Георги Кулишев (1885 - 1974)

Георги Кулишев Гугов 

(21 септември 1885, Дойран – 27 септември 1974, София) 

   Учител, публицист, политик, юрист. След завършване на Солунската гимназия (1904) учителства в Дойран, Шип и Солун. Завършва право в Софийския университет (1914). Член на Солунския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Арестуван през 1906 г. от турските власти и затворен в Еди Куле. 

 По време на Младотурската революция е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През военния период списва статии във в. “Българин”, “Родина”, “Вечерна поща” и др. Работи като секретар на българската легация в Цариград (1921-1922). Участник в масонското движение. Сред основателите е на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет (1927-1930). Редактира в. „Слово“ (1925-1926), директор на в. „Македония“ (1926-1928). Депутат в ХХІІ ОНС и член на Македонската парламентарна група. Като привърженик на протогеровистите създава и редактира в. “Вардар” (1929-1930). 

 Поради засилените междуособици в македонското освободително движение, емигрира в Швейцария (1931). След завръщането си в България (1933) работи като зам.-директор на Дирекция по печата; издава в. „Нови дни“; членува в Съюз “Звено”. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия, но е касиран от управляващите. Арестуван и въдворен в Ардино (1939). Като председател на МНИ (ноември 1945 – юли 1947 г.) се съобразява с нихилистичните стремежи на управляващите за отродяване на българите във Вардарска Македония и “македонизиране” на населението в Пиринско. 

 Заема важни държавно-политически и партийни постове: пълномощен министър и главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи и представител на българската делегация на конференцията в Париж (1946); политически секретар на “Звено (1947-1949); директор на в. „Изгрев“ (1944-1951); под¬председател на Президиума на Народното събрание (1950-1954); зам. председател на НС (1954-1971); депутат (1945-1974); зам.-председател на ОФ (1972-1974). Автор на “Македонската криза” (1928) и “Съветската външна политика” (1947).

Прочетете още »

Гоце Делчев – за една вътрешна морална дилема

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Слави Славов. Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема...111-122

"ВМОРО изживява продължителна няколкогодишна еволюция от сравнително немногобройна формация на градската интелигенция, обединяваща главно представители на българското учителство, до масова, истински боева организация с военизирани структури и всички основни атрибути на една нелегална армия[1]. 

Разширяването на организационната мрежа и реалният досег до основната част от българското население в Македония – селячеството, поставя революционните ръководители пред своеобразен казус – как да постъпват със старите войводи от харамийски тип. Въпросът въобще не е от най-лесните за разрешаване. В повечето случаи, въпреки някои не особено лицеприятни моменти в своята дейност, тези дейци, последен отглас от някогашното хайдутство, се ползват с авторитет и влияние сред местното население. 

Затова и мненията в ръководните среди на ВМОРО варират и се колебаят между двата полюса – от безкомпромисното унищожаване на харамиите като „непоправими разбойници“ до полагането на максимални усилия за тяхното „превъзпитаване“ и приобщаване към освободителното дело. Всички вътрешни дейци се отнасят към представителите на харамийството с определена доза подозрителност, но ако има ръководител, който най-последователно се придържа към втория принцип, за тяхното „революционизиране“ – това е Гоце Делчев. 

Много трудно може да се направи цялостна рекапитулация кой от двата подхода се оказва по-правилен и по-печеливш в дългосрочен план. Последвалите събития дават достатъчно примери в полза и на едното, и на другото становище. Част от бившите харамии, встъпвайки в револю- ционните редове, впоследствие се връщат към традиционните си методи. Някои от тях са привлечени, отново по същите съображения (недостиг на опитни хора, запознати с местните условия), от Върховния комитет Михайловски – Цончев и участват в братоубийствените сблъсъци с четите на ВМОРО[2]. 

Друга част остават верни на Вътрешната организация и се под- чиняват, волю-неволю, на новите правила. Макар и да проявяват понякога старите си навици, те се изявяват като ценни и труднозаменими организа- ционни кадри..."

Прочетете още »

Емануил Развигоров (1886 - 1919)

Емануил Развигоров е български революционер, учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 Емануил (Мане) Спиров Развигоров, най-малкият син в семейството на Спиро Развигоров, е роден през 1886 г. в Щип. Брат е на Михаил, Александър и Томе Развигорови. Той следва ученолюбивите и революционните традиции на семейството. След завършване на началния и прогимназиалния курс на обучение в Щип продължава образованието си в Българското педагогическо училище в Скопие. 

 Завършва курса на обучение в 1907 г. и през същата година става член на ВМОРО. От 1910 година работи като учител в Щип и едновременно е ръководител на околийския комитет на Организацията. През с.г. е определен за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. По време на Първата световна война Емануил Развигоров служи като пристав в Куманово и в Моравската военноинспекционна област. 

 Умира на 17 септември 1919 г. в София.

 Из книгата на М. Развигоров „Развигорови – обречени на свободата”, Издание на Българското сдружение на родовете от Македония. С., 2015, с. 50.

Прочетете още »

Кръстовденското въстание от 1903 г.

 "...През последните дни на август 1903 г. в бивака на Яне Сандански се стичат много селяни от околните села. Ентусиазмът на хората, породен от разбирателството между четите на ВМОК и ВМОРО, както и от предстоящото въстание, е голям. 

 На 31 август неделя многочислена турска войска, се насочва към въстаническия лагер. 

 Срещу нея се насочват съединените чети на Яне Сандански, Димитър Стефанов, поручик Йордан Стоянов, поручик Петър Дървингов, войводите Дончо Златков, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков..." 

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Места и време: Гоце Делчев

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Симеон Симев Места и време: Гоце Делчев...93-98

"Какво ни прави времето, Георги, а какво правим ние от него, Гоце? Намерихме се случайно или не между две реки: Брегалница и Отиня – места, където може да се плете мисъл. Да се тъчe приказката: от идеал, пясък и вода, воля. Даже сказка да се мечтае. Сказание. Да се бяга от трайната сегашност или да се забравим... времето да ни отнесе. Да ни отнесе мътната (като казват в Щип). 

Какво мери часовника? Кукуш, 1872, 23 януари (стар стил), 4 февруари, ражда се Георги (Гоце) Николов Дѣлчевъ от родители майка – Султана и баща – Никола. Учи в българско униатско училище, а след това в българска екзархийска (трикласна) прогимназия в Кукуш, в Солун – Българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. 1891-во лeто постъпва във Военното училище в София. През есента (ноември) 1894 г. е назначен за екзархийски учител в Щип... За тази благополучна и щастлива година, през която се положи здрава основа на Организацията, се сеща Петър (Туше) Делииванов:[1] „[...] Получихме почти едновремено назначения: аз от Екзархия- та, а той от Щипското училищно настоятелство. Мене ме назначиха за главен учител в Щип...; а него назначаваха за учител в Щипско Ново село (махала от града, която се отделяше от него с река Отиня). [...] към края на м. октомври бяхме там... Не бяхме още слезли от конете, когато при нас довтаса Даме... Той ни предложи да отидем в къщата, дето живееше[2]..., Даме беше близо до училището ... имаше свободни две стаи... Oстанахме да живеем там триматa... На вечерята, когато се отвориха разговорите, при поставения от Даме въпрос защо не сме останали в България, Гоце разгъна своите планове надълго и широко. Даме само слушаше и след като Гоце свърши, той с радост из- вика ,,Добре сте ми дошли!“ и извади и ни подаде един устав на ВМРО. 

На другия ден Гоце отиде в Ново село и постъпи на работа още сутринта [...] Същата вечер след дълги и изчерпателни тълкувания и пояснения [...] той [Гоце] положи клетва като член на организацията... Аз не направих това поради някои особености на характера ми и защото не одобрявах някои императивни постановления на устава за наказване провинилите се членове, а клетвата обвързва... Още същата вечер си разделихме районите за работа... Почна се тиха и полезна работа“. 

За първата среща на Груев с Делчев и Делииванов в Щип, ето какво се сеща Даме..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Гоце Делчев и дисциплиниращата политика на ВМОРО

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Елена Александрова. Гоце Делчев в контекста на дисциплиниращата политика на ВМОРО към населението и кадровия състав...99 - 109

При работата с документите прави впечатление, че Г. Делчев се намесва най-осезателно в правораздавателните функции, които с утвърждаването си започва да демонстрира ВМОРО. Проблемът за революционното правосъдие е важен с оглед изграждането ѝ като една паралелна власт за голяма част от населението в Македония и Одринска Тракия. Правното институционализиране на Организацията е етап в еволюцията ѝ като фактор в регулирането на бита и очертава значителни позиции на хегемон със сериозна заявка за контрол и надзор над всички сфери от всекидневния живот. Разрастването на революционното движение поставя пред идеологическите ръководители ред въпроси, които се налага да бъдат решени на конгрес. 

Първият общ конгрес заседава през пролетта на 1896 г. в Солун под председателството на д-р Христо Татарчев. След конгреса Г. Делчев и Гьорче Петров изработват Устав и Правилник, в които ясно са формулирани изискванията към кадровия състав на Организацията и произтичащата от тях наказателна отговорност. Прави впечатление, че макар Уставът на „Българските македоно-одрински революционни комитети“ (БМОРК), както се нарича организацията тогава, да има статут на програмен документ, отнасящ се до членовете, той придобива тежестта на съдебно-наказателен кодекс и за нечленуващите в нея. Тук трябва да се обърне внимание на чл. 13 от Шеста глава „Наказания“, според който „всеки, който нанесе щета на Делото, било той работник или не – се наказва“[5]. 

Още в 1896 г. Г. Петров и Димитър Венедиков изготвят и проектоустав за четите, в който са отразени опитът и достиженията на българското националноосвободително движение отпреди 1878 г.6 Проектоуставът вероятно е заложен като основа за създадения в края на 1900 г. от Г. Петров и Г. Делчев проектоправилник. Прави впечатление, че са за- имствани онези правила, които регламентират другарски взаимоотношения и толерантност в четата. За неподчинение следват и наказателни действия. Проектоправилникът за четите е преразгледан и дооформен неколкократно, докато в началото на 1902 г. е отпечатан заедно с преработените устав и правилник на ВМОРО[7]. 

Новоприетият Правилник за четите от 1902 г., изготвен от Г. Делчев и Г. Петров, ги институционализира като главна боева и организационна единица и регламентира наказанията вътре в кадровия състав. Определените най-строги наказания третират въпроси относно застрашаване конспиративността и целите на Организацията.

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »