Честита 2017 г.

Пожелаваме на всички членове, приятели и симпатизанти на Македонския научен институт благоденствие, здраве и успехи през новата 2017 година.

 От ръководството на МНИ

Прочетете още »

Европа по времето на св. Климент Охридски

Европа и Европейският Югоизток в края на IX и началото на X век 

 Людмил Станчев – Р. България 

      В тази обзорна тема се обхваща част от европейската и балканската средновековна история, ограничена от жизнената и духовно- просветителска дейност на св. Климент Охридски. С други думи тя спокойно може да бъде отнесена към събитията и процесите, протичащи във Византия, Германия, Великоморавия и балканските славянски княжества след изгонването на учениците на св.св. Кирил и Методий от Великоморавия до успението на св. Климент през 916 г. 

 Случващото се в този хронологичен отрязък се разглежда в контекстта на международните отношения на Балканите и тяхната евентуална проекция върху времето на св. Климент Охридски. Макар и условно избрана, тази рамка има за начало различни по характер събития. За Западна Европа това е договорът от Вердюн (843 г.), за Византия това е краят на иконоборческата криза, а за България – началото на управлението на княз Борис I. 

 Последвалите събития дават възможност да се проследят без натрапчиви аналогии консолидирането на Германското кралство, Македонския ренесанс във Византия, зараждането на хърватската и сръбската държавност и българския „Златен век”.

Докладът е прочетен на международната научна конференция „Климент Охридски и неговото време”, проведена на 9 декември 2016 г. в гр. Корча, Албания. 

Прочетете още »

Българският отпор срещу сръбската пропаганда в Македония (до 1893 г.)

Предна корица на една от книгите на Деспот Баджович

сп. Македонски преглед, год. XV, 1994, № 2. Трайкова, Весела. Сръбската пропаганда в Македония до 1893 г. и борбата срещу нея..., 21—47

    Още в прочутото "Начертание" на Гарашанин от 1844 г. се съдържат предпоставките за бъдещите сръбски агресивни намерения спрямо Македония. До Балканската криза от 1866-1869 г. обаче, от сръбска страна югозападните граници на българската нация не се подлагат на съмнение. 

 Едва през 60-те години постепенно кристализира схващането, че държавата има определи интереси в част от Македония...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

115 години от смъртта на войводата Александър Илиев

   Периодът 1901–1903 г. в революционното движение на Македония и Одринско се характеризира с противоречия между ВМОРО и ВМОК. Макар преследваната цел да е еднаква, възниква несъгласие относно времето за вдигането на въстание и ръководството на революционните дела. ВМОРО застава твърдо зад становището, че няма военно-техническа и морална подготовка за масово народно въстание на този етап. 

 През есента на 1901 г. Върховният комитет изпраща свои чети във вътрешността за по-скорошно повдигане на населението. Тогава започват първите сблъсъци между дейците на двете революционни организации. В резултат от такава братоубийствена акция е убит Александър Илиев. Александър Илиев е роден на 15 октомври 1879 г. във Враца. Основното си образование получава в родния си град, по-късно учи в София. Записва се като студент във Висшето училище, където се запознава и сприятелява с Кръстьо Асенов. В последствие и двамата са привлечени в революционното движение от Гоце Делчев, който ги повежда през „трънливия път” на революционната борба. 

 През есента на 1900 г. са изпратени в Горна Джумая. Оттам Ал. Илиев е разпределен за учител в радовишкото село Дедино. Пристига в определения му район под псевдонима Климент Кецкаров. За кратко време създава местен комитет и се включва в подготовката на целия окръг, но поради попаднали в турската полиция доказателства за дейността му, преминава в нелегалност. Присъединява се към четата на войводата Христо Чернопеев, взимайки участие в аферата „Мис Стоун” от октомври 1901 г. С оглед на нуждата от преодоляване на своеволията на харамийските войводи, Гоце Делчев и задграничните представители Димитър Стефанов и Туше Делииванов решават да поверят на Илиев Петрички окръг. 

 Макар че е само на 22 години, той проявява завидни организационни умения и районът преминава на страната на Вътрешната организация. В окръга дълго време действат четите на войводите Дончо Златков и Алексо Поройлията, осъдени заради злодеяния на смърт от ВМОРО. Двамата не могат да се примирят с мисълта, един от „даскалите” да управлява района. Далеч по-подготвени военно-технически и с по-многоброен състав на четите предприемат акт към отстраняването му. Ал. Илиев изпраща редица писма до ЗП в София да му се изпратят 10–15 момчета на помощ, в противен случай ще бъде убит от харамийските войводи. За тежката ситуация, в която е изпаднал Илиев, свидетелства пред представителите в София учителят от с. Порой Чаков. 

 Задграничното представителство с писмо до Върховния комитет отправя искане да се въоръжат възможно в най-кратък срок 13 момчета от Петричко, които да окажат подкрепа на окръжния войвода. Владението на складовете за оръжие според протокола на Майското съглашение е дадено на ВМОК. Комитетът се заема с въоръжаването на дейци на Вътрешната организация, но по ред причини в продължение на една седмица се отлага изпращането на писмо от ръководството на ВМОК до пунктовия началник в Кюстендил за снабдяването с боеви припаси на чакащите там четници. Александър Илиев изпраща известие, че в Петричко са намерени писма, от които се съди, че „Дончо е оръдие на Комитета и че последният чрез него се стреми да създаде своя организация вътре – организация, която да бъде в непосредствена връзка с комитета и да се намира пряко под неговата зависимост”. Въпреки че и двете организации са създадени, за да работят за извоюването на свободата на поробените македонски и тракийски българи, средствата и подходите им са различни. ВМОК поема курс към повсеместно въстание от гледна точка на обстоятелствата, докато според ВМОРО е нужен по-дълъг период от време за подготовка. Различните схващания по този въпрос и отключват и конфликти между отделни дейци. 

 Особено е положението със старите харамийски войводи, които на своя воля предприемат действия и не изпълняват заповедите, дадени им от революционните структури. През първите дни на декември 1901 г. Александър Илиев и другарите му влизат в открит сблъсък с Дончо и Алексо, които убиват войводата. Така премахват единствената пречка за овладяване на района. Младият войвода става жертва на братско самоизтребление. Най-пагубно за делото е, че възникват подозрения и недоверие между български революционери, които са отдали живота си за освобождението на своите поробени братя в Македония и Западна Тракия. Сред дейците на ВМОРО се откриват множество върховни нравствени примери, борци, предани беззаветното на делото и неговата свещена кауза. Едно от най-ярките доказателства за такъв самоотвержен деец е именно роденият във Враца войвода Александър Илиев – отдал живота си за свободата на Македония. 

 Николета Войнова

Прочетете още »

Излезе най-новият брой на сп. "Македонски преглед"

Списание 

"Македонски преглед", 

кн. 3, 2016

Съдържание

1. Доц. д-р Наум Кайчев. Партийната система на Р Македония и обществено-политическата криза в страната през 2015–2016 г. ... 7 

2. Assoc. Prof. Naoum Kaytchev, PhD The Party system of the Republic of Macedonia and the socio-political crisis in the country in 2015–2016 ... 18 

3. Д-р Йорданка Тонева. От ОЗНА/УДБ-а в НР/СР Македония към „Управление за сигурност и контраразузнаване“ в Р Македония ... 29 

4. Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров. Хърватската историческа наука за Македония и Македонския въпрос ... 47 

5. Проф. д.ист.н. Трендафил Митев. Първият български буквар в Америка ... 71 

6. Докторант Антон Венев. Българо-албанските взаимоотношения от двете страни на демаркационната линия – 1941–1944 г. ... 93 

7. Гл. ас. д-р Радослав Михайлов Цонев. Разложки ли е банският диалект? ... 103 

8. Доц. д-р Георги Н. Николов. Проучванията на Васил Гюзелев за историята на Македония през средните векове (V–ХV в.). По повод на неговата 80-годишнина ... 115 

ИНТЕРВЮ 

9. Проф. Петър Шапкарев. Акад. Васил Гюзелев. Македония в моя живот и научното ми творчество ... 129 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

 10. Д-р Кирил Алексиев. Ценен документ за българо-турските отношения в началото на 1914 г. ... 133 

11. Коста Влахов. Българското малцинство в Гърция – обект на постоянна дискриминация и преследване ... 147 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

12. Гл. ас. д-р Янко Христов Николов, Г. Н. Цар Самуил. С., Изд. „Захарий Стоянов“, 2016, 224 стр. ISBN 978-954-09-1051-2 ... 151 

13. Д-р Георги Тренчев Николова, В., Р. Стоянова. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров (1859–1924). Кореспонденция, речи, спомени на съвременници“. С., Изд. „Петко Венедиков“, 2014 , 418 стр. с ил. ISBN 978-954-9870-68 ... 155 

 ВЕСТИ 

14. Доц. д-р Александър Гребенаров. Македонският научен институт с принос в отбелязването на 1100 г. от успението на Климент Охридски ... 159 

15. Д-р Володя Милачков. Национална научна конференция „Македония и македонския въпрос след Втората световна война“ ... 161

Прочетете още »

Книга на МНИ разбулва десетилетни загадки за ВМОРО

Д-р Слави Славов

 Д-р Слави Славов за книгата си „ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903–1912)”

 Преди броени дни излезе книгата „ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903 – 1912)” на д-р Слави Славов от Института за исторически изследвания при БАН. Монографията е издание на Македонския научен институт. Появата ѝ стана възможна благодарение на програмата „Помощ за книгата” към Министерството на културата. Във връзка с излизането на труда МНИ се обърна за кратко интервю към неговия автор. 

МНИ: Д-р Славов, ще споделите ли кое ви мотивира да напишете тази книга? 

Д-р Сл. Славов: През последните няколко десетилетия за историята на обвитата с легенди революционна организация на македонските и тракийските българи се написа наистина много. Уверено може да се каже, че ВМОРО получи своето достойно място в научните изследвания и като резултат придоби един цялостен и завършен образ. Същевременно някои от проучваните проблеми останаха на емпирично ниво, а при други като че ли не бе намерен необходимият баланс. В книгата съм се стремял да обърна внимание именно на тези въпроси, като бъда максимално лаконичен по отношение на вече добре известните и безспорни факти, събития и оценки. 

МНИ: Кои са основните акценти в книгата? 

Д-р Сл. Славов: Един от основните въпроси, който преминава като непрекъсната нишка през цялото съдържание, е този за отношенията между ВМОРО и официална България. Тази проблематика в една или друга степен е изследвана, но в книгата ролята на българската държава е очертана по-ясно и категорично. Опитал съм се, доколкото позволява съхранената документация, да надникна в „кухнята” на тези взаимоотношения. В монографията читателите могат да открият приблизителните параметри на помощта в пари и оръжие, която българските правителства предоставят на Вътрешната организация през отделните години. Въпросът съвсем не е маловажен, защото в определени периоди материалната подкрепа, идваща по линия на българската държава, е не само значителна, но дори решаваща за общото състояние на ВМОРО. 

МНИ: Толкова ли са важни отношенията на ВМОРО с българската държава? 

Д-р Сл. Славов: Често, прекалено фокусирани в изследвания обект, ние не виждаме очевидното. На никое революционно движение не е по силите да поддържа и дори да увеличава своя ефектив (особено след такива сътресения като поражението на Илинденско-Преображенското въстание) в продължение на години, ако няма осигурен тил, или според осъвременената формулировка – своя логистична база. Ролята на такава база за ВМОРО играе българската държавна територия. В България в тежките следилинденски години се пренася центърът на тежестта, а и почти цялото ръководство на ВМОРО. Там, постоянно или за продължителен период от време, се намират всички централни институти на Организацията – не само Задграничното представителство, което по принцип е в София, но често и повечето членове на Централния комитет. Ако се проследи биографията на почти всеки по-значим революционен деец, ще се види, че поне веднъж, а най-често по няколко пъти, е бил „на почивка” (използвам тогавашния израз) в България. 

МНИ: Едва ли между ВМОРО и официална България е имало пълна хармония? 

Д-р Сл. Славов: Далеч съм от твърдението, че отношенията между ВМОРО и българските правителства са безпроблемни. Тъкмо напротив, проблемите са много. Те обаче не са породени от „македонския” (в смисъл на небългарски) характер на Вътрешната организация, както упорито внушават колегите от Р Македония. Българското национално самосъзнание е категорично засвидетелствано от всички водещи дейци на ВМОРО, включително и тези от „левицата”. Нещо повече – много от лидерите и теоретиците на тази част от ВМОРО дори не произхождат от Македония, а са от държавните граници на България. Основното противоречие между българските правителства и революционерите се базира на това, че Организацията иска да ускори освобождението на Македония и Одринско по пътя на въоръжената борба, а управляващите в София се опитват да я въздържат от прибързани действия до момента, когато са готови за война с Турция. Към това тактическо противоречие следва да се добави и обстоятелството, че много от дейците във ВМОРО споделят твърде радикални политически възгледи. Анархизмът и социализмът, твърдото прилагане на революционния терор, които се вписват изцяло и дори с модерни щрихи в духа на тогавашната епоха, се посрещат крайно негативно от всички европейски правителства. Затова не е учудваща и отрицателната позиция, които официална София заема към много от действията на ВМОРО. 

МНИ: Проблемът за разделението, на което като че ли завинаги е обречена ВМОРО, също присъства като основна тема в книгата. 

Д-р Сл. Славов: Този въпрос винаги ме е вълнувал. Разделението и братоубийствата са базисно заложени в генома на всяка революционна организация. В исторически план трудно може да се посочат революционни движения, които са запазили своето единство и са успели да се имунизират в това отношение. Разцеплението във ВМОРО в годините след Илинденско-Преображенското въстание е тема, която е сериозно предизвикателство не само за хората, проявяващи интерес към историята, но и за всеки професионален историк. Налице е сложно преплитане на идейно-тактически и личностни противоречия. Дори и днес мотивите за образуването на някои от теченията е трудно да се установят достатъчно категорично. При третирането на тази проблематика съм се опитал да внеса уточнение и известни корекции в някои от досега съществуващите тези. Популярното схващане за разделението на т.нар. „левица” и „десница” носи принципно верен, но само насочващ характер за разделението. В действителност процесът на идейно-организационна фрагментация е много по-сложен, динамичен и променлив. Поради това в книгата съм разгледал и фракции във ВМОРО, които обичайно са подценявани или дори напълно пренебрегвани от изследователите. 

МНИ: В заключение – кое е различното в образа на ВМОРО, което читателите могат да открият в книгата?  

Д-р Сл. Славов: Опитал съм се да дам един максимално автентичен, изчистен откъм идеализирани и клиширани представи поглед към ВМОРО. Според мен, тя разбулва десетилетни загадки, свързани с историята на тази Организация. Водещата ми цел беше без излишен патос да представя ВМОРО такава, каквато е – изживяваща множество проблеми, раздирана от вътрешни конфликти, но и отстояваща интересите на българското население в Македония и Одринско. В този контекст е важно да се разбере, че тя не е нито „добра”, нито „лоша”, а преди всичко революционна и освободителна. И като такава тя следва свои собствени принципи, тактика и логика на поведение, които невинаги могат да бъдат приети еднозначно. По отношение на безкрайните вътрешни борби образът на ВМОРО е може би малко песимистичен и потискащ, но в крайна сметка нейното по-късно развитие (вече като ВМРО) потвърждава тези констатации.

Прочетете още »

Short history of the Macedonian Scientific Institute

     The Macedonian Scientific Institute (MSI) was founded on 21 December, 1923. Its founders were 52 activists, born in Macedonia or descendants of Macedonian Bulgarians, who immigrated to Bulgaria after its liberation in 1878. According to the statute, adopted by the founders, the purpose of the Macedonian Scientific Institute is to study the history, ethnography, geography and economic life of Macedonia; to collect materials about the history of the liberation struggle of the Macedonian Bulgarians; to publish a scientific-literary journal and other papers on various aspects of the Macedonian question; to take care of the creation of a Macedonian House of culture - where also to be situated a Macedonian ethnographic museum. The first founders were well-known Bulgarian Scholars from Sofia University "St. Kliment Ohridsky" and the Bulgarian Academy of Sciences. Among them were famous historians, linguists, literary scholars, writers, artists, ethnographers, publicists, public figures – popular names in the scientific, cultural, public and political life of the country. Over the year the number of the members reached up to 103 people. All figures were prominent defenders of the Bulgarian cause in Macedonia. 

  Foreigners were accepted with the status of honorary members. Between them were: Léon Lamouche, Justin Godart, Georges Desbons, Gustav Weigand, Lubor Niederle, Pavel Milyukov, Henry Brailsford, Nikodim Kondakov, Nicolay Derjavin, Afanasii Selishchev, Stanislaw Slonski, Ludvík Kuba, etc. They found and published new sources or reopened arguments for the origin, achievements and fate of the Macedonian Bulgarians. Presidents of MSI from 1923 to 1944 were renowned Bulgarian Scientists – Prof. Ivan Georgov, prof. Lyubomir Miletich and prof. Nikola Stoyanov. 

 After its creation the MSI started publishing the journal “Macedonian Review"; separate books, the series "Materials for the history of the Macedonian liberation movement", including memories of famous revolutionaries, and books of another series - "Macedonian library." Authoritative Bulgarian researchers and foreign scientists were authors of scientific papers, popular booklets or papers, proving the Bulgarian character of Macedonia. Some valuable books, promoting the Macedonian issue, were printed in foreign languages. 

 In 1930, the MSI began constructing a Macedonian House of culture. The construction of the building was financially supported by the Macedonian refugee organizations in Bulgaria, the Macedonian Cooperative Bank, the Macedonian Popular Bank, the Internal Macedonian Revolutionary organization (IMRO) and private individuals. Many refugees donated their personal savings. The building was completed in 1937 and it has been preserved until present days. The House gave shelter to the central organs of the refugee organizations and became patriotic cultural-educational fireplace of the Bulgarians from Macedonia. 

 After September 9, 1944 the activities of the MSI were limited due to state-political reasons. It was suppressed because of the intentions of the new governmental circles to implement the idea of a Bulgarian-Yugoslav Federation and "Macedonian nation". The heads of the Institute were accused of routing Great-Bulgarian chauvinistic tendencies in the society. Many were removed from teaching and public activities; others were arrested and received heavy sentences or ‘disappeared without a trace’. As heads of the Institute were appointed people close to the government, who ignored the ideas and legacy of its founders, including the provisions of its statute. They fulfilled the wishes of the new government for the country's rapprochement with Yugoslavia, denying publicly the Bulgarian character of Macedonia which is why they lost authority and influence among the Macedonian Bulgarians. 

 On 2 July, 1947, by order of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party, the General Assembly of MSI passed a resolution on its ‘self-dissolution’ and ‘donating’ to the People's Republic of Macedonia the book fund of its library, archival manuscripts and hundreds of ethnographic objects from its collection. 

 On May 3, 1990, the Macedonian Scientific Institute was restored and quickly re-established itself as the leading Bulgarian scientific centre of expertise with the status of a non-governmental scientific organization (NGO). It resumed issuing "Macedonian Review" and preserved its the traditions of one of the oldest journals in the world, dedicated to Macedonia and the struggles of Macedonian Bulgarians for national liberation. On its pages are published valuable research papers of famous Bulgarian and foreign authors from various branches of science – history, linguistics, literature, archival studies, political science, ethnology, sociology, cultural studies. The Institute also restored the series "Macedonian library", published the multivolume edition "National and Liberation Movement of the Macedonian and Thracian Bulgarians 1878-1944", numerous documentaries and research collections, including "British Diplomatic Documents Concerning the Bulgarian National Question (1873–1893)", "Macedonia through the Eyes of the Austrian Consuls (1851–1878)", "The English Press about the Ilinden-Preobrazhenie Uprising of 1903", "Linguistic Studies of Macedonia", “The Bulgarians in Aegean Macedonia. A Myth or Reality ", “The National Unification of Bulgaria 1940-1944”, “110 Years of the Ohrid-Debar Uprising”, etc.; established the "Kraeznanie" (Regional Studies) Library, printed books in English and French and implements long-term research projects. The MSI has currently 80 members – famous scientists, teachers, archive and museum workers, public figures, intellectuals. 

 Except in Sofia, it has established structures in the country: a branch in Blagoevgrad, scientific information groups in Varna, Gotse Delchev, Dupnitsa, Kyustendil, Petrich, Razlog, and Sandanski. The Macedonian Institute has become a preferred partner of scientific institutes, universities, archives, museums and municipalities in the conduct of international, national and regional scientific forums. It has organized over 120 conferences, seminars, "round tables" and lectures on the occasion of anniversaries, which subjected to rethinking events, processes and personalities connected with Macedonia, which due to conjuncture political considerations have been left in oblivion. The presentations made at these events became accessible to numerous readers due to the published proceedings. The members of the institute took part in and supervised the writing of valuable regional histories. 

  The scientific activities of the MSI, of its branch in Blagoevgrad and of the scientific groups cover not only the territory of Bulgaria, but spread far beyond its borders. After its restoration in 1990 the MSI quickly accumulated influence and became one of the authoritative scientific and expert centers in the Balkans. It analyzes the contemporary relationship of Bulgaria with Republic of Macedonia, Greece, Albania, Serbia, Kosovo; elaborates and sends to Bulgarian and foreign institutions declarations, addresses, memorandums and "open letters" on the Macedonian question. When conflict situations arise in the Republic of Macedonia his experts are welcome in the media. The Institute has established contacts with individual scientists and numerous scientific centres of Slavonic and Bulgarian Studies in Europe, the USA, Canada and Australia. The institute participates in conferences and presents books in the European Parliament in Brussels, in the Republic of Macedonia, the Republic of Serbia. 

    Dozens of foreign researchers and postgraduate students seek for consultations and meetings with the members and leaders of the institute, use its specialized library with rare editions as well as the publications in its site. Being established in order to preserve the ideas and traditions, bequeathed from its first founders, today and in the future the institute will defend and popularize the historical truth about the Bulgarian cultural and historical heritage in Macedonia. 

© Assoc. Prof. Alexander Grebenarov, PhD, text, 2016
© Apostol Apostolov, illustrator, 2016
© Macedonian Scientific Institute, 2016 5, Pirotska Str., Sofia, 1000, tel. +359 (02) 987 87 08;

http://www.mni.bg/
email: mnibg1923@gmail.com

Прочетете още »

Атанас Мечкаров - незабравимият учител по история на поколения благоевградчани

Част от корицата на книгата на Ат. Мечкаров
"Земя в пространствата на спомена"

Атанас Димитров Мечкаров 

 (26.07.1920–25.11.2004) 

    Сред по-старото поколение в Благоевград и Петрич името на Атанас Мечкаров е много известно, но за младото поколение е напълно непознат. Роден е на 26.7.1920 г. в родолюбиво семейство в с. Петрово, Светиврачко. През 1939 г. завършва I випуск на Петричката смесена гимназия „П. К. Яворов“. След завършване на средното си образование записва специалност „География и история“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Като студент през 1942–1943 година провежда поселищно-географски проучвания в северозападната част на Драмското поле. Завършва Софийския университет през 1943 г., а през следващата 1944-та спечелва стипендия за специализация в Загреб. 

 Промените обаче в България през септември 1944 г. коренно променят живота му. Предвид събитията на Балканите през този период той не може да замине. През октомври 1944 г. баща му е убит без съд и присъда от „Народната власт“. И до сега не се знае къде е гроба му. През учебната 1945-1946 г. той е гимназиален учител в Петрич. В края на учебната година е арестуван и следващите 18 месеца е интерниран в концлагерите „Богданов дол“ и „Куциян“. След завръщането си работи в „Топливо“, учител е по руски език, история и география, 7 години е учител в „Трудови резерви“, след това е в Машинно-тракторното училище и в Икономическия техникум. 

 От 1960 г. до пенсионирането си през 1980 г. Мечкаров е учител по история в Механотехникум – Благоевград. Преподава също в Техникума по текстил в града и Вечерната гимназия. Като учител той преподава на хиляди ученици. Ето какво си спомнят за него някои от тях: 

 Инж. Венко Манов: „Имам много и ярки спомени за другаря Мечкаров – той ни беше курсов ръководител. При него нямаше тогавашната дистанция учител-ученик. Той по своему я съкращаваше, беше ни като по-голям съветник, не се държеше с нас отчуждаващо“. 

 Инж. Димитър Маслински: „Аз съм от първия випуск на Механото, класен не ми е бил, но всички му имахме уважение, защото беше много човечен“. 

 Инж. Евлоги Солачки: „Подготовката за часовете по история беше лесна работа, за часовете по другите предмети – доста по-напрегната. Затова часовете по история биваха приятни, нямаше го това напрежение сред учениците, като в час по математика или руски език, атмосферата – отпусната. Другарят Мечкаров умееше да поощрява учениците и да не ги стресира с излишни изисквания към преподавания материал. Самият материал се преподаваше изчистен, с подчертаване на най-важното от него и то така, че да се запомни завинаги... И похвалите бяха сърдечни, подтикваха ни да учим и да запомняме основните и важните неща от урока. „Браво, браво, Солачки! Ти четеш и разбираш материала!“. 

 Инж. Кирил Перикълов Димитров: “От ученическите ми години е останал един извънредно ярък спомен в часа по история. Мечкаров не пишеше двойки, това беше известно на всички ученици. Случвало се е някой да излезе на дъската, мълчи, сякаш си е глътнал езика. „Другарю Мечкаров, този мълчи, а вие не му пишете двойка!“ Мечкаров веднага: „Мълчи – значи мисли! Не си отваря устата, значи няма да говори глупости! За какво двойка да му пиша?” В извънучебната дейност си го спомням като запален турист. Той и като учител извеждаше курсистите редовно на екскурзии из околностите: до Стобските пирамиди, до крепостта над Железница, до пещерите над с. Лешко. Сред неговите съмишленици – туристи се брояха д-р Тишинов, председателят на БТС Стоицов, Йордан Николов от Икономическия техникум и още много други запалени почитатели на природата. От него научихме израза „Кашкавал-турист“, т.е. човек, който не може да се пребори с лоши навици вместо да излезе сред природата“. 

 Ето какво Атанас Мечкаров споделя за своята работа в началната година от учителстването си в Петричката гимназия: 

„...В уроците с учениците си аз просто горях. Освен география преподавах и история в горните класове. Особено часовете по история на България за мен бяха велика школа за моите свободни разбирания. Запален идеалист, начетен и подклаждан постоянно от четенето на анархистична литература, която имах тогава, правех моите предмети любими за учащите. И сега, много години оттогава, учениците, които са преминали през мен в ония години, си припомнят с възхищение за моите часове с тях. Това ме радва, защото съм оставил някаква следа в техните сърца, щом като още помнят онези героични години в петричката гимназия…“ 

(Ат. Мечкаров, “Спомени“, Благоевград, 2002, стр.78). 

 Това признание той въздига до призвание, което следва неотклонно през всичките години на учителската си дейност. 

  Сред съвременниците си А. Мечкаров оставя ярки спомени. Богатият му и разнообразен живот налага ярък отпечатък върху цялостната му обществена дейност. Книгата му „Земя в пространството на спомена“, публикувана през 2004 г. в библиотека „Краезнание“ на Македонския научен институт – Филиал Благоевград, е прекрасно доказателство за неговото родолюбие. Плод на проучванията на Драмското поле през 1942-1943 г., това изследване поразява и днес както с обективността, така и с точността и яркостта на наблюденията. Точно тази негова студентска изява дава основата на по-нататъшния му забележителен патриотизъм, който той предава на своите ученици и приятели. За тези уроци чрез личния пример ние дължим на учителя и човека Атанас Мечкаров искрена благодарност и уважение. 

 Доц. д-р Иван Петров

Прочетете още »

Международна научна конференция, организирана от МНИ в Корча, Албания

Проф. Георги Пендавини открива научната проява

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „СВЕТИ КЛИМЕНТ И НЕГОВОТО ВРЕМЕ”, ОРГАНИЗИРАНА ОТ МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ В УНИВЕРСИТЕТА „ФАН НОЛИ“ В ГР. КОРЧА, Р. АЛБАНИЯ 

   На 9 декември 2016 г. в университета в гр. Корча, Р. Албания, носещ името на албанският политик, писател, преводач, учен и теолог Фан Ноли, основател на албанската православна църква и неин първи епископ, беше проведена международна научна конференция, посветена на 1100 години от успението на св. Климент Охридски. 

 Организатори на конференцията, освен университетът в Корча бяха Македонският научен институт (МНИ) в София, Българският културен клуб в Скопие, Българските македоно-одрински родолюбиви комитети (БМРОК), Българското сдружение на родовете от Македония и Дружеството за Албано-българско приятелство. Конференцията беше открита от проф. Герги Пендавини, декан на Факултета за природни и хуманитарни науки. Слово произнесе и председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, като съорганизатор на форума. Той говори за повода, който събра учени от Балканите – юбилейната годишнина от успението на видния българския книжовник, преводач и духовник Св. Климент Охридски. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

След това бе дадена думата на посланика на Република България в Република Албания, Негово превъзходителство г-н Димитър Арнаудов, както и на българския депутат от 43 Народно събрание г-н Красимир Богданов – председател на комисията за българо-албанско приятелство.  

Н.пр. Димитър Арнаудов – посланик на Р България 

На фона на изложбата „Св. Климент – Просветителят”, която бе мултимедийно презентирана, а сътворяването й подпомогнато от Министерството на културата, ученическият хор от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, под диригентството на Даниел Иванов, огласи залата с църковни песнопения в памет на Св. Климент Охридски. Работата на конференцията протече в една секция, в две части, като бяха прочетени 14 доклада, на учени от три страни – Р България, Р Македония и Р Албания. 

 Конференцията беше открита с доклада на Людмил Станчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на тема: „Европа и Европейският Югоизток в края на ІХ и началото на Х в.“ с който въведе участниците в историческата ситуация в Европа и на Балканите по времето на св. Климент. 

 В доклада на доц. дин Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевския научен център при БАН на тема: „Средновековният култ на св. Климент Охридски“, беше разгледан култът към св. Климент, с неговото зараждане, развитие и разпространение, както в българските земи, така и в съседни държави. 

 Албанският учен д-р Сокол Супараку, от университета в Корча, в доклад на тема: „Св. Климент и св. Наум, двама светци само на славянския свят“ (на албански език), беше разгледан въпросът за манастирите на двамата светци и тяхното значение за развитието на съответните култове. 

 В докладът на проф. Константинос Якумис от Тиранския университет, Р Албания, на тема: „Западнобалканските елити и развитието на почитанието на славянските светци (ХVІІ-ХІХ в.)“, авторът разгледа изключително интересния въпрос за възраждането на култовете на тези светци в Южна Албания през посочения период. 

 Проф. Константинос Якумис 

 Д-р Калина Минчева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“, в доклад на тема: „Сведения за манастирите, основани от св. Климент Охридски и св. Наум Охридски“, разгледа въпроса за тези манастири на базата на сравнение с други български манастири от това време, главно в столицата Преслав и Североизточна България. 

 Докладът на доц. д-р Ралица Русева от Института по изкуствознание при БАН в София, на тема: „Изображенията на св. Климент и св. Седмочисленици в Република Албания“ беше посветен на малко известни и неизвестни изображения на светците от някои църкви на територията на днешна Южна Албания. Втората част на конференцията започна с доклада на докторанта от Художествената академия в София Любен Домозетски, който изнесе доклад на тема: „Образът на св. Климент Охридски в средновековното балканско изкуство“ и запозна аудиторията с ранните образи на светеца. 

 Доц. д-р Трендафил Кръстанов прочете доклад на тема: „Къде е епископията Величка на св. Климент и кой го е ръкоположил“, с който постави на разглеждане някои от „вечните“ въпроси на Климентовата проблематика. Докладът на проф. Анила Сарачи-Мадже от университета в Корча беше на тема: „Няколко бележки за етимологията на Девол (една от резиденциите на св. Климент)“ (на албански език), и разгледа един също така дълговечен въпрос, твърде важен с оглед на локализацията на средновековния град с това име. Също на етимологични въпроси беше посветен и докладът на д-р Арсинела Муши-Джара, от университета в Корча: „Славянската топонимия на село Бобощица“, в който авторката, по произход от това българско село близо до Корча, изяснява някои топоними от селото. 

 Докладът на гл. ас. д-р Янко Христов от Югозападния университет в Благоевград беше посветен на: „Медицински познания и практики и ролята на клира за справяне със здравословните проблеми по времето на св. Климент Охридски“ и постави акцент върху някои средновековни български лечителски практики. Васко Цветковски от Скопския университет в доклада си на тема: Славянските решения на философските определения в преводите на „Corpus Areopagiticum“ от Исая Серски“ постави отново някои въпроси около преводите от гръцки на славянски, които на богословска база датират от времето на Кирил и Методий, продължават през цялото средновековие, че и досега. 

 Докладът на гл. ас. д-р Надежда Николова от Института за български език при БАН беше на тема: „Лексикални особености в новобългарските текстове от произведенията на Климент Охридски“, където бяха разгледани някои въпроси на „Климентовата“ лексика. 

  С заключителни думи доц. Ал. Гребенаров благодари на домакините за добрата организация на форума, както и на всички участници, допринесли за доосветляването на важни страници от живота и делото на Св. Климент и неговото време. Специални благодарности бяха отправени към Даниел Томов, който с безупречния си превод направи достъпни за аудиторията достиженията на учените от двете държави. 

    Конференцията в Корча протече изключително делово и организирано, с нея се възроди една проблематика, забравена както в България, така и в Албания след Втората световна война, при настъпилата изолация на двете балкански държави. Провеждането и очертава и бъдещи научни хоризонти за проучване на общото минало на двата народа и държави, както и обещаващо бъдещо сътрудничество между учени от двете, пък и трети страни ! 

Доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев

Прочетете още »

Андрей Ляпчев (1866 - 1933)

150 години от рождението на Андрей Ляпчев – учредител на Македонския научен институт 

   Андрей Тасев Ляпчев е роден на 30 ноември/12 декември 1866 г. в град Ресен (Вардарска Македония), тогава част от Османската империя. Учи последователно в Битоля, Солун и Пловдив, следва стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България става член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, започва работа в Министерството на финансите.

 Активно се включва в националноосвободителното движение на македонските българи, превръщайки се в едно от първите лица на Върховния комитет. Привърженик е на тезата за по-тясното сътрудничество между върховистите и Вътрешната организация, явявайки се посредник при уреждането на спорните въпроси в освободителното дело. Последователно е редактор на вестниците „Млада България“ и „Реформи“, който е печатен орган на Върховния комитет. Като член на Демократическата партия е избиран за народен представител в няколко състава на Народното събрание. 

 През септември 1918 г. на Ляпчев е поверена трудната мисия по подписването на примирието със Съглашение, с което България излиза от Първата световна война. Той носи в София вестта на цар Фердинанд, че трябва да абдикира от престола. По времето на самостоятелното управление на БЗНС Ляпчев е деен опозиционер, остро критикуващ земеделската власт. През март 1923 г., заедно с останалите министри от кабинета Малинов-Костурков, е подведен под съдебна отговорност, като виновник за българското поражение в Голямата война.

 След преврата от 9 юни 1923 г. тези обвинения са смъкнати. Един от създателите е на Демократическия сговор и в качеството си на негов представител оглавява т.нар. второ сговористко правителство, в началото на 1926 г. Андрей Ляпчев е след учредителите е на Македонския научен институт, създаден на 21 декември 1923 г. в София от 52 видни интелектуалци и общественици, родом от Македония или с потекло оттам. Подпомага непряко ВМРО и проявите на македонските българи в страната и в Западна Европа. Министерският съвет, воден от Ляпчев, провежда политика на умиротворение, така необходима след управлението на деветоюнското правителство. 

 Комунистическата партия е легализирана, политическите преследвания са прекратени, създава се атмосфера на плурализъм и на демократичност, разбира се, при някои български условности. Правителството на Ляпчев сключва важните за страната заеми – бежански и стабилизационен, спомогнали за настаняването на българите, избягали от сръбската и гръцката власт в Македония и в Тракия и за финансовото стабилизиране на страната. Кабинетът провежда мерки за справянето на икономическата криза, избухнала през 1929 г., която в крайна сметка е една от причините Ляпчев да изгуби изборите на XXIII ОНС. Политиката му за нормализирането на обществения живот в страната като цяло е успешна. Към края на своето управление Ляпчев заболява тежко и постепенно се оттегля от държавните и от политическите дела. 

  На 5 ноември 1933 г., под неговата диктовка Стойчо Мошанов пише завещанието му, посредством, което Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките. След три дни старият политик минава във вечността, оставяйки завет за поколенията: да се пази Търновската конституция. 

 Д-р Войн Божинов

Прочетете още »

МНИ на поклоническо пътуване в Македония, Албания и Гърция: Охрид (Видео)

   Вижте поздравителните слова на организаторите на научно-изследователското и поклонническо пътуване по повод 1100 години от кончината на Св. Климент Охридски. Произнесени са в ресторанта "Коцареви" в Охрид на 8 декември 2016 г. 

 Лицата на призидиума са депутатите от 43-то Народно събрание Красимир Богданов и Петър Петров, Лазар Младенов - председател на Българския културен клуб - Скопие, Михаил Развигоров - председател на Българско сдружение на родовете от Македония, Владимир Тодоров - председател на Български македоно-одрински родолюбиви организации и доц. д-р Александър Гребенаров - председател на Македонския научен институт.

Прочетете още »

ВМОРО от Илинден до Балканската война

Излезе от печат най-новата книга 

на 

Македонския научен институт 

„ВМОРО от Илинден до Балканската война (1903–1912)”, 

с автор гл. ас. д-р Слави Славов. 

   Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата през 2016 г. Книгата разглежда ВМОРО през един от най-динамичните и същевременно – най-драматични периоди от нейното развитие. За Вътрешната организация това е време на тежки изпитания, на почти непрекъснати кризисни процеси, на остри фракционни сътресения, но и на постоянна борба за освобождението на българите, останали под османска власт. 

 Изследването се стреми да даде един по-автентичен образ на Вътрешната организация, който вероятно се разминава донякъде с идеализираните и митологизирани представи за нея. 

 Специално внимание е отделено на разделението, белязало ВМОРО през целия разглеждан период, както и на нейните разностранни отношения с българската държава – единствения реален съюзник и източник на материална подкрепа за революционното движение. 

 Книгата може да бъде закупена в Македонския научен институт - София, ул. Пиротска № 5, ет. 2.

 Цена: 8 лв.

Прочетете още »

По стъпките на св. Климент Охридски (I ч.)

По стъпките на св. Климент Охридски – първа част Охрид 

(8–9 декември 2016 г.) 

     Във връзка с 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски и 8 декември – денят, в който всички българи честваме празника на светеца (по стар стил) се проведе научно-изследователско и поклонническо пътуване през сакралните места, свързани с делото и личността на светеца – в Македония, Албания и Гърция. Организатори на това поклонническо мероприятие бяха Македонският научен институт (МНИ), съвместно с Университета в град Корча, Република Албания, Българският културен клуб – Скопие, Български македоно-одрински родолюбиви комитети, Българското сдружение на родовете от Македония и Дружеството за българо-албанско приятелство.

 В пътуването взеха участие много български учени, интелектуалци, студенти, ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, представители на различни български сдружения, извън пределите на българската държава, дипломати, както и народни представители от българския парламент. 

 Сред официалните лица бяха доц. Александър Гребенаров – председател на Македонския научен институт, Лазар Младенов – председател на Българският културен клуб – Скопие, Михаил Развигоров – председател на Българско сдружение на родовете от Македония, Владимир Тодоров – председател на Българските македоно-одрински родолюбиви комитети, народните представители от Българския парламент – Красимир Богданов (ВМРО) и Петър Петров (НФСБ) и д-р Валери Кацунов – директор на архива на БАН.

 Денят на самия празник – първият ден от поклонението, беше посветен на символични за светеца места в старата българска столица – град Охрид. Първото и може би най-знаково място, свързано със Св. Климент, което посетихме беше хълмът Плаошник и църквата „Свети Климент“ („Св. Панталеймон“). Плаошник е археологически резерват, в който се намират руините от античният град Лихнида, самият хълм е място, пропито с българска история. На всяка стъпка, която човек прави, изкачвайки се нагоре, вижда и усеща българщината. Новопостроеният храм „Свети Климент“ всъщност е възстановка на църквата „Свети Панталеймон”, построена от св. Климент Охридски в края на IХ в. или началото на Х в., по поръка и с ктиторството на княз Борис-Михаил Покръстител.

 След като тези земи са завладени от Османската империя църквата е превърната в джамия, наречена Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Св. Богородица Перивлепта”. След реставрацията на църквата през 2002 г. те отново са върнати на мястото си. В самия храм, в знак на преклонение пред мощите на българския светец се случи нещо необичайно – след като участниците се поклониха пред мощите на светеца Св. Климент Охридски български хор огласи храма. Учениците от хора на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ” под диригентството на учителя Даниел Иванов изпълниха тропар на св. Климент Охридски и други църковни песнопения, някои от които писани по тези земи.

 Слизайки от хълма и отправяйки се към брега, всички станахме свидетели на приказния залез на слънцето над Охридското езеро. Има някаква магия в това езеро. Магия, която кара човек да се чувства необикновено, нереално, приказно и романтично. Наслаждавайки се на тази невероятно красива гледка, изпълваща всяка човешка душа с възторг и всяко българско сърце с гордост, стигнахме до самия бряг. Там, пред паметника на св. Климент и под светлия му поглед, направихме символично честване на празника на светеца, като поднесохме венци и цветя, прекланяйки се пред неговата памет. Вечерта всички участници в поклонението имахме удоволствието да присъстваме на редица събития. От името на споменатите родолюбиви организации тържествени слова в памет на охридския книжовник произнесоха доц. Ал. Гребенаров, Л. Младенов, М. Развигоров, Вл. Тодоров и депутатът П. Петров. 

 Доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев откри изложбата „Св. Климент – Просветителят”, разказваща и проследяваща живота и делото на светеца. Изложбата бе подготвена и организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН, със съдействието на Научния архив на БАН, Института за исторически изследвания – БАН и Македонския научен институт. Доц. Чешмеджиев е историк и дългогодишен преподаватл в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. С вълнение в гласа си той сподели с аудиторията, че за него е чест да открие точно тази изложба, точно на това място, точно в този град, тъй като е наследник на стар български род от Охрид. Той направи кратък анализ на живота и делото на светеца, като накрая отбеляза, че според него Св. Климент е „българският писател с най- дълъг писателски живот”.

 След него д-р В. Кацунов разкри детайли от включените в изложбата експонати, съхранявани в Научния архив на БАН. По-късно доц. Д. Чешмеджиев представи наскоро излязлата от печат книга на проф. Вася Велинова – „Климент Охридски и началото на българската литература” – издание на Българското сдружение на родовете от Македония. Той сподели с присъстващите своето мнение, че книгата се опира изцяло на изворите и че е написана на „блестящ стил, който малко учени притежават”. По време на самото представяне ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ” прочетоха откъси от нея, след което изпълниха няколко песнопения в чест на светеца. 

 В края Васко Цветковски представи своя превод на творбата „История” на Йоан Скилица, а през цялото време аудиторията можеше да се наслади и на още една изложба, наречена „Глаголица” – дело на пловдивския художник Ангел Гешев.

 На следващата сутрин (9 декември), преди да продължим своето пътуване към град Корча, Албания, бяхме поканени, гостувахме и се запознахме с ученици и с ръководството на Охридското училище „Климент Охридски”. Представителите на различни български институции и сдружения дариха книги на библиотеката на училището, както и постери от изложбата „Глаголица” на художника Ангел Гешев. По време на едно от междучасията, момчетата от певческия хор на НГДЕК – София зарадваха своите съученици от Охрид, а и всички присъстващи, като изпълниха няколко песнопения.

    Така приключи нашето посещение на старата българска столица – Охрид. Напуснахме този така мил и скъп на сърцата ни град с мелодия в душата, романтика в сърцата и размисли в ума. Мисли за това какви велики, всеотдайни мисионери е имала и все още има България. И ще ги има още – докато е жив техният дух и се препредава и на следващите поколения. Тогава ще ни има и нас. Тогава ще я има и България. 

 Маргарита Цачева

Прочетете още »

МНИ почита паметта на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски

   На 13 декември 2016 г. Македонският научен институт, Регионалният исторически музей – Пловдив, Регионалният държавен архив – Пловдив и Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив ще почетат паметта на заслужилия деец – митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, починал през 1906 г. в Пловдив.   

 Програмата на организаторите включва: 

 - От 16.00 ч. панихида в катедралния храм „Св. Богородица” и поклонение пред гроба на Нанатаил Охридски и Пловдивски в двора на храма; 

 - От 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – зала „Съединение”, ще бъде открита изложба с портрет на Натанаил Охридски и витрини, съдържащи илюстративни материали и документи, подготвени от Народната библиотека „Иван Вазов”, Регионалния държавен архив – Пловдив и РИМ – Пловдив. 

-  След това ще бъде представена най-новата книга на Македонския научен институт „Натанаил. Митрополит Охридски и Пловдивски. Жизнеописание”. Изложбата и книгата ще покажат важни страници от живота и делата на митрополит Натанаил, влязъл в историята като обичан от народа висш духовник, но и признат общественик и писател, участник и радетел на българското национално движение в Македония.

Прочетете още »

Георги В. Димитров - проучвателят на бежанския въпрос у нас

ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ДИМИТРОВ 

   Георги Великов Димитров е роден на 23 март 1929 г. в с. Склаве в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в град Св. Врач (Сандански) през 1947 г. и висше образование по история през 1951 г. в Софийския университет. Работи като преподавател по история, а по-късно е заместник-директор, след това и директор на гимназията в Благоевград (бивша Солунска). От 1 януари 1977 г. е редовен доцент по история на БКП в новооткрития филиал на Софийския университет в Благоевград и ръководи катедрата по обществени науки, а от 1986 е и заместник-ректор на Висшия педагогически институт. В продължение на редица години оглавява историческото дружество в нашия град.

 Научната дейност на Г. В. Димитров започва през 1965 г., когато постъпва като редовен докторант в СУ и през 1969 г. защитава дисертация за историята на Благоевградската окръжна организация на БКП в годините след Първата световна война (1919–1923 г. ), която по-късно е разширена като времеви обхват и е публикувана през 1972 г. със заглавие „БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925 г., която и е първата монография на автора. Започнал преди всичко като изследовател на историята на региона, научните интереси на Г. В. Димитров в хода на историческите му проучвания се разширяват, като го изправят и пред по-общите въпроси на историческото минало. Като особено ценен принос се смятат неговите изследвания за политиката на БКП и на нейния вожд Георги Димитров по македонския въпрос и за т. нар. „културна автономия" в Благоевградски окръг през периода 1946–1948 г.

 Тези негови проучвания отварят пътя за по-нататъшните изследвания по тази тема. По онова време – малко повече от две десетилетия след събитията, те са израз и на определена научна смелост и позиция по въпроси, които продължително време са бели петна в историческата наука, както и в съзнанието на широките обществени среди. Наистина, изказаните от него изводи отговарят на официалната линия в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години, но трябва да се има предвид, че срещу тези възгледи тогава има и силна съпротива в партийните среди, доколкото немалко хора, провеждали политиката в изследвания период запазват силни властови позиции, както централно, така и по места.

  Пак във връзка с голямата тема за историческата съдба на населението на Македония са и най-значителните научни творби на Г. В. Димитров, които отбелязват и времето на неговата творческа зрелост като историк. Това са неговите трудове, посветени на бежанския проблем в българското общество през 1920–1930 години и външната политика на България по този въпрос с акцент върху българо-гръцките отношения.

  В тях Г. В. Димитров израства като опитен изследовател с мащабен поглед върху вътрешните и международни проблеми, които изграждат рамките на бежанския въпрос. Резултат на дългогодишни научни издирвания са неговите монографии: „Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939 (1982), „Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939 (1985), „БКП и бежанският въпрос 1929–1939 (1986), както и неговата последна и според мен най-хубава книга „Илюзии и действителност . Спорове за права и имоти на българите от Егейска Македония и Западна Тракия 1919–1931 (1996). Тази поредица изследвания, която постепенно изгражда картината както на държавната политика към бежанците, така и на сложните дипломатически преговори по бежанския въпрос, внасят в българската историография голямата тема за съдбата на хилядите хора, прокудени от родния им край, темата за съдбата на българските бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини в нейните институционални измерения. Той не скрива личното си съпричастие към тази тема. В тези области, пише той, са „гробовете на наши деди и прадеди". Това лично вълнение вдъхновява Г. В. Димитров като историк и се претворява в задълбочени научни издирвания. Той използва огромен фактологически материал, за да разкрие политическите, дипломатическите, стопанските аспекти на бежанския въпрос, неговата международна значимост и опитите за решаването му.

 Поради това трудовете на Г. В. Димитров се четат вече повече от три десетилетия и ще се използват и в бъдеще от всички, които се интересуват или работят върху бежанския въпрос. Научното и популяризаторско дело на Г. В. Димитров включва, освен неговите книги, и около 100 различни публикации – рецензии и статии в периодичния печат по разнообразни теми: за солунските атентати, за изтъкнати дейци на ВМОРО и много други. Като преподавател той беше ценен от студентите заради неговата ерудиция, знания и отговорност в преподаването, но преди всичко и за това, че се отнасяше винаги с уважение към тях. Той беше толерантен към всички и винаги подкрепяше младите си колеги, без да се намесва в техните научни предпочитания и начин на преподаване.

  През деветдесетте години на 20 век Г. В. Димитров отново се връща към бежанския въпрос с тревогата от новите военни стълкновения на Балканите. Книгата му „Илюзии и действителност", освободена от идеологически наслоения, е написана с надеждата да допринесе за добросъседските отношения на Балканите и с вяра в силата на мирните преговори. Като учен – историк, авторът се надява уроците от историята да помогнат на читателите да се ориентират в настоящето. „И днес Балканите са арена на трагични събития, които напомнят на описаните тук. И в наши дни стотици хиляди хора са премествани като стада животни от родните им места в други като бежанци” – пише той. И задава въпроса: „Ще стане ли някога историята учителка на народите?” Актуалността на тази проблематика е безспорна.

  Със своите задълбочени изследвания, със своето трудолюбие, честност и чувство за отговорност като историк, Георги В. Димитров заема важно място сред достойните учени на Благоевград. 

 Доц. д-р Кристина Попова

Прочетете още »

Медицината в България по времето на св. Климент Охридски

Медицински познания и практики и ролята на клира за справянето със здравословните проблеми по времето на св. Климент Охридски

Гл. ас. д-р Янко Христов – ЮЗУ 

     Всекидневният живот на средновековните българи, а и не само техният, но и на съседите им на Балканите, често e „бяло петно“ в историческата наука. На фона на бляскавите победи, или покрусата от пораженията, даже всекидневието аристокрацията, а още повече това на нисшите социални слоеве остава встрани от големите изследвания. Съществен и нерядко подценяван елемент на това непознато всекидневие на средновековните Балкани по времето на Св. Климент Охридски е свързан със здравословните проблеми и опитите за справяне с тях и на елитарно, и на популярно равнище.

 Съставянето на пълна картина на медицинските познания и практики, битуващи в средновековното българско общество, несъмнено е трудна, а в много отношения и почти неизпълнима задача. До известна степен празнините в познанията ни могат да бъдат запълнени благодарение на откритията при археологически проучвания. Въвличането на резултатите от тях носи изключителна полза, но съдействието им има граници, които не може да надскочи. 

 Причината се корени в обстоятелството, че далеч не всички здравословни проблеми са установими по находки в некрополите.Същевременно, подобно на редица други аспекти от отминалата действителност, за заболяванията и начините за справяне с тях разполагаме с ограничен набор писмени сведения. 

   Преобладаващата част от текстовете с медицинско съдържание, за да не кажем почти всичките, стават достояние на новопокръстеното българско общество през преводаческите и наставническите усилия на представителите на клира, който поема грижата и за този аспект от всекидневните предизвикателства на повереното му паство.

Докладът е прочетен на международната научна конференция „Климент Охридски и неговото време”, която се проведе на 9 декември 2016 г. в гр. Корча, Албания. 

Прочетете още »

Най-ранното изображение на св. Климент Охридски

Част от фреските на южната стена на църквата
"Света София" в Охрид (от ляво на дясно:
третият е св. Кирил, а четвъртият св. Климент)
Източник: historicalcities.narod.ru

Образът на св. Климент Охридски в средновековното балканско изкуство 

(Анотация)

 Докторант Любен Домозетски – Р. България 

 Докладът е посветен на образа на св. Климент Охридски в средновековни паметници от периода 11–14 век. Най-ранният запазен паметник, съхранил изображение на св. Климент е охридската катедрална църква „Св. София”. Изображението на светеца е ситуирано в олтара на църквата заедно с множество други епископски изображения. 

 След това първо изображение следва своебразен хиатус, който може да се оправдае с липсата на паметници или с локалния характер на климентовия култ. След 13 век се появяват негови изображения, като голяма част от паметниците са свързани с Охрид. Тук е запазено изображение на светеца като монах, често е представян заедно със светци-лечители. 

 В някои паметници се наблюдава „смесване” на иконографията на св. Климент Охридски с тази на св. Климент Римски.

Докладът е прочетен на международната научна конференция „Климент Охридски и неговото време”, която се проведе на 9 декември 2016 г. в гр. Корча, Албания. 

Прочетете още »

Доцент Евдокия Христова възкреси българските говори в Албания

Доц. д-р Евдокия Христова
(1955 - 2013)

Доц. д-р Евдокия Иванова Христова 

    Евдокия Христова е родена на 28 юли 1955 г. в гр. Дупница. Животът ù обаче е тясно свързан с Благоевград и с неговия Югозападен университет, в който заема академичните длъжности асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по български език на Филологическия факултет. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. В Благоевград се омъжва за Христо Христов – оператор в РТЦ – Благоевград. Работи в Пионерския дом, а впоследствие спечелва конкурс за асистент по български език във Висшия педагогически институт в Благоевград. 

   През 1995 г. Висшата атестационна комисия към Министерския съвет на Република България ù присъжда и научната степен „Кандидат на филологическите науки“ за успешната защита на дисертационния ù труд „Фонологичната система на благоевградския говор“ – цялостно описание на фонологичната система на благоевградския говор, каквото до момента на отпечатването на този труд не е извършено, въпреки че акцентните особености на този говор и негови фонетични и морфологични особености да представя за пръв път в две свои студии Христо Попстоилов още през далечните 1904 г. и 1905 г. В този свой труд Евдокия Христова за пръв път прави цялостно описание на фонологичната система на благоевградския говор; за пръв път очертава границите на говора в посока север, изток и юг; за пръв път извършва вътрешнодиалектна делитба на говора. 

  През 2003 г. Висшата атестационна комисия присъжда на Евдокия Христова научното звание „Доцент“ за изключително значимото нейно изследване „Говорът на село Връбник“ – един непроучван и до този момент български говор от Югоизточна Албания, особеностите на който липсват дори и в томовете от поредицата „Български диалектен атлас“. Изследването (286 с.) е изключително ценно за нашата диалектология, тъй като представя фонетичните и морфологичните особености на разположен извън географските ни граници български говор на съвременния етап от тяхното историческо развитие, определя мястото на този наш диалект сред диалектите в езиковата област Корешчата в Костурско и установява връзката на говора в село Връбник със сродните му по типология южнобългарски диалекти. Това изследване на Евдокия Христова е изключително ценно и заради това, че селото Връбник се намира в историческата област Девол, свързвана днес със средновековния архиепископски център със същото име. Този неин труд „спасява от забрава българската реч в най-отдалечения район, върху който непрекъснато влияе и ще влияе и в бъдеще албанският език“ (вж. Ив. Кочев. Българска реч от Албания. Говорът на село Връбник. Бл., 2003, с. 4). Благодарение на Евдокия Христова в съкровищницата на българските говори ще остане завинаги лексикално богатство със запазени следи от старобългарския вокализъм. 

 Отговорна и прецизна като автор, Евдокия Христова е безкомпромисен и всеотдаен защитник на българщината. От такива лични и научни позиции тя участва в научни форуми у нас и в чужбина, от такива позиции взема дейно участие в дейността на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград и публикува в езиковедската периодика и в списание „Македонски преглед“: Палаталният ред във фонологичната система на благоевградския говор (БЕ, 1991, 1); Консонантната система на говора на село Лешко, Благоевградско (Лингвистични студии за Македония, 1996), Съвременните застъпници на старобългарските назални гласни в горанския говор в Албания (Македонски преглед, 2008, 2), Фонетичната система на благоевградския говор (Проблеми на българския език в Македония. С., 1993), Към типологията на членуването на имената в благоевградския говор (БЕ, 1990, 5) и много други. 

  Взискателна в отношенията си с околните, себеотдаен и истински приятел, талантлив и прецизен езиковед диалектолог, доц. Евдокия Христова остави следа чрез научните си дирения, чрез безкомпромисната и всеотдайна служба на българската национална кауза в югозападните предели на езиковото ни землище. 

 Проф. д-р Антони Стоилов

Прочетете още »