Светлопис за Илинден (3)

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Петър Кърджилов. Светлопис за Илинден (3). Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903 г.) и използвани от Фредерик Мур за илюстрирането на книгата му „Балканската следа“ (1906 г.)...87 - 114

"С книгата си „Балканите отвътре“ (1904 г.) англичанинът Реджиналд Уайън проправя пъртина, по която скоро тръгват и други негови колеги. Един от тях е Фредерик Мур / Frederick Moore (1877 – 1956), който през 1903 г. на няколко пъти посещава България – все във връзка с „македонските работи“. Още на 28 март/ 10 април[1] той изпраща кореспонденция от София, която изпроводилият го лондонски всекидневник „Дейли Експрес“ отпечатва на 3/16 април. 

На 22 септември софийският вестник „Вечерна поща“, след като уточнява, че Мур е „американский вестникар, който работи за английските илюстровани вестници“, съобщава, че той „въпреки запрещението на турски те власти, е влезъл в Македония, посетил е разрушения град Крушево, бил е в Битоля, посетил е други местности, гдето се разиграваха на последно вре ме покъртителните сцени на турските зверства и е направил многобройни фотографически снимки“[2]. 

Точно след месец отново ежедневникът „Вечерна поща” информира за заминаването на „г-н Моор, кореспондент на „New-York’s Tribune“, който, сбогувайки се с интервюиралия го репортер на софийския вестник, обещава да опише всичко, видяно от него, в „пътните си бележки, заедно със снимките, които можах да направя“[3]. 

И Фредерик Мур сдържа обещанието си – през 1906 г. излиза книгата му „Балканската следа“, визуализирана „с 62 илюстрации и една карта“[4]. Снимки от Македония Около 15 от фотографиите наистина се оказват правени в Македония (най-вероятно през лятото на 1903 г. – до 22 септември, когато Мур вече се е завърнал оттам в София[5]): в Солун [Salonica] – „Разрушената Отоманска банка“ (с. 116), „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“ (с. 116), няколко изгледа от града; в Битоля [Monastir] и Горна Джумая [Djuma-Bala] – улични сцени; в „Адската дупка“ Крушево [“Hell Hole”, Krushevo] (с. 274), всред руините на опожареното и обезлюдено село Кремен [Kremen] (с. 244). 

Две от солунските фотографии: „Разрушената Отоманска банка“ и „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“. В последните години на XIX в. група ученици от Солунската българска мъжка гимназия, най-младият от които е осмокласник по днешному, се побратимяват със смъртта и поемат с гемията на ре волюцията из бурното житейско море. 

Поради това биват наричани „гемиджии“, а и „велешчани“ (повечето от тях са родом от град Велес). На 15 и 16 април 1903 г. заговорниците се сдобиват и с прозвището „динамитаджии“, след като извършват поредица от атентати в Солун: подпалват френския пътнически параход „Гвадалкивир“, пуснал котва в тамошното пристанище, опитват се да взривят влако ва композиция, хвърлят във въздуха градския водопровод и тръбната мрежа, захранваща със светилен газ уличното осветление. 

Под прикритието на спусналия се мрак Йордан (Орце) Попйорданов запалва фитила на динамита, струпан в основите на Отоманската банка (до която е прокопан тунел). Сградата на англо-френската кредитна ин ституция (най-голямата на Балканите) рухва – оцелява единствено част от фасадата ѝ, запечатана върху първата от изброените по-горе снимки. 

Последствията от Солунските атентати не закъсняват – повечето от невръстните конспиратори загиват в престрелки с полицията, „турският гарнизон и фанатизираните мюсюлмански тълпи се отдават на необуздани насилия над българското население в града“[6] – тъкмо тези изстъпления се е опитал да илюстрира Фредерик Мур с втората снимка, озаглавена „Проникване в бърлогата на динамитаджиите“, а и да подскаже съдбата на оцелелите, включвайки в книгата си фотографията „Заточеници, откарвани всяка седмица по вода от Солун“ (с. 126). 

 Любопитен е фактът, че тя се появява през октомври 1903 г. в лондонския илюстрован вестник „Сфера“ – абсолютно същата, но под титула „Македонската неволя – заподозрени българи (заточени от турците) напускат оковани Солун“[7], предоставена (според надписа под нея) на редакцията от Бюрото за илюстрована преса. Дали то я е получило лично от Фредерик Мур или незнайният ѝ автор е разрешил на американеца (посредством Бюрото) да я ползва за онагледяването на книгата си, не се знае. Но може да се предположи, че фотографията е вдъхновила художника Фредерик де Хаенен (1853 – 1928), защото той я превръща в рисунката „Заточени българи, напускащи Солун“, която пък илюстрованият седмичен вестник „График“ публикува в средата на ноември[8]. 

Това „мултиплициране“ и „трансформиране“ е поредното доказателство както за недоимъка на изобразителен материал по темата, така и за усилията, полагани от лондонските издания да запознаят (колкото се може по-детайлно) британското общество с драмата, разиграваща се на Балканите..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в руските архиви

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Тина Георгиева. Сведения за Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в руските архиви (втората половина на ХІХ век)...77- 86

"...Настоящата статия има за цел да представи сведенията за Българ ската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Солун[1], които се намират в руските архиви, и да посочи каква информация за нейната дейност достига до властите в Петербург. Огромният масив от архивни документи в многобройните архиви на Русия не позволява на автора да претендира за изчерпателност на изложението, но текстът може да служи като отправна точка за бъдещи изследвания по темата. Загубата на Русия в Кримската война (1853 – 1856) води до от слабване на външнополитическите позиции на империята и в частност – на Балканите. 

В стремежа си да съхрани своето влияние и авторитет сред православното население в Османската империя, Санкт Петербург предприема целенасочена политика по оказване на помощ на местни те общности, която се изразява във финансова и материална помощ за православните църкви и манастири, местните училища и осигурява не възможности балкански младежи да получат образование в руските учебни заведения. Тази политика обяснява наличието в руските архи ви на значителен брой материали, свързани със Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“.

 Документите, които имат най-пряко отношение към Солунската мъжка гимназия (и като цяло към българската общност в града), се на мират в Архива на външната политика на Руската империя[2]. 

Голяма част от тях се пазят във фонда на руското консулство в Солун, други са във фонда „Славянский стол“, но копия на някои от тях са разпръснати и по други фондове на архива. Материалите, които имат отношение към българското образование в Солун и в частност засягат дейността на българската мъжка гимназия, могат да се разделят на няколко типа. На първо място, това са документи, свързани с финансирането на учебното заведение: предимно молби за помощ от българската общ ност до руските дипломатически представители, както и преписки, свързани с отпускането на средства. Най-ранният подобен документ, който открих в руските архиви, датира от 1862 г. Става въпрос за писмо до руското консулство в Солун от председателя на българската община, подписано от 87 нейни членове. В него се съобщава за желанието им да открият свое училище, където да се преподава на български, и за целта се обръщат към Русия за помощ[3]. 

Молбата на солунските българи е изпратена в Азиатския департамент, но там я отхвърлят с мотива, че не разполагат със средства, предназначени за тази цел. Дипломатическо то ведомство все пак препраща прошението им до Одеското българско настоятелство с молба то да потърси начин да я удовлетвори[4]. 

Насто ятелството отговаря, че също не е в състояние да помогне с пари, но се задължава да снабди училището с учебни пособия като географски карти и пр. Прошението на българската общност все пак не остава без резултат: руската императрица Мария Александровна отпуска 100 чер вонци от личните си финанси в полза на проектираното училище[5]. 

Друга подобна молба, запазена в архива, е от 1870 г. В нея българската солунска община пише за хроничния недостиг на средства, от които страда вече действащото българско училище в града, и се обръща към руските власти с искане за финансова подкрепа. Тогавашният руски консул в Солун не само предава молбата на българите, но в писмото си до началника на Азиатския департамент П. Стремоухов ходатайства пра вителството да отпусне парична помощ на местното българско учили ще. В подкрепа на позицията си той подчертава важното значение, което учебното заведение може да има: като конкурент на училището, поддържано от Ордена на лазаристите и разглеждано от руските дипломати като средство за налагане на католицизма сред православното население в областта[6]. 

В архива не открих документ, който да показва, че молбата на солунските българи e удовлетворeна. Но е запазено писмо от председателя на Славянския благотворителен комитет в Санкт Петербург Александър Хилфердинг от 15 ноември 1870 г., в което той уведомява П. Стремоухов, че дружеството изпраща 200 рубли в полза на българското училище в Солун. Пак там се съхранява и писмо на консула К. Леонтиев от 4 октом ври 1871 г., с което той потвърждава, че е предал горепосочената сума на епитропите на българското училище в Солун[7]..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Основателите на МНИ - интелектуален продължител на солунските български гимназии

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Наум Кайчев. Македонският научен институт с неговите основатели интелектуален продължител на солунските български гимназии (просопографски аспекти)...45 - 76

През юни 1913 г. поради добре известни причини се стига до трагичния край на 33-годишните български гимназиални институции в най-големия град и културно-икономически център на Македония. Следват драматични месеци и години, за България довели до загубата на Южна Македония във Втората балканска война и до повторния крах на националните свръхусилия през Първата световна война. 

След 1918 г. страната, Европа и светът изглеждат съвсем различни. В тези условия, в съвсем друга епоха, в следвоенните години е основан Македонският научен институт. Независимо от коренните промени в средата, само десет лета разде лят разгрома на солунските български гимназии и началото на Македонския научен институт. 

Когато през декември 1923 г. се създава първата специална институция за развитие на научните достижения на македон ските българи и на българското познание за Македония, тя стъпва върху цялото българско просветно-научно минало на Македония, и, както ще покажем по-долу – включително върху елитните образователни инсти туции в Солун. В настоящия текст ще се фокусираме специално върху личностната приемственост между новата научна институция, основана в София, и по-старата традиция на солунските гимназии. Македонският научен институт е създаден на 21 декември 1923 г. в Софийския университет, като за негови основатели официално са запи сани 52 души, които са били поканени на учредителното събрание1. По своя състав те са ясно обособена група, представителна извадка на то гавашния интелектуален елит на българите от Македония. 

Тя обхваща само живеещите в София към края на 1923 г., но именно там след Бал канските и Първата световна война е концентриран научно-обществе ният елит на македонските българи. За да получим най-пълна и реална картина на степента на лична приемственост със солунските институ ции, ще направим фокусиран просопографски анализ, като предадем пълния списък на основателите на МНИ, със задължително включва не на местата и институциите на тяхното образователно формиране, а при някои от тях – и на типа и местата на професионална реализация. Целта е да проявим реалната или отсъстващата биографична връзка на всеки от тях с българските гимназии и по-общо с българското учебно и научно дело в Солун. 

По разбираеми причини ще се спрем повече на онези от тях, които в една или друга степен отговарят на нашите крите рии за свързаност с най-големия македонски град. Следва списъкът на учредителите, започвайки с първите трима председатели, и после по фамилните имена на всички останали (до пълнително са подчертани с удебеляване (bold) имената на основатели те, които са биографично свързани по гореописания начин със Солун):..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 4. Юра Константинова. Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – гордостта на екзархийската образователна система... 11 - 28

Сред тях Солунската мъжка гимназия заема специално място, защото тя е първата българска гимназия в Османската империя, която още през учебната 1885/1886 година достига пълния седемгодишен курс на обучение. През същата учебна година първи гимназиален клас се открива в Одрин, а цели 11 години по-късно – в Битоля. Трябва да се вземе предвид, че през 1900 г. в Княжество България има едва 9 пълни гимназии. От самото си основаване Солунската мъжка гимназия е замислена като образователен център на българите от македонските вилаети на Османската империя, който да създаде учители, разпространяващи българската идея из вилаетите. Издръжката ѝ, както и на всички български гимназии, е дело на българската държава, която изплаща заплатите на учителите, финансира стипендиантите и се грижи за сградите. 

Поради факта, че гимназията действа на територията на Османската империя, издръжката и ръководството ѝ става чрез Българската екзархия. Безспорно визионерска е идеята на Кузман Шапкарев българската гимназия да се открие тъкмо в Солун – най-големия градски център на географската област Македония, който има ключово местоположение и важно административно, политическо и икономическо значение. Когато през есента на 1880 г. бележитият книжовник отваря българското училище в Солун, в него веднага постъпват стотина деца – първите ученици на бъдещата мъжка гимназия[4]. 

Според спомените на К. Шапкарев обаче моментът не е никак благоприятен за български образователни инициативи, защото веднага след Руско-турската война (1877 – 1878) „беше обща паника за българите в Македония, а особено за солунските и страшен всеобщ трепет беше обзел всички по-видни българи“, някои от които „по с време избягаха в България“. Според него до 1880 г. в Солун „нищо добро, нищо похвално не можеше да се чуе за българина; а нито дума българска можеше да чуеш негде освен по българските няколко ханища. По къщи, по чаршия, по дукяни, навсекъде само гръцки се слушаше, а български едва ли само между малобройните явни българи се говореше, и то в къщите им“[5].

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

113 години от Тиквешкото въстание

Въстанието в Тиквешко през юни 1913 г. е първа масова въоръжена проява на българското население срещу сръбското управление във Вардарска Македония. Причини за бунта са насилията над българското население от сръбските военни и административни власти. 

Подготовката протича през пролетта на 1913 г. Решението за въстание е взето на съвещание на 29–30 май с.г. в с. Бегнище. Там е избран революционен щаб, в който влизат Михаил Шкартов, Лазар Банянски, Христо Михов, Коце Сеизов, Атанас Мурджев, Тодор Камчев, Дончо Лазаров, Васил Саздов, Димитър Пинджуров, Атанас Божков др. На следващо съвещание, на 13 юни с.г. в с. Ваташа, е начертан план за действие. Взето е решение въстанието да се обяви едновременно с удара на българските войски по сръбските и гръцките позиции в Македония. 

Определени са четите на Дончо Лазаров и Мишо Шкартов да извършат организационна обиколка на района и подготвят населението за бунт, избухнал на 15 юни – ден по-рано от предвиденото. Четите и местната милиция нападат и прогонват сръбските войски от Неготино. След няколкодневни сражения, и в Кавадарци, и в с. Ваташа, се установява българско управление. Въстаниците са подкрепени от пристигналите чети на Христо Чернопеев, Петър Чаулев и Васил Чекаларов. На сградата на общината в Кавадарци те поставят революционно знаме от Илинденската епопея с надпис: 

„Тиквешки революционен окръг. Свобода или смърт!”. 

Въстанието не се разширява, защото исканата помощ от българското главно командване не идва – по това време българската армия води тежки сражения на изток и юг срещу сръбски и гръцки войски. По улиците на Кавадарци се водят сражения до 25 юни. Четите на ВМОРО и местната милиция напускат града, когато населението се оттегля в планината. 

В следващите дни сръбските войски разоряват въстаналите селища. Множество къщи и дюкяни са ограбени и опожарени. Стотици македонски българи са екзекутирани без съд, а други са арестувани и измъчвани. Заради сръбския терор мнозина са принудени да емигрират и да потърсят спасение в родината майка.

Български герои

Баба Наца Пинджурова

Баба Наца Пинджурова е първата жена, член на ВМОРО в Тиквешко. Участва през юни 1913 г. в Тиквешкото въстание, заедно със своя син Димитър Пинджуров.

След потушаването му е подложена на жестоки инквизиции от сръбските поробители. Лично сръбският офицер майор Джурович връзва беззащитната жена за стълб и започва да я бие с камшик. Той настоява да му каже, къде е нейният син. Баба Наца поглежда мъчителят и му казва: “А бре синко, аз не знам къде е, ама и да знам, прилега ли на майка, да си предаде сина на душманите?”

Вбесен от отговора й, сърбинът взима нагорещено желязо и жигосва многократно стъпалата на старата жена. Баба Наца губи съзнание, но така не проговаря...

Димитър Пинджуров

Сърбите захвърлят старицата на двора, като мислят, че вече е мъртва. Когато си заминават, съседите прибират клетата жена в къщата и дълго време лекуват раните й. През март 1915 г. в град Струмица се ражда нейният внук, Страхил Пинджуров (Страшо Пинджур), който приема Светото кръщение от ръцете на легендарния български революционер Христо Чернопеев.

Доц. Александър Гребенаров

Прочетете още »

Излезе бр. 5 за 2026 г. на бюлетина на МНИ

БЮЛЕТИН 

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 05 за 2026 г. 

Съдържание: 

Новини за Република Северна Македония... 1 – 6 

Български общности зад граница... 6 – 13 

Акцент на броя: В Скопие се чудят за какво да се разсърдят и да обвинят за това България ... 14 – 16 Интервю на броя: Доц. д-р Георги Георгиевв – Югославският бекграунд и днес определя правилата и отношението към историческите факти в Северна Македония... 16 – 21 

Анализи и коментари... 22 – 25 

Дейност на МНИ... 26 – 33 

Нови книги и издания... 34

 Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »