сп.
Македонски преглед, год. XXXVI, 2013, № 2. Цанов, Иван. Психология на македонизма..., 91-102.
За македонизма е писано доста. При внимателно вглеждане в изворите и след
прочита на многобройните източници установяваме един безспорен факт –
македонизмът е изследван преди всичко от историческата наука и историците.
Налице са значими произведения, събран и анализиран е огромен фактологичен
материал, извършени са дори теренни проучвания. Българската историография е
изпълнила своя дълг.
Срещат се и задълбочени политико-историографски и великолепни
лингвистични изследвания. В изучаването на македонизма обаче остават
неизследвани и непокрити обширни бели полета и дори цели сектори на познанието.
Липсват например икономическите, твърде оскъдни са социологическите,
политологическите и юридическите анализи. Вероятно тук празнините не могат да
бъдат запълнени бързо, лесно и всеобхватно.
Напълно неприемлива обаче е липсата на изследвания за психологията на
македонизма.
Това е наистина парадоксално и дори трудно обяснимо. Не бива нито
за миг да забравяме, че македонизмът е преди всичко психология (но не само) –
менталност, начин на мислене и съответно психологическо поведение. В тази кратка
статия ще направим опит да запълним донякъде един голям недостиг на специфичен
вид знание, като се занимаем именно и основно с македонистката психология.
Доколкото засягаме друга тематика, това ще бъде в пряка или косвена връзка с
основния ни предмет на изследване – психологията на македонизма. Всъщност не е
възможно да се пише само и единствено за „чистата“ психология на македонизма.
При анализа на македонистката психология изследователят неизбежно се натъква на
исторически, политически, икономически, идеологически, верски, езикови и др.
аспекти, допирни точки и успоредици. Македонистката психология не е „чист“
психологичен феномен, както впрочем и всяка друга групова психология.
Същност на македонистката психология
Преди да кажем най-важното за психологията на македонизма, да споменем
накратко за самата психология. Психологията (от гръцки ез. рsyche – т.е. душа, и logos
– т.е. учение, наука) е наука за развитието и функционирането на човешката психика;
учение за душата и душевното. Съвременната психология извървя дълъг път в своето
научно развитие и съществено се отличава от класическата (старата) психология на
Вилхелм Вунд (1832-1920) – бащата на експерименталната психология.
Днес тази
фундаментална наука за човека е разклонена в множество направления (вече над 90) –
1 Wundt, W. An Introduction to Psychology. New York, 1973. 2. Д-р Иван Цанов
като едни от най-значимите са общата психология, социалната психология,
психологията на личността, възрастовата психология, трудовата психология,
медицинската психология и т.н.
Голям проблем е, че всъщност в наши дни не
съществува единна психология – има различни психологични школи и направления,
които се различават съществено в анализа и тълкуването на психичните факти, явления
и процеси – аналитична психология, хуманистична психология, когнитивна психология
и др. Все пак психологията запазва относително непроменено основното си същностно
ядро – тя продължава да е наука за човешката психика и човешкото мислене.
Всичко
това ни води до логичния извод – психологията на македонизма би могла да се
интерпретира психологически по различни начини, но в крайна сметка тя има и общи,
неизменяеми черти.
Македонистката психология е сложен феномен за изучаване. Тя трябва да се
изследва в три основни, но различни измерения – същностно (що е то), историко-
футурологично (минало, настояще, бъдеще) и практическо (как да ѝ се
противодейства). Това е цел, която може да бъде реализирана само от научни екипи,
българските институции и целокупната българска нация и то в рамките на
продължителен период от време. Нашата задача в случая е много по-скромна – само
да маркираме най-важните, според нас, проблемни полета.
Когато говорим за
македонистката психология ние имаме предвид най-вече явлението, а не толкова
отделните ѝ носители (субектите на македонизма).
Македонистката психология съдържа в себе си както рационални, така и
ирационални компоненти. Някои от ирационалните компоненти отчетливо се
наблюдават, други обаче с голяма трудност могат да бъдат дори описани. Става дума
за македонисткото колективно несъзнавано. От времето на К. Г. Юнг обаче няма
очевиден напредък в изследването на тази важна компонента на колективната
психика.
Македонистката психология има черти на система, ето защо ние я
разглеждаме именно като такава. Македонистката психология е система, защото е
цялостно образувание, което представлява единство от закономерно разположени
части (елементи), намиращи се помежду си във взаимна свързаност. Щом е система,
македонистката психология е най-добре да бъде изследвана с помощта на системния
подход3. В случая основната процедура е построяване на обобщен теоретичен модел,
който отразява взаимовръзките на реалния обект на изследване. Това именно и ще
направим.
Според нас македонистката психология има следните най-характерни
психологически части (елементи), действащи в неразривно единство: 1)
Разграниченост; 2) Раздвоеност; 3) Изразителност (експресивност); 4)
Настъпателност; 5) Субективистичност. Нека разгледаме тези най-характерни черти
една по една по-подробно...
Целият материал четете по-долу:
Представяме ви календара на Македонския научен институт за 2016 г. На него е изобразен Свети Климент Охридски - ученик и продължител на делото на светите братя Кирил и Методий, бележит български средновековен учен, просветител и духовник, основоположник на Охридската книжовна школа. 
