Кръстовденското въстание от 1903 г.

 "...През последните дни на август 1903 г. в бивака на Яне Сандански се стичат много селяни от околните села. Ентусиазмът на хората, породен от разбирателството между четите на ВМОК и ВМОРО, както и от предстоящото въстание, е голям. 

 На 31 август неделя многочислена турска войска, се насочва към въстаническия лагер. 

 Срещу нея се насочват съединените чети на Яне Сандански, Димитър Стефанов, поручик Йордан Стоянов, поручик Петър Дървингов, войводите Дончо Златков, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков..." 

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Места и време: Гоце Делчев

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Симеон Симев Места и време: Гоце Делчев...93-98

"Какво ни прави времето, Георги, а какво правим ние от него, Гоце? Намерихме се случайно или не между две реки: Брегалница и Отиня – места, където може да се плете мисъл. Да се тъчe приказката: от идеал, пясък и вода, воля. Даже сказка да се мечтае. Сказание. Да се бяга от трайната сегашност или да се забравим... времето да ни отнесе. Да ни отнесе мътната (като казват в Щип). 

Какво мери часовника? Кукуш, 1872, 23 януари (стар стил), 4 февруари, ражда се Георги (Гоце) Николов Дѣлчевъ от родители майка – Султана и баща – Никола. Учи в българско униатско училище, а след това в българска екзархийска (трикласна) прогимназия в Кукуш, в Солун – Българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. 1891-во лeто постъпва във Военното училище в София. През есента (ноември) 1894 г. е назначен за екзархийски учител в Щип... За тази благополучна и щастлива година, през която се положи здрава основа на Организацията, се сеща Петър (Туше) Делииванов:[1] „[...] Получихме почти едновремено назначения: аз от Екзархия- та, а той от Щипското училищно настоятелство. Мене ме назначиха за главен учител в Щип...; а него назначаваха за учител в Щипско Ново село (махала от града, която се отделяше от него с река Отиня). [...] към края на м. октомври бяхме там... Не бяхме още слезли от конете, когато при нас довтаса Даме... Той ни предложи да отидем в къщата, дето живееше[2]..., Даме беше близо до училището ... имаше свободни две стаи... Oстанахме да живеем там триматa... На вечерята, когато се отвориха разговорите, при поставения от Даме въпрос защо не сме останали в България, Гоце разгъна своите планове надълго и широко. Даме само слушаше и след като Гоце свърши, той с радост из- вика ,,Добре сте ми дошли!“ и извади и ни подаде един устав на ВМРО. 

На другия ден Гоце отиде в Ново село и постъпи на работа още сутринта [...] Същата вечер след дълги и изчерпателни тълкувания и пояснения [...] той [Гоце] положи клетва като член на организацията... Аз не направих това поради някои особености на характера ми и защото не одобрявах някои императивни постановления на устава за наказване провинилите се членове, а клетвата обвързва... Още същата вечер си разделихме районите за работа... Почна се тиха и полезна работа“. 

За първата среща на Груев с Делчев и Делииванов в Щип, ето какво се сеща Даме..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Гоце Делчев и дисциплиниращата политика на ВМОРО

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Елена Александрова. Гоце Делчев в контекста на дисциплиниращата политика на ВМОРО към населението и кадровия състав...99 - 109

При работата с документите прави впечатление, че Г. Делчев се намесва най-осезателно в правораздавателните функции, които с утвърждаването си започва да демонстрира ВМОРО. Проблемът за революционното правосъдие е важен с оглед изграждането ѝ като една паралелна власт за голяма част от населението в Македония и Одринска Тракия. Правното институционализиране на Организацията е етап в еволюцията ѝ като фактор в регулирането на бита и очертава значителни позиции на хегемон със сериозна заявка за контрол и надзор над всички сфери от всекидневния живот. Разрастването на революционното движение поставя пред идеологическите ръководители ред въпроси, които се налага да бъдат решени на конгрес. 

Първият общ конгрес заседава през пролетта на 1896 г. в Солун под председателството на д-р Христо Татарчев. След конгреса Г. Делчев и Гьорче Петров изработват Устав и Правилник, в които ясно са формулирани изискванията към кадровия състав на Организацията и произтичащата от тях наказателна отговорност. Прави впечатление, че макар Уставът на „Българските македоно-одрински революционни комитети“ (БМОРК), както се нарича организацията тогава, да има статут на програмен документ, отнасящ се до членовете, той придобива тежестта на съдебно-наказателен кодекс и за нечленуващите в нея. Тук трябва да се обърне внимание на чл. 13 от Шеста глава „Наказания“, според който „всеки, който нанесе щета на Делото, било той работник или не – се наказва“[5]. 

Още в 1896 г. Г. Петров и Димитър Венедиков изготвят и проектоустав за четите, в който са отразени опитът и достиженията на българското националноосвободително движение отпреди 1878 г.6 Проектоуставът вероятно е заложен като основа за създадения в края на 1900 г. от Г. Петров и Г. Делчев проектоправилник. Прави впечатление, че са за- имствани онези правила, които регламентират другарски взаимоотношения и толерантност в четата. За неподчинение следват и наказателни действия. Проектоправилникът за четите е преразгледан и дооформен неколкократно, докато в началото на 1902 г. е отпечатан заедно с преработените устав и правилник на ВМОРО[7]. 

Новоприетият Правилник за четите от 1902 г., изготвен от Г. Делчев и Г. Петров, ги институционализира като главна боева и организационна единица и регламентира наказанията вътре в кадровия състав. Определените най-строги наказания третират въпроси относно застрашаване конспиративността и целите на Организацията.

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Учителят Гоце Делчев

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Георги Тренчев. Учителят Гоце Делчев...83-93

Когато се проследява живота и делото на нашите национални герои като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Стефан Стамболов, а по-късно и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев и мн. др., на преден план изпъква тяхната революционна дейност и някак си остава в сянка фактът, че те са и български учители. Значими изследвания разкриват по-голяма част от техния живот, като основно акцентират на участието им в националноосвободителните борби, но работата им като учители често остава недостатъчно изяснена. 

Трябва да се отбележи, че Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов, но и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Иван Гарванов, Христо Матов и мн. др., без ни най-малко да се подценява тяхната значима роля в българската история, са започнали своята народополезна дейност в българското училище. Това само по себе си е интересен факт, защото не само че българското училище става място за тяхната първоначална, предимно легална изява, но и може да се каже с известна гордост, че именно измежду редиците на българските учители се родиха титаните на революционната ни мисъл, тези дейци на българската национална революция. 

Затова трябва да се погледне на Гоце Делчев не само като на революционер, деец на ВМОРО и войвода, но и като на учител в българските екзархийски училища. Ако се направи едно сравнение, може да се види, че както за Левски и Ботев, така и за Гоце Делчев пребиваването в училището е само един кратък епизод от техния динамичен, изпълнен с превратности и за съжаление кратък живот. За да се разбере какъв учител е бил Гоце Делчев, трябва да се про- следи какво е образованието, което получава, и дали е добре подготвен като учител. Родният му град Кукуш е известен като един от най-ревностните защитници на българщината и на българското образование. 

Още през 1857 г. тук учителстват Димитър Миладинов и известният български възрожденски учител Райко Жинзифов. За да се защитят от преследванията и за да запазят народността си, още през 1859 г. жителите на Кукуш се насочват към униатството. Към 1876 г. градът е изцяло униатски и едва през учебната 1881 – 1882 г. Българската екзархия успява да отвори училище под свое ведомство. Първоначалното си образование Г. Делчев получава в родния си град. Роден в семейство на униати, той постъпва в началното униатско училище, което завършва през учебната 1883 – 1884 г.[1] 

Тогава семейството му решава той да продължи образованието си в българското екзархийско трикласно училище в Кукуш[2]. 

В продължение на три години, започвайки от учебната 1884 – 1885 г. и завършвайки през учебната 1886 – 1887 г., Гоце Делчев се обучава в това училище. Още от учебната 1882 – 1883 г. Екзархията е взела под ведомството си и това трикласно училище и назначава със свои средства учителите, работещи там. В града има и униатско класно училище, затова учениците в българското екзархийско училище са малко на брой. През учебната 1882 – 1883 г. те са 12, през 1883 – 1884 г. – 13, през учебната 1885 – 1886 г. – 31, и през 1886 – 1887 г. – 37 на брой. Сред тези ученици през трите години в училището учи, а през учебната 1886 – 1887 г. и завършва, Гоце Делчев[3]. 

През последната учебна година в класното училище учат 37 ученици, разпределени по класове: в I клас 24 ученици (12 момчета и 12 момичета), във II клас – 8 момчета, и в III клас – 5 момчета, сред които е и Гоце Делчев. Всички тези ученици са обучава- ни от 3 учители и 1 учителка, която преподава и в отделенията[4].

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

МНИ на 105 конгрес на МПО в Кливланд

От 4 до 6 септември 2026 г. в Кливланд, Охайо се проведе 105 конгрес на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. Специални гости на събитието бяха председателят на Македонския научен институт доц. Милен Михов и заместник-председателят доц. Наум Кайчев.

 

Те взеха участия във всички заседания и съпътстващи прояви на форума. На заключителното тържество доц. М. Михов отправи поздравителен адрес към участниците, в който подчерта традиционните връзки между двете организации от самото им създаване преди повече от век през 1922 и 1923 г.

                                     

Той изтъкна ключовото значение на МПО за поддържане традициите на македонските българи в Северна Америка и очерта традиционните връзки между МНИ и МПО, които достигнаха нов по-висок етап на развитие през последните години при настоящето ръководство на МПО под председателството на г-н Ник Стефанов. През септември 2025 г. в Чикаго бе подписан меморандум за разбирателство между двете организации. 

Представителите на МНИ проведоха среща с новоизбрания състав на ЦК на МПО, на която бяха обсъдени конкретни форми на научно и организационно сътрудничество, фокусирани върху едновековния юбилей на органа на МПО в. „Македонска трибуна“, най-старият съвременен македонски вестник, непрекъснато излизащ от 1927 г. 

На форума на МПО бяха обсъдени редица аспекти на бъдещата дейност на организацията. Г-н Фред Минков бе отличен с новоучредената награда „Георги Лебамов“ за специалните му заслуги за опазване на традициите на МПО. За нови членове на ЦК с тригодишен мандат бяха избрани г-н Грег Чачов от МПО „Свобода“ – Колъмбъс, Охайо, г-жа Светла Сноудън от МПО „Илинден“ – Лас Вегас и г-жа Надя Тодорова от МПО „Струмишката петорка“ от североизточните Съединени щати. Конгресът беше открит и закрит с изпълнение на химна „Изгрей зора на свободата“. Следващият 106 конгрес на организацията ще се проведе в гр. Форт Уейн, Индиана в началото на септември 2027 г. 

Г-н Светослав Станков, генерален консул на Република България в Чикаго, САЩ за поредна година оказа специално съдействие за провеждането на форума. Той бе отличен на 105 конгрес със специална грамота на МПО с признание за приноса му за запазване на нейното документалното наследство.

Прочетете още »

Сръбски служби спряха на границата с Босилеград български учен

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 8 

 Научният институт „Западни покрайнини“ разпространи декларация, в която изразява протест срещу недопускането на д-р Валентин Янев на територията на Република Сърбия за участие в международна екологична среща в Босилеград. Това съобщи за БТА председателят на института доц. д-р Ангел Джонев. 

На 11 август на граничния контролно-пропускателен пункт „Рибарци“ сръбските гранични власти не са позволили на д-р Янев, който е член на Управителния съвет на организацията, да влезе в страната. Д-р Янев е пътувал за участие в международен форум, посветен на състоянието на околната среда в района на Босилеград и влиянието на рудодобивната дейност върху природата и населението в района. От института казаха още, че в срещата са участвали представители на Постоянния комитет на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания, както и експерти от екологични организации от Белград, Босилеград и София. 

В декларацията пише, че д-р Янев е възнамерявал да представи документи и данни, свързани с рудодобива в мините „Караманица“ и „Грот“, съдържащи информация за замърсяването на водите и отражението му върху здравето на населението в региона. 

По информация на Научния институт „Западни покрайнини“, на граничния пункт д-р Валентин Янев и екологът Димитър Куманов са били задържани за близо час от сръбските власти. 

Впоследствие на д-р Янев е било връчено решение за отказ за влизане в Република Сърбия с мотив „отрицателна оценка на риска за сигурността“. От института определят решението като необосновано и заявяват, че участие в международна екологична среща не може да бъде тълкувано като дейност, застрашаваща сигурността на държавата домакин.

Прочетете още »