Излезе най-новият брой на бюлетина на МНИ

                                                                             БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 04 за 2026 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 4

Български общности зад граница... 4 – 10

Акцент на броя: Имат ли основание в Скопие да се плашат от победата на Румен Радев? ... 10 – 12

Интервю на броя: Владимир Митов – Учителите ми и техните уроци по история ме направиха патриот... 12 – 19

Анализи и коментари... 20 – 23

Дейност на МНИ... 24 – 28

Нови книги и издания... 28 – 30

Целия материал четете по-долу:

  

Прочетете още »

Национална научна конференция за Априлското въстание в Македония

Национална научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“ 

 д-р Елена Александрова 

 През 2026 г. 150-годишнината от избухването на Априлското въстание се отбелязва с множество научни форуми и сесии в цялата страна, а темата за връзката на областта Македония с въстаническата подготовка и дейност събра учени и краеведи на конференция в гр. Разлог. Националната научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“, която бе организирана от Македонския научен институт, Фондация „Васил Левски“, Общобългарски комитет „Васил Левски“, Община Разлог и Исторически музей – Разлог, привлече интереса на изследователи от университети, научни институти, музеи и библиотеки, както и на проучватели на местната история, които в два дни на 14 и 15 май 2026 г. имаха възможност да представят своите тези и авторови гледни точки. 

В официалното откриване директорът на Историческия музей в Разлог д-р Христина Манова приветства гостите и отбеляза значимостта на града и региона, като пресечна точка за личности и събития. Към приветствието на домакините се присъедини и заместник-кметът на Община Разлог г-н Христо Зайков, който пожела успех на участниците и специално на д-р Манова, като двигател на събитието. 

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов, като съорганизатор също поздрави присъстващите и подчерта, че тази конференция не е обикновено проявление на една научна общност, а е едно обществено и национално събитие, както и, че този град дава сериозен отговор на някои съвременни внушения, които изкривяват историята. Сред официалните гости бе и г-жа Корнелия Маринова, председател на Фондация „Васил Левски“, която изказа своето удоволствие от идеята отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание да се свърже с Македония. Тя обърна внимание, че тази тема вълнува отдавна научната мисъл и затова интересът е голям. 

Д-р Георги Тренчев, като един от инициаторите и вдъхновителите на форума, също приветства гостите и участниците и сподели как се е зародила идеята конференция с такава тематична насоченост да се проведе именно в Разлог. Освен това той открои връзката и приемствеността на националноосвободителното движение от 1876 г. с борбите в Македония след 1893 г. и създаването на ВМОРО. Д-р Тренчев прочете поздравителен адрес от името на министъра на културата. Ученичката Лилия Рускова внесе емоционален заряд на събитието със стихотворението „Тишината на Батак“, което самата тя е написала. 

Научните четения започнаха с докладът на доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН и МНИ „За недовършената българска революция от Копривщица и Панагюрище (1876) до Кресна и Разлог (1878)“. Той обърна внимание на Екзархията като прелюдия към възстановяването на българската държавност. Подчерта стратегията на Гюргевския комитет за организирането на едно всенародно въстание. Спря се по-подробно върху комитетите в Разлога и отчете причините за невъзможността въстанието да избухне в този район, но все пак то постига своите цели – да привлече вниманието на Европа. Авторът обърна внимание на въстанието в Пиянец и Разловци, като продължение на Априлското въстание и част от него, и акцентира върху дискусията със скопските историци, които настояват, че Разловското въстание е нещо различно от Априлското. Поставя и връзката на националноосвободителното движение преди 1878 г. с Кресненско-Разложкото въстание от същата тази година и с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Докторантът Крум Митов от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ продължи темата за Разловското въстание между наратива на Р. Северна Македония и фактите, както бе озаглавил и темата си. След като представи фактологичен обзор на въстанието, той се спря на това как е представено то в медии и интернет-източници, а и засегна въпроса как се отразява в днешна Р. Северна Македония чрез паметници, валидиране на марки, организиране на походи. Авторът открои две манипулативни тези на скопската историография – че това е македонско въстание срещу турската власт и, че двете въстания - Разловско и Априлско, нямат връзка помежду си. Митов направи преглед на българската периодика за Разловското въстание и презентира как се представя то в българските и македонските учебници. Той обърна внимание на пропуските и премълчаванията на някои факти и неглижирането на това събитие в българските учебници. 

В своето изложение доц. д-р Слави Славов от Института за исторически изследвания към БАН направи препратки от изработените черешови топчета по време на Илинденско-Преображенското въстание към черешовите топчета на априлци. Той уточни, че по време на въстанието от 1903 г. само в Македония (не в Одринско) и само в Битолски революционен окръг са включени черешови топчета, защото в Крушово боевете са позиционни и позволяват това. 

Авторът наблегна на дискусионният въпрос обаче дали са влезли в употреба черешовите топчета и подчерта, че категорично са направени, но мемоаристите дават уклончиви данни дали са използвани реално. Що се отнася до въстанието в Кичево и Охридско, доц. Славов не постави под съмнение употребата на този вид взривна техника, защото тя се потвърждава от четири източника. Най-същественото обаче, както той изрази, е приемствеността между българските националноосвободителни движения от двете епохи. 

Историкът Георги Огнянов се спря върху живота и революционната дейност на Тодор Пармаков – Хайдутина. Той отчете значението на Рила планина, за да се развие Пармаков като хайдутин и бунтар, както и на влиянието, което му оказва Ильо Марков. Засягна участието му в легията на Раковски, връзката му с Бенковски и съдбата му след Априлското въстание, като се привеждат спомени на дъщерята на Пармаков. 

Илия Тантилов от Историческия музей в Разлог запозна аудиторията с малко- известния войвода Иле Марудин и неговата връзка с формирането на чета по време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Той илюстрира два интересни документа на Иле Марудин – за заем с цел закупуване на оръжие и друг, свързващ го с пребиваване в Горна баня. 

Д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт акцентира върху проблема за преследванията на революционни дейци в Разложко, участвали в подготовката на Априлското въстание. На базата на дописки в български възрожденски вестници и други архивни материали, авторът насочи вниманието към обезоръжителните акции в Разложко и арестуването на хора от революционния комитет още преди въстанието да избухне. Проследи конкретно ареста на двама Ботеви четници над Якоруда и на Георги Чолаков, делегат на събранието в Оборище. В изложението си д-р Тренчев приведе в научен оборот сериозен изворов материал от дописки, писма и спомени на очевидци. 

Краеведът Коста Говедаров се фокусира върху подготовката на Априлското въстание в с. Долно Драглище и по-нататъшната съдба на основните участници в него. Авторът акцентира върху дейността на поп Никола Трифонов Чолаков и подчерта голямата подготвителна дейност за въстание в Разложко, като разгърна обширен фактологически разказ, позован основно на спомените на Иван Асянчин. Спря се върху разпитите на арестуваните и мъченията, които те понасят. Обстоятелствено проследи съдбата на основните участници във въстанието в Разложко. 

Директорът на ИМ-Разлог д-р Христина Манова запозна аудиторията със спомени на Сава Докторов, очевидец на Априлското въстание, записани през 1936 г. от Цено Торбов. Те представляваха много обстоятелствена и добре запазена памет за събитията. 

Журналистът Никола Стоянов говори за двойното влизане на Левски в пиринския дял на Македония през 1869 г. и 1872 г. Той изложи познати вече факти с акцент върху посещенията на Апостола в Пазарджик и Източна Македония и направи обзор на краеведските изследвания за връзката на Разлога с Левски. Спря се на приписката на поп Коста Чилев и основаването на революционен комитет в Мехомия, както и на връзката на Левски в Осоговския манастир. 

Изложението на д-р Елена Александрова от РИМ-Благоевград „Семейната памет разказва“ илюстрира някои запазени в семейството на хаджи Коте (Константин) Чорбеджигошев спомени, свързани с неговата обществена дейност в Горна Джумая (дн. Благоевград) през XIX и първите години на ХХ в., които самата тя записва. Като респонденти са използвани Невена Константинова (снаха), Елена и Радостина Константинови (правнучки) на хаджи Коте, които макар и от дистанцията на времето, представят интересни факти от живота му предавани от поколение на поколение в дома им. Авторката обърна внимание, че във възрожденската история на Горна Джумая името на хаджи Коте Чорбаджигошев се свързва предимно с инициативата на българската общност за изграждане на нова черква и училище, за които той е дарител и подготвя превода на молбата на горноджумайци до кадията в Дупница на турски език. За политическата му активност около изграждането на революционен комитет през 70-те години на XIX в. се знае малко или почти нищо. Малко известен епизод от живота му е срещата с Левски в с. Рила. Семейната памет свързва последните години от живота на хаджи К. Чорбаджигошев с подготовката и провеждането на Горноджумайското въстание от 1902 г. и връзката му с дейците на Върховния македоно-одрински комитет. 

В докладът си „Рилската света обител и Априлското въстание“ Генка Иванова от Църковно-историческия музей към Рилския манастир презентира няколко документи, които отразяват връзката на духовното средище с въстанието. Тя отчете духовно- просветната дейност на манастира, но и подкрепата му към революционното дело, като един скрит център и надеждно място за срещи. Обърна се внимание, че монах Кирил, който замонашва Левски по-късно става игумен на Рилския манастир. Илюстрирани бяха писмо на селяни от с. Рила, които молят за подслон в манастира за жените и децата; свидетелство на поп Стоян за участие в Разловското въстание и писмо от епископ Варлаам с молба за дарение на манастира за останали живи участници в Априлското въстание от 1939 г. 

Станчо Тодоров от Национален музей „Васил Левски“ в изложението си „За войводата Петър Юруков от Карлово и паметта на героя“ запозна аудиторията с интересни биографични сведения от личния живот на дееца и акцентира върху войводската му активност. Не бяха пропуснати никакви моменти от революционния път на Юруков, както и малко известния факт, че участва в отвличането на американската мисионерка Мис Стоун през 1901 г. 

По-различен контекст в конференцията внесе представянето на Росица Янева от РИМ-Благоевград с тема „Априлското въстание през погледа на художника“. Тя илюстрира творби на трима български графици, съхранявани във фонда на музея в Благоевград. Част от творчеството на Стойне Шаламанов с техника графика с линогравюра са портретите на Георги Измирлиев, Георги Чолаков, Арсени Костенцев, Константин Босилков. Илюстраторът и живописец Васил Вълчев работи литографиите „Оборище“, „Райна Княгиня“, „Посрещането на Ботев“, „Първата пушка“. Роналд Шневайс, който също се изявява в областта на линогравюрата подготвя „На въстание“. 

Последният участник в конференцията д-р Елена Чалгънова от РИМ- Благоевград представи доклад на тема „Аз съм въстанал с цел на освободя Отечеството си“. 150 години от гибелта на Георги Измирлиев“ и запозна с материали на фамилия Измирлиеви, съхранявани в музея и част от експозицията „Роден дом на Георги Измирлиев“ с акцент върху снимковото наследство. Стана ясно, че това са фотографии, изпращани от различни дейци до бащата и брата на революционера. Авторката обърна внимание на даренията, които представители на фамилия Измирлиеви правят на музея в Благоевград през годините. Чалгънова напомни факти от революционната дейност на Македончето, както тя самата поясни – познати за историците. 

В протеклата дискусия се включиха Илия Тантилов, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Слави Славов, както и местни любители на историята. При закриването на научния форум д-р Тренчев и д-р Манова благодариха на участниците и им пожелаха още творчески успехи. Благодарности за ползотворните два конферентни дни изразиха и от Читалищната библиотека в Разлог.

Прочетете още »

Изповедта на един бежанец от Егейска Македония

Атанас Кирилов, Иван Керезов. Изповедта на един бежанец от Егейска Македония. Плевен, „Кентавър 66”, 120 с. с факсимилета. ISBN 978 619-7493-71-9. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

 Книгата представлява фототипно издание на ръкописните биографични бележки на Петър Керезов (1898–1962) от с. Ливадища, Драмско, преселник в с. Санадиново, Никополско, през лятото на 1925 г. Първите 40 страници от текста представляват необходимото въведение в проблематиката. Следва факсимилното предаване на 71 страници текст на Петър Керезов. 

Това е гласът на българин, принуден в разцвета на силите си да напусне родното си място. Представянето на автентичното свидетелство позволява да се възстановят редица моменти от живота на бежанеца. Чрез тази публикация в научно обращение се включва ценно свидетелство за бежанския живот, което разширява представите за една трудна ситуация от съвременната българска история. 

Книгата по своето съдържание е предназначена за една по-широка публика. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

Национална научна конференция "Априлското въстание и националноосвободителните борби на българите в Македония"

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ФОНДАЦИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

ОБЩОБЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

ОБЩИНА РАЗЛОГ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РАЗЛОГ

организират

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ

БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ“

 

ПОСВЕТЕНА НА 150 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

14 – 15 май 2026 г. в залата на Общински съвет – гр. Разлог

14май 2026 г. /четвъртък/

13.00 – 13.20 – Пресконференция

13.30 – 13.45 – Откриване на конференцията, приветствия

„АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ

БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ“

Модератор: доц. д-р Слави Славов

13.45 – 14.00 – проф. Пламен Павлов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

„Ботевите четници от Македония“

14.00 – 14.15 – доц. д-р Александър Гребенаров (Институт за историческо изследване къмБАН; МНИ). 

„За недовършената българска революция от Копривщица и Панагюрище (1876) до Кресна и Разлог (1878)“

14.15 – 14.30 – д-р Елена Чалгънова (уредник в РИМ – Благоевград).

„Аз съм въстанал с цел да освободя Отечеството си ... (150 години от гибелта на Георги Измирлиев)“

14.30 – 14.45 – докторант Крум Митов (Исторически факултет – СУ „Климент Охридски“).

„Разловското въстание между наратива на Република Северна Македония и фактите“

14.45 – 15.00 – Александър Въчков (независим изследовател).

„Униформата на войводата Георги Бенковски – опит за възстановка“

15.00 – 15.15 – ДИСКУСИЯ

15.15 – 15.45 – КАФЕ ПАУЗА

15.45 – 16.00 – Георги Огнянов (историк).

„Тодор Пармаков (Хайдутина) – участник в Хвърковатата чета на Бенковски“

16.00 – 16.15- д-р Христина Манова (директор на ИМ – Разлог).

„Спомени на местни революционни дейци за събитията по време на Априлското

въстание в Разложко“

16.15 – 16.30 - д-р Георги Тренчев (Македонски научен институт).

,,Преследвания на революционни дейци в Разложко, участвали в подготовката на

Априлското въстание“

16.30 – 16.45 – Коста Говедаров (местен краевед).

„Априлското въстание от 1876 г. и с. Долно Драглище. По-нататъшна съдба на

основните участвали“

17.45 – 17.00 – ДИСКУСИЯ

15май 2026 г. /петък/

Модератор: д-р Георги Тренчев

9.30 – 9.45 – Илия Тантилов (уредник в ИМ – Разлог).

,,Войводата ИлеМарудин и въстанието в Разлог“

9.45 – 10.00 – Никола Стоянов (журналист).

,,За двойното влизане на Апостола Васил Левски в Пиринска Македония (юни1869 – септември 1872 г.)“

10.00 – 10.15 – д-р Елена Александрова (уредник в РИМ – Благоевград).

„Семейната памет разказва. Спомени за Хаджи Коте Чорбаджигошев.“

10.15 – 10.30 – Генка Иванова (уредник в Църковно-исторически музей към Рилската света обител).

„Рилската света обител и Априлското въстание“

10.30 – 10.45 – доц. д-р Слави Славов (Институт за историческо изследване към БАН; МНИ).

„Паметта за Априлското въстание в направата и опитите за използване на черешови топчета по време на Илинденско-Преображенското въстание“

10.45 – 11.00 – КАФЕ ПАУЗА

11.00 – 11.15 – Мила Младенова (библиотекар към справочен отдел на РБ „Димитър Талев“ – Благоевград).

„Библиографска справка за Априлското въстание в Югозападните българските земи“

11.15 – 11.30 – Росица Янева (уредник в РИМ – Благоевград).

„Априлското въстание през погледа на художника“

11.30 – 11.45 – Снежана Маринова (краевед, изследовател от Стара Загора).

„Стефан Сливков“ – от революционния комитет до Народното събрание“

11.45 – 12.00 –  Станчо Тодоров (Национален музей „Васил Левски”).

„За войводата Петър Юруков от Карлово и паметта на героя“

12.00 - 12.15 - доц. д-р  Георги Георгиев (Институт за историческо изследване към БАН; МНИ).

 ,,Априлската и Илинденската традиция в българското националноосвободително движение (края на XIX и нач. на XX в.)“

12.15 – 12.30 – ДИСКУСИЯ И ЗАКРИВАНЕ

Прочетете още »

Нови книги: Преселници-бежанци от Егейска Македония

Атанас Кирилов. Преселници-бежанци от Егейска Македония. От село Ливадища (Драмско) в село Санадиново (Никополско) (1925 г.). Плевен, „Кентавър 66“, 2025, 130 с. с фотографии и факсимилета. ISBN 978-619-7493-70-2. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4

Изследването на проф. Атанас Кирилов, потомък на изселник от Ливадища, проследява преселването през 1925 г. на голяма група бежанци (41 семейства), напуснали Драмско по време на асимилационната политика на гръцките власти в родното им място. 

В работата са обособени два проблема. Първият е представянето на бежанската проблематика от създаването на новата българска държава до катастрофалния край на Първата световна война. Вторият е за съдбата на бежанците от Егейска Македония. 

В изложението е акцентирано на слабо известни факти като например какви имоти са оставили в родното си място бежанците, как стопански са се устроили на новото място, как са изграждани т.нар. Шаронови къщи. Експозето се основава на издирени от автора и непубликувани и неизвестни досега документи. Изложението е онагледено с факсимилета на материали. Текстът има голямо познавателно значение.

Прочетете още »

Статутът на албанския език в Република Северна Македония

 
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4

  Въпросът за провеждането на изпита за юридическа правоспособност на албански език в Република Северна Македония вече трети месец стои в центъра на политическия и обществения дебат между албанските партии и управляващите. Този въпрос се превърна в пресечна точка на борбата на албанците в тази страна за изравняване на статута на албанския език с държавния език на Република Северна Македония, а оттам и за пълното прилагане на Охридското споразумение от 2001 г. Албанските опозиционни партии подкрепят исканията и протестите на студентите от албански произход да полагат този изпит на родния си език. 

 Албанската коалиция ВЛЕН, която е част от управляващото мнозинство, обещава да реши въпроса в полза на студентите, докато македонските партии на власт и президентът на страната са категорично против официализирането на албанския език. Албанските студенти получиха подкрепа и от политическия елит на Република Албания, което беше ясно заявено по време на Годишната среща на албанската диаспора, която се проведе в Тирана в средата на месец април. Министри в правителството на Албания ясно заявиха, че благоприятното решаване на този въпрос е „тест за европейското бъдеще на Северна Македония“. 

 В тази връзка може да се припомни, че още през декември м.г. 385 албански студенти от три юридически факултета (Тетовският държавен университет, Университетът на Югоизточна Европа, Университетът „Майка Тереза“) в Северна Македония чрез петиция поискаха от институциите изпитът по юридическа правоспособност да се провежда и на албански език – езика, на който провеждат обучението си, тъй като, както твърдят, това им се полага по закон. В Закона за изпита по юридическа правоспособност няма разпоредба, която да гласи, че този изпит може да се провежда само на т.нар. македонски език. 

 Междувременно член 2 от Закона за използването на езиците гласи, че „държавните управленски институции трябва да осигурят използването на другите официални езици, които се говорят от поне 20% от гражданите“, какъвто е албанският език. Членове 2 и 5 от този закон гласят, че „институциите са задължени да осигурят използването на албански език във всички производства пред съдилищата и други държавни органи“. Това означава, че ако законът за изпита по юридическа правоспособност не ограничава провеждането на този изпит само на т.нар. македонски език, той трябва да бъде осигурен и на албански език. Министерството на правосъдието, ръководено от Игор Филков, последователно настоява, че изпитът по юридическа правоспособност не може да се провежда на албански език, независимо от Закона за използването на езиците, а проверката по този въпрос от страна на Инспектората за използването на езиците определиха като натиск. 

  Междувременно Инспекторатът за използването на езиците, след извънреден контрол, отправи забележка към Министерството на правосъдието, че не е осигурило провеждането на изпита по юридическа правоспособност на албански език, въпреки законовото и конституционно задължение. Министерството на правосъдието обяви, че няма намерение да изпълни препоръките и подаде жалба срещу това решение. Омбудсманът чрез делото, което откри по този въпрос, излезе с конкретно предложение до правителството, с което го призовава чрез Министерството на правосъдието да започне процедура за изменение на три закона: за юридическата правоспособност, за нотариусите и за съдебните изпълнители, така че те да бъдат хармонизирани със Закона за използването на езиците, за да може този изпит да се провежда и на албански. Министерството на правосъдието обяви, че е предоставило отговор на омбудсмана, в който подробно е обяснена процедурата за полагане на изпита по юридическа правоспособност, и че този изпит е професионален изпит, а не административна процедура. 

  Докато институциите в Република Северна Македония затъват в бюрократични спорове относно употребата на албанския език на институционално равнище изобщо, северномакедонските политици отказват да прилагат законовите разпоредби. Министър-председателят Християн Мицкоски, въпреки че първоначално заяви, че на студентите трябва да бъде осигурена възможност да положат изпита и на албански, по-късно каза, че действащият закон не позволява изпитът по юридическа правоспособност да се провежда на албански и че е готов да го коригират, но решението ще бъде взето от Венецианската комисия. На 4 март в парламента се обеща, че ще бъдат направени законодателни промени, за да може изпитът да се провежда и на албански език. Албанската опозиция първо внесе законопроект, с който предложи изпитът по юриспруденция да се провежда и на албански език, но по-късно го оттегли с аргумента, че трябва просто да се приложи Законът за използването на езиците и специален закон не е необходим. 

  Албанските опозиционни партии внесоха в парламента и резолюция в подкрепа на студентите. В тази връзка, може да се припомни, че законопроект, който би позволил полагането на изпита по юриспруденция на албански език, беше изготвен през 2024 г. от Министерството на правосъдието, но с промяната на парламентарния състав и новото правителство той беше свален от дневния ред на парламента и изобщо не беше споменат в законодателната програма на настоящето правителство. От гледна точка на албанската общественост в Република Северна Македония искането на студентите е ясно и напълно основателно: то се подкрепя пряко от официалното използване на албанския език, гарантирано както от конституцията, така и от Закона за използването на езиците. За албанската страна проблемът не е в липсата на правна основа, а в начина, по който това право продължава да бъде тълкувано – често тясно и рестриктивно от институциите. 

  Позицията на албанските общественици е, че в областта на правата на човека тълкуването трябва да бъде възможно най-широко, защото това служи на гражданите и укрепва техните свободи. Обратно, ограничителното тълкуване трябва да се прилага само когато става дума за ограничаване на правата, както в наказателното право, където държавата трябва да бъде изключително внимателна да не надхвърли своите граници и да не нарушава повече права, отколкото е необходимо. Когато институциите действат обратното – тълкувайки тесните права широко, а ограниченията още по-широко – те всъщност третират правата на човека с логика, типична за наказателното право. 

 Последващите изявления на президента Гордана Силяноска-Давкова, на министър-председателя Мицкоски и на други северномакедонски политици и тяхното ясно отрицателно становище относно възможността изпитът по юридическа правоспособност да се полага на албански език, отново отвориха стар, но все още нерешен дебат: съотношението между езиковите права и функционирането на държавата. Основният аргумент, който се артикулира чрез подобен дискурс, е, че практиката на разширително тълкуване на колективните етнически и езикови права може да застраши единството на държавата или функционирането на правната система и това не е нов аргумент. Той се повтаря през годините, особено когато беше приет Законът за използването на езиците, когато настоящият президент заедно с много други интелектуалци от северномакедонския политически и академичен елит изразиха страх и категорично неодобрение към този закон, представяйки го почти като разрушителен за държавата. Албанската позиция е, че възможността изпитът по юридическа правоспособност да се полага на албански език не е нито невъзможна, нито опасна за държавата. 

 Напротив, това е разумно искане, произтичащо от една проста реалност: студентите следват обучението си на албански език, професионално се формират на този език и е логично крайната им оценка също да бъде на същия език. Това не означава, че те никога няма да учат или да работят на т.нар. македонски език – не само за да прилагат Закона за македонския език, но и за да действат и да се развиват в мултиетническа реалност. Освен това, албански експерти и представители на гражданското общество смятат, че официализирането на албанския език на национално равнище не представлява заплаха за унитарния характер на страната и трябва да отразява демографската реалност. Дебатът за статута на албанския език в Република Северна Македония не е просто по технически или нормативен въпрос. Той е изключително политически и етнически по характер. Всеки път, когато албанците в тази страна търсят пълно прилагане на колективните права, особено езиковите, които са гарантирани от Охридското споразумение и конституцията, северномакедонската страна им отвръща с добре познат наратив: че разширяването на тези права застрашава стабилността и единството на държавата, че създава разделение на етническа основа. Дори през следващите месеци да се намери компромис относно употребата на албанския език в изпита за юридическа правоспособност, въпросът за статута на албанския език ще продължи да бъде централен не само за правата на албанците, но и за посоката, в която ще поеме Република Северна Македония – към намаляване на междуетническото напрежение или към нова криза на етническа основа. 

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »