153 години от рождението на Павел Генадиев

153 години от рождението на Павел Генадиев (10 юни 1873, Битоля – 10 юли 1959, София) – общественик, деец на ВМОРО и ВМК, публицист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6

Неговият дядо митрополит Генадий Велешки и баща му Иван Генадиев са дейци на черковно-националното движение. Брат е на Никола Генадиев. От 1880 г. живее и учи в Пловдив, където впоследствие се включва в културния и обществено-политически живот. Следва в СУ. През 1895 г. се присъединява към ВМОРО. 

Учителства в Лозенград и Мустафа паша (дн. Свиленград) (1895–1897) и осъществява културно-просветна и революционна дейност. Работи за революционната организация в Одринска Тракия. След извършено убийство е осъден, затворен и изгонен от Турция. През 1902 г. се установява в София. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Тракия и е редактор на в. „Македоно-одрински куриер“ (1903). 

След 1909 г. се отдава на обществено-политическа и стопанска дейност. Избиран е за народен представител. Противопоставя се на участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Занимава се с издателска и публицистична дейност. Автор е на книгата „Своеволията и престъпленията на чуждестранните банки в България“ (1933). 

След Втората световна война се обявява против предаването на Пиринска Македония на Югославия и срещу официалното отричане на българския характер на Македония. Прави преводи, пише публицистика и спомени за политически и културни дейци. Негов личен архив се съхранява в ДА „Архиви“.

Прочетете още »

Конференция за погрома над ВМРО през 1946 г.

Научната конференция „80 години от погрома над ВМРО през 1946 г.“ бе организирана от Македонския научен институт (МНИ) в Македонския дом в София на Свети Дух – ден, в който отбелязваме едновременно както този християнски празник, така и Деня на Македония, посветен на паметта за хилядите загинали за нейната свобода. Тази година той бе на 1 юни 2026 г. 

доц. Наум Кайчев

Същевременно научният форум имаше и по-специален хронологически повод – годишнината от системния терор от страна на комунистическите власти в България и Титова Югославия през 1946 г. срещу македонски българи – дейци и последователи на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Събитието имаше за цел да осмисли репресиите срещу дейците на ВМРО и бежанските организации през втората половина на 40-те години на ХХ век, разглеждайки ги в рамките на цялостната политика на тоталитарните режими след 1944 г. Обхватът на форума включваше периода от деветосептемврийския преврат през 1944 г. до края на 40-те години. 

Конференцията бе открита с приветствие от председателя на МНИ доц. д-р Милен Михов. 

доц. Милен Михов

Встъпително слово беше произнесено от доц. д-р Наум Кайчев, който бе и водещ на първия панел, в който бяха представени доклади на историци и разкази и свидетелства на потомци на жертвите. 

Първият доклад беше на проф. Мартин Иванов и доц. Живко Лефтеров бе озаглавен „Народният съд в Горноджумайска област 1944–1945“. Той бе представен от техния колега доц. Светослав Живков от СУ „Св. Климент Охридски“. В цялата област е имало 4 състава на Народния съд (в Горна Джумая, Разлог, Неврокоп и Свети Врач) и общо 5 процеса, като 333 лица имат издадени присъди, при положение че по това време новоучредената Горноджумайска област е била най-малката в страната със само 190 хиляди души население. Общият дял на присъдите със смърт (105) и доживотен затвор (95) е 60%, което е далеч над средното за страната и показва особената жестокост на новия режим към противниците си в тази част от България, които в значителна степен са били свързани с ВМРО. 

доц. Ангел Джонев

Доц. Ангел Джонев представи темата „Последните години от живота на Владимир Куртев“. Ученият сподели, че В. Куртев през
1945 г. се е укривал в Кюстендил при приятели евреи. След това бяга в София, където се легализира в началото на 1946 г. след споразумение с властта. Но комунистическата партия решава да ликвидира и него, и съратниците му, така че през юни 1946 г. един от последните членове на ЦК на ВМРО изчезва безследно и не се знае точната му съдба. 

Третият доклад изнесе Михаил Развигоров, син на Страхил Развигоров, член на ЦК в периода 1928–1932 г. Той говори на тема „80 години от юнската наказателна акция на ДС срещу ВМРО. Начало на югославското македонистко настъпление в България в периода 1946–1948 г.“ Подчерта, че в периода от 5 до 8 юни 1946 г. в Москва са проведени срещи между югославски и български делегации. Според него тъкмо в тези дни пристига нареждане от Георги Димитров до Антон Югов за ликвидация на ВМРО в България – обещание, дадено от Г. Димитров лично на Йосип Броз Тито. Още вечерта на 7 юни започват арестите на дейците на ВМРО. 

Михаил Развигоров

Според служебен отговор на МВР след 1990 г., Страхил Развигоров умира в т.нар. лагер „С“ в Пазарджик през 1948 г. От казаното става ясно, че списъците с арестуваните над 200 членове на ВМРО са били съгласувани с югославската служба за сигурност УДБА.

 
Всички тези репресии са станали само защото дейността на организацията е пречела за налагане на югомакедонизма, политика на официален Белград и техните поставени управници в Скопие. 

Доц. Наум Кайчев се спря на темата „Процеси срещу дейци на ВМРО (1946–1951)“. От изнесеното научаваме, че преди до юни 1946 г. са проведени три процеса срещу дейци на ВМРО, като при всички тях съдените са освободени. Според доц. Кайчев това сочи, че откъм пролетта на 1945 до пролетта на 1946 г. е имало своеобразно „заиграване“ и политика на неутралитет между ръководството на БРП (к) и ръководните членове на бившето ВМРО. Общо до 1951 г. в НРБ са проведени минимум 11 процеса срещу дейците на ВМРО и лица, приближени до идеята на Организацията, всеки от който бе представен накратко. 

Борис Дрангов

Петият доклад – „За съдбата на Кирил Дрангов“ – беше изнесен от неговия син отец Борис Дрангов. Той, по лични спомени, сподели, че органите на реда в нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. нахлуват във всички стаи на къщата им и след кратка престрелка баща му е откаран към местността „Ямите“. Според него са извадени два трупа от къщата им. За край той подчерта, че „снимковият материал понякога говори повече от документите, а някои снимки показват прекалено много“. 

Разказът на г-жа Аглика Маркова „За баща ми Йосиф Марков“ – бе прочетен от нейната племенница Дафне Бъчварова. Според изнесеното, избиването на повече от 200 души вероятно лежи на съвестта на комунистическите ръководители Трайчо Костов, и Владимир Поптомов, които преди погрома са дали обещание за сигурността и живота на македонските дейци. Разказът за съдбата на репресираните беше поднесен с видимо вълнение и сълзи, превръщайки спомена в лична изповед пред аудиторията. 

Дафне Бъчварова

Седмият доклад – на самата г-жа Дафне Бъчварова бе „За Коста и Лилия Ризови“ (нейни родители). Тя посочва, че баща ѝ Коста Ризов е арестуван от българските власти още през март 1945 г. обвинен за създаване на местни български части в Костурско и след съдебен процес първоначално оправдан. Но на 7 юни 1946 г. вечерта той е арестуван и изчезва безследно. Според нея той и другарите му са убити само защото са българи и пречат на провеждането на политиките на новата власт. Съществува версия, че една група, включително баща ѝ, са отведени в Пиринския край и изгорени живи. Майка ѝ, Лилия Ризова, е била интернирана и поставена под полицейско наблюдение дълги години след това. 

Мария Цакова

Мария Цакова, дългогодишен администратор в централата на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада и на в. „Македонска трибуна“, изнесе доклад за своя баща Иван Цаков от Банско „Последният ешелон: Дело № 192 от 1950 г.“. Неговата позиция срещу македонизацията са причината през 1948 година, на 21-годишна възраст, той да попадне в Централния софийски затвор. Баща ѝ се сдобива с досие от над 1500 страници, което се пази в Комисията по досиетата (КОМДОС). 

В хода на последвалата дискусия г-н Димитър Пейчев представи накратко съдбата на своя баща Кирил Димитров Пейчев от Неврокоп, който е имал за задача да влезе във връзка и съдейства за бягството на Георги Димчев от лагера „Богданов дол“ и да го свърже с горянската група на Борислав Иванов, който да осигури извеждането му в Гърция. 

През юни 1949 г. К. Пейчев е осъден по един от процесите срещу ВМРО на 15 години строг тъмничен затвор, 3 от които отлежава в Белене. От затвора излиза с лишени права, а след това, вече на свобода – през 1971 г. го изселват в с. Георги Дамяново, Монтанско, като са му отнети гражданските права. 

проф. Светлозар Елдъров

Второто заседание беше открито от водещия доц. д-р Милен Михов, а първият доклад изнесе проф. Светлозар Елдъров на тема „Българските униати и Македонската католическа лига в преломите на времето“. 

Проф. Елдъров изнесе кратко слово за българските униати и Македония, което ще бъде разширено в предстоящия сборник с доклади от конференцията. 

Заседанието продължи с младия колега историк и архивист от Варна Николай Койчев, който говори за „Македонското организирано движение във Варна в първите години след 9 септември 1944 г.“ Той представи процесите, протичащи сред македонските дружества във Варна, тяхната трансформация и новата им структура след 9 септември 1944 г. Според изнесеното, работата на дружествата е в унисон с новия курс на управляващите и в подкрепа на политиката на македонизация в югославска Македония. 

д-р Георги Дракалиев

След него думата взе д-р Георги Дракалиев от Бургас, който представи темата „Овладяване и преобразуване на македонските дружества в Бургас след 9 септември 1944 г.“, тоест същите процеси в Бургас. Политиката на новото ръководство на дружествата е била в подкрепа на новия режим в Скопие и в Белград. Начело на тях са били поставени стари комунисти, родом от Южна Македония. Братствата, действали до 9 септември, са обвинени, че са живеели в „български шовинистичен дух“, а в новия им устав е било записано, че трябва да подпомагат македонизма в Скопие. 

Следващият доклад на д-р Александар Йошевски бе озаглавен „Архивите на УДБА говорят: Трагичната съдба на баща и син Кареви и д-р Асен Татарчев“. Той говори за участта на крушовчаните Георги Карев (брат на ръководителя на Илинденското въстание в Крушово Никола Карев) и неговия син Илия Карев, за тяхната тежка съдба след налагането на комунистическия режим във Вардарска Македония, както и за голготата на д-р Асен Татарчев, която продължава чак до 1970 г. 

д-р Александър Йошевски

Последният доклад беше на доц. д-р Милен Михов на тема „История и репресии във Вардарска Македония въз основа на документи от ЦК на КПМ (1946 – 1947)“. Изнесеният доклад си поставя за цел да акцентира върху тясната връзка между моделирането на историческата представа за „Македония и Македонците“ и репресиите срещу носителите на историческата традиция свързана с легендарната организация на българите в Македония. Всъщност историята и репресиите са две страни на един и същ процес насочен към създаването на нова идентичност. Процес, който изисква да се забрави реалното, а за това е необходимо да се отстранят всички носители на миналото и да се наложи определената от комунистическата власт „история на македонския народ“. Репресиите срещу ВМРО и всички, които се противопоставят на възраждането на Югославия като комунистическа федерация започват веднага след напускането на областта от българската армия през есента на 1944 г. 

Документите от фонда на ЦК на КПМ, съхранявани в Архива на Република Северна Македония, показват особената грижа на партийната върхушка за разправата с възникналите организации на българите, които следват програмата на ВМРО за независима Македония под протектората на Великите сили. Репресиите и физическото отстраняване на противниците изисква и политическото дискредитиране на ВМРО, която населението възприема като легендарна организация борила се за свободата на Македония. 

Под ръководството на Лазар Колишевски, ЦК на КПМ взема поредица от решения предвиждащи формулирането на политически оперативна история на Македония, която представлява продължение на репресиите с други средства. 

 Научната конференция бе предшествана от панихида в софийската митрополитска църква „Св. Неделя“ в памет на всички паднали за свободата на Македония, която бе отразена в централните средства за масова информация. 

Д-р Александар Йошевски 

Доц. д-р Наум Кайчев

Прочетете още »

Нови книги: "Търсят свободата си, народността си и развитието си...“

Николай Жечев. „Търсят свободата си, народността си и развитието си...“. Страниците от миналото ни (ХІХ – началото на ХХ в.). Изследвания и документи. София: Виктори ИЗДАТ ЕООД, 2025, 708 с. ISBN 978-619-93104-5-8. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5

 Представяното издание се публикува със съдействието и спомоществувателството на Института за исторически изследвания при БАН и Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ в София. То съдържа 41 студии, статии и публикации на документи от периода 1960–2023 г. 

Те очертават панорама на повече от 60 години творчески път на Николай Жечев, бележит изследовател на възрожденската епоха. В контекста на различни по насоченост проучвания или в самостоятелни разработки авторът засяга и темата за просветното дело в Македония. В книгата са поместени изключително важни негови текстове за Българското възраждане и просветното дело в Македония, пръснати из различни периодични издания. 

Между тях трябва да се посочат студията за българската емиграция в Букурещ през Възраждането и учебното дело в Югозападна България, изследването „Кузман Шапкарев за българското възраждане в Македония“, както и проучването за ученическото дружество в Охрид през 80-те години на ХІХ в., озаглавено „Един чист български град...“. 

Въведеният в обращение от автора богат документален материал разкрива динамиката на културните процеси в Македония, стремежа на местното население за развитие на просветното дело, тесните връзки между учебното дело и развитието на българското национално самосъзнание. В книгата намира място и фундаменталната разработка за „Българска матица“ в Цариград (1909–1912). Внимание заслужава и документалната публикация с писма и разпореждания на Борис Дрангов, образно характеризиран от Н. Жечев като „великият оратор в българската армия до края на Първата световна война“. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува Владимир Перев

Следващото издание на лектория "Македония" при Македонския научен институт ще бъде на 11 юни 2026 г. (четвъртък) от 18.00 ч. Ще гостува популярният български интелектуалец, общественик и публицист от Скопие Владимир Перев. 

Срещата ще се проведе в Малката зала на 2-рия етаж на Македонския дом в столицата - улица "Пиротска", № 5. 

Очакваме ви!

доц. д-р Милен Михов – председател на МНИ, 

Костадин Филипов – водещ

Прочетете още »

Отказът на Скопие да изпълнява Договора за добросъседство генерира напрежение в целия ЕС

Лектория „Македония“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5

На 29 април т.г. журналистът Костадин Филипов представи дипломата Любомир Кючуков като гост на лектория „Македония“. Кючуков е доктор по политология и бивш член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет, както и на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на Република България (2001–2005). В периода 2005–2009 г. в качеството си на заместник-министър на външните работи, той предлага на Скопие проектодоговор за сътрудничество, приятелство и добросъседство. Тогавашните македонски власти обаче „замразяват“ инициативата. По-късно, от 2009 до 2012 г., Кючуков заема поста посланик на България в Лондон. 

Гост-лекторът се спря на ключови проблеми в двустранните отношения между Р България и Република Северна Македония (РСМ). Той посочи, че докато историческото развитие на Вардарска Македония се приема еднозначно у нас като част от българския ареал и държавност, то в текущата българска политика липсва консенсус. Налице е сериозно разминаване по отношение на целите, подходите и инструментариума. Това води до липса на приемственост и последователност между отделните правителства при отстояването на националната стратегия спрямо Р Северна Македония. 

Любомир Кючуков отправи риторичния въпрос: „Срещу кого и срещу какво се борим – срещу държавата РСМ, срещу македонците или срещу македонизма?“. Неговото категорично мнение е, че от стратегическа гледна точка България трябва да се бори срещу македонизма като политическа доктрина, а не срещу самата държава и нейните граждани. 

Лекторът обърна специално внимание на македонската теза, че България е блокирала членството на РСМ в Европейския съюз. Това в голяма степен прехвърля проблема в двустранно равнище, вместо той да се разглежда като общоевропейски. Дипломатът отбеляза ярък парадокс – близо век Белград не успя да накара македонските граждани да гледат негативно на България, но днес Скопие постигна това. В момента се наблюдава притеснително разрастване на антибългарските настроения. В резултат на активната кампания на Скопие в рамките на ЕС, София остана неразбрана от партньорите си и до известна степен изолирана, губейки позицията си на водещ политически фактор в региона. Промяна има и в самите двустранни отношения – засилената антибългарска реторика в РСМ не е само на държавно ниво, но вече показва признаци за трайно вкореняване в обществените нагласи. 

Дипломатът направи подробен анализ на национализма в държавите от разпадналите се федерации, сред които е и бивша Югославия. Новосъздадените страни като Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, днес водят тежка битка за изграждане на нова държавна идентичност, каквато до вчера са нямали. Това неизбежно води до остри конфликти със съседите. Тяхното желание за утвърждаване на новопридобития суверенитет, съчетано със спирането на интеграцията им в ЕС, допълнително засилва радикалния национализъм – тенденция, която се забелязва най-отчетливо в Скопие. 

Според Л. Кючуков българската позиция спрямо РСМ е подложена на натиск в две посоки, провокиран от новата стратегия на ЕС за разширяване, ускорена от стремежа за приобщаване на Украйна. Този нов подход предвижда два основни алтернативни модела: Първо, обратно (поетапно) присъединяване – държавата кандидат получава ранен достъп до определени европейски фондове и право да участва в заседанията на ЕС, но без право на глас. Пълноправното членство се отлага до окончателното покриване на всички критерии. 

И второ, двуетапно интеграционно присъединяване: при постигане на напредък по конкретни преговорни глави (клъстери), страната се включва в дискусиите по тях и получава предварителен достъп до кохезионната политика, селскостопанските програми и други финансови инструменти. И при двата модела държавите кандидати практически остават със статут на „втора категория“ членство за дълъг период от време. 

Ключовият риск за София произтича от обвързването на тези модели с плановете за реформа в самия ЕС. Тя предвижда решенията по разширяването вече да не се вземат с консенсус (единодушие), а чрез квалифицирано мнозинство. Ако тази реформа бъде приета, България ще загуби правото си на вето. Това ще отнеме възможността на страната ни да контролира процеса по присъединяване на Р Северна Македония и да отстоява националните си интереси. Любомир Кючуков отбеляза, че властите в Скопие активно се опитват да се възползват от обсъжданите новите варианти за членство в ЕС. За целта организират мащабна кампания в европейските столици, където популяризират различни аргументи срещу българската позиция. Централно място в тяхната реторика заема обвинението, че София извършва „посегателство“ срещу македонската идентичност и език. Дипломатът напомни, че понятия като „национална идентичност“ и „официален език“ изобщо не са категории на международното право и не фигурират в критериите за присъединяване към ЕС. Тамошните управляващи обаче продължават да спекулират пред международната общност, че България отрича съвременната идентичност на гражданите на РСМ и правото им на свободно самоопределение. 

Лекторът формулира две основни препоръки за политиката, която България трябва да води: Българската стратегия да бъде максимално обмислена и последователна. Не бива да се допуска никакво колебание или преформулиране на базисните позиции, особено по отношение на промените в конституцията на РСМ и останалите ангажименти от двустранните споразумения. България трябва да адаптира тактиката си към спецификите на отделните европейски институции, като запазва абсолютно единство в посланията си. 

В Европейска комисия София трябва да настоява за стриктно и плътно придържане към вече договорената преговорна рамка. Като страна членка, България има пълното право да следи този процес отблизо и да блокира всеки опит за предоговаряне на условията. Европейският парламент е най-уязвимото място за българските интереси поради голямото разнообразие от депутати на чуждестранни партии, някои от които не разбират или не споделят позицията ни. На този терен националното ни единство трябва да бъде безупречно. Положителен факт е, че до момента всички български евродепутати, независимо от политическата си принадлежност, действат в синхрон и успешно блокират резолюции за идентичност и език, които излизат извън контекста на официално договорените рамки. 

Европейският съвет е полето, на което Скопие проявява огромна дипломатическа активност, и България не може да си позволи тук пасивност. Дипломатът отбеляза, че София дълго време е залагала предимно на историческите факти и процеси, доказващи българските корени на мнозинството от населението във Вардарска Македония, както и на критика към Р Северна Македония, че не изпълнява договора с България. Според Кючуков 

е необходимо много по-силно да се акцентира, че отказът на Скопие да изпълнява Договора за добросъседство не е просто двустранен спор, а генерира напрежение в целия ЕС 

и нанася директен удар по общата европейска политика за разширяване. В края на своето изложение лекторът отправи ясен съвет към българските политици и общественици – да не се поддават на медийни провокации от Скопие и да избягват директни спорове в публичното пространство. Той поясни, че тамошните среди умишлено търсят скандали, за да ги използват за вътрешнополитически цели и за подхранване на антибългарските настроения. Това обаче не означава, че обидните квалификации от страна на официални лица в Скопие по адрес на България трябва да остават без последствия. 

Според Кючуков на тези прояви трябва да се реагира институционално – това е задължение на професионалните дипломати от Министерството на външните работи, които следва да задействат съответните официални канали и инструменти при всеки подобен казус. Мнението на дипломата е, че България трябва да остане изцяло отворена за прагматичен диалог по конкретни държавнически въпроси със своите съседи. Той подчерта, че ключов инструмент за преодоляване на напрежението е активното търсене на форми за сътрудничество на поддържавно ниво. 

По думите му партньорствата между общини, учебни заведения, научни, обществени организации и медии са каналът, чрез който може ефективно да се възстанови взаимното общуване и трайно да се намалят антибългарските настроения. Изложението на Л. Кючуков бе последвано от оживена дискусия между гостите. 

 Доц. Александър Гребенаров

Прочетете още »

Албанското обществено мнение относно колективните права на албанците в РСМ

През месец май се наблюдава съществено развитие в политическите процеси сред албанците в Република Северна Македония. Албанските партии от коалицията ВЛЕН, в която влизаха Движение „Беса“, Демократичното движение, партия „Алтернатива“ и други по-малки субекти, се сляха в единна политическа организация на конгрес, проведен на 9 май. Бяха избрани двама съпредседатели – Билал Касами и Изет Меджити. На конгреса присъстваха министър-председателите на Република Северна Македония и на Република Косово – Християн Мицкоски и Албин Курти. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5

На 18 май албанските студенти в Република Северна Македония, подкрепени от свои сънародници от Албания и Косово, организираха голям митинг в Скопие, на който отново поискаха изпитът за юридическа правоспособност да се провежда на албански език. Този въпрос е част от исканията за изравняване на статута на албанския език с този на официалния в Република Северна Македония. Тези политически събития от последните седмици в Република Северна Македония – от дебатите за липсващия химн на обединителния конгрес на ВЛЕН, на който един до друг седяха Курти и Мицкоски, до протестите на студентите за законовите гаранции относно използването на албанския език в публичната сфера – предизвикаха множество коментари сред албанската общественост не само в Република Северна Македония, но и в Албания, и в Косово. 

Сред албанските журналисти, политически коментатори, общественици доминират мненията и оценките, че действията на управляващите в Република Северна Македония не са просто изолирани епизоди, а „върхът на айсберга“ на по-стара и по-опасна стратегия за символно и фактическо „деалбанизиране“ на държавата, превръщайки албанците от равноправни партньори в политическа декорация на македонския национализъм. Според тези оценки в продължение на години македонският политически елит, гравитиращ най-вече около ВМРО-ДПМНЕ, изгражда наратива, че албанците „са взели твърде много власт“, че Охридското споразумение е отишло „твърде далеч“ и че характерът на държавата се променя. Днес тази пропаганда, смятат редица албански интелектуалци, дава своите плодове, защото се вижда как управляващите се опитват да създадат реалност, в която държавата функционира с „дисциплинирани“ и подчинени албанци, които не смеят дори да изпълнят националния химн на конгреса на собствената си партия. 

В тази напрегната междуетническа ситуация започват да се отправят все повече критики и за ролята на Албин Курти, като посоката на обвиненията е, че той вместо да укрепва политическата субектност на албанците в РСМ, в много случаи я дефакторизира, като „опакова“ ВЛЕН като местен клон на управляващото в Косово Движение „Самоопределение“. Увеличават се мненията, че играейки ролята на политически авторитет спрямо албанските партии там, той отслабва тяхната политическа автономия и ги прави по-лесни за заобикаляне от македонския партньор, защото те не се третират като реален коалиционен и държавотворен партньор, а като инструмент на външно влияние. 

Това негово поведение се преценява като подхранващо македонския националистически и екстремистки мит за „Велика Албания“ – параноя, която години наред се използва за политическа мобилизация и за оправдание на отслабването на албанската роля в държавата. Днес, за голяма част от македонското обществено мнение, ВЛЕН не се възприема като органичен представител на албанците в Северна Македония, а като политическо продължение на Прищина, а това е катастрофа за дългосрочната позиция на албанците там, преценяват албански коментатори. И всичко това се случва, докато правителството на Мицкоски постепенно разрушава самите основи на междуетническото съжителство чрез минимизиране или възпрепятстване на използването на албанския език, маргинализиране на албанското представителство в институциите, опити за отслабване на духа на Охридското споразумение и премахване на механизма на „балансьора“ – един от основните инструменти, гарантиращи етническото представителство в администрацията. 

Според албанските лидери на обществено мнение екзистенциалните предизвикателства пред албанците в Северна Македония са преди всичко етнически и конституционни. Тоест – институционално представителство, език, баланс в администрацията, Охридското споразумение и запазването на статута им на държавотворен фактор. В момента, когато местните албански лидери започнат да искат подкрепа от Прищина вместо мандат от Тетово или Струга, албанското представителство започва да се руши отвътре. В тази връзка от албанските партии се очаква да изградят авторитета си върху местни фигури, идеи, институции и гражданска подкрепа, а не като се опитват да получават легитимност от популярността на Курти. Това ги отслабва и по отношение на македонските партии според преобладаващото мнение, защото партньор, възприет като политически сателит, никога не се третира като реален фактор за вземане на решения. Според някои политически коментатори отношенията между Курти и Мицкоски са станали почти симбиотични. И двамата, по свой начин, избягват сблъсъка с реалните проблеми на гражданите, като преместват дебата в друга плоскост. Мицкоски избягва отговорност за икономическия застой, високите цени, масовата емиграция и блокирането на европейската интеграция, мобилизирайки страха от албанците. Курти от своя страна, подобно на него, изнася своя националистически популизъм и пренасочва вниманието от реалните проблеми на Косово към амбициите си за изграждане на образа на лидер с регионално влияние. 

 В редица албански медии започва да се прокарва възгледът, че с това поведение Албин Курти не само уврежда албанските общности в Северна Македония, а постепенно вреди и на самото Косово, което губи ролята, която имаше преди като точка за обединяване на албанците. Прищина имаше влияние, защото се виждаше като морален център и символ на солидарност за всички албанци, а не като спонсор на една партия срещу друга. Когато Курти открито се намесва в политическите борби на албанците в Северна Македония (както в Албания, така и в долината на Прешево) и се изправя срещу една от албанските страни, той отнема на Прищина традиционната ѝ роля на морален арбитър и неутрален посредник, който имаше влияние върху целия албански политически спектър. Появяват се и мнения, че подобно поведение на косовския министър-председател уврежда и Косово в международен план. 

В продължение на години Прищина се опитваше да изгради имидж на малка, мирна и толерантна държава – страна, стремяща се към признание, стабилност и евроатлантическа интеграция, която се опитва да решава оставащите проблеми със съседите чрез диалог. Но когато нейният министър-председател директно се намесва в политическите битки на албанците в съседните държави и се представя като регионален политически патрон, се създава възприятие за държава, която изнася политическо напрежение, етническа поляризация и липса на стабилност. През последните две години Курти открито подкрепя албанската партия, която в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ блокира конституционни промени и задържа европейския път на Северна Македония. Това поражда опасното впечатление сред политическите анализатори, че официална Прищина подкрепя пряко или индиректно фактори, които държат региона извън ЕС. 

Такава политика подкопава идеята за албанците като модерен, проевропейски фактор в т.нар. Западни Балкани. Вместо албанците да се възприемат като общност, стремяща се към функциониращи институции, евроатлантическа интеграция и либерално демократично съжителство, се възвръща старата балканска реторика, в която всяко албанско мобилизиране се интерпретира като националистически, регионален дестабилизиращ проект, опасяват се редица албански политолози. Като обобщение може да се заключи, че протестите на албанските студенти в Република Северна Македония, както и разгорещяването на дебатите във връзка със свиването на колективните права на албанците в тази страна, получават широко отразяване сред албанската общественост в Албания и Косово. 

Много албански обществени фигури не само подкрепят исканията на своите сънародници в Република Северна Македония, но същевременно обвиняват властите в Тирана и в Прищина в пасивност спрямо официално Скопие, като спрямо Албин Курти обвиненията са и в подкрепа на правителството на Мицкоски. Увеличаването на интереса на албанците в Албания и в Косово спрямо процесите в Република Северна Македония неизбежно ще доведе и до обществен натиск върху властите в тези две държави да се ангажират по-активно в защитата на правата на техните сънародници в съседната страна. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »