Гоце Делчев - българският юнак от Македония

Гоце Делчев
(4 февруари 1872, Кукуш - 4 май 1903, с. Баница)

   В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за „Черна се чума зададе“, и юнакът, който е излязал „там долу Демир капия“ за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати. 

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“. Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност. 

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през „второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича „сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението”. Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче войвода“. 

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско. 

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ. 

  Реквиемното звучене на песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода... 

 Доц. д-р Димитър Тюлеков

Прочетете още »

In memoriam: Тодор Гаджев (1977 - 2026)

На 28 април 2026 г. на 48 годишна възраст в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) е починал Тодор Иванов Гаджев, забележителна личност от македоно-българската емиграция в САЩ и директор на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. Тодор Гаджев е роден на 28 юни 1977 г. в Детройт, САЩ в родолюбивото българско семейство на Иван Гаджев от гр. Неврокоп и Флоренция (Флорънс) Христова, по произход от Битоля и с. Сливово, Охридско. 

Фамилията Гаджеви е една от най-известните и активните в гр. Неврокоп. Дядо му Илия Гаджев, роден в с. Лещен, Неврокопско, завършва Неврокопската гимназия и става учител и секретар на районната организация на ВМРО до 1934 г. След 9 септември 1944 г. е убит от новите комунистически власти. Баща му Иван Гаджев също е дискриминиран и с много труд успява да завърши средно и висше образование като ветеринарен доктор. 

През 1968 г. успява да избяга от България и се установява в Детройт, САЩ, където е успешен професионално и обществено, заемайки видни постове в Македонската патриотична организация (МПО). През 1976 г. със собствени средства създава частен Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“, насочен към опазване на паметта на македоно-българската емиграция. 

След демократизацията на България той през 1998–2004 г. организира и финансира преместването на архивната и книжната колекция в нова сграда в гр. Гоце Делчев, а институцията придобива названието Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. 

Тодор (Теди) Гаджев израства и завършва средно образование в САЩ, след което от 1997 г. в продължение на тринайсет години живее и учи в България. Завършва кинезитерапия в Националната спортна академия в София. След смъртта на баща си през 2017 г. се завръща отново в България и поема ръководството на института, продължавайки благородната мисия да съхрани, популяризира и даде нов живот на неговото безценно архивно и книжовно богатство. 

Съвместно с ЦК на МПО, издателство „Тангра“ и със специалното участие на Македонския научен институт през 2025 г. г-н Гаджев и Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка преиздадоха уникалния „Македонски алманахъ“ на МПО от 1940 г. По желание на семейството погребението ще се извърши в Детройт. 

Тодор Гаджев бе продължител и изразител на традициите и въжделенията на много поколения от рода Гаджеви, милеещи за съхранение на автентичния български дух на Македония. 

Ръководството на Македонския научен институт изказва съболезнования на близките на г-н Тодор Гаджев и на ръководството на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

Доц. д-р Милен Михов

Прочетете още »

Възпоменателно честване: 123 години от гибелта на Гоце Делчев

Възпоменателно честване

123 години от гибелта 

на

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

4 май 2026 г.

16 ч. 

град София, парк "Света Троица"

На събитието ще говорят председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов, маестро Христо Христов - внук на Гоце Делчев. 

Със специалното участие на Гвардейския представителен духов оркестър.

Заповядайте!

Прочетете още »

Лектория „Македония“: „Родът Точкови в живота на Охрид, Пловдив, Цариград и София“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4

На 26 март 2026 г. в Македонския дом в София се проведе лектория „Македония“ на тема „Родът Точкови в живота на Охрид, Пловдив, Цариград и София“. Модераторът Костадин Филипов представи лекторите – проф. д.н. Райна Николова (Нов български университет) и доц. д-р Живко Лефтеров (Институт за исторически изследвания – БАН, член на Македонския научен институт). 

Проф. Николова изнесе подробни данни за богатата охридска фамилия Точкови, чиито представители поддържат интензивни търговски връзки със Западна Европа и Цариград. Родът е тясно свързан с други именити охридски семейства като Робеви, Пърличеви, Кецкарови, Филипчеви, Пармакови и Карчеви. Специално внимание бе отделено на дейността на търговската кантора на братята Христо и Климент Точкови в Цариград и Пловдив. 

Любопитен акцент в изложението бе кореспонденцията между Кузман Шапкарев и Климент Точков, разкриваща малко позната страна от битието на именития български възрожденец – участието му в търговски доставки на кожи. Централно място в изложението бе биографията на известния финансист и общественик д-р Димитър Точков (1874–1941). 

Николова проследи впечатляващия му образователен път: от родния Охрид през колежа „Св. Августин“ в Пловдив до елитните учебни заведения в Цариград и Лайпциг. След смъртта на баща му през 1897 г., неговото обучение в Германия е подпомогнато от чичо му Климент, което позволява на Димитър Точков да защити докторска дисертация в Хайделбергския университет през 1900 г. Проф. Николова представи престижните длъжности, които заема Точков след завръщането си в България. Благодарение на солидното си образование той работи като контрольор на държавните дългове в Министерството на финансите, директор на „Кредитна банка – БАД“ (1905–1925), ръководител на „Българската лотарийна банка – БАД“ (1909–1923), директор на първото българско гражданско въздухоплавателно дружество „Бунавад“ (1927). 

Р. Николова отдели детайлно внимание на периода след установяването на Точков в София. Той активно подпомага финансовата дейност на редица обществени организации, сред които Българското туристическо дружество „Алеко Константинов“, Комисията на Охридската колония в столицата и Благотворителното дружество за подпомагане на пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание (1903). Кореспонденцията му с Евтим Спространов и Христо Матов разкрива нови детайли за сътрудничеството му с тези водещи дейци на македонското освободително движение. През 1935 г. той дарява на град Охрид дисертационния си труд, посветен на историята на кожухарството в родния му град. 

В края на словото си, илюстрирано с богат визуален материал, проф. Николова разказа за съдбата на семейството след Първата световна война и безуспешните съдебни дела за възстановяване на недвижимата им собственост в София. В хода на изследователския процес, като наследница на рода Точкови, тя открива житейски истории на мнозина от тази стара охридска фамилия. 

Във встъпителните си думи доц. д-р Живко Лефтеров обърна внимание на липсата на достатъчно литература за Димитър Точков. Той подчерта изследователските предизвикателства пред изясняването на ролята му в борбите за национално обединение, тъй като извън кратките енциклопедични данни фигурата му остава почти непозната за широката общественост. Наличните извори показват, че след защитата на доктората в Германия и установяването си в България, Точков членува в Охридското братство и прави дарения за освободителното дело, но като цяло първоначално стои настрана от ВМОРО. 

Едва през второто десетилетие на ХХ в., под влиянието и с подкрепата на своя съгражданин ген. Александър Протогеров, той разгръща своите способности в полза на националната кауза. По време на Балканските войни (1912–1913) е назначен за чиновник за поръчки към щаба на Трета бригада, командвана от Протогеров. Въз основа на документални източници доц. Лефтеров представи и дейността на Точков след неговото завръщане от лечение в Германия. 

В навечерието и по време на Първата световна война той бързо се издига в йерархията на ВМОРО, която по това време привлича широк кръг от интелектуалци и общественици. Организацията го определя за преговарящ с представители на Австро-Унгария и Германия за осигуряване на финансова подкрепа за съпротивата в окупираната от Сърбия Вардарска Македония. Лефтеров подчерта ключовата му роля в дипломатическите мисии и за материалното обезпечаване на Единадесета пехотна македонска дивизия. Благодарение на успешната си посредническа дейност и безспорните си финансови способности, Точков е избран за ковчежник на ВМОРО. 

Лекторът изнесе данни за ролята на Точков като личен пълномощник и доверено лице на премиера Васил Радославов. Той участва активно в преговорите с представители на Османската империя за териториални отстъпки срещу влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. 

Наред с официалните и неофициални държавни мисии, според доц. Лефтеров документалната база доказва, че в периода 1914–1917 г. участието на Точков е ключово за финансовата стабилност на ВМОРО. Финансовата рекапитулация сочи, че по това време в касата на Организацията влизат около 5 милиона лева, предназначени за възстановяване на четническата мрежа и нейните основни функции. В края на този период, след разрив с члена на ЦК Тодор Александров, Точков се оттегля от ВМОРО. 

Във финалната част от словото си лекторът представи други слабо известни факти за живота на Димитър Точков след Голямата война. През 1919 г., по нареждане на правителството на БЗНС, той е сред арестуваните дейци на македонското движение, обвинени за участието на България във войната и последвалата национална катастрофа. 

След убийството на дългогодишния му покровител Александър Протогеров (1928), с когото си сътрудничи в Организацията и в масонските среди, Точков се включва в помирителни инициативи за преодоляване на разкола във ВМРО. До края на живота си известният финансист и общественик се стреми да помага на българската кауза в Македония, включително чрез масонството. Той е сред акционерите и дарителите на създадената от ВМРО Македонска кооперативна банка. 

Заявеното му желание пред министър-председателя Богдан Филов да бъде полезен на държавата през 1941 г., когато Вардарска Македония преминава под българско административно и военно управление, остава неосъществено, тъй като същата година земният му път приключва. След края на изложението на доц. Лефтеров и последващи изказвания, модераторът Костадин Филипов закри лекторията. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Научният секретар на МНИ на посещение в град Корча

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4

При посещението си в Република Албания научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов осъществи срещи на 11–12 април 2026 г. с председателя на Дружеството за албано-българско приятелство Димитър Пандовски, с представителя на българската общност в Албания Ерлин Аго и с археолога от музея в град Корча Дориан Каланджи. След проведените разговори за историята и актуалната ситуация в региона, бяха разменени ценни издания. 

При посещението си в Стара Загора на 21–22 април Вл. Митов направи дарение на книги, издадени от Македонския научен институт, на Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ и Регионалния исторически музей. Представители на двете учреждения изказаха благодарност към МНИ и неговия представител за ценното дарение. 

На 20 април научният секретар на Владимир Митов изнесе лекция в 98 училище „Св. св. Кирил и Методий“ в София за героизма на българския народ и неговите водители, проявен преди 150 години по време на Априлското въстание.

Прочетете още »

Живата история или за паметта на една солунска фамилия

Семeйство Тъпкови в град Солун, 1911 г.
Прави: Благой, Глория, Кирил;
Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 1. Радослав Христосков – Заимова, Рая. Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, 128 стр. ISBN: 978-619-7179-11-8 ................................................ 167 - 169

"...Книгата на Рая Заимова „Живата история или за паметта на една солунска фамилия“ е изследване на родовата история като част от общата история на българската интелигенция в Южна Македония. 

В него главни действащи лица са представителите на рода Тъпкови, които взимат дейно участие в постигането на културен прогрес на солунските българи в края на XIX и началото на XX в., и като такова изданието е безценен принос към проекта „Солун и българите: история, памет, съвремие“[1]. 

Книгата е разделена на 10 глави, с използвани библиография, фондохранили- ща и уеб сайтове. 71 страници са отделени на приложените документи от семейния архив като спомени, писма и бележки, тапии, дипломи, генеалогия на рода, семейни и лични фотографии. Следват две заключения, на френски и английски език. Първата глава ни представя родоначалниците Тъпкови, които са родом от Енидже Вардар, град в близост до античната столица на Александър III Македонски. 

Приели унията, те започват активно да участват в духовните и културно-просветните процеси в града след средата на XIX в. Димитър К. Тъпков се насочва към учителската професия и последователно е учител в Лерин и Прилеп, след което трайно се установява в Солун със семейството си. Втората глава дава представа за почти митологичния праотец Мици или Мицо Кощиев, който е сред значимите личности в Енидже Вардар век по- рано. Последващата трета глава ни връща към Димитър К. Тъпков и неговата активна дейност като учител, но и като радетел за Кукушката уния и тази в родния му град. 

В Солун той прекарва над 15 години, преподавайки както в екзархийски учили-ща, така и в Българската католическа семинария „Св. св. Кирил и Методий“ в Зейтинлъка. Въпреки изричните постановления в завещанието му, синовете му Драган и Кирил приемат православието, независимо че, подобно на по-малкия си брат Благой и сестрите си Христина и Глория, завършват католическите френски колежи в Солун. Последните остават верни на католицизма. Католическата образователна система в Солун е с традиция от началото на XVIII в. и има голямо значение за българите в борбата с гърцизма и въобще за духовното издигане на местното християнско население в мултинационалния град. 

В четвърта глава се проследява професионалното развитие на братята Драган и Кирил и сестра им Глория като учители от първите им назначения до края на жизненият им път. По-малкият брат Благой се насочва към инженерната професия и с припечеленото издържа майка си и болнавата си сестра Христина. 

„Бяхме жертви на гърцизма“ е петата по ред глава и свидетелства за общата просветна борба на българи православни и католици срещу духовния гнет на Патриаршията. Отново фокусът е върху Кирил Тъпков, който в годините след Първата световна война се стреми да повдигне духа на българите в Солун, участвайки в списва- нето на списание „Обществена обнова“. Сетне участва в комисията за изселването на българите по клаузите от Ньойския договор. Последващата шеста глава „Бягството“ описва преживяванията на братята Драган и Кирил Тъпков в навечерието на Междусъюзническата война, когато гърците подготвят нова Вартоломеева нощ в Солун срещу българите, която в спомените на драгановия син Димитър оставя тежки последствия. 

Драган и Кирил след съвет от местен грък решават тайно да се прехвърлят в Италия, а оттам в България през Австро-Унгария и Сърбия след края на войната. През това време жените и децата са при- нудени да оцеляват сами в трудните условия. Седмата глава „Масонството“ осветява дейността на Драган Тъпков и брат му Кирил като масони първо в масонската ложа „Солунска звезда“, и по-късно в „Заря“ (София). 

Чрез масонството те виждат основно подобряване на положението в Македония, подобно на членуващите в ложите представителина други етноси освен българския. Неясно кога, но постепенно те изоставят масонството. „Македонската чета“ е осмата поред глава и представя биографията на Димитър Драганов Тъпков, който се включва в македонското освободително движение след Първата световна война. 

Влиза в четата на войводата от ВМРО Григор Хаджикимов и има участие в атентата срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич. След установяването на българска административна власт във Вардарска Македония след 1941 година се установява последователно в Прилеп и Битоля, където работи в тютюневия сектор. Всичко това е достатъчно, за да бъде набелязан като неблагонадежден от „народната власт“ след 1944 година..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »