About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Научна кръгла маса 100 години от Петричкия инцидент (1925 г.)

14/10/2025

Македонски научен институт * 
 Исторически музей – Петрич 

 НАУЧНА КРЪГЛА МАСА 

 100 ГОДИНИ ОТ ПЕТРИЧКИЯ ИНЦИДЕНТ (1925 г.): 

 ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКИ ПОУКИ

П Р О Г Р А М А 

10:00 Откриване: Г-жа Катя Стоянова (Директор на Исторически музей – Петрич) Приветствие от г-н Димитър Бръчков, кмет на община Петрич

Приветствие от проф. д-р Георги Н. Николов, председател на Македонския научен институт 

Работно заседание: Водещ д-р Георги Тренчев 

10:15–10:30 Доц. д-р Димитър Тюлеков (Югозападен университет „Неофит Рилски“; Македонски научен институт): Петрички пограничен инцидент – 100 години по-късно за поуките от националните проблеми в българо-гръцките отношения 
10:30–10:45 Доц. д-р Георги Н. Георгиев (Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките; Македонски научен институт): Поглед един век назад: ВМРО и заплахите за българската национална сигурност през 20-те години на ХХ в
10:45–11:00 Доц. д-р Димитър Митев (Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките; Македонски научен институт): Обществото на народите и т.н. Петрички инцидент 1925 г. 
11:00–11:15 Доц. д-р Лъчезар Стоянов (Нов български университет; Македонски научен институт): Петричкият инцидент в контекста на събитията в България, Балканите и света 
11:15–11:30 Д-р Георги Тренчев (Македонски научен институт): Окръжният пълномощник на ЦК на ВМРО за Петрички окръг Йордан Гюрков и паметта за него 
11:30–11:45 Тодор Тараков (Исторически музей – Петрич; Македонски научен институт): Участието на местното население в защитата на българската територия по време на Петричкия инцидент през 1925 г. 
11:45–12:00 Д-р Веселин Василев (Македонски научен институт): Международно медийно отразяване на Петричкия инцидент 
Дискусия 
Закриване на Научната кръгла маса: Катя Стоянова, Георги Н. Николов

Целия материал четете по-долу:

Старинни български топоними в Корчанско, Албания

13/10/2025

Покойният историк проф. Николай Генчев на гости 
на българите в с. Връбник, Албания 
Сн. Цветан Томчев
сп. "Македонски преглед", 1999, год. ХХII, кн. 3, Бело, Р. Старинна българска топонимия от с. Връбник, Корчанско – Югоизточна Албания... 77–88

Село Врібник (изговаряно Вірбник от по-старите жители) се намира в Югоизточна Албания, в самия край на границата с Гърция. Разположено е на около 900 м н.в. в малка котловина между две каменисти, високи около 1500 м планини Висок вър и Странъта. Селото е на 40 км северозападно от гр. Костур, на около 50 км от Лерин и на 80 км южно от Охрид. 

Връбник е най-източната точка на Албания. Край самото му землище минава границата с Гърция, на чиято територия се намира съседното бивше българско с. Смърдеш (дн. Кристолопиги). На север от Връбник, на около 7 км е Малкото Преспанско езеро и с. Заградец. На запад се простира историческата област Девол, в която се търсят развалините от средновековния български архиепископски център, носил същото име...

 Целият материал четете по-долу:

 

Българската топонимия в Корчанско, Албания

12/10/2025

Архивна снимка на надгробна плоча край село Връбник,
 Корчанско, дн. Албания.  На фотографията се вижда ясно
езикът, на който е написана
Сн. Цветан Томчев
сп. Македонски преглед, год. XXII, 1999, № 3. Бело, Р. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания..., 77–87.

Село Врібник (изговаряно Вірбник от по-старите жители) се намира в Югоизточна Албания, в самия край на границата с Гърция. Разположено е на около 900 м н.в. в малка котловина между две каменисти, високи около 1500 м планини Висок вър и Странъта. 

Селото е на 40 км северозападно от гр. Костур, на около 50 км от Лерин и на 80 км южно от Охрид. Връбник е най-източната точка на Албания. Край самото му землище минава границата с Гърция, на чиято територия се намира съседното бивше българско с. Смърдеш (дн. Кристолопиги). 

На север от Връбник, на около 7 км е Малкото Преспанско езеро и с. Заградец. На запад се простира историческата област Девол, в която се търсят развалините от средновековния български архиепископски център, носил същото име (Снегаров 1927-1928: 266-273; Младенов 1918: 83-86). 

Името на областта е от субстратен тракийски произход. Районът около Костурско, Корчанско и Преспанско е тясно свързан с ранната средновековна история на България...

 Целият материал четете по-долу:

 

Интервю на доц. д-р Александър Гребенаров за телевизия Lajm TV

11/10/2025

Доц. д-р Александър Гребенаров посочва, че властите в Северна Македония умишлено прикриват ангажиментите по „Френското предложение“ и използват антибългарска реторика преди изборите 

Северномакедонска телевизия излъчи предизборно интервю с доц. д-р Александър Гребенаров. Телевизия Lajm TV проведе обстоен разговор с българския учен за влиянието на предизборната кампания в Република Северна Македония върху българо-македонските политически отношения. Изборите в съседката ни са на 19 октомври и северномакедонският премиер Християн Мицкоски се опитва да мобилизира електората на ВМРО с антибългарска пропаганда. 

"Вписването на българите в Конституцията на РСМ не е единственото, а първото условие за продължаване на евроинтеграционния път на Скопие", пояснява историкът. Друго условие е реабитацията на жертвите на югославските комунистически власти и отварянето на архиви на полицейските структури. Според доц. д-р Александър Гребенаров е много странно, че управляващите в РСМ не разкриват пред обществото всичките ангажименти на страната по "Френското предложение". 

Историкът припомня, че през юни 2022 г. в Страсбург всички държави-членки от ЕС приемат текста на "Френското предложение", а малко по-късно е ратифицирано и от правителството на РСМ. Това означава, че политическият елит трябва да се съобразява с решенията. Професорът смята, че властите умишлено прикриват поетите от РСМ ангажименти в техния цялостен вид и налагат тезата, че след вписването на българите в Конституцията ще има нови изисквания от страната на България. 

"Нашата по братски подадена ръка обаче не се приема, независимо от това, че във всякакви кризисни ситуации България винаги е първата държава, която с готовност оказва подкрепа. Не следва да се забравя също, че през 1992 г. България първа признава тогавашната Република Македония, впоследствие подпомага нейното присъединяване към ООН и НАТО", припомня ученият. 

 Вижте цялото видео: 


Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в Кърджали на 6 юни 1953 година. Потомък е на бежанци от Македония и Тракия. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва работа като учител, а впоследствие работи и в Музея за история на София. След защита на дисертация през 1989 година получава научна степен и е назначен за научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1994 година е приет в Македонския научен институт. През юни 2006 година е одобрен и хабилитационният му труд, като му е присъдено званието старши научен сътрудник. Преподавател е в Нов български университет и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2014-2020 година е председател на МНИ, след което е член на неговия управителен съвет. Учредител и пръв председател е на читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ и секретар на Българското сдружение на родовете от Македония. Автор е на около 40 рецензии на научни трудове и дипломни работи. Участва като съставител в множество изследователски трудове. Съставител и редактор на множество научноизследователски трудове и няколко филма. Книгите му „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)“ и „Македонският научен институт (1923 – 2008). Документален летопис“ печелят конкурси към Министерството на културата.


Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония

10/10/2025


МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ 

 ДОГОВОР 

 за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония 

 (Ратифициран със закон, приет от 44-то Народно събрание на 18 януари 2018 г. – ДВ, бр. 9 от 2018 г. В сила от 14 февруари 2018 г.

 Република България и Република Македония (наричани по-нататък общо „Договарящи се страни“), Изхождайки от общия стремеж за по-нататъшно развитие на добросъседството, приятелството и сътрудничеството между двете държави, Дълбоко убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството на базата на взаимното уважение, доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на техните държави, Вярвайки, че всестранното развитие и задълбочаване на приятелските, добросъседските отношения между тях отговаря на интересите на народите на Република България и Република Македония, Убедени в необходимостта от укрепване на сигурността и мира, сътрудничеството и доверието в Югоизточна Европа, Приветствайки стремежа на Република Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури, Вярвайки, че конструктивният диалог по всички аспекти на двустранните отношения, както и по регионални и международни въпроси, ще допринесе за по-нататъшното развитие на връзките между двете държави на равноправна основа, Потвърждавайки фундаменталното значение на Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. в отношенията между двете държави, Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им, Зачитайки принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа, се договориха за следното: 

 Член 1 Двете Договарящи се страни ще развиват всестранни отношения помежду си в съответствие с основните принципи на международното право и добросъседството. 

 Член 2 1. Двете Договарящи се страни ще си сътрудничат в рамките на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. 

 2. Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването ù към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО. 

Член 3 Двете Договарящи се страни ще съдействат за развитието на сътрудничеството между държавите от Югоизточна Европа, за укрепване на разбирателството, мира и стабилността в региона и при осъществяването на регионални проекти като част от процеса за създаване на единна Европа. 

 Член 4 1. Двете Договарящи се страни ще поддържат контакти и ще провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт на различни равнища за развитието на приятелските отношения и сътрудничеството. 

 2. Двете Договарящи се страни ще съдействат за поддържане на контактите между местните власти и гражданите на двете държави. Член 5 Имайки предвид географската си близост, двете Договарящи се страни ще се стремят да създават необходимите правни, икономически, финансови и търговски условия за осигуряване на възможно най-широко движение на стоки, услуги и капитали. Те ще насърчават взаимните инвестиции и ще осигуряват тяхната защита. 

 Член 6 Двете Договарящи се страни ще подкрепят разширяването на туристическия обмен, както и развитието на подходящи форми на сътрудничество в областта на туризма. 

 Член 7 1. Двете Договарящи се страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и другите комуникации помежду им, включително в рамките на регионалните инфраструктурни проекти. 

 2. Двете Договарящи се страни ще се стремят към облекчаване на митническите и граничните формалности за пътниците и стоките, които се придвижват помежду им. 

Член 8 1. Двете Договарящи се страни ще насърчават активното и безпрепятствено сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта. 

 2. В срок най-късно до три месеца от влизането на този договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават на паритетен принцип Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегоден доклад за своята работа. 

 3. Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности. 

 Член 9 Двете Договарящи се страни ще полагат усилия за свободно разпространяване на информация, като насърчават и развиват сътрудничеството в областта на средствата за масово осведомяване чрез използване на възможностите на съвременните комуникационни средства. Двете Договарящи се страни се ангажират в защита на авторските и интелектуалните права на творците от двете държави. Член 10 Двете Договарящи се страни ще разширяват сътрудничеството си в правната и консулската област, по-специално по граждански, наказателни и административни въпроси, както и за решаване на хуманитарни и социални проблеми на техните граждани. 

Член 11 1. Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер. 

2. Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия. 

3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга. 

4. Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани на територията на другата страна в съответствие с международното право. 

5. Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. 

6. Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. 

 Член 12 1. В рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор двете Договарящи се страни ще учредят Съвместна междуправителствена комисия. Комисията се съпредседателства от министрите на външните работи на двете Договарящи се страни и включва висши официални представители на двете държави. 

 2. Съвместната междуправителствена комисия ще провежда редовни срещи един път годишно с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. Всяка от Договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия. 

Член 13 1. Този Договор подлежи на ратификация съгласно конституционните изисквания на Договарящите се страни. Този Договор влиза в сила на датата на размяна на ратификационните документи на двете Договарящи се страни и остава в сила за неопределен период от време. 

2. Този Договор може да бъде изменян с писменото съгласие между двете Договарящи се страни. Измененията се договарят по дипломатически път и влизат в сила в съответствие с алинея 1 на този член. 

3. Всяка Договаряща се страна може да прекрати Договора чрез изпращане на писмено уведомление до другата Договаряща се страна. Договорът ще престане да бъде в сила една година след датата на получаване на това уведомление. 

Член 14 Този Договор по никакъв начин няма да бъде тълкуван така, че да противоречи на двустранни или многостранни договори, по които двете Договарящи се страни са страни. Подписан в Скопие на 1 август 2017 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на официалните езици на Договарящите се страни – български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, като и двата текста имат еднаква сила. 

Страхил Развигоров (10.10.1897 - 1948)

09/10/2025


125 години от рождението на Страхил Михайлов Развигоров /псевд. Младенов/ (10 октомври 1897 – вероятно 1948) – деец на ВМРО, юрист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр.10

Роден в Щип. Син на войводата на ВМОРО Михаил Развигоров. След като баща му загива (1907), семейството се преселва в България. Завършва средно образование в Кюстендил и постъпва във Военното училище. 

Участва в Първата световна война като офицер. Завършва право в СУ (1922). Като студент е един от основателите на студентско дружество „Вардар”. Работи като адвокат в София, Кюстендил, Скопие, Елена. 

Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1924 г. става пълномощник на ЦК на ВМРО в Мелнишко. На VII конгрес на организацията (1928) е избран за член на ЦК. След 1934 г е интерниран в Елена. 

В 1941 г. заминава за Скопие и работи като адвокат. През юли 1946 г. е арестуван и по-нататъшната му съдба е неизяснена. Според някои изследователи умира в Пазарджишкия затвор или в лагер край града. Погребан е в София, а на надгробната му плоча е написана 1951 година.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025