"...Книгата на Рая Заимова „Живата история или за паметта на една солунска фамилия“ е изследване на родовата история като част от общата история на българската интелигенция в Южна Македония.
В него главни действащи лица са представителите на рода Тъпкови, които взимат дейно участие в постигането на културен прогрес на солунските българи в края на XIX и началото на XX в., и като такова изданието е безценен принос към проекта „Солун и българите: история, памет, съвремие“[1].
Книгата е разделена на 10 глави, с използвани библиография, фондохранили- ща и уеб сайтове. 71 страници са отделени на приложените документи от семейния архив като спомени, писма и бележки, тапии, дипломи, генеалогия на рода, семейни и лични фотографии. Следват две заключения, на френски и английски език. Първата глава ни представя родоначалниците Тъпкови, които са родом от Енидже Вардар, град в близост до античната столица на Александър III Македонски.
Приели унията, те започват активно да участват в духовните и културно-просветните процеси в града след средата на XIX в. Димитър К. Тъпков се насочва към учителската професия и последователно е учител в Лерин и Прилеп, след което трайно се установява в Солун със семейството си. Втората глава дава представа за почти митологичния праотец Мици или Мицо Кощиев, който е сред значимите личности в Енидже Вардар век по- рано. Последващата трета глава ни връща към Димитър К. Тъпков и неговата активна дейност като учител, но и като радетел за Кукушката уния и тази в родния му град.
В Солун той прекарва над 15 години, преподавайки както в екзархийски учили-ща, така и в Българската католическа семинария „Св. св. Кирил и Методий“ в Зейтинлъка. Въпреки изричните постановления в завещанието му, синовете му Драган и Кирил приемат православието, независимо че, подобно на по-малкия си брат Благой и сестрите си Христина и Глория, завършват католическите френски колежи в Солун. Последните остават верни на католицизма. Католическата образователна система в Солун е с традиция от началото на XVIII в. и има голямо значение за българите в борбата с гърцизма и въобще за духовното издигане на местното християнско население в мултинационалния град.
В четвърта глава се проследява професионалното развитие на братята Драган и Кирил и сестра им Глория като учители от първите им назначения до края на жизненият им път. По-малкият брат Благой се насочва към инженерната професия и с припечеленото издържа майка си и болнавата си сестра Христина.
„Бяхме жертви на гърцизма“ е петата по ред глава и свидетелства за общата просветна борба на българи православни и католици срещу духовния гнет на Патриаршията. Отново фокусът е върху Кирил Тъпков, който в годините след Първата световна война се стреми да повдигне духа на българите в Солун, участвайки в списва- нето на списание „Обществена обнова“. Сетне участва в комисията за изселването на българите по клаузите от Ньойския договор. Последващата шеста глава „Бягството“ описва преживяванията на братята Драган и Кирил Тъпков в навечерието на Междусъюзническата война, когато гърците подготвят нова Вартоломеева нощ в Солун срещу българите, която в спомените на драгановия син Димитър оставя тежки последствия.
Драган и Кирил след съвет от местен грък решават тайно да се прехвърлят в Италия, а оттам в България през Австро-Унгария и Сърбия след края на войната. През това време жените и децата са при- нудени да оцеляват сами в трудните условия. Седмата глава „Масонството“ осветява дейността на Драган Тъпков и брат му Кирил като масони първо в масонската ложа „Солунска звезда“, и по-късно в „Заря“ (София).
Чрез масонството те виждат основно подобряване на положението в Македония, подобно на членуващите в ложите представителина други етноси освен българския. Неясно кога, но постепенно те изоставят масонството. „Македонската чета“ е осмата поред глава и представя биографията на Димитър Драганов Тъпков, който се включва в македонското освободително движение след Първата световна война.
Влиза в четата на войводата от ВМРО Григор Хаджикимов и има участие в атентата срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич. След установяването на българска административна власт във Вардарска Македония след 1941 година се установява последователно в Прилеп и Битоля, където работи в тютюневия сектор. Всичко това е достатъчно, за да бъде набелязан като неблагонадежден от „народната власт“ след 1944 година..."
Целия материал четете по-долу:
