About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Зоран Заев: Има решение за Гоце Делчев, от което и двете страни ще излязат победителки

30/09/2020

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

„Първата ми официална визита като премиер на новото правителство очаквам да бъде в България и там да се срещна с премиера Бойко Борисов. На тази среща ще обсъдим темата за Гоце Делчев.“ Това каза македонският премиер Зоран Заев в Скопие.

 „Очаквам, не по-късно от 10 ноември да има среща. Разбира се, че аз искам да посетя България и това да бъде моята първа официална визита като министър-председател на новия кабинет. Ние наистина имаме въпроси за решаване и по-точно Гоце Делчев като историческа личност. На 10–11 ноември ще се състои среща на върха в София, част от Берлинския процес, на която България е домакин. 

Тези дни очаквам обратна информация от България, за да може да поговорим за подготовката на Берлинския процес и за този открит въпрос“, каза още Зоран Заев. Според премиера на Република Северна Македония е добре, че Съвместната историческа комисия работи върху намирането на общо решение и той очаква да има предложения за разрешаване на този проблем. „Нашето желание е да се срещнем час по-скоро и да намерим решение на този въпрос. Да се подготвим и да имаме отлична организация на Берлинския процес въпреки Ковид-19 и в края на тази година да се осъществи първата междуправителствена конференция“. Става дума за среща между Европейската комисия и правителството на Република Северна Македония, с която започва преговорният процес за членство.

 На въпроса какъв е Гоце Делчев – българин или македонец, Зоран Заев отговори: „Гоце Делчев е македонски революционер, но в същото време е факт, че в България той се счита за български революционер. При нас има град Делчево. В България има град Гоце Делчев. Има негови паметници и при нас, и при тях. Заедно с Бойко Борисов се поклонихме пред паметника на Гоце Делчев, но и пред неговия гроб в Скопие. Това са действителността и фактите“, каза още той. Заев смята, че „историческите личности трябва да бъдат основа за изграждане на по-голямо приятелство и сътрудничество между двете държави и двата народа“. 

Според него „не е добре, както за европейското бъдеще на Балканите, така и за цяла Югоизточна Европа, историческите моменти да се замитат под килима“. „Именно заради това имаме Договор за приятелство и сътрудничество, за да може в бъдеще да решаваме тези въпроси, които ни обединяват, които ще припомнят нашата обща история, което е било нещо свято за гражданите, живели в края на XIX и началото на ХХ в., когато революционерите са се борили за социални права, за свобода… Вярвам, че чрез поредица от решения ще имаме сътрудничество и още по-голямо приятелство и така ще има динамика в европейското бъдеще“, каза още Зоран Заев. 

В началото на месеца Зоран Заев заяви: „Продължаваме в приятелски дух и ще останем напълно бдителни към цялата ситуация, защото твърдя, че има решение, от което и двете страни ще излязат победителки. Вярвам, че и българската страна се движи в тази посока“, заяви премиерът на Зоран Заев. Наскоро Зоран Заев посети Гърция. Това беше неговата първа визита като премиер в чужда държава.

Кръстьо Велянов (1895 - 1954)

29/09/2020

125 години от рождението на Кръстьо Велянов
(псевдоним: Милко Ралин) (6 септември 1895, Крушево – 9 октомври 1954, София), деец на легалното македонско младежко националноосвободително движение, писател, публицист, журналист, преводач. 

Баща му е основател на революционния комитет в Крушево (1894), многократно затварян от турците за революционната дейност. Кр. Велянов учи в Българската търговска гимназия в Солун, но след закриването на българските училища от гръцките власти след Междусъюзническата война, довършва образованието си в търговската гимназия в Свищов. 

По време на Първата световна война става учител и секретар на околийското управление в Крушево. След войната семейството му се преселва окончателно в София, където завършва право в Софийския университет. Като студент е един от основателите на Македонско студентско дружество „Вардар“ и член на първото му настоятелство. 

През 1923–1926 г. е редактор на органа на СММКПО в. „Устрем“. Редактор е също на в. „Днес“ (1935–1941) и на в. „Пелистерско ехо“ (1942). Сътрудничи на в. „Македония“, в. „Вардар“, сп. „Отец Паисий“, сп. „Родина“, „Литературен глас“ и др. Пише разкази („В бури. Разкази из македонската освободителна борба“), драми („Седянка“), публицистични брошури („Днешната политическа постановка на македонския въпрос“). 

Творчеството му пресъздава славните и героичните страници от българската история и революционните борби на македонските българи. Остава непубликувано богато литературно наследство. След 9 септември 1944 г. се занимава главно с преводаческа дейност.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 9

130 години от излизането на в. "Новини"

28/09/2020

130 години от излизането на вестник „Новини“
– „Вестник политически, научно-литературен и духовен“, орган на Българската екзархия, чието седалище до 1913 г. е в Цариград. 

След Освобождението в турската столица, където е оставено седалището на Българската екзархия, екзарх Йосиф I полага много усилия, докато издейства разрешение за издаване на самостоятелен църковен вестник. Екзархията издава в продължение на 22 години своя печатен официоз в Цариград от 27 септември 1890 г. до 9 октомври 1912 г. Той излиза първоначално един път седмично, от 24 септември 1891 г. – два пъти, а от 1908 г. – три пъти. От 23 октомври 1898 г. излиза под ново име „Вести“. Османската „Дирекция по печата“ подлага вестника на строга цензура и го спира на няколко пъти. 

През това време той продължава да излиза под името „Глас“. Негови „главни“ редактори са Ат. Шопов, Д. В. Македонски, проф. Ст. Киров, Вл. Бурилков, Д. Маринов, Хр. Силянов, Д. Хр. Бръзицов. Вестникът е предназначен за българите екзархисти във вилаетите на Османската империя (Македония и Одринска Тракия), но се разпространява и в Княжество България. Списва се в духа на официалната българска политика, но е лоялен спрямо султана и неговата империя. Води активна борба против гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Публикува статии по църковни, политически и просветни въпроси, дава редица сведения за църковно-културни прояви на българските църковни общини; позволява си да помества протестни резолюции и дописки за тежкото положение на българите християни в някои части на Македония. 

Поддържа редовна рубрика за политическия живот в Княжество България и за делата на Българската екзархия в Цариград. От 1894 до 1897 г. към вестника се издава приложение „Библиотека“ (общо 20 книжки), печатани в печатница „Единство“ в Пловдив. Това е литературно списание, предназначено за българите в Македония и Одринска Тракия и помества оригинални и преводни повести и разкази, стихотворения, научни статии, пътеписи, географски описания и др.

За народността на монах Калистрат Зографски

25/09/2020

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Доц. д-р Веселин Панайотов. За народността на монах Калистрат Зографски... 109 - 114
 
През 1901 г. излиза от печат една малка книжка “Служби на Климент Охридски”, която до ден днешен остава почти неизвестна на българското общество и наука. 

Това е един превод на монах Калистрат Зографски на службите на св. Наум Охридски и на св. Климент, епископ Охридски от гръцки на църковнославянски или, както той сам заявява, на старобългарски. Това издание не се споменава в съвременните изследвания и енциклопедии. 

Дори най-доброто издание на Българската академия на науките - Кирилометодиевската енциклопедия, не споменава работата на Калистрат Зографски сред библиографските източ- ници. Трудът на монах Калистрат предхожда с години изследванията на П. Лавров[1]  и проф. Й. Иванов[2]  и в този смисъл той е един от първите автори, които обръщат внимание на службите на св. Наум и св. Климент[3]. 

Естествено първи подтик на монах Калистрат да се занимава с тези текстове е неговото родолюбие и близостта на родния му град Струга до Охрид...

 Целия материал четете по-долу:

 

Мичман Тодор Саев за противоречията в освободителното движение в Македония

24/09/2020

                                         

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Георги  Н. Георгиев. Записки на мичман Тодор Христов Саев за противоречията в Македоно-одринското освободително движение  (ноември 1900 - юни 1901 г.) ....115 - 130

"...Авторът на записките, Тодор Христов Саев, е роден в с. Белица, Разложко на 15 декември 1872 г. [1] Според някои сведения баща му е касиер на комитета на Вътрешната революционна организация в селото. 

Заподозрян от турските власти, той напуска дома и многодетното си семейство и търси спасение в далечния добруджански град Тулча, където умира в началото на Руско-турската война, преди да постъпи в Българското опълчение. 

Останал рано сирак, Тодор учи в родната Белица, с. Згорли (дн. Виноградец), Пазарджишко при по-големия си брат учител Константин, Банско, Педагогическото училище в Сяр и София[2]..."

Целия материал четете по-долу:

Георги Чолаков и националните борби в Разложко

23/09/2020


сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 2. Д-р Георги Тренчев. Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г. ....33 - 52
 
В борбите за национално освобождение на българския народ израстнаха редица герои, които справедливо заемат значимо място в националната на история. 

Но за съжаление над някои от тях продължава да тегне незнанието и забравата, въпреки огромните им заслуги за националното освобождение и обединение. Такава личност е и организаторът на Априлското въстание и представителя на Разложкия комитет в Оборище - Георги Чолаков. 

Една от причините за това забвение се крие в недостатъчното разкриване на участието на Разложкия край в подготовката на Априлското въстание...

 Целия материал четете по-долу:

Хилендарският требник от XV в.

18/09/2020


сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 2. Д-р Христина Тончева. Правописно-фонетични особеностина Хилендарския требник №378 от XV в.... 105-120

 Правописно-фонетични особености на Хилендарския требник №378 от XV в. Обект на настоящото изследване е част от евхологичен ръкопис от XV в., който в научно отношение представлява почти неизследван езиков материал. 

Съхранява се в Хилендарския манастир...

Целия материал четете по-долу:

"Българите на Балканите и по света", 2020, №. 8

 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

 Съдържание

Новини за Република Северна Македония... 1 – 5

Български общности зад граница... 6 – 10

Акцент: Правителство на преглътнатите компенсации ... 10 – 14

Интервю на броя

Доц. д-р Георги Николов: Народното сближение и научната истина са неразривно свързани... 14 – 18

Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 19 – 24

Дейност на МНИ... 24 – 27

Нови книги... 28

Целият материал четете по-долу:

За пропагандното фалшифициране на българската история в Македония

17/09/2020

Проф. Антони Гиза
сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 2. Проф. Антони Гиза (Полша)За пропагандното фалшифициране на българската история н Македония...  5 - 14

Антибългарската политика на Сърбия, тясно свързана с проблема за съперничеството за македонската земя, особено за така наречената Вардарска Македония, има своята дълга история. 

Може без преувеличение да се каже, че сърбите, които са изпитали не малко злини от турците по време на многовековното османско робство, всъщност не са се почувствали като част от цялостната славянска общност и са избягвали да имат общи действия с България. Още повече, от самото начало на своята свобода сърбите започват да обмислят заграбването на български земи, които до ден днешен са немалко в техните граници. Една от най-важните цели на сръбската политика още през първата половина на ХIХ век е стремежът да се завладеят македонските земи, които тога- ва все още са се намирали в границите на Турската империя, но по-голямата част от тях са били населени с българи. 

Сръбските интереси към Македония са растели все повече заедно с усилването значението на Сръбското княжество на Балканите и са присъщи за тази страна и народ до ден-днешен. Според основополагащи представи в сръбската политика, които ще бъдат обсъждани и по-нататък в тази публикация, Македония, която в течение на много векове е била в границите на България, трябва да да принадлежи на Сърбия, която се е стремяла към ек- спанзия на юг и за достъп до Егейско море...

Целия материал четете по-долу: 

Забрани при пиене на вода у българите

16/09/2020

сп. "Македонски преглед", 2001 кн. 4. Ст. н.с д-р Светла Богданова. Забрани при пиене на вода у българите... 89 -110

При изследване различни проблеми на фолклорната култура, най-вече при проучване на празници от календарния и семеен цикъл, изследователите отбелязват и табуирането на някои дейности, отнасящи се до ползването на вода2. Досега обаче забраните за поглъщане на вода в българската етнокултурна традиция не са били предмет на самостоятелно изследване. Настоящата статия е част от проучванията ни в тази област3... 

Целия материал четете по-долу:

Демографската картина в Западна Македония (1918 г.)

15/09/2020


сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4. Гребенаров, Ал. Демографската картина в Западна Македония (по записките на Евтим Спространов) … 21 - 32

По време на Първата световна война видният публицист, писател и обществен деец Е. Спространов1 осъществява дългогодишната си мечта да се завърне в родния си град. 

По подобие на други известни дейци от освободителната борба като Ангел Узунов, Гьорче Петров, Петър Ацев, Петър Чаулев, Георги Попхристов, Тодор Паница, Павел Христов, Сребрен Поппетров, Иван Нелчинов, Живко Коцарев и Евтим Спространов служи на българската администрация в Македония.

Евтим Спространов заема длъжността охридски окръжен управител през лятото на 1917 г. От началото на следващата година, след близо десетгодишно прекъсване, той подновява воденето на личния си дневник, в който записва наблюденията си върху обществения живот в Охрид и някои други съседни селища. Е. Спространов отразява впечатленията си за динамично променящата се демографска картина в окръга, включващ Охридска, Стружка и Дебърска околия. Известният родолюбец окончателно напуска града през м. септември 1918 г. и се установява в София, където се включва в първите редици на македонските легални и тайни организации. До края на живота си (1931 г.) той мечтае да се завърне отново в родния си град Охрид...

Целия материал четете по-долу:

УС на МНИ на работна среща с членове на Филиала в Благоевград

14/09/2020

Управителният съвет на Македонския научен институт на работна среща с членове на Филиала в Благоевград 

 Владимир Митов 

 На 11 и 12 септември 2020 г. членове на Управителния съвет на МНИ посетиха Филиала на Института в Благоевград. Инициативата беше подета от председателя доц. д-р Георги Николов, а с него на посещението присъстваха зам.-председателят доц. д-р Наум Кайчев, научният секретар Владимир Митов и членът на УС Коста Филипов. 

В първия ден членовете на Управителния съвет посетиха Регионалния исторически музей – Благоевград, чийто директор д-р Кирил Алексиев е член на Института. От двете страни бяха направени дарения на книги, а разговорът премина в духа на дълголетното сътрудничество между МНИ и РИМ – Благоевград. 

Срещите на УС продължиха с проф. Илия Гюдженов и Снежка Захариева в квартал „Вароша“, където в една от възрожденските къщи се помещава Филиалът на МНИ. УС предостави за библиотеката му последните си издания, които ще ползват учени, преподаватели, ученици, студенти и всички, запленени от темата „Македония“. Разговорите бяха посветени на проблемите за разширяване на изследванията в областта на историята, езика, фолклора, политологията, изкуствознанието, както и на новите предизвикателствата пред Института. 

Членовете на Филиала разказаха пред новото ръководство за начина, по който се работи, предложиха имена, които заслужават да бъдат включени като членове на Института, изразиха мнение за необходимостта от засилване на комуникациите между колегите от Благоевград и София. На 12 септември 2020 г., в залата на РИМ – Благоевград се проведе втора работна среща. 

Членовете на УС запознаха членове на Филиала за естеството на предстоящите събития, в които биха могли да вземат участие. Направиха се предложения за дати и събития, които са повод

за организиране на научни форуми. Членовете на Филиала разказаха за организационните си проблеми. Не беше пропуснато да се спомене и за очакванията, които имат към ръководството на МНИ. Съвремието се оказа също част от дебата, тъй като темата „Македония“ е все по-актуална сред обществото. 

Коментираха се действията на политиците и тяхната компетенция по отношение на Македонския въпрос. Изразено бе мнение, че МНИ трябва да поддържа линията си за невмешателство към политически партии, формации и движения, и да остане независим научен център, разкриващ историческата за истина за Македония.

Табуистични названия на болести в югозападните български говори

11/09/2020

сп. "Македонски преглед", 2000, кн. 1. Попов, Б. Табуистични названия на болести в югозападните български говори... 65–80

Въпросите на народната медицина и названията на болестите не са преставали да бъдат в интересите на етнографията и лингвистиката, което проличава от многобройните изследвания както за отделните национални езици, така и за техните диалекти.

Въпреки че в проучвания върху югозападните български говори са включени и някои названия на болести (Кочев 1980), специално изследване, що се отнася за табуистичните названия, не им е посветено. Като единствено изключение може да се посочи трудът на Д. Илиева “Индоевропейската митологична следа в прилепския израз ]мела ме вàти” (Илиева 1994, 83-85)...

Целият материал четете по-долу:

Поп Коста Савов Чилев и идването на Васил Левски в Разлог

09/09/2020

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4. Д-р Георги Тренчев. Още за приписката на поп Коста Савов Чилев и за идването на Васил Левски в Разлог... 139-143. 

 Апостолът, познавайки добре разпространението на българския етнос в пределите на Турската империя, в своята революционна дейност се стреми да обхване и приобщи към борбата за национално освобождение населението от всички краища на Отечеството ни. 

Този свой стремеж той най-добре изразява в една своя дописка до в. "Свобода" на Любен Каравелов от началото на 1871 г., в която той заявява: ¨... и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия и Македония¨{1}...

Целият материал четете по-долу: 

Д-р Хараламби Буров и идеята за обединена България

08/09/2020

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4. Ст. ас. Росица Ангелова. Д-р Хараламби Буров и идеята за обединена България... 61 - 72

Малкото градче Лясковец има свое място в българската история. Родолюбието на жителите му, проявено през Възраждането и войните за национално обединение, приносът им в развитието на българската култура, както и усъвършенстването на градинарството и лозарството дават основание те да се гордеят, че са допринесли за формирането на свободна България[1]. Значителна е дейността на лясковската фамилия Бурови. 

Представителите й се ангажират при решаването на обществените проблеми на Лясковец и от утвърдените си икономически позиции се стремят да ги решават. В продължение на десетилетия те са свързани непосредствено с ръководството на българската община и вземаните от нея решения. Ревностно полагат грижи за напредъка на просветното дело в града, подпомагат училищата и църквите, подкрепят националноосвободителните прояви и допринасят за издигането на Лясковец като духовен център през Възраждането. 

Тази им разностранна дейност не убягва от погледа на професионалните историци. На дейността на Ан. Ат. Буров и неговите братя през Възраждането[2], както и на Ат. Д. Буров има посветени много страници[3]...

Целият материал четете по-долу:

Сърбизацията в РМакедония в края на 90- те години на ХХ в.

07/09/2020


сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 4. Юстинианов, И. Нова широкомащабна сърбизация се провежда в Р Македония... 149–150

Основната предизборна тема през последните месеци в медиите на съседна Р Македония беше измислената от бившите сърбокомунистически управници “българизация” на обществения живот. На подхвърлената уловка, за съжаление, се хванаха дори отговорни ръководители от ВМРО-ДПМНЕ, които нанесоха удари върху собствените си интелектуални кадри. 

Конкретни признаци за българизация няма. Единствeната “новост” е появата на няколкото български вестника, които вече свободно могат да се купят по щандовете на будките. (Като че ли сръбските вестници не се продават непрекъснато от 1918 година насам.)...

Целият материал четете по-долу: 

Зоран Заев: Общото минало с България е основа за по-добър живот

03/09/2020

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

 По повод третата годишнина от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Северна Македония и Република България, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. от тогавашния премиер Зоран Заев и българския премиер Бойко Борисов, във Фейсбук профила си лидерът на СДСМ Заев написа: 

 „На този ден преди три години имахме честта заедно с премиера на България Бойко Борисов да отдадем почит на илинденците от Крушево и АСНОМ, на святото място пред гроба на Гоце Делчев в Скопие и да подпишем Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Показахме политическа воля за напредък, за решаване на открити въпроси и направихме историческа крачка напред. Създадохме модел, с който поставихме общото минало като основа за по-добро бъдеще и по-добър живот на нашите граждани“, написа Заев. 

 Лидерът на СДСМ добавя, че перспективите на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, а по-късно и на Договора от Преспа с Гърция са донесли на страната членството в НАТО, отварянето на процеса на преговори за членство в ЕС, но и съпредседателството на Берлинския процес тази година, с което за първи път страна извън ЕС заема лидерска позиция в тази регионална програма на ЕС за Западните Балкани.

 „Този успех се превърна във вдъхновение и модел за сътрудничество за региона и извън него, а македонският народ и всички граждани на Северна Македония утвърдиха вярата си в най-близките си съюзници по европейския и прогресивен път към едно по-добро бъдеще. Чрез това споразумение заедно решихме да попречим на злонамерената пропаганда, да се противопоставим на речта на омразата и да победим национализма“, каза Заев. 

 Лидерът на СДСМ посочи, че рамката на бъдещето на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество води правителствата на двете държави по пътя на безрезервна ангажираност за постигане на перспективите за развитие и напредък на отношенията между Република Северна Македония и Република България и за добруването на техните народи.

Щедра българска помощ за гимназията в Босилеград

02/09/2020


Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

Тази година общо 186 ученици ще посещават гимназията в Босилеград, Западните български покрайнини. Това е единственото средно учебно заведение в града, където живеят преобладаващо етнически българи. 

Преди 6–7 години в училището беше разкрита специализирана паралелка за разширено изучаване на български език. Всяка нова учебна година в нея се записват около 10 – 12 ученици, които постъпват в 9-и клас. За предстоящата учебна година броят им е 11, но тенденцията е след година класът да намалее, заради демографската криза, засягаща и района на Босилеград. Това сподели в ефира на БНР директорът на гимназията Владимир Григоров. 

 По думите му помощта на България към ръководеното от него учебно заведение не секва. „В момента дори реализираме проект с Република България за подмяна на дограмата, който се нарича „Европейска гимназия“ и е на стойност 53 хиляди евро“, похвали се Григоров. 

Благодарни сме на фондация „Българска памет“, която ни обезпечи миналата година с достъп до платформата „Уча се“. Надявам се и тази година да я използваме. Част от обучението отново ще е направено дистанционно. В босилеградското училище обучението е изцяло на български език, но в специализираните български паралелки на майчиния език са посветени по 4 часа седмично, докато в т.нар. сръбски паралелки, същото време е отделено за изучаване на сръбския. Тази година в 9-и клас на гимназията са записани общо 47 ученика – 36 с обучение на сръбски и останалите 11 – в паралелката с български език. 

„Над 90% от завършилите гимназията в Босилеград и тази година са се записали в различни висши училища в България, това е може би най-големият интерес, който кара децата да учат български в училище“, посочи Григоров и допълни, че желанието идва от факта, че мнозинството, след завършването на гимназията, се записват в университети в България.

Николай Иванов

Във Враня започва записването на българите в Поморавието

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

В началото на септември ще започне регистрация на принадлежащите към българското национално малцинство във Враня в регистъра на Българо-сръбския център. 

Регистрацията ще се проведе в помещенията на центъра и в случай, че епидемиологичната ситуация се влоши поради проблеми с коронавируса, гражданите ще могат да подават заявките си по електронен път. В регистъра могат да се вписват само лица с българска националност. Регистрацията ще се извърши въз основа на документация, доказваща произхода на лицето. 

Това могат да бъдат свидетелства за раждане, свидетелства за смърт, удостоверения и друга подходяща документация.

Американски дипломат: Шефът на македонското контраразузнаване е в "джоба на сърбите"

01/09/2020

Виктор Димовски
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8. 

Директорът на македонската Агенция за национална сигурност Виктор Димовски е под тоталния контрол на сръбските власти. Това стана ясно от публикуваната дипломатическа кореспонденция на американското посолство в Скопие, която бе качена в "Уикилийкс". В грама на американския посланик в Скопие пише, че Виктор Димовски е „в джоба на сърбите“. 

Автор на документа е бившият посланик Джулиан Милованович (2005–2008 г.). Димовски е първият директор на Агенцията за национална сигурност (АНС), която бе създадена през месец май миналата година. Неговото назначаване бе истински шок както за експертите в сферата на сигурността, така и за външнополитическите наблюдатели. Димовски беше един мандат посланик в Белград. Преди това по време на президента Бранко Цървенковски (2004 – 2009 г.), който се смяташе за най-сигурния проводник на сръбското влияние в Македония, той оглавяваше Агенцията за разузнаване от 2007 до 2009 г. 

През 2017 г. е държавен секретар в Министерството на външните работи. Като участник в преговорите със София преди подписването на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония на 1 август 2017 г. Димовски създаваше напрежение чрез така наречените „червени линии“.

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025