Евтим Янкулов за Охридско-Дебърското въстание

Изглед към манастира "Свети Наум", 
втората половина на ХIХ в.

Спомени на Евтим Янкулов за Балканските войни и Охридско-Дебърското въстание 

(1912 - 1913)

Георги Н. Георгиев

Балканската война. Сръбската окупация в Западна Македония 

... Населението при разни случаи и срещи явно манифестираше своите български чувства. Сърбите не скриваха своите заключения и често споменаваха: 

"такива живи бугари нема и у Софийу". 

Селските общини с писмени рапорти и сведения за народонаселението им го представяха за българско. Започнаха вече ред брутални и насилнически прояви от сръбската власт срещу местните българи; като че ли България за сърбите беше неприятелска държава, а не съюзница...

 Целият материал по-долу: 

Прочетете още »

Представители на МНИ на голям научен форум в Благоевград

Представители на Македонския научен институт ще вземат участие в голяма научна конференция, която ще се проведе днес и утре (28 и 29 септември 2017 г.) в Регионалния исторически музей в град Благоевград. 

Темата на научния форум е "Югозападна България - нови изследвания и проучвания". 

Предлагаме ви пълната програма:

Научна конференция

„Югозападна България – нови изследвания и проучвания“

Благоевград 28-29 септември 2017 г.

ПРОГРАМА

28 септември 2017 г.

10.00-12.00 ч. – Регистрация на участниците

13.30 ч. - Официално откриване – Конферентна зала РИМ

Първо заседание – конферентна зала РИМ

Модератор: Доц. д-р Георги Николов

Секретар: Д-р Биляна Карадакова

14.00 ч. Владимир Бозуков, Виктория Христова, Райка Иванова, Тоня Тодорова – Институт по биоразнообразие и екологични изследвания при БАН, РИМ – Благоевград

Нови данни за палеофлората от с. Гърмен и с. Сатовча (област Благоевград)

14.10 ч. Емил Нанков, Даниела Стоянова – Археологически музей – Сандански

Надгробна плоча или фалшива каменна врата от гробницата от Хераклея Синтика

14.20 ч.  ас. Цветана Комитова – РИМ – Благоевград

Данни за никополис ад нестум през Средновековието

14.30 ч. Мария Пашова – РИМ – Благоевград

Сграфито съд с изображение на кон и куче от Сандански

14.40 ч. Нина Хаджиева – РИМ – Благоевград

Непубликувани монети от фонда на РИМ - Благоевград

14.50 ч. Доц. д-р Георги Николов – СУ „Св. Климент Охридски“

Историята на Самуилова България в светлината на нови извори и изследвания

15.10-15.30 ч. -  Кафе-пауза

15.30 ч. Гл. ас. д-р Весела Трайкова – Институт за исторически изследвания при БАН

За корените на българската църква от Първото българско царство и ролята на Св. Климент за полагане на нейните начала

15.40 ч. Д-р Жана Пенчева -  ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград

Художественото наследство на Тросковския манастир

15.50 ч. Кристиян Ковачев – Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ

Нов прочит на дописката на монах Серафим. Бил ли е създаден Тросковският манастир от цар Йоан Асен II?

16.00 ч. Тодор Додунчев – Благоевград

Значение на делото на отец Харитон за духовното израстване на българите в Източна Македония

16.10 ч. Виктория Рахилова - Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ

Георги Измирлиев – живот и дело

16-20-16.50 ч.

Дискусия

29 септември 2017 г.

Второ заседание – конферентна зала РИМ

Модератор: проф. д.и.н. Трендафил Митев

Секретар: Румяна Хаджиева

9.00 ч. Проф. д.и.н. Трендафил Митев – УНСС

Вторият български буквар, издаден от МПО в Америка

9.20 ч. Елена Александрова – РИМ-Благоевград

ВМОРО в борбата за надмощие в градската икономика (1893-1912 г.)

9.30 ч. Николета Войнова - Младежки клуб „Даме Груев“ към МНИ

Повратното тълкуване на личността на Яне Сандански

9.40 ч. Георги Радославов – Перник

Освобождението на Македония – неотменно верую за войводата Петър Милев от с. Косача, Радомирско

9.50 ч. Доц. д-р Иван Петров – ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград

Участието на 14-и пехотен Македонски полк в първата фаза на Междусъюзническата война 1913 г.

10.10 ч. Д-р Кирил Алексиев – РИМ-Благоевград

Външнополитическите възгледи на ген.-майор Константин Жостов

10.20 ч. Гл. ас. д-р Илко Дренков – ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград

Великобритания и Македонският въпрос в подготовка на Ялтенската конференция

10.30 – 10.50 ч. Кафе-пауза

10.50 ч. Илия Тантилов – ИМ – Разлог

Ключът към протоезика

11.00 ч. Михаела Василева – РИМ – Благоевград

Благоевградският квартал „Вароша“ – щрихи от миналото.

11.10 ч. Д-р Биляна Карадакова – РИМ-Благоевград

Театърът и града – исторически път на Драматичен театър „Н. Вапцаров“ – Благоевград

11.20 ч. Снежана Захариева, Любима Петрова – РИМ – Благоевград, ДА - Благоевград

Наводнението на 2 юли 1954 г. в Благоевград

11.30 ч. Антон Венев -  РИМ – Кюстендил

Обявяването на с. Рила за град в 1969 г. и решаването на водния проблем

11.40 ч. Илия Николов – РИМ – Благоевград

Галерия „Стоян Сотиров“ – митове и реалност

11.50 ч. Румяна Хаджиева – БИМ – Благоевград

Маскарадните игри в Благоевград и Петрич – културна памет, култура на пародията

12.00 ч. Малинка Стаматова – РИМ – Благоевград

Причастието (комката) като лекарство за тялото и душата в православната традиция и народната памет (по материал, събиран през втората половина на ХХ в.)

12.10 – 12.30 ч. Дискусия и закриване на конференцията

Прочетете още »

Стойо Хаджиев (1878 - 1924)

Стойо Хаджиев 

(1878 - 1924)

/Откъс от книгата на Крум Михайлов - "Войводи от Македония". Благоевград, 2012 г. /

Демирхисарски околийски войвода, роден в с. Гюлешево, Благоевградско. Завършил Битолската класическа гимназия. В борбите се включва през 1900 г. След Младотурския преврат е член на Народно-федеративната партия - българска секция. Народен представител в Отоманския парламент. След войните председател на Окръжната постоянна комисия на Петрички окръг (дн. област Благоевград)....

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Кръгла маса „Разлог – личности, събития и открития”

На 19 септември 2017 г. в заседателната зала на Общински съвет – Разлог се проведе Кръгла маса на тема: „Разлог – личности, събития и открития”. Тя бе посветена на 180 г. от рождението на Васил Левски, 60 години от създаването на Исторически музей – Разлог и 105 години от Освобождението на Разлог. Организатори на научния форум бяха Община Разлог, Македонски научен институт, Общобългарски комитет „Васил Левски” и Исторически музей – гр. Разлог. Форумът премина при засилен интерес от страна на обществеността в Разлог, присъстваха много граждани, общественици, любители на историята, изследователи и краеведи от гр. Разлог, с. Баня, с. Добърско и др.

 На събитието присъстваха и музейни работници от РИМ–Благоевград. Кръглата маса бе открита от директора на Исторически музей – гр. Разлог Христина Манова, а приветствия към участниците и присъстващите отправиха Председателят на Общински съвет – Разлог д-р Мария Копанарова и Венцислав Гърменов – зам.-кмет по социалните дейности в Общината. Научен ръководител на кръглата маса бе доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

От името на Македонския научен институт, съорганизатор на научния форум, неговият председател доц. д-р Александър Гребенаров поздрави присъстващите и любезните домакини от Историческия музей и Община Разлог за чудесната инициатива, популяризираща трите важни събития от програмата на „кръглата маса”. В словото си той разказа за историята на книгата „Разлог – история, традиции, памет”, издадена през 2009 г. от Община Разлог. Между авторите му открои ролята на д-р Георги Тренчев като вещ организатор и учен. Историята впечатлява, както с хронологическите рамки – от праисторията до съвремието, така и с тематичното си разнообразие. Тя показа и доказа, че историческата съдба на българите от Македония не се различава от тази на техните събратя от Тракия, Мизия и Добруджа. Припомни, че книгата генерира идея за подобен труд и сред други градове.

 Доц. Гребенаров обърна внимание на факта, че поради ограничения обем на труда редица проблеми от историята не са могли да влязат цялостно в обсега му. Има все още множество данни в периодиката и архивите, както и в личните архивни сбирки, които „очакват” изследователи. За паметта на дейците от Разложко могат да се потърсят вести и отвъд океана чрез дигитализираните регистри и периодични издания в САЩ. Той направи няколко предложения, свързани с популяризирането на историята на Разлог и региона – обнародване на исторически извори, на Енциклопедия, създаване на филми, организиране на ученически конкурси, научни форуми и пр.

Могат да се превърнат в места за всеобща почит всички духовни и културни центрове от различни епохи – манастири, църкви, възрожденски училища, читалища, допринесли за запазване на българския дух, както и тези, свързани с епични сражения, в които загубват живота си военнослужещи и/или дейци на българското освободително движение. Кръглата маса продължи с доклада „Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879) между историческата истина и политическата манипулация” на проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Институт за балканистика с център по тракология при БАН.

Той посочи, че именно тук, на форума в Разлог, който се провежда само една година преди отбелязването на 140-годишнината на Кресненско-Разложкото въстание, е добре да се направи историографска ретроспекция на темата. Проследи и първите изследователи на въстанието, сред които се откроява ролята на патриарх Кирил. През 1955 г. той публикува (като издание на Българската академия на науките) монографично изследване с документално приложение за това събитие под заглавие „Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание”1. Книгата на патриарх Кирил обобщава и обединява преддеветосептемврийското наследство на българската историография със собствените му научни изследвания и категорично разкрива целите, значението и българския характер на въстанието като най-висок връх в съпро-тивата срещу решенията на Берлинския конгрес, който разпокъса Санстефанска България и ос¬тави македонските българи под османско владичество. Това изследване е първо и дълго време остава единствено в България.

Посочена бе ролята и на други авторитетни български историци, като Христо Христов, Дойно Дойнов, Войн Божинов, Йордан Ванчев и др. които работят по темата. Проф. Елдъров проследи и историографията в Скопие, която се опитва да кодифицира и официализира тезите на македонизма. По-обстойно бе разкрит опитът за фалшификация на протойерей д-р Славко Димевски, който оповестява сензационно документално откритие, коренно пре¬обърнало концепцията на историците от СР Македония по отношение на въстанието от 1878–1879 г.

Става въпрос за т.нар. „Правила на Македонския въстанически комитет”, за които Сл. Димевски заявява, че ги открил в личния архив на българския патриарх Кирил, до който през 60-те години имал достъп. Проф. Елдъров проследи пътя на фалшификацията от страна на скопските историци и опровергаването и от българската историография. Проф. д-р Стоянка Кендерова изнесе доклад „Населението на Разлог в началото на XX век., чрез който представи два регистъра от Историческия музей – Разлог, върху които работи от няколко години и които отразяват българското население на махалите „Керемит” и „Чакър” в началото на XX век. Те са съставени след едно от последните преброявания на населението в Османската империя.

Информацията, която предоставят тези документи, има уникален характер и може да бъде анализирана от няколко аспекта: възрастова характеристика на населението, упражнявани занаяти и професии, месторождение на отразените лица, физически данни, религиозна принад-лежност, структура на разложкото семейство, именна система и др. Проф. Кендерова сподели, че едно по-подробно запознаване със съдържанието на регистрите ще породи и други въпроси за размисъл и желание за по-задълбочен анализ. При всички случаи обаче всеки жител на Разлог би открил следа от миналото на своите прадеди. „Владимир Николов Каназирев – щрихи върху портрета на един забележителен българин” беше докладът, който представи д-р Елена Чалгънова от Регионален исторически музей – Благоевград.

В своето изследване за видния културно-просветен, рево¬люционен и военен деец – Владимир Николов Каназирев, тя посочва, че неговият принос в национално-исторически аспект има много по-голям обхват, характер и значение, надхвърляйки многократно местните, регионални очертания. В хрониката на националната история той намира място изцяло в контекста на револю¬ционната и военна проблематика. Неговата обществена, организационна, преподавателска и журналистическа дейност са бегло и невинаги фактологично точно загатнати. Тя успя да покаже личността на Владимир Каназирев и в друга, почти непозната светлина, и представи на присъстващите една цялостна и вярна картина за живота и дейността на този забележителен човек.

Доклад на тема „Георги Чолаков – представителят на Разложкия комитет в Оборище” изнесе д-р Георги Тренчев. Чрез биографията на един от борците за национално освобождение от с. Долно Драглище, Разложко той успя да разкрие едни от най-значимите и драматични събития в района по време на подготовката за Априлското въстание от 1876 г. и Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Той посочи ролята и значението на Георги Чолаков в подготовката на района за участие в Априлското въстание, участието му в събранието в Оборище и ръководството на въстаническите действия в Разложко през 1878 г.

Д-р Катя Бранкова, старши учител по История и цивилизация в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви”, гр. Разлог, представи доклад на тема „Разложката гимназия – в началото бе дарението”. Тя посочи ролята на двамата братя Петър и Иван Каназиреви за развитието на учебното дело в града. Те депозират 200 000 златни лева в Министерството на народното просвещение през 1917 г. за издръжка на средно училище в гр. Разлог.

Посочени бяха предприетите стъпки, довели до появата на първата народна непълна смесена гимназия, както и ролята им за построяването на сградата на гимназията. Здравко Денев, правнук на Райна Каназирева в своето съобщение „Семейни хроники” разказа за рода и наследниците на своята прабаба, за нейния живот в Разлог, за участието и в националноосвободителните борби, за нейното семейство. Проследи жизнения път на нейните наследници, на които Райна Каназирева предава своето родолюбие и патриотизъм. За „Царската чешма на Симеон Велики” в гр. Разлог разказа Илия Тантилов, уредник в Исторически музей – Разлог. Той проследи историята на една известна чешма в града, за нейната поява и преместване в зависимост от политическите промени в страната. Разкри връзката на поставянето на чешмата с национални мероприятия в България през 1928 г., наречени „Свещеният огън на българските царе”.

Директорът на Исторически музей – гр. Разлог Христина Манова, запозна присъстващите с доклада си „60 години музей в град Разлог”. Тя проследи хронологично подготовката и откриването на първия музей в Разлог и етапите от неговото развитие. В изложението си тя посочи и първите уредници на музея, допринесли за създаването на това културно-историческо средище и за тяхната роля за запазването на историческото наследство на града и района.

В края на „кръглата” маса доц. Гребенаров обобщи изложените доклади, съобщения и изказвания. Изрази мнение, че на форума са представени от историографски аспект нови гледни точки от миналото на Разлог и Разложко. Радостно е, че в скоро време изследванията ще бъдат обнародвани в отделен том. Той припомни на присъстващите, че МНИ е призван да подкрепя подобни родолюбиви инициативи и увери аудиторията, че обществеността в Разлог може да разчита на неговия научен и организационен потенциал и в бъдеще. В края подари на г-жа Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог книги, посветени на Македония, които Институтът е отпечатал през последните години. 

 Д-р Георги Тренчев

Прочетете още »

Хенри Брайлсфорд за Македония

Хенри Брайлсфорд

сп. Македонски преглед, год. XXVI, 2003, № 4. Дренков, Ил. Хенри Брайлсфорд за въстанието от 1903 г. в неговата книга „Македония“ ..., 53–62.

Хенри Ноел Брейлсфорд е роден в Мирфилд (в района на Йоркшир) на 25 декември 1873 г. Хенри получава своето образование в Уотсън Колидж в Единбург (1883-84) и Гимназия Дънди (1885-1890), където печели стипендия и следва в Университета в Глазгоу. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в Кралския колеж в Глазгоу. През 1887 решава да напусне кариерата си на преподавател и става журналист, като работи „Манчестър Гардиън“, „Морнинг Лидър“, като по-късно става главен журналист в „Дейли Нюз“. През 1897 г. се включва като доброволец в гръцко-турската война на остров Крит. В 1907 г. влиза в Независимата лейбъристка партия и през 1909 г. напуска „Дейли Нюз“, като се ангажира в политиката до 1932 г., когато се оттегля след разногласия с Рамзи Макдоналд, председател на партията. През 1922 г. Брейлсфорд е назначен за главен редактор на „Ню Лидър“, орган на Независимата лейбъристка партия, като привлича блестящ екип от талантливи творци като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс и Бертран Ръсел. Брейлсфорд води доста активен обществен и политически живот, пътува често и написва множество исторически трудове, които са свидетелство за дълбоките му аналитични умения и задълбоченото му познаване на процесите в Европа и света. И до днес те остават неизчерпаем източник за по-нататъшни изследвания и анализи...

 Целият материал четет по-долу:

 

Прочетете още »

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов (1935 - 2003)

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов

Проф. д.ф.н. Благой Шклифов (1935–2003) е роден в село Черешница, Костурско. Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденско-Преображенското въстание. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 г. в Черешнища, през 1913 г., е записан от гръцките власти като Стефанос Склифас, а майка му – Доста Шамова, е преименувана на Теодота Сяму. 

 По време на Гражданската война в Гърция като дете е евакуиран в НР Македония, а оттам е изпратен в Унгария, където завърша средно и висше образование – руска и българска филология. През 1964 г. се премества в София. След завършена аспирантура от 1971 г. работи в Института за български език при БАН. 

През 80 и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и в СУ „Св. Климент Охридски” дисциплините „Историческа граматика на унгарския език” и „Унгарска диалектология”. Проф. Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспански и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, обръща сериозно внимание на книжовната норма в Р Македония. 

Според него тя е „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“. 

В последната си книга „На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век” публикува данни за нечовешките мъки, през които преминават дедите му, за да запазят българщината в Костурския край. Не успява да завърши започнато дело – умира на 24 септември 2003 г. след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония. 

 Из трудовете на проф. Благой Шклифов: 

Костурският говор. С., 1973. 

Долнопреспанският говор. С., 1979. 

Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори. С., 1995, 119 с. 

Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско–Леринско).С., 2000, 144 с. Български диалектни текстове от Егейска Македония. В съавторство с Екатерина Шклифова. С., 2003, 288 с. 

На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. С., 2011, 400 с.

Прочетете още »

Георги Казепов (1880 - 1923)

Георги Казепов 

(1880 - 1923)

/Откъс от книгата "Георги Казепов" на К. Михайлов /

Мелнишки околийски войвода, член на Окръжния комитет на Серски революционен окръг. Роден в с. Калиманци, Мелнишко. По време на Илинденско-Преображенското въстание напуска учителството и се включва в четата на Яне Сандански...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Горноджумайското въстание през 1902 г.

Част от четата на Йордан Стоянов, късната есен на 1902 г.
Сн. Централен държавен архив

Горноджумайското въстание 1902 г.

Откъс от книгата "Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи", II т., С, Македонски научен институт, 1995 г. 

"...въпреки противодействието на ВМОРО, през лятото на 1902 г. Върховният комитет начело с ген. Ив. Цончев продължава да изпраща чети в Македония, които водят успешна агитация за въоръжено въстание. Техните войводи, предимно офицери, напуснали българската армия и преминали в запаса, говорят пред народа, че въстанието ще бъде обявено още през есента. Така те успяват да привлекат на своя страна част от комитетите в Разложко, Мелнишко, Неврокопско и Демирхисарско и да създадат своя вътрешна база. 

Сред членовете на Върховния комитет все повече се утвърждава преценката, че моментът е най-благоприятен за едно въстание. Според тях, по този начин щяла да се предизвика намесата на великите сили за въвеждането на реформи в поробените области..." 

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Германски документи за Независимостта на България

Доклад на посланика в Константинопол до райхсканцлера фон Бюлов в Берлин за становищата на турския печат относно събитията и политиката на Великите сили

Терапия, 7 октомври 1908 г. 

Турските ежедневници, излезли в деня след обявяването на независимостта на България, съдържат подробни обсъждания на българската постъпка и създаденото чрез нея положение. Общо взето, събитията се коментират спокойно въпреки строгото обсъждане. 

 С поведението на правителството, което в официално комюнике до печата изрази намерението си най-напред да протестира пред силите, които са подписали Берлинския договор, и да постави по-нататъшното си решение в зависимост от техния отговор, се изразява съгласие и се препоръчва спокойствие и благоразумие...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Българската топонимия в Корчанско, Албания

Архивна снимка на надгробна плоча край село Връбник,
 Корчанско, дн. Албания.  На фотографията се вижда ясно
езикът, на който е написана
Сн. Цветан Томчев

сп. Македонски преглед, год. XXII, 1999, № 3. Бело, Р. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания..., 77–87.

Село Врібник (изговаряно Вірбник от по-старите жители) се намира в Югоизточна Албания, в самия край на границата с Гърция. Разположено е на около 900 м н.в. в малка котловина между две каменисти, високи около 1500 м планини Висок вър и Странъта. 

Селото е на 40 км северозападно от гр. Костур, на около 50 км от Лерин и на 80 км южно от Охрид. Връбник е най-източната точка на Албания. Край самото му землище минава границата с Гърция, на чиято територия се намира съседното бивше българско с. Смърдеш (дн. Кристолопиги). 

На север от Връбник, на около 7 км е Малкото Преспанско езеро и с. Заградец. На запад се простира историческата област Девол, в която се търсят развалините от средновековния български архиепископски център, носил същото име (Снегаров 1927-1928: 266-273; Младенов 1918: 83-86). 

Името на областта е от субстратен тракийски произход. Районът около Костурско, Корчанско и Преспанско е тясно свързан с ранната средновековна история на България...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Нови факти за българската архитектура в Македония

сп. Македонски преглед, год. XXIII, 2000, № 3. Чилингиров, Ас. Едно строително ателие от югозападната част на Балканския полуостров през първата трета на XIX век..., 117–126.

...При проучванията ми на архива на Зографския манастир в Света гора през 1981 година можах да открия и да заснема и изследвам един от най-важните документи за историята на българската възрожденска архитектура: сметководната книга за строежа на съборната черква “Св. Георги” в Зографския манастир, изградена през първите години на ХIX в., където подробно са отбелязани както всички дарения за строежа, така и всички разходи по него, включително употребените материали за строежа, надниците на майсторите и общите работници, поименно и за отделните фази на строежа, а така също тяхната храна и напитки - видове, количество и стойност. 

 Тези строители са представители на три поколения от един род, участващи заедно и едновременно на строежа на Зографската черква: майстор Йоан (Ян), синовете му Тома, Димо, Павел и Ян, както и внуците му Георги и двама Томовци... 

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Кръгла маса за 60-годишния юбилей на музея в Разлог

Част от експонатите в музея

Община Разлог, Македонски научен институт, Общобългарски комитет ,,Васил Левски” и Исторически музей – Разлог организират Кръгла маса, посветена на 60 години от откриването на музея. Известни историци и местни краеведи ще дискутират по теми, свързани с Разлог и региона. 

Събитието ще се проведе на 19 септември /вторник/ от 17.30 часа в залата на Общински съвет – гр. Разлог, намираща се в сградата на Младежки център. 

Христина Манова, директор на Историческия музей
в Разлог

Кръглата маса е посветена на 60 години от създаването на музея, 180 г. от рождението на Васил Левски и 105 г. от Освобождението на Разлог.

 Ръководител на кръглата маса ще бъде доц. д-р Александър Гребенаров – председател на Македонския научен институт. Очакванията на организаторите са събитието да се превърне в ежегодна научна конференция с цел популяризиране на историята на Разлог, насърчаване на изследванията в района. 

Христина Манова, Директор на Исторически музей – Разлог

 

Прочетете още »

Излезе бр. 2 за 2017 г. на сп. "Македонски преглед"

Сп. Македонски преглед, год. 

Съдържание:

Доц. д-р Александър Гребенаров. Памет за председателите на Македонския научен институт .......... 7 

Assoc. Prof. Alexandar Grebenarov, PhD Memory of the Presidents of the Macedonian Scientific Institute ........ 11 

Доц. д-р Александр Гребенаров. Памяти председателей Македонского научного института ............ 14 

Приветствия към Научната конференция „Председатели на Македонския научен институт“ от: 

- Г-н Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната на Р България .......... 17 

- Г-н Ангел Джамбазки, български представител в Европейския парламент ............... 19 

- Доц. д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН ..................................... 20 

- Г-н Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества ................ 21 

- Д-р Чаба Жебьок, Колеж „Шандор Векерле”, Р Унгария .................................... 22 

Николай Поппетров Първият председател на МНИ професор Иван Георгов – отвъд забравата ....................................... 23 

Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров Любомир Милетич и Македонският научен институт .................... 39 

Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова Любомир Милетич и изграждането на Македонския дом в София ................................ 47 

Проф. Даниел Вачков Проф. Никола Стоянов – финансовият експерт на България ..................................................... 53 

Николета Войнова Димитър Силяновски – „забравеният“ професор и теоретик на българския граждански процес .................................. 63 

Докторант Тихомир Рачев Вместо очерк за проф. Димитър Силяновски ................................... 73 Доц. д-р Александър Гребенаров Превъплъщенията на Георги Кулишев от революционер и публицист до политик и дипломат .................. 77 

Доц. д-р Стоян Германов Професор Петър Шапкарев – председател на Македонския научен институт ................................ 89 

Проф. д.ист.н. Трендафил Митев Възстановяване и дейност на Македонския научен институт ...................................................... 95 

Гл.ас. д-р Слави Славов Българската държава и кризата във ВМОРО в следилинденския период ................................................................. 105 

 ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

 Доц. д-р Христо Милков Македония в архивите на ЦРУ (1950–1953) (продължение от бр. 1/2017) ............................................................................ 123 

Маргарита Цачева Свети Дух – българският Духовден на Македония ..................................... 135  

НАШИ ЮБИЛЯРИ

 Гл.ас. д-р Янко Христов Доц. д-р Георги Николов Николов – вещ изследовател на историята на югозападните български земи (географската област Македония) през средните векове (по случай неговата 60-годишнина) .......................... 137 

 РЕЦЕНЗИИ

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров – Петров, Тодор. Полковник Борис Дрангов. Живот и дела. С., Македонски научен институт, 2017, 160 стр. с ил. ISBN 978-619-7377-00-2 ..................................................................................... 149 

 ВЕСТИ

 Елена Бугарчева Честване на Свети дух – Ден на Македония ................................................ 155

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

За езика на българите в Голо Бърдо, Албания

Момент от ритуал на наши сънародници от областа
Голо бърдо, Албания
Сн. Веселка Тончева

сп. Македонски преглед, год. XXXVI, 2011, № 4. Доц. д-р Евдокия Христова (Благоевград) Развой на старобългарските назални гласни... в говора на Голо бърдо, Албания..., 65 - 72.

Мùе сме бỳлгари бес пàсош. Това изречение можеше да се чуе нерядко при многобройните ми срещи с българското население от Голо бърдо, Албания. В комуникацията с тях нямаше езикова бариера. Мùе збòрвиме тамàм старобỳлгарско – откà сме збòрвале и òк”и (така) збòрваме – това го твърдеше всеки. Но всеки се измъчваше от въпроса: Откěде сме, не знěйме. Дали вече знаят? Според мен категорично не може да се отговори...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Четници на ВМОРО разказват...

Част от четниците на кратовския войвода Боби Стойчев,
1903 г.

сп. Македонски преглед, год. XXXIV, 2009, № 3. Георгиев, Г. Н. Животописни бележки на/за участници в македоно-одринското революционно движение и войните за национално обединение (1895-1918 г.) … 81 - 100.

Съдбата на ветераните от освободителната борба на българското население в Македония, преживели т.нар. Деветосептемврийска революция в България през 1944 г., изпълва една от най-мрачните страници в отечествената история. 

Променените политически и социални условия, породени от изграждането на тоталитарната държава, се оказват изключително тежки за тази група хора, които отдавна са свързали живота си с идеала за национално обединение. Освен че върху тях е лепнато клеймото на „великобългарски шовинисти“, те трябва да преодоляват и материално-битовите проблеми на трудното следвоенно всекидневие, чието уреждане зависи изцяло от добрата воля на новата власт, контролирана от Комунистическата партия — БРП (к). 

А тъкмо такава воля отсъства в държавното управление, увлечено под външен натиск в насилственото създаване на македонско „национално малцинство“ като етап от подготовката за откъсването на Пиринския край от България и предаването му на Народна република Македония, т.е. на Югославската федерация...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Злодеянието в Гюришкия манастир

сп. Македонски преглед, год. XXXIV, 2009, № 1. Петров, П. Злодеянието в Гюришкия манастир … 53 - 70.

Сред многото зверства, вършени от турските власти в Македония след Освобождението, е и кръвопролитието в Гюришкия манастир „Успение Пр. Богородици“, намиращ се на границата между казите Скопска, Кумановска, Щипска и Велешка, в непосредствена близост до българските села Крушица (Скопско), Преход (Щипско) и Сопот (Кумановско). На 11 януари 1912 г., късно следобед, турска чета от околните села в състав около 20-25 души пристига в манастира и убива по най-жесток начин намиращите се там девет души: игумена йеромонах Алексий, 90-годишната му майка (сляпа), манастирския епитроп Арсо Ристов, 90-годишния манастирски готвач дядо Стоян, двама манастирски слуги и един говедар, кмета и поляка от с. Крушица, Скопско...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Данаил Крапчев в спомените на Христо Огнянов

Данаил Крапчев
(1880 - 1944)

Данаил Крапчев в спомените на Христо Огнянов

Една случайна среща с директора на меродавния всекидневник Зора, данаил Крапчев, с административния директор на вестника Иван Трифонов, през слънчев ден по обед на улица "Княз Александър", покрай Градската градина, през юни 1937 година, се оказа съдбовна за целия ми някогашен живот. Брат ми, архитект Борис Огнянов, някогашен специален кореспондент на Зора в Прага, където е следвал, ме представи на Данаил Крапчев и му подхвърли една шега с косвено указание, ако би могло, да ме приеме за постоянен репортер във вестника....

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Езикът на българите в едно албанско село

Изглед към с. Бобощица
Сн. Wikimapia

сп. Македонски преглед, год. XXXIV, 2011, № 3. Антонова - Василева, Лучия. Документи на езика на с. Бобощица, Корчанско (РАлбания)… 113 - 124.

„...по частен ред с радост узнах, че многоуважаемият проф. Андре Мазон... е бил в селото Бобощица... С нетърпение ще чакаме проф. Мазон да публикува намерените материали...” 

(Милетич 1933, 30) 

С тези думи Л. Милетич завършва своята публикация по повод на откритите през миналия век документи и сведения за диалекта на българите от с. Бобощица – уникален говор, съхранил широкият изговор на ятовата гласна, назализмът и още редица други архаични особености – доказателство за единството на българския език и неговата непосредствена връзка със старобългарски (вж. по-подробно Mazon:1923; 1936; Снегаров 1933; Милетич 1936). 

Наблюденията на редица автори показват, че този диалект продължава своя живот и в наши дни, макар че при опожаряване на селището в размирици след Втората световна война голяма част от изконните му жители се изселват в гр. Корча и в други селища в Албания...

Целият материал четете по-долу:

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Избухване на българо-албанското въстание през 1913 г.

Предистория и планиране на българо-албанското въстание от 1913 г. 

Гл.ас. д-р Георги Н. Георгиев

Израз на идеята за политическо и военно сътрудничество между националноосвободителните движения на българи и албанци, съвместното въстание на двете народности против сръбския режим в Македония през 1913 г. има дълга, сложна и поучителна предистория. 

При изготвянето на първите планове за настъпателна война срещу Османската империя 1908 г. напр. тази идея вече е кристализирала дотам, че българските военни специалисти съвсем определено разглеждат албанския фактор като най-подходящия и даже безалтернативен съюзник в борбата за освобождение на македонските и тракийските българи. 

Това мнение се споделя в една или друга степен, с различни нюанси и уговорки от немалко български дипломати, общественици и дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО. От подобни мисли се изкушава и цар Фердинанд, не на последно място заради династичните си амбиции, свързани с бъдещета албанска корона...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

ВМРО и СССР - сближение с предизвестен край

Тодор Александров (вляво)

ВМРО И СССР – СБЛИЖЕНИЕ С ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ

(1923/1924)

Доц. д-р Александър Гребенаров

На 3 март 1924 г., когато камбаните на църковните храмове в страната тържествено припомнят съдбовното за българите събитие – четиридесет и шест години от подписването на Санстефанския мирен договор, ознаменувал края войната между Русия и Османската империя, в страната започват арести. Заловените лица са участници в македонското освободително движение. На следващия ден правителственият вестник “Демократически сговор” обнародва вестта: “Във връзка с разпространените в чужбина слухове за предстоящо нахлуване на въоръжени чети в югославска територия и в изпълнение решението, взето от Министерския съвет, властите в Кюстендил, Петрич, Свети Врач, Мелник и други пунктове по цялата погранична зона, а също и в София, извършиха арести на всички подозрителни лица, които биха могли да предизвикат инциденти, застрашаващи мира и сигурността в пограничните околии. До тая заран числото на арестуваните достига около двеста. Арестите продължават...”.

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Член на МНИ поведе десетки българи на поклоническо пътуване в Пирин и Рила

Сътрудникът на Македонския научен институт Владимир Митов поведе над 20 младежи през Рила и Пирин. Походът приключи на 3 септември (неделя) 2017 г. над село Сугарево (близо до Мелник), където се намира параклисът св. Илия и гробът на Тодор Александров, и неговият телоохранител Панзо Зафиров. 

На 31 август 1924 г. в местността Равна бука войводата и неговият охранител са застреляни от предатели докато са обядвали. След това телата им са свалени при параклиса св. Илия. В деня определен за поклонение на войводата Тодор Александров 3 септември (неделя) 2017 г. в местността над село Сугарево се събраха стотици български патриоти от Р България и от Р Македония. 

Събитието беше посетено от членове на МНИ, Сдружението на родовете от Македония, Българския културен клуб – Скопие, клуб Традиция и др. След произнасяне на пламенни речи за живота и делото на Тодор Александров бяха поднесени венци и цветя от стеклото се множество. След това беше произнесена заупокойна молитва от свещеник. 

По стара традиция бяха произведени залпове с пушки и пистолети за прослава на войводата. Накрая беше произведен изстрел с топ, който огласи чутовно Пирин планина. 

Тодор Александров е жив в сърцата на българите от Р България и Р Македония и за поколенията ще остане „Некоронования крал на българите в Македония“, както и „Последният цар на Пирин планина“. Човек умира два пъти: Веднъж тленно и веднъж, когато го забравят. С живота и делото си Тодор Александров живее в сърцата на стотици хиляди българи от двете страни на границата.

Прочетете още »

Belgrade’s claims on “Serbian" national minority in Aegean Macedonia

THE FAILURE OF THE “KALFOV-POLITIS” JOURNAL AND BELGRADE’S CLAIMS ON “SERBIAN” NATIONAL MINORITY IN AEGEAN MACEDONIA 

Prof. Dr. Vasil A. Vasilev 

(summary) 

The “Kalfov-Politis” Journal was signed on September 29th, 1924, on the occasion of the murder of 19 innocent Bulgarians from the village of Tarlis, the region of Dram, committed by the Greek authorities. 

The journal ensures a much more efficacious protection of the numerous Bulgarian population on Greek Macedonia than the standard Treaty for Protection of the Minorities, signed by the Greek government in 1920 in Sevar. E. Drummond, the Secretary General of the UN was to guarantee for its implementation. It is explicitly outlined in the journal that the Slavic population in Aegean Macedonia is Bulgarian, from which follows that the Slavs from Vardar Macedonia are of the same nationality, but not “Southern Serbs”, as the official statement of Belgrade puts it forward. Under the intense pressure of the internal opposition and especially under the pressure of the former government, which denounce the Allied Treaty of 1913 between Serbia and Greece, the Greek parliament rejected the Journal. Nevertheless, Serbian emissaries were sent to Greek Macedonia, who, due to lavish promises for patronage against the outrage of the Greek authorities, succeeded in sending to the UN three petitions of villagers from the region of Kozhan, in which they insist on being recognized as “Serbian national minority” and therefore be permitted to open schools and churches where Serbian language would be spoken.

For the Greek government it was not difficult to prove the absurdity of these claims and the Council of the UN rejected the “petitions”. At the same time the UN took drastic measures to quickly subdue the overt actions of the Belgrade emissaries and they were forced to turn to some secret, including revolutionist’s activities, which were also to fail. However paradoxical it may sound, in the very beginning Belgrade embarked on its campaign in Greek Macedonia in cooperation with the Bulgarian government. The authorities on Sofia hoped that the actions of the Serb in defence of this population would protect it from force Hellenization. The sobering came when it became clear that the Serbian emissaries in Aegean Macedonia are calling out for minority rights not for the Slav population in general, but for the nonexistent Serbian national minority.

Прочетете още »

Как родолюбецът Димитър Талев бе обявен за фашист

сп. Македонски преглед, год. XXXI, 2008, № 1. Бурилкова Ив., Билярски Ц. Документи за съдбата на писателя Димитър Талев след 1944 г. … 79 - 92.

На 23 ноември 1944 г. на Общо събрание на Съюза на българските писатели е възприето решението на Управителния му съвет да бъдат изключени от Съюза за „подчертана фашистка дейност“ 29 български писатели, сред които на първите места са Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Василев, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Фани Попова- Мутафова, Чавдар Мутафов, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов и др. Името на Димитър Талев сред този списък не е случайно. 

Не са случайни и имената на останалите, които днес осмислят българското литературно наследство от периода до 9 септември 1944 г., а тези, които оживяха, обогатиха националната ни култура и с редица нови постижения...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »