Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 4
На 26 март 2026 г. в Македонския дом в София се проведе лектория „Македония“ на тема „Родът Точкови в живота на Охрид, Пловдив, Цариград и София“. Модераторът Костадин Филипов представи лекторите – проф. д.н. Райна Николова (Нов български университет) и доц. д-р Живко Лефтеров (Институт за исторически изследвания – БАН, член на Македонския научен институт).
Проф. Николова изнесе подробни данни за богатата охридска фамилия Точкови, чиито представители поддържат интензивни търговски връзки със Западна Европа и Цариград. Родът е тясно свързан с други именити охридски семейства като Робеви, Пърличеви, Кецкарови, Филипчеви, Пармакови и Карчеви. Специално внимание бе отделено на дейността на търговската кантора на братята Христо и Климент Точкови в Цариград и Пловдив.
Любопитен акцент в изложението бе кореспонденцията между Кузман Шапкарев и Климент Точков, разкриваща малко позната страна от битието на именития български възрожденец – участието му в търговски доставки на кожи.
Централно място в изложението бе биографията на известния финансист и общественик д-р Димитър Точков (1874–1941).
Николова проследи впечатляващия му образователен път: от родния Охрид през колежа „Св. Августин“ в Пловдив до елитните учебни заведения в Цариград и Лайпциг. След смъртта на баща му през 1897 г., неговото обучение в Германия е подпомогнато от чичо му Климент, което позволява на Димитър Точков да защити докторска дисертация в Хайделбергския университет през 1900 г.
Проф. Николова представи престижните длъжности, които заема Точков след завръщането си в България. Благодарение на солидното си образование той работи като контрольор на държавните дългове в Министерството на финансите, директор на „Кредитна банка – БАД“ (1905–1925), ръководител на „Българската лотарийна банка – БАД“ (1909–1923), директор на първото българско гражданско въздухоплавателно дружество „Бунавад“ (1927).
Р. Николова отдели детайлно внимание на периода след установяването на Точков в София. Той активно подпомага финансовата дейност на редица обществени организации, сред които Българското туристическо дружество „Алеко Константинов“, Комисията на Охридската колония в столицата и Благотворителното дружество за подпомагане на пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание (1903). Кореспонденцията му с Евтим Спространов и Христо Матов разкрива нови детайли за сътрудничеството му с тези водещи дейци на македонското освободително движение. През 1935 г. той дарява на град Охрид дисертационния си труд, посветен на историята на кожухарството в родния му град.
В края на словото си, илюстрирано с богат визуален материал, проф. Николова разказа за съдбата на семейството след Първата световна война и безуспешните съдебни дела за възстановяване на недвижимата им собственост в София. В хода на изследователския процес, като наследница на рода Точкови, тя открива житейски истории на мнозина от тази стара охридска фамилия.
Във встъпителните си думи доц. д-р Живко Лефтеров обърна внимание на липсата на достатъчно литература за Димитър Точков. Той подчерта изследователските предизвикателства пред изясняването на ролята му в борбите за национално обединение, тъй като извън кратките енциклопедични данни фигурата му остава почти непозната за широката общественост. Наличните извори показват, че след защитата на доктората в Германия и установяването си в България, Точков членува в Охридското братство и прави дарения за освободителното дело, но като цяло първоначално стои настрана от ВМОРО.
Едва през второто десетилетие на ХХ в., под влиянието и с подкрепата на своя съгражданин ген. Александър Протогеров, той разгръща своите способности в полза на националната кауза. По време на Балканските войни (1912–1913) е назначен за чиновник за поръчки към щаба на Трета бригада, командвана от Протогеров.
Въз основа на документални източници доц. Лефтеров представи и дейността на Точков след неговото завръщане от лечение в Германия.
В навечерието и по време на Първата световна война той бързо се издига в йерархията на ВМОРО, която по това време привлича широк кръг от интелектуалци и общественици. Организацията го определя за преговарящ с представители на Австро-Унгария и Германия за осигуряване на финансова подкрепа за съпротивата в окупираната от Сърбия Вардарска Македония. Лефтеров подчерта ключовата му роля в дипломатическите мисии и за материалното обезпечаване на Единадесета пехотна македонска дивизия. Благодарение на успешната си посредническа дейност и безспорните си финансови способности, Точков е избран за ковчежник на ВМОРО.
Лекторът изнесе данни за ролята на Точков като личен пълномощник и доверено лице на премиера Васил Радославов. Той участва активно в преговорите с представители на Османската империя за териториални отстъпки срещу влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили.
Наред с официалните и неофициални държавни мисии, според доц. Лефтеров документалната база доказва, че в периода 1914–1917 г. участието на Точков е ключово за финансовата стабилност на ВМОРО. Финансовата рекапитулация сочи, че по това време в касата на Организацията влизат около 5 милиона лева, предназначени за възстановяване на четническата мрежа и нейните основни функции. В края на този период, след разрив с члена на ЦК Тодор Александров, Точков се оттегля от ВМОРО.
Във финалната част от словото си лекторът представи други слабо известни факти за живота на Димитър Точков след Голямата война. През 1919 г., по нареждане на правителството на БЗНС, той е сред арестуваните дейци на македонското движение, обвинени за участието на България във войната и последвалата национална катастрофа.
След убийството на дългогодишния му покровител Александър Протогеров (1928), с когото си сътрудничи в Организацията и в масонските среди, Точков се включва в помирителни инициативи за преодоляване на разкола във ВМРО.
До края на живота си известният финансист и общественик се стреми да помага на българската кауза в Македония, включително чрез масонството. Той е сред акционерите и дарителите на създадената от ВМРО Македонска кооперативна банка.
Заявеното му желание пред министър-председателя Богдан Филов да бъде полезен на държавата през 1941 г., когато Вардарска Македония преминава под българско административно и военно управление, остава неосъществено, тъй като същата година земният му път приключва.
След края на изложението на доц. Лефтеров и последващи изказвания, модераторът Костадин Филипов закри лекторията.
Доц. д-р Александър Гребенаров
.jpg)
