„Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име
бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в
Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“
Галиб Вардар, офицер от турското военно разузнаване
Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 година в Щип. Отдал е живота си за
свободата на Македония и нейното обединение с България.
Отбягвал е публичността. Странял е от политическите боричкания, от партиите, от
интригите и от „светлината на прожекторите“.
В началото са го наричали „Дясната ръка на Гоце Делчев“.
По-късно, в тогавашния
печат и в спомените си съвременниците му са го окачествявали като:
- „Практикът на Организацията“;
- „Колос на революционното дело“;
- „Организатор на боевата дейност и инструктор на четите“;
- „Легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските
българи“;
- „Един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО”;
- „Непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията,
съхранил името си неопетнено“.
Участва в организирането на нелегални революционни комитети предимно в
Македония, но също и в поробената част на Тракия. След началото на арестите през
ноември 1897 година в Кочанско, Щипско, Кратовско, Паланечко, Радовишко,
Кумановско, Скопско и други райони вследствие на Винишката афера, Ефрем Чучков
успява да се изтегли и да се прехвърли временно в България.
Тогава Мише Развигоров
– един от стотиците заловени и изтезавани дейци, не разкрива Чучков и другарите му, а
поема вината само върху себе си и е заточен.
На 12 април 1898 година войводата Ефрем Чучков повежда първата чета на
Четническия институт на ВМОРО. Водил е огромен брой сражения срещу турските
поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, и е увековечен в някои от
народните песни на македонските българи.
Турските власти са обявявали Ефрем
Чучков за един от най-големите врагове на Османската империя и за най-опасния
български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели
градове и села в Македония, за да заловят или убият Чучков и неговите четници.
В някои периоди е бил български учител в Щип, Пехчево и Мелник, макар и с чужд
нофуз (удостоверение за самоличност), законспириран под името „Симеон Михайлов”.
Успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска
и агитаторска дейност. В края на ХIХ и в началото на ХХ век понякога пребивава в
София, където пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва
доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си
на каузата за извоюване на свободата на Македония.
Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и
паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или
кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от
турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете...“. И добавя
(имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла
година български!“.
През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг,
член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО,
Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да
организира неговото укриване. Тогава Чучков нарича обещанията на младотурския
режим за даване на автономия и права на българското население на Македония „фарс,
целящ задържането на Македония под турско робство“ и съумява, подкрепян от своя
помощник и доскорошен четник Тодор Александров, да накара четниците от Скопския
и Битолския революционни окръзи да не предадат оръжието си, за да могат да
продължат борбата срещу поробителя.
По време на Балканската война Ефрем Чучков с четата си освобождава Кочани, Щип и
Щипската област, разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката
при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана
форма на българска власт. Изпраща до сръбското командване фалшиво уведомление,
мъгляво „подпечатано” с нагорещена сребърна петолевна българска монета, че в Щип
е влязла редовна българска войска и е “установена българска военна комендатура”.
По
този начин и дегизирайки четниците си и стотици местни доброволци с облекло,
наподобяващо български войнишки униформи, той успява да заблуди сръбските
генерали, наблюдаващи с биноклите си Щипската котловина от възвишенията недалеч
от града, и да спре настъплението на приближаващата се сръбска армия.
След като е назначен за български управител на Щип и на Щипската околия и остава
на този пост до 25 юни 1913 година, Ефрем Чучков заема същата длъжност и през
Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на
Вардарска Македония, както и длъжността председател на Окръжната постоянна
комисия. Награждаван е с български военни ордени. Любопитен факт е, че негов писар
по това време е бил Иван Михайлов.
След поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата
световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възобновяването на
Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи
името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са
отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от
министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в
Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в
планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
В докладите си сръбското военно разузнаване съобщава за съвместни обходи на
Александров и Чучков в Източна Вардарска Македония заедно с революционни чети.
Двамата заседават най-често в „тяхната си база”, както самите те са наричали къщата
на Георги Даскалов в село Покровник, Горноджумайско.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в
периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове
3
(предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор,
организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с
революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за
подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени
подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени.
В крайна
сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само например през 1922
г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско).
Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност,
Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923
година. Изпълнена е била предсмъртната му воля да бъде погребан в Кюстендил.
В бр. 743 на вестник „Целокупна България” (Скопие, 1943 г.) има следния текст:
„Противникът познаваше силите и способностите на Чучков и затова всичко правеше
да го унищожи. Прочутият скопски полицай Дервиш-ефенди даваше торба злато, за да
има в ръцете си, жив или мъртъв, Ефрем Чучков. Но „чичо Ефрем”, както го наричаше
народа, беше неуловим. Самото му име беше една тайна. Народът го обичаше и го
пазеше здраво. Цели тридесет години Чучков, като апостол и войвода, работи за
свободата на Македония. Неговите дела са чутовни и са известни вред из родната
страна. Никога той не се умори, никога не наведе глава в отчаяние. Чучков беше и си
остана голяма тайна за приближените си.”
Властите в Република Северна Македония издават книги за Ефрем Чучков, правят и
излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват,
че Чучков е бил български революционер, войвода и патриот, включително и
български учител, а по време на войните за национално обединение – български
околийски управител в Македония.
В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с
Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и
съавтор на либретото Кирил Македонски.
В своите публикации и речи държавниците в
РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и
„колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“.
Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България.
Ефрем Чучков обаче е един почти забравен у нас апостол на освободителната епопея
на македонските българи. До 1934 г., преди да започне провеждането на курс към
голямо сближение с Югославия, е имало училище „Ефрем Чучков”.
В София поне е
останала една улица, която носи неговото име, но на въпроса кой е той, при проведена
анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори. И няма как
да е другояче, защото в хаоса на 90-те години на ХХ век, поради някакъв
административен пропуск, дори престанаха да съобщават неговото име по време на
проверките-заря за загиналите герои на България.
През 2023 г. Българската национална комисия по военна история (БНКВИ) – член на
Международната комисия за военна история при ЮНЕСКО, изготви и прие „Възвание
за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем
Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата
градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за
включване на информация в българските учебници по история за неговото
революционно дело и за осъществяване на популяризаторски начинания на национално
4
равнище за повишаване на обществената осведоменост относно този знаменит
български революционер, войвода и учител.
Към възванието на БНКВИ единодушно се присъединиха учените и обществениците,
участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай
120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе
подкрепено и от Института за исторически изследвания при Българската академия на
науките, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, ВМРО –
БНД и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
ВМРО – БНД издаде
брошура „Ефрем Чучков – Апостол на революционните борби на македонските
българи”.
Възванието е разпратено до държавните институции, но те не са предприели никакви
действия. По този повод видният български писател, преводач и изследовател Румен
Стоянов заяви следното в своето есе „България, Ефрем Чучков и Македония”:
„... ради собствената ни мърлявщина излиза, че в РС Македония хората знаят повече
за храбро сражавалия се за съкровената му всебългарщина Ефрем Чучков отколкото
ние в България... Нима спрямо Ефрем подхождаме тъй предателски, както и спрямо
Гоце, чиито кости подарихме на българомразещи злохулници? Министър-
председатели, министерства, парламентарни комисии, протоколни началници на
тържествените проверки-заря, издателства, на които по пилат-понтийски удобно е
възложено съставянето на днешните български учебници, дружно мълчат и не
отговарят на отдавна изпратеното до тях Възвание на нашите военни историци за
отдаване на дължимата общобългарска почит към този апостол и мъченик на
революционните борби на македонските българи, не им пука на дудука за някакъв си
герой от войните за национално обединение Ефрем Чучков, макар и достойно
оглавявал ВМРО!”
А в изумителната си книга „Нека помним” един друг доблестен национален будител –
Росен Петров, зададе редица болезнени въпроси:
„Защо за този голям герой не пише в българските учебници? Защо сме оставили по
традиция РСМ да си го „присвои”? Защо поне не го почитаме? Защо, след хаоса на
90-те, дори името му вече не се споменава по време на заря-проверките? Защо няма
поне един бюст-паметник?... Неговите противници са го ценяли, остава да започне да
го прави и нашата държава. Нека пепелта на времето не покрива огнения Ефрем,
изгорял в пламъците на борбата за българското име. И от нас си зависи.”
През 2025 г. СБП публикува отново специална декларация-призив в подкрепа на
възванието на военните историци, напомняйки на институциите в страната, че е крайно
време да бъдат осъществени реални мерки за възстановяване на паметта за тази
ключова историческа фигура и заслужил радетел на българската кауза. Своята
индивидуална подкрепа към възванието оповестиха и голям брой български
общественици, историци, писатели, журналисти и изследователи. Конкретни действия
на държавната администрация не последваха.
В редките случаи, когато съм получавал отговори от някои институции, те изразяват
принципна подкрепа към възванието на военните историци, но отправят изискване аз
да осигуря източник на финансиране за бюст-паметника и нужните разрешения от
Столичната община, а това не е по силите ми. Усещам, че все повече държавни
служители не съзнават, че именно държавата е длъжна да се погрижи за отдалия
5
живота си герой, а не някой негов роднина или недържавна организация.
Що се отнася
до другите призиви на историците, съдържащи се във възванието – за съобщаване на
името на героя Ефрем Чучков по време на проверките-заря и за включване на
информация за неговото революционно дело в българските учебници по история,
отговор липсва. Остава надеждата за още помощ от страна на медиите и за
евентуална масова гражданска инициатива.
Явор Чучков
.jpg)
%20(2).jpg)
