На 8 октомври 2026 г. в Лектория „Македония“ бе представен „Туристически пътеводител за Република Северна Македония“ с автори Александър Гребенаров, Георги Н. Николов и Ангел Иванов, редактор – Галина Филипова, и графичен дизайн – Нина Караманолева.
Модераторът Костадин Филипов представи акцентите в книгата. Той посочи, че тя съдържа богата историческа част, показваща дълбоката взаимовръзка между населението в днешните две държави – Република Северна Македония и Република България. Съвременният раздел обхваща географските особености, природните дадености, забележителните исторически обекти, традиционните културни събития и фестивали, както и кулинарията, характерна за всеки регион. Това не е първият по рода си пътеводител, отбеляза К. Филипов, но изрази увереност, че е първото толкова сериозно и обемно издание от този тип – по-систематизирано и най-близко до днешната действителност в Република Северна Македония.
Пътеводителят е подходящ и за чуждестранни туристи, тъй като има аналог на английски език. След въвеждащото слово модераторът предостави думата на доц. д-р Александър Гребенаров. Той описа някои от множеството трудности при осъществяването на проекта, финансиран от Министерството на външните работи на Р България по програма „Българска помощ за развитие“. След неговото начало извънредната ситуация около COVID кризата през 2020–2021 г. забавя стартирането му. За дълъг период се разстройва графикът за изследователска работа в архиви и библиотеки, както и за заснемането на различните селища, географски и исторически обекти. Перманентните местни банкови и счетоводно-финансови ограничения допълнително забавяли всеки етап от неговото изпълнение.
Доц. Гребенаров запозна присъстващите с някои общи данни, залегнали в уводната част на пътеводителя, като географската площ (25 713 кв. км) и дължината на границите на Република Северна Македония с петте съседни държави – Гърция (262 км обща граница), Албания (191 км), България (165 км), Косово (159 км) и Сърбия (62 км). Още тук читателят ще открие сведения за граничните контролно-пропускателни пунктове, през които се преминава към територията на РСМ, пътните такси, климата, паричната единица, часовата зона и др.
Според А. Гребенаров пътеводителят разкрива в синтезиран вид културно-историческото наследство от миналото и настоящето на Република Северна Македония.
В отделните статии за всички 36 града и селища, наред с историческата справка за възникването им от Ранното средновековие до съвремието, са представени местните географски и природни обекти. Включени са и данни за духовни центрове, паметни места, български военни гробища и паметници, археологически обекти, етнографски комплекси и музеи.
Читателят може да открие също информация за побратимени градове, данни за български дипломатически представителства, както и за съвременни прояви – традиционни празници, фестивали, конкурси, а също и специфични за региона кулинарни специалитети.
Ал. Гребенаров отбеляза, че в пътеводителя е обърнато специално внимание на множество исторически личности от всяко селище, сред които личат имената на военнослужещи, интелектуалци, духовници, възрожденски книжовници и революционни дейци. Всички те са отстоявали българското си самосъзнание, защитавайки своя дух, име и език в епохи на въстания, войни за национално обединение и преселения към родината майка. Такава е и цялостната етнодемографска картина през вековете в Повардието (днешна Република Северна Македония).
В подкрепа на това, наред с родните статистики, в пътеводителя са представени и свидетелства на английски, австро-унгарски, османски и руски дипломати, подкрепени с акуратно цитиране на историческите извори.
В края на словото си доц. Гребенаров изрази благодарност към Костадин Филипов, който се е отзовал на поканата да участва в проекта, макар и на по-късен етап. Неговото присъствие внася допълнителна живост в изложението, а задълбочените му познания за съвременността на РСМ допринасят за актуалността и пълнотата на изследването. Авторът благодари и на редактора на изданието Галина Филипова, чиято експертна помощ се е оказала неоценима за цялостното оформяне на текста.
Проф. д-р Георги Николов сподели свои спомени за създаването на проекта. Трудностите, пред които са били изправени авторите, той определи като „свидетелство за нашите взаимоотношения с Република Северна Македония“. Според него изданието показва по неоспорим начин „българската следа в градовете“ в РСМ и е изключително важно да се опитаме да запазим нещо от нея. В своите части от книгата той е поставил няколко акцента – региона на действие на св. Климент Охридски, управлението на цар Самуил и въстанията след него, както и археологическите обекти, които оставят ясна историческа следа за териториалния обхват на държавата по време на управлението на цар Симеон.
За създаването на пътеводителя Г. Николов изказа благодарност към Костадин Филипов и Галина Филипова, както и към Антония Велева – директор на Българския културно-информационен център в Скопие, и Елена Слатинска – дипломат от българското посолство в Скопие.
След изказванията на двамата автори някои от присъстващите изразиха мнение, че е необходимо да се подготви отделен пътеводител за всеки град в РСМ, който да предлага още повече детайли от неговата история и съвремие.
Проф. Лучия Антонова направи допълнение към предложението, като апелира да се подготвят подобни пътеводители за Южна Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини – земите, останали извън пределите на българската държава. Тя подчерта, че членовете на Македонския научен институт, Тракийския научен институт, Добруджанския научен институт и Научния институт „Западни покрайнини“ притежават необходимата компетентност и потенциал да подготвят такива издания, насочени към по-широка аудитория.
След изчерпване на въпросите и изказванията К. Филипов подкани гостите в аудиторията да си вземат екземпляр от пътеводителя.
