Нови книги: Климент Шапкарев – учител, революционер, публицист

Георги Тренчев. Климент Шапкарев – учител, революционер, публицист. Благоевград, РИК „Ирин-Пирин“, 2026, 335 с., с илюстрации. ISBN 978-619-7661-29-3. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 9

Климент Шапкарев е активен деец на македонското движение, педагог и общественик, чиято дейност, като цяло не е добре позната за широката общественост. Изследването на Георги Тренчев запълва съществуващата празнина по отношение биографията му. Книгата се състои от два обособени дяла. Първият представлява подробна, цялостна биография на Климент Шапкарев. Изложението се основава на значителна документална база, умело анализирана и интерпретирана. 

Авторът предлага един подробен, увлекателно изложен биографичен разказ. Откроени са участието и приносите на Шапкарев в революционното движение и в развитието на учебното дело в страната. Не са подминати и публицистичните му изяви. Вторият дял, който заема почти половината от обема на изданието, е документално приложен. Той обхваща публикации на Шапкарев (включително и мемоарната му брошура за Гоце Делчев), както и писма и спомени за него. С това приложение се уплътнява образа на революционера и общественика. 

Изложението е отлично онагледено с факсимилета от документи, портретни и групови фотографии. Трябва са се отбележи умението на автора да представи един увлекателен биографичен разказ. 

Книгата е значителен принос както към познанията за бележития Шапкарев род, така и към историята на македонското революционно движение. 

Николай Поппетров

Прочетете още »

Гоце Делчев и първите програмни документи на БМОРК/ТМОРО

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Николета Войнова. Гоце Делчев и първите програмни документи на БМОРК/ТМОРО от 1896 г. и от 1902 г. ...133-152

"...Заслуги в различни аспекти в това устройствено десетилетие има и Георги (Гоце) Николов Делчев. Макар и да не е сред учредителите на Вътрешната организация, той участва с Даме Груев в създаването на първите комитети през 1894 г. в Щип не без основание[3]. 

Делчев има из градени идейни виждания относно целта, с която да се създаде револю ционната организация, средствата за постигнато ѝ, обхвата на действие и структурите ѝ още преди нейното основаване през 1893 г. Пример в това отношение са кръжоците, в които участва, и които се явяват наченки на бъдещата революционна организация. Г. Делчев има основополагаща роля в изграждането на постоянните агитационно-организаторски чети на Вътрешната организация – нейния Четнически институт[4].

Като главен ревизор на четите предприема инспекционни обиколки във вътрешността на Македония и Одринско, дава указания за преустрой ството на работата на управителните тела и тактически разпореждания на четите по места. Наред с голяма част от описаните дейности в този период, изпълнява и длъжността на задграничен представител в София заедно с Гьорче Петров[5]. 

В тази своя дейност Г. Делчев влага не по-малко време и усилия по отношение на особено деликатния въпрос за под държането и координирането на връзките между Вътрешната организа ция и Македоно-одринската организация (МОО) в Княжество България начело с нейния ръководен орган – Върховния комитет[6]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Гоце Делчев в българската литература от първото десетилетие на XX в.

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Михаил Неделчев. Гоце Делчев в българската литература от първото десетилетие на XX век...123-132

"...Именно с окончателното привличане на трагическия поет на България за каузата на националната революция от тази нейна фаза, извършено от Гоце Делчев така последователно и след внимателен, но и спонтанен избор, и особено след създаването на мита Яворов, се случва истинското сключване на харизмата (нека използваме термина на Макс Вебер) на тази велика Четворка. 

Интуициите на толкова публицисти, мемоаристи, поети, романисти засилват усещането, а и направо знанието, че Гоце Делчев – това е новият Левски, че Яворов – това е новият Ботев, и че четиримата великани са свързани в неразчленима ярко-пламтяща социална сплав. Облъчен от обаянието на жертвената апостолска фигура на Гоце Делчев (очевидно и през призмата на четворната система от биографии) е и народният поет, Патриарха Иван Вазов. 

Във втория дял на „Песни за Македония“ имаме един малък цикъл от стихотворни фрагменти с название „Радостта на сенките“, където редом с втория Апостол на свободата са възкресени сенките на полковник Янков, Борис Сарафов, Братя Миладинови, на хилядите македонски мъченици, на Отец Паисий, на царствените фигури на Самуил и Михаил Шишман..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Лектория "Македония": Представяне на книгата "Разпилени надежди - Иван Попов и Македония“

Здравейте колеги и приятели на Лектория „Македония“! 

Продължаваме нашите срещи в новия есенен сезон на Лекторията, този път с представянето на книгата „Разпилени надежди - Иван Попов и Македония“ на нашата колежка от Регионалния исторически музей в Благоевград д-р Елена Александрова. 

През образа и дейността на костурския войвода, а по-късно поручик Иван Попов книгата представя амбицията, въжделенията, убежденията и в крайна сметка разпилените надежди на поколението будни младежи от историко-географската област Македония в края на 19 век. 

Мястото на срещата ни е известно- Македонски научен институт, „Пиротска“ № 5, втори етаж, Голяма зала. 

Денят е вторник, а датата-29 септември 2026 г. 

Часът е 18.00 ч., домакин - Костадин Филипов. 

Заповядайте! 

Доц. д-р Милен Михов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Георги Кулишев (1885 - 1974)

Георги Кулишев Гугов 

(21 септември 1885, Дойран – 27 септември 1974, София) 

   Учител, публицист, политик, юрист. След завършване на Солунската гимназия (1904) учителства в Дойран, Шип и Солун. Завършва право в Софийския университет (1914). Член на Солунския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Арестуван през 1906 г. от турските власти и затворен в Еди Куле. 

 По време на Младотурската революция е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През военния период списва статии във в. “Българин”, “Родина”, “Вечерна поща” и др. Работи като секретар на българската легация в Цариград (1921-1922). Участник в масонското движение. Сред основателите е на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет (1927-1930). Редактира в. „Слово“ (1925-1926), директор на в. „Македония“ (1926-1928). Депутат в ХХІІ ОНС и член на Македонската парламентарна група. Като привърженик на протогеровистите създава и редактира в. “Вардар” (1929-1930). 

 Поради засилените междуособици в македонското освободително движение, емигрира в Швейцария (1931). След завръщането си в България (1933) работи като зам.-директор на Дирекция по печата; издава в. „Нови дни“; членува в Съюз “Звено”. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия, но е касиран от управляващите. Арестуван и въдворен в Ардино (1939). Като председател на МНИ (ноември 1945 – юли 1947 г.) се съобразява с нихилистичните стремежи на управляващите за отродяване на българите във Вардарска Македония и “македонизиране” на населението в Пиринско. 

 Заема важни държавно-политически и партийни постове: пълномощен министър и главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи и представител на българската делегация на конференцията в Париж (1946); политически секретар на “Звено (1947-1949); директор на в. „Изгрев“ (1944-1951); под¬председател на Президиума на Народното събрание (1950-1954); зам. председател на НС (1954-1971); депутат (1945-1974); зам.-председател на ОФ (1972-1974). Автор на “Македонската криза” (1928) и “Съветската външна политика” (1947).

Прочетете още »

Гоце Делчев – за една вътрешна морална дилема

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Слави Славов. Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема...111-122

"ВМОРО изживява продължителна няколкогодишна еволюция от сравнително немногобройна формация на градската интелигенция, обединяваща главно представители на българското учителство, до масова, истински боева организация с военизирани структури и всички основни атрибути на една нелегална армия[1]. 

Разширяването на организационната мрежа и реалният досег до основната част от българското население в Македония – селячеството, поставя революционните ръководители пред своеобразен казус – как да постъпват със старите войводи от харамийски тип. Въпросът въобще не е от най-лесните за разрешаване. В повечето случаи, въпреки някои не особено лицеприятни моменти в своята дейност, тези дейци, последен отглас от някогашното хайдутство, се ползват с авторитет и влияние сред местното население. 

Затова и мненията в ръководните среди на ВМОРО варират и се колебаят между двата полюса – от безкомпромисното унищожаване на харамиите като „непоправими разбойници“ до полагането на максимални усилия за тяхното „превъзпитаване“ и приобщаване към освободителното дело. Всички вътрешни дейци се отнасят към представителите на харамийството с определена доза подозрителност, но ако има ръководител, който най-последователно се придържа към втория принцип, за тяхното „революционизиране“ – това е Гоце Делчев. 

Много трудно може да се направи цялостна рекапитулация кой от двата подхода се оказва по-правилен и по-печеливш в дългосрочен план. Последвалите събития дават достатъчно примери в полза и на едното, и на другото становище. Част от бившите харамии, встъпвайки в револю- ционните редове, впоследствие се връщат към традиционните си методи. Някои от тях са привлечени, отново по същите съображения (недостиг на опитни хора, запознати с местните условия), от Върховния комитет Михайловски – Цончев и участват в братоубийствените сблъсъци с четите на ВМОРО[2]. 

Друга част остават верни на Вътрешната организация и се под- чиняват, волю-неволю, на новите правила. Макар и да проявяват понякога старите си навици, те се изявяват като ценни и труднозаменими организа- ционни кадри..."

Прочетете още »