Представяне на книгата на д-р Георги Тренчев в Благоевград

Новата книга на д-р Георги Тренчев връща заслуженото място на Климент Шапкарев в българското националноосвободително движение и допълва историческата картина за борбите в Македония и Одринско. 

Д-р Георги Тренчев е педагог, общественик и изследовател на Българското възраждане, член на Македонския научен институт и председател на Научно-информационна група – Разлог. Той е доктор по педагогика, дългогодишен директор на Начално училище „Яне Сандански“ – Разлог, автор на монографията „Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането“ и съавтор на редица книги за историята, образованието и културното наследство на региона. 

С новата си книга „Климент Шапкарев. Учител, революционер, публицист“ той продължава своята изследователска работа, насочена към съхраняването на историческата памет и популяризирането на личности, посветили живота си на родината.

12 НОЕМВРИ, 17:30 ЧАСА

БЛАГОЕВГРАД РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ДИМИТЪР ТАЛЕВ“

ЗАЛА „ПРОФ. Д-Р ИЛИЯ МАНОЛОВ“

Прочетете още »

Рецензия на книжка 1 за 2026 г. на сп. "Македонски преглед"

Македонски преглед, г. ХLIX (2026), книжка 1, 176 с. с илюстрации

Предлаганият брой е изцяло посветен на Петричкия конфликт от 1925 г., породен от гръцкото нашествие в Пиринска Македония и неговия международен отзвук. Събитието същевременно е пример за участието на ВМРО в защита на българския суверенитет, както и за първата проява на международна защита на България след Първата световна война. Публикувани са седем текста, които представят различни аспекти на проблематиката. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10

Броят се открива със статията на Наум Кайчев, която разглежда отражението на Петричкия инцидент във в. „Ню Йорк Таймс“ в позитивен за българските интереси дух. Същият текст е публикуван в превод на английски език. 

По темата за отражението на събитията в чуждата преса е и работата на Веселин Василев, който систематизира отзвука в пресата на Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Франция. 

Димитър Митев анализира външнополитическите аспекти на Петричкия инцидент. Той извежда една нова теза за причините гръцката провокация да завърши безславно за своите инициатори. 

На дейността на ВМРО в защита на българския национален суверенитет през 20-те години на ХХ век е посветена работата на Георги Н. Георгиев. 

Димитър Тюлеков дава едно концептуално обобщение на проблемите при взаимоотношенията на Гърция и България не само по време на разглежданите събития, но и по протежението на века. 

Към дебатите и отзвука на събитията в българския парламент (ХХІ Обикновено народно събрание) е насочен анализът на Александър Гребенаров, който в приложение обнародва части от стенографските дневници, свързани с темата. 

Георги Тренчев посвещава работата си на Йордан Гюрков, окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Петрички окръг с акцент върху ролята му в събитията от 1925 г. 

В раздела „Рецензии и отзиви“ Георги Н. Николов представя албум на изложбата „Необявената война. 100 години от гръцко-българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.“. Съставители Кирил Кирилов, Димитър Стоименов, Тодор Тараков. Превод на английски Любомир Гиздов. Оформление Ивелина Велинова. [София], 2025, 64 с. 

Като цяло публикуваните текстове въвеждат значителен фактологичен материал. Същевременно някои автори лансират нови тези за отделни политически тенденции и международни прояви. Броят отразява най-новите насоки на исторически изследвания по разглежданата проблематика.

Николай Поппетров

Прочетете още »

Проблеми пред колективните права на албанците в Сърбия

Основните проблеми, свързани с колективните права на албанците в Сърбия Предсрочните парламентарни избори в Сърбия, които се проведоха на 25 октомври, дадоха нов импулс на политическата борба за колективните права на албанците в тази страна. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10

На предходните парламентарни избори през 2023 г. „Коалицията на албанците от Долината на Прешево“ (Партията за демократично действие и други партии) получи 13 501 гласа (0.36%) от гласовете и спечели едно депутатско място. Албанското политическо единство в трите общини в Югоизточна Сърбия – Прешево, Буяновац и Медведжа, често е много затруднено от лидерските амбиции и противоборства, но този път всички албански партии се обединиха, за да се явят с обща листа на изборите. На 29 септември осем албански политически формации сключиха споразумение за общо участие на изборите под наименованието „Албанската коалиция“. Споразумението за обща листа беше подписано от лидерите на албанските партии и от други политически представители на албанците в Сърбия с посредничеството на министър-председателя на Косово Албин Курти, като самата среща се проведе в Министерския съвет на Косово. Направи впечатление и присъствието на представител на мюсюлманското население на Нови пазар. Министър-председателят Курти заяви след подписването: 

„Политическото обединение в „Албанската коалиция“ със сигурност не е достатъчно. Асиметрията в правата е също несправедливост. Сърбите в Косово имат гарантирани 10 от 120 места в парламента на Република Косово, а в това отношение албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа би трябвало да имат най-малко пет гарантирани места в парламента на Сърбия, който брои 250 места. Гарантираното представителство е принцип, който трябва да важи както в Косово, така и в нашия северен съсед, с еднакъв респект към равенството и техните права“. Все още не е ясно дали коалицията на албанските партии ще успее да спечели повече от едно място в парламента, но водачът на „Албанската коалиция“, дългогодишният депутат в сръбския парламент Шаип Камбери, често е обект на нападки от страна на Александър Вучич. 

Също така Сърбия блокира реализирането на образователни и хуманитарни проекти, финансирани от Косово. Според албански политици и общественици положението на албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа се е влошило значително през последните години. Пасивизирането на адреси, бариерите пред достъпа до публични институции, липсата на пропорционално политическо и институционално представителство, проблемите в образованието, пречките пред получаването на учебници на албански език и непризнаването на дипломите от косовски университети сочат към системна политика на дискриминация, прилагана от Сърбия спрямо албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа. Такива политики оказват постоянен натиск върху албанците и затрудняват живота, работата и оставането им в родните им места. В дългосрочен план този натиск рискува да ускори обезлюдяването на тези общини от тяхното албанско население. Според данните от преброяването на населението през 2022 г. в Сърбия живеят 61 687 албанци, като 93,6% са в общините Прешево, Буяновац и Медведжа, но тези данни се оспорват като занижени от албанските официални представители. Пасивизирането на адреси 

Според данни от организации на гражданското общество и представители на албанската общност, повече от 6 500 албанци в Прешево, Буяновац и Медведжа са засегнати от т.нар. пасивизиране на адреси, което означава, че сръбските власти премахват адресната регистрация на хора, които повече от пет години живеят извън страната. Според данни, публикувани от Младежката инициатива за права на човека, най-малко 3 370 албанци от Прешевската долина са били заличени от избирателните списъци през периода, наблюдаван от организацията. Проучването също така повдига сериозни въпроси относно начина, по който са били прилагани процедурите, липсата на информация, предоставяна на гражданите, и последиците, които пасивизирането на адреси може да има върху избирателните права и достъпа до други публични услуги. Въпросът вече е повдигнат и извън границите на Сърбия. Албания го е поставила в ОССЕ с призив за по голямо внимание към непропорционалното въздействие, което тази практика има върху албанците в Прешево, Буяновац и Медведжа. Институциите на Косово също са повдигнали въпроса в своите комуникации с Европейския съюз, докато той е навлязъл и в политическия дебат в САЩ. 

През февруари 2025 г. министър председателят Албин Курти в официално писмо, адресирано до върховния представител на ЕС Кая Калас, включи пасивизирането на адреси сред системните нарушения на правата на албанците и призова за независимо разследване. В писмото Курти свързва тази практика с по-широк процес на административна маргинализация и с това, което той определи като етническо прочистване чрез административни средства. Въпросът беше повдигнат отново през май 2026 г., по време на срещата на Курти с Калас, когато той изрази загриженост относно пасивизирането на адреси и ситуацията на албанците в Прешево, Медведжа и Буяновац. Конгресменът от САЩ Кийт Селф, който е призовавал за конкретни доклади от Държавния департамент на САЩ относно отношението към малцинствата в Сърбия, е посочвал пасивизирането на адреси като една от основните тревоги по отношение на албанците в Прешевската долина. 

По време на посещението си в Прешево през май 2026 г. Селф е заявил, че делегацията на САЩ е видяла, че има реални проблеми във взаимоотношенията между албанците и сръбските институции и че целта на посещението е била да се добие пряко разбиране за това как се третират малцинствените общности. Намаляване на представителството в полицията и в други органи Чрез програмата за многоетническа полиция броят на албанските полицаи в трите общини е достигнал 239 служители в един момент, но според най-новите данни, събрани в доклад, публикуван през август тази година от граждански активисти, този брой е спаднал до 152 – с 87 по малко полицаи, което представлява намаление от над 36%. 

Между 2016 и 2025 г. са идентифицирани 369 свободни работни места в полицейските структури, покриващи региона. Според данни, докладвани от албански представители и местни източници, цитирани в доклада, албанците не са заели нито една от тези позиции. В резултат на това поколението албански полицаи, наети чрез програмата за интеграция, постепенно намалява чрез пенсиониране и напускания, без да бъде заменено от нови кандидати. Албанците остават особено непредставени в ръководните структури, в Дирекцията на полицията във Враня и в граничната полиция. Тази непредставеност е особено проблематична на нивата, където се вземат решения и се определят политиките. В общините, в които албанците съставляват значителен дял от населението и в които албанският език е в официална употреба, липсата на представителство засяга комуникацията между гражданите и институциите за сигурност, използването на езика и нивото на общественото доверие в институциите. Тези данни показват, че моделът на институционална интеграция, установен след конфликта 2001 г. не се реализира фактически. Въпросите за образованието, използването на албанския език и признаването на дипломите Албанците в Прешевската долина продължават да срещат трудности при получаването на пълноценно образование на албански език, както и проблеми, свързани с използването и наличността на учебници в училищата. 

Значителен брой млади албанци продължават своето обучение в Косово, но проблемите с признаването на дипломите и административните процедури, свързани с него, създават пречки пред тяхната професионална интеграция в страната им на произход. Въпреки че Сърбия и Косово са постигнали споразумения за признаване на дипломи, издадени от висши учебни заведения на двете страни, включително за целите на заетостта и продължаващото обучение, изпълнението на тези споразумения остава непълно. 

По този начин, младите албанци едновременно срещат ограничения в образованието на албански език и пречки пред признаването на дипломите, получени в Косово. Това значително намалява възможностите им за заетост в публичната администрация, здравеопазването, съдебната власт и други обществени сектори. Международни действия в защита на колективните права на албанците Албанските политици и общественици от Долината на Прешево, както и такива от Косово и Албания, правят системни опити за привличане на международното внимание върху нарушаването на конституционните и законовите права на албанците в този край на Сърбия. Албанските политици се стремят към създаване на условия за упражняване на конкретен международен натиск върху сръбските власти, за да се осигури пълно спазване на правата на албанците и да се сложи край на политики, които чрез административен и институционален натиск подкопават настоящето и бъдещето им. Особено активни в тази посока са албанските лобистки организации в САЩ, които са в постоянен контакт с конгресмени и с представители на Държавния департамент. 

Така например през месец септември албанска делегация от общините в Югоизточна Сърбия посети САЩ и проведе срещи с политически представители на САЩ и на други страни. На тези срещи е поискана политическа и икономическа подкрепа за албанците в Сърбия. В международен план се правят усилия и за подобряване на икономическата среда в този край на Сърбия. Освен очакваните инвестиции от организации на албанската диаспора в САЩ, турският президент Ердоган също е обещал на срещата си с албанската делегация в Ню Йорк през септември да се проучи възможността за инвестиции от турски компании в тази зона, която е част от трасето на Коридор 10. През следващите месеци и години вниманието на албанските лобистки организации в САЩ ще продължи да се фокусира върху подобряване на колективните права на албанците в Сърбия и за оказване на натиск върху Белград да прекрати дискриминационните си практики. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Интервю с проф. д-р Георги Николов за цар Самуил

За значението на връщането на тленните останки на цар Самуил в България, за аргументите той да намери покой в София, за достоверността на научните изследвания около гроба на остров Свети Ахил и за ролята на българската държава да запази интереса към района на Преспа с проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10

Проф. Георги Н. Николов е автор и редактор на няколко книги, посветени на цар Самуил и на историята на Самуилова България (Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академично издателство „Марин Дринов“; Българският цар Самуил. София, 2014: Българско сдружение на родовете от Македония; Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6 – 8 октомври 2014 г. София, 2015; Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014 – 2014). София, 2015: Издателска къща „Гутенберг“; Цар Самуил. София, 2016: Издателство „Захарий Стоянов“; Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945 – 2020) [съавтор Силвия Аризанова]. София, 2020: Македонски научен институт; Из историята на Самуилова България. София, 2022: Македонски научен институт; Samuilo. Car i samodržac bugarski. Novi Sad, 2022: Akademska knijga; Пет етюда върху историята на Самуилова България. София – Петрич, 2024: Македонски научен институт; Самуилова България: История и култура. София, 2025: Македонски научен институт; Samuel’s Bulgaria: History and culture. Sofia, 2025: Macedonian Scientific Institute.). Той бе организатор на Международната конференция „Eвропейският югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура“. София, 6 – 8 октомври 2014 г. [съвместно с акад. Васил Гюзелев], на Международната научна конференция „Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил“. Петрич, 9 октомври 2014 г. [съвместно с акад. Васил Гюзелев] и на Международната научна конференция в памет на цар Самуил († 6 октомври 1014) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. Петрич, 6 октомври 2024 г. 

– Здравейте, проф. Николов! Вие сте от българските учени, които най-тясно са запознати с живота и делото на цар Самуил, чиито тленни останки са вече в България. Искам да Ви задам въпроса така: като човек и изследовател вярвахте ли, че някога това ще се случи? Не бяха ли много пречките от двете страни, които да блокират това решение? Как така изведнъж то бе намерено и „изведнъж“ ли беше? 

– В историята има закономерности, има и случайности. Затова тя е толкова интересна и непредсказуема. Станалото на 3 октомври 2026 г. трябва да се отнесе към първата група, доколкото десетилетия наред български политици, общественици, учени се стремяха към това. Но не винаги знаеха как и кога да го направят. Всъщност тук е налице и една добронамереност от страна на гръцката държава, доколкото находките от Преспа се намират на гръцка територия и няма как някой да претендира за тях. Всъщност премиерът г-н Кириакос Мицотакис посочи какво е спирало осъществяването на това препогребение в България, а именно максимализмът в преговорите. Аз никога не съм знаел кога това ще се случи, но вярвам, че Самуил, „човекът който никога не знаел покой“ ще получи най-сетне покой на тленните си останки, макар че неговият неспокоен дух ще продължи да броди из балканските земи още векове. 

– Нека си признаем – и двамата с Вас бяхме фенове на такова решение, според което тленните останки на Самуил да бъдат препогребани в базиликата на остров Свети Ахилий и мястото да се превърне в поклоннически център за българите. Какви са аргументите цар Самуил да бъде в София? И какви са спекулациите за това?

 – Да, препогребването на цар Самуил в мястото, където той е пожелал да остане навеки – близо до останките на своите родители в Преспа (защото аз смятам, че именно там те са били погребани) и в храма на своя небесен покровител, чиито мощи се съхранявали в него – би било най-доброто решение. Но, през годините стана очевидно, че това не e възможно. И сега обаче остров Свети Ахил е дестинация за поклонническо посещение на десетки хиляди българи всяка година. Близкото село Агиос Германос се е превърнало в една голяма къща за гости от България. Те пристигат всекидневно – с коли, с автобуси, водени от една цел – поклонението пред Самуил. Каква би била алтернативната възможност – да се покланят пред трезора на музея за византийска култура в Солун? Изборът на София за последен пристан на многострадалните Самуилови кости, не е само заради това, че градът за известно време е бил резиденция на българския патриарх и че Самуил активно е участвал в неговата защита през 986 г. (точно преди 1040 години!). Столичният град дава много повече възможности. Днес тук е центърът на всички държавни институции. Тук е седалището на българския патриарх. Тук са главните научни звена за по-нататъшни изследвания на тленните останки. Тук при подобаваща тържественост и грижа трябва да се положи саркофагът с костите на Самуил. Естествено всеки има своите пристрастия и аргументи. Героиката в житейския път на Самуил би могла да ни отведе на много места: при Траянови врата, при укреплението Ключ край Петрич и т.н. 

– Проф. Николов, тези дни прочетох и чух доста мнения, някои от тях напълно преднамерени, че това не са костите на цар Самуил. Такива крайни мнения идваха преди всичко от страна на учени от Република Северна Македония, но за съжаление, и от някои Ваши български колеги. Каква е степента на достоверност и какво оттук нататък трябва да бъде направено, че да имаме още по-голяма сигурност, че става дума наистина за тленните останки на българския цар? 

– На първо място трябва да кажа, че проф. Николаос Муцопулос (1927–2019), светла му памет! не е намерил табелка с надпис „гроб на цар Самуил“. Но именно за това са историческите изследвания, които сочат, че тъкмо тук е погребан българският цар. Известно е, че след завладяването на град Лариса през 80-те години на Х в. Самуил отнема мощите на св. Ахил и ги пренася в България, в своята резиденция Преспа, където се намирали неговите дворци. Тук той построява базиликата, посветена на светеца – величествен храм с размери 22х45 метра, разкошно стенописан и украсен. Така владетелската резиденция Преспа придобива царска църква. Известно е от изворите, че тук за известно време пребивава българският патриарх Герман. 

Византийският историк Михаил Аталиат (ХІ в.) дава следното сведение за съдбата на българския владетел през 1014 г.: „Предводителят им [на българите], наречен Самуил, избягал уплашен и умрял в блатистия остров Преспа…“ 

За царско погребение в саркофаг Γ според номерацията на Н. Муцопулос свидетелстват останките от златоткана копринена тъкан, открита под костите на погребания. Изобразените папагали върху запазеното и реставрирано парче текстил сочи неговия източен, вероятно персийски произход. Може да се допусне, че тя е придобита като плячка при победата в битката при Траянови врата. Наранената лява лакътна кост (зараснала накриво) на скелета се явява като потвърждение за бойните действия на Самуил, който рамо до рамо със своите бойци е воювал на първа линия. Ето сведението за битката при р. Сперхей (986 г.): „Самуил и синът му Роман [Гаврил Радомир], като получили тежки рани, и щели да бъдат пленени, ако не се били смесили с умрелите и лежели като мъртви. А когато настъпила нощ, тайно избягали към Етолийските планини и оттам през върховете на тия планини преминали Пинд и се спасили в България“. 

Един от първите проучватели на костите от Преспа, българският антрополог д-р Петър Боев (1920–2007) отбелязва: „Счупената и ненормално зарасналата лява кост на скелета показва, че раненият не е имал време да се лекува. Като се има предвид, че от Сперхей до Преспа има приблизително 350–400 км труден планински терен и че поради тежките рани двамата се движели бавно, може да се обясни, защо ръката на Самуил не е била лекувана. Докато Самуил се добере до Преспа, счупената лакътна кост е образувала вече калус (нова кост) и е останала саката“. Очаквам предстоящите антропологически проучвания, според данните от намерения костен материал да установят броя на погребаните (или препогребани), родствената им връзка, както и други данни за тях (възраст, външен вид, болести, хранителен режим, произход и т.н.) 

– Базиликата „Света София“ вече се превръща в истинско място за поклонение на българите, но не само на тях. Как мислите, проф. Николов, това ще промени ли „статута“ на базиликата на остров Свети Ахилий като на място, където да продължим да ходим и да почитаме цар Самуил? Какво, според Вас, би трябвало да направи българската държава, нейните институции и държавници, за да се запази интересът към Мала Преспа. Все пак, това са били земи в състава на българската средновековна държава, нали? До там, до острова с базиликата са стигали границите ѝ? 

– Тук вече могат да се намесят нашите министерства на културата и на туризма, да се организират поклоннически походи, да се поставят подходящи надписи и т.н. Това би могло да стане съвместно със съответните институции в Гърция. Може да се използва научния капацитет на Солунския университет „Аристотел“ (най-големият по брой студенти на Балканите!) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за съвместни студентски експедиции и други прояви. Въобще в това отношение възможностите са много, но изискват три неща: финанси, организация и добра воля. Средновековната граница, която преди векове е била арена на войни и насилия, днес трябва да се превърне в поле на приятелство! 

– Не мога да удържа на изкушението да Ви попитам, проф. Николов: как пренасянето на тленните останки на цар Самуил ще се отрази на държавния официализиран разказ на Скопие за „средновековната македонска държава“ начело с цар Самуил? А на българския национален наратив? 

– От първите публикации в Скопие, с които се запознах, останах с впечатление, че и по въпроса за цар Самуил се проявява свойственият антибългарски негативизъм. Ако доскоро и историците в Скопие бяха съгласни с тезата на проф. Муцопулос, сега от същите тях се чува, че това не са костите на Самуил, че това са нечии други останки и т.н. Тези първосигнални отрицания нямат нищо общо с науката. Не е моя работа да коментирам политическите изказвания в Република Северна Македония. Жалко е, че науката и политическата конюнктура в тази страна вървят ръка за ръка. Що се отнася до българския национален наратив, аз силно се надявам самото пренасяне на костите, освен преклонение пред гробните останки да предизвика интереса на широки кръгове от нашето общество към делото на цар Самуил. Не само да се напишат нови научни трудове за него, но и да се прочетат! Винаги съм смятал, че тържествените чествания (каквото беше това 3 октомври) дават силен тласък, както за постижения в изследователската работа, така и за повишен интерес на българите към тяхното минало. 

– Проф. Николов, ще си позволя да Ви питам нещо, което се прокрадва в доста становища в социалните мрежи. „Кон за кокошка“ ли беше договореността с Гърция и трябва ли да се притесняваме, че за пореден път сме били „измамени“ от южния ни съсед? Много добре знаете подобни мнения… 

– Не мога да коментирам значимостта на върнатите от България артефакти. Познавам ги единствено от това, което видях на 3 октомври на телевизионния екран. Но тук има и нещо друго. Дадените на Гърция предмети на изкуството произхождат от манастира „Панагия Икосифиниса“ на планината Пангей, манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Сяр и Светата митрополия на Сяр и Нигрита. Ето какъв е коментарът (в БГНЕС) на българския богослов доц. Венцислав Каравълчев за споменатите манастири: „В никакъв случай те не могат да бъдат определени като гръцки. Просто няма Гърция по времето, когато двата манастира възникват“. По думите му при разглеждането на тяхната история трябва да се говори за България, Източната Римска империя или Византия, но не и да се пренася съвременното понятие „Гърция“ назад във времето. „Гърция имаме от XIX век“. Добре известно е, че съвременната гръцка държава възниква след въстанието за независимост от 1821–1829 г., в което между другото са участвали и много българи. Т.е. посочените артефакти се връщат в своето първоначално местонахождение, за което има редица доказателства, че е с български характер. Не са ми присъщи злонамерените изказвания около предадените артефакти и не желая да влизам в полемика с техните автори. 

– Доколкото Ви познавам, Вие сте човек, който държи на автономността на науката и учените от политиката. Но все пак да Ви попитам: как изглежда всичко това, което се случи в контекста на отношенията ни със Скопие? А с Атина? 

– Аз приемам случилото се като акт на добра воля, като дело на добросъседско помирение, а не като търговска сделка. Преди 12 години в България отбелязахме 1000 години от смъртта на цар Самуил (997–1014), а преди една година в Гърция отбелязаха 1000 години от смъртта на византийския император Василий ІІ (976–1025) – и двамата национални величия за своите страни. Науката се сдоби с още знания за тези значими личности в балканската история. 

Днес нашето общо с Гърция членство в Европейския съюз се основава на друг мироглед, изразен с думите на Фридрих Шилер (1759–1805) в неговата „Ода на радостта“: 

Seid umschlungen, Millionen! Във прегръдка, милиони, 

Diesen Kuß der ganzen Welt! край сложете на вражди! 

Brüder – überm Sternenzelt 

С обич безпределна бди Muß ein lieber Vater wohnen. 

Бог от звездни небосклони. 

А в следващия стих на Одата е и предупреждението: 

Ала онзи, за когото този свят е чужд и пуст, нека да стои самотен вън от нашия съюз.

Прочетете още »

Отзив за най-новата книга на д-р Елена Александрова

За две седмици в Лектория „Македония“ с водещ Костадин Филипов бяха представени в Македонския дом три нови издания, чиито автори са членове на Македонския научен институт. Поредицата от изяви бе открита на 29 септември 2026 г. с труда на д-р Елена Александрова „Разпилени надежди. Иван Попов и Македония“. 

                           

След встъпителните думи на модератора думата бе дадена на рецензента на книгата проф. д.н. Вера Бонева. В своето изказване тя акцентира върху научното израстване на авторката – възпитаничка на Югозападния университет „Неофит Рилски“, където е защитила образователната и научна степен „доктор“ и е дългогодишен музеен специалист (главен уредник) в Регионалния исторически музей – Благоевград. Според нея Е. Александрова вече е изграден учен с 4 монографии. 

Проф. Бонева даде висока оценка на изследването, посветено на Иван Попов (1871–1921) – фигура, която до момента оставаше в периферията на историческата наука. Неговият житейски път е изключително динамичен и с широк спектър на изява. Той участва в Илинденско-Преображенското въстание, ръководи Костурската чета по време на Балканските войни, през Първата световна война служи като поручик в българската армия. Книгата разкрива не просто откъслечни епизоди от неговия живот на границата между XIX и XX век, но и дълбоките дилеми, разочарованията и идеалите на едно цяло поколение, обречено на каузата българи. От изключително значение е присъствието в нея на страниците, посветени на историческата памет за революционера, съхранена през годините чрез родови спомени, местни чествания, паметници, народно творчество и документално кино. Внушителното богатство от първични извори и допълващи материали, грижливо събрани от авторката (изследването предлага ценен визуален и документален архив от 86 илюстрации и 31 приложения), превръща личната история на дееца в автентично огледало на националноосвободителното движение на македонските българи. Проф. В. Бонева напълно споделя оценката на неговите съвременници, че Иван Попов е останал в историята като „велик по дух, благ и скромен по характер“ деец. 

Вторият рецензент на книгата – проф. д.н. Светлозар Елдъров, също изказа ласкави думи за труда на д-р Е. Александрова. Той оцени високо разнообразието от използвани източници и открои като особено важни материалите, предоставени от внука на Иван Попов – Асен Тошев. Проф. Елдъров поздрави авторката за увличащия и лек стил, благодарение на който текстът се чете на един дъх и същевременно обогатява читателя с нови знания. Той обаче не споделя твърдението, че Иван Попов не е толкова популярен и остава в сянката на известния войвода Васил Чекаларов. Рецензентът изрази мнение, че Попов винаги е бил на предна линия сред дейците, на които се отдава заслужено внимание в българската историография като участници в македонското освободително движение, и цитира няколко публикации в подкрепа на тезата си. В заключение той отправи своите поздравления за високото научно постижение на авторката. 

Райна Константинова – собственик, редактор и издател на издателство „ИВРАЙ“, също поздрави Елена Александрова за поредната ѝ монография. Според нея, подобни книги като тази, посветена на Иван Попов, показват болките и страданията на останалите под чужда власт българи, както и на потомците на бежанците, които навлизат в България в края на XIX и началото на XX век. Тези страдания са „отворена рана за българската душевност“ въпреки отдалечеността от събитията. Тя трудно ще се затвори, вероятно поради генетичната памет, наследявана от поколенията. Р. Константинова е чувствителна към тематиката за българското националноосвободително движение и изрази увереност, че и в бъдеще издателството ѝ ще допринася подобни теми да стават достояние на обществеността. 

Модераторът даде думата на Асен Тошев – внука на Иван Попов. Той изказа признателност към Е. Александрова, че благодарение на нейните усилия биографичната книга за дядо му е видяла бял свят. Спря се на важен детайл от живота на Иван Попов, белязал неговия край. А. Тошев не приема наложената версия за самоубийство на неговия родственик. За този болезнен пункт от историята до момента няма категорични доказателства. В повечето случаи авторите се позовават на проф. Милетич, който навремето се е доверил на тогавашната преса, но аргументите и досега не са достатъчно състоятелни. Накрая той благодари на Е. Александрова и на всички, допринесли за появата на книгата. 

По традиция модераторът даде накрая думата на Е. Александрова. Тя сподели за работата си по книгата, която е започнала при случайни обстоятелства преди години. Съдбата ѝ дала възможност да проучи документален масив за Иван Попов, предоставен от неговия син Константин Попов на РИМ – Благоевград. По-късно към него са добавени и материали от личния архив на внука на дееца – Асен Тошев, които той безрезервно ѝ предоставил. Документите от родствениците, които уплътняват историческите познания за живота и делото на войводата, провокирали решението ѝ да напише цялостен труд, чрез който Иван Попов да получи заслужено признание редом с другите герои от Илинденската епопея и участниците във войните за национално обединение. 

Тя подчерта, че той е от малкото оцелели дейци, които и след Първата световна война се включват активно в дейността на бежанските формации – като Илинденската организация и Костурското братство (членуващо в Съюза на македонските благотворителни братства). С множество аргументи авторката отхвърли лансираната в историографията теза за неговото „самоубийство“. Животът и дейността на Иван Попов според Е. Александрова са еманация на случващото се в края на XIX и началото на XX век в Македония и на борбата за нейното освобождение. В края на словото си тя благодари на рецензентите, на издателя и на всички, които са я подкрепили по нейния изследователски път. 

След края на лекторията мнозина от присъстващите си закупиха книгата „Разпилени надежди. Иван Попов и Македония“ с автограф от авторката.

Прочетете още »

Лицемерен ли е премиерът Християн Мицкоски?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 10 

 Този път ще постъпим по-различно в нашата редовна рубрика „Акцент на броя“. Обикновено в нея анализираме най-главното в отношенията на България със Северна Македония през изминалия месец, или пък търсим тема от живота на българите край Вардар. В крайна сметка, гледаме да се спрем и поговорим за нещо, което е в центъра на вниманието от двете страни на границата. От 12 октомври насам, когато от българските медии стана известно, че Ива Михайлова от Кочани се намира в София, в реториката на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски има една тема. И това е темата за заминаването на Ива Михайлова в България. 

От очакване за напредък в двустранните ни отношения след срещата в българската столица между министрите на външните работи на двете страни – Велислава Петрова и Тимчо Муцунски, Мицкоски рязко промени траекторията и тона на поведението си срещу България. Затова решихме да подберем някои от най-характерните му изказвания, които да дадат ясна представа за двуличието и непоследователността на премиера на Северна Македония. И да стане ясно, че добросъседството и диалогът с България са последната му грижа, щом политиката на правителството му и лично неговата позиция като ръководител на изпълнителната власт е поставен под съмнение за ефективност и качество. 

Вижте сами: 

 Радвам се, че започна диалогът (между България и Северна Македония – б.а.) и че нашите международни партньори са запознати с него. Това ѝ е хубавото на демокрацията – да разговаряте, когато имате различни позиции, а умението в демокрацията е когато тези различни позиции ги приближавате и накрая стигате до компромис. Очаквам диалогът да продължи и в определен момент да достигнем до решение. 

 Християн Мицкоски пред журналисти след срещата между външните министри на двете страни Велислава Петрова и Тимчо Муцунски в София от 8 октомври 

 Ива Михайлова е преминала нелегално границата на Северна Македония заедно с българския си адвокат. Абсолютно невярно е това, което българските медии излъчиха, че заедно с адвоката й са преминали през официален граничен пункт и че са били поздравени… 

Съжалявам, че политическото ръководство в България се опитва по този начин да покаже политически мускули, а не разбира щетата, която сама си нанася в международен план, но това е тяхно решение. Те избраха такава политика. Съжалявам, че вместо да върнат тук (в Северна Македония – б.а.) законно осъдено лице, за да излежи присъдата си, те правят от него звезда. Гледам македонската общественост в очите и ви казвам: рано или късно и двамата (Ива Михайлова и баща ѝ – б.а.) ще се изправят пред правосъдието. 

 Християн Мицкоски при откриването на нов стопански обект в Битоля на 15 октомври 

 Северна Македония има механизми да се бори на международната сцена по случая с Ива Михайлова. 

Това е неуспешен опит, който причини големи дипломатически щети на правителството в София. Задача на правителството на Северна Македония е да върне в страната Ива Михайлова и баща ѝ. Реакцията на българските власти сложи край на координираните атаки, които идваха от България и от нашата опозиция, че нещо е било договорено. Имаме заповед за арест и очакваме родителят на Ива, който е осъден, да бъде върнат, а Ива да дойде и да докаже невинността си пред съда. Нека видим какво ще покаже разследването и ще информираме нашите партньори в НАТО. Това буквално отвличане на лицето, което сега е беглец от правосъдието, няма да завърши така. Християн Мицкоски при откриването на ново училище на 16 октомври Северна Македония ще повдигне казуса с Ива Михайлова на срещи в НАТО и ЕС, защото България, с която държавата ни е партньор в НАТО се е превърнала в убежище за осъдени престъпници. 

Не бих искал да вярвам, че настоящото политическо ръководство на източната ни съседка ще бъде алиби за осъдени престъпници от страната ни да вадят български паспорти и да бягат, и да търсят убежище там. Това правителство непрекъснато е обект на провокации, но грешно ни преценяват. Те очакват от нас емоционална реакция. България би била най-щастлива ние да напуснем процеса на разговори. Напротив, ние трябва да реагираме така, както го правим, с хладен ум, и упорито ги призоваваме да седнем на масата и да разговаряме за решение на проблемите, които имаме. 

 Християн Мицкоски в интервю за ТВ 21 в Скопие на 16 октомври 

 Вижте, няма да ви отговоря, но определени личности не заслужават да бъдат в центъра на вниманието. Мисля, че такъв тип естрадно представление, което днес гледаме там и което е свързано с фолклора на техните президентски избори, не заслужава коментар. Християн Мицкоски на представянето на 100 нови линейки на 20 октомври по повод изказвания на посланик Желязко Радуков и на българския министър на вътрешните работи Иван Демерджиев Нещо неясно? 

 Костадин Филипов

Прочетете още »