(8 февруари 1881, Горно Броди – 19 септември 1929, Варна)
Историк, публицист, общественик.
Учи в Солунската българска мъжка гимназия (1896–1899) и Битолската класическа гимназия (1899–1900), завършва история в Софийския университет (1907). Учител в Солун (1908–1913), Варна (1913–1915) и София (1915–1916, 1918–1920), член на Съюза на българските учители в Турция (1909–1911). Деец на ВМОРО, делегат на конгреса на Серски революционен окръг (1903), участник в Илинденско-Преображенското въстание, член на Съюза на българските конституционни клубове в Солун, задграничен представител на ВМРО. Редактор на вестниците и списанията „Учителски глас“ (1910–1911), „Искра“ (1911–1912), „Родина“ (1914–1917), „Македония (1919–1923). Секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Учредител и подпредседател на Македонския научен институт, редактор на печатния му орган сп. „Македонски преглед“ (1924–1925).
„Революционната борба в Македония продължава непрекъснато двадесет и пет години. В нея участваха почти всички българи в Македония и от Македония. Всички градове и села в Македония имат свой дял в тази борба, имат и своите херои, увенчани със светлия ореол на истински мъченици за великото освободително дело…“
Г. Баждаров. Революционната борба в Македония. С., 1917, с. 1.
„Оратор не беше, но беше задушевен и убедителен събеседник; нямаше претенции за писателство, но остави цяла редица книги и статии, в които една ведра мисъл и една дълбока мъдрост се изразяват чрез просто и вседостъпно слово; бабаит не беше, но беше минал с пушка в ръка през огъня на десетина битки с враговете на Македония… Баждаров остави едно дело, което по размер и стойност надмина делата на най-уважавани негови предходници, и в това дело ще черпят знание и поука за Македония всички бъдни поколения.”
Й. Бадев. – Г. Баждаров. Горно Броди. С., 1929, с. 86.
Подбрана библиография:
Революционната борба въ Македония. С., 1917.
La Question Macédonienne dans le passé et le présent. С., 1923.
Die Makedonische Frage. С., 1925.
Македонският въпрос вчера и днес. С., 1927.
Горно Броди. С., 1929.
