Въстаническото движение в Югозападна Македония (до 1904 год.)

ПРЕДГОВОРЪ. 

 За да се оцени обективно днешното състояние на духоветѣ у македонскитѣ българи, следъ като турското владичество надъ Македония се замѣни съ още по-черно рабство подъ новитѣ ѝ завоеватели, трѣбва преди всичко основателно да се знае борбата, която измѫченото македонско население е водило съ турцитѣ, да се знаятъ грамаднитѣ жертви,които то съзнателно е давало въ течение на десетолѣтия поради неодолимото си желание да си извоюва свобода, за да може човѣшки да заживѣе. Освободителната идея, която следъ берлинския договоръ постепенно бѣ обхванала македонскитѣ българи, намѣри реаленъ изразъ въ образувалата се къмъ 1894 година Македонска революционна организация...

Целият текст по-долу.

Материалът е любезно предоставен от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Де се е намирала епископията на св. Климента Охридски

Проф. В. Н. Златарски

 Пространното житие на св. Климента разказва, че „настанала бѣ вече осмата година отъ учителствуването му” [1] въ Кутмичевица, когато Борисовиятъ приемникъ князъ Владимиръ, „следъ като проживѣль четири години въ управлението (ἐπιβιοὺς τῇ ἀρχῇ), си отишълъ отъ тоя свѣтъ (ἐξ ἀνθρώπων ἔγένετο), и наследникъ на всичко станалъ братъ му Симеонь".

 Следъ това новиятъ князъ „повикалъ при себе си светителя", който тогава се намиралъ въ Преславъ по случай народния съборъ, „и влѣзълъ въ разговоръ съ него". „Като получилъ освещение дори отъ самата му външность, защото на видъ блажениятъ билъ твърде уважаванъ дори и отъ враговетѣ", Симеонъ много хвалилъ българската страна и считалъ царуването си за блажено, задето то е получило отъ Бога такова благо". 

„Следъ това, както обмислилъ съ по-благоразумнитѣ отъ приближенитѣ си, които всички уважавали Климента като отецъ, вѣрвайки, че само това, за което го почитатъ, е угодно Богу”, Симеонъ „го предложилъ за епископъ на Дремвица или Велица, и по тоя начинъ...

Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Целият текст по-долу.

Прочетете още »

"Македонски преглед", год. I, 1924, кн. 1-6.

''МАКЕДОНСКИ ПРЕГЛЕД"

(списание за наука, литература и обществен живот) 

Година I, 1924, № 1

1. Златарски, В. Де се е намирала епископията на св. Климента Охридски..., 1—14

2. Мушмов, Н. Кои са най-старите монети от Александра Велики?..., 15—20

3. Кацаров, Ив. Нови изследвания върху археологията на Македония..., 21—25

4. Иширков, Ат. Струмишко. Стопански чъртици..., 26—37

5. Арнаудов, М. Към легендата за Крали Марко..., 38—45

6. Шалдeв, Хр. Гр. Прилеп за своите училища..., 46—55

7. Стоилов, А. Насте Стоянов..., 56—61

8. Стоянов-Вълканов, К. Славянофилството на Луи Леже и Македония..., 62—69

9. Стоянов, Хр. п. Из миналото на манастира "Св. Иван Предтеча" в Серско...,70—73

10. Пасков, В. Вътрешната Македонска организация. Начало и развой..., 74—86

11. Коцев, Хр. Страници из спомените ми..., 87—100

Рецензии

12. Ст. Младенов - Маzon, А. Соntes slavе de lа Масedoinе sudooccidentle. Раris, 1923, 236 р..., 101—123

13. Ал. Балабанов — Михайлов, П. Български народни песни от Македония. София, 1924, 295 с..., 123—129

14. Др. Зографов - Джеров, Н. Охридска пролет. София. 1923, 95 с..., 129—135

15. Г. Баждаров - Phocas-Cosetatos, S. Lа Месеdoinе son passe et son Рresent. Раris, 1919, 50 р..., 135—139

16. Les articles de la Revue en resumes en français..., 140—155

17. Бeлежка по Основаването на Македонския научен институт. Устав на Македонския научен институт. Списък на действителните членове - основатели на Македонския научен институт..., 156—164

Година I, 1924, № 2

18. Златарски, В.Н. Към историята на манастира ''Св. Наум" в Македония..., 1—13

19. Радeв, Ж. Географска и етнографска Македония /Средецът на Балканския полуостров/..., 15—38

20. Шалдев, Хр. Град Прилеп за своите училища..., 39—51

21. Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония..., 52—66

22. Стоилов, А.П. Един документ по църковната борба в с. Долен /Неврокопско/..., 67—70

23.Чилев, П. Едно писмо на Константин Миладинов до архимандрит Хрисант... 71—73

24. Деянов, К. Български народни песни от Костурско..., 74—84

25. Милетич, Л. В полуразрушения Мелник /Пътни бележки от 1914 г./..., 85—103

26. Вестителев, Г. Град Воден..., 105—122

27. Коцев, Хр. Страници из спомените ми..., 123—142

Рецензии и научни вести 

28. Л. Милетич - Vaillant, А. Les раrles dе Nivicа еt dе Тurija (Масеdoin оссidentalе) - In: Revuе des еtudes slaves. Т. 4. Раris, 1924, 53-6..., 143—147

29. Ив. Георгов - Тhe Nations of Today. А New History of the World (Bulgаria and Romania) ..., 147—157

30. К. Дренчидов - Goebel, Е. Еinе gеоlogische Kartierung im mazedonisch - albainischen Grenzgeblet beiderselts des Ochrida-Sees - In: Berichte ϋber die Verhandlungen der Sechsichen Akademie der Wissenschaften zu Leipzig. Math-Phys. Кl. 71. Ваnd, 1919, 257-276..., 158—161

31. Les articles dе lа Revuе en resume еn français..., 164—180

Година I, 1924, № 3 

32. Милетич, Л. Никодим Павлович Кондаков за Македония /По случайна осемдесетгодишнината му/..., 1—16

33. Иванов, Й. Аксиос - Велика - Вардар. Принос към топонимията наМакедония..., 17—28

34. Милетич, Л. Към фреските на манастира "Св. Наум"..., 29—38

35. Мушмов, Н.А. Монетите на Филипа II Македонски..., 39—50

36. Шишманов, И.Д. Кузман Шапкарев и Марин Дринов..., 51—80

37. Стоянов-Вълканов, К. Европейски пътешественици на Балканския полуостров през време на Френската революция ..., 81—90

38. Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония..., 91—102

Езикови и народописни материали 

39. Милетич, Л. Бугари и гъркомани /По говора на с. Баровица - Ениджевардарско/..., 103—106

40. Кузов, А. Народни приказки и песни по Костурския говор..., 106—109

41. Деямов, К. Народни песни от Костурско /с. Смърдеш. Загоричане и Нестрам/..., 110

Рецензии и книжовни вести 

42. Ст. Романски - Weigand, G. Еthnographiе fon Макеdonien. Leipzig. 1924, 104 s..., 111—118

43. Л. Милетич - Ivanov, J. Un раrler bulgare аrchaique.- In: Revuе des еtudes slavs, Т. II, Раris, 1922, 86-103..., 119—121

44. Л. Милетич - Meillet, А. еt A. Vaillant, Grammaire dе lа lаnguе serbo-croatе. Рaris, 1924, 302 р..., 121—123

45. Л. Милетич - Цвијиђ, J. Говори и чланци. Т.1 - IV,Београд, 1921-1923..., 123—142

46. С. Маринов - Веlle, Е. Lа Масedoine еt Les Масedoniens. Раris, 1922, 303 р..., 142—149

47. Ст. Романски - Трайчев, Г. Македонска библиотека. София, 1923. № 1 Мариово, 40 с; № 2 Дойран и неговото езеро 52 с.; № 3-5 Преспа, 92 с. ..., 149—150

48. Л. Милeтич - Едно свидетелство от ХVI в. за българите в Охрид ..., 150—151

49. Л. Милетич - Към историята на книгата "Македония и Стара Сърбия" (Макеdonien und Аltserbien) от Сп. Гопчевич..., 151—153

50. П. Чилев - Следи от българи в Тесалия..., 153—154

51. Les articles de la Revue en resumes..., 155—179

ГОДИНА I, 1924, № 4 

52. Мутафчиев, П. Сръбското разширение в Македония през средните векове..., 1—26

53. Иширков, А. Географската връзка на Македония с България..., 27—35

54. Иванов, Й. Българо-албанската етническа граница..., 36—48

55. Снегаров, Ив. Нови данни за българщината в Македония..., 49—58

56. Гаджанов, Д. Мохамедани-православни и мохамедани-сектанти в Македония..., 59—66

Езикови и народописни материали

 57. Снегаров, Ив. Книжовни опити на охридско наречие с гръцко писмо..., 67—84

58. Кацаров, Г. Народни песни от Мариово..., 85—93

59. Делякев, К. Народни песни от Костурско /с. Нестрам, Смърдеш/..., 93—94

 Рецензи и книжовни вести 

 60. А. 60. Л. Милетич — Селищев, А.М. Очерки по македонской диалектологии, Т. 1, Казан, 1918, 284 с..., 95—100

61. К. Стоянов-Вълканов - Снегаров, Ив. Историята на Охридската архиескопия /от основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците/ София, 1924, 348 с..., 100—104

62. Л. Милетич - Погорелов, В.А. Даниловият Четириезичник. - В: Сб. БАН. 1925, № 11, 1-48..., 104—108

63. Л.П. Стоилов — Сис, Вл. Кореспонденция на д-р Константин Йос. Иречек с Марин Дринов. - В: Год. НБ в София, 1924, 121 - 281..., 108—115

64. Л. Милетич - Sis, V. Novy Ваlkan, Рraha,1924, 229 s..., 115—122

65. Ст. Романски - Belitch, A. La Macedoine. Paris-Barcelone, 1919, 278 р..., 122—139

66. Ив. Георгев - Nasa Juzna Srbija, В: ''Нова Европа", кн.X,№11, Zagreb, 1924..., 139—152

67. М. Арнаудов - Gennе. А, Тraite comaparatif des Nationalites. Т. II, Раris, 1922, 228 р..., 152—164

68. Ст. Романски - Slovansky Prehled. 1914-1924, Рraha, 1925, 408 s..., 164—166

69. Les articles des le Revue en resumes 

 Година I, 1924, № 5 - 6 

70. Снегаров, Ив. Византийски свидетелства от XI, XII и XIII в. за българския характер на Македония..., 1—17

71. Мушмов, Н.А. Наколни жилища на Охридското езеро при гр. Струга..., 18—22 

72. Снегаров, Ив. Жития на народни светии писани на охридско наречие с гръцко писмо..., 23—34 

73. Lamouche, L. La Масеdoinе an temps des Turcs...35-46 Ламуш, П. Македония през време на турското владичество..., 47—59 

74. Чанков, Xр. Едно неизвестно писмо на Р. Жинзифов..., 60—62 

75. Романски, Ст. Македонските ромъни..., 63—96 

76. Ников, П. Австрийски консули в Турция за българите в Македония..., 97—126 

77. Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония..., 127—150 

Езикови и народописни материали 

78. Кацаров, Г. Народописни материали от Морихово..., 151—165 

79. Дедяков, К. Народни песни от Костурско..., 165—167 

80. Шанов, В. Хороводни песни, които се пеят в с. Смърдеш, Костурско..., 167—141 

Рецензии и книжовни вести 

81. Ст. Романски - Wijk, N. Zur Grепzе zwischen dem Оst-und Wsetbulgarischen.- Iп: Archiv fϋr slav Philologie. В.39, 3-4, 1925, 212-216..., 169—172 

82. B. Цeнeв - Ћepиђ, В. Некољко питања о диjалектима у Jужноj Србиjи. В: Гласник Скопског ученог друштва. Скопjе, 1925, 1-33..., 173—186 

83. Л. Милетич - Kϋnzi-Jizersky, R. Ustuр Вulharsка dо svetovе valkу.- In: Slovenskу Рrehled, Рrahа, 1925,5-6,345-358..., 187—190 

84. Л. Милетич - Wendel,Н. Von Маrburg bis Моnastir.- In: Кгеuz und quer dirch den slawischen Sϋden. Frankfurt а. М., 1922, 1-126..., 190—200 

85. В. Алексиев - Tsouderous, Е. Lе геlеvеmеnt есоnomiquе de la Grece (La Grece есоnomiquе). Paris, 1920,280 р..., 200—203 

86. Л. Милетич - Wendel,Н. Dег Каmpf dег sϋdslawen um Freiheit und Еinhelt. Frankfurt а. М.,1925, 793 s...., 203—220 

87. Ст. Романски - Denis, Е. Du Vardar a la Sotcha. Раris, 1923,349 р..., 220—223 

88. Л. Милетич - Frарра, J-J. Макedoniа. Souvenirs d'un officier de liaison en Orient. Раris, 1921, 283 р..., 223—225 

89. Л. Милетич - Сотbе, Е. lа ргоtection des minorites. - In: Вiblioteque Universelle et Revue de Geneve, 1925, 1772-1786..., 225—228 

90. Л. Милетич - Сvijiс, J. Ваlкаnsке otazky. Ргаhа, 1924, 143 р..., 228—229 

91. Л. Милетич - Нова латинска писменост за македонските българи под Гърция. 1925, 40..., 229—232 

92. Л. Милетич - Чужди писатели за македонските българи в XIX в. Михов, Н. Населението в Турция и България през XVIII и XIX в. София, Т.1. 1915, 483 c; Т. II, 1924, 332 с..., 233—257 

93. Л. Милетич - Шестдесетгодишнината на проф. Любор Нидерле ..., 257—258 

94. Г. Кулишев - Професор Никола Милев..., 258—259 

95. А.П.Стоилов - Перикли Чилев..., 259—260 

96. Resumes des articles de la Revue..., 261—278

Напред към година II

Прочетете още »

Съдържание на списание "Македонски преглед" (преди 1944 г.)

Списание "Македонски преглед"

- Година I, 1924, кн. 1-6.
- Година II, 1926, кн. 1-4.
- Година III, 1927, кн. 1-4.
- Година IV, 1928, кн. 1-4.
- Година V, 1929, кн. 1-4.
- Година VI, 1930-1931, кн. 1-4.
- Година VII, 1931-1932, кн. 1-4.
- Година VIII, 1933, кн. 1-4.
- Година IX, 1934-1935, кн. 1-4.
- Година X, 1936, кн. 1-4.
- Година ХI, 1938-1939, кн.1-4.
- Година ХII, 1940-1941, кн. 1-4.
- Година ХIII, 1942-1943, кн. 1-4.

Прочетете още »

Кратка история на Македонския научен институт

Македонският научен институт е учреден на 21 декември 1923 г. в София в аудитория № 10 на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 52 известни български интелектуалци, родени в Македония. Преобладаващата част от членовете-основатели са именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници и др. Те заемат важни постове в престижни научни учреждения,  обществено-политически организации и държавни институции, поради което имат голяма популярност и авторитет в страната, а мнозина - и в чужбина.

Според приетия от учредителите устав, целта на Македонския научен институт е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на областта; да събира материали за историята на освободителните борби на македонските българи; да издава научно-литературно списание и други трудове, посветени на различни аспекти от македонския въпрос; да се погрижи за създаването на Македонски културен дом, в който да намери място и македонски етнографски музей.

 

На учредителното събрание основателите на Македонския институт избират Управителен съвет с три годишен мандат. Неговите дванадесет членове определят из средата си състава на Изпълнителния съвет, осъществяващ прякото ръководство на института – проф. Иван Георгов (председател), проф. Александър Балабанов (I подпредседател), проф. Михаил Арнаудов (II подредседател), Спиро Константинов (секретар) и Диаманди Николаев (касиер).  

Първият председател проф. Ив. Георгов (1924–1930) осъществява идеите на учредителите за засилена издателска дейност. През неговото управление на МНИ започва да излиза сп. “Македонски преглед”; “Материали за историята на македонското освободително движение”, включващи спомени на известни революционери, записани и обработени от проф. Любомир Милетич; научно-популярни книги от поредицата “Македонска библиотека”.              

                                    

Като автори на научни трудове и популярни брошури, доказващи българския характер на Македония се изявяват авторитетни изследователи, вкл. и чуждестранни учени – Густав Вайганд и Николай Кондаков, приети от МНИ за почетни членове. Тази традиция се запазва и по-късно, когато председателският пост се заема от проф. Любомир Милетич (1930–1937). В редиците на института се включват и други утвърдени български учени от СУ “Кл. Охридски”, Българска академия на науките, публицисти, писатели, общественици, а за почетни членове са приети Жюстен Годар, Лудвиг Куба, Леон Ламуш, Павел Милюков, Любор Нидерле, Густав Вайганд и др. Някои ценни издания, популяризиращи македонския въпрос, се отпечатани на чужди езици. През 1930 г. МНИ започва строеж на Македонски дом върху място, отпуснато безвъзмездно от Столичната община. Строителството на сградата е финансово подпомогнато от македонските братства и дружества, Илинденската организация, Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и отделни лица. Множество бежанци даряват лични спестявания, а други – предоставят  средства на Македонския институт, сключвайки договор за Народен 5% заем. Поради  причини от административно, финансово и държавно-политически естество, строежът на дома завършва през 1937 г. 

След смъртта на Л. Милетич Македонският научен институт се ръководи от проф. Никола Стоянов (1938–1945). Независимо от започналата Втора световна война, МНИ продължава отпечатването на научни трудове и издаването на сп. “Македонски преглед” (до 1943 г. вкл.). През юли 1940 г., от името на Управителния съвет, Н. Стоянов подписва декларация заедно с ръководителите на други 4 патриотични организации за присъединяване на Македония без дележ към “майката отечество България”. В подобен дух ръководство на МНИ изпраща през август с.г. изложение до великите сили – Германия, Италия и СССР, в което се привеждат историко–географски аргументи за присъединяване на цяла Македония към България. През този период Македонският институт включва в редиците си множество известни български и чуждестранни учени - 103 редовни, 13 почетни и 4 благодетелни членове. След 1941 г. негови дейци участват в научни прояви и чествания, организирани във Вардарска Македония.

Членове на Македонски научен институт в Битоля (1942)

След 9 септември 1944 г. дейността на МНИ е ограничена по политически причини. Към неговите ръководители се отправят обвинения, че прокарват  великобългарски шовинистични тенденции сред обществото. На 17 януари 1945 г. управителното тяло на Института е незаконно отстранено. Със заповед на Министерството на вътрешните работи е утвърден нов състав на Управителния съвет с председател проф. Димитър Силяновски (януари 1945 – ноември 1945). През този период управляващите среди заставят ръководството да замрази членството на множество дейци в Македонския институт - докато не “скъсат с миналите грешки и заблуди”. По нареждане “отгоре” се приемат нови членове, за да окажат влияние върху хода на Общото събрание, насрочено за 24 ноември 1945 г. Свиканият висш организационен форум на МНИ избира посочените от ЦК на БРП (к) дейци за членове на Управителния съвет, а председателският пост се поверява на Георги Кулишев (1945–1947). Тъй като новият председател заема висши държавни постове, ръководството на института практически се осъществява от зам. председателя Христо Калайджиев.

След есента на 1945 г. членовете на новото ръководно тяло на МНИ напълно изоставят идеите и заветите на неговите учредители, вкл. и уставните му разпоредби. Те изпълняват желанията на новите управляващи за сближение с Югославия, отричайки публично българския характер на Македония и българската идентичност на македонските дейци. В подобен дух се списва и новият печатен орган на института - сп. “Македонска мисъл”. За да засили “македонистичната” пропаганда сред подстрастващите, Министерството на народното просвещение одобрява разпространението на изданието сред училищата в страната. В началото на 1946 г. неговите читатели са призовани да съдействат за учредяване към МНИ на Македонски етнографски музей и Архив на македонското освободително движение.

Проф. д-р Петър Шапкарев

Намеренията на Управителния съвет се променят през 1947 г., когато под външнополитически натиск ЦК на БКП (к) спуска директива за разформироване на института. Поради липса на кворум, насроченото за 30 юни с.г. Общо събрание не се провежда, но на 2 юли решението за “самоликвидиране” на Македонския институт е прието в присъствието на 19 души. По нареждане на управляващите среди форумът гласува резолюция, с която дарява на Н.Р. Македония книжния фонд на библиотеката, архивни ръкописи и стотици предмети от етнографската сбирка на института. На 25 февруари 1952 г. Софийският околийски съд официално отписва МНИ  от регистъра на дружествата с мотива че, “не съществува и не упражнява никаква дейност”.

На 3 май 1990 г. Македонският научен институт се възстанови с председател проф. д-р Петър Шапкарев, а от 29 юни 1997 г. ръководният пост се пое от проф. д.и.н. Димитър Гоцев. За кратко време Институтът се утвърди в научния и културен живот на страната като общонационално средище.

Проф. дин Димитър Гоцев

Броят на неговите членове достигна 80 души, които имат публикации върху различни аспекти на македонския въпрос. МНИ възобнови издаването на “Македонски преглед”, запазвайки традициите му като списание за наука, литература и обществен живот. На неговите страници намират място изследвания на известни български и чужди автори от различни клонове на науката – история, езикознание, литература, архивознание, политология, етнология, социология, културология и пр.

Списанието обнародва непознати документи и материали, както и множество рецензии и отзиви за български и чужди издания, свързани с Македония и българската диаспора на Балканите и Америка. То дава достоен отпор на чуждестранни издания, политици и държавници, които игнорират и/или фалшифицират доказателствата за българската идентичност на населението в Македония. Списанието се радва на заслужил интерес и има висок научен авторитет в България и чужбина, граден от десетилетия. Редколегията му, (в която са включени известни български учени), установи и поддържа взаимоотношения с над 50 научни института и центрове по българистика и славистика в целия свят. Освен в София МНИ има изградени структури в страната: филиал в Благоевград. Сградата, в която се помещава филиала на МНИ в Благоевград и научно-информационни групи в градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, Дупница, Кюстендил и Варна.

Македонският научен институт прие дългосрочна програма за научни изследвания; възстанови поредицата “Македонска библиотека”; отпечата многотомното издание “Националноосвободителното движение на македонските и тракийски българи 1878-1944”; множество документални и изследователски сборници, отделни монографии – “Британски дипломатически документи по българския национален въпрос”, “Македония през погледа на австрийските консули”, “100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация”, “Лингвистични студии за Македония”, “Македония и Тракия в борба за свобода” “Изследвания по македонския въпрос”, “Съчиняването на т. нар. македонски език”, “Българите в Егейска Македония. Мит или реалност” и др. Печатни издания на Македонския научен институт Институтът установи контакти с отделни учени и научни центрове по славистика и българистика в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Тук търсят консултации докторанти, специализанти, както и изследователи с многогодишен страж от Русия, Украйна, Германия, Гърция, Италия, Австрия Франция, Полша и др.

 За чуждестранни членове на МНИ са избрани проф. Ото Кронщайнер (Австрия), проф. Тадеуш Шимански (Полша), проф. Хайнрих Щамлер (САЩ), проф. Антони Гиза (Полша), проф. д-р Константин Йордан (Румъния), д-р Спиридон Сфетас (Гърция), Георги Младенов (Канада). Проф. П. Шапкарев обявява проф. Ото Кронщайнер за дописен член на МНИ (11.07.94) Проф. Хайнрих Щамлер приема поздравления от членове на Научния съвет на МНИ (21.09.94) Научните конференции, симпозиуми и други научни прояви с българско и международно участие са важно направление в дейността на Института. На организираните над 120 научни форума в страната и чужбина по случай кръгли годишнини са подложени на преосмисляне отделни събития и личности, които по конюнктурни политически съображения са “забравени”. В научен оборот влизат нови, неизвестни досега архивни документи.

Македонският научен институт си поставя задача в бъдеще да продължи издаването на чуждестранни дипломатически документи – английски, немски, руски, френски, италиански и др., както и на монографични изследвания, свързани с македонския въпрос. В неговата програма се обръща сериозно внимание и на научни разработки, третиращи съвременни проблеми от взаимоотношенията между София и Скопие. МНИ ще продължи да поддържа и разширява връзките си с международни научни центрове, както и с научни организации и институти в Р Македония, като неправителствена научна организация (NGO).

Прочетете още »

Председатели на МНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ

1. Иван Андреев Георгов (1923-1927)
2. Любомир Георгиев Милетич (1928-1937)
3. Никола Стоянов Стоянов (1937-1945)
4. Димитър Антонов Силяновски (януари 1945- ноември 1945)
5. Георги Кулишев Гугов (1945-1947)
6. Петър Климентов Шапкарев (1990-1997)
7. Димитър Георгиев Гоцев (1997-2008)
8. Трендафил Митев (2008-2014)
9. Александър Гребенаров (2014-2020)
10. Георги Николов (2020-)

Прочетете още »

Основатели на МНИ

ЧЛЕНОВЕ-ОСНОВАТЕЛИ 

НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ


1. Александър Балабанов,
2. Александър Станишев,
3. Андрей Протич,
4. Андрей Ляпчев,
5. Антон Попстоилов,
6. Атанас Яранов,
7. Борис Зографов,
8. Васил Пасков,
9. Владимир Бульов,
10. Владимир Кусев,
11. Владимир Руменов,
12. Георги Баждаров,
13. Георги Баласчев,
14. Георги Палашев,
15. Георги Кулишев,
16. Георги Стрезов,
17. Данаил Крапчев,
18. Диаманди Николов,
19. Димитър Влахов,
20. Димитър Жостов,
21. Димитър Мишайков,
22. Евтим Спространов,
23. Иван Георгов,
24. Иван Каранджулов,
25. Иван Снегаров,
26. Йордан Бадев,
27. Йордан Иванов,
28. Кирил Пърличев,
29. Константин Станишев,
30. Константин Стоянов-Вълканов,
31. Коста Николов,
32. Кръстьо Сарафов,
33. Любомир Милетич,
34. Михаил Арнаудов,
35. Наум Томалевски,
36. Никола Милев,
37. Никола Мушмов,
38. Никола Стоянов,
39. Пандо Киселинчев,
40. Петър Завоев,
41. Петър Мърмев,
42. Петър Чилев,
43. Симеон Радев,
44. Спиро Константинов,
45. Стефан Баджов,
46. Стоян Симеонов,
47. Страхил Развигоров,
48. Теодор Траянов,
49. Тодор Михайлов,
50. Тодор Павлов,
51. Тома Карайовов,
52. Христо Силянов.

Прочетете още »

Съдържание на списание "Македонски преглед"

Съдържание на списание "Македонски преглед" преди 1944 г. 

(по години)

Съдържание на списание "Македонски преглед" след 1991 г. 

(по години)

Прочетете още »

"Македонски преглед", год. II, 1926, кн. 1-4.

Година II, 1926, № 1

97. Златарски, В.Н. Западната българска държава до провъзгласяването на Самуила за цар..., 1—32

98. Романски, Ст. Ромъните между Тимок и Морава..., 33—68

99. Мушмов, Н. Охридските монетарници..., 69—76

100. Алтънов, Ив. България и тракийският въпрос пред конференцията в Лозана..., 77—106

101. Милетич, Л. Англия в историята на македонския въпрос..., 107—118

 Рецензии  и  книжовни  вести

102. Л. Милетич - Веneš, Е. Slovanstvi а Slovane zа valky а ро vaiсе... In: Ргoblemу slovensке роlitiку. IX. SLOV. Ргеhled, 1926,3-4,169-208..., 119—132

103. Ив. Георгов - Duparс. Р. La рrotection des monorites de race, de langue et de religion. Еtudе de droit de gens. Раris, 1922, 369 р..., 132—140

104. Г. Стрeзов - Frangoudis, S. L'Hellenismе еn luttе еntre l' Оrient et l'Occident. Арреl аux nations liberales. Аthenes, 1925, 300 р..., 140—149

105. Л. Милетич  - Vasov, I. Cuorе bulgarо. Novelle selecte. Rоmа, 1925, 121 р..., 149—150

106. Л. Милетич - Завоев, П. Моите стари съседи. Разкази. София, 1924. 84 с..., 150—152

107. Л. Милетич - Охрид в снимки. Първа серия. София, 1926, 15 сн...., 152—153

108. Л. Милетич - Милков, Д. Атлас Св. св. Кирил и Методий. Виена, 1925, 102 с..., 153—154

109. Л. Милетич -  Георги Палашев..., 154

110. Resumes des articles de la Revue ..., 155—166

Година II, 1926, № 2

111. Златарски, В.Н. Западната българска държава до провъзгласяването на Самуила за цар..., 1—34

112. Милетич, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса /11  илюстр./..., 35—48

113. Миятев, Кр. Църквата при с. Водоча..., 49—57

114. Милетич, Л. Животът и характерът на славяните в древността..., 58—75

115. Странски, Ив. Гъстотата на населението в Македонската военно-инспекционна област през 1916 г..., 76—85

116. Белев, Г. До Солун, Битоля и Охрид /1904 г./..., 86—102

Езикови     и     народописни     материали

117. Милетич, Л. Женската носия в Галичник /Дебърско/..., 103—106

118. Милетич, Л. Свадбени обичаи в Ениджевардарско..., 107—109

119. Стоилов, А.П. Пословици от гр. Охрид..., 109—111

120. Романски, Ст. Образци от македонски говори в едно сръбско издание..., 112—116

Рецензии     и     книжовни       вести

121. Ст. Романски - Скопље и Jyжна Србиjа. Београд, 1925, 224 с..., 117—124

122. B. Цeнев - Ивковиђ.М. Акцентни системи српско-македонских говора. - В: Южнословенски филолог. Београд, 1924, № 2, 254-271; № 4, 46 - 71..., 125—129

123. Ив. Георгов - Vandervelde, Е. Les Ваlkans еt lа раiх. Вruxelles, 1925, 96 р..., 129—134

124. А. Милетич — Иванов, Й. Произход на цар Самуиловия род. В: Сб. в чест на проф. Васил Н. Златарски. София, 1925. 55-62..., 135—140

125. И. Мушмов - Regling, К. Lychidos, еine neue Mϋnzstatte in Illyrien.  - In: Zeitschrift fϋr Numismatik, ХХХV,1924, 4, 225 s..., 140—141

126. Л. Милетич - По въпроса за произхода на името ''Охрид''..., 142—146

127.  Resumes des articles de la Revue..., 147—160

Година II, 1926, № 3

128. Милетич, Л. Проф. В. Ягич за Македония /по неиздадени негови писма/..., 1—64

129. Снегаров, Ив. Унищожението на Охридската патриаршия и влиянието на елинизма в България..., 65—110

130. Стоянов-Вълканов, К. Борбата на Самуила с Византия..., 111—134

131. Станишев, К. Седем писма на Нако С. Станишев до Стефан Веркович..., 135—142

Рецензии   и   книжовни     вести

132. Ст. Романски - Weigand, G. Dег Аdmirativ im Bulgarischen. - Iп: Ваlkan-Аrchiv Fortsetzung des Jahresberichtes des Instituts fϋr rumanische Sprache.1 Ваnd, Leipzig, 150-152..., 143—145

133. Ст. Романски - Руссeт. Ал. Карта на сегашная България, Фракия, Македония и на принадлежащите земли. Страсбург, 1843..., 145—147

134. Л. Милетич - Dragomir, S. Vlachi i Morlacii. Studiu din istoria romanismului balcanic. Сluj, 1923, 134 р..., 147—148

135. Ив. Георгов - Lansing,R. Тhе Рeасе Negotiations. А реrsonal паrrative. Boston-New York, 1921, 328 р..., 149—156

136. Ст. Романски - Боривој Ж. Милојевић, Јужна Македонија. Насеља српских земаља, уредио J. Цвијић. Књ. X. Београд 1921 (—Српски етнографски зборник, књ. XXI, изд. Српска краљевска академија), стр. 1—147. — Војслав С. Радовановић, Тиквеш и Рајец. Антропогеографски испитавања. Насеља српских земаља, књ. 17. Београд 1924 (= Српски етногр. зборник, књ. XXIX), стр. 129—565..., 156—157

137. Л. Милетич - Grabowski.Т. Вulgariа po ргеwraciе (1923-1926). - Iп: Ргeglеd Politiczny. Warszawа,1926, Т.IV, 2-3, 66-91..., 157—158

138. Ст. Романски - Сборник за народни умотворения и народопис. София, 1926, № ХХХVI. Български, арумънски и албански фолклор, 344 с..., 158—160

139. Resumes des articles de la Revue..., 161—176

Година II, 1926, № 4

140. Благоeв, Н. Критически поглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на Цар Самуиловата държава..., 1—64

141. Хаджов, Ив. Константин Миладинов и Г. С. Раковски..., 65—78

142. Кусев, Вл. Към биографията на митрополит Методий И. Кусевич..., 79—103

143. Завоев, П. Спомен из просветното минало на град Щип...,104—106

144. Рачев, Н. Народописни материали от Гевгелийско..., 107—128

Рецензии и книжовни  вести

145. Ст. Романски - Marguiles, А. Historischе Grundlagen der sϋdslavischen Sprachgliederung . - Iп: Аrchiv fϋr slav. Phil, 1926,40,197-222..., 128—134

146. Ст. Романски - Тодоров-Хиндалов. Вл. Принос към българската история. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити документи. - В: Год. на Софийската нар. библиотека. София, 1926, 64 с..., 134—137

147. Л. Милетич - Вeлчев, В. Към погром. Как се провалиха народните идеали. София, 1926, 189 с...., 138—142

148. Л. Милетич - Македонски. М. Материали за историята на гр. Криворечка-Паланка. Спомени. София. 1925, 78 с..., 143—146

149. Л. Милетич - Константинов. Н. Родна Тракия. Спомени, речи и статии в 68 образа. София, 1925, 253 с..., 146

150. Л. Милетич - Gabe. P. La question de la Dobroudja dans son essence. Sofiа, 1925, 96 р...,147

151 Л. Милетич - Lа Масеdoinе sous lа domination serbe et les droits des minorites, Sofiа, 1926, 36 р..., 148

152. Л. Милетич - Милетич, Л. Македонският въпрос в конгреса на Унията за Обществото на народите. София, 1926, 31 с..., 149

153. Л. Милетич - La question macedonienne et L'Union internationale des associattions pour la Societe des Nations, Sofiа, 1926, 64 р..., 149—150

154. Л. Милетич - Изданията на македонските студентски дружества в чужбина относно Македония..., 150—152

155. Resumes des articles de la Revue..., 153—168

Назад към година I                                Напред към година III

Прочетете още »

Архив и библиотека

Архив и библиотека

на 

Македонския научен институт

Поглед към малка част от книжовното богатство, 
съхранявано в библиотеката на Македонския научен институт

Работно време: понеделник и четвъртък  – от 09:00 до 12:00. Библиотекар: д-р Ангел Златков, Email: angel.k.zlatkov@gmail.com

Архивната сбирка на Македонския научен институт (Асб. МНИ) включва спомени, биографични и автобиографични материали – 77 а.е.; частични постъпления – 125 а.е.; авторски публикации – 140 а.е.; Съюз на – македонските културно-просветни дружества – 25 а.е.; МНИ – 4 а.е.; кино "Македония – 9 а.е.; Дружество „Гоце Делчев” – 10 а.е.; Секции към дружеството – 17 а.е.; Ансамбъл „Гоце Делчев” и театрална трупа – 23 а.е.; Македонски дружества в страната – 13 а.е.  

Библиотеката на Македонски научен институт 

се състои от два раздела: 

 - Първият раздел обхваща книги, издавани от основаването на Института (1923 г.) до възстановяване неговата дейност (1990 г.). Тук са включени книги, издавани в периода до 1944 г. – поредиците "Македонско националноосвободително движение" и "Македонска библиотека"; изследвания, посветени на икономическия живот, националните и църковни борби в отделни райони в Македония, ВМОРО, въстанически чети, етнографски и езиковедски материали и други, както и списание

„Македонски преглед” до 1943 г. Към този раздел принадлежат и издания на българската културна и научна общественост до 1990 г. – книги за юбилейни годишнини, документални сборници, атласи, нови изследвания по българския национален въпрос и други, общо 1972 тома.

  - Вторият раздел обхваща книги след възстановяване дейността на Института през 1990 г. Тук са включени книги, събирани от различни издателства, дарения, закупени или излезли от печат от МНИ, някои като продължение на предишните поредици. Техният брой към 15 септември 2015 г. е 3290 книги и 98 броя от сп. "Македонски преглед" (1991–2015 г.).

* * *

Списък с част от книгите, съхранявани в библиотеката на Македонския научен институт


* * *

Македонският научен институт използва програмата PSD Home Library при работата в своята библиотека.  Продуктът е предоставен от PetroSoD http://www.petrosod.com 

(Македонский научны институт изпользует программу PSD Home Library , чтобы огранизировать свою библиотеку. Эта программа была предоставена нам PetroSoD http://www.petrosod.com/index.php).

Прочетете още »