Расте интересът към българското гражданство в Поморавието

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4. 

Интересът към българското гражданство става все по-голям и осезаем в Поморавието. За това сигнализират няколко сръбски медии, позовавайки се на проучване на нишкия „Южне виести“. Неотдавна изданието публикува обстоен материал, в който се разглежда станалата напоследък мода за придобиване на български паспорт. 

 Според авторите на проучването, желаещите да придобият български лични документи правят това по чисто прагматични цели – работа и подобър живот в страна от ЕС, придобиване право за безплатно следване и стипендия в България, ползване на облекчения при лечение или някое от другите привилегии, които осигурява родният паспорт. Силният интерес за придобиване на български паспорт, който по привлекателност е далеч преди сръбския, потвърждава и Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център в град Враня, който отскоро има право да предоставя консулски услуги. 

 По думите на Аначков освен тези, които се интересуват да получат български паспорт, има и млади хора, които искат да следват безплатно в България. „Безплатното следване е възможно отскоро. Освен всички привилегии, студентите получават и 120 евро месечна стипендия през първата година. Гражданите са заинтересовани да получат български паспорт, защото той им дава многобройни привилегии, а по привлекателност е далеч пред сръбския“, казва Аначков за „Южне виести“. 

 Центърът осигурява възможност гражданите да получат консулски услуги, тъй като веднъж месечно консулите от генералното консулство на България в Ниш идват във Враня.

Прочетете още »

В Букурещ се молят на български светия за избавление от COVID-19

Милиони румънци се молят на български светец за избавление от COVID-19 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4

Николай Иванов

С личното благоволение на румънския патриарх Даниил мощите на преп. Димитър Басарбовски бяха изнесени на 5 април от Патриаршеската катедрала „Света Троица“, където се съхраняват, и с литийно шествие обиколиха улиците на Букурещ. 

 Шествието беше водено от патриаршеския викарий еп. Варлаам. На ключови места в града автомобилът спираше и се отслужваше молебен за закрила на румънската столица и преодоляване на епидемията. 

 Св. Димитър Басарбовски е обявен за покровител на Букурещ. Той се е подвизавал в Басарбовския манастир (близо до Русе) през XVII в. Според Паисиевата история, светецът е нямал духовен сан, живял е оскъдно и се е прехранвал от малко лозе и няколко на брой овце. Прекарал е така целия си живот и едва след смъртта му местното население разбрало, че в близост до тях е живял благочестив човек, чиито мощи се прославят с нетление и чудотворство. 

 По време на Руско-турската война 1768–1774 г. руснаците завладяват Басарбово и пожелават да пренесат мощите на светеца в Русия, но в крайна сметка те остават в митрополитския храм в Букурещ. Там те се прославят с много чудеса, включително и с преустановяване на чумната епидемия, върлувала в града по време на пренасянето им.

Прочетете още »

"Време е за Македония“ – една година от началото на телевизионното предаване на МНИ

"Време е за Македония“ – една година от началото на телевизионното предаване на МНИ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4.  

Лари-Лабро Королов, редактор на в. „Македонска трибуна“, печатен орган на МПО и доц. д-р Ал. Гребенаров – гости на предаването „Време е за Македония“, водено от Костадин Филипов (21.09.2019) 

 Измина една календарна година откакто на 3 март 2019 г. по случай националния празник на страната стартира предаването на Македонския научен институт по Национална телевизия „България – 24“ под наименование „Време е за Македония“. То осъществи замисъла на Програмния съвет на МНИ – с приоритет да гостуват членове на Института, които да популяризират миналото на Република Северна Македония и да коментират проявите на местния обществено-политически и интелектуален елит. 

Сред гостите преобладаваха историците, но не липсваха етнолози, политолози, езиковеди и други учени. Участниците в емисията бяха и потомци на български родове от Вардарска и Егейска Македония, както политици, журналисти, общественици и лица, някои, живеещи извън пределите на страната, вкл. и „зад океана“. 

Не бяха забравени и проблемите на българите в Западните покрайнини, чийто брой застрашително намалява. Понастоящем МНИ е първият научен институт в България със собствено телевизионно предаване, включващо теми от историята, културата и геополитиката. За популярността на емисията допринесоха ерудицията и опитът на журналиста Костадин Филипов. Той е запознат от дълголетия с проблемите в Западните Балкани, особено в Македония, а в тънкост – и с „кухнята“ на телевизията, която има свои особености и задекранни „потайности“. 

Рубриката „Памет“, водена от Владимир Митов, също допринесе за засилващата се гледаемост. Чрез нея се представиха ценни исторически извори за преломни събития, както и биографии на дейци, оставили дълбока диря в българското църковно-училищно дело и националноосвободително движение. Емисията с метафорично заглавие „Време е за Македония“ бързо намери своето място в телевизионното пространство. Тя стана не само разпознаваема, но и търсена, което и без социологически проучвания показа потребностите на обществото от подобни предавания. 

В рамките на често недостигащите за цялостен обзор петдесетина минути се оценяваха събития в широк хронологически и тематичен диапазон от миналото и настоящото на Република Северна Македония. Представени бяха организираните от МНИ форуми и изложби, най-новите му издания, в т.ч. книги, печатният му орган сп. „Македонски преглед“, който се разпространява в огромен брой библиотеки по света, настоящото електронно ежемесечно издание „Бюлетин на Българите на Балканите и по света“, разпращано до множество адресати у нас и в чужбина. 

Предаването позволи на зрителите да се запознаят и с авторски трудове, посветени на областта, отпечатани от други издателства, вкл. и в Скопие. Тенденциозните чуждестранни изследвания, съдържащи съмнителни тези и „изкривена“ интерпретация на факти бяха подложени на критичен анализ и получиха достоен отговор в него. Зрителите станаха съпричастни както на представената огромна научна продукция, така и на подготвените от членовете му декларации, становища и анализи по Македонския въпрос, които затвърдиха позициите на МНИ като водещ научно-експертен център по проблемите на географско-историческата област Македония. 

 За чест на ръководството на Национална телевизия „България – 24“, която включи ежеседмичното предаване „Време е за Македония“ в програмата си с няколко повторения, не бяха налагани никакви тематични, хронологични, а още по-малко политически напътствия и/или ограничения при коментарите в студиото. Водещият и гостите изказваха свободно своите тези, представяйки собствена гледна точка за миналото, изразяваха коментари и хипотези за настоящето и бъдещото обществено-политическо развитие на Република Северна Македония. 

Предаването от самото начало бе и си остана рядко срещана у нас родолюбива трибуна на свободомислещи хора, обичащи не само Македония, но и историческата истина. Показателен пример в това отношение е, че между разискваните събития бяха не само чудовищните репресии срещу българското население в Народна Република Македония, отнели живота на хиляди души. 

Във фокуса на предаванията бяха и насилията за отродяване на населението в НР България, особено в Пиринския край, извършени от управляващите в София след 1944 г. Те засягат огромен брой лица, отделни учреждения и организации, между които и Македонският научен институт. Надяваме се, че колегиалното партньорство между Национална телевизия „България – 24“ и МНИ ще продължи и дори ще се засили след отшумяването на пандемията. 

Членовете на Института имат потенциал и креативни виждания за популяризиране на българското културно-историческото наследство в Република Северна Македония, а също и готовност за развиване на добросъседство и сътрудничество съгласно критериите на европейските ценности, но с почитане на историческото минало и народностна памет. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

Прочетете още »

Ще роди ли пандемията ново балканско политическо лидерство?

Ще роди ли пандемията ново балканско политическо лидерство? 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4. 

На 16 април 2020 г. президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски съобщи, че предлага на служебния кабинет на страната с премиер Оливер Спасовски да продължи извънредното положение в държавата. Пендаровски направи това съобщение след заседанието на ръководения от него Съвет за национална сигурност и след задълбочен анализ на ситуацията със заразата от коронавирус в цялата страна. Самото предложение към кабинета вече дава достатъчна ориентация за истинското положение в Северна Македония, както и за необходимостта извънредните мерки за борба против заразата да бъдат продължени с още тридесет дни. Значи, поне до 16 май т.г., както уточняваме в информацията за това в нашите „Новини за Република Северна Македония“. 

Разбира се, служебният кабинет на премиера Оливер Спасовски прие предложението за продължаване на извънредното положение и издаде съответните разпоредби по този повод. То, ако питате мен, нямаше и какво допълнително да се уточнява или да се преформатира, защото за всички в държавата бе ясно, че карантината няма „да мине“ само с един месец. В Скопие са свикнали при подобни ситуации да хвърлят по едно око на съседите – как те се справят със ситуацията и тогава да определят своето поведение. Някаква историческа традиция ли ги кара на това, или негласно признават липсата на достатъчно политически опит, или и едното, и другото, но ставаме свидетели на формулиране и вземане на решения, повлияни до голяма степен от мерки, които непосредствените комшии взимат. В случая политиците край Вардар се ръководеха преди всичко и без притеснение от мерките, които в Сърбия режимът на президента Александър Вучич предприема в борбата против вируса. В това число и решението на властите за въвеждането на полицейски час, който драстично бе увеличен около християнските православни празници Цветница и Великден. Някакви стари рефлекси от времето на Титова Югославия за съобразяване с Белград ли бяха задействани отново, или така е по-лесно и безотговорно, или нещо друго, но в крайна сметка се създаде представата, че политиката за борба против коронавируса в Северна Македония е копи-пейст на тази от Сърбия. А практиката в другите съседни държави предлагаше също така модели, които биха могли да бъдат ползвани. 

И за това информираме в нашите „Новини“, но отново се изкушавам да изразя учудването си от 85-часовата пълна изолация, на която бяха подложени гражданите на Северна Македония около най-големия православен празник на вярата – Възкресение Христово. От петък в 16,00 часа до вторник в 5,00 часа полицейският час забранява каквото и да е излизане от домовете на хората, като заповедта е придружена с широк списък от наказания, с които нарушителите биха били „дарявани“. Да не пропусна да напомня – става дума за нощта на Разпети петък срещу събота, на вечерта и нощта на самото Възкресение на Божия син, на самия ден на празника и в понеделник срещу вторник. Не че и у нас, в България, властите не дадоха примери на лишени от логика заповеди и решения, на медийни недомислици и PR несръчност, като онези среднощни брифинги, на които бе съобщено, че само след няколко часа изходите на столицата София ще бъдат блокирани напълно за влизане и излизане. 

Толкова ли беше трудно решението да бъде обмислено и взето навреме, за да имат хората възможност да се подготвят или да променят плановете си за празнуване, за които вероятно са се готвили седмици наред. Въобще, уважаеми читатели, с удължаване или не на срока за действие на мерките от извънредното положение, с полицейски час или не, с неговото достигащо до абсурд „разтегляне“ във времето, или не, някои общи изводи от пандемията в нашето обкръжение се налагат като задължителни. И раждат надеждата, че и Балканите, както светът, след заразата няма да бъдат същите. И че на мястото на сегашния политически елит на Балканите ще дойде нов и по-добър. На първо място стана ясно, че заразата не прави разлика между социалното положение на хората, които поразява. Казвам това преди всичко заради факта, че доста политици, които вероятно при други ситуация са се чувствали недосегаеми или защитени повече от „простосмъртните“, сега бяха засегнати и се наложи да бъдат карантинирани. 

Не говоря за популярни и в известна степен екзотични случаи като този с британския премиер Борис Джонсън, или с члена на кралската фамилия във Великобритания. Говоря за хората от нашите ширини и преди всичко за Северна Македония. Две от най-популярните политически личности в държавата – партийните лидери Зоран Заев и Християн Мицковски също станаха жертва на заразата и доброволно се оттеглиха в самоизолация. Е, оттам те продължиха активната си медийна и политическа работа, но така или иначе бяха вписани в списъка на заразените. Но ако тяхната симптоматика, оказала се в края на краищата отрицателна, е била предизвикана от среда, в която и двамата са изпълнявали своите задължения на политически лица и на партийни лидери – интервю по един от скопските ТВ канали, то какво да кажем за една друга група министри, начело със служебния премиер Оливер Спасовски.

 При тях заразата е дошла от невнимателен контакт с техен съпартиец, кмета на Куманово Максим Димитриевски. Северният град, близо до границата със Сърбия, заедно с Прилеп е едно от огнищата на заразата. Но очевидно самонадеяността и липсата на предпазливост на кмета, пък и на неговите гости от Скопие, са били добра хранителна среда за заразяването на Спасовски и останалите министри. И сега, какво? Как какво – в самоизолация с надеждата, че пробите ще бъдат отрицателни. А аз разказвам всичко това за да изразя надеждата си, че и в условията на остра и яростна криза, като тази с коронавируса, могат да се появят шансове хората на властта да бъдат приземени, да си дадат сметка, че предпазните мерки, които те разпореждат, са задължителни преди всичко за тях, а после за останалите хора. И че статутът на политик или държавник, който са си извоювали, не им дава по-голяма защита от вируса,поразяващ хиляди по целия свят. Познавам манталитета на политиците в Северна Македония, огромното им самочувствие на хора от друга орбита и затова заразата е начин те да бъдат отрезвени и вкарани в някакви цивилизационни стандарти, в които иначе се кълнат под път и над път. 

Поне такава да бъде ползата от епидемията, надявам се. От друга страна, епидемията даде шанс на политическата сцена да се появи едно ново лидерство, което до този момент само е загатвало за своите претенции и за своите възможности. Досега много пъти съм писал и говорил за лошото качеството на балканското политическо лидерство, което дойде на власт обременено от някакво тъмно и неясно, почти криминално или националистическо минало и управлява дълго и упорито със средства, близки да авторитарните. Този стремеж към авторитаризъм се проявява и сега по време на епидемията с коронавируса, няма никакво съмнение. Но ако той има своето оправдание в извънредната и сложна ситуация със заразата, всеки един маниер на политическо поведение, различен от авторитаризма на един Вучич в Белград, да речем, прави впечатление. 

Все си мисля, че президентът на Северна Македония Стево Пендаровски дава такъв обнадеждаващ пример. Вярно, освен епидемията, ситуацията в държавата има допълнителни характеристики, които я усложняват – разпуснат парламент, нежелание на спикера Талат Джафери да го свика, служебен кабинет с мандат само да организира и проведе предсрочни парламентарни избори, които пък бяха отложени тъкмо заради пандемията. Оказва се, че единствената легитимна институция в страната в момента е президентската, която получи шанса да се докаже, или да се провали, в сложната политическа мултиетническа специфика на Северна Македония. 

И смятам, че Пендаровски се държи тъкмо като лидер на държавата, без да излиза извън пълномощията, които конституцията е определила на институцията му. А това никак не е малко. Премерено медийно поведение, активна работа с партньорите от другите държави, спокоен и уверен оптимизъм към своите съграждани, това виждам сега. Разбира се, не изключвам да получа упреци, че излишно фаворизирам сегашния президент на Северна Македония предвид неговото идеологизирано партийно и гражданско минало. Хора, познавам Пендаровски от години, знам отлично CV-то му, имам своите сериозни резерви по някои негови тези или ходове, дори предполагам, че бе издигнат за президент от „дълбоката държава“, по сполучливото определение на доц. Наум Кайчев, която всъщност управлява страната. (То, май и друга „държава“ в Северна Македония няма!) 

Познавам и неговите люшкания по темата за правата на българите в страната, продиктувани през годините от моментната политическа конюнктура. Но смятам, че в момента той е силната и ефективна политическа фигура при съседите. И затова приемам всичко това като още един от позитивите, които трябва да извлечем от епидемията. И още едно, без да бъде последно. Не знам как ще се промени светът след епидемията и доколко той няма да е същият, но съм сигурен, че оттук нататък политическите елити ще бъдат принудени да навлязат още по-навътре в света на новите технологии. И да ги ползват по начин, който би могъл от корен да промени досегашната дълголетна парламентарна и административна практика. От корен, казвам. 

Например правителството в Скопие не можа да присъства на официалното издигане на флага на Северна Македония пред централата в НАТО, което означаваше окончателния формален край на присъединяването на държавата към Алианса. Изгледа го по мониторите в Скопие, което пък не направи церемонията по-малко легитимна. Значи може и така – дистанционно. Както и заседанията на кабинета, а в последно време и пресконференциите за ситуацията със заразата, които се дават в сградата на правителството от министъра на здравеопазването Венко Филипче. 

Примери за активното ползване на IT технологиите като заместител на прякото и непосредствено участие по време на епидемията – колкото искате. И затова си мисля, че наистина светът, дори и на Балканите, след коронавируса няма да бъде вече същият, като искрената ми надежда е и политиците у нас, в Северна Македония, на Западните Балкани да не бъдат същите. Просто да станат по-добри. Но кой съм аз та да искам това. А толкова ли е много то? 

Костадин Филипов

Прочетете още »

Христо Узунов (22 октомври 1878 – 11 април 1905)

115 години от гибелта на Христо Узунов (22 октомври 1878, Охрид – 11 април 1905, с. Цер, Демирхисарско) – деец на македоно-одринското революционно движение. Син на учител, поборник на българското църковно и просветно дело, отровен от агенти на сръбската пропаганда в Куманово (1885). 

 Завършва педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия (1896). През 1896 г. е включен в редовете на ВМОРО от Даме Груев. Като учител в Охрид е член на революционния комитет, в който участва и майка му Анастасия Узунова. Развива организационна дейност в Охридска околия.

 Заради борбата си против сръбската пропаганда в Македония е арестуван (1898–1899). Впоследствие укрепва организацията в Охридско и Стружко и формира първата организационна чета в района. След нов арест (1902–1903) става главен войвода на Охридски район. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг на ВМОРО (1903). Член е на Охридското революционно горско началство и началник на въстаническите сили в Охрид и Охридска околия. 

 В Илинденско-Преображен-ското въстание предвожда чета и води сражения с турските войски. След въстанието възстановява организацията в Битолско и устройва училища в пострадалите селища. Секретар е на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904) и инструктор – ревизор на четите. Противопоставя се на гръцката и сръбска въоръжена пропаганда в района. В с. Цер четата му попада в обсада на турска войска, въоръжена с артилерия. За да предпазят населението от безчинства се самоубива заедно със своите другари.

Прочетете още »

Финансираме българските организации в Северна Македония, Албания и Сърбия

Представители на българското национално малцинство
в Албания. Тирана, 2019 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4

Николай Иванов

Подпомагаме всички български организации в Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Украйна и Молдова Министерският съвет на Р България окончателно одобри Програма за подкрепа на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско етническо самосъзнание.

 Предвижда се през следващите четири години структурите на нашите сънародници в тези държави да получат официално държавно финансиране, което значително ще облекчи тяхната мисия по опазване и съхранение на българската национална култура и идентичност зад граница, както и на публичното им присъствие в съответните държави.

 Програмата е за периода 2020–2024 г., като средствата ще се предоставят на проектна основа.

Прочетете още »

Стоян Мълчанков (1875 – 1920)

100 години от гибелта на Стоян Мълчанков (1875, Скребатно, Неврокопско – 22 април 1920)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4. 

Д-р Володя Милачков

Възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия (1897). Учител в Неврокопско и член на ВМОРО. Войвода на чета през 1903 г. След въстанието оглавява противниците на Яне Сандански. Заловен е от османските власти (1905) и осъден на смърт, помилван на доживотен затвор. Заточеник на остров Родос. 

По време на Младотурската революция (1908) е амнистиран. Завръща се в Неврокоп, където е учител. Мълчанков е учредител на Околийското учителско дружество „Пробуда“ (март 1909). Същата година е арестуван и до амнистията си (1911) заедно със Стоян Филипов са заточеници на о. Родос и о. Митилин. 

 Участва в Балканската война, като войвода на доброволческа с район на действие в Неврокопско и Драмско. Избран е за депутат от Народната партия в ХІХ Обикновено народно събрание (1919). Убит от последователи на Яне Сандански на път от Неврокоп за Разлог.

Прочетете още »

Москва: Членството на Северна Македония в НАТО вреди на борбата срещу COVID-19

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4

Руското министерство на външните работи публикува изключително остро съобщение срещу членството на Република Северна Македония в НАТО. Според Москва „присъединяването на Скопие към Северноатлантическия пакт ще създаде нови разделителни линии в момент, когато светът има нужда от единство в борбата срещу коронавируса“. 

„Очевидно членството на Скопие в Алианса няма никаква добавена стойност, нито европейска, нито регионална, нито пък в полза на националната сигурност. Това няма да бъде в интерес и на съвместните усилия в борбата срещу общите предизвикателства и заплахи, включително и срещу пандемията от коронавирус. Това ще доведе само до допълнителни разделителни линии“, се казва в комюникето на руското МВнР. 

 Опитите да се представи това събитие по един помпозен и шумен начин се провалиха поради влошаването на положението от предизвикателствата на пандемията от коронавирус, пише още в съобщението. Според руското МВнР останал е незабележим и фактът, че „членството на Северна Македония в НАТО почти е съвпаднало с датата от началото на бомбардировките на Пакта срещу Югославия“.

 Министърът на външните работи Никола Димитров нарече дори членството в организацията изпълнение на „заветите на бащите и дедите“, се казва още в документа. „До днес няма нито едно оправдание за нуждата Република Северна Македония да влезе в НАТО. На местното население обещават икономически ръст, увеличаване на инвестициите и правова държава. Но за подобно нещо въобще не е нужно присъединяването към военен съюз. 

Напротив, сега от Скопие ще се иска увеличаване на разходите за отбрана и за доставка на западни, предимно американски, оръжия и оборудване. Това е цената, която македонският народ ще трябва да плати за отказа си от суверенитета във военнополитически аспект и не само там“, пише още руското МВнР. 

 В края на документа се подчертава, че от Северна Македония се очаква потвърждение съгласно установената практика да се спазват споразуменията, подписани от Русия и НАТО през 1997 г., и Римския договор от 2002 г.

Прочетете още »

140 години от основаването на Българо-македонска лига

На снимката: Васил Диамандиев

140 години от основаването на Българо-македонска лига (БМЛ) – дружество, основано в началото на април 1880 г. в гр. Русе, по примера на създадената в Англия през 1879 г. Ирландска лига.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4

Сред основателите са родените в Македония Васил Диамандиев и Георги Георгов, както и русенските граждани Йордан Джумалиев, Михаил Чокоев, Христо Бъчваров, Симеон Златев и др. По-късно към ръководството на Лигата се присъединява и Драган (Драгутин) Карл Валтер. За председател е избран В. Диамандиев. 

Повод за създаването на БМЛ е рязкото изостряне на политическата обстановка на Балканите в началото на с.г. Дружеството се опитва да изгради структури, които да се подчиняват на един бъдещ център в Русе, да събира парични помощи и да води популяризаторска и благотворителна дейност в подкрепа на македонските българи в Османската империя. В негова подкрепа са местните вестници „Българин” и „Славянин”. 

Най-важните изяви на дружеството са публикуване на пропаганден материал до чуждите посланици в Цариград (юли 1880), посещение на делегация начело с В. Диамандиев при княз Александър Батенберг във Варна (септ. 1880) и изпращане на голяма чета в Македония (юли – септ. с.г.). Последната е сформирана от членове на разпуснатия от Военното министерство в София Граничен батальон и е ръководена от Др. Валтер.

 Съществуват документи, които сочат, че той е един от двамата агенти на австро-унгарските тайни служби, внедрени в дружеството, за да контролират и направляват дейността му. На 9 септ. 1880 г. четата е разбита, а нейния ръководител арестуван. Изявите на лигата привличат вниманието на чуждите дипломати в София, които принуждават правителството на Драган Цанков да вземе мерки срещу разрастване на дейността ѝ. 

Председателят В. Диамандиев е преместен в София, Г. Георгов привидно се оттегля, а ръководството се поема от русенския учител Иван Мавров. Въпреки направените промени, БМЛ прекратява дейността си в началото на 1881 г.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Никола Карев (1877 - 1905)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4.

Д-р Володя Милачков

115 години от гибелта на Никола Карев (10 ноември 1877, Крушево – 14 април 1905, с. Райчани, Кратовско) – деец на македоно-одринското революционно движение. 

Учи в Крушево и Битоля, а по-късно работи като столар в София. Член на БРСДП от 1896 г. и основател (заедно с Васил Главинов) на Македоно-одринска социалистическа група. През 1901–1902 г. учителства в с. Дивяци, Крушевско и в Крушево; по същото време се включва активно в освободителното движение. 

През пролетта на 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес, където е избран за горски началник на Крушевския въстанически район и осъществява значителна дейност по подготовката му за предстоящото въстание. В хода на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. под негово непосредствено ръководство се организира Крушевската република. 

През есента на с.г. се връща в България, но през 1905 г. отново заминава с чета за Македония. Загива в бой с турска войска.

Прочетете още »

Каракачански колиби над село Рожден, Мориховско

сп. "Македонски преглед",год. V, 1929, № 3, Сурин, Н. Каракачански колиби над с. Рожден, Мориховско..., 88-92.

 В своитe обиколки по Македония в битността си на жандармерийски офицер при руската реформаторска мисия през време, когато се прилагаха тъй нареченитe Мюрцщегски реформи, аз често се натъквах на „власи", наричани и „каракачани", повечето от тях вече погърчени. 

Те се занимаваха със скотовъдство главно по планините. Населението ги нарича всички без разлика „власи”. Аз се заинтересувах от самото начало за власите и търсех случай да се запозная отблизо с техния живот...

Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Руски документи за семейството на Димитър Миладинов

сп. "Македонски преглед", год. V, 1929, № 3, с. 75—104. Селищев, А. М. Семья Д. Миладинoва. Из донесений консула М. Хитрово (1864 г.) ..., 63-70.

Не подлежит сомнению, мученическая кровь Д. и К. Миладиновых пала на клеветников из сферы константинопольской патриархии. По их клеветническому доносу был арестован Д. Миладинов и, как лицо, опасное для государства, был заключен в константинопольскую тюрьму. Туда брошен был и Константин Миладинов. 

Опубликованные доселе материалы, относящиеся к болгаро-греческой национальной борьбе в сфере церковной, и документы неопубликованные, — консульские донесения из Битоли 60—70-х гг., свидетельствуют, к каким средствам, диким и безчеловечным, прибегали представители константинопольской патриархии в Македонии...

 Целият материал четете по-долу:

 

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Св. Климент и Св. Седмочисленици в иконографията

сп. "Македонски преглед", год. ІII, 1927, № 1, с. 75—104.  

Д. Уста-Генчов. Св. Климент и Св. Седмочисленици в домашната ни иконография.

От историята знаем, че в 866 г. княз Борис се е покръстил с целия наш народ. От тогава е започнало църковостроението по нашенско и, разбира се, от тогава по българските земи са се появили и първите църковни художници. 

Досега не се знае положително, дали в покръстяването на Преславския дворец е взел някакво участие Св. Методий, единият от солунските братя. Но че двамата, a особено Св. Кирил, са оставили на българските славяни азбуката, това се признава от всички учени, наши и чужди. 

От 862 г. водят началото си великите дела на двамата равноапостоли. В 863 г. те са били извикани от моравския княз Ростислава да наставляват народа му в истините на вярата и в славянския език. 

В 869 г. Св. Кирил, който усилено работил, предал Богу дух. Нахождайки се на смъртното си легло, той посъветвал брата си Св. Методия да продължава наченатото от двамата дело. Последният, посветен от папата за Панонски епископ и снабден с була да служи на славянски, проповядвал във владението на княз Коцела...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Спомени за българската легия в Гърция през 1877 г.

Стефан Николов (Бесвина)

сп. "Македонски преглед", год. ІII, 1927, № 1, с. 27—44. Пеев, Т. Българска легия в Гърция през 1877 год. /Извадки из моите спомени/

Годините 1875 и 76 създадоха благоприятни политически условия в Европа за освободителното дело на България — херцеговинското въстание, подържано от Австрия, сръбско-турската война, подържана от Русия. А между това българските вълнения и въстания допринесоха много за тия условия. 

Констатираните жестокости след Априлското въстание (1876 г.), извършени над мирното българско население от озверените башибозуци и редовна турска войска, опожарените стотици български села и изкланите повече от 50, 000 невинни старци, жени и деца възбудиха негодуването и възмущението на просветена Европа. 

Маститият Гладстон, водителят на либералната партия в Англия, енергически застанал против тия турски зверства, принуди консервативния кабинет на Биконсфилд, съвместно с другит европейски дворове, да наложат на турското правителство да въведе в държавата си реформи, но не вече такива, като написаните в Хатихумаюна и Хатишерифа, но реформи с гаранция...

 Цялата статия четете по-долу:

 

Прочетете още »

Град Охрид. Исторически очерк (III част)

сп. "Македонски преглед", год. ІV, 1928, № 3, с. 57—88.  

Проф. Ив. Снeгаров. Град Охрид. Исторически очерк (край)

Българското обучение въ охридскитe училища. Още от времето на Св. Климента Охрид е бил просветителен център. Както по-рано казахме, от св. Климентово училище са излезли много славянобългарски учители и книжовници [2]. 

Както при градските църкви, тъй и в килиите на околните монастири млади хора се обучавали на родна книга и християнска вяра. Когато на охридския престол взели да седат архиепископи-гърци, килийното обучение в манастирите е продължавало да се води на старобългарски език. 

Само в Охрид елинската наука е надделявала и имало охридчани същи елини по образование, какъвто е бил споменатият по-горе солунски митрополит Василий Добри (Καλὸς) [3]. Особено се подигнала старобългарската образованост в XIII в. [4] Поослабнала през второто византийско иго, тя взела постепено да се засилва под владичеството на сръбските царе Стефан Душан [5] и Урош IV и македонските крале Вълкашин и Марко. 

Тя е стояла високо през XV и XVI в., когато повечето висши клирици са били славяни, служели и поучавали народа на славянски език. Славянската писменост не престанала и след XVI в., макар че гръцкото влияние започнало да се усилва...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Петър Делян и българите в Моравско и Македония през XI в.

сп. Македонски преглед, год. ІV, 1928, № 1, с. 1—23. Проф. Н. П. Благоев. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците

Дeлян е важна историческа личност, а неговото въстание от 1040 година в Моравско и Македония против византийците има голямо политическо и национално значение за българите. Обаче въпреки това, доколкото ни е известно, в българската и чуждата литература няма специална студия за Деляна и въстанието му.

Историците в историите си и историческите си студии твърде на кратко говорят за Деляна. Ние, без да претендираме на пълнота и съвършенство, ще се опитаме тук възоснова на данните, с които разполагаме, по възможност по-обширно да опишем дейността на Деляна и по-ясно да изтъкнем политическото и национално значение на неговото въстание за българския народ.

За Деляна и неговото въстание за освобождение на България от византийците съобщават византийските историци и хронисти Михаил Пселос, [1] Кекавмен, [2] Михаил Аталиата, [3] Иоан Скилица, [4] Иоан Зонара [5] и деволският епископ Михаил. [6]

Михаил Пселос е бил съвременник на Деляна [7] и е взел участие в тържественото посрещане на императора Михаил IV, когато се е връщал от победоносния му военен поход против българите...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Райко Жинзифов като журналист

сп. Македонски преглед, год. ІV, 1928, № 1, с. 31—90. Орeшков, П. Жинзифов като журналист.

От дейността на Жинзифова само неговата журналистика не е съответно установена и проучена. За да остане тъкмо журналистичната дейност на Жинзифова в сянка, има няколко причини.

Една причина е това, че българската интелигенция от епохата преди освобождението, а по наследство и тая на следващите поколения, е познавала Жинзифова изключително по неговите стихотворни работи, оригинални и преводни, но всички написани на български; Жинзифов е бил познат у нас само като поет, макар че е дал и няколко статии в тогавашните български вестници...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

105 години от Валандовската акция (1915)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

Д-р Володя Милачков

През есента на 1914 г. Сърбия, щедро снабдявана от Съглашението с всичко необходимо, удържа напора на австро-унгарската армия по жп линията Солун–Скопие–Ниш.

Военният аташе на Хабсбургската монархия в София полк. Владимир Лакса започва преговори с Тодор Александров и Александър Протогеров с молба ВМОРО „да тероризира постоянно сръбската армия и държава с атентати“. През октомври 1914 г. четниците взривяват железопътния мост на р. Бабуна до гр. Велес. Месец по-късно те разрушават големия мост над р. Вардар при Демир Капия и по-малкия мост над р. Водосир, с което прекъсват съобщенията между Скопие и Солун за 4 седмици. Водачите на Вътрешната организация гледат по-широко на своето съдействие. При настъпление на австро-унгарската армия, ВМОРО трябва да вдигне въстание във Вардарска Македония, за което е необходимо повече оръжие.

 Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит. В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници.

 Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население. Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците.Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит.

 В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници. Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население.

Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците. Българската граница е прекосена от 6000 бежанци.

Сръбското правителство обвинява България в нарушаване на обявения неутралитет. „Валандовският инцидент“ се възприема от Съглашението като част от австро-унгарския план за „обсада на малката съюзница“ на Балканите. Министър-председателят Васил Радославов изтъква, че „подобни инциденти се дължат на кървавия режим, който съществува в Македония“.

Прочетете още »

Кирил Пърличев (1875 - 1944)

145 години от рождението на Кирил Пърличев (1 март 1875, Охрид – 9 февруари 1944, Охрид). Деец на национално-освободителното движение на македонските българи, учител, училищен инспектор, журналист, преводач. 

 Син на Григор Пърличев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1894), където става член на таен ученически револю-ционен кръжок и основател на ученическия съюз. Участва в четническата акция на ВМОК (1895). Учителства във Воден и работи по изграждането на ВМОРО. 

На Солунския конгрес на организацията (1896) е представител на Воденския революционен окръг. По нареждане на Дамян Груев става учител в Прилеп (1901). Избран е за член на ЦК на ВМОРО и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. През 1902 г. следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Христо Чернопеев. 

 През 1909–1913 г. е учител в Солун и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и негов секретар. През 1921 г. е временен, а от 1925 г. – постоянен задграничен представител на ВМРО. Участва в създаването на различни обществени формации и членува в Масонската ложа „Светлина“. Сътрудничи с публикации на много периодични издания, свързани с Македония. 

 Член-основател е на Македонския научен институт. Принуден е от политическите си противници от крилото на Ив. Михайлов да се оттегли от организационна дейност във ВМРО (1931). През годините на Втората световна война е директор на Музея на старините в Охрид. Автор на книги за сръбския режим в Македония (1912–1915), за градовете Пирот, Ниш, Враня, Зайчар и др.

Прочетете още »

Препоръчват засилено изучаване на български език сред нашите сънародници в Албания

Българският посланик в Албания и Хаджи Пируши сред ученици
 в българското неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана
Сн. Българско посолство в Тирана, Албания

Президентът Румен Радев гостува на българското малцинство в Албания 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

„Очаквам от ваша страна много по-голяма активност, защото вие трябва да работите с нашите сънародници и с децата. Изучването на български език е най-важното условие за опазване на идентичността и важен мост с България“. Това заяви президентът Румен Радев по време на срещата си с представители на българското национално малцинство в Албания. В началото на март той гостува в Тирана и по време на визитата си посети някои от българските дружества в страната.

Румен Радев открои значимия принос на българските дружества в Албания за отстояване на езиковата, културна и национална идентичност въпреки трудностите и препятствията през годините. 

България остава твърдо ангажирана с каузата за защита на правата на сънародниците ни зад граница, увери държавният глава. За целта са необходими както отговорно отношение на българската държава, така и единни усилия от страна на българските дружества. Може да имаме успех в тази кауза, само ако има единство и дружествата говорят в един глас по важните въпроси след консултации и взаимодействие, заяви президентът и посочи, че е важно да бъде излъчена и обща кандидатура за Комитета за националните малцинства към албанското правителство. 

 Президентът заяви също така, че на срещите си в албанските държавни институции е получил уверение за ефективно прилагане на законите по отношение на националните малцинства и за приемането на необходимите подзаконови актове. Румен Радев отново открои ключовото значение на съхраняване на езиковата и културна идентичност чрез изучаването на български език като свободноизбираем предмет и чрез курсове, както и за признаването му за втори език в албанската образователна система.

По думите му едно от условията да се увеличи броят на студентите от Албания, които учат в България, е именно доброто владеене на български език. По време на срещата Румен Радев връчи Почетния знак на президента на почетния консул на България в Албания Селим Ходжай за неговия принос за развитие на двустранните отношения и за дългогодишната му активна подкрепа за сънародниците ни в Албания.

Прочетете още »

Избори по време на пандемия

Избори по време на пандемия

         Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

                                        Костадин Филипов

Всъщност, уважаеми читатели, заглавието лъже. Предсрочни парламентарни избори в Северна Македония няма да има. Сакралната за усвояване на властта и за разчистване на лични и политически сметки дата – 12 април, ще отиде в историята на суверенна и независима Македония като знак на една от много недели в календара на страната и на света, означаваща православния християнски празник Цветница. 

Значи, една седмица преди Великден. Толкова и нищо повече. А как добре тръгна всичко през октомври миналата година. С какво настървение опозицията в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ настояваше в държавата да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. Настървението се превърна в истинска ярост след като в Брюксел Северна Македония не получи очакваната дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Знаете – френското „не“ на президента Емануел Макрон, представено като непреодолимо искане за нова методология в преговорния процес за членство, провали пълния консенсус, необходим при такива случаи. 

Правителството на Зоран Заев и лично той бяха крайно разочаровани, предварително помпаната с дни наред надежда, че най-после Скопие ще получи дата и ще започне преговори, спихна като спукан балон. Опозицията видя в това шанс да „накаже“ Заев и неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и на вълната на недоволството от европейския отказ да отиде на избори под формулата „сега и веднага“, след което да се върне триумфално във властта. 

Но това е достатъчно позната история, за която и друг път сме писали. Само да припомним, че и двете сили – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ преглътнаха по един голям компромис. Зоран Заев – да се съгласи и приеме изборната надпревара, а ВМРО-ДПМНЕ – това да стане не „сега и веднага“, а на 12 април. Бих казал – „чак“ на 12 април. Защото от края на октомври, когато се взе това решение, до датата на вота имаше достатъчно календарно време, в което можеше да се случи всичко. Но още тогава, още в първите дни след общото съгласие за избори, се появиха достатъчно трезви гласове, че това е грешен, дълбоко погрешен политически ход, който може да струва много на държавата и на нейния европейски път. Най-малкото, защото в еуфорията на предизборната борба ще бъдат пропилени толкова много дни, седмици и месеци, които биха могли да бъдат използвани за реформи, от каквито обществото и страната имат нужда. Пък и от Брюксел ги искат, меко казано. 

И ето че сега дойде времето фактурата, написана в края на октомври миналата година, да бъде платена. Създаде се такава обстановка, че провеждането на изборите на 12 април да стане напълно невъзможно. Не знам дали това е Божие провидение, дошло като наказание за грешната политическа преценка, или е отлична възможност политиците в Скопие да си измият ръцете с „обективна причина“, но пандемията с короновирус им дойде като манна небесна. 

Щом като дори и яростните защитници на вота като възможност за реванш по пътя към властта – ВМРО-ДПМНЕ и техният лидер Християн Мицковски се съгласиха изборите да се отложат, какво да говорим за управляващия чрез служебния кабинет на Оливер Спасовски СДСМ и партиите на албанците от страната. И затова на президента Стево Пендаровски не беше чак толкова трудно да ги убеди, че в ситуацията с епидемията, която обхвана и Северна Македония, най-полезният политически изход би бил тъкмо отлагането на изборите. Дори ще си позволя малко мистика – в момента, в което решението да няма вот на 12 април бе взето и оповестено, чак в София чух общата въздишка на облекчение, изтръгната от гърдите на всички партийни лидери, събрани при президента Пендаровски. 

Няма лъжа – само някакви си 220 километра делят Скопие от София, а и политиците край Вардар вече толкова бяха наясно, че преди месеци бяха взели грешно политическо решение, което сега им тежеше като воденичен камък на шията, та затова и облекчението бе толкова силно изразено. Още повече, че и причината за него бе „обективна“, дори повече от обективна, откъдето и да я погледнеш. 

На всичко отгоре, и Горната камара на испанския парламент най-после се накани и ратифицира Протокола за членството на Северна Македония в НАТО. Направи го напълно в съответствие със ситуацията в Европа и в света – при празни банки в залата, с дистанционно гласуване от депутатите, задължени да си седят у дома заради пандемията. Испанският крал също така в оперативен порядък подписа указа за ратификацията, а в Скопие направиха всичко възможно тази новина, предварително известена и чакана толкова, че чак бе „вкисната“, да заеме челните места на новините и да измести от там съобщението за отлагането на избора. 

Как стана така, че двете неща се случиха почти едновременно – в един и същи ден, кажи речи почти в едно и също време, Божа работа, изглежда. Е, честито отново на нашите братовчеди оттатък границата, вече няма никакви формални пречки за тяхното членство в НАТО, да са живи и здрави и заедно да си пазим гърба, мира и свободата наоколо и по света. Налага се да отбележа още най-малко две неща. Първото е, че отлагането на изборите се превърна във фактор, който окончателно сложи край на колебанията в Скопие дали да бъде обявено извънредно положение в държавата във връзка с епидемията. При вече саморазпуснало се Събрание, единствената легитимна възможност за такава строга мярка бе тя да бъде взета от президента Пендаровски. 

Вярно, той бе подложен на публичен натиск от страна на някои партии, като СДСМ и лично неговия лидер Зоран Заев. Пък и служебното правителство на Оливер Спасовски, личен приятел, верен съратник и вътрешен министър на Заев, настоя държавният глава да не се колебае много и да го обявява. В крайна сметка, така и се случи. Пендаровски направи специално обръщение и заяви, че Северна Македония вече се намира в извънредно положение, което ще продължи 30 дни. 

Ама, какви избори, какви пет лева в такава ситуация. Второто нещо, което мен повече ме вълнува, е съдбата на Смесената комисия между България и Северна Македония за история и образование. Нейната работа през декември бе прекъсната едностранно от македонска страна с аргумента, че щом страната навлиза в предизборна кампания, седмината учени от Скопие, като непартийни и независими, не биха искали със своята работа да ѝ влияят. След като мине 12 април, тогава ще се види кой накъде. Но сега изборите отиват някъде напред във времето, без още да се знае кога биха се състояли. 

Ако по силата на някакъв автоматизъм македонската част от комисията продължи да стои на своето становище да се върне на масата на разговорите с българските си колеги след вота, кога би могло да стане това? И изобщо, ще стане ли? Сериозен въпрос, който се нуждае от изясняване и това, струва ми се, е работа на българската дипломация. 

Бих могъл да разиграя различни варианти за евентуалното продължаване на дейността на Комисията и да ги разположа най-удобно и за двете страни във времето, но това ми се струва работа безполезна. Защото според мен аргументът, с който македонските учени се оттеглиха, и начинът, по който го направиха, бяха достатъчно красноречиви да покажат, че те нямат намерение да продължат разговора с българските си колеги. Дано да съм лош пророк, но нещата отиват натам. За съжаление, разбира се. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

Васил Пундев (1892 - 1930)

90 години от гибелта на Васил Пундев (8 септември 1892, Дупница – 4 март 1930, София). Израства в семейството на литератора, учителя и директор на Солунската девическа гимназия Марин Пундев. 

 Завършва гимназия в София и следва славянска филология в Софийския университет. По време на Балканската война, още студент, участва в четата на Хр. Силянов и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. 

 През 1920 г. работи в Народната библиотека. От 1921 г. е учител в Първа мъжка гимназия. Изявява се като талантлив журналист и литературен критик. Редактор е на в. „Свободна реч“, „Македония“, „Литературни новини“ и на сп. „Българска реч“. Публикува и сътрудничи на в. „Слово“, „Литературен глас“ и на сп. „Българска мисъл“, „Златорог“, „Демократически преглед“, „Обществена обнова“, „Съвременник“, „Отец Паисий“ и др. 

Член е на Дружеството на българските журналисти, на Съюза на българските писатели и на ПЕН-клуба. Използван е от ВМРО като съветник и автор на материали за целите на пропагандата на македонската кауза. След разцеплението на ВМРО през 1928 г. е в крилото на протогеровистите. 

Издава книгата „След злодейството“. Пунктов началник е на протогеровистите за София и е един от най-изявените им интелектуални водачи. През 1929–1930 г. е редактор на в. „Вардар“. Става жертва на организационните между-особици по нареждане на Иван Михайлов.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Никола Вапцаров и Райко Жинзифов станаха Имри Елези и Исмаил Кемали

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

Две училища в квартал Чаир на столицата на Северна Македония Скопие смениха своите имена. На тържествена церемония в присъствието на официални лица на мястото на табелата на училище „Никола Вапцаров“ бе поставена нова табела с името Имри Елмази. 

Почти по същото време името на училище „Райко Жинзифов“ в същия квартал в Скопие бе заменено с това на Исмаил Кемали. В отговор на обвиненията, че вместо Никола Вапцаров училище се назовава на името на член на терористичната Армия за национално освобождение, предизвикала гражданския конфликт през лятото на 2001 г., министърът на образованието на страната Адеми се аргументира с твърдението, че „ако погледнете названията на училищата из цяла Северна Македония, няма да срещнете имена на академици, носители на Нобелова награда или писатели, а на комити“.

Сега, твърди министърът, в училището „Имри Елмази“, в което и той някога e учил, а майка му е преподавала там, „сто процента от децата са албанчета“.

Прочетете още »