несигурност и недоверие. 

Тази атмосфера се явявала удобна за различните партии в гоненето на гласове при избори. При партийните боричкания още повече се увеличавали страховете на говорещите друг език жители, особено по селата. Накрая дошли и новите сблъсъци, последвали масовото преселение на стотици хиляди бежанци от Мала Азия и настанява-нето им сред местното в Македония. 

Те, заедно с настъпилите нови финансово политически и социални проблеми, увеличавали още повече местните чувства на отблъскване и отчуждаване от гръцката държава на една част от населението. Авторът държи да отбележи, че всичко това се отнася до сравнително малък процент от славофонното население в Гръцка Македония и това естествено не би могло да не бъде подчертавано в една статия, излизаща в Солун. 

 Много са подробностите, конто правят впечатление в писаното от Василис Гунарис. Не са чести материалите в гръцката историография, конто да изнасят толкова откровено положението на славофонното население в Македония, намираща се под гръцка власт. Авторът спазва даденото още в началото обещание да разглежда нещата без употребата на расови и етнически термини, конто - както той отбелязва - са били употребяване изобилно в историографията. При това нещата се сочат откровено (в границите на възможното все пак!)..."

Целия материал четете по-долу:

Дружеството за македонски проучвания в Солун

17/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. 
Дружество за македонски проучвания в Солун и неговото периодично издание „Македоника". Рец. от проф. д-р Веселин Трайков...183 - 186

"През 1939 г. в Солун бе основано Дружество за македонски проучвания. Дело първоначално на 34 изтъкнати гръцки учени, то постепенно се разрасна като една от най-авторитетните научни институции в съседна Гърция. Днес то наброява близо 300 души членове, свързани по научни интереси с проучванията на македонската история, археология, езикознание, икономика, демография и т.н. 

В него са включвани като почетни членове и такива чужди учени, като Анри Грегоар, Франц Дьолгер, Пол Льометр, А.Мирамбел, Франц Бабингер и много други, без да споменавам гръцките държавни глави, председатели на републиката, митрополити и т.н. видни държавни дейци. Всичко това говори за мястото, което институцията заема в гръцкия научен живот. Разполагащо със значителни средства, досега Дружеството за македонски проучвания е издало немалко ценни монографии, конто обърнаха вниманието и на българските учени. Техният брой гони вече числото сто тома и е необходимо само да спомена съвсем малък брой от тях, излезли напоследък, за да се разбере характерът на изданията: 

Антоан-Емил Тахиаос „Българското национално движение и разпространението му в Македония" (1990); Николаос Андриотис „Федеративна република Скопие и нейният език" (1991); „Света гора вчера, днес, утре" (1993); Апостолос Вакалопулос (Съвременни етнически проблеми на Балканите" (1991) и т.н. 

Издадени са и документални и други сборници. Дружеството за македонски проучвания издава и популярната „Македонска народна библиотека" - и пак някои примери на издания от тази поредица: Евангелос Кофос „Македония в югославската историография"; Павлос Дзамис „Македонската борба"; И. К. Ваздравелис „Борбата през 1921 г. в Македония" и др. Специално място в изданията на Дружеството представлява редовното периодично издание „Македоника"..."

Целия материал четете по-долу:

 

"Българите на Балканите и по света", бр. 4 за 2022 г.

16/05/2022

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 
Бр. 04 за 2022 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 8 
Български общности зад граница... 8 – 16 
Акцент на броя: Натискът се превръща в изнудване...17 – 19 
Интервю на броя
Костадин Филипов: Истинската журналистика е лудост, но приятна... 19 – 25 
Анализи и коментари...25 – 28 
Дейност на МНИ... 28 – 31 
Нови книги и издания... 31 – 32

https://drive.google.com/file/d/1ZjOTgI09NPiAmipNVTdLlXfN9wjrexkD/view?usp=sharing

Иван Михайлов и борбите на македонските българи

15/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. Проф. Добрин Мичев, доц. Димитър Гоцев, доц. Трендафил Митев. Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (100 години от рождението му)... 5 - 60
 
 Името, животът и революционната дейност на Иван Михайлов са дълбоко вплетени в националноосвободителните борби и стремежи на македонските българи през XX век. Отричан напълно или възхваляван като легенда, Иван Михайлов стоя най-дълго начело на националноосвободителното движение в Македония и то в най-трудния период на неговото развитие. В революционното движение той се включва през ноември 1918 г., когато въпреки десетилетните националноосвободителни борби, въстания и войни за национално освобождение и обединение на всички българи, Вардарска и Беломорска Македония отново попадат под сръбско и гръцко робство. 

 Като не признават и не прилагат клаузите от мирните договори, даващи „малцинствени права" на българското население в Македония, великосръбските и великогръцките управляващи среди си поставят за цел в един къс срок от време да го посърбят или погърчат и с това да ликвидират българския национален характер на македонския въпрос.[1] 

 Още в първите години след световната война правителствата на Сърбия и Гърция се заемат със създаването на цяла система от военно-полицейски, „културно-просветни", „научни", „певчески", „спортни" и други шовинистични организации, чрез дейността на които да се придаде „сръбски" и „гръцки" културно-национален облик на Вардарска и Беломорска Македония.[2] 

 На поробеното население окупаторските власти забраняват да говори и се моли на своя майчин български език, да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена. Забранено му е да чете и пише на български, да чества своите национални и религиозни обичаи и празници. Забранява се и се преследва назоваването с българско име. Вардарска Македония е обявена за „Южна Сърбия", а Беломорска - за „Северна Гърция".[3]...

Целия материал четете по-долу:

"Виенският период" в живота на Теодор Траянов

14/05/2022

Сп. "
Македонски преглед", 1996, кн. 3. Иван  Младенов. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм (втора част) ... 151 - 166


"Да се пише за Траянов, без да се вземе предвид престоя му във Виена, означала да не се разбере духът на неговата поезия. 

Поетът прекарва 20 години в „сърцето на Европа", при това заминава от България твърде млад (през 1901 г.) едва осемнадесетгодишен и престоява там почти до четиридесетата си година (до 1921 година). Това е възраст, в която човек е «отворен" за света, възприятията и чувствата са най-свежи. Не е необходимо да се спираме нашироко върху този престой, тъй като не биографията на поета е предмет на нашето изследване. Ако правим това, то е, за да обсъдим известии спорни мнения около пребиваването на Траянов там и влиянията, които е търпял. 

Първото недоразумение се отнася до „северната хладина" в поезията на Траянов, чийто произход се търси в немския тип чувствителност, усвоена във Виена. Доколко може да се посочи такава „студенина" е изобщо спорно, но втората част на съждението е направо погрешна. Биенчанинът е топъл и приветлив човек, който с германците има съвсем малко общо извън езика. Като не може да се похвали с някакви исторически военни успехи, още Австро-Унгарската монархия хвърля всичките си сили за изява в културната област. Репутацията, която извоюва „Бургтеатър" в началото на века съперничи с тази на Парижката опера и Миланската скала. За разлика обаче от по-нехомогенното и пъстро общество в последните два града, във Виена осведомеността по въпроси на изкуството е стил на живот. 

Едно цяло общество култивира и зачита приветливостта и ведростта като основни добродетели. Радостта от живота и изтънчените наслади са цел на всички слоеве. Германците завиждат и изпитват тайна ненавист към виенчани, конто приличат повече на французи, отколкото на тях. Ценен източник за тези мисли е великолепната книга на Стефан Цвайг „Светът от вчера", чийто предмет е именно животът във Виена през периода, който ни интересува: „В тая възприемчивост към всичко цветно, звучно, празнично, в тая склонност към театралното като игра и отражение на живота, безразлично дали на сцената или в действителния живот, целият град бе единодушен"...

Целия материал четете по-долу:

Книга за отношенията на българите със света и Русия

13/05/2022


сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. Трендафил Митев. Книга за една от най-важните страници в отношенията на българите със света в Новото време. Стоян Германов. Пиринска Македония в руската наука и култура (От средата на ХVII век до 1912 г.). София: Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“. Кн. № 7. 219 с. ISBN 978-954-92400-7-8......................................175 - 188

"...руската наука от фазата на своето зачатие е открила, а след това повече от един век е признавала и доказвала, българския народностен облик на славянското население в цяла Македония. 

Първият период в развитието на това ново направление в българската духовна съдба авторът правилно отнася към времето от ХVI до началото на ХVIII в. Това е период, в който в Русия все още липсва модерната, европейски тип научна и популяризаторска дейност.

 Опирайки се на богата фактология, авторът е проследил старта на „обратната връзка“. Как, вече от север на юг, започват да се реализират основните традиционни направления, в многовековната практика на общуванията между българи и руси. Българските манастири изпращат таксидиоти при руския император. Там те разкриват истината за жестоката съдба на своя народ и искат подкрепа. Руските царе изпращат материална помощ за българските манастири като Рилския и Зографския в Атон. Лично руският владетел Иван Грозни (1533 – 1584) и неговите преки наследници се ангажират с тази нова за Русия духовно-спасителна дейност за българите. Центровете на руската православна църква прибавят богослужебна книжнина, църковните одежди и икони, защото те са унищожавани от завоевателя. 

По този начин авторът е разкрил успешно основните резултати в българо-руските общувания до началото на ХVIII в. При русите те внасят онази информация, която ще породи трайния интерес на руското общество към българите, а след това и разработването и целенасочената реализация на руската балканска политика. По отношение на нашия народ – тези обновени, ранни връзки и общувания между двата славянски народа подкрепят духовното оцеляване на българите. Съдействат да се преодолее задушаващата прегръдка, в която се намират българите в утробата на султанската империя. Преодоляна е представата за обречеността на един изолиран и подчинен християнски етнос, който няма никакви шансове за ново, модерно развитие. 

Вторият относително самостоятелен период в руския интерес към българската тема авторът с основание разполага в първата половина на ХIХ в. Самата Русия вече е друга като държавна, духовна и политическа реалност. След реформите на руския цар Петър І Велики (1682 – 1725) в нейните водещи градове се изграждат солидни университетски центрове, в които се развива богата и оригинална наука. 

Там работят вече талантливи и добре подготвени в научно отношение кадри. "...активизирането на руската балканска политика по това време се явява онзи нов, мощен тласък, който ще породи и една несъществувала в миналото трайна тенденция сред новосъздадения духовен елит на Руската империя: представителите на руската славистика ще започнат да искат вече от духовниците в българските манастири не само описание за църковните книги или одеждите, които са им необходими. Чрез тях ще се търси ново, оригинално историческо градиво за научните трудове, които ще се публикуват в Санкт Петербург или Москва. 

Ще се искат преписи от стари грамоти на българските царе, както и записи на български народни песни и обичаи, които са се пели и изпълнявали от векове, но се употребяват и в онзи, актуален момент. Целта вече очевидно не е старата: да се поддържа само и единствено оцеляването на източноправославния облик на българите християни в Османската империя. 

Задачата на руската хуманитаристика е принципно нова: да се осмисли, от рационална гледна точка, миналото на българската държавност, и така да се издигне на ново равнище достойнството на българския народ. Да се внесе нова, безспорна информация в представите за неговото място и роля в европейската цивилизация. Да се активизира на тази основа в мисленето на българите онова, което се нарича „модернизация“ в самосъзнанието, самочувствието и амбициите на този стар, цивилизован, но забравен и потиснат християнски народ в Европа..."

Целия материал четете по-късно...

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022