Излезе брой XII на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

Бюлетин 

"Българите на Балканите и по света", 

№ 12

Съдържание: 

Новини за Македония...1–5
Български общности зад граница... 5–10
Акцент: Предколедни президентски размисли... 10–16
Интервю на броя
Доц. д-р Наум Кайчев: Почитта към автентичните извори е най-важна за историята ...16–19 Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 19–23
Дейност на МНИ... 23–27
Нови книги и издания... 27–30

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Най-големият музей в Югозападна България почете 95-годишнината на МНИ

Нашите приятели и колеги от Регионалния исторически музей в Благоевград също ни зарадваха с мило писмо, по повод 95-годишнината на Македонския научен институт. 

Ето какво пише в него:

 

Прочетете още »

Поздравителни писма от СУБ и Тракийските дружества в България

Поздравителни писма от Съюза на учените в България и от Съюза на тракийските дружества във връзка с 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

 

Прочетете още »

Голямо признание за МНИ от българската "Алма матер"

Поздравителни адреси от СУ "Св. Климент Охридски" и Държавна агенция "Архиви" по повод 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

Прочетете още »

Инженер Христо Станишев (1863 - 1952)

155 години от рождението на Христо Станишев (24 декември 1863, Кукуш – 13 декември 1952, София). Деец на македоно-одринското революционно движение, инженер. Завършва гимназия в София (1885), и инженерство в гp. Гент (Белгия). 

Завръща се в България и работи като окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890–1892) и като градски инженер в Бургас (1892–1895). От 1896 г. е инженер на свободна практика и участва в изграждането на първите шосета, жп линии и мостове в Княжеството, както и във възстановяването на Народния театър (след пожара 1923 г.) и на столичната катедрала (след атентата 1925 г.) и др. Като юноша се включва в македоно-одринското освободително движение. 

През 1895 г. е избран за председател на македонското дружество в Бургас. Следващата година е в състава на BМОК. При разцеплението на организацията (1902) оглавява течението, което е против комитета, ръководен от Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. След Първата световна война участва в живота на македонските благотворителни братства. Член е на Македонския научен институт. Председател е на Великия македонски събор (1933) в Горна Джумая (дн. Благоевград).

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Поздравителни телеграми по повод 95-годишнината на МНИ

Поздравителни телеграми от Института за български език към БАН и Историческия музей в град Перник по повод 95-годишнината от основаването на Македонския научен институт.

 

Прочетете още »

Излезе кн. 2 на сп. "Македонски преглед" за 2018 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, бр. 2, 2018 г. 

Проф. д-р Пламен Митев Руско-турската война 1877 – 1878 г., освобождението на България и зрелостта на българската историопис ............................................ 7
Prof. Plamen Mitev, PhD The Russo-Turkish War of 1877 – 1878, the Liberation of Bulgaria, and the Maturity of Bulgarian Historiography .................................................................. 17
Доц. д-р Георги Н. Николов 1018 г. – последната година от историята на ранносредновековното българско царство .................................. 27
Доц. д-р Емануел Мутафов Още за връзката на византийския император Василий ΙΙ с България и българите ...................................................................... 45
Докторант Владимир Митов Град Кратово през XVI в. и Св. Георги Нови Софийски ................ 55
Гл.ас. д-р Росица Лельова Организационни промени в Българската екзархия след Младотурския преврат (1908 – 1909) ....................................... 71
Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров Нишката епархия на Българската православна църква 1915 – 1918 г. ........................ 79
Николай Поппетров Десет години след Ньой – акциите на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ по националния въпрос 1928 – 1929 г. .............................................. 95
Доц. д-р Георги Митринов Антропонимични данни за село Абланица, Неврокопско, в османски данъчни регистри от XV век ........................................... 111
Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова Топонимията на Царибродско ‒ свидетелство за национална идентичност ............................................................... 119

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Д-р Йордан Симов Спомени за ВЗРО „Въртоп“ и за Асен Николов ........................................................................................ 143

РЕЦЕНЗИИ 

Николай Поппетров – Ярослав Рубаха. Полското списание „Славянски свят“ за България от края на ХIХ и началото на ХХ в. Т. I: Списание „Славянски свят“ за обществено-политическото развитие на България. С., Македонски научен институт, 2018, 268 с. с ил. ISBN 978-619-7377-05-7 ..................................................... 161

Прочетете още »

Поздравителни адреси по случай 95-годишнината на МНИ

Представяме ви поздравителните адреси на Държавния архив на Република България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва по повод 95-годишнината на Македонския научен институт. 

 

Прочетете още »

Доц. Ал. Гребенаров: Заедно сме по-силни и по-можещи

Доц. д-р Александър Гребенаров

Уважаеми приятели, колеги и членове на Македонския научен институт! Благодаря ви, че се отзовахте днес, когато се почита паметта на св. Игнатий Богоносец и се слага началото на коледните празници, да отпразнуваме заедно 95 годишния юбилей на МНИ. 

Без да гадаем кой е влязъл първи в залата, както повелява обичаят „полазване“ според традицията на Народния календар, щом сте тук, означава че всички сте наши приятели и доброжелатели, а заедно сме по-силни и по-можещи! На нашата тържествена научна сесия ще поговорим за важни моменти от дейността на МНИ, за ролята на преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и за ръководителите на Българската академия на науките, оказали безценна помощ за неговото създаване. МНИ се учредява в бурно време – на 21 декември през далечната 1923 г. 

Доц. д-р Георги Николов

Въпреки предупрежденията, че Делото може да не успее, заради влошените обществено-политически условия в страната и външнополитически натиск, 52 учредители сътворят една напълно нова и с непознати статути бежанска организация, която да отстоява каузата на македонските българи със строго научни средства. 

Е, ако Софийският университет има своите седмочисленици- учредители през далечната 1888 г., то МНИ също може да се гордее със своите създатели – 12 първостроители, които влизат в състава на Управителния съвет през 1923 г., а именно: председател – проф. Иван Георгов, първи подпредседател – проф. Александър Балабанов, втори подпредседател – проф. Михаил Арнаудов, секретар – Спиро Константинов, касиер – Диаманди Николов, членове – проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Георги Баждаров, Васил Пасков, Антон Попстоилов. 

Тяхното дело ще бъде представено тук чрез мултимедийна презентация, а изложба с техния лик, биографични данни, и слова от/за тях е експонирана в Македонския научен институт. Едно десетилетие по-късно отлично работещият организацион модел на МНИ ще бъде заимстван от българските преселници от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Те ще изградят подобни формации, които също ще изучават и популяризират с научни средства българското културно-историческо наследство в останалите под чужда власт области. 

След 1944 г. българската държавна политика изоставя идеите и заветите на македонските българи за съдбата на областта, приемайки македонизма като държавна идеология. През 1947 г. бежанските организации, между които и МНИ, са разформировани, а българската кауза за Македония напълно изоставена. Години след възстановяването на МНИ през 1990 г. МНИ успя да изпълни мечтата на своите създатели – излезе от българската орбита и навлезе със самочувствие в територии извън днешните държавни граници, където организира научни форуми и представя своите многобройни издания. 

Особена гордост на Института е печатният му орган „Македонски преглед”, който излиза от 1924 г. до днес. Списанието е станало любимо четиво за поколения читатели у нас и по света. Къщата на филиала на МНИ в Благоевград се превърна в истинско родолюбиво културно- просветно огнище, а нашите центрове в Кюстендил, Дупница, Сандански, Разлог спечелиха нови приятели. 

Днес се изпълни и една отколешна мечта на МНИ – да учредим наградни знаци, с които да отличим организации и лица с особен принос за развитието на българската наука по отношение на Македония, за подпомагане, за издигане и утвърждаване авторитета и обществения престиж на Македонския научен институт като научноизследователска и родолюбива институция за опазване и популяризиране на българските национални традиции. 

Уважаеми приятели, още веднъж честит 95-годишен юбилей! Пожелавам ви весели коледни празници и нека 2019 г. да бъде още по-успешна и благодатна! 

 Доц. Александър Гребенаров – председател на МНИ

Още снимки от събитието тук

Прочетете още »

Добруджанци в борбите на българите в Македония

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, кн. 3. Жеко Попов. Добруджанци и националноосвободителното движение в Македония (1878 — 1903 г.)... 69-72

Както всички българи, така и добруджанци съчувствали и подпомагали освободителната кауза на събратята си в Македония и Одринско след Берлинския конгрес. В своята патриотична и обществена дейност освободените и останалите под румънско господство сънародници поставяли на първо място националното обединение, стараейки се да оказват морална помощ при всяка значима инициатива на българските правителства и различни организации и обществени среди. 

Откъснатите от Родината севернодобруджанци живеели с надеждата, че ще се съединят със свободните събратя и с едноплеменниците от Македония и Одринско. В Тулча, Бабадаг, Кюстенджа и други селища местните българи участвали в обсъждането на проекта на Търновската конституция, честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий (1885 г.), с възторг посрещнали Съединението, оказали морална и материална помощ на воюващите българи във войната със Сърбия, насърчавали правителствата да работят енергично за тържеството на националната кауза в Македония и Одринско, надявайки се, че след решаването на този въпрос ще дойде ред и за Северна Добруджа...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Тържествена сесия "95 години Македонски научен институт"

Македонският научен институт ви кани на тържествена научна сесия "95 години Македонски научен институт"

Изтъкнати учени ще припомнят дългогодишната история на Македонския научен институт, Младежкият клуб "Даме Груев" към Института ще представи неговите първоучредители, ще бъдат поднесени приветствия от различни научни и обществени организации и ще бъдат наградени с почетни знаци "За Заслуги" и "За научен принос" хора и институции на които МНИ дължи признателност за своята успешна дейност. Сесията ще бъде придружена от кратка музикална програма. 

Тържествената научна сесия ще се проведе на 20 декември 2018 г. от 13 до 16 ч. в Центрпалния военен клуб, бул. "Цар Освободител" 7, зала 1.

Заповядайте!

От Управителния съвет на МНИ

Прочетете още »

За югокомунистите "македонска нация" не съществува

Обща снимка на делегатите на Първия конгрес на ЮКП

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Гришина, Р. П. Формиране на становище по македонския въпрос в болшевишка Москва (1922–1924) по документи на руските архиви... 95–126

Първата конференция на ЮКП се провежда във Виена от 3 до 17 юли 1922 г. В резолюцията на конференцията националният въпрос е представен също така сложно и объркано, както и в материалите на 4-та конференция на БКФ, т.е. без разграничаване на държавно-законовото положение на националните малцинства и фактически създадените в Югославия нации. 

Същото се отнася и за въпроса за самоопределението. За мнозинството от ръководството на ЮКП македонска нация не съществува; става дума само за “българите в Македония”, които “по никакъв начин не се включвали в сръбската теория за единен югославски народ”. 

При това в резолюцията на конференцията се признава, че македонските българи “се отнасят към най-угнетените народи на Югославия”...

Целият материал изтеглете оттук

Прочетете още »

Отбелязваме с Македония важни дати от общото ни минало

ЗА ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ Е НУЖНО ВРЕМЕ... 

Костадин Филипов

Темата „История и политика” бе дебатирана в рамките на Лектория „Македония” на Македонския научен институт .Вниманието на водещия, журналистът Костадин Филипов и на госта- първият български посланик в Македония и сега съпредседател на смесената българо-македонска комисия за история и образование проф.д-р Ангел Димитров, бе тъкмо работата на Комисията след три нейни срещи през тази година тъкмо в контекста на взаимоотношенията „История и политика”. 

В своето изложение пред препълнената Голяма зала на МНИ проф. Димитров разказа подробно за работата на комисията, състояща се общо от 14 човека, по седем от двете държави. Според него, всъщност комисията е работила по същество само на двете си заседания- второто- в Скопие, и третото- в края на ноември в София. За повече нямаше време, подчерта проф. Димитров, и това се оказва един от факторите, който ни притиска. Бил е направен преглед на съдържанието на учебниците по история в двете страни за основното образование за периода от античността до 19-век. 

И двете страни са представили своите бележки по съдържанието, като в хода на дискусията те са били обобщени и ще бъдат предадени на правителствата на България и Македония за решение. Проф. Ангел Димитров подчерта, че мандатът на комисията, възложен от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август миналата година е, комисията да се занимава със съдържанието на учебниците и с търсене на възможности за съвместни чествания на личности и събития от общата ни история. 

Досега има договореност за съвместно отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий, още повече, че вече има практика в това отношение. Почти е постигната договореност и за празнуване на годишнината от Григор Пърличев. Обсъждат се и други личности и събития от общата ни история. На госта бяха зададени многобройни въпроси както за конкретната атмосфера на работа в комисията, така и за очакванията и перспективите за бързи и конкретни резултати, на които той отговори компетентно. В изказванията на присъстващите възникнаха въпроси за това могат ли да се сравнява дейността българо-македонската комисия с гръцко-македонската комисия, която също заседава от известно време насам. 

Или за възможността по някои теми да бъде привлечена и трета съседна държава, например, Гърция. На въпроса на какъв език разговарят членовете на комисията и няма ли преводач, бе отговорено, че всеки говори на собствения си език без това да им пречи да се разбират отлично едни други.

Прочетете още »

Погановският манастир в Западните български покрайнини

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Нешев, Г. Погановският манастир „Св. Иван Богослов“ в Западните покрайнини и неговото въздействие върху други наши културнонародни средища... 99 - 114

Погановският манастир е най-значимият обект от манастирите в западните български покрайнини. Незагубил през вековете българският си характер дори и днес е верен на своите традиции, той покорява посетителя, дошъл да му се наслади сред непристъпните скали в живописното ждрело на Ерма. 

От нещастната за родината ни 1919-1920 г. той е трудно достъпен за българските поклонници, но със стенописите и надписите си е останал ням свидетел на българската душевност, само е засилил притегателността си и значимостта си на българско многовековно културно гнездо. 

Манастирът е привличал вниманието на изследователя особено след приключването на националноосвободителните борби на Балканите и след формирането на балканските държави. На иконографията му се спира още в 1908 г. капацитет като Т. Шмит, изрично определил го като “българския манастир Поганово”. 

Десетина години преди това К. Иречек и братя Шкорпил заснемат старинните му надписи и описват старинните му книги, а Беню Цонев го нарежда на значимо място в своя Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.

Знаменитият Андре Грабар посвещава на манастира две свои работи. Отделен труд за манастира посвещава и археологът, по-късно академик Кр. Миятев. И двамата са единодушни в преценката си за високото художествено майсторство на погановските стенописи. Всъщност манастирът привлича със своите фрески.

Забележителна по своята архитектура е манастирската църква с четвъртитата кула и красив осмостенен купол. Каменните й стени радват окото с тухлената си украса, която превръща малката църквица в богато строително творение. Този начин на строеж е характерен за църковната архитектура през ХIV в. в западната половина на Балканския полуостров. При Погановската църква тухлите образуват обаче само отделни пояси. 

Полученият художествен ефект започва да служи за модел на много народни майстори-архитекти. Така са се родили подобия при строежа на десети- на църкви в Трънско, Брезнишко, Пернишко... Старинно предание, битувало десетилетия в тукашния край и записано с появата на първите съчинения за манастира, дири дълбоко в древността строителите на паметника. Нещата се допълват от запазените на западната стена на манастирската църква имена на “Господин Констандинъ и госпогiа Елена”, ктитори от 1392 г., основатели или възобновители на старината. 

Самият “Констандинъ” е познатият владетел на Кюстендилското или Велбъждско княжество и феодал на султан Мурад - Константин Деянович...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Как наричат мързеливците в Западна България

сп. "Македонски преглед", г. ХХVI, 2003, кн. 1...Василева, Л. Един случай на словообразувателна конкуренция в македонските говори … 81 - 90

В настоящата работа се разглеждат проблемите, които поставят хетеронимите (сложните съществителни и образуваните от техните компоненти едноосновни облици) със значение ’мързеливец’ в македонските говори. 

Сложните съществителни имена, с които се назовава ’мързеливец’ са многобройни и разнообразни. Те се отнасят към словообразувателните категории nomina agentis, nomina actoris и имена за носители на субстанциално отношение...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Йона Маджаров - закрилникът на българите в Серско

сп. "Македонски преглед",г. XXV, 2002, 4. Стоилов, А. С. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров…139-151

Тази автобиография на свещеник Иван Маджаров е запазена от дъщеря му Олга Караджова, жителка на гр. Горна Джумая. Покойният отец Маджаров не е продължил автобиографията си - той е починал на 20 юли 1911 г. 

Като негов съвременник и служител по просветното дело в Македония аз ще я допълня със следните сведения: 

Цели 10 години отец Маджаров, на който бе даден свещенически сан “иконом” от 1894 до 1904 година, беше председател на общината в Солун. През 1904 година след Илинденското въстание той бе изпратен от Екзархията за четвърти път в Сер да постави в ред разнебитеното църковно и училищно дело в този град.

И наистина, в продължение на шест години - до 1910 годин иконом Маджаров успя да възстанови положението на българщината в гр. Сер и околностите му от преди 1903 г., както и да я разширява и крепи. 

През време на неговото председателство всички български села в Серското поле се отказаха от Патриаршията и признаха ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължеше предимно на тактичното действане на отец Маджаров пред турските власти...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македоно-българския централен комитет в САЩ

100 години от основаването на Македоно-български централен комитет (МБЦК) в САЩ. Създаден е по инициатива на Втория общобългарски емигрантски конгрес (1–6 декември 1918) в Чикаго. 

На него 203 делегати гласуват резолюция, чрез която молят американския президент У. Уилсън да се застъпи на Парижката мирна конференция за обединяването на Македония с България. По време на конгресния дебат се оформя предложение за създаване на българска емигрантска патриотична организация с наименование „Македоно-български централен комитет в САЩ“. Идеята на делегатите е след завършване на конгреса комитетът да продължи борбата за практическото реализиране на основното му решение. 

За членове на ЦК на МБЦК са избрани свещ. Давид Наков – председател на ЦК, и членове – Иван Шуканов, д-р Христо Стойков, д-р Георги Бояджиев, Лазар Шишков, Кръстю Капитанчев, свещ. Никола Павлов, Коста Пичулов и Коста Илиев. 

МБЦК развива активна политическа дейност в подкрепа на българската националнообединителна кауза до налагането на Ньойския договор. Със съдействието на българския пълномощен министър във Вашингтон Стефан Панаретов американското правителство предоставя на свещ. Давид Наков и на Вангел Сугарев (българин, служил в армията на САЩ) достъп за Парижката мирна конференция. 

Двамата български представители обаче не са допуснати на френска територия поради ограничителните мерки, предприети от Париж. След получения отказ МБЦК дава пълномощията си на проф. Константин Стефанов от Швейцария да представлява емиграцията пред миротворците в Париж. МБЦК изготвя подробна демографска статистика за Македония, доказваща доминиращото присъствие на българите в тази област. 

През април 1919 г. ЦК на МБЦК изготвя обширен мемоар по българския национален въпрос, който е изпратен до участниците в Парижката мирна конференция. В него отново се настоява за обединение на българския народ. Със своята активна дейност МБЦК изиграва определена положителна роля за подробното запознаване на американската делегация в Париж със същността на българската национална кауза. 

В резултат американската делегация през 1919 г. единствена настоява Западна Тракия да остане в границите на България, Западните покрайнини да не се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци, а Румъния да не анексира Южна Добруджа. След налагането на Ньойския договор (конгресът на САЩ отказва да ратифицира този международен диктат) МБЦК се саморазпуска.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Работата на смесената българо-македонска комисия за история

Лекторията "Македония" на Македонския научен институт продължава с гостуване на проф.д-р Ангел Димитров, първият български посланик в Скопие и председател на българската част на смесената българо-македонска комисия за история и образование, която наскоро в София завърши третата си среща. 

Темата е "История и политика", като, разбира се, ще се разглеждат и много други подтеми. Очакваме ви във вторник, 11 декември на "Пиротска" 5, ІІ етаж, от 18 ч.

Водещ- журналистът Костадин Филипов.

Заповядайте!

Доц. д-р Ал. Гребенаров

Костадин Филипов

Прочетете още »

Македонская диалектология и сербские лингвисты

сп. "Македонски преглед", г. IX, 1934, кн. 1. Селищев, А.М. Македонская диалектология и сербские лингвистам А. Белич и его последователи..., 53-88

Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика.

 Смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Самуил Бернщейн възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.

 В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия. Член е на Македонския научен институт в София.

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Саможертвата на прилепския род Лютвиеви към България

Николай Иванов 

На днешната дата преди 106 години в град Прилеп мъченически загива един учител, представител на местната българска интелигенция.

Прегрешението на Атанас Лютвиев към новите господари на Вардарска Македония, е, че си позволява да вдигне тост за победите на българската армия и на неговите близки и познати, воюващи в редовете на Македоно-Одринското опълчение. 

Едва ли някой от присъстващите на почерпката в Прилеп, решил да сподели своята искрена радост и възторг от отхвърлянето на османската тирания, е могъл да предположи, че една реплика, едно радостно възклицание в подкрепа на биещите се християни край Одрин и Люлебургас, може да предизвика такава стряскаща човеконенавист. И то от наши източноправославни "братя". 

 Само няколко часа след наздравицата Атанас Лютвиев е заловен и жестоко инквизиран от сръбски офицери! Нещо повече - за да заличат следите си тези "смели" воини изгарят тялото му в училищната пещ... 

 С убийството на Атанас, видното и уважавано прилепско семейство Лютвиеви губи втори син в борбата за свобода. Първият - Владимир Лютвиев, е четник при Гоце Делчев, но след една битка се разболява тежко и умира в родния си дом през 1898 г. И докато дъждът още отмива мастилото от некролозите на Атанас Лютвиев, гръцки военни екзекутират и третото дете в семейството. През лятото на следващата 1913 г. невръстният Илия е нападнат и убит в двора на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий".

Прочетете още »

130 г. от смъртта на достолепния български екзарх Антим I

130 години от смъртта на екзарх Антим І, първият български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. 

Роден е през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Михайлов Чалъков. През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир. Учи в най- реномираното светско училище в Османската империя – Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). През 1848 г. завършва с отличие богословското училище на Великата христова църква в о. Хaлки, Гърция, с първия му випуск. Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества е ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски. От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско- преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. 

 На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година. На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и просветен екзарх има съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно- просветното издигане на българския народ. Екзарх Антим I подпомага морално и материално движението за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя. 

След жестокото потушаване на въстанието през 1876 г. по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзархът ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости. На свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. Дейността му води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1876 г. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от името на българския народ до султана и конференцията, с думите „Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!“. 

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна, но скоро присъдата е заменена със заточение. На 17 юни 1877 г. екзархът е изпратен на заточение в Ангора (дн. Анкара), Мала Азия. В писмо до руския император Александър II, той описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. През март 1878 г., след Освобождението, в резултат на обща амнистия отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I е председател на Учредителното народно събрание, което приема подкрепяния и от него проект за конституция.

 От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. През 1878- 1879 г. той се включва активно и в комитетите „Единство“, подкрепя и дава голяма материална помощ за Кресненско-Разложкото въстание. На Шипка екзархът полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. С единодушно решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България. Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaне на катедралата „Св. Димитър“, за изграждане на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия. След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. 

Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България. Полага много старание за урегулиране на отношенията между либерално- демократичното и консервативното течение сред българските църковни деятели, за присъединяване към българския диоцез на епархиите в Македония, създаване на единна система на образование, организация на учителските събори и т. н. За разлика от повечето русофилски настроени политици и йереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. 

Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Антим I се обявява против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батенберг, и подкрепя Стамболов и Регентството. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, отказва да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa“. 

През 1887 г. е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция. На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I почива в гр. Видин. Погребан е във видинския храм „Св. Николай“, където през 1934 г. му е издигнат паметник-мавзолей. Мавзолеят се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки

100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки (5 октомври 1860 или 1862, Мустафа паша (дн. Свиленград) – 1 декември 1918, Струмица). 

Висш български православен духовник. Светското му име е Георги Димитров Байрамов. Завършва основно образование в родния си град и свещеническо училище в Одрин (1883–1886). Приема монашеството и е ръкоположен за йеродякон на 17 август 1886 г. Със стипендия на Екзархията заминава за Киев, където завършва Духовна семинария (1886–1889). Завръща се в Цариград и служи като законоучител в Солунската гимназия и дякон в българската черква. Ръкоположен за йеромонах на 14 септември 1891 г. е назначен за председател на Струмишката църковна община. 

Въведен в архимандритско достойнство на 20 юли 1894 г е издигнат за кратко за председател на българската църковна община в Битоля. Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 г. , където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев. По-късно той има нелеки отношения с представителите на организацията. 

На 22 декември 1897 г. е избран и хиротонисан за Струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия. Изявява се като ревностен и решителен защитник на българското население, на Екзархията и православието в Македония. Има чести и опасни сблъсъци с агентите на Цариградската патриаршия и с гъркоманите, а след Илинденското въстание през 1903 г. и с опитващата се да проникне сръбска пропаганда. Негови противници са и проводниците на протестантството и униатството. Два пъти са извършвани опити за убийството му, два пъти е подпалвана и впоследствие опожарена митрополията. На нейното място, по инициатива и под ръководството на Герасим Струмишки, е изградена българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“. 

Мoнyмeнтaлният eĸзapxийcĸи ĸaтeдpaлeн xpaм e зaвъpшeн и ocвeтeн пpeз 1911 г. От май 1915 до юли 1916 г. митрополит Герасим временно управлява Неврокопска епархия. Той е автор на богослужебни трудове научни трудове с историко- географска тематика. Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 г. в София. Погребан е криптата на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий„ в Струмица в изпълнeниe нa пocлeднaтa мy вoля „дa нe бъдe пoгpeбaн в oбщ гpoб, a в цъpĸвaтa, cъгpaдeнa oт нeгo”.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Неизвестни подробности за живота на братя Миладинови

сп. "Македонски преглед", г. IX, 1934, кн. 2. Хаджов, Ив. Критически бележки върху някои от вестите за Братя Миладинови..., 88-110

 За таен полицейски орган, който донесъл, че К.М. е стигнал в Цариград и искал "по какъв да е начин да се срещне с брата си"..., говори и турският министър във вече многократно споменавания свой рапорт от 27 ноември 1861 г. 

Всичко това агентът е могъл да узнае, само когато е научил, че К. М. е отишъл в затвора или сам го е видял да се интересува за брата си, искайки да го види "по какъв да е начин". 

И от руски източници се потвърждава вестта за услуга, сторена на К.М. от католишка страна. Ал. В. Рачински, тъй близък на двамата братя, пише..."

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »