Неизвестни потомци на "грешнаго" Софроний Врачански

сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 3 - 4. Матеев, П. Два документа от потомци на поп Стойко - сетне епископ Софроний Врачански..., 101—107

Досега, според животописите на поп Стойко, по-сетнешен Врачански епископ Софроний се знае, че той е оставил само един син - Цонко, баща на Стефан и Атанас Богориди - Стефан, отпосле княз Самоски, Атанас - доктор по медицината в Париж. 

В Котел обаче е било известно, че има потомци на поп Стойка и от женската страна... 

 Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Потомците на прабългарите в Италия с голям жест към днешна България

Посланик Марин Райков (вляво) стана
почетен гражданин на Челе ди Булгерия

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7

Посланик Марин Райков стана почетен гражданин на Челе ди Булгерия 

 Българският посланик в Италия Марин Райков стана почетен гражданин на Челе ди Булгерия – италианския град, където преди 2 години бе открит паметник на хан Алцек, брат на хан Аспарух. 

Учените смятат, че през VII в. ханът, начело на няколкостотин прабългари, се заселва в земите на днешна Южна Италия.

Много италианци, живеещи в този красив регион, и до днес се смятат за техни потомци, а всяка година на 7 юни местните хора и туристи от България заедно празнуват тази историческа връзка.

Николай Иванов

Прочетете още »

Планинарска секция към МНИ

Учредяване на планинарска секция „Илинден“ към Македонския научен институт 

 Николета Войнова 

На 14 юли 2018 г. в постницата „Св. апостол и евангелист Лука”, отстояща на 3 км северозападно от Рилския манастир, бяха положени основите на планинарска секция/клуб при Македонския научен институт. До входа на малката обител има поставена паметна плоча за 100 годишнината от Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. Събитието се откри с молебен в храма „Св. Лука“. Учредителното събрание се състоя в пристройката до храма, изградена през 1843 г. за училище от Неофит Рилски. Встъпителни думи към дузината участници отправи един от инициаторите за създаването на секцията – доц. д-р Димитър Тюлеков от Филиала на МНИ в Благоевград. 

Във въздействащото си слово изтъкна необходимостта от учредяването на планинарска секция и връзката между планинарство и научно-изследователска дейност. Той подчерта, че посредством нея ще се популяризира още по-добре дейността на МНИ и предложи да бъдат организирани походи до лобните места на Гоце Делчев и Даме Груев и други знакови пространства на националната памет. 

Проф. д.и.н Светлозар Елдъров изнесе беседа за историческите корени на българското национално планинарство. Той се спря на възникването на планинарското движение в световен план през втората половина на XIX век в Англия. Направи препратки към славянофилското движение и интереса към изследване на планинарството в Хърватия, за който свидетелстват различни научни форуми. Отбеляза началото на българското туристическо движение, поставено на 27 август 1895 г. на Черни връх по инициатива на писателя Алеко Константинов и видни общественици. Сред неговите основатели са и членове на Върховния македонски комитет. Проследи историята на организирания туризъм в България до Втората световна война. Описа разрастването на движението до войните за национално обединение и освобождение (1912–1918 ). 

В годините след Първата световна война вместо въведената трудова повинност членовете на планинарските дружества изграждат туристически бази. Проф. Елдъров разказа за създаването на туристическите съюзи в страната и за някои неизследвани аспекти на тяхната дейност, които представляват научен интерес. След уводните слова се премина към уточнения относно организационните цели и статут на планинарската секция/клуб и получаването на необходимата санкция от Научния съвет на Македонския научен институт след подготовката на изискуемата се документация за това. Прие се нейното име да бъде „Илинден“, целящо аналогия с кулминационния връх на революционното движение в Македония и Одринска Тракия – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Обсъдени бяха предложения и бъдещи планове за дейността на секцията и привличането на нови членове. В учредителното събрание/сбирка участваха още научният секретар на МНИ – д-р Володя Милачков, ръководителите на научно- информационните групи на МНИ в Разлог и Петрич – д-р Георги Тренчев и Тодор Тараков, а също д-р Илко Дренков, един организаторите на срещата от Филиала в Благоевград, д-р Сия Никифорова, Николета Войнова от младежкия клуб „Даме Груев“ към Института и др. Учредителната планинарска среща бе съпътствана от туристически лъчове – преходи сред природното богатство и вековните гори на прекрасната Рила планина – до Рибните езера, Сухото езеро и църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна и като „Старата постница“, пещерата и молитвената скала на Св. Иван Рилски, намиращи се в близост до църквата.

Завършекът на учредителното събитие бе посещението на Рилския манастир, където на манастирската библиотека бяха дарени множество книги, издания на МНИ, както и последните броеве на неговия печатен орган – сп. „Македонски преглед“.

Прочетете още »

Българските средновековни твърдини в Албания

Изглед към част от крепостните стени на "Пронища"

Доц. д-р Георги Н. Николов 

 Историческите извори за историята на Самуилова България показват наличието на редица български крепости в днешните албански земи. Те били изградени в непристъпните албански планини. Не трябва да се забравя, че за известно време в края на Х и началото на ХІ в. под властта на цар Самуил (997–1014) се намирало важното пристанище Драч (дн. Дуръси). Пред стените на Драч загинал българският цар Йоан- Владислав (1015–1018). През 1018 г. българският управител на крепостта Белград (дн. Берат) Елемаг (Елинаг Францис) заедно със съуправителите се предал на византийския император Василий ІІ (976–1025) в крепостта Стаг. В хрониката на Йоан Скилица, в ръкопис от ХIV в. има описание на тази крепост: 

„Крепостта Белград пък е трудно достижима и за враговете съвсем недостъпна. Понеже от юг е увенчана със стръмнини, сред които тече и река: Асона се нарича тя. А [само] един вход има към крепостта“. 

Всъщност Асона е дн. река Осуми, която тече край Берат. В този район се намира и крепостта „Ракова“ (т.е. Оряхово), командвана от българския военачалник Гавра, който заедно с Елемаг организирал заговор срещу византийския император и впоследствие бил ослепен. 

Доц. д-р Георги Николов е един от
най-изявените съвременни български медиевисти.
Преподавател е в ИФ на СУ "Св.
Климент Охридски", член на Македонския
научен институт

Друга царска резиденция била Копринища (Пронища). Тя се намирала във високите части на планината Томор (дн. в Албания). Най-вероятно тази царска резиденция била изградена още по време на цар Самуил. Тя била една от няколкото български крепости, разположени по недостъпните върхове на планината Томор и нейното подножие. Самата планина е с голямо надморско равнище, а нейните два най- високи върхове достигат 2417 и 2379 м. От двете страни на планината в посока от юг на север текат реките Томорица и Осуми, в които се вливат десетина по-малки реки, извиращи от Томор. Суровите климатични условия предопределят сравнително малкото поселения във вътрешността на планината и досега. Нейното подножие обаче е с по-голяма плътност на заселване.

 Според Йоан Скилица резиденцията Пронища имала много хубави дворци с градини и места за удоволствия. В центъра на тази планинска резиденция бил изграден висок замък, който бил здраво укрепен и могъл да бъде превзет само със сила. Сред другите сгради имало и църковен храм, където се отбелязвал тържествено празника Успение на света Богородица. Самата резиденция също била укрепена, а нейният вход се охранявал от пазачи. До укрепената резиденция се стигало единствено през изходите 2 на планината. По тази причина пребиваването в резиденцията трябвало да се ограничи за известен период от време, докато има запаси от храна. Затова през 1018 г. император Василий II заповядал на своите войници да завардят изходите на планината и обсаденият български престолонаследник Пресиан и неговите двама братя Алусиан и Аарон, които се укрепили на Пронища, се принудили да се предадат.

С червен цвят са обозначени местата в днешна Албания,
където живеят хиляди наши сънародници.  Те са може би
единствената ни "жива" връзка със средновековната
 българска държава, разпростирала се на запад
до Дуръс и Адриатика

След тях в царската резиденция, наричана Врохот (т.е. „върхът) през лятото на 1018 г. се установил храбрият българин Ивац. Почти два месеца императорът се оказал безсилен да се справи с него. Нещо повече, Ивац демонстративно празнувал празника на св. Богородица, като канел на угощение в този ден не само близко живеещи, но и мнозина от твърде далеч, така че се събирало огромно множество народ. С коварното убийство на Ивац от Евстатий Дафномил на 15 август 1018 г. резиденцията Пронища преминала във византийски ръце. Няма сведения тя да е използвана по-късно. Всички тези крепости се споменават едва през 1018 г. защото били последните огнища на българската съпротива срещу Василий ІІ. Дотогава те били доста отдалечени от фронта на българо-византийската война. След завладяването на България императорът ги изоставил и днес могат да се видят останките им в различни части на Албания. 

Славянската топонимия в албанските земи е още едно доказателство за българското присъствие тук през средновековието, а местните разкази и легенди само потвърждават това. Крепостта Дона Калис е поредното доказателство за това. Най- вероятно нейното българско име е било Долно кале или Долна крепост. Археологическите проучвания на средновековните твърдини на територията на днешна Албания биха допринесли много за изследването на българската история от Ранното средновековие.

Прочетете още »

Македонски топспортист избра България за свой проект

Горан Пандев като играч на "Лацио"

Световноизвестна македонска футболна легенда избра Разлог за летен лагер на своята академия 

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7

Горан Пандев – дългогодишният централен нападател на „Беласица” (Струмица), „Дженоа” и „Интер” от Италия, смятан за един от най-големите футболни таланти на Македония, посети България между 16 и 21 юни.

Пандев с екипа на "Интер" Милано

След дългогодишна успешна футболна кариера извън Македония, роденият в Струмица Пандев се върна в страната си, за да помага за търсенето на нови таланти и израстването им като големи спортисти. Причината за гостуването на Пандев бе организираната от клуба му „Академия Пандев“ лятна футболна школа за деца, която се проведе в град Разлог. 

Запознати посочват, че изборът на Пандев да гостува у нас е потвърждение за отличните контакти, които се установиха напоследък между представителите на бизнеса, културата и спорта в България и Македония.

Костадин Филипов

Прочетете още »

Откриха българска средновековна крепост в Албания

Изглед към района,
където се намират останките на крепостта "Дона Калис"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7.

Горани откриха българска средновековна твърдина на територията на днешна Албания. За това съобщават на сайта си наши сънародници от сдружението "Обединени българи в Косово".

Находката се намира недалеч от селата Вила и Калес, Шищевец и Диканце и по първоначална информация най-вероятно е

Географска карта на част от Кукъска Гора в близост
 до границата между Р Македония, Албания и Косово

била резиденция на средновековния български владетел Гаврил Радомир (първороден син на цар Самуил), управляват само една година (1014-1015). 

Сред местното българомохамеданско население от векове битува мнението, че крепостните останки в района на "Дона Калис" са едни от малкото запазени материални свидетелства в областта, доказващи връзката му със средновековната българска държава по времето на Самуил, просъществувала в края на Х и началото на ХI в.

Германска карта показва мащабите на българската държава по време на управлението на династията на Комитопулите

Николай Иванов

Прочетете още »

Излезе брой 7 на "Българите на Балканите и по света"

БЮЛЕТИН БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 7 за 2018 г. 

Съдържание: 

Новини за Македония…1—4
Български общности зад граница… 5—9

Акцент на броя: И да празнувате незнаете, братя македонци… 10—13 

Интервю на броя: Димитър Тюлеков: Има само един Илинден - българският …14—18

Анализи на специалисти по актуални теми от живота на българите в чужбина и обществено-политическото състояние на съседните народи… 18—21

Дейност на МНИ… 21—25

Нови книги и издания… 25—28

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Семинар по история към Македонския научен институт

Създаденият през март на 2018 г. Младежки семинар по история към МНИ под ръководството на известния историк Николай Поппетров заработи пълноценно. Семинарът има за задача да представи различни аспекти от историята на Македонския въпрос. 

Целта му е да се покажат тенденциите в родната и чуждестранната историография, да се откроят най-важните постижения на българската историопис, да се обособят приносите на отделни автори, да се обърне внимание на спорните тези и конфликтните въпроси, да се откроят недостатъчно изследваните теми, да се изтъкне спецификата в изследователския процес.

Семинарът обръща внимание на акценти от политиката на българската държава по Македонския въпрос в два основни периода: 1879–1918 и 1918–1947.

 Като подтеми са обособени следните проблеми:

 - Граници на България (етнически, езикови, конфесионални и политически основания, геополитически параметри, договорни - 1870, 1876, 1878, 1912, 1913, 1918, 1919) и виртуални граници, съотношение –етнически/исторически/геополитически граници; 

- Политика на българската държава по националния/Македонския въпрос (1879–1947);.

- Българската пропаганда по националния въпрос;

 - Националният/Македонският въпрос в българската и чуждестранната историография;

 - Документални и мемоарни източници за Македонския въпрос;

 - Едиционни практики.

 Обучението в Младежкия семинар по история към МНИ е напълно безплатно.

В него могат да се включат ученици от гимназиалните класове, студенти, докторанти и постдокторанти.

За записване: тел. 02/987-87-08

Прочетете още »

Именити български интелектуалци на Лектория "Македония"

Източник: "Българите на Балканите и по света", брой № 7.

На 28 юни т.г. Македонският научен институт проведе традиционната си лектория „Македония”. Гост лектор бе академик Георги Марков, автор на десетки статии, студии и книги, посветени на историята, вещ специалист по военната тематика. 

Акад. Г. Марков е дългогодишен директор на Института за исторически изследвания при БАН, член е на Управителния съвет на МНИ. Лекторията бе посветена на сключения неотдавна договор между Р Гърция и Р Македония и отражението му върху интересите на България. Акад. Марков постави въпроси, които се появяват в отношенията на Балканите с център Македония, между които: защо „чичо Сам иска да изгони дядо Иван от историята”, как от десетилетия сателитният синдром пречи на българската държава да води своя независима национална политика спрямо Македония, защо бившите ни външни министри не отстояват национално отговорна политика, а се превръщат в част от брюкселската номенклатура, кои са причините да се правят внушения към историците да не се „обръщат” непрекъснато към миналото, отразявайки военните действия, а да дадат приоритет на социалните последици от войните, да присъства повече позитивизъм в разработките им и пр. Лекторът изрази свое виждане за управляващите в Р Македония. Според него в тази страна има дълголетна върхушка от политици и историци, които „изкарват хляба си” с антибългарски тези и говорене против България без значение кой е на власт – Никола Груевски, Зоран Заев, Георги Иванов... 

Изкуствено създадената македонска нация от Тито и Сталин е създадена на антибългарска основа. В подобен дух са изказванията и разработките на македонските политици и историци до днес – проблем, с който ще се сблъскат членовете на смесената българо-македонска комисия, създадена по силата сключения договор между София и Скопие през 2017 г. Р Македония е държава, която има претенции, че е приятелски настроена към България, но отказва да включи в конституцията си българите като съставна част от населението. При това става дума за огромен брой жители на страната, с доказан български произход и получено гражданство, което е огромен парадокс. Акад. Марков посочи примера с гръцката държава, която показа как трябва се сключва междудържавен договор и да се постъпва с историческите манипулации в Р Македония. Обърна внимание и на икономическите изгоди за Атина, дала компромисно съгласие за наименование, което доскоро се отхвърляше категорично от политиците и обществеността в Гърция. Многобройните гости в залата задаваха разностранни въпроси на лектора, свързани с българо-македонските отношения, някои изразиха опасения за възможни бъдещи претенции от страна на Скопие спрямо София след приемане на името „Република Северна Македония”, други изложиха свои мнения относно действията на Българската православна църква спрямо църковната институция в Македония, търсеща подкрепа за придобиванxе на автокефален статут, трети изразиха съмнения относно възможностите на смесената комисия да заработи ефикасно.

 Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов 

 На форума изрази мнение и чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов – зам. председател на БАН. Той направи кратък преглед на инициативите от предишните ръководства на БАН и МАНУ, сключили 30 договора за съвместни проекти, голяма част от които са завършили с издаване на книги. По подобни проекти се работи и в момента, макар че техният брой е редуциран на 15. Преди броени дни БАН и МАНУ са подписали платформа, според която двете академии ще подпомагат дейността на двустранната междудържавна комисия. Призивът на БАН е комисията да използва в работа по обнародване на извори само оригинални документи и материали, а не фалшифицирани копия. В лекторията взеха отношение и членове на МНИ, между които посланик Любчо Трохаров, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Наум Кайчев. В заключителната част от лекторията председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров припомни на аудиторията, че в две пресконференции МНИ е изразил своето отношение към името на Р Македония, което е меродавно и до днес. Мнението на Института е, че названията „Северна Македония” и „Горна Македония” за име на Р Македония са неприемливи за България.

Прочетете още »

Говорът на две български села до Солун

Изглед към част от Солунския залив, началото на ХХ в.

сп. "Македонски преглед", Милетич, Л. Към речника на говора в селата Сухо и Висока, Солунско..., 133—140

 Господин Малецки в посочената втора част на труда си обнародва речнишки материал по говора на селата Сухо и Висока (Солунско).  И този труд на Малецки, резултат на негови неотдавнашни езикови изследвания по южна Македония, е важен за вашата диалектология в няколко отношения. Авторът предава фонетически записан от него речничешки материал от Сухо, а отчасти и от с. Висока. 

Освен това г-н Малецки...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Музейна експозиция към Македонския научен институт

Част от експонатите в музейната експозиция на Македонския научен институт
Снимки: Стефан Грънчаров

Преди близо 95 години една от мечтите на основателите на Македонския научен институт (МНИ) е уреждане на експозиция-музей, посветени на Македония. На 20 юли 2018 г. техният комнеж се реализира!

За пръв път в сърцето на България всеки любител на българската история ще може ежедневно да се докосва до непреходния идеал, до впечатляващия устрем и всеотдайност, белязали нашето революционно минало в Македония, Тракия, Западните покрайнини и Добруджа. 

В постоянната музейна експозиция при Македонския научин институт са представени редица уникални артефакти, сред които заслужават да се

споменат знамето от град Сопот, изработено през 1912 г. в навечерието на Балканските войни, ценни библиографски издания, посветени на Македония, най-старият печатен орган в света, посветен на Македония – сп. „Македонски преглед”, излизащ от 1924 г., първите почетни отличия и значки на МНИ и др.

Покана

Навръх християнския празник „Свети Илия”, на който преди 115 лета нашите сънародници в Македония вдигат най-големия си бунт срещу османската тирания, Македонският научен институт представи първата си изложба, озаглавена „Илинден-Преображение-Илинден – 1903 г.”. В нея са включени десетки малко познати или напълно неизвестни фотоси, които илюстрират подвига на илинденци и преображенци, борещи се за свободата на Македония и Одринско.

Вход свободен. 

Заповядайте на улица „Пиротска” 5, ет. 2. 

Телефон за контакти: 02/987-87-08

Прочетете още »

Най-често срещаното мъжко име в Македония през XIV в.

сп. "Македонски преглед", 1932, г. VIII, кн. 1, Л. Милетич, Собственото име „Кали" y македонските българи в XIV век..., 137 - 138

 В обнародваните от г. Ив. Сакъзов в „Македонски преглед", год. VII., кн. 2—3 „Новооткрити документи от края на XIV век за българи в Македония, продавани като роби” прави впечетление между имената на продадените българки робини сравнително честото гръцко име „Кали" — име, което сега рядко се среща в Македония и то в по-друга форма.

 Така в съобщените от мене из поменика на манастира Св. Иван Бигор имена се среща само два пъти името Кало (зв. пад.) от село Сбожди и село Греканье (Дебърско) [1], а в поменика („парусия") на манастира Пречиста (Кичевско) същото име Кала намираме само веднъж (от 1841 г.)...

 Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Образци от говора на едно българско село в Албания

сп. "Македонски преглед", 1936, г. Х, кн. 3-4. Милетич, Л. Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техния език..., 19—31

Не ще да е безинтересно за нашите читатели, да видят в образци, какъв е говорът на единствените оцелели българи в селото Бобощица и близкото до него село Дреновене Корчанско, за които проф. А. Мазон в гореозначената книга даде нови осветления...

 Покрай теоретичната част относно езика на бобошченци, особено са ценни дадените от Мазон образци от народната реч, които заемат по-голямата част от книгата му, включително с французкия превод и фолклорните обяснения на Мазон след всяка приказка). 

Тук давам в кирилска транскрипция няколко образеца от текстовете у Мазон...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Кюстендил - военната столица на България през Голямата война

Доц. д-р Ангел Джонев

Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война,

Кюстендил, 2017

Войните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след Наполеоновите в Европа се водят още множество въоръжени конфликти. Те обаче имат значително по-локално значение. Подир поредния руско-турски сблъсък през 1878 г. на световната карта се появява възстано- вената българска държава. 

Санстефанският прелиминарен договор, подписан на 19 февруари същата година, очертава границите ѝ, близки до тези на националното землище. Северна Добруджа обаче е харизана на Румъния, Нишко на Сърбия, а значителна част от Одринска Тракия остава в Осман- ската империя. Независимо от своята непълнота, територията от трактата се превръща в идеал за обединена България. 

Тя до голяма степен се при- покрива с обхвата на Екзархията и на двата вилаета от проекта на Цариградската посланическа конференция. Като дело на компромис и интереси трите карти изключват някои части от националната снага. Берлинският договор от същата 1878 г. разсича съдбоносно българското землище. На Балканския полуостров се появяват автономното Княжество България и автономната област Източна Румелия...

Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Лектория "Македония" за 115-годишнината от Илинденската епопея

В рамките на предстоящата лектория "Македония" ще отбележим годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

На 19 юли, четвъртък, от 18 часа на "Пиротска" 5, 2-ри етаж, ще обсъждаме и дискутираме живота и дейността на тримата членове на Щаба на въстанието в Битолския революционен окръг: Даме Груев, за него ще говори Николета Войнова, председател на младежкия клуб "Даме Груев" към МНИ, Борис Сарафов- проф.Светлозар Елдъров и Анастас Лозанчев- Христофор Тзавела, автор на книга за фотографа-революционер. 

Заповядайте!

Прочетете още »

150 г. от рождението на легендарния Христо Чернопеев

Христо Чернопеев
(1868 - 1915)

150 години от рождението на легендарния български деец на ВМОРО Христо Чернопеев

 Николета Войнова 

Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев, една от значимите фигури в освободителните борби на Македония и Одринско, е роден е на 16 юли 1868 г. в с. Дерманци, Ловешки окръг в семейството на Пейо и Стана Найденови. Първоначалното си образование получава в родното си село, след това учи в Плевен. През 1889–1890 г. служи 17-ти Плевенски полк, по-късно е взводен старши подофицер в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик, където започва неговата революционна дейност. С подофицери от гарнизона основава кръжок в помощ на Тайните офицерски братства. Запознанството с Борис Сарафов и влиянието на последния върху Чернопеев предопределя заминаването му в Македония. 

Близка дружба свързва дълго време
идеалистът Христо Чернопеев с Яне Сандански

През август 1899 г. пристига в Солун, където ръководителите на ВМОРО му поверяват военното обучение на дейците. Заедно с неговите съратници Михаил Апостолов–Попето и Георги Иванов, известен като Марко Лерински, оказват важна роля за изграждането на Четническия институт. През февруари 1900 г. се включва в състава на четата на М. Апостолов, действаща в Гевелийско и Ениджевардарско. Попето го прекръства на Христо Чернопеев. През с.г. продължава организационно-агитационната работа в Кукушко. На 4 февруари 1901 г. край село Баялци, начело на чета води 14 часово сражение с турския аскер. Заради станалите разкрития е принуден да напусне района и се отправя към България. 

Обща снимка на Сава Михайлов, Яне Сандански,
Кръсьо Асенов и Христо Чернопеев

През март с.г. на организационно съвещание в Кюстендил Гоце Делчев поверява на Хр. Чернопеев Горноджумайския район, който е засегнат от противоречия между дейците на ВМОРО и ВМОК. Христо Чернопеев взема активно участие в прочутата афера „Мис Стоун“, в резултат на която са набавени средства за революционната организация. След Солунския конгрес от януари 1903 г., когато ВМОРО решава да се пристъпи към масово и повсеместно въстание, Чернопеев се прехвърля със сборна чета в Македония. 

По време на Илинденската епопея води ожесточени схватки с аксера при с. Ново село, при връх Султан тепе, Кочанско, по-късно и в Радовишко. След въстанието симпатизира на т.нар левица в революционната организация, начело с Яне Сандански. През 1904–1905 г. действа с четата си Кукушко и Струмишко. На Рилския конгрес от октомври 1905 г. участва като делегат на Струмишкия революционен окръг. Следвайки идеологията на Сандански, застъпва идеите на децентрализацията. След обявяването на Младотурската революция разформира четата си и се легализира. През 1909 г. е един от учредителите на Народната федеративна партия (Българска секция). 

Снимка на четници, между които Христо Чернопеев, Крум Чапрашиков, Никола Греков, Петър Самарджиев и др. 

В края на с.г. се дистанцира от Сандански, напуска партийното формирование, преминава в нелегалност и подпомага възстановяването на революционната организация в Струмишко. На 4 май 1910 г. с дейци от Солунския и Серския революционен окръг учредяват Българската народна македоно-одринска революционна организация. През март 1911 г. Христо Чернопеев влиза в състава на Централния комитет на ВМОРО заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев. Хр. Чернопеев е в редиците на българската войска през войните за национално освобождение и обединение.

Снимка на доброволческия отряд на Христо Чернопеев
по време на подготовката на Младотурската революция.
14 апр. 1909 г.

По време на Балканска война е начело на 2-ра рота (чета) от партизанските отряди в Македоно-одринското опълчение. Участва в освобождението на Мехомия (дн. Разлог) Банско, Кавала, предпазва от опожаряване с. Калопат. През Междусъюзническата война е в състава на 27-ми пех. Чепински полк и 28-ми пех. Стремски полк. Издигнат е в чин поручик. Заедно с Васил Чекаларов и Петър Чаулев завземат Неготино по време на Тиквешкото въстание (юни 1913).

 През 1914 г., като представител от Либерална партия е част от депутатския състав на ХVІІ ОНС заедно с д-р Никола Генадиев, Дончо Златков, Иван Попов и др. 

Христо Чернопеев винаги е бил приеман
радушно от населението

След влизането на България в Първата световна война оставя политическото кресло и заминава на фронта като запасен капитан. Христо Чернопеев загива при с. Пепелище, Щипско на 5 ноември 1915 г. в сражение срещу френски войскови формирования. Погребан е от другарите си и местното население в църквата „Успение Богородично” на Ново село, квартал на Щип. През ноември 2010 г. единадесет гроба на български офицери, между които и на легендарния деец Хр. Чернопеев са разкопани, а тленните им останки са изнесени от двора на църквата по нареждане на управляващите в Р Македония.

Прочетете още »

Годежни и сватбени обичаи на няколко века в Дебър

Традициите на Галичката сватба се спазват повече от 400 години
Сн. macedonia-history.blogspot.com

сп. "Македонски преглед", 1936, г. Х, кн. 1-2.Методий Н. Маринов, Годежни и свадбени песни от Дебър...152 - 158

"...В няколко подлистника на в. "Македония", г-н. Методий Маринов обнародва под заглавие "Годежни и сватбени песни в Дебър", с малки пояснения, главно народни годежни и сватбени песни от Дебър, част от които заслужава да бъдат предадени и в "Македонски преглед"..."

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

За византийците Македония е древна българска земя

сп. "Македонски преглед", 1925, I, кн. 5-6. Ив. Снегаров. Византийски свидетелства от XI—XIII в. за българския характер на Македония... 1-17

Основата, върху която се издигнали и развили Самуиловото царство и Охридската архиепископия, е била българската област, която сега наричаме Македония. Войните на Византия със Самуиловата държава и домогванията на цариградската патриаршия за подчинение на охридския диоцез са давали повод на гръцките писатели да говорят за политико-икономическото и църковно положение на Македония и да наричат със същинското етнично име нейното славянско население, което е било обект на гръцките аспирации. 

Изучвайки живота на Саиуиловото царство и на Охридската архиепископия по византийските хроники и други документи, безпристрастният историк не може да не признае факта, че Византия официално и неофициално е признавала тези две исторически величини за български и техния жизнен център Македония — за строго българска земя...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Рукови - фамилия революционери от Косинец, Костурско

Христо Руков в Битоля, лятото на 1908 г.

сп. "Македонски преглед", 2007, ХХХ, кн. 4. Александрова, Ел. Участието на фамилия Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните бори на Македония … 145 - 148

"...Най-възрастният представител на рода Рукови, за чиято дейност се откриват макар и оскъдни документални материали, е Наум Лазаров Руков, роден на 20 юли 1847 г. в с. Косинец, Костурско. По данни на сина му Петър Наумов Руков, Наум Руков участва в гръцкото освободително движение през втората половина на ХІХ в. 

До 1902 г. живее в Атина и като член на революционния комитет на ВМОРО организира изпращането на оръжие за подготвящото се Илинденско-Преображенско въстание. След разкритие от гръцките власти е принуден да емигрира в България, като на кораба, с който пътува, се ражда сина му Петър..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Най-старите монети от Александър Велики

сп. "Македонски преглед", 1924, г. I, кн. 1. Н. А. Мушмов. Кои са най-старите монети от Александър Велики... 15 - 20

При една обиколка из Северозападна България през октомври 1923 г. посетих и гр. Видин. Там прегледах археологическата и монетната сбирка на Архелогическото Дружество. Между другите монети в сбирката открих и две сребърни тетрадрахми на лицето с образа на Зевса брат, с лавров венец, косата му подгъната и прибрана в тила, на около зрънчест кръг на опакото е представен Зевс полугол, седнал на престол, в дясната ръка протегната държи орел, a с лявата се подпира на скиптър. 

В дясно подпис ΑΛΕΞΑΝΔΡ(ου); наоколо изтрит зрънчест кръг. Интересното в тези две монети е това, че върху лицето не е представена главата на Александра, по подобие на Херакла, покрита с лъвска кожа, каквито са неговите сребърни монети, a главата на Зевса, както тя е представена върху сребърните монети на баща му Филип II Македонски. 

И двете монети са от един и същ печат. Едната, върху лицето, през лавровия венец и косата, носи разрез от удар, за да се изпита метала, дали е сребро или е бронз, увит в сребърна тенекия, каквито монети, при финансово затруднение на държавата са секли в cтapo време и които французите наричат „monnaies fourées"...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Поклонение пред паметта на Васил Чекаларов

Уважаеми читатели и приятели на МНИ,

Каним ви днес, понеделник, 9 юли, от 18.30 ч. заедно да почетем паметта на ръководителя на костурските българи Васил Чекаларов.

Събитието ще се проведе пред къщата, построена от войводата в София на ул. "Шипка" №52 Б (на ъгъла с канала, срещу Военна академия) и се организира от младежката структура на ВМРО.

Малко повече информация може да намерите също на: https://www.facebook.com/events/1982859502025903/?ti=cl

Прочетете още »

Стефан Захариев и възрожденските борби в Неврокопско

Портрет на Стефан Захариев от Станислав Доспевски,
60-те години на XIX в. 

сп. "Македонски преглед", 2007, ХХХ, кн. 3, Марков, Ив. Стефан Захариев и възрожденските борби на българите от Неврокопския край и от Източна Македония … 83 - 90

Името на Стефан Захариев заема достойно място в славната редица на дейците на българското национално възраждане. Заслугите му като борец за църковна и училищна самостоятелност и известността му като един от първите краеведи, както и изследователските му възможности, отдавна надхвърлят регионалните рамки на родния му край и придобиват общобългарско значение. 

Особено признание заслужават усилията му за подпомагането на възрожденските борби на българите в Неврокопския край и в Източна Македония през втората половина на XIX век. Заради това делото му отдавна е обект на научни и научно-популярни изследвания и публикации. Още в далечната 1876 г. Константин Иречек в своята „История на българите" дава заслужена оценка за изследователските постижения на този талантлив и добросъвестен човек. 

Все по същото време Захари Стоянов определя неговото изследване „Географико-историко-статистическо описание на Та- тарпазарджишката кааза", издадено във Виена през 1870 г. като „най-пълното, най-задълбоченото и най-ценното българско областно описание отпреди Освобождението". Висока оценка за него дава проф. Иван Батаклиев и дру- га наши учени както в миналото, така и в наши дни...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Ген. Протогеров - тайният съветник на българските царе

сп. "Македонски преглед", 2009, г. ХХХII, кн. 2. Билярски, Ц. В. Из архивното наследство на генерал Александър Протогеров. II. Из кореспонденцията на генерал Александър Протогеров с българските царе Фердинанд I и Борис III … 83 - 110

...По-долу включените документи са автентично свидетелство за близостта на ген. Ал. Протогеров с българския дворец. В тях той се изявява като своеобразен таен съветник на двамата български монарси, за което ще е необходимо още документи, за да се потвърди изпълнението от монарсите на неговите съвети по въпроси, конто са убягнали на изследователите. 

Ген. Протогеров в тези писма защитава статута на ръководената от него Дирекция за Стопански грижи и обществена предвидливост през Първата световна война, а за младия цар Борис III той е един много важен съветник, който не само му вдъхва кураж, но и го напътства по въпросите за положението на българското офицерство. 

Протогеров дава ценни съвети на цар Борис III и за отношенията му с правителството на БЗНС, което се стреми и към намаляване на армията и към създаване на своя оранжева гвардия, към промяна на конституцията и дори към обявяване на България за република...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Духовният живот в Солун до XIX в.

сп. "Македонски преглед", 1935, г. IX, кн. 3-4. Снегаров, Ив. Исторически поглед върху духовния живот в Солун до XIX в..., 1-20

Една от най-големите ценности, които е създала славната македонска държава, е гр. Солун, дивна красавица и незаменимо пристанище на Балканския полуостров. Около 315 година македонският цар Касандър е основал тоя град близо до старата гръцка колония Θερμὴ [1] и го нарекъл Θεσσαλονίκη по името на своята жена, дъщеря на македонския цар Филип II. [2] 

Ако и да не е бил столица на македонското царство, Солун за винаги се е свързал с областта Μaкедония, станал е нейно олицетворение и извор на духовната ѝ мощ. Когато апостол Павел от малоазийския град Троада е решил да отиде в Европа, за да разпространява християнството, той се е устремил към Солун с намерение да основе тук една твърдина, отдето новата вера да може да нанася победи на гръцкото езичество[3]. 

И, наистина, той не се е излъгал: в Солун е засиял един фар, чиито лъчи се пръснали навътре в разни кътове на полуострова. Християнската община в Солун тъй ревностно е служила на Христовото дело, че, както сам нейният основател ап. Павел свидетелствува, тя е станала „образец за всички вярващи (християни) в Македония и Ахаия"...

 Целият материал четете по-долу:

 

 Любезно предоставен от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Произход на името на град Велес

сп. "Македонски преглед", г. VII, 1931, кн. 1, Ст. Романски..., Имената на някои македонски градове..., 1-6.

Велес на средния Вардар, в пъпа на Македония, е единственият град, който от най-старо време до днес е разположен все на бреговете на тая голяма македонска река, която прерязва страната презъ самата среда, от севе до юг, та името ѝ се взема изобщо за емблема на цялата земя от Шар до Бяло море и от Охрид до Родопите. 

Докато сегашната столица на Македония, Скопие, е на днешното си място на р. Вардар тепърва от средните векове насам, Велес е бил тъй край време там, гдето е и днес — на пътя, който през Бабуна, от една страна, и Овче поле, от друга, свръзва Западна и Източна Македония, най-западния кът на българската земя с нейните източни предели. 

Тук е бил също от край време мостът за преминаване от едната страна на другата, и в това намира оправдание наименованието, което турците са му дали още при завладяването на Македония от тях — Кöрrülü, от тур. дума köprü „мост"...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »