Голям интерес към кръглата маса на МНИ за войнишките бунтове

Учени от МНИ дискутираха в кръгла маса, посветена на 100-годишнината от войнишките бунтове 

 На 27 септември 2018 г. в Радомир се проведе кръгла маса, посветена на войнишките бунтове от края на септември 1918 г. През различните периоди в развитието на историографията тези събития са наричани „Владайско въстание“, „Войнишко въстание“, метеж, стихиен бунт и др. В научния форум взеха участие проф. д.и.н. Бисер Георгиев от ШУ „Епископ Константин Преславски“, проф. д-р Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Ангел Джонев от РИМ–Кюстендил и МНИ, доц .д-р Димитър Митев и ас. Николай Поппетров от ИИстИ-БАН и МНИ.

/Кликнете върху фотографията, за да видите снимки от събитието/

С първия доклад на проф. Георгиев „Опитите на българските правителства да ограничат недоволството на фронта от есента на 1917 г. до септември 1918 г.“ бе направена една по-обща оценка на очертания период. С уводните думи бе насочено вниманието на публиката към края на Междусъюзническата война и влизането на България в Първата световна война. В хода на изложението проф. Георгиев описа вътрешните конфликти, смяната на правителствата и състоянието на армията, а като най-силен кризисен фактор в края на войната изведе продоволствената криза. Бунтовете на войниците представи като „въстание на измъчените хора“. 

В доклада си „Септември 1918 г. – между метежа и държавния преврат“ проф. Янчев наблегна на действителните измерения на събитията от м. септември и направи оценка на авторските интерпретации за войнишките бунтове от 20-те години на ХХ в. до настоящето. Те гравитират в двете крайности – от кървав, въоръжен сблъсък/метеж на българи срещу българи до въстание. Проф. Янчев използва като отправна точка противоречивите мнения в средите на БЗНС. Преувеличението на обстоятелствата и личните заслуги в спомените Александър Стамболийски също бяха проследени и анализирани. 

Доц. д-р Ангел Джонев представи превземането на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил. В уводните си думи той направи съпоставка на водените военни действия на фронтовете в Дойран и Добро поле. Овладяването на Главната квартира във Военната столица на България през Първата световна – Кюстендил, предварителното разузнаване и постигнатите резултати бе отправна точка на съобщението му. Подробно запозна аудиторията с действията в Кюстендил и изтъкна, че жените от града са взели инциативата за прекратяване на братоубийствените боеве на българи срещу българи. В доклада бе проследено движението на войниците по линията Кюстендил-Радомир. Подобно на предходните доклади бе оценена ролята на Александър Стамболийски и Райко Даскалов и целта, преследвана с бунтовете. 

Темата на доклада на доц. д-р Димитър Митев „Отзвукът на Войнишкото въстание в страните от Антантата“ първоначално обоснова невъзможността от даването на единна оценка за примирието и последвалите бунтове на войниците. Доц. Димитър Митев разказа за наличната информация в британските и френските документи. Той се спря по-детайлно на британската гледна точка, а в изложението засегна и темата за сключването на мира при излизането на България от Първата световна война. След поражението на Добро поле страните от Съглашението не разглеждат отделно войнишките бунтове, а целия процес на бягство и капитулация след края на войната. 

Изказването на ас. Николай Поппетров обхвана „Събитията в държавите от Централните сили в края на Първата световна война“, но в началото на своето изложение авторът осведоми, че ще промени темата спрямо останалите доклади. Представи на публиката процесите в Европа в края на Първата световна война, включително в Русия от есента на 1917 г. В обекта на разсъждението му бе примерът за ноемврийската революция в Германия, започнала с въстанието на моряците в Кил. Докладчикът наблегна и на причините за идентичните в Европа събития от края на войната. В заключение, насочвайки към септември 1918 г., изказа виждането, че е само част от голяма катастрофа, причинена от самата война. 

При завършека на кръглата маса кметът на града – г-н Пламен Алексиев произнесе заключителна реч и изказа благодарност на участниците. Научната проява имаше широк отзвук в града и по-специално в училищата от града, чието присъствие бе масово.

Прочетете още »

Забележителен български празник в Аржентина

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 9.

Николай Иванов

Стотици наши сънародници от диаспората ни в далечна Аржентина отбелязаха най-тържествено 63-годишнината от основаването на едно от най-старите български сдружения в латиноамериканската страна.

Става дума за културното дружество "Иван Вазов" от град Берисо, което в продължение на десетилетия стопля сърцата на хиляди българи със своята всеотдайна родолюбива дейност. Още от самото му създаване та и до днес, негова емблема е фолклорната формация „Седянка“. С многобройните си прояви тя е разпознаваема не само сред нашата общност, но и сред всички онези, които се интересуват от съвремения културен живот в Аржентина. 

Българските фолклорни традиции носят радост и наслада
за нашите сънародници в далечна Аржентина

Специален гост на събитието бяха представителите на гражданската асоциация „Българите в Аржентина“, които почетоха юбилярите със специален поздравителен адрес и репродукция на живописен портрет на патриарха на българската литература Иван Вазов – патрон на дружеството от Берисо. 

През 1955 г. в намиращият се недалеч от Буенос Айрес гр. Берисо, три стари емигрантски организации - Македонско-български клуб, Дружество „Кирил и Методий“ и Дружество за взаимопомощ се обединяват, за да съхранят българските национални традиции. Членовете им с радост приемат новината и с ентусиазъм започват да изграждат бъдещ културен дом, в който заедно да почитат празници и да отбелязват различни културни събития. Не след дълго той е готов. Това дава нов импулс в работата на нашите сънародници и към клуба започват дейност танцов състав, хор и библиотека, където се провеждат изложби, викторини, организират са езикови курсове и рецитали и пр. 

Прочетете още »

Борис Трайковски остана ненадминат в македонската политика

И Любчо Георгиевски, и Борис Трайковски (в центъра на фотографията) се чувстваха уютно и сигурно в София сред потомците на македонски бежанци. Снимка от средата на 90-те години на миналия век пред входа на прословутия някогашен клуб на СДС на кръстовището на бул. "Васил Левски" и улица "Оборище". 

Снимка: Блог на Николай Гацев

Доц. Стево Пендаровски: Борис Трайковски първо бе човек, а после политик

 За членството на Македония  в НАТО и в ЕС десетина дни преди референдума в Македония на 30 септември разговаряме със Стево Пендаровски, национален координатор за НАТО.

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Разговаря Костадин Филипов

Стево Пендаровски е роден в Скопие през 1963 г. Завършва „Право“ в Скопския университет през 1987 г., по-късно защитава докторат на тема „Външна политика и политика по сигурност на ЕС и малките държави: Рамката на националния дискурс“, доцент в Университета „Американ колидж“ в Скопие (2008–2014). Преподава международна сигурност, глобализация, световна политика и САЩ, международни организации и институции, външна политика, тероризъм.  Автор е на множество книги. 

- Господин Пендаровски, много от нашите читатели Ви познават добре  като експерт по въпросите на сигурността и като кандидат за президентския пост  в Македония преди четири години. Все пак, бихте ли ни разказали нещо повече за себе си? 

- Добре, през последната година съм национален координатор за НАТО, а преди това в продължение на една година бях депутат в нашия парламент. През 90-те години на миналия век бях началник на Управлението за анализи и изследвания и говорител на Министерството на вътрешните работи, а осем години – от 2001 до 2009 г., бях съветник по национална сигурност и външна политика на двама македонски президенти – Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Прав сте, преди четири години бях кандидат за президент на тогавашната опозиция, предвождана от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на изборите, за които в последвалите съдебни процедури бе установено, че са били фалшифицирани от режима на Никола Груевски.

- Като национален координатор на Македония за НАТО най-добре познавате готовността на държавата за членство в Алианса. Все пак, наистина ли Македония е готова за членство в НАТО?

- Република Македония беше готова за членство още през 2008 г., а най-силното доказателство за това е заключителната Декларация на Срещата на върха в Букурещ, където се казва, че единствената пречка за нашето членство е неформалното вето на Гърция. Нали знаете, заради спора за името...

Въпреки, че в периода 2014–2017 г. режимът на Груевски влоши всички важни параметри на македонската демокрация, новото правителство с лидерството на Зоран Заев успя само за една година да ни върне на позицията, на която бяхме през 2008 г., и плюс това да реши спора около името с Гърция.

- Наскоро прочетох Ваше изявление, че Македония ефективно ще бъде в състава на НАТО през пролетта на 2020 г.? Това реален срок ли е?

- Реално е, защото предвиждаме присъединителните преговори да продължат от 4 до 6 месеца, а процесът на ратификация в страните членки ще отнеме по наша преценка поне още  допълнителни 12 месеца. И да искаме, и за първия, и за втория срок, не можем да окажем някакво сериозно влияние поради факта, че не можем да променим македонската Конституция за по-малко време от 3–4 месеца, а ратификацията е суверенно право на всяка държава.

- Преди  време, работейки в Скопие, моят приятел и колега, писателят, журналистът и правозащитник Ким Мехмети ми каза, че етническото равновесие е най-важният фактор за стабилността на Македония. И че всяко негово нарушаване води до криза, както през лятото на 2001 г. Как мислите, дали членството на Македония в НАТО ще гарантира стабилността на държавата в този аспект?

-  Ще ви отговоря така: членството ни в НАТО е единственият стратегически проект, подкрепян безрезервно и от македонците, и от албанците.  Напълно вярно е, че македонската стабилност почива в най-голяма степен върху междуетническата ос. Тогава? Тогава е ясно, че влизането ни в НАТО може само да засили вътрешната кохезия както на държавата, така и на обществото. 

- Вече повече от 20 дни сте в кампания за референдума на 30 септември. В него искате да получите подкрепа за членството в НАТО и в ЕС и за Договора с Гърция. Как мислите, възможно ли е да се направи паралел  между референдума от 1991 г., с който Македония се откъсна от Югославия и стана независима държава, и сегашния?

- Да ви кажа честно,  ние постоянно правим това сравнение. Защото  през 1991 г. гражданите гласуваха за правото да имат и да живеят в независима и суверенна държава, а на 30 септември тази година ще гласуваме, за да потвърдим нашата независимост и национална самобитност и в международни рамки. Да не забравяме, че през изминалите 25 години във всички международни организации бяхме приети с временното име – Бивша югославска Република Македония.

- Опозицията в Македония в кампанията използва като лозунг твърдението, че членството в НАТО и ЕС ще има много висока цена за Вас. Каква всъщност е цената за това членство, господин Пендаровски?

- Компромисът, който Македония  прие никак не е лесен. Мисля, че става дума преди всичко за отстъпката, която ще направим с използването на новото име – Република Северна Македония, както и за вътрешния ни правов ред. Но и Република Гърция направи огромна отстъпка с това, че в парламента в Атина ще бъде ратифициран документ, в който пише македонски език, македонец, а кодът ни ще бъде МК.

Що се отнася до географското определение към името на държавата, смятам, че не е фиксирано някакво същество отстъпление, защото това е един ясен географски факт. Като цяло, мисля, че цената на компромиса е символична в сравнение с онова, което ще получим от нашето бъдещо членство в НАТО и в Европейския съюз.

- Следя кампанията за референдума на 30 септември, но да Ви призная, тя ми прилича повече на кампания за парламентарни избори. Поне при опозицията е така и си личи... Лично за вас участието Ви не е ли някакъв вид подготовка за президентските избори през пролетта на следващата година? Как гледате на възможността отново да бъдете номиниран като кандидат на левицата за президент на страната?

- Напълно съм съгласен с Вас, че  опозицията своята кампания (в която тя иначе формално не участва!), я третира като за парламентарни избори. От друга страна, правителството разглежда референдума като общодържавен въпрос от най-високо ниво и още от началото показа своето отношение към него с формирането на щаб, в който участват политически партии,  неправителствени организации и отделни граждани, които не са част от властта. Затова нашата реторика упорито обяснява, че става дума за надпартиен и надетнически въпрос. До президентските избори има още време. Сега нашият политически капацитет е вложен напълно в реализацията на Договора от Преспа, тъй като става дума за най-важния политически въпрос на македонската държава от нейната независимост от 1991 г. до днес.

- Вие работехте дълго време и като съветник на президента Борис Трайковски по въпросите на сигурността и външната политика. Познавах го лично, но би ми било любопитно да ми кажете как се работеше с него, приемаше ли съвети или беше тип политик на едноличните решения ?

- Главната характеристика на Борис беше тази, че той бе първо  човек, а после политик. Според всички стандарти, той беше нестандартен политик за балканските условия и заради това беше истинско предизвикателство и удоволствие да се работи с него. По отношение на това, колко търсеше и приемаше съвети от своите сътрудници, мога отговорно да твърдя, че той остана ненадминат в македонската политика до ден-днешен. Въпреки че идваше от една точно определена политическа партия – ВМРО-ДПМНЕ, той приемаше идеите на всички, които искаха и знаеха как да помогнат на Македония. Убеден съм, че именно поради това негово отношение и поведение Македония излезе с много по-малки щети от вътрешния конфликт през 2001 г.

- Благодаря Ви. Успех на референдума на 30 септември.

Прочетете още »

Големият дезертьор от референдума в Македония

"Керваните си вървят, референдумът е близо"

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 9

Костадин Филипов

Има-няма още седмица и македонските граждани ще трябва да застанат пред урните, за да участват в референдума, в рамките на който ще трябва да кажат дали са за членство на страната в НАТО и в ЕС и за подкрепа на Договора с Гърция, или не. Вече повече от 20 дни върви официална кампания на управляващите и на опозицията, но неизвестността около резултата от гласуването е все така голяма. Целият европейски и отвъдокеански политически елит намери начин да направи визита в Скопие - Меркел, Могерини, Курц, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, Столтенберг и много негови европейски колеги. 

Всички те дадоха своята подкрепа на премиера Зоран Заев, определяйки вота като исторически за бъдещето на Македония. Макрон от своя страна изпрати видеопослание. Много бяха и окуражителните телеграми, като тази от Държавния департамент, например. Доколко тази масирана и, трябва да призная, невиждана, плътна и мащабна досега подкрепа за Скопие от международната общност, по-скоро от нейния каймак, ще бъде ефективна, не можем сега да преценим. Като познавам дълбоко скептичния манталитет на днешния македонец не изключвам в главата му да се въртят мисли от типа – щом толкова много народ ни наобикаля, щом толкова активно ни агитират да участваме в референдума и да отговорим с „да” на въпроса, значи нещо „там” не е наред... Или пък тези, които идват в Скопие, да ни чертаят розовото бъдеще, имат някаква друга сметка, своя сметка... Може би и едното, и другото е вярно. 

 Във всеки случай кампанията за референдума на 30 септември показа, че е повече от една кампания за референдум. И е до такава степен е недефинирана, че човек наистина трябва да се запита каква е тя. Керваните с политиците обикалят из страната, водят ги първите хора – премиерът Зоран Заев от управляващите и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски от опозицията. Но от словата, които двамата произнасят тук и там, от обещанията, които дават, от атаките, които отправят, всичко прилича много, да не кажа напълно, на предизборна парламентарна кампания. Особено това се отнася до поведението на Мицковски, който, където седне или стане, премиерът Заев и неговата политика са му в устата. Били намалели инвестициите, корупцията се била увеличила, министрите не си вършели работата. А и официалната позиция на най-голямата опозиционна партия за референдума, изработена на многочасово заседание на централното ѝ ръководство, не хвърли светлина върху заканата за бойкот или намерението за участие. 

Аморфната позиция на ВМРО-ДПМНЕ още повече обърка хората, а и последвалите прояви на Мицковски доказаха липсата му на собствена яснота по въпроса... Гражданите да си решават сами как да постъпят според своята собствена съвест, кой бил той, Християн Мицковски, та да препоръчвал на своите симпатизанти какво да правят на 30 септември. Като не си кой да е, какво търсиш на трибуната и обикаляш насам-натам, за да лъжеш хората? В интерес на истината, първите дни на кампанията не ни убедиха, че и управляващите са наясно за какво агитират. Нямаха ясно и точно мото, някак си са разводнени всички съставни части от въпроса, с който излизат на 30 септември. Хайде, на нас нещата са ни ясни, но когато само в рамките на едно слово или реч, въпреки нейния патос, чуваш разнопосочни мотиви, за да отидеш да гласуваш, никак не е добре. 

Веднъж те призовават да дадеш гласа за НАТО, втори път за Европейския съюз, трети път за Договора от Преспа, четвърти, и то най-назад – за промяната на името, която се съдържа в Договора. И накрая ще стане това, което се случи в Дойран при срещата на Заев с неговите симпатизанти, когато спомена, че тъкмо там, край поделеното между Македония и Гърция езеро, той бил уговорил Алексис Ципрас да признае македонския език. За това става дума, бе хора, за защитата на така наречената македонска идентичност, която уж не е поставена под съмнение, но прозира от всяка дума, от всяко изречение, от всеки жест на Заев и неговите сътрудници. На всичко отгоре премиерът си позволи отново да се ангажира, че при провала на референдума на 30 септември, той вероятно ще приключи с политиката. Още една високо вдигната топка за опозицията, която и без това вижда в референдума и неговия евентуален провал крачка напред към предсрочни парламентарни избори, които тя да спечели и да се върне на бял кон във властта. И тогава..., и тогава – не ни се мисли. 

 До 30 септември не остава много време. Кампанията ще продължи, керваните ще вървят из Македония. Но референдумът си има вече и своя първи и много важен дезертьор. Става дума за президента Георге Иванов. Той вече е намерил формулата да не вземе участие в допитването. Вместо да поведе хората към урните, да им даде някакъв позитивен ориентир по отношение на съдържанието на въпроса, вместо като истински „баща на народа”, какъвто винаги е искал да бъде, да застане пред тях и да ги призове за разум и достойнство, президентът реши тъкмо на този ден да отсъства от държавата. Не му е за първи път да проявява страх и да бяга от остротата на проблемите вътре в Македония. Но когато на карта е поставено бъдещето на страната и на нейните граждани, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност, той просто е длъжен да бъде сред тях. Дори по-точно – да бъде начело. А къде ще бъде? 

Щял да участва в работата на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като на 27 септември щял да произнесе и реч там. Вероятно това ще е прощалната му проява като президент на Република Македония, тъй като през пролетта на следващата година вторият му петгодишен мандат изтича и според Конституцията няма повече право да се кандидатира. Един вид – щял да се сбогува със своите колеги от света, по традиция представени на заседанията на Общото събрание. И речта му щяла да бъде прощална – един вид, бях един от вас, сега ви оставям да оправяте световния и регионален мир. А той, той щял да получи катедра в Истанбулския университет да чете лекции за демокрацията и правовата държава, се носят слухове в Скопие. Не знам как обаче ще мине срещата му с Бойко Борисов, който също ще бъде в Ню Йорк, след като вече в София премиерът отказа разговор на македонския президент. Сигурно ще се разминават по коридорите и ще се правят, че не се познават... Странна история, балканска. Всичко това, прощалното със световния елит, било толкова важно, че служи на Иванов като аргумент за неговото поредно отсъствие от страната, когато там е напечено. Подобно поведение си му беше стил през всички досегашни девет и половина години като държавен глава, остава стил и в последните му важни публични прояви по света. Дребен политически тарикатлък, характерен за балканските ширини и за цялата кохорта регионални политически лидери, чиято липса на сериозни морални качества бие ярко на очи. Макар че, ако погледнем реално, Георге Иванов би могъл да пусне бюлетина с въпроса от референдума и в Ню Йорк. Македония има там своето дипломатическо представителство, колко му е да се организира една секция с урна, където хората от диаспората в САЩ да отидат и да си дадат становището. И той да бъде един от тях. Поне така се прави в цивилизованите държави. Още повече, че от доста дни насам властите в Скопие призовават своята диаспора по целия свят да даде заявки иска ли участие в допитването или не, защото ако иска, трябва да даде формален знак за това. 

 От друга страна, мисля си, че все пак от практическа гледна точка отсъствието на Георге Иванов на 30 септември от Македония дава коз в ръцете на премиера Зоран Заев да си разчисти сметките с отиващия си президент и с неговия лъже-патриотизъм. Още повече, че самият Иванов на няколко пъти вече даде ясно да се разбере, че е против Договора с Гърция, както и против Договора от миналата година с България. Дори във формалния си отказ да подпише и да даде зелена светлина на гръцко-македонското споразумение от Преспа той за пореден път наруши Конституцията на страната. 

А един мой приятел и колега от Скопие, Боби Илиевски, написа в социалните мрежи, че съветникът на президента по сигурността Синиша Алексовски имал шест различни имена в Туитър, всички до един с призиви за бойкот на допитването. Доколкото е вярно, не знам, но това е същият Алексовски, който беше обвинен, че в нощта на 27 април миналата година, по време на кървавите събития в парламента, е бил пряката връзка между Иванов и разкрития скандален агент на сръбските тайни служби Горан Живавлевич, даже сърбинът се оправда тъкмо с Алексовски, който му бил „дал разрешение” да бъде в Събранието по време на драмата с „превързаните глави” там. Както и да е. Референдумът на 30 септември ще мине и замине и без прякото и непосредственото участие и присъствие на Георге Иванов. Той ще „защитава” интересите на родината си в залите на ООН в Ню Йорк, от трибуната на Общото събрание, по време на срещите с този или онзи държавник, ако въобще ги има. Но пък световният политически елит има изострено чувство към хора, които се опитват да трупат авторитет за сметка на своите съграждани. И особено към хора, които бягат от страната си в най-отговорните за нея мигове.

Прочетете още »

Обсъдиха изучаването на български език в Косово

В последно време интересът към България
 сред нашенците в Гора драстично нараства

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 9.

д-р Антон Панчев

 През втората половина на месец август 2018 г., представител на Македонския научен институт проведе срещи със заместник-министъра на образованието, науката и технологиите Хесет Сахити, както и с експерти от това министерство, на които се обсъдиха правните и административните възможности за изучаването на български език от ученици в Република Косово като избираем предмет в определени училища. 

 Заместник-министър Сахити заяви, че Министерството на образованието на Република Косово е съгласно да подпише нужните споразумения, за да се позволи изучаването на български език и история като изборен предмет от ученици в Косово, които имат желание за това. 

Освен това бяха проведени разговори и с деканите на филологическите факултети на Прищинския и Призренския университет в Косово, които са готови да въведат лекторати по български език при подписване на споразумения между министерствата на двете държави, чрез които да се осигури финансиране за изпращането на лектори в двата университета.

Прочетете още »

Какво е най-голямото богатство на Роженския манастир

Роженският манастир - основаване и история

сп. "Македонски преглед", г. XXIX, 2006, кн. 3. Сто­ян Сто­и­лов. Ро­жен­с­кият ма­нас­тир - ос­но­ва­ва­не и ис­то­рия... 115 - 122

"...Въп­ре­ки прев­рат­нос­ти­те през ве­ко­ве­те да­ре­ни­те имо­ти на Ро­жен­с­кия ма­нас­тир са се за­па­зи­ли из­ця­ло. Те са оси­гу­ря­ва­ли не­го­ва­та пъл­на из­д­ръж­ка и не­за­ви­си­мост от мел­ниш­ка­та мит­ро­по­лия по­ве­че от се­дем ве­ка. В до­ку­мен­ти­те по съ­деб­но­то де­ло меж­ду фа­на­ри­от­с­ко­то ду­хо­вен­с­т­во и се­ла­та Ро­жен, Лю­бо­ви­ще и Ка­ши­на пред тур­с­ки съ­ди­ли­ща от 1906 г. до 1928 г. (за­па­зе­ни в Ок­ръж­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей Бла­го­ев­г­рад) се виж­да, че имо­ти­те са опи­са­ни още от XIII век.

Те са в зем­ли­ща­та на се­ла­та Ро­жен, Лю­бо­ви­ще и Ка­ши­на (с гра­ни­ци: на юг — от „Ка­вак­лия“ до зем­ли­ще­то на с. Че­реш­ни­ца; на из­ток — до зем­ли­ще­то на с. Ко­ва­че­во; на се­вер — до би­ла­та на Кук­ла, влаш­ки­те ко­ли­би-ман­д­ри, Пет­ро­ва чер­к­ва, Су­гар­с­ка ре­ка, хъл­мо­ве­те „Све­ти Илия“ и „Све­ти Ге­о­рги“ към Ключ и Ка­вак­лия). Окол­ност­та се от­ли­ча­ва с бо­га­ти го­ри и па­си­ща и с мек кли­мат за це­ло­го­диш­на па­ша.

В ма­те­ри­а­ли­те по де­ло­то е опи­са­на и гра­ди­на­та във ва­къв­с­ко­то зем­ли­ще, то­ва са днеш­ни­те се­ла Зор­ни­ца и Хо­то­во, зе­мя­та на ко­и­то е сто­па­нис­ва­на от „не­за­пом­не­ни вре­ме­на“. До Мел­ниш­ка­та ре­ка, ма­нас­ти­рът е при­те­жа­вал и во­де­ни­ца с два ка­мъ­ка. Имал е и ни­ви в земли­ще­то на с. Ба­тък, за­пад­но от днеш­но­то с. Ло­зе­ни­ца..."

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Празник на българския дух разтърси Ниш и Поморавието

Българската държава и десетки наши сънародници от Поморавието почетоха по впечатляващ начин Деня на Съединението 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 9.

Николай Иванов

Десетки българи отбелязаха в Ниш Деня на Съединението. В небивал празник на българския дух се превърна тазгодишното честване на 6 септември в главния град на Поморавието. В препълнената зала на местния културен център дойдоха представители на почти всички български организации в страната, като сред присъстващите се забелязваха и много жители на Ниш и областта. Специален гост на събитието бе председателят на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев. 

Той честити празника на всички и подчерта значението на българското Съединение за общобългарската кауза, като обърна внимание на грижите, които днес страната ни полага за нашите сънародници в чужбина. За да може България ефективно да помага, Харалампиев призова българите в Сърбия да се регистрират в отделните избирателни списъци за избори на Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия и да изберат активни представители, които да се застъпват за правата на българите, гарантирани със сръбското законодателство. 

От своя страна генералният консул на Р България в града Едвин Сугарев изнесе публична лекция на тема: „Съединението и днешният ден на България“. След подробните исторически данни за Съединението и неговата дипломатическа и военна защита в Сръбско-българска война 1885 г., представителят на българската държава отправи съвременни европейски послания към днешния ден за съвместен живот и толерантност към културните различия на Балканите.

За съжаление само няколко дни по-късно, този общочовешки призив за толерантност и съвместен живот бе жестоко обруган от великосръбски шовинисти, които вместо да насочат своя яд към все по-осезаемата албанска "хватка", която пристяга като в клещи християнството на юг от Ниш, решиха да си го "върнат тъпкано" на своите братя източноправославни българи. И понеже явно са твърде малко и ги е страх да се покажат пред явността, решиха в тъмни доби да поругаят военен паметник, където се съхраняват костите на повече от 2000 загинали воини. Защото мъртвите няма как да станат и да се защитят, нали? И за да бъде абсурдът още по-голям, те са заклеймени като "фашисти", нищо че сигурно половината от тях са комунисти, тръгнали да освобождават дедите им от железните чизми на Третия райх!

Прочетете още »

9-ти брой на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

Бюлетин № 9 

на

"Българите на Балканите и по света"

Съдържание: 

Новини за Македония...1–6
Български общности зад граница... 7–12
Акцент: Керваните вървят, референдумът в Р Македония е близо ... 12–16
Интервю на броя Доц. Стево Пендаровски: Борис Трайковски първо бе човек, а после политик ...17–21
Анализи за живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи... 21–27
Дейност на МНИ... 28–30
Нови книги и издания... 31–32

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Преди 70 години в част от днешна Албания се говори български език

Албански документ от 1941 г. за българския характер на село Кленье, Голо бърдо, Република Албания

 Д-р Антон Панчев

 През 2016 г. в град Скопие, Република Македония, е публикуван Том 4 от поредицата сборници на албански език, в които са представени документи от архивите на Република Македония и Република Албания от периода 1941 – 1945 г., посветени на събития от териториите на днешно Косово и Западна Македония, които са били под италианска, а впоследствие и под германска окупация в годините на Втората световна война (Tokat e liruara 1941-1944. Përmbledhje dokumentesh, ІV, Shkup, 2016). Един от тези документи, публикуван на страница 105 под номер 632, представлява една молба на албанския учител в с. Кленье, Голо бърдо, до Министерството на образованието на Албания, която тогава е под италиански протекторат, с която молба учителят иска да бъде преместен, тъй като в българското село Кленье децата му не могат да научат добре своя роден албански език. Помества се преводът на документа, заедно с копие на оригиналния албански език на документа: 

 МОЛБА

 от 

Ибрахим Абдухраман Кука, 

изпратена на 23 юли 1941 г. до Министерството на образованието, чрез която той иска неговото прехвърляне като учител от село Кленье, Голо бърдо, в някое от училищата, които ще се открият в Голям Дебър с околията № 2164 

Пешкопия, 23 юли 1941 Министерство на образованието Тирана 

Имам честта да представя тази молба както следва: Подписаният Ибрахим Абдухраман Кука, роден в Голям Дебър, където имам своя собственост, останала извън владение, вече няколко години изпълнявам задължението на учител в националните училища в окръга на Дебърската префектура още от 1925 г. 

През този период съм претърпял три прехвърляния за нуждите на образованието и накрая от 1931 г. се намирам непрекъснато като учител в село Кленье в Голо бърдо (Дебърска префектура). Както се знае, жителите на това село имат за семеен език българския и в тези условия моите три деца се намират между две езикови течения: вкъщи слушат майчиния език и 2 с местните приятели българския или, което е още по-зле, един изцяло изкривен албански. От този факт произтича, че тези деца са успели да усвоят един смесен език без никакъв вкус, и външното влияние върху тях е голямо, че в края на краищата не знаят, нито биха знаели основно нито майчиния си език, нито българския. Пред този жизнен проблем за бъдещето на моите деца, долуподписаният се опитвам да намеря някакъв изход и по тази причина понеже не ми позволява икономическото положение да си държа децата далеч от семейството на мои разноски в някой друг град или село, много моля Министерството да има добрината да ме прехвърли със задача в някое от училищата, които ще се открият в град Голям Дебър, за щастие присъединен към Албания, понеже на това място имам моя къща и следователно една голяма икономическа помощ. С надежда, че моята молба ще се вземе предвид. 

Оставам с почести. Учителят на село Кленье (Ибрахим Абдухраман Кука) 

Документът е взет от Централния архив на Албания, Фонд 195, Година 1941, Досие 137, Лист 16. 

 Албански текст: 

 LUTJE 

 nga 

Ibrahim Abduhraman Kuka, 

dërguar më 23 korrik 1941 

deri te Ministria e Arsimit, përmes së cilës ai kërkon transferimin e tij si mësues nga fshati Klenjë të Gollobordës në ndonjë shkollë që do të hapeshin në Dibrën e Madhe me rrethinë 

Nr. 2164 Peshkopi, 23 korrik 1941 P. T. 

Ministris s’Arsimit Tiranë Kam nderin me paraqit kët lutje për sa vijon: I nënshkruemi Ibrahim Abduhraman Kuka, lindur në Dibër të Madhe, ku kam pronë t’eme të mbetun si jasht zotnimit, tash sa vjet, ndodhem me detyrë si mësues i shkollave kombëtare në qarkun e Prefekturës së Dibrës qysh prej vitit 1925. 3 Mbrenda kësaj periudhe kam pësue tre transferime për nevoja arsimore dhe së fundi qysh prej vitit 1931 ndodhem vazhdimisht si mësues në Katundin Klenjë të krahinës së Gollobordës (prefektura e Dibrës). 

Sikur se dihet banorët e këtij katundi kanë si gjuhë familjare Bullgarishten dhe në këto kondita tre fëmijt e mij ndodhen në mest dy rrymash gjuhësore: në shtëpi ndigjojnë gjuhë amtare dhe me shokët vendas atë bullgare ose ç’ka asht ma zi, nji shqipe krejt të bastardueme. Prej këtij fakti rrjedh se këta fëmij kanë arrijtë me pasë nji gjuhë të përzieme pa kurnji shije, dhe influenca e jashtme mbi ta asht e madhe sa qi përfundimisht nuk dijnë as nuk do të kishin me dijtë themelisht as gjuhën amtare as Bullgarishten. Përpara këtij problemi jetsuer për t’ardhmen e fëmijve të mij, i nënshkruemi shtrëngohem me gjetë ndonji udhë e për kët arsye mbasi nuk më lejon gjendja ekonomike m’i mbajtë fëmijt larg familjes me shpenzimet e mija në ndonji qytet ase katund tjetër, lutemi shumë asaj P. T. Ministrije të ket mirësinë me më transferue me detyrë në ndonji nga shkollat qi do të çilen në qytetin e Dibrës së Madhe lumnisht të bashkueme me Shqinin, mbasi n’at vend gjej shtëpinë t’eme e pra nji ndihmë ekonomike të madhe. Me shpresë se lutja jeme ka m’u marrë parasyshë. 

Mbetem me nderime. Mësuesi i Katundit Klenjë (Ibrahim Abduhraman Kuka) 

 AQSH. F. 195. V. 1941. D. 137. Fl. 16

Прочетете още »

Спомени на един бележит революционер за освободителното движение в Западна Македония

Спомени на Лука Джеров 

 Роден съм в гр. Битоля на 14 (27) октомври 1869 година от родители българи, родени също в град Битоля, но потеклото на баща ми е от гр. Охрид. Свърших 5-ти клас на Солунската м. гимназия през 1888 година, след което две години подред – 1889, 1890/91 учих в френското училище на Лазаристите в гр. Битоля. През април 1891 година, по настояването на председателя на Битолската община – тогава архимандрит Козма – аз трябваше да прекъсна уроците си по френски и да приема овакантеното място на училището в българското „Баир- Махале”. Там именно и тогава с покойния Дамян Груев, който на скоро беше се върнал от България, решихме, че е време вече да се заработи за политическото освобождение на Македония и че преди да предприемем каквато и да е стъпка за образуването на комитети, привличането и съгласието на Атанас Лозанчев е абсолютно необходимо. Проче, няколко дена след горните ни разговори, аз и Дамян Груев отидохме в село Могила (Битолско), където Атанас Лозанчев учителстваше и след като му обяснихме целта на нашето посещение, поканихме го да приеме, щото ние тримата да образуваме един таен революционен комитет, като на първо време почнем да рекрутираме членове съмишленици измежду по разбраните и податливи основни учители, разширявайки така кръга на действията ни с оглед след това да почнем масово агитиране на идеята сред еснафите. Атанас Лозанчев прегърна напълно идеята. Тая е и само тая е истината по образуването на първия таен македонски революционен комитет и всичко друго, което се пише и говори за образуването другаде на някакви първи революционни комитети е чисто и просто литература. 

 Но явява се въпросът, защо Дамян Груев в свойте спомени не споменава нищо за Атанас Лозанчев по образуването на първия комитет, а мене, вместо основател на комитета, поставя ме в числото на „оглашените” учители. Грехът на Дамян Груев в това отношение е непростим, защото е съзнателен фалшификатор на истината. Неговата невъздържана амбиция, да няма около него други, които биха могли да засенчат, макар и с малко, ореола на мълвата, която той много майсторски беше си създал, а именно, че той е и само той е първият и единствен създател на революционни комитети, го заслепяваше. И тъй, основахме комитета под невинното название „Учителски съюз”, който да ратува за материалното и духовно издигане на основните учители – градски и селски, а между първите, които посветихме в истинската цел на „съюза” бяха учителите Никола Кочов, Неделко Дамянов, Дуртанчев и др. Така комитетът продължаваше да работи въодушевено и да се шири сред еснафи, занаятчии, търговци, а най-главно между младите калфи, в началото, разбира се, мудно и предпазливо, за да се стигне през 1901–2–3 г. до поголовното покръстване на всичко живо, младо и старо, мъжко и женско. Но след няколко месеца от основаването на комитета, Атанас Лозанчев замина за България, а Дамян Груев – за родното си село Смилево, където го бяха назначили учител, та цялата грижа за подържането на комитета остана почти върху мене, ако не се смята, че от време на време разменявахме си дълги писма с Дамян Груев. Изоставен сам на себе си и нямайки възможност за лесно срещане с посветените учители, повечето от които бяха пръснати по селата, аз пренесох цялата си деятелност в просветяване на младите калфи – работници в града Битоля. 

 Не се мина много време и аз трябваше да замина за София, от където през 1895 година минах турската граница с четата на Стефан Попов, надявайки се да можем с няколко души от четата да се отзовем в Битолско. Нищо подобно не стана. След едно сражение с турската войска още при влизането в турска територия, под селото Джадиловци, ние се върнахме обратно в България по строгата заповед на тогавашния македонски (Китанчев) комитет. Скоро след връщането ми от четата, дойде Дамян Груев в София и уговорихме да искам учителско място някъде в Западна Македония в Кичевско или Дебърско, или Охридско, защото там се чувствувала голяма нужда от деятели. Подадох заявление до Екзархията, но изглежда е било късно, септември месец, та неполучих отговор. И така цялата учебна година 1895/96 година останах в София и станах редактор на вестник „Македонски глас”, стопанин на който беше неуморимият и безаветен патриот Коста Шахов от гр. Охрид. През юли 1896 год. пак дойде в София Дамян Груев и пак подадох заявление за учител до Екзархията, но тоя път получих удовлетворителен отговор назначиха ме учител в село Цер, Битолско – Демир Хисар. 

В село Цер останах само една година, но понеже имах помощник – местен стар учител – който можеше да забавлява учениците в мое отсъствие, аз се предадох всецяло на моята комитетска деятелност и сполучих да организирам почти цялото горно Демир Хисар и две три села от Крушевско. Тук му е мястото да изтъкнем – и това е мой свещен дълг, а именно, че във всичката тая ми деятелност, както и по-после в Кичевско и Дебърско, аз имах пълната подкрепа на дякона Йосиф Николов, родом от гр. Крушево, а покалугерен за дякон в прочутия Пречистански манастир в гр. Кичево. Работата, която вършеше дякон Йосиф със своите проповеди от амвона, със своето самоотвержено и всеотдайно служене на идеята е неоценима. Той трябваше да се нареди между първите революционни дейци като Анастас Лозанчев, Дамян Груев и др. Той умре от туберкулоза в родния си град Крушево два три месеца преди въстанието на легло с недовършено писмо в ръцете си, в което даваше съвети и нареждания на районната крушевска чета – с войвода Пито Гулев. Но и дякон Йосиф имаше в лицето на самия игумен на манастира, покойния Софроний, отличен сътрудник. Игуменът помагаше не само със съвети, но и материално, и допускаше да се върши в манастира всичко, което можеше да допринесе за преуспяването на делото. 

Дясната ръка на дякон Йосиф в манастира и вън от манастира още беше и младия калугер поп Стоян от с. Подвие, Кичевско, един смел и неустрашим революционер, окото на който не мигаше пред никаква опасност. Той бе убит от сърбите при отстъпването им от Македония през 1915 год. Изнасяйки всичко гореизложено, целта ми е да изтъкна огромното влияние на манастира „Пречиста”, което упражни през целия предвъстанически период в Кичевo. И тъй от с. Цер аз се прехвърлих в град Кичево, като учител в трикласното училище и същевременно секретар на новоназначения Кичевско-Дебърски митрополит Козма. 

Това беше само през учебната 1897/98 година, защото през 1899/1900 година бях назначен за инспектор на селските училища на селата в Кичевско-Дебърска епархия с цел, разбира се, да мога оправдано да обикалям селата и ги организирам революционно. В града Кичево намерих устроен комитет от дякон Йосиф и градските учители. Там, в Кичево, посветихме в делото прочулия се после крушовски войвода Пито Гулев, който държеше тогава в Кичено гостилница. По това време вече почна да се чувствува нуждата от една чета, която да е в непрекъснато съприкосновение със селата и подържа духа на населението бодър и несломим. Първата прочее, чета, която образувахме, бе от четири души, всички местни жители, смели и самоотвержени борци. 

В началото на 1898 година митрополит Козма назначи за свой архирейски наместник в гр. Кичево дякона Тома Николов, сега Иконом Тома, който застана на чело на градския комитет. Работата вървъше добре, спънки не срещахме от никъде, но ето че един от нашите работници в пияно състояние издава някои организационни тайни, вследствие на което неочаквано бяхме арестувани, цялото почти ръководно тело на организацията в Кичево, начело с дякона Тома, дякон Йосиф, аз, главния учител Иван Нелчинов и другите учители, плюс двама селяни от Поречието, на брой всичко 13 души. Лежахме в Кичевския затвор от август 1899 до 1900 г. От там ни пренесоха в Битолския затвор и през ноември месец с.г. явихме се пред съда, където благодарение на един турчин свидетел, ни оправдаха и освободиха. От всички арестувани макар и оправдани, един само дякон Тома получи разрешение да се върне в Кичево. Той стоя там до към средата на 1902 год., след което бе преместен на същата длъжност в гр. Дебър. 

Него го наследи, като главен ръководител на организацията в Кичево и околията, Ангел Настев Бунгуров, родом от град Кичево, търговец твърде честен и интелигентен българин. Мене, напротив властта не само ми отне правото да учителствам, но и ми забрани да напускам Битоля. Прочее, аз останах в гр. Битоля, като член на Битолския окръжен комитет и заведующ секциите за Охридския, Ресенския, Кичевския и Демир Хисарски (Битолски) революционни околии. За председател или главен ръководител на комитета, макар такава служба да не се предвиждаха, минаваше и с право Анастас Лозанчев. Значи двамата заедно почнахме с Битолския комитет и пак заедно свършихме със същия комитет. Така продължихме да работим преданно и неуморно от началото на 1901 г. до 28 май 1903 година. Анастас Лозанчев завеждаше секциите на Костурския и Прилепския революционни околии, а касиерът ни, Аце Дорев, завеждаше само Леринската околия. Освен нас тримата, с право на глас и равни права ние имахме и двама членове от еснафа, а именно: Михаил Ракаджиев, търговец на спиртни пития и Петър Железаров, един млад и пъргав железар, но твърде умен другар, паднал после убит в Прилепско, през въстанието, като войвода на чета. Ракаджиев и Железаров завеждаха двете секции на селата от Битолската околия. 

В заседанията, които ставаха по няколко пъти в седмицата, а понякога и всеки ден, всеки от нас докладваше за хода на работите в секциите, които завеждаше и по общо съгласие се взимаха решения. Заседавахме където завърнехме: или във време на разходка, вън от града, или в кафенето „Солун” при чаша ракия, или на обед в една определена гостилничка, или в централното основно училище, което едновременно служеше и за училище и за централно комитетско управление и за склад и арсенал (мазетата), където се поправяха пушки, чистеха се стари гилзи, топеше се оловото и се пълнеха патрони. Но обикновено повечето решения вземахме само ние тримата: Лозанчев, аз и Аце Дорев, понеже бяха много случаите, когато трябваше да вземат бързи решения, за да се дадат на чакащите готови за тръгване куриери, а търсенето и поканването на Железаров и Ракаджиев не винаги беше лесно и възможно. Напротив, ние тримата във всеки момент имахме възможност да се виждаме. Анастас Лозанчев беше неуморим. Аз не можах да се начудя, кога тоя човек спеше и кога си почиваше. Лятно време той идваше всеки ден да ме събужда в 4 часа сутринта и така двамата отваряхме централното училище, където беше официалното място за среща с куриери и гости. 

Там Лозанчев донасяше цели чаршафи, съдържащи упътвания и решения, написани с неговия безподобен красив и отчетлив почерк, и с които чаршафи опасвахме на голо куриерите, дошли предния ден и готови да потеглят обратно. И такива чаршафи той приготовляваше неведнаж и дваж през седмицата, защото заминаването на по-рано пристигналите куриери и пристигането на нови се сменяваше редовно, както денят и нощта. Но не само в това се състоеше нашата работа. Ние трябваше да промишляваме за намиране нови извори за доставка на оръжие, парични средства за това оръжие, за материалното поддържане на четите, екипировката на новите четници и хиляди други дреболии. Но, както казах, Анастас Лозанчев беше неуморим, а като прибавя, че той беше чист и непорочен като младенец и безукоризнено честен, лесно намирахме и пари и оръжие. 

 Сп. „Македонска мисъл”, кн. 7–8, год. 1, 1946, 353–357. 

Текстът е осъвременен.

Прочетете още »

Бивш македонски премиер остро порица антиквизацията

ЛЕКТОРИЯ „МАКЕДОНИЯ” НА МНИ С УЧАСТИЕТО НА ПРОФ.Д-Р ВЛАДО БУЧКОВСКИ 

Костадин Филипов

В рамките на Лектория „Македония” на Македонския научен институт гостува бившият министър на отбраната и някогашен премиер на Република Македония проф.д-р Владо Бучковски. Той любезно се отзова на поканата да дойде в София само десетина дни преди референдума на 30 септември, по време на който македонските граждани трябва да отговорят на въпроса :”Подкрепяте ли членството на Македония в НАТО и в ЕС и Договора с Гърция?”.

Домакини на срещата бяха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров и водещият лекторията журналистът Костадин Филипов. В своето изложение преподавателят по римско право и реторика в Скопския университет и виден политик от СДСМ проф.д-р Владо Бучковски очерта сложната и пълна с неизвестност ситуация в Македония само седмица пред гласуването на 30 септември. Според него, последните дни преди допитването ще бъдат решаващи за избора на македонските граждани дали да излязат да гласуват и как да гласуват. Проф. Бучковски изтъкна и безпрецедентната серия от важни посещения от видни политици и държавници от Европа и света в Скопие като знак, че международният фактор подкрепя усилията на правителството на Зоран Заев да създаде условия за бъдещото евроатлантическо членство на държавата. 

Според госта, само присъствието на Македония в НАТО може да гарантира трайно и устойчиво нейната стабилност и да предотврати възможността от нова 2001-година. Бяха очертани и различните опции за приемането на Договора с Гърция, ако референдумът не успее, както и бяха разяснени различните политически варианти за това страната да не пропусне този исторически шанс, който се предлага. 

Проф. Бучковски посочи и вината на режима на Никола Груевски, който с идеята за „антиквизация” още повече усложни отношенията с Атина и направи на практика невъзможно постигането на договор с южния съсед по спора за името. На госта бяха зададени много допълнителни въпроси, на които той отговори компетентно и открито.

Стана дума за неговите очаквания от работата на Смесената мултидисциплинарна експертна комисия за история и образование, за възможностите интелектуалците край Вардар да станат инициатори на отрит публичен дебат за същността на македонизма, както и
за ролята на историците в преодоляването на манипулациите и фалшификациите на историята в учебниците в Македония. 

Проф.д-р Владо Бучковски бе в центъра на вниманието и на българските медии, които използваха неговото присъствие в София за интервюта и разговори, свързани тъкмо с референдума на 30 септември.

Прочетете още »

Лука Джеров (1869 - 1948)

70 години от смъртта на Лука Джеров – „горският началник на Кичево“ 

Николета Войнова 

Лука Джеров е сред активните дейци на Върешната македоно-одринска революционна организация в първия период от нейното създаване до Илинденско-Преображенското въстание. Роден е на 29 октомври 1869 г. в Битоля. Пъвоначалното си образование получава в родния си град, впоследствие учи в Солунската българска мъжка гимназия и френското училище на лазаристите в Битоля. През юли 1891 г. като екзархийски учител в Битоля пристига Даме Груев, който се опитва да пренесе тук идеите на Софийската дружба („Организация на македонското сдружаване“). 

В къщата на Лука Джеров се събират Груев, Джеров, Недялко Дамянов, Дуртанчев, Никола Кочов и поставят началото на т. нар. „Учителски съюз“. Изработват правилник като целта, подобно на създадената през октомври 1893 г. революционна организация, е автономия за Македония и Одринско. Революционната група е разформирана след няколко месеца съществуване, заради намесата на местния архимандрит Козма. На следващата година Лука Джеров заминава за София с намерението да се запише във Военното училище, но под влиянието на дейци от Македония влиза в „Младата македонска книжовна дружина“ и участва в редактирането на печатния ѝ орган – сп. „Лоза“. 

През това време работи като писар в Софийския окръжен съд, където остава до 1895 г. Джеров се включва в четата на поручик Стефан Попов по време на Четническата акция (пролетта и лятото на 1895 г.) на Върховния македонски комитет в София. След края на въстаническата акция подпомага своя идеен съмишленик Коста Шахов в издаването на в. „Глас Македонски“. През 1896 г., със съдействието на Даме Груев, е изпратен от Екзархията като учител в с. Цер, Демирхисарско. За кратко време успява да организира комитети в Демирхисарско и Крушевско, а през лятото на 1897 г. е сформира първата чета в района. През учебната 1897/1898 г, Лука Джеров учителства и развива революционна дейност в Кичево, а през следващите две години е избран за училищен инспектор и обикаля Кичевско и Дебърско. Силен удар на организационната мрежа в района е нанесен с арестуването в края на 1899 г. на ръководителите на комитетите, между които е и Лука Джеров.

Той прекарва повече от година в затворите в Кичево и Битоля, след което е освободен и влиза в състава на Битолския окръжен комитет. Определени са му за ръководене секциите в Кичевска, Демирхисарска, Ресенска и Охридска околии като основна задача е въоръжаването в районите. До пролетта на 1903 г. Лука Джеров действа в окръжния комитет, заедно с Анастас Лозанчев и Аце Дорев. На Смилевския конгрес от началото на май са избрани в Кичевска околия Лука Джеров, Янаки Янев и Арсо Мицов в областите Горно и Долно Копачко и Долна река. По време на Илинденско-Преображенското въстание е районен началник в Кичево и води няколко сражения в селата Ивор и Карбуница през първите дни от началото на въстаническите действия, а след това и при с. Душегубица, Дебърско. 

След потушаването на въстанието продължава революционната си дейност. Делегат е от Битолския окръжен комитет на Съвещателното събрание на ВМОРО от началото на 1907 г. и заедно с Христо Матов и Петко Пенчев е включен в комисията, натоварена със съставянето на „Изложение“ за монетното състояние на революционната организация. В края на юли с.г. сформира чета от 30 души и заминава за Битолско, прекарвайки пушки и взривни материали за района. През 1913 г. се завръща в София, а след края на Първата световна война взима активно участие в дейността на културно-просветните дружества на македонските българи. 

През 1943 г. Лука Джеров и дейците на ВМОРО Анастас Лозанчев и Тома Николов, а също Македонският научен институт, Илинденската организация и Националният комитет на македонските братства спомагат за спасяването на Рафаел Камхи от концентрационен лагер. Лука Джеров умира на 20 септември 1948 г. Той е поредният пример от плеадата дейци на Вътрешната организация, посветили живота си на свещеното дело на македоно-одринската борба.

Прочетете още »

Именити учени се поклониха пред емблематични места на българската бойна слава

В рамките на научната конференция "Първата световна война и излизането на България от нея (1918 г.)", чийто основен организатор е Македонският научен институт, десетки историци посетиха паметни места, свързани с българската бойна слава.

В деня на прибирането си от конференцията в Дойран, учените посетиха военното гробище на Единадесета пехотна Македонска дивизия в Ново село, Р Македония и Дранговата чешма в с. Дрангово, Петричко.

Групата също така поднесе венци и цветя на паметника на ген. Георги Стоянов Тодоров в гр. Сандански.

Прочетете още »

Пробивът на Добро поле и събитията от 1918 г.

ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БАН МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПЕРНИК НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ 

Под патронажа на 

Председателя на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война г-н Красимир Каракачанов - Министър на отбраната на Република България 

ПРОГРАМА  

18-19 септември 2018 г., гр. Перник 

ОК Дворец на културата, Конферентна зала 

Научен ръководител: доц. д-р Александър Гребенаров 

 „ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ, ПРОБИВЪТ НА ДОБРО ПОЛЕ И СЪБИТИЯТА ПРЕЗ 1918 г.“ 

18 септември 2018 г. /вторник/ 

9.30 - 10.00 Регистрация на участниците 

10.00 - 10.30 Официално откриване на конференцията Първо заседание Председател: доц. д-р Александър Гребенаров 

10.30 - 10.45 акад. Георги Марков Институт за исторически изследвания - БАН „Ретроспекция /събитията/ на 1918 г.“ 

10.45 - 11.00 проф. д-р Веселин Янчев СУ „Св. Климент Охридски“ „Събитията от септември-октомври 1918 г.: Революция, въстание, метеж или опит за държавен преврат?“ 

11.00 - 11.15 проф. д.и.н. Тодор Петров ВА „Г. С. Раковски“ „Награди и награждавания в 26-ти пехотен Пернишки полк през Първата световна война“ 

11.15 - 11.30 доц. д-р Даниел Вачков Институт за исторически изследвания - БАН „Икономически проблеми и социално недоволство в България през Първата световна война“ 11.30 - 11.45 проф. д.и.н. Ярослав Рубаха Република Полша „Пробивът на Добро поле и неговите последствия в публикации на австро-унгарския печат /”Illustrierte Kronen Zeitung” и “Ilustrowani Kuryer Codzienny”/“ 

11.45 - 12.00 Радослав Симеонов, Министерство на отбраната Петър Бойчев, Исторически музей - Тутракан „Действията на 53-ти пехотен полк на Серетския фронт - 1917 г.“ 

12.00 - 12.15 Джордже Стошич Институт за защита на паметниците на културата - гр. Ниш, Република Сърбия ас. д-р Таня-Йоана Минкова Институт за исторически изследвания - БАН „Един поглед към мисията и делото на БЧК през Първата световна война. За милосърдието и поклонението“ Председател: доц. д-р Даниел Вачков Второ заседание 

14.00 - 14.15 доц. д-р Александър Гребенаров Македонски научен институт, ИИИ - БАН „За идеалите на Македонските българи преди и след Добро поле“ 

12.15 - 12.30 Дискусия 

12.30 - 13.30 Обяд 

14.15 - 14.30 доц. д-р Ангел Джонев РИМ - Кюстендил „Превземането на Главната квартира на Действащата армия и „спасяването“ на Кюстендил в края на Първата световна война“ 

14.30 - 14.45 Борислав Дичев гр. София „Българо-германски военни отношения през 1918 г. и катастрофата на Добро поле“ 

14.45 - 15.00 Симеон Цветков РИМ - Велико Търново „Отличителните значки на българските авиатори през Първата световна война 1915-18 г.“ 

15.00 - 15.15 Енита Василева Исторически музей - Исперих „Значими културни ценности от годините на Първата световна война във фондовете на ИМ - Исперих“ 

15.15 - 15.30 Мила Кръстева УНИБИТ „Ограничения на свободата на периодичния печат в България (1914-1918 г.)“ 

15.30 - 15.45 Ивелина Романова РИМ - Добрич „Проект NETWORLD като възможност за опазване и популяризиране на културното наследство от Първата световна война“ Трето заседание Председател: проф. д.и.н. Тодор Петров 

16.15 - 16.30 Николай Поппетров Институт за исторически изследвания - БАН Македонски научен институт „Митове за войната - 1918 г.“ 

16.30 - 16.45 Джордже Стошич Институт за защита на паметниците на културата - гр. Ниш, Република Сърбия „Още нещо за два паметника на войната в Царибродска околия“ 

16.45 - 17.00 доц. д-р Григорий Шкундин Академия МНЕПУ - Москва, Русия „Сепаративният изход на България от войната 1917-1918 г. - изплъзващ се мираж или пропусната възможност“ Георги Радославов гр. Перник „Ярки примери на героизъм и войнишки умения на 26-ти пехотен Пернишки полк през Първата световна война“ 

15.45 - 16.15 Дискусия и кафе-пауза Силвия Нотева РИМ - Перник „Държавни мини Перник по време на Първата световна война“ 

17.00 - 17.15 Дискусия и кафе-пауза 

17.15 - 18.00 Кръгла маса „Събитията през септември 1918 г. - метеж, въстание, бунт или опит за преврат“ 

18.00 Закриване на конференцията 

18.00 - 19.00 Посещение на Подземен минен музей 

19.30 Вечеря 

19 септември 2018 г. /сряда/ 

9.00 - 12.00 Посещение на Земенски манастир Посещение на експозиция „Войнишко въстание“ - гр. Радомир

Прочетете още »

Учени от няколко държави почетоха българските военни подвизи в Македония

Все по-често се случва в българските позиции край Дойран
да има повече цветя, отколкото оръжейни останки

През втория ден на научната конференция в Дойран част от участниците посетиха позициите на българските войски край Дойранското езеро, които те удържат с чест под ръководството на ген. Вл. Вазов до края на войната. 

В продължение на три години нито веднъж съглашенските войски не успяват, независимо от титаничните си усилия, да пробият българската отбрана. 

Вечна памет на падналите герои!

Прочетете още »

Започна международната научна конференция на МНИ в Дойран (Подробности)

Десетки историци от редица престижни научни центрове в България, Румъния, Русия, Полша и Сърбия взеха участие в първата част на двудневната международна конференция "Първата световна война и излизането на България от нея", която се провежда на брега на Дойранското езеро в Р Македония.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Организатори на научната проява са Института за исторически изследвания при БАН, Македонския научен институт, Регионален исторически музей – Благоевград, Българския културен клуб – Скопие. Приветствия поднесоха или бяха изпратени от Министерството на народната отбрана на Р България, Съюза на учените в България, Българския културен клуб - гр. Струмица, Македония.  

В първия ден на конференцията, с водещи доц. Александър Гребенаров и проф. Даниел Вачков, изнесоха доклади следните изтъкнати български и чуждестранни историци: 

Проф. Светлозар Елдъров

- проф. Светлозар Елдъров от Института за исторически изследвания на БАН (България)- „Българското военновременно управление в Поморавието през Първата световна война между историческата истина и политическата манипулация“; 

- проф. д.ист.н Трендафил Митев (УНСС) – „Българските военнопленници от Македонския фронт, екстрадирани във Франция през 1917–1918 г.“; 

- Ярослав Рубаха от Варминско-Мазурски университет - Олщин (Полша)– „Военните действия на Солунския фронт през 1918 г. в публикации на краковския ежедневник "Czas Krakowski" ("Време"); 

- доц. д-р Мануш Христов (НВУ „Васил Левски“) – „Приносът на артилерийската групировка, развърната в района на Дойранската позиция за отразяване настъплението на Съглашението през есента на 1918 г."; 

Доц. Ангел Джонев

- полк. о.р. доц. д-р Димитър Зафиров (Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва) – „Непреодолимата отбрана на Девета Плевенска дивизия при поражението на българската войска 1918 г.“; 

- доц. д-р Ангел Джонев (РИМ – Кюстендил) –„Бойните действия на 53-ти пехотен полк на Добро поле и смъртта на командира му полк. Константин Ламбринов“; 

- доц. д-р Иван Петров (ЮЗУ „Неофит Рилски“) – „Кризата в Българската армия през пролетта на 1918 г.“; 

- Людмил Станчев (СУ „Св. Кл.Охридски“) – „Генерал Никола Жеков в края на българското участие в Първата световна война“; 

- проф. д.ист.н. Игор Гребенкин (Рязански държавен университет „С. А. Есенин“, Рязан, Руска федерация) – „Българи на руска служба и Руската революция“, 

Интересът към дискусията бе голям

- доц. д-р Даниел Кайн (Институт за югоизточноевропейски изследвания, Букурещ, Румъния) – „През България под френски пагон: из дневниците на полковник Раду Росети (октомври-ноември 1918 г.)“, 

- проф. д.ист.н Пьотр Акулшин(Рязански държавен университет „С.А. Есенин“, Рязан, Руска федерация) – „Кога Русия излиза от Първата световна война (историографски традиции и историческата реалност)?; 

- Джордже Стошич (Институт за защита паметниците на културата, Ниш, Р Сърбия) и ас. д-р Таня-Йоана Минкова (ИИстИ-БАН) – „БЧК и неговата дейност свързана с военнопленниците по времена Първата световна война“; 

- доц. д-р Румен Караганев (ИИстИ-БАН) – „Българският Дунав през 1918 г. – позакъснели артикулации и прозрения“; 

- доц. д-р Христо Милков(ИИстИ-БАН) – „Чуждите военнопленници в България 1918 г. (по писма от царската придворна печатница)“; 

- д-р Кирил Алексиев (РИМ – Благоевград) – „Кривото огледало на войната. Голямата война през погледа на визуалната пропаганда“; 

- проф. д.ист.н. Александър Соколов (Рязански държавен радиотехнически университет, Рязан, Руска федерация) – „Икономическото положение на България след Първата световна война (1918–1923): между пазарните отношения и държавното регулиране“; 

- доц. д.ист.н. Виктор Козодой (Институт по история при Сибирското отделение на РАН, Новосибирск, Руска федерация) –„Руски следи в следвоенното развитие на българската държава 1918–1923 г.“.

 На 16 септември 2018 г. конференцията продължава своята работа.

Прочетете още »