About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Незалязващото слънце над Енидже Вардар

05/05/2025

156 години от рождението на Апостол Петков Терзиев – Постол войвода 

 Малко са войводите от ВМОРО, които още приживе се превръщат в легенда. Несъмнено в първата редица стои неуморимият защитник на българското население от района на Енидже Вардар (дн. гр. Яница, Гърция) Апостол Петков Терзиев – Постол войвода. Множество песни, създадени от местните българи, възпяват подвизите на войводата, наричан с умиление Ениджевардарското слънце. Летописецът на македоно- одринското революционно движение Христо Силянов му отделя специално внимание в двутомния си труд „Освободителните борби на Македония”.

Образът на Постол войвода е обезсмъртен и в българската кинематография – във филма „Мера според мера” от незабравимия Григор Вачков, изиграл една от най-силните си (и оказала се последна) роли. Никой, който под една или друга форма се докосва до личността и дейността на войводата, не остава равнодушен към него. Описван като „македонския Робин Худ” от своите почитатели (американският журналист Алберт Сониксен в „Изповедта на един македонски четник”), или като „невидим демон” от своите врагове (гръцката писателка Пинелопи Делта, даваща в романа си „Тайните на блатото” една от най- деформираните представи за българо-гръцкия сблъсък в Македония), Апостол винаги се откроява със своето ярко присъствие.

Апостол Петков Терзиев е роден на 6 май 1869 г. в ениджевардарското село Боймица, Егейска Македония. Първоначално е хайдутин, а по-късно е привлечен от Даме Груев в редовете на Вътрешната организация. Така Апостол съчетава в себе си по един енигматичен за народната душа начин образа на хайдутина-закрилник с този на революционния ръководител. Може би точно тази е и основната причина, поради която споменът за иначе дребничкия на външен вид войвода, при наличието на цяла плеяда от ярки личности във ВМОРО, толкова трайно да се вкорени в народното съзнание.

Независимо че остава до края на живота си неграмотен, Апостол Петков проявява блестящи организационни способности и бързо се налага като всепризнат майстор на четническата партизанска борба. Като войвода на чета участва в Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки че в Солунски революционен огръг въстанието не е масово, акциите в Ениджевардарско и Гевгелийско, проведени с участието на Апостол, са сред най-впечатляващите.

Натрупвайки значителен опит, в годините след въстанието войводата разгръща в пълни мащаби своя организационен талант. Това, което определя спецификата на прилаганата от Апостол партизанска тактика, е нетрадиционният терен, върху който тя се води. Войводата разполага четата си върху острови в обширното Ениджевардарско езеро (или Блатото, както е по-популярно) в подножието на Паяк планина. Скрити в тръстиката, четниците се придвижват с плоскодънни лодки, имат възможност да нанасят внезапни удари, след което да се оттеглят в базите си във вътрешността на блатото.

Привидната романтика на терена подтиква към различни литературни интерпретации (вкл. и споменатата П. Делта), но действителността съвсем не е толкова идилична. Маларичният район често със седмици обезсилва бойците, а огромното количество комари оставя травматични спомени не само сред гръцките четници, придошли да се бият с „комитаджиите”, но и сред някои от ръководителите на ВМОРО, несвикнали с несгодите на четническия живот (виж напр. спомените на Гьорче Петров). В годините след Илинденско-Преображенското въстание езерната партизанска война на Апостол достига своя апогей. Мрежата от колиби и опорни пунктове е разширена и придобива завършен вид. Четата, състояща се от няколко отделения, нараства като обща численост и се превръща в едно от най-големите постоянни формирования на ВМОРО.

Същевременно тези години са и най-тежките за въоръжената борба и за българското население в района. На няколко пъти турското правителство се опитва да се справи с войводата, като атакува базите му в езерото. Мерките обикновено са придружени от блокада (повече или по-малко успешна) на целия район с цел пълно изолиране на четата от подкрепата, която ѝ оказват българските села. Ползвайки се от протекцията и на моменти откритото съдействие на османските власти, в езерото трайно се настаняват и гръцки (андартски) чети. Сблъсъкът с тях е безпощаден.

И двете страни рядко взимат пленници. Чрез „Тайните на Блатото” на Пинелопи Делта този сблъсък се превръща, поне в масовото гръцко съзнание, в своеобразна еманация на кървавия конфликт за Македония. Въпреки неимоверните и често комбинирани турско-гръцки усилия обаче, неуловимият Апостол така и не успява да бъде заловен или ликвидиран. Войводата посреща младотурския Хуриет от лятото на 1908 г. крайно подозрително. Той не се поддава на първоначалната еуфория и дълго време отказва да се легализира и да разпусне революционната организация в своя край. Малко по-късно, след като обстановката в Турция се влошава, емигрира в България.

През 1910 г. подновява революционната дейност, като е сред учредителите на БНМОРО (Българската народна македоно-одринска революционна организация). Появата му с чета в района на Ениджевардарското езеро отново предизвиква паника сред турските власти, които бързат да вземат мерки за блокиране на целия район. През 1911 г., в резултат на предателство, (макар и при недостатъчно изяснени обстоятелства), войводата у убит. Загубата му, особено за такъв възлов район, се оказва необратима.

След Балканските войни районът, в който действа Апостол, трайно попада в държавните граници на Гърция. Напълно естествено, основната историческа памет за войводата се „измества” в България. Днес малко неща в Ениджевардарско напомнят за легендарния водач на българите от този край. Мистичното и обвито в тайнственост езеро, даващо години наред закрила на Апостоловата чета, отдавна е пресушено. Макар и породено от нуждата за допълнителна обработваема земя, гигантското отводнително мероприятие като че ли е осъществено нарочно, за да заличи напълно всеки спомен за войводата.

 Всъщност районът е натрапчиво осеян с паметници и различни възпоменателни знаци, но на онези, срещу които Апостол воюва до края на дните си – дейците на гръцката въоръжена пропаганда. Каменните бюстове на андартските „капетани” (понякога „осквернявани” от местните „славофони”) стоят като мрачен символ, напомнящ за техните „геройства” спрямо българското население и за действителния характер на изкуствено героизираната, митологизирана и деформирана до абсурдност гръцка „Македонска борба”. И все пак, макар и рядко и не на обществени места, в Ениджевардарско все още може да се чуе българска реч. Потискана и заглушавана, легендата за войводата продължава да живее... 

 Доц. д-р Слави Славов

Родолюбието на един българин от Голо бърдо, Албания


На снимката: Антони Курти

Антони Курти и запазените традиции на българите в Големо Острени 

Репортаж на БНР/ Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

В Големо Острени, едно от селата в района на историко-географската област Голо Бърдо в Албания се запознахме с Антони Курти. Разведе ни из старите улици и красивите природни кътчета, запозна ни с някои от жителите, които още пазят старите български традиции. Антони Курти е роден и израснал в Големо Острени и вече близо 6 години работи като учител по география в местното училище. 

Споделя, че майчиният му език е български, а чак когато тръгнал на училище започнал да учи албански. Така е и днес – вкъщи децата говорят на български и е много трудно за учителите в първи клас да ги обучават на албански. „Затова преподавателите трябва да са от района и да говорят български език“, пояснява събеседникът ни. Казва, че родното му село се намира в много добър район с красива природа, но беден от икономическа гледна точка. 

                         

Изглед към село Голямо Острени, област Голо Бърдо, днешна Албания
Снимка: БНР

Хората все повече емигрират към близките държави и не само – Северна Македония, Гърция, Италия, Германия, Англия, както и България. Въпреки, че много от местните напуснат родното си място, те продължават да говорят на майчиния си език – стара форма на български говор. Разказът на Антони започва със сватбите. Когато ходели да вземат булката, жените заедно в хор пеели една песен: „Дъжд вали в Арбанашка земя“. 

„Когато булката дойде в новата къща при мъжа си, утрото на другия ден трябва да отиде на чешмата да напълни вода за къщата, за готвене, пиене, за пране на дрехите“, обяснява Антони и споделя, че така повелява традицията, която и до ден днешен се спазва. „По-голяма част от жителите на селото са мюсюлмани, но преди не е било така“, казва Антони Курти. 

„От стари времена тук, в Големо Острени, възрастните хора казваха, че на центъра е имало църква. И навремето са казвали „отиваме на църква“, а не на центъра. Тук е имало много православни християни. Но след това са дошли мюсюлманите и са асимилирали населението. Сега 90–95 процента са мюсюлмани, само малко хора са православни.“ 

„Тъй като преобладаващото население е мюсюлманско, най-големият празник е Байрам. Интересно е обаче, че в района се празнува и Гергьовден на 6 май. Много хора се връщат в родното място, събира се семейството, отиват на пикник в планината и ядат месо“, обяснява Антони. От стари времена има още една интересна традиция, с която се посреща Гергьовден: 

„На 5 май много хора ходят на чешмата, която е като в легендите – магическа, прави чудеса. Легендата разказва за млада невеста (булка), която не можела да роди деца, отишла да напълни вода и спала там една вечер, а след това забременяла. Оттогава всички ходят при чешмата на 5 май вечерта, чакат да стане 12 часа, за да посрещнат Гергьовден и после се връщат вкъщи. След това всички трябва да пият от водата, за да им върви.“ 

Освен Гергьовден, друг важен празник е и така нареченият Летник, който и до-ден днешен се празнува. „На 13 май вечерта най-малкото дете от къщата отива и събира дренки, лешници и на 14 сутринта, когато се събуждат, ги чупят и ги киснат във вода. И наричат: „Да си як като дрян, да си лек като леска!“. Децата отиват по къщите, тропат по вратите, а ние им даваме подаръци, за да бъде добра година за семейството. Даваме яйца, кестени, орехи и други неща от магазина, като шоколади, за да се радват децата.“ 

Най-характерното и уникално по рода си събитие за района на Голо Бърдо са борбите. Те се организират традиционно през месец май, всяка трета неделя на месеца от Спортната федерация. „В борбите участват много младежи, както и по-големи на възраст мъже от различни райони, не само от селото, но и от чужбина, от Косово, Черна Гора, Северна Македония, България и други. Събират се всички на зелена ливада и се борят помежду си.“ 

Антони казва, че в Голо Бърдо има много талантливи деца, някои от тях са станали европейски шампиони. Затова, за да насърчат спортния дух и талантите, планират да създадат и един отбор по борба. Освен в спорта, хората от района са успели да се изявят и в много други сфери, като не са малко известните имена в Албания, които произхождат точно от селата на Голо Бърдо. „Това е така, защото хората тук са работливи“, казва Антони и добавя, че са прочути и като едни от най-добрите строители из страната, и не само. 

Част от тези хора са завършили в България и са се върнали да работят в Албания. Антони Курти споделя за себе си, че е имал възможността два пъти да се докосне до българската земя. „През 2021 съм бил в Благоевград на летен семинар, слушахме лекции за българския език, култура, традиция. По-късно бях и в Копривщица за 7 дни. Множество активности имахме, много неща научихме“ – разказва ни българинът от Албания. Запазил е добри впечатления от страната ни, лесно се е разбирал с хората тук, особено с по-старите. 

По думите му, българите от Голо Бърдо и тези от България имат много общи неща помежду си, а в България самият той се е чувствал като у дома.

МНИ отбеляза 122-годишнината от гибелта на Гоце Делчев

04/05/2025


На 4 май 2025 г. се навършват 122 г. от убийството на Георги (Гоце) Николов Делчев. По този повод в София членове на Македонския научен институт и родолюбиви българи се събраха пред бюст-паметника на войводата в Борисовата градина в София. 

На събитието присъстваха и българи от РС Македония. Научният секретар на МНИ Владимир Митов разказа за последните часове на Гоце Делчев, както и за убийството му в село Баница, Серско (дн, в Р Гърция). Вл. Митов разказа интересни факти и легенди, които са свързани с тленните останки на войводата от ВМОРО. 

Как през 1906 г. са разкопани, пребиваването в Ксанти ( Р Гърция), отпътуването за Пловдив и София. Различните адреси, на които са пазени тленните останки на Гоце Делчев в София – къщата на Михаил Чаков на ул. Владайска № 20, църквата Св. Неделя, заедно с костите на Георги Сава Раковски, Канцеларията на Илинденската организация и сградата на Македонския научен институт. 


На 9 октомври 1946 г. тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Югославия и поемат за град Скопие, заедно с няколко камиона с архива и книги от библиотеката на МНИ. Митов завърши своето изказване с това, че не приема на гроба на Гоце Делчев в Скопие (РС Македония) в църквата Св. Спас да има разправии и напрежение, когато граждани на Р България отиват да се покланят на саркофага в християнския храм. 

С минута мълчание и падане на колене беше почетен живота и делото на Гоце Делчев. След това бяха поднесени цветя на паметника му в Борисовата градина в Скопие.

Изграждането на възстановения МНИ след 1990 г.

03/05/2025


сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 1. 
Трендафил Митев. Изграждането на възстановения Македонски научен институт след 1990 г. Приносът на основателите...9 - 38

Изграждането на новия Македонски научен институт (МНИ) в София след 1990 г. е сред най-сериозните постижения на хуманитарната интелигенция в България през периода на прехода към демокрация. Инициативата на основателите има известна предистория. В нейния ход се формираха предпоставките за основаването на новата обществено-научна организация. Към края на 60-те години на ХХ в. окончателно беше преодоляна погрешната политика на управляващата комунистическа партия в областта на националната проблематика. Един от резултатите на този преход се появи в Историческия факултет (ИФ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Там се оформи една група от млади учени – Йордан Шопов (1930 – 2006), Димитър Гоцев, Милчо Лалков (1944 – 2000), Стайко Трифонов (1949 – 1999), Трендафил Митев, Георги Бакалов (1943 – 2012) и др., които се ангажираха трайно с разработването на проблематиката, свързана с борбите за свобода и обединение на нашия народ. 

Тези историци издадоха едни от най-ценните монографии от онова време за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., младежкото революционно движение в Македония, българо-югославските отношения 1944 – 1948 г., тракийския въпрос, войните за национално обединение и др. В резултат, с началото на промените от 10 ноември 1989 г. част от тези кадри на ИФ се оказаха подготвени, за да поемат инициативата за изграждането на новата обществено-научна структура, която да изследва националната проблематика. 

Начело на практическите усилия застана проф. Димитър Гоцев. Важна помощ за успеха ни оказа и Съюзът на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), чийто председател по онова време беше професор Гоцев. Най-напред голямата зала в подземния етаж на Македонския дом, на ул. „Пиротска“ № 5, беше предоставена за публични лекции. През зимата на 1990 г. там започна провеждането на седмични беседи и дискусии, на които присъстваха стотици хора. Авторът на настоящата статия изнесе пред този обществен форум три лекции. Те бяха посветени на малко известните тогава борби и постижения на македонската българска емиграция в Новия свят (САЩ, Канада и Австралия) за защита на истината, свързана със съдбата на българите в Македония[1]. 

Така с усилията и на споменатото ядро от учени се подготви благоприятната идейна атмосфера на обстановката в столицата, за да се тръгне и към Учредителното събрание на МНИ от 3 май 1990 година. Много важна роля за крайния успех изигра успешната борба на проф. Димитър Гоцев за преодоляване на съпротивата, оказана от страна на все още властващата комунистическа партия. Няколко пъти той беше канен на разговори в Министерството на вътрешните работи. Там догматично настроени чиновници задаваха провокативни въпроси от типа: „Вие какво искате?“, „Да възродите михайловизма в България ли?“. 

Стигна се дори до среща и с новия лидер на пременилата се БКП 1 Македония, бр. 4, март 1990 г. 12 Трендафил Митев в БСП – Александър Лилов (1933 – 2013). Разговорът и с него протече на приблизително такава основа. Със свойствената си академична убедителност обаче председателят на СМКПД проф. Димитър Гоцев доказа пред властта, че нашата инициатива има за цел обединението на българския научен потенциал с градивна цел. Главната задача е да се създаде един по-надежден обществено-научен фактор за защита на трайните национални интереси на българския народ. 

Защото Титова Югославия вече се тресеше от непреодолими вътрешни борби и откъсването на Вардарска Македония от федерацията беше само въпрос на време. Следователно предстоеше българите в тази зона на народното ни землище да се изправят със сигурност пред качествено нови проблеми. В подобна ситуация България не можеше да остане безмълвен наблюдател. В хода на очакваната сериозна промяна на Балканите МНИ ще има много по-голяма възможност (от официалните институции на властта) да реагира навреме със статии и документи, които да отразяват българската позиция около активизиращия се по нов начин „македонски въпрос“. 

Така, благодарение на положените усилия и убедителната аргументация на новата обществено-научна инициатива, съпротивата на властта беше преодоляна[2]. Още в подготвителната фаза, свързана с организирането на Учредителното събрание от началото на май 1990 г., се възприеха и наложиха няколко основни подхода: първо, за работа в МНИ да се канят изявени представители на хуманитарните науки. 

След проведени разговори се получи съгласие наши съоснователи да станат водещи български учени от областта на историята и филология- та по това време – академиците Христо Христов (1915 – 1992), Веселин Хаджиниколов (1917 – 2003), Димитър Ангелов (1917 – 1996), Васил Гюзелев, Иван Дуриданов (1920 – 2005), професорите Добрин Мичев (1929 – 2001), Дойно Дойнов (1929 – 2014), Любомир Панайотов (1921 – 1998), Петър Шапкарев (1908 – 1997), Петър Коледаров (1922 – 1992), Борис Яновски (1919 – 1992), Иван Кочев (1935 – 2021)..."

Целия материал четете по-късно...

Лектория "Македония": Гостува проф. д-р Атанас М. Семов

02/05/2025


Здравейте! 

„Лектория „Македония“ на Македонския научен институт отново навлиза ударно в месец май. Този път ще ни гостува българският учен, юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия проф. д-р Атанас М. Семов. 

Освен всичко друго, проф. Семов е и крайно приятен събеседник и сладкодумник. Темата, която ще обсъждаме, е „За смисъла на идентичността и паметта“. Ако ви звучи малко общо, нищо не ви струва да дойдете и да разберете какво точно се крие зад нея. 

Мястото на срещата е известно – София, Македонски дом, ул. „Пиротска“ 5, втори етаж, Голяма зала на МНИ. Денят е сряда, датата е 7 май. Началото е традиционно – 18,00 ч. Модератор – Костадин Филипов. И не забравяйте – предлагаме познание, не митове. 

Заповядайте!

Честит празник, трудови хора!

01/05/2025


Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!

С рядка участ, с чудно име
слави, слави се труда,
нему всичко ний дължиме,
да живей, живей труда!

Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!

От стрелата на дивака
до железний път
всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!

Георги Кирков (1898 г.)

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025