МНИ чества 123 години от Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август 2026 г. председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов произнесе тържествено слово в Пловдив по повод годишнината от избухването на въстанието. Събитието се състоя пред паметника на Пейо Яворов в Градската градина. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 8

В речта си доц. Михов заяви: „Днес отбелязваме 123 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в сърцето на Тракия – древния град Пловдив. Едва ли има по-подходящи от стиховете на Яворов, които чухме току-що, за начало на днешното възпоменание. В тези стихове, а и в самата личност на поета, е представено най-ярко единството на борбите за национално освобождение и обединение на българите от Македония и Тракия.“ 

„Въстанието от 1903 г. – отбеляза доц. Михов – не е бунт на някакъв новопоявил се народ на Балканите под знамето на все още неоткритата звезда от Вергина. Илинденско-Преображенското въстание е дело на тайната организация, останала в историята с името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Решението за него е взето на Солунския конгрес на организацията, проведен през януари 1903 г. в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ под председателството на Иван Гарванов от Стара Загора. 

В хода на подготовката е изработен план, който предвижда последователно вдигане на въстанието. То започва на Илинден – 2 август, в най-отдалечения от българската граница Битолски революционен окръг, след това на Преображение продължава в Одринския революционен окръг, а на Кръстовден бойните действия се пренасят и в Серския революционен окръг. Въстанието има за цел да постави въпроса за предвидените в Берлинския договор реформи в центъра на политиката на Великите сили и да извоюва автономията на Македония и Одринско по подобие на Източна Румелия.“ Според М. Михов въстанието е най-голямата изява на националноосвободителните борби на българите в новата ни история и има ясно изразен общонационален характер. 

В подготовката и бойните действия участват не само силите на ВМОРО, но и четите, подготвени от Върховния комитет в София, с активната подкрепа на българската армия. Въстаническите отряди са командвани от 48 български офицери, сред които се открояват ген. Иван Цончев, капитан Стамат Икономов, поручик Борис Сарафов, подпоручик Александър Панайотов и др. Благодарение на успешното командване въстаниците нанасят големи загуби на противника и водят успешна партизанска война срещу над 250-хилядна османска армия. Отмъщението на Османската империя обаче се излива върху цивилното население. Опожарени са 201 села, загиналите са над 5500 души, а 30 000 търсят спасение в свободна България. Въстанието предизвиква широк отглас в Европа и принуждава Великите сили да наложат реформи на султана, които обхващат единствено османските вилаети в Македония. Ограниченият характер на реформите и тяхното последователно саботиране от Високата порта в крайна сметка налагат войната като единствен път за постигане на националното обединение. 

В заключение председателят на МНИ сподели: „Днес Илинденската епопея се отбелязва в две държави, но за съжаление в Република Северна Македония събитието е повод за разделение и насаждане на вражда и омраза към всичко българско. Въпреки това аз съм убеден, че истината не може да бъде скрита и паметта за героите на Илинден и Преображение ни води към помирение и единство“ – завърши словото си доц. М. Михов.

Прочетете още »

130 години от рождението на Иван Михайлов

130 години от рождението на Иван Михайлов (Скромни, Малкия, Димов, Брезов, Радко Деянов, Недялка, Отински, Брегалнишки, Македоникус, Балканикус, Нарцис) (26 август 1896, гр. Щип – 5 септември 1990, Рим). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 08

Израства в патриархалната среда на заможно българско семейство. Учи в Щип, Солун, Скопие и София. Завършва сръбска гимназия в Скопие (1915). Назначен е за бирник в общината на Щип. Служи в ІV артилерийски полк – София (юли – септ. 1918).Записва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1918 г. е личен сътрудник на Т. Александров в ЦК/ЗП/ на ВМРО. Като студент в Юридическия факултет на СУ е учредител и председател на Македонско студентско дружество „Вардар“ (1920). 

 По негова инициатива от 1921 г. започва да излиза Сборник „Илинден“. След Горноджумайските събития се утвърждава като секретар на ЦК на ВМРО. На три поредни организационни конгреса е избиран за член на ЦК. Търси нови съпротивителни форми и средства за борба срещу сръбския денационализаторски режим в Македония. 

Организира политическите убийства на Стоян Мишев, Тодор Паница, Илия Пандурски, ген. Михайло Ковачевич, Велимир Прелич и др., които имат шумен отзвук по света. На 31.Х. 1927 г. в Щип са убити неговият баща Михаил Гаврилов и по-големият му брат Христо Михайлов. Като олицетворяващ младежкото попълнение в редиците на ВМРО е отговорник за спомагателната организация на ВМРО. 

Не споделя възгледите на ген. Ал. Протогеров за воденето на революционната борба. Назряващата криза в отношенията им се засилва от недоказаните подозрения на Михайлов, че Ал. Протогеров е виновен за убийството на Т. Александров

В нарушение на организационния устав нарежда неговото убийство. Наред с лично одобрените десетки смъртни присъди Ив. Михайлов поощрява значими инициативи в македонското освободително движение (в. „Македония“, в. „Македонска трибуна“, Македонска народна банка, Македонски научен институт, строителство на Македонски дом, хижи, водни синдикати, училища и др.). 

След Деветнадесетомайския преврат (1934) ВМРО е забранена и Ив. Михайлов минава в нелегалност. На 12.ІХ.1934 г. преминава българо-турската граница. В емиграция продължава да отстоява идеите си за национална борба. 

 През септември 1944 г. отхвърля предложението на Хитлеристка Германия за създаване „независима македонска държава“. За него „Независима Македония“ е средство за запазване на македонската българщина и общобългарското духовно единство. 

 След 1945 г. живее в Италия, където става обединителна фигура за българската емиграция от Македония. Уважаван идеолог, той дълго време е безспорният неофициален ръководител на МПО и сътрудничи на в. „Македонска трибуна“. Автор на няколко тома спомени, научно-популярна литература и публицистични материали, в които разобличава македонистката идеология и защитава истината за съдбата на българите от Македония.

Прочетете още »

Научният секретар на МНИ се срещна с представители на българската общност в Р Албания

На 25 юли 2026 г. научният секретар на Македонския научен институт Владимир Митов осъществи посещение в Република Албания. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 8

В град Корча той проведе срещи с представители на местната българска общност, след което посети близкото село Бобощица, където в миналото е живяло компактно българско население, и манастира „Успение Богородично“ – важно историческо и духовно средище за жителите в региона. 

На следващия ден – 26 юли, Владимир Митов отпътува за района на Мала Преспа, където в центъра на общинския град Пустец се поклони и поднесе цветя пред паметника на именития български деец и идеолог на македоно-одринското освободително движение Гоце Делчев.

Прочетете още »

130 години от рождението на Владимир Бъчваров

130 години от рождението на Владимир Бъчваров (23 август 1896, гр. Пехчево – 29 януари 1955, Благоевград) – деец на ММТРО и МСС, лекар, дарител. Завършва екзархийското училище в родния си град. Учи в Щип и Военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик на 5 октомври 1916 г. Служи в Българската армия до 1920 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 8

Учи медицина във Виена и участва активно в дейността на Македонския студентски съюз в чужбина. Един от учредителите на ММТРО. Прави опит да формира организационна петорка в Пехчево, но заподозрян от властите, напуска Македония. Завършва висше образование (1927) и работи в Горна Джумая като районен инспектор по маларията и туберкулозата. Секретар е на Великия македонски събор в Горна Джумая. 

Един от инициаторите за създаването на Македонска хигиенична инспекция в Пиринския край. След преврата от 19 май 1934 г. е назначен за околийски и болничен лекар в Белоградчик, а по-късно в Шумен. След 1937 г. е лекар в Горна Джумая. Началник е на Противомаларичния институт в Скопие (1 април 1943 – 22 февруари 1944). 

Областен лекар (23 февруари 1944 – 30 януари 1948), а през 1951–1955 г. завежда Инфекциозното отделение и ръководи информационния отдел в Окръжна болница – Благоевград. Отказва предложение да бъде министър на здравеопазването в Н.Р. Македония. 

Учредител е на родов дарителски фонд „Димитър, Яна и Никола Бъчварови“. Дарява 50 000 лв. на Народно основно училище „Гоце Делчев“ – Пехчево за стипендии на даровити деца (1943) и 100 000 лв. на гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (бивша Солунска) – Благоевград (1946). 

Д-р В. Бъчваров е награден посмъртно (1969) с орден „Червено знаме на труда“ за личен принос в борбата срещу маларията.

Прочетете още »

125 години от началото на Аферата „Мис Стоун“ (1901–1902 г.)

125 години от началото на Аферата „Мис Стоун“ (1901–1902 г.) Акция на ВМОРО за набавяне на парични средства за въоръжаване и за популяризиране на революционното движение сред световната общественост. 

Източник: бюлетин "Българи на Балканите и по света"

На 21 август 1901 г. в местността „Подпряната скала“ на пътя от Банско за Горна Джумая са пленени за откуп американската протестантска мисионерка Елена Стоун и българката Катерина Стефанова-Цилка. Акцията е дело на чета на Вътрешната организация, ръководена от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Е. Стоун е мисионерка на протестантската организация на Американския съвет за чуждестранни мисии с център Бостън, щата Масачузетс – т.нар. съборяни. Основната дейност на мисионерите сред българското общество е привличане на привърженици за протестантската вяра. Е. Стоун е родена на 24 юли 1864 г. в Роксбъри, щата Мазачузетс. 

От 1878 г. е учителка и мисионерка в България. От 1898 г. отговаря за просветната дейност на мисията в Македония. През август 1901 г. тя пристига в Банско, където провежда курс за подготовка на учителки за мисионерските училища. Една от лекторките в курса е К. Цилка, българка, омъжена за албанския мисионер Григор Цилка. 

Преговорите за получаване на откупа се водят в София в края на октомври 1901 г. между американския генерален консул в Цариград Чарлз Дикинсън и пратениците на четата Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев при посредничеството на руския дипломатически агент в София Юрий Бахметиев и неговата съпруга. Провеждат се три срещи без резултат. През това време четата и заложничките са принудени да се движат от село на село и из околните планини, първоначално в Дупнишко, а после в Горноджумайско. 

Придвижванията се извършват нощем поради преследвания от турски потери и чети на ВМОК, които се стремят да отнемат пленничките и да получат откупа. Положението се усложнява и от напредналата бременност на К. Цилка, която ражда на 22 декември в една винарска изба край с. Сърбиново момиченце, наречено Елена. В края на декември Комисията за преговори и пратениците на четата уточняват окончателния размер на сумата за откуп: 14 500 златни турски лири (63 800 долара). 

Те са събрани чрез волни пожертвувания от частни лица в САЩ. На 13 януари 1902 г. при строга турска охрана от Цариград в Банско пристигат парите за откупа, а предаването им се осъществява на 19 януари. Четниците с парите веднага се отправят към свободна България. Е. Стоун и К. Цилка са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко. Въпреки преживените несгоди на пленничеството, след пристигането си в САЩ те публикуват спомени и изнасят беседи, в които говорят със симпатия за положението на потиснатите в Македония. Акцията допринася за популяризиране делото на ВМОРО в САЩ.

Прочетете още »

Гоце Делчев – политическият войн в българското национално пространство

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Димитър Тюлеков. Георги Николов Делчев (1872 – 1903) – политическият войн в българското национално пространство...11 - 36

"Опитът, трети[1] по ред, отново по паметен юбилеен повод да се насочи изследователски взор върху личността и делото на Георги Николов Делчев, е еднакво отговорен, защото колкото е лесен, толкова е и труден. Наистина има огромен и смазващ автентичен изворов материал, достатъчно сериозни академични и археографски публикации. Заслужава да се отбележи и последното солидно издание в тази посока с подробен тематичен библиографски преглед[2]. През тази година и монографията на Мерсия Макдермот за втори път стана публичен факт[3]. 

Новият етап в сътрудничеството между България и Република Северна Македония (РСМ) своеобразно бе ознаменуван с юбилейна възпоменателна сребърна десетлевова монета. Тя е с лика на Гоце Делчев и е по повод 150-годишнината от неговото рождение. Въведената от Българска народна банка в обращение монета естествено вече е нумизматична рядкост. 

Разбира се, това са все измерения от външната страна на институционалното възпоменание за Гоце. По-важно е да се отбележи, че във връзка с европейската интеграция на Северна Македония, а и с плахите опити за демакедонизирането на насилнически утвърждаваното етнопо- литическо пространство по долината на р. Вардар и в България са налице, меко казано, съмнителни внушения и оценъчни нагласи по днешната юбилейна тема. Някои от тях са плод на журналистическо невежество, а други са хвърковат „мултиперспективен“ опит за притъпяване остротата в два коренно различни ценностни модела. Има стремеж да се „захлупи“ делото на Гоце Делчев в рамките само на Вардарска Македония[4]. 

Прокарва се тезата от официални трибуни и се внушава в социални мрежи, че легендарният водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) по етнически произход е българин, но като политическа принадлежност е македонец, илюзорен борец за митична „Независима Македония“ и т.н. Личността и делото на Гоце обаче са неподвластни на компромисни формулировки, изкуствена делба, а и още по-малко на толкова познатите в България и сред цивилизования свят скудоумни историко-документални фалшификации..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »