Излезе 9-тия брой на бюлетина на МНИ за 2025 г.

БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 09 за 2025 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 4

Български общности зад граница... 4 – 10

Акцент на броя: Когато си безпомощен, викаш „неволята“ отвън... 11 – 13

Интервю на броя: Светослав Станков, ген. консул на България в Чикаго, САЩ - МПО продължава да носи завета на своите основатели... 13 – 23

Анализи и коментари... 23 – 26

Дейност на МНИ... 26 – 28

Нови книги и издания... 28 – 29

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Революционерът Иван Джонев (1882-1967)

Иван Джонев е роден през 1882 г. в Крушево. На двегодишна възраст, останал без баща, е изпратен при чичо си в с. Цяр, Демирхисарско. По-късно се завръща в родния град, където завършва местното класно училище и приема клетвата за членство във ВМОРО. През героичното лято на 1903 г. е сред защитниците на Крушевската република. Злочестият край на въстанието не отчайва младия Джонев. След кратко отсъствие от района през зимата на 1904 г. е отново сред съгражданите си. Не след дълго с него се съобразяват всички организационни противници в околията. Не прощава и на своите, когато са съгрешили. Обичан е от повечето крушевчани. 

 Женитбата му през 1911 г. с Анастасия Нешкова от Прилеп не намалява революционната му активност. В следващите години често се оказва в епицентъра на бурните събития в областта. Поддържа взаимоотношения с Петър Чаулев, Милан Матов и Милан Гюрлуков, които често влизат в личностни противоречия. За тяхното помиряване членът на ЦК Тодор Александров изпраща писма до Ив. Джонев. През Балканската война, в качеството си на районен крушовски войвода, освобождава Крушево. Участва в разузнавателните части на Македоно- одринското опълчение. След кратък престой в печално известната Бяла кула в Солун И. Джонев е в редиците на българската армия по време на Първата световна война. След завършека й се преселва със семейството си в Горна Джумая. 

И сега не остава чужд на революционните действия, ръководени от ВМРО, независимо от различната му визия за бъдещето на Македония. Сякаш и затова семейните му митарства не спират. Заради ограничителни мерки на управляващите, семейството на Иван Джонев често променя местоживеенето си. През 1956 година за пореден път се преселва. Този път в Плевен, където на 27 октомври 1967 г. завършва земния си път.

 Източник: Архив на крушевския войвода Иван Джонев (1882–1996). Съставител Нели Кожухарова-Дакова. Плевен, 2009, 180 стр. с илюстрации.

 Рецензия – Гребенаров, Ал. Съставител Нели Кожухарова-Дакова, Македонски преглед, 2010, № 4, 169–172.

Прочетете още »

Членове на МНИ почетоха 132-ата годишнина от създаването на ВМОРО

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 10

На 23 октомври 2025 г., пред Паметника на българските революционери от Македония, Одринско и Беломорието в София, членове на Македонския научен институт, на Българското сдружение на родовете от Македония, на ВМРО – Българско национално движение и граждани, почетоха Деня на създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 

Началото на събитието бе огласено от „Марша на македонските революционери“ известен като „Изгрей зора на свободата“, създаден от Александър Морфов след Първата световна война. Празникът бе открит от Юлиян Ангелов – организационен секретар на ВМРО-БНД. 

Той припомни ролята и мястото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учредена в Солун на този ден преди 132 години от 6 македонски българи. Скоро след нейното създаване тя придобива авторитет на Балканите и в Европа като мощна организация, бореща се за национално освобождение на Македония и Одринско. Борбата очевидно не е завършила и до днес, защото в пределите на Република Северна Македония българите продължават да бъдат заплашвани и дискриминирани, заради националната им принадлежност. 

Д-р Красимир Каракачанов – председател на ВМРО-БНД и член на МНИ, приветства събралите се граждани на празника. Той обособи три поколения революционери – учредители, техни продължители след 1912 г. начело с Тодор Александров и дейци начело с Иван Михайлов, поели ръководството на организацията от средата на 20-те години на XX в. 

Всеобщият стремеж на революционерите от трите поколения е освобождение на Македония и Тракия, придобиване на автономен статут и обединение със свободната българска държава. Ораторът припомни за тежкия денационализаторски режим, на който е подложено българското население след 1919 г., когато Македония попада под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци и на Гърция. В годините след Първата световна война ситуацията се утежнява и заради стремежа на Москва в лабораториите на Коминтерна да създаде „македонска нация“. Идеологическата матрица за „македонска принадлежност“ на жителите на Вардарска Македония, целяща да замени българския им произход, се налага след 1944 г. от Белград и Скопие чрез репресии и исторически фалшификации. Тя е с тежки последици и до днес, когато езикът на омразата, подмяната на безспорните исторически факти, дискриминацията на българите в обществено-политическия живот са приоритет за управляващите. В същото време безкористна помощ на Р България към Р/РС Македония по различни поводи се приема с недоверие и подозрения. В края на словото си Каракачанов честити празника и пожела да пребъде българщината в свободна Македония.

Прочетете още »

За един от "премълчаните": Кой беше Веритас?

Иван Хаджов, снимка от 30-те години на миналия век

сп. "Македонски преглед", год. ХXXIV, 2011, кн. 1, Матов, Хр. За един от "премълчаните" - Веритас..., 97–118.

  Премълчаването на достойни хора и на значими събития беше основен метод на една политика, която срина националното и човешкото ни самочувствие като българи. Но като че ли не стигна на властимеющите, та те разпоредиха и за посегателства над онези, които бяха нежелани и неудобни за тях. 

 Един от последните беше и Иван Панталеев Хаджов, който наистина даде много на българския народ, и то с ясното разбиране и воля, че именно така трябваше да стане. Роден е на 7 юли 1885 г. в прекрасната Струга в бедния дом на Панде Гьорев Хаджов и Деспа Христова Кочова – като второ дете след сестра си Анастасия. Расте и учи в началното школо, но скоро черна беда застига семейството им, което било заплашено с кървава разправа от османлиите по повод повсеместната истерия от първите революционни афери – Винишката (1897 г.) и Валандовската (1899 г.). 

 Семейство Хаджови е принудено да поеме пътя на неясното и трудно бежанство по посока на майка България, където намира първи подслон в една барака за въглища на ул. „Антим I“ в София. Бай Панде успява да намери постоянна работа в новооткритите софийски хали като месарски работник, а тетка Деспа тръгва да чисти и пере по заможните къщи.И двете деца продължават учението си, и то като отличници. Голямата Анастасия се грижи освен за уроците, но и и за бита на цялото семейство и най-вече за брат си Иван. Това се запазва до последния дъх и на двамата. След като завършва гимназия тя постъпила като начална учителка в съседното село Връбница и помага на Иван да продължи учението си във Висшето училище със специалност Славянска филология. 

 След завършване на образованието, и то с пълно отличие, става учител по български език и литература в Копривщица, а две години по-късно се премества първо в гимназията на гр. Пазарджик, а след това се прехвърля в гимназията, в която той е учил, носеща името на големия приятел на България – англичанина Уилям Гладстон, като младши преподавател в открития Институт за усъвършенстване на учителите по български език и литература, където остава неизменно до края на трудовото си поприще. Иван Хаджов само в течение на две години печели три конкурса за специализация в сферата на славянската филология за университетите в Загреб, Виена и Лайпциг. 

Лицевата корица на книгата "Македония под иго",
чийто автор е Иван Хаджов

  Взема участие в изготвяне на учебни помагала и за Софийския университет, но опитите му да стане преподавател там, среща отпор, накрая и „задължително пенсиониране“ през м. ноември 1942 г. по изричното разпореждане на тогавашния просветен министър проф. Борис Йоцов по причини, на които се спира следващото изложение. Последното не пречи през 1948 г. да бъде въдворен в концлагера Богданов дол, където прекарва повече от осем месеца, подложен на миньорски труд, въпреки годините му и фактът, че гръбнакът му беше с един изваден прешлен, поради онкологично заболяване. И преди да опита копача, а най-вече след това, Иван Хаджов посвещава всичките си сили и знания на перото, което пада от десницата му на 25 ноември 1956 г., когато приключва и земният му път. Нека не се разбира погрешно, че Иван Хаджов е бил само една пишеща личност, която не е излизала от кабинета си или от класната стая, защото него никога не го напуска подчертаната му обществена и научна активност и действие. Няколко обстоятелства заслужават да бъдат споменати като характерни и за неговия физически облик като човек. Той винаги ходеше със силно опънати плещи назад (обратно на прегърбването), което се дължеше на оперирания му гръбнак, имаше подчертана гъста черна коса без всякакви бели коси и в същ цвят – малки черни мустачки. 

 Следваше винаги и една прекрасна папийонка – обикновено в македонска окраска – червено и черно, и приличен тъмен костюм с вечната жилетка. При излизане навън винаги носеше в лявата си ръка хубава черна кожена чанта. Зимно време носеше на краката си върху обувките светли гамаши от бежов вълнен плат. Не пиеше и не пушеше, а най-голямото му развлечение беше да прегледа пресата и да почисти розите – сорт „Македонка“, които покриваха от две страни алеята, водеща до къщата му на ул. „Райко Жинзифов“ №5 (в непосредствена близост до Военната медицинска академия).

 Семейството му беше от съпруга Дафинка, също учителка по стенография, спокойна, добра и мила жена, и син Чавдар, който по-късно стана лекар със специалност спортна травматология. В долния етаж на къщата живееше неговата вечна спътница – сестра му Анастасия с дъщеря си Мария. Сега на мястото на този дом има безличен панелен блок без никаква плоча, че на това място е живял един голям и прекрасен българин...

Целия материал четете по-долу:

Целият материал четете по-длу:

Целия материл четете по-долу:

 

Прочетете още »

Научна кръгла маса „100 години от Петричкия инцидент (1925 г.): Памет и исторически поуки“

На 18 октомври 2025 г. в Историческия музей на гр. Петрич се проведе Научна кръгла маса на тема „100 години от Петричкия инцидент (1925 г.): Памет и исторически поуки“, организирана от Македонския научен институт, Исторически музей – Петрич и община Петрич. Поводът бе 100-годишнината от въоръжения българо-гръцки конфликт на територията на тогавашния Петрички окръг. 

Кръглата маса бе открита от директора на Исторически музей - Петрич инж. Катя Стоянова. В приветствените си думи тя посочи, че трябва не само да помним и да знаем, но и да повтаряме примера на нашите предци отпреди 100 години. 

От името на кмета на Община Петрич зам.–кметът Борислав Коларов приветства участниците и гостите в кръглата маса. 

 

Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов благодари на участниците в научната кръгла маса и пожела успех на форума и подкрепата на институциите в Петрич. След приветствията се премина към същинската научна част на кръглата маса с водещ д-р Георги Тренчев. 

Тя започна с обобщаващия доклад на доц. д-р Димитър Тюлеков от Югозападен университет „Неофит Рилски“ и МНИ, озаглавен „Петрички пограничен инцидент – 100 години по-късно за поуките от националните проблеми в българо-гръцките отношения“. В своето изложение той разкри българо-гръцките отношения още от времето на Българското възраждане, премина през борбата за Българска екзархия и разрастване на конфликтите в Македония до 1912 г. Според него правилното название на събитието е „Петрички конфликт” и разкри пет фази на протичането на събитията през 1925 г. 

За участие в конференцията бе изпратен доклад от доц. д-р Георги Н. Георгиев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и МНИ на тема: „Поглед един век назад: ВМРО и заплахите за българската национална сигурност през 20-те години на ХХ в.”. В съобщението бе разкрита ролята на ВМРО за защита на българските граници, както и значението на спомагателната организация, четите на ВМРО и доброволците за отблъскването на гръцкото нападение над Петрички окръг. 

Доц. д-р Димитър Митев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и МНИ представи доклад на тема: „Обществото на народите и т.н. Петрички инцидент 1925 г.“ Той посочи, че международната политическа конюнктура през есента на 1925 г. е решително против разгарянето на нов конфликт в Европа. Действията на гръцкия диктатор ген. Панагалос не намират подкрепа в нито един от политическите фактори по това време, включително и от страна на могъщия покровител на Атина, Великобритания. В този смисъл е напълно закономерно гръцката инвазия от октомври 1925 г. да бъде осъдена от Обществото на народите, а страната да бъде принудена да изплати обезщетение на България. 

Следващият доклад „Петричкият инцидент в контекста на събитията в България, Балканите и света“ бе представен от доц. д-р Лъчезар Стоянов от Нов български университет. В съобщението си той посочи промените, настъпили в Европа след Първата световна война и милитаризацията на обществата в европейските страни. Събитията случващи се в България през този период, са в пълен синхрон с европейското развитие и традиции. 

Д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт представи доклад на тема: „Окръжният пълномощник на ЦК на ВМРО за Петрички окръг Йордан Гюрков и паметта за него“. Той разкри ролята на изпратения от ЦК на ВМРО Йордан Гюрков за координиране на местната отбрана и за спиране на настъплението на гръцките войски. Посочени бяха ключови моменти от неговия живот, издигнали го до запасен член на ЦК на ВМРО. След неговата смърт през 1931 г. неговият живот и дело, неговото име стават символ на продължаване на борбата, която води ВМРО. 

„Участието на местното население в защитата на българската територия по време на Петричкия инцидент“ бе темата на доклада на Тодор Тараков от Исторически музей Петрич и Македонския научен институт. В него бе разкрита организацията на отбраната в лицето на кризисния щаб начело с войводата Георги Въндев и боевия инструктор Борис Бунев. Показана бе ролята на местните селски милиции и местното население за организиране на въоръжена отбрана на населените места в Петричкия окръг. 

Д-р Веселин Василев от Македонския научен институт представи доклад на тема: „Международно медийно отразяване на Петричкия инцидент“. В него обстойно бе разгледан медийният отзвук от възникването и развитието на българо-гръцкия въоръжен конфликт от 1925. Бяха посочени редица публикации в европейската преса предимно във Великобритания и Франция, но също така отразяването на инцидента в пресата отвъд океана в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. 

 

Докладът на доц. д-р Наум Кайчев от СУ "Св. Климент Охридски" и МНИ бе на тема: „Вестник "Ню Йорк таймс" и българо-гръцкият конфликт през 1925 г.“. Той представи как най-големият и авторитетен американски всекидневник "Ню Йорк таймс“ взима отношение към гръцко-българския конфликт в Петричко. От 22 до 31 октомври 1925 г. това е една от централните теми за вестника, с водещи статии на първа и с редица други материали на втора или следващите страници. Изданието съобщава сведения от няколко места с различни гледни точки, изхождайки от желанието за стабилност, миролюбие, и съответно търси виновника за нарушаването на мира. Затова въпреки балансирания си подход "Ню Йорк таймс" показва, че отговорността за конфликта е на Гърция и нейният диктатор Теодорос Пангалос, и симпатизира на българската позиция и нейната аргументация. В този контекст вестникът помества два обширни материала, които директно представят гледната точка на България и македонските българи - на представителя на ЦК на МПО Лабро Киселинчев от с. Косинец, Костурско, и на дългогодишния пълномощен министър на България във Вашингтон Стефан Панаретов. 

След изслушване на всички научни съобщения бе проведена дискусия, в която активно участие взеха, както участниците в кръглата маса, така присъстващи представители на местната общественост от Петрич и Сандански. Научният форум бе закрит от директора на Историческия музей в Петрич инж. Катя Стоянова. С благодарност към участниците и домакините се обърна и Председателят на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов. 

 

На кръглата маса присъства и председателят на Общински съвет Петрич инж. Светла Данаилова, която поздрави изследователите и очерта значимостта на дарителския жест на петричани, които предоставят получените през 1925 г. обезщетенията за построяването на училищната сграда. 

 Д-р Георги Тренчев 

Прочетете още »

132 години от основаването на ВМОРО /ВМРО/

132 години от създаването на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) – националнореволюционна организация на българското население в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в Османската империя. 

Дълбоки национални, политически, социално-икономически и религиозни причини извикват на живот революционната организация. Съгласно чл. 23 и чл. 62 от договора турското правителство следва да извърши реформи в империята, а районите с християнско население да получат административна автономия. Както всички дотогава реформи в Османската империя, те остават само на хартия. 

Част от българското население търси спасение в България, в други страни и Новия свят. Липсата на правов ред и политически свободи пораждат стихийна, а по-късно и организирана съпротива. Реакцията срещу несправедливите решения на Берлинския договор намира израз в Кресненско-Разложкото въстание, в Охридското съзаклятие и неорганизираните действия на многобройни чети. 

Революционната пропаганда намира благоприятен отзвук особено сред учителите и учениците в българските училища в Солун, Одрин, Битоля и др. По инициатива на Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев на 23 октомври 1893 г. в Солун са положени основите на революционната организация. 

На 5 януари 1894 г. е избран Централен македонски революционен комитет с председател Хр. Татарчев и секретар-касиер Д. Груев. В идеологията на организацията залягат принципите и традициите на българската национална революция и нейните водачи Л. Каравелов, Хр. Ботев, В. Левски. Вътрешната организация си поставя за цел да извоюва по пътя на революционната борба политическа автономия на Македония и Одринско. Двете области да се обособят като отделна единица и там да се проведат преобразования, съгласно чл. 23 от Берлинския договор и нуждите на населението. 

В първите документи на организацията се предвижда в нея да членуват само българи-екзархисти. От 1894 г. Д. Груев обикаля главните градове в Македония и създава основите на организацията. През с.г. в нейната дейност се включва Гоце Делчев. Започва масово привличане на нови членове; изграждат се организационни канали за снабдяване с оръжие и за връзка между комитетите; създават се погранични пунктове в България – Кюстендил, Дупница, Кочериново, Рила и др.; установяват се връзки с комитетите в Разлог, Горна Джумая, Царево село, Щипско, Кочанско. 

С решенията на Солунския конгрес 1896 г. се оформя организационната структура на организацията. Седалището на Централния комитет остава в Солун. Македония и Одринско са разделени на 6 революционни окръзи – Солунски, Битолски, Скопски, Серски, Струмишки и Одрински. В София се установява Задгранично представителство на ВМОРО. След конгреса Г. Делчев и Гьорче Петров съставят Устав и Правилник, в които организацията е наречена Български македоно-одрински революционни комитети. 

Тяхната цел е придобиване на пълна политическа автономия на Македония и Одринско, а „член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело”. ВМОРО осъществява революционната си дейност в тясна връзка и сложни взаимоотношения с легалната организация на бежанците в България начело с Върховния македоно-одрински комитет. Двата центъра на освободителното движение имат еднаква крайна цел – даването на автономия и освобождаване на Македония и Одринско, а различията им са тактически.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »