Държавна сигурност в Северна Македония умря

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Костадин Филипов

За първи път от 1945 година насам в съседна Република Северна Македония вече не съществува зловещата Държавна сигурност, която беше създадена по време на югославския диктатор Йосип Броз Тито в рамките на вътрешното министерство. На 31 август тази година официално бе закрито Управлението за сигурност и контраразузнаване (УБК), което бе част от вътрешното министерство. От 1 септември в страната като самостоятелен орган извън министерството, съществува Агенцията за национална сигурност. Тя се оглавява от дългогодишния дипломат Виктор Димовски.

„Днес е исторически ден. Днес с право можем да кажем, че решаващият етап от реформата в сектора на сигурността у нас приключва и че Управлението за сигурност и контраразузнаване, с което в миналото е било злоупотребявано за индивидуални и групови интереси, най-накрая влиза в историята“, заяви новоназначеният директор на АНС Виктор Димовски. 

„Агенцията за национална сигурност е независима институция, извън Министерството на вътрешните работи, като част от завършването на реформата на системата за разузнаване на сигурността в Република Северна Македония“, обяви още той. 

Димовски посочи, че в рамките на своята работа Агенцията ще се посвети на прилагането и провеждането на реформи в съответствие с европейските стандарти за сигурност. По този начин, категоричен е Димовски, ще допринесе за цялостния процес на интеграцията на страната ни в НАТО и ЕС като фактор за стабилност в региона. В този процес са изключително важни честността и професионалната почтеност на всеки член на Агенцията, който с репутацията си ще осигури подкрепата и доверието на гражданина като партньор в защитата на държавната сигурност“, посочва Димовски. 

В новата Агенция ще работят само около 350 човека от всички 750 служители в закритото УБК. На останалите извън новия орган ще бъде потърсена работа в други поделения на МВР. 

Вижте още и в „Анализи и коментари“

Прочетете още »

Най-новата книга на Владимир Сис в Чешкия център

Книгата на МНИ „Македония“ от Владимир Сис ще бъде представена в Чешкия център „Македония. Географско, историческо, етноложко, статистическо и културоложко изследване“ от Владимир Сис излиза на български малко повече от век след публикуването ѝ на чешки език и в годината, когато отбелязваме 130 години от рождението на нейния автор. 

Книгата, издадена в поредицата Македонска библиотека на Македонския научен институт в превод на проф. Владимир Пенчев, ще бъде представена на 3 октомври от 18 часа в Чешкия център. „Македония“ е книга, написана със сърце, книга, от която струи емоция от всеки ред. 

Но в позицията си на обективен анализатор Владимир Сис абсолютно съзнателно представя различни гледни точки, за да защити мнението си за истината по тях, подкрепена задължително с доказателствен материал. 

Основната си теза, че голямата част от жителите ѝ по онова време, в началото на ХХ век, имат българско етнично съзнание, говорят на български език и изявяват и защитават българската си идентичност, той представя последователно, включително на базата на собствени наблюдения от пребиваванията си там.  

Място на провеждане: 

ЧЕШКИ ЦЕНТЪР, 

ул. „Раковски“ 100, 3 октомври (I,) 2019 г. от 18 ч.

Прочетете още »

Владимир Каназирев - от Разлог до Сент Луис

МНИ ще представи книга с неизвестни страници от живата и делата на родения преди 140 години в Разлог Владимир Каназирев 

На 30 септември (понеделник) 2019 г. от 18.00 ч., в многофункционална зала на Народно читалище – Разлог „15 септември 1903–1909 г.“, Македонският научен институт, Община Разлог, Историческият музей и Разложкото читалище „15 септември 1903–1909 г.“ организират представяне на книгата на д-р Елена Чалгънова „Владимир Каназирев от Разлог до Сент Луис (1879–1962)“. 

Известни учени от МНИ ще говорят за важни събития от историята на националноосвободителното движение на македонските българи у нас и в Северна Америка, свързани с родения преди 140 години в Разлог виден български революционер, военнослужещ, дипломат, преподавател и учредител на Македонските политически организации в САЩ и Канада – Владимир Каназирев.

 Заповядайте!

Прочетете още »

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 9 за 2019 г.

БЮЛЕТИН БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И ПО СВЕТА 

Бр. 9 за 2019 г. 

Съдържание: 

Новини за Македония...1 – 6
Новини за българските общности зад граница... 7 – 12
Акцент: В плен на сбърканите понятия за патриотизъм... 12 – 15
Интервю на броя: Проф. д-р Владимир Пенчев: "Македония" е книга, писана с душа и сърце... 16 – 20
Анализи и коментари за живота на българите в чужбина и съседните народи... 20 – 25
Дейност на МНИ... 26 – 30
Нови книги и издания... 30 – 31

 Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

ВМОРО и хигиената на българите в Македония и Одринско

сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 1. Д-р Елена Александрова. ВМОРО и хигиената на българското християнско население в Македония и Одринско (1905 – 1912 г.)...57-68

"...Известно е например, че жените в Охрид не перат в сряда и петък заради поверия, свързани с Разпятието Христово7. За изследователите в областта на антропологията е известно, че преобличането на дрехите два пъти седмично се смята за достатъчна хигиенна мярка дори в началото на ХХ в. за по-голяма част от селското население, а миенето на ръцете преди хранене често се пропуска, особено през лятото, където на нивата водата е дефицит. 

Иван Лешков прави интересна констатация, че в планинските села населението, в противовес с полското, е много нечистоплътно, като традиционно по-резервирано приема нововъведенията в бита поради по-редките контакти с външни хора и отдалечеността си от големите пътища8. 

Дори жителите на Кукуш, прочути с чистотата си, използват сентенцията „тялото на човек се мие два пъти в живота – когато го кръщават и когато умре“...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Неизвестни данни за българите в Корчанско (Албания)

сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 1. Доц. д-р Спас Ташев Българите в демографската статистика на администрираните от Франция райони на Албания (1916 – 1920)...68-80

"...На 24 ноември 1916 г. френски офицери провеждат среща с Темистокли Гърмени, който е бивш член на албанския революционен комитет, взаимодействал с ВМОРО9. 

Гърмени идва в Корча от Поградец, който по това време е в ръцете на войските на Австро-Унгария и България. Френските офицери назначават комисия от четиринадесет души – седем християни и седем мюсюлмани, които да подготвят административното управление на Корчанско. 

На 10 декември 1916 г. командващият окръга френски полковник Анри Декуен и 14-те албански първенци подписват протокол, с който се провъзгласява автономното управление на района и той се поставя под военна защита на френската армия. 

Съгласно т. 1 от протокола, т.н. Корчанска автономна албанска република обхваща както Корча, така Билища, Колония, Опар и Гора. За префект на автономната област е назначен Темистокли Гърмени10. Албанската комисия е трансформирана в административен съвет, отговорен за поддържането на реда... Като анализира албанското население, Ж. Буркар пише:

 „Вече обърнахме внимание на любопитния факт, че цялата топонимия на Южна Албания, на Епир, както и останалата голяма част от Тесалия, е от славянски, при това от български, но не и сръбски произход...

За българите също има два знака: В –„македонски българи“, и b – „стари (средновековни) българи“20.

Според френското преброяване в цялата албанска зона под пълна френска върховна администрация българи живеят само в Корчанския автономен окръг. В статистическата публикация е отразено наличието на „средновековни българи“ в селата Дреново (170 къщи с 868 жители) и Бобощица (193 къщи с 1177 жители). Техният език чрез съхранените носовки се разли-чава от българския на македонските българи. За Дреново е отбелязано, че е в процес на албанизация, а за Бобощица се съобщава, че в миналото е достигала до 450 къщи, че е древно селище с венециански останки21.

Изключително ценна е информацията за т.нар. неутрална гръцко-албанска зона. Независимо че от март 1917 тя също се администрира от Фран-ция, поради водените военни действия в нея френската върховна администрация няма пълен контрол. От намиращите се в нея 20 села, 18 са посочени като населени компактно с македонски българи, на 1 село населението е албанци мюсюлмани и 1 е смесено, населено с турци и цигани. Съобщава се, че едно от българските села е разрушено по време на военните действия през периода 1916 – 1917 г.22...“

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македонски преглед, бр. 1, 2019 г.

СЪДЪРЖАНИЕ 

Македонски преглед, 

бр. 1, 2019 г. 

Професор д.ист.н. Светлозар Елдъров. Светият престол и българите от Пий ІХ до Франциск .................... 7 

Prof. Svetozar Eldarov, DSc The Holy See and Bulgaria from Pius IX to Francis ............................ 18

Проф. д.ист.н. Лиляна Симеонова. Перипетиите около публикуването на т.нар. Дюканжов списък и мястото на Шарл Дюфрен, сьор Дюканж (1610 – 1688) във френската византология от XVII в. ............................................ 29

Радослав Христосков. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието .................................................. 39

Д-р Елена Александрова. ВМОРО и хигиената на българското християнско население в Македония и Одринско (1905 – 1912 г.) ....................................... 57

Доц. д-р Спас Ташев. Българите в демографската статистика на администрираните от Франция райони на Албания (1916 – 1920) ...................................................... 69

Докторант Андони Андреев. Майската празничност в НР Македония на страниците на в. „Нова Македония“ (1955 – 1956 г.) ................ 81

Гл.ас. д-р Иван Винаров. Проблеми и перспективи пред европейската интеграция на Западните Балкани ......................................................................... 101 

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ 

Гл. ас. д-р Живко Лефтеров. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември – 30 декември 1912 г.) ........................................................ 127 

Проф. Ленина Жила (Институт национальной истории ‒ Скопье), Ясмина Дамяновска (Государственный архив Р С Македонии) «Their name liveth for evermore»: имена 852 болгарских воинов, захороненных в годы Первой мировой войны в гор. Скопье ................ 141 

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ 

Николай Поппетров – Късна, но важна и актуална поява. Владимир Сис. Македония. Географско, историческо, етноложко, статистическо и културоложко изследване. Преводач, съставител и научен редактор Владимир Пенчев. С., МНИ (Македонска библиотека № 51), 2019, 306 с., с ил., 2 карти. ISBN 978-619-7377-10-1 ............................................................ 165

Прочетете още »

"Български народни песни" от братя Миладинови. Отзвук и значение

сп. "Македонски преглед", г. 2001, кн. 4. Милка Миладинова. 140 години "Български народни песни" от братя Миладинови. Отзвук и значение... 5-20

Издаденият от Димитър и Константин Миладинови през 1861 г. в Загреб сборник с народни песни и други народни умотворения, озаглавен “Български народни песни” (поради преобладаването на този жанр), е резултат на дългогодишна последователна и целенасочена дейност от страна на двамата възрожденци. 

След паметната среща с гостувалия в Охрид и Струга руски професор от Казанския университет Виктор Иванович Григорович двамата братя започват своята събираческа дейност. Оттогава датират и първите записи на песни — от майката на Миладинови. 

Около десет години по-късно (през есента на 1856 г.) основната част на сборника — замислен да бъде печатан в Русия — Константин Миладинов отнася със себе си в Москва. Обективни причини (въпреки подготовката и намеренията на московските студенти) не позволяват да го издаде. Оскъдните запазени източници доказват безспорния голям интерес към труда на Миладинови, особено сред руските слависти. 

В личния архив на Измаил Иванович Срезневски в Петербург са открити няколко ръкописни тетрадки на К. Миладинов (неточно обозначени като сръбски песни), в които са изписани текстовете на 14 от песните, включени с незначителни редакционни промени в сборника при по-късното му отпечатване в Загреб. Този ценен документ, към който ни насочи едно интересно за българския фолклор библиографско изследване, съдържа и паралелни текстове на част от песните на руски език, както и интересни обяснителни предимно езикови бележки. 

Може да се предположи, че това са най-ранните преводи на песни от сбирката на Миладино-ви. Те са правени от Александър Викторович Рачински, близък приятел на К. Миладинов в Москва и голям почитател на по-големия брат Димитър, комуто през 1859 г. гостува в Кукуш. Сведения за тази находка ни дава преди всичко самият Рачински в своята вълнуваща статия по повод гибелта на братя Миладинови, публикувана в московския вестник “День”. 

Този неоспорим факт, че братя Миладинови са не само замисляли, но са и подготвяли изданието със славянска (респ. българска), а не с гръцка азбука, и то още през 50-те години , е особено показателен. Същевременно забавянето на издаването на сборника в Москва, в който се предвиждало да бъдат включени не само пословици, обичаи, имена, но и приказки, песни с ноти и др., става причина за отпадането на част от първоначално предвидените материали. Особено сложните обстоятелства, при които се осъществява едва през 1861 г. това забеле-жително издание (благодарение на хърватския епископ Щросмайер), налагат ограничаване на неговия обем; за голямо съжаление отпада и музикалният материал...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Македония в българската диаспора

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4. Проф. Веселин Трайков. Македония в българската диаспора...33-60

За стотици българи от Македония и днес в гръцките архиви се съхраняват свидетелства за участието им в борбите и за живота им по-късно, вече като емигранти в Гърция: Анастас Българин от Малешевско, Коста Българин от Тиквеш, братята Ангел и Христо Българи от Серес, Никола Българин от Охрид и стотици други... 

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Pеволюционният наказателен процес, използван във ВМОРО

сп. "Македонски преглед", 2001, кн. 4. Pеволюционният наказателен процес, използван във ВМОРО в периода 1905-1912...73-89

На Берлинския конгрес през 1878 г. великите сили разпокъсват българския народ. Македония е върната в границите на Османската империя, без никакви промени в статута на областта. Поради това българите, които са основният й етнически елемент, започват организирана борба за освобождение.

За успеха на всяка национална революция обаче са необходими материални ресурси, политически инструменти, адекватна доктрина за действие и подготвени кадри. При условията на жестокото чуждоверско политическо владичество тези базисни изисквания на политиката не могат да се удовлетворят много бързо и лесно. Първо, защото всяка обществена дейност в такава среда трябва да се реализира по нелегален начин. И второ, поради наличието на множество "следи от робството" сред народа. 

Петвековното чуждо владичество в Македония насажда неверие в собствените сили, неумение да се действа колективно, липса на дисциплина, склонност на определени индивиди към бърза капитулация — все фактори, които пречат да се подсигурят материалните и морални ресурси за една победоносна националноосвободителна политика. Затова българската интелигенция основава през 1893 г. 

 Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО), структурата , която възглавява борбата за свобода. За постигането на своята цел тя разработва стройна идеология, изгражда необходимата организация и прави адекватен набор от практически средства за действие...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Немска лексика в югозападните български говори

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 1. Н.с. Ана Кочева. Немски лексикални елементи в западнобългарските диалекти (върху фолклорен материал)... 91-102

"...Стилистично обагрени „литературно“ днес пък са новите навлизащи от книжовния език думи от немско потекло: вермут, шилер ’вид вино, направено от бяло и черно грозде’, бакпулвер, шмайзер, гатер (машина), милибрат ’хляб, при месенето на който е използвано прясно мляко и още много други. 

Немската дума Еделвайс почти напълно е изместила старото наименование на високопланинското цвете "Балканска звезда". В материала си, озаглавен „Еделвайсът имаше някога хубаво българско име“ К. Цонковски отбелязва: 

„Родната ни реч изобилства с чуждици. Едни от тях са се наложили поради това, че не сме имали равнозначни български думи или че са добили международна употреба, каквито са например множеството термини в науката, техниката и пр.. Употребата на такива думи е оправдана. Много често обаче си служим с чуждици въпреки наличието на напълно равнозначни наши родни думи“ (Български език, кн.4, 1979, 349). 

В диалектния език обаче се открива истински художествен стил, който се оформя от фолклора . Любопитно и най-неочаквано е, че езикът на народното творчество изобилства от множество заемки (като се започне от най-ранните германизми — крал, пензур и се стигне до съвременните заимствания шайба, бира), каито съумяват успешно да се вплетат в тъканта на диалектната реч..."

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Учителите в революционното движение в Македония и Одринско

сп. "Македонски преглед", г. XXV, 2002, № 2. Славчо Гоцев Ролята на народните учители в революционното движение в Македония и Одринско (1893-1903 г.)... 109-130

Първите апостоли на идеята за създаването на всенародна революционна организация излизат главно от българските средни училища, от редовете на интелигенцията. Най-голям е броят на учителите, които създават и ръководят революционните комитети в Македония и Одринско. 

Между шестимата основатели на ВМОРО в Солун през октомври 1893 г. петима са учители — Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров, Христо Батанджиев.

Учител бил и легендарният апостол на революцията в Македония и Одринско — Гоце Делчев. Из средата на учителството излиза огромен брой други видни и много заслужили революционни дейци като Гьорче Петров, Христо Узунов, Христо Матов, Никола Карев, Христо Попкоцев, Тодор Лазаров, Тодор Александров и други.

Иван Хаджиниколов пише в спомените си, че още преди създаването на ВМОРО той търсел съмишленици из “средата на учителството”. В състава на ЦК на ВМОРО се редуват главно учители-революционери: Даме Груев, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Иван Гарванов, Александър Димитраков, Борис Мончев, Иван Сапунаров и други. 

 Не остават назад и жените учителки-революционерки. Учителка е и героинята Екатерина Симитчиева от Куманово, промушена с щик от турския аскер, Славка Чакърова Пушкарова, Люба Кюпева и много други заслужили учителки в революционното дело, или загинали в пламъците на борбата. 

 Повечето от учениците, завършили Солунската и Битолската гимназия, а също и Скопското и Серското педагогическо училище, както и Одринската гимназия, след напускането на училището стават учители и революционни дейци и обикновено заемат отговорни места в революционните комитети и в четите на революционната организация. 

 Трябва да отбележим и факта, че в периода 1893 — 1912 година революционното дело в Македония и Одринска Тракия поглъща най-добрите водители на ВМОРО — учителите. Те прегръщат святото народно дело и предано му служат, като жертват семейство, кариера, свободата и дори и живота си, но остават верни на клетвата дадена пред знамето на ВМОРО и я следват докрай...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Първата световна война и участието на България в нея

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И УЧАСТИЕТО НА

БЪЛГАРИЯ В НЕЯ ПРЕЗ 1917 г.

Сборник с материали от Национална научна конференция с международно участие
6–7 декември 2017 г., Кюстендил

THE FIRST WORLD WAR IN THE BALKANS AND BULGARIA‘S
PARTICIPATION IN IT IN 1917

Collection of Papers from National Scientific Conference with International participation
6–7 december 2017, Kyustendil

Издава се със съдействието на Националния комитет за отбелязване на 100 години от
Първата световна война и участието на България в нея

Published with the assistance of the National Committee for celebration of the 100th anniversary
of the First World War and the participation of Bulgaria in it

Сборникът с доклади от Национална научна конференция с международно участие на тема
„Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г.“, е
издаден по проект, финансиран от Министерския съвет на Р България, постановление
№252 от 16 ноември 2017 г., публикувано в „Държавен вестник“ бр. 93 от 21 ноември 2017
г.
Организатори на конференцията: Институт за исторически изследвания
– БАН, Македонски научен институт, Регионален исторически музей –
Кюстендил.

The collection of papers from the National Scientific Conference with Interna tional Participation
on the topic „The First World War in the Balkans and Bulgaria‘s Participation in it in 1917“ was
published in the framework of a project funded by the Council of Ministers of the Republic of
Bulgaria, Decree No 252 of 16 November 2017, published in State Gazette, no. 93 of
21 November 2017. Conference organizers: Institute for Historical Studies
– BAS, Macedonian Research Institute, Regional Museum of History –
Kyustendil.

Редакционна колегия:
Проф. д-р Йорданка Гешева, отговорен редактор
Доц. д-р Александър Гребенаров
Доц. д-р Даниел Вачков
Доц. д-р Ангел Джонев

Съставители:

Доц. д-р Александър Гребенаров
Николай Поппетров
Editorial board:
Prof. Yordanka Gesheva, PhD, editor-inchief
Assoc. Prof. Alexander Grebenarov, PhD
Assoc. Prof. Daniel Vachkov, PhD
Assoc. Prof. Angel Dzhonev, PhD
Editors:
Assoc. Prof. Alexander Grebenarov, PhD
Nikolay Poppetrov

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР .................................................................................................... 13
ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ
Приветствие от Красимир Каракачанов, заместник министър-председател
по обществения ред и сигурността и министър на отбраната ................. 17
Приветствие от Иво Христов, началник на кабинета на
Президента на Република България ................................................................ 18
Приветствие от Райчо Цветин, заместник-областен управител
на Кюстендил ..................................................................................................... 19
Приветствие от Петър Паунов, кмет на община Кюстендил .................... 20
Поздравителен адрес от доц. д-р Даниел Вачков,
директор на Института за исторически изследвания, БАН ........................ 21
Поздравителен адрес от доц. д-р Александър Гребенаров,
председател на Македонския научен институт ............................................ 22
Приветствие от Валентин Дебочички, директор на
Регионален исторически музей – Кюстендил ................................................. 24
Приветствие от проф. д.б.н. Диана Петкова,
председател на Съюза на учените в България ................................................ 26
ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДИ
Георги Марков
Решаващата година на Голямата война .......................................................... 27
Даниел Вачков
Финансовите измерения на участието
на България в Първата световна война ............................................................. 41

Ангел Джонев
Кюстендилският край през Първата световна война ..................................... 50
Николай Поппетров
България в 1917: опит за позициониране ........................................................... 66

ПО БОЙНИТЕ ПОЛЕТА
Тодор Петров
Отбраната на българската армия при Дойран (1916 – 1918 г.) ......................77
Тодор Дочев, Анатолий Прокопиев
Организиране отбраната на беломорския бряг от Втора армия
през Първата световна война (август 1916 – ноември 1917 г.) ...................... 83
Радослав Симеонов, Петър Бойчев
Сборната дивизия на Серетския фронт през 1917 г. ....................................... 93
Румен Николов
Боят на Серет през юли 1917 г. ........................................................................ 127
Тоня Любенова
Тридесет и първи пехотен Варненски полк –
Ески Джумая (Търговище)
на Добруджанския фронт (1916 – 1917 г.) ..................................................... 136
Виолета Костова
Десети пехотен Родопски полк във военната 1917 г. ................................... 157
Силвия Нотева
Двадесет и шести пехотен Пернишки полк
в позиционна война (1916 – 1918 г.) ................................................................ 170
Христина Кирилова
Бойни прояви на Трети пехотен Бдински полк през 1917 г. ........................ 184
Иван Петров
Пролетната офанзива на Антантата
в Македония през 1917 г. Планове, цели и резултати ................................... 193
Слави Славов
Участието на руски войски на Солунския (Македонския) фронт –
между премълчаването, преувеличаването и реалностите
на коалиционната война .................................................................................. 211
Иван Сапунджиев
Мостовете по долното течение на Струма по фронта
на Седма Рилска дивизия – важен фортификационен елемент
в позиционната война през 1917 г. ................................................................. 235
Симеон Цветков
Създаване, организиране и комплектуване
на Щурмовата дружина през Първата световна война ............................ 250
Таня-Йоана Минкова
Техническото съоръжаване на летище Божурище.
Един поглед към 1917 г. ................................................................................... 269

Мария Димоларева
Използване и значение на фотографията
при въздушното разузнаване през 1917 г. на Македонския фронт ............ 279
Калина Пеева
Българо-турското военно сътрудничество
в Първата световна война – борба за територии ....................................... 297
И ТИЛЪТ Е ВЪВ ВОЙНА
Сия Никифорова
„Черното злато“ и войната – румънският петрол ..................................... 311
Дарина Илиева
Из личните архиви на български офицери –
членове на БАН, съхранявани в Научния архив на БАН ................................ 326
Кирил Алексиев
Дневникът на генерал Жостов (1915 – 1916 г.) –
четиво за Голямата война ................................................................................ 335
Елена Чалгънова
Снимки от фронта. Участието на майор Владимир Каназирев
в Първата световна война ................................................................................ 345
Румяна Чукова
Руската армия и руската дипломация
през погледа на майор Григор Преславски –
военен аташе в Санкт Петербург (1914 – 1915 г.) ......................................... 353
Стоян Николов
България и пленените българи през 1917 г. ..................................................... 376
Володя Милачков
Първият добруджански народен събор от 1917 г. ......................................... 391
Радослав Симеонов
Някои щрихи към историята и възникването
на българския парцел в Международното
военно гробище „Pro Patria“ в Букурещ ......................................................... 401
Румяна Прешленова
Зад фронтовата линия. Образованието като територия
на сближението между България и Австро-Унгария през 1917 г. .............. 418
Николай Борисов
Учители на фронта и дейност на Основното народно училище
в Костинброд по време на Първата световна война ..................................... 427
Тодор Мишев
Историческата география на Първата световна война
в учебниците (1922 – 2018 г.) ........................................................................... 437
Петър Кърджилов
Кинематографичната дейност по време на Първата световна война
(1915 – 1918), свързана с Кюстендил ............................................................. 449
Цветанка Христова

Първата световна война
на страниците на вестник „Мир“ през 1917 г. ............................................. 474
Георги Радославов
Техните имена не трябва да се забравят ....................................................... 483
Калин Крумов
Подход и техника за откриване и изследване
на фортификационни полски съоръжения ..................................................... 499
Теодоричка Готовска-Хенце
Най-нови унгарски изследвания за Първата световна война ....................... 505
Светлозар Елдъров
Нишката епархия на Българската православна църква
(1915 – 1918). Документи ................................................................................ 520
СПРАВКА ЗА АВТОРИТЕ ............................................................................. 558

ПРЕДГОВОР 

Стана добра традиция големите събития в българската история да бъдат отбелязвани с национални или с международни конференции и кръгли маси, а след това материалите от научните форуми да бъдат издавани в сборници. На 6, 7 и 8 декември 2017 г. такава юбилейна научна конференция с международно участие бе проведена и в гр. Кюстендил – военната столица България по време на Първата световна война.

Организатори на събитията бяха Институтът за исторически изследвания на БАН, Македонският научен институт София и Регионалният исторически музей в Кюстендил. Конференцията не беше затворена само в рамките на едно научно събитие. Тя беше съпътствана още от редица други прояви, които придадоха особено значение на честванията на 100-годишнината от войната. Честванията бяха осъществени с финансовата подкрепа на Министерския съвет на Република България и на Министерство на отбраната. Те бяха подпомогнати и от Община Кюстендил.

В проведените конференция и кръгла маса взеха участие повече от 60 представители от институти на БАН, Военна академия „Г. С. Раковски”, Македонски научен институт, Нов български университет, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, от музеи и архиви от страната. Събитията преминаха под патронажа на председателя на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България. Конференцията започна с военен ритуал и с поднасяне на венци на признателност пред паметника на 13-и Рилски пехотен полк. Пленарното заседание се проведе в сградата, използвана за Главна квартира на Действащата армия през Първата световна война, където понастоящем се помещава Община Кюстендил.

Към участниците и гостите в научния форум бяха поднесени приветствия и поздравителни адреси. От името на министър Красимир Каракачанов поздравителен адрес представи заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков. Той се обърна и от свое име към участниците и гостите и пожела успех в работата на конференцията. Приветствия поднесоха: кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, заместник-областният управител Райчо Цветин, директорът на Института за исторически изследвания на БАН доц. д-р Даниел Вачков, председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров, директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички, председателят на Съюза на учените в България проф. д.б.н. Диана Петкова.

Получено беше поздравително писмо от Иво Христов, началник на кабинета на Президента на Република България. Темата на конференцията бе „Първата световна война и участието на България в нея през 2017 г.”.

Освен представители от споменатите български институции в научния форум се включиха участници от Р Сърбия, Р Гърция, Р Полша, Русия, Р Словения, Р Македония. На 7.XII.2017 г. се състоя кръгла маса, която премина под наслов „Фалшификациите за участието на България в Първата световна война”.

Видни български учени обсъждаха щекотливи въпроси и изказаха компетентни мнения по наболели проблеми. В рамките на форума бяха представени две издания на Института за исторически изследвания: Документален сборник „Българите и Голямата война”. С., 2016, 492 стр. и „Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914–1915). Сборник доклади от международната научна конференция – София, Видин, Кюстендил, Кърджали, 13–16 октомври 2015”. С., 2017, 468 стр. На 8.XII.2017 г. бе проведена научна експедиция.

Участниците в научния форум посетиха исторически обекти, свързани с тематиката на конференцията. Поднесоха венци и цвята пред Паметника на булаирци – войните-герои от 13-и пехотен Рилски полк; разгледаха експозицията в Регионалния исторически музей в Кюстендил „Акад. Йордан Иванов“; посетиха православния храм-паметник „Света Троица“, в който се съхраняват костите на български офицери и войници, загинали в сражения при с. Гюешево и околностите във войните за националното обединение (1912–1913 и 1915–1918). Запознаха се и с крепостта Хисарлъка, като специално внимание бе отделено на обектите, свързани с участието на България в Първата световна война и пребиваването на главнокомандващия на действащата армия – ген. Никола Жеков в Кюстендил.

 Първата световна война е важно събитие в европейската, в българската и в балканската история. Затова на участниците в конференцията и в дискусията бе дадено достатъчно време да огледат и да осмислят своите доклади и изказвания и да ги подготвят за издаване в научен сборник. Сборникът вече е пред вас. Включените статии и материали на участниците разглеждат интересни, актуални и дискусионни въпроси. Специално внимание е отделено на бойните действия, на представянето на отделните български полкове и дивизии по фронтовете на войната. Въпреки многото победни битки, които води българската армия, в крайна сметка България губи войната.

По места обаче полковете, войниците и техните командири са извоювали правото да бъдат наричани победители, защото с неимоверни усилия са отстоявали своите позиции, с чест са изпълнявали поставените бойни задачи, дали са много свидни жертви. Така че в паметта на своите съграждани и на целия български народ те са останали като победители. Много от имената, които се споменават в сборника, често чуваме при тържествените проверки по случай националния празник и празника на Ботев и на загиналите за народна свобода.

 За тях се говори и пише по места, споменават се в часовете по история, дейността им се изследва и представя в научни форуми и чествания. Това са те, героите на България и наш дълг като потомци е да ги помним и да не забравяме техните имена. В сборника са включени 35 статии, изследвания и научно-популярни материали. Редакцията не се е намесвала в авторовите позиции и виждания, но стриктно е следила за научния стил и език, за прецизния начин на изразяване. Всеки автор сам носи отговорност за тезите и концепциите, които изгражда и защитава.

Затова някои от материалите остават дискусионни и право на историческата колегия и на изследователите по военна история е да вземат отношение по повдигнатите въпроси. Редакционната колегия е извършила стилистична и езикова редакция, съблюдавала е съвременните граматически правила при изписване на градове и села, на върховете, езера, коти, височини, наблюдателни пунктове; названията на отделните роти, полкове, дивизии. Що се отнася до това дали датите са по стар или по нов стил, по Юлианския или по Григорианския календар, то авторите са съблюдавали и следвали използваната от тях архивна документация и затова редакцията е приела техния принцип.

Някои от тях дават датите и по двата стила, други използват само новия стил, въведен през април 1916 г. Сборникът е разделен на три рубрики: Пленарни доклади; По бойните полета; И тилът е във война. Така сме отделили бойните действия по фронтовете от ставащото в тила. Даваме резюмета и ключови думи на английски език, за да може всеки любознателен читател най-бързо да намери това, което го вълнува и интересува. Част от авторите изпратиха многоброен и интересен илюстративен материал, съхраняван най-често по музеи и архиви. За съжаление нямаше техническа възможност да бъде включено всичко, затова ограничихме илюстрациите до 10 броя.

От публикациите обаче интересуващите се могат да преценят какво да търсят, къде да го намерят. Надяваме се сме, че в този си вид сборникът със статии, доклади и научно-популярни материали ще допринесе за обогатяване представата и знанията за Първата световна война – не само като европейско и балканско събитие, но и като регионални действия; ще припомни и ще затвърди повече или по-малко познати неща, но и ще повдигне дискусионни въпроси, на които учени и изследователи ще търсят решение и приложение и в следващите години. 

 От редакционната колегия

Прочетете още »

Втори сезон на предаването на МНИ "Време е за Македония"

В първото за втория сезон предаване на "Време е за Македония" на Македонския научен институт, в събота, 14 септември, от 11,00 часа на ТВ"България24" можете да гледате: 

- разговор с доц.д-р Наум Кайчев, заместник пресдедател на съвместната българо-македонска комисия за история и образование само часове след края на поредната й сесия в София. 

Ще си говорим за това докъде стигна дебатът за това чий е Гоце Делчев и необходим ли е изобщо той; 

- редакторът на предаването Владимир Митов ще излезе от апаратната и ще влезе в студиото за да разкаже за пътуването си в Албания в рамките на проекта, който търси българите на Балканите сто години преди и сто години след Ньойския договор; 

-разбира се, редовната рубрика "Памет". 

Събота,14 септември, 11,00 часа, ТВ"България24", Втори сезон на "Време е за Македония" на МНИ.

Прочетете още »

Покана за Кръстовден

БМОРК „ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ“ 

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН КЛУБ – СКОПИЕ 

 БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ НА РОДОВЕТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ 

 ВИ КАНЯТ 

 ЗА ЧЕСТВАНЕ НА ГОЛЕМИЯ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН (КРЪСТОВДЕН) 

 НА 14 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА) 2019 г. ОТ 12.30 ч.,  

В ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ „ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН“ 

 ЩЕ СЕ ОТСЛУЖИ ПАНИХИДА ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ГЕРОИ В ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ (1903) В СЕРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ 

 ЗАПОВЯДАЙТЕ

Прочетете още »

Фамилия Ченгелеви от Драма

сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 1. Ст.н.с. Печка Врайкова. За фамилията Ченгелеви от Драмско... 101-108

Фамилията Ченгелеви е основана от Тодор Молеров в началото на деветнадесетия вск. Родът Молерови от Банско е дал няколко възрожденски зографи. Някои от тях са учили живопис в немскнте земи, на което се дьлжи прякорът им („малер" - на немски зиачи художник). Тодор Молеров е обикалял беломорскнте земи. за да зшрафисва църквите. 

He се знае къде и как е зографисиал, но той е запомнен в село Плевня, където се е установил завинаги, с друго - имал е кларнет, с който никога не се разделял. Носел го разглобен в пояса си и при всеки подходящ случай го сглобявал н засвирвал. Когато в селото идвали цигани-чалгаджми да свирят на сватба или кръщене, Тодор Молеров винаги се включвал в техния оркестър и не им отстъпвал нито no майсторство, нито по вдъхновение. Така си спечелнл славата на музикант и прякора Тодор Ченгенето (т.е. цигането). 

Неговият син Димитър е записан no документи н регистри под името Молеров, но съселяннте му го наричали Димитър Ченгенеолу (цигапския син) н това име остава завинаги, за него и за поколенисто му2. 

Днмитьр Молеров-Ченгенсолу пзраства като човск земеделец, тютюнотърговсц и най-вече като родолюбнв българнн. Голямата му плодородна земя и работливата челяд пълнят просториите му хамбари н семейството се радва на изобилие от храна, а добре организираната търговия с първокачествен тютюн му създава пръзки в Драма и Кавала, много добро обществено положение и самочувствие на чорбаджия. 

Връзките на семейството не са само със заможните търговци от града. Поддържа се непрекъсната дружба и с четите, обикалящи района...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българските военопленници по време на Голямата война

сп. "Македонски преглед", г. XXVII, 2004, № 4. Стоян Николов  Неизвестни документи за съдбата на български военнопленници в Сърбия и в Гърция след Първата световна война

....91-106

Документ № 1 се хвърля светлина върху малко известен момент от живота на Кимон Георгиев. Документите красноречиво показват разликата между отношението на френските военни власти, от една страна, и на сръбските и гръцки, от друга, към българските военнопленници. В част от тях е показано и третирането от гръцката администрация на местното българско население в Македония — проличават опитите за асимилация чрез потъпкване на всичко българско с прилагане на всякакви средства. 

Те отразяват и съдействието на местното македонско (българско и турско) население по отношение на бягащите пленници. За съжаление темата за българските военнопленници след Първата световна война не е все още цялостно разработена, въпреки наличието на ред публикации[4] и документи[5], появили се особено много в годините след войната[6]. 

В последните две десетилетия интересът към тази тема отново нараства[7], но все още българското общество все още е в дълг към хилядите мъченици, оставили костите си по времето на сръбски и гръцки плен...

Целият материал по-долу:

 

Прочетете още »

Петър Дървингов по време на Илинденско-Преображенското въстание

сп. "Македонски преглед". г. XXVI, 2003, № 3. Цветана Величкова П. Дървингов и неговият дневник на Беласишкия отряд през 1903 г....115-130

"...На корицата на дневника с дата 7.VIII. 1949 г. Дървингов е записал: „В мемоарите си „Моето време. Лични спомени и мисли" (403 стр.), писани от 7 февруари до 18 март 1922 г., започнати като писмо до брат ми Атанас Дьрвингов, за да се чете и запази от него и децата му, аз съм описал живота и дейността ми от училищната скамейка в Солунската гимназия до напущането службата ми във войската на 4 ноември 1919 г. и наложилото ми се инкогнито съществуване под името Камен Георгиев, главно в гр. Пашмакли (днес Смолян) и няколко седмици в с. Кладара, Малко Търновско до юний 1923 г., когато след преврата тогава добих свободата си. 

В поменатия ръкопис очертал съм с гъсти линии участието ми в македонското движение, както и революционната ми дейност при подготовката и развитието на така нареченото Джумайско въстание през 1902 г. и Илинденското през 1903 г. в Пиринската област. Настоящият дневник съм използвал най-грижливо на 50-63 страница за записките на дейността ми в Македония през 1903 г. в поменатия ръкопис, дето се вижда от зачеркнатите редове, че оригиналният дневник на Белашичкия отряд съм получил навреме, за да се съобразя с него като избегна да пиша нещата и събитията по памят"..."

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Европейският печат за въстаническите действия в Серски революционен окръг

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Доц. д-р Стоян Германов. Европейският печат за въстаническите действия в Серски революционен окръг... 29-34

Характерът на публикациите до голяма степен зависи от това по какъв път е събирана необходимата информация — лично от мястото на събитията, пряко участие в някоя от четите на ВМОРО или Върховния комитет или от дипломатически представители в балканските столици и най-вече София. Не са редки случаите, когато кореспонденти от някои европейски държави (Германия, Австро-Унгария, Англия) пишат своите репортажи и пътеписи от вагоните на влака Виена — Солун или пък от твърде съмнителни и тенденциозни източници от Белград, Атина и Цариград. Турските дипломатически представители в Европа действат твърде енергично — платени публикации, подкупени журналисти и т.н., за да представят подготовката и самото въстание като разбойническа акция, която смущава мира и спокойствието на Балканите. 

В това отношение нерядко услужливо се използват публикации в сръбския и гръцкия печат, които представят революционното движение в твърде негативна светлина. Затова определено може да се приеме, че до въстанието в европейския печат шества туркофилска пропаганда, особено във вестниците, свързани с управляващите среди. Положението обаче рязко се променя по време на въстанието. Най-авторитетните вестници в Европа изпращат свои кореспонденти на мястото на събитията в Македония и Тракия. Едни са с редовни документи, т.е. паспорти и разрешение от турските власти, други — влизат нелегално с чети. 

От Англия пристигат политически и военни кореспонденти, фоторепортери от вестниците „Таймс", „Дейли нюз", „Дейли мейл", „Манчестър гардиан", в които публикуват статии журналисти, общественици и анализатори като Джон Макдоналд, проф. Ар. Евънс, Джеймс Баучер, Ал. Хейлс, X. Брейлсфорд, Р. Уайън, У. Милър и др. Авторитетните френски вестници „Матен" и „Република" публикуват материали — статии, съобщения, илюстрации и анализи от Пиер Гифард, Жан Жорес, проф. Виктор Берард и др. На страниците на италианските вест- ници „Аванти", „Кориера де ла сера" и „Национе" пишат статии Вико Монтегаца, Монети, проф. Серджи и др. 

Водещи имена в руската журналистика и славистиката, като Сватковски („Нестор"), Ал. Башмаков, Виктор Теплов, В. Голцев, Ив. Кашинцев (емигрант в България), проф. Л. Милюков, Б. Тагеев, П. Орловец и др., редовно публикуват съобщения, телеграми, разкази на очевидци, статии, анализи и др. в „Новое время", „Санктпетергургские ведомости", „Московские ведомости", „Россия", „Русские ведомости", сп. „Русский вестник", сп. „Вестник Европм" и др. 

Трябва да се подчертае, че преобладават обективните материали, написани с вещина и познаване на проблемите, свързани с революционното движение в Македония и Тракия — поява, развитие, организация, подготовка за въстание и неговото избухване. Ако днес до известна степен може да се възпроизведат събитията — какво точно е станало в тревожните есенни дни на 1903 г., това се дължи на двама английски кореспонденти — Джон Макдоналд и Ал. Хейлс, писали най-вече в „Дейли нюз", както и трима руски кореспонденти — поручик Борис Тагеев, капитан Петър Орловец и полякът Ромуалд Пржевалски, писали в сп. „Русский вестник", „Санктпетербургс- кие ведомости", „Славянский век" и „Славянские известия". Те пристигат приблизително по едно и също време в Серския революционен окръг и се включват в четите като редовни бойци, а Тагеев командва отделение. 

По мащаби описаното от тях за подготовката, чувствата, мислите и настроенията на обикновените хора, на четите и техните водачи, няма равно в журналистиката от това време. П. Орловец публикува 12 статии под формата на писма в полуофициозния вестник на княз Ухтомски „Санктпетербургские ведомости", които предизвикват огромен интерес сред руските читатели и изобщо сред руската общественост . От своя страна Ал. Хейлс изпраща до „Дейли нюз", свързан с либералните кръгове в Англия, осем писма, които разтърсват английското об- ществено мнение. Те описват трагедията при разгрома на въстанието и съдбата на бежанците, и са четени публично в църквите и училища при събиране на помощи за пострадалите райони...

Целият материал четете по-долу:

Прочетете още »

Неврокопско по време на Илинденско-Преображенското въстание

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Марков, Иван. Въоръжени акции в Неврокопско по време на Илинденско-Преображенското въстание... 95-99

Въпросът за въстаническите действия в Неврокопския край през лятото и есента на 1903 г. все още не е изследван задълбочено. Открит остава и въпросът за издирването и проучването на оцелелите документи в централните и регионалните архивохранилища. 

Известно е, че след Берлинския конгрес (1878 г.) и в Неврокопския край местното българско население продължава с нова сила борбата си за национално освобождение и единение. През 1894 и 1895 г. в Неврокоп и повечето от селата на Неврокопска околия се изграждат тайни комитети на ВМОРО. 

Започва усилена работа за набавянето на оръжие, за създаването на яташка мрежа и организирането на местните чети и селските милиции. Усилията в тази насока обаче се натъкват на редица пречки и трудности, поради което в самото навечерие на въстанието подготовката и тук все още не е завършена. Особено остри трудности предизвиква фактът, че в Неврокоп е дислоциран голям турски гарнизон. 

Негативно влияние оказва и верската отчужденост на значителна част от помохамеданченото българско население в родопската част на района. В началото на месец януари 1903 г. лично Гоце Делчев посещава Неврокопско. В с. Баничан той се среща с дейците на OK на ВМОРО в Неврокоп, които му съобщават вестта за взетото в Солун решение за вдигането на въстание през лятото на 1903 г. 

Именно неврокопчани стават организатори на съвещанието на Гоце с дейците на Серския революционен окръг в Каракьой и при пещерата Капе, където се обсъждат възможностите за ограничаването на репресиите и загубите след въстанието...

Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

С душата в зъбите! Българска реч от Солунско

сп. "Македонски преглед", XXVII, 2004, кн. 2. Миндова, М. - Мария Вачева. С душата в зъбите! Българска реч от Солунско. С., 2004, 108 с.... 165 - 167

Мария Вачева. С душата в зъбите! Българска реч от Солунско. С, 2004 г., 108 с. 

Неотдавна Мария Вачева написа вълнуващи разкази за непрекършения български дух в паметни, усилии години. В повествованието на тази проницателна жена е самият живот, защото тя е тръгнала с отворена душа към тревожното минало на своя роден край, където е нейният жилав заровски корен. 

От преданията за съдбовни събития и за устойчивия дух на заровци, от пъстротата на характерите в тези упорити и добри българи, са сътворени автентичните разкази в книгата „С душата в зъбите". Те са родени от ума и сърцето на един творец, който никога не шуми, не се възгордява дори след книгата на двоя живот - научното изеледване „Говорът на село Зарово, Солунско". А в този говор са кълновете на Кирилометодиевата писменост. С новата книга от разкази Мария Вачева възкреси образите и песните на „милни хора", „млъкнали отколе". 

При това цялата поредица е опряна на заровската житейска мъдрост, че „не бива да се оставяш във влаетта на тежки мисли" („Съветите на Дойкината баба"). Историческата съдба на Зарово преминава и в мрачни, и в светли картини, от разказ в разказ. Балканската война освобождава селото, а Междусъюзническата го изпепелява и то става „поредния курбан на човешкото безумие". Но „злото никога не идва само, то винаги си има опашка" („Годениците"). Започва голготата на бежанците-преселници, конто дори нямат време да се сбогуват с родното място, погълнато от пожар. Част от тях се заселват върху друго пепелище, оставено от турците - Горна Белица, Санданско (сега Илинденци). 

„Трябвало да го превърнат в свой нов дом. С неи- моверни усилия този жилав български народ-мъченик успял за година и половина да позаличи раните на бежанството" - пише авторът в разказа „Волската кожа". Но през Европейската война „отново душите на хората станали възел. Хлябът отново станал кът". Целият товар на семейството ляга върху горките български жени. Слива се трагедията на войната с трагедията на прокудата. „Мъка, сиромашия, глад и страх властвали във всеки дом". („Дезертьор"). 

Но злото не натежава като атмосфера в разказите. Всяко семейство преживява мъчително гибелта на близки в безкрая на войната, но никъде няма проклятие на живота. Под пепелта винаги тлее надеждата. Заровци бавно се отдалечават от тежките спомени. Всред многото човешки несгоди се раждат и малко, но свидни радости в трудовия живот. В кафенето или на гости „приказката между хората върви непринудено, леко и приятно". Самарджиевото кафене в Белица е не само отмора на селските мъже, а и убежище на духа и мъдрото сладкодумие. „Главната притегателна сила била възможността да се потопят в родна среда, да се видят и поприказват със сродни, близки хора" („С душата в зъбите"). 

Хуморът в разказите е добронамерен и остроумен. Осмиват се не- достатъци, но по-често присъства самоиронията („Понуда", „Ташонините будънлъци", „Опака зография"). Хуморът разведрява и най-тягостните момента от живота - с песен, със закачка, с поговорка. С каква любов Мария Вачева пише за хората от своето село: 

„Нашето село е голямо и хубаво. Хората са много работни и добри. Но човешките грешки и породи не убягват от острите им очи" (И дръмката има очи"). Прави впечатление естетизмът на героите: достолепни, чисти, спретнати, уредни. „Алексо бил тиртиплия човек" - заключава авторът в разказа „Тютюнджии". Всыцност този разказ е забележителен. Той е затрогващо, пространно и лично преживяно описание на този целогодишен труд, в който има толкова горчилка и стаена детска мъка. 

В ръкойките и снопите, конто вдигат Елинпелиновите герои, има свещенодействие и слънце, а в среднощния труд по тютюневите ниви - катранени ръце и вгорчено детство, лишено от най-сладкия сън. Щом бащата се отдалечава с фенера по браздата, малкото момиченце усеща „как някъде по средата на гърба му тръгват студени тръпки". Но „чернилката на труда не докосва белотата на детската душа": 

„Звездите ме гледаха вторачено, като че са очите на бабиния котарак. Други пък капеха като зрели круши и правеха пътека по небето". Пейзажът в разказите няма декоративна функция. Неговото при- съствие е психологично - в хармония с преживяванията на героя. Или изразява душевна мъка, или внася душевен мир. Героите на разказите са съселяни, роднини, семейството. Авторът не е дистанциран наблюдател. Той е съпричастен, близък до всеки от тях. Разказва с обич и топлина, преживява всяка тяхна болка, всяка тяхна радост или надежда. И с едно кратко, сгъстено изречение изказва своята хуманна позиция, без да я налага"

 „Човекът сякога е бил човек. И винаги у него добрината е била повече от лошотията" („Алексо Каров"). Това е житейската философия на заровските люде, конто поставят човешкото добро над всичко. Езикът в разказите е много колоритен. 

С чувство за мяра се преплитат съвременните книжовни форми на изказ с уникална българска реч от Солунско. В разказите Мария Вачева възроди не само заровския бит, но и заровския устойчив български дух. Зарово е родно пепелище, но българщината не угасва. Разпиляно по различии места в България, заровското население пренася жаравата от това огнище на благозвучна българска реч. А с книгите на Мария Вачева тя е опазена в полза на бъдещето. 

Мария Миндова

Прочетете още »

Родственици на Гоце Делчев в Петрич

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Бъчварова, Димитрина. Семейства от Гоце-Делчевия род в гр. Петрич... 113-114 

На 4 май тази година се навършиха 100 години от смъртта на Гоце Делчев - Апостолът, душата и сърцето на ВМОРО. 

Г. Делчев е роден в гр. Кукуш. Старият град Кукуш, разполо- жен северно от Солун, върху южния склон на хълма Свети Георги, вече не съществува. През 1913 г. по време на Междусъюзническата война гърците го опожаряват и превръщат в пепел, защото гр. Кукуш е един революционен и чисто български град. Хиляди бежанци от Кукуш и околията тръгват към свободните предели на своята родина България. В

 България идва и Гоце-Делчевия род. Султана, майката на Г. Делчев, умира още в Кукуш през 1908 г. от мъка по тримата й загинали синове — Гоце, Мицо и Милан. През 1913 г. бащата на Гоце — Никола Делчев, със сина си Христо и петте си дъщери (Руша, Цоца, Тина, Велика и Елена) се установяват в гр. Горна Джумая (днес гр. Благоевград). В 1920 г. Н. Делчев умира в гр. Горна Джумая и е погребан в двора на черквата „Св. Богородица", след което децата му се преместват да живеят в София.

 В нашия слънчев гр. Петрич също се установяват две семейства от Гоце-Делчевия род. Султана, майката на Гоце Делчев, по баща се казва Нурджиева. Тя има двама братя — Иван и Христо. Христо умира много рано и има само един син Димитър. Димитър Нурджиев е пръв братовчед и съратник на Гоце Делчев. През 1913 г. Д. Нурджиев се установява в Петрич. Тук с жена си Бена създават семейство, в което се раждат три дъщери: Пенка, Мария, Слава и един син Трайко. 

Димитрина Бъчварова Пенка Нурджиева се омъжва за Петър Маргаритов и отглеждат шест деца: Велика, Димитър, Верка, Александър, Янка и Мария. Така Маргаритовият род по майчина линия е наследник на Гоце-Делчевия род. 

Мария Нурджиева се омъжва за войводата Иосиф Киров, член на ВМОРО, който загива през 1929 г. в Беласица планина, убит от засада. Те оставят две деца: Кирил Иосифов и Милка Иосифова. 

Слава Нурджиева се омъжва за Тома Евтимов и оставят в наследство дъщеря си Мария Томова, днес Манчева. 

Трайко Нурджиев има двама сина — Димитър и Георги. Димитър умира твърде рано. Георги Нурджиев и днес е учител в петричкото училище „Гоце Делчев". 

Второто семейство от Гоце-Делчевия род в Петрич е семейството на Ана и Борис Кирови. Бащата на Ана Кирова — Иван Ташев-Морарският войвода, е пръв братовчед на Г. Делчев и негов съратник в борбата срещу турското робство. Бащата на Гоце — Никола Делчев, и майката на Иван Ташев-Морарския войвода — Ката, са брат и сестра. След Междусъюзническата война през 1913 г., с огромния поток бежанци, тръгнали да търсят път към свободните предели на своето отечество България, тръгва и семейството на Ташо Ташев. Тримата братя Ташеви: Иван Ташев-Морарския войвода, Дино и Туше се установяват в землището на гара Левуново. 

По-късно те привличат при тях голям брой бежанци от с. Морарци, Кукушко, и поставят началото на днешното село Ново Делчево. Ана — дъщерята на Иван-Морарския войвода, се омъжва в Петрич за Борис Киров и създават семейство с четири деца: Митко, Стойчо, Дафина и Иван Кирови. 

Ето така двамата първи братовчеди на Г. Делчев: Д. Нурджиев и Иван-Морарския войвода оставят в гр. Петрич много семейства наследници на Гоце Делчевия род по майчина и бащина линия. Всички тези семейства се отличават с високо българско патриотично чувство, с голяма любов и дълбоко уважение към Гоце Делчев, Апостола, душата и сърцето на ВМОРО.

Прочетете още »

Съдбата на илинденци

Дебърските войводи от МОО (Македоно-одринската организация)
Максим Ненов и Димитър Стефанов Домазетов,
Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Гребенаров, Ал. Съдбата на илинденци... 107-113

 "...Биографичните данни за илинденци показват, че повечето от тях са родени през 70-те и 80-те години на 19 в., защото по време на въстанието те са в разцвета на истинската боеспособна възраст — между 20 и 30 г. Известно е, че в този период на съзряване човешкият организъм е „зареден" с голяма доза национална екзалтация и нагласа за физическа разправа с неприятеля, отколкото с житейско целомъдрие.

Има и дейци, които са родени преди тази хронологическа граница като Андон Кьосето (1854, с. Голозинци, Велешко — 1953, Благоевград ), Дончо Златков (1856, с. Палат, Петричко — 1918, Дупница) и др. Тази неголяма група дейци обаче най-често завършва революционната си кариера през 1903 г. Бъдещите воеводи, ревизори на чети, пунктови и др. началници в революционната йерархия имат добро за времето си образование.

 Само малцина са неграмотни. По-голямата част от тях завършват популярните учебни центрове в Македония като Солунската гимназия, Българската гимназия в Битоля, Българските педагогически училища в Солун, Сяр и Скопие. Някои дейци, чиито семейства емигрират в България непосредствено след 1878 г., завършват Военно училище в София, други — се учат в Кюстендил и Дупница, които са близо до границата с Македония. Има немалък брой дейци, които завършат висши училища в Русия и Западна Европа преди да отвори врати Софийски университет през 1888 г..."

Управляващите в Княжество България и Източна Румелия далновидно подпомагат образованието в чужбина на мнозина мла- дежи и девойки, необходими за административните, просветните, културните и стопанските нужди на двете области. От всички заминаващи — 59 души или близо 10% от всички лица са младежи с потекло от Македония...

 Целият материал четете по-долу:

 

Прочетете още »