Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 12
Парламентарните избори в Албания през май 2025 г. донесоха четвърти пореден управленски мандат на Социалистическата партия на премиера Еди Рама. Социалистите постигнаха убедителна победа, като спечелиха 83 от 140-те парламентарни мандата, докато опозицията, водена от Сали Бериша, понесе значителна загуба, взимайки едва 50 места. Международните наблюдатели оцениха изборния процес като технически добре администриран, но подчертаха дълбоката атмосфера на поляризация и в полето на съревнование. Окончателният доклад на Службата за демократични институции и човешки права (ODIHR) при ОССЕ подчертава широкото използване на държавни ресурси, купуването на гласове, сплашването на поддръжниците на опозицията и неравния достъп до медиите. Тези нередности изведоха на преден план крехкостта на албанската демокрация.
През следващите години, особено по време на предстоящия четиригодишен мандат, демократичният път на Албания ще зависи от способността да се ускори темпото на реформите и едновременно да се справи със слабостите на политическата система. Тази взаимовръзка предоставя рамката за оценка на баланса от постиженията на Рама и за разглеждане на по-широката динамика на властта и слабостите, които определят албанския политически пейзаж.
Рама започва необичаен четвърти мандат със силна политическа подкрепа. Той представи своята победа като историческа възможност за задълбочаване на съдебната реформа, административната модернизация и присъединяването на Албания към Европейския съюз.
През последните десет години Албания преживя значими промени: стабилен икономически растеж със средно около 4 процента от БВП, намаляване на бедността и разширяване на туризма. Големи инфраструктурни проекти – от магистрали и енергийни връзки до модернизация на пристанищата – преобразиха икономическия пейзаж. Реформите в правосъдието, особено процесът на редовно преоценяване на съдиите и прокурорите, укрепиха доверието в съдебната система, докато административните реформи опростиха управлението и намалиха функционалните слабости. Тези усилия на Албания получиха международно признание и превърнаха Рама във влиятелна фигура в региона.
Опирайки се на тези постижения, Рама цели да подготви страната за пълноправно членство в ЕС до 2030 г.
Докладът за разширяването на Европейската комисия за 2025 г. оцени динамиката на реформите и посочи, че присъединяването в рамките на пет години е постижима цел. Този оптимизъм отразява не само вътрешните реформи, но и активния подход на Албания във външната политика. Като членка на НАТО от 2009 г. тя участва в операциите на алианса и в регионалната сигурност, доближавайки се до външната и отбранителната политика на ЕС. Албания се разглежда като една от водещите страни в процеса на преговори за членство, след като е постигнала значителен напредък в редица преговорни глави.
Програмата на правителството, одобрена от парламента през септември 2025 г., определя интеграцията в Европейския съюз като стратегическата цел на Албания. Планът за действие предвижда затварянето на преговорните глави до 2027 г., задълбочаване на реформите в областите като върховенството на закона и борбата срещу корупцията, подобряването на свободата на медиите и институционалната стабилност, както и модернизирането на публичната администрация.
Голям проблем за Албания, който ще продължи да се задълбочава и през следващите години, е демографската ситуация. Раждаемостта все още е по-висока от смъртността, но спадът в ражданията продължава, населението застарява, а голямата емиграция води до намаляване на населението в страната с около 40 000 души годишно.
В Косово през цялата година доминираше политическата нестабилност. На редовните парламентарни избори, проведени на 9 февруари, управляващото Движение „Самоопределение“ получи 48 депутатски мандата в парламента, докато опозиционните албански партии получиха общо 52 депутати: Демократическата партия на Косово (ДПК) спечели 24 мандата, Демократичният съюз на Косово (ДСК) имаше 20 депутати, а коалицията между Съюза за бъдеще на Косово и НИСМА (СБК-НИСМА) разполагаше с 8 мандата. Партиите на малцинствата разполагат с 20 места в парламента, като „Сръбската листа“ спечели 9 от предвидените за сърбите мандати. В продължение на 9 месеца редовно правителство не беше избрано, след като опозиционните албански партии, както и „Сръбската листа“ отказваха да се коалират със „Самоопределение“. На няколко пъти и Конституционният съд се намесваше с важни решения, за да дава указания как да се процедира за преодоляване на политическите блокади в парламента. Последният опит за съставяне на правителство пропадна на 19 ноември, когато Движението „Самоопределение“, с нов кандидат, а не с досегашния министър-председател Албин Курти, отново не успя да събере подкрепата на поне 61 депутати, след като другите албански партии, както и „Сръбската листа“ упорито отказваха да се коалират с него.
Новите избори ще се проведат на 28 декември, като резултатите на тях няма да бъдат много по-различни от парламентарните избори през февруари. Движението „Самоопределение“ отново ще ги спечели, но много трудно ще успее да състави правителство.
Междувременно на 12 октомври и на 9 ноември се проведоха двата тура на местните избори в Република Косово. Трите големи албански партии получиха почти по равен брой общински кметове. По този начин Движение „Самоопределение“ и Демократичния съюз на Косово имат по седем общини, Демократическата партия на Косово в шест общини, а Съюзът за бъдеще на Косово получи пет общини. НИСМА и независим кандидат победиха в останалите две общини с албанско мнозинство на населението. Освен това, трите най-големи партии спечелиха по два регионални центъра, а СБК един. Разбира се, ДСК има предимство с успеха в столицата Прищина. В общините, формирани на базата на етническите малцинства, също нямаше изненади. В община Мамуша победи кандидатът на Турската демократическа партия на Косово, а след като спечели 9 общини на първи тур, „Сръбската листа“ победи и в десетата сръбска община, Клокот, след като другият кандидат се отказа от балотажа. На пръв поглед може да изглежда, че управляващата партия „Самоопределение“ не се е представила добре на изборите, защото кандидатите на тази политическа сила получиха доста по-малко гласове от тези за партията на парламентарните избори през февруари, но по-слабото представяне на местни избори е характерно за тях. Това се дължи на липсата на достатъчно популярни фигури по места и на силни партийни структури, но не е индикатор за парламентарните избори.
Освен политическата нестабилност, проблем за Косово са и санкциите, наложени от ЕС и САЩ заради по-твърдата политика на правителството на Албин Курти срещу сръбските паралелни структури в Косово. Тези санкции се изразяват най-вече в замразяване на фондове за Косово и в изолацията на Курти на международни форуми, което носи позитиви за опозиционните партии.
Продължава и съперничеството между Еди Рама и Албин Курти за това кой ще бъде водещата политическа фигура в албанското пространство на Балканите. Повод за това стават проявите в подкрепа на бившите командири на Армията за освобождение на Косово (АОК), които от пет години се намират под арест в Хага, където са съдени по обвинения за военни престъпления. На 17 октомври в Тирана се проведе общоалбански митинг в тяхна подкрепа, последван от подобен в Скопие на 13 декември. Освен ръст на националистическите настроения, тези митинги предизвикват и поредните спорове между министър-председателите на Албания Еди Рама и на Косово Албин Курти.
Движението „Самоопределение“, което е управляващата партия в Косово, обвини Еди Рама, че използва ситуацията, за да печели популярност, а министър-председателят на Албания е бил един от основните поддръжници на създаването на Специалния съд: „Рама идваше в Косово с хеликоптер, за да убеди депутатите да гласуват за създаването на Съда“. Този съд беше гласуван от косовския парламент, но се намира в Хага с международни съдии. Пред него са изправени бившият политически лидер на АОК, впоследствие министър-председател и президент на Косово Хашим Тачи, както и други високопоставени командири, а по-късно и водещи косовски политици, включително и от Движението „Самоопределение“. От партията на министър-председателя на Косово призоваха правителството на Албания да използва своето присъствие на международни форуми в ООН, Съвета на Европа и НАТО, за да повдига въпроса за съдебните дела спрямо бившите командири на АОК, вместо да организира протести без реална полза. Това е поредният сблъсък между Рама и Курти, които от години не крият своите напрегнати отношения. Особено остри бяха противопоставянията между тях във връзка със сръбската инициатива „Отворени Балкани“, като Курти отказваше да включи Косово в нея.
Стигна се и до отлагане на общи заседания между двете правителства, което вреди на отношенията между двете държави.
Основната цел на тяхното противопоставяне е кой ще има най-голямо влияние сред албанските политически партии в Република Северна Македония. Преди митинга в Скопие Албин Курти заяви, че той е „обединил“ албанските политически субекти в Северна Македония посредством коалицията ВЛЕН. С това той обаче поема в някаква степен и отговорността за политическите действия на тази коалиция, която е част от управляващото мнозинство в Скопие. Мнението на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и на неговите съюзници е противоположно – те смятат, че Курти е спомогнал за разделянето на албанските партии на два блока и така е осигурил комфорт на Мицкоски в управлението на Северна Македония. В тази ситуация е съвсем естествено от ДСИ да залагат на подкрепата от страна на Еди Рама.
Намесата на тези външни фактори ще доведе до допълнително увеличаване на напрежението между албанските партии в Северна Македония.
Още през януари те ще се сблъскат на повторното гласуване за кметове в общините Гостивар и Врапчище, но важните въпроси ще бъдат свързани с (дез)интеграционните между тези партии и съответно какви блокове ще се оформят. Идеологическото състезание между тях, имащо за цел да привлича албанските гласоподаватели, ще продължава да се изгражда върху платформите и постиженията в защитата на колективните права на албанците в Северна Македония и (не)постигането на напредък в евроинтеграцията на страната.
Д-р Антон Панчев
