Никола Стоянов - Живот в служба на България (Откъс)

СЪДЪРЖАНИЕ 

ПРЕДГОВОР ................................................................................11 

Даниел Вачков. НИКОЛА СТОЯНОВ – УЧЕНИЯТ, ФИНАНСИСТЪТ, ЕКСПЕРТЪТ РАННИ ГОДИНИ (1875 – 1895) .................................................15 

Детство в Дойран и София ..........................................................15 

Ученически и студентски години ................................................18 

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И НАУЧНИ СПЕЦИАЛИЗАЦИИ (1895 – 1908) ...........................................25 

Гимназиален учител в София и Пловдив .....................................25 

Следване в Тулуза ..........................................................................27 

Отново към преподавателската работа ...................................33 

Научни специализации в Германия ...............................................36 

Университетската криза и препятствия в академичната кариера ...............................................................38 

 УЧАСТИЕ В МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БАНКОВИЯ СЕКТОР (1908 – 1912) .................................43 

Анализатор в Българска народна банка ......................................43 

Администратор на Застрахователния отдел на Българска централна кооперативна банка ............................48

ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЯ (1912 – 1918) ..............................53 

Надежди и покруса – Балканските войни ...................................53 

Съдбоносното време на Първата световна война .....................68  

ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВНИТЕ И ГАРАНТИРАНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ДЪЛГОВЕ (1919 – 1939) .............................83 

Експерт в българската делегация на Парижката мирна конференция ............................................83 В борба за облекчаване на репарационното бреме ....................85 

Финансово-икономическото възстановяване на България ...................................................................................91 

Проблемът с българския държавен дълг в годините на Великата депресия .............................................101 

Стопанският подем от втората половина на 30-те години и управлението на външния държавен дълг .................106 

Александър Гребенаров 

НИКОЛА СТОЯНОВ – ПЪРВОСТРОИТЕЛ НА МАКЕДОНСКИ БЕЖАНСКИ ФОРМАЦИИ В БЪЛГАРИЯ В „ТѪГА ЗА ЮГЪ“ ..................................................................113 

В ПРЕХОДА ОТ ВОЙНА КЪМ МИР (1918 – 1922) .............119 

Член на Изпълнителния комитет на македонските братства .......................................................119 „От съюзниците-победители не може нищо да се взема, на тях може само да се дава“ ....................124 

В ръководството на македонската емиграция ........................130 

СЪЗДАТЕЛ И РЪКОВОДИТЕЛ НА БЕЖАНСКИ ФОРМАЦИИ (1923 – 1926).........................................137 

Сред учредителите на Македонския научен институт ..........137 

Създател на Македонската кооперативна банка ....................141 

НОВИ ПРОЯВЛЕНИЯ В ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ (1927 – 1934) ................................................................................149

 

Изграждане на Македонския културен дом .............................149 

Помирителни функции ................................................................156 

Именити учени защитават каузата на македонските българи ...........................................................157 

МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ СЛЕД ДЪРЖАВНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ (19 май 1934 – 1939) ...................................................................161 

Последиците от преврата на деветнадесетомайците ..........161 

Откриване на Македонския културен дом – храма на Македонския научен институт ............................................167 

Дарители в „ползу роду“ ............................................................169

 

„ИЗГРЕЙ ЗОРА НА СВОБОДАТА“ (1940 – 1944) ................181 

 Инициативи за промяна на българската политика за Македония ...............................................................................181 

Време за поздравления и изложения ..........................................192 

Тържествени посрещания във Вардарска Македония и идеи за подобряване на българското управление ..................195 

Грижи за родния Дойран, патрон на народното читалище в с. Пирава .................................................................204 

Последният легитимен институтски председател ................206 

ОТ МАКЕДОНСКИЯ ДОМ В ДОМА НА СЛЕПИТЕ (септември 1944 – 1947) ............................................................219 

Обвинения за профашистка дейност .......................................219 

Сблъсъкът на две взаимно отричащи се идеологии .................224 

„Саморазформироването“ на основания за вечни времена Македонски научен институт ...................................................233 

БИБЛИОГРАФИЯ ....................................................................241 

 ПРЕДГОВОР 

В епохата на следосвобожденската ни история Македония е допринесла изключително много за развитието на съвремен ната българска държава и на българското общество. Областта е дала на България огромен брой политици, общественици, уче ни, дипломати, генерали, журналисти, културни дейци, които със своята всеотдайна дейност са подпомагали политическото, културното, икономическото развитие на своето Отечество. В изграждането на българската държава съществен принос имат и изключително ценни експерти, родом от Македония, но поради факта, че в повечето случаи са били в сянката на политиците, те остават неизвестни в обществото и на тях като че ли истори ята отрежда по-скромно място в своя разказ. Техните имена и дейността им са познати единствено на твърде ограничен кръг от тесни изследователи на определени аспекти на държавната политика. 

В голяма степен това твърдение се отнася и за забе лежителната фигура на българина от Дойран Никола Стоянов. Наред с многото обществени дейности, с които е ангажиран през дългия си живот, това, с което оставя трайна следа в българската история, е управлението на Дирекцията на държавните дългове в най-драматичния период от развитието на българските дър жавни финанси – времето между двете световни войни. С едно кратко прекъсване от няколко месеца през 1934 г., той е главен директор на държавните дългове от април 1919 до юни 1939 г. Финансовият експерт Никола Стоянов с европейска ре путация не е добре познат и с качествата, които проявява като създател и дългогодишен ръководител на македонски бежански формации след Първата световна война. Независимо от тежкото икономическо състояние, България приема в пределите си де сетки хиляди изгнаници от Македония и останалите области, останали под чужда власт. Сам преживял преселническата дра ма като петгодишен, Н. Стоянов се отнася със състрадание към бежанците, които намират закрила от родината майка, опазвайки 

11 

своето българско име, език и култура. Участник в ръководство то на Изпълнителния комитет на македонските братства, а също като учредител и несменяем председател на Дойранското брат ство, той е съпричастен на благотворителните инициативи в под крепа на преселниците. Често сам става дарител на крупни суми. Никола Стоянов поема организационни инициативи, кои то са без аналог. Създател и несменяем ръководител е на Македонската кооперативна банка. Като учредител и подпредседател, по-късно и председател на Македонския научен институт, поема непосилната задача за мнозина негови съвременници – строежа на Македонския дом на „Пиротска“ 5. 

Към личността му изпитват респект водачите на македонското освободително движение – той е сред избраниците, търсещи брод за помирение между враждуващите лагери във Вътрешната македонска революционна органи зация (ВМРО) и техните последователи сред емиграцията. 

 В навечерието на Втората световна война, когато страната се превръща в желан икономически и военен партньор, Н. Стоянов поема ролята на неформален лидер на македонското освободително движение. Като ръководител на Македонския научен институт е сред инициаторите за съживяване на някогашната идея-мечта за решаване на Македонския въпрос чрез присъеди няването на областта към България. Убежденията му увличат во дачи и активни участници в македонските бежански формации, дейци на разформированата ВМРО, политици, министри, в т.ч. и премиери. След април 1941 г. е посрещнат възторжено в Македония. 

В родния Дойран председателят на Македонския научен институт се ползва с огромна почит, а в недалечното село Пирава приживе в негова чест е наименувано местното читалище. Като далновиден експерт Н. Стоянов съзира недъзите в управлението на Вардарска Македония и излага свои виждания за решаване на проблемите пред ръководители на държавата, вкл. и монарха. 

 12 

Събитията от есента на 1944 г. насетне „преобръщат“ на деждите на македонските българи. Н. Стоянов и други учени и интелектуалци, някои от тях членове на Македонския институт, са обявени за носители на великобългарски фашистко-шовинистически идеи. Идеологическата диагноза изхвърля от редиците на института заслужилия деец – неговия последен легитимен председател. След наблюдения и обиск на семейното му жилище, в края на 1945 г. той е арестуван и задържан в Дома на слепите, известен като „Къщата на смъртта“. 

Никола Стоянов надживява обвиненията на репресивния режим, наложил изземване на скъпата на сърцето му изстрадала сграда на Македонския културен дом на „Пиротска“ 5, „само разформироването“ на основания за „вечни времена“ Македон ски научен институт, ликвидирането на учредените и ръководени от него Македонска кооперативна банка и Дойранско братство. 

На 1 ноември 1949 г. Н. Стоянов набира сили да сложи нача ло на спомени, които разкриват страници от обществено-полити ческия живот в страната с превес към икономическите и финан совите проблеми на България. В тях разкрива и впечатленията си от пътуванията в Средна и Западна Европа. Спомените, завърш ващи с описания на събития до 1939 г., преливат в дневник, който включва негови бележки за периода от 1 януари 1940 до 31 ок томври 1944 г. За разлика от мемоарите, техният фокус е насочен предимно към Македония. Като активен участник в преломните времена, той педантично хроникира промените в нейния облик по време на българското управление. 

През 2020 г. съставителски екип[1] издаде в един том спомените и дневника, съдържащи слабо познати данни за епохата, в която живее Никола Стоянов. 

1 Анчова, К., А. Стрезова (съст.). Никола Стоянов. Живот и дейност: Мемоари (1875 – 1939). Дневник (1940 – 1944). Автор на встъпителната студия – Д. Вачков. София: Нов български университет, 2020. 

 13 

Настоящото изследване включва факти от споменатия до кументален труд и от други източници, както и илюстративни материали2, които ще спомогнат на читателя да се потопи в ат мосферата на тогавашното време. Книгата се състои от две час ти. Автор на първата – „Никола Стоянов – ученият, финансистът, експертът“, е проф. д-р Даниел Вачков, а втората част – „Никола Стоянов – първостроител на македонски бежански формации в България“, е написана от доц. д-р Александър Гребенаров. 

2 Авторите благодарят на доц. д-р Алека Стрезова и Калина Стоева, предоставили част от поместените снимки

Прочетете още »

Андрей Ляпчев (1866 - 1933)

150 години от рождението на Андрей Ляпчев – учредител на Македонския научен институт 

   Андрей Тасев Ляпчев е роден на 30 ноември/12 декември 1866 г. в град Ресен (Вардарска Македония), тогава част от Османската империя. Учи последователно в Битоля, Солун и Пловдив, следва стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България става член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, започва работа в Министерството на финансите.

 Активно се включва в националноосвободителното движение на македонските българи, превръщайки се в едно от първите лица на Върховния комитет. Привърженик е на тезата за по-тясното сътрудничество между върховистите и Вътрешната организация, явявайки се посредник при уреждането на спорните въпроси в освободителното дело. Последователно е редактор на вестниците „Млада България“ и „Реформи“, който е печатен орган на Върховния комитет. Като член на Демократическата партия е избиран за народен представител в няколко състава на Народното събрание. 

 През септември 1918 г. на Ляпчев е поверена трудната мисия по подписването на примирието със Съглашение, с което България излиза от Първата световна война. Той носи в София вестта на цар Фердинанд, че трябва да абдикира от престола. По времето на самостоятелното управление на БЗНС Ляпчев е деен опозиционер, остро критикуващ земеделската власт. През март 1923 г., заедно с останалите министри от кабинета Малинов-Костурков, е подведен под съдебна отговорност, като виновник за българското поражение в Голямата война.

 След преврата от 9 юни 1923 г. тези обвинения са смъкнати. Един от създателите е на Демократическия сговор и в качеството си на негов представител оглавява т.нар. второ сговористко правителство, в началото на 1926 г. Андрей Ляпчев е след учредителите е на Македонския научен институт, създаден на 21 декември 1923 г. в София от 52 видни интелектуалци и общественици, родом от Македония или с потекло оттам. Подпомага непряко ВМРО и проявите на македонските българи в страната и в Западна Европа. Министерският съвет, воден от Ляпчев, провежда политика на умиротворение, така необходима след управлението на деветоюнското правителство. 

 Комунистическата партия е легализирана, политическите преследвания са прекратени, създава се атмосфера на плурализъм и на демократичност, разбира се, при някои български условности. Правителството на Ляпчев сключва важните за страната заеми – бежански и стабилизационен, спомогнали за настаняването на българите, избягали от сръбската и гръцката власт в Македония и в Тракия и за финансовото стабилизиране на страната. Кабинетът провежда мерки за справянето на икономическата криза, избухнала през 1929 г., която в крайна сметка е една от причините Ляпчев да изгуби изборите на XXIII ОНС. Политиката му за нормализирането на обществения живот в страната като цяло е успешна. Към края на своето управление Ляпчев заболява тежко и постепенно се оттегля от държавните и от политическите дела. 

  На 5 ноември 1933 г., под неговата диктовка Стойчо Мошанов пише завещанието му, посредством, което Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките. След три дни старият политик минава във вечността, оставяйки завет за поколенията: да се пази Търновската конституция. 

 Д-р Войн Божинов

Прочетете още »

Нови книги: Никола Стоянов – живот в служба на България

Даниел Вачков, Александър Гребенаров. Никола Стоянов – живот в служба на България. София: Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Македонски научен институт, 2025, 264 с. с илюстрации. ISBN 978-619-7377-41-5, ISBN 978-954-2903-82-6 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

Книгата представя живота, научната и обществената дейност на третия председател на Македонския научен институт (1937–1945) Никола Стоянов от детството му в Дойран, израстването му като учен, финансов експерт и крупен общественик до смъртта му в София. Изложението е обособено в два дяла. Първият, с автор Даниел Вачков, има за основен акцент научната и експертна дейност на Стоянов. Обстойно е представено професионалното му развитие, следването му в различни университети в България, Франция и Германия, педагогическата и научно-изследователската му работа. 

Отделено е място на модернизаторската му работа в банковия сектор – в Българска народна банка и Българската централна кооперативна банка. Анализирана е цялостно неговата дейност като директор на държавните и гарантираните от държавата дългове в продължение на две десетилетия и приносите му за облекчаване на финансовото положение на държавата. 

Вторият раздел, с автор Александър Гребенаров, разглежда работата на Никола Стоянов като един от най-изявените дейци на легалното македонско движение, създател и ръководител на Дойранското братство, на Македонската кооперативна банка, член основател на Македонския научен институт, негов трети по ред председател. Откроени са приносите му за строежа и откриването на Македонския културен дом в София. 

Основно внимание е отделено и на дейността на Никола Стоянов за извеждане на Македонския въпрос на дневен ред през 1940 г., както и на активната му работа за културното издигане на Македония след пролетта на 1941 г. Многобройните илюстрации – портретни и колективни фотографии и факсимилета представят визуално живота и дейността на Никола Стоянов. 

Книгата има приносно значение не само като една подробна, аналитична биография на Никола Стоянов, но и по отношение на финансовата история на страната между двете световни войни и на дейността на Македонския научен институт от края на 30-те години до неговото ликвидиране след радикалните промени от есента на 1944 г. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

Акад. Иван Илчев скептичен за съвместната историческа комисия със Скопие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

На 12 ноември 2025 г., в началото на поредната Лектория „Македония“, водещият Костадин Филипов поздрави Райна Дрангова за полученото отличие „Будител“ за 2025 г. в рамките на инициативата на Посолството на България в Република Северна Македония и Българския културно-информационен център в Скопие. То е връчено на 30 октомври, в навечерието на Деня на народните будители, от посланика на Р България в Р Северна Македония Желязко Радуков. 

Г-жа Р. Дрангова благодари за поздравленията на присъстващите в залата и сподели чудесните си впечатления от тържественото отбелязване на събитието в Българския културно-информационен център в Скопие с директор Антония Велева. 

След поздравленията К. Филипов представи госта на Лектория „Македония“ – акад. Иван Илчев, съставител и автор на Атлас „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – края на Първата световна война 1918 г.)“, издание на ТАНГРА ИК и Златоструй И.Д. Гостът изложи любопитни спомени за интереса му към картите от детството си, както и за трудностите по осъществяване на проекта, реализиран от ръководения от него Център за върхови постижения „Наследство БГ“. 

Той разказа за активната роля на Стефан Пейков – ръководител на Международния търговски и културен център „Геопан“, съдействал за подготовката на картографския проект, изискващ време, знания и средства. В Атласа са намерили място над 80 карти за периода от средата на XIX в. до 1918 г. Повечето от първите картографски изображения за Македония, появявали се през 40–50-те години на XIX в., се базират на 4-5 основни карти, излезли във Франция и Германия. Те са направени въз основа на писмени свидетелства предимно от пътешественици, които преминават по традиционни маршрути: Белград–Ниш–София–Пловдив–Цариград или Русе–Цариград и рядко по крайбрежието на Егейско море в посока към/от Цариград. 

Затова по-голямата част от включените карти изобразяват европейските земи на юг от Дунав до Средиземно море. Преминаващите през Централна Македония са рядко, поради което регионът в по-малка степен попада в полезрението на картографите. Публикуваните карти в голямата си част са обнародвани първоначално от френски и немски картографи, които извличат ценна изворова информация за Балканите. Някои от тях са публикувани в учебници, претърпели 100 издания. 

При анализа на картите се забелязват различия, произтичащи от интересите на Франция и Германия през XIX в., които се променят по време на Първата световна война и особено след нейния край. През този период, а и по-късно, в картите на великите сили победителки, вкл. и Англия, българите в Македония не са показани като мнозинство, защото на Солунския фронт българските армии се сражават срещу английски войски. Проф. Илчев сподели добрите си впечатленията за представянето на Атласа, съпровождащата изложба и изготвения към нея каталог в България и в Българския културно-информационен център в Скопие. Изрази съжаление, че липсва държавническа подкрепа изложбата заедно с уникалното научно и библиографско издание да се представят в централата на Европейския съюз в Брюксел, а също и в културни и образователни центрове в Западна Европа. 

Като член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Р България и Р Северна Македония сподели свои наблюдения за дейността ѝ. 

Изрази песимизъм към нейната работа поради факта, че колегите от Скопие „категорично отказват да вярват на изворите“ и работят „под политически натиск и с политическа подкрепа“ от управляващите. 

При такава изходна позиция от „отсрещната страна“ истинска дискусия за историческите процеси, явления и събития, свързани с етническия произход на населението, което в преобладаващата си част е българско, не е продуктивна. Изрази скептицизъм за нейната бъдеща дейност, тъй като участниците от РСМ не могат да се откажат от своите трудове, нито от заеманите престижни постове в академичната йерархия. След изчерпване на изказванията и въпросите, модераторът К. Филипов закри Лектория „Македония“ с обещание за нови срещи с интересни гости. 

 Проф. д-р Георги Николов, доц. Александър Гребенаров

Прочетете още »

Процесите в албанските партии в Република Северна Македония след местните избори

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

След като на първия тур на местните избори кандидатите на ВЛЕН спечелиха кметските места в пет общини (Теарце, Желино, Сарай, Арачиново и Чаир), на втория тур, проведен на 2 ноември, тази албанска коалиция затвърди своята победа спрямо кандидатите на Националния съюз за интеграция (НСИ). Двата албански блока се сблъскаха на втория тур в Струга, където независимият кандидат, подкрепен от ВЛЕН, имаше много малка преднина пред кандидата на НСИ, в Тетово, където досегашният кмет и лидер на „Беса“ (част от ВЛЕН) Билал Касами имаше сериозна преднина пред кандидата на НСИ, както и в Боговина, където канидатите бяха само двама, но нито един от тях не достигна 50% от всички гласували заради недействителните бюлетини. Кандидатите на ВЛЕН спечелиха и трите балотажа срещу кандидатите на НСИ. Канидатите за кметове на ВЛЕН спечелиха кметските места в Дебър (срещу независим кандидат) и в Долнени (срещу кандидат на ВМРО-ДПМНЕ), но загубиха срещу кандидата на ВМРО-ДПМНЕ в Бървеница. По този начин ВЛЕН спечели кметските места в девет общини със свои кандидати или с подкрепени независими. От своя страна Националният съюз за интеграция след като беше спечелил кметските места в три общини на първия тур – Чашка, Пласница и Липково, на втория тур успя да добави само една община – Студеничани, като техният кандидат победи на балотажа досегашния кмет, който се яви като независим.

Особено тежка за НСИ, но и за албанците като цяло, беша загубата в Кичево, където спечели кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ. За тази загуба спомогна разделението в албанската общност, защото гласоподавателите на ВЛЕН не бяха окуражени в достатъчна степен от своите лидери, за да подкрепят Фатмир Дехари, кандидат на Демократичния съюз за интеграция, основната партия в коалицията НСИ. Резултатът в Кичево, както и резултатите в други общини, населени с албанци, показват че албанският електорат не беше достатъчно активен на тези местни избори, но също от значение бе и голямата емиграция от тези райони в Западна Европа. 

В общините Врабчище и Гостивар кандидатите на НСИ спечелиха над 50% от гласовете на първия тур, но тъй като не беше достигнат прагът от 1/3 гласували от записаните в избирателните списъци, в 60-дневен срок ще се извърши повторно гласуване. Дори кандидатите на НСИ отново да спечелят изборите в тези две общини, крайната победа на ВЛЕН няма да бъде поставена под съмнение.

Резултатите от местните избори бяха посрещнати с еуфория от лидерите на партиите от ВЛЕН, които не просто стабилизираха своите структури, но и разшириха своята електорална база на местно ниво, както и достъпа си до административни и финансови ресурси. Укрепването в местната власт ще им даде повече самочувствие във взаимодействието с техните коалционни партньори в централната власт – ВМРО-ДПМНЕ и ЗНАМ. Пред блока ВЛЕН има две основни предизвикателства през следващите месеци. Първото е от организационен характер – да успеят да завършват сливането на съставящите го партии и фракции („Беса“, „Алтернатива“, „Демократичното движение“, крилото на Арбен Фетай от „Съюза за албанците“ и привържениците на косовското Движение „Самоопределение“ около Беким Чоку) в единна политическа партия. Има известно забавяне в този процес спрямо първончалните заявки и изграждането на единен политически субект няма да бъде толкова лесно, дори и само заради личностните амбиции. От значение за реализацията на този проект ще бъде и влиянието на Движението „Самоопределение“. В Косово предстоят предсрочни парламентарни избори в края на декември. Ако „Самоопределение“ загуби властта, това ще се отрази негативно върху интеграционните процеси във ВЛЕН.

Второто предизвикателство произтича от по-комплексен политически и коалиционен процес. Управляващият албански блок трябва да защити ефективно колективните политически, икономически и културни права на албанците в Република Северна Македония от опитите на коалиционните им партньори да ги ограничават. Основните битки ще бъдат свързани с прокарването на нов Закон за използване на езиците, в който да бъде потвърден и дори разширен официалният статут на албанския език. Друга важна тема са етническите квоти в публичната администрация, които също бяха отменени от правителството на Мицкоски. Темите, свързани с пълната реализация на Охридското споразумение, на конститутционната и законодателната защита на правата на албанците и други подобни теми, също ще бъдат във фокуса на ВЛЕН и на опозиционните албански партии. Въпросът за започване на преговорите за членство в ЕС, т.е. за включването на българската общност в конституцията на страната, също се смята за важен от лидерите на ВЛЕН, но от всички техни изказвания и действия до момента се разбира, че оставят цялата инициатива на своите коалиционни партньори от ВМРО-ДПМНЕ. От анализатори, близки до този албански блок, се прокарват идеи, че от ВЛЕН за пореден път могат да се поведат по манипулациите на Мицкоски – този път, че процесът на вземане на решение в ЕС може да се реформира и да отпадне принципът на единодушно вземане на решения за присъединяването на нови членове.

Опозиционният албански блок – Националният съюз за интеграция – се намира в трудно положение, защото след централната власт загуби в голяма степен и достъпа до общинските ресурси. Най-голямата партия в този съюз – Демократичният съюз за интеграция – до края на декември ще проведе свой партиен конгрес, на който се очаква да се направят съществени промени в ръководните кадри. Друг важен въпрос е дали този формат ще се запази, т.е. дали фракциите на „Съюза за албанците“, ръководени от Зиядин Села и Арбен Таравари, ще останат в коалицията с партията на Али Ахмети. Села вече даде знак, че напуска. Тези две фракции са подложени на допълнителен натиск след изборите, като някои от техните активисти избраха да се присъединят към групата на Арбен Фетай, която е част от ВЛЕН. Следващите седмици ще дадат отговор дали в НСИ ще се засилят центробежните процеси или ще се пристъпи към по-нататъшно обединение, но в идеологически план няма да има промяна. ДСИ (НСИ) ще продължат да защитават двете си основни политически линии – защита и увеличаване на колективните права на албанците в Република Северна Македония и постигане на напредък в евроинтеграцията на страната със запазване на безусловна евроатлантическа външна политика. Всяко забавяне и отстъпление на ВЛЕН от реализацията на тези две стратегически за албанците задачи, ще подобрява позициите на ДСИ (НСИ) сред албанските избиратели.

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Лектория „Македония“: Представяне на книгата „Завещанието от Велес. Етюди за Македония“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 11

На 30 октомври 2025 г. водещият Лектория „Македония“ Костадин Филипов представи участниците във форума – проф. Кирил Топалов, проф. Георги Николов и проф. Михаил Неделчев. Поводът за изявата им бе излизането от печат на книгата „Завещанието от Велес. Етюди за Македония“ с автор М. Неделчев. След словото на К. Филипов, посветено на автора и неговия труд, той предостави думата на проф. Кирил Топалов. 

Известният писател, литературен историк и дипломат направи обстойно представяне на книгата, която е едно от последните издания на Македонския научен институт. Обърна внимание на първата част, разкриваща страници от родовата памет на автора – завещанието от неговия пра-пра-дядо Киро Карамфилов от Велес. Спря се по-детайлно на финалния фрагмент от завещанието – своеобразно патриотично послание, написано през 1888 г. от родолюбивия българин: „За добър спомен в душата ми заповедувам подир смъртта ми да се дадат петнайсет (15) минца [австрийска златна монета] в полза на подкрепление на българските в града ни съществующи училища“. 

Проф. Топалов похвали завидната научно-историческа компетенция на М. Неделчев, анализирал делото на Димитър и Константин Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов. Наред с изявите на именитите книжовници, Топалов открои приноса на автора, доразкрил с ценни изследователски анализи творческите въжделения на Иван Вазов, Пейо Яворов, на Христо Силянов, Симеон Радев, Димитър Талев, на изявените учени и ръководители на Македонския научен институт проф. Александър Балабанов, проф. Любомир Милетич, проф. Иван Георгов. Биографичните очерци за известните интелектуалци Васил Пундев и Георги Томалевски са също с приносен момент. 

Наред с фактологични данни за техните прояви, те разкриват и въпроси за смисъла на братоубийствените борби между крилата във Вътрешната македонска революционна организация. Според К. Топалов етюдите на М. Неделчев подтикват към размисъл и преоценка на доскорошни разработки, посветени на темата „Македония“. К. Филипов предостави думата на проф. Г. Николов, който адмирира проф. М. Неделчев за новия му труд. Включените етюди в книгата от последните 15 години са написани със силен емоционален заряд, което е обяснимо заради родовата връзка на автора с Македония. Той е представил в друга светлина живота и делата на плеяда изявени творци. Впечатляващо според него е откритието, което прави М. Неделчев за сакралната българска четворна система от биографии: Левски и Ботев, Гоце и Яворов. В качеството си на научен редактор изрази мнение за чудесния стил на автора и пожела тази хубава книга да намери много читатели. 

Авторът М. Неделчев сподели спомени от детството и по-късните си години, както и връзките му с Македония. Разказа любопитни моменти от семейната драма с напускане на Велес и установяване на неговите родственици в София. Припомни интересни детайли за оригинала на споменатото завещание и причината, поради която днес разполага само с препис от него. Разкри защо е използвал „система от биографии“ – така според него като четворка от системни биографии се осмислят и представят по-всеобхватно значими дейци, каквито са Левски и Ботев, Гоце и Яворов. Този сюжет стои в основата на книгата. Изложи впечатленията си от пътуванията до Македония и специално до Велес, от които не е останал очарован – паметта за семейната история на рода му е в забрава. 

 След въпросите и коментарите на присъстващите в залата водещият К. Филипов прие предложението да направи постъпки книгата на проф. Михаил Неделчев „Завещанието от Велес. Етюди за Македония“ да бъде представена в Българския културно-информационен център в Скопие, а по възможност и в други градове в Р С Македония, след което закри форума.

Проф. д-р Георги Николов

Прочетете още »