About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Иван Михайлов и борбите на македонските българи

15/05/2022

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. Проф. Добрин Мичев, доц. Димитър Гоцев, доц. Трендафил Митев. Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (100 години от рождението му)... 5 - 60
 
 Името, животът и революционната дейност на Иван Михайлов са дълбоко вплетени в националноосвободителните борби и стремежи на македонските българи през XX век. Отричан напълно или възхваляван като легенда, Иван Михайлов стоя най-дълго начело на националноосвободителното движение в Македония и то в най-трудния период на неговото развитие. В революционното движение той се включва през ноември 1918 г., когато въпреки десетилетните националноосвободителни борби, въстания и войни за национално освобождение и обединение на всички българи, Вардарска и Беломорска Македония отново попадат под сръбско и гръцко робство. 

 Като не признават и не прилагат клаузите от мирните договори, даващи „малцинствени права" на българското население в Македония, великосръбските и великогръцките управляващи среди си поставят за цел в един къс срок от време да го посърбят или погърчат и с това да ликвидират българския национален характер на македонския въпрос.[1] 

 Още в първите години след световната война правителствата на Сърбия и Гърция се заемат със създаването на цяла система от военно-полицейски, „културно-просветни", „научни", „певчески", „спортни" и други шовинистични организации, чрез дейността на които да се придаде „сръбски" и „гръцки" културно-национален облик на Вардарска и Беломорска Македония.[2] 

 На поробеното население окупаторските власти забраняват да говори и се моли на своя майчин български език, да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена. Забранено му е да чете и пише на български, да чества своите национални и религиозни обичаи и празници. Забранява се и се преследва назоваването с българско име. Вардарска Македония е обявена за „Южна Сърбия", а Беломорска - за „Северна Гърция".[3]...

Целия материал четете по-долу:

"Виенският период" в живота на Теодор Траянов

14/05/2022

Сп. "
Македонски преглед", 1996, кн. 3. Иван  Младенов. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм (втора част) ... 151 - 166


"Да се пише за Траянов, без да се вземе предвид престоя му във Виена, означала да не се разбере духът на неговата поезия. 

Поетът прекарва 20 години в „сърцето на Европа", при това заминава от България твърде млад (през 1901 г.) едва осемнадесетгодишен и престоява там почти до четиридесетата си година (до 1921 година). Това е възраст, в която човек е «отворен" за света, възприятията и чувствата са най-свежи. Не е необходимо да се спираме нашироко върху този престой, тъй като не биографията на поета е предмет на нашето изследване. Ако правим това, то е, за да обсъдим известии спорни мнения около пребиваването на Траянов там и влиянията, които е търпял. 

Първото недоразумение се отнася до „северната хладина" в поезията на Траянов, чийто произход се търси в немския тип чувствителност, усвоена във Виена. Доколко може да се посочи такава „студенина" е изобщо спорно, но втората част на съждението е направо погрешна. Биенчанинът е топъл и приветлив човек, който с германците има съвсем малко общо извън езика. Като не може да се похвали с някакви исторически военни успехи, още Австро-Унгарската монархия хвърля всичките си сили за изява в културната област. Репутацията, която извоюва „Бургтеатър" в началото на века съперничи с тази на Парижката опера и Миланската скала. За разлика обаче от по-нехомогенното и пъстро общество в последните два града, във Виена осведомеността по въпроси на изкуството е стил на живот. 

Едно цяло общество култивира и зачита приветливостта и ведростта като основни добродетели. Радостта от живота и изтънчените наслади са цел на всички слоеве. Германците завиждат и изпитват тайна ненавист към виенчани, конто приличат повече на французи, отколкото на тях. Ценен източник за тези мисли е великолепната книга на Стефан Цвайг „Светът от вчера", чийто предмет е именно животът във Виена през периода, който ни интересува: „В тая възприемчивост към всичко цветно, звучно, празнично, в тая склонност към театралното като игра и отражение на живота, безразлично дали на сцената или в действителния живот, целият град бе единодушен"...

Целия материал четете по-долу:

Книга за отношенията на българите със света и Русия

13/05/2022


сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. Трендафил Митев. Книга за една от най-важните страници в отношенията на българите със света в Новото време. Стоян Германов. Пиринска Македония в руската наука и култура (От средата на ХVII век до 1912 г.). София: Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“. Кн. № 7. 219 с. ISBN 978-954-92400-7-8......................................175 - 188

"...руската наука от фазата на своето зачатие е открила, а след това повече от един век е признавала и доказвала, българския народностен облик на славянското население в цяла Македония. 

Първият период в развитието на това ново направление в българската духовна съдба авторът правилно отнася към времето от ХVI до началото на ХVIII в. Това е период, в който в Русия все още липсва модерната, европейски тип научна и популяризаторска дейност.

 Опирайки се на богата фактология, авторът е проследил старта на „обратната връзка“. Как, вече от север на юг, започват да се реализират основните традиционни направления, в многовековната практика на общуванията между българи и руси. Българските манастири изпращат таксидиоти при руския император. Там те разкриват истината за жестоката съдба на своя народ и искат подкрепа. Руските царе изпращат материална помощ за българските манастири като Рилския и Зографския в Атон. Лично руският владетел Иван Грозни (1533 – 1584) и неговите преки наследници се ангажират с тази нова за Русия духовно-спасителна дейност за българите. Центровете на руската православна църква прибавят богослужебна книжнина, църковните одежди и икони, защото те са унищожавани от завоевателя. 

По този начин авторът е разкрил успешно основните резултати в българо-руските общувания до началото на ХVIII в. При русите те внасят онази информация, която ще породи трайния интерес на руското общество към българите, а след това и разработването и целенасочената реализация на руската балканска политика. По отношение на нашия народ – тези обновени, ранни връзки и общувания между двата славянски народа подкрепят духовното оцеляване на българите. Съдействат да се преодолее задушаващата прегръдка, в която се намират българите в утробата на султанската империя. Преодоляна е представата за обречеността на един изолиран и подчинен християнски етнос, който няма никакви шансове за ново, модерно развитие. 

Вторият относително самостоятелен период в руския интерес към българската тема авторът с основание разполага в първата половина на ХIХ в. Самата Русия вече е друга като държавна, духовна и политическа реалност. След реформите на руския цар Петър І Велики (1682 – 1725) в нейните водещи градове се изграждат солидни университетски центрове, в които се развива богата и оригинална наука. 

Там работят вече талантливи и добре подготвени в научно отношение кадри. "...активизирането на руската балканска политика по това време се явява онзи нов, мощен тласък, който ще породи и една несъществувала в миналото трайна тенденция сред новосъздадения духовен елит на Руската империя: представителите на руската славистика ще започнат да искат вече от духовниците в българските манастири не само описание за църковните книги или одеждите, които са им необходими. Чрез тях ще се търси ново, оригинално историческо градиво за научните трудове, които ще се публикуват в Санкт Петербург или Москва. 

Ще се искат преписи от стари грамоти на българските царе, както и записи на български народни песни и обичаи, които са се пели и изпълнявали от векове, но се употребяват и в онзи, актуален момент. Целта вече очевидно не е старата: да се поддържа само и единствено оцеляването на източноправославния облик на българите християни в Османската империя. 

Задачата на руската хуманитаристика е принципно нова: да се осмисли, от рационална гледна точка, миналото на българската държавност, и така да се издигне на ново равнище достойнството на българския народ. Да се внесе нова, безспорна информация в представите за неговото място и роля в европейската цивилизация. Да се активизира на тази основа в мисленето на българите онова, което се нарича „модернизация“ в самосъзнанието, самочувствието и амбициите на този стар, цивилизован, но забравен и потиснат християнски народ в Европа..."

Целия материал четете по-късно...

Socio-economic structure of the Bulgarian interim administration in Vardar Macedonia (1941 – 1944)

10/05/2022


Macedonian Review
, Issue 44/2 (2021). Siya Nikiforova. Building the socio-economic structure of the Bulgarian interim government in Vardar Macedonia (1941 – 1944)... 27 - 42

In mid-April 1941, in pursuit of Aufmarsch 25, hastily ordered by Adolf Hitler following the anti-German military coup in Belgrade in March of that year, the Kingdom of Yugoslavia was destroyed by advancing German, Hungarian and Italian troops. In the newly created Skopje and Bitola districts2 included in the territorial-administrative structure of the Bulgarian Tsardom, Bulgarian military authorities were established, after which police bodies entered in a few days, followed by other administrative institutions. 

Bulgarian military and civilian representatives were welcomed in the area with joyful enthusiasm, because most people thought that this was the last step that would allow them to call themselves Bulgarians freely and feel that way in their homeland3. Indeed, in Vardar Macedonia, in terms of the demographic picture, the authorities did not have the big problem they faced in the Aegean, and could almost freely invest state resources in socio-economic terms more than in striving to restore the Bulgarian image of the region as in the regions of Xanthi, Gyumyurjin (Komotini) or Dedeagac (Alexandroupoli)4. 

At the very beginning, the local government in Vardar Macedonia found itself in the hands of the German military services and the Bulgarian action committees set up by the population immediately after the retreat of the Yugoslav authorities5. 

A special department at the Ministry of Interior and Public Health (MIPH) in Skopje launched a procedure to evict Serbian officials and gendarmes, as well as freelancers of Serbian origin. In order to take the post of Skopje regional director, the governor of the Burgas region Anton Kozarov was seconded, and in 1942 he was replaced by Dimitar Raev, until then also regional director in Old Bulgaria6. Bitola region was headed successively by five directors – Todor Pavlov, Hristo Gutsov, Anton Kozarov, Hristo Miladinov and Sotir Nanev. These were the people who for the next three years worked for the integration of a large part of Vardar Macedonia to the old territories of the country in a single wartime socio-economic structure. 

And until the war ended, almost everyone in Macedonia remained hoping that the temporary Bulgarian government would be replaced by a permanent one. Therefore, from then on, the government committed itself, especially financially, to filling the huge gaps left after the Serbian rule in 1913 – 1941. Systematic organizational and practical work began, sometimes hindered by the course of the war. The agricultural sector, which was central to Balkan society, was a priority. Agricultural services were constructed in the Skopje and Bitola Regional Agricultural Directorates, headed by Ferdinand Bachev and St. Pushkarov, сhief Inspectors at the Ministry of Agriculture and State Property (MASP)7 . 

The government headquarters stressed that “when sending officials to the new lands ... special emphasis should be placed on personal behaviour and the attitude of employees towards the population”8 . 

The Bulgarian rulers realized that the officials seconded to responsible positions must have sufficient class and professional prestige, but much more important at that time was the attitude towards ordinary citizens in the recaptured territories.In addition to the Regional Directorates, MASP organized 18 regions and district agronomies, 20 orchard and vineyard nurseries, a horse farm and cattle depot in Skopje, an experimental cattle station in Ovche Pole, agricultural schools in Kumanovo and Preshevo9 .

 After May 1941, heads of regional and district agronomies and 30 specialists began to arrive from the interior of the country10. Gradually, the seconded district agronomists were replaced by local ones, which marked a certain tendency in Vardar Macedonia for the state services to be headed by representatives of the local population. Macedonian Bulgarians headed nurseries, state farms, veterinary services, and the lower units in the hierarchy were occupied entirely by them11.

 In connection with the work on measuring properties and application of the consolidation, the Land Directorate in Skopje and the cadastre maintenance services in Bitola, Prilep, Ohrid and Strumica were opened. By order of Minister Slavcho Zagorov of June 7, 1941, 54 local geometers with secondary education were appointed12. After passing the necessary specialization in the interior of the country, they returned and put into practice the experience gained during their training course. In total, during the period BGN 29,934,673,094 were spent in the form of personal and material expenses for the staff of state institutions, of which 80% was paid to local citizens13. 

The Bulgarian government created preconditions for solving the problems related to agricultural production, sanitary-veterinary work and forestry. It planned the construction of experimental, research, production and control institutes, stations, laboratories, fields and agricultural plots. The Agricultural Research Institute in Skopje and the Tobacco Institute in Prilep, the Regional Veterinary and Bacteriological Institute for Parasitic Diseases and the Institute for Afforestation and Reinforcement Studies and Experiments in Skopje were opened. All institutes and stations drew funds to work from the state budget and funds from the Bulgarian Agricultural Cooperative Bank (BACB). In November 1941, the district agricultural director Esyu Bonev reported that the Directorate of Agriculture, Livestock and Agricultural Education had spent thousands of levs on advances to the district agronomists and nurseries in the Skopje region, for the Agricultural Institute and schools14...

Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1969 – 1975 г.)

09/05/2022


сп. "Македонски преглед", г. 44, 2021, кн. 2. 
Петя Павлова. Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1969 – 1975 г.)... 95-116

Времето от края на 60-те до средата на 70-те години на ХХ век е динамичен период от Студената война. В рамките на няколко години Европа преминава между два полюса – от силно изостряне на отношенията както между двата блока, така и между социалистическите страни, породено от интервенцията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г., до разведряване, започнало от началото на 70-те години, чиято връхна точка е подписването на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г. 

В този отрязък от време динамично се развиват и отношенията между Народна република България (НРБ) и Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). В българската историография този период е разглеждан в изследвания, обхващащи по-широк период от време[1], и едва през последните години започна публикуването на изследвания, концентрирани единствено върху събития от него[2]. 

 Тази статия има за цел да представи основни моменти от българо-югославските преговори по македонския въпрос, които са от изключителна важност за България, тъй като в тези години двете държави открито защитават своите позиции с всички инструменти на държавата...

Целия материал четете скоро...

Конференция за отношенията между България и РС Македония

08/05/2022


Национална конференция Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония 

На 4 май в Зала 6 на Националния дворец на културата в София се проведе Национална конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Репzублика Северна Македония”. Конференцията бе посветена на паметта на големия български революционер Георги (Гоце) Николов Делчев, загинал на същата дата преди 119 г. 

Организатори на научния форум бяха Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и Македонският научен институт. Събитието протече под патронажа и с личното участие на Президента на Република България Румен Радев. В конференцията взеха участие изтъкнати историци, дипломати, журналисти, представители на организации на македонските българи в Република Северна Македония и на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. 

В началото присъстващите почетоха с едноминутно мълчание паметта на Гоце Делчев, след което модераторът на форума, емблематичният журналист от БНТ Бойко Василев, автор на много материали, свързани с темата „Македония”, предостави думата на Президента на Република България Румен Радев. В словото си държавният глава заяви ясно, че за България европейското членство на Р Северна Македония е основен приоритет. Същевременно обаче той подчерта, че не трябва и не може да се прави компромис с подмяната на историята и със защитата на човешките права на нашите сънародници там – неща, които не само изцяло се вписват в ценностите и представите на демократична Европа, но и са базисно условие за всяко бъдещо европейско членство. 

Своеобразно продължение на словото на държавния глава бе изказването на Вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова. Тя изложи накратко българската държавна позиция по въпроса за перспективите за европейско членство на Р С Македония, но заедно с това обърна внимание на липсата на достатъчно добра воля от съседната братска страна за скъсване с идеологизираното минало и изграждане на едни действително конструктивни двустранни отношения с България. 

Работната част на конференцията протече в три тематично обособени панела. Първият панел – „Гоце Делчев и общата история на Република България и Република Северна Македония – между фактите и идеологията”, бе посветен изцяло на личността и дейността на Гоце Делчев. В доклада си доц. д-р Георги Н. Георгиев (Институт за исторически изследвания – БАН, МНИ) разгледа политическите идеи на революционера. 

Той подчерта, че не бива да се спекулира с политическата автономия, заложена като програмна цел от ВМОРО, защото автономизмът на Гоце не се отличава от този на останалите македонски дейци, а именно – временна формула, разглеждана като етап от бъдещото присъединяване към България. В доклада си „Гоце Делчев в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.” проф. Светлозар Елдъдров (МНИ) разгледа ролята на Г. Делчев в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. 

Той отбеляза, че независимо от факта, че Делчев загива в навечерието на въстанието, като ръководител на Четническия институт на ВМОРО има огромни заслуги за военната подготовка на българското население. Доц. д-р Наум Кайчев (СУ „Св. Климент Охридски” и МНИ) се спря на Делчевия род. 

В своето изложение „Родът на Гоце Делчев в контекста на общата история на България и Северна Македония”, той заключи, че строго погледнато, многобройните представители на Делчевия род нямат пряка биографична връзка със земите на дн. Р Северна Македония, а само с територията на дн. Гърция (където са родени, живеят първоначално и част от тях загиват) и с България, където намират подслон сред българското национално крушение и унищожаването на родния Кукуш през 1913 г. 

Въпреки това позицията на България към Р Северна Македония остава добронамерена в посока съвместно отбелязване паметта на революционера, без това да е съпроводено от опити за прокарване на изкривени и превратни представи за неговата идентичност. 

Във втория панел, озаглавен „Състояние и перспективи пред добросъседските отношения: европейската зрялост на РСМ”, бяха разгледани съвременните аспекти в двустранните отношения между Р България и Р Северна Македония. 

Първият доклад, „Съвместната комисия като огледало на проблематичните отношения между история и политика”, бе изнесен от проф. Ангел Димитров – съпредседател от българска страна на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси. Той се спря на проблемите пред историците от двете страни, като подчерта, че формулата за напредък в комисията е в освобождаването на македонската историческа наука от политическите и идеологическите рамки, наложени след 1944 г. и следвани плътно и до днес. 

Докладът на председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Н. Николов – „Обща история, споделена история, открадната история”, бе посветен на манипулативното интерпретиране от македонска страна на понятието „обща история”. Доц. Николов направи кратък ретроспективен преглед на патриотичната дейност на Македонския научен институт като обществена непартийна организация, отбеляза неговото принудително закриване от комунистическите власти през 1947 г., възстановяването му след демократичните промени. 

Той обърна внимание, че заявената от РСМ перспектива е европейска, което предполага придържането към определени обективни критерии, а не „мултиперспективна”, визирайки любимия напоследък подход на колегите от Скопие за „свободен прочит” на миналото и подмяна на историческата памет. 

В ограниченото от форума време доц. Спас Ташев (Институт за изследване на човека и населението при БАН) изнесе в тезисен вид два доклада: 

„Нарушенията на човешките права в Северна Македония – приемственост от югославската епоха и нови тенденции” и „Понятието „геноцид” в изложенията на МПО до ООН”. 

В тях той акцентира върху нарушенията на човешките права на българите в югославския и постюгославския период и върху множеството протестни изложения на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада пред ООН срещу тези репресии. 

Уважаваният журналист, дългогодишен кореспондент на БНТ, БТ и БНР в Скопие Костадин Филипов изнесе доклад на тема „Медии и политика в РСМ – кой кого обслужва?” В него той разгледа един от основните акценти в мемориалния комплекс в центъра на гр. Скопие – внушителната конна статуя на „кавалериста” Гоце Делчев. К. Филипов анализира този феномен не толкова като обичаен израз на мегаломански претенции и комплекси, колкото като своеобразна метафора на свободната интерпретация на историята и на откровената подмяна на историческите факти. 

В изложението си „Задграничният македонизъм – пренебрегван фактор в българската политика. Геополитически аспекти”, Иван Николов, главен редактор на сп. „България – Македония” и директор на издателство „Св. Климент Охридски”, подчерта опасностите от това явление. Той обърна внимание на факта, че добре финансираната и агресивна македонистка пропаганда е завоювала и продължава да завоюва нови пространства сред българската историческа диаспора в чужбина. 

Последният доклад в този панел бе изнесен от г-н Марин Райков, посланик на Р България във Великобритания. Той разгледа конкретните проблеми пред началото на преговорния процес за присъединяване на Р Северна Македония към Европейския съюз. Акцент в неговото изложение беше нежеланието на управляващите в Скопие да приемат нормалните правила и стъпки на предприсъединителния процес, както и систематичните им усилия чрез формални и неформални канали да инициират външен натиск срещу България. 

Третият панел от конференцията бе обединен по общото заглавие „100 години организирано движение на македонските българи по света” 

Докладът на проф. Трендафил Митев (УНСС и МНИ) „100 години организирано патриотично движение на македонските българи в Новия свят” проследи дейността на първите дружества и организации на македонските българи в Америка. Специално внимание бе отделено на най-трайната и общественозначима българска организация в Новия свят – Македонската патриотична организация. 

Във форума взеха дейно участие и представители на българските общности зад граница. В изложението си Ник Стефанов, председател на МПО „Победа”, Торонто, Канада, обърна внимание на най-сериозното съвременно предизвикателство пред МПО – опазването на „македоно-българската идентичност” на емиграцията. През призмата на личната история споделеното от Томас Лебамов (МПО „Пирин”, Чикаго), бе разказ за един „македонски” американец, израснал като българин. 

Георги Църномаров от културен център „Иван Михайлов, Битоля, изнесе доклад: „Роля, задачи и приоритети в дейността на Културен център „Иван Михайлов” – Битоля и какво е да си българин днес в Република Северна Македония”. В него за пореден път бяха показани огромните трудности и различните дискриминационните мерки, на които са подложени нашите сънародници в РСМ. 

Последният доклад, озаглавен „Българската общност в РСМ – предизвикателства, перспективи и очаквания”, бе на Петар Колев, председател на политическа партия „Граждански демократичен съюз”. Той засегна проблемите пред гражданите на РСМ с българско самосъзнание, като същевременно подчерта, че въпреки трудностите борбата за отстояването на техните права няма алтернатива, защото това само би ускорило пътя на РСМ към европейското членство. 

След края на работната част на конференцията държавният глава Румен Радев каза няколко кратки заключителни думи, в които благодари на участниците и на гостите, уважили с присъствието си събитието. 

Научният форум бе закрит от водещия Бойко Василев. 

 Доц. д-р Слави Славов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022