
Целия материал четете по-долу:
Правописно-фонетични особености на Хилендарския требник №378 от XV в. Обект на настоящото изследване е част от евхологичен ръкопис от XV в., който в научно отношение представлява почти неизследван езиков материал.
Съхранява се в Хилендарския манастир...
Целия материал четете по-долу:
Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8
Съдържание:
Новини за Република Северна Македония... 1 – 5
Български общности зад граница... 6 – 10
Акцент: Правителство на преглътнатите компенсации ... 10 – 14
Интервю на броя
Доц. д-р Георги Николов: Народното сближение и научната истина са неразривно свързани... 14 – 18
Анализи за живота на българите в чужбина и съседните народи... 19 – 24
Дейност на МНИ... 24 – 27
Нови книги... 28
Целият материал четете по-долу:
По време на Първата световна война видният публицист, писател и обществен деец Е. Спространов1 осъществява дългогодишната си мечта да се завърне в родния си град.
По подобие на други известни дейци от освободителната борба като Ангел Узунов, Гьорче Петров, Петър Ацев, Петър Чаулев, Георги Попхристов, Тодор Паница, Павел Христов, Сребрен Поппетров, Иван Нелчинов, Живко Коцарев и Евтим Спространов служи на българската администрация в Македония.
Евтим Спространов заема длъжността охридски окръжен управител през лятото на 1917 г. От началото на следващата година, след близо десетгодишно прекъсване, той подновява воденето на личния си дневник, в който записва наблюденията си върху обществения живот в Охрид и някои други съседни селища. Е. Спространов отразява впечатленията си за динамично променящата се демографска картина в окръга, включващ Охридска, Стружка и Дебърска околия. Известният родолюбец окончателно напуска града през м. септември 1918 г. и се установява в София, където се включва в първите редици на македонските легални и тайни организации. До края на живота си (1931 г.) той мечтае да се завърне отново в родния си град Охрид...
Целия материал четете по-долу:
Апостолът, познавайки добре разпространението на българския етнос в пределите на Турската империя, в своята революционна дейност се стреми да обхване и приобщи към борбата за национално освобождение населението от всички краища на Отечеството ни.
Този свой стремеж той най-добре изразява в една своя дописка до в. "Свобода" на Любен Каравелов от началото на 1871 г., в която той заявява: ¨... и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия и Македония¨{1}...
...