Имаме ли за съсед прокси-държава на „Сръбски свят“ до нас?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 12 

 Българското правителство, водено от Росен Желязков, подаде оставка. Не е първото, което прави този ход, вероятно няма да е и последното, решило се на въпросната мярка. Мотивите са известни, или поне основните изпълнители са убедени, че ги знаят наистина и че са реагирали адекватно на ситуацията, възникнала в държавата след десетките масови протести срещу модела на управление у нас. Това не е ново за българската политическа действителност и може да се каже, че до голяма степен то беше очаквано. Оттук нататък конституционните процедури са ясни, главните действащи лица – също, а неизвестността най-вероятно ще получи отговор чрез евентуално отиване на избори. Вече видяно, нали? 

На всичко отгоре макар и в оставка, правителството ще върви докрай с въвеждането на еврото като валута у нас от началото на следващата година, потвърждение за което получихме и от съответните европейски финансови институции. С други думи, един от основните мотиви за масовите протести у нас – запазването на българския лев, ще остане без последствие. От първи януари 2026 г. еврото идва в България. Това са нашите проблеми в момента. 

Ако някой от съседите ни обаче следи с повишено внимание ситуацията у нас, това най-вероятно е Северна Македония и нейният политически и управляващ елит. Внимателният поглед показва, че до този момент няма становища на представители на институциите или на официалните власти за положението, създадено след оставката на кабинета Желязков. Появиха се мнения на анализатори, според повечето от които отново двустранните ни отношения са изправени пред неудобството да се развиват предвид несигурността и нестабилността у нас. Няма правителство в София, значи, няма с кого да си говорим. Няма го митичния „събеседник“, за когото говорят и президентът Гордана Силяновска, и външният министър Тимчо Муцунски. За събеседника говори и премиерът Мицкоски, но в друг контекст. 

Сякаш се повтаря ситуацията от няколкото предсрочни избори и служебни кабинети, когато честите смени на министри на външните работи не позволяваха да се предприемат устойчиви ходове за развитието на двустранните ни връзки. Към тях се добавяха и някои странични влияния, които в крайна сметка доведоха дотам, че днес, по думите на премиера Мицкоски, Северна Македония и България да имат „странни“ отношения. 

 Правителството на Християн Мицкоски си има своите остри проблеми и вероятно това е една от причините за мълчанието, поне на първо време. Самият Мицкоски получи пълно доверие като председател на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ за трети мандат. Сам по себе си този факт е още един коз в пропагандната машина на партията и лично на Мицкоски за влиянието, което той има както в апарата, сред членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, но и в цялото общество. След убедителната победа на парламентарните избори през май миналата година и на местния вот през октомври тази година, сега Мицкоски като бонус, като „черешката на тортата“ получава и пълното доверие на партийния актив. За съжаление, всички тези резултати, прекарани през фокуса на държавническото поведение на Мицкоски дават основание да се опасяваме от автократично залитане в консумацията на властта. Това не е изключение по нашите ширини, като се има предвид преди всичко начина, по който сръбският президент Александър Вучич управлява страната си. 

Никак няма да е невярно, ако кажем, че Мицкоски все повече се утвърждава като местно копие на Вучич на политическия терен в Северна Македония с всички последици за международния изглед на държавата. Все повече стават и фактите, които говорят и за практическото уплътняване и материализиране на тази близост между Вучич и Мицкоски. Сърбия вече месеци наред има проблем с работата на своята национална компания за енергийни продукти НИС. Случаят е част от санкциите на САЩ и на президента Доналд Тръмп срещу руските енергийни компании, които имат дял в собствеността на НИС. Сърбия е изправена пред катастрофа, но ето, обещание за помощ идва от Унгария, а и от Северна Македония. Какво ще даде Виктор Орбан, все още не е ясно, но думата е хвърлена. 

Северна Македония пък изведнъж реши да възобнови работата на петролопровода от Солунското пристанище до Скопие, построен и открит някога по времето, когато Любчо Георгиевски бе премиер на Република Македония. Петролопроводът трябваше да снабдява директно рафинерията край Скопие, която по същото време бе продадена на гръцка фирма. От десетина години тръбата е суха, не работи, защото се оказа, че нейната ефективност е ниска. Сега обаче тя отново се възражда, най-вероятно за да задоволява нуждите от горива за Сърбия. Значи, и Гърция, старият исторически приятел на Сърбия се включва в помощта, съживявайки своите активи на територията на „буферна“ Северна Македония. Колкото на някои им се иска да бягат от историята, тя неизменно се връща и то тъкмо в критични моменти. Чувам в Скопие да казват, че е дошло е времето Северна Македония да върне жестовете на Сърбия към нея, правени демонстративно и напълно популистки от страна на Вучич лично, независимо кой е на власт край Вардар. Правете като Белград, Сърбия и Вучич, ми препоръчаха преди време мои колеги в Скопие, когато ги попитах как, според тях, трябва да се държи България към Северна Македония, за да бъдат отношенията ни нормални. Отговорих тогава – чакайте, та ние в България правим това непрекъснато от момента, в който първи ви признахме като суверенна и независима държава. В това число и по време на най-голямата ви човешка трагедия през годината – пожарът в дискотеката „Пулс“ н Кочани. Първи предложихме помощ, първи дойдохме, първи пратихме самолет и взехме и лекувахме пострадалите млади хора. И какво ли не още. Изглежда обаче фокусът, с който се гледа към нещата е различен – един с отворен обектив към север, друг – стеснен и силно ограничен, към изток. Към България. 

Впрочем да видим и прочетем внимателно мнението на предишния държавен глава Стево Пендаровски за Северна Македония като прокси на идеите за „Сръбски свят“ и „Руски свят“. Вижте го в рубриката „Новини от Република Северна Македония“. С всичките си противоречия като президент и политик Пендаровски най-добре от всички познава ситуацията в страната си. Това не може да му се отрече. 

 Човекът просто е прав. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Христо Татарчев (1869 - 1952)

72 години от кончината на Христо Татарчев (псевдоними: А. Светомиров, Докторът) (16 декември 1869, Ресен – 5 януари 1952, Торино). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Деец на националноосвободително движение на македонските българи, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва доброволец в ученическия легион. 

Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Пътува из Македония, за да проследи състоянието на българщината. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин първи председател. Ръководи организацията до началото на 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5 години тъмничен затвор в Подрум кале. На 19 август 1902 г. е амнистиран. През есента на с.г. пристига в България, за да изпълни функциите си на задграничен представител. Среща се с дипломати на Велики сили и се опитва да подобри взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК. 

Заедно с другия задграничен представител Хр. Матов подкрепя решението за въстание на Солунския конгрес (януари 1903) и се включва в неговата подготовка. По време на бойните действия организира в София пресконференции, на които пропагандира каузата на въстаналите македонски и тракийски българи. Ръководи Благодетелното дружество за подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско. Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През Първата световна война е назначен за началник на военновременна болница. 

След края на военните действия оспорва законността на ЦК на ВМРО. Включва се в братствената организация, ръководена от Изпълнителния комитет. През 1920 г. се противопоставя на ИК и е един от инициаторите за учредяване на алтернативна бежанска организация, наречена Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в България. Разочарован от подновените междуособици между дейците, напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където практикува лекарската си професия. 

Изразява чрез статии в печата мнението си за македонското освободително движение. Следи и оценява в публикации вътрешно- и външнополитическите стъпки на българските управляващи среди, както и цялостната международна обстановка с оглед на Македонския въпрос. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и първите прояви на ВМОРО. 

 

Прочетете още »

115 години от смъртта на ген. Цончев (1858 - 1910)

115 години от смъртта на ген. Иван Цончев (10 септември 1858, Дряново – 16 декември 1910, София) – генерал, подпредседател на ВМОК. Взема участие в Руско-турската война 1877–1878 г. като доброволец в Българското опълчение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 12.

 През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като дружинен командир в 7-и пехотен Преславски полк. По време на войната взема участие в сраженията при Сливница и Драгоман и с. Братушково, в което е тежко ранен. Военната му кариера преминава през всички офицерски звания и на 1 февруари 1901 г. е произведен в звание генерал-майор. 

 През 1897 г. Ив. Цончев става член на тайните офицерски дружества в армията – Българските освободителни братства и малко след това посещава с чужд паспорт Македония и Одринска Тракия. В началото на 1901 г. напуска редовете на българската армия и се включва трайно в македоно-одринското освободително движение. На Деветия конгрес на македоно-одринската организация в България (1901 г.) е избран за подпредседател. 

В действителност става основен ръководител на ВМОК, а дейността му причинява разцепление в комитета. През 1902 г. ръководеният от него ВМОК организира и провежда Горноджумайското въстание. Тогава ген. Цончев начело на въстаническа чета влиза в Горноджумайско и води боеве с турски части. В боя при с. Бистрица в Рила е ранен. 

През 1903 г. ген. Цончев взема дейно участие и в Илинденско-Преображенското въстание. Оглавявайки въстанически отряд от около 400 души, той действа в Мелнишко и Разложко съвместно с четите на ВМОРО. С оглед спечелването поддръжници на освободителното дело, след въстанието той посещава Париж и Лондон, среща се с известни политици, дипломати и общественици. 

 За консолидирането на македоно-одринското освободително движение, ген Цончев приема предложението за саморазпускане на ВМОК, направено от ВМОРО по време на нейния Рилски конгрес (1905) и прекратява активната си дейност в революционното движение. За своята дейност и заслуги е награждаван с много български и чуждестранни отличия.

Прочетете още »

Никола Стоянов - Живот в служба на България (Откъс)

СЪДЪРЖАНИЕ 

ПРЕДГОВОР ................................................................................11 

Даниел Вачков. НИКОЛА СТОЯНОВ – УЧЕНИЯТ, ФИНАНСИСТЪТ, ЕКСПЕРТЪТ РАННИ ГОДИНИ (1875 – 1895) .................................................15 

Детство в Дойран и София ..........................................................15 

Ученически и студентски години ................................................18 

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И НАУЧНИ СПЕЦИАЛИЗАЦИИ (1895 – 1908) ...........................................25 

Гимназиален учител в София и Пловдив .....................................25 

Следване в Тулуза ..........................................................................27 

Отново към преподавателската работа ...................................33 

Научни специализации в Германия ...............................................36 

Университетската криза и препятствия в академичната кариера ...............................................................38 

 УЧАСТИЕ В МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БАНКОВИЯ СЕКТОР (1908 – 1912) .................................43 

Анализатор в Българска народна банка ......................................43 

Администратор на Застрахователния отдел на Българска централна кооперативна банка ............................48

ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЯ (1912 – 1918) ..............................53 

Надежди и покруса – Балканските войни ...................................53 

Съдбоносното време на Първата световна война .....................68  

ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВНИТЕ И ГАРАНТИРАНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ДЪЛГОВЕ (1919 – 1939) .............................83 

Експерт в българската делегация на Парижката мирна конференция ............................................83 В борба за облекчаване на репарационното бреме ....................85 

Финансово-икономическото възстановяване на България ...................................................................................91 

Проблемът с българския държавен дълг в годините на Великата депресия .............................................101 

Стопанският подем от втората половина на 30-те години и управлението на външния държавен дълг .................106 

Александър Гребенаров 

НИКОЛА СТОЯНОВ – ПЪРВОСТРОИТЕЛ НА МАКЕДОНСКИ БЕЖАНСКИ ФОРМАЦИИ В БЪЛГАРИЯ В „ТѪГА ЗА ЮГЪ“ ..................................................................113 

В ПРЕХОДА ОТ ВОЙНА КЪМ МИР (1918 – 1922) .............119 

Член на Изпълнителния комитет на македонските братства .......................................................119 „От съюзниците-победители не може нищо да се взема, на тях може само да се дава“ ....................124 

В ръководството на македонската емиграция ........................130 

СЪЗДАТЕЛ И РЪКОВОДИТЕЛ НА БЕЖАНСКИ ФОРМАЦИИ (1923 – 1926).........................................137 

Сред учредителите на Македонския научен институт ..........137 

Създател на Македонската кооперативна банка ....................141 

НОВИ ПРОЯВЛЕНИЯ В ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ (1927 – 1934) ................................................................................149

 

Изграждане на Македонския културен дом .............................149 

Помирителни функции ................................................................156 

Именити учени защитават каузата на македонските българи ...........................................................157 

МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ СЛЕД ДЪРЖАВНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ (19 май 1934 – 1939) ...................................................................161 

Последиците от преврата на деветнадесетомайците ..........161 

Откриване на Македонския културен дом – храма на Македонския научен институт ............................................167 

Дарители в „ползу роду“ ............................................................169

 

„ИЗГРЕЙ ЗОРА НА СВОБОДАТА“ (1940 – 1944) ................181 

 Инициативи за промяна на българската политика за Македония ...............................................................................181 

Време за поздравления и изложения ..........................................192 

Тържествени посрещания във Вардарска Македония и идеи за подобряване на българското управление ..................195 

Грижи за родния Дойран, патрон на народното читалище в с. Пирава .................................................................204 

Последният легитимен институтски председател ................206 

ОТ МАКЕДОНСКИЯ ДОМ В ДОМА НА СЛЕПИТЕ (септември 1944 – 1947) ............................................................219 

Обвинения за профашистка дейност .......................................219 

Сблъсъкът на две взаимно отричащи се идеологии .................224 

„Саморазформироването“ на основания за вечни времена Македонски научен институт ...................................................233 

БИБЛИОГРАФИЯ ....................................................................241 

 ПРЕДГОВОР 

В епохата на следосвобожденската ни история Македония е допринесла изключително много за развитието на съвремен ната българска държава и на българското общество. Областта е дала на България огромен брой политици, общественици, уче ни, дипломати, генерали, журналисти, културни дейци, които със своята всеотдайна дейност са подпомагали политическото, културното, икономическото развитие на своето Отечество. В изграждането на българската държава съществен принос имат и изключително ценни експерти, родом от Македония, но поради факта, че в повечето случаи са били в сянката на политиците, те остават неизвестни в обществото и на тях като че ли истори ята отрежда по-скромно място в своя разказ. Техните имена и дейността им са познати единствено на твърде ограничен кръг от тесни изследователи на определени аспекти на държавната политика. 

В голяма степен това твърдение се отнася и за забе лежителната фигура на българина от Дойран Никола Стоянов. Наред с многото обществени дейности, с които е ангажиран през дългия си живот, това, с което оставя трайна следа в българската история, е управлението на Дирекцията на държавните дългове в най-драматичния период от развитието на българските дър жавни финанси – времето между двете световни войни. С едно кратко прекъсване от няколко месеца през 1934 г., той е главен директор на държавните дългове от април 1919 до юни 1939 г. Финансовият експерт Никола Стоянов с европейска ре путация не е добре познат и с качествата, които проявява като създател и дългогодишен ръководител на македонски бежански формации след Първата световна война. Независимо от тежкото икономическо състояние, България приема в пределите си де сетки хиляди изгнаници от Македония и останалите области, останали под чужда власт. Сам преживял преселническата дра ма като петгодишен, Н. Стоянов се отнася със състрадание към бежанците, които намират закрила от родината майка, опазвайки 

11 

своето българско име, език и култура. Участник в ръководство то на Изпълнителния комитет на македонските братства, а също като учредител и несменяем председател на Дойранското брат ство, той е съпричастен на благотворителните инициативи в под крепа на преселниците. Често сам става дарител на крупни суми. Никола Стоянов поема организационни инициативи, кои то са без аналог. Създател и несменяем ръководител е на Македонската кооперативна банка. Като учредител и подпредседател, по-късно и председател на Македонския научен институт, поема непосилната задача за мнозина негови съвременници – строежа на Македонския дом на „Пиротска“ 5. 

Към личността му изпитват респект водачите на македонското освободително движение – той е сред избраниците, търсещи брод за помирение между враждуващите лагери във Вътрешната македонска революционна органи зация (ВМРО) и техните последователи сред емиграцията. 

 В навечерието на Втората световна война, когато страната се превръща в желан икономически и военен партньор, Н. Стоянов поема ролята на неформален лидер на македонското освободително движение. Като ръководител на Македонския научен институт е сред инициаторите за съживяване на някогашната идея-мечта за решаване на Македонския въпрос чрез присъеди няването на областта към България. Убежденията му увличат во дачи и активни участници в македонските бежански формации, дейци на разформированата ВМРО, политици, министри, в т.ч. и премиери. След април 1941 г. е посрещнат възторжено в Македония. 

В родния Дойран председателят на Македонския научен институт се ползва с огромна почит, а в недалечното село Пирава приживе в негова чест е наименувано местното читалище. Като далновиден експерт Н. Стоянов съзира недъзите в управлението на Вардарска Македония и излага свои виждания за решаване на проблемите пред ръководители на държавата, вкл. и монарха. 

 12 

Събитията от есента на 1944 г. насетне „преобръщат“ на деждите на македонските българи. Н. Стоянов и други учени и интелектуалци, някои от тях членове на Македонския институт, са обявени за носители на великобългарски фашистко-шовинистически идеи. Идеологическата диагноза изхвърля от редиците на института заслужилия деец – неговия последен легитимен председател. След наблюдения и обиск на семейното му жилище, в края на 1945 г. той е арестуван и задържан в Дома на слепите, известен като „Къщата на смъртта“. 

Никола Стоянов надживява обвиненията на репресивния режим, наложил изземване на скъпата на сърцето му изстрадала сграда на Македонския културен дом на „Пиротска“ 5, „само разформироването“ на основания за „вечни времена“ Македон ски научен институт, ликвидирането на учредените и ръководени от него Македонска кооперативна банка и Дойранско братство. 

На 1 ноември 1949 г. Н. Стоянов набира сили да сложи нача ло на спомени, които разкриват страници от обществено-полити ческия живот в страната с превес към икономическите и финан совите проблеми на България. В тях разкрива и впечатленията си от пътуванията в Средна и Западна Европа. Спомените, завърш ващи с описания на събития до 1939 г., преливат в дневник, който включва негови бележки за периода от 1 януари 1940 до 31 ок томври 1944 г. За разлика от мемоарите, техният фокус е насочен предимно към Македония. Като активен участник в преломните времена, той педантично хроникира промените в нейния облик по време на българското управление. 

През 2020 г. съставителски екип[1] издаде в един том спомените и дневника, съдържащи слабо познати данни за епохата, в която живее Никола Стоянов. 

1 Анчова, К., А. Стрезова (съст.). Никола Стоянов. Живот и дейност: Мемоари (1875 – 1939). Дневник (1940 – 1944). Автор на встъпителната студия – Д. Вачков. София: Нов български университет, 2020. 

 13 

Настоящото изследване включва факти от споменатия до кументален труд и от други източници, както и илюстративни материали2, които ще спомогнат на читателя да се потопи в ат мосферата на тогавашното време. Книгата се състои от две час ти. Автор на първата – „Никола Стоянов – ученият, финансистът, експертът“, е проф. д-р Даниел Вачков, а втората част – „Никола Стоянов – първостроител на македонски бежански формации в България“, е написана от доц. д-р Александър Гребенаров. 

2 Авторите благодарят на доц. д-р Алека Стрезова и Калина Стоева, предоставили част от поместените снимки

Прочетете още »

Андрей Ляпчев (1866 - 1933)

150 години от рождението на Андрей Ляпчев – учредител на Македонския научен институт 

   Андрей Тасев Ляпчев е роден на 30 ноември/12 декември 1866 г. в град Ресен (Вардарска Македония), тогава част от Османската империя. Учи последователно в Битоля, Солун и Пловдив, следва стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България става член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, започва работа в Министерството на финансите.

 Активно се включва в националноосвободителното движение на македонските българи, превръщайки се в едно от първите лица на Върховния комитет. Привърженик е на тезата за по-тясното сътрудничество между върховистите и Вътрешната организация, явявайки се посредник при уреждането на спорните въпроси в освободителното дело. Последователно е редактор на вестниците „Млада България“ и „Реформи“, който е печатен орган на Върховния комитет. Като член на Демократическата партия е избиран за народен представител в няколко състава на Народното събрание. 

 През септември 1918 г. на Ляпчев е поверена трудната мисия по подписването на примирието със Съглашение, с което България излиза от Първата световна война. Той носи в София вестта на цар Фердинанд, че трябва да абдикира от престола. По времето на самостоятелното управление на БЗНС Ляпчев е деен опозиционер, остро критикуващ земеделската власт. През март 1923 г., заедно с останалите министри от кабинета Малинов-Костурков, е подведен под съдебна отговорност, като виновник за българското поражение в Голямата война.

 След преврата от 9 юни 1923 г. тези обвинения са смъкнати. Един от създателите е на Демократическия сговор и в качеството си на негов представител оглавява т.нар. второ сговористко правителство, в началото на 1926 г. Андрей Ляпчев е след учредителите е на Македонския научен институт, създаден на 21 декември 1923 г. в София от 52 видни интелектуалци и общественици, родом от Македония или с потекло оттам. Подпомага непряко ВМРО и проявите на македонските българи в страната и в Западна Европа. Министерският съвет, воден от Ляпчев, провежда политика на умиротворение, така необходима след управлението на деветоюнското правителство. 

 Комунистическата партия е легализирана, политическите преследвания са прекратени, създава се атмосфера на плурализъм и на демократичност, разбира се, при някои български условности. Правителството на Ляпчев сключва важните за страната заеми – бежански и стабилизационен, спомогнали за настаняването на българите, избягали от сръбската и гръцката власт в Македония и в Тракия и за финансовото стабилизиране на страната. Кабинетът провежда мерки за справянето на икономическата криза, избухнала през 1929 г., която в крайна сметка е една от причините Ляпчев да изгуби изборите на XXIII ОНС. Политиката му за нормализирането на обществения живот в страната като цяло е успешна. Към края на своето управление Ляпчев заболява тежко и постепенно се оттегля от държавните и от политическите дела. 

  На 5 ноември 1933 г., под неговата диктовка Стойчо Мошанов пише завещанието му, посредством, което Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките. След три дни старият политик минава във вечността, оставяйки завет за поколенията: да се пази Търновската конституция. 

 Д-р Войн Божинов

Прочетете още »

Нови книги: Никола Стоянов – живот в служба на България

Даниел Вачков, Александър Гребенаров. Никола Стоянов – живот в служба на България. София: Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Македонски научен институт, 2025, 264 с. с илюстрации. ISBN 978-619-7377-41-5, ISBN 978-954-2903-82-6 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

Книгата представя живота, научната и обществената дейност на третия председател на Македонския научен институт (1937–1945) Никола Стоянов от детството му в Дойран, израстването му като учен, финансов експерт и крупен общественик до смъртта му в София. Изложението е обособено в два дяла. Първият, с автор Даниел Вачков, има за основен акцент научната и експертна дейност на Стоянов. Обстойно е представено професионалното му развитие, следването му в различни университети в България, Франция и Германия, педагогическата и научно-изследователската му работа. 

Отделено е място на модернизаторската му работа в банковия сектор – в Българска народна банка и Българската централна кооперативна банка. Анализирана е цялостно неговата дейност като директор на държавните и гарантираните от държавата дългове в продължение на две десетилетия и приносите му за облекчаване на финансовото положение на държавата. 

Вторият раздел, с автор Александър Гребенаров, разглежда работата на Никола Стоянов като един от най-изявените дейци на легалното македонско движение, създател и ръководител на Дойранското братство, на Македонската кооперативна банка, член основател на Македонския научен институт, негов трети по ред председател. Откроени са приносите му за строежа и откриването на Македонския културен дом в София. 

Основно внимание е отделено и на дейността на Никола Стоянов за извеждане на Македонския въпрос на дневен ред през 1940 г., както и на активната му работа за културното издигане на Македония след пролетта на 1941 г. Многобройните илюстрации – портретни и колективни фотографии и факсимилета представят визуално живота и дейността на Никола Стоянов. 

Книгата има приносно значение не само като една подробна, аналитична биография на Никола Стоянов, но и по отношение на финансовата история на страната между двете световни войни и на дейността на Македонския научен институт от края на 30-те години до неговото ликвидиране след радикалните промени от есента на 1944 г. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »