Нови надежди за евроинтеграцията на Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 1, 2020 г. 

д-р Антон Панчев

След като Хърватия пое председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2020 г., в Република Северна Македония се увеличиха надеждите за ускоряване на процеса за получаване на дата за преговори за членството на страната в ЕС. 

На 9 януари хърватският министър-председател Андрей Пленкович проведе среща в Загреб с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, на която двамата заявиха, че „може да има прогрес, ако страните от Съюза се споразумеят за модернизирането на процеса на разширяването“. Хърватският министър-председател се надява на следващата Среща на върха, която трябва да се проведе в Загреб на 5 и 6 май, да се намери решение за започване на преговорите с Република Северна Македония и Република Албания. 

Също така Пленкович обяви, че организирането на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Загреб и започването на преговори за членство на Северна Македония и Албания в ЕС са сред основните приоритети на хърватското председателство. 

Институциите в Северна Македония очакват през месец януари Европейската Комисия да формулира нова методология, която произлиза от френската инициатива за реформиране на ЕС. Фокусът на македонските институции през следващите няколко месеца ще бъде насочен към постигането на политическо съгласие в страната за одобряването на Закона за публичната прокуратура, както и подготвянето на демократични парламентарни избори. 

За възможността да се определи дата за започване на преговори за членство на Северна Македония и Албания в ЕС се разговаря и по време на посещението на новия европейски комисар за разширяването и съседството Оливер Вархели в Скопие на 15 и 16 януари. На срещите с ръководителите на институциите в Северна Македония той е предоставил информация относно предложението за нова методология за започването на преговорите за членство, както и за най-проблемните сфери в Северна Македония, където е нужно да се отбележи съществен напредък. 

Вземайки предвид новото активизиране на интеграционните процеси във връзка с членството на Република Северна Македония в ЕС българските институции би трябвало да предприемат нужните мерки, за да защитават своевременно българската позиция, изразена и чрез приемането на специална декларация от парламента на Република България през месец октомври 2019 г.

Прочетете още »

Митрополит Борис Охридски (1875 - 1938)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 1, 2020 г.

145 години от рождението на митрополит Борис Охридски (30 януари 1875, Стара Загора – 22 октомври 1938, София). 

 Висш духовник и просветен деец. Завършва Духовната академия в Петербург. Учител в Самоковското богословско училище (1899–1903); протосингел на Българската екзархия (1903–1910). 

През август 1910 г. е ръкоположен за епископ (Моравски), а през декември с.г. е избран за Охридски митрополит (1910–1913; 1915–1918). През 1913–1915 г. управлява Гюмюрджинска (Маронийска) епархия. 

Член на Светия синод до 1924 г., когато е избран за екзархийски наместник в Цариград (1924–1936).

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Укрепваме българските училища в Албания

Ученици в едно от българските училища в днешна Албания
Сн. "24 часа"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 1.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Следващото предаване на МНИ се излъчи на 18 януари 2020 г., когато православната църква отбеляза християнския празник „Св. Анастасий Велики“. Първи гост на предаването бе доц. д-р Юра Константинова от Института по балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) – БАН. Тя представи един напълно непознат за публиката труд „Солун и българите: история, памет, съвремие“. Изданието е по едноименен проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на науката и образованието. 

Трудът представлява колективна монография, включваща изследвания на 22 учени от България, Гърция и Турция с общ обем 654 стр. В голяма си част темите са разработени на базата на документални масиви, които досега са убягнали от полезрението на историците. Доц. Константинова посочи аргументите за хронологическите и тематичните рамки на труда, представящ различни области от живота на българите в Солун. В обекта на изследването попадат отделни сфери от обществено-икономическото и културно-просветното развитие на българската общност в града. Той се превръща в силно притегателен център за македонските българи, особено след като Екзархията създава елитни български училища. 

Спря се на родовете Хаджимишеви, Шавкулови, Весови, Златареви и др., повечето от които развиват успешен бизнес до 1913 г. Някои от техните наследници са предали ценни архивни материали, включително и спомени, които са помогнали на изследователите да потърсят нови, непознати гледни точки за събитията. Книгата според Ю. Константинова уплътнява историята на Солун и разкрива една по-реалистична историческа картина, отколкото е представено в трудовете на някои чуждестранни изследователи от Западна Европа, които разпространяват недостоверни версии за идентичността на българите в Македония. 

След рубриката „Памет“, чрез която Владимир Митов прикова вниманието на зрителите със слово и илюстрации за Пейо Крачолов Яворов, Костадин Филипов представи втория гост на предаването „Време е за Македония“ – народният представител и член на МНИ Красимир Богданов. Наред с постовете, които заема в парламентарните комисии – зам.-председател на Комисията по външна политика и член на Комисията за наука и образование, той е председател на Групата за приятелство България – Албания. Гостът разказа за неотдавнашното събитие в Скопие на 12 януари, когато бе почетена паметта на националната героиня Мара Бунева. Изрази задоволство от органите на реда в Скопие, съблюдавали реда по време на шествието. Присъстващите над 250 души са пристигнали от различни краища на Република България и Република Северна Македония, за да поставят цветя и венци пред паметната плоча до река Вардар и се поклонят пред нейния героизъм. 

Панихида в нейна памет е била отслужена в някогашната екзархийска църква „Свети Димитър“. Красимир Богданов сподели за проблемите на българската общност в Албания и усилията, които налагат спешна намеса от родината майка, за да може всички желаещи да получат гражданство. След посещенията си в Голо Бърдо и Мала Преспа в края на 2019 г. се е уверил, че българската държава трябва да заработи още по-добре. Неделните български училища в Тирана, Корча и Билища трябва да се укрепят организационно и да се обезпечат материално. Очаква се през 2020 г. да се финализират проекти за привличане на квота от студенти от Албания в различни български университети, включително и във Висшето военноморско училище във Варна. Друг важен проблем, който Красимир Богданов открои, е предстоящото преброяване в Република Албания. Българската държава може и трябва да се намеси, защото по-старото поколение не може да борави пълноценно с електронните носители – таблети, чрез които ще се събира информация. Този вид анкетиране допуска „изкривяване“ на реалната етническа и политическа картина, чрез манипулация от преброителите. 

В заключение Красимир Богданов сподели, че държавните институции и обществените организации имат много работа в полето на българщината в Албания, ако искаме да се укрепи българската общност там.

Прочетете още »

Владислав (Славчо) Ковачев (1875 - 1924)

145 години от рождението на Владислав (Славчо) Ковачев (псевдоними: Млечното, De Profundis) (5 януари 1875, Щип, Македония – 13 септември 1924, София). 

Деец на освободителното движение на българите в Македония и Одринско и на македонските емигрантски организации в България след 1919 г. Юрист, журналист и офицер от Българската армия. Произхожда от известния щипски род Ковачови. 

Завършва Класическата гимназия (1892) и Военното училище (1894) в София. Един от основателите на тайната организация на офицерски братства „Български освободителни братства“. Секретар на ВМОК (1899–1901) и редактор на печатния орган на Комитета в. „Реформи“. През 1902 г. се обявява срещу дейността на ВМОК (Михайловски – Цончев). По време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи чета в Щипски район на Скопски революционен окръг. 

 След въстанието е секретар на сформирания „Временен комитет“ на Борис Сарафов (1903–1905). Завършва право в Брюксел (1911). Участва в Балканските и Първата световна война, носител е на два ордена „За храброст“. През 1919 г. се включва в дейността на македонските емигрантски организации, става член на Неутрално-обединителната комисия, чиято цел е обединението на емиграцията. Автор е на брошурата „Автономна Македония“, в която твърди, че след националната катастрофа пътят за разрешение на Македонския въпрос е създаване на Автономна Македония под закрилата на ОН. Един от основателите на „Временна комисия на македонската емиграция в България“ през есента на 1920 г. и редактор на печатния орган на организацията вестник „Автономна Македония“. 

От края на 1921 г. става идеолог на новоучредената легална Македонска федеративна емигрантска организация. В последната година от живота си пише книгата „Политическото верую на македонците“, в която утвърждава идеята, че създаването на Балканска федерация с независима Македония като неин член е решението на Македонския въпрос. Убит е пред дома му в София по заповед на ЦК на ВМРО.

Прочетете още »

Владимир Поптомов (1890 - 1950)

130 години от рождението на Владимир Поптомов (псевдоними: Будно око, В. Грамов, В. Гр. Хайдар) (27 януари 1890, с. Белица, Разложко – 1 май 1950, София).Комунистически и държавен деец, член на БРСДП (т.с.), на БКП и на ВКП(б) през 1935–1944. Завършва Сярската педагогическа гимназия (1905–1911). Участва във Първата световна война като подпоручик. 

През 1920–1923 г. е народен представител и организатор на комунистическото движение в Петрички окръг и журналист от в. „Освобождение“ – орган на Емигрантския комунистически съюз. През 1923 г. организира и ръководи въоръжените акции на комунистите в Петрички окръг по време на т.нар. септемврийско антифашистко въстание. Като командир на въоръжен отряд заема казармата в гр. Разлог и обявява установяването на работническо-селска власт в Разложка околия. 

След потушаването на въоръжената комунистическа акция заедно с отряда си се предава на ВМРО. Около 1 година пребивава в четата на Алеко Василев и е под негова закрила. През 1924 г. е осъден задочно на смърт и емигрира в Югославия, а оттам за кратко в Москва. През 1925–1933 г. е във Виена като политически секретар на ВМРО (об.) и главен редактор на печатния ѝ орган „Македонско дело“. 

От 1934 до 1944 г. е емигрант в СССР, работи в апарата на Коминтерна и е главен съветник на задграничното комунистическо ръководство и лидера на БКП Г. Димитров по Македонския въпрос. Завръща се в България на 28.ІХ.1944 г. За известен период от своя живот преди и след 1944 г.се обявява против опитите на югославската страна да заграби Пиринска Македония и против македонистката политика на ръководството на БКП. Открито защитава тезата, че населението в Македония и особено в Пиринска Македония е с ясно българско национално съзнание.

д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува Виктор Канзуров

И през новата 2020 година Лектория "Македония" на Македонския научен институт ще продължи да следва линията си да кани интересни гости. Този път сме поканили журналиста от Скопие Виктор Канзуров, с когото ще дебатираме по темата "Бъдещето на Република Северна Македония и българо-македонските отношения". 

Виктор Канзуров е човек, който не крие привързаността си към България, но не спестява и критиките към грешните ходове на София по отношение на Скопие. Срещата с него ще се състои на 29 януари, сряда, от 18,00 ч. в Македонския научен институт, ул."Пиротска" № 5, втори етаж, Голямата зала. 

Водещ – Костадин Филипов. 

Заповядайте, за да чуете мнението на един доскоро забранен за казионните македонистки медии журналист от Скопие, ако искате да разберете какво мисли един българин от Северна Македония за нейното бъдеще!

Прочетете още »

Нови надежди за българското малцинство в Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", Издание на Македонския научен институт, кн. 1, 2020

Николай Иванов

 Българските държавни институции в лицето на Министерството на външните работи очаква конкретни мерки и действия от страна на албанските власти, чрез които да стане възможно изучаването на български език в някои училища в Източна Албания. Това стана ясно по време на двустранната българо-албанска среща на високо равнище, която се състоя неотдавна в Тирана. 

Очаква се и през тази година сътрудничеството между двата приятелски народи и държави да продължи във всички сектори и сфери от взаимен интерес. „Албания е сред най-близките ни приятели в региона, наш партньор и съюзник в НАТО“, подчерта ръководителят на българските представители, зам.-външният министър Петко Дойков. 

Той потвърди подкрепата на страната ни за европейската интеграция на Албания, като изтъкна, че България е най-силният поддръжник на членството на Албания в ЕС. „Подкрепата Ви за евроатлантическата перспектива на Албания е пример за истинско и открито приятелско отношение“, заяви от своя страна зам.-министър Дедя и благодари на България за нейната последователна позиция в тази посока. 

Той изтъкна решимостта на албанското правителство да продължи по пътя на реформите, въпреки липсата на решение към настоящия момент за даване на дата за начало на преговори за еврочленство. 

 В рамките на проведената дискусия бе направен преглед на състоянието на двустранното сътрудничество, като бяха набелязани редица конкретни мерки и идеи, чрез които да се стимулира партньорството в областта на икономиката и туристическия обмен, образованието и социалната сфера, екологията и други. Двете страни се обединиха около ключовото значение на изграждането на Коридор 8, който ще засили икономическите връзки на нашия с други региони, ще стимулира туристическия поток и ще привлече чуждестранни инвестиции.

Прочетете още »

За псевдонауката на д-р Зузана Тополинска

сп. "Македонски преглед", година XXVII, 2004, № 4. Кочев, Ив. За псевдонауката на д-р Зузана Тополинска ... 5 - 30 

 Името на Зузана Тополинска напоследък се появи на два пъти в лингвистичния печат (най-напред в Скопие, а след това и във Варшава) - по един и същ повод - излизането на фундаменталния труд на българското езикознание „Български диалектен атлас- Обобщаващ том“ (по-нататък ОБДА). 

В две рецензии (на скопска норма и на полски) с еднакво съдържание З. Тополинска си поставя неизпълнимата задача да хвърли сянка върху това епохално дело, създавано в продължение на повече от половин век от огромни научни колективи (450 специалисти от БАН и Софийския университет). На няколко странички и в едната, и в другата, тя успя само да изругае изданието и... толкова.

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Историографията за „македонския език“ (1945-2001)

сп. "Македонски преглед", година XXVIII, 2005, № 1.Любенова-Бакалова, М. Историографията за „македонския език“ 1945-2001 г. … 33-54

"...Основни страни в спора са оформилите се през 90-те години на миналия век два лагера антиконевисти (Ст. Ристески, Ст. Киселиновски, Д. Димитров и други), които се обявяват за ревизия на македонската азбука и лексика като се премахнат съществуващите само в сръбската кирилица графеми љ и њ и се въведе буквата ъ: и коневисти  - Т. Стаматоски, Ат. Вангелов, Л. Спасов и други, които са за запазване на статуквото. Този спор свидетелства, че скопският книжовен правопис не е стабилизиран и до днес в Р Македония..."

 Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Иван Гарванов и Македоно-Одринското движение 1903-1907 г.

сп. "Македонски преглед", година XXVIII, 2005, № 1. Китанов, В. Иван Гарванов и Македоно-Одринското движение 1903-1907 г. … 55-80

Иван Гарванов застава начело на ВМОРО през 1901 г. и ръководи организацията до 1903 г., когато е заловен от османските власти и пратен на заточение. Времето, през което той  е председател на ЦК на ВМОРО е от най,тежките периоди в движението - Солунската и Попставревската афера разстройват организацията, тъй като най-първите й хора са арестувани и заточени. организационният период на четите вече е завършил и чрез тях започва нов етап в революционното движение.

Сръбската и гръцката пропаганди се насочват вече към въоръжени действия спрямо българското население и срещу четите на ВМОРО. Достига се до сериозни противоречия между дейците на ВМОРО и ВМОК, който през есента на 1902 г. организира т. нар.  Горноджумайско въстание. 

То не е добре подготвено, а и населението не го подкрепя, изпълнявайки нарежданията на ВМОРО. След неговото потушаване пред вътрешната организация се поставя въпросът за организиране на по-добре подготвена въстаническа акция...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Притча Самсонова или още за хаджи Михаил Попфилипов

сп. "Македонски преглед" година XXVIII, 2005, № 1.Райкова, М. Притча Самсонова или отново за творчеството на разложкия книжовник хаджи Михаил Попфилипов … 81 - 96

Няколко текста от ръкопис No 1321 НБКМ са насочени към жените и един от тях е именно Притча Самсонова, в която е разгледан може би най-основно въпросът за дългоочаквано чудодейно зачатие при бездетни от дълго време семейства. 

Обърнато е внимание и на последствията от неподходяща женитба (но все пак не с такива фатални последици като втория брак на Самсон), както и на вредата от пиенето, засягаща и мъжете, и жените... Акцентът в пресъздадения библейски разказ се различава от основното послание на апокрифа Слово за силния Самсон. Вниманието в цитирания библейски текст е съсредоточено не върху коварството на жените, както е в апокрифния текст, а върху посочените по-горе основни въпроси. 

Може да се предположи, че изборът именно на тези глави от Книгата Съдии Израилеви се дължи на нелошото и, както личи и от други подбрани от хаджи М. Попфилипов текстове, по-скоро снизходително отношение към жените, отколкото на осъждане на женското коварство.

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Eкзархията в защита на българските интереси в Македония и Одринско

Българските владици при освещаването на
 църквата „Свети Стефан“ в Цариград, 1897 година

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 2. Добриянов, Т. Българската екзархия в защита на българските национални интереси в Македония и Одринско … 117-122

На 27 февруари 1870 г. е издаден султански ферман за учредяване на Българска екзархия. Според фермана Екзархията е независима от Цариградската патриаршия. По гражданските въпроси тя кореспондира директно с Високата порта и сама урежда своето вътрешно управление. 

Член 10 на фермана определя и духовната юрисдикция на Българската екзархия, която има 16 епархии, от които в Македония тя включва 7 епархии, оглавявани от владици — Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка и Неврокопска, и седем с наместници — Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска и Мелнишка, както и две в Беломорска Тракия — Драмска и Одринска, с над 1300 свещеника, 1600 черкви, 73 манастира...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българите и българските селища в Източна Тракия

сп. "Македонски преглед", година XXVIIII, 2006, № 4. Маджаров, П. Българите и българските селища в Източна Тракия … 129 - 144 

Най-старото историческо население в Източна Тракия е било тракийското, за което дават сведения гръцките историци от III в. пр. н.e. Херодот, Тукидид и Ксенофонт.

 Макар че траките са били многоброен народ, според старите автори, следи от големи селища те не са оставили. Въпреки това се срещат име, на на селища от чисто тракийски произход като Виза, Визица, Урдувиза, Ускудама, Одрин, Друзипара, Тарподиза, Девлетли агач, Орудиза (Елхово), Садоме  Факия и др. Ако се съди по многобройните могили, които се срещат на всяка крачка в Странджа, ще трябва да се приеме, че такива селища е имало по цялата планина, макар да не се знаят имената им и да не може да се видят други следи от тях. 

По могилите следва да се съди, че Странджа е била гъсто населена с тракийско население. Такива селища се срещат около Созопол, Приморско, Василико, Ахтопол, Граничар, Богданово, Мадлеш, Бяла вода, Звездец, Стоилово, Калово, Визица, Граматиково, Малко Търново, Сушица, Кладара...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Доминик Мърфи - един голям приятел на България

сп. "Македонски преглед", година XXVIIII, 2006, № 4. Божинов, В. К. Доминик Мърфи - един приятел на българите … 117 - 128

България е привличала вниманието на Западния свят когато е била в контекста на голямата европейска политика. Родината ни почти винаги е ставала заложник на Великите сили, затова всяко по-човешко отношение към българите от страна на западни политици, дипломатически представители, видни общественици или обикновени люде буди чувство на симпатия към тези хора. 

Тъкмо поради това ще си позволя да разкажа за един от тях американския консул в София по времето на Първата световна война Доминик Мърфи - човекът, отдал много сили и енергия за добруването на България...

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македонският въпрос пред държавните власти в САЩ

сп. "Македонски преглед", година XXVII, 2004, № 2. Митев, Тр. Македонският въпрос пред държавните органи на САЩ през 30-те години на XX век ... 93 - 116

През последните години в българската политическа наука се налага тезата, че през първата половина на XX в. в САЩ се оформя и работи едно неголямо, но активно пробългарско лоби. За половин век то организира впечатляваща серия кампании за защита на националните интереси на българския народ и оставя след себе си ценен опит като идеи, стратегия, тактика, политически техники за оказване за въздействие върху институциите, ангажирани с външната политика във Вашингтон и пр. 

До сега обаче изследователите на българския политически процес не са направили достатъчно, за да могат читателите да се запознаят с оригиналните документи, конто разкриват истината за тази изключително важна дейност, свързана с работата на групите за оказване на натиск в демократичното общество, чиято съвременна актуалност е огромна. 

За да се запълни посочената празнота по-долу поместваме един подробен отчет, направен от Лазар Киселинчев. Той е член на ЦК на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО), която обединява македонските българи, изеелили се в Америка. От 1927 до 1931 г. Киселинчев организира и ръководи едни от най-впечатляващите лобистки инициативи на МПО за защита на българите, останали след 1919 г. под влаетта на Сърбия и Гърция...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Болградското училище - първа българска гимназия през Възраждането

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 2. Узун, С. В. Болградската гимназия … 141 - 144

Далеч от българските земи между Дунав и Днестър на земите на хан Аспарух има една българска частичка, която през XIX в. от искра пламна в огън на българската революция, култура и идентичност. Става дума за първото българско средно учебно заведение по време на Възраждането на българския народ през епохата на турско-гръцкото робство, изиграло важна роля в това Възраждане - "Болградско Централно училище" (гимназия).

Това национално българско училище отбелязва периоди на разцвет и на упадък. В историята на България, то заема предно място. От тази гимназия излиза голяма част от българската интелигенция непосредствено след Освобождението от турско робство...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

1000 години остров "Свети Ахил" пази български съкровища

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Благоев, Г. За някои известни и нови факти от Преспанския остров „Свети Ахил“, свързани с българската история … 97 - 106

Археологическите паметници в района на двете Преспански езера са познати отдавна в медиевистиката. Най-важните от тях са свързани с островът „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, днес в Северозападна Гърция, където историците локализират средновековният български град Преспа. 

Според проф. В. Гюзелев на труднодостъпния остров е бил разположен вторият след Охрид укрепен „център-резиденция“ на цар Самуил, където той често пребивавал. Гръцкият архитект и археолог Н. Муцопулос смята, че тук е била „столицата на Самуиловата държава“.

Независимо от нюансите в интерпретирането на Преспа като главен град на Западнобългарското царство, безспорно е нейното важно политическо и духовно значение в бурните времена от края на Х и началото на XI век. 

Вероятно Преспа е стратегически център още по времето на княз Борис II, свързан с разпространението на християнството в западнобългарските земи. В едно свое писмо до неназован севастократор архиепископ Теофилакт Охридски споменава църквата „Свети Ахил“ като една от седемте катедрални църкви, построени след покръстването в България от княз Борис II. 

Въпреки че твърдението на охридският архиепископ не се потвърждава от данните на археологическите разкопки и думите му вероятно имат за цел да подчертаят значението на Преспа като важен духовен център на Първото българско царство, намиращ се в близост до Охрид, където Св. Климент Охридски развива своята голяма просветна и книжовна дейност. 

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

За торбешите в Македония

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Кювлиева, В. По обратния път на думите (за диалектизмите торбеш, торбешин и свързания с тях „рожбен обичай“ в Македония) … 137 - 138

Всичко значимо, което съпровожда нашия живот днес и в миналото, намира отражение в езика ни. Той е своеобразна регистрация на преживяното от народа ни, негова неизличима памет. Сполучлив образен израз на тази закономерност е намерил писателят Йордан Радичков, според който "човек може да се върне по обратния път единствено чрез думите"...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Българската политика по македонския въпрос (1948-1963)

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Германов, Ст. Началото на преоценка на българската политика по македонския въпрос 1948-1963 г. … 103 - 136

Проучената и публикувана документация показва, че БКП след 1944 г. измина доста сложен, криволичещ път, изпълнен с компромиси, съпроводен с редица сериозни грешки по македонския въпрос, чиито последствия се чувстват и до днес. 

Македонският въпрос след 1944 г. навлиза в сложните взаимоотношения между България и Югославия, между БКП и ЮКП. От друга страна и двете партии са част от международната комунистическа структура с център Москва и следователно въпросът за Балканите и всички спорни и безспорни въпроси там влизат в геостратегическите планове на СССР. През целият следвоенен период македонският въпрос се използва от югославското ръководство, не без подкрепата в повечето случаи на Москва, като средство за натиск върху България. Този натиск започва още преди края на войната с различните идеи за балкански щаб на съпротивата, вариантите за Балканска или Южнославянска федерация, в която мястото на България се определя като младши партньор на Югославия, като една от републиките, но не и равноправна. 

Използвайки утежненото международно положение на България след края на войната, югославското ръководство като цяло успя да наложи тезата, че македонският въпрос след създаването на НР Македония в рамките на Югославия е решен и доколкото този въпрос съществува, той се отнася до България, Гърция и Албания. Затова Югославия ще се бори за даване малцинствени права на „македонците“ в тези страни и в крайна сметка присъединяване на териториите, на които живеят, към НР Македония в рамките на Югославия...

Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Палеологовото изкуство в Охрид (XIII-XIV в.)

Св. Ана. Стенопис от Св. Богородица Перивлепта

сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Янчева, Ир. Влияние на палеологовското изкуство в гр. Охрид през XIII-XIV в. (предвъзрожденски традиции в живописта) … 51 - 70

 Едни от ранните влияния на Палеологовското изкуство в сферата на живописта — стенопис и иконопис, настъпват през ХIII в. в сред- новековния град-крепост Охрид. За него приписка от Болонския псалтир съобщава, че по времето

 на цар Йоан Асен II — 1246 г., е в рамките на българската държава. Като важен и голям средновековен град Охрид е център на област, която обхваща най-югозападните български териториални и етнически предели. 

Стар патриаршески и архиепископски център през Х-ХII в., столица на Самуиловото царство, Охрид концентрира в себе си и своите най-близки околности, множество църкви, параклиси, манастирски комплекси. 

 Настоящото изложение съсредоточава своето внимание главно около стенописите на Климентовата църква — „Св. Богородица Перивлепта (Преславна)“, наричана така от установената в нея книжовно- просветна школа от първия български епископ Климент Охридски — края на IХ и началото на Х в. Климентовата школа притежава демократично-църковен характер, създава дълготрайна традиция, а нейните ученици, възпитаници и последователи се налагат като най-плодовитите в книжовно отношение и с определена изява на български патриотични чувства по време на цялото средновековие.

 Охрид и регионът около него употребяват най-рано и най-дълго във времето българското глаголическо писмо успоредно с украсите, изпълнени в народно-тератологичен стил (напр. заставки, инициали, Охридски апостол, Охридско евангелие от ХII в. и др.). Църквата съхранява мощите на Св. Климент Охридски...

Целият материал четете по-долу:

   

Прочетете още »

Иван Говедаров и борбите на македонските българи

сп. "Македонски преглед",

Година XXV, 2002, № 3.

Петрова, Ив. Приносът на Иван Говедаров-Цариградчанина за културно-просветното и националното самоопределение на македонските българи … 69 - 88

"...През 60-те години на ХIХ в. огромната част от населението в Македония в своята общност се е формирало като неразделна част от българската нация. По численост и компактност на заселване то съставлява преобладаващия дял в сравнение с другите етнически общности в областта. 

Българите тук изявяват своето пораснало национално съзнание, като проявяват активност в църковната борба и в движението за светска просвета в името на единството на българската нация. В противовес на стремежите за установяване на гръцка духовна и национална хегемония те съхраняват своите традиции, език, вяра, култура, съзнание, като търсят и намират опора в училището и църквата, в българс- ката книжнина и фолклор. 

В своите усилия за отстояване на българския си корен и идентичност македонските българи установяват контакти с възрожденски дейци и обществено-културни институции от други области, като особено ползотворни са техните взаимодействия с цариградската българска колония. Попаднал в ръководния център на църковно-националните и културно-просветни борби, Говедаров започва успоредно с упражняването на професия да развива интензивна политическа, обществена и културна дейност. 

Той е активен член на няколко цариградски български културно-просветни дружества, които имат конкретен принос за подкрепа на македонските съотечественици: Българското читалище, основаната от него Македонска дружина, Българското благодетелно братство “Просвещение”. Спомените на Говедаров, отпечатани през 1921 г. със заглавие “Копривщица в свръзка с духовното ни и политическо възраждане” са ценен извор за историята на тези български институции..."

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Зоран Заев гостува на Бойко Борисов

Зоран Заев ще има среща през януари с Бойко Борисов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 12.

За това как да придвижат работата на Съвместната комисия за история и образование между България и Северна Македония ще разговарят премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев след Нова година в София.

 На срещата Заев ще се яви в качеството си на политик след като на 3 януари ще подаде оставка като премиер на страната. Както е известно, според договореностите между политическите партии в Скопие и президента Стево Пендаровски, сто дни преди предсрочните парламентарни избори на 12 април започва да работи служебен кабинет с премиер, предложен от управляващата партия, но не титулярът. 

 „Дъщерята на премиера Заев следва в София и той планира да я посети след новогодишните празници. Той възнамерява да използва тази визита, за да се види с премиера на България Бойко Борисов“, посочиха правителствени източници в Скопие. 

 Срещата ще бъде опит работата на Съвместната комисия да бъде извадена от застоя, след като тя не успя да се договори за идентичността на Гоце Делчев. Засега напредък има само за изясняване на общата история в средновековния период. Предвид деликатността на ситуацията обаче не се изключва решаването на спора да се търси след предсрочните парламентарни избори на 12 април, тъй като се предполага, че темата може да бъде използвана активно в предизборната кампания. 

 С подобен мотив на последното заседание през ноември в София македонската част на Съвместната комисия едностранно обяви, че няма да участва на срещи до приключването на изборите в Северна Македония.

Прочетете още »