Енциклопедичността на Панде Ефтимов изпреварваше Гугъл

Сред присъстващите на възпоменателната вечер
се забелязваха известни политици, дипломати, учени и
общественици
Сн. Н. Поппетров

Костадин Филипов

Почти четири месеца след кончината му на 13 август във Военномедицинска академия в София и в навечерието на Коледните и Новогодишна празници, Македонският научен институт организира възпоменателна вечер за Панде Ефтимов.

В зала „Тържествена” на Централния военен клуб в София се събраха приятели и познати на родения в село Претор, край Преспанското езеро в някогашна кралска Югославия корав българин, останал верен на своето верую и национална принадлежност.

Председателят на МНИ доц.д-р Александър Гребенаров откри милото тържество, посочвайки основните моменти от трудния и изпълнен с борба за защита на българщината в Македония живот на Панде Ефтимов. Патриарх на българщината, така ученият определи Панде Ефтимов, отишъл си на 85 годишна възраст от коварна болест.

Поздравления поднесоха председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и депутатът от ВМРО-БНД Борис Вангелов. Водещият на вечерта Костадин Филипов оповести идеята на МНИ за създаване на инициативен комитет за присъждане посмъртно на високо българско отличие от президента на България Румен Радев. Повече от 120 подписа бяха събрани под предложението, което ще бъде доставено до държавния глава за одобрение. Филипов представи видеоклип с участието на Панде Ефтимов в документални филми на БНТ по темата за Македония като част от българското национално землище.

В четирите картини Ефтимов показва разнообразието на темите, по които говори компетентно и впечатляващо- строителството на ЖП и въжени линии по време на Първата световна война за нуждите на Македонския фронт, откриването на плочата с надписа на цар Иван Владислав, за цар Самуил и за значението на Свети свети Кирил и Методий за европейската цивилизация.

За срещите си с Панде Ефтимов говориха първият български посланик в Скопие проф.д-р Ангел Димитров, посланик генерал Михо Михов, Иво Антонов от Министерство на отбраната, журналистът Иван Николов, който представи Панде Ефтимов и като поет. Беше прочетено мило и трогателно писмо от сегашния посланик на България в Македония Иван Петков.

За своето 40-годишно познанство с Панде разказа дошлият от Скопие негов приятел, журналистът Владимир Перев, определяйки неговата енциклопедичност като „Гугъл преди Гугъл да се появи”. Младата журналистка от Военния ТВ канал Мария Цветкова говори за срещите си с Панде Ефтимов по време на снимки на документален филм за Първата световна война. Поетът Димитър Христов, професорите Пламен Павлов, Димитър Гоцев и Григор Велев припомниха интересни моменти от общата им работа за защита на българската кауза в Македония.

В тези и останалите изказвания личеше голямата почит пред живота и делото на Панде Ефтимов, прекарал почти осем години в затворите на Титова Югославия. Трогателното тържество в памет на Панде Ефтимов показа колко жива е идеята, за която се бореха и продължават да се борят българите в Македония някога, но и днес.

Натиснете върху илюстрацията по-долу, за да разгледате всички снимки от събитието

Прочетете още »

Рождество Христово

Бог се роди, Коледо

Коледа (25 декември) е най-големият зимен празник. Заимствал названието си от древните римски календи, той е наричан още Божик, Божич, (в Западна България).

В църковния календар това е денят на Рождество Христово, който адаптира още по-древния мит за раждането на новото слънце. Коледа е празник, свързан с деня на зимното циклично време, който бележи прехода от зимата към пролетта и лятото, от старата към новата година. В митологичното мислене този граничен период е време на деструктивност и хаос. Според народните представи тогава се явяват различни зли сили и демонични същества, способни да навредят на човека. Започват 12-те Мръсни дни, Погани, Караконджови дни – от Коледа до Богоявление (Йордановден или Водици на 6 януари), смятани от българите за особено опасни. Честването на празника е свързано с богата обредност, която трябва да възстанови равновесието в природата и социума, да неутрализира злите сили, да предскаже и продуцира по магически път плодородие, плодовитост, здраве.

Бъдни вечер

Основната част от обредността се разгръща в навечерието на Коледа – Бъдни вечер, Богата вечеря, Кадилка (24 декември), когато се устройва чисто семейна по характер вечеря. На трапезата има само постни храни (нечетен брой) и специално приготвени обредни хлябове. Със своята пластична украса от соларни символи и стопански сюжети те се вписват изцяло в общата идея на празника. Изобилието на трапезата се асоциира в съзнанието на българите с бъдещото плодородие. Най-възрастният в семейството прекадява, за да прогони злите и нечисти сили, да предпази дома и челядта от всичко лошо. Същият смисъл имат и традиционните наричания около трапезата.

В огнището гори бъдник – здраво и родовито дърво (най-често дъб, бук или круша), отсечено и запалено по обреден начин. Огънят се поддържа през цялата нощ; по него се гадае за бъдещата реколта. Македонските българи от Морихово палят голям огън извън селото, а изтлял въглен от него слагат в полога на кокошките, за да носят много яйца. Всички действия около бъдника, отношението към него и митопоетичният му образ на живо същество, отразяват старинният му произход и кореспондират с идеята за плодородие, актуална в конкретния календарен момент на зимния слънцеповрад.

Неизменна част от празника е коледуването. Основни участници са момци в предженитбена възраст – коледари, коладници, водени от по-възрастен, женен мъж – стапеник, цар, кудабашия. Коледарите обхождат домовете от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Очаквани като „добри гости“ в коледната нощ, според дълбоката народна вяра коледарите със своите величално-заклинателни песни и благословии могат да прогонят зловредните свръхестествени същества и да донесат здраве и добруване на стопаните. В Софийско групата от коледжанете включва и два предрешени персонажа – старец и баба (в невестинска носия), които разиграват своеобразна пантомима с високи подскоци.

Мъжките маскарадни игри в западнобългарските краища – сурвакари, бабугери, ешкинари, чауши, василичари и пр. календарно са свързани с Мръсните дни. Пак през Поганото сред македонските българи (в Солунско, Кукушко) ходят русалии. Обичаят е описан от Кузман Шапкарев още в 1884 г. Събират се дружини от по 20-30 момци или мъже на възраст 20-40-годишни, винаги по двойки, начело с първата двойка – единият наричан прот (или балтаджия), а другият – кеседжия. Придружават ги две двойки свирачи – тъпанджии и зурнаджии. Облечени са в нтови великденски облекла, носят саби с върха нагоре, а балтаджията – сабя. Играят по строги правила – винаги в пълно мълчание, не правят кръстен знак, при среща на две русалийски дружини влизат в бой до победа. Русалийската игра е за здраве.

Отколешният празник Коледа се отбелязва с тържествена литургия в църква и голямо празнично хоро. Преживяван в миналото много емоционално, той вдъхва вяра в идващите дни. Пренесъл през вековете жилавата народна традиция, празникът остава пак сред най-тачените в българския календар. И днес той е все така нужен, за да обогатява празничния живот и да подхранва корените на българската ни идентичност.

доц. д-р Маргарита Василева

Прочетете още »

Първото антиосманско въстание в Македония

Изглед към манастира Трескавец над Прилеп, краят на
XIX в. 

сп. "Македонски преглед", г. XI, 1938, кн. Петър Mиятев. Опит за въстание в Македония през 1564 год..., 142- 146

"...От един запазен и до днес турски документ се вижда, че въстанически опити— опити за бунтове — са правени и преди известното като първо въстание на Павел Джорджич от 1598 г. Любопитно е да се отбележи, че тия първи опити са ставали в Македония, чието българско население винаги се е славило със своята будност и родолюбие. 

Документът, за който става дума, произхождa от 1564 г. и ни дава сведения за неколцина българи от скопските и прилепските села, които се бyнтyвaли, a вероятно и подбyждaли нaселението към бунт и неподчинение на закона. Дадени са и имената нa тия скромни, неизвестни за историята първи борци за свободата..."

Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Изповедта на академик Любомир Милетич

сп. "Македонски преглед", г. ХI, 1938, кн. 1-2. Л. Mилетич. Реч-изповед..., 39-43

 От много страни се изтъква,че не толкова моята скромна личност, колкото моята научна и културно-обществена дейност в същност са предмет на днешното чествуване. Ако и да се силя да си внуша, че това е така, все пак, разбира се, не мога съвсем да надвия необикновеното вълнение, обзеломе в тоя час всред тази тържествена обстановка, пред това бляскаво събрание на отбор наши представители на културна България...

 Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Патриархът на българщината в Солун разказва...

Дядо Трайко Кехайов (на малката снимка) и
представители на Българската църковно-училищна
община в Солун, 1912 г.

сп. "Македонски преглед", г. VIII, 1932, кн.1. Л. Милетич. Из живота на българите в Солунско. По животописни спомени на дядо Трайко Кехайов от село Ватилък..., 65 - 98

 "...Заслугата, да се запишат интересните спомени на Дядо Трайко, се пада на запасния генерал господин Тодор Марков, който през 1905 година, когато е изпълнявал специална служба в Солун, се е погрижил, щото един внук на Дядо Трайко да запише по диктовка на последния, каквото си е спомнял от живота си. 

Тогава Дядо Трайко е бил на 105 години. Солунчани го считали за основател на солунската българска община. Негов син е бил убит през 1903 год. в двора на българската черква в Солун. 

Дядо Трайко тогава е живеел във Вардарската махала, заедно със снаха си и внука си. 

 „Макар и в дълбока старост — казва господин Марков, който с писмо от 23. XII. 1931 ми препрати биографичните бележки, за които е дума, — Дядо Трайко беше запазил всичките си умствени способности, чуваше добре и доста виждаше. Хранеше се само с попара, направена от разредено кисело мляко и винаги силно подлучена със счукан чесън. Бележките са писани по възможност така, както е разказвал самият Дядо Трайко. Понеже нещата, които разказва, и самият език, на който говори, датират от около преди един век, считам, че представляват интерес да бъдат обнародвани в Македонски Преглед. Прилагам и фотографията на Дядо Трайко, направена от мене в домът му в 1905 година"...   

Целият материал четете по-долу: 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Беломорска Македония (Демир Хисар, Нигрита, Драма, Кавала)

Сградата на българското комендантство в Кавала
по време на Първата световна война
Сн. cretablog.gr

сп. "Македонски преглед", г. XI, 1938, кн. 1 и 2. Димитър Атанасов, Градовете в приморска Македония (Демир-Хисар, Нигрита, Драма, Кавала)... 84 - 102

"...Първият град, който е стоял на мястото на днешна Кавала, е бил Неаполис, основан през седмия век пр. Хр. вероятно от гръцки колонисти от остров Парос, същите, които са се заселили в отсрещния остров Тасос и по брега до към устието на Струма, в свръзка с експлоатацията на рудниците за сребро на Пангей (Кушница, Пърнар-даг). 

Този „Неаполис", т. е.„нов-град", е бил построен на един гранитен, до 100 м. висок,400 м. широк и 700 м. дълъг полуостров, който се вдава на юг към залива, който по днешното име на града се нарича Кавалски..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Народен календар, обреди и обичаи от с. Смилево

Снимка на семейство от Смилево, Битолско,
между 1908 - 1912 г.
Сн. Уикипедия

сп. "Македонски преглед", г. VI, 1931, кн. 4, Ел. Георгиева, Народен календар от село Смилево (Битолско). Oбичaи, oбреди и песни... 70 - 92

На северозапад, 6 часа далече от гр. Битоля при разклоненията на Бигла планина се намира село Смилево. То е заселено преди 160—170 години, a до тогава е било гъста гора, притежание на някой си турски бег. 

Жителите му са от миячко произхождение. С името мияци, както е известно, се означава онова българско население, което живее в Река и околността му. Следователно, смилевчани са от ония краища. 

И действително те са преселници от реканските села: Галичник, Лазарополе, Тресонче и др. Доказателствата за това са много: език, нрави, обичаи, a също и еднаквите фамилни имена, които са запазени и до днес в Смилево и гореизброените села...

Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Първа студентска конференция на МК "Даме Груев"

Студентска конференция „Българският национален въпрос (1878–1912)”, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Кристиян Ковачев

            Студентска конференция, фокусирана върху българския национален въпрос (1878–1912), събра множество изследователи, студенти и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури със статут на лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано от Младежки клуб „Даме Груев” към Македонския научен институт, с подкрепата на самия Институт, както и на Историческия факултет на „Алма Матер” и се проведе на 11 декември 2017 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

           

При откриването на конференцията заместник-деканът на Историческия факултет доц. д-р Георги Н. Николов приветства младите хора и акцентира върху националния въпрос като „незарастнала рана” и призова младите изследователи да се придържат винаги към изворите, които определи като „нашите щитове”. Поздравления към организаторите и участниците на събитието отправи и председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров. Той акцентира върху факта, че националният въпрос не е съсредоточен само около Македония, той обхваща и всички български територии, останали извън днешните предели на държавата, както и българската диаспора, вкл. отвъд океана. Приветствия отправиха и председателят на Младежкия клуб „Даме Груев” Николета Войнова и проф. д.и.н. Светлозар Елдъров.

           

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров бе първият докладчик в конференцията. В доклада си „Фактори за решаване на българския национален въпрос” доц. Гребенаров запозна аудиторията с представите на българите за държава още от средата на 19 в. г. и последвалите след това искания за национална държава. Българското правителство и монарх, Екзархията и българското националноосвободително движение бяха само сред акцентите, които доц. Гребенаров очерта, изброявайки факторите за решаване на българския национален въпрос.

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика с център по тракология към Българската академия на науките представи пред аудиторията генеологията на българското национално лидерство и апостолство. Той акцентира върху мястото на личността в историята, давайки множество примери за дейци от различни генерации, с принос към българското националноосвободително движение.

            Магистрант Виктория Рахилова от Софийския университет „Св. Климент Охридски” разкри образа на Стефан Веркович като защитник на Санстефанска България. Рахилова акцентира върху идеята на Веркович за границата между сърбите и българите – Шар планина. Акцент бе поставен и върху заслугите на Веркович за освобождението на България и за защитата на санстефанския идеал.

            Студентът от Софийския университет

Йонислав Дончев разгледа ролята на Германия в решаването на съединистката криза. Дончев наблегна на задкулисната роля на Германия и позицията на Бисмарк.

            Друг студент от „Алма Матер” Ивайло Тихолов представи живота и делото на Панайот Хитов след Освобождението от 1878 г.

            Председателят на Младежкия клуб „Даме Груев” Николета Войнова запозна присъстващите с революционното движение в

Македония и Одринско и българския национален въпрос през погледа на първия председател на ВМОРО д-р Христо Татарчев. Тя наблегна върху публицистиката, спомените на Татарчев и обширната кореспонденция. Акцент бе поставен върху българския характер на революционното движение в отделните му етапи и през „войните за национално освобождение и обединение”.

            Докторант Ангел Златков от Софийския университет „Св. Климент Охридски” представи отношенията между ВМК и дружеството Странджа в периода 1896–1900 г., както и насилственото обединяване в началото на ХХ в. на дружество „Странджа” с ВМОК.

            Докторант Владимир Митов от Софийския университет „Св. Климент Охридски” разгледа проблема

с Горноджумайското въстание от 1902 г., организирано от ВМОК. Акцент бе поставен върху липсата на дипломатическа подкрепа за въстанието, както и на каквато и да е друга подкрепа от София, а също и на ВМОРО.

            Николай Поппетров от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките представи българската задгранична пропаганда в полза на националната кауза, стигайки до Втората световна война.

Христо Иванов, студент от УНСС, направи контент-анализ на вестниците „Мир” и „Свобода” (органи на управляващите партии в периода 1893–1903) и намерилият място в тях македонски въпрос. В период, в който вестниците са основен източник за информация на хората, именно органите на управляващите партии експлоатират Македонския въпрос чрез поместените в тях публикации.

            Кристиян Ковачев от ЮЗУ „Неофит

Рилски” представи дебатите около колективната памет, опитите за конструиране на „общ спомен” около националноосвободителното движение в областта Македония (с образите на Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Злато войвода, Дончо Златков) в контекста на борбата за запазване на собствената идентичност.

            Последен доклад бе този на студента от УНСС Стоян Филипов, който запозна присъстващите със съдбата на Добруджа и освободителното движение в областта в тежкия период между двете световни войни.

            Конференцията бе закрита от председателя на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, който бе рамо до рамо с младите изследователи от началото до края на научното събитие. Той изрази надежда, че в бъдеще ще има още подобни научни инициативи, организирани от Младежкия клуб „Даме Груев”.

Вижте снимки от събитието тук:

Прочетете още »

В памет на патриарха на българщината в днешна Македония

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

И 

СЪЮЗ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА 

ВИ КАНЯТ 

НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ВЕЧЕР, 

ПОСВЕТЕНА НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРЩИНАТА В СЪВРЕМЕННА МАКЕДОНИЯ ПАНДЕ ЕФТИМОВ 

18 декември (понеделник) 2017 г. от 18.00 ч., Зала „Тържествена“, Централен военен клуб, бул. „Цар Освободител“, №7.

Прочетете още »

Специфична особеност на един български говор в Албания

сп. "Македонски преглед", г. ХХV, 2002, кн. 4. Христова, Евд. Палаталните съгласни - специфична западнобългарска особеност във връбнишкия говор в Албания … 81 - 

Говорът на с. Връбник, Албания, е типичен краен югозападнобългарски говор. Той се намира в географски регион, където се открива “постепенно затихване на източнобългарското по вид вокално-консонантно взаимодействие към по-слабото западнобългарско”.

При това положение съвсем естествено тук е налице преминаването на източни в западни фонетични и фонологични особености...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македонският въпрос в България

сп. "Македонски преглед", г. ХII, 1940, кн. 3. П. Крусев, Началото на македонския въпрос в България. Благотворителните комитети „Единство"... 83- 108

Велико Търново, старата столица на България, винаги е било начело на големи и малки движения за свобoдата на българския народ. To пак първо издигнало глас срещу неправдата на Берлинския договор. 

След освобождението на България българските дейци от Цариград се прибрали в Пловдив, a тия от Букурещ и другите румънски градове — във Велико Търново, Русе и по своите родни градчета. 

Тѣ били обзети от треска, как да се подпомогне временната руска администрация и войската, за да се уреди истинското управление в освободена целокупна България. Те пълнели канцелариите на губерниите, на окръжията, на околиите, на общините, на постоянните комисии, на устроените съдилища, преподавали в училищата, пишели статии във вестниците и списанията, пълнели учебните войскови казарми на първия набор, уреждали болничното дело...

Целият материал четете по-долу: 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Учен от МНИ с неоценима роля за проучването на средновековна църква в Македония

Част от композицията "Св. Четиридесет мъченици" 
във Водоча

сп. "Македонски преглед", год. V, 1929, кн. 4. К. Миятев, Фрагмент от фреска на Св. Четиридесет мъченици в църквата при село Водоча (Струмишко)... 46 - 62

На северозапад от Струмица по шосето за Щип лежи селото Водоча, в околностите на което все още личат развалините на някогашната манастирска църква Св. Леонтий. През 1914 год.,когато църквата била в много по-добро състояние отколкото днес, били направени по инициативата на проф. Л. Милетич няколко общи и детайлни снимки, а Народният музей в София поръчал и едномаслено копие в оригинална величина от запазения тогава фрагмент от фреската Св. Четиридесет мъченици. 

Благодарение на тези похвални грижи ние можем днес да си съставим една приблизителна представа за архитектурната форма и стенописната украса на тази църква. Обнародвайки в Македонски преглед, II, своите бележки, съставени възоснова на фотографическите снимки, аз определих XI—XII век като най-вероятно време, когато е построена църквата, тъй като последната ни открива много архаични елементи, които я сближават с църквите в Гърция от същото време...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Българско културно-историческо наследство в Кумановско (1 част)

Съвременен изглед към църквата "Свети Георги"
 в кумановското село Младо Нагоричане
Сн. Уикипедия

сп. "Македонски преглед", год. XIII, 1942, кн. 2. Мавродинов, Н. Археологични и художествено-исторически изследвания из Македония (I)..., 1—25

В края на месец септемврий и първата половина на октомврий 1941 год. предприех, със средствата на Българския археологически институт, научна обиколка из старите църкви и манастири в Македония. 

Тъй като те са многобройни, а времето, с което разполагах недостатъчно, за да проуча и дори само да посетя всичките, аз избрах няколко групи паметници за предмет на своята обиколка, като реших да се занимая с останалите при едно второ, а евентуално и трето пътешествие. 

Изследвания на македонските църкви и манастири са правени много пъти, след Милюкова[1] и Кондакова[2]...

Целият материал четете по-долу:

 

Материалът е любезно предоставен от "Книги за Македония"

Прочетете още »

МК "Даме Груев" с първа студентска конференция

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

МЛАДЕЖКИ КЛУБ „ДАМЕ ГРУЕВ”

ПРОГРАМА

11 декември 2017 г.

Заседателна зала № 2 на СУ „Св. Кл. Охридски”

10.30 ч.  Официално откриване

Приветствие към участниците:

Доц. д-р Георги Николов – зам. декан на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Александър Гребенаров – председател на Македонски научен институт

Николета Войнова – председател на Младежки клуб „Даме Груев” към МНИ

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

Председател: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров

10.45 ч. – доц. д-р Александър Гребенаров (ИИИ – БАН) – Фактори за решаване на българския национален въпрос

11.00 ч. – проф. д.ист.н. д-р Светлозар Елдъров (ИБЦТ –БАН) – Генеология на българското национално  лидерство и апостолство

11.15 ч. – Виктория Рахилова (магистър „Възраждане и памет“ СУ „Св. Климент Охридски“) – Стефан Верко­вич – защитникът на Санстефанска България

11. 30 ч. – Йонислав  Дончев (студент, СУ „Св. Климент Охридски“) –      Ролята на Германия в решаването на съединистката криза

11.45 ч. – Ивайло Тихолов (студент, СУ „Св. Климент Охридски“) – Живот и дело на Панайот Хитов след Освобождението

12.00 ч. Николета Войнова (студент, СУ „Св. Климент Охридски“) – Революционното движение в Македония и Одринско и Българският национален въпрос през погледа на първия председател на ВМОРО – д-р Христо Татарчев

12.15 ч. – Ангел Златков (докторант – СУ „Св. Климент Охридски“) –      Отношенията между ВМК и дружеството Странджа  (1896–1900)  

12.30 ч. – Владимир Митов (докторант – СУ „Св. Климент Охридски“) – Горноджумайското въстание 

 

12.45 – 13.15 ч. – Дискусия

13.15 – 14. 00 ч.  – Обедна почивка

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

Председател:  доц. д-р Александър Гребенаров

14:00 ч. – Проф. д.ист.н. Тодор Петров (ВА – Г. С. Раков­ски) – Българската армия – гарант за решаването на Българския национален въпрос

14.15 ч. – Николай Поппетров (ИИИ–БАН) – Българ­ската задгранична пропаганда в полза на националната кауза

14.30 ч. Христо Иванов (студент, УНСС) –Македонският въпрос в печата на управляващите партии в България (1893 – 1903 )

14.45 ч. – Елена Александрова (докторант – ЮЗУ „Н. Рилски" (уредник РИМ–Благоевград) – „Натруфени и пременени без повод“ – ВМОРО и политиката към женското  облекло

15.00 ч. –  Кристиян Ковачeв  – Колективната памет и националноосвобо­дителното движение в историко-географската област Македония 

15.15 ч. – Стоян Филипов (студент, УНСС) – Освободи­телните движения в Добруджа (1919–1940)

15:30 – 16:00 ч.  – Дискусия

Закриване на конференцията

Прочетете още »

Областта Боймия

И зглед към част от село Мързенци в областта Боймия

сп. "Македонски преглед", г. VI, 1930, кн. 1. Шалдев, Хр. Областта Боймия в Югозападна Македония..., 49—82

Македония е страна с твърде разнообразна повърхнина. Многобройните планини и техните клонове, които се простират в разни посоки, както и многобройните реки с притоците си, като тия на Вардар, Струма, Места, Бистрица и Черни-Дрин, правят повръхнината на Македония твърде разнообразна, разпокъсана и я разделят на множество подобласти, всяка от които носи свое име. 

Броят на тези подобласти в Македония достига до 50. Една от тези е и нашата Боймѝя, за която става дума по-долу и която се включва между Поглед и Гандач — два мощни клона на Паяк планина...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Църковно-училищните борби на българите в Драмско

Сградата на кметството в град Драма по време на
 Втората световна война
Сн. 

сп. "Македонски преглед", год. V, 1929, кн. 2. Апостол Д. Кочов, Църковно-училищните борби в Драмско... 97 - 110

Епохата на църковно-училищните борби в Драмско, която се нагърбих като съвременик и очевидец да опиша, е доста отлетяла — има оттогава до 65 години. Сведенията, които можах да събера, и тези,които си припомних, са истински, но, разбира се, не са пълни. 

При все това считам, че и това малко, което тук изнасям, не ще бъде излишен принос към историята на българското духовно възраждане в Драмско. От дейците и ръководителите съвсем малко са останали живи, повечето са покойници...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Българската власт прави Галичник град

Снимка на галичанки в народни носии, краят на
август 1916 г.
Сн. Георги Трайчев

сп. "Македонски преглед", г. II, 1926, кн. 2. Милетич, Л. Женската носия в Галичник /Дебърско/..., 103—106

На 20 август 1916 г. бях в Галичник, известно българско голямо село, недалеч от славния Бигорски манастир "Свети Иван", от гдето и бях пристигнал. 

Тъкмо що бе тогава Галичник официално провъзгласен за "град", та се намираше в разгара на всеобщ "ремонт" на главните улици под настойчивото ръководство на известния иконописец г. Апостол Христов, родом от Галичник,тогава околийски началник. 

С негово съдействие аз намерих в Галичник широко гостоприемство и можах за кратко време много нещо да узная и за миналото на тоя край...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

МНИ е съорганизатор на научна конференция за Голямата война

ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН

ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

ПРОГРАМА

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г.“

Под патронажа на председателя на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война г-н Красимир Каракачанов – министър на отбраната на Република България

  

6-8 декември 2017 г.

Кюстендил

6 декември (сряда) 2017 г.

10.00-12.00 Регистрация на участниците в Парк-хотел „Кюстендил”

13.00 Ритуално поднасяне на венци и цветя на паметника на 13-и пехотен Рилски полк. Обща снимка на участниците в конференцията

13.30-14.00 – Откриване на конференцията в заседателната зала на Община Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1.

Приветствие от министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов

Приветствие от Областна администрация Кюстендил

Приветствие от кмета на Община Кюстендил г-н Петър Паунов

Приветствие от директора на Института за исторически изследвания при БАН доц. д-р Даниел Вачков

Приветствие от председателя на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров

Приветствие от директора на Регионалния исторически музей – Кюстендил г-н Валентин Дебочички

Приветствие от председателя на Съюза на учените в България проф. д.б.н. Диана Петкова

Представяне на фотодокументалната изложба „Кюстендил и Първата световна война”

Първо заседание, заседателната зала на Община Кюстендил

Председател: Доц. д-р Александър Гребенаров

14.00-14.15 Академик Георги Марков /ИИИ-БАН/ - Решаващата година на Голямата война

14.15-14.30 Доц. д-р Даниел Вачков /ИИИ-БАН/ - Финансовите измерения на участието на България в Първата световна война

14.30-14.45 Полк. доц. д-р Станчо Станчев /ВА-Г. С. Раковски/ - Българското Главно командване и правилникът за неговата дейност от 1917 г.

14.45-15.00 Николай Поппетров /ИИИ-БАН/ - България в 1917: опит за позициониране

15.00-15.15 Гл. ас. д-р Ангел Джонев /РИМ-Кюстендил/ - Кюстендилският край през Първата световна война

15.15-15.30 Проф. д-р Ярослав Рубаха /Варминско-Мазурски университет – Олщин, Р Полша /- Войната в Македония през 1917 г. в журналистиката на галицийската преса

15.30-16.00 Дискусия, кафе пауза

Второ заседание, заседателната зала на Община Кюстендил

Председател: Доц. д-р Даниел Вачков

16.00-16.15 Проф. д.и.н. Тодор Петров /ВА-Г. С. Раковски/ - Отбраната на българската армия при Дойран (1916-1918)

16.15-16.30 Доц. д-р Румен Николов /ВА-Г. С. Раковски/ - Боевете на Серет през 1917 г.

16.30-16.45 Петър Бойчев /ИМ-Тутракан/, Радослав Симеонов/МО/ - Действията на Сборната дивизия и генерал Кантарджиев  през 1917 г.

16.45-17.00 Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров /ИБЦТ-БАН/ -  Нишката епархия на Българската православна църква 1915-1918 г.

17.00-17.15 Проф. д-р Йордан Михайловски /Славянски университет, Свети Николе-Битоля, Р Македония/ - Обществено-политически събития в Македония във времето на Първата световна война.

17.15-17.30 Доц. д-р Вемунд Аарбаке /Аристотелов униветситет – Солун, Р Гърция/ - Конфликтните претенции в Западна Тракия и техните последици за България

17.30-18.00 дискусия

20.00 Коктейл в Парк-хотел „Кюстендил”

7 декември (четвъртък) 2017 г.

Трето заседание, зала „Пауталия”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Проф. д.и.н. Тодор Петров

9.00-9.15 Симеон Цветков /РИМ-В. Търново/ - Създаване, организиране и комплектоване на Щурмовата дружина

9.15-9.30 Д-р Таня-Йоана Минкова /ИИИ-БАН/ - Техническо съоръжаване на летище Божурище през Първата световна война. Един  поглед към 1917 г.

9.30-9.45 Гл. ас. д-р Стоян Николов /НВИМ/- България и пленените българи през 1917 г.

9.45-10.00 Доц. д-р Стефан Минков /ШУ/ - Документални свидетелства за състоянието на духа и за нуждите на българските войници през 1917 г.

10.00-10.15 Д-р Кирил Алексиев /РИМ – Благоевград/ - Непубликувани части от дневника на генерал Жостов, воден по времето на Първата световна война (1915 - 1916 г.)

10.15-10.30 Дарина Илиева /НА-БАН/ - 1917 г. (из личните архиви на учени - офицери, съхранявани в НА БАН)

10.30-11.00 Дискусия, кафе пауза

Четвърто заседание, зала „Пауталия”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Доц. д-р Стефан Минков

11.00-11.15 Доц. д-р Наталия Няголова /ВТУ/ - Кинематографичните пространства на Голямата война

11.15-11.30 Траян Димитров /РИМ-Добрич/ - Европейските проекти като начин за опазване и популяризиране на културното наследство от Първата световна война. Добри практики на РИМ-Добрич

11.30-11.45 Светлана Кръстева /ДА-Видин/ - Два албума за Шеста Бдинска дивизия

11.45-12.00 Д-р Елена Чалгънова /РИМ-Благоевград/ -  Снимки от фронта. Участието на майор Владимир Каназирев в Първата световна война 

12.00-12.15 Ани Златева /ИИИ-БАН/ - "Войнишките фронтови изложби” като нетрадиционна и уникална форма на дарителство в българската армия през Първата световна война (уроци от равносметката)

12.15-12.30 Д-р Бойко Дойчинов /СНЦ „Регионален Клъстър Североизток”/, Йоанна Иванова /СНЦ „Регионален Клъстър Североизток”/, Штефан Симончич /„ЕПЕКА“, гр. Марибор, Р Словения/ - Роля на интелектуалците при формиране на пропагандата в България по време на Първата световна война

12.30-12.45 Цветанка Христова /ЦБ-БАН/ - Първата световна война на страниците на в. "Мир" през 1917 г.

12.45-13.00 Дискусия

Обедна почивка

Пето заседание, зала „Пауталия”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Гл. ас. д-р Ангел Джонев

14.00-14.15 Жаклин Толева /НЧ „Зора” – Кюстендил/  – Исторически сгради и обекти от времето на Първата световна война, формиращи облика на централната градска част в гр. Кюстендил – концепция за модерен военноисторически туризъм и натрупан опит от практиката.

14.15-14.30 Д-р Петър Кърджилов -  Кинематографична дейност в Кюстендил по време на Първата световна война (1915–1918)

14.30-14.45 Румен Дечев - Октомврийската революция от идеологически към геополитически интерпретации

14.45-15.00 Доц. д-р Теодоричка Готовска – Хенце /ИИИ-БАН/ - Най-нови изследвания на унгарската историография за Първата световна война

15.00-15.15 Иван Николов /КИЦ-Босилеград/ - Интерпретация на историята като реконструкция на националното съзнание

15.15-15.30 Проф. д-р Лозан Митев /НСА/ - Официалните документи за Първата световна война  и историческите фалшификации за легитимиране на Парижката конференция

15.30-16.00 Дискусия, кафе пауза

Шесто заседание, зала “Пауталия”, парк-хотел “Кюстендил”

Председател: Доц. д-р Веселин Методиев

16.00-18.00 Кръгла маса на тема „Фалшификациите за участието на България в Първата световна война” с участието на доц. д-р Александър Гребенаров /ИИИ-БАН/, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров /ИБЦТ/, проф. д-р Ангел Димитров, доц. д-р Веселин Методиев /НБУ/, гл. ас. д-р Живко Лефтеров /НБУ/, гл. ас. д-р Димитър Гюдуров /НБУ/ и др.

18.00 Представяне на книги

20.00 Закриване на деловата част на конференцията

Вечеря в Парк-хотел „Кюстендил”

Седмо заседание, зала „Осогово”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Полк. доц. д-р Станчо Станчев

9.00-9.15 Генерал-майор Тодор Дочев, Полк. доц. д-р Анатолий Прокопиев /Министерство на отбраната, Съвместно командване на силите/ - Организиране отбраната на Беломорския бряг от Втора българска армия през Първата световна война - август 1916 - ноември 1917 г.

9.15-9.30 Гл. ас. д-р Слави Славов /ИИИ-БАН/ - Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт - между премълчаването, преувеличаването и историческата действителност

9.30-9.45 Д-р Тоня Любенова /РИМ-Търговище/ - 31-ви пехотен Варненски полк – Ески Джумая (Търговище) на Добруджанския фронт /1916-1917/

9.45-10.00 Иван Сапунджиев /НЧ „Зора” – Кюстендил/ - Мостовете по долното течение на река Струма по фронта на 7-а Рилска дивизия – важен фортификационен елемент в позиционната война през 1917 г.

10.00-10.15 Николай Борисов /Костинброд/ - Участие на учителите във войната.

10.15-10.30 Христина Кирилова /РИМ – Видин/ - Бойна дейност на 3-ти пехотен Бдински полк през 1917 г.

10.30-11.00 Дискусия, кафе пауза

Осмо заседание, зала „Осогово”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Валентин Дебочички

11.00-11.15 Доц. д-р Иван Петров /ЮЗУ/ -  Пролетната офанзива на Антантата в Македония през 1917 г. - планове, цели и резултати

11.15-11.30 Силвия Нотева /РИМ-Перник/ - 26-и пехотен Пернишки полк в позиционната война

11.30-11.45 Георги Радославов /Перник/ – Да си спомним за забравените герои от Пернишко през 1917-1918 г.

11.45-12.00 Д-р Виолета Костова /РИМ-Хасково/ –Десети пехотен Родопски полк през военната 1917 г.

12.00-12.15 Радослав Симеонов /МО/ - Още за международното военно гробище "Pro Patria" в Букурещ

12.15-12.30  Джордже Стошич /Институт за защита на паметниците на културата-Ниш, Р Сърбия/ - Монументалното наследство, което ни обединява - български военни гробища в Сърбия и сръбските военни гробища и паметници в България

12.30-12.45 Георги Луков, Марина Калчева /ДВИА – В. Търново/ - Дейността на Министерството на войната за издирване, опазване и възстановяване на военните паметници, гробища и гробове в Македония между двете световни войни

12.45-13.00 Дискусия

Обедна почивка

Девето заседание, зала „Осогово”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров

14.00-14.15 Доц. д-р Румяна Чукова /ИИИ-БАН/ - Руската армия и руската дипломация през погледа на майор Григор Преславски - военен аташе в Санкт Петербург

14.15-14.30 Гл. ас. д-р Георги Георгиев /ИИИ-БАН/- България и албанският национален въпрос през последната година на "Голямата война" 1917-1918 

14.30-14.45 Доц. д-р Румяна Прешленова /ИБЦТ-БАН/ - Зад фронтовата линия. Образованието като територия на сближение между България и Австро-Унгария през 1917 г.

14.45-15.00 Гл. ас. д-р Калина Пеева /ИБЦТ-БАН/ - Българо-турските противоречия по условията на мира с Румъния след края на бойните действия на Добурджанския фронт

15.00-15.15 Доц. д-р Румен Караганев /ИИИ-БАН/ - "Гражданският" и военният български Дунав през 1917 г. 

15.15-15.30 Д-р Сия Никифорова /МНИ/ - Румънският петрол и участието на страната в Първата световна война

15.30-16.00 Дискусия, кафе пауза

Десето заседание, зала „Осогово”, парк-хотел „Кюстендил”

Председател: Д-р Володя Милачков

16.00-16.15 Д-р Володя Милачков /ИИИ-БАН/ – Първият добруджански народен събор

16.15-16.30 Проф. д-р Тодор Мишев /СУ/ - Историческата география на Първата световна война в учебниците по история (1920-2017)

16.30-16.45 Д-р Катя Бенчева - Първата световна война в съвременните украински учебници по история

16.45-17.00 Гл. ас. д-р Калин Крумов /НЧ „Зора” – Кюстендил/  – Предизвикателства и опасности за съвременните изследователи от невзривени и химически нестабилни боеприпаси, изоставени на бойните полета от Първата световна война – подход и техника за откриване и изследване на фортификационни полски съоръжения.

17.00-17.15 Теодора Сърбинска /НЧ „Зора” – Кюстендил/  – Колекции артефакти от Първата световна война, събирани на терен по време на военно-изследователски  експедиции, организирани от Народно читалище „Зора-Кюстендил 2003”

17.15-17.30 Мария Александровна /МГУ „Ломоносов”, Русия/ - Противниците - Русия и България  1915-1918 г. през погледа на руските  и български карикатуристи

17.30-17.45 Проф. д-р Александър Соколов /Рязански унивреситет, Русия/ - Икономиката на България през 1917 г. и преди края на Първата световна война

17.45-18.00 Мария Димоларева /ДВИА - В. Търново/ - Използване и значение на фотографията при въздушното разузнаване през 1917 г. на Македонския фронт

18.00-18.15 Гл. ас. д-р Станислава Стойчева /ИИИ-БАН/ - Психическите травми сред българската войска по време на Първата световна война (1914-1918): статистика и интерпретация

18.15-18.30 Дискусия

20.00 Закриване на деловата част на конференцията

Вечеря в парк-хотел „Кюстендил”

8 декември (петък) 2017 г.

9.00-12.00 Посещение на обекти, разположени на територията на Община Кюстендил, свързани с Първата световна война

13.00 Отпътуване на участниците

Прочетете още »