Евтим Спространов "живя и умря като българин"

Евтим Спространов

Евтим Спространов, учредител на МНИ, „имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”  

  Бъдещият български писател, публицист, изследовател и общественик Евтим Спространов се ражда на 15 януари 1868 г. в Охрид. Тук завършва основно образование, а след това постъпва в Солунската българска гимназия. По-късно е назначен за учител в Крушево, след това учи в Киев и Москва. След завръщането си от Москва през 1891 г. се включва в обществено-политическия живот на България, публикува огромен брой статии във вестници и списания. Редактор е на вестниците „Отечество” (Солун), „Вести” (Цариград) и „Пряпорец” (София), на списанията „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж”, „Покровител на животните”. 

 Обнародва студии за историята на родния си град Охрид, спира се и на езиковедски проблеми. Разработките си помества в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, а понякога и като отделни брошури. Под перото му излизат рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Най-съществен дял от творчеството на Спространов заема публицистиката. Обнародва материалите си с различни псевдоними и инициали, между които Ангел Спространов, Анин, А. Иванов, Бугарин, Беш-Чинар, Веселин Ангелов, Всеволод Гаршин, Евтим, Е. Маркулев, Един Македонец, Карабурун, Кирил, К. Стоянов, Македонец, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков, Охридчанин, Три звезди, Угринов, Р. Страшигоров, Т.К. Стоянов, А.Б., А.Б.В. и пр.

Евтим Спространов със съпругата си Нука

 От началото на XX в. Е. Спространов се намесва трайно в македонското освободително движение, ежедневно контактува с ръководителите на ВМОРО. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население, а на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. е избран за легален член на ЦК. Като подначалник в Министерството на народното просвещение съдейства да заминат в Македония като екзархийски учители множество изтъкнати дейци на ВМОРО – Христо Матов, Павел Христов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Петър Ацев, Аргир Манасиев, Ефвим Чучков и др. През март 1908 г. е сред делегатите на Втория общ конгрес на революционната организация в с. Жабокрът, Кюстендилско, а след Младотурския преврат е в Солун. Тук поема редактирането на в. „Отечество” – печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове. 

 По-късно се премества в Одрин като секретар на митрополията. През 1912 г. е поканен за редактор на излизащия в Цариград екзархийски вестник „Вести”. След избухването на Балканската война Спространов е назначен в Окръжното управление в Щип, по-късно в Кукуш. От средата на 1917 г. се осъществява дългогодишната му мечта да се завърне в родния си град. Изпълнява функциите на охридски областен управител до септември 1918 г.

Евтим Спространов със синовете си Димитър и Владимир, и съпругата му Нука (1922 г.)

 Военният погром и последвалият Ньойски договор отпращат Е. Спространов завинаги извън Македония. След „Голямата война” Спространов е сред създателите на малко познатата тайна организация Македонска дружба и още по-конспиративната Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО. Той е сред 52-а учредители на създадения през 1923 г. Македонски научен институт. Отбелязва емоционално събитието в свои записки. Някои материали, свързани с междуособиците в македонското освободително движение помества на страниците на печатните органи на македонската емиграция в България и в САЩ. Активен участник е в Славянското дружество, Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий”, Кооперация „Последна грижа”, Българския въздържателен съюз. 

 В множество публикации бичува недъзите на българското духовенство. Сред активните участници е в масонското движение. Оставя огромен личен дневник, чийто първи том бе обнародван през 1994 г. Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София. Синът му Димитър Спространов – известен български писател, за да преустанови спекулациите с името и делото на баща му, извършвани от скопските изследователи, отправя през януари 1958 г. молба до бъдещия академик от МАНУ Гане Тодоровски: „Преди да завърша, ще ви кажа нещо, за което моля да не ми се сърдите, но истината и светлата за мен памет на баща ми ме задължаваше да ви кажа – той имаше будно българско съзнание, живя и умря като българин”. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Йосиф Ковачев и борбата за български език в Македония

сп. "Македонски преглед". г. XXIII, 2000, кн. 1. Иванова, Д. Йосиф Ковачев и проблемите на новобългарския книжовен език през 70–те г. на XIX век... 39–54

Този модел е представен от видния възрожденски книжовник и педагог Йосиф Ковачев, роден през 1839 г. в гр. Щип. Името му се свързва предимно с развитието на българската педагогическа наука, в областта на която оставя редица теоретични трудове, методически и практически разработки.

Й. Ковачев има заслуги за въвеждане на т. нар. “звучна метода” (фонетичното начало при изучаването на родния език), за прокарването на класноурочната система в началното училище; автор е на първия български учебник по педагогика и е първият университетски предавател по педагогическите дисциплини в Софийския университет...

Добре подготвен (завършил е Белградската духовна семинария, а по-късно и Духовната академия в Киев, като едновременно е посещавал лекции и в Киевския университет, владеел е седем чужди езика), Й. Ковачев пренася в родината най-модерните за времето педагогически идеи...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Димитър Миладинов (1810 - 1862)

Димитър Миладинов
(1810-1862)

Димитър Миладинов

Трагедията на един бележит възрожденец

Из: Михаил Арнаудов - Дела и завети на бележити българи. С. 1969, с. 207 - 216

Биографията на Димитър Миладинов, големия родолюбец и страдалец за национални правдини, остава все още тъмна в някои най-съществени точки. Макар и да разполагаме с не малко сигурни вести в спомените на ученика и последователя му Кузман Шапкарев и в други документи на епохата, липсва ни главната опора за по-пълна характеристика на великия син на Македония - богатата му преписка с голям брой дейци на българското възраждане. 

Тази преписка, с нейните стотици и стотици писма до близки и далечни приятели и сподвижници, между които се броят и руски учени и публицисти, е пропаднала безвестно или остава може би още скрита в турските държавни архиви, гдето е била прибрана при арестуването и съденето на братята Димитър и Константин Миладинови като опасни смутители на държавната сигурност...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

147 години от рождението на Методи Шаторов

147 години от рождението на Методи Шаторов /Шарло/ (10 януари 1898, Прилеп – 4 септември 1944) 

Роден е в занаятчийско семейство. Начално образование получава в родния си град, прогимназиално – в Битоля и Скопие, а гимназия завършва в Призрен. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

В края на 1918 г. се преселва в гр. София. Работи като чиновник и е избран в ръководството на Съюза на банковите и търговски служители. През 1920 г. става член на БКП и е един от активистите на Емигрантския комунистически съюз. През 1923 г. е натоварен да организира комунистическия метеж в гр. Горна Джумая (Благоевград). След неговото потушаване е избран за член на ГК на БКП в София и е привлечен на работа във Военната организация до нейното разпускане (1925).

 След събитията от април 1925 г. е принуден да емигрира в СССР. Той е един от основателите и дейните членове на ВМРО (обединена). Като професионален революционер заема различни постове в ръководството на БКП и многократно е изпращан на нелегални мисии в България, а по линията на Комунистическия интернационал (КИ) – и в редица западноевропейски страни. 

 Под влияние на непоследователната политика на КИ и БКП приема и активно провежда тезите по националния въпрос и по-специално за формиране на македонска нация. През 1936 г. е осъден в процеса срещу ВМРО (об). Поради неуспеха на ЮКП да изгради партийна организация във Вардарска Македония през 1939 г. е изпратен със задача да възстанови и оглави Областния партиен комитет. 

След Априлската война от 1941 г. той прекъсва организационните връзки на Областния комитет (ОК) с ЮКП и го подчинява организационно на БКП. Опитите на Титовото ръководство чрез Л. Кулишев и М. Нацева чрез пряка интервенция пред ОК и ръководството на БКП да го отстранят се провалят и той повдига въпроса пред КИ. 

Тъй като ЮКП организира масово съпротивително движение, в края на август 1941 г. КИ нарежда „по практически и целесъобразни причини“ ОК отново да се върне под ръководството на ЮКП при запазване активното сътрудничество с БКП. 

 За своята позиция Шаторов е обвинен във великобългарски национализъм, предателство, свален е от поста му и е изключен от ЮКП. БКП не приема позицията на ЮКП и го привлича за член на ЦК, натоварва го да оглави Софийския ОК, а от 1943 г. да ръководи ІІІ Пазарджишка ВОЗ. На 4 септември 1944 г. е убит при сражението под връх Милеви скали, Пазарджишко.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостуват проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров

Здравейте, хаирлия да е новата 2026 г. и за Лектория "Македония" на Македонския научен институт! 

Първата ни среща за тази година ще бъде на 15 януари, четвъртък. Ще ни гостуват двама учени от Института за исторически изследвания на БАН – проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров. Ще представим тяхната книга, посветена на един от председателите на МНИ – Никола Стоянов, учен, финансист, първостроител на македонските бежански организации в България, един от учредителите на МНИ. 

Голяма фигура, чието значение тепърва ще оценяваме. 

Мястото е известно – МНИ, "Пиротска" 5, втори етаж, Голямата зала. 

Денят е четвъртък, 15 януари. Началото е традиционно –18,00 ч. Домакин – моя скромност. Книгата ви очаква. 

Заповядайте!

Прочетете още »

Македонската кървава Коледа

На снимката: Изглед към крепостта "Калето" в Скопие
(40-те години на ХХ в.)

   На 6–7 януари, 1945 г. когато се празнува Бъдник и Божик (Коледа) в Скопие и Щип избухват войнишки бунтове. Участват над 1000 бойци, мнозина от които намират смъртта си на тези светли християнски празници. До днес публикациите в Р. Македония дават бегла или по-скоро невярна представа за случилото се, вероятно за да бъдат спестени неудобните въпроси за управлението в Югославия и насилията над българите в Македония след септември 1944 г. То остава слабо популяризирано и в българската историческа наука. Публикацията на проф. д.и.н. Димитър Гоцев през 1998 г., която предлагаме на читателите, открехна завесата за повода, причините и развоя на събитието, известно в историята като Македонска кървава Коледа.

 ВОЙНИШКИЯТ БУНТ

 Първата сериозна съпротива срещу връщането на Вардарска Македония към Югославия е въоръженият бунт на „македонската войска“ в Скопие през януари 1945 г. Получавайки заповед да заминат на „Сремския фронт“ в Сърбия, няколко хиляди войници и офицери от всички райони на Вардарска Македония, които в по-голямата си част са току-що уволнили се от българската армия, се вдигат на въоръжен бунт. На 6 януари 1945 г. те се отправят към Главния щаб на Националноосвободителната борба (НОБ), намиращ се в Офицерския дом в Скопие, с лозунги: „Не искаме Срем! Искаме Солун!”, „Не искаме нова Югославия! Искаме свободна и независима Македония!“ Тези лозунги изплашват до смърт Главното командване в Скопие. Виждайки море от въоръжени войници около Офицерския дом и чувайки техните възгласи, Св. Вукманович-Темпо заявява на офицерите около него, повечето сърби, че това са „бугараши“, „ВМРО-вци“, „ванчомихайловисти“, „фашисти“. Те трябва да бъдат спрени, а водителите им – разстреляни.

Изглед към Офицерския клуб в Скопие, 40-те години на ХХ в.

Такова указание Темпо получава и от Белград. Всички местни войници и офицери, които не се подчиняват на върховното командване на НОБ и издигат лозунга за „независима Македония“, да бъдат разстрелвани на място, се казва в заповедта на Върховното командване на югославската армия в Белград. Тогава Темпо изпраща щипянина ген. Михаил Апостолски, който „най- учтиво“ моли всички офицери, които не са съгласни със заповедта на Щаба за заминаване за Срем, да се съберат в залата на Офицерския дом и заедно да обсъдят този въпрос, а войниците да се върнат в казармите до второ нареждане. Оглавяващите бунта офицери приемат поканата, без ни най- малко да се усъмнят, че това е измама. Всички влезли в Офицерския дом по най-груб начин са обезоръжени и с вързани ръце са вкарани в подземията. „Хочеш Солун, еве ти га!”

Изглед към Офицерския клуб в Скопие, 40-те години на ХХ в.

По този начин на 6 януари 1945 г. само за няколко часа, по още не напълно уточнени данни, са убити около 70 офицери, млади македонски патриоти, които отиват със съзнанието да се бият за освобождението на Македония не само от германските фашисти, но и да не допуснат ново поробване от Сърбия и Гърция. Около хиляда войници, разбирайки, че става нещо с техните командири, тръгват отново към центъра на Скопие. Те обаче са посрещнати от сръбски партизани и четници, които започват безмилостна картечна стрелба по тях. Няколко десетки войници падат убити на място, други са ранени и умират без да им бъде оказана помощ.

 Около 900 души са обезоръжени, арестувани и хвърлени в старата турска крепост „Калето“. Оставени и „забравени“ там повече от месец без храна, вода, завивки и пр., почти всички умират от глад и студ в тъмните долапи. Това героично събитие, с голяма историческа и национална стойност в новата история на българите в Македония, тепърва ще бъде изследвано и оценявано. Сведенията, които сега излизат за него, разказите на очевидци, включително на ген. Апостолски пред научни работници в Скопие, говорят категорично, че този бунт е дело на офицери и войници, членове или привърженици на идеите на ВМРО, които като македонски патриоти първи оказват съпротива и стават жертва в борбата срещу връщането на сръбското робство в Македония, осъществявано този път от ЮКП под маската на македонизма.

Из „Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944–1991”,

 Издание на Македонски научен институт. С., 1998, 5–8.

Прочетете още »