149 години от рождението на Кръстьо Асенов (1877 - 1903)

   Неизчислим е броят на героите от различните краища на България, намерили поприще за своите идеали под знамето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 В редиците на тези борци е и племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов. Нямало как неговият характер да не пренася бунтовния дух на чичо си и в другите български земи, останали под властта на Османската империя. Участта на целия му род е обвързана с националноосвободителните борби. Двама от чичовците му се включват пряко, а баща му Петър Асенов е участник в Критското въстание. 

 През първите настъпателни действия на Освободителната война през пролетта на 1877 г. в Сливен се ражда Кръстьо Асенов. Образованието си започва в родния си град, но впоследствие го изключват от гимназията и му отнемат дадената стипендия като роднина на Хаджи Димитър. Буйният му нрав и непримиримост се проявява още в детските му години. На 15-годишна възраст заклева своите съученици край местността Сините камъни над Сливен, с идеята, че един ден ще освободят Македония. Години по-късно с подобна клетва, но вече като деец на Вътрешната организация, ще посвети в освободителното дело цели села. Учението си довършва във Варна.

  В училище полага усилия и успява да завърши успешно, макар в тези години по подобие на много младежи да се влияе от анархистична и социалистическа литература. Записва се да следва през 1898 г. във Висшето училище в София (дн. СУ „Свети Климент Охридски“), включва се в протестните движения на студентите. Сприятелява се с Александър Илиев, с когото организират митинги в столицата и в родната на Илиев Враца. Но една съдбовна среща променя живота му завинаги. Тя е с Гоце Делчев, който го посвещава в революционната борба. Кръстьо спечелва бързо доверието на своя кръстник в борбата и симпатиите на Никола Малешевски, Яне Сандански, Христо Чернопеев, 

 Сава Михайлов и Пандо Сандов от започването на революционната му дейност за ТМОРО. Делчев преценява въздействието, което ще има сред населението племенникът на Хаджи Димитър. По цялата македонска земя се разнасят от уста на уста легендите за подвига на славния му чичо. С баладата за Хаджи Димитър влизали в бой четниците, а при всяка проява на революционен дух сред населението тя се е рецитирала. Г. Делчев изпраща Кр. Асенов и неговия приятел Александър Илиев в Дупница при един от своите най-близки сподвижници Никола Малешевски, който изпълнява ролята на пунктов началник в града. През есента на 1900 г. Малешевски препраща младежите в Горна Джумая. Тук са преразпределени от директора на трикласното училище и районен окръжен ръководител на организацията Сава Михайлов и организационния деец Сандо Китанов – Ал. Илиев в Сярско, а К. Асенов в мелнишкото село Влахи. Правилен избор се оказал изборът им.

  В този важен пограничен регион Кръстьо Асенов изгражда гъста организационна мрежа. По-късно самият Делчев оценява, че в този район дейността му ще се окаже ключов фактор при пренасянето на оръжието, за полагането на здрава основа, в мястото което осигурява връзката с Княжеството. През учебната година 1900 г. Кр. Асенов пристига в с. Лешко с псевдонима даскал Христо от Радовиш. С песните на Добри Чинтулов още при първия си ден като учител спечелва обичта на учениците. Заради физическата му мощ при издигане на камбана в местната черква, получил прякора „Мечката”. Верността на селяните към своя учител засвидетелстват чрез работата им за Комитета. Постепенно селото добива все по-голямо значение за връзка с центъра Горна Джумая. Кръстьо Асенов организира канали за пренасяне на хора, оръжие, революционна книжнина. Когато застават начело на Върховния Комитет Стоян Михайловски – Иван Цончев възникват противоречия между двете организации относно готовността на населението за въстание. 

 Изпращат се върховистки чети. Задълбочава се кризата, липсата на материални средства се оказва осезателна. Това се констатира от Гоце Делчев след извършената от него обиколка из Македония. На връщане се отбива при Асенов в с. Лешко, където решават, че трябва да се предприеме спешно акция за набавяне на средства. Непосредствено след пристигането му в селото получава известие от куриерите за Солунската афера за разкрити канали на Организацията и арестувани ръководни дейци, сред които Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Заставени са да вземат решителни действия, а Гоце има точния човек за тази цел комуто безрезервно вярва – Кр. Асенов. През това посещение Делчев му оставя като завет револвера си от Военното училище. В къщата на Китанов се събират джумайските ръководители, пристигат Делчев, Асенов и Яне Сандански. От измисления план, дело на Я. Сандански, се оформя прочутата афера „Мис Стоун”. 

 Дейно участие при залавянето на пленниците, в преговорите, при взимането на откупа и подсигуряването при освобождаването им играе Кр. Асенов. Акцията завършва с успех, ВМОРО получава договорената сума от 14 500 лири, които използва предимно за покупка на оръжие. Следващата важна мисия, поставена на Кръстьо Асенов, е оглавяването на Гоцевия роден край. Няколко месеца преди обявяването на въстанието от 1903 г. Асенов заминава като войвода на Кукушкия район. На 12 юни четата на Асенов дава първо сражение с турския аскер при Арджанското езеро, където загива Милан Делчев. На 16 юни действията се разпростират в с. Постол. На 20 юли четата e в село Корнишор, заедно със съединените чети на Апостол Терзиев и Иванчо Карасулията. Тогава в църквата е осветено знамето и обявено тържествено въстанието. На тази дата К. Асенов се оженва за дъщерята на Никола Малешевски – Ана Малешевска*.

Отляво надясно – Гьорче Петров, Никола Малешевски и Гоце Делчев

  Срещу решението на войводата негодуват част от четниците под претекст, че те тръгват на смърт, а той се жени. Първоначално обстановката е успокоена, но на 25 юли десетникът Мицо Големанов по поръчение на Гоне Бегинин убива войводата докато спи. Присъдата срещу Големанов е изпълнена от свикан съд, но Вътрешната организация в развитието на бойните действия на въстанието понася тежка загуба. Смъртта на Кр. Асенов е съкрушителен удар и за Кукушката околия, в която предварителните планове за въстанически действия са осуетени. Войводата Кръстьо Асенов, „тоя безумец”, както го нарича Антон Страшимиров в своя очерк, пренася революционната стихия в Македония, последва примера на чичо си Хаджи Димитър – „падна там на Балкана”, но и той не умря – остана жив пример за себеотдаденост и героичност.

* След трагичните обстоятелства, при които загива Кр. Асенов родителите на Ана Малешевска – Никола и Елена Малешевски предполагат, че дъщеря им е мъртва и издават некролог през ноември 1903 г. в Дупница. Тя обаче се завръща при родителите си и работи като учителка. Умира през 1942 г.

Николета Войнова

Снимките са от „Алманах на българските национални движения след 1978 г.” С., 2015, и „История на Дупница и Дупнишко”, С., 2015.

Прочетете още »

In memoriam: Георги Лебамов

На 9 февруари 2026 г. на 98-годишна възраст в дома си във Форт Уейн, САЩ е починал Георги (Джордж) Лебамов (George Lebamoff), известен деятел на македоно-българската емиграция в Северна Америка и бивш председател на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО). 

Георги Аргиров Лебамов е роден на 18 юли 1927 г. в гр. Форт Уейн в родолюбивото българско семейство на Аргир Лебамов от с. Вишени, Костурско и Елена Качандонова от съседното село Българска Блаца. Фамилията Лебамови, както и повечето жители на селото и Костурско участват активно във ВМОРО и в Илинденското въстание, при което загиват прадядо му Георги Лебамов и баба му Мария. 

 Неговият чичо Атанас Лебамов е активен деец на клона на Вътрешната организация в Цариград, през 1905 г. емигрира в САЩ и после през 1922 г. е един от основателите и пръв касиер на МПО. Неговият баща Аргир Лебамов през 1907 г. заминава при по-големия си брат във Форт Уейн, а впоследствие пътува до Пловдив, за да се ожени за Елена Качандорова и от техния брак се раждат освен Георги също така неговата сестра Мария (р. 1925) и братята му Иван (р. 1932) и Климент (р. 1939). Г-н Георги Лебамов завършва публична администрация в колежа в Хънтингтън и в началото на 50-те години на XX век служи в американската армия в Австрия. 

 Завръща се в родния си град и продължава семейния бизнес на баща си с магазини за хранителни стоки и алкохол. Подпомага избора на брат си Иван Лебамов през 1972 г. за кмет на Форт Уейн, който впоследствие от 1983 до 1994 г. е председател на МПО. Георги Лебамов е дългогодишен активен член на местното и централното ръководство на МПО, а от 2006 до 2008 година е и неин председател. Има сериозен принос за стабилизирането и продължаването на патриотичните македоно-български традиции на организацията. Георги Лебамов през 1955 година се венчава за Роза Цигулова, по произход от с. Бабчор, Костурско, с която имат четири деца – Дебора (р. 1955), Андрю (р. 1961), Джон (р 1962). и Том (р. 1965). 

 Остава след себе си многобройно потомство и роднини, включително Себастиен Лебамов, внук на Иван Лебамов и настоящ член на ЦК на МПО, както и спомените „Американският македонец“, в които разказва накратко за живота си и описва денационализаторския натиск към него от югославските и постюгославските власти в Скопие. 

 Ръководството на Македонския научен институт изказва съболезнования на близките на г-н Георги Лебамов и на ръководството на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.

Прочетете още »

Представяне на книга и документална изложба за д-р Димитър Точков

Покана 

от 

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 

Нов български университет 

и Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките 

На 25 февруари от 18.00 ч. в централното фоайе на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще се състои премиера на сборник и монография, посветени на живота и делото на д-р Димитър Точков (1874 - 1941). Събитието ще бъде съпроводено и с откриване на документална изложба от фонда на Националната библиотека и личните архиви на наследниците на д-р Точков и неговите сестри. 

Изданието "Д-р Димитър Точков (1874-1941)", замислено, подготвено и съставено от проф. Райна Николова, отпечатано в Издателството на Нов български университет, включва две книги: 

 "Научната дейност на д-р Димитър Точков" е сборник с научни изследвания, включваш и български превод на докторската дисертация "Студии върху търговията с кожарски стоки и специално върху кожухарството в Охрид (Македония)" на Димитър Точков, защитена в Университета в Хайделберг през 1900 г. Преводач е гл. ас. д-р Живко Минков. 

Автори на статиите в сборника са проф. д. н. Райна Николова и доц. д-р Светла Янева. "Съветник, ковчежник, пълномошник. 

Съпричастността на д-р Димитър Точков към ВМОРО в периода 1912-1918 г. е монография на доц. д-р Живко Лефтеров за ролята и влиянието на Димитър Точков в борбите за национално обединение от второто десетилетие на ХХ век.

Прочетете още »

Щрихи из портрета на Йордан Трифонов Стоянов

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Щрихи из портрета на Йордан Трифонов Стоянов ....................161 - 186

"...Йордан Стоянов, по-известен като капитан Юрдан Стоянов, е во енен и комитетски деец, за когото в българската историография и особено в мемоаристиката са оставени крайни и противоречиви мнения. За неговите събратя по оръжие от Българската армия и дейци на ВМОК[1]  той е „един из между най-добрите боеви началници в македонската борба, фактически малцина“…[2] и „въобще, като офицер и като войво да, той притежава всичките качества на един партизанин пехотински, за да бъде щастлив в една кървава арена“[3]. Като човек е „винаги засмян, вежлив, компаньон и скромен“[4]. 

В негово лице те виждат интелигентен и доблестен български офицер с развито патриотично чувство за дълг към род и Родина. Неговият боен другар и приятел Петър Дървингов (1875 – 1958), с когото се познава още от 1897 г., ще му посвети про чувствена и емоционална статия, публикувана в сп. „Македония“, на което по ирония на съдбата уредник е Милан Грашев (1880 – 1924), който след кончината на капитана през 1910 г. ще встъпи в брак с овдовялата му съпруга Райна Каназирева. 

При Петър Дървингов стремежът към обективно представяне на революционната и професионалната би ография на Й. Стоянов се преплита с искрената възхита от неговата личност – като човек, като войвода, като военен специалист, достоен представител на българското офицерство. В друга светлина виждат дееца опонентите му (от ВМОРО), предимно серчани, привърженици те на Яне Сандански. За тях Йордан Стоянов е само представител на ВМОК и в този смисъл тълкуват неговата личност и дейност в аспекта на „намесата на върховистите“, която за тях е „пакостна за освободи телното дело“[5]. Житейският път на Йордан (Юрдан) Трифонов Стоянов започва на 15 септември 1869 г.[6] в с. Долно Вереница, Монтанско[7]. По произ ход е от родолюбиво семейство с традиции в революционните борби. 

Неговият баща Стоян е внук на стария и прославен войвода Цеко Петков (1807 – 1881). Последният, освен опитен хайдутин, участва и в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. начело на доброволческа чета. Негови са популярните думи, произнесени при освещаването на Са марското знаме на 6/18 май 1877 г.: „Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!“[8]  

Във връзка с динамичните събития през 1875 – 1876 г., в които неговият баща и дядо са замесени като членове на местния селски революционен комитет, животът в Долно Вереница станал повече от не сигурен. Къщата на дядо Трифон често е нападана от турци и черкези, което налага семейството да се пресели в Лом. Тук детските години на Йордан Стоянов са белязани с впечатлението и емоциите от една война, която оказва неизменно влияние върху неговия мироглед и в последва лата професионална реализация. Това е освободителната Руско-турска война (1877 – 1878 г.), на която Йордан Стоянов е съвременник (по това време той е ученик в Лом)[9]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Вестник „Македонска трибуна“ вече е със свободен достъп

    От началото на 2026 година органът на Македонски патриотични организации в САЩ и Канада (МПО) вестник „Македонска трибуна“ навлиза в стотната годишнина на своето издаване, при това без прекъсване от нито един брой. Същевременно по единодушно решение на последния 104 конгрес на МПО, проведен в Чикаго на 30 август 2025 г. вестникът става свободно достъпен в електронен вид онлайн. 

 В последния брой редакторът г-н Боян Лазаревски припомня славната история на вестник „Македонска трибуна“, основан през 1927 г. от Йордан Чкатров, и обяснява промяната в неговата форма и разпространение: 

„Днес ние живеем в интернет базирано общество, оформено от светкавичния обмен на информации и дигиталните медии. В тази среда поддържането на печатен вестник като наше главно средство за комуникация не ни позволява да разпространяваме нашите позиции, ценности и свързаните с тях новини толкова ефективно, колкото нашата мисия го изисква. Затова ние взехме решение да направим „Македонска трибуна“ свободно достъпен онлайн. Предприемайки това, ние разширяваме нашия обхват не до стотици, а до хиляди читатели по цялото земно кълбо – както за тези, които искат да съживят връзките си със своите корени, така и за онези, които искат да установят нова, смислена връзка с нашето наследство“. 

 МПО ще продължи да издава в ограничен тираж класическия печатен вариант на вестника, предназначен за абонатите и за големите световни библиотеки. 

 Първият свободен брой на вестника може да прочете на: 

https://macedonian.org/tribune-online/#flipbook-january-2026/1/ 

 Пълното течение на вестника след 2022 г. е достъпно на: 

https://macedonian.org/tribune-online

Прочетете още »

От „Скромни“ до „поручик Брезов“

Сп. "Македонски преглед", 2025, год. XLVIII, кн. 2, Калоян Васев. От „Скромни“ до „поручик Брезов“: политически лъкатушения и идейна еволюция на Иван Михайлов (1919 – 1924 г.)... 9 - 52

"...Първият по хронология и значение е безспорно земляческият принцип. Отседнал при леля си Санда Суруджиева в София и запи сал право в Юридическия факултет на Софийския университет, Михайлов влиза в по-тясно общуване с многобройната щипска колония в българската столица. В контекста на македонското движение, щипяни упражняват сериозно влияние чрез именития си съгражданин и член на ЦК на ВМРО – Тодор Александров. Вероятно щипският куриер Ване Параспуров (1888 – 1933) е този, който, по заповед на Александров и на задграничния представител Георги Баждаров (1881 – 1929) (учител на Иван Михайлов от Солунската гимназия) се свързва с Михайлов и му предлага да заеме поста на секретар на Задграничното представи телство на ВМРО на ул. „Гурко“ 22.[13] 

Другият бивш учител на Михайлов – членът на ЗП Кирил Пърличев (1875 – 1944), маркира това назначение като ключово за революционния път на младия щипянец: „Тодор Александров бе повикал за машинописец един сух, рус, млад момък, който едва дигаше клепачи, за да види посетителя. Работата на Организацията се засилваше, Тодор Александров и Протогеров въз ложиха освен писарство и друга техническа работа на младия момък, който едновременно с това четеше и лекциите на професорите от юридическия факултет при Софийския университет“[14]. 

Землячески ят принцип играе първостепенна роля при този избор – в спомените си Славе Иванов (1888 – 1948) пише, че той е препоръчал Ванчо на Тодор Александров като свой роднина и като „момче, нашенче, [което] да знае да пише, главно да знае „що не треба да говори“. Рекох му за Ванчо. Александров познаваше фамилията, но него не. Рекох да е Ван чо полезен за нас, защото често идваше при тетка си, аз го познавах и виждах в него добри страни. Отведох Ванчо при Александров и от този ден той почна работа“[15]. 

Още в първия им разговор Алексан дров припомня на Михайлов, че го е срещал като дете в дома на Мише Гаврилов[16]. Важността на щипската линия във връзката на Михайлов с учителя му Александров е подчертана и от друг щипянец – Христо Настев (1876 – 1962), който отбелязва, че младежът става част от лич ната клиентела на члена на ЦК на ВМРО: „Понеже след сключения през 1918 г. мир в Солун от общата война и Щип с брегалнишката област остана под новото робство, Ванчо бе лишен от всяко общуване с родителите си в Щип, вследствие на което и издръжката му в София беше станала проблематична, за да може да свърши университета. Поради семейните им връзки с Тодор Александров, като съседи в кв. Ново-село на Щип, последния чрез организацията беше го улеснил материално. Привързвайки го по тоя начин към себе си, беше го посветил в тайните на В.М.Р.О.”[17] 

Бележките на Михайлов относно ранното му революционизиране потвърждават значението на Александров като ос новен негов покровител[18]. Вторият фактор е специфичната роля, която канцеларията на ЗП на „Гурко“ 22 играе непосредствено след Солунското примирие и пре ди Ньойския договор – оттам ЦК на ВМРО организира своята печатна пропаганда, складира оръжие, там се намира и архивът на XI Македонска пехотна дивизия, там Тодор Александров, Александър Протогеров (1867 – 1928) и Петър Чаулев (1881 – 1924) дават издръжката на бивши войводи и четници. Всичко това осигурява на Ванчè Михайлов огромен набор от контакти сред македонската емиграция и революционното движение по целия му вертикал – фактор, който ще се окаже от значи телно политическо значение[19]. 

При все още невъзстановена Вътрешна организация, канцеларията на ЗП е натоварена с извънредно много и разнообразни правомощия и дейност, превръщайки се в пространство на онова малко ядро македонски дейци, от което ще поникне възобно вената ВМРО. Ефективността на това ядро впоследствие ще даде основен довод в полза на вождистките тенденции в ръководния стил на Ванчè Михайлов. Арестът на Александров и Протогеров през ноември 1919 г. и последвалото им бягство показват релефно не само че щипският землячески принцип функционира ефикасно, но че и той е сред водещите в поддържането на конспиративната мрежа на ВМРО в София. По това време Иван Михайлов е в близък контакт със съратниците на Тодор Александров, измъкнали го от ареста – Стоян Мишев (1882 – 1924), бивш щипски околийски войвода, секретаря му Славе Иванов, също от Щип, Михаил Монев (1881 – 1944), зет на Александров, журнали ста Петър Завоев (1880 – 1969), Гьошо Прилепчански (1889 – 1949) и Иван Арсов, също щипяни[20].

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »