Зора Здравева. Съчинения на Райко Жинзифов

Зора Здравева. Съчинения на Райко Жинзифов. С., 1931 г. 

Райко Жинзифов

"По-харно нещо, а не нищо"

"Този е бил девиза на горещия родолюбец, на поета, който е използвал всяка минута, за да посвети някой стих или статия на скъпото си отечество..."

Любезно предоставено от библиотека "Струмски"

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Противобългарските действия в Македония 1912 - 1913 г.

Л. Милетич. Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 година. С., 1929 г., 293 с.

"Войната между балканските съюзници в 1913 година е събитие от твърде голема историческа важност поради своите последици за сетнешния развой на междуособните политически отношения на балканските народи, а предимно на двата славянски съседа, българите и сърбите. 

Особено сед боносна излезе тая война за България, понеже тя нанесе страшен удар на идеята за политическото обединение на целокупния български народ, а същевременно тури начало на нова ориентировка на българската външна политика от решаеще значение за националното ни бъдеще..."

Любезно предоставено от библиотека "Струмски"

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Априлското въстание и Македония

сп. Македонски преглед, год. XIX, 1996, № 2. Трайков, В. Априлското въстание от 1876 г. и Македония..., 5 - 22.

"...Македония участва още от началото в борбите на народа за освобождение - първо от гръцкото духовно владичество, а после и успоредно с него - и в борбата за политическо освобождение от несносното османско иго. 

 Основоположникът на организираното общонационално революционно движение Георги Раковски отрано обръща най-голямо внимание на борбите на българите в Македония. Той е във връзка с всички тогавашни изтъкнати дейци от Македония..."

 Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

66 народни песни на македонските българи

Добри Христов. 

66 народни песни на македонските българи. 

С., 1931, 172 с.

"Известно е богатството на македонско-българските епически песни, но още по-богата е по разнообразие на поетическите мотиви македонската народна лирика, която и сега още е доста жизнена, понеже песните ежедневно се пеят, главно от жените. Знаем от Верковичевите "Женске песме" 1), че е имало даровити певици, които можели да пеят до 270 различни песни, каквато е била певицата Дафина от Сер, за която Веркович подробно разказва. Разбира се, че сега тази жива народна музика постепенно изчезва, но при все това още не са редки певци и певици по Македония, които я подържат в нейната оригинална чистота не само по отношение на поетичния текстъ, но и на музикалната част..."

Целия текст четете по-долу:

Прочетете още »

Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г.

Българското серско педагогическо училище през учебната 1908 – 1909 г. Отбелязване на празника на Св. св. Кирил и Методий на 11 май 1909 г. в местността „Кьошковете“.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 1. Д-р Георги Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. ...99 - 134

"...Екзархията приема учебната 1895 – 1896 г. с началото на педагогическите училища в Скопие и Сяр. В издаваната статистика за екзархийските училища за следващата учебна 1896 – 1897 г. Българската църква добавя в специалния раздел за средните училища още две отделни таблици за Скопското и Серското педагогическо училище. 

Там са записани в Серското училище 32 ученици в І курс и в Скопското училище – 62 ученици в І курс и 49 във ІІ курс.[35] За съжаление, в Сереското училище нещата не потръгват добре и през следващата учебна 1897 – 1898 г. отново има само първи курс, докато в Скопие вече има ученици в трети курс. Едва през учебната 1897 – 1898 г. започналият първи курс в училището продължава до завършване и през учебната 1899 – 1900 г. Серското мъжко педагогическо училище дава своя първи випуск. През първата година от разкриването на педагогическото училище то се ръководи от директора Константин Самарджиев (Приложение №2) с учители: Бл. Калейчев, П. Кусев, Ал. Кусев, Ц. П. Томов, Тома Левов. 

Следващата година учители са: Илия Пейчиновски – заместен от Васил Думев от Воден, Владимир Бояджиев от Охрид, Георги Трайчев от Прилеп, Георги Ив. Саманджиев от Мустафа паша (дн. Свиленград), Димитър Поптомов и Т. Левов. От учебната 1897 – 1898 г. за две години директор на училището е Атанас Наумов. 

През следващите години, с разкриването на ІІ и ІІІ курс, броят на учителите се увеличава от 9 на 11. Макар че официално училището се води Педагогическо училище, де факто то е трикласно и педагогическо училище, в което се обучават ученици от І до ІІІ клас и ученици от І до ІІІ педагогически курс. То се помещава в една сграда, ръководи се от един директор, а учителите обучават учениците от класовете и курсовете. 

Така например през учебната 1900 – 1901 г. учителят Марин Шаранков преподава български език в курсовете – 13 часа и краснописание в І и ІІ класове[36]. През учебната 1900 – 1901 г. директор е д-р Ср. Данов от Загоричане, Костурско и учители: Марин Шаранков от Лесковец, Великотърновско, Хр. Попвасилев от с. Конче, Радовишко, Димитър Галев от Велес, Павел Ковачев от Мустафа паша, Юрдан Самарджиев от Прилеп, Георги Трайчев от Прилеп, Петър Попов от Скопие, Димитър Трендафилов от Горно Броди, Стефан Иванов от Битоля, Никола Цицов от с. Куманичево, Костурско и Тодор Апостолов от Воден[37]..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Димитър Иванов. Гевгелийският говор. С., 1931, 132 с.

Димитър Иванов. Гевгелийският говор. С., 1931, 132 с.

"Долновардарската македонска област, в която влизат Кукушко, Ениджевардарско и Гевгелийско, от диалектоложка страна е твърде интересна, а досега бе сравнително слабо изучена. Кукушкият и гевгелийският говор се отличават в своята фонетика с някои особености, които изобщо са своиствени и на източните български говори..." 

 Целия материал четете по-долу: 

Прочетете още »