Охрид по времето на Епирското деспотство (1204 – 1230)

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 2. Даниел Цийман. Архиепископията в Охрид по времето на Епирското деспотство (1204 – 1230)...9 - 20

"...Охрид под българска власт 

Превземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. води до големи промени не само за Византийската империя и за другите политически сили в района, но и за архиепископията в Охрид. С падането на Византийската империя и разпокъсването и в три различни държави, империите на Никея, Трапезунд и Епир, архиепископията в Охрид придо бива голямо значение[2].

 Голяма част от архиепископията се намира в нововъзникналата Епирска империя[3]. От тази констелация се развива една естествена връзка между владетелите на Епир и охридските архиепис копи. При това не е съвсем ясно, какво се случва с Охрид след 1204 г.[4] 

В така наречената Partitio terrarum imperii Romanie, споразумението за подялбата на византийската територия от лятото на 1204 г., Охрид се присъжда на Венеция[5]. А какво се случва след това? Византийският историк от Никея Георги Акрополит (1217 – 1282) споменава, че епирският владетел Теодор Комнин Дука Ангел (1215 – 1230) получава след завземането на властта в Епир през 1215 г. много земи от италианците и българите. Той успява да покори Тесалия, Ахрида, Прилеп, Албанон и Драч6. Става ясно, че в момента, в който Теодор Комнин Дука покорява Охрид, той се намира на територията на България. 

Българите най-вероятно използват възможността, след битката при Одрин (14 април 1205 г.), да присъединят Охрид към своята територия. Точното датиране на това присъединение обаче е трудно. Възможно е то да се е случило между 1205 и 1207 г.[7] Още през 1205 г. българският цар Калоян (1197 – 1207) воюва срещу владетеля на Солун, Бонифаций Монфератски (1204 – 1207) и завзема стратегическата крепост Сяр.[8]. Както отбелязва византийският историк Никита Хониат (ок. 1155 – 1215/6), след това той се отправя към Бероя (дн. Бер/ Верия, Гърция) и завладява всички крепости, които преди това са били подчинени на маркиз Бонифаций Монфератски[9]. Охрид се намира недалеч от Бероя и е възможно да е бил превзет точно по това време. Във всеки случай Охрид и голяма част на архиепископията попадат под властта на българите, които прогонват някои от епископите и ги заместват с други. 

В едно писмо на епископа на Керкира (Корфу), Педиадит (1202 – 1217/18) от 1213/1214, с което той отговаря на поканата на римския папа Инокентий III (1198–1216) за Четвъртия Латерански събор през 1205 г., епископът се оплаква, че свещениците са прогонени. С това той упреква папата, че изгонил архи епископът на Охрид, замествайки го с друг[10]. Тук може би става въпрос за охридския архиепископ Йоан Каматир, който бил изгонен или сам избягал от наближаващите българи. По това време България е свързана с папството в Рим чрез църковна уния[11]. 

Немският византинист Гюнтер Принцинг предполага, че при споменатия тук нов архиепископ става въпрос за Василий Търновски, който бива ръкоположен като примас на България на 7 ноември 1204 г. от папския легат кардинал Лъв Бранкале оне от Санта Кроче.[12] Възможно е той да е ръкоположил и нов архиепис коп на Охрид, за който обаче няма никакви свидетелства[13]. 

 Българското господство в Охрид продължава няколко години, но за това време няма много информация. Цар Калоян умира през 1207 г. по време на обсадата на Солун и управлението на Българското царство преминава в ръцете от цар Борил (1207 – 1218)14. Охрид най-вероятно остава под българска власт до завземането му от Теодор Комнин Дука през 1215 г. Точното датиране на превземане то на Охрид от Теодор Комнин Дука, който застава начело на епирската държава след убийството на брат си Михаил, е неясно.[15] Йоан Каматир вероятно отново е поставен за архиепископ след завземането на Охрид, но малко след това, още в същата или в началото на 1216 г., умира[16]. След него, вероятно още през 1216 г. или в началото на 1217 г. за архиепископ е поставен Димитър Хоматин[17]. През неговото управление Охридската архиепископия развива активна църковно-политическа дейност..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Добруджанско-македонският паралел в Българския национален въпрос

сп. "Македонски преглед", 2020, год. XLIII, кн. 2. Георги Н. Георгиев Добруджанско-македонският паралел в Българския национален въпрос...75 - 88

"...Често слушаме, че ние, българите, сме „терсене“ народ. Сиреч – народ опак, опърничав, чепат, неудобен и за другите, и за себе си. Безспорно е, че популярното определение се опитва да обясни някои базисни черти в българския народен манталитет и характер. Не се на емаме да го разкодираме, най-малкото защото не това е задачата на настоящия текст. То обаче със сигурност отразява и до-дълбок пласт, натрупан и слегнал от историческото развитие на българската държа ва и народност (нация). 

 В своята „Книга за българите“ големият наш историк Петър Мутафчиев (1883 – 1943) обръща специално внимание на значението, кое то има Балкана (Стара планина) като охранителен хребет на българщината[1]. 

Има много истина в неговите думи, но така се е случило, че генералната посока в изграждането и съществуването на българския етнос/народност/нация отдавна е прехвърлило този хребет по диаго нала, разсичащ Балканския полуостров от североизток (Добруджа) на югозапад, през други планински вериги (Македония и Южна Албания). 

Следователно двете крайни зони на мисления диагонал обозна чават завършеността, целостта на българския национален организъм или на това, което наричаме етнокултурно пространство, оформило се през вековете, въпреки подвижните политически граници. Съвсем не е случайно, че народната пространствена делитба трайно се ориентира по топосите „Горна“ и „Долна“ земя, накратко – „горе“ и „долу“[2]. 

И ако „белият“ Дунав и „равната“ Добруджа обозначават предела, спрямо „Кара Влашко“ и „Кара Богданско“, на „Горната“ земя, то „Албанските планини“, „Арнаутлука“, Охридското и двете Преспански езера, Малото и Големото, са общата, някак си размита граница на „Долната“ земя. Във връзка с това не можем да не отбележим, че лъкатушещата ятова линия между западни и източни български говори пресича също Балка на от Дунав до брега на Бяло море, Солунско[3]. 

Откроената цялост (и стойност) е много трудно, дори невъзможно, да се впише в което и да е геополитическо уравнение извън българските въжделения, които и си останаха само такива. Тя е улегнала така, че е заседнала накриво във всички, включително и противоречащите си, пла нове за териториална уредба на полуострова, чертани от великите сили и нашите съседи. В този смисъл българите са наистина „терсене“, неу добни априори, за другите. 

Даже и Санстефанска България – непълен символ на нашето неосъществено обединение, е очертана географски на картите без редица ключови (и тогава международно признати за българ ски по етнически облик) територии, част от които е Северна Добруджа[4]. Санстефанска България закономерно се оказва сън с реализирани наяве кошмари..."

Целия материал четете по-късно...

Прочетете още »

Излезе най-новият брой на бюлетина на МНИ

                                                                             БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 04 за 2026 г.

Съдържание:

Новини за Република Северна Македония... 1 – 4

Български общности зад граница... 4 – 10

Акцент на броя: Имат ли основание в Скопие да се плашат от победата на Румен Радев? ... 10 – 12

Интервю на броя: Владимир Митов – Учителите ми и техните уроци по история ме направиха патриот... 12 – 19

Анализи и коментари... 20 – 23

Дейност на МНИ... 24 – 28

Нови книги и издания... 28 – 30

Целия материал четете по-долу:

  

Прочетете още »

Национална научна конференция за Априлското въстание в Македония

Национална научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“ 

 д-р Елена Александрова 

 През 2026 г. 150-годишнината от избухването на Априлското въстание се отбелязва с множество научни форуми и сесии в цялата страна, а темата за връзката на областта Македония с въстаническата подготовка и дейност събра учени и краеведи на конференция в гр. Разлог. Националната научна конференция „Априлското въстание и националноосвободителните борби в Македония“, която бе организирана от Македонския научен институт, Фондация „Васил Левски“, Общобългарски комитет „Васил Левски“, Община Разлог и Исторически музей – Разлог, привлече интереса на изследователи от университети, научни институти, музеи и библиотеки, както и на проучватели на местната история, които в два дни на 14 и 15 май 2026 г. имаха възможност да представят своите тези и авторови гледни точки. 

В официалното откриване директорът на Историческия музей в Разлог д-р Христина Манова приветства гостите и отбеляза значимостта на града и региона, като пресечна точка за личности и събития. Към приветствието на домакините се присъедини и заместник-кметът на Община Разлог г-н Христо Зайков, който пожела успех на участниците и специално на д-р Манова, като двигател на събитието. 

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Милен Михов, като съорганизатор също поздрави присъстващите и подчерта, че тази конференция не е обикновено проявление на една научна общност, а е едно обществено и национално събитие, както и, че този град дава сериозен отговор на някои съвременни внушения, които изкривяват историята. Сред официалните гости бе и г-жа Корнелия Маринова, председател на Фондация „Васил Левски“, която изказа своето удоволствие от идеята отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание да се свърже с Македония. Тя обърна внимание, че тази тема вълнува отдавна научната мисъл и затова интересът е голям. 

Д-р Георги Тренчев, като един от инициаторите и вдъхновителите на форума, също приветства гостите и участниците и сподели как се е зародила идеята конференция с такава тематична насоченост да се проведе именно в Разлог. Освен това той открои връзката и приемствеността на националноосвободителното движение от 1876 г. с борбите в Македония след 1893 г. и създаването на ВМОРО. Д-р Тренчев прочете поздравителен адрес от името на министъра на културата. Ученичката Лилия Рускова внесе емоционален заряд на събитието със стихотворението „Тишината на Батак“, което самата тя е написала. 

Научните четения започнаха с докладът на доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН и МНИ „За недовършената българска революция от Копривщица и Панагюрище (1876) до Кресна и Разлог (1878)“. Той обърна внимание на Екзархията като прелюдия към възстановяването на българската държавност. Подчерта стратегията на Гюргевския комитет за организирането на едно всенародно въстание. Спря се по-подробно върху комитетите в Разлога и отчете причините за невъзможността въстанието да избухне в този район, но все пак то постига своите цели – да привлече вниманието на Европа. Авторът обърна внимание на въстанието в Пиянец и Разловци, като продължение на Априлското въстание и част от него, и акцентира върху дискусията със скопските историци, които настояват, че Разловското въстание е нещо различно от Априлското. Поставя и връзката на националноосвободителното движение преди 1878 г. с Кресненско-Разложкото въстание от същата тази година и с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Докторантът Крум Митов от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ продължи темата за Разловското въстание между наратива на Р. Северна Македония и фактите, както бе озаглавил и темата си. След като представи фактологичен обзор на въстанието, той се спря на това как е представено то в медии и интернет-източници, а и засегна въпроса как се отразява в днешна Р. Северна Македония чрез паметници, валидиране на марки, организиране на походи. Авторът открои две манипулативни тези на скопската историография – че това е македонско въстание срещу турската власт и, че двете въстания - Разловско и Априлско, нямат връзка помежду си. Митов направи преглед на българската периодика за Разловското въстание и презентира как се представя то в българските и македонските учебници. Той обърна внимание на пропуските и премълчаванията на някои факти и неглижирането на това събитие в българските учебници. 

В своето изложение доц. д-р Слави Славов от Института за исторически изследвания към БАН направи препратки от изработените черешови топчета по време на Илинденско-Преображенското въстание към черешовите топчета на априлци. Той уточни, че по време на въстанието от 1903 г. само в Македония (не в Одринско) и само в Битолски революционен окръг са включени черешови топчета, защото в Крушово боевете са позиционни и позволяват това. 

Авторът наблегна на дискусионният въпрос обаче дали са влезли в употреба черешовите топчета и подчерта, че категорично са направени, но мемоаристите дават уклончиви данни дали са използвани реално. Що се отнася до въстанието в Кичево и Охридско, доц. Славов не постави под съмнение употребата на този вид взривна техника, защото тя се потвърждава от четири източника. Най-същественото обаче, както той изрази, е приемствеността между българските националноосвободителни движения от двете епохи. 

Историкът Георги Огнянов се спря върху живота и революционната дейност на Тодор Пармаков – Хайдутина. Той отчете значението на Рила планина, за да се развие Пармаков като хайдутин и бунтар, както и на влиянието, което му оказва Ильо Марков. Засягна участието му в легията на Раковски, връзката му с Бенковски и съдбата му след Априлското въстание, като се привеждат спомени на дъщерята на Пармаков. 

Илия Тантилов от Историческия музей в Разлог запозна аудиторията с малко- известния войвода Иле Марудин и неговата връзка с формирането на чета по време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Той илюстрира два интересни документа на Иле Марудин – за заем с цел закупуване на оръжие и друг, свързващ го с пребиваване в Горна баня. 

Д-р Георги Тренчев от Македонския научен институт акцентира върху проблема за преследванията на революционни дейци в Разложко, участвали в подготовката на Априлското въстание. На базата на дописки в български възрожденски вестници и други архивни материали, авторът насочи вниманието към обезоръжителните акции в Разложко и арестуването на хора от революционния комитет още преди въстанието да избухне. Проследи конкретно ареста на двама Ботеви четници над Якоруда и на Георги Чолаков, делегат на събранието в Оборище. В изложението си д-р Тренчев приведе в научен оборот сериозен изворов материал от дописки, писма и спомени на очевидци. 

Краеведът Коста Говедаров се фокусира върху подготовката на Априлското въстание в с. Долно Драглище и по-нататъшната съдба на основните участници в него. Авторът акцентира върху дейността на поп Никола Трифонов Чолаков и подчерта голямата подготвителна дейност за въстание в Разложко, като разгърна обширен фактологически разказ, позован основно на спомените на Иван Асянчин. Спря се върху разпитите на арестуваните и мъченията, които те понасят. Обстоятелствено проследи съдбата на основните участници във въстанието в Разложко. 

Директорът на ИМ-Разлог д-р Христина Манова запозна аудиторията със спомени на Сава Докторов, очевидец на Априлското въстание, записани през 1936 г. от Цено Торбов. Те представляваха много обстоятелствена и добре запазена памет за събитията. 

Журналистът Никола Стоянов говори за двойното влизане на Левски в пиринския дял на Македония през 1869 г. и 1872 г. Той изложи познати вече факти с акцент върху посещенията на Апостола в Пазарджик и Източна Македония и направи обзор на краеведските изследвания за връзката на Разлога с Левски. Спря се на приписката на поп Коста Чилев и основаването на революционен комитет в Мехомия, както и на връзката на Левски в Осоговския манастир. 

Изложението на д-р Елена Александрова от РИМ-Благоевград „Семейната памет разказва“ илюстрира някои запазени в семейството на хаджи Коте (Константин) Чорбеджигошев спомени, свързани с неговата обществена дейност в Горна Джумая (дн. Благоевград) през XIX и първите години на ХХ в., които самата тя записва. Като респонденти са използвани Невена Константинова (снаха), Елена и Радостина Константинови (правнучки) на хаджи Коте, които макар и от дистанцията на времето, представят интересни факти от живота му предавани от поколение на поколение в дома им. Авторката обърна внимание, че във възрожденската история на Горна Джумая името на хаджи Коте Чорбаджигошев се свързва предимно с инициативата на българската общност за изграждане на нова черква и училище, за които той е дарител и подготвя превода на молбата на горноджумайци до кадията в Дупница на турски език. За политическата му активност около изграждането на революционен комитет през 70-те години на XIX в. се знае малко или почти нищо. Малко известен епизод от живота му е срещата с Левски в с. Рила. Семейната памет свързва последните години от живота на хаджи К. Чорбаджигошев с подготовката и провеждането на Горноджумайското въстание от 1902 г. и връзката му с дейците на Върховния македоно-одрински комитет. 

В докладът си „Рилската света обител и Априлското въстание“ Генка Иванова от Църковно-историческия музей към Рилския манастир презентира няколко документи, които отразяват връзката на духовното средище с въстанието. Тя отчете духовно- просветната дейност на манастира, но и подкрепата му към революционното дело, като един скрит център и надеждно място за срещи. Обърна се внимание, че монах Кирил, който замонашва Левски по-късно става игумен на Рилския манастир. Илюстрирани бяха писмо на селяни от с. Рила, които молят за подслон в манастира за жените и децата; свидетелство на поп Стоян за участие в Разловското въстание и писмо от епископ Варлаам с молба за дарение на манастира за останали живи участници в Априлското въстание от 1939 г. 

Станчо Тодоров от Национален музей „Васил Левски“ в изложението си „За войводата Петър Юруков от Карлово и паметта на героя“ запозна аудиторията с интересни биографични сведения от личния живот на дееца и акцентира върху войводската му активност. Не бяха пропуснати никакви моменти от революционния път на Юруков, както и малко известния факт, че участва в отвличането на американската мисионерка Мис Стоун през 1901 г. 

По-различен контекст в конференцията внесе представянето на Росица Янева от РИМ-Благоевград с тема „Априлското въстание през погледа на художника“. Тя илюстрира творби на трима български графици, съхранявани във фонда на музея в Благоевград. Част от творчеството на Стойне Шаламанов с техника графика с линогравюра са портретите на Георги Измирлиев, Георги Чолаков, Арсени Костенцев, Константин Босилков. Илюстраторът и живописец Васил Вълчев работи литографиите „Оборище“, „Райна Княгиня“, „Посрещането на Ботев“, „Първата пушка“. Роналд Шневайс, който също се изявява в областта на линогравюрата подготвя „На въстание“. 

Последният участник в конференцията д-р Елена Чалгънова от РИМ- Благоевград представи доклад на тема „Аз съм въстанал с цел на освободя Отечеството си“. 150 години от гибелта на Георги Измирлиев“ и запозна с материали на фамилия Измирлиеви, съхранявани в музея и част от експозицията „Роден дом на Георги Измирлиев“ с акцент върху снимковото наследство. Стана ясно, че това са фотографии, изпращани от различни дейци до бащата и брата на революционера. Авторката обърна внимание на даренията, които представители на фамилия Измирлиеви правят на музея в Благоевград през годините. Чалгънова напомни факти от революционната дейност на Македончето, както тя самата поясни – познати за историците. 

В протеклата дискусия се включиха Илия Тантилов, д-р Георги Тренчев, доц. д-р Слави Славов, както и местни любители на историята. При закриването на научния форум д-р Тренчев и д-р Манова благодариха на участниците и им пожелаха още творчески успехи. Благодарности за ползотворните два конферентни дни изразиха и от Читалищната библиотека в Разлог.

Прочетете още »

Изповедта на един бежанец от Егейска Македония

Атанас Кирилов, Иван Керезов. Изповедта на един бежанец от Егейска Македония. Плевен, „Кентавър 66”, 120 с. с факсимилета. ISBN 978 619-7493-71-9. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 4

 Книгата представлява фототипно издание на ръкописните биографични бележки на Петър Керезов (1898–1962) от с. Ливадища, Драмско, преселник в с. Санадиново, Никополско, през лятото на 1925 г. Първите 40 страници от текста представляват необходимото въведение в проблематиката. Следва факсимилното предаване на 71 страници текст на Петър Керезов. 

Това е гласът на българин, принуден в разцвета на силите си да напусне родното си място. Представянето на автентичното свидетелство позволява да се възстановят редица моменти от живота на бежанеца. Чрез тази публикация в научно обращение се включва ценно свидетелство за бежанския живот, което разширява представите за една трудна ситуация от съвременната българска история. 

Книгата по своето съдържание е предназначена за една по-широка публика. 

 Николай Поппетров

Прочетете още »

Национална научна конференция "Априлското въстание и националноосвободителните борби на българите в Македония"

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ФОНДАЦИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

ОБЩОБЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

ОБЩИНА РАЗЛОГ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РАЗЛОГ

организират

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ

БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ“

 

ПОСВЕТЕНА НА 150 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

14 – 15 май 2026 г. в залата на Общински съвет – гр. Разлог

14май 2026 г. /четвъртък/

13.00 – 13.20 – Пресконференция

13.30 – 13.45 – Откриване на конференцията, приветствия

„АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ

БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ“

Модератор: доц. д-р Слави Славов

13.45 – 14.00 – проф. Пламен Павлов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

„Ботевите четници от Македония“

14.00 – 14.15 – доц. д-р Александър Гребенаров (Институт за историческо изследване къмБАН; МНИ). 

„За недовършената българска революция от Копривщица и Панагюрище (1876) до Кресна и Разлог (1878)“

14.15 – 14.30 – д-р Елена Чалгънова (уредник в РИМ – Благоевград).

„Аз съм въстанал с цел да освободя Отечеството си ... (150 години от гибелта на Георги Измирлиев)“

14.30 – 14.45 – докторант Крум Митов (Исторически факултет – СУ „Климент Охридски“).

„Разловското въстание между наратива на Република Северна Македония и фактите“

14.45 – 15.00 – Александър Въчков (независим изследовател).

„Униформата на войводата Георги Бенковски – опит за възстановка“

15.00 – 15.15 – ДИСКУСИЯ

15.15 – 15.45 – КАФЕ ПАУЗА

15.45 – 16.00 – Георги Огнянов (историк).

„Тодор Пармаков (Хайдутина) – участник в Хвърковатата чета на Бенковски“

16.00 – 16.15- д-р Христина Манова (директор на ИМ – Разлог).

„Спомени на местни революционни дейци за събитията по време на Априлското

въстание в Разложко“

16.15 – 16.30 - д-р Георги Тренчев (Македонски научен институт).

,,Преследвания на революционни дейци в Разложко, участвали в подготовката на

Априлското въстание“

16.30 – 16.45 – Коста Говедаров (местен краевед).

„Априлското въстание от 1876 г. и с. Долно Драглище. По-нататъшна съдба на

основните участвали“

17.45 – 17.00 – ДИСКУСИЯ

15май 2026 г. /петък/

Модератор: д-р Георги Тренчев

9.30 – 9.45 – Илия Тантилов (уредник в ИМ – Разлог).

,,Войводата ИлеМарудин и въстанието в Разлог“

9.45 – 10.00 – Никола Стоянов (журналист).

,,За двойното влизане на Апостола Васил Левски в Пиринска Македония (юни1869 – септември 1872 г.)“

10.00 – 10.15 – д-р Елена Александрова (уредник в РИМ – Благоевград).

„Семейната памет разказва. Спомени за Хаджи Коте Чорбаджигошев.“

10.15 – 10.30 – Генка Иванова (уредник в Църковно-исторически музей към Рилската света обител).

„Рилската света обител и Априлското въстание“

10.30 – 10.45 – доц. д-р Слави Славов (Институт за историческо изследване към БАН; МНИ).

„Паметта за Априлското въстание в направата и опитите за използване на черешови топчета по време на Илинденско-Преображенското въстание“

10.45 – 11.00 – КАФЕ ПАУЗА

11.00 – 11.15 – Мила Младенова (библиотекар към справочен отдел на РБ „Димитър Талев“ – Благоевград).

„Библиографска справка за Априлското въстание в Югозападните българските земи“

11.15 – 11.30 – Росица Янева (уредник в РИМ – Благоевград).

„Априлското въстание през погледа на художника“

11.30 – 11.45 – Снежана Маринова (краевед, изследовател от Стара Загора).

„Стефан Сливков“ – от революционния комитет до Народното събрание“

11.45 – 12.00 –  Станчо Тодоров (Национален музей „Васил Левски”).

„За войводата Петър Юруков от Карлово и паметта на героя“

12.00 - 12.15 - доц. д-р  Георги Георгиев (Институт за историческо изследване към БАН; МНИ).

 ,,Априлската и Илинденската традиция в българското националноосвободително движение (края на XIX и нач. на XX в.)“

12.15 – 12.30 – ДИСКУСИЯ И ЗАКРИВАНЕ

Прочетете още »