Гоце Делчев в българската литература от първото десетилетие на XX в.

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Михаил Неделчев. Гоце Делчев в българската литература от първото десетилетие на XX век...123-132

"...Именно с окончателното привличане на трагическия поет на България за каузата на националната революция от тази нейна фаза, извършено от Гоце Делчев така последователно и след внимателен, но и спонтанен избор, и особено след създаването на мита Яворов, се случва истинското сключване на харизмата (нека използваме термина на Макс Вебер) на тази велика Четворка. 

Интуициите на толкова публицисти, мемоаристи, поети, романисти засилват усещането, а и направо знанието, че Гоце Делчев – това е новият Левски, че Яворов – това е новият Ботев, и че четиримата великани са свързани в неразчленима ярко-пламтяща социална сплав. Облъчен от обаянието на жертвената апостолска фигура на Гоце Делчев (очевидно и през призмата на четворната система от биографии) е и народният поет, Патриарха Иван Вазов. 

Във втория дял на „Песни за Македония“ имаме един малък цикъл от стихотворни фрагменти с название „Радостта на сенките“, където редом с втория Апостол на свободата са възкресени сенките на полковник Янков, Борис Сарафов, Братя Миладинови, на хилядите македонски мъченици, на Отец Паисий, на царствените фигури на Самуил и Михаил Шишман..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Лектория "Македония": Представяне на книгата "Разпилени надежди - Иван Попов и Македония“

Здравейте колеги и приятели на Лектория „Македония“! 

Продължаваме нашите срещи в новия есенен сезон на Лекторията, този път с представянето на книгата „Разпилени надежди - Иван Попов и Македония“ на нашата колежка от Регионалния исторически музей в Благоевград д-р Елена Александрова. 

През образа и дейността на костурския войвода, а по-късно поручик Иван Попов книгата представя амбицията, въжделенията, убежденията и в крайна сметка разпилените надежди на поколението будни младежи от историко-географската област Македония в края на 19 век. 

Мястото на срещата ни е известно- Македонски научен институт, „Пиротска“ № 5, втори етаж, Голяма зала. 

Денят е вторник, а датата-29 септември 2026 г. 

Часът е 18.00 ч., домакин - Костадин Филипов. 

Заповядайте! 

Доц. д-р Милен Михов, председател на МНИ 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Георги Кулишев (1885 - 1974)

Георги Кулишев Гугов 

(21 септември 1885, Дойран – 27 септември 1974, София) 

   Учител, публицист, политик, юрист. След завършване на Солунската гимназия (1904) учителства в Дойран, Шип и Солун. Завършва право в Софийския университет (1914). Член на Солунския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Арестуван през 1906 г. от турските власти и затворен в Еди Куле. 

 По време на Младотурската революция е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През военния период списва статии във в. “Българин”, “Родина”, “Вечерна поща” и др. Работи като секретар на българската легация в Цариград (1921-1922). Участник в масонското движение. Сред основателите е на Македонския научен институт и член на Управителния му съвет (1927-1930). Редактира в. „Слово“ (1925-1926), директор на в. „Македония“ (1926-1928). Депутат в ХХІІ ОНС и член на Македонската парламентарна група. Като привърженик на протогеровистите създава и редактира в. “Вардар” (1929-1930). 

 Поради засилените междуособици в македонското освободително движение, емигрира в Швейцария (1931). След завръщането си в България (1933) работи като зам.-директор на Дирекция по печата; издава в. „Нови дни“; членува в Съюз “Звено”. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия, но е касиран от управляващите. Арестуван и въдворен в Ардино (1939). Като председател на МНИ (ноември 1945 – юли 1947 г.) се съобразява с нихилистичните стремежи на управляващите за отродяване на българите във Вардарска Македония и “македонизиране” на населението в Пиринско. 

 Заема важни държавно-политически и партийни постове: пълномощен министър и главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи и представител на българската делегация на конференцията в Париж (1946); политически секретар на “Звено (1947-1949); директор на в. „Изгрев“ (1944-1951); под¬председател на Президиума на Народното събрание (1950-1954); зам. председател на НС (1954-1971); депутат (1945-1974); зам.-председател на ОФ (1972-1974). Автор на “Македонската криза” (1928) и “Съветската външна политика” (1947).

Прочетете още »

Гоце Делчев – за една вътрешна морална дилема

Сп. "Македонски преглед", Година XLV, 2022, № 1. Слави Славов. Гоце Делчев – за революцията, насилието и за една вътрешна морална дилема...111-122

"ВМОРО изживява продължителна няколкогодишна еволюция от сравнително немногобройна формация на градската интелигенция, обединяваща главно представители на българското учителство, до масова, истински боева организация с военизирани структури и всички основни атрибути на една нелегална армия[1]. 

Разширяването на организационната мрежа и реалният досег до основната част от българското население в Македония – селячеството, поставя революционните ръководители пред своеобразен казус – как да постъпват със старите войводи от харамийски тип. Въпросът въобще не е от най-лесните за разрешаване. В повечето случаи, въпреки някои не особено лицеприятни моменти в своята дейност, тези дейци, последен отглас от някогашното хайдутство, се ползват с авторитет и влияние сред местното население. 

Затова и мненията в ръководните среди на ВМОРО варират и се колебаят между двата полюса – от безкомпромисното унищожаване на харамиите като „непоправими разбойници“ до полагането на максимални усилия за тяхното „превъзпитаване“ и приобщаване към освободителното дело. Всички вътрешни дейци се отнасят към представителите на харамийството с определена доза подозрителност, но ако има ръководител, който най-последователно се придържа към втория принцип, за тяхното „революционизиране“ – това е Гоце Делчев. 

Много трудно може да се направи цялостна рекапитулация кой от двата подхода се оказва по-правилен и по-печеливш в дългосрочен план. Последвалите събития дават достатъчно примери в полза и на едното, и на другото становище. Част от бившите харамии, встъпвайки в револю- ционните редове, впоследствие се връщат към традиционните си методи. Някои от тях са привлечени, отново по същите съображения (недостиг на опитни хора, запознати с местните условия), от Върховния комитет Михайловски – Цончев и участват в братоубийствените сблъсъци с четите на ВМОРО[2]. 

Друга част остават верни на Вътрешната организация и се под- чиняват, волю-неволю, на новите правила. Макар и да проявяват понякога старите си навици, те се изявяват като ценни и труднозаменими организа- ционни кадри..."

Прочетете още »

Емануил Развигоров (1886 - 1919)

Емануил Развигоров е български революционер, учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

 Емануил (Мане) Спиров Развигоров, най-малкият син в семейството на Спиро Развигоров, е роден през 1886 г. в Щип. Брат е на Михаил, Александър и Томе Развигорови. Той следва ученолюбивите и революционните традиции на семейството. След завършване на началния и прогимназиалния курс на обучение в Щип продължава образованието си в Българското педагогическо училище в Скопие. 

 Завършва курса на обучение в 1907 г. и през същата година става член на ВМОРО. От 1910 година работи като учител в Щип и едновременно е ръководител на околийския комитет на Организацията. През с.г. е определен за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. По време на Първата световна война Емануил Развигоров служи като пристав в Куманово и в Моравската военноинспекционна област. 

 Умира на 17 септември 1919 г. в София.

 Из книгата на М. Развигоров „Развигорови – обречени на свободата”, Издание на Българското сдружение на родовете от Македония. С., 2015, с. 50.

Прочетете още »

Кръстовденското въстание от 1903 г.

 "...През последните дни на август 1903 г. в бивака на Яне Сандански се стичат много селяни от околните села. Ентусиазмът на хората, породен от разбирателството между четите на ВМОК и ВМОРО, както и от предстоящото въстание, е голям. 

 На 31 август неделя многочислена турска войска, се насочва към въстаническия лагер. 

 Срещу нея се насочват съединените чети на Яне Сандански, Димитър Стефанов, поручик Йордан Стоянов, поручик Петър Дървингов, войводите Дончо Златков, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков..." 

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »