Обликът на Петрич в първите години след 1912 г.

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 1. Тодор К. Тараков. Обликът на Петрич в първите години след Освобождението. Спомени на Иван Георгиев Чорбаджийски ...149 - 156

"...След Освобождението през 1912 година Петрич беше малък град с тесни и криви улици. Широчината им не надминаваше 3–4 метра – толкова, колкото по тях да мине една каруца. Ако се случеше две каруци да се разминат, едната трябваше да изчака зад близкия ъгъл. Единствено в Чарши махала улиците бяха покрити с калдъръм. По-широки бяха само търговските улици, за които ще стане дума по-нататък. Повечето жилищни сгради бяха стари и порутени чардаклии къщи. Дюкяните в чаршията имаха кепенци, а нивото им бе едно-две стъпала над улицата, за да не бъдат наводнявани след поройните дъждове. 

Голяма част от гражданството се препитаваше от занаятчийство и дребна търговия. В Петрич имаше шивачи, обущари, дърводелци, ковачи, самарджии, бръснари, златари, плетачи, хлебари, кафеджии, гостилничари, бакърджии, тенекеджии, юрганджии, джамбази, амбулантни търговци и други. От земеделските култури в района на града се отглеждаха царевица, ечемик, ръж, зеленчуци, овощия, лозя и рядко тютюн. 

 В онези години Петрич беше един провинциален град от ранга на Кюстендил и Дупница. Той се състоеше от следните махали: Виздол, Перманик, Варош, Трап махала, Чарши махала, Мартин махала, Анина махала и Дълбошница. Най на юг беше разположена махалата Виздол, чиито последни къщи на север достигаха малко над днешното кръстовище на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Капитан Джингаров“. 

На отсрещния, източен бряг на река Луда Мара и на юг от Синята чешма по склона нагоре се намираше Перманик. На север от Виздол захващаше Варош махала, която се простираше докъм днешната Бизнес банка. Още по на север от нея, на същия бряг на реката, бе разположена Трап махала, която достигаше докъм моста при днешното кметство. 

Централната част на града се наричаше Чарши махала. В нея до 1912 година е живеело изключително турско и гъркоманско население. Тя се простираше от моста при „Касапската чаршия“ (до днешния ресторант „Рибката“) до тогавашното училище „Св. Климент“ (разположено на мястото на днешната полиция) и от сегашния ресторант „Яворите“ до моста при днешното кметство..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува Любомир Кючуков

Здравейте! В Лектория "Македония" обичаме да изпълняваме обещанията си. Правим го и сега. 

Бяхме обещали да говорим за ролята на българската дипломация за сегашното състояние на отношенията ни със Скопие и затова поканихме да ни гостува един от най-добрите познавачи по темата – дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков. 

Той беше човекът, който някога занесе в Скопие първия проект за двустранен договор за добросъседство, който домакините скриха зад девет врати в десета. 

Срещата ни с Кючуков е в срядя, 29 април 2026 г. 

Адресът е известен – МНИ, "Пиротска" 5, втори етаж, Голяма зала. 

Началото е традиционно – 18,00 часа, домакин – Костадин Филипов. 

Темата е крайно любопитна, а гостът - сладкодумник! 

Заповядайте!

Чакаме ви!

Прочетете още »

Зора Здравева. Съчинения на Райко Жинзифов

Зора Здравева. Съчинения на Райко Жинзифов. С., 1931 г. 

Райко Жинзифов

"По-харно нещо, а не нищо"

"Този е бил девиза на горещия родолюбец, на поета, който е използвал всяка минута, за да посвети някой стих или статия на скъпото си отечество..."

Любезно предоставено от библиотека "Струмски"

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Противобългарските действия в Македония 1912 - 1913 г.

Л. Милетич. Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 година. С., 1929 г., 293 с.

"Войната между балканските съюзници в 1913 година е събитие от твърде голема историческа важност поради своите последици за сетнешния развой на междуособните политически отношения на балканските народи, а предимно на двата славянски съседа, българите и сърбите. 

Особено сед боносна излезе тая война за България, понеже тя нанесе страшен удар на идеята за политическото обединение на целокупния български народ, а същевременно тури начало на нова ориентировка на българската външна политика от решаеще значение за националното ни бъдеще..."

Любезно предоставено от библиотека "Струмски"

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Априлското въстание и Македония

сп. Македонски преглед, год. XIX, 1996, № 2. Трайков, В. Априлското въстание от 1876 г. и Македония..., 5 - 22.

"...Македония участва още от началото в борбите на народа за освобождение - първо от гръцкото духовно владичество, а после и успоредно с него - и в борбата за политическо освобождение от несносното османско иго. 

 Основоположникът на организираното общонационално революционно движение Георги Раковски отрано обръща най-голямо внимание на борбите на българите в Македония. Той е във връзка с всички тогавашни изтъкнати дейци от Македония..."

 Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

66 народни песни на македонските българи

Добри Христов. 

66 народни песни на македонските българи. 

С., 1931, 172 с.

"Известно е богатството на македонско-българските епически песни, но още по-богата е по разнообразие на поетическите мотиви македонската народна лирика, която и сега още е доста жизнена, понеже песните ежедневно се пеят, главно от жените. Знаем от Верковичевите "Женске песме" 1), че е имало даровити певици, които можели да пеят до 270 различни песни, каквато е била певицата Дафина от Сер, за която Веркович подробно разказва. Разбира се, че сега тази жива народна музика постепенно изчезва, но при все това още не са редки певци и певици по Македония, които я подържат в нейната оригинална чистота не само по отношение на поетичния текстъ, но и на музикалната част..."

Целия текст четете по-долу:

Прочетете още »