About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Рецензия: Жежов, Никола. Една стогодишна таjна. Убиството на Тодор Александров

09/04/2026


сп. "Македонски преглед", год. ХLVIII, 2025, кн. 1. Калоян Васев. Жежов, Никола. Една стогодишна таjна. Убиството на Тодор Александров: Скопjе: Никола Жежов [самиздат], 2024. с. 289, ISBN 978-608-66672-3-8 ...137 - 140

"...В заключение, книгата „Една стогодишна таjна. Убиството на Тодор Александров“ може да се оцени като важен принос в обобщаването на сложната картина около убийството на именития водач на ВМРО. Макар да признава по-задълбочения и аналитичен подход на българската исто риография към живота и делото на Александров, Никола Жежов видимо игнорира или не навлиза в подробности за българското съзнание на водача на ВМОРО/ВМРО и желае да го позиционира в националния пантеон на Скопие като „етнички македонец“. Тази теза е периферна в разглежданата проблематика, но тенденцията за поставянето ѝ е забележима. В този сми съл, книгата е в опозиция на наслоените отрицателни титовистки и кому нистически възприятия за Александров, но предлага внимателно акуши ран негов образ, който, при всестранно и подробно разглеждане на изво рите за живота му (кореспонденция, спомени, дипломатически документи, рапорти, преса и др.), каквото Жежов несъмнено е направил, не изглежда издържан. Откроените в монографията различни нюанси във версиите за поръчителите на убийството повдигат нови въпроси и осигуряват стабил на основа за надграждане на историографския дебат около това съдбонос но и трагично историческо събитие..."

Целия материал четете по-късно...

80 години от Кървавата македонска Коледа


сп. "Македонски преглед", год. ХLVIII, 2025, кн. 1. Милен Михов. 80 години от Кървавата македонска Коледа ... 8–24

"...На Бъдни вечер, 6 януари 1945 г., в Офицерския дом в Скопие властите провеждат Втория конгрес на „младината“ на Македония. На конгреса присъстват представители на военните части, които трябва да изиграят важна роля в подготовката на 15-и армейски корпус за изпращането му на Сремския фронт. 

Същия ден избухва бунт сред войни ците и офицерите от гарнизона в Скопие, а през нощта на 6-и срещу 7-и въстават и войниците от артилерийската бригада в Щип. Главната причина за бунтовете е пълното обвързване на съдбата на Вардарска Македония с Югославия и подготвяното изпращане на новомобилизи раните македонски югославски военни части срещу германските и хърватските войски на Сремския фронт. 

През деня на централния площад се появяват войници, които скандират „Към Солун, към Солун! Не към Берлин и към Срем“. Не съмнен е фактът, че бунтът е срещу комунистическата власт в Скопие, а издигнатите лозунги са в духа на програмите на ВМРО за независима Македония. Това е признато и на страниците на официоза „Нова Македония“, който определя бунтовниците като „новоизпечени македонски родолюбци – довчера патентовани българи“ и „опашки на българския фашистки окупатор“. 

Разбунтувалите се части са съставени от войници и офицери от създадената в България бригада „Гоце Делчев“, които са служили в българската армия и носят все още български униформи и оръжие. Бунтовете са потушени под личното ръководство на Темпо, кой то спешно е изпратен от Белград. Поканените за преговори офицери са арестувани и след кратки разпити са разстреляни в подземията на Скопското кале. Екзекуциите се водят лично от Темпо и са съпроводе ни с думите му „Хочеш Солун, еве ти!“. Само за няколко часа са раз стреляни 70 офицери. Това накарало около 1000 войници да излязат от ново в центъра на Скопие, където са посрещнати от картечната стрелба на сръбски партизани. Десетки са убити на място, а 900 са арестувани и затворени в Калето. 

Тук по-голямата част от тях намират смъртта си от нечовешките условия, при които са оставени – без храна и вода[20]. В Щип войниците на практика завземат града, издигайки лозунга „Не искаме на Сремския фронт, напред към Солун!“. По нареждане на секретаря на областния комитет на комунистическата партия Любчо Арсов (1910 – 1986) за усмиряване на разбунтувалите се са мобилизи рани комунисти, партизани и верни на властта военни части. Издадена е заповед да се използва оръжие срещу бунтовниците. Положението е толкова сериозно, че в града пристигат Темпо и Лазар Колишевски (1914 – 2000), който вече, освен комунистически лидер, е и подпредседател на Президиума на АСНОМ. Двамата лично ръководят потушава нето на бунта. Според признанието на Л. Арсов при това се „стига до линчуването на някои хора“[21]..."

Целия материал четете по-късно...

Излезе най-новият брой на бюлетина на МНИ

07/04/2026


 БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

 Бр. 03 за 2026 г. 

 Съдържание: 

 Новини за Република Северна Македония... 1 – 3 

 Български общности зад граница... 4 – 9 

 Акцент на броя: България е добър съсед и приятел, който най-добре се познава в трагични обстоятелства ... 10 – 12 

 Интервю на броя: Доц. д-р Милен Михов – Македонският научен институт не трябва да се изолира, а да се отваря към политическите фактори, държавните и обществени институции... 12 – 18 

 Анализи и коментари... 19 – 22 

 Дейност на МНИ... 22 – 24 

 Нови книги и издания... 24 – 26 

Целия материал четете по-долу:

 

Рецензия на списание "Македонски преглед", том 48, 2025, кн. 3

04/04/2026

Македонски преглед. Списание за наука, култура и обществен живот. 2025, том 48, книжка 3, 148 с. с илюстрации. ISSN 0861-2277. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 3

Въвеждащ в броя текст е студията на Станислава Стойчева „Учителските некролози в екзархийския орган в периода 1890–1912 г. 

Представена е една картина на борби, обществени отношения, живот, заслуги лишения. Откроени са причините за смъртта – убийства по политически причини от страна на гръцки националисти, а друга – жертви на трудните жизнени условя. Материалът е представен и на английски език. Красимир Богданов разглежда един важен, но подминаван момент от биографията на генерал Иван Маринов – времето когато той е командир на 15-а пехотна охридска дивизия (юни 1942 – септември 1944). 

На актуална стопанска проблематика е текстът на Веселин Василев за икономическата експанзия на Турция по оста Будапеща–Белград. Илия Илиев и Лари Королов анализират бобощенския диалект (Корчанско), отразен в писма от 1995–1999 г. 

Поместена е и рецензия от Александър Йошевски за книга на скопския историк Никола Жежов за Кирил Дрангов.

Нови книги: Туристически пътеводител за Република Северна Македония

02/04/2026


Александър Гребенаров, Ангел Иванов, Георги Н. Николов. Туристически пътеводител за Република Северна Македония. Сдружение за културно-историческо наследство „Св. Климент 2020 Скопие“. София, 2025, 248 с. с илюстрации. ISBN 978-619-284-021-1. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 3

Първият по рода си български пътеводител за Република Северна Македония се отличава със специфичното си решение: той предлага последователно представяне на отделни селища, подредени по азбучен ред, като същевременно основният акцент в текстовете е поставен върху миналото и върху културно-историческото наследство. 

В пътеводителя са включени обстойни описания за 36 селища. Те съдържат сведени за историята, съвременното развитие, демографската картина. Значително място е отделено на историята. Отбелязано е богатото антично и средновековно културно наследство. Акцентирано е на църковното, просветното и революционното движение от края на XIX и началото на XX век, както и на войните от второто десетилетие на миналия век. 

Посочени са бележити революционни, политически, просветни и културни дейци, родени в съответните селища. Не са пропуснати военни гробища и паметни места от епохата на войните. Дадена е информация за различни културни институции (музеи, галерии), паметници на културата (крепости, култови сгради, манастири и др.), периодични масови прояви (фестивали, тематични дни, местни празници). Отбелязани са и типичните за отделните селища и региони кулинарни специалитети. 

Изданието е богато илюстрирано с исторически фотографии и с цветни илюстрации за съвременни обекти. Трябва да се отбележи отличното му полиграфическо оформление. Пътеводителят запълва значителна празнина в литературата за Република Северна Македония. Отпечатан е на български и английски език. Изданието е осъществено по проект, финансиран от Министерството на външните работи на Република България програма „Българска помощ за развитие“. 

Николай Поппетров

България е добър съсед и приятел, който най-добре се познава в трагични обстоятелства

31/03/2026


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 3 

Не бива да се учудвате, че днес в рубриката ни „Новини от Република Северна Македония“ акцентираме на проявите, свързани с първата годишнина от голямата трагедия, отнела живота на 63 деца и младежи и ранила над още 200. Става дума за пожара в дискотеката „Пулс“ на град Кочани, почернил живота на десетки семейства в града и околността. Да, обръщаме внимание, защото това представлява най-голямата и жертвена драма в цялата история на суверенна и независима Република Северна Македония. Без съмнение. 

Проявите по повод годишнината бяха много. Доста от тях бяха пряко организирани от властите, в това число и от правителството, и от общината. Политиците от Скопие не пропуснаха възможността да говорят продължително за цената на живота, за отговорността на хората и за бъдещето на града и неговите жители. Всичко това обаче изглеждаше фалшиво на фона на пълния морален крах, който те демонстрираха през първите часове на трагедията. Объркването им, липсата им на смелост за вземането на ефективни решения и поведението им повече на политици, отколкото на хора тогава, в нощта на пожара, не могат да се заменят или скрият зад високопарните им слова от трибуната на проявите. Не могат и това е! 

Ние в България нямаме основание да се срамуваме от това, което като държава, народ и общество направихме в помощ на пострадалите от огъня. Постарахме се да подготвим една справка, която публикуваме по-долу и която само частично отразява подкрепата ни за хората от съседната ни близка държава. Вижте я: 

• Ден след инцидента през март 2025 г. България предложи помощта си под формата на лечение на пострадалите при пожара в Кочани. По разпореждане на тогавашния премиер Росен Желязков самолет „Спартан“ на българските военновъздушни сили отпътува за Република Северна Македония. Освен самолет за транспортиране на пострадали, България изпрати и шест линейки с медицински екипи и допълнително оборудване. 

• „България споделя болката на гражданите на Република Северна Македония за пожара в Кочани, при който загинаха и бяха ранени много хора“, написа тогава президентът Румен Радев. В телефонен разговор между министъра на външните работи на България тогава Георг Георгиев и министъра на външните работи на Република Северна Македония Тимчо Муцунски, Георгиев поднесе искрените съболезнования на българското правителство и народ към семействата и близките на загиналите при пожара в дискотеката „Пулс“ и също изрази готовността на България за оказване на помощ. 

• България пое ангажимент да приеме 14 души за лечение, от които осем в „Пирогов“. Трима бяха хоспитализирани в Многопрофилната болница за активно лечение – Варна и трима – в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги“ – Пловдив. Състоянието на 14-те пострадали, които бяха хоспитализирани в трите болници, беше тежко заради изгаряния и инхалация на горещи газове. След осемте, хоспитализирани в „Пирогов“, беше хоспитализиран още един пострадал в пожара – 15-годишно момиче с тежко изгаряне на предмишницата. 

• Българският Червен кръст, болница „Пирогов“, Военномедицинска академия, заедно с Националния център по трансфузионна хематология организираха кръводарителски акции в отговор на призива на лечебните заведения за нужда от допълнителни количества кръв за пострадалите. В акциите се включиха стотици граждани и необходимото количество кръв беше събрано за два дни. 

• На 17 март българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ трисагий за загиналите в трагичния инцидент в Кочани. 

• Същия ден българското правителство прие решение, с което обяви 18 март 2025 г. за Ден на национален траур в памет на жертвите на трагичния инцидент в Кочани. 

• На 18 март министърът на здравеопазването на Република Северна Македония Арбен Таравари, който заедно с външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски посетиха пациентите, настанени в „Пирогов“, изказа благодарността си към България за проявената солидарност. 

• На 4 април 2025 г. президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова каза в София, че по време на среща с президента Румен Радев му е благодарила за помощта, която България е оказала след пожара в Кочани. 

• В рамките на месец поетапно бяха изписвани пациентите, като на 15 май 2025 г. от болница „Пирогов“ беше изписан и последният от приетите след пожара. 

Един колега от Скопие ми писа, че това, което сме направили за тях около трагедията, едва ли не било задължение, произтичащо от Договора за добросъседство и приятелство между нашите две държави. Само го попитах дали си мисли, че и без договор нямаше да направим същото, щом става дума за съсед, за приятел или просто за човек. Не ми отговори нищо. И нямаше нужда. 

Костадин Филипов

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025