За пръв път: Българската държава започва да подпомага малцинството ни в Косово

Българската държава финансира образователни инициативи в Призренско

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.

Николай Иванов 

Официална София за пръв път ще подпомогне финансово организациите на българите в Косово. Това ще стане в рамките на програмата ,,Подкрепа на организации на български общности с българско самосъзнание“ като бенефициенти са организациите на нашенците „Обединени българи в Косово“ и „Културно-просветно дружество на българите в Жупа, Подгора и региона“. 

 Проектите се изпълняват във връзка с решение на Министерския съвет за изпълнение на Програма за подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. В средата на декември българският посланик в страната Христо Гуджев подписа четири споразумения за изпълнение на проекти по програмата „Помощ за развитие“ за Косово на обща стойност над 100 000 лв. 

Предвижда се с част от тях да бъде изградена „училищна лаборатория по физика и астрономия“ в гимназия „Джон Бузуку“ в Призрен, да се обособят „лаборатории по естествени науки“ в училище „Дардания“ в Пея и да се създадат градини в двадесет и две училища във въпросната община.

Прочетете още »

Проф. Пламен Павлов: Отношенията ни със Скопие да бъдат със специален приоритет

За съвременното будителство, за качествата, отличаващи завършилите история във Велико Търново, за спецификата на историческите общности извън границите на България и за идеята писателят от Скопие Младен Сърбиновски да бъде номиниран за Нобелова награда за литература с проф. д-р Пламен Павлов разговаря журналистът Костадин Филипов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.

Проф. д-р Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. Преподавател е по история на Византия и балканските държави през периода IV–XV век във Великотърновския университет. Научен секретар на сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. През 2005–2008 г. води предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура „Час по България“ на Национална телевизия СКАТ. 

Всеки петък публикува статии като водещ на седмичната рубрика „Мистериите на българските земи“ във в. „Труд“, поставяйки акцент на малко познати паметници, личности и събития. В периода 1998–2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на връзките между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Председател е на Кръг „Будител“ (от 2010 г.).  

През 2016 г. става председател на новосъздадения Център за медиевистични изследвания във Великотърновския университет. През 2018 г. е избран за председател на Фондация „Васил Левски“. На 22 март 2018 г. е обявен за почетен гражданин на Велико Търново.

– Проф. Павлов, за 1 ноември – Денят на народните будители, бяхте обявен за съвременен будител. Какво означава това сега, в първата четвърт на XXI век? В това високотехнологично време има ли място за будители? 

 – Надявам се да съм заслужил поне донякъде подобно признание… И все пак, нека не забравяме кои и какви бяха онези будители, автентичните примери за всеотдайно служене на България – и то във времена и условия, многократно по-трудни от днешните. Не за да скромнича, но каквото и да говорим, никой от нас не може да се съизмерва с духовните великани, чиито имена знае всеки българин. Будителството е състояние на духа, интелектуална и гражданска енергия. Независимо от технологичните постижения, информационната революция и т.н., най-важен си остава човешкият фактор. В крайна сметка будителството е израз на любовта към ближния. Убеден съм, че в днешна България, в модерния свят като цяло, има и ще има будители – иначе обществото ни е осъдено на все по-агресивно консуматорско мислене, а оттам и на духовна нищета. 

– Вие работите във Великотърновския университет. Завършилите история там имат самочувствието на носители на нещо ново в историческата наука? Какво е характерно за Великотърновската историческа школа – това е някаква даденост или се възпитава през целия курс на обучение, пък и после? 

– В нашата епоха надали може да се говори за школи в традиционния смисъл на думата. Академичното образование във Велико Търново генетично е свързано с онова в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ откъдето е и първата генерация преподаватели. Онова, което донякъде отличаваше, може би и днес отличава Великотърновския университет от Софийския университет и други висши училища, поне във времето на моето студентство беше така, е по-непосредственото общуване между преподаватели и студенти. Така ни възпитаха да не робуваме на официозни тези, на истини „от последна инстанция“, да не се поддаваме на онзи, ако мога така да се изразя, „автоимунен“ нихилизъм, насаждан на поколения българи. Тази наглед съпътстваща характеристика на историческото образование във Великотърновския университет е жива и днес, а наши възпитаници пренесоха този дух и в други университети, в музеи и училища, къде ли не... 

 – Четири години бяхте председател на Държавната агенция за българите в чужбина, при това успешен. Какво отличава българите от Македония от тези в Молдова, да речем, ако има изобщо разлика, и какво е общото между тях? 

 – Всяка от нашите исторически общности извън скромните граници на днешна България има своите специфики. Те се дължат както на условията в съответната страна, но и на онова, което предците на нашите българи са пренесли от самата България. Ако се върнем на Вашия въпрос, българите в Молдова и Украйна по произход са най-вече от източните български земи и това остава в техния говор, традиционната култура и т.н. Въпреки това, на семинарите, организирани през последните години от д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“, мога да Ви уверя, че децата от Молдова и Македония се разбират без всякакъв проблем! 

Нещо повече, радват се, когато откриват едни и същи старинни думи, практически отпаднали в съвременния литературен български език. Най-важното е, че сме българи! 

 – Вие сте един от изявените историци в България и страстно защитавате българския характер на хората в Македония. Не е ли грешка в борбата за приобщаването им към нас да имаме като оръжие само общата ни история? Достатъчно ли е то в нашите модерни времена? 

 – Историята е изключително важна, но заедно с общото минало трябва да работим за общото ни бъдеще. Проблемът е, ако ми позволите една горчива шега, че настоящето ни е особено общо… И тук не опираме само до политиката на управниците на Република Северна Македония, но и до пасивността на „официална“ България към едноутробната ни държава. 

За мене отношенията със Скопие трябва да бъдат специален приоритет на българската политика – външна, стопанска, културна, образователна… Трябва ли отново да даваме за пример Гърция и Кипър, Румъния и Молдова? Докато не преодолеем собствения си нихилизъм, ако щете и егоцентризъм, ще бъдем в тази безпътица. Крайно време е не само елитите, но и самите общества в двете страни да проумеят една проста истина – Македония не може без България, но и България не може без Македония! 

И ако някой възрази, че някак си можем едни без други, това не е в интерес и на двете страни, а и на хората в тях, независимо какви са и за какви се смятат.

– Наскоро в публикация във вестник „Труд“, където сте редовен автор, предложихте писателят от Скопие Младен Сърбиновски да бъде номиниран за Нобелова награда за литература? Какво Ви кара да предложите един самотник и неразбран писател в Северна Македония за тази висока световна награда? 

 – Защото я заслужава – и като българин, и като македонец в по-конкретния смисъл на думата, и преди всичко като писател. В моя кратък предговор към българското издание на последната му книга го нарекох „магьосникът бунтар от изворите на Вардар“. Който е чел неговите книги, със сигурност ще ме разбере. А тази най-нова негова книга, сборникът с есета „Македонизмът – триумфът на нищото“, беше публикувана от издателството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, което преди години издаде и неговия роман „Шашма“. 

Сигурен съм, че колегите от Македонския научен институт ще подкрепят такава една номинация, нещо повече – че с помощта на Института ще привлечем и други привърженици на идеята. Няма ли да е чудесно, ако Младен Сърбиновски бъде номиниран заедно от български и македонски културни организации и институции? 

Има ли по-очевиден пример за общото в нашата история, култура, светоусещане от творчеството на такъв уникален писател? Зная, че мнозина ще ме обявят за фантазьор и наивник… И все пак, трябва да е ясно на всеки, че талантът и творчеството на Младен Сърбиновски са богатство не само за македонската и българската, но и за съвременната европейска и световна литература… 

 – Имате ли любима фигура от историята на България и ако да, коя е тя? С какво ви привлича? 

– Имам, разбира се, но фигурите не са една и две… През 2012 г. бях отговорен редактор, съставител и, донякъде по неволя, основен автор на новата поредица „Бележити българи“ на издателство „Световна библиотека“. Десет томчета, в които са представени няколкостотин личности! Там е и моят „прочит“ на българската история през съдбите на нейните изявени фигури. Разбира се, моето отношение към цар Самуил и Васил Левски не е тайна за хората, които са чели мои книги, публицистични текстове или са гледали водените от мен телевизионни предавания. Мога да посоча още десетки имена, но не искам да пропусна „колективните образи“ на средновековния книжовник и възрожденския „даскал“, на комитата революционер отпреди и след 1878 г., както и на българския войник от войните за национално обединение… 

– Имате публикация под заглавие „300 неща, които трябва да знаем за историята на България“. А ако ви попитам кои три неща от българската история трябва знаем на всяка цена, как ще отговорите? 

 – Нека, ако не възразявате, вместо три дати или имена, да цитирам само една мисъл. Тя е на великия Георги Стойков Раковски: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини!“. Това е висшата добродетел, заложена в познанието за нашето минало, без която нямаме бъдеще.

Прочетете още »

Излезе англоезичната "За официалния език на Република Северна Македония“

Създателите на научния труд „За официалния език на Република Северна Македония“ информираха, че вариантът на английски език вече е отпечатан и е готов за разпространение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.

Книгата е колективен труд на видни учени от различни институти на Българската академия на науките и техни колеги от три университета в страната – Софийския, Великотърновския и Пловдивския университет, мнозина от тях членове на МНИ. 

Научният труд бе официално представен в Българската академия на науките на 7 май 2020 г. като официално становище, според което конституционният език в Република Северна Македония има български корени. 

Тогава бе обещано, че до края на годината изданието ще има и вариант на английски език, който да се разпространява в институциите на Европейския съюз, в дипломатически представителства и други. 

Прочетете още »

Република Северна Македония и Гърция напредват с изпълнението на Преспанското споразумение

Проведе се нова среща на съвместната интердисциплинарна комисия между Северна Македония и Гърция за исторически, археологически и образователни въпроси, а поради пандемията от коронавирус тя се състоя онлайн. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.

В съвместно съобщение на македонското и гръцкото министерство на външните работи се изтъква, че дискусиите са се провели в приятелска и позитивна атмосфера. Делегациите са извършили подробен обмен на мнения относно учебните програми по история в образователните системи на двете държави, в съответствие с член 8 от Преспанското споразумение. 

Договорено било следващата среща на съвместната комисия да се проведе през февруари 2021 г. Скопските медии съобщиха, че Гърция ще направи корекции в нейните учебници за основно образование. Предвидено е в гръцките учебници терминът „БЮРМ“ да бъде заменен със „Северна Македония“. Корекциите ще бъдат направени в седем учебника, включително тези по география, английски и немски език, а решението било изпратено на издателствата, отговорни за издаването на конкретните учебници. Въвеждането на тази промяна беше известна още от миналата година. 

През месец март 2019 г. заместник-външният министър на Гърция Маркос Боларис в отговор на въпрос, зададен от депутат каза, че гръцките учебници ще бъдат променени, за да включат термина „Северна Македония“ като част от новите учебни програми, съгласно Преспанското споразумение. 

В съответствие с Преспанското споразумение от 2019 г. Република Северна Македония направи преразглеждане на статута на паметниците, обществените сгради и инфраструктурата. В резултат на това на редица паметници в страната бяха поставени табели, на които пише че тези исторически личности „принадлежат към древната елинска цивилизация и история и към световното културно-историческо наследство“. 

Също така, беше премахната от използване в публичното пространство и т.нар. звезда от Вергина, който символ от 1992 до 1995 г. се намираше на националното знаме на Р Северна Македония.

Прочетете още »

140 години от рождението на акад. Стефан Младенов

140 години от рождението на акад. Стефан Младенов (С. М. Стоянов) (27 декември 1880, Видин – 1 май 1963, София) – именит български лингвист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12. 

Завършва гимназия (класически отдел) във Видин (1897) и славянска филология в Софийски университет (1902). Още като студент написва „Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско)“ (1901). Специализира във Виена (1903), Петербург (1904) и Прага (1905), където защитава докторска дисертация „За промените на граматическия род в славянските езици“ (1905). Доцент по история на българския език (1910), извънреден професор (1916–1921), завеждащ Катедра по общо, сравнително и индоевропейско езикознание (1921–1948) в Софийския университет. 

Преподава история на българския език, българска диалектология, български синтаксис, българска акцентология, етимология, книжовен език, общо езикознание, увод в индоевропиестиката, индо-европейска морфология, индоевропейско слово-образуване, староиндийски, готски, старовисоконемски, гръцки, полски, чешки и др. 

 Член-кореспондент на БАН (1918), академик (1929), член-кореспондент на АН СССР, на ПАН в Краков (1929), на King’s College (Slavonic School) в Лондон (1929), на Slovanský ústav в Прага (1929), член-кореспондент на Германската АН (1942). Лауреат на държавни награди в България. Автор е на около 1100 публикации.

Прочетете още »

145 години от рождението на Добри Христов

145 години от рождението на Добри Христов (26 декември 1875, Варна – 23 януари 1941, София) – български композитор, диригент, учител, теоретик, крупна фигура в българската музика и музикална култура. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12. 

Автор е на едни от най-ярките образци в новата българска църковно-музикална литература. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание След като завършва гимназия в родния си град, работи като основен учител. 

През 1900 г. със стипендия, осигурена от негови съграждани, заминава за Прага, където учи в Пражката консерватория в класа на чешкия композитор Антонин Дворжак. След завръщането си в България е учител по музика във Варна и София. От 1912 до 1920 г. е преподавател, а после директор на Държавното музикално училище. 

От 1922 г. преподава в Държавната музикална академия, където през 1930 г. става редовен професор. Съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ (1909). Диригент е на хора при църквата „Св. Седмочисленици“, а по-късно на хора при храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Д. Христов е един от най-изтъкнатите изследователи на българския музикален фолклор и е считан за един от най-големите познавачи на народната песен. Хоровите му песни и литургиите се превръщат в класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни. 

 От 1930 г. е член на Българската академия на науките. Той е автор на теоретични трудове и на много учебници и сборници, имащи основно значение за музикалното образование в българското училище. Д. Христов е първият български композитор, който се обръща към музикалния фолклор на македонските българи. Темата „Македония“ е централна в неговия живот. През 1922 г. Панчо Владигеров композира „Българска рапсодия Вардар“, вдъхновен от популярната и пята във Вардарска Македония като българска народна песен песенна творба на Д. Христов „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“). 

 От Кирил Христов Совичанов от Битоля, бащата на именития ни бас Борис Христов, Д. Христов записва 51 македонски народни песни. Негови са 6 специално посветени на македонския фолклор изследвания, между които и сборника „66 Народни песни на Македонските Българи“ (1931), подбрани и нотирани от автора. Сборникът е издание на Македонският научен институт, отпечатано в печатницата на велешанина Петър Глушков. 

 Песни в сборника са слушани и записвани от Иван Хаджов (учител и езиковед от Струга), Марко Симеонов-Плешката (дебърски войвода на ВМОРО от Галичник), Стефан Константинов Вълканов (от Битоля), Георги Цапев (от Прилеп), Васил Колчев Христов (деец на МФО и ВМРО (об.) от с. Зелениче, Леринско), Милан Антонов (учител от Щип), Христина Йорданова (учителка), Тодор Гавазов (учител и фолклорист от Прилеп), Юлия Заркова Антонова и и Елена Заркова (от Куманово), Васила Казанджиева-Младенова (учителка от Велес), Невена Николова (от Велес) и Андон Димев (велешки войвода на ВМОРО от Велес). 

Изданието, по думите на проф. Л. Милетич, е в изпълнение на една от важните задачи на института за запазване за науката на богатството на македонската народна поезия, чието значение за изучаването на българската народна музика е голямо. С изданието на македонските песни, нотирани и теоретично обяснени от бележития български музиколог, се туря началото на надлежната серия. 

 В своето въведение Д. Христов споделя, че заплахата от загубване на българския национален облик на сънародниците ни от Македония, Добруджа и Южна Тракия е голяма, а техните език, нрави, обичаи и песни са пред смъртна угроза. Неговата цел е с подготвения сборник от 66 македонски песни, които са част от най-характерните македоно-български песни, да представи един културно-исторически документ за верния народностен облик на македонските българи в неговото безискуствено звуко-творчество, изложено на промени, отдалечаващи го от самобитния му вид. Македонските българи чувстват и предават различните свои песни в същите оригинални музикални мерки (тактови форми), които са същностни и в песните на отсамните свободни българи. 

Той разкрива своята надежда, „че сборникът ще послужи немалко за запазване и засилване на националния дух на македонския българин, и като принос към неговата духовна съкровищница, която е окриляла и сгрявала душите на дедите му, и в бъдеще ще окриля и сгрява будния дух на македонските българи, за да ги пази от национално затриване“.

Прочетете още »

Македонската проблематика в гръцката историография през 90-те години

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2. Доц. Апостолос Христакудис. Македонската проблематика в гръцката историография през 90-те години... 79-102

 ¨След краха на комунистическите режими в Източна Европа и разпадането на СФР Югославия се наблюдава определено нарастване на интереса и вниманието на гръцката наука към македонската тематика и проблемите на историята и развитието на македонския въпрос. За кратко време (1900-1996 г.) на гръцкия книжен пазар се появяват над 100 заглавия на книги и брошури от известни гръцки учени и обществени дейци, които са посветени на историята и на съвременните аспекти на македонския проблем. 

Към тях трябва да се прибавят и многобройните научни, научно-популярни и журналистически статии и материали в различии списания и в ежедневния, и периодичен печат. Това до голяма степен се определя от факта, че след разпадането на югославската федерация и обявяването на независимостта на съставляващите я републики, между Атина и Скопиe възниква продължителен спор и конфликт около името и признаването на новосъздадената Република Македония, който рефлектира сериозно върху вътрешнополитическия живот на Гърция и върху нейната балканска, и цялостна външна политика. 

„Македонизацията" на гръцкия политически и духовен живот обхваща и научната сфера, в това число и историческата наука, и води до засилване на трайния интерес към изследването и публикациите върху македонската проблематика..."

Целия материал четете по-долу:

  https://drive.google.com/file/d/1JGWzZThJeeY2GRjFXULDQbEEubeOWreg/view?usp=sharing

Прочетете още »

Veritas odium parit*

(Неоснователни нападки срещу Македонския научен институт) 

 В две статии от 26 ноември и 3 декември, 2020 г., публикувани в сайта на „Свободна Европа“ и препечатани веднага в сайта „Дневник“, журналистката Полина Паунова е посветила своето внимание на дейността и финансирането на Македонския научен институт (МНИ). Самото заглавие на текстовете – „Какъв е вашият проблем“. Как ВМРО урежда пари от бюджета за близки сдружения и „Минавали са между капките“. Как никой не забеляза държавните пари за близки до ВМРО сдружения, показва тяхното основно послание – че Македонският научен институт е близко до политическа партия сдружение, което „скрито“ получава държавни пари. 

Прозрачното внушение на авторката е, че МНИ е поредната „партийна каса“, в която се отклоняват парите на данъкоплатците. Целта е да се разколебае авторитета и унижи утвърдената родолюбива научна организация, отстояваща с академични и обществени средства българщината в Македония от близо век. Вземането на мнението на „другата страна“ се изчерпва с изненадващ няколко минутен бърз телефонен разговор с член на Управителния съвет на Института, цитиран със съответната тенденциозност. Заради незнанието и/или нежеланието на П. Паунова да представи обективно целите и дейността на МНИ, се налага да припомним част от историята му. 

Той е основан на 21 декември 1923 г., от 52 известни български учени и общественици (историци, философи, филолози), родени или произхождащи от Македония и разгръща забележителна дейност в десетилетията до края на Втората световна война. Между неговите председатели и членове са едни от най-титулуваните български учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 

 * Истината ражда врагове 

1

 Българската академия на науките и други научни институции: проф. Любомир Милетич (1863–1937) от Щип, проф. Иван Георгов (1862–1936) от Велес, проф. Александър Балабанов (1879–1955) от Щип, финансистът и дългогодишен директор на Дирекцията на държавните дългове (1919–1939) Никола Стоянов (1874–1967) от Дойран, известните историци Христо Силянов (1880–1939) и акад. Иван Снегаров (1883–1971) от Охрид. МНИ издава редовно списанието „Македонски преглед“, монографични научни изследвания и сборници, обнародва поредиците „Материали за историята на македонското освободително движение“ и „Македонска библиотека“. 

След 9 септември, 1944 г., към ръководството на Института се посипват обвинения, че прокарва „великобългарски“ шовинистични тенденции. Мнозина от членовете му са отстранени от преподавателска и обществена дейност, други са арестувани и получават тежки присъди или изчезват „безследно“. На 2 юли 1947 г. по нареждане на ЦК на БКП МНИ е ликвидиран, а книжният фонд на библиотеката, архивни ръкописи и стотици предмети от етнографската му сбирка са изпратени в Скопие. 

Година по-рано (през октомври 1946 г.) на Скопие са предадени и костите на Гоце Делчев (1872–1903). На 3 май 1990 г. Македонският научен институт се възстанови като неправителствена научна организация с обществено полезни цели. Той възобнови обнародването на книги и на списание „Македонски преглед“, запазвайки традициите му на най-старо списание в света, посветено на Македония и Македонския въпрос. 

Сред възстановителите от по-новия период личат имената на уважаваните учени и общественици, вече покойните проф. Петър Шапкарев (1908–1997), проф. Веселин Трайков (1921–2011), акад. Димитър Ангелов (1917–1996), Коста Църнушанов (1903–1996) и много други. Оттогава до сега Институтът е издал над сто книги посветени на българската 

 2

история и българите в историко-географската област Македония от Средновековието до наши дни. Институтът се помещава в сградата – Македонският дом на ул. „Пиротска“ № 5, която самият той е построил през 30-те години на ХХ век. 

До днес той не е партийно обременен, защото е всеизвестно, че в народнополезното дело няма място за политически пристрастия. Затова в състава му има личности, изповядващи виждания от почти целия политически спектър. Сред тях по обясними причини има и членове на ВМРО – Българско национално движение, но и на много други политически партии от почти целия спектър на българския политически живот днес. 

Оценявайки важното място и значение на МНИ в научния и обществен живот, народните представители от различни парламентарни групи от 43 и 44 Народно събрание приеха бюджетирането му, вследствие на което неговата дейност се активизира значително. Този факт разтревожи определени кръгове в Скопие, както и отделни организации и лица в Р. България. Те не искат да се разделят с идеите на антибългарския македонизъм и днес, когато двустранните отношения между Р. България и Р. Северна Македония се напрегнаха, не се посвениха да се обърнат дори срещу Македонския научен институт. 

За съжаление, статиите на П. Паунова също имат подобен привкус. Началната подхвърлена фраза за „стотици хиляди левове от държавния бюджет с години ... отиват към една неправителствена организация“ е определено манипулативна, а съобщената сума за субсидирането на МНИ е нарочно представена обобщено за петте години, за да предизвика недоволство. 

Всъщност става въпрос за покриване на месечни разходи на Института, които са били 5 833 лв. през 2016 и 2017 г., а през следващите години – 8 333 лв. С тази помощ МНИ през 2016–2020 г. е издал двадесет и четири стойностни научни книги, подпомогнато е отпечатването и разпространението на деветнадесет книжки от списание „Македонски преглед“. Общият обем на

  

3

всички издания надхвърля 10 650 страници. Излезли са също така 35 броя от ежемесечния Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, издаван от МНИ. 

Цифровото изражение показва, че МНИ се превърна в издателски център с огромна научна продукция, изискваща умения, висок професионализъм, но и с необходимите финансови средства за нейната реализация. Много от издадените в МНИ научни трудове са отдавна изчерпани от книжния пазар. 

МНИ е организирал редица национални и международни научни форуми, включително такива в Р. Северна Македония и Р. Сърбия, представил е книги в страната и зад граница – в Европейския парламент в Брюксел, в българското посолство в Скопие, в Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски изследвания във Вашингтон, в българските културно- информационните центрове в Скопие и Босилеград, в Чешкия културен център и в Полския институт в София. 

Наши изложби са презентирани в София, Кюстендил, Благоевград, а също и отвъд държавните граници – в Скопие, Охрид, Корча и Босилеград. Средства се отделят за изплащане на наема и издръжката на сградата на филиала на МНИ в Благоевград, предоставена ни за дългосрочно ползване от Община Благоевград. 

Македонският институт е първият научен център, който създаде собствено ТВ предаване „Време е за Македония“, ръководено от МНИ методически, без никакви финансови ангажименти. Създадохме постоянна музейна експозиция, поддържаме библиотека и архивна сбирка, провеждаме ежемесечна лектория „Македония“ и семинари. Наш колективен член е младежкият клуб „Даме Груев“, който включва млади и бъдещи учени – докторанти, студенти и ученици. 

През 2018–2019 г. Македонският научен институт заедно със Сдружението за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие и с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ организира в София и Скопие диалози и серия срещи с интелектуалци от Р. Северна Македония, водени от проф. Владо Бучковски. 

4

За всички тези дейности информация може да се получи от интернет портала www.mni.bg , който поддържаме. Многостранната работа в МНИ е осъществявана с помощта на ограничен брой административен апарат с минимално заплащане. Трудът на членовете или служителите на Института често е бил и продължава да бъде безвъзмезден. Подчертаваме, че отчетите за всички парични разходи на МНИ до последната стотинка са предадени на надлежните контролни държавни органи в Р. България. 

В своите дейности МНИ има за свои партньори над 55 институции, учреждения, духовни центрове, неправителствени формации, които търсеха нашето сътрудничество. Между тях са Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на външните работи, Народното събрание, Държавна агенция „Архиви“, Институтът за исторически изследвания, Институтът за български език, Институтът за балканистика към БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Прищинският университет „Хасан Прищина“. 

МНИ бе съорганизатор на постоянната музейната експозиция в реставрираната сграда на метоха към църквата „Св. Стефан“ в Цариград. Македонският научен институт пази спомена за злочестата пропагандна атака на комунистическите власти и техните медии, предхождаща закриването му през 1947 г. 

Надяваме се, че никой не мечтае за споменатия по-горе сценарий, когато на Скопие бе „подарено“ документалното и книжовно богатство на МНИ, а репресиите спрямо македонските българи, фалшификациите на исторически извори и обругаванията на българската наука не стихваха. За учените от Македонския научен институт, които произлизат и работят в други центрове и звена на българската наука – БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и останалите университети, музеи, архиви, библиотеки и училища 

 5 

из цяла България, присъствието в ефира на информационни къщи като „Свободна Европа“ или „Дойче веле“ винаги е бил знак и пример за спазване на професионалните журналистически стандарти. Затова е толкова голяма изненадата, а и обидата, че дейността на Института е представена едностранчиво, без достатъчно задълбочена проверка и оценка на фактите. Оставаме с впечатление, че или източниците, които ползва П. Паунова, са я подвели, или че става дума за преднамерена атака с определени политически, и във всеки случай, небългарски цели. Ръководството на МНИ в лицето на неговия Управителен и Научен съвет винаги е било отворено към интереса на медиите и затова сме смутени и разочаровани, че информация за дейността му се поднася от анонимни, неназовани източници. Обвинението, че Институт не е включен в системата на акредитация в Р. България има своето обяснение. МНИ не е учебна организация и не извършва образователна дейност. Добре е фактите да се проверяват! „Знанието е сила“ е верую, което Македонският научен институт изповядва вече почти сто години, въпреки историческите превратности и нестихващите опити на угнетители и „доброжелатели“ да променят неговите цели, научноизследователски стремежи, обществени прояви и актуални експертни мнения. Той няма да се откаже да доказва и показва на всеослушание историческата истина за историята българите в историко- географската област Македония през вековете – без значение дали се/ или не харесва на отделни медии и лица, заради несъответствие с техните знания, култура и памет за миналото. Нашият опит да получим право на отговор в горепосочената медия не даде резултат. Ето защо с настоящето изложение Македонският научен институт дава гласност на своята обществена и научна позиция, относно несправедливите и неоснователни обвинения, а и откровени инсинуации. 

 София, 22 декември 2020 г. 

Управителен съвет на Македонски научен институт

6

Прочетете още »

Проф. Марин Дринов и българите в Македония

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2. Хаджиниколов, В. Проф. Марин Дринов и българите в Македония... 45–78

"В духовния пантеон на българина, наред с неговите царе и държавници, общественици и политици, хайдути и революционера духовници и просветители, художествени творци и учени стой скромната личност на големия славяновед, историк, етнограф, фолклорист и лингвист Марин Дринов.

В неговия живот се очертават ясно два основни периода, две главни негови дейности: на борец за цялостното възраждане на българския народ и на първостроител на следосвобожденска България. По-голямата част от своя живот Дринов прекарва в Русия, Украина, а отчасти в Западна Европа. Той никога обаче не прекъсва връзките с Родината си, не престава да мисли и действа за нея.1

Марин Стоянов Дринов е роден в град Панагюрище на 20 октомври 1838 г., а умира в Харков от туберкулоза на 28 февруари 1906 г..."

 Целия материал четете по-долу:

im¡

Прочетете още »

Стоян Романски и българската топонимия

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Русинов, Р. Акад. Стоян Романски и българската топонимия... 45–54 

Завършил Софийския университет през 1905 г., където негови учители са професорите Л. Милетич, Б. Цонев, А. Т. Балан, Ив. Д. Шишманов и др., специализирал в Лайпцигския университет (1905-1907) при професорите А. Лескин, К. Бругман и Г. Вайганд, акад. Стоян Романски (1882-1959) се формира като ерудиран филолог в духа на младограматическата школа. 

Той е, по думите на проф. Иван Леков, „убеден защитник на идеята за постоянно сътрудничество на всички научни дисциплини, от конто се състои славянската филология"1. 

Обяснимо е тогава защо освен езикови проблеми в научните си трудове той разработва и въпроси от фолклора, етнографията и историята на българите и на други балкански народи...

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Гоце Делчев и нашата съвременност

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 1. Гоцев, Д. и Ст. Германов. Гоце Делчев и нашата съвременност... 5–22 

На 23 януари 1997 г. се навършват 125 години от рождението на Гоце Делчев, най-видният деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско от неговото зараждане до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. 

Близо едно десетилетие той заедно с Д. Груев е всепризнат идеолог, организатор и ръководител на ВМОРО, подвижен член на Централния комитет, задграничен представител в София, главен ревизор на четите в Македония и Одринско и сам е войвода на чета. Призван и натоварен с тези функции той обикаля родната земя и спечелва эавинаги вярата и обичта на поробените българи. 

Неговото име и апостолската му дейност са дълбоко вплетени в съвременната ни история Не случайно името на Гоце Делчев, както в миналото, така и днес предизвиква огромен интерес сред поети, писатели, художници, учени-изеледователи. 

Още в 1904 г. в кратка и емоционално написана биография П. К. Яворов разкрива личността и делото на бележития апостол и революционер.1 Историческата наука е посветила редица изеледвания за живота и делото на Г. Делчев2, публикувани са поредица документи от български, френски и английски архиви, както и публикации в чуждия печат. 

Въпреки това все още има неизяснени моменти от дейността и особено обстоятелствата около смъртта на революционера. Дълг на историческата наука е да продължи търсенето на документи у нас и в чужбина за Г. Делчев. Това се налага и от факта, че някои историци в Скопие правят опити да представят в превратна светлина цялостния живот, идеологията и българската революционна същност на апостола, да му приписват посмъртно идеи, конто той никога не е изразявал приживе3...

Целия материал по-долу: 

Прочетете още »

Езикът на българите в Косово

Преди няколко месеца повече от 500 нашенци в Косово
 обявиха, че са българи по произход
Снимка: Таня Мангалакова, balkanguru.blogspot.com

сп. "Македонски преглед", 2018, кн. 3. Проф. д-р Лучия Антонова-Василева. Езикът на българите в Косово... 93-102

"...Жителите на Раховец определят своя език като бỳгарски или като смесен – бỳгарски и срłпски. Така на моето обяснение, че искам да чуя как говорят в техния град, млада жена, дъщеря на моята първа събеседничка, спонтанно сподели:

Слùчно (същото, подобно сръб.) кòй... мàло сръпскʼи, мàло бỳгарскʼи, свè помèшано;..."

"...Според изследванията на местните краеведи населението в областта Гòра, разположена в граничните райони между Южно Косово и Северозападна Македония, е старо преселническо. Назиф Докле допуска, че гораните са потомци на богомилите, преселници по тези места от изток от територията на България... Както е известно, движението на богомилите и гоненията срещу тях се развиват в периода X – XIV в...."

"...Очевидно е, че въпреки историческите и политическите превратности споменът за българския произход и българския език е жив в Призренско.

Най-ярките езикови особености, между които наличието на звук ъ, изясняването на предната ерова гласна в е, аналитизмът на именната система и отсъствието на инфинитива в глаголната система, в Косово се пазят не само в говорите в областите Гòра и Жупа, но и в редица други селища..."

Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

МНИ за взаимоотношенията с Р Северна Македония - с крачка пред държавата

Македонският научен институт за взаимоотношенията с Р Северна Македония – с крачка пред държавата 

 През изминалата седмица Република Северна Македония (РСМ) изпрати професор Владо Бучковски в София. Целта беше да се проведат срещи с различни институции и чрез диалог да се реши проблемът с наложеното от страна на България вето за започване на преговори за присъединяване на Македония в Европейския съюз (ЕС). 

По този повод проф. Вл. Бучковски води разговори с президента на Р България – Румен Радев, с министър-председателя – Бойко Борисов, с вицепремиера и министъра на външните работи – Екатерина Захариева, с вицепремиера и министъра на отбраната – Красимир Каракачанов и др. Македонският научен институт (МНИ) от своето учредяване през 1923 г. се опитва чрез история, етнология, лингвистика и др. да докаже, че територията на Македония е с предимно български характер. 

Основно с методите на науката и днес МНИ доказва, че населението, на Македония е неизменно свързана с историята на държавата България. Той успя да възстанови лектория „Македония“, водена от опитния журналист и член на Управителния съвет на МНИ Костадин Филипов. На нея се изявиха български държавници, политици, дипломати, журналисти, учени, общественици. Те разгледаха събития от миналото на Вардарска Македония, населена с преобладаващо българско население, така и отродителните процеси в Скопие в годините от Втората световна война до днес. В рамките на лекторията преди повече от година участваха и гости от Р С Македония – проф. Владо Бучковски, проф. Любомир Фръчковски, политикът Петър Богоевски, журналистът Виктор Канзуров и писателят Миланчо Янкоски. Те не само разказаха каква е ситуацията в Р Северна Македония, но запознаха присъстващите с малко известни проблеми и факти от страната, чиито граждани са. За присъстващите остава впечатлението, че най-големият страх за гражданите в тази страна е „идентитетот“. Безспорно най-интересната част от гостуванията на политици и общественици от РСМ е когато в рамките на лектория „Македония“, започваше дискусионната част. Въпроси към гостите задаваха и българи, родени в Македония, но пребиваващи в България. 

На някои от тях бе трудно и неудобно за лекторите от Р Северна Македония да отговорят. Въпросите „Кога в преброяването на РСМ гражданите ще могат да се запишат като българи?“, „Как роднини на някои от лекторите се оказват, че са избягали в България и се определят като българи?“ и т.н. оставаха в повечето случаи без задоволителни отговори. 

С това МНИ не спря диалога с общественици от РСМ. Бяха проведени две реципрочни срещи между членове на Института и университетски преподаватели, учени и журналисти от Македония начело с проф. Владо Бучковски, обединени от Сдружението за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие. Първата среща се проведе в София на 16 февруари 2019 г. под наслов „Диалози за Македония“. 

На нея се потърсиха отговори на причините за силната антибългарска пропаганда на медиите в Скопие, за конфронтацията в обществено-политическия, научния и културния живот между хората от двете страни на Осогово, за оспорваните в Р С Македония факти, явления и процеси от историята на Вардарска Македония. Изразиха се мнения за някои несъвършенства в Конституцията на Р С Македония и конституционните права на нейните жители, за коридор № 8, за бизнес перспективите и др. Втората среща с наименование „Диалог за сътрудничество в областта на европейската интеграция и преговорите за присъединяване – Предизвикателствата на Северна Македония и България“, беше проведена в Скопие на 25 октомври 2019 г. Тя бе организирана от Фондация „Конрад Аденауер“. 

На форума бяха дискутирани доклади относно „Българският опит в процеса на присъединяване към ЕС“ и „Реформиране на съдебната система в съответствие със стандартите на ЕС“. Направиха се предложения за общи проекти с Р Северна Македония, подпомагащи процеса на интеграцията ѝ в ЕС. В отделен панел се разгледа „Историята като предимство или недостатък по пътя към интеграцията в ЕС“. 

Поради извънредната ситуация свързана с епидемията от COVID 19, тези срещи не можаха да продължат. Посочените факти показват, че започналата от МНИ научно-обществена дискусия чрез проведените форуми за горещите проблеми на Р С Македония, сякаш подготви почвата за състоялите се разговори на държавно ниво. Ще намери ли обаче Скопие верния път за интеграция към ЕС с признаване на историческите реалности за българските корени на мнозинството от населението в Р С Македония или ще продължи на базата на мимикрия и отрицания да внушава на света, че тя е превърната в „жертвен агнец“ от Р България е път, който трябва да избере обществото в страната? 

Отговорите на тези въпроси, които се надяваме, че и МНИ е провокирал добронамерено, ще покаже доколко Р С Македония споделя искрено европейските ценности и е готова за интеграция към ЕС. 

 Владимир Митов, научен секретар на Македонския научен институт.

Прочетете още »

Българският печат и македонският въпрос (1887–1894)

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Ангелова, Н. Българският печат и македонският въпрос (1887–1894)... 55–84 

Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. довеждат до разпокъсването на възстановената българска държава и поставят на дневен ред една от най-трудните задачи пред българските политици и общественост - задачата за националното освобождение и обединение на откъснатите от България области Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия, Моравско и Северна Добруджа. 

През 1885 г. българите постигат най-големия си успех в решаването на националния въпрос със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Съединението в периода 1887-1894 г. българското правителство и общественост насочват своите усилия, преди всичко, към решаването на проблема за съдбата на милион и половина българи в Македония и Одринска Тракия и за защитата и отстояването на успехите интересу или по-точно на македонския въпрос. 

Като съставна част на общоевропейската политическа обстановка македонският въпрос 1887-1894 г. засяга не само България, но и балканската политика на западните държави, отношенията между самите балкански държави. В българската историография решаването на македонския въпрос през 1887-1894 г. е изследван преди всичко като част от външната политика на България и заинтересованите държави. 

Малко внимание е отделено на ролята и мястото на печата в България при поставянето и решаването на този въпрос. В статията „Начало на македоно-одринското движение в България 1879-1894 г.", поместена в „Сборник в чест на академик Хр. Христов...

Целия материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Скопски езиковеди фалшифицират документи и плагиатстват от български учени

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Становище на Македонския научен институт – София по наложения от Скопие езиков спор... 5–12

"...Скопските алхимици след 1944 г. не се стесняват да зачертават думите българин и български дори в историческите документи. 

В издаденото „Житие на Климент Охридски" от Теофилакт (XI—XII в.) фалшификацията, извършена от скопския историк Драган Ташковски, е огромна. 

Гръцкият оригинал е подправен чрез „превод": „Климент, български епископ," се превръща в 

„Климент, епископ словенски". 

Текстът „понеже на български език нямало дори похвални слова... той съставил слова... понятии за най-простия българин, с тях хранил душите на най-простите българи ...и станал нов Павел за новите коринтяни - българите... Изобщо Климент е предал на нас българите всичко" се преиначава в следния вид: 

„бидейки немаше за словенски язик празнични беседи ... той составил беседи ... доступни дури за най-простиот словен, со нив той ги крмеше душите и на най-простите словени... И станал втор Павел за вторите коринтяни - словените. И воопщо... Клемент ни го даде нам... на словените..."

Разграбването на българската култура няма граници:

сборникът „Български народни песни" от братята К. и Д. Миладинови (1861) беше преиздаден в Скопие просто като „Зборник" (1962) от Д. Митрев, К. Пенушлиски и Ал. Спасов,

книгата на Ст. Веркович „Народне песме македонски Бугара" (1860) като „Македонски народни песни" (1961) - от К. Пенушлиски.

„Полог и его болгарское население" на големия руски учен А. М. Селищев беше цитиран от Блаже Конески само като „Полог". 

Същият Блаже Конески (като незавършил студент в София - Благой Конев), известен с делото за плагиатство от Г. Киселинов, в РМакедония преписа основните положения от „Историческа граматика на българския език". Заради това той бе назначен за академик в МАНУ. 

Сегашният председател на Македонската академия на науките Божо Видоески (Божидар Видоевич) преписа библиографските трудове на М. Маждракова (1905 г.), Хр. Герчев (1911) и Ст. Стоиков (1937 г.) и фактически ги преиздаде сборно под наслов „Прилог кон библиографията на македонскиот язик" (1953 г.)...¨

 Целия материал четете по-долу:

 

Прочетете още »

Напусна ни историкът Денчо Митев (1933 - 2020)

Напусна ни историкът Денчо Павлов Митев. Той е роден през 1933 г. в с. Катрище, Кюстендилско. Завършва средно образование в Кюстендил и специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

Учителствува в Никопол и Кюстендил. През 1963 г. е назначен за директор на Държавен архив – Кюстендил. Междувременно работи като журналист и за кратко е директор на Окръжен исторически музей – Кюстендил. От 1980 г. до пенсионирането си през 1994 г. отново е директор на архива в Кюстендил. 

Блестящ познавач на местната история, Денчо Митев участва в множество конференции, семинари, симпозиуми като докладчик, а и в немалка част като организатор. Изпод перото му излизат съобщения, статии, студии и монографии предимно с краеведска тематика. Постепенно той се утвърди като доайен на историците в Кюстендил. Едва ли има колега, на когото да не е помогнал. 

Темата „Македония” винаги го е вълнувала. Той самият убеждава участници в освободителното движение да оставят своите спомени, документи и други материали в Държавния архив. 

Денчо Митев е един от учредителите на Научно-информационната група на Македонския научен институт в Кюстендил през 1998 г. Винаги е подкрепял инициативите и е оказвал съдействие за популяризиране на историческата истина по македонския въпрос. 

 Поклон пред паметта му!

Прочетете още »

За езика на старите македонци и езиковата ситуация в Северна Македония

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Ив. Дуриданов. За езика на старите македонци и неговото отношение към славянските езици (По повод една псевдонаучна статия)... 141–144 

В скопското списание „Дело" от 16.11.1996 г. под рубриката „Полемики" е публикувана статия от Георги Котевски от Битоля под заглавие „Собеседникот го имаш". Авторът води спор със своя съгражданин Младен Сърбиновски във връзка с неговата статия под наслов „На сите опоненти им нудам явен дуел", излязла в същото списание (29.XII.1995 г.). Удивително е, че редакцията на списанието, без да се консултира с учени, специалисти по стара история и лингвистика, помества такива материали, конто целят да заблудят неговите непосветени в науката читатели.

Авторът на статията Котевски се заема да докаже представяната не за пръв път ненаучна теза за проиэхода на „македонската нация" и „македонския" език, като тръгва от древния период на македонската държава, т.е. от държавата на Филип Македонски и Александър Велики, и на старомакедонския език, който бил „зачуван до денес во иминята на градовите, реките, котлините, погребните царски места и др.". 

Той се представя на читателя като учен, чиято дългогодишна системна работа около древния език на македонците от времето на Филип и Александър го довела до съзнанието, че днес в говоримия „македонски" език съществува цял низ производни думи според „функционалната етимология"...

 Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Полковник Борис Дрангов

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 3. Петров, Т. Полковник Борис Дрангов... 23–44 

Полковник Борис Стоянов Дрангов е виден български военачалник, военен теоретик, педагог, психолог и публицист, един от дейците на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия, участник в Балканската и в Първата световна война, който загива за свободата на Македония и за обединението на отечеството. 

За неговия живот и дейност като офицер - командир, педагог, писател и психолог, както и за революционната му дейност и за военноисторическото му наследство съществуват някои изеледвания. Най-напред Тодор Бъчваров през 1918, а след това и през 1921 г. отпечатва първата публикация, посветена на Борис Дрангов.

През 1934 г. по повод 17-годишнината от смъртта му в печатницата на Армейския издателски фонд в София е отпечатан единственият брой на специалния възпоменателен вестник „Дрангов лист".2 

 Подобен вестник, но под името Хкопска школа" е издаден от възпитаници на Дрангов през ноември 1941 г. също в столицата.3 Двата вестника съдържат спомени, материали и други публикации на негови бойни другари, възпитаници, колеги, началници. Отделим спомени на страниците на периодичния печат или самостоятелно се публикуват и през следващите години...

Целият материал четете по-долу: 

Прочетете още »

Илия Тодев - „Д-р Стоян Чомаков (1819– 1893) или „Малък Източен въпрос“

Илия Тодев. „Д-р Стоян Чомаков (1819– 1893) или „Малък Източен въпрос“. С., Издателство „Захарий Стоянов“, 2019, 288 с. с ил. ISBN 978-954-09-1326-1 

Книгата на Илия Тодев представя по много изразителен начин биографията на д-р Стоян Чомаков, един от основните дейци по разрешаване на българския църковен въпрос през 60-те и началото на 70-те години на ХIХ в. 

Същевременно текстът акцентира върху същността на църковнонационалното движение в неговата късна фаза. Откроени са основните становища на силите, които го предизвикват и от които в една или друга степен зависи неговото разрешаване: Османското правителство, българските пратеници в имперската столица, руската дипломация, Патриаршията. Отличителното за труда е, че чрез биографията на Чомаков е показано развитието на църковния въпрос. 

С това е направен принос и към историята на създаването на Българската екзархия. Важен акцент в изложението е отношението на Чомаков към българската национална кауза, приоритета, който той отдава на въпроса за принадлежността на Македония към българското етническо землище и българската нация. Книгата представлява синтезиран преглед на един много важен момент от българската национална история. 

Изложението е изградено върху богата документална основа и поднесено по увлекателен начин. Неотделима част от текста е приложената поредица статии на Чомаков, под названието „Належащи размишления“, от 1870 г. които илюстрират неговото мащабно мислене и възгледите му по църковнонационалния въпрос. 

Трудът на И. Тодев има актуално значение не само като припомняне на най-важните моменти от решаването на църковния въпрос, но и като представен в пълнота портрет на един от най-забележителните, но все още не получил заслужено внимание, „бащи“ на модерната българска нация. Изданието би било полезно и в контекста на повишения интерес към историята на църковния въпрос, на Българската екзархия и на възрожденската българска нация.

Николай Поппетров

Прочетете още »

Българите в Косово гледат с надежда към София

Българският посланик в Косово Христо Гуджев проведе важна среща с представители на нашите организации в страната

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Николай Иванов

За пръв път двете български дружества в Косово седнаха официално на една маса, за да дискутират как по-добре и целесъобразно да си сътрудничат в името на опазването на българската национална идентичност в страната. 

В началото на ноември тази година в село Долно Любене, Призренско се проведе среща на „Културнопросветно дружество на българите в Жупа, Подгора и региона“ и „Обединени българи в Косово“, на която присъства и българския посланик в Прищина Христо Гуджев. 

По стар български обичай гостите бяха посрещнати с питка с мед и сол от жени, облечени с традиционните за региона народни носии. В началото на срещата българският дипломат дари на председателите на двете дружества пакети с по 500 броя маски за лице и други предпазни средства за подпомагане на българските общности в борбата с разпространението на коронавируса. 

По време на последвалите разговори посланикът запозна домакините с основните насоки на българската външна политика по отношение на Косово и подчерта подкрепата, която нашата държава ще продължи да оказва на българските общности в региона. От своя страна, домакините благодариха за предоставената им помощ и изразиха очаквания, че българското правителство ще им помогне да оборудват офисите и помещенията, които ползват двете дружества. 

По думите им това ще бъде първата реална подкрепа от българска страна за тяхната дейност в Косово. Освен председателите на двете дружества – Сейфия Османи и Расмин Хамза, на срещата присъстваха също секретарят на местното дружество Африм Абдий и съветникът в българското посолство Милен Христов. Османи и Хамза говориха за проблемите, пред които са изправени нашите сънародници в Косово, като подчертаха тежката икономическа ситуация в Жупа, Гора и Подгора, трудностите пред местните младежи да се интегрират в косовското общество, да намерят работа и да се развиват професионално. 

Османи акцентира върху факта, че благодарение на това посещение за първи път се събират представителите на двете български дружества в Косово. Той отправи призив за признаването на двете дружества от страна на Държавната агенция за българите в чужбина, като посочи, че това ще е първата стъпка към признаването на българите за национално малцинство от властите в Косово. 

Посланик Гуджев подчерта продължаващите усилия на посолството в това направление, като посочи положителния ефект от увеличаващия се годишен брой на прием на студенти от Косово в българските висши учебни заведения и пожела тази тенденция да се запази и занапред.

Прочетете още »

Албанските реакции на българската политика спрямо Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Реакциите сред албанските политически партии и албанските медии в Република Северна Македония във връзка с българската позиция за отлагане на преговорите между Скопие и ЕС са доста умерени. В дните и седмиците преди 17 ноември имаше някои негативни публикации от отделни албански журналисти, но след като стана ясно, че България няма да отстъпи от своите позиции, албанските политици и анализатори в тази страна обвиниха властите в Скопие заради неизпълнените обещания от лидерите на Република Северна Македония. 

Албанската опозиция в лицето на председателя на „Съюза за албанците“ Зиядин Села поиска на 18 ноември оставката на министър-председателя Заев, на външния министър Османи, на заместник министър-председателя по европейските въпроси Димитров, както и сформирането на ново правителство. Зиядин Села смята, че предсрочните парламентарни избори трябва да се проведат заедно с местните избори следващата година. Според албанските опозиционни партии започването на преговорите се е провалило заради „измамническия подход на политиките на Заев“, от което е последвало и българското вето. „Заев не може да води политика на щрауса, да подписва споразумения и да не ги прилага, както беше със Споразумението с България“, продължава Села в своите мотиви за оставката на правителството. 

От друга страна, външният министър Буяр Османи и заместник министър-председателят Артан Груби не отправиха никакви нападки към България и продължиха с призивите за продължаване на преговорите, за да се намери решение на споровете. Разбира се, за албанците от Република Северна Македония е важно тяхната държава да започне преговорите за членство в ЕС, но при оценката на цялата ситуация с отлагането на преговорите за членство на Република Северна Македония, реакциите на албанските политици и анализатори от региона вземат предвид различни стратегически съображения, които имат отношение към цялостните интереси на Албания. Република Албания има две големи външни пречки в преговорите за членство в ЕС. 

Първо, много е възможно Гърция да наложи вето на определена фаза или да отлага преговорния процес, заради своите искания и условия към Тирана. Второ, някои държави от ЕС, като Франция и Нидерландия, критикуват силно политическите проблеми и корупцията в Албания, както и големият брой търсещи убежище албански граждани в техните страни. Тирана не желае да бъде отделена от Република Северна Македония в преговорите и иска двете страни да се придвижват в пакет, защото в противен случай това би засилило изолацията на Албания, а и Скопие би се оказало в по-силна позиция по отношение на албанския фактор на Балканите като цяло. 

По тази причина евентуално българско вето към Република Северна Македония би могло да се окаже изгодно за стратегическите интереси на Албания, тъй като няма да позволи на Скопие да се откъсне по пътя към ЕС. Макар че през месец март тази година Албания получи одобрението на страните членки на ЕС и от европейските институции за започване на преговори за членство в Съюза, преговорният процес за Албания ще бъде доста проблематичен. Докладът за прогреса на Албания, публикуван на 6 октомври 2020 г., посочва нуждата от по-голям напредък във функционирането на Конституционния съд на страната и приключването на реформата в изборното законодателство. 

Държави като Франция и Нидерландия са скептични, че институциите в Тирана успяват да постигнат съществен напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, което означава, че преговорите с Албания е много вероятно да бъдат спирани от поне тези две страни в Западна Европа. Много по-сериозна заплаха за интеграцията на Албания в ЕС идва от Гърция. 

Атина не наложи вето за започването на преговорите на Албания с ЕС на 17 ноември, но гръцките оценки са категорични, че „Съседната страна има все още да извърви дълъг път, за да се присъедини към ЕС“ (Манолис Кефалоянис, председател на Делегацията на Европейския парламент за Албания). Според гръцката страна едно от основните условия за интеграцията на Албания в Евросъюза е придържането към добросъседските отношения, които са ключови за получаване на подкрепата на Атина. Двете страни се договориха през октомври 2020 г. да отнесат въпроса за морската граница между тях пред Международния съд в Хага, но остават доста проблематични въпроси. 

През 2017 г., когато започнаха официалните преговори между Албания и Гърция за т.нар. Пакет от различни въпроси в гръцко-албанските отношения, Албания прие гръцкото искане и се отказа от включването в този преговорен пакет на въпроса за чамите, т.е. Тирана се отказа да постави пред Гърция проблемите, свързани с тази албанска общност, която е прогонена от Епир през 1944 г. Освен това от Атина настояват за пълно спазване на правата на малцинствата в Албания и най-вече на гръцкото национално малцинство.

 Възможността за национално и религиозно самоопределение на предстоящото преброяване през 2021 г. също е важно гръцко условие пред Албания. От Атина поставят като ключово изискване безпрепятственото ползване на всички имуществени права на членовете на гръцката общност в Албания, независимо дали собствениците живеят в тази страна или не. 

Друго искане е насочено към премахването на материалите и географските карти в албанските учебници, които обозначават части от територията на Република Гърция като албански етнически територии в миналото. Според гръцки представители това са само някои от първите стъпки, които институциите на Албания трябва да предприемат, ако не искат страната да се сблъска с гръцко вето в някакъв момент от преговорния процес за членство в ЕС. 

Република Албания се сблъсква с претенциите на Гърция по редица исторически въпроси. Големият интерес на албанците изисква тези гръцко-албански спорове да се водят по предложения от българската страна модел – историческите искания и тези да се подкрепят от автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития, както е записано в Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Северна Македония. 

Само по този начин Албания би могла да защити своята история от гръцките претенции. Със сигурност дебатите относно промените в учебниците по история на Република Северна Македония продължават да се следят внимателно и от албанските историци. В учебната литература в тази страна има доста текстове, които не се приемат от албанците и се смятат за обидни спрямо тяхната идентичност. 

По тази причина работата на Смесената комисия на експертите по историческите въпроси интересува и албанските историци, които могат да предложат своите искания за промени в учебната литература.

Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Жителите на Стеблево помнят и тачат българските си корени

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11.

Огромна част от жителите на село Стеблево в Голо бърдо, днешна Албания, никога не са крили, че са с български произход и говорят на стар български език (както сами наричат своя говор). Всъщност няма да е пресилено ако обобщим, че те са последната жива и до днес останка от някогашната средновековна българска империя, разпростирала се от Черно море на изток, до Берат и Бялград (днес Белград) на запад. 

Наскоро в албанската столица група родолюбиви местни жители се обединиха в Дружество за развитие на Стеблево. Единодушно за негов председател бе избран Хюсни Диша. В репортаж на РТЦ – Благоевград по повод събитието той припомни, че селото има интересна история. 

„Стеблево три пъти е напускано и три пъти хората отново са идвали в него. Това е четвърти път“ и допълва, че голямата му цел и желание е да види в селото отново млади хора. Само за няколко месеца Хюсни Диша успява да обедини около себе си повече от 100 души, чийто родови корени са от Стеблево. По-голяма част от тях днес живеят в Тирана, но има много и в Елбасан, Дурас, а дори и в някои съседни държави. 

„Целта ни е да виждаме повече млади хора да се връщат в Стеблево. Много от тях желаят това, но за съжаление, проблемът с поминъка е голям“, не крие болката си Диша. В своето начинание той среща пълна подкрепа и в една от дъщерите си, Клодиана. 

Като български възпитаник тя признава, че откакто е завършила в София, България ѝ липсва. „Липсва ми България, липсва ми да говоря български“, казва тя и допълва, че като родена в Стеблево още от малка е научена, че говори на стар български език. „На мен ми е помогнало много обучението в България. Има много хора от Албания, които като се върнат у нас след като са се дипломирали в София, не знаят къде да се насочат. Изведнъж от една европейска по дух страна като България те идват тук, където все още има какво да се желае в това отношение“. 

Стеблевчани не пропускат да се похвалят и със своята най-голяма народностна гордост през последните години – построената и с български дарения църква „Свети Николай“. Този факт бе изтъкнат с особена гордост и от Хаджи Пируши, и от един от редовните спомоществуватели на региона – Алгерт Цварку, който не пропуска възможността да се похвали с постигнатото и да изкаже ясно своята огромна благодарност към всички български дарители, дали безвъзмездно своята лепта за църковния храм. 

Популярният в цяла Албания режисьор Есат Муслиу, който също произхожда от Стеблево, стига още по-далече в своите желания. Освен, че напомня колко е важно постигнатото с признаването на българското национално малцинство в страната, той мисли в перспектива и иска да вижда нашата общност в приятелската ни Албания със свой депутат в местния парламент. 

Остава да видим дали протегнатата братска ръка от страна на родолюбивите жители на Стеблево ще срещне адекватна българска подкрепа през следващите месеци и години.

                                                                                                                                       Николай Иванов 

Прочетете още »