Николета Войнова: Плени ме мъдростта на историческата наука

понеделник, 25 октомври 2021 г.

За връзката между правото и историята, за дейността на Младежкия клуб „Даме Груев“ към МНИ, за Сборника, посветен на чуждестранните членове на МНИ, за подготовката на стогодишнината на МНИ и за ролята на младите историци за осветляване на борбите на българския народ с Николета Войнова разговаря журналистът Костадин Филипов.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Николета Войнова е родена на 6 декември 1996 г. в Радомир. Завършва училищното си образование в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в родния си град и следва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2015–2020). Понастоящем е докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Председател е на Младежки Клуб „Даме Груев“ – МНИ и е член на Македонския научен институт (2020). 

 – Здравейте, госпожице Войнова. Вие сте най-младият член на Македонския научен институт. В същото време завършихте с отличие специалността „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, сега сте и докторант в Института за исторически изследвания при БАН. Кога изкушението „българска история“ започна да Ви завладява? 

 – Благодаря Ви. Точна датировка не мога да дам, но интересът ми към българската история е присъствал в началните ми ученически години. Това е напълно нормално, защото имах късмета да се родя в страна с изключително богата и изстрадана история. Впоследствие ме плени мъдростта на историческата наука и затова имам желание да се занимавам с нея в професионален план. 

– Правото помага ли на историка или обратното – историята обогатява юридическата практика? 

 – В различни аспекти има взаимовръзка между двете хуманитарни науки. Например, в правото задълбочено се набляга на тълкуването, което по моему само е в помощ на историка. От друга страна, историята е толкова важна за правото, че редица дисциплини са посветени на историята на правото и се изучават и днес. 

 – Вие сте председател на Младежкия клуб „Даме Груев“ към МНИ. Бихте разказали повече за него и дейността му? 

 – Идеята за създаването на младежка организация към Института възниква в разговор с д-р Кирил Алексиев, с когото обсъждахме възможностите за превръщането на любителския интерес към Македонския въпрос сред студентите като тяхно бъдещо професионално развитие. Най-важната роля за основаването на Младежкия клуб „Даме Груев“ има тогавашният председател на МНИ доц. Александър Гребенаров, който организираше срещи със студенти и пространно им представяше историята на Института, неговата дейност в исторически и съвременен план. Така го направи достъпен до студентите, защото в своята масова част те нямаха представа за съществуването, целите и извършваната дейност. 

В края на март 2017 г. на Общото събрание Клубът бе приет като колективен член на МНИ, като за тези изминали повече от четири години успяхме да организираме множество прояви, сред които са студентска конференция, посветена на българския национален въпрос в периода 1978–1912 г. Редица изложби изготвихме, съвместно с Института и Директора на РИМ-Благоевград д-р Кирил Алексиев. Сред тях са „Хората, които победиха войната“, посветена на Първата световна война, изложби за 150-годишнината от рождението на Даме Груев и 140-годишнината от рождението на Тодор Александров. 

 Първата мащабна изложба за Клуба е „Български офицери, родени извън пределите на Княжество България“, в която са включени 25 български офицери от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа и др. и досега е представяна в София, Благоевград, Велико Търново, Кюстендил и Тутракан. 

В тази дейност не сме забравили историята на Института, изложбата „Първият изпълнителен комитет на МНИ“ представихме за 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт. Наскоро излезе от печат и изложбата за чуждестранните почетни членове, която беше в първоначалният ни план с доц. Гребенаров. Включихме се с доклади на конференции, организирани от МНИ, като „Памет за председателите на МНИ“, „Македония и пътят ѝ към европейската интеграция“, „Югозападна България – нови изследвания и проучвания“ по повод 65-годишнината от основаването на РИМ – Благоевград, „Форуми и прояви на българското националноосвободително движение 1908–1928“, „100 години Ньой“ и други, както на докторантски и студентски конференции. 

Участвахме в отбелязването на 110-годишнината от битката при Ножот, 115-годишнината на Горноджумайското въстание, 115-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и др. заедно с „НК Традиция. РК Благоевград – Георги Измирлиев“. Наред с това организирахме публични лекции в Университета с проф. Светлозар Елдъров, доц. Ангел Джонев и други членове на МНИ, както и един продължителен семинар по история с лектор ас. Николай Поппептров. 

 Двама представители на Клуба сме част от проекта „Българите в Западните Балкани. 100 години преди и след Ньой“ към Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, с базова организация – Институт за исторически изследвания при БАН. Взехме участие в подготовката на дигиталната библиотека на МНИ, както и в методическата работа на библиотеката на филиала в Благоевград. Гостувахме в предавания по различни телевизии, за да популяризираме дейността си, вкл. „Време за Македония“ на Института. 

Има и редица други прояви, които със сигурност забравям, но като цяло Младежкият клуб „Даме Груев“ успя да осъществи поставените си цели да развива културно-просветна и научна дейност, както и да изследва историята на Македония и останалите български области извън пределите на България. 

– Наскоро заедно с доц. д-р Александър Гребенаров издадохте сборник, посветен на чуждестранните членове на МНИ. Солиден труд, който изискваше много усилия. Кога проявихте първия си интерес към темата – някакво случайно прозрение, или любовта към историята Ви е водила в тази посока? 

 – При всички положения не е случайно прозрение, немалка заслуга за по-задълбочения ми интерес към историята на МНИ има доц. Гребенаров. На него се дължи проектът за книга за чуждестранните почетни членове, който е вследствие от първоначални идеи да покажем живота и делата на българските учени-членове на Македонския научен институт до 1947 г. Книгата е по одобрен проект от Дирекция „Култура“ към Столична община. Беше невероятна възможност за мен да участвам в подобен проект, защото натрупах нови знания и успях да обогатя своята представа как представители на чуждестранния научен елит с аргументирани тези, подплатени със сериозен изворов материал, изследват Македонския въпрос. 

 – Кой е любимият Ви „герой“ от сборника и защо? 

 – Не мога да дам категоричен отговор, макар че покрай моите научни интереси ми е оказала влияние книгата „Македонският въпрос“ на проф. Лубор Нидерле и в допълнение за него успяхме да се натъкнем на допълнителни неизвестни факти за дейността му в подкрепа на борбата на македонските българи след Голямата война. За изминалите повече от три години в проучване, събиране на материали и запознаване с трудовете на тези авторитетни чуждестранни изследователи открих, че по различен начин са защитавали и подпомагали каузата на македонските българи, което само по себе си буди възхищение. 

Те са 18 видни езиковеди, етнографи, историци, юристи, художници, политически деятели от 6 държави (Великобритания, Германия, Полша, Русия, Франция и Чехия), които независимо от политиката на родните им страни, чрез обективни научни трудове, меморандуми, дипломатически мисии, речи и публични лекции са се застъпвали за справедливото решаване на Македонския въпрос. 

Например Едуард Бойл в продължение на четири десетилетия като член, а след това и председател на Балканския комитет заявява, че мирът на Балканите може да бъде постигнат чрез решаването на българския национален въпрос. Леон Ламуш, Жюстен Годар и Жорж Десбон са в непрекъсната връзка с Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации и студентските дружества на македонските българи. Проф. Афанасий Селишчев още от студентската скамейка проявява интерес към българските югозападни диалекти, а проф. Михаил Г. Попруженко и проф. Николай С. Державин също своите първи научни трудове насочват към България. Проф. Лубор Нидерле, проф. Густав Вайганд и проф. Павел Милюков още от края на ХIX в. са признати за задълбочени познавачи на националната ни проблематика, а през 1902 г. са избрани за първи дописни членове на Българското книжовно дружество. 

– След две години през декември Македонският научен институт ще чества сто години от основаването си. Това е един забележителен юбилей, нали? Как Младежкият клуб ще се впише в празника, готвите ли някаква изненада? 

 – Това е юбилей, който трябва да бъде отбелязан подобаващо заради важната роля, която има този институт за каузата на македонските българи. В днешно време на него се пада задачата да е стратегически най-важният експертен център за българската политика по Македонския въпрос. На първо място се надявам да има наше по-сериозно участие в изданията на Института. Желанието ми е да довършим и интерактивната карта на Македонския научен институт, която започнахме преди три години и сме нанесли данни за Първия изпълнителен комитет на МНИ, неговите председатели и почетни членове.

 Остават 52-мата учредители на Института, на които да поставим означения с родните им места, кратка биографична справка, цитати и библиография на по-важните им трудове. Наред с това комуникираме с представители на Студентския съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се надявам на общ проект. В Университета е удачно да бъде организирана публична лекция, посветена на Института, в която да се запознаят все повече студенти с историята и дейността му. 

Двете авторитетни учреждения, заедно с Българската академия на науките са основните научни центрове в страната. Наред с това бихме желали да бъде поставена изложба за Македонския научен институт в кулоарите на Софийския университет, за да може преподаватели и студенти от различните специалности да се информират за дейността му. Има и други по-мащабни прояви, които тепърва ще се обсъждат от Клуба. 

 – Знам, че имате любимци сред личностите от националноосвободителната борба на българите в Македония? Кой от тях е най-най-най в предпочитанията Ви – Даме, Гоце, Сарафов или някой друг? И защо? 

 – В пантеона на националноосвободителното движение има редица достойни борци, пожертвали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия и класация трудно може да се прави. Най-силно влияние върху мен е оказвала през годините и продължава да оказва личността на Тодор Александров. Той олицетворява достойнството, беззаветната преданост към българската национална кауза и саможертвата. Част е от почти всеки етап в историята на революционната организация. 

Влиза във ВМОРО на втората година от създаването ѝ, издига се в редиците ѝ в период на разцепление и братоубийствени борби, в ръководството е през три войни, а след Голямата война успява да възстанови Вътрешната организация. След 31 август 1924 г. Иван Михайлов се стреми да е продължител именно на политиката на Александров, доколко успява в новата обстановка да поддържа този баланс е друг въпрос. 

– Има ли сред приятелите Ви други млади хора, за които българската история не е само любопитство, а терен за сериозни научни занимания? 

 – Наблюдавам повишен интерес към историята през последните години, което е радващо. Сред тях ще посоча името на по-младия колега Калоян Васев, който успя в наскоро издадена биография на Тодор Александров да включи богата изворова база и да засегне различни проблеми. Познавам редица колеги, които продължават своето развитие в академичните среди и в попрището на науката. На всички тях пожелавам в бъдеще сериозни научни достижения, за да има една достойна приемственост.

Албански лидери за ролята на историята в добросъседството с България

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Д-р Антон Панчев

Опитите на министър-председателя на Република Албания Еди Рама да обвързва отлагането на провеждането на Първата междуправителствена конференция между неговата страна и Европейския съюз с българската позиция спрямо Република Северна Македония се посрещат с категорично несъгласие от албанската опозиция. 

На заседанието на парламента на Република Албания на 7 октомври, точно след срещата в Блед, Словения, Лулзим Баша, председател на най-голямата опозиционна сила – Демократическата партия, заяви ясно от парламентарната трибуна: 

„Не казва този (Еди Рама – бел. моя), че в Словения (става въпрос за срещата на 5-6 октомври – бел. моя) най-малко пет важни страни членки са решили, че даже утре България да вдигне ветото за Северна Македония, няма да се открият преговорите за Албания, след този доклад (на СДИЧП за изборите – бел. моя), защото нямаме начело един министър-председател и едно правителство, които са дошли чрез свободни и честни избори, а посредством сливането в едно на държавата с партията като Лукашенко, посредством купуването на гласове с парите от престъпността и от корупцията…”. 

След това, описвайки провалите на албанското правителство в същото изказване, г-н Баша заключава: „И, със сигурност, това влияе, има ефект навсякъде, има ефект върху бедността, върху цените, има ефект върху вашите дългове и дълговете на Албания, има ефект върху интеграцията, която е спряна не от България, а от алчността и от лакомията”1. 

С това си изказване Лулзим Баша се присъедини към редицата от водещи албански политически анализатори, които критикуват позицията на Еди Рама спрямо България и посочват, че вътрешното състояние на Албания е основната причина за отлагането на Първата междуправителствена конференция с ЕС. Темата за значението на историческата истина за изграждане на добросъседски отношения се поддържа и от министър-председателя на Република Косово Албин Курти. 

На Втората среща на върха на Западните Балкани, организирана от британското списание “The Economist” и проведена на 14 октомври в Скопие, министър- председателят на Косово Албин Курти наблегна на няколко основни точки в своята реч – нуждата от функционираща демокрация, икономическото развитие и социалната справедливост, но постави особен акцент върху необходимостта от изправяне пред тежкото историческо наследство, за да се осигури трайна стабилност на Балканите. 

Косовският министър-председател започна своето изявление с обща препратка за взаимовръзката между процесите в света: „Няма съмнение, че въпросът за стабилността и просперитета е този, с който се сблъсква всяко общество днес. Само няколко десетилетия по-рано беше обичайно да вярваш, че събитията, които се случват в далечните страни не бяха наш проблем, или когато не се сблъсквахме с глада и бедността, по някакъв начин ние действахме сякаш те не съществуваха. 

Една такава гледна точка към света повече не е възможна”. Според Албин Курти на Балканите не може да се изгради общо бъдеще без да се изяснят и да се разрешат конфликтите между държавите:

 „Другият елемент е изправянето пред миналото. За да започне наистина помиряването, трябва да се изправим пред миналото; при всичките кръвопролития, етнически прочиствания, геноцид и жестокости, извършени през 90-те години, но без чувството на отговорност или разкаянието на агресора – това е погрешно. Ако не чувствате никаква вина и никаква отговорност за това, което се е случило, тогава ще ги повторите отново. Причината, заради която ние казваме „никога не забравяй”, е да напомняме на сегашните и на бъдещите поколения това, което се е случило, но ако не се поеме никаква отговорност, тогава тази фраза няма никакъв смисъл. 

След Втората световна война, Европейският съюз се изгради върху основите на поемането на отговорността и изправянето пред миналото. Ние, в Западните Балкани, трябва да следваме същия път. Като заключение, аз смятам, че ние не трябва да разделяме въпросите един от друг, а да ги разглеждаме свързани и преплетени. 

Не е възможно да вървиш напред, пренебрегвайки уроците от историята, нито пренебрегвайки настоящите реалности” 2. Разбира се, тази реч на г-н Курти беше насочена пряко срещу Сърбия, но същевременно представлява поредното отхвърляне на идеите на Вучич, Заев и Рама да се градят „отворени Балкани”, като се пренебрегват историческите причини за конфликтите. 

1. Цялото изказване на г-н Баша може да се прочете на сайта на албанския парламент, като частта за България е на страница 15 и 16: https://www.parlament.al/Files/Procesverbale/20211014105725Proc.%20dt%207.10.2021.pdf

2. Цялата реч на Албин Курти може да бъде прочетена тук: https://arenamediale.tv/lajmet-e- fundit/vendi/kurti-samitin-ballkanit-perendimor-smund

Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Ефтимов

неделя, 24 октомври 2021 г.

Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Ефтимов. Македонски научен институт, София, 2021, 336 с. с илюстрации. ISBN 978-619-7377-21-7. 

 На 13 август 2017 г., неделя в една от клиниките на Военномедицинска академия в София почина Панде Ефтимов. Въпреки постоянните професионални грижи на висококвалифицираните лекари в болницата, които те полагаха в продължение на няколко месеца, организмът на Панде не издържа. Угасна тихо, неусетно някак, но до последния момент, когато животът му се поддържаше изкуствено, той не престана да се вълнува за ситуацията в родната си Македония. И в кончината си борецът си остана борец, такъв, какъвто е бил през целия си живот. Болестта беше отнела гласа му, но шепнешком, над наведените над него наши глави заръчваше: 

„Пазете Македония и България, не давайте да ни скарат, нашето бъдеще е да бъдем заедно като един народ, който историята разхвърли в две държави“. 

Сякаш целият живот на Панде Ефтимов, белязан с превратности и обрати, с години затвор и отнети граждански права, с борба за истината за Македония и изпепелявани надежди за връщането ѝ в скута на Майка България бе събран в това последно негово послание. Пазете и се грижете, борете се, не се предавайте! Три дни по-късно Панде Ефтимов бе погребан в гробищата „Бутел“ в Скопие. Така бе пожелал приживе. Искаше да бъде отново там, където премина голяма част от живота му, където понесе ударите на Титовия режим в някогашна, вече мъртва Югославия. Където доносници и местни кодоши следях всяка негова стъпка, за да я докладват на тайните полицейски служби. 

Независимо къде се намира той – някъде из Македония или в чужбина. Същите тези служби скалъпиха обвинения срещу него и неговия другар Георги Доцев само и само да изпълнят политическа поръчка на скопските политици, уплашени, заети да спасяват кожата си пред Белград. Това е времето в началото на 70-те години на миналия век, когато от политическия и идеологически връх на Титовата СФРЮ идват препоръки за борба с либерализма и национализма. Трябваше да бъдат дадени знаци, че и в Македония – най-вярната на Белград република в Югославия, комунистическите власти спазват „правата линия“. За това трябваше да бъдат намерени жертви. Намериха ги. Опитаха се да ги свържат с някакви бомбени атентати на разни места в Скопие. 

Не се получи – хората като Панде не са такива. Изведнъж се сетиха, че всяка година той поднася цветя на паметника на Гоце Делчев в черквата „Свети Спас“ в Скопие, а приятелят му Георги Доцев рецитира там своя поема, посветена на героя-революционер. Значи, има „залитане“ по патриотизма и българското. Доносниците свършиха своята мръсна работа, агентите на Държавна сигурност скалъпиха обвинение, прокуратурата също не остана назад да изпълни политическата поръчка. Накрая и Темида със своите затворени очи сложи точка на политическия процес. Животът на Панде бе прекършен. Да си признаем, изкушавахме се на това място да представим биографията на Панде Ефтимов. И ако може, да додадем повече патос в тези уводни думи, какъвто той заслужава. Нали така се прави обикновено. 

Спряха ни две причини– първата е, че в текста на книгата има подробна биография на Панде, написана от самия него. Прочитането ѝ дава обилна и непосредствена информация за битието и борбата на един мъж от Македония, изважда на бял свят подробности за фините и софистицирани методи на насилие, които комунистическите власти в Титова Югославия са използвали. И които послушниците в Скопие са приемали безрезервно. Биографията на Панде не е само дати и събития, тя е истинска енциклопедия на садистичните инструменти, прилагани от властите край Вардар към един истински патриот. И в този смисъл Панде Ефтимов е събирателен образ на страданията и житейските превратности, които всеки истински родолюбец е преживявал, емблема на едно цяло поколение в Македония, жадувало за свобода, справедливост и истина за самите себе си. Той е един вид продължител на страданията на хилядите политически затворници от края на войната, само че в по-ново, уж демократично и либерално време. 

Досието „Галичица“, каквото е кодовото название на Панде Ефтимов, е един истински разрез на моралния упадък на едно общество, възпитавано погрешно и реализирано погрешно, прикрито зад фасадата на уж по-свободния и открит обществен и държавен статут. Втората причина е елементарна – книгата представлява набор от документи, които със своята строга истинност и достоверност съдържат достатъчно голяма доза патос. Но това е патосът на възмущението, на дълбока непримиримост и дори на пълното отхвърляне от съвременния човек на зловещия механизъм за манипулирането с човешкия живот. Поредицата от документи не е роман, но се чете на един дъх, тъкмо като роман. На пръв поглед там сюжет няма, сюжетът е втъкан вътре в календарната подреденост на всяко едно от полицейските донесения, доносническите доклади, свидетелските разпити и прокурорските обвинения. Всяко едно от тях си има вътрешна логика, скрит патос, построено е по класическите закони на „черния“ роман. Истинска литература с нейните герои, с нейните предатели и предателства, с нейните прояви на човешка мерзост и на човешко величие. 

Такава литература могат да предложат само документи като тези, които книгата за делото срещу Панде Ефтимов ни предлагат. Документалната достоверност е по-силна от всяка художествена измислица. Точно заради всичко това решихме да бъдем възможно най-близко до оригинала. Както в езиковата адаптация на документите, така и на тяхното съдържание. Всяка дума и термин са такива, каквито са записани в оригиналния текст, като са поправени само очевидните печатни грешки. Запазени са дори използваните в оригинала шрифтове и оформянето на страниците на отделните документи. 

Самият Панде, съзнавайки, че във времето от процеса в началото на 70-те години на миналия век до днес са се родили и израснали нови поколения, под черта допълва информацията за някои от героите или събитията от онова жестоко и лошо време. За да запазим оригиналния характер на бележките му под линия не сме се намесвали дори там, където видимо неговата оценка се разминава със сегашната. Намесили сме се само в отделни случаи, когато става дума за очевидна грешка при някои дати, топоними или имена, като в квадратни скоби сме уточнили за какво става дума, без това да нарушава общия дух на достоверност и фактическа коректност. С квадратни скоби с многоточие сме отбелязали и онези неясни момент в текста, където в самите оригинали на документите има пропуск или е заличено име (на сътрудник, доносник и т.н). В отделни случаи, които не са много, поради неяснотата в изказа сме се опитали да изкажем нашето предположение за съдържанието, без да сме сигурни, че сме прави. Заедно с това в повечето случаи в квадратните скоби са и нашите редакционни бележки, които имат за цел или да допълнят информацията, или да я уточнят. 

Единственото правило, което сме спазвали, е да бъдем най-близо до оригинала на документите, подредени в книгата и да запазим духа и смисъла, които те съдържат като ясна картина за епохата в началото на 70-те години на миналия век в Титова Югославия такава, каквато е била наистина, а не каквато е била представяна. Там, където фамилията на Панде погрешно е записана като Ефтимовски, а не Ефтимов [напр. на с. 62 – бел. ред.], сме се съобразили с оригинала, без да имаме никакво съмнение, че става дума тъкмо за него. Сборникът е разделен на четири основни глави. 

Подреждането на текстовете на документите във всяка от тях е според календарната хронология. Всеки от документите носи пореден номер съгласно времето и датата, когато е бил изготвен. В първата глава са събрани полицейските донесения за Панде Ефтимов и неговите приятели, в това число и докладите на доносниците на Държавна сигурност, с които Панде Ефтимов е бил заобиколен. Във втората са събрани показанията на свидетелите по делото срещу него и приятелите му, повечето от които не дават достатъчно доказателства за неговата „вражеска дейност“, но пък разкриват характера на самите „свидетели“. Тук са събрани показанията от разпитите при прокурора, така и показанията по време на съдебния процес срещу Панде Ефтимов и още двама от групата. В третата глава са обединени медийните съобщения, коментари и анализи за хода на процеса срещу Панде Ефтимов и неговите приятели. Четвъртата глава е за приложенията. 

Тя съдържа обяснение на съкращенията от текста, както и няколко факсимилета на документи. Заедно с това са представени и много снимки от живота на Панде Ефтимов, които той е съхранил – истинско достоверно свидетелство на епохата, в която и на искрените прояви на патриотизъм се е гледало като заплаха на „братството и единството“ на Титова Югославия. „Досието „Галичица“ е книга със свой живот и съдба. Тя заслужава да бъде прочетена и прочитана отново и отново. Върху нея могат да работят и изследователи на тези периоди от развитието на Югославия, защото дава богат материал за размисъл и научни изследвания и изводи. Да не се връщат никога повече онези времена и да няма повече прекършени съдби – това е посланието на този сборник от документи, който предлагаме. Никога повече! Тази книга е израз на нашата, неговите приятели и почитатели, благодарност и почит към паметта на Панде. И е продължение на специалната вечер, посветена на него във Централния военен клуб в София, както и на ордена „Стара планина“ – втора степен, с който посмъртно президентът на България Румен Радев го удостои по предложение на Министерството на отбраната и по идея на Македонския научен институт. Спи спокойно, приятелю и мъченик Панде Ефтимов! 

 От редакторите

Новите мерки срещу пандемията отлагат Лектория "Македония"

сряда, 20 октомври 2021 г.


Е, и това се случва. С Лектория "Македония" се надявахме да изпреварим новата порция мерки срещу пандемията, но не ни стигна едно денонощие. 

Заедно с двамата участници в дебата – проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров решихме да проявим благоразумие и да я отложим за по-добри и по-здрави времена. Искрено съжаляваме и се извиняваме най-сърдечно на всички онези многобройни приятели, които бяха заявили, че ще дойдат. 

Здравето е по-важно от всичко друго. Темата за отношенията между София и Скопие няма да ни избяга, ще дебатираме по нея. 

Ваш Коста Филипов

Протопрезвитер Георги Николов (1906 – 1997)

вторник, 19 октомври 2021 г.

115 години от рождението на протопрезвитер Георги Николов
(9 октомври 1906, София – 19 април 1997, Дирнборн Хайтс, САЩ). Роден в семейство на крушевски преселници. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10

Следва в Теологичния отдел на Софийския университет. Същевременно оглавява студентското дружество „Вардар“. След дипломирането се записва в Духовната академия, която завършва през 1935 г. Ръкоположен е за свещеник от Неврокопския митрополит Борис на 7 декември с.г. 

Наскоро, по настояване на Иван Михайлов, с решение на Светия синод заминава като свещеник в САЩ. В началото на януари 1936 г. оглавява българската черква „Св. Климент Охридски“ в Детройт, където служи до 1970 г. Успоредно с духовните си задължения участва в емигрантския обществено-политически живот. 

Подчинявайки се на авторитета на Ив. Михайлов, участва в кампаниите срещу българските правителства след деветнадесетомайския преврат, особено в протестите срещу назначаването на епископ Андрей Велички за предстоятел на българската епархия в САЩ. 

През 1964 г. като признание за оказаната от него подкрепа на владиката Кирил Йончев при откъсване на паството му от Българската православна църква, е въздигнат в сан протосингел. Това довежда до отстраняването му от храма, на който е посветил живота си. 

Премества се в Дирнборн Хайтс, където служи като протопрезвитер до смъртта си.

Лектория "Македония": Проф. Ивайло Дичев и Виктор Канзуров

понеделник, 18 октомври 2021 г.

Здравейте! 

Ако сте си мислили, че Лектория "Македония" на Македонския научен институт е закъсала някъде по пътя, ще останете излъгани. Просто се готвихме за новия сезон. 

И ето, той идва с дебат между проф. Ивайло Дичев и журналиста Виктор Канзуров на тема: "Пътища за излизане от ситуацията, в която в момента се намират отношенията София–Скопие". 

Четвъртък, 21 октомври, 18,00 часа, 
София, ул. "Пиротска" № 5, голямата зала на 2-ри етаж.

УСЛОВИЯ – СПАЗВАНЕ НА ВСИЧКИ АКТУАЛНИ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ МЕРКИ: МАСКИ, РАЗСТОЯНИЯ, ОГРАНИЧЕНА ЧИСЛЕНОСТ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ. 

Домакин,както винаги, моя милост. Очакваме остър, но и компетентен дебат. Темата е актуална до болка, гостите са познати, водещият тръпне от нетърпение.

 Местата са ограничени, не закъснявайте!

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021