Христо Силянов за руската политика към България

Христо Силянов - Сръбско-българският спор и Русия

Сръбско-българският спор пред съда на Европа. Трезви руски гласове. – Англичаните за сръбския режим в Македония и за задачата на английската дипломация. – Отрезвлението във Франция. 

 Днес ние можем с пълно морално удовлетворение да кажем, че сръбската кампания няма тоя път успеха от 1912–1913. Сърбия, въпреки всичкото си обаяние на воюваща съюзница, не успя да подведе общественото мнение в държавите от Съглашението.

В Русия правата българска кауза намери такива за­щитници, каквито ние сами не бихме могли да бъдем. Кол­кото и да бе голямо увлечението на руското общество в първо време, успехът на сръбската кампания остана ефимерен. Руската дипломация запази напълно своето спокой­ствие. Руското общество не се отзова на апела на сръбския генерал Липовац. Дори мощното слово на Леонид Андре­ева не можа да помрачи общото съзнание на мисляща Русия. Цяла фаланга на именити руски учени и общественици, с прямотата и истинолюбието, които са присъщи на руското сърце, и с нравствения кураж, който винаги дава право­тата на защищаваната кауза, казаха на руския народ всичко, което от две години насам терзае българската народна душа, разкриха му нашата трагедия във всичкия й ужасяващ вид и посочиха на руската дипломация средствата за по­стигане на нейната тежка, но благородна задача на Балка­ните. Тия правдолюбиви и великодушни хора въстанаха про­тив домогванията на своите сръбски съюзници и апелираха към руското общество за самообладание, за безпристрастие и справедливост в сръбско-българския спор и в руско-българските недоразумения. Нищо по-удовлетворяваще и по-благодарно за нас да демаскираме сръбските домогвания чрез появилите се трезви гласове в руската преса.

Ето какво писа на 2.VIII.1914 “Русския Ведомости”, по повод отправените от разни лица и банкети към България проклятия и заплашвания, задето не се притича на помощ на сърбите: “Идещите от Петроград гласове, наред с общия достоен тон, звучат като неприятен дисонанс”. „Недо­статъчно уравновесените обществени кръгове заговориха с един език съвършено несъответствуващ на сериозността и отговорността на момента. Обществени дейци на свои съ­брания неочаквано отправиха заплашвания и резки изисквания по адрес на съблюдаващите неутралитет държави. Участни­ците на подобни събрания, очевидно, не си дават сметка, че, ако техните заплашителни резолюции могат въобще да имат каквото и да е реално значение, то ще бъде само като материал, от който могат да се възползуват стремящите се да подбудят България и Румъния към нарушение на не­утралитета в полза на Австрия и Германия и че подобен род акции могат само да затруднят лежащата в настоящия момент върху нашата дипломация отговорна задача (к. н.).”

По същия повод органът на руското Военно мини­стерство “Pyccкий Инвалид”, 14.IX.1914, писа: “Само този, който не иска да си дава сметка за чув­ствата на българския народ, може да обвинява българите в това, че не са отишли на помощ на своите братя-сърби.” През септември 1914, когато хайката против нас беше достигнала кулминационната си точка, “Одесский Листок” пишеше: “Бедната България, забравени са нейните минали страдания, които тя преживе като славянска страна!... Къде бяха тогава Русия и славянството и защо хвър­лиха България на произвола на съдбата, като я отдадоха в ръцете на румъни и гърци? Защо сърбите не прекратиха веднага войната си с България и не насочиха усилията си против турците, които бяха тръгнали да заемат току-що отнетия с общи сръбско-български усилия Одрин? Защо Русия не извика своето властно: “Долу ръцете?” Разбира се, би било наивно българите да очакват в оня момент про­явление на братски чувства от страна на сърбите. А Русия не се чувствуваше още напълно готова за неизбежната в този случай борба с нейните сегашни врагове. Българите разбраха това, но чувството на горест и самотност всред славяните остана между тях и днес дава особена окраска на позицията им, която впрочем по същество ни най-малко не отива в разрез с интересите на Русия и славянството (к. н.). Сега е ред на Русия и на другите славяни да разберат българите и да не ги осъждат. Тям по-леко е да направят това: славянските врагове не могат да им нанесат такива жестоки рани, каквито понесе България след втората война.”...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Национална кръгла маса на МНИ в Благоевград

МНИ проведе Национална кръгла маса в Благоевград „Книги, медии, дигитални източници за Македония” 

 На 26 май МНИ почете деня на българската просвета и култура и на славянската писменост с кръгла маса, под наслов „Върви, народе, възродени….”, посветена на книги, медии, дигитални източници за Македония. Домакин на научната проява бе Народно читалище „Никола Вапцаров – 1862”.

Ръководителят на научния форум доц. д-р Димитър Тюлеков – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” и член на МНИ, поздрави домакините и гостите с 24 май – всеобщ и обединяващ празник на българите, независимо от тяхното географско местоживеене в България, на Балканите и по света. Той представи участниците, подготвили свои изказвания според обявените тематични кръгове. Прочете изпратения от д-р Атанас Камбитов, кмет на Община Благоевград, поздравителен адрес до организаторите и участниците в кръглата маса. 

Пръв от участниците на форума взе думата доц. д-р Александър Гребенаров – председател на МНИ и изследовател от Института за исторически изследвания – БАН. В словото си той описа ролята на МНИ за разпространение на историческата истина за историко-географската област Македония, населена от векове с българи. Представи издателския план на Института за 2017 г. и функциите на новосъздадената структура – Издателски съвет, който ще направлява подготовката и обнародването на печатната му продукция. Презентира любопитни данни от брояча на сайта – посещения по дни, седмици и месеци, показа читателската аудитория по отделни страни, спря се на проблемите при дигиталните източници, които могат да се преодолеят с много работа и подкрепа от всички структури на Института. 

Проф. д-р Анна Чолева – член на Управителния съвет на МНИ, изследовател в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Тя очерта историческата роля на езика като фактор за съхраняване на националната идентичност на българите. Спря се и на актуалния проблем, който създаде на 24 май т.г. Руската федерация с нежеланието да признае културно-просветителската роля на българската държава през Средновековието. Изявлението на нейния пръв ръководител породи основателно възмущение сред българската общественост, заради изкривяването на историческата истина. Проф. Чолева припомни за проведената през 1985 г. дискусия с участието на учени от БАН и Академията на науките на СССР. 

Заключението на тогавашния форум е категоричен – народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи е солунският диалект на българския език през IX век, а езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език. 

По същия проблем взе отношение и проф. дин. Трендафил Митев – зам. председател на МНИ и преподавател в УНСС. Той изрази недоумение от разпространените неверни твърдения, че славянската писменост идва в Русия от „македонската земя”, а не от България. Спря се на апостолската роля на Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум Горазд, Сава и Ангеларий – създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата, канонизирани за светци и почитани като Св. Седмочисленици. Той изчете Становището на Македонския научен институт за разпространението и значението на старобългарската писменост, литература и култура, в което се припомня, че славянската писменост е спасена от учениците на светите братя Кирил и Методий благодарение на България и българския княз Борис-Михаил. От културно-просветните центровете на българската държава – Плиска, Преслав и Охрид, те възобновяват преводите на богослужебните книги – за българския народ и славянския свят, включително Киевска Рус. 

Михаела Василева – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ разви темата „Потенциалът на съвременните социални мрежи – предизвикателство и отговорност пред научните и културни организации”. Съобщението е опит да се направи оценка на социо-културния обмен, който тече ежедневно в социалните мрежи, да се обоснове необходимостта от излизането на Македонския научен институт от затворения елитарен кръг на строго научните му публики и насочването му към активно и пълноценно общуване с широк кръг потребители на виртуалното пространство, съобразно целите и задачите на научната организация. Тя отправи предупреждение, че фалшификациите в историята чрез социалните мрежи мълниеносно стават достъпни до внушаваща маса от потребители на електронни продукти. А с това ролята, и преди всичко и отговорността на научните организации да пресичат подобен род заигравания с историята, са неоспорими. 

Д-р Георги Георгиев – научен секретар на печатния орган на МНИ и изследовател в Института за исторически изследвания – БАН, представи някои от съвременните предизвикателства пред „Македонски преглед” – най-старото списание в света с публикации за наука, литература и обществен живот, посветени на историко-географската област Македония. Той отбеляза завоюваните значими позиции от списанието в българската научна периодика. Присъствието му в международните научни бази данни е отчетливо и стабилно. Разширяването и задълбочаването на това присъствие би могло да се постигне напр. с електронна англоезична версия на списанието, с увеличаване обема на преводните материали, с иновативни подходи в разпространението и издателската дейност и др. 

 Д-р Кирил Алексиев – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ, също се спря на специфичните особености на дигиталните източници, които се развиват динамично във времето. Обърна особено внимание на „Фейсбук” профилите като цяло, както и на тези, които имат отношение към македонския въпрос. Изрази мнение, че социалната мрежа е ниша в дигиталния свят, която трябва да бъде по-пълноценно използвана от Македонския научен институт. Чрез нея може успешно да се разпространяват достоверни тези и анализи по щекотливи проблеми от областта на науката, културата и актуалните събития в Македония. 

Румяна Хаджиева – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ, презентира клип, представящ автентични народни носии, облечени от девойки на ансамбъл „Пирин”.
       По всеобщо мнение националната кръгла маса премина на високо научно ниво. Разнообразните теми за състоянието на българското четмо и писмо осветлиха национално значими проблеми, голяма част от които се отнасят за културно-историческото наследство на Македония.

Прочетете още »

Заупокойна молитва в памет на полк. Борис Дрангов

    В 12.00 ч. на 26 май 2017 г. камбанен звън на църквата „Въведение на Пресвета Богородица” в Благоевград припомни за героичната смърт на полковник Борис Дрангов, загинал преди 100 г. на фронтовата линия в Македония за освобождение и обединение на българските земи. На 27 май (събота), в памет на полк. Борис Дрангов се отслужи заупокойна молитва в храма под ръководството на отец Андон Шавулев. Тя бе по инициатива на Македонския научен институт и филиала му в града. 

Председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров подари на отец Андон Шавулев – предстоятел на храма, най-новата монография на МНИ „Борис Дрангов. Живот и дела”, посветена на легендарния български офицер, преподавател, изследовател, публицист, деец на националноосвободително движение на македонските българи. Автор на труда е известният историк проф. д.и.н. Тодор Петров. 

В следващите редове ще представим поместените в книгата емоционални спомени на Андро Лулчев – един от множеството възпитаници на Б. Дрангов в ръководената от него Школа за запасни офицери в Скопие през 2016 г. Той е бъдещ председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, депутат: 

„На 26 май падна убит нашият любим началник, полковник Борис Дрангов… Научих за неговата смърт едва 1918 година в болница „Париж”. Голяма бе нашата скръб. Събрахме се ранени офицери от Скопската школа в столовата на болницата, негови юнаци, и решихме трима да идем в Скопие да се поклоним и поднесем цветя на гроба на Дрангова. Решено, свършено. С патерици, с дървени краища ние, неговите юнаци, стояхме пред гроба му, а гроба му там, на същото място, гдето ни говори 1916 г. на Илинден за значението на Илинденското въстание. Навели глава, ние гледахме пресния гроб и новия кръст и като че ли той възкръсна, изскочи от гроба пред нас, стъпвайки на пръсти, както преди иде той срещу нас, а сините му очи като че ли ни говорят. Ето, чуваме гласа му: „Юнаци, мои мили юнаци, горе главите. Ни сълзи, ни хленч, ни плач! Не искам аз баби да ме оплакват. Не забравяйте това, което ви учих, и пътя, който показах, че “тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.

Прочетете още »

Становище на МНИ за старобългарската писменост

Становище на Македонския научен институт за разпространението и значението на старобългарската писменост, литература и култура  

Във връзка с изказаното мнение от най-високо равнище на Руската федерация, че кирилската писменост е дошла от „македонската земя“ сме длъжни, преди всичко, да уточним, че тази писменост била спасена от учениците на светите братя Кирил и Методий благодарение на България и българския княз Борис-Михаил. 

Франтишек Дворник
 (1893–1975)

През 886 г. те са намерили подслон в България и именно тук и оттук възобновили преводите на богослужебните книги – за българския народ и славянския свят, включително Киевска Рус. По решение на българския владетел са създадени два книжовно- църковни центрове – в североизточните български земи с център Плиска, а подир 893 г. във Велики Преслав и в югозападните български земи (наречени с прабългарската дума Кутмичевица) с център Охрид. Благодарение на Кирило-Методиевите ученици и обучените от тях книжовници в България възникнал един от феномените на средновековната европейска християнска цивилизация – старобългарската литература. Тъкмо от България, а не от неясната и объркваща като понятие „македонска земя”, тя се разпространила и в Русия след кръщението на княз Владимир през 988/989 г. 

Дмитрий Сергеевич Лихачов
 (1906–1999)

Тук, в Русия, старобългарската богослужебна литература е послужила като мост и посредник за пренасянето православното християнство от Цариград. Творбите на Климент Охридски, Наум Мизийски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и други старобългарски книжовници се превръщат в основа за разпространението на кирилската писменост и култура и в останалите славянски страни (включително и Русия). Ето оценките на двама учени със световно признание.

 Американският изследовател от чешки произход Франтишек Дворник (1893–1975) пише:

„Делото на Методий бе спасено от българите“. 

 Заслужава да се цитира и мнението на един от най-изтъкнатите руски хуманитаристи от ХХ в. – проф. Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999):

 „България е дала на Русия не само относително пълния комплекс от богослужебни книги, и книги, свързани с християнския мироглед, но тя е дала на Русия и литературният език, на който са били написани тези книги, и частично дори представители на църковната йерархия“

 (Д. С. Лихачёв. Избранные работы в трех томах. Т. 1. Ленинград, 1987, с. 47). 

Същият учен даде може би най-високата оценка, която някой някога е давал за България: 

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”. 

 Македонският научен институт и занапред ще отстоява историческата истина за старобългарската писменост, литература и култура.

Прочетете още »

Писателят Христо Троански за войводата Ильо Марков

Ильо Марков
(28.05.1805 - 17.04.1898)

Христо Троански - Войводата от Берово Ильо войвода

Едва ли има друг поборник срещу османската тирания, за когото приживе да са създадени толкова песни, колкото за дядо Ильо войвода.

 И до днес те се пеят из Кюстендилско и Благоевградско, където той начело на дружината си се е подвизавал в продължение на десетилетия. 

В тях този легендарен войвода е изобразен като страшилище за поробителите и неуморен защитник на онеправданото население...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

100 г. от смъртта на полк. Борис Дрангов

Борис Дрангов
 (3 март 1872, Скопие – 26 май 1917)

   Борис Стоянов Дрангов (3 март 1872, Скопие – 26 май 1917, завоя на р. Черна, дн. Р Македония) е виден български военен деец, командир и военачалник, възпитател и преподавател, теоретик, изследовател и публицист, участник в македоно-одринското освободително движение, полковник от българската армия. 

 Завършва Военното училище в София и Николаевската военна академия на руския Генерален щаб в Санкт Петербург, отлично подготвен и храбър български офицер. В продължение на почти двадесет и три годишна офицерска служба – от произвеждането му в звание подпоручик (1 ян. 1895) до деня на неговата гибел, полк. Дрангов служи в повече от 20 формирования на българската армия. 

 Това му осигурява възможност да опознае, обучи и възпита хиляди бойци, а богатия си опит да сподели в над 150 статии, брошури и книги с общ обем от около 1500 печатни страници, публикувани в най-авторитетните и реномирани български военни и граждански вестници и списания от края на XIX и началото на XX в. 

  През своя кратък, но динамичен и изпълнен с важни събития жизнен път Б. Дрангов участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и в трите войни за освобождение и национално обединение през 1912–1918 г., преминавайки с българската армия през бойните полета на Македония, Тракия и Добруджа без да изпита нито веднъж вкуса на военния неуспех.

Прочетете още »

МНИ е съорганизатор на кръгла маса в Благоевград

Македонски научен институт 

НЧ "Никола Вапцаров - 1866" - Благоевград

Ви канят на

Национална кръгла маса 

"Върви, народе възродени...",

посветена на книги, медии и дигитални източници за Македония

с участието на: проф. дин Трендафил Митев, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Димитър Тюлеков, д-р Георги Георгиев, Валери Яков, Михаела Василева, д-р Кирил Алексиев

26 май 2017 г. петък, 17 ч. 

Хорова зала "Проф. Хр. Арищиров"

Прочетете още »

Книги за ползване от библиотеката на МНИ

   В чест на празника „Св. Св. Кирил и Методий” библиотеката на МНИ обнародва списък с книги за ползване 

 Една от приоритетните задачи на възстановения през 1990 г. Македонски научен институт бе да попълни библиотечния си фонд с ценни изследвания, документални издания, албуми, вестници, списания и архивни материали, свързани с Македония. Задачата се оказа трудна защото през лятото на 1947 г., наред с 1331 етнографски предмети, в НР Македония се изпращат и 3966 уникални книги от библиотеката на МНИ.

 Към Скопие отпътуват и ръкописи на заслужили дейци, архиви на отделни братства, както и на Македонския научен институт. Мотивът на ръководителите в НР Македония, че тази библиотека е неправилно „да стои слабо или никак неизползвана в София, докато научните работници на Македония много се мъчат в дирене на изворен материал, за библиографски упътвания в изработване на македонската история и културно развитие”. Независимо от отпътуването на стотици български и чуждестранни книги „мъките” на научните работници в НР Македония не са престанали. Напротив! 

Вероятно са се засилили, защото независимо от внимателно селектираните тогава издания, българският характер на областта от векове е неоспорима – историческа истина, която вечно не може да се прикрива или фалшифицира. Особено чрез новия дигитален свят и обмяна на информация. Тя не може да бъде и друга, защото статистиките, вкл. и чуждестранните, както и повечето извори са безпрекословни – в Македония има българи и други народности, но няма „македонци”. 

 За радост на научната общност и любознателната аудитория библиотеката на МНИ започва отново да работи активно с читатели. На всебългарския празник „Св. Кв. Кирил и Методий” – ден на славянската писменост и култура, обнародваме част от електронен списък с книги, които могат да се ползват. 

Сърдечна благодарност заслужават издатели, автори, читатели и приятели на МНИ, предоставили безвъзмездно ценни издания на библиотеката му, както и на екипа – доц. д-р Стоян Германов, Елена Бугарчева, д-р Сия Никифорова и докторант Владимир Митов, обработващ книжното богатство на Института. 

От ръководството на МНИ

Прочетете още »

Полк. Петър Дървингов за Междусъюзническата война

Полковник Петър Дървингов

Хроника на войната на балканските държави срещу България през 1913 година

Разузнавателната служба за силите и намеренията на сърбите бе организирана чрез мрежата на македонската революционна организация... Цялата революционна машинерия беше впрегната в работа. И ние вярвахме, че никога армия във военно време не е била така пълно всестранно и навреме осветлявана, както нашата армия преди Междусъюзническата война 1913 година...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Борис Дрангов - живот и дела

Из книгата на проф. д.и.н. Тодор Петров 

 „Борис Дрангов. Живот и дела” 

С., 2017, 160 стр.

 Има личности в българската история, за които никога не е достатъчно да се пише и говори. Достойно място сред тях заема полковник Борис Стоянов Дрангов – виден български военачалник и възпитател, военен теоретик, преподавател и изследовател, психолог, писател и публицист. Той е и един от дейците на македоно-одринското освободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., в двете Балкански войни от 1912–1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г., който загива за свободата на Македония и за обединението на отечеството. 

За неговия жизнен път и дейност като офицер – командир, педагог, преподавател, писател и историк, за военнотеоретичното му наследство, вече съществуват изследвания и публикации.Издадени са също спомени, посветени на полковник Дрангов, а също различни документални свидетелства, свързани с неговата личност. Независимо от направените проучвания обаче и досега все още не е написана цялостна научна биография за жизнения път и дейността на Борис Дрангов, а изследователите на неговия живот и дело продължават да са в дълг към големия български патриот. 

 Незначителен е и броят на публикациите, посветени на дейността му за освобождението на Македония и за участието му в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участието му във войните за обединение на отечеството (1912–1918 г.) също е напълно неизследвано и забулено в неизвестност и все още представлява terra incognita за българската история. 

  Затова и целта на настоящия биографичен очерк е да се осветли в максимална степен ролята и участието на полковник Борис Дрангов в освободителните борби на македонските и тракийските българи, водени в края на ХІХ и началото на ХХ век, дейността му за освобождението на Македония и обединението на отечеството, участието му във войните от 1912–1918 година, а не на последно място и неговата роля и място в българската армия като командир и военачалник, като преподавател и възпитател, като организатор, военен теоретик, изследовател и публицист.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор................................................................................................. 5

Родно място и юношески години........................................................... 7

Юнкер във Военното училище ..............................................................  12

Начални стъпки в офицерската кариера............................................. 18

Първи досег с освободителното движение......................................... 27

Комита в Македония.............................................................................. 36

В Генералщабната академия................................................................. 41

Преподавател на бъдещи офицери........................................................ 50

Отново в редиците на освободителното движение.......................... 59

Участник в балканските войни 1912-1913 г........................................ 64

В търсене на истината......................................................................... 75

Дружинен командир................................................................................ 80

Начело на 5-и пехотен македонски полк.............................................. 84

Началник на Школата за запасни подпоручици.................................. 98

На Северния фронт................................................................................ 113

Завръщане в Македония.......................................................................... 128

Последна почит....................................................................................... 141

Дрангов в народната памет       146

Прочетете още »

19 май 1934 г. и днешната българска действителност

Преди много години в парка на родния ми Свети Врач/ Сандански от блажено почиващите си възрастни съграждани запомних множество думи и имена, оказали се с ключов характер за бъдещи изследователски проучвания. Неизбледняващият спомен се отнася до серия исторически обекти, нарицателни изрази и личности: ВМРО, Военен съюз, Организацията падна, 19 плюс 6, военен преврат, смъртни присъди, „породисти кметове“, Иван Михайлов, Дамян Велчев, политик с рядко срещаното лично име Кимон и разбира се датата 19 май 1934 г. 

 Днес, 80 години от военния преврат читателската общност може да научи много за въпросното събитие. Редица учени като Георги Марков, Величко Георгиев, Владимир Мигев, Людмил Спасов, Николай Поппетров, Росица Стоянова и др. са анализирали причинно-следствената му обусловеност. Публикуван е част от значимия личен фонд на Кимон Георгиев станал обществен факт чрез поредицата „Архивите говорят“ /№ 41/ на Държавна агенция „Архиви“. Достъпен е и документалния филм „1934 г. „ на режисьора Костадин Бонев и сценариста Влади Киров. 

 В навечерието на европейския партиен вот едва ли 80-та годишнина от втория междувоеннен преврат ще бъде обект на размисъл и критично оценяване с оглед бъдещото развитие на българската държавност. Но юбилейният повод е добра възможност още веднъж да насочим взор спрямо историческата съдба на Родината ни. Важно е да не се забравя никога, че националното развитие в неговите три основни посоки: свободен демократичен живот, модерно стопанско благоденствие и достойна, отговорна външна политика е постоянен дълг на целокупната българска общественост. Точно преди 80 години, независимо от идеологически внушения и политически домогвания основната част от родолюбивото българско офицерство рано сутринта на 19 май 1934 г. извършва военен преврат. Той е дело на Политическият кръг „Звено“ с водеща фигура Кимон Георгиев и на Тайния военен съюз, чиието секретар е неговият доверен съратник Дамян Велчев. 

 Мотивите за отговорния извънреден акт са отрицание на провалената политическа система и замяна на морално покварената партийна власт с „непартийна – национална власт“. Пълномощията на министър-председателя в оставка Никола Мушанов, който от 17 май има мандат за съставяне на правителство са отнети. Цар Борис III e принуден да утвърди указ за съставяне на ново правителство начело с Кимон Георгиев. Това е факт след потайното излизане на войската от казармите и пред неизвестностите от евентуална абдикация на злополучната Кобурготска династия. След два дни, на 19 май в притурка на Държавен вестник № 38 е публикуван първоначалния списък на правителството. При несъгласието на премиера, ръководството на Военият съюз налага за членове на кабинета по един представител на „земеделците, Сговора и демократите“. 

 Намерен е компромисен вариант и в правителството влизат приемливи лица от старите партии: Никола Захариев, проф. Янаки Моллов и Коста Баталов, пълномощен министър в Лондон, който от 25 май е министър на външните работи и вероизповеданията. 2 За съжаление когато се оценява реформаторската политика на деветнадесетомайското правителство почти винаги се поставя ударението върху два негови безкомпромисни програмни задачи и волеви решения, които намират израз в края на обявения „Манифест към българския народ“: Първата е в т. 14 на „Манифеста“, която гласи „Възстановяване авторитета на държавната власт върху цялата територия на държавата“. Това преведено на конкретно-историческия управленчески език тогава означава само едно: Държавен похлупак върху развиващото се при много трудни условия след 1919 г. българското националноосвободително движение и в прав текст ликвидиране, разтуряне на неговия най-боеспособен отряд – Вътрешната Македонска Революционна Организация с Централен комитет, състоящ се от Иван Михайлов, Владимир Куртев и Георги Настев. 

Изразът „ВМРО извън закона“ въобще не е верен, тъй като българската революционна организация никога не е била „в закона“. 

В този смисъл е важно да се подчертае съществена характеристика на българския следвоенен политически живот, а именно наличието на така наречените „неотговорни фактори“. Става дума за ВМРО и Военния съюз, като и двете организации в международните условия на Ньойска България са тайни, незаконни, въоръжени, а често въпреки национално-отговорното си поведение нарушават българския държавен суверенитет. Подминавайки недостатъчно изследвания научен проблем за взаимоотношенията между ВМРО и Военния съюз, само споменавам, че са налице две основни линии: Едната линия е на сътрудничеството и единодействието срещу „доброполските предатели и враговете на Отечеството“, а другата е на разграничението и острото противопоставяне. 

Тази именно линия , резултат от наложения безпартиен режим на ВМРО в пограничния Петрички окръг и неговото превръщане в 

„държава в държавата“, 

заедно с убийството на известния български генерал от Охрид – Александър Протогеров, 1928 г. постепенно взима връх и води до развръзката на 19 май 1934 г. Започналият да излиза официоз „Нови дни“ дава обилни доказателства в подкрепа на този извод. С „падането на ВМРО“, иземването на нейното оръжие, смъртните присъди на Ив. Михайлов и неговите съратници, побойщата, извънредния режим, няколкото убийства и въобще с държавния контрол върху осовободителното движение на македонските българи не просто се поставя под въпрос политическата целесъобразност от съществуването на „македонското дело в България“, а е нанесен траен удар върху българското национално и духовно единство. Вярно е че, правителството в стремежа си да преодолее изолацията на страната, особено след антибългарския Балкански пакт, 9 февр. 1934 г. разчиства пътя за сближение с Югославия и подхранва митичната идея за интеграция на южните славяни от Черно море до Адриатическо и от река Дунав до Бяло море. 

 Но това предизвиква ответна реакция и след шестмесечното нелегално митарстване в България на емигриралия Ив. Михайлов през есента на 1934 г. последва убийството в Марсилия на омразния сред българите от Македония крал Александър Караджорджевич. Сложен е кръст на илюзорния политически проект „Интегрална Югославия“, временно е помрачено българо- югославското сближение, държавата по-успешно противодейства на сръбският шпионаж, а благодарение на разнобоя сред овластените заговорници, цар 3 Борис III успява да наложи с хитроумни интригантски ходове авторитарното си монархическо управление. Следващата, втора решителна правителствена задача е в т. 15 от превратаджийския Манифест: „Мир и добри отношения с всички Велики сили и особено с нашите съседи. Възстановяване на отношенията ни със Съветска Русия“. Тази програмна идея не е обсъждана от ръководството на Военния съюз. В записваните от зетя Гиньо Ганев спомени, 14 март 1965 г. Кимон Георгиев твърди, че т.15 е лично вписана от него, така че този революционен акт, отчитащ настроенията сред българския народ също е успешно постигнат. Това става в резултат от водените преговори през юни 1934 г. от Никола Антонов и Яков Суриц, пълномощни министри на България и Съветска Русия в Цариград. На 23 юли е подписан протокол за възстановяване на дипломатически отношения, разменени са официални телеграми между Коста Баталов и Максим Литвинов, народен комисар на външните работи на СССР. 

Въз основа на указ от 27 август недолюбваният от средите на ВМРО, проф. Димитър Михалчев е назначен за пълномощен министър в Москва, а неговият колега Фьодор Разколников на 23 ноември връчва в София акредитивните си писма. Разбира се нито едно правителство след това не дръзва да прекъсне официално установеното нова начало в междудържавните отношения. Но обстоятелствата и начинът по който е взето отговорното решение разкрива трайно повтарящ се недостатък в българското външнополитическо задкулисие. Деликатната област, където най-отчетливо се проявява характерът и достойнството на всеки народ често е обект на безплодни импровизации и внушения от вън, на некомпетенти нагласи, отричащи усилията на професионалната дипломация, на лична инициатива, която в случая се оказа доходоносна политическа инвестиция след 9 септември 1944, на дневни партийни интереси и сметки, които задълбочават националните ни комплекси и дефекти, а и подхранват постоянно все още неизживяния „сателитен синдром“ в отечествената ни външна политика. 

 Когато правим опит от днешното време да разкрием истинските послания на военния преврат от 19 май 1934 г. не бива да подминем дълбоко заложената мотивация на патриотичното българско офицерство за национален градеж и възход. Дамгосващото „клетвопрестъпници“ едва ли може да разкрие цялата сложност и многопластовост на юбилейното събитие. То в никакъв случай не е изолирано от тогавашния следвоенен свят и спокойно можем да търсим възможности за сравнителен анализ и влияния от Турция на Кемал Ататюрк, фашистка Италия, нацистка Германия, Съветска Русия, съседна Гърция и т. н. Налице са обаче така да се каже и домашни доказателства. В манифеста от 19 май и последвалите го стопански реформи са отчетени и предимствата на безпартийния режим, които ВМРО налага през периода 1922-1934 г. из „Македонския Пиемонд“/Петрички окръг от бъдещата независима Македония, където тамошните българи един ден ще се радват на пълна свобода. Регионалният модел и благороден замисъл на незаконния културно-стопанския институт на ВМРО, ръководен от кюстендилския адвокт Панчо Тошев/ син на обезсмъртния в народната песен организационен куриер Дончо Щипянчето/ е направен опит да бъде приложен в национален мащаб. 4 С идеите и взетите мерки за силна, професионална изпълнителна власт, за „най-широко покровителство на земеделието“, разширяване на кооперативния кредит, за преустройство на учебното дело и правосъдни реформи и въобще всичките 13 програмни задачи на извънредния военно- политически кабинет имат едно послание: Само власт, която разумно се опира първо на собствените си възможности и управлява в интерес на всички поданици е в състояние да осигури национален възход на страната и народа си. 

 Вярно е, че офицерите-заговорници премахват Търновската конституция, забраняват партиите, ликвидират ВМРО и не успяват да изпълнят програмата си, но пътя, който избират за модерно и справедливо развитие на българската държавност се оказа правилен. Не е случайно, че стопанските показатели на предвоенната 1939 г. близо половин столетие са сравнителна база в номенклатурните доклади на българските ръководни комунистически кръгове. На 19 май, рано сутринта, около 7 и половина, Кимон Георгиев с приготвените книжа отива при уплашения и смутен български владетел. Цар Борис III е заставен да подпише указ за уволнението на 40 души некадърни и неуважавани в обществото висши офицери. По отношение на националното си възпитание и мотивация тогавашния български офицерски корпус едва ли може да се сравни с днешния, които е разпилян от партийни чистки, валутни задгранични мисии, натовски назначения и от битката за хляба. С една дума в България има недоволно офицерство, но няма обективни предпоставки за военен преврат. В страниците на националната ни история има достатъчно пролята братска кръв и ненужни проявления на политическо насилие. Родината ни има потребност днес не от военен, а от граждански преврат. За да бъде обаче успешен е необходимо да бъдат изпълнени три основни изисквания: 

  Безусловен анализ на днешната тревожна действителност с благородни, хуманно извисени програмни задачи за изход и политически решения в интерес на изтерзания от постоталитарния преход български народ; Автентично младежко гражданско движение с отворен потенциял за максимална масовост и социална организираност, недопускащо каквито и да било външни намеси и зависимости; Вътрещна доброволна система за обществен ред и сигурност, изключваща насилието и неморални постъпки. Несъстоялият се и бленуван от мнозина граждански преврат е истинско и достойно предизвикателство пред сегашните и бъдещи поколения на България, което един ден ще бъде съезмеримо с делото на всички наши възрожденци и участници в драматичната битка за национално-освобождение и обединение на народа ни. 

 Доц. д-р Димитър Л. Тюлеков 

15 май 2014 г.

Прочетете още »

Българската екзархия и Македонската православна църква

сп. "Македонски преглед", год. ХXII, 2000, кн. 3, Ст. н. с. д-р Христо Темелски. Залезът на Българската екзархия и Македонската православна църква..., 43-74.

След Междусъюзническата война България претърпяла национална катастрофа и обширният екзархийски диоцез в Македония и Одринска Тракия почти бил унищожен. Македонските епархии (девет десети от Македония) били заграбени от сръбските и гръцките завоеватели, които изгонили българските митрополити и разтурили българските църковни общини. 

Към Сърбия преминали 791 български храма с 833 свещеника, а към Гърция - 378 храма с 300 свещеника. В границите на българската държава останали само части от Струмишка и Неврокопска епархия, а в Беломорска Тракия, между реките Марица и Места, била сформирана Маронийската епархия със седалище Гюмюрджина. 

Над 300 български свещеници били изгонени от Македония и Тракия и Св. синод ги настанил на вакантни енории в България...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Османската империя в македонската историческа култура

Изглед към улица в старата чаршия на Скопие

сп. "Македонски преглед", год. ХXXI, 2008, кн. 3, Трьобст, Ст. Доверена неизвестност. Османската империя в македонската историческа култура…, 85-96.

Специфичен за повечето национални исторически култури на Балканите е твърде преобладаващото запечатания и прокълнат спомен за османската епоха — едно възвръщане към миналото, обясняващи многото недостатъци на настоящето, а също така бъдещето. Всички те са обосновавани и извиняващи се с това минало. 

Така например в България вече станалите пословични „петстотин години на турското робство“ се дават и до днес често като образец за обяснение за изоставането в модернизацията, а в Гърция „туркокрацията“ се държи отговорна за почти всички дефицити в обществото, държавата и икономиката. 

Към това се добавя и фактът, че живата част на османското наследство в буквалния смисъл на думата, а именно различните турскоговорящи и/или ислямски народностни групи от Молдова до Гърция, от България до Босна, се приемат нерядко като демографски и културни чужди тела, дори и като етнополитическа заплаха в тези с преобладаващо православно християнско население общества...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

ВМОРО в Централните Родопи (1899-1913 г.)

Околийската чета на Пею Шишманов
Източник: Уикипедия

сп. "Македонски преглед", год. ХXV, 2002, кн. 3, Ас. Мария Николова. ВМОРО в Централните Родопи (1899-1913 г.) ..., 55-68.

...ВМОРО в Централните Родопи с ръководител Пейо Иванов Шишманов е главен фактор, който допринася за обединяване усилията на населението от региона за освобождаване от турската власт и присъединяване към България. Тази дейност се увенчава с успех. Като местно проявление организацията има своите специфики, но поддържа и следва идеите на ВМОРО.

 Функционирането й представлява част от македоно-одринското освободително движение в посочения период. По един характерен начин е показана волята за действия, синхронизирани с останалите революционни райони. Подходът е адекватен на конкретната обстановка. От съществено значение са и личностните качества на революционния ръководител П. Шишманов в най,напрегнатите моменти от съществуването на организацията. 

Той успява с много такт, търпение и воля да преодолее многобройните трудности и да доведе започна, тото дело до успешен край в Смолянско, докато по,голяма част от Македония и Одринска Тракия остават извън пределите на свободна България...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Разисквания в МНИ за съществуването на македонска "нация"

Сградата на Македонския дом в столицата,
където през 1946 и 1947 г. се провеждат важни дискусии
за миналото и настоящето на Македония

сп. "Македонски преглед", год. ХXХI, 2008, кн. 1, Н.с. д-р Александър Гребенаров. Изложения срещу налагането на идеята за „македонска нация“ в България и за необходимостта от съществуване на Македонския научен институт (ноември 1946 — юли 1947)..., 111-144.

Вечерта на 2 юли 1947 г. повторно свиканото Общо събрание на Македонския научен институт (МНИ) взема решение за неговото разформироване. Пренията са бурни и продължават до среднощ, но изходът е предизвестен от няколко месеца по-рано. 

Участниците във важното събрание не са тайни заговорници, а познати дейци и общественици — повечето членове на Българската работническа партия (комунисти) или доверени лица. Те безпрекословно изпълняват партийните указания и гласуват „ЗА“ спуснатото „отгоре“ предложение за разформироване на Института. 

Нищо, че за изминалите непълни 24 години от неговото учредяване той се налага като безспорен научен център в страната и чужбина обединява усилията на именити български учени, творци и общественици, в т.ч. и редица авторитетни чуждестранни интелектуалци...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Старобългарският модел в живите български диалекти

сп. "Македонски преглед", год. ХXХI, 2008, кн. 1, Н.с. д-р Ана Кочева. Старобългарският модел в живите български диалекти..., 69-78.

Съвременният диалектен български език чрез падежните реликти е съхранил своеобразно основните модели на родително-винителния падеж (пряко допълнение) при имената от мъжки род, единствено число, който се открива през старобългарския период. Родително-винителният падеж (по форма родителен, по функция винителен) характеризира най-вече съществителните от старото 0//У склонение (по терминологията на академик Вл. Георгиев). 

Значението му като „двоен” падеж в по-късната история на българския език е много голямо, тъй като той – в конкуренция с друг „двоен” падеж – именително-винителния (и заедно с него) създава основа за поемане на функциите на други падежи, т.е. за възникване на общ падеж (casus generalis).

При отбелязване на непостояността на формата на родително-винителния падеж в старите паметници френският изследовател А. Ваян специално отделя модела със собствени имена като изключение, т.е. като модел с постоянна форма: „Формата на родителен-винителен падеж не е била постоянна дори при названията за лица (освен при собствените имена)...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Прояви на българско самосъзнание във Вардарска Македония (1934-1941)

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.)..., .

"...В началото на август 1940 г. набралото достатъчно сили националноосвободително движение прераства в открит сблъсък със сръбския режим. На 2 август в Прилеп, а по някои сведения и в Скопие, Охрид, Кавадарци и другаде [80], са организирани и проведени чествания на поредната годишнина от Илинденското въстание. Отбелязването на тази историческа дата от прилепчани преминава в протестна демонстрация по улиците на града. Участниците в нея скандират „Да живее братска България“ наред с политическите лозунги [81]. Репресивните мерки против прилепските демонстранти не довеждат до преустановяване на българските национални прояви. 

 На 25 август, след края на футболна среща в Кичево, футболистите Драгутин Серафимов и Виктор Матев изпяват българска народна песен. На следващия ден Дине Бойков от Валандово, вървейки по една от градските улици, извиква с пълни гърди: „Всички сме българи. Да живее София!“. Здравината на българския дух убедително е демонстрирана и от Наце Петрушев от Куманово, който на 29 август обявява пред свои съграждани: „Аз съм българин и като българин ще умра“[82]. 

 На 4 или 5 септември Стоян Стойчев от кривопаланското с. Конопница в присъствието на много свои съселяни отбелязва: „...Тук е било българско и българско ще си остане. Нашите стари разказват, че чак до Ниш е било българско“ [83]. На 3 с.м. Йордан Трайков от Скопие заявява пред посетителите в едно гостиварско кафене, че „всички българи в Югославия са пуснати от войската...“ Той добавя още, че след като „България вземе Добруджа, ще дойде ред и на Югославия“[84]. На фона на тези думи е напълно обяснима радостта, с която македонските българи посрещат възвръщането на Южна Добруджа в границите на българската държава на 7 септември 1940 г. 

Още същия ден, след като я научават от емисиите на Радио София, осем души в Куманово, между които бившият член на редакцията на списание „Луч“ Никола Стойков, открито изразяват задоволството си от присъединяването на Южна Добруджа към България [86]. На 8 септември търговецът Петър Куситасов от Прилеп критикува пред посетителите в дюкяна си режима в Югославия и величае България. На 12 с.м. Димитър Тодоров от Царево село подхвърля на двама свои съграждани, че във Вардарска Македония „ще дойдат българите“ [87]. Три дни по-късно Петър Аргиров от Кавадарци се обръща към съпругата на някакъв сръбски жандарм с думите: „дойде вече вашият край... тук е било българско и пак такова ще стане“[88]...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Пограничните събори между Югославия и България

сп. "Македонски преглед", год. ХXXVIII, 2015, кн. 2, Доц. д-р Стоян Германов, доц. д-р Димитър Тюлеков. Пограничните събори в българо-югославските отношения 1944–1989 г...., 25-53.

"...Първите срещи на крайграничното население в България и Югославия стават още през 1934–1935 г. Това се дължи на курса към сближение между двете държави, започнал през 1933 г. със срещите на цар Борис III и крал Александър Карагеоргиевич съответно на Белградската гара и в Евксиноград. 

Процесът продължава и във външнополитическите действия на правителствата след преврата от 19 май 1934. В този месец са сключени търговски договори и ветеринарна конвенция между България и Югославия. Разменят се различни делегации. С посещението на крал Александър в София е постигнато съгласие по някои гранични въпроси, сред които несъмнено са и крайграничните срещи (събори). 

При правителството на Георги Кьосеиванов външнополитическите инициативи се увенчават с подписването на пакта за „вечно приятелство” (1937). През тези години крайграничните събори зачестяват, като се правят опити да им се придаде организиран характер в отделни гранични пунктове и по повод някои празници – 24 май, Св. Дух и др..." 

 Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Култът към Светите братя Кирил и Методий след Освобождението

Тържество по случай 11 май в Солунската българска
мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий"
(преди 1912 г.)

сп. Македонски преглед, год. XVII, 1994, № 2. Манафова, Райна. Култът към дейността на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий и българите (1878 - 1885 г.)..., 115 - 128.

Сред българския народ възниква култът към равноапостолите Св. св. Кирил и Методий и свързаната с техните имена славянска писменост и книжовност, а пиететът към делото им  намира най-ярък израз в ежегодните народни тържества, уредени в тяхна чест. 

В продължение на много години идеалите и делото на първоучитилети са възхвалявани и почитани от нашия народ. 

От всички славяни, българите първи отбелязват 11 май - деня на Кирил и Методий и още през 50-те години на ХIХ век го обявяват за национален празник на българската просвета, писменост и книжнина....

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Книги в библиотеката на МНИ

Книги в библиотеката на Македонския научен институт

100 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903–2003. Сборник доклади от международната научна конференция, София, 26–27 септември 2003 г. Състав. Александър Гребенаров и др. София, 2005, 612 с.

50 години от Илинденското въстание: Статии и спомени. София, 1953, 144 с.

А. Ашняки. Българите – башкири през вековете и днес: Документална публицистика. София, 1998, 38 с.

А. И. Полторак. От Мюнхен до Нюрнберг. София, 1964, 380 с.

Акоп Улунян. Българският народ в Руско-турската война 1877–1878. София, 1972, 240 с.

Александър Гребенаров. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947). С., 2006, 420 с. и 50 с. илюстрации.

Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923–2008). Документален летопис. София, 2009, 574 с.

Александър Мирков. Войните (1912–1918) не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България. София, 2015, 312 с.

Александър Фол. История на българските земи в древността до края на III в. пр. Хр. 2 прераб. и доп. изд. София, 1997, 452 с.

Александър Фол. Политика и култура в древна Тракия. София, 1990, 272 с.

Александър Фол. Тракийският орфизъм. София, 1986, 244 с.

Александър Фол. Тракийското военно изкуство. София, 1969, 128 с.

Александър Якимов. Балканската политика на Гърция между двете световни войни. София, 2012, 206 с.

Алфред Халиков. 500 руски фамилии от българо-татарски произход. София, 1994, 148 с.

Анастас Иширков. Изследвания за Македония. Фототип. изд. на 2 доп. изд. на Принос към етнографията на македонските българи 1907 г. София, 1993, 150 с.

Ангел Джонев. Македония в железопътната политика на България (1878–1918). Кюстендил, 2008, 434 с.

Ангел Джонев. Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война (1915–1918). Кюстендил, 2016, 196 с.

Ангел Димитров. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. София, 1987, 284 с.

Андрей Пантев, Петко Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. София, 1983, 152 с.

Андрей Пантев. Българският въпрос във Великобритания 1876–1878. София, 1981, 184 с.

Андрей Пантев. Рицар или чудовище: Из историческите пътища на модерния национализъм. София, 1993, 144 с.

Андрей Цанов. Александър Батенберг, първите седем години на свободна България. Фототип. изд. София, 1991, 168 с.

Анна Станчова. Дворцови и дипломатически спомени 1887–1915. 2 изд. София, 1991, 224 с.

Анри Пози. Войната се връща. 2 изд. София, 1992, 104 с.

Антон Страшимиров. Диктаторът: Животът на Стефан Стамболов. 2 изд. София, 1993, 208 с.

Антонина Кузманова. Балканската политика на Румъния 1933–1939 г. София, 1984, 218 с.

Антонина Кузманова. От Ньой до Крайова: Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940). София, 1989, 308 с.

Апостолос Христакудис. Балканската политика на Гърция през 90-те години. София, 1998, 296 с.

Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 1. Възникване и развитие на цивилизациите. София, 1995, 384 с.

Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 2. Разпадане и разлагане на цивилизациите. София, 1995, 456 с.

Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 3. Универсални държави и универсални църкви: Перспективите на западните цивилизации. София, 1995, 528 с.

Арсени Костенцев. Спомени. София, 1984, 180 с.

Артър Смит. Спомени от Македония: Приключенията на един американец сред македонските революционери. София, 1983, 232 с.

Атанас Божков, Асен Василиев. Художественото наследство на манастира Зограф. София, 1981, 484 с.

Атанас Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица: Изследване върху миниатюрите от ръкописът на Йоан Скилица XII–XIII век в Мадридската национална библиотека със 170 цветни и черно-бели илюстрации. София, 1972, 262 с.

Атанас Кременлиев. Марин Петков. Сергей Антонов–страдалецът от Рим. Благоевград, 2016, 276 с.

Атанас Попов. Крепостни и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982, 166 с.

Балканите в международните отношения 1944–1948. София, 1984, 208 с.

Балканската миграционна култура: Исторически и съвременни примери от България и Македония. Състав. Петко Христов. София, 2010, 334 с.

Балчо Нейков. Факийско предание: Сбирки от народния живот за праотците на войводата Стефан Караджа: Стефан Караджа и неговите предци. София, 1985, 376 с.

Бистра Цветкова. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Т. 1. София, 1971, 428 с.

Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието. 1879–1951. Състав. Росица Стоянова, Веска Николова. София, 2015, 364 с.

Боби Бобев. Записки по история на България 1878–1944. София, 1992, 176 с.

Богдан Филов. Дневник. Състав. И. Димитров и Н. Пръвчева. 2 изд. София, 1990, 808 с.

Богдан Филов. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912–1916. Състав. П. Петров. София, 1993, 222 с.

Божидар Димитров. Венециански документи за българската история през XVI–XVII век. София, 1994, 208 с.

Бойка Соколова. Албански възрожденски печат в България. София, 1979, 208 с.

Болонски псалтир. Български книжовен паметник от XIII в. Фототип. изд. София, 1968, 532 с.

Борбата на българския народ за защита и спасяване на евреите в България през Втората световна война: Документи и материали. Състав. Давид Коен и др. София, 1978, 350 с.

Борис Николов. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893–1934. София, 1999, 184 с.

Бранко Джорджевич. Коминтернът и Югославската комунистическа партия 1919–1929. София, 1987, 224 с.

Българите извън България. Сборник с материали от международния симпозиум, състоял ес на 20 и 21 юни в Бургас. Състав. Марияна Парзулова. Велико Търново, 1997, 144 с.

България и Русия през ХХ век: Българо-руски научни дискусии. София, 2000, 446 с.

Българската църква и училището в Букурещ: Сборник по случай 125 години от създаването на църквата и училището. София, 1994, 256 с.

Български народни песни: Собрани от братья Миладиновци Димитрıя и Константина и издани одъ Константина в Загребъ въ книгопечатница-та на а. Якича 1861. Фототип. изд. София, 2016, 542 с.

Български народни песни: Събрани от братя Миладинови: Издава фототипно Наука и изкуство. София, 1981, 540 с.

Български народни песни: Събрани от Братя Миладиновци – Димитрия и Константина и издани от Константина. 4 изд. София, 1961, 694 с.

В търсене на националния идеал 1878–1913: Доклади и научни съобщения от международната научна конференция, Благоевград, 2–3 октомври 2008 г. Състав. Димитър Тюлеков и др. Велико Търново, 2009 508 с.

В чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров. София, 1984, 392 с.

В чест на академик Димитър Косев: Изследвания по случай 70 години от рождението му. София, 1974, 490 с.

В чест на академик Христо А. Христов: Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, 1976, 490 с.

В. Н. Ламздорф. Дневник 1894–1896. Москва, 1991, 454 с.

Валентин Александров. България и тайната война: Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914–1944. София, 1992, 174 с.

Валентин Китанов. Принос към дипломатическата история на България: Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г.: Документален сборник. София, 2004, 544 с.

Ванда Смоховска-Петрова. Михаил Чайковски – Садък паша и българското Възраждане. София, 1973, 116 с.

Васил Василев. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. София, 1991, 344 с.

Васил Гюзелев. Петър Мутафчиев: Очерк. София, 1987, 108 с.

Васил Гюзелев. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV век. София, 1985, 268 с.

Васил Кънчов. Избрани произведения. Т. 1. Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, 1970, 536 с.

Васил Кънчов. Избрани произведения. т. 2. Град Скопие. Сегашното и недавно минало на град Велес. Македония – етнография и статистика. София, 1970, 680 с.

Васил Маринов. На гости у бесарабските българи: Историко–етнографски бележки. София, 1988, 112 с.

Василий Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение: Идеология, програма, развитие. София, 1972, 454 с.

Величко Георгиев, Стайко Трифонов. Екзарх български Йосиф I: Писма и доклади. София, 1994, 438 с.

Велчо Велчев. Паисий Хилендарски: Епоха, личност, дело. София, 1981, 216 с.

Венцеслав Начев. Български надписи. София, 1994, 272 с.

Вера Мутафчиева. Книга за Софроний. 3 изд. Варна, 1983, 210 с.

Веселин Бешевлиев. Писма и документи на папирус: [Сборник], София, 1985, 208 с.

Веселин Илиев. Велика Волжка България: Волга – бълг. река. [София], 1993, 64 с.

Веселин Илиев. Забравените българи край Волга. София, 1997, 88 с.

Веселин Попов. Български народни игри и представления: Изследване върху игровото начало в българската традиционна народна култура. София, 1993, 208 с.

Веселин Трайков. Идеологически течения и програми в националноосвободителните движения на Балканите до 1878 година. София, 1978, 440 с.

Веселин Трайков. История на българската емиграция в Северна Америка:От началото й през средата на ХIХ в. До 80-те години на ХХ в. София, 1993, 368 с.

Веселин Трайков. Националните доктрини на балканските страни: Исторически и съвременен поглед. Стара Загора, 2000, 148 с.

Веска Николова, Димитър Саздов. Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България 1879–1918. София, 1992, 524 с.

Виржиния Паскалева. Българката през Възраждането. 2 доп. и прераб. изд. София, 1984, 388 с.

Витка Тошкова. Из дневника на Бекерле – пълномощен министър на Третия райх в България. София, 1992, 216 с.

Владимир Георгиев. Тракийският език. София, 1957, 104 с.

Владимир Мигев. Утвърждаване на монархо-фашистката диктатура в България 1934–1936. София, 1977, 188 с.

Воин Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913 г. София, 1982, 392 с.

Воин Божинов. Защитата на националната независимост на България 1944–1947. София, 1962, 296 с.

Войнишкото въстание 1918.: Спомени. Състав. Генчо Стоев. София, 1958, 264 с.

Втора национална школа на младите историци 1980: Историческата българистика в чужбина. Част I. История на България. София, 1981, 408 с.

Втора национална школа на младите историци 1980: Историческата българистика в чужбина. Част II. Етнография и лингвистика. София, 1981, 190 с.

Вяра Ковачева-Костадинова. Занаяти в югозападните български земи XV–XIX век. София, 1991, 288 с.

Генерал Йордан Венедиков: Избрани произведения. Състав. Димитър Зафиров, Анна Златева. София, 1991, 232 с.

Георги Бакалов. Средновековният български владетел: Титулатура и инсигнии. София, 1995, 272 с.

Георги В. Димитров. БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925. София, 1972, 228 с.

Георги В. Димитров. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939. Благоевград, 1982, 380 с.

Георги В. Димитров. Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939. Благоевград, 1985, 240 с.

Георги Вълчев. Финландски дневници и мемоари от 1877–1878 г. София, 1978, 68 с.

Георги Генов. Беломорска Македония 1908–1916. [София], 2006, 332 с.

Георги Генов. Съпротивата на българите от Беломорска Македония срещу гръцкото иго 1912–1916 г. София, 1998, 214 с.

Георги Георгиев, Йордан Шопов. Илинденското въстание 1903. София, 1969, 248 с.

Георги Георгиев. Старата железодобивна индустрия в България. София, 1978, 206 с.

Георги Даскалов. Гърция и македонският въпрос (1950–2000): българо-македонският синдром на гръцкия национализъм.София, 2014, 516 с.

Георги Даскалов. Драмското въстание 1941 г. София, 1992, 304 с.

Георги Даскалов. Клио срещу Темида: Антон Калчев хуманист или военнопрестъпник. [София], 2013, 296 с.

Георги Даскалов. Участта на българите в Егейска Македония 1936–1946 г.: Политическа и военна история. София, 1999, 912 с.

Георги М. Димитров. Присъда срещу комунизма: Статии, речи, изказвания 19491972. Състав. Тончо Карабулков. София, 1991, 288 с.

Георги Марков. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913. София, 1989, 460 с.

Георги Марков. Българо-германски отношения 1931–1939. София, 1984, 256 с.

Георги Марков. Българското крушение 1913. София, 1991, 240 с.

Георги Марков. Върховете привличат мълнии: Покушения и политика в България 1878–1919. София, 1989, 184 с.

Георги Марков. Камбаните бият сами: Насилие и политика в България 1919–1947 г. София, 1994, 156 с.

Георги Марков. Светът през 20 век: Летониз. София, 2000, 216 с.

Георги Наумов. Атентатът в катедралата „Св. Неделя” 16 април 1925. София, 1989, 224 с.

Георги Нешев. Българо-украински културно-исторически връзки през XV–XVIII в. София, 1997, 48 с.

Георги Нешев. Българските каракачани. София, 2000, 32 с.

Георги Нешев. За книгата „Абагар”, за автора и времето й...: Послучай 350 години от отпечатването й в Рим. София, 2002, 104 с.

Георги Николов. Българският цар Самуил. Малка македонска библиотека № 4. Българско сдружение на родовете от Македония. София, 2014, 96 с.

Георги Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното българско царство (края на XII–средата на XIII в.). София, 2011, 256 с.

Гергана Величкова. Пропаганда на фашизма в България 1922–1934 г. София, 2002, 360 с.

Горан Тодоров. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в княжество България 1881–1883. София, 1991, 324 с.

Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. София, 1953, 302 с.

Господин Гочев. Бюро д-р Делиус. София, 1966, 264 с.

Дамян Груев Яне Сандански: Спомени. София, 1972,126 с.

Данаил Крапчев. Изминат път: Избрани статии. София, 1992, 372 с.

Данко Димитров. Български светини. София, 1971, 188 с.

Дарина Петрова. Цариградските българи. София, 2000, 240 с.

Делчо Тодоров. Българската етнография през Възраждането. София, 1989, 224 с.

Дечо Добринов. ВМРО (обединена). София, 1993, 270 с.

Дечо Добринов. Последният цар на планините: Биографичен очерк за Тодор Александров 1881–1924. София, 1992, 144 с.

Дж. С. Киракосян. Младотурки перед судом истории. Ереван, 1986, 480 с.

Джон Киракосян. Младотурците пред съда на историята. София, 1989, 496 с.

Диана Гласнова. Войници на милосърдието. Пловдив, 2011, 418 с.

Димитрина Петрова. Александър Цанков и неговата партия 1932–1944. София, 2011, 316 с.

Димитър Ангелов, Георги Батаклиев, Борислав Примов. Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори. София, 1967, 236 с.

Димитър Ангелов. Българинът в Средновековието: Светоглед, идеология, душевност. Варна, 1985, 340 с.

Димитър Ангелов. Българите – славянски народ. София, 1996, 44 с.

Димитър Ангелов. Българското средновековие – идеологическа мисъл и просвета. София, 1982, 168 с.

Димитър Ангелов. Из средновековното ни минало: Държава, народност, култура. София, 1990, 584 с.

Димитър Гоцев. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1893–1941. София, 1983, 76 с.

Димитър Гоцев. Македонската интелигенция в периода 1919–1941 г. София, 2006, 324 с.

Димитър Гоцев. Младежките националноосвободителни организации на македонските българи 1919–1941. София, 1988, 288 с.

Димитър Гоцев. Националноосвободителната борба в Македония 1912–1915. София, 1981, 208 с.

Димитър Димитров. Балканският икономически феномен – формиране и историческа съдба. [Благоевград], 2005, 296 с.

Димитър Косев. Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев 1926–1931. София, 1995, 224 с.

Димитър Косев. Международното значение на Септемврийското въстание през 1923 г. София, 1964, 252 с.

Димитър Косев. Русия, Франция и българското освободително движение 1860–1869. София, 1978, 232 с.

Димитър Минчев. Военнореволюционната дейност на Петър Дървингов 1898–1918. София, 1990, 200 с.

Димитър Минчев. Участието на населението от Македония в българската армия през Първата световна война 1914–1918. София, 1994, 198 с.

Димитър Молеров, Костадин Молеров. Народописни материали от Разложко. Сборник за народни умотворения и народопис, кн. 48. София, 1954, 580 с.

Димитър Овчаров. Византийски и български крепости V–X век. София, 1982, 182 с.

Димитър Попниколов. Преображенското въстание: лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов. 2 доп. изд. София, 1982, 128 с.

Димитър Саздов. Многопартийната политическа система и монархическият институт в България 1879–1918. София, 1993, 260 с.

Димитър Сирков. В защита на Испанската република 1936–1939. София, 1967, 272 с.

Димитър Страшимиров. Левски пред Къкринската голгота: История и критика. 2 изд. София, 1991, 136 с.

Димитър Т. Петров, Цветан Николов. Българи в Южна Америка. София, 1988, 188 с.

Димитър Тюлеков, Димитър Шалев. 100 години Благоевградска адвокатура (1915–2015). Благоевград, 2015, 360 с.

Димитър Цанев. Българската историческа книжнина през Възраждането XVIII–първата половина на XIX век. София, 1989, 216 с.

Дино Кьосев. Борбата на македонският народ за освобождение. София, 1950, 172 с.

Дино Кьосев. Илинденското въстание. София, 1953, 138 с.

Дино Кьосев. Титовци без маска. София, 1950, 240 с.

Дмитрий И. Поливянни. Средновековният български град през XIII–XIV век: Очерци. София, 1989, 180 с.

Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. Състав. Здравка Нонева. София, 1984, 360 с.

Добри Ганчев. Спомени от княжеското време. 2 доп. изд. София, 1983, 268 с.

Добрин Мичев. Македонският въпрос и българо-югославските отношения: 9 септ. 1944–1949. София, 1994, 512 с.

Дойно Дойнов. Комитетите „Единство” – ролята и приносът им за Съединението. София, 1985, 374 с.

Дойно Дойнов. Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.: Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външно-политическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, 1979, 334 с.

Документи за историята на Българското книжовно дружество 1878–1911. Сборник. Т. 2. Състав. Иван Снегаров. София, 1966, 358 с.

Документи по обявяване независимостта на България – 1908 година. Из тайния кабинет на Княз Фердинанд. Състав. Цветана Тодорова, Елена Стателова. София, 1968, 238 с.

Дора Иванова-Мирчева, Иван Харалампиев. История на българския език. Велико Търново. 1999, 384 с.

Д-р Христо Татарчев. Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, 1995, 206 с.

Другият в историята: Сборник от материалите на научна конференция 7–9 май 1992. Кюстендил, 1996, 222 с.

Евгени Танчев. Държавно-правните възгледи на Александър Стамболийски. София, 1984, 240 с.

Екатерина Вечева. Търговията на Дубровник с българските земи XVI–XVIII в. София, 1981, 220 с.

Екзарх Йосиф I: В спомени на съвременници. Състав. Христо Темелски. София, 1995, 598 с.

Елена Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879–1886. София, 1979, 252 с.

Елена Стателова. Източна Румелия 1879–1885: икономика, политика, култура. София, 1983, 494 с.

Елена Сюпюр. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София, 1982, 276 с.

Емил Георгиев. Епопея на освободителната борба на българския народ в славянските литератури. София, 1976, 304 с.

Емил Георгиев. Основи на славистиката и българистиката. София, 1979, 356 с.

Етногенезис и културно наследство на българския народ: Сборник. София, 1971, 160 с.

Етнография на Македония. Извори и материали. Т. 2. Състав. Маргарита Василева и др. София, 1992, 360 с.

Етнография на Македония: Извори и материали. Т. 1. Състав. Маргарита Василева и др. София, 1992, 596 с.

Ефрем Каранфилов. Българи: Книга първа. 2-ро и 3-то изд.София, 1980, 800 с.

Жеко Попов. Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878–1902. София, 1994, 568 с.

Желю Желев. Фашизмът: тоталитарната държава. 2 изд. София, 1990, 368 с.

Женя Пимпирева. Каракачаните в България: От номадство към уседналост. София, 1995, 152 с.

Живко Сахатчиев. Второто потурчване на Якоруда 1990–1995 година: Статии, писма, документи, разговори. Пловдив, 1996, 224 с.

Жоро Цветков. Атанас Буров – живот за България. София, 1992, 410 с.

Захари Стоянов. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата 1867–1868. София, 1967, 248 с.

Захарий Димитров, Борис Шаров. Стенописни орнаменти от Югозападна България: Албум. София, 1964, 54 с.

Зденек Урбан. Чехи и българи: Културни взаимоотношения. София, 1981, 228 с.

Зина Маркова. Българската Екзархия 1870–1879. София, 1989, 400 с.

Зина Маркова. Четата от 1868 година: по случай 150 години от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, 1990, 200 с.

Зоя Андонова. Атентатът в храма „Св. Неделя”: Делото Фридмана-Загорски-Коев-Грънчаров-Петрини-Косовски и др. Фототип. изд. София, 1999, 148 с.

Иван Богданов. Александър Македонски. Пловдив, 1988, 312 с.

Иван Богданов. Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня. София, 1987, 128 с.

Иван Богданов. Залог за историческо безсмъртие: Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София, 1985, 216 с.

Иван Божилов. Българите във Византийската империя. София, 1995, 372 с.

Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893–927). Златният век на Средновековна България. София, 1983, 224 с.

Иван Венедиков. Златният стожер на прабългарите. София, 1987, 400 с.

Иван Венедиков. Тракийската колесница. София, 1960, 252 с.

Иван Гаджев. История на българската емиграция в Северна Америка. Т. 1. Поглед отвътре. София, 2003, 652 с.

Иван Гаджев. История на българската емиграция в Северна Америка. Т. 2. България, мащеха наша (1944–1989). София, 2006, 816 с.

Иван Гредешлиев. Гагаузите. Добрич, 1993, 128 с.

Иван Грек, Николай Червенков. българите от Украйна и Молдова: Минало и настояще. София, 1993, 296 с.

Иван Дуйчев. Пътеки от утрото. София, 1985, 256 с.

Иван Дуйчев. Рилският светец и неговата обител. София, 1947, 432 с.

Иван Илчев. Родината ми – права или не!: Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821–1923). София, 1995, 594 с.

Иван Йовков. Кобургът. 3 изд. София, 1983, 448 с.

Иван Маразов. Мит, ритуал и изкуство у траките. София, 1992, 496 с.

Иван Николов. Българите в Югославия – последните версайски заточеници. София, 2002, 88 с.

Иван Снегаров. Манастирът „Свети Наум” при Охридското езеро. София, 1972, 72 с.

Иван Снегаров. Турското владичество – пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. София, 1958, 244 с.

Иван Стоянов. Либералната партия в Княжество България 1879–1886. София, 1989, 244 с.

Иван Стоянович (Аджелето). Из миналото. София, 1992, 192 с.

Иван Унджиев, Цвета Унджиева. Христо Ботев – живот и творчество. 2 прераб. изд. София, 1983, 498 с.

Иван Унджиев. Васил Левски: Биография. София, 1967, 388 с.

Иван Унджиев. Георги Бенковски: Биография. София, 1983, 204 с.

Иван Филчев. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. София, 2007, 364 с.

Иван Хаджийски. Гражданска смърт или безсмъртие: Есета, статии, рецензии. Състав. Йордан Василев. Варна, 1986, 432 с.

Иван Шишманов. Студии, рецензии, спомени и писма. София, 1969, 632 с.

Игнат Криворов. Принципите на военното изкуство: Възникване, утвърждаване, същност. София, 1995, 216 с.

Игор Дамянов. Нишкото въстание през 1841 г. и Европейската дипломация. София, 1992, 164 с.

Изследвания в чест на академик Михаил Арнаудов. София, 1970, 544 с.

Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, 652 с.

Изследвания в чест на професор доктор Христо Гандев: По случай 70 години от рождението му. София, 1983, 472 с.

Илинденско-Преображенското въстание 1903: Хронология. София, 1983, 176 с.

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. военна подготовка и провеждане. 1992.

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 75 години от въстанието. София, 1983, 228 с..

Илия Галчев. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, 360 с.

Илия Галчев. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870–1913). София, 1994, 230 с.

Илия Конев. Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения: Материали и документи. София, 1966, 320 с.

Илчо Димитров. Англия и България 1938–1941: Навечерието и началото на Втората световна война. София, 1983, 280 с.

Илчо Димитров. България на Балканите и в Европа: Очерци. 2 доп. изд. София, 1983, 328 с.

Илчо Димитров. За да ни има: Статии за националната политика. София, 1992, 192 с.

Илчо Димитров. Князът, конституцията и народът: Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, 1972, 220 с.

Илчо Димитров. Миналото, което беше близко, а става все по-далечно: Срещи и разговори. София, 1992, 120 с.

Интелигенцията в културологична перспектива. София, 2010, 220 с.

История на новобългарския книжовен език. София, 1989, 542 с.

Йован Раич. История на всички славянски народи и най-паче на болгари, хорвати и серби: Откъси. София, 1993, 190 с.

Йоно Митев. Съединението 1885. 2 прераб. и доп. изд. Пловдив, 1985, 472 с.

Йоно Митев. Съединението: 1885. София, 1980, 386 с.

Йоно Митев. Фашисткият преврат на 9 юни 1923 и Юнското антифашистко въстание. София, 1956, 336 с.

Йордан Ванчев. Въстанал съм за свободата. Документален очерк за Георги Измирлиев-Македончето. 2 изд., София, 1986, 112 с.

Йордан Величков. Националните малцинства и външната политика на СФР Югославия. София, 1979, 94 с.

Йордан Венедиков. История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година. София, 1985, 280 с.

Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдив, 1994, 214 с.

Йордан Иванов. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско): Принос към проучването на българската топонимия в Македония и Родопите. София, 1996, 204 с.

Йордан Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, 1982, 240 с.

Йордан Николов, Калинка Исова. Средновековието: Справочник. София, 1994, 272 с.

Йордан Шопов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 година. София, 1983, 64 с.

Йордан Янев, Пламен Павлов. Световната България. София, 2000, 32 с.

Калчо Калчев. Бесарабските българи опълченци в руско-турската война (1877–1878). София, 1995, 112 с.

Катерина Венедикова. Българите в Мала Азия: От древността до наши дни. Стара Загора, 1998, 490 с.

Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. Представила Фани Дренкова. София, 1984, 524 с.

Кирил Косев. Подвигът 1912–1913: 70 години от Балканската война. София, 1983, 218 с.

Кирил патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Т. I (1878–1885), книга първа: София, 1969, 752 с.

Кирил патриарх български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, 1971, 96 с.

Кирил патриарх български. Принос към българския църковен въпрос. Документи от австрийското консулство в Солун. София, 1961, 224 с.

Кирил патриарх български. Принос към униатството в Македония след Освободителната война: 1879–1895. София, 1968, 712 с.

Кирил Топалов. Петко Р. Славейков. София, 1979, 96 с.

Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Капитан Георги Мамарчев 1786–1846. София, 1986, 112 с.

Климент Охридски: Сборник статии по случай 1050 години от смъртта му. София, 1966, 448 с.

Климентина Иванова. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981, 578 с.

Климентина Иванова. Патриарх Евтимий. София, 1986, 136 с.

Кольо Николов, Цветан Пешев, Станислав Стратиев. Няколко дена разходка по българските места: Художествен пътепис. София, 1970, 228 с.

Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт. Сборник доклади от международната научна конференция, Кюстендил 14–15 декември 2007 г. Състав. Александър Гребенаров и др. София, 2008, 308 с.

Константин Велики. Браилските бунтове 1841–1843. София, 1968, 336 с.

Константин Велики. Румъния и българското революционно движение за национално освобождение (1850–1878). София, 1982, 246 с.

Константин Динчев. Запали се планината: Песенният фолклор за Илинден-Преображение в Югозападна България: 100 години от въстанието. Благоевград, 2003, 236 с.

Константин Иречек. Български дневник. Т. 1, 1879–1881. 2 фототип. изд. София, 1995, 548 с.

Константин Иречек. Български дневник. Т. 2, 1881–1884. 2 фототип. изд. София, 1995, 616 с.

Константин Кацаров. 60 години живяна история. София, 680 с.

Константин Палешутски. Македонският въпрос в буржоазна Югославия: 1918–1941. София, 1983, 224 с.

Константин Палешутски. Македонското освободително движение след Първата световна война 1918–1924 1993

Константин Палешутски. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос: 1919–1945. София, 1985, 362 с.

Константин Палешутски. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос 1919–1945. София, 1985, 362 с.

Константин Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878–1903. София, 1979, 348 с.

Константин Попов. Местните имена в Разложко. София, 1979, 182 с.

Константин Попов. Научното дело на видни български езиковеди. София, 1982, 176 с.

Константин-Кирил Философ: Юбилеен сборник по случай 1100 години от смъртта му. София, 1969, 452 с.

Коста Църнушанов. Български народни песни от Македония. София, 1989, 528 с.

Костадин Гърдев. Македонските патриотични организации в САЩ и Канада:от основаването им до 1987 г. София, 1991, 220 с.

Костадин Костадинов. Третата национална катастрофа. Варна–София, 2011, 96 с.

Красимир Узунов, Евелина Цанева. Христос на Балканите. Основни моменти на етническата ситуация в Р Македония. София, 1993, 170 с.

Кристина Попова. „За Добруджа готови сме”: Добруджанските младежки организации в България 1919–1934. София, 1993, 124 с.

Крум Михайлов, Димитър Шалев. Стари български родове. София, 1989, 232 с.

Кръстю Манчев, Валериан Бистрицки. България и нейните съседи 1931–1939. Политически и дипломатически отношения. София, 1978, 308 с.

Кръстю Манчев. Югославия и международните отношения на Балканите 1933–1939. София, 1989, 304 с.

Кузман Шапкарев. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма/ Пред. Петър Динеков. София, 1984, 648 с.

Кънчо Кожухаров. Последният лов на хана. София, 2003, 256 с.

Ламби Данаилов, Стилиян Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия 1878–1903, том 2. София, 1971, 570 с.

Лиляна Василева. Българското словно богатство. София, 2009, 460 с.

Луко Захариев. В търсене на националното. София, 1984, 172 с.

Любен Бешков. Добруджанци в науката, изкуството и културата: био-библиографски очерци в две книги. Книга първа. Добрич, 1992, 256 с.

Любка Бобчева. Средновековни накити от Толбухински окръг: [албум]. София, 1977, 40 с.

Любомир Милетич. Изследвания за българите в Семиградско и Банат. София, 1987, 572 с.

Любомир Милетич. Източно-българските говори. София, 1989, 192 с.

Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година . Фототип. изд. София, 1989, 344 с.

Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година. Фототип. изд. София, 2003, 434 с.

Любомир Огнянов. Българският земеделски народен съюз 1899–1912. София, 1990, 284 с.

Любомир Панайотов. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 1983, 152 с.

Людмил Петров. Проблеми на военната политика на България 1934–1939 г. София, 1990, 232 с.

Людмила Дончева-Петкова. Българска битова керамика през ранното средновековие, втората половина на VI – края на Х в. София, 1977, 224 с.

Людмила Дончева–Петкова. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VII–X век. София, 1980, 188 с.

Македонски народни песни. Текст и мелодия записал Коста Църнушанов. София, 1956, 390 с.

Маргарита Тачева. История на българските земи в древността. Втора част: Развитие и разцвет на робовладелското общество. София, 1987, 282 с.

Маргарита Тачева-Хитова. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в. пр. н. е.– IVв. пр. н. е. София, 1982, 522 с.

Марин Деведжиев. Кратка история на селищното развитие по българските земи. София, 1979, 352 с.

Марин Калонкин. НОВА – съюзник на съюзниците: Българската народоосвободителна армия по време на Втората световна война. София, 2001, 220 с.

Мария Радева. Културната политика на българската буржоазна държава 1885–1908. София, 1982, 246 с.

Марко Семов. Народопсихология: Т. 1. Размисли върху написаното и ненаписаното за българската народопсихология и националния характер. Варна, 1995, 336 с.

Марко Семов. Народопсихология: Т. 2. Българинът и властта. Варна, 1995, 380 с.

Марсел Дюнан. Българското лято юли 1915–октомври 1915. 2 изд. София, 1993, 360 с.

Мерсия Макдермот. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, 1987, 432 с.

Мерсия Макдермот. Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев. 2 изд. София, 1980, 328 с.

Методи Димов. Гласът на истината. София, 1996, 96 с.

Методи Димов. Кървава луна: Спомени на един македонски емигрант. София, 2000, 192 с.

Методи Петров. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919–1934). София, 1995, 200 с.

Милен Михов. Политика в историята. Новата българска история и македонската историография 1944–2005. Велико Търново, 2006, 340 с.

Милен Михов. С кръст и меч. Българската екзархия, ВМОРО и освободителните борби на българите в Македония и Одринско (1902–1912). Велико Търново, 2002, 440 с.

Милен Семков. Европа и фашизмът 1919–1939. 2 изд. София, 1983, 248 с.

Милен Семков. Моабит 8085. Димитров пред имперския съд. София, 1972, 316 с.

Милияна Каймакамова. Българска средновековна историопис: От края на VIIдо първата четвърт на XV в. София, 1990, 204 с.

Милчо Лалков. Балканската война 1912–1913. София, 1982, 72 с.

Милчо Лалков. Балканската политика на Австро-Унгария 1914–1917. Австро-унгарската дипломация в борба на съюзници през Първата световна война. София, 1983, 420 с.

Милчо Лалков. Балканското националноосвободително движение през XIX век (1804–1978). София, 1982, 176 с.

Милчо Лалков. България в балканската политика на Австро-Унгария 1878–1903. София, 1993, 672 с.

Милчо Лалков. От надежда към разочарование. Идеята за федерация в Балканският югоизток 1944–1948. София, 1994, 304 с.

Мито Исусов. Комунистическата партия и революционният процес в България 1944–1948. София, 1983, 338 с.

Мито Исусов. Сталин и България. София, 1991, 228 с.

Михаел Бар-Зоар. Извън хватката на Хитлер: Героичното спасяване на българските евреи. София, 1999, 280 с.

Михаил Андреев, Фани Милкова. История на българската феодална държава и право. 2 изд. София, 1993, 404 с.

Михаил Арнаудов. Българското книжовно дружество в Браила 1869–1876. София, 1966, 338 с.

Михаил Арнаудов. Веркович и „Веда словена”: Принос към историята на българския фолклор и на българското възраждане в Македония с неизвестни писма, доклади и други документи от 1855–1893 г. Сборник за народни умотворения и народопис, кн. 52. София, 1968, 520 с.

Михаил Арнаудов. Дела и завети на бележити българи. София, 1969, 456 с.

Михаил Арнаудов. Паисий Хилендарски : личност, дело, епоха. София,1962, 160 с.

Михаил Арнаудов. Паисий Хилендарски: личност, дело, епоха. 2 доп. изд. София, 1972, 176 с.

Михаил Йонов. Българската армия като държавна институция след Първата световна война 1919–1929. София, 1995, 304 с.

Михаил Кремен. Брегалница. София, 1982, 150 с.

Михаил Маджаров. Спомени. 1854–1889. София, 1968, 774 с.

Михаил Огнянов. Македония–преживяна съдба. 2 изд. София, 2003, 276 с.

Надежда Драгова. Книга за Паисий. 2 изд. София, 1981, 152 с.

Народни песни от Западните покрайнини. София, 1959, 360 с.

Народностна и битова общност на родопските българи: Сборник статии. София, 1969, 242 с.

Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени. Състав. Петър Петров. София, 1994, 478 с.

Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 г. Състав. Петър Петров. София, 1993, 328 с.

Научна конференция в памет на проф. д-р Д. Яранов. Варна, 2002. Кн. 2. Развитие и състояние на природната среда. София, 2002, 442 с.

Недю Недев. Александър Стамболийски и заговорът. София, 1984, 352 с.

Недю Недев. Генерал Владимир Заимов. София, 1985, 256 с.

Недю Недев. Лайпцигският процес и българското антифашистко движение. 2 прераб. изд. София, 1983, 160 с.

Неизвестни спомени за Априлското въстание 1876 г. Състав. Борис Николов и др. София, 2000, 118 с.

Никола Бацаров. Животоописанието ми. София, 1986, 144 с.

Никола Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878–1903. София, 1965, 244 с.

Никола Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878–1903. 2 доп. изд. София, 1983, 252 с.

Николай Бердяев. Смисълът на историята.: Опит за философия на човешката душа. София, 1994, 240 с.

Николай Генчев. Българската възрожденска интелигенция. София, 1991, 412 с.

Николай Генчев. Социално-психологически типове в българската история. Очерци. София, 1987, 208 с.

Николай Георгиев. Втората световна война. Календар на събитията. Биографии на дейците. София, 2003, 474 с.

Николай Кауфман. Някои общи черти между народната песен на българите и източните славяни. София, 1968, 216 с.

Николай Ликовски. По пътя на четата на Панайот Хитов. София, 1982, 112 с.

Николай Овчаров. Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония: ново след Й. Иванов. София, 1994, 166 с.

Николай Станишев. Кратка история на българите от най-стари времена до днес. Пловдив, 1994, 260 с.

Николай Тодоров. Филики етерия и българите. София, 1965, 170 с.

Николай Хайтов. Родопските комити разказват. София, 1972, 374 с.

Нина Андонова. Български войводи. София, 1985, 304 с.

Ньойски договор с обяснителни бележки от д-р Б. Кесяков и Дим. Николов. София, 1994, 274 с.

Освободителната борба на българите от Македония и Одринско 1902–1904. Дипломатически документи. Състав. Тодор Добриянов и др. София, 1978, 592 с.

Освободителното движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. I том. Фототип. изд. Състав. Любомир Панайотов, Йордан Шопов. София, 1983, 516 с.

Освободителното движение в Македония и Одринско. спомени и материали. Фототип. изд. II том. Състав. Любомир Панайотов, Йордан Шопов. София, 1983, 1094 с.

Осемдесет години Илинденско-Преображенското въстание. София, 1988, 574 с.

Павел Шатев. В Македония под робство. Солунското съзаклятие 1903 г.. Подготовка и изпълнение. 2 изд. София, 1968, 500 с.

Панайот Маджаров. Въстанието в Одринско 1903. София, 2004, 496 с.

Панайот Хитов. Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари нови войводи. София, 1962, 210 с.

Пане Бичев. Навечерието на атентата: Велики четвъртък 1925 г.: Разкриване нелегалните апарати на комунистите. Състав. Цочо Билярски. 2 изд. София, 2006, 208 с.

Пантелей Георгиев. Участие на втори пеши струмски полк и Кюстендилската македонска доброволческа дружина в сръбско-българската война през 1885 г. София, 2005, 80 с.

Пантелей Щерев. Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлерофашистката окупация. София, 1966, 178 с.

Петко Стайнов. Компетентност и народовластие. Политически изучавания върху кризата на парламентаризма и демокрацията. 2 изд. София, 1994,158 с.

Петър Ангелов, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Димитър Цанев. Записки по история на България 681–1878 г. София, 1992, 224 с.

Петър Бицилли. Очерци върху теорията на историческата наука. София, 1994, 276 с.

Петър Бицилли. Увод в изучаването на новата и най-новата история. Опит за периодизация. 2 фототип. изд. София, 1993, 344 с.

Петър Вранчев. Спомени. София, 1968, 638 с.

Петър Димитров. Бележник за онова, което не се е забравило до сега. София, 1970, 112 с.

Петър Дървингов. Избрани произведения. Състав. Стоян Пенков. София, 1988, 216 с.

Петър Коледаров. Името Македония в историческата география. София, 1985, 210 с.

Петър Коледаров. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 1. София, 1979, 88 с.

Петър Коледаров. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 2. София, 1989, 160 с.

Петър Миятев. Документи за българската и сръбската история из маджарските държавни архиви 1868–1878. София, 1966, 186 с.

Петър Мутафчиев. История на българския народ 681–132. София, 1986, 384 с.

Петър Мутафчиев. История на българския народ. 4 изд., София, 1992, 376 с.

Петър Ников. Възраждане на българския народ: Църковно-национални борби и постижения. 2 изд. София, 1971, 404 с.

Петър Петров. Възстановяване на българската държава 1185–1197. София, 1985, 390 с.

Петър Петров. Когато един живот не стига: спомени. София, 2012, 384 с.

Петър Петров. Образуване на българската държава. София, 1981, 400 с.

Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност: края на XIVвек–1912 г. София, 1975, 468 с.

Петър Семерджиев. БКП, македонският въпрос и ВМРО. София, 1990, 166 с.

Петър Тодоров. Освободителните борби на Добруджа. Добруджанската революционна организация 1925–1940. София, 1992, 380 с.

Петя Пачкова. Идейното развитие на поборниците след Освобождението: Социолого-историческо изследване. София, 1988, 180 с.

Пиер Д`Еспаня. Преди клането: Роман за днешна Македония. София, 2011, 272 с.

Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Османските турци и краят на Средновековна България: Нова хипотеза за завладяването на видинското царство. Велико Търново, 1991, 42 с.

Пламен Цветков. Европейските сили, Балканите и колективната сигурност 1933–1935. София, 1990, 208 с.

Плевен 1877–1967: Страници за нашите освободители: Сборник. Състав. Никола Бошнаков и др. София, 1967, 306 с.

По следите на белия вятър: Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия. Състав. Спаска Паскова. Благоевград, 2008, 152 с.

Политически партии, организации и управления в България 1879–1944 г.: Известия на института по история, том XXVI. София, 1983, 810 с.

Първи конгрес на българското историческо дружество 27–30 януари 1970 година. Том първи. София, 1972, 704 с.

Първи конгрес на българското историческо дружество 27–30 януари 1970 година. Т. II. София, 1972, 632

Ради Каранджулов. Македонският въпрос. София, 1992, 112 с.

Радослав Мишев. Австро-Унгария и България 1879–1894 – политически отношения. София, 1988, 336 с.

Радослав Мишев. Австро-Унгария и българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия 1893–1912. София, 1993, 182 с.

Радослав Попов. Австро-Унгария и реформите в Европейска Турция 1903–1908. София, 1974, 226 с.

Радослав Попов. Балканската политика на България 1894–1898. София, 1984, 258 с.

Райко Николов. Дипломация на четири очи. София, 1995, 338 с.

Роже Бернар. Българистични изследвания. състав. Димитър Тилков. София, 1982, 370 с.

Румен Караганев. България и нейната Insufficientia Pulmonumили националната кауза за излаз на Бяло море 1919-1941. София, 2005, 392 с.

Румяна Радкова. Неофит Рилски и новобългарската култура: Първата половина на XIX век. София, 1975, 228 с.

С. В. Овнанян. Армено-български исторически връзки и арменските колонии в България през втората половина на XIXl век. София, 1972, 394 с.

Сава Пенков. Борбата на българския народ против Берлинския договор и международното право 1878–1886. София, 1968, 178 с.

Сава Пенков. Международни договори на България 681–1947 г. София-Женева-Париж, 1992, 368 с.

Сборник в памет на професор Александър Бурмов. София, 1973, 472 с.

Сборник в чест на академик Христо Христов: изследвания по случай 70 години от рождението му. София, 1988, 296 с.

Сборник в чест на проф. д-р Хр. Гандев. Изследвания по случай 75 години от рождението му. София, 1985, 432 с.

Светлозар Елдъров. Българите в Албания 1913–1939. Изследване и документи. София, 2000, 362 с.

Светлозар Елдъров. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901–1912. София, 1993, 244 с.

Светлозар Елдъров. Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония и Одринско 1897–1912. София, 1993, 136 с.

Светлозар Елдъров. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, 1994, 192 с.

Симеон Дамянов. България във френската политика 1878–1918. София, 1985, 558 с.

Симеон Дамянов. Франция и българската национална революция. София, 1968, 258 с.

Симеон Радев. Ранни спомени. София, 1967, 332 с.

Снежина Кралева. Българи сме се родили: Биография на Добри Войников. София, 1982, 164 с.

Спас Ташев. Македония в миналото на град Пещера. Пещера, 1994, 32 с.

Спомени за Априлското въстание от 1876 година. Състав. Николай Жечев. София, 1975, 384 с.

Спомени за Петко Каравелов. Състав. Елена Стателова. София, 1991, 256 с.

Спомени за Съединението от 1885 г. Състав. Радослав Попов, Елена Стателова. София, 1980, 434 с.

Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Състав. Елена Стателова, Зина Маркова. София, 1979, 260 с.

Спомени на Екатерина Каравелова. Състав. Величка Филипова, Екатерина Кунчева. София, 1984, 212 с.

Спомени: Христо Иванов–Големия. Съст. Виктория Тилева. София, 1984, 156 с.

Сръбско-българската война 1885: Сборник документи. София, 1985, 496 с.

Сръбско-българската война 1885: Сборник статии. София, 1985, 388 с.

Стайко Трифонов. Антантата в Тракия 1919–1920. София, 1989, 264 с.

Стайко Трифонов. Тракия: Административна уредба, политически и стопански живот 1912–1915. [Пловдив], 1992, 278 с.

Сталю Сталев. Помакедончването (сърбизирането) на Македония и Пиринския край. Благоевград, 2000, 156 с.

Станислав Шумков, Георги Чакалов. Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване. София, 2005, 116 с.

Станчо Ваклинов, Маргарита Ваклинова. Съкровището от Над сент Миклош. София, 1983, 88 с.

Степан Радич. Възродена България 1878–1913. София, 1993, 212 с.

Стефан Дойнов. Българската общественост и руско-турската освободителна война 1877–1878. София, 1978, 220 с.

Стефан Папалезов. Кръвта вода не става: Спомени. София, 1983, 316 с.

Стойко Тонев, Даниела Давчева. Стефан Стамболов в спомени на съвременници. София, 1992, 384 с.

Стойчо Грънчаров. Политическите сили и монархическият институт в България 1886–1894. София, 1984, 208 с.

Стою Шишков. Избрани произведения. Пловдив, 1965, 424 с.

Стоян Германов. Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско 1893–1908. София, 1992, 252 с.

Стоян Заимов. Атанас Узунов и Тракийското съзаклятие: Из „Миналото“: Очерки и спомени на деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869–1877 г. София, 1968, 560 с.

Стоян Радев. Ослепяване на българите: От Самуил до наши дни. София, 1997, 246 с.

Стоян Радев. Предизвикани изповеди. София, 1995, 192 с.

Стоян Рачев. Англия в съпротивителното движение на Балканите 1940–1945. София, 1978, 336 с.

Строители и ревнители на родния език. София, 1982, 360 с.

Султана Рачо Петрова. Моите спомени. София, 1991, 384 с.

Съвети към сина: Цар Фердинанд. Състав. Тодор Димитров. София, 1991, 78 с.

Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 1. Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания, 19–30 октомври 1943. София, 1984, 456 с.

Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 2. Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания, 28 ноември–1 декември 1943. София, 1984, 216 с.

Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 3. Конференцията на представителите на СССР, САЩ и Великобритания в Дъмбартън Оукс, 21 август–28 септември 1944. София, 1985, 328 с.

Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 4. Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания 4–11 февруари 1945. София, 1985, 368 с.

Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 5. Конференцията на обединените нации в Сан Франциско 25 април–26 юни 1945. София, 1986, 792 с.

Съединението 1885: Спомени. Състав. Елена Стателова, Радослав Попов. 2 разш. изд. София, 1985, 582 с.

Съединението на Северна и Южна България и сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. Състав. Цветана Тодорова и др. София, 1989, 636 с.

Сърджан Пириватрич. Самуиловата държава: Обхват и характер. София, 2000, 272 с.

Татяна А. Колева. Гергьовден у южните славяни. София, 1981, 212 с.

Тодор Бояджиев. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София, 1991, 276 с.

Тодор Димитров. Кюстендилски окръг – главна четническа база за Македония 1895–1912. Кюстендил, 2003, 98 с.

Тодор Икономов. Мемоари. София, 1973, 644 с.

Тодор Луканов. За Василя Левски. София, 1984, 92 с.

Тодор Мишев. Образование и култура в Сарафово 1913–1922–2002 г. регионалните измерения на историческата дидактика. София, 2003, 200 с.

Тодор Мишев. Покрайнини в центъра на Балканите. Западните покрайнини 1990–1995. София, 2003, 208 с.

Тодор Петров. Въоръжената борба на ВМРО в Македония и Одринско 1904–1912. София, 1991, 128 с.

Тодор Петров. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско 1899–1908. София, 1993, 228 с.

Тодор Събев. Самостойна народностна църква в средновековна България. София, 1987, 436 с.

Тончо Жечев. Българският Великден или страстите български. София, 1975, 288 с.

Тотю Тотев. Манастирът в „Тузлалъка“ – център на рисувана керамика в Преслав през IX–X в. София, 1982, 80 с.

Тотю Тотев. Преславското златно съкровище. София, 1982, 104 с.

Трендафил Керелов. Батак глава не скланя. 2 изд. София, 1985, 248 с.

Трендафил Митев. Българознание: История и теория на българския народностен характер. София, 2015, 520

Трендафил Митев. Българската емиграция в Америка и борбите за освобождение на Македония 1919–1945. София, 1993, 496 с.

Трендафил Митев. Македоно-българският централен комитет в САЩ 1918–1919. София, 1992, 338 с.

Туше Влахов. Криза в българо-турските отношения 1895–1908. София, 1977, 192 с.

Туше Влахов. Кукуш и неговото историческо минало. 2 доп. изд. София, 1969, 272 с.

Туше Влахов. Кукуш и неговото историческо минало. София, 1963, 116 с.

Туше Влахов. Отношенията между България и Централните сили по време на войните 1912–1918. София, 1957, 292 с.

Уилям Гладстон. Уроци по клане или поведението на турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос. 2 изд. София, 1994, 128 с.

Фархат Габдул-Хамитович Нурутдинов. Българите и световната цивилизация. София, 1997, 40 с.

Фикрет Аданър. Македонският въпрос. София, 2002, 272 с.

Фолклор, език и народна съдба. София, 1979, 214 с.

Франсоа Шаму. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, 1979, 415 с.

Халил Реджебов. Идеологията на Мустафа Кемал Ататюрк. София, 1983, 166 с.

Христо Бръзицов. Во Прилепа града. Варна, 1969, 192 с.

Христо Вакарелски. Етнография на България. 2 изд. София, 1977, 676 с.

Христо Генчев. Махалото е на път. Статии и интервюта 1990–1992. София, 1994, 208 с.

Христо Герчев, Тихомир Павлов. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. Българите в Моравско и Тимошко. Фототип. изд. София, 1993, 184 с.

Христо Данов. Древна Тракия. София, 1968, 472 с.

Христо Йонков. Панагюрище – център на Априлското въстание [албум]. София, 1975, 368 с.

Христо Караманджуков. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи. София, 1986, 248 с.

Христо Македонски. Записки на Христо Н. Македонски 1852–1877. 2 изд. София, 1973, 252 с.

Христо Матов. Македонска революционна система ВМРО. Съчинения. Състав. Цочо Билярски. София, 2001, 368 с.

Христо Негенцов, Иван Ванев. Образованието в Източна Румелия 1879–1885. София, 1959, 164 с.

Христо Огнянов. Пътешествие. София, 1995, 272 с.

Христо Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 1. Фототип. изд. София, 1983, 492 с.

Христо Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 2. Фототип. изд. София, 1983, 610 с.

Христо Силянов. Писма и изповеди на един македонски четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. Състав. Михаил Неделчев. София, 1984, 656 с.

Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник – 1902 г. 2 изд. София, 1967, 292 с.

Христо Силянов. Сръбско-българският спор и Русия. Фототип. изд. София, 1993, 156 с.

Христо Христов, Георги Стойков, Кръстю Миятев. Рилският манастир: История, Архитектура, Резби, Стенописи. София, 1957, 320 с.

Христо Христов. Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век. София, 1964, 214 с.

Христо Христов. Българските общини през Възраждането. София, 1973, 250 с.

Христо Христов. Освобождението на България и политиката на западните държави 1876–1878. София, 1968, 256 с.

Христо Христов. Революционната криза в България през 1918–1919. София, 1957, 608 с.

Христо Христов. Селските вълнения и бунтове 1899–1900. София, 1962, 68 с.

Цветан Стефанов. Комунистическият и антифашисткият печат през времето на фашистката диктатура в България. Кратък преглед. София, 1960, 334 с.

Цветана Дремсизова–Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987, 168 с.

Цветана Комитова. Самуиловата крепост при Беласица – история и археология. София, 2015, 182 с.

Цветана Тодорова. Обявяване независимостта на България през 1908 г. и политиката на империалистическите сили. София, 1960, 200 с.

Четата на Христо Ботев. Сборник изследвания. Състав. Николай Жечев. София, 1985, 396 с.

Чуваши: съвременые этнокультурные процессы. Москва, 1988, 240 с.

Юра Константинова. Българи и гърци в борбата за османското наследство. Велико Търново, 2014, 296 с.

Янко Сакъзов. Българите в своята история. [4 изд.]. София, 1993, 312 с.

Прочетете още »