Васил Чекаларов (1874-1913)

   На 9 юли 1913 г., след неравно сражение с гръцката редовна армия и андартски четници, в планината Вич, близо до родното Костурско, загива войводата от ВМОРО Васил Чекаларов. Отрязаната му и впоследствие разнасяна като военен трофей глава по един трагичен начин символизира края на надеждите този български край да бъде присъединен към Родината-майка.

 Васил Чекаларов. Студийна фотография 

 Васил Чекаларов (Чакаларов) е роден в костурското село Смърдеш (дн. Кристалопиги, Република Гърция) през 1874 г. Отрано емигрира в България и се включва активно в работата на Върховния македоно- одрински комитет (ВМОК) под председателството на поручик Борис Сарафов. С харизматичния революционен водач го свързват отношения на тясно сътрудничество и близко приятелство, останали непроменими през годините. 

 В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов вече е един от главните ръководители на ВМОРО в Костурско. Има основна заслуга за доброто въоръжаване на Костурска и Леринска околия чрез уредения канал за закупуване на оръжие от Гърция. Чекаларов е сред най-твърдите и последователни поддръжници на въстанието. Войводата се аргументира с тежката обстановка в окръга вследствие зачестилите афери и сражения, както и с жестоките репресии на османските власти спрямо цивилното население. Като представител на Костурския революционен район Чекаларов присъства на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 г., на който се вземат конкретните решения за започване на въстанически действия на територията на Битолски революционен окръг. По време на Илинденско-Преображенското въстание Васил Чекаларов се изявява като енергичен водач и талантлив тактик. Обединените костурски чети за кратко освобождават градчетата Клисура и Невеска. Дейността на Чекаларов по време на въстанието му спечелва симпатиите на местното население. Името на войводата се произнася с респект и от свои, и от чужди, въпреки че след 1903 г. за близо десет години той не се завръща в родния край.

 По време на въстанието, 1903 г. 

 След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Чекаларов трайно се установява в София. При очерталото се във ВМОРО идейно-организационно разделение войводата се присъединява към групата на т. нар. сарафисти. Участва в учредения от Борис Сарафов Временен комитет, който безуспешно се опитва да оглави ръководството на Вътрешната организация.

 Васил Чекаларов и Борис Сарафов 

 Същевременно се задомява, става баща, построява собствена къща. За да изхранва семейството си, сменя различни професии, съвместявайки грижите за близките с революционните ангажименти. 

 През март 1908 г. присъства като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

Чекаларов със съпругата Олга и дъщеря си Екатерина 

 По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. В. Чекаларов се включва в Партизанските отряди към Македоно-одринското опълчение от българската армия. Командир е на чета № 4, част от съединената Костурска чета, предназначена да оперира в районите на Костурско и Леринско. Още в първите седмици на войната смелите действия на отряда всяват паника сред деморализираните турски войски и подпомагат настъпващата от юг гръцка армия. След като освобождава редица селища, през ноември 1912 г. съединената Костурска чета влиза в гр. Костур. 

 През фаталното лято на 1913 г., в дните преди началото на Междусъюзническата война, Васил Чекаларов отново се включва в Партизанските отряди (Сборната партизанска рота) от Македоно- одринското опълчение. Въпреки крайно неблагоприятните, дори безнадеждни условия, неговата чета извършва дълбок рейд на югозапад, към Беломорска Македония. Изолиран на стотици километри от позициите на редовната българска армия, след поредица от сражения отрядът на Чекаларов е унижожен. Получил многократни ранявания, войводата загива геройски при с. Бел камен (дн. Дросопиги, Р Гърция). Смъртта му е тежък удар за българщината в Костурско. И днес населението в този изстрадал край пази жив спомена за легендарния въстанически водач. 

Отрязаната глава на Васил Чекаларов

гл. ас. д-р Слави Славов

Прочетете още »

Славейко Арсов (1878 - 1904)

Славейко Арсов
(1878 - 1904)

140 години от рождението на Славейко Арсов (17 август 1878, Щип – 9 юли 1904, с. Гигянци, Кратовско). 

Деец на македоно-одринското революционно движение. Ресенски войвода. Учи в Щип, Скопие и София. Става член на ВМОРО през 1896 г. Учителства в Кичево (1899), където създава комитети на ВМОРО. В началото на 1900 г. е арестуван от турските власти и задържан 14 месеца в затвора. В края на 1901 г. е четник при войводата Марко Лерински, а от 1902 г. става войвода първоначално в Битолско, а после в Ресенско. 

Успява да подготви много добре района си по отношение на въоръжаване и войнска подготовка на населението. Делегат на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг април 1903 г., на който се обсъжда тактиката на предстоящото въстание. По време на Илинденско-Преображенското въстание води редица сражения с турската войска и башибозук. 

След потушаване на въстанието организира укриването на оръжието в Ресенско и с чета от 24 души заминава за България. През лятото на 1904 г. на път за района си, по време на сражение в местността „Лингура“ до с. Гигянци е тежко ранен и се самоубива.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Лектория "Македония": Коридор № 8, това пък какво е?

Здравейте приятели и колеги, време е да приключваме пролетния сезон на "Лектория "Македония" на Македонския научен институт. Ще го направим на 10 юли, четвъртък., когато ще търсим отговора на въпроса "Коридор № 8, това пък какво е?". 

Ще ни гостуват група експерти, водени от инж. Владо Тодоров, член на МНИ. Ще чуем мнението и на проф. полк. Димитър Недялков, на инж. Симеон Евтимов, на експертите д.и.н Красимир Георгиев и Емил Неделчев. 

Само икономически ли е проектът или има измерения за националната ни сигурност, кой спъва досега неговата реализация, има ли НАТО пръст в ускоряването му, как се вписва в съвременната геополитическа ситуация и така нататък. 

Все въпроси, на които очакваме отговори. 

Мястото е известно – Македонски дом, "Пиротска" 5, МНИ, втори етаж, Голяма зала. Денят е четвъртък, 10 юли, началото е 18,00 часа. 

Модератор- Костадин Филипов. 

Заповядайте!

Проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Марко Цепенков нажежи атмосферата в Съвместната историческа комисия

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

Поредната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония, която се проведе в Скопие, е преминала „по познатия начин – безрезултатно“, съобщиха от българския състав на комисията. 

Срещата, на която отново са били дискутирани темите за Охридската архиепископия в учебниците за 7. клас в Северна Македония, е протекла в относително спокойна атмосфера с изключение на дискусията по предложеното от българска страна съвместно честване на уважавания и в двете държави фолклорист от възрожденската епоха Марко Цепенков. Съгласие по това предложение не е било постигнато. 

Завършен и подписан е бил единствено протокол от среща, проведена преди година и половина, като от българска страна е било заявено, че работното време на заседанията не трябва повече да бъде „поглъщано от занимания с протоколи от предишни срещи“. 

Договорено е било занапред тази дейност да бъде осъществявана чрез отделни срещи, провеждани онлайн. До края на годината Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси ще проведе още три заседания, като следващото ще бъде през септември в София.

Прочетете още »

Евтим Спространов "живя и умря като българин"

Евтим Спространов

Евтим Спространов, учредител на МНИ, „имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”  

  Бъдещият български писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов се ражда на 15 януари 1868 г. в Охрид. Тук завършва основно образование, а след това постъпва в Солунската българска гимназия. По-късно е назначен за учител в Крушево, след това учи в Киев и Москва. След завръщането си от Москва през 1891 г. се включва в обществено-политическия живот на България, публикува огромен брой статии във вестници и списания. Редактор е на вестниците „Отечество” (Солун), „Вести” (Цариград) и „Пряпорец” (София), на списанията „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж”, „Покровител на животните”. 

 Обнародва студии за историята на родния си град Охрид, спира се и на езиковедски проблеми. Разработките си помества в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Най-съществен дял от творчеството на Спространов заема публицистиката. Обнародва материалите си с различни псевдоними и инициали, между които Ангел Спространов, Анин, А. Иванов, Бугарин, Беш-Чинар, Веселин Ангелов, Всеволод Гаршин, Евтим, Е. Маркулев, Един Македонец, Карабурун, Кирил, К. Стоянов, Македонец, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков, Охридчанин, Три звезди, Угринов, Р. Страшигоров, Т.К. Стоянов, А.Б., А.Б.В. и пр.

Евтим Спространов със съпругата си Нука

 От началото на XX в. Е. Спространов се намесва трайно в македонското освободително движение, ежедневно контактува с ръководителите на ВМОРО. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. е избран за легален член на ЦК. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в Македония като екзархийски учители множество изтъкнати дейци на ВМОРО – Христо Матов, Павел Христов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Петър Ацев, Аргир Манасиев, Ефвим Чучков и др. През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след Младотурския преврат е в Солун. Тук поема редактирането на в. „Отечество” – печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове. 

 По-късно се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник „Вести”. След избухването на Балканската война Спространов е назначен в Окръжното управление в Щип, по-късно в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г.

Евтим Спространов със синовете си Димитър и Владимир, и съпругата му Нука (1922 г.)

 Военният погром и последвалият Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги извън Македония. След „Голямата война” Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е сред 52-а учредители на създадения през 1923 г. Македонски научен институт. Отбелязва емоционално събитието в свои записки. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение помества на страниците на печатните органи на македонската емиграция в България и в САЩ. Активен участник е в Славянското дружество, Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий”, Кооперация „Последна грижа”, Българския въздържателен съюз. 

 В множество публикации бичува недъзите на българското духовенство. Сред активните участници е в масонското движение. Оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Синът му Димитър Спространов – известен български писател, за да преустанови спекулациите с името и делото на баща му, извършвани от скопските изследователи, отправя през януари 1958 г. молба до бъдещия академик от МАНУ Гане Тодоровски: „Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа – той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Лектория „Македония“ с гост доц. д-р Александър Йорданов

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 6

На 29 май 2025 г. в рамките на Лектория „Македония“ в Македонския дом модераторът Костадин Филипов представи автора на книгата „Мисия „Македония“ доц. д-р Александър Йорданов – политик, дипломат, народен представител, евродепутат, литературен историк и критик. Водещият направи подробен анализ на труда, припомняйки за времето когато Ал. Йорданов пристига в Скопие, за да поема посланическия пост. 

Според личните наблюдения на К. Филипов – по това време кореспондент в Р Македония, Йорданов има множество приноси в посланическата си кариера – отваря широко вратите на дипломатическата мисия за посетители, „вкарва“ българската култура в сградата на българското посолство, представя по местните медии позициите на България по история, езика и спорните въпроси между двете страни, откликва безотказно на всички покани за интервюта, в които защитава българската кауза. 

Ал. Йорданов започна изказването си за издадени от него досега 11 книги, обръщайки внимание на последната – „Мисия „Македония“. С нейната поява смята, че е изпълнил дълг като гражданин, като политик и дипломат, и най-важното – тя е изпълнен дълг към България. 

Съдържанието ѝ е обособено в 4 раздела, включващи факти и събития за дипломатическата му мисия в Р Полша и Р Македония, за участието му в политическия живот, за работата му като депутат в Европейския парламент и проявите му като изследовател в областта на литературата. С оглед на спецификата на аудиторията Ал. Йорданов се спря по-обстойно на събития, свързани с Македония. Обърна особено внимание на ситуацията в София във връзка с признаването на нейната независимост на 15 януари 1992 г. 

Неговите спомени, подсилени с допълнителна информация от стенограмата на заседанията на Комисията по външна политика към българския парламент, на която Ал. Йорданов е председател, спомагат да се пресъздаде детайлна картина за събитието. На тази историческа дата, въпреки противоречията между водачите на управляващата коалиция в лицето на Съюза на демократичните сили и настаналите разногласия между трите центъра на властта – Президентство, Министерски съвет и Народно събрание, България става първата държава в света, която признава официално македонската независимост с декларация на парламента. Гост-лекторът разказа спомени от пребиваването си в Скопие като дипломат, което започва през лятото на 2001 г., когато Република Македония е на ръба на гражданска война. 

Подписаният Охридски рамков договор на 13 август с.г. между Албанската армия за национално освобождение/АНО/ и македонските сили за сигурност разрешава конфликта, за който до днес, признава Ал. Йорданов, все още липсва обективна преценка за неговото начало и развитие. Той спомена за свои инициативи в областта на културата, подпомагащи сближението между двете държави, за възстановяването на първите български военни паметници в Македония (с. Цапари, Битолско) и др. Проявите му спомагат да се укрепи авторитета на родната дипломация и на страната в цялост. Контактите му с Любчо Георгиевски, Борис Трайковски, Доста Димовска са оставили трайна следа в неговото битие и житие като посланик. 

Не забравя за проблемите на Македония и като евродепутат. Отправял е критика към работата на Илхан Кючюк (заместник-председател на ДПС) – член на Европейския парламент, постоянен докладчик на ЕП, за липсата на обективност в доклада му за Македония. Нарушенията на правата на човека, неспазването на върховенството на закона, продължаващите репресии срещу граждани, заради българската им принадлежност и други антибългарски прояви в Македония, неотбелязани в доклада, дават повод на Ал. Йорданов и негови колеги, между които и Ангел Джамбазки, да реагират остро срещу изложението на И. Кючюк. Ал. Йорданов разкритикува и сегашния главен докладчик за Република Северна Македония австрийския евродепутат Томас Вайц, известен с промакедонските си схващания. 

Близките контакти с управляващите в Скопие намират отражение в проектодоклада му, подготвен за внасяне в Комисията по външни работи на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония. В края на изложението си Ал. Йорданов прочете свои поетични творби, влезли в книгата под рубриката „Македонски пейзажи“.

Прочетете още »