България поиска бърза промяна на учебниците по история в Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 4

Николай Иванов

„Сега е времето да променим учебниците, защото трябва да казваме истината на младите хора, а не да пренебрегваме общата си история и да ги учим на национализъм“. За това призова по време на срещата на външните министри от Берлинския процес вицепремиерът и министър на външните работи на България Екатерина Захариева.

По думите ѝ „на Балканите политиците се оказаха по-смели от историците“ и даде пример с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония. „Крайъгълният камък в двустранните ни отношения е общата ни история. Една трета от българите всъщност имат корени от географската област Македония и във всяко семейство има поне един прародител, който е пролял кръвта си за освобождението на Македония“, изтъкна Захариева.

 Тя призна, че явно има още много път да се извърви по отношение на общата ни история – „направихме двустранна мултидисциплинарна комисия, но понякога виждам повече воля от правителствата, отколкото от членовете на тази комисия от македонска страна“.

Прочетете още »

Доц. д-р Александър Гребенаров за перспективите пред МНИ

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 4

За традициите в дейността на Македонския научен институт, за приемствеността и новите форми на работата му, за бъдещето на МНИ разговаряме с неговия председател доц. д-р Александър Гребенаров

Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в Кърджали. Потомък е на македонски и тракийски бежанци. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” (1978). Започва работа като учител, по-късно уредник в Музея за история на София. След защита на дисертация (1989) е научен сътрудник, а от 2009 г. доцент в Института за исторически изследвания при БАН, ръководител на секция „История на българския национален въпрос”. Чете лекции по българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1989 г.) в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Дългогодишен член на Научния и на Управителния съвет на Македонския научен институт – София, на редколегията на сп. „Македонски преглед”, от 11 юни 2014 г. е избран за председател на МНИ.

– Господин Гребенаров, Вие сте председател на Македонския научен институт вече втори мандат. При подобни ситуация въпросът, който обикновено се задава, е какво успяхте да надградите за този период от време върху традиционната представа за МНИ?

– През изминалия двугодишен период Институтът защити авторитета си на научно-изследователски център. Дейността ни е огромна. Надявам се да не звучи като хвалебствен отчет, но ще спомена някои прояви: МНИ организира 19 научни форума в различни градове – София, Благоевград, Кюстендил, Дупница, Разлог, Перник, Радомир, Велико Търново, Тутракан. За първи път покани учени от други държави – Р Унгария, Р Полша, Р Косово, Р Северна Македония, Русия. Организира форуми отвъд държавните граници – в Босилеград, Скопие, Дойран. Представи в Европейския парламент в Брюксел позицията си по Македонския въпрос и свои книги за български характер на Македония. Подписа меморандум за сътрудничество с Албаноложкия институт в Прищина, както и договори с музея в страната.

В областта на книгоиздаването Институтът достигна своеобразен рекорд – от началото на 2017 г. до днес отпечата 11 труда и 9 книжки от сп. „Македонски преглед“. Подготвяме брой на списанието на английски език. Между авторите с монографии се нареждат и чуждестранният (дописен) член на МНИ проф. Ярослав Рубаха от Полша, и Лари Королов, редактор на в. „Македонска трибуна“, живеещ в Торонто. За да регулира този процес бе създаден Издателски съвет. Някои проекти са номинирани от Програма „Помощ за книгата“ към Министерството на културата, други – от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Очакваме сп. „Македонски преглед“, най-старото списание в света, посветено на историко-географската област Македония, скоро да получи регистрация в световната реферираща база данни „SCOPUS. През тази година предстои завършването на нов фундаментален труд за Македония, подготвен от многоброен колектив.

–   Извън традиционната научна дейност на Института, за която споменахте, струва ми се, че и още негови прояви станаха забележими сред обществото. В последно време той сякаш стана „по-разпознавам“.

– Такава беше идеята, която обявих преди две години след повторния ми избор за председател на МНИ. Отварянето му към обществото – към неговите потребности, към неговите желания да научи повече чрез разнообразни средства за живота на българите в Македония, за своите предци, които са воювали, а мнозина и са загинали там, за нерадостния живот на бежанската неволя, за събитията след 1944 г. и пр. Лектория „Македония“ спомогна много от щекотливите въпроси да бъдат разис­квани с интелектуалци, политици, дипломати, вкл. и от Р Македония. Новоучреденият Младежки клуб „Даме Груев“, както и семинарът към него, допринесе част от проблематиката да стигне до по-младите. Негово дело е създаването на две изложби, на интерактивна карта в сайта и др.

    

Идеята за отваряне на МНИ към обществото е сложен процес. Той е свързан с придобиване на нови навици и практики, а учените по принцип са по-консервативни. Някои все още сякаш не могат да свикнат с институтските новости, които не са малко. Ще изредя някои от тях – от началото на 2018 г. се разпространява ежемесечно електронен Бюлетин на МНИ „Българите на Балканите и по света“. От 20 юли м.г. Институтът има собствена експозиция в Македония дом и така осъществи мечтата на учредителите си, заложена в първия устав. През м.г. бяха създадени почетните знаци „За научен принос” и „За Заслуги” за удостояване на заслужили дейци на науката, културата и общественици, както и институции и организации с особени заслуги за издигане престижа на Института. На  3 март 2019 г. стартира негово предаване по Национална телевизия „България24“  под наименование „Време е за Македония“. Така МНИ стана първият научен институт в България със собствено телевизионно предаване за история, култура и геополитика.

 – Как мислите, може ли да се каже, при това с пълна сигурност, че МНИ в днешните условия следва и изпълнява завета на своите учредители от преди 96 години?

 – За да отговоря на този въпрос, струва ми се, че е полезно да припомня историята на Института – създаден е през декември 1923 г. при силна политизирана среда след един преврат и две въстания. За чест на неговите ръководители трябва да се подчертае, че те съумяват да запазят политически баланс и академичен дух. Липсва открито политизиране, въпреки последвалата опустошителна стопанска криза, правителствените смени, превратът на деветнадесетомайците и тежките последици за освободителното движение на македонските българи. Ситуацията се утежнява след 9.9.1944 г., когато управляващите се опитват да променят политиката му в посока към македонизиране. Неговите дейци са репресирани, а много от книгите му са в списъка на забранената литература за ползване. След неуспеха да се овладее Института, той е закрит през лятото на 1947 г., а най-ценните му издания, архиви, етнографски материали и др. са предадени на Скопие.

Възстановеният през 1990 г. МНИ запази традициите на своите първостроители. Независимо от политическите пристрастия или партийна принадлежност на членовете му, той остана като независима неправителствена научна организация с обществен характер. Всички издания, декларации, открити писма и цялостните му изяви показват, че Институтът успешно се предпази от съблазнителни предложения за помощ в критични за него мигове, знаейки, че не са безкористни. Членовете му до днес са убедени, че всяко политическо опекунство или партийно вмешателство в неговата дейност са вредни за българската национална кауза. Стара истина е, че политическите формации са преходни, но нека да се знае, че предците ни през 1935 г. са приели чл. 1 в устава, според който МНИ е основан за вечни времена.

– По презумпция тъкмо МНИ би трябвало да притежава най-добрата експертиза по въпросите, свързани с днешна Северна Македония. Познавайки работата на Института отвътре, смятам, че това е така, но политическите елити и институциите в страната ползват ли тази експертиза?

– Не е тайна, че в Македонския научен институт членуват най-добрите и вещи специалисти от различни области на науката, които могат да предоставят експертни становища за Македония и държавите от т.нар. Западни Балкани, в които живеят и българи. На пръстите на едната ръка обаче се броят дипломатите, които заминават в тази посока и търсят наше съдействие. А има какво да научат от нас. Най-малкото да не повтарят грешките на колегите си, защото ни очакват битки за Македония на различни фронтове след сключените договори.

За съжаление, управляващите не се вслушаха в нашите исторически  аргументи срещу първоначално тестваните имена, които се подхвърлиха в пространството. Става дума за „Горна Македония“, „Северна Македония“, а по-късно и „Илинденска Македония“. Те влязоха в режим на първоначално отричане, но по-късно бяха готови да приемат всяко предложено наименование. Нашата страна не показа държавно-политически подход към името, сякаш ставаше дума за наименование в Антарктида, а не за област, която от векове е заселена с българи. В следващите дни МНИ ще представи нова декларация, в която ще изрази позицията си за името и за бъдещите отношения между България и Македония. Иска ни се да „приземим“ прекалените оптимисти, вкл. и т.нар. отговорни български фактори, самовнушаващи си, че всичко в тази съседна държава е наред. Напротив – почти нищо не е наред, а заканителните слова към управляващите в Скопие, че ще ги научим да уважават историческите факти в процеса на преговорите за при­съединяване, ще останат блед спомен след напътствие от някоя велика сила!

– И аз, и Вие, господин Гребенаров, изповядваме идеята, че и най-блестящите научни разработки ще си останат само като научен проект, ако об­ществото не бъде запознато с тях. Какво правите като председател на МНИ, за да стигне печатното слово до почитателите на тематиката?

– Наистина, това е мое старо верую. Познавам научната гилдия от десетилетия. Тя е чувствителна и ранима. Голяма част от колегите остават с вижданията си от по-старите времена – подготвят дълго и старателно своите изследвания, което не е малък подвиг в тези трудни времена за науката, но не мислят, че е тяхно дело да „затворят процеса“, т.е. да  издадат книгата си. Затова някои трудове и до днес остават непознати.

Ще дам два примера, които са показателни в това отношение. Преди 10 години, след като учредихме Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“,  ми представиха един великолепен труд, включващ публицистиката на видния български книжовник К. Шапкарев, който до скоро скопските историци не смееха да „македонизират“, но преди седмица и това направиха. Трудът бе подготвен от изявени специалисти и бе престоял около 2 десетилетия в разни библиотечни шкафове. Един зам.-министър на културата по това време, като прочете откъси от ръкописа, стана на крака. Предполагам, че чувствата на министъра бяха смесени – възхищение от написаното, и недоумение от нежеланието на издателите да отпечатат труда! Подобно нещо се случи и преди броени дни. Известни изследователи ми представиха събрани произведения на Васил Кънчов за Македония, публикувани в края на XIX в. И тези чудесни материали  бяха „отлежали“ добре. След няколко месеца и този труд ще види „бял свят“ като издание на МНИ. 

В този ред на мисли ще си позволя да дам още един съвет към пишещите колеги. Трябва да привикнем, че писменото ни слово може да стигне до повече хора, и да повлияе не само със средства от епохата на Гутенберг. Някои не желаят да променят стереотипите си, но времето го изисква. Дори малко научно съобщение, коментар по дадено събитие или отзив за нова книга, може да се превърне в новина минути след качването в сайта или във фейсбук страницата на МНИ. Неговите приятели са няколко хиляди. Там се получава и обратна връзка за значимостта на събитието или за неговото правдиво отразяване.

В политиката ни на книгоразпространение се опитвам да въведа практика – книгите на МНИ да достигнат до най-голям брой почитатели. За целта използваме списанието, сайта, бюлетина, както и новото ни телевизионно предаване. Организираме и чести срещи с публика, при това не само в столицата. Така печелим нови симпатизанти, които ни вярват и поощряват.

– Ако обикновен гражданин – български или чужд, поиска да се запознае с научните разработки на учените от МНИ, или му потрябва книга или документ, свързани с историята на Македония, ще може ли да ги намери при Вас?

– Независимо от иззетите през 1947 г. книги от Скопие, Институтът успя в последните десетилетия до голяма степен да запълни празнините си. Често получаваме дарения от книги и архивни материали, които обработваме. Регистрираме всички направени дарения. В сайта на МНИ са обнародвани част от заглавията на изданията, които се съхраняват в библиотеката. В следващите месеци предстои инвентаризация на книгите, след което целият списък ще бъде обнародван и читателите ще имат възможност да посещават и четат в библиотеката желаните издания, вкл. и в електронен вид. В момента тя се модернизира и реорганизира и в скоро време ще заработи пълноценно. Така че, който желае да почете повече за Македония, да заповяда. Вратите на библиотеката и на Македонския научен институт са отворени за всички! На „Пиротска“ 5, ет. 2, не отказваме диалог с никой по теми за геостратегическите политики в региона, както за миналото, настоящето и за бъдещето на Македония.

Костадин Филипов

                                         

Прочетете още »

Излезе бр. 4 на бюлетина "Българите на Балканите и по света"

БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 4 за 2019 г.

Съдържание:

Новини за Македония...1–5

Български общности зад граница... 5–10

Акцент:

Всичко ще се реши на 5 май ... 11–13

Интервю на броя:

Доц. дин Александър Гребенаров: С академичен дух, но с откритост към обществото ...14–19

Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 19–23

Дейност на МНИ... 23–26

Нови книги и издания... 26–27

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

"Аз съм българин и като българин ще умра", казва жител на Куманово

Въпреки че в историографията Куманово често е наричан
 "червената крепост" на Македония,
мнозина жители на града с огромно задоволство се включват
във всички народностни прояви и инициативи на българската административна
 власт след  април 1941 г. Тази снимка е именно от такъв момент.

Из: АИНИ, ф. ГГШ, к. XXXVI/8. Вардарски жандармериски пук, Пов. J. Т.
Бр. 1954, 

28 септембра 1940 г.

"Репресивните мерки против прилепските демонстранти не довеждат до преустановяване на българските национални прояви. 

На 25 август, след края на футболна среща в Кичево, футболистите Драгутин Серафимов и Виктор Матев изпяват българска народна песен. 

На следващия ден Дине Бойков от Валандово, вървейки по една от градските улици, извиква с пълни гърди: „Всички сме българи. Да живее София!". 

Здравината на българския дух убедително е демонстрирана и от Наце Петрушев от Куманово, който на 29 август обявява ред свои съграждани: „Аз съм българин и като българин ще умра"..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 55.

Прочетете още »

Свещеник от Битоля: Аз съм българин, нека цял свят го чуе!

Вълнуващ момент от незабравимото посрещане 
на българската армия в Битоля през април 1941 г. 
Както се вижда на фотографията, дори офицерите от силите 
на Оста са впечатлени от ентусиазма на местните българи 
и се поддават на всеобщия възторг

Из: Месечни извештаj о унутрашнjoи политичкоj ситуации на територии наше Кралевине за месец Maj 1939 г.

11 jyни 1939 г.

"Стремително надигащият се български национален дух в края на юни и през целия юли 1939 г. има още проявления. 

На 28 юни в с. Месейща, Охридска околия, местният учител Войдан Бимбилов и селяните Софрони Иванов, Григор Срезов, Костадин Тупанчев, Дойчин Николов, Кръстьо Йолев и Григор Матов изпяват няколко български народни песни и многократно се провикват „Да живее майка България"... 

Скръбен зов за свобода е казаното от свещеника Михаил Тасев пред хотел „Босна" в Битоля: „Ние сме роби, аз съм българин, нека цял свят го чуе..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 48.

Прочетете още »

Западните покрайнини - български или сръбски?

Уважаеми колеги и приятели! 

В рамките на Лектория „Македония“ ви каним на среща с кариерния дипломат Любчо Трохаров и с проф. Христо Тепавичаров, дипломат и юрист по повод книгата му „Българските Западни покрайнини – последни на опашката за независимост, но не и последни по право“. 

Ще дебатираме за това чии са Западните покрайнини – български или сръбски? Домакин – журналистът Костадин Филипов. 

Мястото на срещата е известно: Македонски научен институт, „Пиротска“ 5, втори етаж, денят е 24 април, 18,00 часа. Заповядайте! 

Доц. Александър Гребенаров, Костадин Филипов

Прочетете още »

ВМРО в политиката на две тоталитарни държави

Николета Войнова 

 В състоялата се на 18 април 2019 г. среща от семинара по история към Младежкия Клуб „Даме Груев“ към Македонския научен институт бе проследен последният период в историята на революционното движение на македонските и тракийските българи. Лекторът – Николай Поппетров, разгледа в подробности възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация след Първата световна война, отношенията ѝ с българския политически елит, като постави акцент върху геополитическите интереси на Руската СФСР (СССР от 1922 г.) и Италия. Спомена за връзките на двете Велики сили с ВМРО и останалия непроучен документален масив в чуждестранните архиви. 

В синтезиран вид бе представен Македонският въпрос и новият момент от неговото развитие. Изведени бяха отношенията с правителството на Ал. Стамболийски, илюзорната промяна след Деветоюнския преврат (1923), подтикнала лидерите на Организацията за преговори с Болшевишка Русия. Анализирани бяха първите контакти с нея през 1923 г. и подписването на Майския манифест (6 май 1924 г.), който е преломен и разрушителен за престижа на Вътрешната организация. 

Лекторът разясни, че Коминтернът има ясни политически цели, нелегална мрежа и богати ресурси, благодарение на което успява да прокарва своята политика. Италия през 30-те години на XIX в. също щедро финансира фашистки организации в България и представителите на ВМРО. Според дипломатическите документи българската държава не влиза в договорки с Италия, а използва като инструмент Организацията. Това е причината за неуспеха и постепенното изчезване на италианското влияние. 

Докато Съветска Русия обещава изнасянето на революция, но в крайна сметка не достига до конкретен резултат. Ас. Поппетров обори тезата, че ВМРО в най-късния етап клони към фашистката идеология. Изтъкна, че Организацията е националноосвободителна като във всички държави с нерешен националния въпрос, която има свои цели, но не следва определена идеология. Обстоятелства я заставят да попадне сред две несъвместими с нейния облик тоталитарни системи. Обобщен преход бе направен към ситуацията в Европа към началото на Втората световна война. 

След лекцията бяха зададени въпроси от студенти и ученици. Председателят на Македонския научен институт – доц. д-р Александър Гребенаров, разясни някои спорни тези около Майския манифест и убийството на Тодор Александров.

Прочетете още »

"За България ни бие сърцето..."

Ето така през 1941 г. Македония посреща своите герои.
На фотото отчетливо се забелязва спонтанната и искрена радост,
 с която скопски младежи носят бореца срещу 
сръбската тирания Коце Ципушев

Из "ВА, п. 17, к. 518, ф. 5, per. бр. 22. Подотсек Граничне трупе. Пов. Об. Бр. 148, 21 априла 1939 г. у Битолу"

"Сходни мисли по повод окупацията на Албания изказва Христо Панчев, стажант във финансовата служба на с. Градешница, Битолска околия. На 15 април в присъствието на местни жители той заявява: 

„И нас трябва да ни окупира чужда сила, тьй като ние не сме югославски народ. Майка на нашия народ е България и за България ни бие сърцето, а че не смеем да се показваме като българи, това е друго нещо". 

На отправените му забележки от местния учител и селския кмет, X. Панчев гневно отвръща: 

„Слушайте какво ви говоря. Ако един ден България стане велика сила, с един удар ще вземе всичко това"36...""

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Прочетете още »

Роднините на съветския комунистически функционер от Охрид Георгий Маленков възпяват ВМРО

Снимката е от митинг в Охрид през 1942 г. Надписите
 на плакатите показват красноречиво настроенията
сред по-голяма част от местните жители

Из "Штаб Tpehe Армиске области, Пов. Ъ. Об. Бр. 1390, 
4 октобра, 1939 г."

"Съпричастността си към българската национална кауза проявяват и младежите Никола Маленков, Борис Маленков, Георги Коцарев, Борислав Тасев и Владо Цветков, всички от Охрид. 

На 17 с.м. те изпяват няколко песни, посветени на водачи на ВМРО, и извикват българския поздрав „ура". Ден по-късно Паун Войданов от охридското с. Мешейща изпява пред 15 деца от селото песента „Капитан Бърдаров, 19-ти Шуменски полк", посветена на българския офицер кап. Христо Бърдаров, отбраняващ с частта си Охрид през Първата световна война. 

На отправеното му предупреждение от командира на местната жандармерийска станция да не пее тази песен, П. Войданов рязко отговоря, че не се страхува от наказание и ако иска, сто пъти ще я изпее..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 50.

Прочетете още »

„ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“

На 18 април 2019 г. от 19:00 ще се проведе среща от семинара по история към Младежкия клуб „Даме Груев“ при Македонския научен институт, с лектор – Николай Поппетров! 

Темата ще бъде „ВМРО между Болшевишка Русия и Фашистка Италия“. С нея ще завърши тематичният кръг, посветен на Македонския въпрос. В лекцията ще бъдат анализирани опитите на Вътрешната македонска революционна организация да намери международен съюзник за решаването на Македонския въпрос след Версайското статукво. 

Два основни акцента ще бъдат обсъдени – дейността на ВМРО (1919–1924) до убийството на легендарния ѝ водач – Тодор Александров и провалените замисли в Майския манифест, до премахването на ВМРО от българския политически живот през 1934 г. 

Ще бъдат проследени отделни съглашения за сътрудничество с Москва до избухването на Втората световна война. 

 Заповядайте!

Прочетете още »

Във Вардарска Македония "на всяка крачка се среща българщината"

Из "Месечни извештаj о унутрашньoj политичку ситуации на теритоpиjи наше Кралевине за месец новембар 1939 г.

Београд, 16.XI.1939 г."

"През ноември 1939 г. югославските военни разузнавачи отразяват в донесенията си нови факти. На 15 ноември Светозар Воинов от Царево село извиква „Да живее майка София..." в местната гостилница , а на 21 с.м. велешките работници Димко Митров, Стоян Тоцилов и Душан Пецов изпяват българската песен „Македонийо, черна робийо..." 

Апостол Георгиев от с. Пехчево, Малешевска околия, на 26 с.м. изпява няколко български народни песни и скандира „Да живее България". 

В доклада си за ноември 1939 г. югославското военно разузнаване констатира, че на територията на Вардарска Македония „на всяка крачка и във всеки случай се среща българщината..."

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 52-53.

Прочетете още »

"Шуми Марица" оглася Радовиш на войнишко изпращане

1939 г. 

"...С мисли за България се отправя към войсковата си част военнослужещият Петър Тошев от Радовиш. 

На 12 април той поръчва на оркестъра в радовишкия хотел „Белград" да му изсвири и изпее българския държавен химн „Шуми Марица"37..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 47.

Прочетете още »

Таткото на Денко Малески открито пял български песни в Струга (Документ)

1939 г.

"...На 19 август по време на другарска среща в Струга, с участието на около 100 местни граждани, учителите Вангел Коджаманев, Владо Малев (баща на проф. Денко Малески - б.а.) и Климент Малев, студентите Никола Несторов, Борислав Коцарев и Христо Плачков, търговците Божидар Мойсов, Георги Несторов, Петьр Мойсов и др. изпяват българските народни песни „Болен ми лежи Миле поп Йорданов", „Пайдушка" и др. 

Разузнавателната служба на Трета армейска област не е пропуснала да отрази казаното от Б. Мойсов пред присъстващите, че „нас са ни освободили българските комити"52..."

Публикувано в: сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 49.

Прочетете още »

Тайни сръбски документи за българите в Македония (Прилеп, 1938 г.)

Димитър Чкатров

сп. Македонски преглед, год. XXXV, 2012, № 3. Иванов, д-р Костадин. Националното самосъзнание на българите във Вардарска Македония през погледа на югославските власти (1934-1941 г.), с. 43.

"...През 1938 г. югославското военно разузнаване регистрира други изблици на български национални чувства. 

На 17 юли по време на едно сватбено празненство в Прилеп Александър Хаджиздравев (стажант-съдия в Прилепския окръжен съд и лидер на прилепската младежка организация на управляващия Югославски радикален съюз, в миналото член на ММТРО), Борис Попов (кмет на града, в миналото член на ВМРО), брат му Стефан Попов, прилепският окръжен съдия Илия Найчев (в миналото член на ММТРО) и Димитър Чкатров изпяват българските революционни песни „Жив е той, жив е, там на Балкана...", „От връх Пирин планина отчаян глас се чува. Македония плаче...", „Тих бял Дунав се вълнува...", „Ако искаш правда, ако искаш ред...", а също и няколко песни за българските военачалници генерал Никола Иванов и полковник Борис Дрангов, посветени на тяхната лична смелост и героизма на българската армия през Междусъюзническата война..."

Прочетете още »

Стоян Бояджиев (1915 - 2003)

СТОЯН БОЯДЖИЕВ (Вардарски) (19 юни 1915, София – 7 февруари 2003, София). Роден в семейство на бежанци от Егейска Македония. 

Завършва право в СУ и международни отношения (Консулски отдел) в Свободния университет. Един от основателите на Македонската студентска корпорация „Шар”. Сътрудничи на различни печатни издания и участва в редактирането на издавания в Скопие в. „Целокупна България” (1941). Специализира международно право в чужбина. 

След 9 септември 1944 г. е лишен от правото да упражнява адвокатска професия, а книгата му „Съществува ли македонска нация” (1940) е изгорена. Съден е в процеса срещу дейци на ВМРО (1946). За идейните си убеждения лежи в затвора и е изпращан няколко пъти в лагери. След 1989 г. участва във възстановяването на Съюза на македонските дружества в България. Избиран е за председател и почетен председател на организацията. 

Като ръководител на делегации поставя въпроса за българите в Македония и Западните покрайнини и погазването на човешките им права пред Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа. Член е на възстановения Македонски научен институт.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Лазар Поптрайков (1876 - 1903)

Лазар ПОПТРАЙКОВ (10 април 1876, с. Дъмбени, Костурско – 11 октомври 1903, Костурско) деец на освободителното движение на българите от Македония и Одринско. Поет. Учител в с. Дъмбени (1898-1899). Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1898). 

Посветен в революционното дело още като ученик, през ваканциите обикаля костурските села и основава първите рев. Комитети. Утвърждава се като един от ръководителите на Костурски район. Арестуван през 1899 г. и задържан 2 години в Корчанския затвор, освободен в началото на декември 1901 г. 

Арестуван през септември 1902 г., амнистиран на 16 февруари 1903 г., след което става заедно с Манол Розов ръководител на четите в Костурско. Участва в работата на Смилевският конгрес и е избран за заместник на Анастас Лозанчев в Главния щаб на Битолски революционен окръг. 

По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 е член на “ръководителното тяло” в Костурско; участвува в много сражения. В края на август 1903 начело на голяма чета се оттегля към Мориховския край, където в началото на септември води продължителен бой с турската войска край с. Пчанища. Тежко ранен се връща в Костурско. 

По настояване на гръцкия владика в Костур е убит от войводата Коте (отцепник от Вътрешната организация).

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Петър Мърмев (1883 - 1945)

Петър МЪРМЕВ (23 април 1883, Прилеп – 25 юли 1945, Свищов). Придобива висше образование по социални науки в Лозана, Швейцария. 

Учител и градски ръководител на ВМОРО в Прилеп. През учебната 1910/1911 г. е учител по френски език и геометрия в Българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон” – гр. Одрин. В Солунската гимназия е учител на Ив. Михайлов. След 1919 г. е учител в Кюстендил. В София работи като журналист и легален деец на македонското освободително движение. 

Редактор е на в. „Независима Македония“ и на сп. „Илюстрация Илинден“. На 20.VІІІ.1931 г. е избран за секретар на Македонската парламентарна група в ХХІІІ Обикновено народно събрание (1931–1934). Привърженик е на Ив. Михайлов. 

Срещу П. Мърмев има опит за покушение на 30.VІ.1932 г. Интерниран е в Лом. Учителства в Свищов.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Никола Юруков (1880 - 1923)

Никола ЮРУКОВ (1880, с. Лабаница, Костурско – 26 април 1923, София) – архитект, деец на македонското освободително движение. 

Завършва архитектура във Виена (1902) и се завръща в България, където участва в множество проекти, свързани с изграждането на училища, банкови и застрахователни сгради, акционерни дружества и др. Включва се в македонското освободително движение през 1913 г., когато заедно с други бежанци подписва меморандум до Великите сили с искане – Македония да бъде присъединена към България. 

След Първата световна война е избран за председател на Костурското благотворително братство и участва активно на конгресите и съборите на македонската емиграция. Сред учредителите е на Македонската федеративна емигрантска организация и съдейства за създаването на Македонската федеративна революционна организация. 

През 1921 г. участва в Женева на V конгрес на дружествата на ОН и на I конгрес на Международното бюро за правата на народите. По време на международната конференция, организирана от Лигата за потиснатите народи през 1922 г. в Лондон, апелира за създаване на независима Македония и Балканска федерация. 

Убит е вследствие на междуособиците между теченията в революционно движение на македонските българи.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

1868 г. - първа литургия на български език в Солун

150 години от отслужената за първи път в Солун литургия на български език на 24 април 1868 г. 

През втората половина на ХІХ в. българите са четвъртата по големина общност в Солун. Макар да отстъпват по численост на евреите, турците и гърците, те също вземат участие в процесите, променящи османския Солун. 

През същата година за първи път те отбелязват публично деня на Солунските братя Кирил и Методий след официалното създаване на българската община в града. 

Традицията денят на Кирил и Методий да се отбелязва с литургия на църковнославянски в църквата „Св. Мина“ продължава и през следващите години.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Димитър Ризов (1862 - 1918)

Димитър РИЗОВ (псевд. Гяур, Дантон, Д. Инсаров, Македонец, Мита Ризич, Д. Рудин, Junius), (1862, Битоля – 23 април 1918, Берлин, Германия) – обществен деец, дипломат, публицист, журналист. Завършва гимназия в Пловдив, а висше образование – в Лиеж, Белгия. Работи като книжар в родния си град (1881) и екзархийски училищен инспектор (1882–1883) в Македония. 

През 80-те години на ХIХ в. се включва активно в политическия живот на Княжество България и в легалното македонско движение. Сътрудник и редактор е на органа на Либералната партия в. „Търновска конституция” (1884); един от основателите на дружество „Македонски глас” (дек. 1884–1885) и редактор на неговия печатен орган в. „Македонски глас”. През юли 1885 г. се премества в Източна Румелия и участва дейно в подготовката на Съединението. Избран е за член на БТЦРК. Повлиява при определяне тактиката на комитета за осъществяване на съединисткия акт с участието на армията. 

Член е на Временното правителство в Пловдив (6–9.09.1885), депутат в III ВНС (1886–1887), единственият народен представител, който гласува против избора на Фердинанд Сакскобургготски за княз. Често мени политическите си пристрастия, заради което е наречен „човек на стоте мнения”. 

Има дълга дипломатическа кариера – търговски консул в Скопие (1897–1899), дипломатически агент в Цетине (1903–1905), в Белград (1905–1907), пълномощен министър в Рим (1908–1915) и в Берлин (1915–1918). 

През 80-те и 90-те години на ХIХ в. е редактор на вестниците „Самозащита”, „Независимост”, „Свобода”, „Млада България”, „Христо Ботйов” и др. Сътрудничи и на много други периодични издания – в. „Марица”, „Балкан”, сп. „Мисъл” и др. Автор е на спомени за Съединението, на политически брошури, на атласа „Българите в техните исторически, етнически и политически граници” (1917), издаден в Берлин на немски, английски и френски език в защита на българските национални интереси. Умира в Берлин.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Йордан Попйорданов - Орце (1881 - 1903)

Йордан ПОПЙОРДАНОВ, (Орце) (1881, Велес – 17 април 1903, Солун) деец на македоно-одринското революционно движение. Брат на Миле Попйорданов. 

Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Изключен от гимназията в VІ клас заради организиране на ученически бунт. Заедно с К. Кирков организира групата на „гемиджиите”, която подготвя и извършва Солунските атентати. 

На 16 април 1903 г. през специално изкопан подземен канал той взривява сградата на солунския клон на Банк Отоман. След това хвърля няколко бомби по главната улица на Солун с цел да засили паниката. 

На следващия ден в продължение на няколко часа хвърля бомби от жилището си срещу пристигналата войска, докато бива убит.

Прочетете още »

Солунските атентати (1903)

Корабът "Гвадалкивир"

СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТИ 1903 г. – бомбени атентати, извършени през април в Солун от групата на „гемиджиите” с цел да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното население в Македония и Одринско. 

На 15 април 1903 г. предиобед членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници, заловен е от турската полиция на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, И. Тръчков и М. Арсов извършват атентат на жп линията Солун – Цариград, при което са повредени отчасти локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците. 

Останките от сградата на Банк Отоман

Сигнал за голямата акция в Солун дава К. Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Й. Попйорданов (Орце) вдига във въздуха сградата на солунския клон на Банк Отоман, под която гемиджиите предварително изкопават тунел. М. Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра”. 

Същата вечер К. Кирков, Ил. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. Д. Мечев и И. Тръчков не успяват да вдигнат във въздуха резервоара на фабриката за светилен газ. Те са убити в квартирата им след продължително сражение с войска и жандармерия, срещу които хвърлят над 60 бомби. На 17 април загива и Й. Попйорданов. На 18 април е убит К. Кирков при опит да взриви телеграфо-пощенската станция. Пред опасност да бъде заловен Цв. Трайков, на когото е възложено да убие валията, се самоубива като възпламенява бомба. 

Кланетата на българското население в отговор на атентатите в Солун, а след няколко дни и в Битоля, са извършени от войска и башибозук. П. Шатев, М. Бошнаков, Г. Богданов и М. Арсов са заловени и осъдени от военен съд на заточение в гр. Мурзук, областта Фезан (дн. в Либия). На различни срокове затвор са осъдени и заточени много българи от Солун и др. градове, в това число и членовете на ЦК на ВМОРО Ив. Гарванов, Д. Мирчев, Й. Кондов и др.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Проф. Атанас Иширков (1868-1937)

Атанас (Анастас) ИШИРКОВ, (5. IV. 1868, Ловеч – 6.IV.1937, София) – географ, действителен член на БАН (1906).

Завършва история във Висшето училище (дн. СУ) и география в Лайпциг. Доцент по география и обща етнография (1898), извънреден професор (1903) и редовен професор (1909) по география, основател на Географския институт (1898) при Висшето училище – София, един от основателите и първи председател на Българското географско дружество (1918).

Поставя начало на системните географски проучвания на българските селища. Работи в областта на икономическата география, етнографията, картографията, геоморфологията, орохидрографията, хидрологията и климатологията.

Автор е на множество книги и статии, сред които са:

„Упътване за изучаване на селищата в българските земи“ (1906), „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „България и Бяло море. Политико-географски чертици“ (1914), „Физическа география на Добруджа“ (1918), „Западна Тракия и договорът за мир в Ньойи“ (1920).

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 3.

БЮЛЕТИН

БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И

ПО СВЕТА

Бр. 3 за 2019 г.

Съдържание:

Новини за Македония...1–6
Български общности зад граница... 6–12

Акцент:

Възтържествува ли справедливостта?... 12–17

Интервю на броя
Гл. ас. д-р Георги Георгиев:

Българо-албанските отношения не трябва да са подвластни на стереотипите...17–20

Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 21–26
Дейност на МНИ... 26–32
Нови книги и издания... 33

Целият материал четете по-долу:

   

Прочетете още »

60 години от смъртта на проф. Ханс Кох

Проф. Ханс Кох

Източник: Уикипедия

Николета Войнова

60 години от смъртта на проф. Ханс Кох Ханс Кох e изтъкнат германски учен, философ, теолог, специалист по източноевропейска и църковна история, преподавател в редица европейски университети, включително и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

 Той е първият директор на Института за изследване на Източна Европа в Бреслау (дн. Вроцлав, Р Полша), директор на Германския научен институт в София, създаден през Втората световна война, и почетен член на Македонския научен институт. Ханс Кох е роден на на 7 юли 1894 г. в семейството на Якоб и Терезе Кох в Лемберг, известен като „малката Виена“ (дн. Льов, Украйна). Родът му са преселници от германската провинция Рейнланд-Пфалц, установили се на територията на Галиция. Учи в родния си град, следва евангелска теология във Виена (1912–1914). Присъединява се към Асоциацията на немските протестантски теолози Вартбург във Вайдхофен. 

Куриос. Списание за църковна и
интелектуална история на Източна Европа

През Първата световна война Ханс Кох е зачислен в редиците на австро-унгарската армия, в 35-ти Золоховски пехотен полк, където остава до края на войната. През ноември 1918 г. е приет от правителството на Западна Украинска народна република и се включва в състава на украинската галицийска армия до ликвидацията на съветските власти. Спомените за участието си в украинската освободителна война публикува в сборника „Украинската галицийска армия“, с материали на участници. През април 1920 г. е заловен, но с посредничеството на Австрийския червен кръст е освободен. След завръщането си във Виена следва философия и теология. През 1924 г. е повишен до доктор по философия, а три години по-късно е доктор по теология. От 1929 г. е частен доцент по църковна и източноевропейска история, а от 1934 г. в университета в Кьонингсберг. По същото време става член на националсоциалистическата партия на Германия. 

Украинска лирика 1840-1940

В периода 1937–1940 г. е редовен професор по история на Източна Европа в университета във Вроцлав и директор на Института за изследване на Източна Европа към университета, учреден през 1938 г. Наследник на този е Институтът за източни и югоизточно-европейски изследвания, основан в Мюнхен на 1 февруари 1952 г. До днес той продължава своята дейност със седалище в Регенсбург. През 1940 г. Ханс Кох преподава история на Източна Европа във Виенския университет. 

Периодът 1940–1941 г. Ханс Кох е свързан и с България. Той е гост-преподавател в Софийския университет, изнася лекции за проблемите на славянския културен и политически живот и лекции по интелектуална история. Кох е изпратен в България и спомага за изпълнението на културна спогодба между двете страни, в резултат на която на 17 октомври 1940 г. в аулата на Университета е открит Германският научен институт. 

На церемонията произнасят речи българският министър-

Германо-славянското настояще

председател – Богдан Филов, министърът на просвещението на Германия – Бернхард Руст, както и Ханс Кох, който освен инициатор е и пръв директор на Института. Германският научен институт функционира под ръководството на Кох във военно време и макар да не просъществува след края войната извършва научно-изследователска и издирвателска дейност. 

За развитието на ръководения от Кох ГНИ в София идват видни германски учени, а библиотеката му наброява над 15 000 книги. Институтът няма свои клонове в страната, но немски лектори изнасят лекции в градовете Дупница, Габрово, Кавала, Лом, Плевен, Пловдив, Шумен, Скопие, Сливен, Стара Загора, Свищов, Търново и др.

Дейността на Кох не се простира само върху германско-българските отношения, а е насочена и към българската история, съпричастен е към каузата на македонските българи и политическата обстановка на Балканите.  Проф. Кох отразява в свои трудове тези проблеми. Избран е за почетен член на Македонския научен институт. 

 В хода на Втората световна война, като етнически германец, роден на територията на Галиция, е повикан за уреждането на украинските дела. Свикан от Вермахта заради дълбокото му познаване на езика, той прави Източната кампания (1941–1945) с цел културната реорганизация на Украйна. Заслугата на проф. Ханс Кох в Украйна като член на германско-съветската комисия за презаселване се състои в подпомагане на прехвърлянето на украински патриоти от териториите, в които се е установила съветската власт. 

След края на войната и променената обстановка е уволнен от Виенския университет, към който е воден на щат и благодарение на богословските си познания заемал позицията на протестантски пастор в Аих-Асах в австрийската провинция Щаермарк. През 1949 г. е избран за член на Научното дружество „Шевченко“, основано в родния му град. Три години по-късно е сред учредителите и пръв директор на Института за изследвания на Източна Европа в Мюнхен. Посвещава се на научна дейност в института до смъртта си на 9 април на 1959 г. През времето, когато е в Мюнхен, заема длъжността директор на Колежа за политика. През 1958 г. в университета „Лудвиг Максимилиан“ води лекции за обществото и политика на Източна Европа. С канцлера Конрад Аденауер пътува до Москва през 1955 г. като негов „научен съветник” и преводач.

 Научните приноси на проф. Кох включват над 120 монографии, студии и статии, свързани главно с изучаване на славянски православни църкви от Източна Европа и преводи от руски, украински и български. Библиотеката и личният му архив с брошури и материали за Източна и Югоизточна Европа са придобити от „Лайбниц – Институт за източни и югоизточно европейски изследвания”.

Прочетете още »

"Време е за Македония" анализира посещението на Ципрас в Скопие

В поредното издание на предаването за история, култура и геополитика "Време е за Македония" по Национална телевизия "България24" ще разберете всичко около посещението на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Скопие. 

На водещия Коста Филипов ще гостува журналистката Райна Асенова, шеф на Балканската редакция на БТА.

За реакцията в Скопие от визитата на Ципрас ще говори журналистът Владимир Перев, а от Атина реакциите в Гърция ще обобщи Бойка Атанасова. Членът на Македонския научен институт д-р Георги Тренчев, ще говори за Априлското въстание в Югозападна България.

С портрет на един от учредителите на МНИ дебют ще направи Николета Войнова – председател на Младежката организация „Даме Груев" към МНИ.

 „Време е за Македония", неделя, 7 април, 19,00 часа, Национална телевизия „България 24".

Прочетете още »

Какво мислят македонските албанци за смесената комисия по история

Албанските реакции в Република Северна Македония спрямо българо-македонската комисия по исторически и образователни въпроси 

Д-р Антон Панчев

бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2019

Албанските историци от Република Северна Македония следят с внимание работата на смесените експертни комисии между учени от Скопие и техни колеги от Република Гърция и Република България. Особен интерес за тях представляват дейността и резултатите на българо-македонската комисия, тъй като в нея, за разлика от македонско-гръцката комисия, няма албански представител. 

В самата Република Северна Македония от дълги години има недоволство от страна на албански общественици във връзка със съдържанието на учебните помагала, в които според тях се „подценява”, „пренебрегва” и „изкривява” истината за историята и културата на албанците в териториите на днешната държава Македония. 

Албанските историци настояват от учебниците по история, география, гражданско образование и по други хуманитарни дисциплини в Република Северна Македония да се премахнат текстове и твърдения, които представяли албанците като „пришълци” и „убийци на македонците” и други подобни квалификации. В Република Северна Македония от доста години се правят опити да се създаде комисия, която да разгледа исканията на албанските историци и общественици за промяна на учебниците, но реален резултат от тези инициативи все още няма. 

Дейността на комисиите с Гърция и България създава очаквания сред албанските специалисти, че промяна на учебниците и другата учебна литература в Република Северна Македония, които третират историята и културата на албанците, е възможна в този контекст на значителна промяна на учебната литература. 

От друга страна обаче, според критиките на албански историци, Междудържавната комисия за история и образователни въпроси, съставена от български и македонски експерти, освен че няма да извършва преразглеждане на текстовете в учебниците в Република Северна Македония, които са свързани с негативно отношението към албанците, пренебрегва и самото Министерство на образованието и науката в Скопие, отговорно за изработването на учебниците. 

Учебниците, които ще се коригират в частите за историята на България, ще се правят без да се търси мнението на МОН, въпреки че именно това министерство ще трябва да одобри и преработи учебниците така, както ще иска тази комисия. Друга критика е свързана с факта, че МОН на Република Северна Македония няма свой представител в българо-македонската комисия, макар че това министерство се оглавява от етническия албанец Арбър Адеми.

Прочетете още »

Справедливи ли са присъдите за "Кървавия четвъртък" в Северна Македония?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 3, 2019

Костадин Филипов

Дълго чаканите присъди за събитията от 27 април 2017 г., когато вратите на сградата на парламента в Скопие бяха разбити (или отворени!) и когато вътре се стигна до срамни прояви на насилие, най-после бяха оповестени. 

Два века, десет години плюс още една, общо 211 години затвор получиха всички 16 обвиняеми, като най-високото наказание – 18 години бе за бившия вътрешен министър по времето на режима на Никола Груевски – Митко Чавков. По време на кървавия четвъртък на 27 април, станал трагично популярен в целия свят чрез кадрите с окървавените и превързани глави на повечето от депутатите, в това число и на опозиционния лидер тогава Зоран Заев, Чавков е заместник-министър на вътрешните работи и отговаря за униформената полиция. Освен общото обвинение за терористична заплаха с цел нарушаване на конституционния ред и сигурността на държавата, на Чавков бе притурено и обвинение за злоупотреба със служебното му положение като човек, чието задължение е да предотвратява подобни инциденти, което той със своята пасивност не е направил. Нещо повече – ръководил е насилниците при техния опит да разбият вратите на парламента и после да се опитат да линчуват депутатите от опозицията вътре. 

Сходни, но по-малки срокове получи и цялата група служители на вътрешното министерство, участвали пряко, непряко или не предприели нищо, за да предотвратят тежкия драматичен инцидент с нахлуването в сградата на Събранието. Другата половина от осъдените на различни срокове затвор са хора от движението „За единна Македония”, които в серия протести в центъра на Скопие се заканваха да влязат в парламента и да се саморазправят, изпълнявайки заканата си тъкмо в четвъртък, 27 април 2017 г., малко след като представителят на Демократичния съюз за интеграция Талат Джафери бе избран за председател на парламента. Същият Талат Джафери, който преди две седмици бе у нас, за да присъства като най-високопоставен представител на властта от Скопие на ратифицирането от Народното събрание на Протокола за членството на Република Северна Македония в НАТО. 

Единственият, който бе освободен без наказание, бе оперният певец Игор Дурловски. Фактът си е факт – общо 211 години затвор за всички 16 обвинени и осъдени. Помъчих се да си припомня друг подобен случай на такава мащабна съдебна операция в съседните държави на Балканите и на Югоизточна Европа, но не можах. Не искам да се ровя във файловете на Трибунала в Хага за престъпленията срещу човечеството по време на войните в бивша Югославия, защото все пак там бяха обвинени и осъдени политици и висши военни от няколко държави – Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, та дори и от Северна Македония в лицето на Йохан Тарчуловски. Впрочем, Йохан Тарчуловски също бе обвинен за участие в насилието на 27 април, дълго време не можеше да изпълнява задълженията си на депутат от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ поради мярката „домашен арест”. Докато не се възползва от гласуваната в парламента по идея на премиера Зоран Заев амнистия заедно с друга група пратеници. Те „отърваха” осъдителните присъди, като в замяна подкрепиха процедурата по конституционните промени в държавата, произтичащи от Договора с Гърция от Преспа. 

В това число и промяната на името на държавата си, която вече официално се нарича Република Северна Македония. Това пък даде повод да се твърди, при това с голяма доза основание, че премиерът Зоран Заев продължава осъдителната практика на своя предшественик Никола Груевски да ползва съдебната система и правосъдието като цяло в името на конкретни политически цели. Правосъдието като политически инструмент, толкова позната формула от времената, когато Никола Груевски, вече няколко месеца беглец в Унгария, бе превърнал в ежедневие. Въпреки че до голяма степен присъдите срещу 16-те обвиняеми бяха очаквани, техният размер шокира мнозина в Северна Македония. Не става дума за близките, приятелите или симпатизантите на осъдените, които и без това бяха достатъчно силно притеснени за последствията, особено след като прокуратурата им „закачи”, както се казва, толкова тежко обвинение, свързано с терористична заплаха с цел промяна на конституционния ред и сигурност. Защото знаеха, че такова обвинение носи след себе си и съответните според Наказателния кодекс тежки наказания. Както и се случи. 

Но главният въпрос, който сега вълнува обществото, е дали наказанията са съизмерими с очакванията за справедливост, каквото и да означава това. Има ли равенство между наказание и справедливост или зад огромния обем и тежест на наказанието се крият други мотиви – от една страна, присъдите да послужат за назидание на всеки, който оттук нататък ще се опита с насилие да променя общественото устройство, дори и за това да има някакъв конкретен повод на несъгласие, или дори този повод да бъде някаква преднамерена провокация. Защото и досега част от обвиняемите смятат, че ако не са били недотам ясните и чисти като процедура обстоятелствата по избора на Талат Джафери като председател на парламента, ако не е била откритата провокация на депутат от една партия на албанците, който като знак на победа е запял химна на съседна Албания, може би искрата на насилието не би пламнала и протестиращите в този момент пред Събранието не биха се втурнали към вратите му да ги разбиват. 

И съответните служебни лица, натоварени с охраната на парламента не биха им помогнали, отваряйки леко, но достатъчно, тежките дъбови врати на парламентарната сграда. И да стане, каквото стана, видяно от цял свят чрез преките предавания на някои от частните телевизии от Скопие, които по този начин защитиха професионалната си чест и достойнство. Това – от една страна. От друга – оповестяването на присъдите идва в момент, в който в Северна Македония набира скорост предизборната кампания за президент на страната. Тя официално още не е започнала, което не пречи на кандидатите от двете основни партии – управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да обикалят страната и да се срещат със своите избиратели, да държат призивни речи за подкрепа и да обещават неща, които далеч надхвърлят конституционните правомощия на държавния глава. 

Дори Държавната изборна комисия все още не е утвърдила официално кандидатурите им, въпреки че и за двамата съперници – проф. Гордана Силяновска-Давкова, излъчена и подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ, и проф. Стево Пендаровски от СДСМ, едва ли ще има някакъв проблем да представят по най-малко 30 депутати, които ги подкрепят, или поне 10 000 гласа на избиратели. От тази гледна точка участието и на двамата професори не би трябвало да има никакво съмнение. Казват, че и кандидатът на две от опозиционните партии на албанците проф. Блерим Река също е събрал нужната подкрепа, но в крайна сметка неговото участие ще бъде част от изборната традиция между албанските избиратели на първия кръг от всеки президентски вот просто да мерят силите си с другите политически формации на албанската общност. А на втория тур, на балотажа, просто да се включат в поредния пазарлък за това на кого и срещу какво да дадат гласовете си, толкова характерен и бих казал, традиционен за политическия елит на албанците в Северна Македония. Пък и за целия елит, каквото и да означава това. А че онези 211 години затвор ще повлияят на предизборната кампания, започнала официално тя или все още не, е вън от всякакво съмнение. Най-малкото защото отношението към наказанието и към това то адекватно справедливо ли е или не, ще бъде превърнато в някакъв вид оптика, чрез която ще се преценява поведението на всеки от участниците в надпреварата. Дори и най-тънките нюанси във вербалните послания, най-деликатните жестове или мимики ще бъдат ползвани като възможност за атака срещу другата страна. Някак ми се струва, че от тази гледна точка задачата на Стево Пендаровски е по-лесна – той има ясна позиция за вината на осъдените, за ролята им в събитията от 27 април и за опасността, която грози държавността на Северна Македония от подобни прояви на насилие. Все пак нали цялата му служебна и професионална кариера е посветил на това да бъде експерт по въпросите на сигурността. Пък и неговите симпатизанти очакват тъкмо това от него – да осъди насилието, да приветства наказанието и като евентуален държавен глава да гарантира, че това повече няма да се случва. Малко по-различен е случаят с проф. Гордана Силяновска-Давкова. Тя е юрист по образование, преподава конституционно право, наясно е какви са опасностите за уставния ред и вероятно си дава ясна сметка, че това, което се случи на 27 април 2017 г. трябва да бъде наказано. И оттук идва тънкостта, с която тя би трябвало да се съобразява. Ако постъпи като юрист, ще трябва да осъди насилието, макар и да не се съгласи с размера на наказанието. Но това няма никак, ама никак, да се приеме от нейните гласоподаватели от опозицията, които смятат, че процесът срещу осъдените 16 човека има политически пълнеж, че той е инструмент на политическо преследване, отмъщение за бягството на Никола Груевски, което властите проспаха, и така нататък, все от този род. 

Освен опасността да загуби електорална подкрепа от твърдото ядро на ВМРО-ДПМНЕ, нея я дебне другата опасност. Ако се съобрази с исканията на избирателите си и се обяви против присъдите, или по някакъв начин даде да се разбере, че не одобрява поведението на правосъдната система, рискува нейните противници да я определят и атакуват като човек, който не иска Северна Македония да е европейска правова държава, в която всяко престъпление получава съответното си наказание. Което май вече се случва, защото проф. Силяновска-Давкова в една от срещите си с избирателите намекна, че ако стане държавен глава, ще направи всичко, за да промени правосъдната система, което пък от нейните противници бе представено като желание тя да ревизира въпросния съдебен процес. И наложените наказания, разбира се. Сложна ситуация, тънки политически хватки, ударчета под пояса, като във всяка предизборна ситуация. 

От трета страна обаче, в цялата ситуация свои очаквания има и самата правосъдна система. Обвинявана за послушност при Груевски, при това съвсем основателно, сега съдии, прокурори и всички останали се стремят да „вземат завоя” при новите власти. На всичко отгоре с влизането на Северна Македония в НАТО, което формално може да се случи до края на тази година, задължително ще се пристъпи към реформи в две области – правосъдието и тайните служби. И то не поради някакво вътрешно себеразбиране на проблемите, а под очевидния натиск отвън. Защото на доста хора е ясно, че поканата към Северна Македония за членство в НАТО е политическа и нейното членство е толкова важно, че от пакта предпочетоха да си затворят очите пред факта, че в Скопие критерият за правова държава въобще не е изпълнен. И затова докато тече процедурата по ратификацията на членството, реформата в правосъдието трябва да започне. Както казват оттатък границата: от това не можеш да избягаш. И първата стъпка вече е направена с проекта за закон за прекратяването на особените пълномощия на 

Специалната прокуратура и вливането ѝ в основната система на обвинението. Скоро ще бъде оповестен и проектът за закон за дълбоки реформи на тайните служби, който според градската мълва в Скопие, бил наложен от НАТО поради това, че от пакта не искали „разузнавателните служби на една натовска държава да бъдат пълни с агенти на сръбските тайни служби”. Мълва или не, реформите предстоят. В крайна сметка дали чрез онези два века, десет години плюс още една затвор, които 16-те обвиняеми получиха общо като присъди за насилието на 27 април 2017 г. вечерта, справедливостта възтържествува, и на мен ми е трудно да кажа. Чувам, че и съдиите били недоволни, защото в крайна сметка вдъхновителите и организаторите на инцидентите в парламента все още се крият някъде зад високи държавни постове и позиции. А пък един от тях дори си живее кротко край водите на Дунав вече повече от пет месеца. Но пък и нали Темида е с завързани очи. Когото хване пипнешком, него наказва. Или не?

Прочетете още »