Дейността на БПЦ в Македония (1941 - 1944)

сп. Македонски преглед, год. XXII, 2001, № 2. Хаджийски, Ив. Българската православна църква във Вардарска Македония през 1941-1944 г.… 71 - 94.

...През пролетта на 1941 г. в Скопско-Велешката епархия има 37 мъжки и девически манастира. Повечето игумени и игуменки приемат върховенството на БПЦ, незначителна част си заминават за Сърбия. В епархията 145 енории са заети от свещеници македонски българи. Временно са завеждани от командировани свещеници 21 енории, 23 енории са останали незаети, или общо в Скопско-Велешката епархия е имало всичко 189 енории. 

Тъй като много млади свещеници от Скопско-Велешката и Охридско-Битолската епархии са завършили сръбски семинарии в Битоля, Призрен и Карловци, много трудно говорели и пишели на български език, въпреки че са имали български произход, е предложено през лятото на 1941 г. в старите предели на България, в Софийската семинария и другаде, да бъде проведен с тях специален курс...

Целият материал четете по-долу:

    

Прочетете още »

Как изхвърлиха "Ъ" от азбуката в Македония

Одобрените букви от първата езикова комисия
в Скопие

сп. Македонски преглед, год. XXII, 2001, № 2. Кочев, Ив., Н. Николов. За фонемата ъ и нейното отбелязване в „Стенографски белешки од првата јазична комисија (факсимил)“. Cкопje, 2000 г. … 5 - 32.

Проблемът за фонемата ъ и за нейното графично отбелязване или неотбелязване в азбуката на съседна Р Македония вълнува духовете на тамошните лингвисти и общественици в продължение на повече от половин век. Този проблем не е лингвистичен, а е измислено политически. 

В него сърбите и сърбоманите в Р Македония са съзирали белег за “българщина”, който трябва да бъде прогонен, независимо от това, че звукът и фонемата ъ реално съществуват както в народния език, така и в съчинената скопска норма. 

Исторически погледнато, също няма основания ъ да не бъде отбелязвана, тъй като цялата писменост на Кирил и Методий до средата на ХХ в. в географската област Македония употребява и отбелязва този звук. Скопските лингвистични “политичари” начело с небезизвестния сръбски платен агент в Македония Благой Конев (Благоjа Коневиk, Блаже Коневски, Блаже Конески) чрез изхвърлянето на ъ от азбуката нанесоха удар най-вече на Климентово - Наумовата традиция в самата Македония...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение

Доц. д-р Ал. Гребенаров

Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение. На това мнение е председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров.

По думите му е добре, че има „отворена вратата“ за общо честване на Илинденско-Преображенското въстание между България и Македония, съобщава Радио "Фокус".

Той обясни, че през 2000 година лично е бил в Крушево, освен това преди 2 години с делегация от учени от Българската академия на науките са направили конференция с представители на Македонската академия, на която заедно са чествали паметта на героите и са ходили до Крушево.

 „Така че тези неща, които може би сега съществуват и са записани в договора за добросъседство между България и Македония, съществуват и в по-предни времена, но може би не така интензивно. Няма нищо лошо и не мисля, че се е случило нещо лошо. Аз подкрепям такава идея за чести срещи между историците и езиковедите, за да видим къде са спорните проблеми и евентуално да се опитаме да решим някой от тях с различни способи, каза още доц. д-р Гребенаров. 

По отношение на твърденията от някои македонски историци, че Илинденско-Преображенското въстание е македонско, а не българско, доц. Гребенаров заяви, че различни псевдоучени и директори на музеи в Македония интерпретират факти, които са далеч от науката. „Не ми се иска да се спирам на конкретни имена, защото десетилетия наред работеше цяла пропагандна машина в тази насока. Неслучайно преди 2 години, точно на 20 юли аз попитах колегите и друг директор на най-големия им музей в Скопие, защо както са надлежно подредени всички устави и правилници от движението и изобщо от създаването на организацията, липсва само един устав и само един правилник – това е устав и правилник, създадени през 1896 година от двамата задгранични представители на организацията - Гоце Делчев и Гьорче Петров. Този устав и правилник, никъде няма да го видите изложен в никой от музеите в Македония. Колегите тогава ми казаха, че го нямат, а аз им предложих да го сканирам и да им го изпратя, но те не изразиха голямо задоволство от тази моя препоръка и желание. И всъщност дори днес този правилник и този устав липсват, което е показателно защо се бяга от името на организацията, нейния характер и въстанието“, подчерта доц. Гребенаров.

 Той изрази надежда, че в близко време всички тези неща, за които говорим малко или постепенно ще променят възгледите в Македония. „Надявам се, че повече ще се виждаме и чуваме с тях, за да може да им дадем повече документални извори, което от своя страна ще им даде възможност да променят някои свои възгледи по въпроса за характера на организацията и цялостното движение“, коментира доц. Гребенаров. Според него Илинденско-Преображенското въстание ни завещава много послания. „Мисля, че всички наши герои от Илинденската епопея са били в голямата си част интелектуалци, освен революционери и ако вземем техните завещания ще видим, че най-важното според тях е да пазим българския дух, трябва да пазим спомена за това, което е станало и чрез различните исторически способи да припомняме на днешното поколение какво е било и да не загърбваме тези страници, защото те са важни. Все още има неизвестни неща, въпреки че има пребогата литература. Мисля, че историческата наука има още какво да даде на обществото“, отбеляза доц. Гребенаров.

Прочетете още »

Какъв е езикът на илинденци?

Доц. д-р Александър Гребенаров

Докато трае Илинденско-Преображенското въстание, участниците героично отстояват своите позиции, отстояват българския дух, така, както са възпитани в училища и църкви. „Затова не бива да ни изненадва, че всички окръжни писма, че цялата преписка и документация, която се появява от този период говори за българския характер на въстанието. Те не пишат на друг език, въпреки че някои от тях знаят френски, други турски – тези, които са ходили на училище и особено нашите революционери, които са учили в Солунската гимназия, която е била една „ковачница“ за бъдещи български революционери и интелектуалци. Като цяло всички пишат на български език, така са се разбирали и по между си“. Това коментира пред Радио "Фокус" доц. д-р Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

По думите му трудно в него може да се открои един от най-съществените периоди, защото всичките му страници са пропити с героизъм, саможертва и страдание на участниците. „Както знаете то избухва преди 114 години и то само 10 години след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Знаете, че тя е учредена през 1893 година в Солун, средната възраст на учредителите е под 25 години и едва ли, създавайки основите на организацията, те са си представяли, че след 10 години, въстанието, което ще бъде организирано от нея, ще се разчуе в целия свят, Османската империя ще съсредоточи четвърт милион войска в различни формирования в Македония, за да потушат с кърви това величаво събитие.

 Така че, много са страниците от въстанието в различните му измерения и аспекти. Знаете, че избухва на 19 срещу 20 юли в Смилево, което е родното село на Даме Груев“, каза още доц. Гребенаров. 

 Той добави, че изборът на датата 20 юли за избухване на въстанието не е случайна. „Това е така, защото празника на Св. Илия е много силен в Македония. Тогава нашите предци са смятали, че ще бъдат закриляни от гръмогласника св. Илия. Втората дата на въстанието – Преображение също не е случайно избрана и може би е добре да се кажат няколко думи по този повод. 

На 5 срещу 6 август избухва въстанието в Източна Тракия, като всъщност това е бил един много тачен празник там. Не на последно място, въстанието избухва и на Кръстовден в Пирин – Серски революционен окръг решава, че и той трябва да въстане, да се надигне и да се присъедини към своите братя. Така, че не трябва да забравяме героите на въстанието, както и неговият обхват, защото той е огромен – обхваща районите на Битоля, Охрид, Струга, Преспа, Лерин и други градове, да не забравяме Крушево, Клисура, така, че всъщност обхватът на въстанието е огромен и наистина покъртителен е и отзвукът от въстанието, за който може да се говори много“, уточни доц. д-р Александър Гребенаров.

Прочетете още »

Пресконференция за героите на Илинденската епопея

На 20 юли 2017 г. от 13 ч. МНИ ще даде пресконференция в БТА на тема: "Героите на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и техните следовници!"

 Членове на Управителния съвет ще запознаят присъстващите с мястото и ролята на Илинденско-Преображенското въстание в българската история, както и със събитията през последващите години, свързани със съдбата на илинденци и техните идейни последователи. 

Ще бъдат направени коментари за държавно-политическия резонанс от събитието след края на Втората световна война до днес.

Заповядайте!

Прочетете още »

Албанизацията на РМакедония и последиците от нея

Кочо Динай

сп. Македонски преглед, год. XXХX, 2017, № 1. Ас. д-р Иван Винаров Албанизацията на РМакедония и последиците от нея за Балканите ... 75 - 98.

Думите са на Кочо Данай – директор на Института за регионални прогнози в Тирана и съветник на трима албански премиери. Той ги произнася преди седем години, при публикуването на неговата паметна статия „Платформата Естествена Албания“. 

В издаден впоследствие сборник този текст е по-местен, като е представен за концепция, основаваща се на Конституцията на Р Албания, в която е залегнал „вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение“. 

Върху него трябвало да се изгради „окончателната архитектура на недовършената албанска мисия“. В крак с но-вото евроинтеграционно време мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана – Прищина – Тетово има силна историческа основа. Реализирането на „Естествена Албания“ трябва да бъде постигнато със средствата на диалога и демократичната дискусия.

В съвременната европоцентрична епоха политическите лидери на албанците в три държави си поставят твърде чувствителната за балканското пространство национална цел „всички албанци в една държава“. Етапите за реализация на платформата „Естествена Албания“ са три...

Целият материал четете в Central and Eastern European Online Library.

  0B79DY3FO1TG7RnY0ZmlfeS1ZMXM

Прочетете още »

МНИ с впечатляваща дискусия за миналото на Македония

Македонският научен институт представи в Брюксел моменти от историята на Македония и дейността на Института  

На 11 юли 2017 г. в сградата на Европейския парламент в Брюксел се проведе среща под надслов „Македония и пътят ѝ към европейската интеграция“. Тя се организира под патронажа на евродепутата и заместник- председател на ВМРО Ангел Джамбазки. Събитието бе подкрепено и от другите български представители в ЕП. Срещата се състоя в исторически важен момент за добросъседските отношения между България и Македония, на фона на поредните опити за изкуствено нагнетяване на напрежение между двете държави. 

Представители на МНИ и на Младежкия клуб „Даме Груев” към Института запознаха присъстващите с историята на географската област Македония, основавайки се на изворите от съответната епоха. Младите клубни активисти представиха кратки съобщения за историята на областта от Средновековието до средата на ХХ век, както и за работата на Института. На форума направи изказване заместник-деканът на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и зам.-председател на МНИ доц. д-р Георги Николов. В своето изложение той подчерта, че само в античната древност името Македония е свързано с определено племе – древните македонци. 

През следващите епохи – Средновековието, Възраждането и Новото време то е име с военно-административен, държавен и географски характер. В края на словото си доц. Николов обобщи: „Историческата съдба на България доведе до това, че през ХІХ и ХХ в. нашият народ загуби много територии, много богатства, които трудно могат да се върнат. Ние сме ги прежалили, но нашата история няма да дадем. Цялата ни 13-вековна история е този стълб, на който днес се крепи нашата държава, нашата църква и нашият народ”.

 Другият представител на МНИ д-р Володя Милачков представи вижданията на МНИ относно европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония, изразени в неговата Декларация от 29 юни 2015 г. Той открои необходимостта да се гарантират правата на българската общност в Македония, да се спрат посегателствата върху българската история и медийните и политическите антибългарски кампании, насаждащи на омраза и разделение. Осъждането на укоримите и престъпните деяния на титовия режим след Втората световна война могат да играят важна роля за възпитанието на младите поколения в Р Македония. 

Необходими са практически стъпки за възстановяване и съхраняване на българското културно-историческо наследство. За успешната реализация на постигнатите договорености може да се разчита и на научния и експертен потенциал на Института. Темата за Македония сплоти три български политически формации чрез присъствието на евродепутатите Ангел Джамбазки, Андрей Ковачев и Светослав Миланов. Специален гост бе евродепутатът Рупърт Матюс, член на Комисията за култура и образование в Европейския парламент.

 По време на форума г-н Ангел Джамбазки заяви, че в момента Р Македония се намира в съдбоносен исторически момент и призова да бъдат подкрепени легитимно избраните власти в Скопие по пътя за европейска интеграция. Евродепутатът Андрей Ковачев пък заяви, че без да се познава историята не може да се разбере защо в момента съществува напрежение, което с години не отшумява. Той изрази надежда, че страницата на противопоставянето между Скопие и София ще бъде затворена и ще се отвори такава на сътрудничество и добри отношения. 

Представителите на МНИ имаха възможност по време на краткия си престой да разгледат Европейския парламент и да се запознаят с основните направления в неговата дейност.

 Кристиян Ковачев

Прочетете още »

Битката на "Ножот" (1907)

    Гл. ас. д-р Слави Славов

Боят при скалата Ножот, до село Ракле (Прилепско), станал на 1 (14 юли н.ст.) 1907 г., заедно със съпътстващите го сблъсъци при околните височини, е най-мащабното и кръвопролитно сражение на ВМОРО с турските войски за целия следилинденски период. 

В боевете взимат участие пристигналите от България чети на Христо Цветков (Костурската чета), Тане Николов, Михаил Чаков, Иван Наумов-Алябака, както и местните организационни чети и милиция на войводите Петър Ацев, Велко Попадийски, Мирчо Найденов, Секула Ораовдолски и Гьоре Спирков. 

Костурската чета

Само при Ножот загиват около 50 четници, а общият брой на убитите в сраженията в Никодимската планина, при селата Никодим, Ракле и Попадия, въпреки известни различия в данните, е близо седемдесет. Пресъздадена с целия си драматизъм и величие от Стефан Аврамов (в „Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието”) и от Христо Силянов (във втори том на „Освободителните борби на Македония”), саможертвата на „ножовци” трайно се вписва в българския национален пантеон. 

 В съседна Р Македония сражението също намира своето достойно място чрез провежданите годишни чествания, макар и с тенденциозни интерпретации за неговата „македонска” (в смисъл на национална) същност. 

 Как се достига до това колкото героично, толкова и трагично събитие? Обикновено когато се говори за героизма и саможертвата на „ножовци,” остава на заден план въпросът как такова внушително четническо струпване се оказва в отдалечената от българските държавни граници Западна (Отвъдвардарска) Македония. 

Всъщност сражението при Ножот не е самостоятелен, изолиран епизод от революционната история на ВМОРО. То е резултат от дълго планирана четническа офанзива, целяща да изтласка сръбските и гръцките чети от Македония. Предисторията на разглежданите събития е следната. През февруари 1907 г., за да се преодолее дълбокото разделение във ВМОРО, е сформирано т.нар. Временно задгранично представителство. Новият извънреден орган, изпълняващ функциите и на Централен комитет, е в състав Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов – трима от най-влиятелните фигури в Организацията. Макар и създадено при извънредни обстоятелства, 

Четата на Михаил Чаков

Временното представителство развива енергична дейност срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. В основата на тази активност е решителната подкрепа от страна на българското правителство. През пролетта на 1907 г. официална България предоставя на Вътрешната организация най-голямата до този момент военна и финансова помощ. Общото количество на дадените пушки, освен мунициите и останалите военни материали е 3300. От тях 2300 са модерните австро-унгарски „Манлихер,” с които е въоръжена по-голямата част от редовната българска армия. 

Тази безпрецедентна (и като количество, и като качество) по мащабите си правителствена помощ не е отпусната безцелно. Получените средства са използвани за осъществяване на отдавна проектираната въоръжена акция, целяща генерално изтласкване на сръбските, а в перспектива – и на гръцките чети, от контролираните от тях райони в Македония. С предоставените от България средства са изцяло екипирани и въоръжени няколко големи чети (с общ числен състав от 200–250 души), командвани от войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, Иван Наумов-Алябака и др. Българското правителство не само предоставя оръжие за четите, но и създава улеснения при попълването на личния им състав. За целта се планират и организират бягства от различни гарнизони в страната. 

Михаил Чаков

Ключова роля при набиране на четническия контингент и подбора на войводите играе енергичният Борис Сарафов, който (вече в качеството на задграничен представител) за пореден път успешно използва контактите си с офицерството и управляващите. През пролетта на 1907 г. десетки български войници „дезертират” от своите поделения, за да се включат в подготвяната четническа акция.

 В резултат, в повечето от горепосочените чети броят на военнослужещите понякога е над половината от личния им състав, а младежите, родени в другите краища на българските етнически територии, значително надвишават тези от Македония. От 40-те души на Костурската чета 22-ма са от Македония, а 18 – от Княжеството (предимно от Южна България). Ако при Костурската чета все пак съотношението е в полза на „македонците,” не е така при останалите участници в сраженията при Ножот. 

Най-многобройната чета от концентрираните в района е тази на популярния войвода Иван Наумов-Алябака. Състояща се от 60 души, тя е необичайно голяма дори в сравнение с останалите, което се дължи на голямото число войници, придадени към нея на последния етап от формирането ѝ. 38 от четниците на Алябака са родом от Княжество България, 22 – от Македония. При четата на войводата Тане Николов родените в Македония са най-малко – седем, като останалите 21 са от Княжеството или Одринско. За четата на Михаил Чаков, която според дневника на Кюстендилския пункт е от 38 души, не на всички е отбелязано месторождението, но и при нея ситуацията е същата. 

Макар и откъслечни, сведенията за войнишки бягства с цел включване в четите за предстоящата кампания са достатъчно категорични. Изглежда водещ в това отношение е Пловдивският гарнизон. В тайна телеграма от началника на Втора инспекционна област (в Тракия) ген.-майор Никола Иванов се дава информация за организираното бягство на 31 унтерофицери и войници от Трети артилерийски пловдивски полк. Основна роля при нейното организиране е изиграл служещият в полка капитан Д. Стойков, „роднина на Сарафова” (става въпрос за братовчеда на Сарафов – б.а.). Подчертано е, че за да агитират по-успешно, организаторите са действали от името на военното министерство, а в София войниците са били посрещнати от войводата Иван Наумов-Алябака. Четническата кампания на ВМОРО от лятото на 1907 г. не остава незабелязана и от враговете на Организацията. Турският комисар в София Садък паша и сръбското дипломатическо представителство, които поддържат тесни взаимни контакти на антибългарска основа, се сдобиват с подробни сведения за подготовката на предстоящата акция. На 27 май 1907 г. дипломатическият представител в София Светислав Симич изпраща обширен и изключително подробен доклад до Белград за състоянието на Вътрешната организация и нейните бъдещи намерения. Симич е един от най-добрите познавачи на ВМОРО и същевременно ключова фигура за сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Наред с останалата информация, рапортът отбелязва и начина, по който се рекрутират организационните чети. 

Войводата Тане Николов на панахида в памет на загиналите бойни другари, 14 юли 1941 г. 

Интересното е, че сведенията на сръбския дипломат съвпадат почти напълно с поверителната информация по случая и на управляващите в България. Докладът детайлно разглежда колективното бягство на войниците от Пловдивския гарнизон. Симич няколко пъти употребява термина „дезертьори” в кавички, почти със сарказъм, давайки ясно да се разбере, че бягствата са предварително организирани, и то не без съдействието на властта. Както сам отбелязва сръбският дипломат, като се има предвид забележителната дисциплина в българската армия, това масово отклонение от военна служба е най-малкото озадачаващо. Симич пояснява, че вместо да се отправят към близката българо-турска граница в Родопите, всички пловдивски „дезертьори” организирано се озовали в София, където войводата Васил Чекаларов, „човек на Б. Сарафов”, с още 6 четници ги превел през Кюстендил за Скопския район. 

През късната пролет на 1907 г. четите, сформирани от Временното задгранично представителство, последователно са изпратени в Отвъдвардарска Македония. В края на юни 1907 г. в района на селата Никодим, Ракле и Попадия се съсредоточават около 200 четници, придружени от местна милиция. На 1 (14) юли 1907 г., след драматично сражение при връх Ножот и околните височини, сборните чети понасят тежки загуби (близо една трета от личния им състав). Поражението се отразява изключително неблагоприятно на цялата кампания и съществено изменя нейния първоначален замисъл. Българските чети, концентрирани при селата Никодим, Ракле и Попадия, дават различен брой жертви. Най-трагична е съдбата на Костурската чета, поела прекия удар на основните турски сили. Повечето от членовете ѝ се самовзривяват в условията на пълно обкръжение.

 Според дневника на Кюстендилския пункт Костурската чета дава 35 убити, от които 19 са родом от Македония, а 16 – от Княжеството и Одринска Тракия. В общия брой на загиналите при Ножот и околността четници (вероятно 67) преобладават българите от Княжеството. При четата на Михаил Чаков, немалка част от която също отбранява позицията на Ножот, от 18 загинали четници 7 са родом от Македония, а 11 – от Княжеството. И трите жертви (според дневника), които дава четата на Тане Николов, са родени в Княжество България. Публикуваните през последните години поверителни сръбски дипломатически документи налагат преосмисляне на ролята на официален Белград в трагичните събития при Ножот. Сръбското правителство е силно притеснено от подготвяната четническа акция и прави всичко възможно, за да ѝ се противопостави. През целия период на кампанията неговата агентура разполага с актуална информация за придвижването на българските чети и почти сигурно улеснява тяхното по-бързо откриване от османските власти. 

Точно на същия ден, когато става битката при Ножот – 14 юли, сръбското министерство на външните работи изпраща циркулярно писмо „до всички посланичества, консулства в Турция и представителството в София”. Писмото обобщава цялата налична до момента информация за предстоящата акция на ВМОРО. Подробно се изброяват българските чети, навлезли в Македония през последните седмици, датите, на които са преминали границата, войводите им, както и количеството оръжие и муниции, което пренасят. Със завидна точност се отличава твърдението, че „българското правителство е предоставило на организацията за Велешка каза 3000 пушки на разположение и необходимия брой войници”. 

В писмото с безпокойство се подчертава, че войводите Михаил Чаков, Тане Николов и Алябака са служили в българската войска. От министерството обръщат внимание и на факта, че масовите бягства на „дезертьори” (като пример се посочва Софийският гарнизон) продължават и за тях умишлено не се говори в българската преса. Понесли тежки загуби при Ножот, изпратените от София чети на ВМОРО не успяват да овладеят стратегическата инициатива и в много отношения губят настъпателните си възможности. Въпреки трагичното сражение обаче повечето от формированията на Вътрешната организация, след известна реорганизация, остават в западните райони на Македония. Тяхното присъствие през следващите месеци и продължаващият пренос на оръжие изиграват решаваща роля за преустановяването на сръбското настъпление. 

Правителствените манлихери определено допринасят за по-ефективната борба срещу чуждите пропаганди и установяването на едно относително равновесие. Четническата офанзива от лятото на 1907 г., завършила с епичното сражение при Ножот, е най-голямото усилие на ВМОРО да промени тежката за нея и за българското население ситуация в Македония. Акцията е подкрепена решително, (материално и логистично), от официална София и протича при необичайно голямо пропорционално участие на българи от другите краища. В основната си част това са „дезертирали” войници и подофицери от армията на Княжество България. Едва ли има друго събитие от революционната история на ВМОРО, което така ярко да демонстрира общобългарския характер на македоно-одринската освободителна борба. Общата братска могила, в която са погребани героите от Ножот по заповед на турския военачалник Енвер бей, по един колкото трагичен, толкова и емблематичен начин символизира тогавашното българско национално единство. Днес, поне пред паметта на героите, спекулациите и откровените фалшификации относно националния произход на „ножовци” би следвало да престанат.

Прочетете още »

Македония в предверии Русско-турецкой войны 1877–1878 гг.

Битоля, Широк сокак
Сн. Macedonia Travel Guide

сп. Македонски преглед, год. XXХX, 2017, № 1. Ст.н.с. к.и.н. М.М. Фролова. Население Западной Македонии в предверии Русско-турецкой войны 1877–1878 гг..., 31-42.

140 лет тому назад, 12 (24) апреля 1877 г. началась русско-турецкая война, которая стала кульминацией очередного витка Восточного кризиса, вошедшего в историю как Великий Восточный кризис 1875–1878 гг. Этим событиям, судьбоносным для народов, в первую очередь, Балканского полуострова, посвящен значительный массив исследовательской литературы, и, тем не менее, на наш взгляд, некоторые сюжеты все же до сих пор недостаточно раскрыты, например, восприятие многонациональным населением Битольского вилайета Османской империи восстания в Герцеговине и Боснии, последовав- ших событий 1876 г., а также их влияние на положение христиан этого края.

 Уже изданные публикации документов существенно дополняют донесения русского консула В.А. Максимова в Битоле (1873–1877 гг.), сохранившиеся в Архиве внешней политики Российской империи (АВП РИ) и являющиеся, на наш взгляд, ценным и важным источником при исследовании данного вопроса...

                                                                    Больше здесь:

Прочетете още »

МНИ представя в Брюксел историята на Македония

На 11 юли 2017 г. (вторник) от 13.00 ч. местно време в сградата на Европейския парламент в Брюксел (зала ASP 1H1) ще се проведе среща под надслов „Македония и пътят ѝ към европейската интеграция“, под патронажа на евродепутата Ангел Джамбазки. 

На нея ще представят презентации зам.- председателят на Македонския научен институт - доц. д-р Георги Николов, научният секретар на Института д-р Володя Милачков и членове на Младежкия клуб "Даме Груев" към МНИ.

Прочетете още »

Македония през погледа на унгарската дипломация

сп. Македонски преглед, год. XXХX, 2017, № 1. Д-р Чаба Жебьок (Унгария) Македонският въпрос и България през погледа на унгарската дипломация..., 67-74.

Още от края на ХІХ в. в София се образува значителна „македонска емиграция“ със своите организации и вестници. Сред печатните ѝ органи след Първата световна война изпъкват вестниците „Илинден“ и особено „Независима Македония“. 

Списван на български, „Независима Македония“ излиза седмично от февруари 1923 г. и е най-влиятелният вестник на македонските бежанци в България. Желанието на българския министър-председател Александър Стамболийски да въдвори добросъседски отношения предизвиква сериозен вътрешен отпор. Примирил се със загубата за България на Вардарска Македония под сръбско управление и на Егейска Македония – под гръцко,

 Стамболийски се опитва да изгради коректни двустранни отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци (Кр. СХС). Прави това не само за да има мир, а и защото го смята за най-изпълнимия начин, по който приспадналият към сърбите дял от Македония би могъл да постигне положението на независима автономия – нещо, което би представлявало важна стъпка към южнославянска федерация, чието последващо учредяване е тъй желано от Стамболийски. 

Но това схващане въвлича управляващия Земеделски съюз заедно с ръководителя му в сблъсък с радеещата за териториални ревизии българска общественост. Тази външна и междусъседска политика нарежда Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) сред най-силните врагове на Стамболийски и ѝ отрежда ключова роля във вътрешните дела на следвоенна България...

 Целият материал можете да прочетете в Central and Eastern European Online Library.

  0B79DY3FO1TG7aGpJSWkxQmVKOG8/preview

Прочетете още »

"Македонски преглед", кн. 1-4, 2017 г.

"МАКЕДОНСКИ ПРЕГЛЕД"

Година XL, 2017, № 1

1. Проф. д.ист.н. Тодор Петров. Полковник Борис Дрангов (1872–1917) ... 7 

2. Prof. Todor Petrov, DSc. Colonel Boris Drangov (1872–1917) ... 19 

3. Ст.н.с. к.ист.н. М. М. Фролова (Институт славяноведения РАН, Москва). Население Западной 4. Македонии в преддверии Русско-турецкой войны 1877–1878 гг. (по донесениям русского консула в Битоле В.А. Максимова) ... 31 

5. Д-р Сия Никифорова. Сръбската стопанска политика във Вардарска Македония (1918–1941) ... 43 

6. Д-р Чаба Жебьок (Унгария). Македонският въпрос и България през погледа на унгарската дипломация ... 67 

7. Ас. д-р Иван Винаров. Албанизацията на Р Македония и последиците от нея за Балканите ... 75 

Документи и материали

8. Проф. д.ист.н. Николай Жечев. Спомени на Никола Лазаров за учебното дело в Македония и Одринско (края на ХІХ – началото на ХХ в.) ... 99 

9. Проф. д.ист.н. Петър Петров. Произшествие в Разложко през 1900 г. ... 111 

10. Доц. д-р Христо Милков. Македония в архивите на ЦРУ (1945–1953) ... 127 

Рецензии и отзиви

11. Д-р Слави Славов - Гуринова, О. Н. Македонский вопрос в международных отношениях 1913 – 1920 гг. Харьков, 2015 ... 145 

Вести

12. Маргарита Цачева Българите в Канада – първа лектория на Македонския научен институт за 2017 г. ...149

Година XL, 2017, № 2

Доц. д-р Александър Гребенаров. Памет за председателите на Македонския научен институт ...7
Assoc. Prof. Alexandar Grebenarov, PhD Memory of the Presidents of the Macedonian Scientific Institute ...11
Доц. д-р Александр Гребенаров. Памяти председателей Македонского научного института ...14

Приветствия към Научната конференция 

„Председатели на Македонския научен институт“ 

от: 

- Г-н Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната на Р България ... 17
- Г-н Ангел Джамбазки, български представител в Европейския парламент ...19
- Доц. д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН ... 20
- Г-н Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества ...21
- Д-р Чаба Жебьок, Колеж „Шандор Векерле”, Р Унгария ...22

Николай Поппетров. Първият председател на МНИ професор Иван Георгов – отвъд забравата ...23
Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров. Любомир Милетич и Македонският научен институт ... 39
Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова. Любомир Милетич и изграждането на Македонския дом в София ...47
Проф. Даниел Вачков. Проф. Никола Стоянов – финансовият експерт на България ...53
Николета Войнова. Димитър Силяновски – „забравеният“ професор и теоретик на българския граждански процес ....63
Докторант Тихомир Рачев. Вместо очерк за проф. Димитър Силяновски ...73
Доц. д-р Александър Гребенаров. Превъплъщенията на Георги Кулишев от революционер и публицист до политик и дипломат ...77
Доц. д-р Стоян Германов. Професор Петър Шапкарев – председател на Македонския научен институт ....89
Проф. д.ист.н. Трендафил Митев. Възстановяване и дейност на Македонския научен институт ...95
Гл.ас. д-р Слави Славов. Българската държава и кризата във ВМОРО в следилинденския период ...105

Документи и материали

Доц. д-р Христо Милков Македония в архивите на ЦРУ (1950–1953) (продължение от бр. 1/2017) ...123
Маргарита Цачева Свети Дух – българският Духовден на Македония ...135 

Наши юбиляри

Гл.ас. д-р Янко Христов. Доц. д-р Георги Николов Николов – вещ изследовател на историята на югозападните български земи (географската област Македония) през средните векове (по случай неговата 60-годишнина) ...137

Рецензии

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров – Петров, Тодор. Полковник Борис Дрангов. Живот и дела. С., Македонски научен институт, 2017, 160 стр. с ил. ISBN 978-619-7377-00-2 ...149

Вести

Елена Бугарчева Честване на Свети дух – Ден на Македония ...155 

Година XL, 2017, № 3

Гл. ас. д-р Георги Н. Георгиев. Българското националноосвободително движение в Македония (1893–1912) – идеология, политика, революция ...7
Sen.Asst. Prof. Georgi N. Georgiev. PhD The Bulgarian national liberation movement in Macedonia (1893–1912) – ideology, politics, revolution ...21
Гл.ас. д-р Янко М. Христов. Поглед към съдбата на византийски военнопленници при българите в периода 976–1018 г. ...35
Ас. д-р Иван Винаров. Предисторията на договора за добросъседство с Република Македония и неговите „подводни камъни“ ...49
Михаела Василева. Потенциалът на съвременните социални мрежи – предизвикателство и отговорност пред научните и културни организации ...73
Доц. д-р Зечирия Ибрахими (Република Македония). Авторството на творбата „Албания – каква е била, каква е и каква ще бъде“ – анализ посредством свързващите елементи (конекторите) ...83

Документи и материали

Проф. д.ист.н. Тодор Петров. Документи на полковник Борис Дрангов за дейността му през Първата световна война ...105
Д-р Йордан Симов. Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война ...121

Рецензии и отзиви

Лари-Лабро Королов и неговата книга за с. Дреновени, Костурско, в отзивите на трима български учени: доц. д-р Наум Кайчев, доц. д-р Маргарита Василева, д-р Йоанна Кирилова Лари-Лабро Королов. Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония. София: Македонски научен институт, 2016 г., 360 с., ISBN 978-954-8187-98-5 ...133

Вести

Македонският научен институт представи в Брюксел моменти от историята на Македония и своята дейност от Кристиян Ковачев ...143 

Кръгла маса „Разлог – личности, събития и открития“ от д-р Георги Тренчев ...146
Научна конференция „Югозападна България – нови изследвания и проучвания“ 28–29 септември 2017 г., Благоевград от Румяна Хаджиева ...151
Книгата на д-р Илко Дренков „Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949)“, издание на Македонския научен институт – представена в Благоевград от д-р Биляна Карадакова ...155

Година XL, 2017, № 4

Проф. д.ист.н. Илия Тодев. Борбата за българска църква в Македония през Възраждането ..... 7 Prof. Iliya Todev. DSc The Struggle for a Bulgarian Church in Macedonia during the Revival period ...17 
Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров. Македоно-одринското движение в България 1878–1912 г. ...27
Дивна Гоцева, доц. д-р Росица Стоянова. Благотворителността като изява на самоопределението на македонските българи и на единството на българската нация ...49
Ген.-майор Тодор Дочев, доц. д-р Анатолий Прокопиев. Отбраната на Беломорския бряг от Втора армия през Първата световна война (август 1916 – ноември 1917 г.) ...71
Доц. д-р Ангел Джонев. Кюстендилският край през Първата световна война ... 81 
Д-р Чавдар Ангелов. Подполковник Иван Вълков и спорът за главната позиция на Втора армия на Македонския фронт през Първата световна война ... 97 
Д-р Антон Панчев. Албанската историография за миналото, настоящето и бъдещето на Македония ...105
Проф. д-р Лучия Антонова-Василева. Нови данни за българските говори в източния дял от Егейска Македония – Драмско и Сярско ...115

Документи и материали

Доц. д-р Георги Н. Николов. Хумористични стихове от един византолог. По повод 100-годишнината от рождението на акад. Димитър Ангелов ...127

Рецензии и отзиви

Николай Поппетров – Илко Дренков. Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949). С., Македонски научен институт, 2017, 256 с. ISBN 978-619-7377-01-9 ...133
Доц. д-р Ана Кочева – Маќеj Кавка. Македонистички дискурси (jазик – стил – текст). Издавач Институт за македонски jазик. Скопjе, 2015, 240 c. ISBN-10: 8323340315, ISBN-13: 978-8-32334-031-7 ...137

Вести

Доц. д-р Александър Гребенаров. Научен живот...143

Прочетете още »

Клането в с. Рибарци (Битолско)

Водачът на андартска чета Петрос Христос от Велюса

КЛАНЕТО В СЕЛО РИБАРЦИ (БИТОЛСКО) – ПОСЛЕДНАТА АКЦИЯ НА ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ ПРЕДИ ХУРИЕТА

 Гл. ас. д-р Слави Славов

 Село Рибарци, дн. в Р Македония, се намира на около 15 км. източно от Битоля. Неговото название произлиза от основния поминък на жителите му в миналото – рибарството. В обширното изследване на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. е посочено, че селото е изцяло българско и наброява 210 българи християни. Рибарци съществува и днес. Според преброяването в Р Македония от 2002 г. селото има 130 души постоянни жители. 

 На 5 юли 1908 г., само няколко дни преди Младотурската революция и тържественото провъзгласяване на т. нар. Хюриет, гръцка андартска чета извършва жестоко клане в Рибарци. Убитите са два пъти повече, отколкото при клането в Зелениче през 1904 г. и отстъпват само на тези от Загоричане 1905 г., превърнало се в печален символ на андартската жестокост. Трагичното събитие и днес остава почти (или напълно) неизвестно за българската историческа наука. 

 Едно от малкото свидетелства за станалото в Рибарци е емоционалният доклад на сръбския консул в Битоля Любомир Михайлович, написан два дни по-късно. Това обстоятелство е привидно необичайно – наред с гръцката, сръбската въоръжена пропаганда е другият основен противник на българите в Македония. Обяснението следва да се търси в обстоятелството, че Битоля е на предела на сръбските териториални претенции, поради което и идващите оттам известия понякога са по-обективни. 

Нещо повече – в отделни случаи, като този с Рибарци, сръбският дипломат открито изразява съчувствието си към българското население, подчертавайки крайната гръцка жестокост. Следва да се подчертае, че съвсем различна е ситуацията по същото време в северните райони на Македония. Там изпращаните от Белград чети, координирани и насочвани от консулството в Скопие, извършват, ако не в такива мащаби, действия, които в много отношения са сходни на гръцките. Само два месеца преди клането в Рибарци сръбска чета напада и опустошава българското село Страцин (Кратовско), избивайки много от неговите жители. В доклада си от 7 юли Л. Михайлович съобщава, че преди две нощи една гръцка чета е извършила „страшна сеч в българското село Рибарци,” намиращо се на малко повече от час път от Битоля. Около стотина четници, в този случай разбойници, заобиколили селото в 11 ч. през нощта. 

Първоначално андартите плячкосали всичко, което могли да вземат, а след това „започнали да колят всички наред”. В резултат на безразборното клане 25 селяни са били убити по най-зверски начин, между тях четири жени и три деца, а четирима души – ранени. „Разбойниците са убивали с пушки, ножове и секири когото и където стигнат” – пише в доклада си сръбският консул. След като приключили клането, те запалили селото и се разотишли мирно. Не ги е преследвала никаква османска потеря. На мястото на инцидента пристигнали руският консул, (който правел това за първи път от началото на Мюрцщегските реформи), австро-унгарският и английският му колеги, както и реформеният италиански офицер. Михайлович съобщава, че е разговарял с всички и те без изключение описвали силните си впечатления от ужасяващата гледка. 

Италианският офицер констатирал, че използваните от четата муниции били държавни – каквито били на въоръжение в гръцката войска. Според сръбския консул това нападение е необяснимо и озадачаващо при сегашната обстановка. В момент, когато всички очакват развитието на младотурското движение и когато въоръжените пропаганди дават сигнали, че са готови да преустановят дейността си, гръцкият комитет в Битоля изненадващо извършва атентат в града над един „бугараш,” а андартска чета унищожава българско село в непосредствена близост до Битоля. Михайлович счита, че този „гръцки подвиг” не може да се обясни само с досегашното противопоставяне. Вероятно има друга причина – в града се считало, че с този акт гърците искат да послужат на султанското правителство за диверсия срещу набиращата сила младотурска акция. 

Гърците се чувствали застрашени за своите привилегии, защото според програмата на младотурците не се допускали никакви чужди национални пропаганди. Консулът добавя, че на сутринта щяло се разбере дали младотурската лига в града е решила да бойкотира гръцките търговци като първи знак на протест срещу случилото се в Рибарци. Михайлович още веднъж споменава за клането в Рибарци – в доклада си от 10 юли, посветен на предстоящото и очаквано от всички провъзгласяване на Отоманската конституция. В тази връзка консулът отбелязва, че младотурският комитет в града e обявил бойкот на гръцките стоки, като същевременно е отпуснал помощ от 100 лири за жителите на пострадалото село. Трудно е да се каже категорично защо този пореден епизод от кървавата драма в Македония остава почти неизвестен, вкл. и в българската историография. Вероятно събитието „потъва” в бурните промени, настъпили в Османската империя няколко дни по-късно, като виковете на избитите мъже, жени и деца за заглушени от военните оркестри на революцията и гръмките речи на ораторите за „свобода, равенство и братство”. Днес, повече от век след трагичното събитие, клането в Рибарци би трябвало да се впише трайно в българската историческа памет като последното зверство на гръцките андарти преди младотурския Хюриет.

Прочетете още »

МНИ на мисия в Света гора

сп. Македонски преглед, год. XXXVI, 2013, № 3. Проф. д.ист.н. Трендафил Митев. Македонският научен институт на мисия в Света гора… 15 - 35.

Македонският научен институт (МНИ) в София вече 90 години е един от основните фактори в структурата на българската академична наука, който разпространява своите издания по целия свят. Така институцията съдейства на световната хуманитаристика да се ориентира правилно в проблематиката, свързана с историята, езикознанието, постиженията на литературата, етногра- фията и етническите взаимоотношения в Югоизточна Европа.

 Досега обаче, по ред обективни причини от епохата на Студената война, институтът не е имал възможност да изпраща научната си продукция до най-старата библиотека, съхранила ценни следи от средновековната българска и славянска култура - тази в светогорския манастир „Св. Георги Зограф" на Атонския полуостров. В същото време на българските учени отдавна са добре известии пре- тенциите на македонизма да постави ръка и върху тази светиня на славянска- та цивилизация. Поради това отдавна се обмисляше идеята МНИ да органи- зира посещение на Света гора, по време на което да дари цялата научна продукция на неговите сътрудници през последния четвърт век.

Така всички, който посещават светата обител, да могат да се запознават чрез книгата с исти- ната по българската национална проблематика...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Образ Болгарии в России

ОБРАЗ БОЛГАРИИ В РОССИИ

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 2. К.н. и. Михаил Смолни (Россия) Образ Болгарии в России… 115 - 120

 Один из крупнейших деятелей русской культуры, будучи корреспондентом при российском посольстве в Константинополе в 1876 году написал, что: «Ни один из народов Балканского полуострова так нам не близок, как болгары, ни один так не расположен к нам, как они»[2]. То же самое можно сказать и о русском народе. Ни один из других народов мира так не близок болгарам как русский и ни у одного народа кроме русского история Болгарии и ее многострадальный народ не задевают столь сильно самые нежные струны. Струны любвеобильного русского сердца, которое помнит и руководствуется в своих позывах только лучшими страницами русско-болгарских взаимоотношений. В России хорошо помнят, что всякий раз когда Болгария была сильна и во времена Первого Болгарского царства и в эпоху Второго Болгарского царства, болгары одаривали нас памятниками христианской литературы, проповедью своих святителей и пресвитеров. «Влияние болгарского христианства на Россию, ‒ с восторгом пишет знаменитый историк, профессор С-Петербургской Духовной Академии М.О. Коялович, ‒ чувствуется на каждом шагу, и в иные времена оно так ясно, так видимо обхватывает собою целые группы явлений нашей религиозной жизни, что невольно забываешь о недостатке прямых свидетельств и невольно признаешь его не подлежащим ни малейшему сомнению»[3].  

Статията е прочетена като доклад на Българо-руската конференция, проведена в София през септември 2011 г. 

2. Статья «Откажемся от Болгарии…» // Россия и Болгария. По страницам русской литературы XIX ‒ начала XX вв. М., 2003, с. 200. Суворин Алексей Сергеевич (1834‒1912) бывший в 1876 году корреспондентом при российском посольстве в Константинополе. 

115

 Сам процесс крещения Руси происходил на фоне результатов проповеди Кирилла и Мефодия, общения русских с болгарами уже просвещенными светом Христовой истины, из чтения болгарской христианской литературы и внимания самому церковнославянскому языку (по сути языку древнеболгарскому). Другой крупнейший исследователь славянских стран, профессор уже Киевской Духовной Академии Лукьяненко А.М. подтверждает мнение своего коллеги. Он пишет: «Тесное, неразрывное единение России с южным православным славянством,.. основано не только на племенном родстве, но и на незыблемых началах единой веры и общей культуры, ‒ началах, почерпнутых Россией, именно от южных славян»[4].

 Все это помогло в свое время Киевской державе духовно окрепнуть. В дальнейшем в период разорения Киевской Руси монголами, Болгария переживавшая в этот же период свой очередной расцвет (Второе Болгарское царство) активно помогала своим русским единоверцам попавшим под иноземное иго. Эту помощь Болгарии весьма поэтично выразил блестящий знаток истории русской литературы, профессор Императорского Московского университета и поэт С.П. Шевырев (1806–1864). «Во время тьмы и тучи при татарах, Когда все наше книжное добро Истлело в пепл в губительных пожарах, Ты нам свои сокровища несло» Здесь надо вспомнить и всем известного русского церковного деятеля Митрополита Киевского и всея Руси Киприан (Цамблак или Самвлак) (ок. 1336‒1406), болгарина по происхождению, сыгравшего огромную роль в собирании воедино русского православного мира, раздробленного тогда в XIV веке между различными княжескими династическими ветвями и соседними государствами. Рассуждая об истории Болгарии и России невольно приходит на ум образ сообщающихся сосудов, наполненных благодатным миром[5]. 

То у России сосуд преизбытчествует, то у Болгарии. Те самым взаимодействуя и помогая друг другу от своей полноты силы. После блистательного периода Второго Царства болгары попадают под власть Османов (1396 г.) и начинается многовековое турецкое пленение… В свою очередь Россия волей Божию преодолевшая монголо-татарское иго и Смутное время, при Романовых расширилась до имперских масштабов[6]. И сразу же, еще при Петре I 

3. Несколько слов по поводу болгарского вопроса // Коялович М.О. Шаги к обретению России. Минск, 2011, с. 481. 

4. Лукьяненко, А.М. Культурно-историческая роль Болгарии в судьбах славянства вообще, России ‒ в частности. Киев, 1913, с. 2. IX-X вв. «пышно расцветает под непосредственным культурным влиянием Византии болгарская литература, которая становится усердной популяризаторшей идей Византии и широкой волной несет свое разнообразное содержание ближайшим собратьям: сербам и к нам, на Русь» (Там же,с. 6). 

5. Миро ‒ (благовонное масло), вещество, освящаемое патриархом или митрополитом, используемое в таинстве миропомазания, при освящении престолов и антиминсов православных храмов, при венчании Царя на царство. 

116

направила свои силы на освобождение южных единоверных народов [7] от турецкого исламского владычества. Российская Империя взяла на себя в XVIII–XX вв. тягчайшую задачу борьбы с сильнейшим мусульманским государством за свободу порабощенных православных народов. Петербургская Россия и ее великая культура всегда живо отзывалась на этот государственный подвиг. 

Наш величайший поэт А. С. Пушкин одним из первых создал образ болгарского гайдука, сражавшегося в повстанческой армии Александра Ипсиланти (повесть «Кирджали», 1834) [8] . 

А. С. Хомяков, основатель славянофильства и участник русско-турецкой войны 1828–1829 годов в стихотворениях «Прощание с Андрианополем» (1829) и «Орел» (1832) развивал тему христианского Орла и померкшей перед ним мусульманской Луны. Он призывал дышащего силою Орла «о младших братьях не забыть».

 «Питай их пищей сил духовных, 

 Питай надеждой лучших дней, 

 И хлад сердец единокровных 

 Любовью жаркою согрей! 

 Их час придет: окрепнут крылья, 

 Младые когти подрастут, 

 Вскричат Орлы ‒ и цепь насилья 

 Железным клювом расклюют! 

(«Орел»)

 По болгарской теме Тургеневым был написан роман «Накануне» (герой романа ‒ болгарин Инсаров). Блистательные стихотворения писал на болгарскую тему известный русский поэт Яков Петрович Полонский (1819–1898)[9]. Славянофил

6. «Волею исторических судеб за три века болгарская и русская народности поменялись ролями: пока изнывал под турецким гнетом болгарский народ, забывая порой о своем славном прошлом, мощно вырастала во весь свой исполинский рост на общем фоне славянского мира русская народность, крепла русская государственность, и вот ‒ Русь, усердно черпавшая литературный материал из Болгарии, начинает щедро воздавать своей прежней наставнице за полученные сокровища и передает на болгарскую почву богатое содержание не только своей оригинальной, но и переводной литературы» (Цит. по: Лукьяненко, А.М. Ук. соч., с. 18.). 

7. Молдаване, румыны, болгары, греки, сербы. 

8. Интересом к болгарской истории поэт обязан рассказам И.П. Липранди (1790‒1880). 

9. Мне грезилось, что я за них, 

‒ За нищих братиев моих, 

 Иду, сражаться с их врагами… 

 Чу!.. выстрелы в горах гремят; 

Треща, пылают кровли хат; 

Прижавшись к каменным уступам, 

Османы ждут нас: их штыки 

Сверкают, взведены курки; 

А мы по угольям и трупам 

Сквозь клубы дыма, напралом

117

Иван Аксаков писал пламенные статьи призывающие к помощи болгарам. Особенно болгарская тема горячо обсуждалась в русском обществе не задолго до и во время русско-турецкой войны 1877-1878 гг. Когда как писал один болгарин, живший в России: «Во всем свете нашелся только один христианский царь и один христианский народ, которые сделали для несчастной и окровавленной Болгарии то, что милосердный Самарянин сделал для ограбленного, израненного и оставленного посреди дороги полумертвого человека, шедшего из Иерихона в Иерусалим»[10]. Русский человек принял болгарские страдания как свои, искренне желая лучше умереть за други своя, чем оставлять болгар в неволе. Именно потому, что русский человек сам прошел многовековую борьбу с различными мусульманскими государствами, потому, что сам он был угнетаемым «гяуром» и «райя», он лучше любых европейцев понимал сколь ужасно положение болгар под турецким игом[11]. 

Под градом пуль, 

на них идем. 

И старен бой ожесточенных, 

‒ Бой за поруганный закон, 

Бой за младенцев размозженных, 

За матерей не пощаженных, 

За изнасилованных жен, 

За их тела, которых мясом 

Свиней кормили (раньше часом, Чем наша сила подошла!)…

И кровь турецкая текла 

Уже за будущность славянства 

Да расточатся духи зла 

И да воскреснет христианство». 

10 Капчев, Г. И. Признательная Болгария. Петроград, 1909, с. 524. «Слава ‒ матери России. Честь ‒ тебе, славян царица! Наш народ освободила Богатырская десница!» (Там же, с. 526). 

11. «Когда наши братья по крови и по вере терпят [унижения]…, писал А.А. Башмаков, ‒ в русском человеке должно заговорить нечто такое, которое вы тщетно станете искать в душе западного европейца. Это нечто родное есть не только источник особых, на Западе не изведанных чувств и страданий, которые у нас были, есть и будут ‒ этого мало. В этой особенности русской души, в ее глубокой родственности христианам востока ‒ кроется вся тайна почти сверхъестественной силы и обаяния, которое ореолом осеняет здесь имя России!...Господа «умные» люди на европейский лад, которых у нас на Руси теперь так много завелось; господа скептики «раскусившие подлецов-братушек… пройдитесь по краю с целью прозондировать народную душу и, когда мимо вас пройдет македонец, с опущенными вниз глазами и подавленным беспросветным горем лицом, дерзните подать ему открыто руку, как я это постоянно делал, тут-же при мусульманах; посмотрите, как озарится его лицо, как сверкнет в глазах молния еще не назревшей бури, и мелькнет на его чертах давно подавленная, но не заглушенная народная гордость! Волшебный жезл, воздвигающий этих мертвецов живыми из гробов, он в ваших руках, господа скептики, без всякого достоинства с вашей стороны, простою лотереею вашей судьбы, потому только, что вас русская мать родила. Этот жезл признает здесь сразу всякий: это ‒ имя России!» (Вещий Олег. [Башмаков]. Болгария и Македония. СПб., 1903, с. 247, 329-330).

118

 Образ Болгарии в России 5 Особо надо отметить Федора Михайловича Достоевского, который в своем «Дневнике писателя» за 1876–1878 годы часто пишет о Болгарии, о русско-турецкой войне явно с пропагандистскими целями, с желанием мобилизовать русское общество на полновесную помощь Болгарии. «Единение всех славян с народом русским и между собою, и политическая сторона вопроса…, ‒ писал Ф.М. Достоевский, ‒ все это вопросы хотя, без сомнения, самой первостепенной важности для России и будущих судеб ее, но не ими лишь исчерпывается сущность Восточного вопроса для нас... эти первостепенной важности вопросы отступают… на второй план. Ибо главная сущность всего дела, по народному пониманию, заключается несомненно и всецело лишь в судьбах восточного христианства, то есть православия. Народ наш не знает ни сербов, ни болгар; он помогает и грошами своими, и добровольцами не славянам… а прослышал лишь о том, что страдают православные христиане, братья наши, за веру Христову от турок, от «безбожных агарян»; вот почему, и единственно поэтому, обнаружилось все движение народное этого года. В судьбах настоящих в судьбах будущих православного христианства ‒ в том заключена вся идея народа русского, в том его служение Христу и жажда подвига за Христа»[12]. 

 Эту мысль Достоевского можно считать заглавной при анализе образа Болгарии в России. Это не взгляд сухого и прагматичного интеллектуала, а выражение глубоко народного русского взгляда на свою миссию выраженную гениальным национальным писателем. России нужна Православная Болгария, не сворачивающая своих старых знамен и не переменяющая своего цивилизационного православного выбора на западный курс. Другая Болгарию будет не понятна и не родственна России. Россия должна, наконец, выработать свою политическую линию в отношении славянских народов. Стремясь к единению славянства, Россия должна действовать не только ради своих национальных выгод, но и в национальных интересах всех славянских народов. Наша славянская политика должна вполне считаться с фактом, что славянские народы не составляют и скорее всего не будут никогда составлять единого народа, говорящего на одном языке. Славянство должно быть семьей народов, в которой каждый обладает и будет обладать своими ясно выраженными национальными отличиями и самобытной национальной индивидуальностью. 

 12 Дневник писателя за 1876 //Россия и Болгария..., с. 95. 

119

«Таким образом, когда вознегодовавшие на болгар за то, что они хорошо живут, дожили до печальной с ними развязки, то поневоле поняли, что болгарская жизнь, в сущности, всего только одна декорация, что все эти домики и садики, и жены, и дети, не несовершеннолетние мальчики и девочки в этих домиках ‒ все это, в сущности, принадлежит турку и берется им, когда он захочет. Он и берет, и в мирное время берет, и во время процветания берет, берет и деньгами и скотами, и женами и девочками, и если сверх того все продолжало оставаться в цветущем виде, то это потому только, что турок не хотел разрушать вконец такую плодородную ниву, имея в виду и впредь почерпать с ее» (Дневник писателя за ноябрь 1877 // Россия и Болгария..., с. 111-112). 

Но, одновременно, славянская политика России должна являться источником новых, необходимых нам сил, как материальных, так и нравственных. «В это опасное время, ‒ как пишет один русский геополитик, ‒ наша политика должна проникнуться широтою замысла и энергией исполнения. Мы не можем стоять на одном месте… кроме постоянных забот о собственном могуществе, мы должны открыть новый источник силы, создать подспорье, которое могло бы стать для нас надежным заслоном хоть с одной стороны и тем дать для нас возможность сосредоточить свои силы в других местах»[13]. Таким источником силы и заслоном на юге для России может стать Болгария. Сегодня Болгарский народ является самым мощным представителем славянского юга, имеющим большие проблемы с исламской мировой уммой, как внутри самой страны (10% граждан Болгарии исповедуют ислам и проживают компактно в приграничных с Турцией районах) так и во вне.

120

Прочетете още »